СЪПРОТИВАТА, СТАЕНА В ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА... Горните думи са от първото изречение в статия на Юлия Кръстева във в."Монд" (19 април, 1999), преведена от в."Култура" (21 май, 1999), която се опитва да обясни днешната "криза" на изток от България с конфесионалното моделиране на нашия разум. Това именно моделиране ни е направило, според нея, "мъже и жени, които са се отдали на историята" и затова всички православни треперели за своите "братя" сърбите... По-нататък в текст и контекст излиза, че главният проблем на православните християни в модерния свят е тяхната секуларизация, разбирана тук единствено като освобождаване на индивида от влиянието на църквата (религията).
Авторката с внушаващо респект у българските читатели име, а сред читателите на "Монд" - несъмнено дълбоко уважение - е създала една презумптивна картина за общество, което явно не познава, защото иначе не би слагала под един знаменател толкова различно моделирани нации като руската, румънската, българската, гръцката и най-сетне сръбската. Тя заблуждава западното обществено съзнание, че "Народите, които утре искат да се интегрират в една разширена Европа, си препращат един на друг своята специфична и скрита за самите тях концепция за индивида под формата на конфликти, които в най-лошия случай се изразяват в религиозни войни, а в най-добрия - като непреодолими несъвместимости. " Остава някой да обясни на самата авторка, че в Югоизточна Европа никога не са се водили религиозни войни за разлика от чудовищните конфесионални касапници в Западна. Тукашните народи нямат в историята си инициатива, подобна на още по-кървавите кръстоносни походи, през първия от които, в името на бога, неговите рицари са разпаряли в Йерусалим живи женски и детски кореми да търсят вътре злато.
Не искам да кажа, че средновековието на православните е по-малко жестоко, но именно в него божието име не мотивира историята. Следователно, погрешна е основната идея в тази статия, от там и заблудата на самата авторка, заблудата и на нейните френски читатели, които текстът ще придвижи с още една стъпка към сатанинския образ на православието.
По силата на своите занимания Юлия Кръстева рефлективно търси причините за трудната адаптация на православния човек към западното културно моделиране. Тук пък пропуска да си спомни, че такъв опит не е правен, а и кому е нужен? Дали превъплъщението на православния е непременно условие за съвместимостта между него и католика? Защото току що прочетох у Самюъл Хънтингтън известния на всички факт, че единствените емигрантски конфесионални общности, които не се адаптират към съответните социуми на Запада, това са тези на исляма. С православните проблемите не са били, кой знае колко по-големи отколкото например с португалците във Франция преди две-три десетилетия. Тогава за каква несъвместимост може да става дума, ако православни страни станат членове на Европейския съюз?!
Юлия Кръстева напразно затъва в теологията на православието: "На доброволната светлина на разума и на неговото постоянство да задава въпроси и критикува не само божественото, но и социалните връзки, се противопоставя православната екзалтираност на една неизразима религиозна интимност и на църковната общност. " Защото днес тази екзалтираност отдавна няма стойност, а когато е имала, тя няма определящо значение за формиране на културния модел.
Тук се връщаме към началото на тези редове, за да напомним, че, ако горната теза не касае примерно русите, то за българите тя е валидна от самото начало на тяхното православно битие... Ненапразно екзалтация - външна и вътрешна - у българите се наблюдава само в онзи обред, който има чисто българска специфика.
Става дума за уникалния култ към славянските просветители, и неразбираемото за западния човек сакрализиране на тяхното дело. Иначе да се пише, че православният българин е екзалтиран, в какъвто и да било смисъл, си е чиста хумореска.
По същия неправомерен начин е оценила авторката и политическата инструментализация на православието. Всъщност политически инструмент православните църкви на страните от Югоизточна Европа са били само през турското робство, когато "заместват" държавната власт на нацията и в известен смисъл представят тази нация пред чуждата власт. Иначе в нормалното историческо битие основната им функция по отношение на държавните институции е да сакрализират техните форми и механизми, като по такъв начин укрепват идентичността и легитимността на самата власт. За сравнение ще напомня случая с кръстоносните походи, когато кралете и тяхното обкръжение са политическият инструмент на католическата църква, а в движението на самите походи се получава обратното - църквата става инструмент на кралете.
Ако Юлия Кръстева нямаше впечатление за православието предимно от общуването с баща си, както тя самата признава, а познаваше добре тезата на цезаро-папизма и нейното превъплъщение, щеше да разбере, че този модел също има своите резултати. Най-вероятно зациклянията в механизма му идват от това, че нациите, изповядващи православието, се намират в т.нар. БРОД - пространството, което отделя европейската от азиатските цивилизации - и постоянно се намират по ударите на една или друга инвазия. Това се отнася особено много до правславните от Югоизточна Европа, изпитали колапса на едно 500-годишно азиатско робство, върнало ги далече, обратно в тяхната история, дори там, където те никога не са били.
Юлия Кръстева търси причината и следващите тази причина мотивации там, където ги няма. Истина е, че православната църква е много консервативна, но също истина е, че тя не играе съществена роля в политиката. Днес, поне в България, а донякъде и в другите православни страни, основната й функция остава да интегрира и катализира чувството за СЪПРИЧАСТИЕ, така отслабено от въздействието на политическата реализация на лявата доктрина.
Истината е, че православната теза за интимното сливане на духовността и знанието има невероятни морални предимства пред изхабеното недоносче на съвременния протестантски дух.
Защото индивидуализацията, която Просвещението сакрализира, лиши от всякаква условност и въведе като главна мярка за свобода еротизма, чиято сатанинска сила днес няма кой и с какво да обуздае. От тази индивидуализация, КОЯТО ПРЕДРАЗПОЛАГА КЪМ БЕЗОТГОВОРНОСТ, последваха изброените от авторката "нарушаване на закона, токсикомания, психосоматични състояния" т.е. "катастрофалните размери... на депресивните психически разстойства. " Е, тогава защо им трябва на православните протестантският индивидуализъм?
Критиките към православието не за пръв път идват откъм Франция, люлката на реформисткия либерализъм. В негово име френските революции проляха потоци кръв, които преди доста време са изглеждали оправдани. Днес се вижда, че е било напразно, както напразно и престъпно е всяко оправдание на кръпопролития. Духът на просвещението не е мъртъв, но вече е ненужен и трябва да го смени духът на морала. Ето кое не достига на цивилизованото човечество, на човешките цивилизации изобщо. И вместо да призоват този дух, интелектуалците на Запада търсят противник там, където го няма. А противникът е пред всички нас, той настъпва с виртуалния свят, който въвежда лъжата като основа на човешкото битие.
Юлия Кръстева предлага конфесионална федерация на християнските църкви, на "различните християнски течения", главните фактори на духовността на Европа. Така щяло да се извърши моралното и личностно възстановяне на бившите комунистически страни с православна религия, щяло да се постави началото на истинска светска, критична, просветна и философска дейност, която... да доведе до истинска секуларизация. Прочее, смята тази българка, изживяваща се като европейска интелектуалка, главното, основното е "да бъде възстановена свободната личност".
Горката, тя не знае, че Западът в момента прави точно обратното сред народите на Европейския Югоизток, и по-специално у православните. Унищожавайки с бомби и ракети вярата в сакралитета на обществената воля, мерките за лъжа и истина, универсализма на доброто и злото, Западът показва, че православието има своето място в човешката цивилизация. Не то, а волята на злото, и правото на силния носят вина за днешни и вчерашни кръвопролития. Защото от Запад ни зоват да се търпим един друг, а самите те не търпят някой да им противоречи.
Подозирам, че атаките срещу православието не са случайни, а още по-малко изразяват грижа за самите православни. Ortodoxia е латинското наименование на православието, което буквално значи неотклонно непоколебимо следване на принципите, последователност във възгледи и убеждения.
Това именно плаши Запада, защото за него адаптация значи унищожение, подмяна на човека, такъв, къкъвто го е създала НЕГОВАТА история. Защо на православието се ОТРИЧА ПРАВОТО НА СЪЩЕСТВУВАНЕ, а на православните - правото на вяра. Защо те се приемат като чужди от техните братя-християни от Запада?! Защо днес Западът защитава правото на мюсюлманите на всичко, което поискат, а правото на православните на съществуване изобщо се отрича?
