БТК - все още недоубитата
След една година увъртане и суетене около продажбата на Българска телекомуникационна компания (БТК) новогодишно ни поздравиха с нова кретения на новото правителство - щели сме да искаме още 100 милиона лева (марки) върху досегшните 510 млн. долара за 51 на сто от телекома ни.
Причината за "новото виждане" била в изненадата на пресния вицепремиер Петър Жотев и на пресния министър на съобщенията и на транспорта Антоний Славински - те неочаквано открили, че чистата печалба от дейностите на БТК за 1999 г. щяла да бъде около 90-100 милиона лева.
Нима?
Че как така го откриха този интересен факт едва след упоритата кампания на в. "Нова зора" (подета в края на годината и от почти всички всекидневници, а и от много седмичници) срещу продажбата на БТК за жълти стотинки и при крайно неизгодни за страната ни условия? Нима бившият шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения не се казваше и не се казва Антоний Славински?
Не е за вярване, че ръководителят на една институция не знае каква е реалната печалба от нейната дейност. Ако изненадата му е искрена, то това би означавало, че той само е минавал през кабинета си, за да му поднесат месечната заплата, а друг е ръководил БТК. Ако пък приемем, че е бил реален шеф на ведомството си, то излиза, че сегашното учудване на господина е откровена наглост, изплюта в лицето на българина.
Не отговарям за останалите жители на страната ни, но мен за идиот ли ме имат или за дебил?
Дори вдигането на цената със сто милиона лева да е фиктивно, за да се откаже от сделката сегашният купувач KPN-ОТЕ и да се търсят по-приемливи оферти, самата идея отново говори за абсолютно преднамерено ограбване на българина. Най-малкото, защото БТК не е на правителството, а на държавата, която пък е на българите. Или поне би трябвало да бъде. Това е ново заиграване със стари играчи. И в стара игра.
Жотев и Славински благоволиха да съобщят пред журналистическото братство, че печалбата на БТК за 1999 г. е 100 милиона лева. Но не благоволиха да съобщят какъв е брутният приход от дейността на телекома. Не благоволиха, защото той е бил минимум 2-3 милиарда. В долари!
Как се свежда подобен брутен приход до чиста печалба от някакви си мизерни 100 милиона - лева?!
Къде са отишли милиардите?
В чии джобове?
За чия сметка?
Извадиха от далаверата едни политически отрепки, за да вкарат други. Щях да попитам какъв е смисълът, но той е от ясен по-ясен.
Крадохте и пак крадете. Имайте обаче поне малко уважение към този народ, който управлявате. (Жалко, че не го и ръководите или поне напътствате, измъквайки го от дупката на мизерията.) И който, така или иначе, зависи от вашите действия.
Не може един GSM оператор да струва 200-300 милиона долара, при това в условията на съществуваща конкуренция от намиращ се вече на пазара мобилен телефонен оператор, а цяла телекомуникационна компания, която при това е монополист, да се излага на тезгяха за смешната сума от 1 милиард.
Че това си е открита подигравка със здравия разум на българина.
Достатъчно е да се отвори което и да е специализирано издание в областта на телекомуникациите, за да се разбере, че само след година-две приходът на БТК ще надхвърля сумата от 5 млрд. долара. А въведе ли се масово банковото разплащане по електронен път, приходите на БТК ще достигнат невероятни висоти и ще се изчисляват в двуцифрени мириарди.
За съжаление, това е в добрия сценарий, в който България е високо развита индустриална и потребителска страна.
В лошия сценарий България е доматено-бананова република, в която телефонът не е нормална придобивка, а лукс. В такава държава телекомуникационната компания наистина не струва пукната пара и спокойно може да бъде приравнена към един GSM-оператор. Защото всъщност само той ще печели - от услугите, които извършва на трите или петте процента олигарстващи плутократи.
Ако това е скриваното бъдеще за България, то тогава са прави да продават БТК за жълти стотинки.
В бананово-доматените републики телекомуникациите не носят пари.
Значи сценарият се изяснява. И делото е ясно.
Като в онзи виц за съдията, дето казал: "Да влезе убитият".
КОЛЕДНИ ПОДВИЗИ
Иван Костов нареди да го срещнат на 22 декември с "академичната общност" на Софийския университет "Св.Климент Охридски". Това бе част от замислената от него програма да привлече на своя страна интелигенцията. В аулата министър-председателят обясни на студенти и преподаватели какви са трудностите по пътя ни към членството в Европейския съюз. Проблемът, според него, за Европейския съюз бил, че сега там се реформирали и когато реформата свършела, щели да ни приемат. Нашият проблем обаче се оказва, че не ни е европейско мисленето. ПРОМЯНА В МИСЛЕНЕТО остана ключовата фраза на Иван Костов, без да обясни какво трябва да бъде променено и къде му е толкоз кривото на българското мислене.
Не сме сигурни, че студентите, пък и повечето преподаватели, разбраха призива. Защото, от една страна, властниците непрекъснато повтарят, че сме европейци повече от хиляда години. От друга страна, те пак непрекъснато повтарят, че трябва да станем европейци. Ако наистина сме европейци, то трябва да имаме европейска ценностна система, каквато нашате действително е! Къде тогава е проблемът?! Това може да се разбере, ако припомним колко и какви контрапункта получи правителството в досегашния си мандат - членството в НАТО, войната срещу Югославия, ликвидацията на армията, ликвидацията на културата, ликвидацията на здравеопазването и т.н. Ако сменим "мисленето", трябва да се съгласим с всичко това. Да се съгласим с участие във военна коалиция, преструктурирана за завоюване на Евразия от Съединените щати, с разбойническото нападение срещу суверенна държава, с превръщането на българската армия в незначителна по потенциал жандармерия, с изчезване на културните факти и феномени от българското етнокултурно пространство, да боледуваме и умираме безпомощни, а българските лекари да мизерстват. Това е ПРОМЯНАТА В МИСЛЕНЕТО.
Обещанията, че като ни приемат в Европа всичко ще се оправи, са едно огледално отражение на комунистическите обещания за светло бъдеще. Ако нещата не се оправят тук и сега, няма да бъдат изпълнени критериите за влизане в Европейския съюз. Не бъде ли сменена антинационалната политика, което значи управляващите да се откажат от глобалистичната философия на своето управление, кризата няма да премине. България трябва на всяка цена да се измъкне от мрежата на Международния валутен фон и Световната банка, иначе ОСТАВА ВЪН ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Така в действителност призивите на Иван Костов са не в полза на членството, а напротив... "Смяната в мисленето" се прокарва в образованието, а след това и в културата, което е едно и също. Неслучайно Иван Костов е избрал университета за своите агитации... Значителна част от преподавателите са елитаристи, откъснати от нацията, а студентите винаги остават прекрасен материал за идеологическа обработка. Те обаче четат книжки, много и различни, каквито Костов не чете. От тях ще разберат, че да се откажеш от Отечеството съвсем не е европейска, а ценност на глобализма. Което Костов не е разбрал.
Нищо не може да спаси от смърт синята власт и тя ще си иде, както си отиде червената. Е, метеж вероятно няма да има, защото няма кой да плати. Както и да се манипулират избори, разликата ще бъде толкова голяма, че фалшификацията няма да мине. Защото няма време да се промени мисленето, пък и няма защо, да оставим на страна това, че не е възможно.
МО: Ноевият ковчег... Макар да тече първият месец от Новата 2000 година, все още живеем под сянката на едно събитие, станало в края на 1999 и дало храна за най-различни предположения. В края на месец декември бяхме "ощастливени" с ново правителство; в това число и с нов министър на отбраната - г-н Бойко Ноев.
Не е трудно зад изявленията на премиера Костов и новоназначените министри от кабинета да прочетем скрития им упрек към току що слезлите от министерските мерцедеси съекипници "Ние можем".
Когато Костов казва, че новото правителство трябва да бъде по-диалогично и отворено за обществото, значи старото, ръководено пак от него, не е било такова. Намеците за "клиентелизъм" пък са си чисто обвинение в корупция за някои от свалените "братовчеди".
Когато новият министър на отбраната Бойко Ноев казва, че важен в армията ще бъде не танкът, а танкистът; не самолетът, а пилотът; не автоматът, а войникът, това може да се тълкува двояко. Или че предишният министър Г. Ананиев не е обръщал внимание на хората, или че е довел въоръжението и бойната техника до такова състояние, че е безпредметно новият екип в МО да се занимава с тях. Като имаме предвид, че г-н Ноев бе министър на отбраната в служебния кабинет на Ренета Инджова и че и тогава твърдеше, че ударението трябва да се пренесе от техниката към човека, явно загниването в МО е по-отдавнашно.
Обещанията на новия министър на отбраната, че с ускорение ще продължи работата по плана за действие за членство на България в НАТО, също може да се тълкуват като упрек към Г. Ананиев за забавяне на евроатлантическата ни интеграция. Подобно нещо стана повод навремето от МО да изхвърчи зам.-министърът по военно-политическите въпроси, др. Румен Кънчев, приет на "социалистическо съхранение" под стряхата на Съвета за национална сигурност към министър-председателя.
