Без Селскостопанска академия - няма земеделие!
В ход е икономическата ликвидация на Селскостопанската академия. През 1999 г. чрез Закона за държавния бюджет субсидията за Селскостопанската академия е намалена с 37 %. По такъв начин става ясно, че е в ход икономическа ликвидация на селскостопанската наука в България.
На практика недостигът на финансови средства е около 57 %, а с бюджетната субсидия се налагат съкращения в размер средно над 40 %, като някъде те може да бъдат и по-големи. Това означава, че ще бъдат ликвидирани цели научни звена. От друга страна, министърът на земеделието Венцислав Върбанов е изпратил писмо до ръководството на Селскостопанската академия да не намалява персонала, докато не се приеме новият закон, който регламентира дейността на академията. Той предвижда създаване на Национален център за аграрни науки, като ръководството му, както и директорите на съответните институти към него, ще бъдат назначавани без избор. Така се подменя автономността на научната общност и демократичността при нейното управление.
Не са ясни мотивите за подобни намерения, след като и до този момент държавата не е изяснила какви претенции има към земеделската наука у нас и не е поставила никакви поръчки. Още по-абсурдно е, че съдбата на Селскостопанската академия се решава от работна група, съставена от хора, които нямат нищо общо със селското стопанство и не познават спецификата му. В Министерството на земеделието много добре знаят, че в Селскостопанската академия има разработена стратегия до 2010 г. от учените в системата на академията, но досега не е проявен интерес тя да бъде обсъдена.
Интересно е тогава на каква база с лека ръка се отказваме от възможността българското селско стопанство да стане приоритетен отрасъл и кой ще помогне на стопаните да прилагат модерно земеделие, ако не българските учени?
Засега квалификационното равнище на пряко заетите в земеделието е твърде ниско. Ако изключим специалистите с висше и средно образование, голяма част от които се пренасочиха в други дейности, останалата част от заетите в земеделието (към 70-80 %) са без нужната квалификация за осъществяване на високотехнологично и конкурентоспособно земеделие. Придобиването на квалификация от всички земеделски стопани в кратък срок е непосилна задача. Това е сложен и продължителен процес, свързан с преустройството на цялата аграрна общност. Знанията и уменията на българските аграрни учени, които ще обслужват за в бъдеще както кооперациите, така и частните фермери и сдружения, ще имат решаваща роля.
В земеделието на България частната собственост с присъщите й начини на организация и функциониране вече е реалност. Тя обаче ще продължи да се самоорганизира.
Ролята на учените от аграрната наука за реализирането на новите стопански форми ще изисква и нови знания и умения. Ще се изграждат земеделски стопанства от фермерски тип, в които ще се влага главно семеен труд, а при определени условия и при необходимост - и наемен. Собствениците на тези стопанства, независимо от това дали ще обработват своя или земя, наета под аренда, ще трябва да придобият умението да създават и управляват такива стопанства. А това е сложен процес, непознат на най-младите поколения в България.
Затова на преден план излиза въпросът за тяхната квалификация, главно в областта на законодателството, възможностите за получаване на първоначален кредит и начините за неговото погасяване, земеустройството и изграждането на инфраструктурата на стопанството, т.е. ще са необходими принципно нови знания, съчетани с уменията на предприемача. Разбира се, да се изгради такова стопанство при разнообразните природни и климатични условия на България е сложно и рисковано дело. Стопанинът трябва да притежава определен кръг от знания в тази област. Ако ли не, той трябва да предостави тази работа на друг срещу заплащане.
Тенденцията е да се изграждат кооперации в земеделието от два типа - единият, от частни фермерски стопанства. Немислимо и невъзможно ще е в днешните и в утрешните условия даденото стопанство да съществува само, опирайки се на собствената си дейност. В областта на снабдяването, услугите, реализацията и преработката то ще трябва да се кооперира с други стопанства и собственици на базата на доброволна кооперация. Другия тип кооперации ще са производствени - на базата на акционерство, или дружество с ограничена отговорност, като в случая някои от собствениците ще са и преките изпълнители, и участници в производството.
В съответствие с функционирането и изискванията на истинския пазар земеделските кадри трябва да усвоят особеностите на микроикономиката, оперативното планиране - на счетоводството и финансите, на маркетинга. Те ще се нуждаят и от определен кръг знания в областта на стопанството и търговското право, застраховането, компютърните системи, екологията.
Независимо че при новите условия ще се появят и частни стопанства, производството в тях трябва да се основава на съвременни технологии.
Едно от основните направления в развитието на производствените и управленски технологии е комплексната механизация и автоматизация. Без развитието на тези процеси българското земеделие ще си остане на опашката на Европа и света. Не е необходимо да се доказва ниската степен на механизация, в резултат на което ръчният труд в някои производства надхвърля 70-80 %. Новите условия на пазара ще принудят собствениците и производителите да прилагат ефективни технологии. В това направление българското земеделие е поле за огромна дейност.
Съвременният земеделец в България ще трябва да притежава квалификация, позволяваща му да се възползва от огромните възможнсти, които ще му предостави информатиката и микропроцесорната техника.
Изострянето на продоволствения проблем в света и увеличаващият се дефицит на продукти за изхранване на населението ще разшири и интензифицира земеделското производство. Земеделието в България днес е изключително разхитително организирано и то функционира при огромна неефективна експлоатация на природни, биологични, материални, финансови и човешки ресурси.
Очаква се навлизане на биотехнологиите в земеделското производство. Биотехнологиите ще извършат такъв поврат в 21 век, какъвто извършиха химията и физиката в 20 век. Следващото десетилетие и България трябва да разполага с квалифицирани кадри за приложение на най-разпространените биотехнологични методи на производство.
Изяснявайки тези изисквания пред българското земеделие, съвършенно очевидно е, че те не могат да се изпълнят без научно осигуряване и подготовка на кадри за съвременно земеделие.
В този смисъл разрушаването на съществуващите научни звена в българската селскостопанска наука ще се отрази катастрофално върху българското земеделие.
Не ограничаване на средствата за научно обезпечаване на селскостопанското производство, а увеличаването им са необходими на този етап на дълбоки промени.
Селскостопанската наука сега има особено остра нужда от средства за издръжка. Те трябва да й бъдат осигурени. Нейната дейност ще поддържа на високо ниво производството, а то ще носи доходи, стократно по-големи от средствата, които ще й бъдат предоставени.
Селскостопанската академия трябва да получи висок държавен статут. Тя не трябва да става административно-оперативен институт. Така тя ще привлича кадърни кадри в институтската си мрежа в страната, а ще бъде и желан партньор, търсен от научните институти в чужбина.
Безкнижници
Преди повече от хиляда години Константин Преславски в "Проглас" написа: "Голи са без книги всички народи. " И оттогава, та до днес (наистина ли и днес?) българинът е неразлъчим от Словото, от книгата.
