БСП влиза в безпринципни коалиции в името на властта
Странно е наистина предизборното поведение на БСП. Човек остава с впечатлението, че на "Позитано" 20 действат на остатъчен принципи - да спасят каквото могат, а останалото - каквото стане. При това влизайки в твърде безпринципни и на места дори смущаващи съюзи.
В столицата не само не бе излъчен нито един сериозен претендент, съизмерим по популярност и позиции с тези на Софиянски. Но опозицията дори не си даде зор да измисли някакъв оригинален ход, за да направи предизвестеното си поражение поне по-почетно.
Любопитна е ситуацията в Стара Загора. Там Левицата целокупно застана зад независим кандидат, издигнат обаче от федерация "Царство България" д-р Евгений Желев. Въпреки че според заралии независимият доктор е четвърто поколение комунист, този факт сигурно ще смути донейде избирателите. Това както и да е - когато става въпрос да се спрат сините талибани, всякакви идеологически клишета и предразсъдъци се натикват във фризера.
Старозагорската конфигурация с някои нюанси се повтаря и в Бургас, и Русе. Там обаче възникват други подозрения. Говори се, че в синята централа били наясно, че противниците на Йоан Костадинов в Бургас и на Димитър Калчев в Русе ще се провалят. Очевидно тайният пазарлък "синя София срещу червени областни градове", за който се намеква във в. "168 часа" не е само плод на журналистически спекулации. Още по-видимо е това подозрение в Плевен, където срещу оплювания от синята власт, даван на прокурор и набеждаван във всички земни грехове Румен Петков "ОДС +" излъчиха възможно най-калпавия кандидат - злополучния син депутат Найден Зеленогорски. Дали с подобна тактика Костов не си прави сметката да държи в ръце дори тези общини, в които ще управлява формално опозицията?
Но никакво оправдание няма пораженческият цинизъм на кюстендилския социалистически кандидат Кирил Алексов, който едно към едно заяви: "По-добре градът да има син кмет, за да се привлекат повече ресурси" и че "само ако общината е синя, може да се облагодетелства" от неправителствени (но под контрола на управляващите) фондове. Според някои наблюдатели обаче целта е кметският стол да се даде на ВМРО. И двете версии говорят за едно и също - за липса на всякакъв борбен дух на "Позитано" 20.
Както "Зора" отдавна прогнозира, най-провокаторски са действията на движението "Гергьовден". В София - за Софиянски, в Стара Загора подкрепят човека на ВМРО, в Димитровград например с помощта му може да се отцепи едно крило от местната организация на БСП, за да играе срещу собствения си официален кандидат.
Още по-отблъскващ е откритият флирт с ДПС, стартирал миналия вторник в Кърджали, където зам.-председателят на БСП Георги Божинов обяви Доган за най-великия българки политик. Е, то бива безпринципност, ама това вече идва малко артък. Цената на турските гласове също вече е определена - кметски (или най-малкото заместник-кметски места) в Разград, Търговище и, разбира се, в самото Кърджали.
Залогът на местните избори наистина е голям. По този начин БСП не само се обезличава като политическа сила, но и рискува в крайна сметка да бъде измамено от коалиционните си "съюзници-разбойници". И най-важното - да загуби подкрепата на родолюбивите или ляво настроени българи.
Българино, вдигни глава!
ДА ВЯРВАМЕ ЛИ НА УШИТЕ СИ? Защото не е за вярване! На тържеството в град Съединение на 6 септември министър-председателят държа знаменателна реч. Най-после и той (последен) се досети, че Отечеството се обича не защото е велико, а защото е свое.
Месеци, след като заяви в Народното събрание, че окончателно бил погребал българския национализъм, Иван Костов призова "гражданите на света" да вървят където си искат, обясни, че е лесно да обичаш голяма и богата държава, но достойно е да обичаш своята малка и бедна държава, като работиш за нейния възход, най-сетне, че България ще бъде обединена само в рамките на обединена Европа. И още думи, които вече почти цяло десетилетие "Зора" повтаря на своите привърженици и опоненти до втръсване... Дали министър-председателят не е станал националист, което не ще е много за удивление, понеже вече веднъж е сменял своето верую. Само че едва ли защото в България национализмът не носи гювеч, което значи чрез него да получаваш облаги. Пък и да си националист, е доста непопулярно навън, сред господарите на света. Следователно имаме всички основания да го подозираме в демагогия, каквато той е проявявал много пъти. Разбрал, че любовта към Отечеството е най-силния аргумент в инструментариума на политиката във всички времена, той се опитва да го включи в своята собствена кауза. Много вероятно е отсега нататък Иван Костов да поеме и вдъхне живот на изтърканата президентска фразеология, с която бившият пловдивски адвокат тъй дълго хвърляше прах в очите на българите. От думите, че всичко се прави в името на България, за две години не остана и следа, защото ако и да е наивен политически, едва ли сме народ от такива глупаци, за каквито ни вземат.
Не е възможно да се кълнеш в любов към Отечеството и да водиш последователна и твърда АНТИНАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА. Да говориш пред паметта на падналите за Отечеството, че България трябва да е силна и цветуща държава, а да предоставиш нейната икономика на разположение на банкерите от Международния валутен фонд и Световната банка. Да разрушиш селското стопанство, индустрията, транспорта. Да оставиш това същото Отечество без армия, а на нейно място да изграждаш полева жандармерия. В края на краищата излиза, че от любов към Отечеството докарваш неговите синове до просешка тояга и смяташ това за достойнство.
Затова и не вярваме на ушите си. Съюзът на демократичните сили не може да води национална политика. Защото е изграден точно за обратното - да направи от България безпомощна страна и да подготви нейното разчленяване на още по-малки и по-безпомощни държавици. Такъв е планът на Държавния департамент на Съединените щати и това се вижда много добре на запад от нас. Нашите управници много добре знаят за какво става дума, но ВСЪЩНОСТ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ СЪДБАТА НА СЪЩОТОТО ТОВА ОТЕЧЕСТВО, КОЕТО ИЗВЕДНЪЖ ГОРЕЩО ЗАОБИЧАХА.
Щом България им е толкова мила, защо някой от тях - президент, министър-председател, министър на правосъдието не коментира откровено и достатъчно аргументирано как и защо бе регистрирана ОМО "Илинден"? Цяла България знае, че съдебната система е изцяло на разположение на изпълнителната власт по силата на идеологическите си пристрастия към "синята идея". От кого съдът получи директиви за тази регистрация - отвън или отвътре? Няма да ни отговорят, пък и не е нужно, защото всичко много добре е известно! И от двете места. Също както някога червените съдии регистрираха ДПС. И в двата случая е нарушена конституцията. За ДПС като етническа партия, а за ОМО "Илинден", като партия, която пледира за нарушаване териториалната цялост на страната.
На същия 6 септември, националният празник на България, когато Иван Костов ни призоваваше да обичаме България, Кърджали осъмна със свалени и разкъсани национални знамена от официалните места, където те се издигат по закон. Никаква реакция у властта, съответно и у съвършено конформиралите към нея средства за информация.
А тази демонстрация доказва именно онова, за което "Нова зора" отдавна тръби: Има български граждани, за които България е само една територия за преразпределяне и те смятат това за високия израз на правата и свободите им. Изглежда, властта има същото виждане, щом досега дори не е изразила официално позицията си, а още по-малко да вземе каквито и да било мерки. Във всяка друга страна това се квалифицира като престъпление срещу държавата и строго се наказва.
Наистина излиза, че много по-важно е да бъде разрушен мавзолеят, отколкото да се защити териториалната цялост на държавата. Ако сепаратистите в Кърджали не бъдат издирени и наказани, утре ще организират атентати, а вдруги ден - безредици за предаването на Източните Родопи на Турция.
Това предстои, то е съвсем сигурно и никакви заблуди относно решаването на проблемите ни за членство в Европейския съюз няма да отговори на главния въпрос.
Отговорът може да бъде даден само от власт с ясното съзнание и философия за отговорност пред нациата и историята. Каквато властта, начело с Иван Костов, съвсем не е... Защо празнуваш шумно Съединението, а сега си затваряш очите пред Разединението?
На какво да вярва народът, Иване - на това което говориш, или на това, което вижда, че се върши?
Българино, коя България предпочиташ - тази, която изграждаха съединистите, или тази, която ни предлагат днешните държавници?
В мъртвата хватка на Големия брат
Изминаха две години откакто България се обзаведе с валутен борд и се лиши от държавен суверенитет. Отначало частично финансов, а постепенно - изцяло политически. В това ни убеждават и най-пресните инструкции, донесени от американските сенатори Джон Майка и Бен Гилмън.
За да стигне България до този хал, вината обаче не може да се търси само в Запада и в кредиторите от МВФ, а и в неизтребимата сервилност на българския политически елит.
Защото дори в стесненото за лавиране пространство истинският държавник може да спаси остатъците от национално достойнство с респектиращо поведение и отказ от лакейничество.
За съжаление България няма държавници. Има само политици. Тоест, хора, за които, според определението на Чърчил, властта е само цел.
Политиците използват властта за различни цели. В българския случай освен баналното обогатяване, чрез нея, изглежда, мнозина лекуват и собствените си комплекси. А това е възможно най-лошото съчетание, което ги превръща в престараващи се изпълнители на чужда воля. В резултат на това никой вече не се изненадва, че държавните ни първенци без колебание превръщат в държавническо решение всяко мнение или пожелание, изказани от треторазряден чиновник или пенсиониран генерал, стига да пристига от Вашингтон или от Брюксел.
