БТК повлече "синята лавина" надолу
Половин година вече в. "Нова зора" пише, че сделката с продажбата на 51 на сто от телекомуникационния ни монополист БТК вони отдалече на гнило. Обръщахме се към главния прокурор, писахме до Народното събрание и до президента, предизвикахме парламентарно питане от страна на народните представители Велко Вълканов и Стефан Нешев, но гласът ни все бе глас в пустиня.
Докато дойде Видовден. Благодарни сме на колегите ни от другите вестници, макар че никой не посмя да ни цитира, че най-накрая ни подкрепиха в титаничната ни борба срещу продажбата на най-едрия диамант от икономиката ни - БТК. Макар че, честно казано, едва ли опиянилите се от властта си мекерета на днешната компрадорска буржоазия са спрели сделката, защото са се заслушали в гласа на народната и на собствената си съвест. Те собствена едва ли имат, пък и ако имат, надали й дават свободата да се изкаже. Жестоката истина май е, че все някой е трябвало накрая да опере пешкира за цялата антинародна политика на сегашните управници. И както изглежда, перачът ще е един от любимите ни вицепремиери - Евгений Бакърджиев.
В последния си брой спонсорираният от Сорос и дясната му ръка в България - Александър Божков, дебел седмичник "Капитал" пусна като тема на броя материал, посветен на продажбата на БТК под заглавие "Срамната сделка за БТК". Няма да питаме колегите - защо чак сега? То и не е нужно, след като знаем кой стои зад страниците им. Веселото в цялата история е, че след като половин година в "Нова зора" постоянно настояваше сделката по БТК да бъде разсекретена, за да се убеди целокупният народ от текстовете на договора как правителството ни прави фактически заложници на чужди интереси (продавайки при това не само икономическите ни, но и националните ни стратегически интереси!), изведнъж - без да са отворени за широката публика - текстовете на договора между правителството и консорциума ОТЕ-KPN се оказват достъпни за в. "Капитал". Колегите ни от дебелия седмичник с потрес съобщават, че сделката била сключена от българска страна с изумителна некомпетентност и това не само нямало да ни донесе бленуваните 510 милиона долара, но като нищо можело да ни принуди ние да изплатим като неустойки подобна сума на международния бамбашка купувач.
Не е така, колеги. Сделката не е сключена некомпетентно, а предателски. Евгений Бакърджиев може да е всякакъв, но не е тъп. Не са тъпи и икономическите и юридическите съветници около него. Българинът, ако не с друго, поне с това се слави, че е акъллия. Друг е въпросът доколко е българин онзи, който продава България в името на собствените си интереси. И тук отново се опитват да хързулнат народа по кривата спирала надолу. Само два дни след излизане на публикацията в "Капитал" из пресата се появиха съобщения, че понеже родните ни консултанти по продажбата на БТК се провалили напълно при оформяне на двустранния договор с гръко-холандците, Агенцията по приватизация замисляла да привлече като консултанти по сделката чужди специалисти. Това си е открит опит за замазване на следите.
Какъвто е и опитът на дебелия като патрона си вестник цялата вина за "срамната сделка с БТК" да бъде прехвърлена върху Евгений Бакърджиев. Отдавна е известно, че сред синия "елит" се водят отчаяни битки за запазване на позиции и вътре в четата всеки предава всеки. В случая с БТК над повърхността на гюбрето изплува част от подблатното самоизяждане. Нарочно или без да иска, екипът, създал иначе полезната статия, съобщава, че непоклатимо честният ни премиер Иван Костов лично спрял сделката, след като се запознал с нарочен доклад на шефа на Агенцията за приватизация Захари Желязков.
Та в този си доклад другарят Желязков съобщавал на най-големия си началник, че в сделката имало прекалено мътни моменти и тя можело да се превърне при подписване в огромен воденичен камък върху шията на икономиката ни. Другарю Желязков, защо докладът Ви е от края на ноември, когато в. "Нова зора" от половин година преди това мощно тръби, че сделката е сделка между две мафиотски структури и е насочен срещу националната ни икономика и сигурност? Чак пък толкова време да Ви е отнело да стигнете до истината!
Както и да е. По-интересно е, че докладът стигнал до премиера ни Костов, според в. "Капитал", благодарение на личната намеса на Захари-Желязковия шеф - Александър Божков. Колко благородно от страна на г-на Божкова-Пилатопонтийского!
Е, в. "Нова зора" няма да се намесва в гюбрето на синия подповърхностен гмеж. Само искаме да напомним за пореден път, братя - те не са се осъзнали. Те се опитват единствено да замажат следите от престъпленията си. И дали "козел отпущения" ще е Бакърджиев или някой друг, истината не се променя.
Казахме я вече, повтаряхме я и я потретвахме и ще продължим да я разгласяваме - продават България.
Продават я и я предават!
КОНТРАДЕЗИНФОРМАЦИЯТА НА ЕДИН ДЕБЕЛ ВЕСТНИК
Госпожа Благовеста Дончева дойде в редакцията на "Зора" и донесе публикация, изтеглена от мрежата на Интернет, чийто автор е Джаред Израел. Този американец силно впечатлил г-жа Дончева с материалите си по повод войната на НАТО на Балканите, в Югославия. Смелостта на българката да атакува в свободното виртуално пространство на световната мрежа Интернет действията на американските ястреби не остава ненаказана. От една страна, тя предизвиква възхищение в средите на авторите, интерпретиращи войната в Югославия като агресия, а от друга - бива заклеймена, и то от българска журналистка във в. "Капитал". Най-лесно би могло да се обясни подобно отношение с факта, че публикациите на г-жа Дончева предизвикват огромен интерес. И дават възможност на свободните умове по света да разберат, че в "неофициална" България има люде достойни и неподходящи за манипулации.
В дебелия вестник "Капитал" Благовеста Дончева е иронично поставена между Паисий и Салман Рушди (друг е въпросът доколко уместна е подобна парадигма, да не говорим за точността й), не е спестен фактът (сам по себе си срамен) на диагностицирането й като психиатричен случай по повод протестите й срещу разполагането на американски ядрени бази в България (тя е една от прословутите трима пред американското посолство в София). Разгневената Ива Рудникова номинира позицията на сънародничката си като възрожденска, без видимо уважение към подобна квалификация. А преразказът й на писмото на Дончева до сръбската опозиция звучи така: "Някои от разхвърляните из текста директни призиви към сръбската опозиция имат възрожденски характер. Автентичният текст (!) описва залитналите по зелените пачки лидери на сръбската опозиция, социално-битовия апокалипсис в България след идването на демокрацията (демокрация означава народна власт, а такава имаше и преди идването на "демокрацията" - б.р. "Зора"), МВФ и Световната банка. И завършва с: "Какво си мислят сърбите? Истински се учудвам на реакциите на сръбския народ. Никога не съм гледала на тях като на нация от самоубийци. Към какво се стремят? Какво искат? Мрачният, безнадежден живот на българските им съседи? Те наистина ли искат да видят старите си хора да ровят в торни контейнери? Наистина ли искат да спрат децата си от училище поради липсата на пари за обувки и учебници?... Вие, опозицията, наистина ли искате да лижете подметките на тези жестоки, алчни чудовища? " Това пита авторката (продължава Рудникова от "Капитал"), след като е сравнила със земята "отворения" Сорос (или както би прозвучало в духа на нейната риторика - като Сърбия след US-бомбардировките" - бел.ред. на "Капитал")."
В добавка към дългия цитат от коментара на Ива Рудникова представяме и позицията на българското посолство във Вашингтон в лицето на посланика Филип Димитров: "В България, 10 години мизерия" представя неточен имидж (образ на български - б.р. "Зора") на България и несправедливо обвинява за проблемите на страната външни институции като МВФ, Световната банка и други, които ускориха появата на отворена икономика". Злепоставящият материал (по определението на в. "Капитал") предизвиква реакцията и на някои истински българи, но живеещи в Америка, като Стефан Груев, Иван Манев, Владимир Антикаров, и Калин от Будапеща, които единодушно и с патос заклеймяват г-жа Благовеста Дончева за нейната позиция. Някои от тези истински българи я изпращат да живее в Северна Корея или Куба.
Тук едно уточнение. Става дума за възмутителната по определението на "Капитал" статия "В България, 10 години мизерия", (чийто финал е тенденциозно редактиран от в. "Капитал"), който редакцията на в. "Зора" публикува. Също така даваме място и на отговора на Джаред Израел, от който е видно, че и един истински американец може да разсъждава за света и за хората, по начин идентичен със "срамния пасквил" на смелата българка Благовеста Дончева. В такъв контекст никак не е чудно, че бе спазена традицията свестните у нас да считат за луди. След протеста на г-жа Дончева пред американското посолство в София, и загрижените за имиджа на България пред света туземни колониални власти, я изпратиха на ... психиатрично освидетелстване! А наемниците журналисти довършиха своето.
"Зора"
- БЪЛГАРИЯ - ДЕСЕТ ГОДИНИ МИЗЕРИЯ от Благовеста Дончева, София, България
В България имаме демокрация от 1989 година. Какво се случи през последните десет години?
Международният валутен фонд и Световната банка успешно унищожават българската индустрия чрез приватизация на българските заводи и фабрики. Българските правителства, които следват послушно съветите на МВФ, продават тези предприятия на мощни чуждестранни корпорации. А те след това често ги ликвидират (нов начин за борба с конкуренцията!).
Какъв е резултатът? Тълпи от безработни, просяци по улиците, възрастни хора, ровещи по контейнерите за боклук с надеждата да попаднат на нянакъв парцал или на мухлясало парче хляб... Социалната ни мрежа се разпада. Преди 1989 година България беше социална държава: безплатно медицинско обслужване, безплатно образование за всички. Майките и възрастните хора се радваха на допълнителни социални придобивки. Свидетел съм как все повече и повече деца напускат училищата, защото родителите им нямат пари за обувки и дрехи, да не говорим за тетрадки и учебници.
Проблемиет на възрастните хора не са по-малко. През 1989 година пенсията на майката на моя приятелка е била около 105 лева на месец. Сега е 46 лева месечно, или малко повече от 24 щатски долара. Много хора над трийсет години не работят. Никой няма нужда от тях; никой няма работа за тях. Предложенията за работа във вестниците безотказно повтарят изискването за възрастово ограничение до 30 години. А ако човек има късмет да е под 30 години, какво получава? Дава му се шансът да робува по 12 часа на ден срещу нищожно заплащане на някой новоизлюпен бизнесмен!
През януари ще ни бъдат отнети и последните останки от социалната ни държава. Правителството няма повече да субсидира билетите по влака за студенти, възрастни хора и майки, пътуващи с деца. Това означава, че хората ще бъдат закрепостени или в градовете, или в селата и все още активните, но безработни пенсионери ще имат много сериозни проблеми. Сега те увеличават нищожните си семейни доходи чрез случайни ангажименти в градовете или чрез отглеждане на плодове и зеленчуци по дворовете си на село. Докато се пътуваше с намаление, този вид дейност имаше икономически смисъл. След Нова година този смисъл се губи.
Тук ние преживяваме неописуеми лишения, но независимо от това финансистът Джордж Сорос продължава да ни подтиква да отворим границите си, да се превърнем в отворено общество. Но ние, българите, научихме какво се крие зад тези захаросани лозунги, и то по възможно най-жестокия начин. Те означават унищожение и на онази част от промишлеността ин, която все още съществува като по чудо. Пример: пазарът е наводнен от внос на турски стоки. Произведените в България чорапи се продават за 1 лев и повече, а турските - за 0.50 лева. Скоро ние ще разполагаме само с турски чорапи и много хора ще останат допълнително на улицата.
В България тече пълноводен поток от вносни хранителни продукти с ниско качество, подкопавайки резултатно усилията на тукашните производители. Пример: имам братовчед, собственик на малко стопанство с четири крави. В продължение на две последователни години той не успя да продаде телетата си и е смазан. Купувачите на телешко месо заявяват, че предпочитат да работят с евтино замрамено месо, внесено от Гърция и готово за пълнеж на салами и наденици.