Отказът на премиера Костов да обясни мотивите си за смяната на Г. Ананиев сякаш потвърждава съмненията, изказвани от наблюдатели в медиите, че бившият зам.-директор на Пернишкия театър ще си отиде, заради провалена (а не забавена) военна реформа. Това, че подчинените му го обсипаха с цветя и подаръци за сбогом, също си има логично обяснение. Едни са му искрено благодарни, че ги вкара в МО като цивилни "експерти", други - че не успя да ги уволни, трети - просто, защото си отива един абсолютно чужд за системата министър. Нищо в предишната кариера на г-н Ананиев не подсказва военностратегически заложби: елтехник в АПК Трън, секретар на партийна организация на БКП, зам.-директор по техническите въпроси на театъра в Перник... Президентът обаче похвали работата на Г. Ананиев и препрати журналистите да питат за причините за смяната му "оня, който го е снел". После обяви, че назначава бившия военен министър за свой секретар по въпросите на отбраната. Така че евентуалните му критици в МО ще трябва да бъдат безкрайно предпазливи, за да не изпаднат в положението на магарета между ритащите се атове. Вероятно воден от същите съображения, новият министър на отбраната Б. Ноев награди своя предшественик с нагръден знак "За вярна служба под знамената" - първа степен. Знамената на БА и нагръдните знаци още не са затрити!
Можем само да гадаем как тлеещият конфликт между премиера и президента, в който участва и софийският кмет, ще се отрази на работата на новия министър на отбраната г-н Ноев. Засега Костов излезе победител, като изрита от кабинета всички съекипници на Стефан Софиянски в служебното му правителство, назначено от П.Стоянов да подготви предсрочните избори през април 1997 г. От кой лагер е г-н Ноев?
И каква спасителна задача ще му е поставена: да спасява останките от "реформираната" от Г.Ананиев Българска армия, или да спасява престижа на СДС? И едното и другото са безнадеждна работа!
Нека да се върнем на неговия девиз: не танкът, а танкистът... Ако трябва да формулираме някакъв девиз за екипа на Г. Ананиев, той би трябвало да звучи така: нито танкът, нито танкистът! Спомнете си как по пътя за АЕЦ "Козлодуй" закъсваха зенитно-ракетните установки, които трябваше да я пазят по време на операцията на НАТО в Косово и Сърбия; как немски телевизионен екип засне небето над АЕЦ с летящи свободно из него чужди военни самолети; и как ракета, изстреляна от натовски самолет, улучи една къща в Горна баня!
Нищо в техническото състояние на БА не се е променило към по-добро и можем само да се чудим откъде се събраха толкова читави танкове и гаубици, които подарихме на Македония.
Как при този задушаващ "Бюджет-2000" МО ще постави акцента върху човека, освен като продължи да съкращава числеността на армията? Вярно, че е по-лесно да се нахранят и облекат по-малко на брой военнослужещи, но ако една армия само ще яде, спи и марширува - огън да я гори! Армия се поддържа не от филантропия, а за да отбранява страната си, когато се наложи. Дори и в НАТО да ни приемат, то ще е не за да ни хранят и обличат армията, а за да я използват, като пушечно месо.
Истинската грижа за човека с пагони днес е той да бъде снабден с всичко необходимо за изпълнение на своя дълг: с модерно въоръжение и с условия за неговото овладяване. Иначе хората ни ще бъдат подвижни мишени на всеки противник, а националната сигурност - хипотеза, която един конфликт ще направи на пух и прах. Ако МО не може да осигури горните две неща, тогава грижата му за човека ще е точно толкова полезна, колкото и при Г. Ананиев.
Днес - бездействие, поради липса на горива, резервни части, пари и т.н., утре - сигурна гибел на бойното поле!
Ако армията ни ще се подготвя само за илюминации и ще се свежда до няколко почетни роти, събирани при смяна на президента, по-добре да я няма. Обрече- ни сме, изглежда, да храним чужди армии, защото няма никаква вероятност чужди да хранят нашата. След като политиците ни променят Конституцията и разпродават земята на чужденци, от само себе си се подразбира, че България ще я пазят чужди войски. Вече като своя територия!
Засега обаче ентусиазмът на атлантиците у нас трябва да се охлади, щом страни, като Полша, Чехия и Унгария, които влязоха в НАТО, изпитват сериозни затруднения в своята адаптация. Никой не се кани да им дава безвъзмездно ново въоръжение: НАТО изстреля парите си в Косово, та бедните роднини ще трябва да се спасяват сами! Затова Унгария обяви, че акцентира върху силите за отбрана на територията, а за модерни самолети ще мисли по-късно. Още по-малко може да се надява на натовско въоръжение България, която дори не е поканена в НАТО. И защо им е да ни канят, след като и без това сме готови да им дадем всичко?
"Модернизацията" на БА, макар и на книга, започна с комуникациите. Реална е само информацията, която НАТО събира за нас. Оставаме си със старата съветска техника, обездвижена, поради липса на резервни части и горива. Пилотите ни се деквалифицират, поради невъзможност да летят; танкистите влизат в танковете само за показни учения; стрелковаците стрелят само на заря, и то с халосни патрони, а с истински - когато се самоубиват на пост! Пособни случаи зачестяват, най-често по причини извън казармата. Това никой министър не може да промени: то си идва от обществото, от сбъркания преход, превърнал живота в ад за млади и стари.
При задушаващата примка на "Бюджет-2000", дори под ръководството на един тъй енергичен човек като г-н Бойко Ноев, армията не може да бъде спасена. Досега я разпъваха в прокрустовото ложе на "План-2004" и рязаха от нея всичко, което стърчи навън, а сега г-н Ноев ще трябва да спасява каквото може от потопа на "реформата". Както по време на библейския потоп, ще се спасят единици (по нещичко от всеки вид въоръжени сили и родове войски). Къде ще заседне обаче Ноевият ковчег с остатъците от армията? Прилича ли ви НАТО на връх Арарат, на който заседнал кивотът на библейския Ной?
Какво ти преместване на ударението върху танкиста, пилота и войника, когато от толкова "реформи" няма да останат нито танкове, нито танкисти, нито самолети, нито пилоти? Няма да има и армия: само МО, в което се сменят министрите.
РОЖДЕНИЯТ ДЕН ... Телевизионна камера спираше минувачите по улицата: Днес премиерът Иван Костов има рожден ден, какво ще му пожелаете?! Нормално - блюдолизците нямат край. Млад мъж се подигра: "Догодина пак да има рожден ден... ". Ентусиазирани "пътници за Европа" изсипаха похвали, българи отбягваха отговора.
Министър-председателят покани интелектуалци на рожден ден в Министерския съвет. Никоя медия не зададе въпрос с какви пари стана тържеството. Представителните средства на държавната администрация са предназначени за официални празници и чуждестранни гости на правителството.
Личните празници са превърнати в официални само в диктаторски режими, например на времето рождения ден на Хитлер в Германия. А тържество имаше, и то не какво да е. И интелектуалци имаше - стари, стари муцуни и претенциозни младоци, дори "хунвейбинът" Слави Трифонов се поглуми, подарявайки на Иван Костов компас. Поканата към първия Хъш е много показателна за тревогите на Иван Костов. Тя сочи, че самият той има намерение от тук нататък да се прави на интелектуалец, в чиято ценностна система задължително стоят две фундаментални стойности - да бъдеш великодушен и да превръщаш враговете си в приятели. Още по-нататък стоят големите страхове, че повечето българи са против тебе; че повечето умни и образовани българи са против тебе; че повечето почтени българи са срещу тебе. Най-големият страх е, че повечето умни и почтени българи са срещу теб, а главният въпрос е можеш ли всички да купиш! И присъстващите, доколкото се видя от телевизионния екран, бяха "нашарени" с ония, които преди повече от десет години стояха редом с номенклатурата по приеми и тържества, а поздравителните картички на Тодор Живков пазеха като спомен за високата чест. Същите, които независимо от дарбата, глупаво и угоднически се хилеха, докато чупеха кръст във верноподанически метани. Сега, след пълен кръг, дойде същото, макар и от другата страна на барикадата. Дали е въпрос на чест или въпрос на празен стомах?! Дали едни от тези хора не бяха там, за да се почерпят, както от години не са се черпили. Съмнявам се, съмнявам се - повечето, почти всички те, са на ясла в различни фондации, институции и даже бордове.
Там бяха почти всички онези, подписали се под възванието за включнване на България в мръсната война за Косово. Стояха редом с други, които бяха против тази война и дори ходиха на митинг. Сега отидоха на рожден ден на военнолюбеца... Покани ги и отидоха. Посрещна ги... дали си помисли, че това именно е националното помирение, националното съгласие, националното единство? Защото имаше други поканени, които не отидоха, те бяха обявени за комунисти. Те не са малко, няма да назоваваме имена, за да не излезе това слово донос.
"Всенародното" празнуване на рождения ден на Иван Костов всъщност е събитие в българския обществен живот. То бележи възвисяването на конформизма в мярка за поведението на хора, които се осъзнават като някакви елити на нацията. Властта, която олицетворява този министър-председател, е властта, която с претенциозното намерение да реформира българското общество разруши онова, което предишната не можа да ограби. Разрушеното обаче беше последното, което българите имаха, сега нямат нищо. Разрухата е философия на управлението на тази власт, а цинизмът - нейната политика! Поканените интелектуалци бяха творци от различни сфери на културата. Поканата бе прозрачна - всички, които отидат, са съгласни с такава политика, отиват да подкрепят тази политика. Ликвидирането на армията, на здравеопазването, на просветата, на културата... чийто символ стана унищожаването на Националния музей! Отидоха, съгласиха се, че пътят към Европа минава през Латинска Америка. Съгласиха се, съгласиха се с корупцията, блюдолизничеството, демагогията, съгласиха се с връщането на нацията в каменната ера - без промишленост, без модерно селско стопанство, без култура и наука. Съгласиха се, че помии, като "Кървавият път на коприната" или "Дунав мост" са шедьоври... Това - за едната почерпка?! Не, нещата са далеч по-сложни. Много от хората на рождения ден бяха там, защото помислиха, че българският Рубикон е преминат и връщане назад няма. Също, както тогава, в далечните години след Втората световна война, когато писатели и художници масово се записваха в Партията, а "патриотичните индустриалци" се втурнаха да строят социализъм по призива на Георги Димитров. И бяха съгласни с насилията, с извращенията, с демагогията, диктатурата. Половин век по-късно потомците им тръгват по същия път, без да се замислят къде ще стигнат.