Какво ли българско остана в България? Върху българската финансова система се упражниха последователно Ричард Ран и Роналд Ъп, Джефри Сакс, Стив Ханке, Ан Макгърк, Юха Каконен и кой ли още не, в резултат на което българската икономика бе докарана до практически колапс, за да бъде в крайна сметка превърната в заложник на МВФ. Това стана под външен натиск, но и с услужливото съдействие на нашите управляващи, след като умишлено бяха опропастени всички отрасли, в които България имаше завоювани позиции на международните пазари.
Особено бодеше очите на Запада нашата военна индустрия. Десет години вече тя е методично мачкана, притискана и в крайна сметка - почти ликвидирана. Настояване за ново свиване на търговията ни с оръжие направиха вчера и сенаторите Джон Майка и Бен Гилмън на среща с премиера Костов. При това не става въпрос за лично мнение на двамата задокеански законодатели, а за текст от проекторезолюция за отношението на САЩ към България, която предстои да се гласува в американския Конгрес. И за да бъде всичко в комплект, освен военната индустрия, предстои и ликвидирането на армията ни.
Реформата в БА е суфлирана от американския генерал Кифенаар, който реши, че на България не й трябва армия, а й стига една усилена бригада от 21 000 души - колкото да изпълнява международни полицейски функции. Военният министър и премиерът не само не се възпротивиха или поне усъмниха, но Костов излезе с "насрещен план" - България няма нужда и от военни училища, офицерите ни ще се изучават на Запад.
Тук се натъкваме на крещящо противорчеие. Във въпросната проекторезолюция на двамата сенатори се казва, че Вашингтон подкрепя "териториалната цялост на България и настоява границите ни да бъдат уважавани от съседните страни". Тъй като България няма териториални спорове със съседите си, излиза че нашите граници все пак са застрашени. (Впрочем след Косово това е ясно и на децата.) Но не и на авторите на план "2004", според който Родината ни се радва на приятелството на комшиите и сигурността й не е заплашена. Още едно национално недомислие, граничещо може би с предателство!
Затова пък тъкмо тук съвсем на място идва отварянето на болната балканска етническа тема. Сенаторите похвалиха Костов за отношението към малцинствата и най-вече към българските турци. Но го притиснаха бързичко да ратифицираме договорите с Македония, сиреч да сме наясно с американските приоритети в региона. Отдавна жадуващият да чува ехото на собствения си глас премиер отекна с фразата, че работещият модел на Балканите са мултиетническите държави. При тази ситуация регистрацията на ОМО-"Илинден" ПИРИН получава еднозначно обяснение.
Всъщност нищо ново под слънцето. В една по-предна епоха числеността на Българската армия, приоритетите на икономиката ни и действията ни във външнополитическата област по същия начин се диктуваха от Кремъл. Който обаче си плащаше за ограничения ни суверенитет. А в една още по-предна епоха ни третираха като почти равноправни съюзници и не само ни гарантираха териториалната цялост, но й ни обещаваха и нейното разширение... И в двата случая мислехме едно, а излезе друго. След третия път може да останем и без държава.
Дефлация и инфлация или сушата свърши - събуди се ламята
Едновременно и кумулативно понижение на цените, на доходите, на търсенето, на производството, на паричната маса и заедно с това - нарастване на безработицата.
Ситуацията в България е като тотална суша в зърнопроизводителен район, в който една могъща ламя е заключила всички извори и след това е легнала да спи. За да оживее, народът наоколо ходи по чуждите села, взима на вересия и като се върне обратно, хапва колкото да не умре и се стиска за всички разходи. Зле е дори селският кръчмар, защото мющерията му няма с какво да плаща дори кроткото забавление да обърне вечер чашка-две, докато псува ламята. Така че и той се принуждава да пусне на нищожна цена вино от запасите си. На всичко отгоре не може и да го разреди, защото водата е по-кът и от пиенето му.
Е, това е дефлацията - голямо нямане, което поражда още по-голямо нямане, защото липсва производство. Като липсва производство, селякът не може да отгледа реколта, която да продаде и да вземе някоя парица, с която да си купи от въглищаря въглища, от търговеца на сол - сол, от оцетаря - оцет и т.н. Като няма кой да им купува стоката, те също скръстват по неволя ръце и лягат на миндера, споменавайки родителката на злата ламя, в очакване най-накрая да се събуди и да отключи изворите.
Най-накрая и това става. Дори и с ламите, които могат да спят понякога и с векове. Обаче когато се събуди, всяка ламя е страшно гладна. И понеже я мързи сама да си търси прехраната, тя постъпва по най-лесния начин: обявява, че ще пусне изворите, ако й доведат седем моми и седем момци, за да закуси. Поставен пред избор, в който няма дори "или-или", народът подбира четиринайсет от най-красивите си чада и ги подкарва с тояги към пещерата на ламята - защото кой ще отиде доброволно да го закусват, пък било то и за благото на останалите живи... Така ставало едно време в приказките. Днес, понеже вече не се вярва в приказки, са създадени икономически закони и един куп термини, с които се опитват да обяснят защо и как ламята яде не само залъка на народа, ами и самия народ.
За да не стане по-нататък объркване, само ще кажа, че днес на ламята й викат "световна икономическа конюнктура". За мен то си е котило от няколкодесетки мултинационални корпорации (лами), които, макар и мъчейки се да се изядат една друга, все пак съгласуват действията си, за да могат чрез периодични врътвания на кранчето да регулират притока на свежа закуска. Но затова някой друг път. Важното в момента е, че поради свалените гащи на кмета, селото не може да се организира и да отпуши изворите, дори с опасността ламята да си покаже нрава. Част от истината, разбира се, е и в това, че на кмета му плащат относително добре, за да държи гащите си свалени, а заедно с това и селото - на ръба на глада.
Подлуденият от постоянен недоимък народ след това става лесна плячка и се съгласява на всички условия на "ламята", само и само да получи възможност да хвърли силите си на нивата (на пазара на труда) с надеждата, че все пак ще успее, ако не той, то поне синът му да живее по-добре. Къса е паметта, та не помни миналото и все забравя, че ламята като се наяде, пак заспива, докато отново се събуди и отново поиска закуска... На това днес му викат "цикличност на икономическите кризи".
Та от тази цикличност сега ние сме в периода на най-голямо зацикляне - в момента, в който ламята се размърдва в съня си, преди да се събуди и да поиска да напълни търбуха си. Пълненето на търбуха на съвременен икономически език се обозначава с термина "инфлация".
Нещо трябва да се направи. Да се освободи нещо, за да се раздвижи цялата икономика. За да има производство, трябва да има търсене, а за да има търсене, трябва да има доходи. Доходи обаче няма, още повече че безработицата постоянно се увеличава. Остават две възможности - или да се увеличи паричната маса в обращение, или да се увеличат цените. Увеличаване на паричната маса обаче трудно би могло да измъкне една икономика от криза, тъй като би трябвало да бъде обвързано с увеличаване на заплатите, за да могат парите да излязат на пазара. Акт, изцяло немислим за сегашните управленски сили.
Остава последната възможност - отупване на брашнения чувал. Или казано иначе - вдигане на цените. Последиците са няколко. От немай къде народът започва да вади и последните скътани парици. Като обем търговията на дребно не се увеличава, обаче се увеличават приходите на търговците на дребно, което им позволява да живнат и, от своя страна, да раздвижат пазара на едро, който пък да влее пари в производството. Производителите налапват въдицата и решават, че в тунела се е появила светлинка, след което вдигат оборота на двигателя да забълва повече продукция. Повече продукция, по-високи заплати за работниците, повече потребление и съответно повече търсене.
Ура, страната се е измъкнала от икономическата криза.
За съжаление така е само в теорията. В практиката нещата са много по-мърляви и вонящи. На властите в държавата Република България много им се иска населението да е скътало някъде бели пари за черни дни. Имаше и такива дни, но чувалът толкова пъти бе претръскан за десет години, че вече просто няма откъде да пусне. Затова увеличаването на цените на дребно няма да доведе до очаквания ефект. Все пак изпълнителната власт ще пробва. Ще започне със смъкване на курса на лева спрямо долара, предизвиквайки официално криза на валутния борд, след което пак ще стабилизира лева спрямо марката, но на по-ниско ниво. Не знам кого ще обвинят за това, но знам кого няма да себеобвинят. Работещите на заплата след подобен акт ще нададат такъв вой, че работодателите ще се видят принудени да им вдигнат заплатите, като в същото време съкращенията ще тръгнат като лавина, за да има компенсация. С разбиращо внимание Централна банка ще връчи окръжно до подопечните си частни банки да започнат отпускане на работодателите на нисколихвени заеми (но не и с гратисен или прекалено дълъг период на изплащане). Заедно с това Централна банка тихомълком ще емитира няколко нови серии книжни пари без покритие, които ще позволят достатъчно насищане на пазара, но не чак толкова, че да се наруши балансът на т.нар. структурна безработица.
Казано иначе, за да се балансира на приемливо за управляващите ниво на властничество, част от народа ще бъде обезпечен с привидно достатъчно средства, за да изглежда дотолкова парично обезпечен, та да не забелязва, че с голямата си заплата всъщност храни и още един безработен член на семейството. Наивното утешение в тези случаи е, че ние все пак сме добре, защото поне единият работи, а има семейства, където и двамата са безработни или пък само се хващат отвреме навреме за някоя нискоквалифицирана и нископлатена временна заработка. Всъщност, това е и целта на т.нар. структурна безработица.
Крайният резултат на тази парично-псевдоикономическа еквилибристика е, че се създава холограма на социално оживление, сред която животът изглежда не само напълно поносим, но и с перспектива. Трайността на холограмата е някъде от около година и половина. Проблемът е, че колкото по-издръжлива се окаже холограмата, толкова по-жестоко се озъбва след това реалността.
Разказаното дотук вещае мрачни перспективи. Не ми се иска да съм чак толкова черноглед пророк, но аз вярвам в приказки, а виждам и че ламята вече се прозява, събудена от сън.