Какво получаваме в замяна на тази жестока мизерия? Коя е най-голямата атракция за една чужда корпорция в разрушена страна като нашата? Евтината работна ръка и националните ресурси! Толкова за отворените граници. Аз лично живея в мизерия, но все още се справям някак. Сърцето ми се разбива от отчайващата гледка на онези нещастни възрастни мъже и жени, ровещи из контейнерите за боклук... Преди падането на комунизма аз и много други като мен смятахме, че комунистическото правителство ни лъже за Съединените щати. Тогава възприемахме всички предупреждения за Америка като обикновени пропагандни твърдения.
От 1989 година до 1993 година бях активист на Съюза на демократичните сили: тогава не знаех истинската същност на МВФ и Световната банка, а още по-малко бях наясно с действителния характер на транснационалните корпорации и експанзионистичната им политика. Ние просто влязохме в капана на сладките приказки за демокрация и откритост.
Сега, десет години по късно, съжалявам горчиво за това.
(Това е текстът, публикуван в "Ню Йорк таймс". Свободен превод на български на авторката)
- ЗАЩОГЛОБАЛИЗАЦИЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯНА
Джаред Израел, САЩ
Ива Рудникова от вестник "Капитал" изтъква, че е озадачена от пропуска на Благовеста Дончева да съобщи на медиите за статията си в "Ню Йорк Таймс". Повече от очевидно е, че Дончева е искала действието й (насочено срещу Великия Глобализатор) да се превърне в предмет за дискусия, не в личен статус.
Защо "американският тип демокрация" е толкова ужасен за нея, че тя е готова да рискува главата си?
Дискутирам този въпрос с пресаташето към българското посолство във Вашингтон. Обяснявайки защо Дончева греши в преценките си, дипломатката заяви, че "България е корумпирана морално от комунистите и има нужда от усмирителната риза на Международния валутен фонд така че... никой да не е в състояние да наруши основния закон на пазарната икономика."
"Корупция" и "Закон"! Лишен от всякакви морални скрупули (спомнете си за бомбардираните химически заводи в Югославия!), Новият световен ред използва морални фрази, за да продава и налага икономическо-културно изнасилване от най-лошия възможен тип! Политическите му поддръжници се наричат "демократи" (ако са брутални) или "независими" (например сръбската опозиция, получила 100 000 000 щатски долара от Сената на Съединените щати!). Разрушаването на Югославия и екологичното замърсяване на Балканите е "хуманитарно". АОК е начело на "многоетнично" Косово, прочистено от сърби, цигани и т.н. Добър пример за стандартния американски метод на рекламиране: Всичко може да бъде продадено, стига да е добре пакетирано.
Моето правителство е напълно способно да провежда рокконцерт и да раздава шапки с емблемата на Мики Маус в центъра на града, докато в крайните квартали избива с автомати населението на същия град. "Войната е мир. Свободата е робство. "*
Икономическата разруха се продава под наименованието "морално издигане". Но ако проблемите на България действително се коренят в миналото (неефективна икономика, "разглезени" хора), как тогава, независимо от огромните разлики, резултатите от глобализацията са едни и същи в целия свят?
Украйна: международният контрол е последван от унищожение на селското стопанство;
Индонезия: неконтролируемо засилване на вътрешния разкол и центробежните сили, расови бунтове, крайно обедняване;
Йордания: заемите от МВФ се последват от гладни бунтове;
Югославия: контролът на МВФ води до икономическа криза;
Индия: МВФ налага ограничаване на социалните придобивки и избухват епидемии от заразни болести;
Русия: стига се до по-голяма разруха от последвалата Втора световна война.
Очевидно е, че унищожаването на "неефикасните" местни икономики ще повлече след себе си физическо унищожение на местните хора.
Очевидно е, че изхвърлянето в тези страни на нискокачествени стоки с ниски цени (защото са субсидирани!) ще унищожи местното качествено производство.
Очевидно е, че насищането на местните телевизионни канали с лъскави (плитки и фалшиви) представи за живота в Съединените щати ще съблазни младите хора и в крайна сметка ще произведе хомогенна и бедна световна култура.
МВФ използва някои проблеми, налице във всички страни, като тежката топка на механичния разрушител на сгради: той играе с наличната дисхармония и неефективност, засилвайки ги нарочно, за да наложи драконови мерки в областта на социалната сфера (отчаяните хора продават работната си сила евтино!), приватизация и последващо ограбване на националните богатства, поставяйки местната валута на колене. Развихрените след всичко това катастрофи винаги могат да бъдат "обяснени" с някакви предхождащи слабости. Но когато вълкът разкъсва овцете, кой оправдава тази смърт с физическата им слабост? Кой е този, който ще заяви, че слабостта на жертвата е виновна за смъртта й? Нима добрите фермери не защитават овцете си именно заради това?
В новите колонии медиите се наемат да се подиграват с "протекционизма". А у дома правителството на Съединените щати субсидира транснационалните корпорации. В същото време военните и тайните служби на страните от НАТО мащабно се "намесват" в този, тъй наречен, "свободен пазар". Или, както заявява защитникът на глобализацията Томас Фридман от вестник "Ню Йорк Таймс": "Макдоналдс" изисква "Мак Доналд Дъглас"**. С други думи, глобализацията изисква лъскавата пропаганда на "свободния пазар" да бъде съпроводена от заплахата за физическо унищожение. Около този пазар няма нищо свободно.
Това звучи ли ви като чиста форма бандитизъм? То е точно такова.
НЯКОИ НАДЕЖДИ НЕ СЕ ОПРАВДАВАТ
Президентът Петър Стоянов е хем речовит, хем малко разсеян. Призова корумпираните властници да се оттеглят доброволно от властта, но забрави да ги помоли да върнат краденото.
Горе-долу по същото време отговорникът по истината от неговата партия Илия Петров уточни, че "въпреки желанието на хората и медиите корупцията да се персонифицира, просто така не се прави! Никога, когато се сменят министри, не се казва, че причината е това. И световната, и европейската история показва, че всяка смяна на министри се върши под благовиден предлог. Просто такива са политическите правила. Ние не можем да излезем от тях, за да задоволим страстите български... " (В. "Сега", 9 декември 1999г.)
Преоблеченият за пореден път Илия не е прав. Когато уволниха висшата бюрокрация на Европейския съюз съвсем определено се каза, че е за корупция, и за да се задоволят страстите (западно)европейски, бяха описани и конкретните кирливи ризи на отделните брюкселски сановници. За г-жа Едит Кресон не забравиха да споменат, че е плащала с общоевропейски пари и някои услуги, оказани й от личния й зъболекар. Вярно, никой не хукна сетне да й вади зъбите с клещи, но и без това усмивката на г-жа Кресон малко помръкна.
Щях да повярвам в убеждаващата сила на президентското слово, АКО:
И така нататък.
Нищо подобно не се случи. Президентските думи не останаха обаче съвсем без отзвук. Хората на Никола Филчев "изтекоха" информация, че са настъпили един особено корумпиран "гущер" за опашката. "Гущерът", бившият дипломат Георги Готев, преди Надежда да се лиши от услугите му си бил купувал безмитно алкохол и цигари над полагаемия му се лимит. И то не къде да е, а в Светая Светих, в самия град Брюксел! В столицата на ЕС, НАТО и Соломон Паси! Не гущер, а същи кралски тиранозавър, като оня от "Джурасик парк"! Корупция ли искахте? Ето ви корупция, и то такава, че пушек се е вдигал!
Пушек цигарен и безмитен при това! Работата май се очертава и дебела, почти като случая с Ганеца. Няма само Бонев да се прави на герой, я. При това източниците на информация са особено надеждни - анонимни. Българската демократична общественост воглаве с прокуратурата е бдителна и отзивчива.
Това, че злостният и корумпиран пушач Готев в медийните си изяви изразява съждения и оценки за българската външна политика и дипломацията й, най-често несъвпадащи с тези на Надето и нейната рат, естествено, е чиста случайност. Както му е редът, Радко Влайков, по щатна длъжност говорител на МВнР, и по съвместителство нещо като частен секретар на Надето на обществени начала, заяви, че не знае подробности, но че би се радвал, ако информацията не се потвърди, и по този начин засили интригата.
Съвсем наскоро призовах СДС, когато пипа "тънко", да не възприема тънкостта като Захари-Стояновия герой Хасан Пехливан. Правиш всички усилия името и образът на една елегантна дама да бъдат асоциирани с думи като "атлантизъм", "ново лице на българската външна политика", "Версаче", "Шанел 5", все приятни за ухото, и изведнъж - гараж! Дваж - пушещ гущер-неконформист, попаднал в ръцете на строгото, но справедливо синьо правосъдие. Дърварски истории. Къде е тук хармонията? Ех, Наде, Наде... Не очаквам утре Надето да върне гаража. Очаквам до някой и друг ден главната прокуратура да зарадва обществеността с новината, че според крайно достоверни и надеждни анонимни източници бившата телевизионна журналистка Елена Йончева тайно си е носела служебни кламери за вкъщи, като преди това конспиративно се е озъртала.
СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КРАДЦИТЕ
"Световната търговска организация означава световна организация на крадците! " - такъв лозунг издигнаха демонстранти в Лондон на 30 ноември... И това бе началото на една невиждана битка на хората-човеци срещу хората-зверове.
Най-сетне на 4 декември конференцията на Световната търговска организация приключи с пълен провал. И причината не бе в безбройните протестиращи, дошли в Сиатъл от всички краища на Съединените щати и повечето развити държави в света. Вярно е, че те превърнаха живота на участниците в един кошмар. Вярно е, че провалиха помпозните тържества. Вярно е най-сетне, че дадоха пример за това как трябва да се защитава животът... Провалът дойде отдругаде, причината за провала бе невъзможността на успеха.
Дали всички, или поне повечето българи, разбраха за какво става дума?.. Ако слушаме медиите, противоречията са икономически - основният спор се водел върху проблемите на земеделието и услугите. Дрън-дрън! Но дори и да е така и в двата случая България е губеща, а това не каза никой, най-малко управляващите. Защото именно на срещата на Световната търговска организация в Сиатъл стана ясно, че европейските страни и Япония предпочитат да субсидират своето селско стопанство и да произвеждат храни без хормони, докато Съединените щати, Канада, Австралия искат премахване на субсидиите и производството на месни храни с помощта на хормони.
А България?... И за какви хормони става дума, когато нашето земеделие е изоставено без субсидии, без механизация, без външни пазари, дори без законови преференции! Защото ни управлява Международният валутен фонд и Световната банка, за които ние изобщо не сме гласували!
Другият основен спорен проблем беше за "свободния достъп в сферата на услугите - банкови, застраховки, телекомуникации, транспорт". "Клубът" иска от бедните да му предоставят всички структури на услугите (60 процента от световния брутен продукт), с което слага ръка на самите държави.
В България сякаш няма такъв проблем. Банковото и застрахователно дело са почти изцяло в ръцете на могъщи международни финансови институции, телекомуникациите са почти продадени, въздушният транспорт също, остават железниците, чието харизване бе обещано още щом либералите дойдоха на власт. Днес е осъществен само първият етап - "съкратени са" (извадени от употреба) 1000 км железен път. В България вече е това, което се провали в Сиатъл като намерение за света и срещу което се вдига светът днес.
Провалът на форума идва не само от тези противоречия. Провалът идва от ужаса пред настъпващата тирания на глобалния свят, в който ще управлява безконтролно алчната класа на богатите безродници, за които няма нищо свято. Ще управлява световната финансова олигархия.
Лозунгите на протестиращите: "Смърт на капитализма", "Смърт на приватизацията", "Световната търговска организация, значи световна тирания" издават безусловно, че досегашните резултати от глобализацията са дали резултати и в съзнанието на хората. И че човечеството вече разбира за какво става дума и какво го чака.
