ПРОТЕКЦИОНИЗМЪТ - ШАНСОВЕТЕ НА ЕВРОПА ДА ВЛЕЗЕ В БЪЛГАРИЯ
Теоретично в либерализацията няма нищо лошо - създава се конкурентен пазар, който (пак теоретично) води до подобряване на качеството на предлаганите стоки на по-ниски цени. Светът на реалността обаче предлага модели, които съществено се различават от хартиените постановки.
В момента в развитите икономически страни (САЩ и Западна Европа предимно) се водят ожесточени спорове дали да се прекрати субсидирането на износа на селскостопанска продукция, или то да се запази. Експертите са единодушни в мнението си, че субсидирането нарушава баланса на търговските взаимоотношения и е директна проява на протекционизъм. Въпросът обаче опира и до чисто социални измерения. Прекратяване на субсидиите за селските стопани би означавало рязко повишаване на цените на износните продукти, а това би ги направило неконкурентоспособни. Логичното следствие е загуба на пазари, от там - намаляване на производството, а като крайна последица - увеличаване на безработицата. Е, няма такова правителство, което с лесна ръка би провело реформа в селското стопанство, която би довела до нарастване на социалното напрежение сред значителна част от избирателите му.
Затова в Западна Европа продължават да спорят и... да субсидират селскостопанските си производители. В същото време напиращите да влязат в Европейския съюз (ЕС) страни от Централна и Източна Европа не получиха право на избор и дори да имат възможност за подкрепа на селското си стопанство, са принудени да го оставят само да се оправя в крайно изострената конкуренция на международния пазар на селскостопански продукти. Това обаче не е като в приказката за детето, което се научило да плува, след като баща му го хвърлил в най-дълбоките води.
Предимствата на западноевропейското селско стопанство са прекалено много, за да може източноевропейският фермер реално да представлява каквато и да е конкуренция. В ЕС селското стопанство е изключително интензивно, технологизирано и под управлението на генното инженерство. Фермерът освен това е кредитно подпомаган от първия до последния момент на дейността си. Естествено, неблагоприятните последици по принцип остават за негова сметка, но обикновено.
Държавата редовно се намесва със спасителен пояс както бе в широко известната история със заразеното британско говеждо - последица от генно-хормоналната намеса на производителите в развитието на стоката - все едно дали става въпрос за говеда или за домати и чушки.
Дори при пълната подкрепа на държавата западноевропейската селскостопанска продукция все пак си остава неконкурентноспособна, защото цената на труда е изключително висока, а това добавя много в себестойността на крайния продукт. Ето защо се налага освен всичко износът да бъде и субсидиран.
Това става в общи линии така - един домат струва като производство например 12 пфенинга. Държавата дава на фермера 3 пфенинга, а той се задължава да го изнесе за 9. Реалната цена на домата в този случай е 14 пфенинга, докато реалната цена на един домат българско производство е 11 пфенинга. Той за толкова и се изнася, без да включваме при това митната такса, която евентуално ще бъде платена от нашия търговец на входа на ЕС-пазара. Така по-евтиният български домат всъщност се появява на пазара с по-висока цена. Това е защото българската икономика е либерализирана, а западноевропейската е силно протекционистична. Нищо че икономисти и политици в оня край на Европа масово и поединично осъждат собствените си действия и кроят планове да направят либерализиране и на собствените си икономики. Това може и да стане някога, но докато дойде очакваният западноевропейски революционен прелом, източноевропейският фермер отдавна ще е музеен експонат в колекцията на прецаканите балъци. Така че изходът е един - въвеждане на протекционистични мерки за българското селско стопанство до онзи момент, в който ще отпаднат и западноевропейските.
Така се постига на първо време поне едно:
Равен старт по време на преговорите за отмяна на субсидиите
Така де - нали не е никак добре ние да сме дръпнали толкова много напред, че от ЕС да не могат да ни достигнат в изпълнението на добрите си намерения за либерализиран международен пазар на селскостопанските производства.
Пак добронамерени западноевропейски и американски специалисти в областта на икономиката уверено ни убеждават, че либерализирането на икономиката ни би увеличило притока на чуждестранни инвестиции. Логиката на подобно съждение е, че капиталът ще се настани в Източна Европа, защото ще има широко поле за дейност. Пак теоретично, може и да е така. Но здравата селска логика и практиката показват, че реалността има съвсем други изисквания. При наличието на един либерализиран пазар на селскостопанската продукция българските производители стават неконкурентоспособни, защото производството у нас става прекалено скъпо, т.е. непродаваемо. При въвеждане на протекционистични мерки от наша страна българският фермер ще започне да произвежда конкрентна продукция с ниска себестойност. Ерго, той се превръща в печеливш бизнесмен. А точно това търси и свободният международен капитал - поле, което ще му донесе печалба от инвестираните средства. У нас все още екологичната обстановка е достатъчно по-чиста от тази в Западна Европа. Имаме и добри производители, както и отлично (все още) развита селскостопанска наука, която продължава дори в днешните икономически условия да създава продукти над средното световно ниво.
Продължават успешно да действат научни звена в Русе, Плевен, Добрич, Търговище, София, Стара Загора... Те обаче работят предимно за чужди контрагенти и научните им постижения не могат да стигнат до българския стопанин, защото самата ни държава затруднява този достъп. Въвеждането на протекционизъм по отношение на селското ни стопанство е единственият съществуващ в момента начин за привличане на чужди капитали. Те донасят със себе си реални дялове от чуждите пазари на селскостопанска продукция и не кой знае какво количество реални пари.