Няма нужда от никакво "преминаване отвъд схизмите", има нужда от преминаване отсам морала.
Това значи да се намери мярка между индивидуалността и съборността Защото се видя, че атомизацията на социума е ад. Наскоро американски вестник описа пилотът на В-2, който излетял отвъд океана, стигнал Югославия, хвърлил десетина 900-килограмови бомби, върнал се да участва в малко семейно тържество. Това, без да си зададе въпроса: Кой е долу? И сигурно, без да е виждал жив сърбин или албанец! Свободната личност е загубила човешкия си образ именно поради своята индивидуализация, автономизация, наречете го както щете. Разбойникът, който убива, за да граби, също е свободна, автономна личност, сигурно и щастлива при някой голям "удар". Но какво има общо той с онова, което ни прави човеци?
Накрая на своята статия Юлия Кръстева цитира нихилиста на Достоевски: "Бог е мъртъв, всичко е позволено", за да докаже, че нихилизмът е структура, тайно присъща на православието.
Седя пред теливизионния екран, гледам и слушам как ме убеждават, че като разрушат една прекрасна европейска страна, ще възцарят мира... Чий бог е мъртъв?
Носителят на "справедливостта"
Поредният повод за размисъл в тази насока ни дава войната на НАТО срещу Югославия. Без да защитаваме различните национализми в бивша Югославия, да оправдаваме етническите чистки, нарушаването на човешките права и режима на Милошевич, трябва да обърнем внимание на нещо друго, по-важно, скрито зад официалната западна пропаганда.
Нарушаването и "защитата" на правата на човека винаги се съпровожда с неопределените, но плашещи позовавания на "стратегическите интереси". Става въпрос за НАТО, като проводник на правата на човека и новата глобална нравствена политика, от гледна точка на която е позволено да се пренебрегва държавният суверенитет под предлог за нарушаване правата на човека. "Европа трябва да влезе в новия век с уважение към тези демократични ценности, каквито ние сме изработили" - сладко повелява Х. Солана. Но Европа няма да влезе в новия век с чиста съвест, след като ги насажда с бомбени удари над суверенна страна без обявяване на война. С убийствена прямота Й.Фишер си позволи да каже: "Не става въпрос за етика, за морал или за човешки права, а за това какъв световен ред ще имаме". Ето какво било! С войната се установява нов световен ред под хегемонията на САЩ, чиято политика Харолд Пинтър определи така: "Целуни ми задника или ще ти разбия мутрата". За него може да се съди по използваните средства, по манталитета и морала на тези, които го налагат.
Официално доктрината за "нов световен ред" бе обявена от президента Буш през 1990 г. Тогавашният американски представител в ООН Т.Пикеринг го определи като "използване на ООН и Съвета за сигурност за уреждане на регионалните спорове".
И преди, и сега обаче истинският стратегически замисъл се прикрива с красиви словосъчетания, обещания, уверения и прочие прийоми на политическото лицемерие.
Както през миналите векове, и сега "справедливостта" остана в ръцете на силния. Сегашните развити западни страни чрез силата и парите наложиха колониализма и империализма и се нарекоха "велики сили". Те се сменяха в караулката на историята, но нито за миг не изпускаха присвоеното право да раздават "справедливост", да се разпореждат със съдбата на стотици народи. С малки изключения същите тези страни сега налагат т.нар. "нов световен ред", определят кое е справедливо и кое не, посочват лошите и ги наказват, налагат собствените си ценности навсякъде, където стигат техните ВВС и ВМС.
След разпадането на соцлагера САЩ останаха единствената световна суперсила. Това съвсем главозамая и без това самовлюбената Америка. Те и дотогава изграждаха системно своята световна империя политически, икономически, военно, културно, информационно. Но сега се чувстват по-свободни в присвоената роля на световен моралист, следовател, прокурор, съдия и палач, в сменянето на правилата на играта според своите цели.
Едва ли има по-добър момент от сегашната ситуация да наложат желания от тях "нов световен ред". Неговата същност е централизирането му около САЩ, създаването на една готова за сътрудничество световна общност, обхваната според З.Бжежински от "разгърната система от коалиции и съюзи". Този център около САЩ си присвоява правото да прави историята, а периферията е длъжна послушно да търпи последствията. Целта е да се гарантира западното превъзходство, оглавявано от САЩ.
Западът, който властва над света, сега за първи път е обединен от една могъща страна. Дори държави като Англия, Франция и Германия не се съпротивляват, защото могат да спечелят повче, като следват САЩ. Тази компания, в тази подчиненост, изгражда "новия световен ред" според своите интереси и морал. Преследвайки целите си, САЩ намериха в лицето на НАТО, по израза на Х.Кисинджър "инструмент, който най-плътно съчетава моралните и геополитическите цели на Америка". Точно казано, съюзът служи не за мироопазване и партньорство, а като инструмент.
САЩ успяха да напъхат Европа в капана на агресията срещу Югославия, без тя да се усети, че започва да воюва срещу себе си. Колкото на Балканите е по-зле, толкова по-трудно е на Европейския съюз да бъде опасен техен конкурент. Поредното пренебрегване на ООН с тази война постави под въпрос нейното бъдеще, погреба надеждата на народите за ефективна система за колективна сигурност. С други думи, "новият световен ред" осгурява на развития Запад, начело със САЩ, власт на привилегировани, недосегаеми, ненаказуеми.
Агресията срещу Югославия ни дава достатъчно доказателства за това и повод за дълбок размисъл. Най-силният аргумент на Запада за военно вмешателство е защитата на правата на етническите албанци в Косово. Отговорни лица от Вашингтон, Лондон и Брюксел ни казват, че цивилизованият свят не може да гледа убийствата и етническите прочиствания. В това би могло да се повярва, ако цивилизованият свят не бе преглътнал нарушаването на човешките права в Чечня, Китай, Индонезия. В това би могло да се повярва, ако "най-демократичните държави", тези които бомбардират сега Югославия, не си затварят очите пред онова, което техният съюзник Турция прави с кюрдите. Защо Западът поддържаше режима в Сърбия, когато той водеше антируска политика, а сега не, защо САЩ защитаваха Пол Пот, когато виетнамците прекъснаха геноцида над народа му, само Милошевич и сие ли са военнопрестъпници за съда в Хага? Защо Я.Арафат бе обявен от Запада за терорист, а после му бе дадена Нобелова награда, защо не бяха изпратени войски да спрат касапницата на половин милион тутси в Руанда, защо международната общественост не бе информирана за клаузите от договора в Рамбуйе, защо се подкрепят кюрдите в Ирак срещу Саддам, а се подпомата Турция в борбата срещу тях, защо не се удрят страни като Русия, Китай, Турция, Индонезия, а такива като Гранада, Сомалия, Югославия, защо...? Откъде тази странна избираемост? Отговорът на тези въпроси е в лицемерието, двойните стандарти и фалшивия морал на Запада, който удря там, където може да покаже, че е по-силен и "справедлив".
Ако искаме да разберем по-дълбоко критериите на подбора, трябва да навлезем в тъмните дебри на международния капитал и неговите стратегически интереси. Причините за трагедиите в бивша Югославия не са толкова у нея, колкото у тези, които я създадоха и използваха, докато им бе нужна. Косовската трагедия може би нямаше да я бъде сега, ако Западът не беше премълчал през есента на 1994 г., когато Ф.Туджман под прикритието на натовските удари извърши най-голямото дотогава етническо прочистване. Несправедливостта, премълчаването в името на съображения от политическа целесъобразност, ражда нови несправедливости.