За глобализма са изписани стотици страници, глобализмът не е от вчера. Всъщност имперските образувания от древноста до днес са едни предтечи на днешния глобализъм. Да си спомним колко нещастия са донесли сглобените от разнородни части държави-чудовища, докато се разпаднат под напора на собствената си мощ или немощ. Днес светът се превръща в едно огромна империя, или поне така искат свръхбогатите! Технологическото развитие на човешката култура все по-лесно скрива от човека собствената му съдба. Все повече властниците стават недостъпни, а идентичността им - скрита дълбоко зад различни институции. Всичко, което зависи от човека, е скрито и опосредствано, дори парите. Днес на практика пари няма, на път са да изчезнат дори хартийките, с които се залъгваме, че притежаваме нещо.
Идва виртуалният свят, в който всеки ще живее измислен живот, в който нищо на зависи от него.
Капиталистическият глобализъм имаше за свой антипод комунистическия глобализъм. Те взаимно задържаха своето развитие, защото се бояха от това, че всеки отсреща ще използва слабостите на другия, за да му нанесе удар. Единият антипод е мъртъв, другият остана без контрол. И вече смята, че след победата ще дойде безконтролната власт, което означава тирания на силните над слабите. Обърнете внимание, че след 1989 година в икономиката най-активно е не производството, а търговията с капитали! Това е най-красноречивият симптом, че световната финансова олигархия е изоставила всякаква предпазливост и се занимава с елементарно джебчийство, преразпределяйки милиарди помежду си и обирайки национални икономики.
Върви чудовищното сливане, уедряване на световните компании за абсолютизацията на монополизма във всички сфери на човешкия живот. Монопол дори над човешките души... Върнахме се обратно в 19 век, остава ни да чакаме, образно казано, втория Маркс... Това не е измислено от "Нова Зора" преди седмица го каза един от апологетите на капитализма Хенри Кисинджър.
Но през 19 век голямото противречие беше между труда и капитала. През 21 век противоречията са две - между труда и капитала и между националното и глобалното. Глобализмът лишава човека от възможността на защити своя труд. В националната държава той може в една или друга степен да влияе върху обществения живот, да издига или сваля правителства, да определя обществената форма, да коригира нейните параметри. В глобалния свят човекът ще бъде безпомощен, защото е безпомощна гражданската власт. Щом една световна компания държи в свои ръце комуникациите на страната, реалната власт е в нейни ръце. Тогава политиката на страната ще се определя от ръководството на тази компания, а то, след като не е избирано от гражданите на държавата, се намира следователно вън от тяхната воля.
Виждате ли колко е просто - ГЛОБАЛИЗМЪТ Е МАГИСТРАЛА КЪМ СВЕТОВНАТА ТИРАНИЯ. Точно толкова, колкото е и магистрала на световния цинизъм!
Тъкмо поради това националистите по цял свят са неглижирани, осмивани, защото концентрираната национална енергия е препъникамък за глобалистите. И затова те навсякъде, където тя се прояви, или има шанса да се организира, отговарят по начин, който няма нищо общо с хуманистичните принципи и пропагандните клишета за демокрация и човешки права. Нещо повече, не зачитат никакви норми на човешкото общежитие и обявяват всяка точка от земното кълбо за зона на своите стратегически интереси.
В този смисъл каква мотивация може да има президентът на една транснационална компания, спомената по-горе, да защитава българските национални интереси или благосъстоянието на отделния българин?
Националната държава зависи от благосъстоянието на своите поданици, граждани. Богатството на световните олигарси е правопропорционално на бедността на същите тези поданици или граждани. Защо ни е тогава глобализъм?
Провалът на форума в Сиатъл показва ясно началото на разпада. Протестите показаха грозното лице на бъдещата революция, а колапсът на преговорите в Световната търговска организация - безумието на самата идея за глобално устройство на земята. Този провал би трябвало на отвори очите на много българи за една елементарна истина: Пътят, избран за страната ни от управляващата върхушка след 1989г., е изцяло погрешен. Той е обречен предварително на неуспех дори само с това, че в глобалния свят, в който ни натирват, ще трябва да се състезаваме на една права с много по-силни от нас. И нямаме никакъв шанс да спечелим, никакъв, колкото и както и да ни лъжат.
Човечеството започна да дава уроци на олигарсите, макар че все още никой не знае дали ще ги спре. Време е и ние да поемем своя дял от отговорността пред другите народи.
Не на глобалната власт. Не на хедонистичния либерализъм.
Да живеят Отечествата!
Бюджетът на една фалирала политика
Поне засега се предвижда държавата Република България да съществува и догодина. Чудно е обаче как това ще стане с бюджета, предвиден от правителството и който тази седмица парламентарното мнозинство така или иначе ще си го приеме.
Най-странното е, че никой всъщност не може да каже от какви суми той е съставен. В парламента се разхождаха някакви цифри около 5-6 милиарда нови лева, в печата се появиха сведения от министър Муравей Радев с цифри около 10 милиарда лева, а някои изчисления показват, че бюджетът всъщност не може да надвхърли реалната сума от около 4,5 милиарда лева.
Като сърце на уплашен заек нагоре-надолу тупкат и цифрите за Брутния вътрешен продукт (БВП) и за бюджета като процент от него. Според Муравей Радев БВП за 2000 г. ще бъде 23-24 милиарда лева, а бюджетът ще е около 10 млрд лева, т.е. около 43-44 на сто от него. В парламента обаче правителството обяви, че бюджетът ще се върти между 5 и 6 млрд. лева и това щяло да е около 60 на сто от БВП, което пък прави за БВП цифра от около 10 млрд. лева. В свои изказвания опозицията контрира, че бюджетът ще достигне до 80 на сто от БВП и че това си било по-зле и отколкото при социализма, защото означавало пълно централизиране на управлението на държавата и на икономиката. Ако приемем, че обвиненията на левите са верни, то излиза, че тогава БВП няма да надхвърли цифрата 7-8 млрд. лева.
Има и по-лошо обаче. Много пера в бюджета (както в разходната, така и в приходната част) се припокриват почти напълно и от това се появява някакво особено двойно счетоводство, при което една сума се изчислява по два, че и по три пъти. Достатъчно е да споменем само митните сборове, които в приходната част на бюджета са оформени като отделно перо. Да, ама същите тези приходи фигурират и в перото за данъчни вземания. А като се има предвид, че в последните години митните сборове и вземания формират повече от половината от приходната част на бюджетите, ясно става дори и на най-отдалечения от финансовите теми читател, че всъщност го будалкат здраво. Ама наистина здраво.
За догодина правителството предвижда средната пенсия да стане около 80 нови лева. При положение, че в момента у нас гвардията на пенсионерите е около 1,5 млн. и се очаква догодина да нарасне с още около 300 хиляди, то тогава от бюджета за пенсии ще трябва да бъдат отделени по груби и занижени сметки не по-малко от 2,5 млрд лева. Нищо, че държавата е сметнала сумата с около 250 млн. лева по-малко.
Елитната гвардия на държавните чиновници пък е около 700 хиляди души и средната заплата при тях е около 350 лева. Това прави годишно около 3 млрд. лева. Само дотук държавата догодина ще трябва да се бръкне с 5,5 млрд. лева, за да осигури съществуването си. Тази година на общините са били отпуснати субсидии за близо 800 млн. лева и колкото и да се съкратят догодина тези субсидии, едва ли ще паднат под 500 млн. лева. Което вече набъбва бюджет'2000 до 6 млрд. лева.
Няма да споменаваме останалите пера по разхода, които може и да са по-малки като суми, но затова пък са с трицифрено число, така че ако прибавим и техния сбор, за догодина бюджетът ще трябва реално да е от около 10-12 милиарда лева.
Хм, ама по официална статистика тази година бюджетните разходи ще са над 6 млрд. лева, при положение, че дефицитът може би ще достигне рекордния засега таван от 1 млрд. лева - сума, която и на Жан Виденов не успяха да натресат. При положение, че премиерът Костов говори за абсолютна финансова стабилност и за 6 млрд. лева фискален резерв, т.е. за 6 млрд. лева, заделени от хазната за обслужване на разни задължения като външни дългове (тази година сме изплатили на западните си благодетели, пак по официални признания, 1,8 млрд. долара), природни бедствия, изплащания на компенсации и т.н. Ясно е, че никой няма да допусне простосмъртен да се добере до черното счетоводство на правителството, но все пак би било много интересно да се види как през изминалата година е била обслужвана бюджетната сфера и откъде са били намерени около 8 млрд. лева (защото реално толкова са били изхарчени), след като правителството обявява, че е похарчило само 6 млрд., при това с дефицит от 1 млрд. Да си кажем правичката, това изобщо не е проста бакалска сметка и тук не става въпрос за прикриване от някой дребен търговец на реален фалит с 2000-3000 нови лева (той с толкова фалира днес дребният частник у нас), а за суми, които фалират една цяла държава.
Другият интересен въпрос е защо опозицията - центристка, лява и крайно лява - се прави, че не разбира за какво става дума. При дебатите на първо четене на бюджет'2000 Венци Димитров дръпна плътната завеса, обаче и той не посмя да махне тъмния тюл, зад който свенливо се е свила голата истина. Дори прословутият титан на БСП Румен Овчаров вдига, вдига завесата и като стигна до решителния момент, сви знамената и слезе от трибуната. Би трябвало да уважаваме и двамата депутати, обаче не можем да си позволим този лукс да влизаме в клопката на полуистината. Полуистината си е открита лъжа или поне явно нейно прикриване. Точно това правят в момента всички парламентарно представени политически сили.
Те крият от обикновения български гражданин, че през настоящата година България като държава е вътре (на червено) поне с около 3 млрд. лева. Заложените параметри в бюджета за следващата година ще вкарат държавата ни в още по-голяма пропаст с допълнителни около 5 млрд. лева. Така в края на първата година от третото хилядолетие тази наша прекрасна страна ще бъде една финансова пустиня, в чиито пясъци ще са зарити поне 8 млрд. лева. Башка външния дълг, който с лихвените натрупвания до крайните дати на изплащания вече надхвърля колосалната сума от 20 млрд. долара.
Утре, образно казано, бюджет'2000 ще бъде приет. Опозицията ще протестира за пред очите на народа, мнозинството ще си вдигне предателски (и в двата смисъла) ръчичките нагоре и фактът ще е факт.
Ясно е, че правителството разчита, при почти закритата ни икономика, да финансира оживяването си с парите, които ще прибере от гражданите на държавата под формата на здравни и пенсионни осигурителни вноски. Добре, обаче тези пари ще бъдат изхарчени още на зелено и когато дойде следващият декември, с какво ще започнат да се изплащат прословутите пенсии и как ще заработи здравната система, след като парите за нея ще бъдат източени по други направления?
Какво очаква тогава Костов в Брюксел, при положение, че и на слепеца вече е ясно, че в Европейския съюз не могат да приемат една държава, която, при най-оптимистични западноевропейски предвиждания, през 2005 година ще има БВП на глава от населението едва 1/3 от този показател за средния западноевропеец? При най-оптимистични, което означава, че средногодишният прираст на икономиката ни трябва да е с изпреварващи темпове от поне 4 на сто. Та правителството официално не смее да заложи подобни цифри, макар и проформа, за догодина.
В предбрюкселското си изявление Иван Костов обясни в Народното събрание по повод на бюджет'2000, че вина за финансовия крах на държавата носят чиновниците, които нямали никаква финансова дисциплина. След това разкри дълбоката тайна, че половината от икономиката ни виреела под сенчестата част на държавното дърво. То това че е вярно, вярно е. Даже много е вярно. Но все пак не е чак толкова вярно, колкото е вярно, че цялата икономическо-финансова философия и практика на правителството на същия Иван Костов и на подложилите раменете си за неговото крепене политически кретени и предатели на народа си е основана на съществуването на същата тази сенчеста икономика. Т.е. на икономиката, която се развива въпреки унищожителния гнет на държавата и на която не й пука, че съществува държава с името Република България. Тя, тази сенчеста икономика, живее, щъка и се развива на територия от Балканския полуостров, населена с българи, но не и като част от някаква конкретна държавност.
И честно казано, слава богу, че я има.
