НАТО подготвя безкръвна турска инвазия
Докато натовските държави засипват Югославия с бомби и ракети, срещу нашата се осъществява "тиха" инвазия. Ликвидаторът на българската армия американският генерал Кифенаар, който през януари ни "препоръча" да съкратим армията си от 80 000 на 45 000 души, отново е в настъпление. След като сервилните ни политици го послушаха, сега генералът предлага да съкратим бойната си авиация с деветдесет процента! От досегашните 237 бойни самолета трябва да останат само 24 изтребителя МиГ. Американският генерал предлага напълно да ликвидираме щурмовата и бомбардировъчната си авиация, включително всчки изстребители-бомбардировачи Су-25. От досешните ни 14 авиобази трябва да запазим едва 3 или 4. Само така можело да се осъществи реформа в армията.
Hастъплението срещу военния ни потенциал се води методично, стъпка по стъпка. Като се започне от искането преди време да унищожим най-важните си ракетни комплекси, и се стигне до сегашното искане. Прави впечатление, че при съкращаването на гарнизоните, предвидени в "реформата", ще се съкратят гарнизони близо до турската граница, както е планирано в най-скоро време.
В"Независимите" медии в България накратко се съобщават тези "незначителни" информации. Какво толкова, че България ще остане почти без армия! Нали избрахме страната на още непобедилия "победител" - НАТО. След като засвидетелствахме евроатлантическа ориентация, може да премахнем дори граничните си войски, като оставим такива само на югославската граница. И за какво ни е авиация, след като обявихме, че самолетите на НАТО, които ще прелитат над нас, са всъщност наши самолети!
Много факти показват, че кървавият сценарий в Косово ще има продължение и в други балкански държави. В Македония се очертава етнически взрив, който може да прерасне в кръвопролитна гражданска война. Вече има конфликти между бежанците и полицията, властите непрекъснато разкриват тайни оръжейни складове. В България се активизират предназначените за провокации групи около Адем Кенан и Камен Буров. Зачестяват и семинарите по малцинствените въпроси, организирани от ДПС. Фактът, че по време на изборите в Турция националистите и ислямистите взеха толкова много гласове, показва, че турското обществено мнение вече се настройва за осъществяване на идеята за велика Турция. Но мъжеството на сръбския народ, който отказва капитулацията, показва, че плановете на НАТО могат и да засечат. За да бъде по-успешна кантонизацията на балканските държави, натовските експерти се стремят да провокират разединяване в обществото и където е възможно чрез "съвети" за модернизация да отслабят или ликвидират отбранителните потенциали на балканските страни. "Изключение" се прави само за турската армия - основна натовска сила в този регион. Турската армия продължава да се снабдява с най-модерните оръжия, създадени от военнопромишлените комплекси;
"Съветите" на генерал Кифенаар показват колко малко НАТО вярват на възможността в бъдеще екипът на Костов да остане на власт. Независимо от всички прогнози на придворните журналисти и социолози за високия рейтинг на сегашната власт западните анализатори с право се съмняват, че сегашните им любимци, могат лесно да отидат в историческото небитие, съпроводени от народната "любов". Затова те използват сервилността на сегашните политици, като целта е в бъдеще който и да дойде на власт, да завари една напълно разоръжена и обезсилена страна.
След като за нашата икономика добре се "погрижи" Божков, сега и министър Ананиев трябва да даде своя принос в ликвидацията на България. И нищо чудно да се върнем към друг цивилизационен избор - онзи, от който се освободихме преди повече от 120 години.
НАТО - господаря на света
Събрани на 26 април т.г. във Вашингтон, послучай 50-годишнината на НАТО, страните-членки утвърдиха Новия стратегически концерт, предложен от САЩ. Довчера отбранителна организация, днес НАТО може да извършва военна намеса в суверенни държави, без да е упълномощен от ООН. Ако препоръките на ООН задоволяват френската дипломация, това не е друго, освен нюанс към американската хегемония. Войната на Балканите (започнала без съгласието на Съвета за сигурност към ООН като "хуманитарна намеса") и този Нов стратегически концерт отбелязват обрат в световния ред. Единствената международна законност - тази на ООН, за първи път от 1945 г. е потъпкана от победителите във Втората световна война (без Русия и без някой друг да я замести). Оттук следва, че и Китай, Индия или Русия тепърва биха могли да провеждат в своите зони на влияние интервенции като тази на алианса, увеличавайки навсякъде, повсеместно, рисковете от несправедливост и конфликти.
Много въпроси възникват относно законността на бомбардировките в Югославия, дело на НАТО, т.е., принципно - на САЩ. Те ни препращат към две фундаментални запитвания. От една страна, за съществуването на законите на световния ред, доколко те са приети и приложими, и от друга страна - дали те са уместни в случая "Косово".