Войната на НАТО срещу Югославия трябва да ни накара да бъдем по-трезви в нашите бъдещи очаквания. Цивилизованата демократична Европа допусна и води незаконна война на Балканите, които е чувствала винаги като пришита кръпка към себе си. НАТО, този съюз на "праведници", защитава правата на човека в района с убийствената безчовечност на всекидневните варварски бомбардировки. В името на справедливостта все повече се убива, разрушава и отравя природата. Бомбите не прекъснаха, а умножиха човешките страдания. За НАТО тази война е справедлива, защото е безнаказана, защото в нея загиват и се осакатяват хиляди "балканци", а не европейци и американци. С малки изключения няма страна от тези, които сега бомбардират Югославия, която да не е била колонизатор. Манталитетът на тези страни не се е променил и отношението им към балканските страни е като към второразредни. По СNN командващият войските на НАТО генерал У.Кларк грандомански раздели страните на демократични, нормални и балкански, ненормални. А Р.Каплан в "Ню Йорк Таймс" писа, че може да ни спаси само "западният империализъм". Ето го "новия световен ред" и отношението на Запада към нас. "Отбранителният" НАТО мачка Балканите, превръщайки партньорството за мир в партньорство за война. Натовските политици и пропаганда говорят от името на цялата демократична общност, изключвайки 4/5 от човечеството и ООН. Системно манипулират общественото мнение. Неслучайно Р. Фиск във в."Индипендънт" обвини НАТО в лъжи. Неговият говорител Д.Шей не казва нищо за убитите и осакатени мирни жители, отрича оказваната от НАТО подкрепа на АОК, вредността на обеднения уран и екологичните последици от ударите. С каква съвест натовските миротворци и хуманисти искат да върнат бежанците в заразените им домове в Косово? НАТО спука балона на своята миротворска мисия. С действията си показа, че не се реформира и не е индикатор на по-цивилизовани международни отношения. Напротив, върна ги с 60 години назад. То вече не е онова НАТО, което си го представяхме.
"Тероризмът е незаконно използване на оръжие или сила срещу хора или имущество, за да се заплаши или надвие правителство, цивилно население или част от него, за да се постигнат политически или социални цели". По това определение на ЦРУ за тероризма действията на НАТО на Балканите са чист тероризъм. НАТО наруши устава на ООН. Член 2, ал.7 от него забранява намеса "в проблеми, които са под юрисдикцията на коя да е страна". Бомбардирайки Югославия без разрешението на Съвета за сигурност, НАТО наруши международното право и стана военнопрестъпник.
Едва ли обаче ще съди себе си като такъв в Хага. Това не смущава "демократичния" Запад, след като за САЩ ("най-демократичната страна", "носителя на справедливостта", "моралиста на света" и хегемон в НАТО) е постоянна ненаказуема практика. Те дори нарушават собствената си конституция, която забранява използването на военна сила без гласуване с мнозинство от 2/3 в Конгреса. Тя бе пренебрегната в Корея, Виетнам, Доминиканската република, Гранада, Панама, Ирак, Афганистан, Судан. Използвайки своята мощ на световна суперсила, САЩ налагат своите интереси и ценности като мярка за справедливост в света. Това е начинът, по който те и съюзниците им от НАТО изграждат "новия световен ред". Като "създатели" на "светлото бъдеще на човечеството", те не могат да бъдат военнопрестъпници. Такива могат да бъдат само посочваните от тях.
Позицията на Русия за войната в Югославия
Проблемът се усложнява поради социалната и политическа структура на руското общество, което е дълбоко разслоено. Ето и затова много трудно е да се изведе общ знаменател в позициите, които се застъпват от формиралите се вече обществени групировки. Защото, очевидно е, че позициите на новата руска олигархия, свързана с чуждестранния финансов капитал, служебната върхушка около Елцин, която е нейна производна, националният промишлен капитал, руското офицерство и интелигенция - всички те са с различни виждания за руските национални интереси. Успоредно с тези обществени групи живеят и носят кръста на натрапените им "реформи" милиони работници и селяни, чийто глас е приглушен, а интересите им потъпкани, но от това не следва, че те не са реалната сила, която ще определя бъдещето на руската държава.
От противоречивите изявления на Елцин и редките пресконференции не Черномирдин, натоварен с мисията да спре ударите на НАТО и да реши Косовския проблем чрез мирни преговори, личи, че засега неуспехът е почти тотален. Ето вече повече от два месеца мирните инициативи на Елцин дори не са ограничили размаха на ударите на НАТО.
От този извод следва или че Елцин и групата около него погрешно оценяват обстановката и в резултат на това не могат да намерят верното решение на проблема, или са въвлечени в голямата игра на САЩ и водещите страни на НАТО, които с войната в Югославия се опитват да наложат своите собствени геополитически интереси.
Ще спрем нашите тълкувания дотук, за да представим мнението и препоръките на едно мощно течение в общественото мнение на Русия, което в създадената обстановка се опитва да ориентира руската политика по войната в Югославия към един продуктивен вариант, който би съответствал на националните й интереси. Става дума за Съвета по външна и отбранителна политика - едно обединение на интелектуалци, военни специалисти, ръководители на руската промишленост и финанси, на изследователски и информационни институти. За случая ще споменем само няколко имена. На депутата В.П.Аверчев - член на Комисията по международните въпроси в Думата; А.Г.Арбатов - зам.-председател на Комитета по отбраната в думата; А.И.Волски - президент на Руския съюз на индустриалците и предприемачите; Ю.М.Воронцов - зам.-генерален секретар на ООН; С.Ю.Глазев - началник на Информационно-политическото управление на Съвета на Федерацията; генерал-майор А.А.Зданович - началник на Центъра за обществени връзки на Федералната служба за сигурност; С.А.Караганов - зам.-директор на Института за Европа при Руската академия на науките; армейски генерал М.П.Колесников - председател на Държавната техническа комисия при президента на Русия; В.И. Кривохижа - зам.-директор на Руския институт за стратегически изследвания; А.Я.Лившиц - президент на фонда "Икономическа политика"; В.П.Лукин - председател на Комисията по външната политика при руската Дума; генерал полковник В.Л.Маников; Н.В.Михайлов - първи заместник на министъра на отбраната на Русия; М.В.Шмаков - председател на Федерацията на независимите профсъюзи на Русия... Действително трудно е да се изброят почти 60-те имена с най-висок научен и държавен ранг, които на 19 май т.г. публикуваха във в. "Независимая газета" своята "Декларация по външната и отбранителна политика": "За контурите на плана по спиране на агресията против Югославия". Участниците в Съвета са подписали Декларацията не като представители на политически партии, а като държавници, загрижени за съдбините на мира на Балканите и на Русия. Тук забележителни са преди всичко единодушните оценки на политиката на НАТО, на опасностите от водената досега политика на Русия по конфликта в Югославия, както и съгласуваните препоръки за един общ план, който се предлага за спиране на войната на Балканите. От друга страна, заслужава внимание анализът, който се прави в предлаганата Декларация и по тази причина ще се спрем на първо време на него.
Съветът по външната и отбранителна политика на Русия преценява, че НАТО не е успял да достигне декларираните от него цели, в това число и пълното унищожение на военния потенциал на Югославия. Народът на страната се е сплотил около ръководството. Въоръжените сили са готови да продължат съпротивата дори и отчаяна.
НАТО продължава разрушенията на животоосигуряващите обекти. По същество се води война срещу гражданското население. Обявена е незаконна петролна блокада на Югославия.
Преките жертви се наброяват с хиляди, потенциалните, като се има предвид унищожението на основите на функционирането на обществото - с десетки и стотици хиляди човешки живота. Поставят се основите на истински геноцид на народите на Югославия. Материалните щети от разрушенията от "хуманитарните" бомбардировки на НАТО вече превишават разрушенията от въздушните нападения на хитлеристките въздушни сили през годините на Втората световна война.
Вместо защита на албанците от Косово, НАТО предизвика неизмеримо по-голяма по мащабите си хуманитарна катастрофа в Косово. От друга страна, открито поддържайки сепаратистите от АОК и техните действия в Косово, НАТО постави началото на сухопътни операции против Югославия. Води се подготовка за масово въоръжено нахлуване, в което се въвличат все повече държави, което води до възможна ескалация на войната на европейско и световно ниво.
Трябва да се има предвид и друго. Отчитайки, че информационните структури на НАТО водят успешна информационна война против Югославия и кампания за дезинформация на собственото си население, ръководството на блока може да води агресията достатъчно продължително. Голяма е вероятността в резултат на информационното привикване към тази дезинформация, войната да се затегне.
Характерна е оценката, която се прави на усилията на правителството на Елцин да се справи с възникналите проблеми в така създадената обстановка. Преценява се, че твърдо осъждайки агресията на НАТО и стъпила след това в преговорния процес, Русия е усилила своите външнополитически позиции и има шансове да съдейства за прекратяването на войната. Но този капитал, без да са достигнати осезаеми резултати, започва бързо да се стопява и е необходимо максимално бързо да се използва.