А ако някой читател си помисли, че горното изказване е проява на анархистичност, нека се замисли над следващите редове.
Според официалната статистика на официалния Национален статистически институт (НСИ), средният доход на член от семейството в България в момента е над 320 лева. За едно четиричленно семейство това прави около 1300 лева месечно. Казано с други думи, това е сумата, която е АБСОЛЮТНО необходима за всекидневното оцеляване на това четиричленно семейство.
В същото време средният доход, формиран от работната заплата на средния българин (каквото и да означава това понятие) е 150-160 лева. Истината се оказва точно такава, каквато я представя НСИ и каквато е изгодна на управляващите държавата Република България. Изгодна е, защото бюджет'2000 се формира на основата на 10-12 млрд. лева, а реално се обявява на основата на 5-6 млрд. лева, защото същата тази държава Република България чрез изпълнителната си власт, представена от правителството на Иван Костов, залага не на прозрачна, открита и икономически обоснована жизнена политика, а на факта, че българинът се е научил да оцелява и в условията на най-жестока икономическа и политическа криза.
Евролявата разкрачка
Като всяко изкуствено творение, конюнктурно извикано за живот, и Евролевицата се раздира от вътрешни противоречия. Това е форма на политическа безпомощност, която произтича от липсата на философия и ясна ценностна система.
Подземното земетръсно бучение в партията отдавна се дочуваше - разбунтуваха се Андрей Райчев, Андрей Бунджулов, Росен Карадимов. Росен Карадимов е дори вече алтернатива на Томов. Ще се кандидатира за председател. Само че и той нищо ново не предлага, не излиза с никаква програма. А това е така, защото самата идея за "евролявост" е конюнктурна, а конюнктурата е вече променена. Поради тази причина Евролевицата е в политическа безтегловност и губи мотивация за съществуване. Това, изглежда, се разбира от все повече хора, които застават един срещу друг в търсене на алтернатива.
Позициите като че ли ясно се очертаха по време на драматичния 10-часов Национален съвет. Основният въпрос бе какво да се прави и накъде да се върви. И се оказа, че едни са се придвижили наляво, а други, старите Горяни, дърпат партийното въже надясно.
Но това не е търсене на идентичност, не е сблъсък между две алтернативи, а нещо друго. Това е проява на сателитност, опит да се свие Евролевицата под нечий чужд чадър и евентуално да оцелее в някаква коалиция, защото собствените й ресурси са на изчерпване. Не са случайни заиграванията на Томов с ДПС. Той може и да се опита да избута Луджев и Каракачанов и да се приюти под етническото крило на Доган.
Последните избори категорично доказаха, че Евролевицата все повече заприличва на политически призрак. Само един пример. На парламентарните избори в Пловдив Томовите хора спечелиха 9000 гласа, сега - 1000. Това е повече от катастрофа. И положението е почти същото в цялата страна.
По всичко изглежда, че прескачането на 4-процентовата бариера ще си остане само една мечта.
И тъкмо поради тази причина Евролевицата панически се нуждае от ракетоносител. Но такъв ракетоносител явно не може да бъде СДС, защото Томов основателно подозира, че бунтът на "лястовиците" е обагрен в синьо. И това е напълно възможно. Евролевицата бе необходима на СДС, за да извърши тя кръвопускане на БСП с акта на отмятането си от нея. Целта е постигната и сините повече нямат нужда от бившите комсомолци.
За да запази остатъци от достойнство, Томов заяви, че няма да участва в коалиционно правителство със СДС. И нищо чудно СДС да му спретне още една Евролевица, както е правил и с други маргинални партии.
Но и пътят към БСП е комай запушен. Прекалено менторски и надменно се държаха евролевите с рождената си майчица. Да кажем, че това може и да бъде забравено - нали в политиката вечни са само интересите, - но за да направи стъпва вляво, Евролевицата ще трябва да се поразтовари от социалдемократическия си багаж. Но тогава пък съвсем ще загуби облик, доколкото все още има такъв.
Ако човек проследи стенограмите от изказванията на Националния съвет, ще се убеди, че сред "лястовиците" цари пълен разнобой, резигнация, отчаяние. Директорката на Музикалното училище в София г-жа Митева бе по женски откровена да изплаче: "Дойдохме чисти. Дадохме политическата си девственост. Защо омърсихте тази идея?"
Това е началото на края. Отливът от Евролевицата, който е вече започнал, ще остави след себе си напукана суха земя.
Краят е предизвестен.
Мавърът свърши своето.
Драмата на Евролевицата е част и от драмата на БСП. И едната, и другата формация само номинално са леви. Те не определиха своята идентичност, не се ангажираха с ясно послание на кого са партии и чии интереси защитават. Това ги обратовчедва със СДС.
И затова процесите в двете партии са идентични - пълна идейна безпомощност, липса на политическа философия на управленска философия и в резултат - електорален отлив.
И ако БСП все още се държи на повърхността поради спасителните пояси на носталгията, то Евролевицата, останала твърде дълго в разкрачка между "ляво" и "дясно", е на път позорно да си отиде.
Но в крайна сметка такава е съдбата на политическите хермафродити.
Задава се буря над Балканите
За един къс период от време Балканите и в частност нашата злощастна държава бяха удостоени с височайши американски посещения, в т.ч. на президента на САЩ Уйлям Джеферсън Клинтън и на американския държавен секретар Мадлийн Олбрайт. Вестник "Нова Зора" неведнъж е призовавал за предпазливост при оценката на резултатите от подобни политически шоута. Последната визита на американския президент само засили съмненията ни в истинските намерения и планове за Балканите на единствената суперсила в света, САЩ.
Известно е, че преди да пристигне в София, Клинтън посети Турция (заради сесията на ОССЕ в Истанбул), Гърция (където бе посрещнат с многохилядни протести) и Италия (където участва в конференцията във Флоренция за "третия път").
Eдва след това приятелят на Моника "ощастливи" с посещение българските й подражатели. От София той отпътува директно за столицата на Косово, Прищина; без да кацне в Скопие, уж заради неуредения въпрос с президента на Македония. Сякаш Косово имаше по-законен президент от Македония? Но май е вярно, че Киро Глигоров е отказал да се срещне с Клинтън на летището в Скопие?
В политиката и особено в американската, случайни ходове няма.
Това ни кара да предполагаме, че подчертаното внимание на американската администрация към Косово има далечен прицел и че това скоро ще се усети в другите кътчета на Балканския полуостров. Съгласно споразуменията от Рамбуйе и мирното споразумение след натовската "хуманитарна" операция срещу Сърбия Косово остава част от нея. Косоварите продължават да получават пенсии от Белград, макар да не му превеждат никакви данъци.
На практика обаче, ако съдим по изявленията и действията на гражданската администрация на ООН в Косово, онова, което се твори там, няма нищо общо с клаузите на въпросните споразумения. Поет е курс към независимо Косово, чиято принадлежност към Сърбия остава само на хартия. Всъщност Косово наподобява повече на един неформален международен протекторат, удавен в хаоса и произвола на албанските сепаратисти от АОК - истинските господари на бившата сръбска провинция. Администрацията на Бернар Кушнер и силите на КФОР не могат или не искат да спрат издевателствата над неалбанското население от страна на довчерашните "жертви".
На 1 октомври 1999 г. в среща с посетилата го сръбска делегация, цивилният администратор на ООН в Косово Кушнер заяви: "Имаме мандат да гарантираме автономията на Косово в рамката на Югославия."
На припомнянето от сръбска страна, че въпросната "рамка" е тази на Сърбия, а не на Югославия, Кушнер отговори така: "Не, в рамката на Югославия! Косово трябва да има статут, подобен на този на Черна гора."
Специалният пратеник за Балканите на ООС, Карл Билд, потвърди тази теза в интервю за френския вестник "Фигаро" (29.10.1999) и загребския "Жутарний лист" (31.10.1999): "Косово повече никога няма да е част от състава на Сърбия! Тази концепция (за принадлежността към Сърбия на Косово - б.р.) вече принадлежи на миналото. След Милошевич Република Косово би могла да образува част от една реформирана и демократизирана югославска федерация, заедно със Сърбия и Черна гора."
Къде остана предвиденият в споразуменията сръбски суверенитет над областта Косово?
Излиза, че в най-добрия случай Югославия ще бъде една "хлабава" федерация или конфедерация, съставена от три независими републики: Косово, Сърбия и Черна гора. Формално погледнато, този по същество американски проект за Югославия би трябвало да задоволява всички страни в конфликта: албанците, на които предлага автономия, близка до независимост; Югославия, на която формално запазва суверенитета върху областта Косово (вече като република); Западът, защото оставя непокътнати международните граници, на които той особено държи.
Между теорията и практиката обаче лежи цяла бездна, издълбана от омрази, непримирими претенции и желанието на определени кръгове в лоното на Великите сили да поддържат на Балканите едно тлеещо огнище на конфликти в Европа.
За да се осъществи американският проект за Югославия, трябва бъдещата Република Косово да се направи достатъчно примамлива за албанските сепаратисти, отдавна мечтаещи за откъсване на Косово, като предусловие за създаването на Велика Албания. Това обаче едва ли ще е достатъчно: очевидно е, че остават скрити и някои други лостове, които могат да разхлабят достатъчно връзките между Сърбия и Черна гора, за да намери Косово своето равноправно място в бъдещата "хлабава" федерация, от която да може да излезе, когато си поиска. Федерация, в която Косово ще има такъв статут, какъвто се стреми да си извоюва и Черна гора! За тази цел необходимото условие ще е Сърбия да се постави в невъзможност да реагира на разпада на Югославия, т.е., да се постави под контрол.
Първите две предпоставки са в процес на формиране: Черна гора разширява пълномощията си в рамките на федерацията и дори неотдавна прие като втора валута германската марка; албанците на този етап изглеждат доволни от автономията на Косово: едва ли биха могли да безчинстват така, дори в Албания!
Що се отнася до Сърбия, тя е притисната от последиците от наложените й от "международната общност" сурови санкции. Докато е на власт Милошевич, Западът се кани да запази ембаргото срещу Сърбия и ще използва за натиск върху Белград дори хуманитарната си помощ. (Доказателство е подборното изпращане на помощи от гориво за "демократичните" градове Пирот и Ниш.)
Ако Слобо си отиде и особено, ако бъде предаден на Международния трибунал в Хага, санкциите срещу Сърбия ще бъдат вдигнати незабавно - тръбят днешните трубадури на древната максима "Разделяй и владей". Няма що, много демократично! Санкциите впрочем винаги са били средство за натиск върху Белград с цел изтръгване на унизителни отстъпки от страната. Когато не постигнаха резултат, нито санкциите, нито "хуманитарните" удари на НАТО върху Сърбия, Милошевич просто бе обявен за "военнопрестъпник"! Защото не допусна окупирането на страната от НАТО и постигна споразумение за мир, което направи ембаргото срещу Сърбия неоправдано. На Запада му трябваше нова причина за продължаване на блокадата срещу Сърбия и тогава отправи обвиненията срещу Милошевич във военни престъпления срещу човечеството.
Ако президентът си отиде обаче, Западът иска да бъде сигурен, че наследниците му ще бъдат по-послушни. Ако ли не, ще каже, че оповестената еволюция на Сърбия не е достатъчно "демократична".
Не за пръв път се случва Западът да се отмята от поетите ангажименти под измислени предлози, скриващи основното: желанието да се запазят възможностите за оказване на натиск. Днес сме свидетели как Западът си играе със санкциите, за да постигне своите цели под маската на "загриженост" за демокрацията в Югославия.
"С други думи, поддържането на блокадата срещу Сърбия - пише Коста Христич в "Балкан-Инфо" (N 39, дек.1999) - е продължение на агресията на НАТО с други средства".