Беше!
Умишлено и силом вече ни превръщат в безкнижници. Един стар и мъдър народ е осъден на оглупяване. Изглежда, и това се вписва в рецептурника на новия световен ред. На този "ред" най-вече и преди всичко пречи културата. Защото културата е проявление на идентичността, на паметта, на приемствеността. Това е светата троица на всяко национално битие. Без нея нацията е осъдена на разпад, на аномия. И съвсем неслучайно в силом образувания духовен вакуум нахлува американската попкултура със смъртоносната си космополитност и липса на идеали.
Драмата започна, отначало изподтихом, с въвеждането на т.нар. пазарна икономика от най-див и примитивен капиталистически вид. Всичко бе обявено за стока, дори и духът човешки.
И резултатите не закъсняха. Днес стоим пред руини. Българската книга е мъртва. Българският писател - също. Такава професия вече няма. Никой не може да си вади хляба с литературен труд. Навлизаме в безпросветно дивачество.
Хуманитаристиката бере душа. Науката и тя. За нея са предвидени едва 0,16 процента от държавния бюджет. Това е смъртна присъда.
Данъчната политика на държавата е антикултурна. Данък добавена стойност, неслучайно наречен данък убиец, със своите 20 % направо гилотинира българската книга. В това отношение ние сме уникален случай. В цяла Европа и в 90 на сто в страните по света литературата се облага от 0 до 5 процента.
Нека още припомним, че от две години програмата "Помощ за 100 книги" не функционира. Подобна програма обаче в Македония продължава да се осъществява, независимо от тежката икономическа криза и потоците от бежанци. Край Вардара, изглежда, имат по-ясно съзнание за културната мисия на държавата отколкото край Перловската река. Да не говорим за Чехия, Полша, Унгария, където институциите не само че не са се оттеглили от културата, но и полагат похвални усилия за нейното съхранение и развитие.
У нас - пълна немара и нехайство. По е вярно обаче да говорим за предумишлено престъпление срещу българското слово, срещу българския дух. И в това грозно бойно поле на бездуховността невинни няма. Всички български правителства, които в галоп се изредиха, са странно единни във фобията си срещу книгата и интелигенцията.
Костов, с характерната си безцеремоннност и арогантност, наскоро заяви, че рейтингът на интелектуалците не бил никак висок, без да отчита факта, че вина за това има т.нар. политическа класа, която е с ганьовски манталитет и носът й не стига по-далеч от мускалите с келепира. Нещо повече, Костов отрече правото на интелигенцията да има мнение, защото "от името на народа може да говори само мнозинството".
Ала що е мнозинство и що е малцинство, ще попитаме ние?
Отец Паисий, по всички критерии интелектуалец (нали божем списовател!), когато пише "История словеноболгарская" е "малцинство", защото простите "орачи и копачи" не са още прогледнали за своя родов корен, а разни учени субекти от "мнозинството" се гърчеят, както Костов и костовци днеска се американеят.
Левски е също "малцинство", когато тръгва да буди народа и да основава комитети. "Малцинство" е той и на бесилото, за което поетът ще каже, че е с "кръста равно".
"Малцинство" е и Стефан Стамболов, а мнозинството се представлява от убийците Халю и Талю и техните ятагани.
"Малцинство" е най-сетне и Вазов, който заедно с други интелектуалци си слага подписа под възвание за неучастие на България в Първата световна война. Тогава правителственият шеф Радославов ги заклеймява (не били патриоти санким!), както би ги заклеймил и Костов.
Но Костов неслучайно е скаран с историята. Тя му пречи. Както му пречат и писателите, и техните книги. Защото те са едно паралелно, истинско и вечно правителство, правителство на духа.
Но Костов е ясен. Пък и да не трупаме всичките кривици само на неговия гръб. Като се почне с Лукановото правителство и се мине през правителствата на Димитър Попов, на Филип Димитров, Беров, Жан Виденов - всички проявяват забележителна немара, някои дори и престъпна нехайност към духовността и в частност към българската книга.
И днеска нея фактически я няма.
Единственият шанс днес човек да издаде книжица е, ако омилостиви някой спонсор или ако бъде обласкан, срещу клетва за вярност, от някоя фондация. Но и това не е решение на въпроса, защото тиражът е съвсем символичен и се движи между 300 и 500 бройки. Ще рече - дори и издадена, книжицата не влиза в културна функция. Тя е мъртвородена.
И така. Пред бленувания XXI в. ние сме реално заплашени да се превърнем в безкнижен народ и, както е казал Константин Преславски: "Готови за плена на вечната мъка."
Лесно е да се догадим, че под "вечната мъка" трябва да разумяваме мъката на бездуховността и повсеместното нравствено отъпяване.
И това е реална заплаха. И това е един от големите проблеми на България, пред който "слепци с очи", както е казал Ботев, престъпно нехайстват.
"Народе???? " - беше написал с четири въпросителни знака Левски, стъписан пред тъмна загадка.
Ще се събуди ли най-сетне този народ!... Екология за потърпевши и екоминистриСт.н.с. Румен ВОДЕНИЧАРОВ д-р на химическите науки
След масажиста Боздуганов и театрала Ананиев, които успешно структурираха ВПК и БА, сме свидетели нов на природен феномен - министърът на околната среда и, забележете, на устойчивото развитие, г-жа Манева, Евдокия. Без да си показва дипломата, тя започва да се държи като екологичен Кашпировски и да успокоява пулса на забързалия към ЕС и НАТО българин.
За половин час път от София с министерски мерцедес се води мръсна война. Горят складове с гориво и химикали, рушат се болници и храмове, гине всичко живо с изключение на войници, мирише на гробища чак в съседните на Югославия страни, само в България според г-жа Манева нямало нищо страшно. Всичко си било в нормите. А опозицията много да не знае, защото Йошка Фишер и Тони Блеър водят мироопазващата акция от ЕС, Масимо Д'Алема е комунист. А комунистите са тези, които скриха истината за Чернобил от народа, та децата на България станаха дълги по 2 метра.
Масовата хипноза наистина сваля напрежението, но тези, които я практикуват ,трябва да са наясно, че незнанието няма да ги оневини, ако след време се наложи да застанат пред съда.
Ето защо предлагаме на екоминистърката няколко дайджестирани урока за възможните замърсявания при водене на тотална съвременна въздушна война.
Урок 1. За бомбите с обеднен уран
Ако някой, г-жо Министър, Ви удари по главата с вестник, последствията ще бъдат само за него. Но ако в този вестник е увито желязоq потърпевшата ще бъдете Вие.