Основите на международното право и ред, които ангажират всички държави, са Хартата на ООН и резолюциите, които произтичат от нея, също както и забраните, налагани от инстанциите на Международния съд. Тези текстове запрещават заплахите или използването на сила, без специалното разрешение на Съвета за сигурност, след като той установи несполука на възможните мирни средства или до момента, в който се вземе решение за намеса при случаи на "законна защита от въоръжено нападение" (юридическа постановка, прецизно разграничена).
Очевидно това не покрива всички възможни ситуации. Така например при появата и на най-малко напрежение се вижда радикалното противоречие между законите на световния ред, установени от Хартата на ООН, и правата, изложени във Всеобщата декларация за човешките права - другата опора на световния ред. Хартата отхвърля "изнасилването" на суверенни държави, докато Всеобщата декларация гарантира правата на личността спрямо държавите-потисници. Проблемът с "хуманитарната намеса" произтича от това напрежение между двата документа. Точно правото за ненамеса на държавата в суверенитета на личността иска да защити НАТО (Вашингтон) в Косово. И това право е първостепенно утвърждавано от медиите - от уводните статии до информациите, както и от употребяваната терминология въобще.
Този въпрос е засегнат в една от последните статии на "Ню Йорк таймс" 1, озаглавена "Юристите оправдаха използването на сила". Думата се дава на г-н Алън Джерсън, бивш юридически съветник на американската мисия в ООН. Цитирани са имената и на други двама специалисти. Единият от тях - Галан Карпентър, "съсипва аргументите на администрацията" и отхвърля претенциите за право на интервенция. За другия - г-н Джек Голдсмит, специалист по международно право в юридическия факултет на Чикагския университет, тези, които критикуват бомбардировките на НАТО, се основават на "солидно юридическо досие, но много от хората мислят, че съществува обичай и практика на изключението, каквото представлява една хуманитарна интервенция".
Такива са накратко изложените аргументи за оправдаване избора на едно решение, което определя и заглавието на цитираната статия. Може да се сметне за разумна забележката на г-н Голдсмит, доколкото приемем, че фактите оправдават призива "за обичая и практиката". Въпреки това не е излишно да съхраним една банална истина, присъща на духа: правото на хуманитарна намеса, ако то изобщо съществува, почива върху "добрата воля" на тези, които се намесват, което трябва да бъде признато не само с мярката на техните приказки, но и на база на миналите им действия. По-специално на уважението им към принципите на международното право и решенията на Международния съд.
Да разгледаме например предложенията за интервенция на Иран в Босна с цел да се възпрепятства избиването на мюсюлманите в момент, когато Западът беше пасивен. Тези предложения бяха възприети като смехотворни и в резултат - отхвърлени. Извън подчинението на господстващата сила съображенията бяха, че никой не може да бъде гарант на "добрата воля" на режима в Техеран. Но за разумния човек възниква простият въпрос: Миналите ирански действия на терор и интервенция по-лоши ли са от тези на САЩ? И може ли да се вярва на "добрата воля" на единствената страна, наложила своето вето върху Резолюция на Съвета за сигурност, апелираща да се уважава международното право? Докато приказките не преминат през ситото на тези въпроси, всеки честен човек ще ги третира като обикновено сваляне на шапка пред една идеология. Би било полезно упражнение, ако през същото сито бъдат прекарани и медиите с тяхната писмена и всякаква друга продукция.
Хуманитаризъм с променлива геометрия
Да се запитаме в каква степен тези различни съображения могат да се приложат в случая "Косово". Още миналата година областта претърпя хуманитарна катастрофа, приписвана най-вече на югославските военни сили. Болшинството жертви бяха косовци от албански произход - 2000 убити и стотици хиляди бежанци, според най-разпространените предположения. В такъв случай третите страни по конфликта имат избор между три възможности: РЕШЕНИЕ ПЪРВО - да се опитат да задълбочат катастрофата; РЕШЕНИЕ ВТОРО - да не се прави нищо; РЕШЕНИЕ ТРЕТО - да се направи опит за ограничаване на катастрофата . Тези варианти на избор могат да се илюстрират с други ситуации в момента. Да разгледаме някои от тях, подобни по размер, и да се запитаме как Косово се съотнася към тях?
Да започнем с Колумбия. Там според Държавния департамент на САЩ числото на политическите убийства, предизвикани от правителствените сили и техните паравоенни формирования, е приблизително равностойно на тези в Косово. И където тоталният брой на бежанците, спасяващи се от техните зверства, далеч надхвърля 1 милион! Измежду страните в Западното полукълбо Колумбия е получила от САЩ най-много оръжие и военни съветници по време на ескалацията на насилието през 90-те години. Това сътрудничество нарастваше под претекста на "борба срещу дрогата". На него, разбира се, не вярваше нито един сериозен наблюдател. Администрацията на Клинтън безспирно хвалеше президента Трухильо, чийто мандат (1990-1994), според организациите - защитнички на правата на човека, "се характеризира със страховито ниво на насилие", надминаващо дори това на предшествениците му. Данните за престъпленията са лесно достъпни. В този случай САЩ прилагат РЕШЕНИЕ ПЪРВО: да увеличат жестокостите.