Същото се отнася и за политиката на Запада в Косово, като средство за натиск върху Белград. Войната продължава. Шантажът също. Все по-често се подмята, че надвисва и заплаха от "надигане" срещу Белград на унгарците от Войводина и на мюсюлманите от Санджак... Крайно погрешно е обаче да се смята, че игричките в Косово днес засягат само Сърбия. Едно независимо Косово ще играе ключова роля в дългосрочната стратегия на Запада за по-нататъшния разпад на Югославия и изолирането на Сърбия; особено ако примерът му "зарази" останалите сръбски провинции.
Този злополучен експеримент обаче ще има лавинообразен ефект и върху целите Балкани, които и бездруго са бременни от великодържавни и сепаратистки амбиции. Въвлечени в огъня ще се окажат Унгария, Румъния, Турция, Гърция, Албания и Хърватска. И, разбира, се и нашата злощастна родина.
Опряна на новия си статут на страна-членка на НАТО, Унгария може най-скоро да предяви претенции за обединяване с братята маджари от Войводина и дори Трансилвания (Румъния). На свой ред Румъния може да потърси "разширение" на изток, като анексира Молдова: а според някои местни политици там, защо не и Южна Добруджа? Гърция може да протегне ръка към Северен Епир в Албания, където живее голямо гръцко малцинство, а Албания да предяви претенции към териториите на Южен Епир в Гърция и към обединяване на всички територии, върху които живеят албанци, нещо, което официална Тирана отдавна прокламира. Турция няма как да не се "загрижи" за "сънародниците" си в България, Кипър, Македония и Косово.
Балканите отново се превръщат в барутен погреб на Европа: толкова много нации и толкова малко държави!
Засега обаче, заплахата е надвиснала над Сърбия и тя може да й противопостави само патриотизма на управляващите и народа си. И, разбира се, военната си машина, която НАТО така "успешно" унищожи! (България в отличие от нея няма нито едното, нито другото!)
А че Сърбия ще отговори на всяко силово решение, не бива да има и съмнение. Народът й вече го доказа. Но не се ли разчита тъкмо на това, за да се обяви един удобен "казус белли" (повед за война - б.р.), който ще взриви балканския пакт за стабилност на Бодо Хомбах?!
Та да си дойдем на приказката: най-естествената последица от една нова Балканска война ще бъде неминуемото прекрояване на границите; т.е. полагането основите на следващия голям конфликт в региона и в Европа. Съществува възможността, макар и малко вероятна, преди това в Сърбия да бъде свален Милошевич и начело на страната да бъдат поставени удобни на Запада политици от компрадорски и полумафиотски тип. Т.е., и Сърбия да се превърне в протекторат; в страна без суверенитет, както някои нейни съседки... Това би било едно от най-нежеланите развития на Косовската криза, от което най-потърпевши може да се окажат точно албанците. Защото пътят към Велика Албания минава през взаимното избиване на албанците: на наследниците на Енвер Ходжа в Тирана и на сподвижниците на Хашим Тачи в Косово, които ще искат да оглавят бъдещата велика държава на шиптърите. Албания може би я очаква истинска гражданска война!
На пръв поглед всичко това е в разрез с процеса на европейската интеграция; но дали и разширението на Европа не се движи от други, неевропейски интереси? Не се ли насочва то от военностратегическите интереси на САЩ и НАТО? Не е ли всъщност Европа само географски неамериканската част на НАТО?
Иначе, от гледна точка на критериите от Копенхаген (за членство в Европейския съюз - б.р.) - според френския наблюдател Ив Егал "положението на Югославия с нищо не е по-различно от това на Румъния". Бихме добавили - и от това на България и Турция. Защото въпреки разрушенията от войната, Югославия е много по-готова за конкуренцията в ЕС, отколкото Румъния и България, а що се отнася до човешките права, кюрдите в Турция нямат повече права от малцинствата в Югославия. Критериите от Копенхаген май са по-скоро филтри с променлива геометрия за изключване на нежеланите от Запада кандидати да споделят европейската трапеза. Доказателство са обещанията, давани на България и Румъния за започване на преговори за членство, като отплата за техните (на техните правителства по-скоро) позиции по повод на въздушната кампания на НАТО в Косово и Сърбия. "Услугата" е консумирана, а отплатата (членството в ЕС - б.р.) остава "виртуална".
Положението с човешките права у нас и в Румъния не е по-добро от това в Югославия, защото едно е да разрешиш партии на етнорелигиозна основа с ясни сепаратистки амбиции (ДПС, ОМО "Илинден", ромските фондации), друго е да осигуриш хляба на техните членове и симпатизанти, а и на целия народ. След като второто не е грижа на правителството на Костов, никакво членство в ЕС (след 12 или 50 години) няма да попречи на малцинствата още утре да поискат участие в управлението, културна и политическа автономия, стигаща и до държавно обособяване и отделяне.
Успее ли Косовският експеримент, трябва да се очаква раждането на нови държави и етнически конфликти на Балканите! Ще се променят не само конституции, но и вътрешнодържавни, административни и международно признати граници между страните от региона. Все от "загриженост" за правата на човека и на малцинствата.
Политически целесъобразното приемане на нови членове на ЕС също ще противопоставя балканските народи, а една Европа, съставена от враждебни нации, може да служи само на американските стратегически интереси. С какво тогава идващият 21 век ще се отличава от кървавия 20-и век?
Нима и през третото хилядолетие ще четем за масови гробове, за убити интелектуалци, които после ще възкръсват, като по чудо, след като са били използвани за нечии цели?
Може би контурите на пейзажа на този век се очертават днес в Косово, където всички наблюдатели констатират огромната, престъпна грешка на международната общност: предаването на областта в ръцете на терористи и мафиоти-наркотрафиканти! Нищо ли не ви говори фактът, че дори според в."Вашингтон пост", който се позовава на социологическо проучване сред 2500 косовари, 90 % от анкетираните предпочитат умерения Ругова пред Хашим Тачи? Което не му пречи да иска поста заместник на Кушнер в Изпълнителния съвет на Косово... Ако здравите сили в балканските страни не вземат нещата в ръцете си, ако продължават да чакат Европа и главно САЩ да им решат проблемите, много скоро ще видим клонинги на Хашим Тачи и в други балкански страни.
Облаци са надвиснали над региона и дали дъждът ще бъде благодатен или с градушки и наводнения, зависи от самите балканци. И най-вече от това кого избират да ги представлява и ръководи. В противен случай започналата "косовизация" на Балканите ще разтърси не само тях, но и Европа и целия свят.
Ирония на историята
По време на един телевизионен дебат, на който присъствах, чух албанския писател Исмаил Кадаре да заявява, че сърбите и албанците са се разкъсвали (от разпри - б.пр.) от незапомнени времена. Няма по-голяма лъжа от тази!
В историята не съществува никаква следа от конфликти между сърби и албанци, чак до турската епоха. Напротив - хърватският историк Милан Суфлай показва това в своя труд "Сърби и албанци" (Белград, 1325). През Средновековието е царяло отлично разбирателство и дори взаимно проникване между двата народа. Доказателство за това е фактът, че в империята на Стефан Душан (1331-1355) албанците са били напълно равни на сърбите и гърците. Суфлай публикува дори една грамота на цар Душан, която дава на градовете Кроя и Дурацо - по настояване на местните епископи - всички свободи, които пожелаят, включително освобождаването от данъци (volumusut nullum ipsi gaIbelIlamexolvere debeant ulicumque reperiantur sive Durachii sive alibi).
Така също знатни сръбски и албански фамилии, особено князете Балчид от Зета (днешната Черна гора) и албанските князе Топиа и Дукаджини са били свързани благодарение на бракове с най-тесни роднински връзки.
Последният сръбски деспот Стефан Бранкович, когото султан Мурад II заповядал да ослепят през 1441 г., имал за съпруга знатна албанка от фамилията Арианти, наречена Ангелина и почитана от сърбите като светица.
Освен това по една чудна ирония на историята националният герой на Албания, Георги Кастриота, наречен Скендербег, е бил сърбин по линия на двамата си родители. Енциклопедия "Британика" е категорична: "Скендербег или Георги Кастриота (1403-1468) - националният герой на албанците, класиран от сър Уйлям Тампъл измежду седемте началници, които са заслужили царската корона, без да са я носили, е бил сърбин по произход. Основателят на фамилията Кастриота е бил някой си Бранило, който през 1386 г. бил управител на Канина. Неговият внук Джовани (Иван - б.пр.), господар на Мат и Вуменестия, се оженил за Воислава Трипалда, дъщеря на знатен сърбин. Издънката на този съюз бил Георги Кастриота. Така, както албанците са дали на Гърция редица началници във войната й за независимост, така и Сърбия е дала на албанците главната фигура на тяхната борба за свобода".
Многобройни извори потвърждават тази теза, особено спомените на Джовани Мусачи, деспот на Епир. През 1510 г., или 42 години след смъртта на Скендербег, той пише следното: "Ибо в Албания бе влязъл човек храбър и сърбин по рождение, добродетелите на който бяха такива, че предизвикваха уважението не само на албанците, но и на другите народи".
Тази теза е възприета от А.Дегранд, който в своите "Спомени от Горна Албания" (Париж, 1901 г.) възпроизвежда едно родословно дърво на Георги Кастриота, наречен Скендербег, според гръцко-римски хроники, неизвестни или малко познати, публикувани в Берлин през 1873 г. от Карл Хоф, откривателя на мемоарите на Мусачи.
От друга страна, бележитият сръбски историк Йован Радонич в своя голям сборник, озаглавен "Георги Кастриота Скендербег и Албания през XV век" (Белград, 1942 г.) със свидетелства, произтичащи в по-голямата си част от ватиканските и венецианските архиви, разкрива съществуването на един документ от 1426 г. Той предава подробно дарението от бащата на Скендербег, Иван Кастриота, и неговите синове Станиша, Константин, Репош и Георги (бъдещя Скендербег) на града Требище, на намиращата се там църква и на манастира Хилендар на връх Атон, построен през 1198 г. от Стефан Неман - основателя на голямата средновековна сръбска династия.
Друг един документ, датиращ от 1431 г., който произхожда от братството на този манастир, констатира, че Иван Кастриота е получил кулата "Свети Георги" в манастира "Хилендар" чрез ново дарение от 60 флорина за прочутата лавра.
Това доказва, че бащата на Скендербег е бил не само добър християнин, но и добър православен християнин-сърбин.
И така, както в историческите извори не намираме следа от особена враждебност между сърби и албанци, така не намираме и сянка от албански претенции за сръбски земи; особено за тези в Косово.
Нещата са се разбъркали с идването на турците и обръщането в исляма, начиная от XV век, на по-голямата част от албанското население и на голяма част от босненците.
Фактически голямата рана на Балканите, която не престава да се инфектира през вековете, е вероотстъпничеството (апостазията) на местното население под натиска на османската окупация.
Освен това по една чудна ирония на историята националният герой на Албания, Георги Кастриота, наречен Скендербег, е бил сърбин по линия на двамата си родители. Енциклопедия "Британика" е категорична: "Скендербег или Георги Кастриота (1403-1468) - националният герой на албанците, класиран от сър Уйлям Тампъл измежду седемте началници, които са заслужили царската корона, без да са я носили, е бил сърбин по произход. Основателят на фамилията Кастриота е бил някой си Бранило, който през 1386 г. бил управител на Канина. Неговият внук Джовани (Иван - б.пр.), господар на Мат и Вуменестия, се оженил за Воислава Трипалда, дъщеря на знатен сърбин. Издънката на този съюз бил Георги Кастриота. Така, както албанците са дали на Гърция редица началници във войната й за независимост, така и Сърбия е дала на албанците главната фигура на тяхната борба за свобода".
Многобройни извори потвърждават тази теза, особено спомените на Джовани Мусачи, деспот на Епир. През 1510 г., или 42 години след смъртта на Скендербег, той пише следното: "Ибо в Албания бе влязъл човек храбър и сърбин по рождение, добродетелите на който бяха такива, че предизвикваха уважението не само на албанците, но и на другите народи".
Тази теза е възприета от А.Дегранд, който в своите "Спомени от Горна Албания" (Париж, 1901 г.) възпроизвежда едно родословно дърво на Георги Кастриота, наречен Скендербег, според гръцко-римски хроники, неизвестни или малко познати, публикувани в Берлин през 1873 г. от Карл Хоф, откривателя на мемоарите на Мусачи.