Точно този ефект са използвали конструкторите на бронебойни снаряди за НАТО. Заменили са по-леки метали в бойните глави с тежкия уран-238. Неговата плътност е 19.04 гр/см3. С подходяща скорост такъв снаряд влиза в бронята на танка като вилица в депутатско кюфте. Същият момент може да се получи, ако вместо уран-238 в ракетата се вложи най-обикновено злато. То пък е най-тежкият метал (с плътност 19,32 гр/см3). То нито е отровно, нито е радиоактивно. Но устойчивото развитие, както знаете, е свързано с безотпадните технологии. Остават големи количества уран-238, след като от него за ядрено гориво и за атомни бомби се извлече по-голямата част от съпътстващия го изотоп уран-235. Именно този "отпадък" се влага в главите на боеприпасите на т.нар. танкоубийци - хеликоптерите "Апачи".
Какво става след сражение на "Апачи" с танкове можем засега само да гадаем. В облачетата след всеки взрив обаче ще има винаги и частички уран-238.
Разпадането на съветската система изобщо не повлия на радиоактивното разпадане на уран-238 и уран-235. Тези два изотопа, намиращи се в природата, изпускайки хелиеви ядра (алфа лъчи) и електрони (бета лъчи), бавно, но сигурно се превъплъщават в олово. Затова им е необходимо много, много време, съизмеримо с възрастта на земята.
Гама-лъчи при естествената радиоактивност няма, затова няма смисъл да се говори за гама-фон и да се размахват гама-броячи. Това е грубата грешка, която правят и журналистите и еколозите. Увеличение на гама-фона (с други думи на рентгеновите лъчи) не трябва да се очаква, дори ако "Апачи"-те бъдат включени в боевете.
Но да се успокояваме, че алфа- и бета-лъчите са безопасни, е също лекомислено. Те наистина могат да се задържат от вестника, с който започнахме нашия разказ, но ако човек (та бил той и твърдоглав балканец) погълне "гореща частица", т.е. прах съдържащ U-238, то алфа- и бета-лъчите ще се поглъщат от неговите тъкани, от дробовете му. Например алфа-лъчите са 1000 пъти по-вредни от гама-лъчите. Те умъртвяват тъканта и подобно на трихинелоза с времето ще пробият дупчица в белия дроб на жертвата. Кога ще се изродят клетки и ще се развие рак или левкоза, е божа работа.
Аз бях преди месец в Ирак, за Ваш ужас, на рождения ден на диктатора Саддам Хюсеин. Посетих и скривалището Ал Амриа, в което две лазерни двутонки са сварили на чорба 600 майки, старци и деца. Посетих и болници. Има бум на раковите заболявания, госпожо Министър. Децата, минали през утробите на облъчвани майки, също не са пощадени. Има един "гратисен период", след който също както след Чернобил, Хирошима и Нагасаки статистиката е неумолима. Дори и в пустинята ракетите с обеднен уран не са безопасни.
В това, г-жо Министър, се крие античовешката изобретателност на създателите на тази "висока" военна технология. В гъсто населени райони на Европа използването на урановите ракети е направо престъпление срещу човечеството.
Нищо не може да гарантира, че смерч като този в село Жълтуша няма да издигне във високите слоеве на атмосферата радиоактивен прах, който да падне не само върху прокълнатите от вас сърби, но и върху нищо неподозиращия българин, обработващ като своите деди земята си в реални граници.
Внимание! Гълтането на йод не помага, защото той е предназначен да заменя радиоактивния изотоп на йода, който в случая на естествена радиоактивност изобщо не присъства.
Урок 2. За киселинните дъждове
Това е любимата тема на еколозите. Животът на европейците е немислим без изгаряне на големи количества твърди и течни горива. Лошото е, че освен въглерод и въглеводороди тези горива съдържат и сяра (S). Сярата изгаря до серен двуокис (SO2). Последният се окислява до серен триокис (SO3), който, увлечен с водни капчици, е главната причина за киселинния дъжд. Значи този дъжд представлява слаб разтвор на сярна киселина. Слаб, ама пробива престилките на инженерите в МДК-Пирдоп и поразява листата на дървета и зеленчуци. Те жълтеят, а растенията умират.
Когато се преработва петролът, сярата се отстранява. Когато се изгарят въглища в термоцентралите, серният двуокис трябва да се улавя. Но когато бомбите на НАТО подпалват резервоари със суров петрол, както стана при пожарите в Панчево, Прахово, Ниш и другаде, то отделянето на серни окиси съпътства всички останали продукти на непълното изгаряне на петрола, някои от които даже са канцерогенни. Пролетните дъждове пречистват атмосферата и от черните пушеци, и от серните окиси, но за сметка на зеленината, върху която падат.
Огромните пожари в Кувейт не доведоха до киселинни дъждове в Близкия Изток, по простата причина, че "Пустинна буря" беше в сух период на годината. Но войната в Югославия, която според г-н Агов щеше да свърши за няколко дни, се застъпи с дъждовния пролетен сезон на Балканите. Затова земеделците от съседните страни и най-вече в Румъния и България пискат кански, защото майският дъжд се оказва киселина, а от дима се оформят унищожителни градушки. По черните облаци тази година няма да се стреля заради евроатлантическа солидарност. Изобщо засега, г-жо Манева, НАТО отнася малко похвали, и много псувни. Парадоксът е, че за киселите дъждове псувните са повече български и румънски, отколкото сръбски, защото западните ветрове докарват замърсяванията по коридорите, които съседите на Сърбия предоставиха охотно на агресорите.
България до 1990 г. беше доста замърсена страна. Падаха и киселинни дъждове. Повечето реки бяха мъртви. Спомнете си проблемите с трансграничното замърсяване на Русе и Силистра. Но ние подписахме всички ангажименти за опазване на околната среда на конференциите по т.нар. "човешко измерение". Трябваше да се ограничат емисиите на въглероден двуокис, на серни и азотни окиси до 2000 година с 20 %. Това можеше да стане по два начина: или с пречиствателни инсталации, или чрез затваряне на заводите. СДС избра втория начин. Сега Република България е екологически чиста държава. Вашата задача е улеснена. Сега е очевидно, че замърсяването идва като резултат на двумесечните бомбардировки на алианса.
С бруталната си агресия в Югославия НАТО не само направи излишна ООН и нейния Съвет за сигурност. НАТО зачеркна с лека ръка всички екологични ангажименти, подписани от европейските страни през последното десетилетие. Сега след приключване на войната всичко трябва да се започва отначало.
Б.р. В следващия брой очаквайте два нови екологични урока за г-жа Евдокия Манева. Те ще бъдат посветени на замърсяването на водите на Дунава и на озоновата дупка над Балканите.
Мили родни картинки
С дунанми, фанфари и шампанско, с дебело самочувствие и безочливост сините се опитаха тържествено да отпразнуват презполовяването на управленския си мандат.