Икономическите закони, по-точно псевдоикономическите, са безпощадни. Защото те съществуват не на базата на някакви идеални чисто икономически взаимоотношения, а на основата на политико-икономически предпоставки, в които основна роля играе не макроикономиката на обществото, а микроикономиката на шепата управляващи, които имат една основна цел - бързото и мощно забогатяване в периода, в който временно са заели властта.
За народа като цяло има, разбира се, и няколко други възможности за излизане от мрачната дупка на нямането, но за тях е безсмислено да се пише, тъй като в Република България властта няма не само способностите, но и желанието да ги осъществи.
Това е положението.
П.П. Авторът не ви съветва да започнете да купувате долари поради няколко причини. На първо място, ще довлечете инфлацията по-бързо, отколкото тя сама ще си дойде. На второ, дори да можете да си купите няколко десетки "зелени гущера", те ще ви стигнат за седмица или две по-дълга агония. А после? И накрая, най-важното - тези, които знаят за какво пиша и имат наличните левове, които да обърнат във валута, вече отдавна купуват.
Чудовищен експеримент
Конституцията на България отдавна е заприличала на жена с леко поведение. Кой как я добара, и!... Първият пробив в основния закон на страната бе извършен с регистрацията на ДПС. Нито тогава, нито сега съществуват някакви съмнения, че въпросната формация е изградена на етнорелигиозен принцип. И първото й име - Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България - потвърждава това.
А в конституцията черно на бяло е записано: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа" /Чл.11, ал.4/.
Но какво значи тук някаква си конституция, когато става въпрос за конюнктурни партийни интереси, комбинирани с външен натиск.
ДПС се роди в червено-сините пелени на съглашателството и националната безотговорност. Човекът, който избабува етническото отроче - съдията Димитър Попов - и го легитимира в политическото пространство, бе щедро възнаграден. Той стана министър-председател и бе запомнен с демагогския си вопъл: "За Бога, братя, не купувайте! " А би трябвало преди всичко да бъде запомнен с това, че отпуши бутилката с етническия демон.
Веднъж сторен, "първородният грях" на сепаратизма поблазни какви ли не честолюбци и заложници на чужди интереси, които презглава хукнаха да си дирят господари и покровители. Появи се Адем Кенан, който пътека отъпка до Стамбул като лидер на откровено протурска партия. Тя сега не е змия, а само змийче, но ако затрябва, на гадинката много бързо могат да й поникнат отровни зъби. Един дипломатически демарш, добре режисирана медийна шумотевица, подплатена с плътна доларова инжекция, и току виж чергата ни я налазил огън. И ето ти второ Косово!
От връх Родопите се пъчи в киспети едно друго пехливанче - Камен Буров. Той пък се сили да прави помашка партия, щото, според както са му подсказали, българомохамеданите не били българи, а отделен етнос. Аналогията с "македонците" сама се набива в очи. Някога те бяха измислени от сръбската пропаганда и от Коминтерна, а азбукето им - създадено от московския професор Самуел Бернщайн в съслужение с разкаялия се по-късно поет Венко Марковски в сръбския манастир "Прохор Пчински". Помаците пък като отделен етнос са творение на Държавния департамент на САЩ. И не случайно Камен Буров ходи на поклонение в страната с най-развита демокрация, за каквато се самослави Америка, и тогава окончателно "прогледна" за мисията си.
Че е политическа баберка Камен Буров, така е. Но в определена ситуация той като нищо би могъл да бъде използван като един новоявен майор Сенклер, известен още и като Хадает паша. Та същият, току след Освобождението, бе повдигнал метеж в Родопите на чисто верска основа.
С една дума - фитилите са предвидливо заложени (за всеки случай!), а кога ще бъдат задействани, е въпрос на преценка и конюнктура. Но че ни кроят капата, е вън от всяко съмнение.
Потвърждение за това е регистрирането от Софийския съд на ОМО-"Илинден" ПИРИН и допускането на тази отявлено сепаратистка формация до участие в местните избори.
Пръкването и на това етническо отроче има своята история. Тя започва с "деликатните" внушения да се признае "малцинството", направени още от Уйлям Монтгомъри в битността му на посланик у нас. След това целенасочено изтече добре адресирана информация от централата на ЦРУ. Според просветеното мнение на задокеанските рицари на плаща и кинжала в България съществувало "македонско" малцинство, наброяващо 250 000 души.
Чудно ли е тогава, че след проведената интензивна дипломатическа и специфична артилерийска канонада "независимият" съд легитимира още една етническа партия в нарушение на конституцията. И бе заложена още една бомба със закъснител в темелите на държавата.
Всички етнически случки, които ни се случиха, издават един и същ сценарий, един и същ почерк. Политическият пасианс се реди в чужди канцеларии, а наши послушковци изпълняват ценните указания. И ако при регистрацията на ДПС приоритетът е на БКП(БСП) - сакън етническите турци да не гласуват със синята бюлетина!, то с признаването и узаконяването на ОМО-"Илинден" заслугата е изцяло на СДС. И са наивнички коментарите, че това се правело с презумпцията да се попритисне вироглавото ВМРО. Не може шепа отметници да променят електоралната картина в Пиринска Македония. Очевидно става въпрос за нещо друго - да се промени представата за еднонационалния характер на българската държава и да се внедри идеята за етническа множественост. И ако раздробяването на Югославия се осъществи чрез хирургическия нож на НАТО, при над подходът е друг. Ние сме подложени на тиха, постепенна косовизация. И зад високопарните думи за цивилизационен избор, права на човека и граждански свободи се извършва на практика демонтиране на българската държавност, а роенето и узаконяването на измислени етнически малцинства подготвя анклавизацията на страната и бъдещи конфликти.
И като добавим към всичко това, че зад всеки етнос, реално съществуващ или сътворен в геополитическа реторта, стоят съответните сили и интереси, то можем да кажем, че сме подложени на чудовищен експеримент.
И фактически това е най-сериозното предизвикателство и изпитание, на което е подложена България. И всички вкупом мълчат и се правят, че не забелязват надигащата се страховита опасност.
И нямаме ориентир, защото и управляващите, и опозиция нямат държавнотворческа идея. Властва сателитното мислене, доброволната подчиненост на чужди сили, на чужди интереси.
Единствената надежда е в очакването, че рано или късно ще се появи нова генерация политици, които ще знаят що е дълг и що е Отечество. Дано само не бъде прекалено късно... Многая лета
Съвременният патриарх на българската литература, председателят на Съюза на българските писатели, членът на редакционния съвет на в. "Зора", Войводата на всички български патриоти - НИКОЛАЙ ХАЙТОВ, навърши 80 години!
Редакционният съвет и "Зора" от името на всички родолюбци му пожелават здраве, творческо дълголетие и несменяем мандат като живата съвест на българската нация!
Нека все така да пази свещения духовен лес на България, да бъде страж срещу горолома на безродието и конниците на Антихриста!
Войводо, честит юбилей!
Жив да си, с плещи да подпираш небето и да носиш високо зеленото знаме с българския лъв!
Нека не свършва твоята родопска пътека!
Нека ручеят на твоето мъжествено слово да утолява все така всяка жадна за правда и истина българска душа!
На многая лета, нине, присно и во веки веков!
На какво мирише петролът
Бизнесът е, за да се правят пари. Когато обаче държавата прави бизнес, целта й би трябвало да не е само натрупване на средства, но и да има социална ориентация. Казано иначе, държавата все пак трябва да мисли и за своите граждани. Колко мислят за раята днешните родни султани и везири, се вижда дори и от дядо Йоцо. Лошото е, че държавата не само не се грижи за отделния гражданин, но много често с открита наглост и самодоволство бърка дълбоко в джоба му.
Да вземем например петролната политика на правителството. Суровият петрол е вносна стока и, слава богу,чиновниците на Муравей Радев не могат да влияят върху борсовите й цени. Те се определят в световен мащаб от организацията на страните-производителки на петрол (ОПЕК). По взаимно споразумение чрез съкращаване или повишаване на производството (във всяка отделна страна и като цяло) ОПЕК задвижва нагоре или надолу цената на петрола на международните борси. Разбира се, има и други странични фактори като увеличаване или намаляване на потреблението в световен мащаб; групов и договорен отпор на главните страни-потребителки на петрол като САЩ, Япония, Европейския съюз, които понякога отварят дълбоките си резерви и принуждават петролните шейхове да свалят цената на "черното злато", за да останат продаваеми на пазара.
Петрол се добива на много места по света - в различни количества и с различно качество, така че и цената на отделните видове суров петрол е различна.
Има обаче една базисна цена, спрямо която варират останалите - цената на произвеждания в Северно море петрол, тип "Брендт". В края на миналата година цената му бе паднала до рекордно ниско ниво от 10 долара за барел ("барел" е стандартната единица за търговия на едро със суров петрол и е равна приблизително на 155 литра - б.а.). Тази направо непристойно ниска цена принуди през април т.г. производителите от ОПЕК да съкратят квотите си за производство и цената на суровия петрол по световните борси запълзя нагоре, за да достигне преди три седмици най-високото си равнище за последните две години - 21,48 долара за барел. Според представители на ОПЕК тези цени от около 20 долара за барел са напълно приемливи както за производители, така и за потребители и в близко бъдеще едва ли ще бъдат повишавани.
Изреденото дотук, макар и бегло, ни дава представа за механизмите, по които се определя цената на суровия петрол. При най-високата стойност от 21,48 долара за барел един литър суров петрол излиза около 26 стотинки. Пренасянето му от мястото на производство до мястото на преработка не излиза дори и една стотинка на литър, но бихме приели, че до нефтопреработвателните комбинати петролът пристига с цена 27 стотинки за литър.
