БТК отложи общото събрание на акционерите си. Защо?
Темата за Българската телекомуникационна компания (БТК) може и да ви се струва вече досадна, уважаеми читатели, но когато става въпрос за милиарди долари, които се подаряват от ваше име и фактически се вадят от джоба ви, едва ли досадата може да е основателна причина да спрем опитите си да ви разкриваме истината за най-големия обир в новата ни история.
През изминалата седмица правителството обяви, че до 31 декември т.г. ще получи парите от приватизацията на БТК. Логично е да запитаме откъде правителството е толкова сигурно, след като дори не е подписан договорът за продажбата на 51 на сто от БТК? Логично е да попитаме още защо след поредицата от материали на в. "Зора" сделката за продажбата на телекома ни продължава да лежи под плътната сянка на секретността? Има ли поне един депутат в настоящия парламент, който да поиска разсекретяване на иначе несекретните документи по сделката за БТК?
Нека читателят ни да знае, че желание за купуване на дялове от БТК са изразили поне още 10 международни телекомуникационни компании, които са предложили суми, значително по-големи от предложените от OTE-KPN. При това при много по-изгодни условия.
Нека читателят ни да знае, че в момента KPN е във финансова криза, след като се провали в опитите си да създаде евроглобален телекомуникационен концерн. Необходимо е още да се знае, че истинското име на холандската телекомпания е KPNQwest, тъй като тя е слята през ноември 1998 г. с американската компания Qwest Communications International.
Последното, което все пак бихме искали да се знае - реалната цена на БТК не е 1 милиард долара, а между 5 и 6 милиарда долара. Ако сделката обаче се прави с оглед на възможностите за бъдещо развитие, БТК би трябвало да бъде продадена за не по-малко от 13-15 милиарда долара.
Внимавай, читателю - държавата отложи общото събрание на БТК, предвидено за 1 декември т.г. Не бихме твърдели, че причина за отлагането е поредицата от наши статии, посветени на грабежа на БТК и явното и нагло национално предателство, извършвано при тази сделка, за което бе сезирана и прокуратурата. Явно обаче има прекалено много гнило в нея, за да не може правителството все още да я осъществи.
Скъпи читатели, молим ви, засипете с въпроси и писма електронните медии и всекидневниците, в които настоявайте за изясняване на цялата истина около така наречената продажба на 51 на сто от БТК.
Не позволявайте на шепа нагли самоуправници да отнемат от залъка на децата ви милиарди долари.
Те са си наши.
ВЪРВЕТЕ СИ, ВЪРВЕТЕ СИ!
"Излиза, че вие сте излишни, щом правителството трябва да ви решава проблемите! " - извика Иван Костов срещу ръководството на Националния осигурителен институт и председателят на неговия Надзорен съвет министър Иван Нейков. Вместо предвидения излишък от 142 млн. лв. в приходите няма да достигнат 257 млн.лв. 728 хиляди българи не работят и затова не плащат осигурителни вноски, още 300 хиляди плащат върху минималната работна заплата. Огромни недобори "висят" от различни държавни предприятия, които не са плащали осигурителните вноски през миналите години.
Дълбоко се съмнявам, че Иван Костов разбира защо управлението се проваля... Вероятно той знае доста неща за корупцията, оправдава се дори пред себе си с войната, в която България участва благодарение на неговата политика, може би е убеден, че трудностите се дължат на реформата. И пр., и пр.!
Едва ли обаче министър-председателят се досеща за главния порок. А той се крие в самата философия на управлението на една нация и държава, чието културно моделиране е твърде далеч от протестантския свят. Сега нашите антикомунисти, като вземат чуждия живот и насилват нацията си да го живее, представляват огледален образ на своите идеологически противници, макар и люто да ги ненавиждат.
В самата зора на т.нар. демокрация "демократите" с всяко отваряне на устата обясняваха на глупавите българи, че най-важно е държавата да се откаже, да се изтегли от икономическия живот и да го остави сам на себе си. Тогава всичко щяло да се оправи като с магическа пръчка, а народът ще благоденства.
И затова всички правителства - шарени, червени, сини, вече десет години рушат държавата, унищожават битието на нацията, уверявайки лутащите се из рушевините българи, че правят реформа. Сега "реформата" дава резултати - в армията, в медицинското обслужване, в осигурителната система. Цялата нация прекрасно знае защо няма достатъчно средства в осигурителния фонд - защото осигурителни вноски плащат само бедните българи, богатите плащат само за кумова срама, ликвидираните от Александър Божков предприятия няма как да платят. Главното обаче е, че държавата не контролира строго и постоянно плащанията, законодателството не е предвидило ефективни мерки и санкции, а прокуратурата представлява една широко отворена врата в полето, през която минава само лудият.
"Изтеглянето" на държавата у нас е разбрано буквално, но може би не от наивност и идеализъм в консумирането на либералната догма. Разбрано е така, вероятно защото така е удобно. Ние ще седим в министерските кресла, а всичко наоколо ще върви по мед и масло. След това в главата идва другата мъдрост, според която в торбата има за всички, и да пооткраднем, все ще остане някоя троха за будалите. Най-сетне, ако всичко започне да се срива, ще ни вземат в Европейския съюз, а от там нататък ще падне един живот!!!
Оказа се, обаче, че "слугите на народа" се провалят. Иван Костов, употребил тази възрожденска формула, може и да е искрен, или пък почтен привърженик на въпросната догма. Догмата обаче не се прилага никъде по света, в действителност тя е само лозунг. Тъкмо поради това у нас тя роди една съвършено порочна политика.
Няма пари, не, няма и да има. Защото няма откъде да се вземат.