Тон за песен, както се казва, в Народното събрание даде самият министър-председател. След като по стар български обичай напопържа дипломатически, а и не съвсем, всички свои предходници, изкарвайки ги пълни нули и бездарници, той с видим кеф на триумфиращ селски пехливанин се отдаде на страстен самовъзпев.
И ние научихме, че вървим към нови трудови успехи, въпреки че трудящите се са силно умалели поради главоломно нарастващата безработица.
С изумление чухме, че вече ни е напуснало чувството за страх, което ни е владеело само допреди две години. Сега вече не сме се страхували за бъдещето си, нито от някогашното лошаво управление, нито за децата си, и ни напуснало усещането за безнадеждност.
Само дето Костов не ни приканва всички вкупом да запеем известната "Ода на радостта".
Човек трябва да има или тенекиени очила на носа, или да е нравствено кьорав, за да си позволява да твърди подобни дивотии в лицето на мизерстваща, съсипана и окаяна България, чиито граждани са достигнали биологическия праг на оцеляването.
Но ако Костов, говорейки за българския народ, има предвид своето най-близко обкръжение, то той е безспорно прав. Най-близкото негово обкръжение е с високо наднормено тегло и идва да препотвърди констатацията на Бешков, че първото поколение чорбаджии трупа само лой.
Тия, които днеска управляват България, са пример за достигната и осъществена американска мечта. Довчера никому неизвестни хорица от бутафорни барикади, със средни заложби и средни умствени дарования, те сега с пълни шепи гребат благините на живота и доволстват в битността си на преуспяла колониална туземна администрация. Отвреме-навреме хитровати еврейски чичковци идват да ги нагледат, да не вземат все пак от несръчност да сгазят някоя леха с демократически лук, и удовлетворени от тяхното послушание, да им засвидетелствуват благоразположение, каквото се оказва на доверен камериер или сервитьор.
И нашите чукундури блаженстват. Зачели са ги и тях за европци, макар и от втора ръка.
Блаженства и Костов. Неговата голяма гордост е финансовата и ценова стабилизация. Само дето не казва, че тая стабилизация е стабилизация на мизерията, достигнала дъното на биологичната поносимост. Но според премиера в народеца още има неизцедени жизнени сили и той отправя апел да затегнем коланите. Ние обаче колани комай вече нямаме и връзваме гащи със сиджимки. Така че Костов ако ще пристягва някого, да започне с Божков и с цялата си гъзеста и кореместа тумба министри. Те, със своята ориенталска корпулентност, са съвсем пригодни да хвърлят съблазняващи гюбеци къде Европата.
А интегрирането ни с Европа, с видимо доволство натърти Костов, вървяло много добре. Кое му е доброто? Това, че си дадохме небето на натовските пирати, за да сеят смърт над сръбските градове, че България фактически е откъсната, и то задълго!, от пазарите, тъй като всички комуникации към тях са вече разрушени и прекъснати!?
Костов и дума не обели като как ще се конущисваме с европците, след като те фактически са ни натикали в отцепен балкански резерват. Може би със салове, каици и лодки еднодръвки ще си изнасяме стоките през Дунава. Ако все пак ги произведем и ако все пак някой поиска да ги купи.
Накрая Костов се попохвали, че много предвидливо сме подписали Рамковата конвенция за малцинствата. Но какво от туй, след като по собственото му признание на ДПС тепърва предстои "да извърви пътя си на отговорна за управлението на държавата партия". Той отправи и едно наистина стъписващо пожелание към ДПС - "да се откаже да разиграва хазартно стабилността на българската изпълнителна власт".
Значи и това го има!
Е, тогава защо ручахме жабетата на Рамковата конвенция и не дадохме ли чрез нея оръжие в ръцете на една антиконституционна и антибългарска формация.
Щом дори и нахаканият Костов е стреснат!... И има защо да бъде стреснат - ДПС, както внаги е твърдяла "Зора", никога няма да се превърне в нормална политическа сила, защото е изградена на етнически и верски принцип и защото водещи в нейното поведение са пантюркистките и неоосманистките интереси на Анкара.
А как реагира милата опозиция на премиерския водопад от сини хвалебствия? Както винаги, тя реагира шармантно. И се уподоби напълно на тия, с които уж воюва.
Не ни напуска усещането, то даже се и засилва, че цялата ни т.нар. политическа класа като че ли е излязла от произведенията на Добри Войников, Вазов и Ст. Л.Костов. Все същите "службогонци" и "кандидати за славата", все същите големановци и рожби на "криворазбрана цивилизация".
И се вихри, и се юди ящна тумба нахлебници, вторачени в келепира.
Вместо да се получи в Народното събрание дебат по речта на Костов, вместо да се чуят отговорни и тревожни думи и да се види отговорно поведение - разигра се фарс, сценично изпълнен от ощипани политически фльорци.
Александър Томов, вместо да говори по същество, го удари на жален поплак, че Костов се държал грубо и нетолерантно, че бил авторитарен тип. Закъсняло прозрение! Че Костов не е цвете за мирисане, е отдавна ясно, но да се иска да бъде галантен кавалер с една измислена партийка без облик и без постоянна позиция, е просто нереалистично. И когато бившите комсомолски секретари, все галеници на съдбата, разбирай на соца, се опитаха да разиграват независимост, съответно бяха сгълчани от този, който ги пусна в Народното събрание. Да припомняме ли, че Евролевицата на последните парламентарни избори се ползваше с всички медийни екстри на парламентарно представена партия, каквато не беше!
В лицето на Евролевицата Костов просто си отгледа едно парламентарно зайче. Експериментално.
Безпомощният Първанов, функция на също толкова безпомощна и самоскопена партия, уж се опита да бъде критичен, ама как да си критичен, пък и кой да ти повярва, след като си легитимирал във властта пучисти. Неговото присъствие, както и неговото отсъствие от трибуната, е еднакво незабележимо. По едно време Соколов го изключи от микрофоните. Времето му било изтекло. Хайде холан!
Това, че го нагониха от трибуната, трябва да послужи като сигнал за Първанов, че с него и неговите хора няма да се церемонят, както никой не се церемони с употребени. Участта на такива е да бъдат и поругани.
А колкото до Соколов, той от своето председателско кресло все повече наумява на коруджия (селски пъдар), който или дърпа ушите на депутатите като да са крадливи хлапета, или юнашки се изпровиква: "Видя, видя-я-я! "... Въобще джумбуш и глума в народната празноговорителница. В едни по-благатки времена парламентарните аркашки можеха и да ни разсмиват с неизтощимите си напъни да се правят на велики, но сега будят само отврат и скръбно недоумние.
И докато народът и без съветите на Костов връзва душа на възел, политическото театро на разноцветните братовчеди продължава.
Няма ли кой да спусне завесата!