При преработката на суровия петрол от него не се губи на практика почти нищо - леките фракции отиват за бензин, тежките - за масла, битум и т.н. Добавъчните при рафинирането материали по принцип не надвишават по стойност 10 стотинки за литър петрол. Ако прибавим и стойността на труда, бихме могли да закръглим на около 40 стотинки цената на литър преработен петрол. Литър бензин всъщност излиза дори по-евтин, защото е от леките фракции на петрола, но да приемем, че производствената му стойност наистина е 40 стотинки. Да прибавим и още цели 10 стотинки за транспорт, обслужващ персонал на бензиностанции и т.н. Стават 50 стотинки за литър. Оттук нататък всичко е прибавена стойност. От тази прибавена стойност печалбата на търговците на едро, колкото и шмекерии да правят, реално рядко надхвърля 5 стотинки на литър. (Ако не преметнат, разбира се, държавата с укриване на количества. Но това няма пряко отношение към цената на бензина.) Стават 55 стотинки. До цената на дребно от 1.05 лв. за литър А91, която е най-ниската цена, остава цяло половин левче - 0,5 лв.!
Това половин левче кротко и тихо се прибира от държавата чрез мита, акцизи и всякакъв друг род данъчни вземания. Т.е. държавата ни продава на гражданите си стока, при това една от най-търсените, на цени, двойно по-големи от производствените.
Вярно е, че търсенето определя цените, но подобно мародерство си има точно определено название - черна пазарна спекула. Нещо повече, направените дотук изчисления са на базата на най-високо равнище на цената на суровия петрол. При това на цената на типа "Брендт", който е по-качествен и по-скъп от руския суров петрол, с който работи преди всичко Нефтохим-Бургас. Лесно може да се направи и сметката по колко е вадила от джоба ни държавата в предишните периоди, когато един барел петрол струваше 10 долра, а един литър бензин у нас - 850 стари лева.
Да направим само едно сравенние. В Съединените американски щати, където цената на труда е една от най-високите и минималната работна надница, определена по законодателен път, е 5,7 долара на час, цената на бензина доста се различава от тази в България. Преди около два месеца щатското правителство вдигна цената на автомобилното гориво и сега тя е 1,05 долара. За един галон обаче. А един американски галон е равен на 3,785 литра. Това прави около 50 стотинки за литър. Или, ако пресметнем за минималната работна месечна заплата от 1 000 долара - 2 000 литра бензин. За да ги купиш тези 2000 литра у нас, трябва да имаш заплата над 2000 лева.
Значи дори депутатите с техните 1000 и не знам колко си лева заплати не могат да си позволят лукса да купят това, което може да си купи най-ниско платеният американец.
Не че се тревожа за депутатите, защото бензина им го дават служебно барабар с мерцедеса. Само правя сравнение.
Вярно е, че дори без раздутите производствени и транспортни разходи българският бензин никога няма да го видим на пазара с цена от 50 стотинки литърът. То си е абсурдно за държава кожодер като нашата. Все пак обаче грабежът не би трябвало да е чак толкова нагъл. А и нали уж ставаме отворена икономика и цените на родните пазари би трябвало да се влияят от цените на международните борси... Като ще е така, скъпи наши управници, когато на борсата един барел се продава за 10 долара, и цената на литър бензин по бензиностанциите не трябва да надвишава 30-35 стотинки. А когато цената на един барел е 20 долара, черноборсаджийска спекулация е да продаваш литър бензин за повече от 60-70 стотинки.
Иначе наистина ни ставате прекалено скъпи - за джобовете.
Толкова за авантата с дъх на петрол. Следващият път пак ще се позанимаем с ценовата политика на държавните ни мъже, но тогава ще бръкнем в друга помийна яма - митните налози и вземания и пагубната роля, която им е отредена, за погубването на българската икономика.
Ние, "паразитите"... "В "План 2004" за реформата в нашата войска искам да бъдат прокарани рационални неща в интерес на бойците и командирите, а не на всички останали, които сега паразитират около армията" - тъй рече премиерът Костов навръх Девети септемви, когато в заседанието на Министерския съвет отново не бе включена точката за споменатия "План 2004". Премиерът обаче обеща на 21 септември той най-после да бъде приет на извънредно заседание на МС.
Костов каза още, че настоявал промените в армията да са съобразени с "международните стандарти". Например 11-те военни болници били много за армия от 50-60 хиляди души. От телевизионните сериали премиерът разбрал, че в Ню Йорк на 500 000 души се пада една районна болница. Когато лекарят чакал с дни да дойде някой да се лекува, той се деквалифицирал. "Очевидно тези военни болници са лекували местните политически и стопански елити в съответните областни градове" - заключава премиерът... По Иван-Костовата логика в бежанския лагер в Радуша изобщо не трябваше да стъпва лекар, а той развърна там цял полеви лазарет от ВМА - София.
"Вън паразитите от армията! " - така в."Труд" от 10 септември 1999 г. резюмира указанията на премиера за военната реформа, сиреч, новата страст на Костов - паразитологията. Дори по такава деликатна материя обаче премиерът, който се изживява като син Тато, не можа да скрие даскалската си природа. Според номинирания за "Мъж на годината" бивш преподавател по политикономия на социализма и автор на статии за перестройката във в."Работническо дело", вместо на 10 обучавани да се пада един преподавател, у нас на 1 обучаван се падали 6 преподаватели.
Така премиерът-паразитолог показа, че дели личния състав на БА на бойци и командири и на "всички останали паразити", т.е. "излишни" преподаватели. Последните ще бъдат изгонени, а първите две категории - съкратени, за да отговорим на международните стандарти.
За такива приказки турските военни сигурно биха "разходили" някой и друг танк по сокаците на Анкара!
Кой да обясни на Костов, че между командир и преподавател разликата е колкото от Обеля до Драгалевци примерно. Освен обучаващ, командирът е и възпитател на подчинените си: не само на войниците, ами и на офицерите и сержантите. Щабният офицер, който няма непосредствено подчинени войници, за да ги обучава, не е паразит - както очевидно смята премиерът. Ако не е парашутист, като назначените през последните три години цивилни сини "военни експерти" в МО, той непременно е минал през различните командни звена в БА, където е натрупал войскови, не преподавателски стаж. Освен даскал офицерът е и организатор.
Ако Костов смята за "паразити", т.е. нещо като кърлежи-кръвопийци, военните служители, които никога не са влизали в категорията "преподаватели", тази квалификация може да е вярна само за назначените от неговото правителство кадри. Както е известно, те се запознаха с армията, както според един анекдот от тоталитарно време Тато се запознал с партизаните на Девети септември. Без другите служители-паразити, оставените по милост Костова на служба "преподаватели" в БА ще трябва да бъдат и готвачи, и елтехници, и деловодители, и финансисти, телефонисти и т.н. Интересно как посрещат подобни квалификации профсъюзните дейци в БА?
Впрочем Костов отдавна вижда навсякъде само излишни неща: ту "алчни старци ще изпълзят на припек", за да искат повишение на пенсиите, ту излишни миньори, работници и учители ще спъват със своите протести структурната реформа. Ту пък незнайно защо хората ще честват 19 февруари - Деня на обесването на Левски, което Костов каза, че не разбирал... Да се върнем обаче на "паразитите". Паразитът е растение животно или микроорганизъм, който живее за сметка на друг организъм. Т.е., храни се с неговите жизнени сокове, с неговата кръв, като често причинява заболяването или смъртта на своя донор.
Паразитът не създава нищо, само консумира. Той е нещо, като примерно казано, фондация "Бъдеще за България".
От тази гледна точка цялата БА може да се представи като паразитно образувание, впило се в снагата на обществото. След като управляващото мнозинство прие Концепция за национална сигурност, според която България не я грози никаква непосредствена опасност и няма противници, очевидно не е необходима и функцията, за която е създадена армията. Тя може да гаси пожари, да спасява пострадали от наводнения и земетресения, да участва в мироопазващи мисии, но не и да гарантира национална сигурност. Според президента Стоянов (той е и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България), БА трябва да се освободи от излишните функции, които са я наобиколили като полипи. Какво творческо развитие на фундаменталната мисъл на премиера за "паразитите" в БА!!
Ами политиците, които приемат калпави закони и решения и прахосват народните пари за мерцедеси и беемвета: те не са ли паразити? За тези общински избори са се регистрирали за участие 96 партии и коалиции, повечето - с електорат, състоящ се от членовете на семействата на съответните партийни лидери!
От какво се издържа цялата тази политическа гмеж? Нужно ли е на 8-милионна страна Народно събрание от 250 депутати, когато в 70-милионна Турция Меджлисът има 550 депутати?
При това, като гледа заседанията, т.е. кавгите в НС, електоратът не се сеща за паразитологията, а за психиатрията. А оня, който е слушал речта на премиера послучай Деня на Съединението, вероятно е изпитал чувство на вина, че не е достатъчно инициативен, че се надява още на държавата. Прав бе Костов: от неговата държава народът нищо хубаво не трябва да чака освен данъци и злоупотреби. Такава държава, която гледа на своите, ограбени от самата нея, поданици като на "паразити", заслужава час по-скоро да бъде пратена там, където й е истинското място: в музея на старините, наред с хурката и бронзовата брадва. Барабар с всичките си политически паразити, изживяващи се като паразитолози.
Защото прехвърлянето на "паразитите" от БА в редиците на "алчните старци" не премахва политическите паразити - тези отровни кърлежи по тялото на България.