Историята винаги се повтаря, но като фарс, както е казал мъдрецът. Наистина у нас сега я няма руската армия, но затова пък тук са Международният валутен фон и Световната банка. А те имат страшната роля - да "предоставят" на българите "по-добрия цивилизационен избор". Къде с морков и тояга, къде с тояга без морков да ги вкарат в чуждите пътища.
Когато нацията и нейната държава са управлявани лошо, правителството си отива. Резултатите от управлението на сегашното правителство не са просто лоши, те са отвратителни и всички знаят това. С поканата за преговори за членство в Европейския съюз, правителството се опитва да се задържи на крака. Празненството по случай рождения ден на министър-председателя беше един знак, един символ на опита да бъде привлечен в тази политика горният слой на българската интелигенция. Подаръкът на Слави Трифонов е пък символът на обратния знак - Иван Костов трябва да промени посоката, ако иска подкрепа! Друг е въпросът дали може да го направи, защото българските ценности се разминават с евроатлантическите. Българските ценности имат морална стойност, докато тези на Държавния департамент на Съединените щати нямат. В разбирането на тази проста истина се крие нещастието на Иван Костов (ако не е купен), а също и нещастието на тези, които отидоха на рождения ден (ако не са конформисти). Иван Костов може да почерпи с държавни, т.е. народни пари 200, 300 или 500 души, но не може да купи всички. Почерпените няма да могат да убедят гладните българи, че са сити. Освен това не е сигурно, че ще искат. Никак не е сигурно! Десет години всякакви помияри убеждават българите, че черното е бяло. И не без успех... Но черното става все по-черно. Сега властта се опитва да даде тази роля на хора с дарби и възможности, а това е позорно и за двете страни. Никой не осъзнава позора.
Преди години по повод на подобни "ангажименти" на българската интелигенция "Нова Зора" отпечата статията на Здравко Недков "Спомени за коне и... ясли". Тя визираше само един от героите на нашето време, който видяхме сред празнуващите рождения ден. Оказва се, че спомените са отдавна забравени, останала е яслата. Да, ама тя едва ли ще стигне за всички, пък и не всички са оглависани, та да ги заведат на повод до нея.
Виртуалност и безсмисленост
Изчетох целия предишен брой на в. "Нова зора" - от първата до последната буква. И си казах, че това не може да бъде светът, в който живеем. Няма начин да съществува. И на всичко отгоре и аз да съм вътре.
Това не е някаква Оруеловска история от книгата "1984", в която в някакво измислено общество съществуват някакви измислени герои. Това съм аз, това са семейството ми, приятелите ми, познатите ми.
Това обаче е действителността - днешната.
Въпреки че не може да има такава действителност.
И аз направо отказвам да я приема.
Отказвам!!!
Дни преди навлизането в някакъв ХХI век, се оказ ва, че реално такъв феномен не съществува, а ние живеем по някакви измислени дати, които не отговарят на никакви научни критерии. Те не отговарят дори на себе си, защото официално летоброенето на новата ера се води от датата на раждане на Христос, а Христос е роден 4 години преди самата нова ера. Оказва се, че летоброенето ни се води от годината на обрязване на Христос, при това той е бил обрязан в средата на лятото, а всяка нова година започва една седмица след датата на раждането му.
Исусе Христе, ти ли грешно си проповядвал, или грешно са те разбрали?
Толкова ли сме грешни всички ние, че в дните на твоето раждане ни дариха с кабинет, в който няма нито един министър, неподготвен за раирани дрехи и местоживеене в Централния затвор? Желана или не, днес информацията не можеш да я скриеш. Тя тече по хиляди информационни канали. И всички я знаят.
И я приемаме с абсолютно спокойствие - без никаква реакция и без грам самоуважение.
Що за народ сме, да виждаме, че министър-председателят ни лети до Брюксел в светкавичен и (не)изненадващ полет, за да му набият канчето натовци и да го накарат да клекне и да приеме за военен министър човек, който не му е по угода. Не е по угода на Иван Костов, защото е от людете на президента, а двамата съжителстват като куче и котка в тесния апартамент на държавата България и успяват да се спогодят единствено защото и двамата са насочили поглед към клетката на канарчето - всекидневния българин - с надеждата, че единият от двамата ще успее пръв да му прегризе гърлото.
Не ми пука, че НАТО иска за военен министър Бойко Ноев - той поне е интелигентен. Изтъргуван още от Бай-Тошово време и до шия в блатото, но поне е интелигентен. Пука ми, че някакво чиновниче от някакво си градче в противоположната част на континента може да накара човека, който се води МОЙ министър-председател, светкавично да си вдигне дърмите и да прелети целия континент, за да му изяснят, че не е изпълнителен директор на държавата, а изпълнител на еди коя си наддържавна воля. От това вече наистина ми пука - премиерът на моята държава да бъде третиран като лакей. Защото това би могло да означава само едно - живея в страна, в която реално няма държавност.
Как всъщност и да я има, след като управляващият територията ни правителствен кабинет буквално е набъкан от лъжци, които като основна мярка за отношение към народонаселението препоръчват на служителите си "лъжене до дупка". През изминалата седмица например пресцентърът на финансовото министерство обяви данните за изпълнението на бюджета за 1999 г. Според тези данни на 17 декември в републиканския бюджет текущият дефицит е бил 227 млн. лева. Същият пресцентър обяви преди месец, че към 17 ноември текущият дефицит в същия републикански бюджет е бил 102 млн. лева. Излиза, че през 11 отминали месеца е натрупан дефицит от 100 милиона, а само за един месец - от 125 милиона! Че какво е правила хазната през този месец между 17 ноември и 17 декември? Да не е раздавала по две пенсии, или да е отпускала по две заплати на чиновник? Доколкото следя вестниците - а аз много внимателно изчитам пресата - нищо грандиозно не се случи, че така изведнъж да отидат толкова пари (не)знайно къде.
За цялата финансова година, според споменатия пресцентър, разходите на бюджета са общо 5, 159 млрд. От тях според изчисленията на личната ми статистика (базирана на същите официални данни) през месеца между 17 ноември и 17 декември са били изхарчени 1,117 млрд. Излиза, че повече от една пета от бюджетните разходи са били извършени само за един месец! Е, това го няма в никоя държава. Но дори да го приемем за истина, остава още едно недоумение - при приходите. До 17 декември те са били общо 4,932 млрд. От тях 992 млрд. са дошли в хазната от 17 номври насам - т.е. , пак повече от една пета! Е, как пък така успяхте да го изчислите бе, господа финансови гении! Средномесечните разходи и приходи на бюджета са били до 17 ноември около 450 млн., а изведнъж скачат за един месец повече от двойно - и приходите, и разходите!!!
Като капак на всичко, изчисленията показват, че на 17 ноември в закритите извънбюджетни фондове би трябвало да има, според финансовото ни министерство, 859 млн. лева. На 17 декеври, пак според официалните данни на пресцентъра на министерството, в тези фондове е имало само 774 млн. лева. Къде са отишли 85 милиона за един месец? Те влизат ли в дефицитната сметка от 227 млн., или допълнително са скубнати и прибавени към... Неясно към къде.
Г-да чиновници, като ги пускате за публично замазване тези данни, поне се постарайте да им придадете що годе приличен вид. Днес във всяка нормална къща има поне един калкулатор. А съкратени и изхвърлени от работа безделници у нас, колкото ти душа иска - взима някой такъв като мене елката и почва да щрака.
Или изобщо не ви е еня?
Май така ще да е. И как няма да е, щом личността, поела кормилото на изпълнителната власт, на световно ниво обяви, че държава в прословутия вече ХХI век можело да се изгражда най-успешно с дребно фермерство и със занаятчийска манифактура. Вярно, че спряхме производството на компютри, но пък да измъкваш една страна от блатото с производство на компоти, едва ли е най-перспективната икономическа политика.
Ясно е, че загробването на собствения им народ е основна цел на политиците (ако изобщо имат чувство за род, та и за достойнство). Не може да проектираш бюджет, който отговаря едва на една трета от необходимите нужди. А другите две трети? Или Ив. К. си знае защо препоръчва мотиката и шилото за цървули като единствен изход. Защото народът май наистина е допрял до тях. Дори средната заплата у нас наистина да надвишава 200 лева, то пак според официално изнесени от правителството данни средно на глава от населението се падат по 415 лева месечен доход. За едно четиричленно семейство това прави над 1600 лева месечно! Къде отива процентът на заплатата в този доход, дори ако и двамата съпрузи взимат по 200 лева? Отива към 25 на сто, т.е. , една четвърт. Останалите три четвърти идват от мотиката на ранчото и от прасето в кочината. Сега в малките градчета почти във всеки дом има поне по една коза - "сиромашката крава". Тя дава млякото, сиренето и козленце или две, които отиват под ножа, за да запълват скъпернически след това тенджерите с месеци. Ето от там идват останалите 3/4.
Само че това не е навлизане от ерата на комунизма в ерата на капитализма, а в ерата на феодализма - според господин Маркс за него е характерно затвореното натурално стопанство.