Неуправляемите хаотични общности
В много от бедните страни, броят на териториите, обхванати от насилието, непрекъснато нараства. В Африка, Латинска Америка и Азия конфликтите стават все по-продължителни.
Част от населението попада под властта на въоръжени групи с неясна политическа идентификация.
Централната власт мъчително изгражда държавните структури и твърде често рухва почти навсякъде, без да може да защити населението от насилията. Така непрекъснато се умножават неуправляемите хаотични общности.
По време на студената война (1947-1989) всички бяха убедени, че вътрешните конфликти в развиващите се страни са резултат от политическото съперничество между двете свръхсили. Вътрешните въоръжени конфликти, наричани през 80-те години от американските стратези "войни с ограничена интензивност", се предполагаше, че са предизвикани, поощрявани и поддържани от външен идеологически подбудител. Страните в Африка, Латинска Америка и Азия се преценяваха като бойно поле, където се сблъскват силите на капитализма и комунизма.
След това дойде краят на студената война, но гражданските сблъсъци в страните на Юга не се прекратиха. Напротив, удвоиха интензитета си. От падането на Берлинската стена, през ноември 1989 г. повече от 23 вътрешни конфликта избухнаха или бяха реактивирани. Около 50 въоръжени групи действаха в различни страни. Тези въоръжени групи бях особено активни в Алжир, Сенегал, Ангола, Бурунди, Конго-Бразавил, Либерия, Гвинея-Бисау, Конго (бившият Заир), Сиера Леоне, Сомалия, Судан, Ливан, Турция, Колумбия, Мексико, Перу, Афганистан, Индия, Шри-Ланка, Бирма, Камбоджа, Филипините, Индонезия, Източен Тимор, Бугенвил, бивша Югославия, Кавказ, Таджикистан и в много други страни.
Освен че са специфични, въоръжените борби са свързани и с конфликти, породени от жестоката експлоатация, на която са подложени отделни етнически групи, които усилват политическата, етническата и религиозна съпротива до степен на истински ураган на омраза.
В много страни (Ангола, Сомалия, Сиера Леоне) тези разрушителни конфликти периодично прекъсват и се възобновяват, като бунтовническите групи си оспорват монопола на властта над населението, въпреки че самите те са включени в държавните структури. Когато стане това, развиващата се държава-нация се взривява и се превръща в хаотична неуправляема общност.
Хаотичната неуправляема общност се отличава с безсилието на държавата да държи под свой контрол националната територия и населението. Цели отрасли в икономиката, градове, провинции и региони попадат под господството на военни авантюристи, на наркотрафиканти и мафиоти, които се държат като господари. Законността, общественият ред и гражданските структури изчезват.
Населението започва в голяма степен да зависи не от централното управление на законната власт, а от Червения кръст, от благотворителни и хуманитарни организации като "Лекари без граница", "Акция срещу глада" и службите на ООН. Такова е сега положението в Афганистан, Сомалия, Сиера Леоне, Либерия, Таджикистан, Камбоджа, Руанда, Бурунди, Косово, Босна, Иракски Кюрдистан, Чечения, Хаити, Албания, Демократична република Конго.
Неуправляемите хаотични общности са нов световен феномен, утвърдил се неотдавна
Те са резултат от нежизнеспособността на много от развиващите се страни, пренебрегнати от световната икономическа система, която се отнася с безразличие към богатствата им от суровини и възможностите на огромната маса свободна работна ръка.
Технологичната революция, налагана от засилващата се конкуренция, в условията на единна световна икономика, благоприятства дарвинистката селекция: елиминиране на хиляди неквалифицирани работници и ограничаване ползването на суровините. И това става по време на демографски бум на градското население в повечето от бедните страни. Подобна селекция, която облагодетелствува потребителите на суровини чрез понижените им цени, е крайно неизгодна за предприятията с примитивна технология, които разчитат на обилна и евтина работна ръка.
В края на века необходимото количество суровина за единица индустриална продукция е само 2/5 от тази, използвана през 1930 година. Преди 40 години от всеки четирима души, които бяха на заплата - един бе работник. Сега - един от всеки седем. Ще трябва да се създадат 2 милиарда нови работни места в близките години, за да бъде включено в трудовия процес активното население в бедните страни. Това, разбира се, не може да се осъществи по причина на новите технологии, които деиндустриализират и депролетаризират обществата, когато градското население в развиващите се страни буквално експлодира и през 2020 година ще се удвои.
Технологичната революция и демографският бум фактически се сблъскват и този удар усилва хаоса
Този дарвинистки модел не позволи в последните тридесет и пет години (1964-1999) да нарасне доходът на глава от населението в страните, които сега са жертва на насилието. Средният годишен растеж на доходите на глава от населението бе по-нисък от 3 %, който се преценява като минимален, за да се прекрачи прагът на бедността. За тридесет години средният годишен доход на глава от населението, например в Алжир, е нараствал само с 0.5 %; в Ангола - 0.2 %; както и този в Перу, Колумбия и Конго-Заир; в Мексико - 1.8 %; в Сиера Леоне - 1.6 %; в Сомалия и Судан - 0.1 %.
Бързото и ускорено освобождение, икономиката, основаваща се на суровините, която Международният валутен фонд и Световната банка налагат с програмата за преструктуриране, още повече влошиха обстановката. Икономиките на слаборазвитите страни възпроизвеждаха това, което вече се практикуваше - експорт на полуобработени суровини. В замяна на това те получаваха бързо изпаряващи се инвестиции, които не бяха предназначени да модернизират производството. Този тип нежизнеспособни икономики либералите наричаха "развиващи се пазари".
Преструктурирането без модернизация не доведе до изплуване от мизерията
Напротив, то заздрави модела на неефективния експорт в световната икономика. Затвърди се практиката развиващите се страни да продължават да изнасят суровини и продукти, произведени със стара технология и на по-ниски цени и да се внасят все повече индустриални стоки и услуги при използването на нови технологии и на твърде високи цени. По този начин преструктурирането, налагано от Международиня валутен фонд и Световната банка, наложи на населението от най-бедните страни значителен социален товар и засили нежизнеспособността и нестабилността на много страни, тласкайки ги към насилия, характерни за всяка една от тях.
В следващите 20 години населението в развиващите се страни ще достигне приблизително 6.5 милиарда и ще бъде предимно градско. При условие, че не се снижи драстично раждаемостта и миграцията към градовете и невъзможността да се осигури безпрецедентен подем на производството на хранителни ресурси, без необходимото осигуряване с вода и енергия.
Голяма част от планетата ще се окаже в състояние на физическо и социално неравновесие
Т.е. в саморазрушаващи се градове и мегаполиси, където водата, храните и енергията ще бъдат твърде скъпи за средната работна заплата. Тези жалаки градове вероятно тогава ще се превърнат в ад за хората, екологични бомби със закъснител, истинска заплаха за икономическата и политическа стабилност на света.