С помощта на държавата на влезлия у нас капитал се предоставят машини, технология и работна ръка. Всичко това го има в изобилие у нас.
Фактически чуждият капитал влага малко, печели много
Ние пък си осигуряваме така необходимите ни пазари.
Сега ситуацията у нас е толкова трагична, че започва да намирисва на долнопробна комедия. Подали сме си заявката за влизане в Европейския съюз. Опитваме се да живеем по неговите стандарти. Поне за момента те изискват да изграждаме селското си стопанство на основата на протекционизма и на субсидирания износ. Към това трябва да се стремим и ние и да го прилагаме като всекидневна практика. Разбира се, напълно подкрепяйки идеята, че все някога протекционизмът трябва да отпадне като държавна икономическа политика, защото е вреден за световното либерализиране на пазарите. Както се изрази вицепремиерът ни Александър Божков по повод на изказване на макроикономиста Стив Ханке: "Едно е теорията, друго да управляваш държава! ". Поне в този случай не можем да не се съгласим с г-н Божков.
Какво ни остава, ако искаме да бъдем сериозни европейци? Остава ни възможността да застанем като равностойни партньори на масата за преговори. Западноевропейските политици и държавни ръководители добре управляват икономиките на държавите си. Те обаче не са всесилни и не могат стопроцентово да контролират частния капитал. А той се движи натам, откъдето идват печалбите. България може да осигури значителни и сигурни приходи на частния западен капитал от евентуалните му вложения у нас в селското стопанство. Така парите ще пристигат по собствено желание, а ние няма да взимаме кредити, които уж да инвестираме в този доходоносен сектор на икономиката ни, а всъщност да потъват в някакви измислени преструктурирания и модернизации - казано иначе, в изхранване на чиновническата министерска върхушка, имитираща дейност на теоретично управленско ниво.
Още нещо - все още България си остава туристическа страна. Обединяване на селскостопанската промишленост с туристическата индустрия би довело до симбиоза, която сама по себе си би била предостатъчна за възстановяване и укрепване на икономиката ни.
Но протекционизъм, протекционизъм и пак протекционизъм
Реален и въведен на момента. Теорията за либерализация днес, при сегашните международни търговски взаимоотношения, е само политико-икономически инструмент на силните на деня за потискане на и без това затъналите в собствените си проблеми икономики на Третия свят.
След разпадането на бившата социалистическа система България директно попадна в този незавиден полюс на света. Това обаче не означава, че автоматично попадаме в ролята на слуга, който доброволно поема ролята на защитник на интересите на Господаря. Нека сам той да решава проблемите си по тройно ипотекираните си имоти, които може да си възстанови единствено ако подложи на неограничена експлоатация и на завземане на икономическия и пазарен терен на по-слабите си в силово (бих го нарекъл военно) отношение съседи.
Защото това е истината - западните икономики са вътрешно изгнили и се крепят единствено на едностранната пропускливост - приток на суровини отвън и износ на готова продукция навън. Отвори ли се двустранно клапата за свободен поток на суровини и стоки, социалният мир на добре подредените западни икономики ще бъде на първо време силно разклатен, а като последствие и разрушен. Това е апокалипсисът, от който папите на западните икономики се боят най-много.
Проблемът обаче е техен и те трябва да си го решат. Проблемът на България и на нейните управници е да се запази целостта на държавата ни за бъдещето. А единственият начин това да стане, е да се запази животът на всеки отделен гражданин на държавата. В днешния свят решението може да бъде единствено икономическо.
А логиката на пазарната икономика директно го показва: протекционизъм на всяка цена.
Силният никой не го поучава.
Както често се случва, личните размисли на авторите обикновено се оказват дори по-елементарни от самия живот.
След приключване на текста, от полската столица дойде една прелюбопитна информация. Според нея при социологическо проучване, извършено миналата седмица, почти 60 на сто от поляците са се изказали негативно по въпроса за влизане в Европейсия съюз.
Шокът от резултатите за управляващите в Полша и за емисарите на ЕС трябва наистина да е бил голям. Толкова голям, че да накара дори европейския комисар по въпросите за разширяване на евросъюза да заяви: "Правят се организирани опити да се предизвика страх в някои групи от населението на Полша, като се твърди, че Европейският съюз ще наложи пълна промяна в условията на живот и ще доведе безработица и отказ от Родината".
Доста силни думи за един еврокомисар.
Причините за негативния вот на поляците обаче са чисто икономически. Миналият понеделник в швейцарския град Лозана започна среща на министри от 23 страни и от ЕС, които трябва да подготвят дневния ред на откриващата се на 28 ноември в Сиатъл, САЩ, среща на Световната търговска организация (СТО).
Мнозина са скептично настроени за благоприятния изход от поредния кръг на търговските преговори, защото основна тема в тях ще бъде политиката на субсидиране на земеделието в страните от ЕС.
Еврофермерите не желаят да се откажат от привилегированото си положение, а представителите на т.нар. нови пазари са силно настроени срещу протекционизма на западноевропейците.
Влизането на Полша с либерализиран пазар като една от трите отличнички заедно с Унгария и Чехия в субсидирания Евросъюз в случая може да се определи като позицията "голи сред вълци". Така че едва ли някакви тъмни сили стоят зад отрицателния полски вот. Той е обаче безкрайно показателен.