Икономиката на страната е почти напълно разрушена, разрушена умишлено, злонамерено от шайка революционери. Стопанството не произвежда, следователно пари няма откъде да дойдат. Сега ми иде наум предизборният дебат между Жан Виденов и Иван Костов... На въпроса кое е главното условие да бъде възстановена страната, Жан Виденов отговори, че трябва да се възстанови производството, а Иван Костов - че трябва да се развие търговията с капитали. Жан не възстанови производството, а Иван не търгува с капитали..., защото без производство няма капитали.
Много пъти на страниците на "Зора" един от нашите автори - Иван Ценов, убеждаваше и убеждава българите, че Иван Костов не може да бъде министър-председател поради липса на лични качества. Някъде сме се съгласявали с него, някъде - не. Твърдо сме били убедени обаче, че не може и не бива да си иде сам. Трябва да си ходят всички. Да напуснат историческата сцена заедно с дивашката си философия, според която като хвърлиш детето си в дълбоката и студена вода на капитала, то веднага ще се научи да плува и дори ще спечели състезанието.
А народът трябва да проумее веднъж и завинаги една съвършено проста истина - революцията е най-лошото, което може да се случи в историята, тя е безумие, сътворено от безумни хора. И никога да не дава власт в ръцете на революционери.
Бил Клинтън - голямото разочарование
Каквото и да е отношението ни към Съединените щати и днешния им президент фактът, че лидерът на тази велика страна реши да дойде в България, бе многозначителен. София е виждала разни ръководители в годините на социализма, но американски президенти у нас не бяха идвали. Подобна бе картината и в другите страни от Изтока. Нашите съветски съюзници бяха прекалено ревниви, за да ни позволят дори протоколен флирт, пък и самите американски водачи не се изтрепваха да шетат по далечните части на Европа. Изключение, както обикновено, беше северният ни съсед. В сложната си еквилибристика между големите сили той се осмели да покани президента Никсън. Не че стана нещо особено, но по-късно, когато румънските приятели на перестройката и на Съветския съюз вземаха властта от Чаушеску, някой някъде си спомни и за това, заповядвайки "геният на Карпатите" и жена му да бъдат разстреляни като кучета. Понякога действията на политиците имат непредвидими последствия.
Трябва да призная, че очаквах визитата на Клинтън с любопитство. Този американски президент след година ще се оттегли от поста си. Управлението му не остави забележими следи нито в Щатите, нито по света. Затова предполагах, че пътешествието му по Балканите ще има по-висока цел. Моментът бе удобен, за да се направи някаква програмна реч, да се сътвори една "доктрина Клинтън", която да обезсмърти името му. Логично беше тази доктрина да касае балканските страни, които напоследък привличат вниманието на всички. Преди половин век друг американски президент от същата партия посвети на Балканите прословутата "доктрина Труман" и остана в историята с нея, наред с атомните бомбардировки над Япония. Та, мислех си аз, с нещо такова (освен с бомбите над Югославия) вероятно ще се опита да бъде запомнен и Клинтън.
Уви, това не стана. Може само да гадаем дали Клинтън е имал по-големи планове за визитата си, които по някакви причини са били променени в последния момент, или пък поначало е смятал само да се поразходи в някогашния "заден двор" на Съветската империя. Лично аз предпочитам първия вариант. Твърде много неща пасват, за да игнорираме тази любоптна възможност. Иначе дългият престой в България е необясним. Обсадното положение на централна София и окупацията й от хиляди наши и американски полицаи са абсурдни. Те не могат да бъдат оправдани с посещенията в няколко ресторантчета, с баптистката проповед пред "Александър Невски", с кратките разговори с политиците ни, нито пък със срещите с шепа студенти от слабия Американски "университет".
Затова ми се струва, че първоначалната идея на Клинтън е била друга. Той е искал да обиколи триумфално нашия регион: Турция и Гърция, България и Македония, Сръбско Косово.
Той е искал да покаже на Русия, че промените и в света, и на Балканите са необратими, че сега САЩ могат да обяват всеки район, всяка държава за сфера на американските "жизнени интереси". Че след като се укрепят на Балканите, САЩ и съюзниците им ще направят следващата стъпка на Изток, към Кавказ, към нефтените полета на Каспийско море. Че за да засили позициите си на Балканите, Америка ще отпусне някаква финансова "помощ" (мечтания наш "план Маршал"?) на послушните държави от региона, а сред тях и на България. Всичко това би означавало нов етап в похода на САЩ към световна хегемония, който би могъл да се назове "доктрина Клинтън". За подобно събитие си струва шумът около визитата в София, масовият митинг, предаван наживо по Си Ен Ен, хилядите полицаи, огромните екипи от помощници (включително съветникът по национална сигурност Сенди Бъргър, който върши сериозната работа за шефа си зад "фасадата" на Мадлийн Олбрайт). Тогава пасват и изпълненията на химните от оперната хубавица (като на футболен мач в Маями), и химическите тоалетни пред дверите на храм-паметника, и останалите панаирски салтанати.
И все пак защо този план, който е толкова логичен, че ние почти го приемаме за реален, в крайна сметка се е провалил? Подобна мащабна идея би могла да се преразгледа само по една причина, която се нарича Велика Славянска Русия. Или по-точно: десет хиляди ядрени заряда на ракети, които Америка не може да спре, плюс нова решителност на руското ръководство да защитава своите национални интереси. Дори Клинтън разбира, че обявяването на Балканите за зона от жизнено значение (тоест за сфера на влияние) на Америка предполага, че тази зона вече не е от жизнено значение за Русия. Това е равнозначно на обявяването на Канада за зона от жизнено значение за Русия, с покана към Съединените щати да се оттеглят любезно оттам. Колкото и да е слаба постперестроечна Русия, колкото и да се ласкае с новото си могъщество задокеанският гигант, вероятно има предел и на отстъплението на Русия, и на настъплението на Америка. Твърде вероятно е "моментът на истината" да е настъпил по време на срещата на Организацията за европейска сигурност и сътрудничество в Цариград, където президентът Елцин произнесе сериозна реч за Чечения, а след това разговаря насаме с Клинтън, преди да тресне вратата и да се оттегли в Кремъл. Ако Елцин е предупредил американския си колега да внимава с атаката към Балканите, Клинтъновите помощници са имали достатъчно време, за да напишат нова реч за София, да отменят визитата в Скопие и да забравят мечтата за "доктрина Клинтън".