Как обаче да се наведеш и да хванеш мотиката, когато скапаните комунисти са ти осигурили възможността да сложиш в дома си радио, телевизор, че и компютър. Скапаните капиталисти пък ти пробутват всекидневно стохилядните си вестници. И отвсякъде те залива парфюмираната помия, в която ти разкриват под секрет, че ако много, ама много работиш, може и да станеш бял човек.
Горката Дарвинова маймуна! Започвам наистина да вярвам на всички ония откачени, които се опитват да докажат, че най-древният човек на света се е родил тук, на Балканите. Голяма маймуна трябва да е бил, за да бачка като откачен само и само да стане Човек.
Да беше си останал българин.
И за какво му е било да се развива хилядолетия, за да го направят пак на маймуна?
Тези дни четох някъде, че 82 на сто от българите били с развалени зъби. Вярно, успокоих се, че не съм само аз. Обаче се сетих, че конете ги подбират по зъбите. Ако зъбите му почнат да жълтеят, това означава, че конят вече е стар и става само за салам и за ремъци.
А какво става с един народ, който в 82 на сто от случаите е с разрушени зъби?
Канят го в Европейския съюз!
Да не повярва човек какво благородство се криело у западноевропееца... Да не повярва, обаче вярваме. То на един кон с изпотрошени зъби какво друго му остава, освен вярата. Вярата, че не всички уморени коне ги убиват.
Обаче ги убиват.
* * *
Не може бе, хора.
Не може да сме толкова тъпи. Просто не ми се вярва. Няма начин да сме такива. Не би могло. Не е реалистично. Ужасяващият свят на Оруел е само някаква фантастика. Или вече е реалност? Вече съществува? Само че ние още не можем да се усетим? Статията на Петко Петков от предишния брой на "Нова зора" - "Краят на личния живот", е заупокойна молитва над гроба на ЛИЧНАТА ВОЛЯ.
Ив. К. създаде държавата на тоталната власт. Сега вече сме напълно прошнуровани и прономеровани. Остава да ни сложат и по едно чипче зад лявото или дясното ухо. И да ни пуснат да пасем - окончателно подконтролни.
А между другото, ама съвсем между другото - за да се установи подобен пълен контрол, е необходим и пълен контрол над телекомуникациите. В български условия - над БТК.
Ето това е и една от основните причини в. "Нова зора" докрай да се бори срещу планираната продажба на телекома ни на чужди поданици.
Поне малката чест да ни оставят - овчарят да си е нашенец.
Какво иска да ни каже г-н Джон Паница?
Мине не мине век и нещо, и на българите пробутват номер с паница. Ето един епизод от спомените на Захари Стоянов за турските затвори.
"Разпитваха ме за туй-онуй, най-после един изпомежду им, както седеше, отведнъж трепна и захвана да дири нещо си наоколо. Не го намери, затуй се обърна към другите събеседници и почна да ги псува и обвинява в невярност.
- Какво има, що изгуби? - попитаха няколко от набедените.
- Открадна ми се пръстенът - отговори пострадалото лице, - пръстен, който беше чисто сребро.
- Работата ще да падне на клетва - отговори един стар циганин, върху косматите гърди на когото висяха няколко муски. - Който не целуне зелената паница, в него ще да излезе пръстенът.
Мнението на циганина се прие без противоречие. На часа донесоха една зелена паница и едно пешкирче, с което наред всекиму затваряха очите, а паничката искаха да цалуне като го караха в същото време да каже: "Валлаха, билляха, не съм го вземал. " Това беше един вид клетва; никой се не отказваше от нея, всички се оставиха да ги пребулват с пешкирчето и да целуват паничката, което те извършваха с известно благоговение. Никой се не смееше. Най-после дойде ред и до мене, и аз трябваше да дам клетва. Помакът, който разнасяше паничката, каза ми, че понеже и аз съм се намерил там, т.е. присъствувал съм, когато станала кражбата на пръстена, то, според обичая, да съм се закълнял, няма нищо, да не съм се сърдел, щом ми е чисто сърцето, макар и да съм мусафирин. Аз от учтивост и от гордост даже, че имам еднакви права с тях, не го оставих да свърши, с наклонение главата си към пешкирчето изявих желание, че искам да се кълна. Но работата била съвсем друга, имало съзаклятие. Никакъв пръстен нямало изгубен, това било само предлог. Когато ми прикриха очите с пешкирчето, наместо паничката да ми поднесат за целувание, както на другите, старият циганин си смъква гащите и аз целунах неговия гювеч... Целият затвор гръмна от смях".
Между другото, чудесна илюстрация за естеството на цивилизационния допир с османското присъствие.
Сто и двадесет години след този епизод вестник "24 часа" реши да ощастливи българските читатели с още една паница. При това не каква да е, а с главно "П". Уж вече поизлязоха от мода интервютата от преуспели чужденци от български произход, поучаващи същинските българи като как да живеят, а този вестник неотдавна публикува обширни напътствия на гражданина на САЩ Джон "Дими" Паница към непросветените бивши сънародници.
В поместената кратка биографична справка с няколко думи е отбелязано, че г-н Джон е напуснал България през 1948 година, че от 1989 до 1994 година е бил зам.-главен редактор на списанието "Рийдърс Дайджъст", че през 1991 година е учредил фондацията "Свободна и демократична България", и че живее в Париж.
Няма да е неуместно да дообогатим тази справка с още няколко сведения за г-н Джон. Името му често се споменаваше във времето, когато на Запад се развихряше пропагандно-политическата акция срещу България във връзка с покушението срещу папата, като се твърдеше, че неговият принос в омаскаряването й далеч не се изчерпва с тиражирането на клеветите срещу Отечеството в подопечното му списание. Нещо повече, знаеше се, четой е и авторът на сценария на клеветническата кампания, проведена така бездарно от о'бозе почившата Клеър Стърлинг. Бог да им бере греха и на нея, и на г-н Паница, щото смъртни сме, все един ще е... Тук обаче, на земята, г-н Паница закрепи репутацията си на делови мъж, като продаде изгодно реституираното му от свободна и демократична България бащино огнище. Фондацията му по едно време раздаваше награди на правилно пишещи люде, за които после някои шегобийци коментираха "и тоя се продаде за една Джон Паница леща".
С какво ни ощастливява този път г-н Джон?
В началото, както му е редът, с малко разсъждения на тема "геополитика" и има ли място за България в нея: "Те (ОССЕ) трябваше да отидат в Чечня, да сложат едно знаме, да тропнат по масата и да не мръднат, докато не се разреши кризата... Романо Проди, като чуе за България, лицето му грейва. Тони Блер - също". По-нататък - удовлетворение от българския възход: при всяко поредно идване заварва нови ресторанти и кафенета, които при това са винаги пълни; таксиджиите, най-чувствителните барометри на обществените настроения, виждат светлина в края на тунела.
Дотук - нищо оригинално, но и няма как да връзваме кусур на г-н Джон. Все пак, управлявал е "Рийдърс Дайджъст", а не "Форейн Афеърз" или "Икономист", а и повечето хора за разлика например от Стефка Костадинова или Сергей Бубка, трудно надскачат собствения си бой. По-нататък обаче следват някои бисери, които няма как да не развеселят българските читатели.
Как да се преборим с корупцията? Ето рецептата на г-н Джон: "Моята надежда е, че скоро ще видя полицаи, митничари, лекари, общински чиновници - да носят знак с името си на ревера, както е в чужбина, а на него да пише "Обслужва ви Иван Драганов". Тогава малко хора ще смеят да са груби, неотзивчиви или корумпирани". Добра идея, обаче - приложима ли е в днешна България, където бягството от анонимност на длъжностните лица не се възприема от тях като ограничител на маскарлъци? Какво иска да ни каже г-н Джон: че ако един народен представител си беше закачил значка с текст "Обслужва ви депутатът Христо Бисеров", щеше да остане бездомен?
Доста любопитни са препоръките, които г-н Джон дава на българските журналисти: "Трябва и журналистите да плащат глоба, ако кажат "Не може". Ще казвате на читателя: "Ще стане! Нещо хубаво ни чака на хоризонта."
Ако някой не е разбрал същността на новия художествен метод - демократическия реализъм - г-н Джон му я е разяснил съвсем синтезирано. Това разяснение е от полза и за читателите, на които той пояснява, че "Трябва да сме готови да стягаме още колана", при което, навярно от солидарност, включва и себе си в това число.
Значи, ако искаме да прогледнем и да не останем слепи за светлината в края на тунела, за да постигнем оптимизма на някои софийски таксиджии, всичко е ясно: скачаме на място, обхванати от вяра в светлото бъдеще, както навреме ни съветваше един скандинавски пастор от "Слово на живот", стягаме коланите в движение и чакаме.
Като слушам тези приказки на г-н Паница обаче, се сещам за Захари-Стояновите цигани с лица, грейнали като на Романо Проди и Тони Блер, и за другата паница, зелената.
Боя се, че ако я караме, както ни съветва г-н Джон, "светлото нещо, което се задава на хоризонта", пак ще е един цигански "гювеч".
Номиниран е българският Мойсей
По времето на студената война американски бизнесмени посетили Москва. На Спаската кула на Кремъл те забелязали човек, който се взирал в далечината с длан над очите и отвреме навреме се провиквал към народа: "Кураж, другари! Още малко работа остана. Виждам комунизма на хоризонта". Като им обяснили за ясновидеца, бизнесмените помолили за среща с него и му предложили голямо възнаграждение, за да застане на най-високия небостъргач в Ню Йорк и да ги предупреждава за задаваща се финансова криза. Голямо било учудването им, когато той отказал. "При вас ще имам работа на 4 години веднъж, а тук винаги ще съм на постоянна заплата."