И има за какво да ни накара да се замислим.
Властта се намира вън от България
- Г-н Ценов, интригата в последните избори сякаш се измести не толкова към самите резултати, а към тълкуването им?
- След 10 януари 1997 г. се наблюдава все по-голямо разминаване между реалността и нейното обяснение. Трябва да си припомним първо, че 10 ноември може да се приеме като символ на смяната на тоталитарния с демократичен неоколониален модел. Първите години "играта на демокрация" бе по-успешна, но след "януарското въстание" се наблюдават все повече рецидиви от тоталитарния неоколониален модел. Причината за това е бързото изхабяване на туземната колониална администрация, както неведнъж сме писали, и по-фините пропагандни трикове отстъпват място на по-груби действия.
- Каква е връзката между събитията от 10 януари 1997г. и днешните избори?
- Връзката е много силна. Да си припомним как бе извършена смяната на властта. През лятото на 1996г. депутатите от СДС бяха загубили напълно ориентация в политическото пространство. Събитията, които последваха, бяха изненада за тях. СДС "дойде на власт" не поради собствената си инициатива и анонс към обществото, а поради планирания провал на управлението на Жан Виденов. Впоследствие се получи огромно разминаване между очакванията на българина и действията на СДС. Нито едно от предизборните обещания на СДС не бе изпълнено. Дори радио "Свободна Европа" напоследък се задъхва от въпросите на твърдите привърженици на СДС.
Все повече хора разбират, че Жан Виденов бе използван като жертвен агнец. Да сте чули правителството на СДС да е предприело действия за наказване на т.нар. виновници за поредната "национална катастрофа"? Вместо това Атанас Тилев съди Жан Виденов за обидни думи... А какво стана с досиетата? Пародия! И може ли да се очаква друго, след като "работата" бе поверена в ръцете на хора като Богомил Бонев - най-младия комунист в системата на МВР отпреди 10 ноември. Темата за кредитните милионери, т.е. темата за умишления фалит на банковата система, а оттам и на цялата държава, или казано иначе, темата за "нулефикацията" на спестяванията на обикновените българи, е поверена на друга пародийна фигура - Александър Каракачанов. Защо правителството на Костов, ако твърди, че СДС не е съпричастен към този грабеж, не направи една простичка сметка - че дългът на кредитните милионери за периода 1987-1996г. е над 120 млрд. марки! Продължават да говорят за сумата 2,7 млрд. марки, която е получена чрез елементарен трик, като задълженията са изчислени на база 1000 лв. за марка - обменният курс от 1997г.? Защо Костов не иска да разкрие истината пред българите, защо ако наистина, както той твърди, "комунистите" Беров и Жан Виденов са виновни, не представи доказателства пред прокуратурата? Нали цялата власт е у него сега? Защо?
- Вие имате ли отговор на този въпрос?
- Разсипването на България през последните десетина години не може да се дели на части, това е цялостен процес. В този смисъл отговорност носят всички, които през този период са заемали високи постове в законодателната, изпълнителната, съдебната власт, специалните служби, та дори и медиите. 120 млрд. марки, дългът на кредитните милионери, не могат да се натрупат само при управлението на Беров и Жан Виденов. И защо ли БНБ не публикува точни данни за кредитите - дата на отпускане, условия за изплащане. Ако Костов предяви обвинения срещу Жан Виденов, при нережисиран съдебен процес, ще се изясни цялата истина. Да не забравяме, че Костов е участник в три от шестте правителства след 10 ноември 1989г. (без служебните). В "червеното" правителство на Димитър Попов, както и в това на Филип Димитров, Костов беше финансов министър. А според някои медии по време на управлението на Ф. Димитров са отпуснати най-много лоши кредити. Накратко, при безпристрастен съд вината на Костов би била примерно пет пъти по-голяма от тази на всеки друг.
Тук трябва да включим и друга деликатна тема - хазарта. Костов ще трябва еднолично да отговаря как така при закон за забрана на хазарта, по времето, когато беше финансов министър, казината в България от четири... станаха четиридесет? Бих се радвал г-н Филчев да провери тези неща.
- Да се върнем към изборите. По време на януарските събития студентите имаха самочувствието, че правят историята на България. Но резултатите от изборите в община "Студентска" свидетелстват, че нещата коренно са се променили. Какво се случи?
- Близо 30 години преподавам "Математическа теория на системите и управлението" в Техническия университет. Признавам, че ми е неудобно да говоря за образованието и науката в България и като правило се въздържам. Но това, което става в последните две години, като че ли най-ясно "отпечатва" професията на министъра - архивар. Сякаш има задачата да изпрати в архивите българското образование и наука, и всичко да си дойде на мястото, както в една неоколониална държава. Образованието и науката са силно инерционна система и истинските поражения ще станат ясни едва тогава, когато вече никой няма да си спомня за архиваря.
Питахте ме за изборните резултати в община "Студентска", които скандализираха обществото. Е, аз пък питам, защо никой не взе интервю с тези, които бяха на "барикадите" през зимата на 1997г.? Защо не бяха попитани пряко, а трябваше този феномен да ни се разяснява от казионни социолози и политолози? В община "Студентска" не гласуват само студенти, към нея са кв. "Мусагеница" и кв. "Дървеница". Така че участието на студентите в изборите е много по-малко от публикуваните 24%. А дали някой от тях изобщо е гласувал? Нещо повече, при коректно изчисляване на избирателната активност за цялата страна дори по данни от ЦКМИ се получават 39% (с фантомите, които не бяха на гъби!). Това е колективният отговор, такъв е отговорът на българина - удар по мордата. Това е и най-точната и най-вярната оценка за управлението на СДС.