Заедно с това трябва да се отчита, че с разрушаване инфраструктурата на Югославия, икономиката и структурите на държавно управление, с нарастване броят на жертвите, по-нататъшното увеличение на броя на бежанците и влошаването на положението им, както и сухопътните операции, полето за компромиси ще се ограничава все повече и шансът за достоен мир намалява.
Съветът по външна и отбранителна политика обръща внимание и на следното: "Необходимо е да се отчита, че стратегията на НАТО цели да се създаде впечатление, че руската дипломация все повече се ориентира на Запад. Използуват се на пръв поглед като че ли съществуващите различия между принципните оценки на руското Министерство на външните работи и "по-загладените" изявления на представителя на президента (Черномирдин - б.пр.) и на други руски представители. Напускането на принципните позиции и разногласията са недопустими. " Очевидно, налице е определен курс на НАТО за въвличане на Русия в безплоден дипломатически процес, с цел да се отслабят морално политическите позиции на Русия.
Какви са препоръките на Съвета по външната и отбранителна политика?
Русия трябва да продължи да настоява за прекратяване агресията срещу Югославия и да предотвратява ескалацията на войната.
В същото време Русия трябва отчетливо да вижда линията на НАТО за въвличането й в безплоден дипломатически процес, опасността от превръщането й не в посредник за достигането до мира, а в "куриер", и още по-лошо, в страна, която разиграват за осигуряване на политическо прикритие на продължаващите варварски бомбардировки. Признаците, че Русия може да изиграе подобна позорна роля, в последно време се проявяват все по открито.
Русия трябва да продължава да играе ролята на честен посредник и е недопустимо Москва да се откаже даже с думи и интонации от твърдото осъждане агресията на НАТО. В създаденото положение отслабването на моралната поддръжка на Югославия ще означава не само предателство към народите от тази страна, но и предателство спрямо интересите на Русия.
"От позицията на посредник, застрашен от опасността да се превърне в прикритие за агресията, или да се асоциира напълно с действията на Белград, ние трябва да преминем на позициите на страна, която активно налага мира и неговите условия. В противен случай е неизбежно дипломатическото и морално поражение на Русия".
Какво трябва да прави Русия в създалата се обстановка?
- Русия трябва да предложи конкретен, максимално реалистичен, но заедно с това принципен мирен план и да го изведе в центъра на преговорния процес. Ако той бъде отхвърлен, а ескалацията на конфликта продължава, Русия трябва да разгледа въпроса за спиране на своята роля на дипломатическа "совалка", за да избегне политическата и морална отговорност за продължаването на войната и за си осигури развързани ръце за бъдещи действия.
В Съвета по външната и отбранителна политика на Русия се смята, че договореностите през май между Г-7 и Русия по принцип предлагат приемливо решение на проблемите. Но засега това са само обещания от страна на "осморката". Те дават възможност бързо да се стигне до мира, но те позволяват и всичко да затъне в дипломатическа безизходица, създавайки прикритие за ескалация на агресията. Недостатъчна е и политическата основа на договореностите. От друга страна, към преговорния процес, а след това и при провеждане мирните инициативи, трябва най-активно да бъдат привлечени Китай, страните от Европейския съюз, неучаствуващи в агресията, други неутрални държави.
Такива са по същество анализът и препоръките на Съвета по външната и отбранителна политика на Русия. В публикуваната декларация на Съвета се дават в няколко точки и контурите на плана за действие, който трябва да бъде оформен като решение на Съвета за сигурност към ООН. Ще се въздържим засега от съобщаване на конкретните му постановки, тъй като този план тепърва предстои да се обсъжда в рамките на новите преговори на руските представители с представителите на Алианса, а и публикуваният анализ и препоръки дават достатъчно основания за преценка на руската позиция за войната в Югославия.
Уроци по екология за министър Манева
Вминалия брой на "Зора" се опитахме да Ви обясним защо бомбите с глави от уран-238 и киселинните дъждове представляват не само опасност за съседните на Сърбия страни, но и престъпления срещу човечеството, за което ще следва нов Нюрнбергски процес.
Частният съд на НАТО в Хага не е способен да води подобен процес. Както го оцени един от обявените от него за "военнопрестъпници" - ген. Ратко Младич: "Трибуналът в Хага е най-голямата глупост в края на XX век".
Днес ще продължим с образователните уроци за екоминистри и потърпевши, тъй като екокатастрофата на Балканите не може да се опише само с два урока.
Урок 3. За озоновия слой над Балканите
Госпожо министър, знаете ли какво щеше да се случва със снасяните яйца, ако трътката на кокошката беше нагрята до 100-120оС. Яйцата щяха да излизат рохки и готови за консумация. Има други, по-големи метални птици, които снасят бомби по мостове и фабрики, а за да пренесат тези гърмящи яйца, изгарят огромно количество гориво. Температурата в соплото на свръхзвуковите самолети, какъвто е познатият ви "Конкорд", е толкова висока, че азотът и кислородът от въздуха директно се свързват до азотен окис (NO). Това става на височина 10-15 км, точно там, където се намира слой от газа озон (О3).
Този озон, който понякога след гръмотевична буря усещате във въздуха, е странен газ. Хубавото за Вас е, че е син, а когато е втечнен, е даже тъмносин. Лошото е, че е отровен и гръмлив. Важното е, че върши добра работа, отслабвайки ултравиолетовите лъчи, които, от една страна, убиват микробите, но от друга страна, са твърде силни за бели кадъни като Вас и могат да причинят дори рак на кожата. Ако министър Василев Ви покани на сърф в Австралия, ще забележите освен подпалени американски знамена, също и табели по плажовете, на които е изписано времето в минути за безнаказано почерняване под силното слънце. Над Австралия е разположена т.нар. озонова дупка. Озоновият слой е изтънял в резултат на пазарната либерална икономика на по-богатата и по-агресивна част на човечеството.
Казахме, че озонът е странен газ. На големи височини (50 км)се образува под въздействие на слънчевите лъчи, а на по-малки (10 км) пак от тях той се разпада на О2 (кислород) и О (атомен кислород). До XX век съществуваше равновесие на двата противоположни процеса. Но Човекът измисли автомобилите, дезодорантите, фризерите, самолетите и ракетите. Продукти като азотен окис и фреони обаче действат като катализатори на разложителния процес ето така:
Азотният окис (NO) не изчезва, но озонът започва да се разлага по-бързо. Колкото повече е катализаторът NO, толкова по-бързо ще изтънява озоновият слой. Значи, ако някой доставя NO на височина 10-20 км, то той "дълбае" озонова дупка, през която слънчевите лъчи ще започнат да изгарят безмилостно живите твари, независимо от това дали живеят в Косово или в България и независимо дали харесват Милошевич или Иван Костов.
Този доставчик на азотен окис е НАТО. Свръхзвуковите му самолети, извършващи по 1000 полета дневно, обогатяват една малка част от земната стратосфера (200 000 кв. км) с азотен окис (NO). Този окис ще разлага озоновите молекули. Ако войната в Югославия се проточи, то защитният озонов слой може да изтънее дотолкова, че да се пробие или да се слее с друга озонова дупка (например с тази над Северния полюс). Казват, че до този момент над Балканите е хвърлен еквивалентът на 11 атомни бомби и са изгорели 5 % от световната консумация на бензин.
Авантюрата в Косово става твърде опасна. Заради човешките права на 1 милион косовари (останалите очевидно са сепаратисти и трафиканти) може да се наруши правото на милиони европейци на здравословна околна среда. Фреоните, с които се пълнят хладилници и козметика, са забранени в страните, които хвърлят бомбите в Югославия. А азотните окиси от реактивните бойни самолети, които са много по-вредни за озоновия слой, защото се образуват направо в него, изобщо, видите ли, не са опасни.
Наглед това е парадокс. Но не е. Просто развитите държави от т.нар. международна общност не възнамеряват да водят въздушна война на собствена територия. НАТО вече не е отбранителна, а агресивна организация, която установява нов световен ред по критерии, според които другите народи, особено балканските славяни, са второ качество. Позната практика, нали? Странното е, че до престъпните политици от рода на Солана, Клинтън и Блеър сега са застанали и германците, чиято културна столица Дрезден беше срутена по същия безмислен начин както мостовете на Нови Сад. Историческата памет на народите отново се оказа къса и затова всяко ново поколение повтаря грешките на предишните поколения.