Според лидера на сините талибани преходът е завършил с второто по значимост събитие за българския народ в изминалото столетие. Така се прави нова история, братя българи. Новите поколения ще имат нова историческа топлиста. В нея ще липсва незначителното събитие Балканска война (1912), в която българите събират армия колкото Наполеоновата (600 000 щика) и се сражават като лъвове с вековния си поробител. Ще отсъстват и две превратни дати (което в превод ще рече революционни) 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. За първата наистина демократична конституция, приета за последните 50 години въпреки усилията на Иван Костов (12 юли 1991 г.), да не говорим. Тя и досега предизвиква у "професионалния лъжец" спомен за гладна стачка и ацетон в устата.
Преходът свърши, започва по-трудното. След лекото проясняване около Коледа, отново притъмнява. Или както пееше бившият консул в Канада, мистър "Send me fax": "И след мъглата, а - пак мъгла". Черни мисли и съмнения глождят нощем Вожда. Някой трябва да води преговорите за ЕС и този някой трябва или да знае добре пътя, или да се вижда добре от всички страни. Иначе лутането на тези, които ще го следват, ще бъде в кърпа вързано, мисли бившият политикономист, докато чертае Бъдеще за България. До развития социализъм стигнахме за около 40 години. Значи горе-долу толкова ще са необходими и за развития капитализъм, и за покана за ЕС. "0 години, 40 години... Нещо ми напомня това. Дали не беше в текст от Светото писание!.. Прелиствайки "Библейските сказания", Костов ахва. Историята на цар Соломон му звучи много познато: властвал е 40 години и е постигнал и това, което и самият той не е очаквал.
"... Соломон се оказал също прекрасен администратор. На всички високи постове в държавата той назначил свои хора и приятели. По такъв начин длъжностите канцлер, главен военачалник, началник на личната царска гвардия, писари, секретари се оказали в ръцете на предани нему хора."
"... Поучен от горчивия опит, Соломон укрепвал своята власт, отслабвайки племената израилтянски. Затова той разделил страната на дванадесет окръга, границите на които само отчасти съвпадали с територията на отделните племена. Начело на всеки окръг той поставил свой управител и свой началник на гарнизона."
"... Армията също претърпяла реорганизация. Баща му Давид вярвал само в пехотата, а сам яздел магаре. Соломон преодолял недоверието на израилтяните към конницата и създал мощен конен корпус, наброяващ 14 000 бойни колесници."
"... Но преди всичко това младият и смятан за неопитен цар Соломон съумял да се избави от тримата дворцови интриганти - кандидати за престола му: военачалника Йоав, полубрата си Адоний и върховния жрец Авиафар. Първите двама той заповядал да убият, а върховният жрец само лишил от сана и го заточил доживот в малко градче на северозапад от столицата."
И ето че няма нищо ново под слънцето. Всичко е добре забравено старо. Свидетели сме как древната история, адаптирана към кабинета Костов, завършва така: двете вицета - на политическото бунище! Да се занимават с бизнес. А третото вице - Александър Божков, заточено за 40 години в Брюксел ( на северозапад от столицата)! Така че ако някой от вас търси логика в направените персонални промени в правителството, той трудно ще я открие. Става въпрос за власт. Тодор Живков и без да чете преразказани библии се задържа на върха 35 години, защото майсторски разместваше фигурите около себе си , без, за негова чест, да ги унищожава физически. По същия начин започна след 10 декември да процедира и новият бащица на нацията. Даже взе да говори, че е необходим "нов морален кодекс" за властимеющите.
Политическата класа, която благодарение на пропорционалната избирателна система излезе на повърхността като мръсна пяна, има и своите еманации, и своите протуберанси на отврат и тепегьозлък. Най-доброто за България е "политици" като Стоян Ганев, Филип Димитров и Александър Йорданов да бъдат по-далеч от Отечеството, за да му пакостят по-малко. Но случаят със Сашо Божков e по-специален. Той е познат на всички като "ди джей" и "мистър 10%", но малцина знаят, че по-горд се чувства като редовен участник в "часа на сбирката" на депутати и министри, която се провежда всяка година в Израел. И ако той съжалява за нещо, то това е, че няма да може да бъде повече "тамада" на сбирките в Тел Авив, защото Костов, по примера на мъдрия цар Соломон, го лиши от високия му сан.
Преговорите в чакалнята на Европейския съюз обаче ще бъдат толкова дълги, че ще се наложи Сашо да престоява в "северозападния град" повече от самия външен министър. А всяка задгранична "совалка" си е чист гювеч: низ от кьорсофри, от работни закуски, обеди и вечери, които ще бъдат наслада за червата и вече законни "10%", отложени в чужда банка.
"Не се ли притеснявате, че Ви наричат така? - го попита наивно след свалянето му от поста вицепремиер една от водещите на "Хоризонт преди всички".
"Ни най-малко. Ако имаше макар и едно доказателство за моята корупция, то журналистите нямаше да закъснеят да го раздухат. Сега, когато няма да съм толкова осветен, ще видите, че и етикетът бързо ще отпадне."
" А не се ли притеснявате, че Вашият рейтинг беше най ниският в правителството на Костов?"
"Ни най-малко. Това е само още едно доказателство, че съмработил добре и съм си свършил добре работата по преструктурирането и приватизацията. Ако бях откликвал на всички искания за заплати, и ако не бях уволнявал директори, и ако не бях затварял предприятия, рейтингът ми щеше да е висок. Но при непопулярни мерки ниският рейтинг и нещо закономерно."
От този разговор българинът запомни, че Ал. Божков на всеки неприятно уличаващ го въпрос отговаря с "ни най-малко"... Ще минат години и ще посрещнем 2007 година. България така и няма да получи втората покана, защото (и това го каза еврокомисарят Ферхойген) първата покана е била политическа, но втората може да последва само след покриване на икономически критерии. Водачът на преговорите с ЕС и тогава още по-нагло ще се усмихва и пак "ни най-малко" няма да се чувства виновен, а напротив, ще се оправдава, че това, което е било разрушено за 10 години, не може да бъде възстановено само за 7.
Нацията, както казват в бокса, вече е гроги. Българинът разбра, че отново е излъган и че в името на демокрацишята са го яхнали пладнешки хайдуци, а най-големият хайдук е взел тояга и напира да води племето към Европа също като Мойсей, който е превел своя си народ за 40 години през Синайската пустиня до Обетованата земя. Когато го попитали докога ще ги води, отговорил: Докато умрат родените в робство.
Дали обаче Ал. Божков не си е направил сметката без кръчмаря, а също и неговият работодател? Защото само народ от слепци може да разреши да му закупят законно орната земя, да му затворят атомните реактори в Козлодуй и да продължи да се върти на свещи в омагьосан кръг, следвайки почукването на тоягата на "зрящия".
Народе!!!
Превъплъщенията на Тартюф
Както и да го въртяха и сукаха Костов да отговори защо сменя министрите си - внятен отговор така и не се получи. Или по-скоро отговорите бяха толкова много и разнопосочни, дори противоречащи си едни на други, че стрелбата по отстреляния дивеч окончателно се разпиля. Обясненията, че едни допуснали клиентелизъм (неологизъм за корупция), други, че не се оказали дип европейци, а трети и четвърти, че не са си свършили работата и не държели на къса юзда заместниците си, макар и по същество да са верни, не отговарят на кардиналния въпрос - каква е дълбоката, същинската причина на коледното почистване на синия авгиев обор.
Според нас в поведението на Костов трябва да търсим рефлексията на архетипен синдром.
Ще се постараем да обясним за какво става реч. Много често, без сами да си даваме сметка, мотивацията за едно или друго действие лежи в дълбоките пластове на формиран във вековете културен модел, който като че ли мимо нашата воля предопределя поведението ни. Не че човек няма право на избор, но, образно казано, гласовете на кръвта, или по-точно на историята, излизат по-силни и надделяват. Защото това са гласове съветници, базиращи се на престрадан опит.
Прочее, за да оцелее човек в политиката, трябва не просто да ги слуша, но и да ги следва.
Костов направи тъкмо това.
А сега от теорията да преминем към практиката и внимателно да проследим движението на фигурите върху политическата шахматна дъска.
Новите хора на СДС, воглаве със старата муцуна Костов, се появиха през зимата на 1996-1997 г. Дотогава малцина знаеха нещо за "новите". Те се родиха от мътната бездна на предизвестена и организирана криза, от съглашателството между СДС и определени кръгове от БСП, която криза с помпозна фалшивост бе прогласена за единственото успешно българско въстание. Ако някой е забравил, да припомним - автор на тая глупашка, но ефектна наглост бе Евгений Бакърджиев. Тогава изгря и неговата звезда - върху подиума на бутафорни барикади. Но така или иначе, тъкмо Бакърджиев организира и координира изстъпленията на тълпите, които в крайна сметка и погромиха Народното събрание.
И докато се разиграваха сините фиести, според свидетелството на Георги Пинчев, Костов се е лутал из кулоарите блед и объркан. Но, изглежда, бързо се е оборавил, защото все пак той бе и си остана вожд на СДС, ако и моментната му слабост да не бе забравена от ястребите на Бакърджиев. Изглежда, оттогава още бе заложено напрежение във взаимоотношенията между двамата амбициози.
В крайна сметка поведението на сините лидери бе поведение на инсургенти, поставили се извън закона. И неслучайно по-късно сам Месут Йълмаз ще каже в поверителен разговор на Костов, че ако пучът не е бил успешен, всички тях ги чакал затвор.
Но такъв вариант просто не е съществувал, защото всичко бе отиграно по вътрешно споразумение между СДС и БСП и с външна подкрепа.