Тази хипотеза обяснява невтасалото слово, което Клинтън произнесе на площад "Александър Невски". Защото, нека не се лъжем, в Америка има много научни институти, много великолепни експерти, които могат да направят прекрасни речи по всякакъв повод и за всяка страна. Словото на Клинтън в София беше неприятно изключение, което не може да бъде случайно.
Клинтън направи тактическо, а не стратегическо изложение. В думите му нямаше голяма идея, нямаше политически заряд. Някога такива речи у нас се правеха от идеологическите отдели на ЦК. Но както в България навремето, така и сега в Америка има други отдели и други хора, които могат да превърнат пропагандата в сериозен документ. Явно в София Клинтън не е имал време и воля за това.
Клинтъновата реч бе като шарена черга, изпъстрена с ярки кръпки - за радост на аборигените. Такава кръпка бе пасажът за спасяването на българските евреи "преди петдесет години" (за неукия, а в САЩ неуките са милиони, това означава спасяване от "комунизма", защото тогава в Европа освен в американския съюзник Испания, фашизъм вече нямаше). Клинтън ни поблагодари от името на американските евреи и на всички евреи по света. Бихме се чудили и на тези думи, ако не знаехме, че госпожа Клинтън се кандидатира за сентор от щата Ню Йорк, където живеят повече евреи, отколкото в Израел. И ето че в далечна София с помощта на глобалната телевизия Клинтън стартира предизборната кампания на жена си. Така всичко става просто и ясно.
Но защо чак сега Америка ни благодари за спасените евреи? Защото доскоро България беше част от "империята на злото". А в такива империи, както е известно, не може да има нищо добро. Отново всичко е и просто, и ясно, както възприемат света възпитаните от Холивуд средни американци.
Друга кръпка беше поразителното по своята наивност обръщение към сръбския народ, че ако слуша Съединените щати, както ги слушала България, и ако си избере за лидери сръбските приятели на Америка, щял да получи подкрепата на великата задокеанска империя. Разбира се, между сериозните държави не е прието да отидеш на гости при някого, пък да ругаеш от площадите му неговите съседи. Но очевидно, Клинтън не ни смята за сериозна държава. Друго обяснение за гафа му просто не ми идва наум.
Клинтън се направи на наивен, благодарейки на българите за подкрепата им за американската война срещу Югославия. Може би не са му казали, че агресията срещу съседа ни беше подкрепена не от българския народ, а от българското правителство. А тези понятия дори при "демокрацията" са различни. Сондажите на общественото мнение сочеха обратната картина. Истинското мнение на българския народ може да се разбере само чрез референдум. Между другото това се отнася и за влизането ни в НАТО.
За разлика от Петър Стоянов, който реши да припомни "десетките хиляди" (преводачката каза за пред света "стотици хиляди") избити от комунистите жертви (забравяйки да уточни, че повечето от тях преди това бяха избивали също десетки хиляди нещастници, включая невръстни дечица), Клинтън ни напомни многовековната българска история. Това е приятно да се чуе от лидер на страна, чиято история е пуснала корени нашироко, а не надълбоко. Но изборът на цитата от президента на САЩ бе странен - за срама на "неразумните и юродите" да се наричат българи. Това може да се изтълкува различно, включително и като обръщение към нашите турчеещи се сънародници, но базите за различни тълкувания по деликатни въпроси винаги са много подозрителни.
Ангажиментите на Клинтън по искането на българските управници за влизане в НАТО и в Европейския съюз, както и за компенсация на милиардните ни загуби от ембарго, прекъснати търговски пътища и прочее, свързани с "дейността" на САЩ неприятности, бяха обтекаеми като носа на военния самолет, с който той отлетя за Прищина. Едно нещо ни напомни американският президент още веднъж: че ние самите трябва да се грижим за интересите си, че не можем да разчитаме на чужда помощ. Казано иначе, че Америка мисли за себе си, а не за другите. И това си е така. Иначе Америка нямаше да е велика страна, а щеше да е световен наивник, нещо като горбачовския СССР.
За едно се ядосвам - че Петър Стоянов не използва речта си, за да направи сериозна реклама на България. Все пак Си Ен Ен предаваше митинга наживо за целия глобус, който не знае почти нищо за нас. Но от държавния ни глава никой не разбра за хилядолетната ни история, за създадената от нас славянска азбука, за културата ни, за желанието ни да станем равноправна и достойна част от бъдещия по-добър свят. Нашият президент разрови част от страшните български гробове и утвърди мнението на някои стари приятели на баща му, че ние сме били дива и варварска страна. Такива фалове са недопустими за политик, а за "обединител на нацията" са непростими.
Затова съм разочарован от визитата на Клинтън. В нея имаше нещо незавършено, нещо прибързано и аматьорско. Той може и да си позволява такива посещения по Африка или Латинска Америка, но за страна като нашата те са все още преждевременни. Най-вече защото излагат него, а не защото унижават нас.