- Темата за обещанията и провалите на СДС май няма край. И все пак каква е оценката Ви за изборите? Повечето политолози и социолози се позовават на избирателната активност на Запад, която не била по-висока?
- Следвайки инерцията от януарското въстание, тези избори се характеризират с рекордна манипулация и фалшификация.
- Свикнахме твърде много с обвиненията за манипулации. Какво влагате в понятието?
- Проблемът на туземната колониална администрация при избори е да накара колкото се може по-голяма част от електората да бъде активна - избирателите да станат съучастници в техните престъпления. В контекста на демократичните режими това придава легитимност на политическата класа. Така всички социологически проучвания, цялата пропаганда внушаваше на българина, че той иска да гласува. Казионното НЦИОМ "прогнозира", че 73% от софиянци ще гласуват. Сравнението между избирателната активност у нас и на Запад, говори за пълна неграмотност на тези, които търсят аргумент в него. На езика на науката, едно и също следствие може да бъде породено от различни причини. И западният и нашият избирател вече, не вярва, че поредният изборен фарс ще доведе до съществени промени. Но защо не се отчита разликата в стандартите? Така нещата стават несравними. Ами излъганите очаквания от синьото управление... - В нощта след първия тур социолозите бяха стреснати от резултатите, а по-късно започнаха сами да се убеждават, че май са познали?
- НЦИОМ се провали в сервилността си. Дори и колегите им признаха този факт. Но и те се включиха в лъжата. Обявената избирателна активност - над 50% за цялата страна, и около 40% за София, е свързана с един прецедент от последните 10 години. Активността бе изчислена не на основата на броя на избирателите от избирателните списъци, а на основа на някакво измислено число за т.нар. реален брой на избирателите, което не фигурира в Избирателния закон като параметър. И това бе направено не от кой да е, а от говорителя на ЦКМИ г-жа Илиана Ризова. Имам данни от собствено проучване, че в София са гласували не повече от 30%. И като си спомним възрастовия състав на упражнилите право на глас, като си спомним за паниката в изборния щаб на Софиянски, за безпрецедентните гафове при предаване на протоколите от софийските секции, не е трудно да се досетим, че Софиянски в най-добрия случай е трябвало да отиде на втори тур.
- Може би вече става въпрос не само за манипулация, а и за фалшификация?
- Да. Всички "демократични избори" са фалшифицирани. Избирателната система у нас позволява безпрепятствено да се "произведат" 1,2 млн. "фантоми". Това позволява да бъде сменен дори знакът на изборния резултат.
- Какъв е механизмът за раждането на тези фантоми?
- Съжалявам, но това не мога да ви кажа. Оставете и аз да имам някои тайни.
- Моля Ви да изложите някакви аргументи за тезата си, защото иначе звучи голословно.
- Пред кого да ги изложа тези аргументи? Пред президента? Пред главния прокурор? Пред кого?... Преди три години направих математически изчисления и доказах груби фалшификации в публикувани социологически проучвания. Сезирах президента, министър-председателя, военното министерство, вътрешното министерство, направих пресконференция за медиите в БТА. Резултатът бе мълчание.
От две години атакувам проблема за кредитните милионери. Също по математически път съм доказал, че дългът на кредитните милионери (вече споменах) е над 120 млрд. марки. Преди три седмици от екрана на телевизия "7 дни" се обърнах пряко към главния прокурор. И какво става? Пак гонят Ицо Салфетката... Ще сме свидетели отново на съдебен фарс... И да им обясня къде им са грешките при фалшифицирането на изборните резултати?... Това не мога да си позволя, но имам доказателства, ако се прояви сериозен интерес. Твърде груби са фалшификациите.
- Но много хора виждат и чуват какво става напоследък - скандали между политици, закани, случаят в Кърджали, например. Нима битката между политиците не е реална?
- Отдавна съм писал, че битката между политиците е битка като между улични проститутки за богат клиент. Но тази "битка" няма никакво отношение към въжделенията на обикновения българин. Дори въведох специален термин - политически реслинг (американско шоу, което пародира кеча). Не за пръв път сме свидетели на "яростни" нападки между политиците, особено по време на избори. Но какво стана със "синята" папка на Костов, театрално поднесена на екрана на БНТ към Луканов, или с тази на Осман Октай, "атакувал" Костов на предишните избори? Случаят в Кърджали заслужава по-сериозно внимание. Някои отдавна предричат босненски или косовски вариант в България. Винаги съм бил скептичен към подобни прогнози. Още през 1994г. писах, че агент като Ахмед Доган, може да бъде използван не само в досегашния вариант - етнически мир в България, но и за разпалване на междуетнически конфликт. Ако не точно по модела на Босна и Косово, поне в същата посока. В този смисъл за пръв път съм сериозно обезпокоен за бъдещите "действия на Доган". Твърде много престъпления се извършиха в последните 10 години и вариантът "Милошевич" става все по-привлекателен и на наш терен. Но да се надяваме, че нещата ще минат по мекия вариант - смяна на конфигурацията в парламента и оттам - козметични промени в изпълнителната власт. Медиите продължават да обгрижват имиджа на Костов и очевидно за него все още не е ударил 12-ия час.