И така - Костов със своите бойни другари взема властта. Той не е нищо повече освен primus inter pares (пръв между равни). Всички си знаят всичко един за друг и до голяма степен отношенията им са безцеремонно фамилиарни, както бива при окопни другари. Инсургентите са, условно казано, едно братство, карбонарски кръг от заговорници, в който, по стечение на общата революционна съдба, всеки може да мечтае за маршалски жезъл. Но не веднага, а след време. Както примерно болярите не убиват веднага Асен и Петър, а когато властта е вече институционен факт и героичната епоха на преките баталии клони към залез. Те посягат на първите сред равните, когато властта вече трябва да се консумира.
Личната грешка на първите Асеновци е, че продължават да управляват със своите съратници. В българската история вече никой няма да повтори тази грешка. Тези, с които си дошъл на власт, се отстраняват. Авторитарните управници (справка Хитлер и Сталин) бързат да се освободят от събратята си по оръжие и да се заобиколят с верноподани нищожества, зависими само и единствено от вожда, лишени от благодатта на сакралната връзка, формирана в годините на общата борба.
И Костов, който определено се вписва в графата авторитарен управник, доколкото това все пак е възможно на фона на европейската либерална демокрация, постъпи според природата на своя характер - раздели се с бойните си другари. Иначе, по логиката на неумолимите исторически протуберанси - те щяха да се разделят с него.
В случая Костов не направи нищо друго, а се вслуша, както и казахме, в гласовете на архетипните сирени. Действията му, като тип поведение, изцяло се вписват и преповтарят познати от историята клишета, които са с архаична давност и са част от механизмите за упражняване и задържане на властта. Защото тези, които са най-близко до тебе, са и най-опасни и за да оцелееш, те първи и трябва да си отидат.
Ето това е истината за отстраняването на министрите. Но тази истина Костов не можеше да я огласи. Както не огласи, че бе притиснат от обстоятелствата. И те се състояха в това, че сините лидери станаха твърде опасни с нарасналата си икономическа мощ и с влиянието, което установиха чрез клиентелистки структури.
Крайно време беше главите на ламята да бъдат отрязани. А това, че операцията биде извършена под различни благовидни предлози, е част от лицемерната демократическа игра, която може да заблуди само лековерни наивници. Но усилията в тази насока продължават. И Костов, превъплътил се в образа на театрален страдалец, изобразява мъката на владетел, принуден от обстоятелствата, все в името на България, ах!, да се раздели с най-верните свои съратници. И за да му повярват тези, които все още могат да му повярват, потресно споделя: "Тъжен съм! " И оприличил се в страданията си едва ли не на каещия се Борис Годунов, медийно изплаква: "Много ми е тъжно. Много ми е тъжно, защото извърших големи грехове преди Коледа."
Тук вече чуваме гласа на един Тартюф, който иска да ни убеди в своето отречение и мнимо страдалство: "Сложете там бичът до ризата корава, молете се всегда вам Бог милост да ви дава!"
Условно казано, след "избиването на болярите", Костов иска да внуши една нова представа за себе си - тази на каещия се грешник, който е съгрешил обаче не заради себе си, а воден от каузи и принципи, е погазил морални норми за доброто на всички нас. Така деянията му и саможертвата, която принася чрез "избиването" на най-верните си съратници, прерастват в едва ли не религиозен екстаз и напускат селенията на грешната преходност.
В старанието си да изглежда не толкова палач, колкото жертва на обстоятелствата по необходимост, Костов не се свени пред изкушението да ни се представи в ролята на раннохристиянски мъченик. И се поставя под закрилата дори на светия кръст. Чуйте го какво говори: "Всеки трябва да може да си носи кръста... А как ще стигнем до саможертвата в името на другите, ако не можем да си носим кръста."
Тук пък вече чуваме един нов глас - гласът на евангелски пастор.
Въобще преображенията Костови са наистина изумителни и определено говорят за хамелеонска дарба.
Едно не може да се отрече на Костов - той е ловък и безскрупулен играч. Притежава умението да се "придвижва по кривата на властта", както казва Кисинджър. А иначе управлението му е смесица от лоша политика и европейска терминология, напоследък гарнирана с пасторска фразеология. Успехите му са успехи на подставеник, на наместник. Той капитулира пред НАТО, капитулира и пред натиска за затварянето на реакторите в АЕЦ "Козлодуй". Срещу това получи покана за преговори за евентуално членство в ЕС. Не- случайно използваме формата на трето лице единствено число. Тези негови "успехи" въобще не греят България, която продължава да има проблеми, а и ще има със своето собствено оцеляване.
Управлението на Костов ще се запомни с най-ниската октава на мизерията, до която някога е стигала страната.
Колкото до новия екип на премиера, това вече не е правителство. Можем да говорим за администрация на Костов. И за пълно всевластие.
Той своето постигна. Той изкачи своя връх, но около този връх има само пропасти.
И бездната го вика!
Преоблякъл се Илия, пак в тия
Това, което България очакваше с нетърпение повече от два месеца, вече е факт. От десетина дни най-после тя има "ново" и "реконструирано" правителство, начело на което остава идейно-политическият лидер и вожд на СДС - Иван Костов.
Огромната част от народа очакваше новото правителство като възмездие за положението, в което го доведе неговото първо издание. Очакваше, че в него ще бъдат включени нови, компетентни и отговорни за съдбата на родината дейци и че след провала то ще се ориентира към провеждането на някаква нова политика. Още отсега за съжаление става ясно, че "новият" кабинет няма такива намерения.
Зад паравана на стари и нови идеологеми!
За прикриване на истинските причини, поради които бе принуден и твърде късно пристъпи към провеждането на своята поредна голяма политическа манипулация, Костов до вчера използваше най-различни, често несъвместими, измислени и вътрешно противоречиви стари и нови аргументи, надявайки се, че с тяхна помощ ще може да отклони вниманието и да заблуди всичко виждащия български народ.
Главният между тези аргументи беше, че структурните и персоналните промени в кабинета са крайно необходими, за да може неговата вътрешна структура да бъде приведена в съответствие с изискванията на ЕС. На българските граждани, в това число и на тяхната интелигенция, обаче такива изисквания на ЕС не са известни. Сигурно е даже, че такива не съществуват, защото в тази общност са включени не само държави, чиито правителства имат най-различни структури, но и такива, които имат най-различно държавно устройство (парламентарни и президентски републики, ограничени от парламентите монархии и др.).
За запазване на мнимото единство на своята партия и коалиция Костов до неотдавна заявяваше, че е готов да носи на своите плещи всички членове на своя кабинет (и правеше това повече от две и половина години), че той е силен, защото неговите членове са работили добре, а сега най-неочаквано и на всеослушание обяви, че не всички министри са работили както трябва, че част от тях нямат необходимия авторитет, доверие и поддръжка и поради това следва да бъдат освободени от него.
Подобно на Т. Живков от последните години на своята власт, Костов започна да защитава тезата за т.нар. деконцентрация на властта. Главното съдържание на тази теза се изразявало в разделянето на властта в държавата с тази на управляващата партия. По образ и подобие обаче на Първия той запази непокътнато своето място и в двете. И оправда напълно прозвището "Командира", с което неговите съпартийци го дариха не от вчера.
Т. Живков навремето сменяше и назначаваше правителствата, провеждаше най-различни персонални и структурни реконструкции в тях, закриваше, откриваше и сливаше част от техните ведомства, други превръщаше в комитети и агенции и други от този род. За обработването и привличането на партийното и обществено мнение на своя страна той правеше опити да обосновава тази дейност със съображения, докладни записки, проекторешения и какви ли не прийоми на политическия театър.
Без каквито и да е подобни опити "демократът" Костов сега закри или обедини министерства, други превърна или се кани да превърне в агенции, на трети разширява или ограничава техните функции и т.н. И налага всичко това на обществото ни не с помощта на някакви аргументи, а единствено със силата на своята безотказно работеща послушна парламентарна гилотина. По маниера на Живков, предстои сега и той да изпрати своите доскорошни най-близки сътрудници (някои от тях реални претенденти за неговото място) на високоотговорна работа в парламента, дипломатическия корпус, в някои бордове и други топли или доходни места.
Доколко с новите, до голяма степен имитационни структурни и кадрови промени, Костов се надява с второто издание на своя чисто седесарски партиен Министерски съвет (изключение прави само един ненгов член) да съумее да възвърне трайно загубеното доверие и да притъпи политическата криза? Дали обаче това издание на МС със своята предстояща дейност няма по-бързо да доведе страната до нежеланите от него предсрочни парламентарни избори? Отговорът на този въпрос е предстоящ и ще бъде ясен в недалечно бъдеще.
Че тази перспектива е по-реална, става видно и от една от основните задачи, които премиерът постави пред своя "нов" кабинет, а именно.
"Отваряне към хората и обществото". Ако така формулираната задача се преведе на чист български политически език, тя не означава нищо друго освен признанието, че първото му правителство е било затворено не само за хората и обществото, но и за неговата собствена партия. Било е отворено единствено за и към себе си.
Твърдя, че тази формула на една от основните задачи на новия кабинет в никакъв случай не е случайна. Тя е израз и продължение на "оригиналното" и "далновидно" заключение на Костов от анализа за причините не само за провала си на последните избори и загубеното доверие на основната част от народа, но и за провала на неговата политика. Основната причина за тези резултати той неотдавна видя не другаде, а в "мързеливите бедняци, които губят интерес към живота".