Вярвам, че един ден в България ще дойде американски президент, който ще донесе благородни идеи и още по-благородни действия - и за нас, и за целия Балкански полуостров. Той ще разгледа Историческия ни музей и криптата на "Александър Невски", ще посети Операта и ще чуе Софийската филхармония. Накрая ще ни се извини за американските бомби, които разрушиха някогашния център на София, точно там, където Клинтън и екипът му преспаха две романтични нощи. Истина ви казвам, Америка е достойна за по-голям прездент от сегашния. А само Америка ли?
Една партия срещу един народ
Най-сетне се случи нещо, което е особено показателно и заслужава да бъде приветствано - учениците от Художествената гимназия, преподавателите, видни художници и интелектуалци се обявиха срещу безкултурието на културната политика на правителството.
Значи гражданското общество не е мит. Значи нацията започва да се съпротивлява!
Поводът?
Поводът е взетото в конспиративна полутъма решение на кабинета Костов да се закрият три провинциални гимназии по изкуствата, а софийската да се слее с училището по приложни изкуства. За да се обезличи! И всичко това тихомълком, без диалог с обществеността, без да бъде потърсено експертното мнение на специалисти.
Но такъв е отдавна стилът на управление на кабинета. Това е стилът на свършените факти. Така обаче управляваше Франко, така управляваше Салазар и ред още други тоталитарни "бащици".
Навярно подлъгани от ирадиращата умора и резигнация, в която е потопено обществото, а и замаяни от хашиша на властта, нашите управленски таласъми са си мислили, че и тази поредна погромителна акция ще мине тихомълком и ще се преглътне "безаварийно".
Едва ли са очаквали толкова бурен отпор. А отпорът е бурен, масов и безкомпромисен, защото все повече хора, и най-вече от средите на интелигенцията, започват да разбират, че не просто се посяга на една или друга институция, на едно или друго училище или университет, а че се полагат мерзки усилия за обрадвяне в корен на българската култура, на българската национална идентичност.
Масло наля в огъня и мордестата наглост на културното министерство. Печално известният с ликвидаторските си напъни зам.-министър Поляков, чиято мижава творческа територия не се простира по-далеч от Перловската река, със сладострастието на озлобен профан изрече, че на Европа не били нужни български зографи. Най-напред това не е вярно, защото с произведения на български "зографи" са пълни престижни световни галерии, и второ (което всъщност е първо!) - българските "зографи" са преди всички нужни на България.
Но кой е г-н Поляков? Човек без творческа биография, дребно, озлобено чиновниче, което в херостратовските си напъни не се задвижва дори от собствена енергия, а е турен на системи от чужди емисари, които искат да превърнат България в духовна Синайска пустиня, населена с обезпаметени лотофаги.
В отговор на усуканите извъртания по повод сливането и закриването на училища, целящи в крайна сметка унищожаването на таланти, ето какво втъкнаха будните деца от Художествената гимназия под формата на изписан плакат в очите на лошия чичко: "Единственото, което ще оставите след себе си, ще е сигурността, че сте пропилели живота ни."
Това е вече присъда! И категорично несъгласие да бъде пропиляван животът на който и да е българин, а най-малко на талантливия.
В крайна сметка графиката на бинарната опозиция изглежда така: едно правителство срещу един народ и срещу неговата култура. Защото случаите с гимназиите са само част от политиката на българобесие, която неотклонно следва нашата туземна бюрокрация. Все следствие на тази политика е тоталното обезправяване и обедняване на българина, съсипването на родната икономика и запращането ни сред страните от третия свят.
И мизерната аргументация, че МВФ искал едно или друго, в това число и духовното ни осакатяване чрез груби намеси в образователната ни система, не може да бъде никакво оправдание за хунвейбинската политика на нине управляющите. Те се оказаха хора твърде примитивни, двуизмерни, пошли, алчни и некултурни. Имат неприятно излъчване на посредственост. И не е никак случайно, че бяха рекрутирани във властта тъкмо такива субекти, специално подбирани човек по човек, за да изпълнят безусловно мръсната поръчка - да разпродадат и съсипят България, да я превърнат в нещо като санитарен възел на т.нар. нов световен ред. Като цяло политическата ни класа се провали. И не защото не бе чак толкова неподготвена да управлява - всред нея има образовани и съвсем не глупави хора, - а защото тя не дойде по естествен път, не бе излъчена от недрата на нацията, а бе селектирана в чужда политическа лаборатория. Преминала през съответната алхимическа обработка, тая класа загуби всякакво чувство за съпричастност към народ и родина. Това е класа на пошлия примитивен цинизъм. Нещо повече - тя се отнася с презрение и омраза към собствения си народ. Ненавижда го с тъмната бесовщина на отродника. И съвсем неслучайно, а именно идващи от глъбините на каиновото отродство са квалификациите, които се сипят върху българина. Иван Костов го обвини, че е мързелив - същият този българин, който построи две Българии. Пак министър-председателят, в качеството си на говорител на овластената парвенюшка прослойка, не пропуска случая да изрече хулна дума срещу интелигенцията.
Разбира се, това не е случайно, защото тъкмо интелигенцията е пазителка на храма, тя пренася през времето сакралните скрижали на нацията. И докато я има, ще я има и нашата, българската България. А целта е България да стане друга - населена не от българи, а от население. И затова - бой по интелигенцията. Затова се посяга на музеи, галерии, читалища, библиотеки, университети, гимназии по художества и изкуства.
И тук един паралел, за да станат нещата докрай ясни. След Освобождението на България формиращата се политическа класа без никакъв държавен опит се захваща да прави държава от един закъсал ориенталски вилает. И въпреки лютите партизански крамоли и ежби, въпреки бушуващите страсти, тая тогавашна политическа класа сполучва в най-важното - създава българската държава и я прави най-проспериращата на Балканския полуостров.