От друга страна, бележитият сръбски историк Йован Радонич в своя голям сборник, озаглавен "Георги Кастриота Скендербег и Албания през XV век" (Белград, 1942 г.) със свидетелства, произтичащи в по-голямата си част от ватиканските и венецианските архиви, разкрива съществуването на един документ от 1426 г. Той предава подробно дарението от бащата на Скендербег, Иван Кастриота, и неговите синове Станиша, Константин, Репош и Георги (бъдещя Скендербег) на града Требище, на намиращата се там църква и на манастира Хилендар на връх Атон, построен през 1198 г. от Стефан Неман - основателя на голямата средновековна сръбска династия.
Друг един документ, датиращ от 1431 г., който произхожда от братството на този манастир, констатира, че Иван Кастриота е получил кулата "Свети Георги" в манастира "Хилендар" чрез ново дарение от 60 флорина за прочутата лавра.
Това доказва, че бащата на Скендербег е бил не само добър християнин, но и добър православен християнин-сърбин.
И така, както в историческите извори не намираме следа от особена враждебност между сърби и албанци, така не намираме и сянка от албански претенции за сръбски земи; особено за тези в Косово.
Нещата са се разбъркали с идването на турците и обръщането в исляма, начиная от XV век, на по-голямата част от албанското население и на голяма част от босненците.
Фактически голямата рана на Балканите, която не престава да се инфектира през вековете, е вероотстъпничеството (апостазията) на местното население под натиска на османската окупация.
На адреса на Главния редактор
В редакцията се получи писмо от посолството на Република Беларус в България. В него се изразява благодарност за публикациите на обективни и интересни материали, посветени на републиката. Подчертава се значението на в. "Нова зора" за елиминирането на информационния и аналитичен вакуум около събитията в тази държава. В писмото се изразява уважението към лишената от двойни стандарти позицияна вестника при изясняване на сложните радикални политически и икономически процеси в Република Беларус.
Специално внимание в писмото е обърнато на своевременното отразяване на речта на президента на Беларус Александър Лукашенко в Държавната дума на Русия, която реч има програмно значение за подписването на Договора за създаване на Съюзна държава между Руската федерация и Република Беларус. Г-н посланикът А. Герасименко подчертава също и важната роля на публикациите в нашия вестник, които дават възможност да се сравняват различни гледни точки към събития и факти, пропускани често от други средства за информация в България. По такъв начин вестник "Нова зора", според него, има своето значително място в многоцветната гама на българските медии, като формира общественото мнение, влияе на избора на народа по отношение на пътищата и оптималните варианти за построяването на демократична държава, заключава посланикът на Беларус.
"Желаем на Вас и на сътрудниците на вашия вестник творчески успехи в трудния журналистически път, сполуки и още много добронамерени читатели", се казва в писмото на Александър Герасименко до главния редактор на в. "Зора" Минчо Минчев.
Новата иконография на Костов
От известно време Иван Костов е в нова иконографска поза. Отказал се е от статута на самотен "вседържител" и вече е заобиколен от двама телохранители-оръженосци - Мишо Михайлов, пресдиректор на "Дондуков" 1, и Коко Каменаров, говорител.
Засега Коко, ако и говорител, немее. Може би е под въздействието на известната фелдфебелска заповед: като говориш с мене, ще мълчиш!
Командира не си поплюва!
Затова пък шефът на дирекция "Информация и връзки с общественост та", известен вече в средите на газетарите като "бате Мишо", още по време на първата си поява в медийното пространство в качеството си на ондулатор и гримьор скромно призна, че е гений, като уточни все пак, че засега това знаел само той и майка му. И други едни ги наприказва, от което пък стана ясно, че запретва ръкави в ролята си на персонален имиджмейкър, за да приближи Костов до масите и да повдигне поувехналия му рейтинг. За целта той организира един път седмично кафепитие, та в непринудена атмосфера журналистите да беседват с Костов, или по-точно казано - да попиват мъдрите му мисли. Целта явно е да се възпроизведе атмосферата на прословутото Ганково кафене, ама не съвсем. Защото масалджйски разговори не се предвиждат, а основен солист е новоявеният Иванчо Йотата. А той, подобно на знаменития си предходник, също е "твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора".
И първите плодове на просвещението са вече налице. Иван Костов в непринудена беседа свари да набие чемберите на журналистическото братство и да му обясни, че не схваща тънкостите на политиката, защото не умее да чете документи. И когато все пак го поприклещиха, че сме клекнали за АЕЦ "Козлодуй", премиерът каза, че пред олтара на Европа са нужни жертви. За да илюстрира мисълта си, разкри пред шашардисаните газетари, че Португалия, примерно, за да бъде приета в ЕС, е била принудена да изкорени маслиновите си насаждения. И патетично попита: "Представяте ли си какво е било това за португалците". Ожалил португалците, оптимистично заключи: "Няма такова нещо, към което българинът да е така привързан, както португалците към маслиновите си дръвчета."
Човек се чуди дали някой от Вазовите "чичовци" говори, или наистина това са думи на божем български премиер-министър.
Но, изглежда, това е израз на новата политика на отвореност, на "приземяване", съчинена от гения на бат'Мишо. Той "съчини" и епическото изкачване на Костов на връх пред ошашавените взори на целокупния български народ.
Само че за едно друго изкачване, и то предприето от един къде по-заслужил българин - Алеко Константинов, - тогавашните вестникари са заковали туристически прощъпалник в язвително заглавие: "На самия връхчец от слободия!"
Какво ли биха написали ония газетари за Костовия подвиг, можем само да се досещаме, но сегашните техни колеги обявиха изкачването на "връхчеца" едва ли не за Херкулесово изпълнение.
И бате Мишо остана видимо задоволен, като вдовичка, на която е излязъл късметят.
Но да се върнем на новия иконографски образ на Костов. Както се и полага на един "бащица", той заема централно място в композицията. От двете му страни - Мишо и Коко. Ако и това да наподобява на евангелската сцена на разпнатия Христос между разбойниците, приликата е само външна.
В нашия случай разбойниците са трима, и не те са разпънати, а целокупният български народ.
И тук една допълнителна информация към новата политическа иконография, все пак, опираща се на стари образци. Оръженосците винаги са носили на кръст нож със специално предназначение - мизерикордия. Ще рече нож на милосърдието. С него милостиво е било прерязвано гърлото на поваления, та да не се мъчи сиромахът.
И ролите са строго разпределени - рицарят-разбойник поваля, оръженосците довършват. Или подготвят повалянето, а после пак довършват. С мизерикордия. В случая - медийна.
С този малик принос към иконографията на Костов и неговите архангели, съвсем нямаме претенциите за изчерпване на темата. Затова ще е необходимо да се напише монография, каквато амбиция поне засега ние нямаме.
Но дължим да отбележим нещо съществено. Още отсега новата медийна фреска с изображението на Костов започва да се напуква. Напуква се от недоверчивите погледи на препатилите българи. Те не вярват на Костовите превъплъщения. И в този смисъл непосилна задача си е поставил имиджмейкърът бат'Мишо. Той, представете си, обяви, че протежето му Костов започвал "кръстоносен поход" в помощ на българската култура. Щото, мъдро заключава гримьорът Мишо, само "културата ще ни представя в Европа". Значи не на българите е нужна българската култура, а нейното единствено предназначение е да ни измие очите пред света. Тук личи почеркът на Костов, неговият циничен прагматизъм.
Костов и култура? Смешки! Късно се сети да се прави на аргонавт и да спасява златното руно на българската духовност. Та нали тъкмо Костов е човекът, който обяви персонална война на българската интелигенция, който с дебелашки сарказъм раздаваше квалификации и обиди. И как да се забрави, че Костов и неговите хубавци направиха всичко възможно, за да погромят културата. И още я погромяват.
Като как булдозеристът на погрома ще се превърне в нежен градинар?
Не, тук има нещо друго. Опитът за заиграването с интелигенцията е индикация за все по-растящата изолация на режима Костов. Пък и идват нови избори и обсадената синя крепост ще гледа да затвори говорния апарат на устатата интелигенция.
Небъдна е тая.
Въобще варакът от новия медиен образ на Костов - закрилник на изкуствата - пада като изгнила дреха. И отдолу наднича познатото ни лице, с познатата надменна и гнуслива ухилка на човек, който римува култура с кобура.
А иначе тримата - Ваньо, Коко и Мишо - добре са се курдисали в новия политически иконостас. Само че няма кой да запали свещ пред такъв иконостас.
Мирише на таласъмщина!
Обявена е смъртната присъда на България
След 10 години преход към пазарна икономика се оказа, че чуждите рецепти, съчетани с балкански нрави, доведоха българската държава от криза до истинска катастрофа. Социалната държава става скъп спомен. Приходната част на държавния бюджет е слаба, защото мощните някога държавни фирми изчезват една по една, а при див капитализъм частникът не желае да плаща данъци на държавата. Намаляха и конвертируемите български стоки на международните пазари.
Без инвестиции за 10 години много от нашите технологии поостаряха с изключение на две: производството на калашници и производството на електроенергия в АЕЦ "Козлодуй". За калашниците пазарът ни беше отнет лесно. Коя държава е терористична и коя не, решава Държавният департамент на САЩ. Остана да се забие последният пирон в ковчега на България, а именно да ни се отнеме възможността да продаваме на нашите съседи и да използваме евтината си електроенергия за съживяване на българската икономика, утре, когато изритаме от властта майкопродавците и отцеругателите.
Атаката срещу атомната централа в Козлодуй започна отдавна и за съжаление има европейски адрес. Слабите български правителства, в които технократите се брояха на пръсти, бяха като хипнотизирани от "цивилизационния избор" за ЕС. Те направиха първите отстъпки, надявайки се, че няма да последват нови. Но не би! България раболепно участваше по сценариите на глобализма в най-различни ембарга и закръгли отново стойността на държавния си дълг (около 9 млрд. щ.д.). С тези пари тя можеше да построи заместващите мощности на Втора АЕЦ в Белене и да осигури икономическия растеж, когато дойдат сериозни инвеститори.
Сега, десет години, след като стъпихме на пътя за Европа и показахме изключителното си желание за приобщаване към нея, ни се нанася удар с тояга във вид на морков. Допускането до чакалнята, в която никой не знае кога ще мине влакът за Европа, се свърза с ритник по детеродните органи и ултиматум за затваряне не на 2, а на цели 4 блока от АЕЦ. Това става в момент, когато Украйна пусна демонстративно своя единствен блок в Чернобил, а Словакия пет пари не дава, че Австрия протестира срещу нейните АЕЦ, която пък има същите съветски реактори като българските. Днес българите отрезвяват по-бързо от всякога. Те знаят, че референдум за строеж на втора АЕЦ не може да има, защото пряката демокрация се използва от българските партии само когато трябва да се подпали и да се разруши нещо. Необявеният референдум за даване на въздушния коридор на НАТО, пропуснат от цензурата на СДС по радио "7 дни", показа 80 % отвращение от агресията на пакта в Сърбия. Ако сега се проведе референдум дали е защита на националния ни интерес преждевременното затваряне на 4 блока от АЕЦ, резултатът ще бъде още по-категоричен. Но майкопродавците няма да допуснат нито референдум, нито дискусия. Всеки, който иска АЕЦ, за тях е против ЕС и НАТО и следователно трябва да бъде заклеймен така, както навремето управляващите комунисти дамгосваха противниците на нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия през 1968г. Все повече българи стават навъсени и гневни. През тази година ЕС участва в открита агресия, сега комисарите му подло изнудват България да остане без енергиен източник. Каква е тази Европа? Какъв е този двоен стандарт? Защо мълчи за убийствата на цигани и сърби от АОК в Косово? Защо ни потупва по рамото за подписване на Рамковата конвенция, а самата тя не я подписва (например Франция)? Какво толкова пречи нашата АЕЦ, единственото нещо, което може да работи с пълна мощност и да внася твърда валута в дръгливата приходна част на държавния бюджет?