Портрет на един политически мелез
На посветените в политическите колизии и подмолности е ясно, че Евролевицата е зачената "ин витро" от БКП зародиш. Това бе своеобразна реакция на вече потомствени партократи, които бяха обучени и подготвени да управляват след биологичния залез на своите бащи. Едно парниково поколение, щудирано предимно в странство, както се казваше някога, бе вече заживяло с мисълта за предопределеност в коридорите на властта. Но след студеното утро на 10 ноември 1989 г. ситуацията рязко се промени и властовото наследство девалвира. Трябваше да се търсят нови пътища. Емблемата БКП-БСП вече не носеше изгоди, а и новопоколенците изпитваха тайна гнус от недодяланите си и "неуки" бащи. Неизветрелият мирис на цървули ги притесняваше и дразнеше деликатните им носове на комсомолски босове.
Съвсем да скъсат с лявото пространство, някак не идеше, там им бяха корените, въпреки че имаше и подобни опити. За да останат в политиката, трябваше да се променят или поне да създадат заблуждаващата представа за променност. Като пръв опит за разграничаване от лошото наследство бе появата на формированието ОСД, оглавено за пред хората от влъхуващия Кюранов, но суфлирано от лукаво о'бозе почившия Карлович. Да скъса с пъпната връв на партията майчица обаче, то не посмя и остана в нея като червей дървояд. Мухите кюрановки, според сполучливия израз на "Зора", останаха във все още стройните червени редици, опитвайки се да въздействат в социалдемократическо направление.
Като прецениха, и правилно, че това е бавна и трудна работа, пък и не особено перспективна, младите комсомолски лъвчета поеха по друг път. Те нямаха време да се мотаят и бързаха да се реализират сега и веднага. Така се пръкна ГОР, оглавявано от Александър Томов. Пристан и затул под тая партийна стряха намериха потомците на партокрацията. Те, както и вече изтъкнахме, искаха да се разграничат от бившата своя партия, но не и от електората й. Това ги постави в двойнственото положение на блудни синове, отрекли се от бащите си, но не и от тяхното имане.
При първия опит да влязат в парламента чрез ДАР новопоколенците за малко не сполучиха. И разбраха, че им трябва външна тяга. За целта наскоро си ушиха нови, европовидни дрешки с марката БЕЛ, което ще рече Българска Евролевица. Като такава вече се заигра със СДС. За СДС бе изгодно да цепи лявото пространство, пък и нали отметникът, поради природата на своето отметничество, е податлив и склонен на манипулации. Евролевицата се попремести малко вдясно, разграничи се от рождената си майчица, и пак "ин витро" прие в себе си сини зародиши.
Така политическият мелез, известен като Евролевица, окончателно се заформи. И влезе в НС. С помощта на СДС, който отвъди за собствена употреба своя си опозиция и с помощта на президента Стоянов, отредил й място в "А" отбора на привилегиите за миналите парламентарни избори. И известно време новоявената формация бе верен подгласник на синия мастодонт. Но и това не можеше да продължи прекалено дълго, защото всяка партия, дори и сътворена в ретортата на компромиса, все пак трябва да демонстрира собствена физиономия, ако не иска съвсем да се размие и обезличи.
Войната в Югославия бе поводът Евролевицата най-сетне да се легитимира като самостоятелна сила. И противно на очакванията, на многократно заявявания стремеж към евроинтеграция и лява модерност новопоклониците, воглаве с Александър Томов, изненадващо на пръв поглед се обявиха срещу ударите на НАТО. Но който познава паразитната природа на евролевите, не може да бъде изненадан. Не е никаква тайна, че електоратът на фамозната формация е твърде рехав, а и от колебливо и непостоянно естество. Сиреч - "воинството" е обидно маломерно за болезнения амбициоз Ал.Томов, който в своите политически сънища отдавна се вижда като министър-председател.
И нещо много важно - предстоят избори за местна власт, а след това и за парламент. А електоралният капацитет на Евролевицата въпреки митичния й портфейл е повече от скромен. Нещо повече - данните сочат стремителен отлив на симпатизанти.
Трябваше да се предприеме нещо стряскащо, драстично.
И то биде предприето - разграничаване от пронатовската политика на правителството.
Цел на занятието?
Можем да се досетим - отклоняване на гласове от БСП (просто няма откъде другаде!) и вливането им в урните на Евролевицата.
Сметка без кръчмар!
Гласове няма да се прелеят, защото за консервативно настроения електорат на БСП евролевите са ренегати, пък и те си позволиха твърде нелицеприятни изказвания по адрес на бившите си съпартийци. Въпреки всичко обаче цялата тази игра на Евролевицата изостри мнителността на СДС и чрез Христо Бисеров присъдата е комай произнесена. С флегматично чиновнически тон той наскоро заяви, че изборните възможности на Евролевицата са далеч под 4 %.
Нещо повече, еднозначната Елена поптодолова се появи с огромен букет цветя. Театрално склонила глава за почит пред паметника на жертвите на комунизма, после пред телевизионните камери, обяви, че достатъчно сме се кланяли пред едни политици и сега се покланяме пред други. Такива телодвижения обаче никой от червените редици нямаше да прости.
И колкото и да са рисковно нещо прогнозите, този път определено можем да кажем - Евролевицата е пред маргинализиране. Резултатите за нея на местните избори ще бъдат печални, но още по-печални ще са резултатите на парламентарните избори. Цяло чудо ще бъде, ако се прескочат заветните 4 %. Най-вероятно - не!
Ал.Томов, който вече определено се чувства застрашен и от своите, съвсем авторитарно втвърдява методите си, което е израз на слабост. Наскоро той изтърва следното брилянтно изречение: "Който е с мен, искам да ми вярва и да не коментира действията ми."
Това е може би началото на края. Да си позволи да говори така, може аятолах, но не и модерен политик.
И като в добре режисирана пиеса, на сцената е вече елегантният, зализан, обтекаем Камов, който определено наумява на актьор, чието амплоа е да играе ролята на любовник. Той е приятен във всяко едно отношение. И комай за всички. Пък нали е и от билдербергите.
В крайна сметка тъкмо Камов е евентуалният лидер, с който СДС е готов да "играе". Той е един пригладен и добре вчесан вариант на Томов. Пък и е сговорчив. И не чак толкова амбициозен, като че ли. По-скоро амбициозността му е покрита със змийски люспи.
Камов е типичен представител, същински, на последното поколение комсомолци, издънки на родовата партаристокраиця, който откровено се гнуси от бащите и търси за камуфлаж нови европейски одеяния. Това поколение е поколение на прагматици. Те нямат нито идеология, нито идеали.
За тях политиката е занаят. Целта им е една единствена - да се прехранват от властта.
Синдромът"ОМО"
Средствата за информация в България реагираха слабо на македонистката организация, политическите сили - също. Самите "омовци" явно са много доволни. Някой им обърна внимание и получават легитимност. Това подхранва надеждата и те да се превърнат в етническа партия по подобие на турското Движение за права и свободи или на безбройните цигански организации. (Макар и без етнос...) Разбира се, и да имат подобни претенции... В документите на учредяването четем, че крайната цел на организацията е освобождаването на Пиринска Македония от българска окупация и присъединяването й към македонската държава. Сега в документите за регистрация няма такова нещо, целите и задачите са подобни на тези на турската партия. Някой ги е научил какво да направят, за да бъдат регистрирани и наистина формално, по закона, те имат право.
Съдът, на базата на събрана от специалните служби информация, можеше да откаже регистрацията. Той можеше да я откаже и без информацията на тези служби, само на базата на досегашните обществени прояви на тази организация.
Но не отказа!
В пресата започнаха да се появяват обяснения, че регистрацията и участието в изборите на ОМО"Илинден" е само един отдушник на политическото напрежение, или пък това е просто акцент в скучната предизборна борба. Именно тези обяснения са отдушникът, защото отклоняват вниманието на нацията от истинското състояние на нещата.
А истинското състояние на нещата е такова, че всеки смислен българин може да си даде сметка какво представлява съдебната ни власт - политизирана, зависима, слугуваща. Ако внимателно проследите ролята на посолството на една велика сила в организирането и легитимирането на различни етнически и псевдоетнически огранизации, както и на религиозни секти, ще видите, че всичко идва от там.
След неуспеха с Камен Буров - да създадат помашка партия в България, сега залагат на ОМО. Това никой журналист по телевизия или във вестник дори не намекна, което пък е твърде многозначително за общото състояние на медиите и обществото. Още по-многозначително е, че опозицията не направи анализ и не потърси причините, само опонира съдебната регистрация в съответната инстанция. Ни политолог, ни социолог се обади каква е целта на тази регистрация и кой стои в дъното.
Целта бе точно формулирана от Соломон Паси по време на войната срещу Сърбия - Югоизточна Европа да бъде разделена на 20-тина държавици... дотолкова безпомощни, че да представляват само едно икономическо пространство, в което бавно, но неотклонно ще се промъкне ислямът.
Идва въпросът какво става със съвестта на хората от медиите, с тяхната обективност и служене на истината. Защото истината наистина е табу в либерално-демократичния свят, също както в ляво-доктринерския. Само че в онзи, който си отиде, са налагаше главно с тоягата, а в този, който дойде - главно с моркова. Иначе присъствието на вестник "Зора" в медийното пространство нямаще също да е "табу".
Затова се и получава така - медиите предполагат за ОМО "Илинден" едно или друго, само не това, което е. Няма значение дали това е истината и дали точно там е истината. Напротив, ако не търсиш истината, а служиш на интереси, пък били те и чужди, получаваш заплата и хонорори.
А когато с помощта на твърде много чужди пари ОМО "Илинден" влезе в парламента със знамето на македонския сепаратизъм, тези хора пак ще съчиняват причини и основания и пак това, което напишат, няма да има нищо общо с истината.
Употребената социалдемокрация
На 12 септември се проведоха избори за местната власт в най-голямата германска провинция Северен Рейн-Вестфалия, която има 18 милиона жители. Европейските средства за информация им отредиха първо място в коментарите и анализите си и с право, защото тези избори бяха много показателни за две основни линии в развитието на Европа - социалната и външната политика.