Но тя, тая класа, въпреки външната си недодяланост и трогателна неопитност е притежавала нещо, което сегашните белоръкавичковци, по думите на Захари Стоянов, не притежават - горещо и сърцато родолюбие, жертвоготовност и безкористие. И тъкмо с това ние като народ сме впечатлили Европа и тя ни е зачела като политически субект.
И забележете - все по онова време се залагат темелите на българската духовност. Отваря се Рисувалното училище (после Академия), Народната библиотека, Народният театър... На всичко това сега се посяга, уж от наследниците на ония велики българи.
Но истината повече не може да се крие. Пред нас не са държавостроители, а терминатори, платени наемници на крушението.
И става все по-ясно - една партия е застанала срещу един народ.
Такава война никой досега не е печелил.
Играта на Големия бял свят
Както видяхме в предния брой, Българска народна банка (БНБ) чрез дългата ръка на т.нар. Банков надзор успешно съсипва родната банкова система под предлог, че я оздравява. Погледнато от една страна, БНБ може и да е права - вместо да се трошат пари за икономически лекарства и да се хаби ценен управленски труд в дълги лечебни процедури, най-евтино излиза да теглиш ножа на болника. От друга страна обаче, това, едно, че намирисва на пушек от крематориум, второ, едва ли е здравословно за самата БНБ.
Още в щастливите дни на масова зрителска незаинтересованост, породена от перестроечно-революционна еуфория и достатъчно хляб на масата, БНБ създаде т.нар. БКК - банкова консолидационна компания. Тази кретенска креатура, която продължава тлеещето си съществуване и до днес, официално трябваше да се заеме с въдворяване на ред в тръгналото да се развива хаотично банково дело и да постави основите на истинска банкова система. За съжаление времето показа, че някъде по върховете управляват личности, които не са внимавали в часовете по английски и затова са си превели глагола consolidate само в първите му няколко значения, все синоними на "обединявам, сливам". А всъщност те е трябвало да попрочетат още малко по-надолу, за да стигнат до обяснението, че консолидирам означава още и "заздравявам".
Седя си сега тук пред белия лист и си мисля, че това ще да е била капиталната грешка, върнала зараждащата се българска капиталистическа банкова система до теорията и практиката на социалистическата банкова система - една банка за един народ. И банката да се казва БНБ.
После ми хрумва друга мисъл: "Ами ако в банкерското съсловие у нас продължава да властва тоталитарното комунистическо мислене? " Все пак се налага да я отхвърля с негодувание. Та банкерите са капиталистите на капиталистите - казано иначе, те са най-прогресивно мислещите капиталисти.
Остава ми третият - като в приказките, най-верният път: тръгнали са да крадат на едро и замазват дирите.
Това става по няколко начина, като всеки един подпомага останалите. Първият е чрез консолидиране. Но не онова с оздравяването, а със сливането. В предния брой видяхме, че от тридесетина банките у нас вече са петнадесетина. Остатъчните капитали на отнесените от вихъра бяха прехвърлени в оживелите след първото прочистване частни банки. Преди две седмици БНБ обаче бръкна в трезорите им със стоманена по иванкостовски ръка и измъкна от там последните остатъци от 52 млн. нови левчета. Седмица преди това злощастно осъдените на ликвидиране бяха сложени проформа на тезгяха за продан. Цената на една банка на пазара обаче се определя горе-долу според стойността на собствения й капитал. А тъй като този капитал бе прибран от БНБ, търгове няма да има. Последствието е, че централната банка от името на бюджета си присвоява и останалата собственост, главно във вид на недвижими имоти и оборудване. Имало банки, няма банки.
Т.е. има - още около 15, както казахме. Те все още са необходими, за да могат БНБ, правителството и гравитиращите около тях едри и честни частни предприемачи да поизточат още малко от кръвната система на икономиката ни. И това поточе-рекичка си е съвсем законно. Прави си българският гражданин Х. бизнес и превръща печалбата в чужда валута, която внася в банка "У" с изричното желание сметката му да е примерно в банка в Монако, която обслужва българската банка "У". Всичко е законно, защото банка "У" има правото да открива валутни сметки в чужди банки и по този начин да увеличава капитала си с възможно най-малък риск. Теоретичната обосновка е, че по този начин банката се закрепва финансово, а от там финансово укрепва и родната икономика. Трънки и глогинки. Защото банката не е на държавата, а е частно юридическо лице и нито държавата, нито БНБ могат да я принудят в случай на криза да изтегли капиталите си от примерното Монако и да ги хвърли в зиналата паст на ненаситния държавен бюджет. (Да не ми каже някой, че той отива за пенсии и заплати, че ще му захапя от глад и ярост гръкляна! - след като му покажа статистиката.)
За разлика от мен петнайсетината останали бойци на банковия фронт няма да хапят, защото и на тях отдавна са им избили зъбите. Три от тях са определени да обслужват бюджета - Булбанк, Обединена българска банка (ОББ) и Банка ДСК. Капиталът на тези три банки е 96-97 на сто от общия капитал на петнадесетте. То е като в онази весела песничка: "Три танкиста, три весел х друга, екипаж машин боевой". Скоро в екипажа обаче ще останат само двама танкисти. Защото снайперът на БНБ е заковал червената точка в гръдта на Булбанк и я е принудил да клекне като останалите - на битака за преоценени стоки. Не че Булбанк си няма в момента парички - някои оптимисти дори оценяват капитала й на над 350 млн. долара. Хитра ръчичка от чужбина (но май ръководена от родна София) в момента обаче е запорирала дейността й под предлог, че дължи някаква си част от дълг на шкартираната Балканбанк. Така в Булбанк сега и копче на монитор не могат да натиснат без специално разрешение. А то ще дойде, след като правителството и вярното слугинажче БНБ решат кой от няколкото банкови трикове е най-подходящ за елегантно източване на капитала на Булбанк у нас в държавния бюджет. На това му викат декапитализация в името на по-ускорената и успешна приватизация. Как и дали се продава декапитализирана банка, виж малко по-нагоре.