- За по-наблюдателните е ясно, че вината за провала на СДС май ще бъде писана на сметката на второстепенни функционери. Например Йордан Цонев поема отговорността за провала в Бургас.
- Тази стратегия е известна като стратегия на бушоните. (Усмихва се.) Дипломираният келнер Йордан Цонев няма как да носи отговорност. Ако някой клиент умре заради поднесените му отровни гъби, вината носи главният готвач.
- Изявлението на президента след изборите не посочва ли очистване на управляващите от корумпирани и некадърни функционери на СДС? Както той твърди, "разочарованието на българите е не от реформата, а от хората, които я провеждат и от начина, по който я правят". Това не е ли политическо клише, което обнадеждава "носталгиците"?
- "Той е" измислен герой и изявите му пред обществото нямат нищо общо със същността му. И какво означава, че хората приемат реформите, но не и начина, по който се извършват, или тези, които ги правят?! Начинът, по който се извършват реформите, е неделима част от самата реформа. Тук не всички пътища водят към Рим. А и не всички "водачи" знаят пътя за Рим... Пътят, по който ни води СДС, може да ни отведе на съвсем друго място.
- Темата за сегашните избори остава отворена и се проектира върху темата за следващите. Какво да очакваме? Някои предсказват ляво управление!
- "Ляво" и "дясно" отдавна са изгубили своя смисъл. А в неоколониална държава, те са пародийни понятия. СДС има незавършени задачи. Освен това в политиката винаги има няколко решения. Едно от тях може да бъде следното: втори кабинет на Костов; довършване на задълженията; пълно изхабяване; и доколкото споменът от зимата на 1997 г. все още няма да се е изличил, парламентарна конфигурация, предполагаща управление, най-общо свързвано у нас с понятието "кабинет Беров".
- Има ли губещи и печеливши в последните избори, всички дискутират този въпрос, а отговор сякаш не се намира?
- Ако използваме официалната версия за демокрацията (именувана от мен "за олигофрени") отговорът на този въпрос е безинтересен - коя партия е победила и коя е загубила!.. Неслучайно всички твърдят, че са победители. Но ако излизаме от модела, известен у нас предимно от анализите на проф. Ноам Чомски, според който обществото се разделя на три групи - власт (истинска власт), специална класа (представители на законодателната, изпълнителната, съдебната власт, на медиите, политолози, социолози), объркано стадо (гласоподаватели) - отговорът е ясен. Българският избирател отново гласува против своите интереси. Казано другояче, туземната колониална администрация ще продължи послушно да обслужва властта. Която за съжаление е вън от България.
- Благодаря Ви за интервюто, г-н Ценов.
Да оползотворим времето, дорде е още наше
В тази късна есен в синия щаб и в синия кабинет предстои яко броене. Не на пилци. Едни ще броят спестявания. Други - комисиони. Трети - спестени комисиони. Всички ще броят дните до обявените от Иван Костов кадрови промени в кабинета. Независимата агенция Ем Би Ем Ди би могла без всякакви опасения за грешка да заяви, че тези дни ще се сторят много дълги на много хора.
За стария нов кмет Стефан Софиянски броенето завърши. 70 % е съвсем заслужен процент за човек, нямал глупостта да покани г-жа Надежда Михайлова за съдействие в спечелване любовта на избирателите. С такъв процент човек може да гледа право в очите всички началници на който и да е партиен пленум по кадрови въпроси. Никой не може да обвини г-н Софиянски и в нарушаване на партийната дисциплина - най-добросъвестно изпълни партийната повеля публично да даде предизборно рамо на най-известния абсолвент на републиката, областния управител на Варна г-н Добрин Митев. Всъщност за последното имаше и формални основания - именно г-н Софиянски в битието си на служебен премиер назначи ученолюбивия г-н Митев на сегашната му служба.
За разлика от повечето си висши съпартийци г-н Софиянски сега няма да брои, а ще размишлява. Как ще се развият събитията.
Добре знае, че е първият играч на резервната премиерска скамейка на дружеските външни цивилизационни сили от Сан Франциско до Диарбекир. 70 % от гласувалите софиянци, повтаряме, е много добре. Колкото до процента на подкрепилите го от съгражданите с право на глас, не може да се каже същото. Г-н Софиянски сега ще трябва да размишлява колко от тези, които не взеха участие в изборите, са го направили от увереност, че неговата особа ще победи, и колко - от безразличие към нея. За един бивш служебен премиер, размишляващ върху възможността да стане просто премиер, щеше да е за предпочитане четири от всеки пет софиянци да не се бяха отвърнали от него.
Софиянци пък ще трябва да се замислят за други неща. Дали например не са били подведени от вечната усмивка на градоначалника. Дали не са се оказали простодушни зрители на старото полицейско театро с участието на "лошото" и "доброто" ченге. И двете ченгета целят да измъкнат признание, само че лошото се държи грубо и заплашва с бой, като Бакърджиев, а доброто призовава с усмивка задържаният да си признае.
Расте броят на българските гласоподаватели, склонни да прозрат истината, че със Софиянски СДС им пробута точно такъв номер. На фона на хора като споменатия оранжев Женя, Костов и Бонев с техните най-често неприкривани закани към инакомислещите, притежателят на усмивка, която в една нормална страна би била оценена по-скоро като глуповата, в България нямаше как да не се приеме като херувим. Ниският процент на гласувалите в столицата разкри бързината, с която тази усмивка се изхаби дори в предполагаемо синя София.