Урок 4. За Дунава, за рибите и за хората
Нежните революции в крайдунавските страни, без изключение, намалиха индустриалното производство, а оттам и постъпващите замърсители в реката. Рибите са най-добрият индикатор за чистотата на водата. Върнаха се моруните, чигите, щуките, скумрията. Появиха се за радост на безработните рибари.
Войната в Югославия доведе до ново насилие над великата европейска река. Безсилни да открият танковете на Милошевич, генералите от НАТО подбраха петролните резервоари на пристанищата край Дунав. Огромни пожари и разливи на горива и масла замърсиха реката. За щастие през пролетта и лятото микроорганизмите действат по-активно и донякъде водите се самопречистват, подпомагани от кислорода на въздуха.
Но когато към горивата се прибавят различни химически суровини или отпадъци от обогатителни фабрики, задачата на екосистемата Дунав става непосилна. Реката ще бъде замърсена продължително време. Рибите ще заплуват с коремите нагоре, а хората ще ги консумират само отнемай къде. А тези, които дръзнат да се разхладят в реката, дълго след това ще се чешат и дръгнат. Някои от тях, стъпили на пясъчното дъно, после с ужас ще откриват, че ходилата им са черни от битуми. Това са продуктите, в които се превръщат разлетите петна от петрол. Отначало те са по-леки от водата, но окислявайки се, стават по-плътни и поемат към дъното.
Петролните петна изчезват, екоминистерството си отдъхва, но в природата нищо не се губи и обикновените хора не бива да се радват. Опасностите продължават да ги дебнат, без да се виждат с просто око.
Госпожо Манева, Вие лъжете българските граждани по същия начин, както министрите на Тодор Живков. Река Дунав не може да бъде чиста след 11 атомни бомби. Оправданието Ви, че уредите, контролиращи околната среда, били настроени за откриване на ограничен брой замърсители, не могат да убедят никого. В такива екстремни ситуации се прави "мозъчна атака", мобилизират се учени, които добре знаят за какво става дума и не мислят за местни избори. Вие нямате представа колко много аналитични инструменти стоят неизползвани и колко много независими заключения можете да получите в подкрепа на Вашите сугестии, че "няма нищо страшно", или за обратното. Но Вие не го правите умишлено от страх, че правителството, което направи България съучастник на НАТО в агресия и в екологичната катастрофа на Балканите, ще трябва да понесе своята наказателна отговорност.
"Всичко тече, всичко се променя" (Panta rei), беше казал древният гръцки философ Хераклит. Дунав също тече и рано или късно ще бъде отново по-чист. Ще се пречисти ли обаче българският народ от хора като Вас и като министрите от Вашето правителство, които след като предадоха (дори не продадоха) националния суверенитет на НАТО и обявиха България за многонационална държава, продължават да тласкат българите към братоубийствена война и международна изолация?
Това предстои да установим още на следващите честни избори. Дай Боже, както казва Главнокомандващият на Българската армия, те да не се проведат в присъствието на чужди войски.
Хей, славяни!
В брой 8 от тази година в."Нова зора" публикува една сериозна, адемично поднесена критика на новоизлязлата книга на историка Пламен Цветков "Славяни ли са българите". Рецензията от ст.н.с. Станислав Станилов носеше недвусмисленото заглавие "Митът за истината и митът за лъжата или как г-н Пламен Цветков ни изважда от Европа". От нея ставаше ясно, че на книжния пазар се е явило поредното "научно недоразумение", което редовият читател гордо подминава, а историците коментират най-вече причините за появата му. Самото то не подлежи на коментар, тъй като нямало в него даже и "просено зърно наука".
Безсъмнено творбата на Цветков не би оставила друга следа, освен леке в биографията на своя автор, ако разни радио- и телевизионни емисии не й бяха посветили подозрително много от скъпото си време. Така отпадна всяко съмнение, че който е поръчал недоразумението и е платил за изработката му, пак той поема и разноските за реклама и пропаганда. Само и само да се наложи внушението, че българите са каращисани с всичко друго, ако ще и с марсианец, но със славяните едно "здрасти" не са си казали столетия наред.
Изглежда, че химните в прослава на недоразумението, изпълнявани от смесения хор на Българското радио и телевизията, се видяха недостатъчни на Цветковите меценати, щото решиха да приложат и желязна хватка: сказка в Народната библиотека "Св.св.Кирил и Методий", белким патроните й се обърнат в гроба.
Мероприятието се организира съвместно - от библиотеката и от Националния граждански форум "Българка". Състоя се на 31 май след обед в Читалня N 5. Присъстваха дузина и половина българки, приятелки на г-жа Ева Соколова, председателка на националния форум. Те бяха облечени с реститутски шик и носеха сламени капели с копринени кордели - да ги пазят от слънцето. И от инсулт. Мероприятието зачетоха също и група студенти. И ние.
Откри го Ева Соколова. Представи лектора и той подхвана експозето си. Очилат младеж започна прилежно да записва. На втората страница спря, обърна се към съседната банка, направи изразително въртеливо движение с ръка и съзаклятнически пошепна: "Луд е . " Българките от реституцията го смъмриха. Очилатият се оказа медиевист, завършил две специалности - история и угро-финска филология, и беше потресен от хипотезата на лектора - че българският език не е славянски. После се намесиха студентите - с тропане, ръкопляскане и други заглушаващи шумове, последвали споделеното от сказчика, че гърци, румънци и унгарци били имали повече славянска кръв от нас. С гръмки "овации" бе посрещнато и изявлението, че Отец Паисий бил написал "История словенобългарская", защото бил повлиян от панславянската конюнктура по онова време, а искал и да привлече вниманието на руснаците и съответното им застъпничество за българската националноосвободителна кауза... Но точките обра многоученото признание на Цветков, че в НАТО вече имало славяни - чехи и поляци, стигали им толкова, та ако сме искали по-скоро да ни приемат в Пакта, трябвало да изтъкваме своята неславянска уникалност.
Така Цветков изплю камъчето, втъкнато в устата му от меценатите на "модерната" наука.
И много интересното съвместно мероприятие се самоизчерпи.
Без да даде отговор на зададения от самото него въпрос "Славяни ли са българите? " Затова пък породи нов въпрос: Не можаха ли меценатите да намерят изпълнител, който по-компетентно и по-убедително от Пламен Цветков да вика на бялото - черно?
МИРЪТ И СЛЕД НЕГО
Още е много слаба надеждата, че мирът в Югоизточна Европа е дошъл, но ентусиазираните "победители" вече ликуват. "Околните" пресмятат, какво ще получат за съпричастието си към разбойничеството. Сега и в бъдеще. За България близкият "гювеч" ще са заеми, вече го казаха от Световната банка, което не е помощ, а една модерна тирания. Далечният обаче е друга работа. Изразен с най-общи думи, далечният "гювеч", това е членството в НАТО и Европейския съюз. Или пък, както се изразява президентът наш - ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ИЗБОР.
E, за него е думата и ако властниците (и техните съ-ветници) имаха вкус към хуманитарното знание, отдавна щяха да четат умни книжки, за да разберат каква точно е далечната перспeктива на България, гледана от "там". Трябва предварително да се отбележи, че това "там" е доста различно, защото европейските интереси и намерения са едно, а тези на американците - друго! Макар в общи черти те да вървят в една посока. От 1990 г. насам световната културна антропология усилено коментира и прогнозира съвременото развитие и бъдещето на света. Онази "застиналост" предизвикана от студената война, изчезна като дим и на нейно място се появи движението на човешкия дух, породен от неговата "различност".