Това неравновесие между недоимък на ресурси и ограничените възможности за потребление от населението може да се сравни с нестабилните пластове на земната кора.
Знае се, че рано или късно ще се разрази ужасно земетресение, но никой не може да предвиди кога ще стане това и още повече дали сътресенията ще добият облика на идеологически, религиозни или етнически войни или всеобща анархия съпроводена с ужасяваща престъпност от най-различен порядък.
В зората на третото хилядолетие определен брой страни с крайно ограничени доходи на населението се намират в неустойчиво равновесие върху гигантски сеизмични пукнатини, предизвикани от съвременния икономически хаос. Практически това се отнася за цяла Африка, повечето страни от Централна Америка, най-големите страни разположени в Андите - Перу и Боливия, и особено Китай, Индия, Пакистан и Бангладеш, където е съсредоточено най-слабото потребление на глава от населението на вода, енергия и храни и където най-висок е темпът на нарастване на градското население.
Ако това положение се запази, трябва да се страхуваме, че социалното и политическо напрежение ще расте и голям брой разрушителни войни ще избухнат в XXI век, които ще доведат до появата на нови хаотични неуправляеми общности. За тези страни залог за бъдещето е не да достигнат икономическото развитие на Южна Корея, Тайван или Сингапур, а просто да оцелеят.
Тази констатация може да изглежда твърде необикновена, защото винаги се е мислило, че държавите-нации имат перспективи за развитие. Но опитът на ХХ век ни кара да имаме предвид и немислимото. Тъй като ултралибералната политики на Международния валутен фонд и на Световната банка ще останат непроменени, повече от страните, които погрешно наричаме "развиващи се", не ще могат да достигнат новите индустриални страни. За тях съществува по-скоро рискът да потънат в нежизнеспособни икономии и да се влеят в лагера на неуправляемите хаотични общности.
Равносметката
Преди 9 години на страниците на "Зора" бе публикувана голяма статия със заглавие "Германо-българският геополитически съюз". Тогава свободата беше така близо, а надеждата толкова непоколебима, че пламъкът на вярата в НОВА ГЕРМАНИЯ изглеждаше неугасим... Днес се питам, къде е тази Германия?! Изобщо има ли някаква Германия? Съществува ли германската нация, чийто морал здраво стои върху величието на нейната култура?
Победата на съюзниците над нацизма през 1939-1945 г. доведе и до пълния разгром на немската нация. Светът сатанизираше всички германци, сатанизира ги и днес. Светът никога не се е запитал ЗАЩО СТАНА ТАКА? Откъде се появи нацизмът, защо именно германците решаваха проблемите на своя напредък с убийството на хора? Срамежливо мълчат историци, социолози, кутуролози... Ако някой си отвори устата, то е за да напопържа нацизма, а заедно с това, в контекста, и всички германци. И те са съгласни, те смятат, че са виновни и ще бъдат виновни во веки веков!
Обаче не искат да си спомнят, че другата конфронтация - между Германия и Русия, не е преодоляна въпреки големите усилия и от двете страни. След сриванато на комунизма Германия и Русия не успяха да превърнат противостоенето във взаимна интеграция, казано с други думи, не изградиха германо-руски геополитически и етнокултурен съюз.
Това беше голямото предизвикателство, на което германският политически елит не отговори и причината е чисто идеологическа - евроатлантическият либерализъм не признава РАВНОПОСТАВЕНО СЪТРУДНИЧЕСТВО. Той поставя условия за човешки права, за отваряне на икономиката, за възприемане на определена политическа система. Тези условия, които осигуряват господството на световната финансова олигархия над нациите, властваща днес над цяла Европа. Всъщност един германо-руски съюз би поставил преграда пред овладяването и подчиняването на целия суперконтинент от тази олигархия, а от това най-голям интерес имат германците. Противно на същия интерес обаче те са активни участници в разширяващото се и агресивно НАТО, който вече се превръща в инструмент на американския поход към СВЕТОВНОТО ГОСПОДСТВО и по силата на тази си функция се подготвя за нашествие в Русия. Отново германците ще тръгнат на изток и вместо с икономика и култура, пак с танкове и самолети.
Политикономическият десант на Германия сред българите по случай половинвековния юбилей на най-голямата либерална държава в Европа символично поставя отново проблема за възраждането на германо-българския геополитически (и етнокултурен съюз). Въпросът обаче е - наистина с кои германци? Защото онези, сътворените от историята германци, не се виждат. В Германия живеят СИТИ САМОДОВОЛНИЦИ, ГОТОВИ ЗАРАДИ ВРЕМЕННОТО СИ БЕЗМЕТЕЖНО СЪЩЕСТВУВАНЕ да изпратят своите синове за пушечно месо далече от Германия, да се откажат от стратегически интереси, от приятели и съюзници. Германците, които мислят противното, нямат думата, прословутият либерализъм е запушил устата им. В края на краищата - да се откажат от бъдещето си, което значи от самите себе си. Какъв ще е нашият съюз под американски чадър? Това не е съюз, а подигравка с българо-германските интереси, един от които е преграда пред настъплението на постосманска Турция в Югоизточна Европа.
Сметката не излиза, равносметката е крива, пълният търбух не може да е главният критерий за цивилизованост... В края на краищата дори легендата за икономическия гигант, който от политическо джудже се превръща в световен фактор, се оказва невярна. Последните събития показаха, че едва сега, десет години след срива на комунизма, завършва студената война. Все пак не мина без кръв! А дали ще се състои четвъртата война за световното господство на Съединените щати, зависи от държавите на Европа и най-вече от Германия. Германците или ще си спомнят кои са, или ще потънат в небитието. Както и ние, българите, по същите причини и заедно с тях. Поклонението пред Златния телец, към което ни водят, представлява края на морала, следователно края на човешката цивилизация. Живея с надеждата, че то няма да се състои.
Половинвековният юбилей на Федералната република бе отбелязан в България с ред "мероприятия". Върхът на ликуването бе българо-германският колоквиум на 26 и 27 май в Националния дворец на културата. Там просто извършиха един политикономически десант, който да увери българите, че духът на либералната демокрация е пуснал завинаги корени в Германия. Или както усукано се изрази самият посланик на Федералната република у нас Негово превъзходителство Петер Мецгер: Колоквиумът "доведе до обмяна на мисли - до размисъл над избрани исторически моменти в историята на Федералната република, преди всичко обаче и за размисъл за нашите общи бъдещи цели и общи пътища да постигнем тези цели". Не беше нужно да се посещава колоквиумът, за да се слушат либералните излияния на политическата прислуга. Просто може да се пусне и послуша "Дойче Веле", или да се прегледа дейността на германските политически фондации в България - "Еберт", "Аденауер", "Науман", "Зайдел"... Това е идеалното огледално отражение на един чудовищен процес, чиито сметки светът тепърва започва да плаща с кръвта, която се лее днес в Сърбия.