Българската ядрена централа не е от Чернобилски тип дори за скептиците. Това означава, че по принцип голяма авария е невъзможна. Що се отнася до малки аварии, те никога не са изключени, но на няколко пъти - отначало Международният консорциум на енергийните контролни органи на 4 европейски страни, а през 1990 г. - Асоциация на контролните органи на всички страни на ЕС, направиха пълна инспекция и ясно изразиха положителното си заключение, че всички системи на централата функционират нормално, а мерките за безопасност покриват европейските стандарти.
Тогава? Излиза, че става въпрос за политическо решение, за груба принуда от бюрократите в Брюксел, хора, които никой от нас не е избирал и никой не знае на кой господ служат. Те обаче ни забраняват да изнасяме последната си печеливша стока - евтината електроенергия.
Българите нямат много време за губене. Гърция е готова с проекта за строеж на ТЕЦ на природен газ, минаващ през България. Русия с излишъци от ток по 400 киловатовите трасета чака АЕЦ "Козлодуй" да спре, за да започне подаване на ток към Турция. Румъния също чака на пазара за ток и също изнудва "по съседски" българското правителство да й разреши безплатно да ползва нашите електропроводи срещу "компромиса" да се съгласи с мястото (но не с изграждането!) за втория мост на Дунава.
А пазарът е сигурен и огромен. Днешните 20 млрд. киловатчаса електроенерия за турската икономика ще се увеличат на 50 млрд. квтч през 2010 г. Всеки българин може да направи сметката и да плюе с погнуса на декларациите на туземната администрация на СДС и неговия лидер, че отстоявали националния интерес.
Закриването на 4 блока на АЕЦ "Козлодуй" без започване на строеж на нови атомни реактори ще бъде закриване на Третата българска държава. Българите трябва да изберат един от двата варианта:
Първият - правителството на Костов да си отиде. ЕС да почака, а реакторите да останат работещи.
За този вариант са необходими още 1 млн. гласове срещу СДС на следващите парламентарни избори.
Вторият - всички да си закупят повечко свещи и вечер на светлината им да разучават Международната харта за правата на човека и на свещ да си прожектират филма за светлото бъдеще.
Пясъчният часовник вече е обърнат!
Братя българи, ще се оставим ли курбан на разширяването на ЕС и НАТО? Опомнете се! Един народен съд за тези, които съсипаха България не е невъзможен. За тази цел по въпроса за АЕЦ не трябва да има въздържали се. Този път пасивният протест ще работи за глобалистите и евроатлантиците, ще работи за "професионалния лъжец" от Драгалевци, за наследника на Дочоолу и Гочоолу и за Мистър 10 %.
Политически кръг "Зора" открива дискусия. Може ли с режим на тока да възстановим производството и да бъдем европейци?
Предлагаме ви първото мнение, направо от извора, на бившия директор на АЕЦ "Козлодуй" (от 1992-1997г.) инж. Кузман Кузманов.
Разрушителната перспектива в енергетиката има алтернатива
Рязкото "свиване" на българската икономика, особено през последната година и половина, намали електропотреблението и разтовари чувствително електропроизводствените мощности. Този негативен процес се засилва от преструктурирането на индустрията и навлизането в нея на енергоикономичните технологии.
При отсъствието на износ на електроенерегия, какъвто беше естественият изход от такава депресия, създалата се обстановка води към бавно, но сигурно отмиране на отрасъла. Нещо повече, такова развитие се стимулира от необоснованите искания на Европейския съюз за "закриване" на първите блокове на АЕЦ "Козлодуй" и фактическата забрана на продажбата на електроенергия на съседните страни, изпитващи енергиен дефицит.
Къде е смисълът такава разрушителна перспектива и има ли основание българската енергетика да защити съществуването си и да запази своя потенциал? При непрекъснато декларираната доброжелателност на западните държави към България позицията им спрямо АЕЦ "Козлодуй" и износа на електроенергия изцяло противоречи на заявените добри намерения и поражда сериозни безпокойства сред българската общественост. Още повече че основанията за защита на българската енергетика са многопосочни - и технически, и икономически, и социални, и политически.
Какви са техническите основания? Основната част от електроцентралите на местни горива (непостоянният характер на водните източници не позволява те да бъдат определящ фактор) с мощност от 2600-2700 Мгвт е в добро техническо състояние и с ефективност, гарантираща конкурентоспособност. Електроцентралите на местни горива без АЕЦ "Козлодуй" допускат използването на 1500-1600 Мгвт, но за да работят ефективно, е необходимо пълноценното им натоварване. Като прибавим към тези мощности АЕЦ "Козлодуй", се получават 8000 Мгвт, без свободните електроцентрали. При настоящата енергийна конюнктура в България този баланс определя възможности за годишен износ на сума 4-5 млрд киловатчаса.
Ако съществуват безпокойство около въглищните електроцентрали, то те трябва да се отнесат към тези от комплекса "Марица-изток", където емисиите от вредни газове са твърде високи. За съжаление обаче, ликвидирането на този недостатък изисква и време, и много средства, които ако се пресметнат за всички работоспособни блокове, надхвърлят 1 млрд. щ.д. И те трябва да се осигурят независимо чия собственост са електроцентралите - държавна или частна. Това обаче е осъществимо само при нормално натоварване, за да може с парите от продадената еленергия, без затруднение да се осъществи не само газоочистването, но и онези модернизации, необходими за повишаване ефективността на електроцентралите.
Когато говорим за техническото състояние на електроцентралите, не можем да не се спрем и на лишеното от всякаква техническа логика условие на ЕС за извеждане на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" от експлоатация.
1. Безопасността на тези блокове е потвърдена за пореден път от мисията на МААЕ в началото на тази година. На цялата световна общественост е известно, че именно МААЕ е органът на ООН, натоварен с контрола по ядрените материали и ядрената безопасност в целия свят. И едва ли ще се намери някой, който да допусне, че експертите от тази институция ще направят компромис с АЕЦ "Козлодуй" и ще нарушат принципите на безопасност. На фона на резултатите от тази инспекция проверката на новосформираната "асоциация" от ядрени експерти на ЕС изглежда преднамерена.
Нещо повече! На много ядрени експерти от Запада е известно, че безопасността на блоковете ВВ9Р 440/230 се основава на качествата на метала, от който са изработени съоръженията на радиоактивния контур. И тези качества се потвърждават от ежегодните и специални проверки и гарантират предвидената в проекта 30-годишна безопасна експлоатация на блоковете. Освен това от 1992г. в съответствие с установения принцип за постоянно повишаване нивото на безопасност на атомните електроцентрали, са осъществени над хиляда мероприятия на стойност повече от 150 млн. щ.д.;
2. В отношението си към беззопасността на атомните електроцентрали ЕС допуска различни критерии. Например през същия период от време, когато съвсем логично холандската АЕЦ "Борселе" (пусната през 1973г., с мощност 400 Мгвт и характеристики, твърде близки до тези на блокове 1 и 2 в АЕЦ "Козлодуй") беше модернизирана и получи разрешение за продължаване на експлоатацията. От България обаче се изисква да ускори спирането на първите четири ядрени блока преди изтичане на проктния експлоатационен срок.
В съответствие с приетия от западните държави подход и при отсъствие на външен натиск върху българското правителство, засега с не повече от 100 млн. щ.д. България можеше да извърши реконструкцията на тези блокове и за няколко години напред да спести нуждата от сериозни инвестиции;
3. Спирането на първите блокове на АЕЦ "Козлодуй" е неминуемо, но то трябва да стане най-рано след изтичане на проектния експлоатационен срок или при доказана техническа негодност и икономическа неефективност.
Понастоящем то е неоправдано технически, икономически, социално пък и политически, що се отнася до независимостта на страната.
Когато говорим за икономически аргументи срещу спирането на блоковета в АЕЦ "Козлодуй", трябва по-комплексно да оценим и икономическите плюсове от запазване на българската енергетика: а) преструктурирането на българската индустрия предполага ликвидиране на неконкурентоспособните й клонове и предприятия. По-голямата част от електроцентралите обаче, включително и АЕЦ "Козлодуй", работят ефективно и има възможност да работят ефективно. При условията на постоянно търсене и при развиващия се свободен енергиен пазар българската енергетика е подходящ партньор в електроснабдяването на съседните страни. Реализирането на тази възможност би я съхранило и донесло на страната немалко от така нужните й финансови ресурси. Това обстоятелство би трябвало да се забележи и оцени от ЕС и тогава използването му ще представлява реална икономическа подкрепа за България, в тон с обявения "пакт за стабилизация на Балканите" и обсъждания "план Маршал" за района; б) по време на модернизацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй", която предполага неколкомесечни спирания ежегодно в течение на няколко години, блокове 1-4 не само ще заместят 5 и 6, но ще произвеждат значително по-евтина еленергия. Освен това предимство, колкото по-дълго работят тези блокове, толкова по-лесно ще се натрупват необходимите фондове за извеждането им от експлоатация; в) в смисъла на разсъжденията от горния пункт е необходимо да се подчертае, че спирането на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" ще доведе до чувствително увеличение продажната цена на еленергията, с всички последици от това за вече обеднелия български народ.
Когато споменаваме за социални последици, не трябва да се изпуска и освобождаване на голям брой квалифицирани кадри от енергетиката, с което неоправдано ще се увеличи и без това голямата армия от безработни в България.
Три години на рязко влошаване на българо-руските отношения
Вече бе съобщено, че посланикът на Русия г-н Лeонид Керестеджиянц приключва мандата си и ще отпътува от София. Той прекара трите последни години на 20-и век в България, работи добросъвестно и с искрен стремеж за развитие на руско-българските взаимоотношения. Още не е ясно, но е напълно възможно и редно той да получи от българските власти и съответните в такива случаи протоколни отличия, които сигурно по човешки биха го зарадвали. Въпреки това обаче дълбоко в себе си той сигурно би отчел, че финалът на дипломатическата му кариера не е особено блестящ. И няма как да бъде иначе, защото този мандат не можеше да бъде запомнен с ярки дела, променили в положителна насока връзките между Русия и България. Макар че г-н посланикът се отличаваше с подкупваща толерантност в отношенията си дори и с крайните противници на Русия.
Г-н Керестеджиянц работеше на широк фронт, поддържаше връзки с опозицията, с ръководствата на опозиционните партии в парламента. И каквато е задачата на един посланик, държеше на главното си задължение: да бъде близък на управляващата партия, която има решаваща дума в икономиката, военното дело, международната търговия и културата. Мъчеше се да бъде любезен с министър-председателя дори и тогава, когато последният наричаше Съветската армия окупатор на България. Или поне умело разиграваше етюдите на човек, който нито е чул, нито е разбрал за какво иде реч.
И все пак би трябвало да признаем, че посланик Керестеджиянц имаше възможност да обедини около каузата на руско-българското приятелство по-широки кръгове от художествената и научно-техническата интелигенция на България. В това отношение неговият предшественик Александър Авдеев беше постигнал забележителни успехи.
Осведомени политически наблюдатели изтъкват, че посланик Керестеджиянц е проявявал почти сантиментална слабост към президента на България Петър Стоянов и кръга от вътрешната опозиция в СДС начело със Стефан Софиянски. Изглежда, че високите етажи на руската дипломация само допреди месец благодарение на информации от посолството в София са залагали особено на държавния глава на България. Последните прояви на Петър Стоянов обаче, особено личното му предложение да бъдат разположени у нас натовски бази, ще да е предизвикало изненада в съответните руски среди, ако съдим по публичните изявления на важни властови фактори в Русия. Изглежда, те не са знаели простите шаечни истини: дори в сравнение с премиера Иван Костов нашият президент е много по-активен проводник на глобалистичната политика на САЩ. Уж случайно изпуснатите фрази на природно усмихнатия Стоянов са винаги индикации за нови инструкции от суверените на "цивилизационния му избор". Такъв беше случаят с поканата на президента да приемем масирано косовски албанци и да построим бежански лагери за тях. От такъв порядък са и предложенията му за промени в кабинета, за създаване на коалиционно правителство и т.н. Не че са безумни тези идеи. Просто нашепванията идват от Големия бял брат.