Новите условия в света, предизвикаха нови стремежи, какъвто е стремежът победените страни от бившия комунистически блок да се присъединят към Запада в икономическо, политическо, военно и прочее отношение. По-прозорливите кръгове от техните общества добре разбират, че това означава културна интеграция на базата на общо културно моделиране, следователно обща ценностна система. Това обаче, примерно за българското правителство, няма абсолютно никакво значение! Откакто са на власт десните интегристи, от тяхна среда не се появи нито един коментар на собствената им политика, основан на постиженията на световната културна антропология... На усилията на неколцина български интелектуалци да предизвикат дискусия по проблемите на континенталното и световното развитие и мястото на България в него, те отговарят с щампи, които е срамно дори да се споменат. Фундаменталната оценка на процесите и явленията за тях няма значение, макар вън от България хората, които правят такива оценки са в екипите на съответните правителства. Имената на Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински, Самуел Хънтингтън за тях нищо не означават, фундаменталният подход към развитието на света за тях няма значение. Погледнете теоретиците на днешната власт, примерно Евгений Дайнов и компанията около него, която играе ролята на някакъв правителствен център за стратегия! В разсъжденията си те не могат да стигнат дори станалия за смях със своята наивна и безпросветна прогностика Франсис Фукуяма. Защото мотивите на заниманията им са единствено парите, а не истината... На тях и на господарите им цитирам най-добрия съвременен френски теоретик на геополитиката и стратегията: "За всички интересуващи се от съвременния свят, да не говорим за тези, които искат да бъдат действуващи лица в него, е важно да знаят, как да разпознават върху картата на света, съществуващите днес цивилизации, да могат да определят техните граници, техните центрове и периферии, техните територии и въздуха, който хората дишат там, наличните или свързаните с тях общи и специфични форми. Какви катастрофални измествания на перспективите биха могли да сe допуснат, ако това не бъде направено! "(П.Галоа).
Звучи почти като предупреждение за съвременните герои от историческия път на българите.
Българските "реалполитици", главно поради конформистичния си рефлекс, личния егоцентризъм и провинциални комплекси не се интересуват от това КАКВО МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ, а само от това КАКВО ИМ СЕ ИСКА ДА НАПРАВЯТ. Иначе никой не може да обясни, защо не се интересуват от МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА КУЛТУРА, казано иначе нейната цивилизационна принадлежност. Нашата идентичност и легитимност не зависи от желанието ни, а от ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО, определило културното моделиране на нацията. В тезата на най-модерната днес геополитическа теория България е член на православната цивилизация, която има държава-ядро, или иначе казано МЕТРОПОЛИЯ, в лицето на Русия и това не може да се промени. Подобна оценка звучи почти престъпно в ушите на известна част от българското общество, но е истинска, т.е. съответства на действителността. За да стане друго, трябва да се смени идентичността, а след нея и легитимността на нацията. Ако се съди по механизма на досегашните културни процеси, първата мярка е да се смени конфесията, т.е. българите да приемат католицизма или протестантството. Това за около стотина-сто и петдесет години, може да осигури промяна в културното моделиране. За по-сигурната интеграция обаче е необходима подмяна на етнокултурната принадлежност, т.е. да напуснем славянския свят и станем "други"(?). Да сменим езика, книжовността, сакралността на духовното пространство. Което, сами разбирате, драги читатели, е "малко" непосилна задача, каквато в модерния свят, т.е. през ХIХ и ХХ в. никой не е изпълнявал. Не че не е имало опити... Още преди това, в началото на ХVIII в. руският император Петър I се опитва да смени културния модел на великорусите. Той дори не се е заел с конфесията или етнолингвистичната принадлежност, просто се е опитал до подмени бита с този на западноевропейците. Резултатът е, че по-голямата част от елитарния слой на руското общество "позападнял", но мнозинството от нацията и до днес остава в своята уникална евразийска същност, създадена от историята. Това разделение винаги е ерозирало и досега също ерозира руското общество, оставайки основна причина за бавните негови реакции към предизвикателствата на историята.
Още по-красноречив е примерът с обществото на османска и постосманска Турция. Мустафа Кемал Ататюрк по примера на Петър I прави още по-кардинален опит да подмени битието на турците, като отделя конфесията от държавността, сменя арабската писменост с латинска, което значи, че отрича традиционната книжовност, изхвърля от гражданския живот символите на религията - фесове, шалвари, религиозно обучение. Приемането на западните ценности обаче съвсем не е адаптирало през следващите седемдесет години турското общество към Запада. Напротив, в него също се е появило едно разделение, което тормози развитието му днес, ще го тормози и в бъдеще. Трябва да се признае, че българското общество също има подобна двойствена характеристика между "източници" и "западници", която обаче идва не от някакви реформистки опити, а от същността на развитието ни. В България никой не е правил опит за подмяна на културния модел, понеже така или иначе той има определени паралелни черти и със Запада (индивидуализма) и с Изтока (съпричастието). Този модел е извънредно подходящ за развитието на България като суверенна страна и култура, принадлежаща към православната европейска цивилизация, заедно с гърци, румънци, сърби. В "мозаечния" свят на Европейския Югоизток оцеляването е единствено във възможността да се усъвършенстваш такъв, къкъвто те е създала историята.
В модерната геополитическа и стратегическа теория и свързанато с нея крило от културната антропология, мястото на България е определено, макар и на- кратко, но съвършено безусловно - славянска православна държава с всички произтичащи от това обстоятелства и последствия. За разлика от неколцина западноевропейските политици и държавници, фундаменталните теоретици "там" не допускат адаптацията на българската нация към Запада. Приемането на България в НАТО те разглеждат като проблем на Държавния департамент на Съединените щати, а членството в Европейския съюз се допуска само в извънреден случай - ако членовете му се решат по политически мотиви да интегрират или полуинтегрират цяла Югоизточна Европа. Ето защо щастливите лица на президент, министър-председател или външен министър на България, след всяко завръщане от Запад, нищо не значат. Това е само едно любопитно, чисто българско явление - да приемаш неясния намек за обещание, или иначе казано, ЖЕЛАНОТО ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНО.
Желаното е България да стане част от Европейския Запад, с всички придобивки и всички загуби. Действителното е скрито във формулировките на Самуел Хънтингтън, две от които си позволявам да цитирам.
"В името на съхраняването на Западната цивилизация в интерес на Съединените щати и на европейските страни е: /.../ да интегрират към Европейския съюз и НАТО западните страни от Централна Европа, т.е. вишеградските страни, балтийските републики, Словения и Хърватска; /.../ да приемат Русия като държава-ядро на православието и като главна регионална сила със законни интереси да укрепва сигурността на южните си граници; /.../ и което е най-важното, да признаят, че западното вмешателство във вътрешните работи на други цивилизации е вероятно най-опасния източник на нестабилност и на потециален глобален конфликт в условията на един мултицивилизационен свят..."
В контекста на това теоретично послание мястото на България е ясно отчертано независимо, че тя не се споменава.
За разлика от политическите лидери в България западните държавници винаги се съобразяват с фундаменталната политическа теория, която пък е основана на културното моделиране на обществото. Впрочем, един български академик, наскоро каза, че няма нищо по-практично от добре обоснованата теория.
И ето, идва мирът след войната, в която ние участвахме в безнравствена агресия, макар и без да се бием. Това бе противобългарска политика, оценена и от морална, и от прагматична гледна точка. Дали тя ще бъде продължена, зависи от това дали управляващите ще се заинтересуват каква е истината за нашето място в съвременния свят. Сега се интересуват само от желаното и победата. Понеже тази победа ще е само за тях, а ако загубят, ще загуби цялата нация. Такава победа обаче няма да има, защото е невъзможна. И други са опитвали, но днес държавите им приличат на заседнали в плитчина кораби. Най-сетне трябва да отговорим на предизвикателствата на историята, а не да се взираме сляпо единствено в залязващата западна цивилизация.
Войната се завръща
Войната се завръща, преди още да си е отишла. Фатум. На Балканите това като че ли е прокоба и непрекъснато възобновяващ се цикъл. Защото балканите, според гениалната метафора на босненеца Иво Андрич, са "прокълнат двор". "Прокълнатостта" идва от гъстото и непримиримо смешение на "другости", принудени да съжителстват на тясно оспорвано пространство, в което всеки се е стремял да се наложи и създаде велика държава. Но това не е всичко и не е най-непреодолимото. Картината рязко се усложнява от рецидивите на османското наследство. От исляма.
Там, където минават междите между православие и ислям, наречени от Хънтингтън "разломи" между цивилизациите, винаги съществува напрежение, непоносимост, насилие. И това е така, защото поради особеностите на своя етнокултурен модел изповядващите исляма са неприспособими към ценностите на европейския ред и морал. Сиреч - не могат и не желаят да се интегрират. Но ведно с това последователите на Мохамед са настъпателни и непримирими в налагането на своята ценностна система, на своя културен модел, защото иманентно не са способни на компромис в името на етническия мир. За тях "другият" е враг и неверник, с когото може да се сключи мир, както препоръчва Коранът, само когато не може да бъде победен и унищожен. Когато съзреят условия за това, отново се подхваща джихад.