Разрушаването на формираната от историята европейска политическа ценностна система започна с реализацията на плана "Маршал". Този план бе икономическото оръжие за отказ на европейците от националната държава, нейното противопоставяне на правовата държава, на социалната държава, на икономическото благоденствие.
В двуполюсния свят функционирането на такава формация изглеждаше върхът на рационализма. Затова днес повечето германци са доволни от своята държава, ето защо те изглеждат "отворени към света, миролюбиви, самоуверени и гъвкави". И ще бъдат такива, докато са сити... Ситостта обаче е преходно понятие, защото зависи не само от структурата на либералния хедонизъм, изсмукваща ресурсите на половината свят. След провала на комунизма нещата изглеждат по-други. Днес германците не се задоволяват със собствения си либерализъм, а тръгнаха да го налагат на други народи с бомби и ракети... Бундесверът, в нарушение на конституцията, води агресивна война в Югоизточна Европа и това не прави впечатление никому. Ръкоплясканията продължават! Участието на германци в удара на Запада срещу Югославия смъква маските на всички идеолози на благоденстващата АНТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА.
Това участие недвусмислено доказва, че изградената от американската политическа философия структура има за цел атомизацията на обществото и неговото подчиняване на "най-висшата" цел - световното господство на НОВИЯ РЕД. Ред, подобен на онзи, заради който днес германците са обявени за САТАНИ... "Новият ред" отново ще сътвори от германците престъпници, каквито те никога не са били. "Конституционният патриотизъм" всъщност се оказа не само антигермански, но и антихуманен, след като позволи същата тази конституция да бъде нарушена, щом това изискват интересите на Държавния департамент на Съдинените щати. По същия начин и още по-драстично е нарушен принципът на правовата държава, защото нападението върху територията на чужда държава, противно на основния закон на Германия, на всички международни принципи и споразумения, се квалифицира в този закон като престъпление от най-висока класа. Федералният прокурор мълчи... Оказва се, че наистина не е важно дали държавата е "национална" или "социално-правова", а кому служи - на собствените си граждани или на чужди интереси. А щом служи на чужди интереси, тя винаги е изправена пред алтернативата да извърши престъпление.
Ето, сега се питам каква е разликата между нациста, който води редица дечица към газовите камери, и пилота на "Торнадо" с кръстове на крилете, който връхлита с управляеми бомби и ракети върху колона бежанци или болница? Изравняването на морала, т.е. липсата на морал у двамата, и у тези, които са ги пратили там, показва, че цялата чудовищна пропагандна машина на съвременния американски либерализъм не струва пукната пара. Този именно либерализъм заплашва да унищожи Германия, германците и да запрати на историческото бунище една от най-великите култури в историческото наследство на континента.
Идеолозите на евроатлантическия либерализъм имат един много интересен и важен аргумент в полза на неговото рационално функциониране. Те напомнят вековната германо-френска конфронтация и нейното "укротяване" в рамките на следвоенна Европа.
Традиционните ценности - мишена на глобализма
Установяването на новия световен ред постави под въпрос суверенитета и идентичността на оформилите се исторически държави. Глобализацията постави на изпитание националните ценности, а националните приоритети, които можеха малко или повече да се отстояват, като се използваше противопоставянето им при двуполюсния свят, бяха подложени на ерозия от еднополюсния.
При възникването на всяка една държава в света никога не е имало стопроцентова идеална справедливост - винаги конкретните исторически обстоятелства са надделявали при чертаенето на границите. В един или друг период това е водело до етнически конфликти и войни, както от локален характер, така и между коалиции от държави.
Общоприето е да се смята, че господстващият етнос потиска малцинствата или им дава ограничени права. Но в историята има примери, когато едно малцинство може да послужи за повод за унищожаване на държавата на основния етнос.
През 1938 г. Хитлер много остро поставя въпроса за правата на судетските немци в Чехословакия. Създадена е прогерманска организация, която системно подрива устоите на демократичната Чехословашка република. За да удовлетвори исканията на судетските немци, Световната общност решава на Конференцията в Мюнхен през 1938 г. да предаде областта на Германия. Този от абстрактна гледна точка справедлив акт, само засилва апетита на Хитлер и на другата година той безпроблемно окупира Чехия и я превръща в протекторат. Когато според договора "Молотов - Рибентроп" Германия и СССР си разделят Полша, съветската пропаганда изтъква тезата, че поляците са дискриминирали украинското и белоруското малцинства.
В по-нови времена от подобен характер е и турското нахлуване в Кипър през 1974 г. Турската армия навлиза в Кипър за да защити кипърските турци, които са малцинство на острова. Вярно е, че цялата държава не е ликвидирана, но е насилствено разделена, като кипърските гърци са изселени от северната част. Едва ли могат да бъдат описани всички случаи, когато дадено малцинство се е явявало като "пета колона" на държава с агресивни намерения. При ескалация на етническа криза и при предварително поставена цел да се разруши исторически оформила се държава, исканията на използваното малцинство не могат никога да бъдат задоволени. В крайна сметка се иска откъсване от мнозинството, независимост или присъединяване към друга държава. Именно тази историческа реалност е изключително удобна при формирането на еднополюсния, глобалистки подреден свят.
Ето какво пише Джордж Сорос в книгата си "В преосмисляне на отвореното общество (1997 г.): Терминът "отворено общество" бе ясен през периода на Студената война - тогава той бе синоним на ценностите на западните демокрации и същевременно своеобразен антоним на комунизма. Но разпадането на съветската система и крахът на затворените общества в глобален мащаб не доведоха до появата на всеобхватно отворено общество. Точно обратното - в бивша Югославия етническата концепция за понятието гражданин подчини на себе си самата същност на гражданското съзнание, а в Русия, като истинска пародия на отвореното общество, се разви системата на дивия, грабителски капитализъм.
Така на практика се получи, че в условията на изчезналата комунистическа заплаха Западът сякаш изгуби смисъла на собственото си съществуване, тъй като нямаше на какво да се противопоставя".
Интересно е да си зададем въпросът: В криза ли е Западът, ако няма на кого да се противопоставя? Нима отвореното общество ще загине, ако не търси "затворени" общества, които да "отваря"? Дали западният човек ще деградира, ако се окаже, че "цивилизаторската" му мисия е вече излишна? Или целта е друга - да се създават дирижирани икономически сривове и подеми, от които определени корпорации да извмличат огромни спекулативни печалби! Известно е, че още след започването на натовската агресия в Югославия курсът на долара стремително започна да се вдига. Внезапната, за непосветените, смяна на премиера Примаков понижи цената на руските ценни книга. Тези, които са информирани предварително за предстоящите събития печелят милиарди долари от възникващите катаклизми. И не е ли това скритият мотивационен пласт, който движи политическите решения на западните елити, когато се намесват в една или друга част на света?