Няма честен човек в нашата страна, който да не е останал озадачен от тази метаморфоза във възгледите на Костов. Допреди 2-3 години за главни виновници за положението в страната той бе обявил "алчните мързеливи пенсионери, излезли на припек", а сега това са "мързеливите бедняци", т.е. виновни за положението са най-малко 2/3 от всички български пенсионери, почти всички регистрирани и нерегистрирани безработни, по-голямата част от настоящата и подрастващата интелигенция, безземлените и непрекъснато пауперизиращи се селяни, огромната маса българомохамедани, български роми и турци и още и още, т.е. близо 70-75 % от гладния, оголял и обосял български народ, който живее под границите на официално признатата бедност у нас, от които 40 % и под тях.
И колкото тази част от народа все по-настойчиво се вглежда в себе си, както това се препоръчва от премиера, толкова повече тя се убеждава, че основната причина за бедственото си положение трябва да търси в политиката и всекидневната дейност на правителството, което до вчера се оглавяваше от него.
В това направление Костов бе "доразвит" от недолюбващите го създатели и бивши лидери на СДС, някои от които на срещата по повод 10-годишнината от ноемврийските събития без никакъв срам и свян констатираха, че основната причина, поради която в страната ни бе постигнато мечтаното демократично общество, трябва да се търси не другаде, а в простия, елементарен, изостанал и неспособен да се труди български народ, който поради тези си качества не ги разбира.
Странно! Довчера, т.е. по време на събитията от 1997 г., на президентските и парламентарните избори този народ, с тези свои качества ги разбра добре, а в последните месеци той не е в състояние да разбере и оцени по достойнство квазинародополезната, националноотговорната и очертаваща неговото бъдеще тъмносиня политика! При това става дума не за кой и да е народ, а за този, който е отгледал тези дейци, в чиято среда те са се оформили като личности, в името и помощта на който народ те успяха да заграбят властта, за да могат сега чрез нея да ограбват самия народ, както неотдавна констатира това поетът.
Със своите неверни, грубо идеологизирани и политизирани оценки миналите и настоящите лидери на СДС, и на първо място Костов, не само правят поредния опит да отхвърлят оптимистичните концепции за миналото, настоящето и бъдещето на нашия народ, но и сериозно го обругават. Правят това независимо от обстоятелството, че в своята дълговечна история същият е дал стотици и хиляди доказателства за своята зрелост, трезвост и способност правилно да оценява събитията и своите политически и държавни мъже. Без да се усетят, тези господа в наши дни с други думи повтарят едно от заклинанията на Хитлер, съгласно което немският народ не бил дорасъл да разбере и оцени величието на неговите идеи и затова ще трябва да понесе кръста на своето поражение.
"Бедняците" нямат прозорливостта на политиците? За съжаление мястото не позволява да обърна внимание на читателя и за някои аспекти на помощта, която тези лидери получават от една група проправителствени учени социолози, политолози и др., които с наукообразни аргументи правят опити "да доказват", че народът ни не е способен да участва в изработването, провеждането и особено оценяването на резултатите от провежданата държавна политика по големите въпроси от живота на нацията, защото неговите представители подхождат към тях твърде емоционално и силно преувеличават техните морални аспекти, или затуй, че не могат да се ориентират в сложните ситуации, защото нямат съответната подготовка и "прозорливостта на политиците".
Да се отричат възможностите на огромната маса от народа трезво и реалистично да преценява ситуацията, в която се намира сега страната и да се твърди, че това могат единствено политиците на управляващото мнозинство, не е нищо друго освен проява на обидно снизходително, пренебрежително аристократическо отношение към неговите интелектуални възможности, в това число и към тези на една немалка част от неговата интелигенция, към дейците на различните опозиционни партии и движения и на хилядите български безпартийни граждани. С това някои от тези автори още веднъж се стремят да натрапят на обществото баналния седесарски припев "само ние знаем и само ние можем".
Колко компетентни, прозорливи и отговорни пред нацията бяха преобладаващата част от дейците на досегашното правителство на Костов, става видно от това, че той сам побърза да се освободи от тях. Не са по-далече от такава оценка и някои от онези, които той запази в състава на новото му издание. Изключенията са малко. Няма да скрия своето убеждение, че в това направление Костов все още държи първото място.
Отново към член 1 от Конституцията! През последните 7-8 години по общо признание Костов съумя да се оформи като професионален политик и държавник. По всичко изглежда, това му се удаде благодарение на неговата работоспособност и някои качества на характера, на добрата му макроикономическа, общосоциологическа и в немалка степен не лоша идейно-политическа подготовка, която си позволявам да твърдя, че познавам.
В своя екип обаче Костов бе включил хора, които със своята квалификация и качества, със своите неадекватни и в определени моменти абсурдни действия (Бакърджиев в Лом, Божков в чужбина, Н.Михайлова в Ловеч, Й.Цонев в Бургас и др.) не само подриваха устоите на неговото правителство, но и тези на властта на СДС. Има основание да се твърди, че в последните месеци това се осъзнаваше от премиера, поради което той все по-настойчиво разпрострираше своя тотален контрол не само върху дейността и проявите на членовете на своя доскорошен екип, но и върху целокупния живот на страната. С това режимът на Костов все повече се превръщаше и превръща в авторитарен, а оттук до тоталитаризма има само една крачка. И всичко това се виждаше и вижда от народа. Докъде той ще продължи своята дейност в това направление с новия си екип, ще видим.
Само с порасналото самочувствие на голям държавник-самодържец, съсредоточил в своите ръце почти всички лостове на властта човек може да си обясни сериозно приповдигнатия тон в изявленията на Костов и липсата на желание да се вслушва в аргументите на другите (особено ако те идват от опозиционните сили), неговата логическа непоследователност, честото несъвпадане между думите и делата му, димната завеса, зад която и сега продължава опитите си да "разделя и владее" политическите партии и теченията в тях, а и други от този род. Най-неприятно впечатление правят случаите (и сега, по времето на обсъждането в НС на неговите предложения за структурните и персоналните промени в новия му кабинет), при които Костов вместо да се прояви като отговорен държавник, правеше и прави това в качеството си на лидер на управляващата партия, на която всички са задължени да се подчиняват. Въпреки приказките за демокрация с това той още веднъж възстановява известния член 1 от старата Конституция.
С непривична маниерност в редица случаи той жонглира със своята власт, демагогства и спекулативно си служи с понятия, които огромната част от народа не разбира, и осъществява чуждата идея и практика - "Един вожд, на една партия, на едно управление".
Все с оглед на тази практика, вземайки своите желания за действителност, той по маниера на Т.Живков, твърде самодоволно неотдавна обяви, че "от кризата (югославската - б.а.) сме излезли с една по-силна България", че "страната има нечуван авторитет в света" и че "България остава изненадващо спокойна по сравнение с други страни".
Не промяна на лицата в кабинета, а промяна на политиката е нужна на страната!
Независимо от всичко казано по-горе, на фона на И. Костов хората от неговия стар екип се представяха още по-неубедително и слабо. Не може по достойнсто да не се оцени фактът, че той разбра дяволския кръг, в който бе попаднал сам. Изхождайки от позициите на един показен, фалшив престиж, дълго време не намираше сили да предприеме сериозни действия в тази насока. С един твърде иносказателен език в близкото минало Костов се обръщаше към членовете на своя кабинет и им заявяваше, че "едно е да си политик и съвършено друго истински политик", а "още по-трудно и сложно е от политика да стане държавник". "От всяко дърво свирка не става", им заявяваше той. "За да стане един политик истински, просто трябва да преживее много, трябва да има воля, упоритост и мъдрост".
А откъде у преобладаващата част от неговия стар и нов екип такива качества, подготовка и мъдрост видяхме през последните две години и половина, предстои да видим и сега. Работата съвсем не се свежда до това да бъде осъществена смяна на лицата в кабинета, а до състоянието на кабинет, който да провежда една добре оформена и балансирана нова политика. Видяхме, а и ще се убедим твърде скоро, че това не се случи. На Костов и сега, според мен му е ясно, че кабинетът му няма и не може да има поддръжката на мнозинството от народа, а такъв кабинет няма право на съществуване. Изчерпил целия си политически и морален кредит, и той трябваше да намери сили да се оттегли. Трябваше да признае, че неговата политика фалира.
Мисля, че е напълно прав авторът, който констатира, че в своя устрем да закопае и докрай да ликвидира по-голямата част от социалните придобивки на народа по време на "социализма", с незавидния хъс, с който Костов копае яко за дивия капитализъм, той ще доведе народа ни и до подстъпите на феодализма, ако той му, позволи това.
В съзнанието на народа политиката на кабинета Костов ще остане синоним на разрушаването на икономиката, на разграбването на ценностите на страната и нейното превръщане в един напълно зависим протекторат на силните на деня. Да се надява човек, че с новия си екип той ще промени насоката на развитието на България, означава да вярва в илюзии. Както казва народът "Преоблякъл се Илия, пак в тия".
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СТЕФАН ЦАНЕВ
Прочетохме интервюто във в. "Сега"(30.12.1999) и се обръщаме към тебе с тези редове, не да ти припомним миналото. Онова, близкото, от последните 10 години, когато ти се оплакваше, ругаеше, отричаше. Тогава винаги ти отговаряхме, защото такава ни е длъжността. Сега тези редове не са за отговор, а по-скоро заради позицията. Защото не можеш да застанеш на една достойна позиция и в миг на разярение да я пробиеш, та да минат през пробива всички бесни кучета... Няма да ти припомняме, поете, какво си говорил срещу Народа и Отечест- вото си, макар, че би било полезно. И то не за тебе, а за другите! Няма да припомняме лошите думи, защото вярваме, че днес си искрен, както тогава, а може би и повече. Вярваме, че си достоен син и се завръщаш в скута на нацията. Запомни - тя е достатъчно великодушна, но само веднъж!