Останаха ОББ и Банка ДСК. ДС касата си я знаем. Каква обаче ще е ролята на ОББ в очертаващата се финансовоинституционна пустиня? Едно намигване е фактът, че и ОББ е сред запорираните заедно с Булбанк. Но като че ли то е само намигване за закачка - колкото да се напомни кой пие уискито и кой крепи подноса. Преточат ли Булбанк към държавното сандъче на Муравей Радев, и запорът ще отпадне. А засега ОББ е необходима поне за една редовно извършвана и много дискретна операция. Тя се прави с валутния курс.
Бучкам например с пръст върху календарчето на отминаващия месец. И попадам точно на средата му - 15 ноември. На този светъл ден у нас митническият курс на долара е бил 1.81482. В същия този ден търговията на валутната борса във Франкфурт се е извършвала при курс на долара спрямо марката от 1.8974. Ако приемем, че левчето е вързано за марката, оказва се, че у нас доларът в светлия ноемврийски 15-й е бил с около 7,5 стотинки по-евтин, отколкото във Франкфурт. Какво бих направил аз, ако съм много влиятелна политико-икономическа личност? Бих поискал светкавичен краткотраен заем в левове, от ОББ например, на доларова равностойност от 181 482 долара. С тях веднага бих си купил чрез електронната търговия от Франкфурт 189 740 марки. Дотук печалбата ми е чистички и неопетнени 8 268 марки. Пак по електронен път ги превеждам в любимата си сметка някъде около тихото Женевско езеро.
Цялата тази операция отнема не повече от около четвърт час. И е напълно законна. Теглил съм законен заем в левове, върнал съм го на банката, не съм дори кредитен милионер. И съвестта ми е чиста. Дори нещо повече - преметнал съм гадните западноевропейци, които постоянно ни морят с квоти за разни вносоизнасяния и не искат да ни приемат ни в НАТО, ни в Европейския съюз. Направо съм помогнал на България. Лошото е, че това действие се извършва малко по-трудно в 100% държавна банка като ДСК. Та затова винаги бих си оставил под ръка една ОББ, откъдето да правя хитри номерца на проклетите западняци.
Странното в цялата история е, че западняците се правят, че не разбират и само хитричко се усмихват. И са прави да се държат така. Те прекрасно знаят, че способни на подобни борсови операции в България са само шепа овластени люде, които при това добре знаят кой е таванът на мизата.
Големият Бял Свят прави играта си въз основа на правилото, че пари никога не се дават в брой, докато у нас дори краставичарите си плащат кеш, ако искат да ги пуснат отвъд очертаните от Великите сили 111 000 кв. км. Но дори и умните краставичари си остават играчи на дребно, които могат само да вливат с бизнеса си валутни ручейчета в бюджета чрез полуразрушената ни банкова система. Тези валутни ручейчета след това се пречистват (по-популярният термин е - препирам) посредством валутните ни заеми от чужбина и отново парите се връщат там, откъдето са дошли - в света на белите хора.
А в България остават да функционират една централна банка с орязани управленски функции и една спестовна касичка за жълтите ни стотинки, наречена с гордото име Банка ДСК. Плюс няколко клона на западни банки, които обаче са само луксозно изградени пощенски кутии, през които минават благочестивите международни траншове. Както вече обяснихме - като разписка за колетна пратка, но не и като колетна пратка.
Съветът на автора на тази статия към онези, които евентуално решат да ограбят ING Bank например, е да извършат обира в деня на раздаване на заплати. Тогава ще имат някакъв шанс да посъберат пари. Защото иначе няма как - трезорът на банката се представлява от личния сейф на директора на клона. А той там държи май само ключовете за колата си.
Ако все още не е ясно на читателя.
Нито цент от прословутите западни заеми не влиза в България. Всички пари, които циркулират в опосканата ни Родина, са си наши. Западните финансови институции парафират заемите, след което любимият ни финансов министър (в момента Муравей Радев) отделя част от предвидения НАШ транш ПО ИЗПЛАЩАНЕ на предишни заеми и го пуска в обращение.
Това е истината.
Останалото е политически боклук, който залива България и все по-успешно превръща бившия Рай на Балканите в икономическо сметище.
Кому да благодари президентът на САЩ?
На мнозина се зловидя посещението на президента Клинтън в България. Едни го упрекват, че дошъл да си почине у нас (нали сме туристически рай) от конференцията в Истанбул, където цар Борис измърморил по негов адрес: "Сукин син! ". Други пък надникнаха даже в менютата и програмата на госта и изчислиха колко часа прекарал в спане, ядене и забави и колко - в делови срещи. Плачат, че отделил 10 минути на Соколов и на партийните водачи в парламента, сякаш те заслужават повече. Намериха се "интриганти" да разгласяват, че американците проверявали пушките на гвардейците, изтарашили кабинета на Иван Костов. Даже подиграха Софиянски за топлите му грижи поне два-три дни столицата да свети и грее от чистота. Затворили били и центъра. Сякаш през другите дни нещо е отворено у нас. Чиста демагогия. Иначе и нашите управници, и Клинтън си свършиха работите, които ги вълнуваха, Клинтън не се напъна да преговаря за военните бази, защото знае, че с прислугата не се преговаря.
Дръпна едно емоционално слово, което му бяха подготвили хора недотам запознати с далечната ни и по-близка история. Но и какво толкова да се съобразява, щом в тази страна има журналистки като Севда Шишманова, които изпадат в истински транс, щом само видят парче от американското знаме, камо ли пура на жив американски президент.