Номерът всъщност е класически. Докато зрителите се втренчват в усмивката на фокусника, други фокусници, с ловки пръсти, им измъкват кесиите от задния джоб.
Вероятно софиянци ще започнат да размишляват все по-продължително над някои прозаични неща. Защо кметът продължи янчулевската практика да се закупуват скъпи рециклирани вносни автобуси вместо много по-евтините им и качествени нови български аналози?
Защо няма никаква прозрачност при сделките за изпълняване на общински поръчки, като се почне от водоснабдяването и се свърши с метрото?
По какъв начин на частните микробуси-крауски се паднаха най-печелившите трасета в столицата?
Как се финансира поддържането на града и как се администрират средствата на Общинската банка?
Какво стана с ранните обещания да се уреди въпросът със собствеността на панелните софиянци върху земята, на която са построени обитаваните от тях блокове?
Защо зелените площи на града намаляват главоломно, а и без това некрасивата столица стремително се дообезобразява с никнещи на най-невероятни места дворци в стил мутробарок?
Не на последно място ще се запитат и дали отношението на Стефан Софиянски към мавзолея бе наистина образец на такт и толерантност: първо пускаш пред хардлайнерите си мухата да се срути, после оставяш тази работа да я свърши съзидател Женя, а ти накрая, подобно Пилат Понтийски, благодушно си измиваш ръцете. При това не с вода, а с бира. И пикоч.
Това са все неща, съмненията относно които все по-трудно ще се разсейват с помощта на една гола усмивка, пък била тя и от блажен станкотодоровски тип.
Не, мракът няма да обземе светлината
Когато работите в една държава не вървят, управляващите обикновено си измислят оправдание и нарочват някого за враг, с когото по примера на Пилат Понтийски да си измият мръсните ръце. Така болестта се прехвърля от болната глава на здравата, само и само по никакъв начин да не се поеме отговорност и да си признае очевидното, а именно, че управляващият елит, а и опозиционният елит, просто не са на висотата на своите исторически отговорности.
И се лансира тезата, че виновен за несносния хал на народа не е някой друг, а тъкмо народът. От тази позиция се започва и голямото оклеветяване. Връз гърба на народа се стоварват всички криви дървета, които и управляващи, и опозиция използват в своя политически инструментариум.
Първа стъпка в свети Витовото хоро на охулването направи демократът хомункулус Ж.М.Ж. Той бе дотолкова запленен да прави демокрация, без да му е съвсем ясно какво означава това, че като бесноват си изкриви устата да каже, че ако българският народ не желае да живее в демокрация, по-добре е да гине. И тъкмо тук пролича тоталитарната школовка на мисленето и тоталитарното наследство, което марксисткият доктор по философия носи в себе си като родилно петно. И той, подобно на революционните си предтечи, е готов да направи хората "щастливи" със средствата на насилието. Пък ако не искат - да гинат.
Ж.М.Ж., нали лукав жрец на нова религия, веднага си намери последователи. След него тръгнаха хора със сбъркани мисли и невчесани бради. В очите им проблясват налудничави пламъци на фанатици. И най-изразителен в това отношение бе говорителят на философа - Георги Спасов, чийто задгробно заклинателен глас като с черно наметало покриваше България.
В резултат на политическата бесовщина, която бе разиграна като средновековна мистерия на ужасите, българският народ бе разделен и противопоставен сам на себе си.
Това бе част от сценария да се разломи и ерозира националното съзнание и да бъде доведено то до състояние на ентропия. И в крайна сметка да се превърне народът в народонаселение. И ако това все пак не се случи, въпреки че опитите продължават, то е единствено поради това, че охулваният всякак народ е с хилядолетен исторически опит, притежава здрав разум и отрича крайностите.
Отрицание на крайностите бе и демонстрираното негативно отношение към самозабравилата се Блага Димитрова. Нейното вещерско заклинание на бабичка клетварка да изсъхнат ръцете на всички ония, които подпишат конституцията, бе посрещнато със студено отвращение. И Блага Димитрова загуби всякакъв морален кредит и самоприсвоеното си право да говори от името на народа. Защото народът я разгада. И презря.
Но усилията за неговото оклеветяване продължиха. И за да повярва народът, и унило да се смири със съдбата си, че е тъп, убог и непрокопсан, трябваше да се изтръгнат упованията му в миналото, да бъдат поругани неговите национални светини и светилища до степен дори да се срамува от тях. Тогава като говорител на хамщината и безродството на обществената сцена в одеянията на сороски наемник на глобализма се появи Любен Дилов, достатъчно комплексиран, за да му бъде поверена ролята на Херострат. Той, определено изпълняващ поръчение, в нашумялата си скандална статия "Разстреляните икони" помери с буца кал гениалния лоб на Ботев. Но целейки Ботев, целта бе да се уцели България и да се отнеме правото й на законно присъствие в цивилизования свят. Пусна мръсна вода в мелницата на оклеветяването и емигрантът Димитър Бочев, цинично отчужден от България и невиждащ я с патоса на отродника. Той изкара Левски терорист и убиец и слезе по манталитет до нивото на конашките чорбаджии, ненавиждащи с рабска ненавист всеки светъл дух, явяващ се отрицание на тяхната битова подлост и конформизъм.