По-нататък в същата книга Сорос признава това: "Традиционните ценностни системи винаги са били в продължаващ конфликт с пазарните ценности и този конфликт породи силни страсти и противоречия. С разширяването на полето на дейност на пазарния механизъм става все по-трудно да се поддържа илюзията, че в поведението си хората се ръководят от даден комплекс непазарни ценности".
Излиза, че отворените западни общества се ръководят от пазарни ценности, а "затвореното" сръбско общество - от традиционни! Тогава за предотвратяването на каква хуманитарна катастрофа става дума? Не е ли агресията срещу Югославия изискване на тези, които дават тон на световните пазари? Немалко западни медии признават, че чрез войната се излиза от рецесията, има икономическо съживяване, отварят се нови работни места и т.н. Утопичната демокрация, която би трябвало напълно да е лишена от етнически елемент, е само удобна идеологическа форма, зад която се крият икономически интереси.
От хуманистична гледна точка учудваща е позицията на управляващите в Европа социалдемократически партии. Но един по-задълбочен анализ показва, че социалдемократите също извличат за момента полза от войната.
От историята е известно, че през различни периоди на този век социалдемокрацията е неефективна. Немската и френската социалдемокрация показват хронично безсилие при различни вътрешни и международни конфликти от началото на века досега. Независимо от краткия триумф на консерватизма на Рейгън и на Тачър социалдемокрацията вече изпълни широко "своята" програма. Дори много от "рецептите", които "предписва" Сорос на народите имат социалдемократически уловки. Идеолозите на глобализма разбират, че след първоначалния яростен антикомунизъм в бившите социалистически страни (повече емоционален, отколкото рационален), опустошените им икономики и обезверени общества по-лесно ще смелят социалдемократическите предписания. Това е причината управляващите в Белград да бъдат обявени за фашисти, без да има нито теоретически, нито практически основания за това.
Западът нямаше интерес от дипломатическо решение на кризата в Косово
Натовските стратези желаят затегната война освен по икономически и по политически причини. Самата реалност на войната предизвика проливане на кръв, варварство, бежански потоци - все неща, които идеологически допълват фалшивия медиен образ на Милошевич като "фашист". И ако общественото мнение в света не е убедено в това, натовските удари и диверсантите от АОК ще продължават да насочват сърбите в еднопосочния тунел - като отговарят на предизизвикателствата с оръжие, да бъдат представяни пред света като фашисти.
Ролята, която играят в момента нашите управници, е повече от недостойна. Като изоставят традиционните ценности, опора на българската държава през вековете, те тръгват към "пазарните", изразяващи се в разграбване на националното богатство, просене на милостиня, залъгване на народа с нов план "Маршал", илюзорно приобщаване в бъдеще към развитата част на Европа.
"Етническият мир" - опит за политическо алиби на правителството
В отчета на премиера Иван Костов за двегодишното управление на правителството особено място заема т.нар. "български модел за етнически мир". Незапознати с българската действителност, ако се запознаят с текста, биха помислили, че България досега се е тресяла от етнически конфликти и е трябвало да дойде правителството на Иван Костов, за да се успокои обстановката. Простата истина е, че от десетина години правата на малцинствата са възстановени, се подменя с фалшификацията, че това е направено едва след като е ратифицирана Рамковата конвенция за защита на малцинствата.
Възниква основателният въпрос - защо точно сега трябва да се изтъкне, че в България има етнически мир? Такъв мир, например, е имало и преди пет, и преди седем, и преди петдесет години. На Иван Костов историята не му отреди ролята да спира възродителния процес или да връща имената на турците. По-скоро с вкарването на етническа тематика премиерът преследва в равносметката две цели - международна и вътрешна. Определено може да се каже, че първостепенна е международната. Премиерът иска да подчертае, че трябва да му се има доверие и докато Югославия не се справя с етническите си проблеми, той може. За да бъде по-убедителен, Иван Костов покани представители на малцинствата да "споделят отговорностите на властта". Тук обаче премиерът изпадна в неловко положение. Лидерът на ДПС Ахмед Доган, като доказан въжеиграч, едва ли ще допусне някой напълно да го обезличи политически и да го превърне в обикновен фигурант. Ако попадне под шапката на Костов, той ще стане точно такъв. По-скоро премиерът желае постепенно да превърне Доган в генерал без армия, а изкушени от перспективата за власт кандидати за водачи на малцинствата, да го детронират от сегашното му лидерско положение. Изпробването на такава промяна е изчислено, преди да се проведат изборите за местна власт.
Тези "тактически игри" на премиера обаче биха могли да имат тежки последици в бъдеще. Напълно е възможно, след като така щедро им се отварят вратите на властта, представители на малцинствата да се възползват, преследвайки косовизация на България. Исканията им стъпка по стъпка да се увеличават, докато дойде момент, в който всеки опит за отказ от едно или друго искане, да докара на България "преговори", подобни на тези в Рамбуйе. Не трябва да се забравя, че България граничи с една от най-важните страни в НАТО - Турция, така че няма да бъде необходимо пактът да ни "омиротворява" от въздуха. Турската сухопътна армия може да започне този процес и сама. Чисто географски България е в по-лошо положение от Югославия. У нас сценарият може да бъде много по-кратък и опростен. Докато терористичната "Армия за освобождение на Косово" трябваше доста да се постарае, за да станат вътрешните провокации повод за международна намеса, към България турската армия може да тръгне без да се налага евентуалните сепаратисти толкова "да се стараят".
Освен двете посочени цели, премиерът се стреми да постигне и нещо друго, не по-малко важно - да омаловажи икономическия провал на правителството. Още повече че през тази година предстоят най-тежките удари върху българската промишлености и съответно - драстичен скок на безработицата. Обикновеният човек трябва така да бъде манипулиран, че да се радва, като живее в пълна мизерия, понеже има "етнически мир". Вече всяка несполука на правителството в икономиката ще може да бъде оправдана с войната в Югославия. Като гръмка плесница на нашите управници медиите съобщиха новината, че в резултат от натовските бомбардировки средната заплата в Югославия вече е еквивалент на 150 германски марки. За да се стигне до тази средна заплата, Югославия трябваше да бъде два месеца бомбардирана! Не е ли този прост факт показателен за България, която не само не е бомбардирана, но има правителство, "което се радва на доверие в НАТО и Европа". Само тази цифра, може би недогледана от придворните журналисти, съсипва всички напъни икономическите ни провали да се тушират с "етническия мир". Още повече че опитът да се играе точно сега с етническата карта в България може да се окаже заявка за нова национална катастрофа.