Петър Стоянов говори упоително против комунизма, защото отлично разбира, че това е най-добрият път към сърцето на Клинтан: все пак Чаплин го прогониха от САЩ заради комунистическа пропаганда!
Пък и цената расте! На предния пост срещу Русия утрешните жертвени агнета (мълчаливите агнета!) трябва да бъдат тренирани още отсега като правоверни бойци: антиславяни, антиправославни и антикомунисти. За гарнитура!
След местните избори и тримата вождове на синята идея - Петър Стоянов, Иван Костов и Стефан Софиянски са наясно, че СДС го чака катастрофа на парламентарните избори. Шега няма: махат те и далаверите приключват. Друго е, ако Клинтън те похвали и изрече, че ти именно си гарантът на демокрацията, че САЩ именно зад тебе стоят, а ако, бог рече, да се настанят с натовски бази у нас, никой и с топ не би могъл да помръдне синята върхушка от властта.
Така че дотук всичко си е на мястото - и гостът, и нашите управляващи гонеха своите интереси... и ги наместиха.
Очакваше се, че по време на посещението ще има протести! Недоволни у нас - колкото щеш. Не само от беднотията и безработицата. Едни са недоволни от войната срещу Югославия, други са взели много навътре скандалите около любовните приключения на Били. Трети не са съгласни една свръхдържава да диктува на целия свят. Четвърти, просто обичат да протестират.
Клинтън от това се страхуваше. Страхуваха се и нашите властници. Все пак почвата е несигурна: народът мълчи, но какво значи това мълчание? В Турция арестуваха над 100 демонстранти, да не говорим за всенародните "проамерикански" чувства в Гърция?!
В България се случи обратното. Единствено двайсетина младежи разиграха театро с чучело на Клинтън, а на другия ден 5-има ветерани, начело с чародееца-перестройчик Добри Джуров, нещо си скандираха срещу политиката на САЩ. Така беше доказано, че двайсет или петдесет българи срещу двайсет или повече други българи с бели петолъчки и трикольори - се мусят на историческата визита.
Протестите ги оглави младежка организация, но не на централата от "Позитано", а радикалите от "Екогласност" и миролюбците от Зелената партия на Каракачанов. Всеизвестно е, че тези организации и партии са неспособни на нищо повече.
А сега да хванем бика за рогата? Кой можеше да организира сериозен национален протест? Естествено, обединените граждански сдружения. И главно БСП, която има структури в столицата и страната. Но ръководството на БСП предпочете да си пасува. То не призова поне градската си организация да участва в някакъв вид гражданска проява.
Защо?
Най-лошото е, че нещата се повтарят. През октомври миналата година при първите американски набези и към Косово самият председател на БСП Георти Първанов заяви официално, че всеки, който свиква масови прояви е политически мародер.
Защо?
През май т.г., когато Народното събрание прие декларация за включването на България във войната срещу Югославия, митингът на протестиращите бе провален. Няколкото хиляди демонстранти на СДС "надпяха" унилите демонстранти от другата страна на барикадата. Така с мълчаливото съучастие на ръководството на БСП беше показано, че славянска и православна България е солидарна с агресията.
Защо?
Натрупват се много "защо", които не са толкова затулени в мрак. "Лудост, лудост, но има система" ("Хамлет"). За горест на българския народ се оказва, че у нас се създава камуфлажен блок на опозиционните сили, чието предназначение е да "обира" недоволствата от античовешките последици от реформата и да "канализира" отрицателните настроения срещу вкарването на България в НАТО с разполагането на бази, включително и снабдени с атомно оръжие.
Така българският народ остава с вързани ръце. С единствената възможност да "понася" несправедливостите, отказвайки да гласува на поредните избори.
КОНСТАТИРАМЕ: ролята на ръководството на БСП в подобен план е особено неблаговидна! Българите в такива случаи разбират, че въпреки традиционните си симпатии към тази лява партия, тя все помалко изразява и защитава техните социални и национални интереси.
Ако нещата час по-скоро не се поправят, ако продължи диктатурата на перестроечната буржоазия и на политическите й посредници в БСП, тази партия не я очаква нищо добро. Тя все повече ще се смалява и маргинализира и все по-плътно ще се оплита във вътрешнопартийните си боричкания.
А хората ще търсят пътя си към други партии, които сериозно и исторически отговорно защитават социалните и националните проблеми.
Някой все пак трябва да защитава интересите на мнозинството българи!
Не е ли така?
Лоши новини за билдербергските юнаци
Една добра новина за хората, които са наясно с факта, че светът не е "еднополюсен", а многополюсен, съвсем без кавички. Китай извърши успешен експеримент с пилотиран космически кораб.
По този начин Китай се вмести успешно във водещата четворка космически държави. След САЩ и Русия и преди Европейския съюз, който от години насам все не успява да изстреля такъв кораб.
За САЩ се знае, че имат ноу-хау, кадри (и собствени, но все пак главно вносни) и парични ресурси.
За Русия се знае, че има ноу-хау и кадри, но няма ресурси. Изстреля пилотирана совалка, по признание на САЩ - по-усъвършенствана от американската. Заради недостиг на средства обаче си остана закована на земята, като дублиращата бе преобразувана на ресторант за богати простаци, разположен до река Москва. Впрочем, ако съдим по развитието на събитията в Русия в последно време, на подобна разточителност в граденето на туристическа база май скоро ще се сложи край.
На ЕС явно му липсва някой от тези три елемента, след като изстрелването на пилотиран космически кораб за кой ли не пореден път се отлага за неопределено време.