Тези и ред други като Маринчо Георгиев - треторазстрелци клеветници, не са само и просто озлобени аутсайдери, които търсят компенсация за своята духовна немощ в оклеветяването, а преди всичко рибки-лоцмани, наемници на глобализма, негови храненици. Тям е поверена задачата най-напред да поругаят отечествените скрижали, а след това и да постигнат духовна нивелация по хоризонталата, довеждайки народа до тотално обезличаване и опростачване. Такъв народ (престанал да бъде народ) не се съпротивлява, не търси свои пътища в историята, а като безволева тълпа позволява да го завръщат като стадо из световните друмища.
Обвинявайки народа, че е стадо, сбирщина, народонаселение, отродителите искат да го видят тъкмо такъв. Техният плач не е Еремиев, а юдин. И те не припяват сами на себе си, а и на нине управляющите. От техните не толкова вече стройни редици (предусещането за крушение ги разделя) се носи глухото ръмжене, че реформата може и да пропадне, ако не се възприеме от народа, ако той не я осъзнае и като свое дело.
Но що е реформа, ще попитаме ние. И не е ли тя мимикрия, подла измама, зад чиято фасада се крие тоталното разграбване на сътвореното от поколения българи.
А и кой народ отива с песни към скотобойна. И каква е тая реформа, вследствие на която гладните стават все по-гладни, а ситите - все по-преяждащи. (Нали тя уж трябва да е за добро!)
И тъй като народът отказва да ръкопляска, а и на последните избори даде ясен сигнал, че снема доверието си от т.нар. политическа класа, уязвената класа, озлобена, че е разкрита като антинационална сила, е готова да обвини българите във всички смъртни грехове. Но тя е достатъчно хитра (и подла!) за тази цел да използва наемници, добре подбрани, достатъчно популярни в близкото минало като възпеватели на българщината, но вече, както се оказва, и те "разочаровани" от своя народ. И значи щом и духовните божем люде се отвръщат от своя народ, не ще и съмнение, че той е калпав.
И ето, че на сцената отново се появява като Шекспировият мавър известният дивдядовски глумчо и някогашен автор на "Българският Великден" Тончо Жечев. Книгата му отдавна го е надживяла, а и той отдавна духовно се е отрекъл от нея. Сега, хлеба ради, като практичен човек, той си е сгласил гуслата на евроатлантически лад. За него НАТО, според собствените му думи, изречени от синия екран, се оказва че е светлинка, която благородно блещука в хоризонта на човечеството. С тия си думи Тончо Жечев отслужи черна меса (дяволска литургия) на новия световен ред. Прекланял се умилно, до сълзи трогателно пред добродетелите на своя народ (спомнете си проникновенията му за "Извора на Белоногата" на стария Славейков!), чуйте го сега какви думи издумва за същия тоа народ: "...Жителите на тая невиждано прекрасна земя... така и няма да успеят да се превърнат в нация, в гражданско общество, ще си останат народонаселение, сбирщина от хора, които тъй и не са разбрали общите си цели и интереси" (в."Труд", 15. Х.1999 г.).
Какво хлевоустие!
Тончо Жечев ли не знае, че сме станали нация през епохата на нашето велико Възраждане, че много добре сме разбрали "общите си цели и интереси" именно тогава и сме защитили своя човешки и европейски избор чрез кръвта на младенците си в хекатомбата на Батак, Брацигово, Перущица и вред по Българско.
Знае, разбира се. Но си криви душата в угода на наши и чужди властници, пък и в своя угода. Много неща знае Тончо Жечев. Например и това, че на кръст ни разпънаха като народ мъченик великите сили само затова, че искахме да се сберем под купола на едно единно и свято Отечество.
Народ, дал на "вси словене книга да четат", не е народонаселение, както на някои много им се иска. Народ, пръснал кръв и кости "по скали и по орляци", за да я има и да пребъдва България, е народ достоен и стои над хлевоустията на сбъркани интелигентски душици.
И кога най-сетне е искрен Тончо Жечев - когато пишеше патриотически съчинения и сгласяваше гуслата си по законите на красотата, или сега, когато обругава народа си.
Нито тогава, нито сега!
Тончо Жечев комай като никой друг е изразител на оная всевечна и тънка прослойка на т.нар. конформистка интелигенция, която според случая се гърчееше, турчееше, франкофонеше, швабстваше или се порусяваше. Сега по същия тертип се и американее. Нейната същност е същността на слугата.
Тя, тъкмо тая продажна и обслужваща интелигенция, пося разврата на филството и фобството и с примера на своя мерзък живот, със своята смердяковщина направи така, че самата дума интелигент да стане омразна като синоним на двуличие и мекогърбие.
Но въпреки всичко и както се казва в Евангелието: "свет во тме светится". И мракът няма да обземе светлината.
Народът ни е научен да отсява житото от къклицата и на последните избори доказа това, белязвайки краставите шуги с печата на своето отрицание.
А отрицанието не е нищо друго освен могилата на проклятието, под която лежи прокълнатият "дърти Цеко". Там до него има място за всички клетвачи и оплаквачи, за всички черни души.
А колкото до нас, ние оставаме при народа си, при неговата участ, болка и съдба. И призоваваме всички, които мислят като нас, да си подадат ръка.
Делото е свято.