Мит, заблуда или лъжа е пропагандираната от месиите (и наши, и чужди) теза, че в Косово албанци и сърби живеели най-малкото в етническа поносимост, преди на лошия Милошевич изненадващо да му хрумне да "настъпи" шиптарите.
Нещата не са толкова елементарни, а и не могат да бъдат. За познавачите на проблема не е никаква тайна, че албанците в Косово в продължене на много години упражняваха срещу сърбите т.нар. "тих косовски терор" на битова основа, за да ги принудят към изселване. Което и ставаше, за да се стигне до необратима доминация на шиптарите като етническо присъствие.
И всичко това, съпроводено с невероятна по сила биологическа агресия, изразяваща се в битуващата формула, че не е албанец онзи, който не е "произвел" поне седем деца. Ясно е, че става въпрос за планирана завоевателна политика със средствата и на популацията. Израз на това е и едно скорошно изказване на Хашим Тачи, който недвусмислено заяви, че там, където живеят албанци, земите са албански.
И нямаше как да не се стигне до взрив в етническия котел, в какъвто се превърна Косово. Друг е въпросът дали сърбите реагираха по най-адекватния начин в един рязко променен свят, доминиран от световния жандарм САЩ. Но ако човек познава сръбската история и манталитета на претендиращите за балкански пиемонтци сърби, вдъхновявани от т.нар. "предначертания" на Гарашанин, не бива да се изненадва, че нещата се развиха като по предварително начертан и неизбежен сценарий.
Сърбите, верни на своята сръбщина, а и разглезени от Европа, не са навикнали да отстъпват. Но те, изглежда, не прецениха в достатъчна степен, че тяхната стара приятелка, неслучайно наричана от нас блудница Вавилонска, отдавна не е същата, че тя, за да запази себе си и своето сито доволство, е приела васален статут по отношение на Америка.
Дори и Русия не е оная Русия, която винаги е стояла зад малката си славянска сестра. Сега тя е оплетена в мрежата на олигарси, чужди ней по кръв, и доведена от тях до безпомощно състояние, не можейки да следва повелята на своята историческа мисия.
Оказа се така, че на практика Сърбия остана сама. Нещо, което никога досега не беше й се случвало.
Оттук нататък следва може би мирът. Наложен с насилие. Както всеки мир. Но тъкмо този мир и такъв мир подготвя завръщането на войнта. И тя вече може и да не бъде непременно с оръжие, но така или иначе фронтовата линия ще остане. Тя ще минава най-вече през душите, през цивилизационните модели на двата етноса.
Просто няма да бъде възможно, както прочее не е било възможно и преди сърби и албанци да живеят съвместно. Прекалено много неща ги разделят и настройват едни срещу други.
Новата война, както казахме, не непременно с оръжие, въпреки че и оръжието няма да отиде в музея, е неизбежна. Тя започва сега, върху пепелищата.
Анри Пози, известен френски журналист, посетил Балканите 14 години след края на Първата световна война и с очите си видял несправедливостите и ужасите, настъпили вследствие на Ньойския договор, пише в книгата си "Войната се връща": "От всички страни, неудържимо, войната се връща... Тя се връща, защото мирните договори там, където имаше най-много поробени за освобождаване - в Дунавската долина и на Балканския полуостров създадоха повече неправда, безредие, произволи, отколкото унищожиха; защото техните висши и благородни формули послужиха, за да маскират най-низките апетити, най-подлите комбинаици на грабителство и нечисти сметки."
Същото и сега. Пак най-подли комбинации и грабителство. Пак елейни речи за хуманизъм, мир и справедливост. И пак някой ще бъде облагодетелстван - "чакалите на нашите победи", както е казал Клемансо. Този път "чакалите" ще бъдат албанците. Тям е предопределена ролята да подсилят ислямската дъга на напрежението в Югозападните Балкани. Натискът, провеждан от САЩ, е насочен към Европа, към нейното плашещо американците обединение. Те прицелват острието на ислямския кинжал в нейния гръб, за да я държат под контрол и васална зависимост. Затова бе и цялата война, в която на албанците бе отредена ролята на детонатор.
От цялата операция най-пряко сме засегнати и ние. Поради прекъснати комуникации и най-вече поради новите геополитически реалности, постигнати вследствие на натовската агресия, ние никога не сме били по-отдалечени от Европа, отколкото сега.
А и урокът е предаден нагледно. Ако не слушаме, ако не даваме все нови и нови "права и свободи", и то в колективен план, на турското етническо малцинство до степен на обезличаване на българската държава и на народа суверен, то тутакси могат да ни спретнат едно "Косово" в Кърджалъка и Лудогорието.
Изправени сме пред опасността да бъдем разпарчедосани на "княжества" и да губим суверенитет.
Подобна е била ситуацията и в края на XVI в., когато Европа (нали сме схизматици!) ни предоставя на милостта на османците. После, когато те притропват на портата й, тя поумнява. И сега все още има време да поумнее. А дотогава... ние сме на междата, на "разлома" между цивилизациите.
И войната продължава!
Хамовото семе на отцеругателите
В потайна доба, в късен час - любимо време на влъхвуватели, вещици, развратници и лихоимци - с подла старателност бе изнесено от Националния исторически музей Рогозенското съкровище, 165 позлатени сребърни съда, и пратено във Враца. Със заповед на министърката Емма Болсицян-Москова. И самата тя, изглежда, е имала някакви глождения (или страх от разгласа!) досежно похищението, та е отдала предпочитанията си то да се извърши под булото на нощния мрак. Така се спести излишната шумотевица, съпътстваща мероприятието на президента Петър Стоянов, в резултат на което "История Словеноболгарская" бе похитена от НИМ и изпратена на заточение вдън горите Атонски.
И двата акта обаче носят печата на т.нар. цивилизационен избор, който не е нищо друго освен камуфлажно прикритие на операция под кодовото название "обезпаметяване".
В културологичен план деянието е хамство.
За свое оправдание културното министерство не можа да измисли нищо друго, освен да измудри несъстоятелната теза, че всеки музеен експонат трябва да се върне там, където е намерен. По тая проста формула, не се съмнявайте, Панагюрското съкровище съвсем скоро ще бъде отнесено в Пловдив, когато заедно с други свои посестрими се върне от САЩ. Комай позабравихме, че голяма част от тракийските златни съкровища срещу почти символичен хонорар бяха преотстъпени на янките за повече от година време. Това също е част от играта - почти неусетно да свикнем с постепенното ликвидиране и разпръсване на националната съкровищница.
Случаят с Рогозенското съкровище е първият акт на драмата. Предстои "обезкостяване" на НИМ до степен на пълното му ликвидиране. Стъпка по стъпка. Почти неусетно, както се сварява жаба в бавно подгрявана вода.
Неслучайно още преди години общественото мнение бе подложено на обработка тъкмо в тази посока. Намериха се платени клакьори, които развиха хулната, майкопродавска теза, че ние сме малка страна (разбирай, незначителна!), за да си позволяваме разкоша да имаме такъв голям музей "мастодонт".
В случая обаче умишлено се подминава едно много важно обстоятелство - всичко, съхранено в НИМ, е намерено по българските земи и това прави музея уникален. Нашата съкровищохранителница няма нищо общо примерно с един Бритиш музеум, който е грабил и влачил експонати от цял свят, включително и от България.
НИМ е не просто музейна сбирка, а храмовище на българската историческа памет, белег за национална и културна идентичност. И не на последно място НИМ ни дава представата за българското етнокултурно пространство, което е много по-широко от орязаните държавни граници.
Така че ударът срещу НИМ, пъкленият замисъл да бъде ликвидирана тази институция, не е нищо друго освен посегателство върху ипостасната ценностна система на нацията.
И тук опираме до един много съществен въпрос - кому е нужно всичко това?
Това е нужно на ония сили, които от години вече работят за съсипването и обезличаването на България както в сферата на икономиката, така и в пространствата на духа. Целта е от един доста висок цивилизационен кръг да бъдем "понижени" в туземен такъв. Предстоящото закриване на висши учебни заведения, рязкото снижаване обема на българската интелигенция и свеждането й до обслужваща маргинална прослойка е в пряка връзка с дезавуирането на културните паметници като веществени доказателства за дълъг и плодотворен исторически и държавен живот.