Според китайската информационна агенция Синхуа корабът и ракетата-носител са изцяло китайско производство. От Вашингтон заявиха, че китайското научно-техническо разузнаване шпионирало на поразия в САЩ, като се интересувало най-вече от т.нар. "Технологии с двойно", т.е. и с военно предназначение. Подтекстът е, че китайците и въобще чужденците нищо не могат да измислят, ако не пооткраднат едно-друго от достиженията на американския научно-технически гений. Това може и да се приеме сериозно от простодушните несведущи люде, които не са си сторили труда да проучат мястото на раждане на повечето титани на американската наука от началото на 20 век насам. За тях бащата на американската космонавтика може и да е Warner Brown. А той всъщност си е Werner von Braun и преди отпътуването си за САЩ се е разсейвал с изобретяването на фойерверки Фау-1 и Фау-2 с цел празнично осветяване на английските градове по Коледа и на други празници.
По признание на списание "Форчън" днешната американска наука се прави главно от новоизпечени американци от китайски, индийски и в по-малка степен, от руско-еврейски произход. Накратко, няма причини да не се вярва в китайското твърдение. Щом китайци могат да правят американска наука в Америка, няма причини да не могат да правят китайска наука в Китай.
При неотдавнашната публична демонстрация на първата китайска междуконтинентална балистична ракета зрителите без особено удивление отбелязаха, че тя е мобилна. Сиреч, че китайските конструктори и учени направо са прескочили фазата на статично разположените стратегически оръжия от този тип.
Друга огласена подробност е, че китайски космонавти от дълго време се обучават в руски космически центрове.
Това са лоши новини за билдербергските юнаци, мечтаещи за световно господство. За нормалните хора - добри.
Плачете българи: Клинтън си отиде, Костов остана!
Завърши едно посещение, което наистина е историческо: не по своите резултати, а поради простия факт, че за пръв път американски президент стъпва в България. Да се надяваме, че по-нататък американците няма да ни бъркат с Косово... Какво ще ни остане обаче от тази височайша визита, за която се изписаха реки от мастило и се прахоса скъпо телевизионно време?
За обитателите на централните софийски квартали това бе време на чистота, светлина и тишина. За сеирджиите на площад "Св. Александър Невски" това бе време на големи проверки (за документи, за носене на оръжие и пр.) и едно показно мероприятие, изкарало наяве всички кандидат-Моники в София. За певците и артистите концертът на 22 ноември, рождения ден на Моника Люински, бе равнозначен на вписване в Книгата на Гинес (не по размера на получените хонорари в наши условия, разбира се).
За обикновения, "мързелив" и "резигниращ" българин всичко е суета на суетите. Клинтън дойде, видя, обеща и си замина. Народът остана отново сам с проблемите си: скъпото парно (спрените радиатори), недояждането и гладът, безработицата, несигурността за днешния и утрешния ден, престъпността и корупцията на управляващия го "елит". Или на "политическата шайка" - според израза на д-р Константин Тренчев.
Това Клинтън и да искаше, не би могъл да промени: то е функция на робската ни психика, на изкривените представи за демокрация и свобода. Клинтън можеше да ни помогне, като редуцира (опрости) външния ни дълг, но предпочете да ни потупа по рамото за нашия "цивилизационен избор". Дори проститутките на Дунав-мост не се предлагат толкова евтино!
Поне да беше отвел със себе си Иван Костов! Да им спретне едни реформи, та свят да им се завие.
Нямаме късмет: Отиде си Клинтън, което не е толкова зле, но ни остави Костов и неговото правителство. Плачете, българи!
WJC подсеща претседник от Глигоров
Западните агенции съобщиха, че WJC отменил предвиденото си посещение в Скопие. Според някои информации, не на последно място заради отказа на отиващия си президент Киро Глигоров да го посрещне на летището. Два миникоментара.
Американците, хора с вкус към лаконичност в изказа, първи масовизираха съкращенията от всякакво естество в лексиката си. Включително и в имената. Така президентът им Franklin Delano Roosevelt стана FDR. John Fitzerald Kennedy - JFK.
Накратко, въпросният WJC е всъщност гостът ни William Jefferson Clinton.
Като водеща англоговоряща страна американците навремето се опитали са наложат тази практика и при писменото споменаване на други англосаксонски гости. При Winston Churchill се получил конфуз, тъй като простодушни журналисти го изтипосали във вестниците като WC, лекомислено пропускайки факта, че същото съкращение (вече от Water Closet) открай време ориентира потребителите на обществените тоалетни. След осъзнаването на неволната си безтактност американските братя по перо за нула време се върнали към класическото Mr Churchill. За щастие на г-н Клинтън част от името му е съставката Jefferson, така че опасност от повтаряне на гафа с Чърчил при него е изключена.
У нас тази американска практика не успя да се наложи. За известно време си имахме Ф.Д. Още по-известно време по най-българските страници се разхождаха и сиглите Ж.М.Ж. Според някои по-точно щяло да бъде да се изписва като "ж.м.ж."
Колкото до президента (претседникот) Киро, постъпката му е достойна. Не се отказвам от нито една от думите си за неговата роля в абсурдния и недостоен опит за отчуждаване на братята ни от Вардарска Македония от нас.
Ще си позволя обаче да заимствам скопската логика, според която братя Миладинови се пишели българи, защото не знаели, че не са българи. Така - с невежество - обясняваха и прякора на Василий Българоубиец. Та и аз ще кажа: президентът Киро твърди, че не е българин, защото не знае, че е българин. Така или иначе, прави му чест, че въпреки това му неведение, постъпи като достоен глава на една от двете български държави.
Ще му припомним все пак думите на един неизвестен в Скопие негов прадядо, цитиран публично в София от претседникот WJC: "О, неразумний и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин?"
Не мога да се освободя от чувството, че тези думи бяха адресирани най-вече към претседникот Киро.