Политиката на орязването на социалните програми и на временните трудови договори, като че ли за парадокс, тя трябваше да бъде прокарвана от социалдемократическите партии на Европа. Защо "трябваше"?! Европа също се намира донякъде във "валутен борд" за да бъде заздравено еврото. Както България зависи от Международния валутен фонд и Световната банка, така и европейците зависят от световната финансова олигархия, което съсредоточава в ръцете си все по-големи и по-големи капитали.
След срива на комунизма либералният капитализъм остана без ограничаващия го опонент и "капиталът" предприе ново настъпление срещу "труда". Ограничаването на социалните програми на европейските правителства ще влеят милиарди в джобовете на едрия капитал за сметка на нациите. Системата на временните трудови договори ще създаде постоянна атмосфера на несигурност в обществата, при което те лесно се манипулират. Безцеремонното изхвърляне на наемните работници от всякоя сфера на улицата ще намали заплатите и отново твърде много пари ще останат за свръхбогатите.
Така социалдемократите загубиха преди време изборите на европейски парламент, а през миналата седмица германските социалдемократи губят изборите в Кьолн, в Северен Рейн-Вестфалия и т.н. Това показва, че на следващите парламентарни избори те със сигурност ще си идат и от висшата власт.
Европейците, и най-вече германците, от Втората световна война насам търпят опеката на Съединените щати.
Тя бе основателна предвид конфронтацията с комунистическия блок. Днес комунистическият блок го няма и тази опека става все по-излишно бреме. НАТО бе създадена като блок за коалиционна война на Изток, но всъщност бе главният инструмент на опеката. Днес, когато противостоянето с Изтока отпадна, остана само опеката и тя се прояви във войната срещу Югославия.
Независимо от чудовищния натиск на средствата за информация обществото на Запад каза категорично "не" на тази война, а това значи не на опеката. Западните нации започнаха да разбират, че ако вчера Съединените щати ги хвърлиха в една неморална война срещу малката и слаба Югославия, то утре могат да ги въвлекат в голяма авантюра, например нашествие в Русия. Освен това мнозина там започнаха да проумяват, че на практика армиите на европейските нации се превръщат в жандармски корпуси на Държавния департамент. Това заплашва собствената им идентичност и вътрешен суверенитет.
Социалдемократите, вече употребени, ще си идат от властта в европейските държави, но това едва ли решава проблема. Десните партии съвсем не гарантират промяна в статуквото. За да получи своята идентичност обратно, Европа трябва да преструктурира своето обществено пространство отново и на сцената да се появят нови националноотговорни партии. И сега някои от тях, охулвани от медиите като крайно десни, се появяват тук-там на политическата сцена. Тяхното израстване среща грандиозния натиск именно на финансовата олигархия и нейната медийна армия. Това обаче не може да продължи дълго и в края на краищата Европа ще получи обратно правото да защитава собствените си интереси. В това отношение Югославия е един добър пример, но недостатъчен за Европа. Пример може да даде голяма и силна държава, на каквато по едно време се правеше Франция. Пример може да даде и Германия, където процесите се бавят заради тежкото историческо наследство. Пример може да даде и Русия, ако изживее шока от поражението в "Студената война". Спомнете си: "Пока Россия не встанет... ".
Базата или голи сред вълци
Руското списание "Експерт" съобщи, че американски военни водят тайни преговори с българското Министерство на отбраната за построяване на военна база в Добруджа. Вестник "Монитор" твърди, че от Министерството отрекли информацията да е вярна. Същото направили и от президентството. Но цитира "висш офицер от Генщаба", който казал, че разполагането на военноразузнавателна база в България е част от стратегическите планове на Съединените щати за трайно военно присъствие на Балканите. Броени дни след това, на Националния празник на независимостта, президентът каза, че няма преговори... но, ако американците поискат, България ще предостави територия.
С това изказване въпросът дали е вярно, става съвсем излишен. Но той става и глупав, ако внимателно се прочетат геополитическите концепции на американските стратези през последните десет години. Политическата практика за този срок съответства напълно на теорията за еднополюсния свят, независимо от нюансите. Засега Държавният департамент удържа победи на всички фронтове:
1. Той успява да задържи Европа и главно Германия в безпомощното състояние на "ограничен суверенитет". Основният инструмент тук е финансовият натиск на отвъдокеанската олигархия и медийната обработка на обществата на Стария континент.
2. Успява да задържи Русия в състоянието на непрекъснат срив и реагира извънредно активно на всеки, макар и най-слаб сигнал за сближаването й с Китай и Иран.
3. Срина икономически с финансови манипулации проспериращите държави от Далечния Изток и строго следи Китай да не излиза извън рамките на регионална сила.
4. Притисна и изолира арабските националистически режими, за да задуши в зародиш всеки опит за организация на антиамерикански блок в Близкия Изток.
Моментът, който засяга България, остава на второ ниво. Това е изнасянето на въоръжените сили на НАТО досами границите на Русия, Беларус и Украйна. Тук планът е дългосрочен. Подриването на Русия отвътре чрез икономически натиск и манипулации на продажни политици. Следва нейното разчленяване на отделни държави, а колкото повече са те, толкова по-добре. След това разпалването на вътрешни конфликти в тях и намеса с обичайния аргумент за защита на "демокрацията и правата на човека..."
Колонизацията на Източна Европа е просто една от авангардните акции в стратегията за световно господство, а съдбата на България - незначителен епизод. Войната срещу Югославия бе планирана и разпалена само като пример за всички, които се опитват да се съпротивляват на това господство.
Разбира се, че ще построят база, и то не една. Отначало само разузнавателна, а после въздушна, морска и сухопътна. Заедно с базите по целия фронт на изток, базите в България ще осигуряват настъпленията на Запада срещу Русия.
И така, започва да се сбъдва прогностиката на "Нова зора", която сме предлагали от момента, в който Соломон Паси се изправи във Великото народно събразие и предложи България да стане член на НАТО. Ето България вече участва в завоевателна война на страната на Запада срещу Сърбия. Ето, българската армия е сведена като численост, възможности и концепция до една жандармерия. Ето, в нея започва строеж на военни бази срещу Русия... Срещу Русия!!!
Тук можем да направим единствено възможното - да се обърнем към историческия опит, който ни диктува единствено възможната формула: От Освобождението до днес България е била участник в три военни коалиции, две от които против Русия и една - с Русия. Резултатите и в трите случая са едни и същи, меко казано печални. И трите опита да решим проблемите си с чужда, независимо каква помощ завършиха с погроми, от които останахме една шепа. Сега властници и ментори ни изправят срещу Русия.
На това място винаги се намират опоненти, които да обяснят, че Русия е разбита и слаба. Други ще настояват, че НАТО е миротворческа коалиция и срещу Русия няма да тръгне. Трети ще развият тезата за демократична, адаптирана към Запада Русия... Каквато и да е тя обаченесметните природни богатства в нейните недра и трябва да бъдат отнети от нея. С други (американски) думи, Русия трябва да сътрудничи на Съединените щати, да стане, както каза Збигнев Бжежински, техен клиент, докато... бъде унищожена. Ако не иска, ще бъде принудена и влог в това принуждение се опитват да спретнат за нас, българите.
Спомнете си как в Плевенския мемориален комплекс на 3 март президентът ни Петър Стоянов се обърна към освободителите с думите: "Ние никога няма да тръгнем срещу вас... " Сега от президентството госпожа Нери Терзиева се глуми над тревогите на българите, като ги нарича "забавни". Какво друго е това освен цинизъм?!
Базата е само епизод от въвличането на нацията ни в най-голямата авантюра, която може да бъде измислена в световната история. Опит да се унищожи държава с примерно хиляда ядрени бойни глави и тройно повече средства те да бъдат пренесени навсякъде по земята.
И ние, голи сред вълци, ще участвуваме в това?
Западът е станал тоталитарен
Размисъл
20 години след като бе изгонен от Съветския съюз, Александър Зиновиев се завърна току що в Русия. Непримиримият логик от дисиденството, авторът на "Зейнали висоти" и "Лъчезарно бъдеще", днес отправя обвинение срещу свободния свят, който го бе приел.
Разочарован от Европа, известният писател реши да се "подслони" в Русия
"Фигаро магазин": - С какво чувство се връщате в Русия след едно толкова дълго изгнание?
Александър Зиновиев: - С това, че съм напуснал една уважавана сила, мощ дори плашеща, и това, да намеря сега една победена страна, в развалини. Никога не бих напуснал СССР, ако ми беше даден избор, обратно на други. Изгнанието беше едно истинско наказание за мене.
Ф.М.: - Все пак бяхте приети с отворени обятия!
А.З.: - Истина е... Но въпреки триумфалния прием и световния успех на книгите ми, винаги съм се чувствувал чужденец на Запад.
Ф.М.: - След падането на комунизма Ваш главен обект на изследване и критика стана западната система. Защо?
А.З.: - Защото това, което бях казал, се случи: падането на комунизма се превърна в падане на Русия. Русия и комунизмът бяха станали едно и също нещо.
Ф.М.: - Борбата срещу комунизма е прикривала волята за отстраняване на Русия?
А.З.: - Абсолютно. Руската катастрофа бе желана и програмирана на Запад. Казвам го, защото в известен период бях осведомен. Четох документи, участвах в изследвания, които под претекста за борба срещу една идеология, подготвяха смъртта на Русия. И това ми стана дотолкова непоносимо, че не можех повече да живея в лагера на тези, които разрушават моята страна и моя народ. Западът не е нещо чуждо за мене, но това е враждебна сила.
Ф.М.: - Станали сте патриот?