Тук обаче най-съществено е, че руските среди сякаш не успяха през тези три години да се ориентират не просто в динамиката на българските проблеми, но и в това кой кой е в българския политически живот.
От друга страна, представителите на официалната руска политика загърбиха работата с българските среди, съзнаващи, че добрите и близки отношения с Русия са задължително условие не само за мира и благоденствието на България, но и за нейното оцеляване като пълноценен субект на международния живот; с хората, възприемащи своите славянски и православни корени като същностна съставка на българската си национална самоличност и ратуващи за развитие на българо-руските отношения във всички плоскости на междучовешкото и междудържавно общуване.
Твърде вероятно е боязънта на посланика да е идвала от обстоятелството, че голяма част от такива сподвижници на българо-руската дружба гравитират към левите сили, по-специално към БСП, или са част от национално-патриотичните сили, неглижирани по един и същи начин и в Русия, и в България. А посланик Керестеджиянц смяташе себе си за представител на руската управляваща класа, която нарича себе си "дясна" и тя търсеше упорито несподелената любов на Съюза на демократичните сили.
Била ли е лесна подобна трансформация за посланик Керестеджиянц? Вероятно не.
Ще бъде несправедливо да отправяме всички упреци към него заради различните "тенденции и уклони" в дейността на руското посолство от 1989 г. до наши дни. В последна сметка посланикът и посолството са предимно проводници и не толкова творци на руската политика спрямо България и Балканите. Може ли посланик Керестеджиянц да носи вина, че официална Русия още в началото на 90-те години се оттегли от България, създавайки впечатлението, че и България, и Балканите вече не са част от нейните геостратегически интереси, за това, че нова перестроечна Русия се отказа от една политика, провеждана не само от съветското ръководство, но и от най-крупните представители на руското общество през вековете? Справедливо ли е посланик Керестеджиянц да бъде упрекван заради деянията на предшественика си от края на 80-те години Виктор Шарапов (генерала от КГБ), който безпардонно разместваше политическите фигури от високите етажи? Според спомени на съветски дипломати той е участвал в заговора и за сваляне на тогавашната власт, а според изказвания на зложелатели активно е подпомагал и разширяването на американското влияние в България. Може ли най-сетне посланик Керестеджиянц да бъде обременяван с козиревското наследство, нанесло огромни щети не само на руските национални интереси, но и на цели народи от Източна Европа?
Определено не. И въпреки, че посланикът не е причастен към генезиса на лошите българо-руски отношения, че няма нищо общо със закриването на руските книжарници, с ликвидирането на задължителното изучаване на руския език в българските училища и университети (което е традиция, родена още в края на миналия XIX век), въпреки че не през негово време изчезнаха руската телевизионна програма, руските песни, филми, културни събития от киноекраните, телевизията и радиото, то и много от най-отрицателните и най-уродливите явления получиха физиономия и опасен епидемичен характер тъкмо през тригодишния му мандат.
За какво става въпрос?
Известно е, през 1997 г. министър-председателят на временното правителство Стефан Софиянски оповести два приоритета на българската външна политика: европейската (евроатлантическата) ориентация и Русия! След това обаче правителството на Иван Костов декларира наличието само на един външнополитически приоритет - евроатлантическата ориентация с приемането ни в НАТО като част от "българския национален идеал". За съжаление руската страна и по-конкретно посланик Керестеджиянц не успяха да реагират адекватно на това предизвикателство и рязката промяна във външната ни политика по отношение на Русия.
Известно е, че през тези три години Българската армия беше сведена до по-малко от 50 000 души. Тя още отсега се реорганизира в съответствие със стандартите на НАТО, вече дори няма и тайни от Пентагона, в ход е подмяната на руското й въоръжение с оръжие на натовските армии. Сътрудничеството на ръководителите на Министерството на отбраната с натовското командване от Брюксел отдавна е надраснало инициативата "Партньорство за мир". Макар и неприета в НАТО, България се разглежда от американските военни като реален аванпост на южното крило на Северноатлантическия пакт. Посланик Керестеджиянц направи няколко сериозни анализа на тази ситуация и предупреди българските управляващи, че вървят по път, който е опасен за славянска България. Но за съжаление той не успя да постигне нещо повече в делови план. На заявленията му официалните власти не обърнаха никакво внимание. Те дадоха да се разбере, че не разглеждат Русия като фактор, с който България трябва да се съобразява поне заради географската близост. Този рязък завой във външната политика сякаш не разтревожи руския дипломат. Създаде се впечатлението, че го прие като неприятна природна закономерност, която не подлежи на отхвърляне.
Известно е, че през тези три години българският военнопромишлен комплекс, създаван с руски лицензи, техника и оборудване, с кооперации между руски и български заводи, бе разсипан под формата на приватизационни сделки. С унищожаването на българския военнопромишлен комплекс бяха нарушени и руски интереси. Предоставени бяха на американците предишните ни пазари за специална продукция. По същия начин с изключение на "Нефтохим" руската държава, руските частни фирми бяха изолирани от придобиването на собственост у нас - и то при положение, че повечето от тези заводи, комплекси, комбинати бяха строени с руска техника и от руски специалисти. За съжаление посланик Керестеджиянц и в този случай не успя да въздейства на българските държавни мъже, въпреки че демонстрираше топли връзки с тях.
Известно е, че по време на войната срещу Югославия в България се разрасна мощно антивоенно и антиамериканско движение. Тогава за първи и последен път през последните десет години бликнаха чувствата на солидарност с братските славянски и православни народи. Но и този път ръководителят на руската дипломация в България остана като че ли извън талвега на този процес. Тук е мястото да добавим, че вестник "Нова Зора" отчита тежкото и сложно положение и на посланик Керестеджиянц, и на руското посолство, и то с оглед на колебливата политика на Кремъл през този период: външно афиширана подкрепа за Югославия, а всъщност пунктуално съобразяване с мощния икономически и военен потенциал на САЩ. При положение, че Югославия бе оставена сама да се защитава, че Русия докрай разкри своето оттегляне от Балканите, едва ли местната дипломатическа централа може да си позволи по-различна позиция по този въпрос. И въпреки това в дните, когато миротворците на Русия очакваха от България разрешение за въздушен коридор, българската общественост не получи доказателства за някаква по-активна позиция на посланик Керестеджиянц.
Известно е, че през тези три години американизацията на българския духовен живот достигна своя апогей. Едновременно с това бе закрит Славянският университет, в който се обучаваха 10 000 студенти. Това бе крупно висше учебно заведение, което поддържаше тесни връзки с руската научна мисъл и издигаше като свое кредо - славянската идея! Този университет беше последното солидно пристанище на руското културно присъствие в България. Подобно грубо погазване на основно човешко право - образованието, развитието на интелектуалните възможности, е непознато в новата история на Европа. Дори и най-деспотичните режими от рода на хитлеро-фашистките не са си позволявали толкова брутален акт. Но ето, че в славянска България това се оказа не само възможно, но и факт, узаконен с решение на парламента. За съжаление посланик Керестеджиянц и руското посолство и в този случай предпочетоха ролята на странични наблюдатели, които съчувстват на жертвата в едно... попътно произшествие. Министърът на образованието Веселин Методиев в парламентарната си пледоария си позволи дори да каже на разпалените защитници на Славянския университет, че с посланик Керестеджиянц са се разбрали за подробностите около закриването му. Отклик или протест от страна на руското посолство не последва. За отбелязване е, че посолството не реагира надлежно и на кощунствените по същество опити на българските власти в последните години дори и на 3 март да премълчат ролята на Русия за възраждането на българската държавност.
Ние не твърдим, че при една енергична реакция на посланик Керестеджиянц или на руското посолство нещата биха се оправили като с магическа пръчка. За нас обаче е странно това поведение на ръководената от посланик Керестеджиянц руска дипломатическа мисия. Поведение, което по-подхожда за представители на малка държава, но не и за велика сила като Русия, чийто престиж на Балканите е укрепван векове наред. Такова поведение на примиряване с фактите, на безплодни компромиси с антируските фактори, които превърнаха България в плацдарм на новата свръхимперия, се оказва исторически недалновидно. То фактически поощрява всички, които всекидневно и всекичасно унижават достойнството на Русия, които омаловажават и унижават достиженията и смисъла на българо-руското приятелство.
В такъв аспект нас ни тревожи запазването на тенденцията, с която руската дипломация продължава да разиграва у нас ролята на човека, от когото нищо не зависи. Това според нас е предпоставка не само за нейни още по-крупни неуспехи, но и за допълнително ерозиране на уязвимата българска действителност.
Още една подробност. Вероятно под чуждестранна диктовка българските власти организираха на посланик Керестеджиянц сериозна провокация. Това се случи в първата година на неговото пребиваване у нас. Официалната власт го обвини, че е резидент на група руски шпиони: поводът беше негова среща с известен български политик, дипломат и двама военни. Не бяха изнесени никакви факти за нарушение на българските закони. За всеки добросъвестен българин беше пределно ясно, че това е плитко скроен шантаж, без въображение и без опит поне да му се придаде видимост на задкулисие. Най-досадното беше, че властите, които за сетен път доказваха комуто трябва до каква степен не зачитат Русия, не бяха се постаралиа да монтират, с привкус на достоверност, нелепата битова история. След това, естествено, нещата заглъхнаха. Разсеяха се обвиненията и властите великодушно простиха "греха" на руския посланик. Г-н Керестеджиянц се държа по отношение на този инцидент на ниво. Той заяви, че не е шпионин и че са смешни отправените обвинения. Но с това се изчерпа и неговата категоричност. Никой от руското посолство или държава не потърси обяснение от организаторите на провокацията. Да си представим, че подобен инцидент (при друго правителство) би могъл да възникне с американския посланик в София. Можем да бъдем сигурни, че САЩ няма да простят току-тъй подобна провокация. Те ще намерят възможности да защитят честта и интересите си като велика нация. А и самият посланик няма да се съгласи да изтърпи подобно опозоряване без постигането на реално и категорично удовлетворение.
Посланик Керестеджиянц си заминава от България. Хората ще го запомнят като уравновесен и трезвомислещ дипломат. Ще оценят полаганите от него усилия да задържи, да направи по-малко опасен упадъка на взаимните отношения. Но ще запомнят с горчиво чувство и това, че през тези три години се появи нещо особено "гнило" в отношенията между Русия и България, което все по-съдбовно разделя двата братски народа.
Въпреки речите на политиците, въпреки ходовете на дипломатите, предназначени за доверчивото простолюдие... Въпреки оптимизма и на посланик Керестеджиянц, който и в прощалните си слова намери за нужно да ни успокои, че всичко ще приключи добре, че бъдещето на дружбата е обезпечено.
През последния месец Кремъл най-после намери сили да защити националните интереси на Русия. Това стана, след като САЩ поискаха открито да се намесят във вътрешната политика на страната и да я раздробят, изпълнявайки поръчката на транснационалния капитал. Русия нанесе тежък удар на сепаратизма и международния тероризъм в Чечения - една съставна част на Руската федерация. А президентът Елцин в отговор на американските заплахи и шантаж заяви, че "Русия има пълен арсенал от ядрени оръжия" и това не бива да се забравя от САЩ.
Промяната на позицията на федеративното ръководство по отношение на Чечения и на Кавказ вероятно ще рефлектира и върху руската политика на Балканите. А това означава, че новият руски посланик ще има по-ясна линия на политическо поведение, че той ще работи в условията на ползотворен синхрон с върховната власт на Русия, че ще изразява по-недвусмислено позицията на Русия за съдбата и събитията на Балканите и респективно в България.
Посланик Леонид Керестеджиянц беше принуден да работи в далеч по-неблагоприятна среда. И тъкмо поради тази причина ние, българите, се отнасяме с уважение към всяка негова стъпка на дипломат, допринесла за новата политика на се Русия.