Четеш ли "Нова Зора"?! Ако четеш, щеше да видиш, че всичко, зад което си застанал в това интервю, е всъщност нашата позиция. За това, че вече близо 10 години ние стоим неотстъпно на тази позиция независимо кой е на власт. Тъкмо по тази причина вестникът е "табу" в българските средства за информация. Ако някой ни спомене мимоходом, то е за да ни нарече "комунисти" или "фашисти" или най-малко поне "обслужващи националисти". Каквито ние не сме, и това се вижда от всичко, писано по страниците на вестника.
Ако тръгнем по редовете на интервюто, ще видим много добре как си изложил по голямата част от нашата програма: за разгрома на селското стопанство и продаването на българската земя на чужденци, за разрушаването на българската култура във всичките й прояви, за липсата на преференции за българската промишленост, за натиска срещу науката, за безпросветието на българските политици... Всичко това е описано с подробни факти, всичко е обяснено, доказано, заклеймено. Сега виждаме как и ти го клеймиш. Но като наистина интелектуалец, като наистина умен човек, защо премълчаваш причината. А не е възможно да нямаш характерния за интелигенцията за нейната висша проява - тънкия слой интелектуалци - синдром на причинността. Какво казват големите лекари? Лекувайте не болестта, лекувайте причината, болестта сама ще си иде!!! И точно за причината е думата ни тук.
В интервюто говориш с "Ние" и в определен смисъл си прав - за големите зулуми на новата ни демокрация сме отговорни всички. Но не всички сме виновни. Защото твърде много хора се бориха и се борят срещу ПОГРОМА НАД ХУМАНИТАРНИЯ РАЗУМ НА БЪЛГАРИЯ и сигурно ще се борят до последния си дъх. За да крачиш в техните редове, кажи причината, която несъмнено знаеш. Кажи ясно и високо, че целият този апокалипсис се дължи на античовешката същност на философията на тази власт. Прегледай дори само вестника на Съюза на демократичните сили и ще разбереш, че това е революционна организация. Нейната основна функция е либералната революция, която трябва да смени с НАСИЛИЕ старата тоталитарна система за управление. Друго би било, ако става дума за РЕФОРМИЗЪМ И ОПТИМАЛНА ПРОМЯНА на модела на обществен живот. Историческият опит на човечеството ясно показва, че революциите са най-лошото нещо, което може да се случи в живота на едно общество, каквото и да е то, когато и да било.
Революцията винаги носи простотия, защото хуманитарният разум е изключен от своята функция. Руската революция унищожи уникалния хуманитарен разум на великорусите, в чието лоно виден професор по химия пишеше световни опери, а академичен математик пишеше фундаментални богословски съчинения. Последните недоклани представители на този разум бяха натоварени на един параход и изритани в Германия... Отвори вездесъщия официоз и намери отпреди две години статията, в която със сериозен тон се твърди, че НА ТАКАВА МАЛКА СТРАНА КАТО БЪЛГАРИЯ НЕ И ТРЯБВА ТАКЪВ ГОЛЯМ НАЦИОНАЛЕН МУЗЕЙ. Година преди това един от членовете на редакционния съвет на "Нова Зора" бе свидетел на изключително красноречиво събитие. В дните на януарския метеж, с който сегашните властващи свалиха предишните, от НДК по бул."Витоша" тръгна хилядно шествие. Пред Националния исторически музей шествието забави хода си и в продължение на няколко минути свирка и дюдюка срещу храма на българското историческо наследство. Тези хора олицетворяваха нацията с комунизма, както петдесет години преди това техните политически врагове са я олицетворявали с фашизма. Тези хора освиркваха културата на народа си... Всички революции имат огледална рефлексия, или казано с думи прости, представляват едно и също нещо - отприщват енергията на разрухата. Каквито и благородни да са намеренията им, те носят зло, което трудно се изживява. Днешното състояние на България е най-красноречивото доказателство за верността на тази оценка.
В интервюто има, разбира се и един момент, който несъмнено е следа от миналите години. В самия край на увереното ти слово твърдиш, че нещата ще се оправят, когато децата, родени след 80-та година "вземат в ръцете си съдбата на нашата държава"... И припомняш Мойсей и Стамболов, които имали същите идеи - да изчезнат старите поколения и останат новите, които НЕ СА ЗАРАЗЕНИ ОТ СТАРИТЕ БОЛЕСТИ, В СЛУЧАЯ С БЪЛГАРИЯ ОТ ЧУМАТА НА КОНФОРМИЗМА. По нататък твърдиш, че не трябва да възпитаваме децата си, а трябва да ги оставим да растат "свободно, непослушно, своенравно и непременно непокорно... Те трябва "да се срамуват от хора като нас... " понеже "са умни, всичко виждат и когато пораснат, сами ще разберат, че няма нищо по-срамно от това хората да се делят на партии... ". И така нататък!
От това се вижда как в главата ти е останал един последен окоп на революцията. Ти искаш с насилие да ПОДМЕНИШ културния модел на нацията, което разбира се, е изключено, защото този модел е формиран близо половин хилядолетие. Той може да бъде не подменен, а качествено променен само с ИНТЕНЗИВНО КУЛТУРНО ДВИЖЕНИЕ на реформистки национални организации начело с ХУМАНИТАРНИЯ РАЗУМ, какъвто у българите съвсем не липсва. Така онова, което професор Николай Генчев наричаше "генетична увреденост", или казано с други думи, синдромът на проклетия български конформизъм може да бъде изтрит от характера на нацията. Това обаче трябва да започнем самите ние, а не да го оставяме на деца и внуци с оправданието, че всички ние сме заразени "с комунизъм, с диктатура, с лъжа, с лазене".
Уверяваме те - ние не лазим пред никого, не лъжем, не делим хората на комунисти и антикомунисти и сме свободни хора, сиреч демократи. Затова политици и техните слуги се правят, че ни няма. Децата не могат да се научат сами - това е доказано от съдбата на човечеството. Децата се възпитават в простите човешки добродетели от самите нас, няма друг кой да ги възпита. Улицата, средствата за информация, профанното изкуство, на чийто чудовищен натиск са изложени, ги възпитават главно в бързия успех, който се достига не с почтен труд, а с открадната торба пари, един юмручен удар, един удар с нож, един автоматен откос. "Новият" свят възпитава поколенията в хедонизъм и ти го знаеш много добре. Къде са свободните хора?! Може би в Америка?! Може би във Франция или Англия!? Защо тогава те именно допускат собствените им властници да грабят и проливат кръв в "хуманитарни мисии"!?
Иначе всичко, което казваш в интервюто си, е истина, малко закъсняла и затова съмнително полезна. Не се обиждай - погрешната посока бе поета още през 1990 г., когато демократите изхвърлиха заедно с мръсната вода и детето. Но малцина бяха онези, които се опитаха да ги спрат. Те не послушаха здравия инстинкт на народа си, който ги съветваше да не рушат. Заради неговата съпротива срещу погрома го обвиниха в простотия. Доведоха го до просешка тояга и културна деградация, сега продължават да го блъскат надолу, все по-надолу към пълното унищожение на неговата същност на ПРОСВЕТЕНА ЕВРОПЕЙСКА НАЦИЯ.
И твърде много образовани хора са съгласни, помагат им. Погледни само като пример какво заглавие е сложила на твоето интервю една от най-яростните дами на българската революция Ива Николова!!! "ДЕЦА, СРАМУВАЙТЕ СЕ ОТ НАС! " Вместо да изпише някое от мъдрите слова, чути там, тя слага един призив да попържат родителите си. Като най-висок израз на свободата и разума... Нали?
Българино, смили се над себе си!
Посрещнахме и тази Нова година - 2000. Посрещнахме я необичайно тихо, без викове, без изпровиквания и със самотни изстрели в прихлупеното снежно небе.
Надвити от грижи, веселието бе далеч от нас.
Като в някаква скръбна притома българите се събраха край своите бедни софри, негли да разчетат знамения и знакове на съдбата.
И в тази витлеемска пасторалност има много повече морал и достолепие, отколкото в показно пищните демонстрации на новите Балтазаровци, ако въобще думата морал е съотносима към тях.
"Да бъдем заедно! " - прогласи президентът и събра като край езическо капище подобни нему галеници на съдбата. Той избра с кого да бъде и сред избраните ги нямаше хората от браздите и пчелините. Нямаше ги там ни списователи, ни зографи, ни, ако трябва да се изразим библейски, свирачите на гусли и тимпани.
В Новогодишната нощ България отново бе разделена, бе разделена на нищи и охолни. Както го е казал и Дебелянов:
Но над нас ръка прострял някой много зъл присъди: нему - глуп, но мазен дял, мене - умните оскъди.
Освен имотно, хората са и морално разединени. С погнуса, с презрение, напиращо като вик, българинът гледа на лъскавата парвенюшка суета на разни комитети, самоорганизирали се да посрещнат една все пак банална промяна в леточислението.
И какво като е 2000-ата година, след като тя почти не се свързва с рождението на Христа, с всичко онова, на което той е учил и учи човеците?.. Та нали Христос е символ на себеотдаването, на саможертвата в името на ближния!
Но не! Не искат новите фарисеи нито да се жертват, нито да принесат лепта за помощ и избава на страдащия. Всички техни лукави речи, метани и палисвещия са скверност и гавра пред лика на помъчения днес българин. Нещо повече - те ненавиждат в злощастие по тяхна вина народ.