А.З.: - Патриотизмът не е мой проблем. Получих интернационално възпитание и съм му верен. Впрочем не мога да кажа дали обичам или не Русия и руснаците. Но принадлежа на тази страна. Сегашните нещастия на моя народ са такива, че не мога да продължа да ги съзерцавам отдалече. Бруталността на мондиализацията изясни неприемливи неща.
Ф.М.: - Дисидентите обаче говореха, като че тяхната страна беше демокрацията и техния народ - правата на човека. Сега, когато този начин на виждане е доминиращ на Запад, Вие, изглежда, воювате с него. Няма ли противоречие?
А.З.: - По време на студената война демокрацията беше оръжие, насочено срещу комунистическия тоталитаризъм, но тя имаше предимството да съществува. Всъщност днес се вижда, че епохата на студената война беше кулминационната точка в историята на Запада. Едно изключително благополучие, истински свободи, изключителен социален прогрес, огромни открития - научни и технически, всичко беше! Но Западът също се измени макар и незабележимо.
Започналата тогава неуверена интеграция на развитите страни представляваше в действителност първите стъпки на мондиализацията на икономиката и глобализацията на властта, на които сега сме свидетели. Една интеграция може да бъде благородна и положителна, ако тя отговаря на законното желание на близките нации да се обединят. Но тя от самото начало бе замислена като вертикални структури, доминирани от наднационално правителство. Без успеха на руската контрареволюция, не би било възможно да бъде предприета мондиализацията.
Ф.М.: - Ролята на Горбачов не беше положителна всъщност?
А.З.: - Не мисля по този начин. Обратно на общоприетата идея съветският комунизъм не се срути заради вътрешни причини. Неговото падане е най-голямата победа в историята на Запада! Колосална победа, която повтарям го, позволи установяването на планетарна власт. Но краят на комунизма бележи също края на демокрацията. Нашата епоха не е само посткомунистическа, тя е също постдемократична. Днес ние присъстваме на установяването на демократичния тоталитаризъм или ако предпочитате - на тоталитарна демокрация.
Ф.М.: - Не е ли това малко абсурдно?
А.З.: - Съвсем не. Демокрацията се подразбира като плурализъм. А плурализмът предполага противопоставяне поне на две сили повече или по-малко равни, сили, които се сражават и си влияят същевременно. В епохата на студената война имаше световна демокрация, глобален плурализъм, в чиято среда съществуваха взаимно: капиталистическа система, комунистическа система и дори структура по-неопределена, но жива, както и непринадлежащите към тях. Съветският тоталитаризъм беше чувствителен към към кпитиките, идващи от Запада. От своя страна Западът понасяше също влиянието на СССР, главно посредством неговите собствени комунистически партии.
Днес ние живеем в свят, доминиран от една единствена сила, от една единствена идеология, от една единствена мондиалистка партия. Учредяването на тази, последната, започна също в епохата на студената война, когато транснационалните надструктури започнаха прогресивно да се основават под най-различни форми: търговски, банкови, политически, посреднически дружества. Въпреки различните им сектори на дейност силите бяха обединени чрез тяхната наднационална природа. С падането на комунизма, те се озоваха в управлението на света. Западните страни са доминиращи, но също и доминирани, тъй като те губят прогресивно суверенността си в полза на това, което наричам "надобщество". Планетарното надобщество е съставено от търговски предприятия и нетърговски организми, чиито зони на влияние надхвърлят нациите. Западните страни са подчинени като другите на контрола на наднационалните структури.
И тъй суверенността на нациите беше също една съставна част от плурализма и от демокрацията, в рамките на планетата. Съвременната доминираща власт смазва суверенните държави. Интеграцията на Европа, която се провежда пред очите ни, предизвиква изчезването на плурализма вътре в този нов конгломерат, в полза на наднационалната власт.
Ф.М.: - Но не мислите ли, че Франция и Германия остават демократични страни?
А.З.: - Западните страни познаваха истинска демокрация в епохата на студената война. Политическите партии имаха истински идеологически различия и различни политически програми. Органите на пресата също имаха явни различия. Всичко това влияеше на живота на хората, допринасяше за тяхното благосъстояние. Това свърши вече. Защото проспериращият демократичен капитализъм, този на социалните закони и трудовите гаранции, дължеше много на плашилото комунизъм. Масивната атака срещу социалните права на Запада започна с падането на комунизма на Изток. Днес социалистите на власт в повечето европейски страни водят политика на социално демонтиране, което разрушава всичко, което имаше в капиталистическите страни именно поради социализма. На Запад не съществува вече политическа сила, способна да защитава правата на онеправданите. Съществуването на политическите партии е чисто формално. Техните различия се заличават все повече с всеки ден.
Войната на Балканите беше всичко освен демократична. При това тя беше водена от социалисти, исторически противопоставяли се на този род авантюри. Еколозите, също на власт в повечето страни, аплодираха екологичната катастрофа, предизвикана от бомбардировките на НАТО. Демокрацията се стреми следователно също да изчезне от западната социална организация. Тоталитаризмът се разпространява навсякъде, тъй като наднационалната структура налага своя закон на нациите. Тази недемократична надструктура дава заповеди, санкционира, организира ембарго, бомбардира, довежда до глад. Дори Клинтън се съобразява с нея.
Финансовият тоталитаризъм подчини политическите власти. Финансовият тоталитаризъм е студен. Той не познава нито милост, нито чувства. В сравнение с финансовата диктатура политическите диктатури са милостиви. Известна съпротива беше възможна дори и при най-твърдите диктатури. Но никакъв бунт не е възможен срещу банката.
Ф.М.: - А революцията?
А.З.: - Демократичният тоталитаризъм и финансовата диктатура изключват социалната революция.
Ф.М.: - Защо?
А.З.: - Защото те комбинират всемогъщото военно насилие и планетарното финансово задушаване. Всички революции се ползваха с подкрепа, дошла от чужбина. Това повече не е възможно поради липса на суверенни страни. Още повече че в основата на социалната стълба работническата класа бе заместена от класата на безработните. И тъй какво искат безработните? Работа. Те следователно са (обратно на работническата класа от миналото) в едно положение на слабост.
Ф.М.: - Всичките тоталитарни системи имаха идеология. Каква е тази на това ново общество, което Вие наричате постдемократично?
А.З.: - Най-влиятелните западни теоретици и политици считат, че сме влезли в постидеологическа епоха. Тъй като те подразбират под "идеология" - комунизъм, фашизъм, нацизъм и т.н. В действителност идеологията, суперидеологията на западния свят, разработвана в течение на последните 50 години, е много по-силна от комунизма или националсоциализма. Западният гражданин е много по-заблуден от нея, отколкото беше съветският в резултат на комунистическата пропаганда. В идеологическата област идеята има по-малко значение от механизмите за нейното разпространяване. И тъй, могъществото на западните медии е несравнимо по-голямо например от това на Ватикана, на върха на властта му. И това не е всичко: кино, литература, философия, всички средства за влияние и разпространение на култура в широк смисъл, вървят в една и съща посока. При най-малкия подтик работещите в тези области реагират колективно, което кара да се вярва, че заповедите идват от единствен източник на власт. Достатъчно е да бъде взето решение за изобличаване на един Караджич, един Милошевич или друг, за да се задейства машината на планетарната пропаганда срещу тези хора. Ами тогава би трябвало да бъдат съдени политиците и генералите на НАТО, защото нарушиха всички съществуващи закони, съкрушителното болшинство от западните граждани бе убедено, че войната срещу Сърбия е справедлива и добра.
Западната идеология комбинира и съгласува идеите във функция от нуждите. Една от тях е, че западните ценности и начин на живот са по-висши от тези на другите, докато за повечето от народите на планетата тези стойности са преходни - опитайте да убедите американците, че от тях Русия ще загине, никога няма да успеете. Те ще продължат да доказват, че западните ценности са универсални, прилагайки така един от основните принципи на идеологическия догматизъм. Теоретиците, медиите и западните политици са абсолютно убедени в превъзходството на тяхната система. Това именно им позволява да я налагат на света с пълно съзнание.
Ф.М.: - Но тази "суперидеология" не разпространява ли също толерантност и уважение?
А.З.: - Когато слушате западните елити, всичко за човешката личност е чисто, благородно, изпълнено с уважение. Правейки това, те прилагат класическото правило на пропагандата: да прикриват реалността с речи. Но е достатъчно да включите телевизора, да отидете на кино, да отворите книги с огромен успех, да слушате най-разпространяваната музика, за да си дадете сметка, че това, което в действителност е разпространявано, е култ към секса, насилието и парите. Великодушната и благородна реч е предназначена само да прикрива тези три стълба - има и други, тоталитарната демокрация.
Ф.М.: - Да се вярва в това, не е ли като да сте жертва на представата за заговор?
А.З.: - Какъв заговор? Няма никакъв заговор. Световното правителство е ръководено от управляващите наднационалните структури - търговски, финансови и политически, познати на всички. Според моите сметки, петдесетина млн. души участват в това суперобщество, което ръководи света. САЩ са метрополията. Страните от Западна Европа и някои стари азитаски "дракони" са базата. Другите са доминирани, следвайки твърдата икономико-финансова градация. Това е реалността. Пропагандата претендира, че световното правителство, контролирано от световен парламент, е желано, тъй като светът е едно широко братство. Не са ли това празни приказки предназначени за масите?
Ф.М.: - Европейският парламент също?