Открито предателство на националните интереси
Уважаеми господа,
Поводът този път е съобщение, публикувано в органа на Народното събрание - Държавен вестник от миналата седмица. В него се казва, че Съветът на директорите на БТК свиква общо събрание на акционерите на монополиста ни телеком на 26 ноември т.г. Публикувано е и съдържанието на дневния ред на общото събрание: освобождаване от длъжност на досегашния Съвет на директорите, избиране на нов Борд на директорите и увеличаване на уставния капитал на дружеството.
Едва ли може да съществува по-открита наглост от съдържанието на горното съобщение. Както ни е известно, все още не е приключила сделката по приватизиране на БТК, така че в момента телекомът е изцяло държавна собственост - 100 %. За какви акционери става въпрос тогава?
Излиза, че сегашният Съвет на директорите сам пуска съобщение до екзекуционния си взвод, уточнявайки мястото и часа на собствената си екзекуция. Или може би скъпите ни държавни чиновници - директори, се надяват да заемат добра службица, отплата за явното си подлагане на новите собственици на телекома? Освен всичко друго, и което е най-важното: как е възможно да се свиква общо събрание на акционерите на БТК, преди още сделката да е приключила и гръцко-холандският консорциум да е станал реален собственик на 51 на сто от БТК? Че тя, сделката, може и да не бъде приключена в полза на консорциума. Или може би вече всички документи отдавна са подписани и всичко е предрешено, а задаващият се спектакъл е само за пред широката публика, за простолюдието? Да не говорим, че обикновено съобщенията в Държавен вестник излизат в двуседмичен срок след обявяване на заявката - т.е. съобщението е било подготвено поне още преди три седмици... Свидетели сме на съмнителна и завидна увереност на приватизаторите на БТК за финализиране на сделката. Чий ще е крайният успех, може да се разбере от последната точка в дневния ред на насроченото общо събрание - увеличаване на уставния капитал на новото дружество. На всеки, който поне малко от малко разбира за какво става въпрос, му е ясно, че горното съобщение означава едно - че ОТЕ-КРN ще придобие още по-голям процент от капитала на БТК, а за държавата ще останат някакви мижави я 10, я 15 на сто.
Откритата наглост на приватизатори и приватизиращи ни принуждава да зададем поредица въпроси, които трябва да получат отговор, преди да бъде извършено каквото и да е окончателно подписване на договора за продажба на БТК:
- Защо българските власти не приеха предложението на "Интраком" да вложи $ 200 милиона само за развитие на GSM мрежа, а сега продават БТК за $ 500 милиона, при това в огромната част, изплащани в ценни книжа с несигурен пазарен курс?
- Защо правото на GSM оператор бе продадено на същата "Интраком" за $ 500 хиляди, при положение, че в цяла Средна и Източна Европа подобни лицензи се продават приблизително за около $ 40 милиона?
- Кой е правил ревизията на БТК, при която стойността на компанията е свалена от 5 милиарда на 1,3 милиарда долара и въз основа на какви данни е станала преоценката?
- Вярно ли е, че в договора за продажба е включена клаузата, че новото сдружение ще може да съкрати около 13000 души?
- От коя страна ще стане увеличаването на уставния капитал на БТК: от българска или от холандско-гръцка, и ако е от българска страна, то защо той не е бил увеличен преди сделката за приватизиране, което щеше да повиши пазарната цена на БТК? Ако чуждият консорциум предлага увеличаването на капитала, то тогава с колко и какъв дял от БТК всъщност ще стане собственост на ОТЕ-КРN?
- Има ли, и ако има, какъв е механизмът за защита на държавните честоти - военни, полицейски, правителствени, на Народното събрание и т.н. ? Кой става оператор на въздушния ни транспорт, на честотите на Националната телевизия и на Националното радио, кой ще издава лицензите за всички частни радиостанции и телевизии?
- Каква е бруто печалбата на БТК за миналата година и колко е чистата печалба? Ако е вярно, че чистата печалба за 1998 г. е била около 45 милиона долара, то къде са отишли милиардите, отчетени като бруто печалба и правена ли е ревизия преди началото на финализиране на сделката по приватизация? Възможно ли е да се приватизира, което и да е предприятие, преди да се знаят пасивите и активите му и сделката разглеждана ли е от Народното събрание, щом става думи за въпрос от националната сигурност?
- Какви задължения от страна на гръцко-холандския концерн за развитие на БТК са поети, в какви срокове и като какви инвестиции? Или отново българската страна е поела задължението да развива телекомуникациите си с кредити от чужбина, които ще бъдат изплащани от внуци и правнуци, а ОТЕ-КРN само ще прибира печалбите?
- Кой от сегашното ръководство на БТК има фирма със сходен предмет на дейност, регистрирана на името на юрисконсултка от БТК?
- Защо сумата, която евентуално би постъпила от продажбата, се подготвя да бъде заприходена в бюджет 2000?
Надяваме, че сте убедени в справедливостта, която изисква българският данъкоплатец да знае всички условия по сделката, защото не може да става въпрос за секрети, когато всъщност на масата за продан е сложена не само националната ни сигурност, но и реални капитали за поне 5 милиарда долара.
БИЕМ ТРЕВОГА ЗА прекратяване на едно абсолютно углавно и нагло престъпление спрямо държавата и българските граждани, което открито се извършва пред очите ни без капка свян от страна на финансовите престъпници.
Г-н Президент, г-н Председател на Народното събрание, г-н Главен прокурор, и вие, господа народни представители,