Разкъсването на онтологичните връзки между минало, настояще и бъдеще, връзките между поколенията българи е в основата на стратегията на глобализма, на новия световен ред, който се стреми към тотална унификация на страни и народи до пълното им обезличаване чрез вируса на американската попкултура.
И нашата т.нар. политическа класа - без разлика на цвят и пристрастия, - която, както се оказа, няма отношение към културата като организиращ фактор в духовния живот, къде от непросветеност и глупост, къде от рабско послушение следва чужди внушения и с действия или бездействия активно спомага за поругаването на вековни достояния, на традиционни ценности.
Тази политическа класа, маргинална, продажна по своята същност, няма съзнание за приемственост, за държавостроителност, и неслучайно е зле настроена към интелигенцията, която макар унижена и смачкана, все пак е изразител на интелекта на нацията, пазител на скрижалите на нацията.
И в този аспект погледнато, би било погрешно и несъстоятелно да се окичва едничка Емма Болсицян-Москова с позорния венец на Херострат. По право той принадлежи на целокупното наше правителство, което е заложник на глобализма и новия световен ред. Но светът се променя. Светът вече не е същият. И въпреки стремежите на САЩ да наложат своят pax americana, планетата се съпротивлява. Според Самюел Хънтингтън "националните държави си остават основни актьори на световната сцена". Оттук и изводът, пак на Хънтингтън - живеем в условия на "многонационален и мултицивилизационен свят", в който всеки отстоява себе си и своята културна идентичност.
И ние, за да не се окажем пак закъснели или подведени, трябва сега да потърсим своето място и своята национална реализация в новите световни реалии, а не послушно да следваме внушения, за които вече няма съмнение, че са внушения от вчерашния ден.
Но засега инерцията продължава. И мътните, разяждащи, радиоактивни води на тази инерция застрашават не само НИМ, но и културното ни присъствие на Стария континент, в който българската държава е една от най-старите.
Ние се надяваме, а и вярваме, че въпреки трагичните обстоятелства и продажността на една маломерна и малокултурна клика, Ноевият ковчег на българската духовност ще стигне невредим своята Синайска планина.
А недостойните, мерзките, ще споделят съдбата на отцеругателя Хам, натирен от своя почтен баща.
Цивилизационният провал на Запада
Състоялата се от 3 до 6 юни в португалския курорт Пеня Лонга среща на тайнствената група "Билдерберг", обединяваща представители на световния елит, някак си "странно" съвпадна със започването на преговори между Югославия и страните от НАТО за спиране на бомбардировките и за разполагане на международни военни сили в Косово. В самия факт, че влиятелни личности от различни страни разговарят по важни за човечеството проблеми няма нищо лошо, ако не смущаваха две неща. Първото е параноичната секретност, в която се състоя срещата. Второто е неясният принцип, по който е направена селекция на участниците. Много по-лесно е да се обясни информационното затъмнение, съпътстващо разговорите. Може да се допусне, че елитните финансисти, политици, медийни магнати, анализатори и общественици не желаят световните медии да профанизират дискусиите им, да им дадат неправилна интерпретация и така да дискредитират страните и институциите, които представляват.
Още по-вероятно е представителите на групата "Билдерберг" да се опасяват, че наяве могат да излязат скрити механизми за въздействие върху световните събития, които да провокират заинтересовани групи към противодействие на взетите решения. Много по-неясно е как се подбират нови членове в групата "Билдерберг" и каква йерархия е установена в тази елитна общност.
Очевидно е, че представителят на Евролевицата Николай Камов, независимо от личните си качества, не е равнопоставен на фигури като Дейвид Рокфелер, Хенри Кисинджър, Ричард Холбрук, Карл Билд и повечето други билдербергци. Още по-шокиращо е, че Николай Камов дори не е депутат от управляващото мнозинство в България. Може би неговото участие сред този елит означава, че в бъдеще социалдемокрацията ще играе много по-голяма роля в съдбините на страната и че в крайна сметка неефективният двуполюсен модел на противопоставяне между сини и червени вече е на път да отиде в историческото небитие. Но не е изключено присъствието на "новопосветения" Камов да означава нещо много по-различно.
Глобалните проблеми пред човечеството не само реално съществуват, но имат също така своя логика на развитие. Би било непростимо лекомислие да се правим, че не ги забелязваме. Функционирането на световната финансова система, екологичните проблеми, регионалните конфликти, развитието на генното инженерство, задълбочаващите се разлики между богатите и бедните страни, бъдещето на новите информационни технологии - недопустимо е всички тези явления стихийно да изпреварват подготвянето на схеми за тяхното решаване.
Но едно е да решаваш глобални проблеми, които засягат всички жители на Земята, друго е да създаваш радикален политически глобализъм, като нова универсална идеология. Войната в Югославия показа, че един такъв военнополитически инструмент на Новия световен ред като НАТО в случая дискредитира постепенно налагащия се през последните десетилетия приоритет на политическите средства при решаване на конфликти над военните. Самият Хенри Кисинджър наскоро писа, че политици като Клинтън и Блеър принадлежат на следвоенното поколение и недооценяват ролята на политиката при решаването на конфликтите.
Едва ли само с очебийната инфантилност на Клинтън и на Блеър може да се обясни варварският спектакъл, който се разигра в края на ХХ-ти век в Европа. Ако е така, защо "тези момчета, които си играят на война", бяха натоварени с непосилната отговорност да управляват могъщи държави? И ако при избора им е сгрешено, няма ли начини за контрол върху текущата им политическа дейност? Не бяха ли неопитните западни ръководители оставени или подтикнати да сгрешат, за да решат радикално чрез насилие световните проблеми, които можеха да бъдат решени по-бавно и търпеливо, без да се дълбаят нови пропасти между народите и цивилизациите.
В своето произведение "Сблъсъкът на цивилизациите" Самюъл Хънтингтън представя отделните цивилизации като нещо застинало и неподлежащо на промяна. Авторът поставя нова желязна завеса на основата на цивилизационната принадлежност. Но нали световните събития, като градивни елементи на историята, моделират дадена цивилизация.
Натовската агресия в Югославия създаде нов антагонизъм между Запада и православието, като го "изолира" цивилизационно. Не е ли теорията на Хънтингтън рафинирана форма на нов расизъм в края на нашия век? И не доказа ли войната в Югославия, че Западът "оттласква" "чуждите цивилизации" вместо да ги приобщава. На "другите" се въздейства с най-лошата част на глобализма - икономическият натиск и модерните военни технологии.
Особеният феномен Югославия, страна извън съветската орбита по време на студената война и с по-либерално обществено устройство от другите източноевропейски държави, можеше да стане модел за постепенно приобщаване на страните от бившия съветски блок към западноевропейските. Но точно след ключовата за Източна Европа 1989 г. се случи точно обратното. Намиращата се на крачка от Европа Югославия беше сатанизирана до такава степен, че й бяха приписани всички характеристики на отдавна изчезнали комунистически и фашистки режими. Вместо да стане цивилизационен мост поради съчетанието на най-много предимства, в сравнение с другите източноевропейски страни (необвързаност, известна икономическа либерализация, свобода на югославските граждани да пътуват навсякъде, съжителство на католиците хървати и словенци с православните сърби, сравнително добрата интеграция на мюсюлманите сред тях) настъпиха тежки и задълбочаващи се деструктивни процеси, кулминацията, на които бяха събитията в Косово.
Наивно е да се смята, че толкова влиятелни хора, каквито са членовете на групата "Билдерберг", са "проспали" този уникален шанс Югославия да стане мост между Изтока и Запада. Вярно е, че етнически противоречия е имало още след създаването на самата Югославия през 1918 г., но те са били в латентна форма и са се изостряли само след външни намеси. Например окупацията на Югославия от Хитлер през 1941 г. води до създаване на марионетна на Германия хърватска държава, а Косово е включено в италианския протекторат "Велика Албания".
В този важен за създаването на нова Европа момент българският народ показа цивилизационна зрелост. След като повечето българи не одобриха войната, показаха, че дават предимство на универсалните човешки ценности пред модерното варварство, независимо как е обяснено. Играчите на "световния покер" се провалиха цивилизационно.