А.З.: - Не, тъй като Европейският парламент съществува. Но би било наивно да се вярва, че Европейският съюз е създаден, защото правителствата на страните, за които се отнася, са го решили от любезност. Европейският съюз е инструмент в разрушаването на националните суверенитети. Той участва в проектите, изработени от наднационалните организми. Не трябва да се забравя, че законите управляват социалната организация. Да се организират 1 млн. души е едно нещо, съвсем друго е 100 млн., това е още по-сложно. Да се организират 500 млн. пък е огромна задача. Трябва да се създадат нови организми за управление, да се обучат хора, които да ги управляват, да ги накарат да функционират. Това е абсолютно необходимо. Съветският съюз е класически пример на мултинационален конгломерат с наднационална управляваща структура. Европейският съюз иска да направи по-добро от Съветския съюз. Това е законно. Преди 20 години бях поразен в каква степен тъй наречените недостатъци на съветската система бяха засилени на Запад.
Ф.М.: - Например?
А.З.: - Планирането! Западната икономика е безкрайно по-планирана, както никога не е била съветската икономика. Бюрокрацията! В Съветския съюз 10-12 % от активното население работеше в управлението и администрацията на страната. В САЩ то е между 16 и 20 %. И при това СССР бе критикуван за планираната му икономика и за тромавостта на бюрократичния апарат. ЦК на КПСС назначаваше 2000 души. Апаратът на съветската комунистическа партия беше съставен от 150 хиляди служители. Вие ще намерите днес на Запад десетки, дори стотици предприятия, банкови и индустриални, които наемат много по-голям брой хора. Бюрократичният апарат на съветската комунистическа партия беше жалък в сравнение с този на големите мутинационали. СССР беше в действителност страна, недобре ръководена. Служещите от администрацията би трябвало да бъдат 2 до 3 пъти по-многобройни. Европейският съюз го знае и държи сметка за това. Интегрирането е невъзможно без създаване на значителен административен апарат.
21 век ще надмине нашия по ужас
Ф.М.: - Това, което казвате, е противно на либералните идеи, обявени от европейските управляващи. Смятате ли техния либерализъм за фасада?
А.З.: - Либералното общество не съществува вече. Неговата доктрина е напълно изпреварена в една епоха на изключителна в историята капиталистическа концентрация. Движенията на огромни финансови маси не държат сметка нито за интересите на държавите, нито за тези на народите. Народи съставени от индивиди. Либерализмът предполага лична инициатива и личен финансов риск. Но днес нищо не се прави без парите на банките. Тези банки, все по-многобройни, водят диктаторска политика на ръководство по естество. Собствениците са под властта им, тъй като всичко е подчинено на кредита, и по-точно на контрола на финансовите сили. Значението на индивидите - основа на либерализма, намалява непрекъснато. Няма значение всъщност кой управлява едно или друго предприятие; една или друга страна. Буш или Клинтън, Кол или Шрьодер, Ширак или Жоспен, какво значение има? Те водят и ще водят една и съща политика.
Ф.М.: - Тоталитаризмите на 20 век бяха много жестоки. Не може да се каже същото за западната демокрация.
А.З.: - Не методите имат значение, а резултатите. Един пример. СССР загуби 20 млн. души и понесе много големи разрушения, сражавайки се с нацистка Германия. По време на студената война, война без бомби, нито оръдия при това, загубите по всички линии бяха много по-значителни! Продължителността на живота на руснаците в последните 10 години намаля с 10 години. Смъртността по катастрофален начин надвиши раждаемостта. Два милиона деца не спят по домовете си. Пет милиона деца на ученическа възраст не ходят на училище. Регистрирани са 12 млн. наркомани. Алкохолизмът стана всеобщ. Не са годни за военна служба 70% от младите поради физическото им поражение, преследвано от Запада. Ако това продължава, населението на страната бързо ще спадне от 150 на 100, после на 50 млн. жители. Демократичният тоталитаризъм ще надмине всички, които предхождащи.
Ф.М.: - По насилие?
А.З.: - Дрогата, лошото хранене, СПИН-ът са по-ефикасни от военното насилие. Въпреки това след студената война, чиято разрушителна сила бе колосална, Западът току що измисли "мирната война". Ирак и Югославия са два примера за несъответен отговор и колективно наказание, което пропагандният апарат се натовари да представи като "справедлива кауза" или като "хуманитарна война". Упражняването на насилие от жертвите срещу самите тях е една друга възприета техника. Руската контрареволюция от 1985 г. е пример за това. Но воювайки срещу Югославия, старните от Западна Европа воюваха срещу самите себе си.
Ф.М.: - Според Вас войната срещу Сърбия беше също война срещу Европа?
А.З.: - Абсолютно. Съществуват сили в средите на Европа, способни да й наложат да действа срещу самата себе си. Беше избрана Сърбия, защото упорстваше на валяка на мондиализма. Русия би могла да бъде следващата в списъка. Преди Китай... Ф.М.: - Въпреки своя ядрен потенциал?
А.З.: - Руският ядрен арсенал е огромен, но надминат. Още повече че руснаците са морално готови да бъдат завладени. По примера на своите прадеди, които се отдаваха на надеждата, че ще живеят по-добре при Хитлер, отколкото при Сталин, като пожелаваха това завладяване със същата луда надежда за по-добър живот. Това е идеологическа победа за Запада. Само едно промиване на мозъка може да накара някой да вижда като положително насилието, извършено срещу самия него.
Тръгвайки оттук, мисля, че 21 век ще надмине по ужас всичко, което е познавало човечеството досега. Помислете само за бъдещата битка срещу китайския комунизъм. За да се победи една толкова населена страна, нито 10, нито 20 милиона, но може би 500 милиона души, ще трябва да бъдат "отстранени". С развитието, което познава пропагандната машина, това число е напълно постижимо. Явно в името на свободата и правата на човека. Освен ако една нова кауза, не по-малко благородна, не произлезе от някоя институция, специализирана по обществените отношения.
Ф.М.: - Китай и Индия протестираха срещу бомбардировките над Югославия. Биха ли могли те да образуват един полюс на съпротива? Два милиарда души не са нищо.
А.З.: Не е това проблемът. Ако беше взето решение, Сърбия би престанала да съществува за няколко часа. Ръководителите на новия световен ред избраха, както изглежда, стратегията на постоянно насилие. Местните конфликти ще следват един след друг, за да бъдат спирани от машината на "миролюбивата война", което ние току що видяхме на практика. Това може да бъде наистина техника на планетарно ръководство. Западът контролира по-голямата част от световните природни ресурси. Неговите интелектуални ресурси са милион пъти по-големи от тези на останалата планета. Това смазващо превъзходство е, което определя неговата техническа, артистична, посредническа, информационна, научна власт, от която произтичат всички останали форми на господство. Всичко би било просто, ако бе достатъчно само да завладееш света. Но той трябва още и да бъде управляван. Това е основният въпрос, който американците се опитват сега да разрешат. Милиард хора от Запада и техни подобни ще управляват останалия свят. Но този милиард трябва да бъде ръководен на свой ред. Вероятно ще трябва 200 млн. души, за да управляват Западния свят. Трябва да бъдат селектирани, обучени. Ето защо Китай е осъден на неуспех в борбата срещу западната хегемония. Тази страна няма нито икономическите, нито интелектуалните ресурси, за да задейства един апарат на ефикасно управление, съставен от около 300 млн. индивида. Единствен Западът е способен да разреши проблемите в рамките на планетата. Това вече става. Стотици хиляди от Запада, намиращи се в бившите комунистически страни, в Русия например заемат ръководни постове, и то в смазващо болшинство. Тоталитарната демокрация ще бъде също и колониална.
Ф.М.: - Но това господство няма ли да бъде въпреки всичко едно добро за човечеството?
А.З.: - Тези, които ще живеят след 10 поколения, ще могат действително да кажат, че нещата са били направени за доброто на човечеството, иначе казано, за тяхното добро. Но за руснака или французина, който живее днес? Може ли той да се радва, че бъдещето на неговия народ би могло да бъде това на индианците в Америка? Терминът човечество е една абстракция. В действителния живот има руснаци, французи, сърби и т.н. И тъй, ако нещата продължат, както са тръгнали, народите, които са направили нашата цивилизация - мисля преди всичко за латинските народи, прогресивно ще изчезнат. Западна Европа е залята от прилива на чужденци. Ние още не сме говорили за това, но то не е случаен резултат, нито пък на неконтролирани движения. Целта е да се създаде в Европа ситуация, подобна на тази в САЩ. Да се знае, че човечеството ще бъде щастливо, но без французи не би радвало толкова сегашните французи.
Преди всичко да се остави на земята ограничен брой хора, които биха живели като в рай, би могло да бъде разумен проект. Онези там биха мислили всъщност, че тяхното щастие е резултат на хода на историята... Не, не е живот този, който ние и нашите живеем днес.
Ф.П.: - Може ли да се каже, че Западът изживява една радикализация, която носи зародишите на своето собствено разрушение?
А.З.: - Нацизмът бе разрушен в една тотална война. Той би продължил да живее, ако не беше сразен отвън. Социалните системи не се саморазрушават. Само външна сила може да унищожи една социална система. Както единствено едно препятствие може да попречи на топката да се търкаля. Бих могъл да го докажа, както се доказва една теорема.
В действителност ние сме доминирани от една страна, разполагаща с поразяващо превъзходство -икономическо и военно. Новият световен ред иска да е еднополюсен. Ако наднационалното правителство успее, без да има никакъв външен неприятел, тази социална система би могла единствена да съществува до края на времето. Един човек само може да бъде разрушен от неговите собствени болести. Но една група, дори ограничена, ще има тенденцията да оцелее чрез репродукция. Представете си социална система, съставена от милиард индивида. Нейните възможности да забележи и спре саморазрушителните явления ще бъдат безкрайни.
Костов кори слугинския кабинет
Иван Костов размаха пръст на собствената си власт - на 17 септември събра в дом N 2 на резиденция Бояна Министерския съвет и предупреди: "Вие трябва да станете слуги на народа, какъвто съм станал аз. Това ви го казвам в буквалния смисъл на думата. И всеки ден трябва да го правите. Иначе няма власт. "