А ето сега и Турция. Ако се приемат най-умерените предположения, репресиите срещу кюрдите влизат в същата категория на тези, връхлетели Косово. Насилията достигнаха кулминацията си в началото на 90-те години. Индикация за това е дадена с бягството на повече от 1 милион кюрди от селските области към определената за тях неофициална столица Диарбекир. Така между 1990-1994 г. те се спасяваха от тогавашните действия на турската армия. 1994 г. ще бъде запомнена с два рекорда: "Това бе годината на най-страшните репресии в кюрдските провинции на Турция", според свидетелството на журналиста Джонатан Рендъл. А през същата година Анкара стана "главен вносител на американско оръжие, на американска военна продукция и следователно - пръв купувач на оръжие в света! " Когато организациите за защита на правата на човека съобщиха, че Турция използва американски самолети, за да бомбардира кюрдските села, администрацията на Клинтън намери начин да заобиколи законите, повеляващи прекратяването на оръжейни доставки, както стана в Индонезия и други страни. В случая отново сме свидетели на избора на РЕШЕНИЕ ПЪРВО (увеличаване на жестокостите от страна на Вашингтон).
Да напомним, че Колумбия и Турция обясняват зверствата си, покровителствани от САЩ, с необходимостта да защитят своите страни от заплахата на "партизани-терористи". Такъв е аргументът и на г-н Слободан Милошевич.
ТРЕТИ ПРИМЕР: Лаос, където всяка година хиляди хора, предимно деца и бедни селяни, са изтребвани в пустинята. Там върху цивилно население се провеждаха най-жестоките бомбардировки в цялата световна история. Да не говорим, че САЩ бяха развихрили бойната си мощ срещу едно мизерно селско общество, което нямаше нищо общо с войните, водени от САЩ в региона. Най-лошият период започна през 1968 г., когато под натиска на общественото мнение и деловите среди Вашингтон беше принуден да започне преговори, за да се сложи край на редовните бомбардировки над Северен Виетнам. Тогава господата Кисинджър и Никсън решиха да изместят бойните действия към Лаос и Камбоджа.
Повечето жертви там са резултат от употребата на т.нар. "бомбички" (специализирани за изтребване на хора със смъртоносния ефект на земните мини). Те били изобретени, за да унищожават и раняват хора, без да засягат сгради и превозни средства. И въпросната пустинна област беше засипана с хиляди от тези криминални оръжия-играчки. Жертвите според Бафри Уейн, журналист от азиатското издание на "Уолстрийт джърнъл", наброяват "20 000 годишно за цялата страна, повече от половината от които умират". Следователно трагедията е сравнима с тази в Косово, но загиналите са в болшинството си деца.
Положени бяха усилия да се даде гласност на тази хуманитарна катастрофа и да се помогне. Някаква организация - Съвет срещу употребата на мини, чието седалище е в Обединеното кралство, се опита да неутрализира тези смъртоносни предмети. Но според британския печат САЩ явно са извън западните организации, подкрепили въпросния съвет. Специалистите на Съвета се възмущават и от отказа на САЩ да обяснят процедурите по обезвреждане на мините, което би позволило да работят по-ефикасно и при далеч по-безопасни условия. Но тези процедури си остават държавна тайна на САЩ, както и цялата лаоска афера.
Пресата в Банкок посочва, че същата ситуация е налице и в Камбоджа, където, особено в източната част на страната, бомбардировките, започнали през 1969 г., бяха най-интензивни.
В Лаос САЩ избраха РЕШЕНИЕ ВТОРО: да не правят нищо. В този свой избор те бяха последвани от големите медии и коментатори, които уважиха закона на мълчанието. Даже и този закон, квалифициращ войната срещу Лаос като "тайна война", е известен на всички, но произволно премълчаван, също както и в случая с войната срещу Камбоджа. Тогава бе достигната изключителна степен на автоцензура, идентична с тази, която наблюдаваме и сега. Поуките, които можем да извлечем от тези скандални епизоди в съвременната история, са достатъчно очевидни, за да се нуждаят от коментар.
Можем да цитираме и множество други примери на РЕШЕНИЕ ПЪРВО и ВТОРО, както и такива на не по-малко ужасяващи зверства като масовото изтребление на цивилни иракски граждани, жертви на безподобно отвратителна биологическа война. "Това бе един много труден избор", отговаря държавният секретар г-жа Мадлийн Олбрайт пред националната телевизия на САЩ през 1996 г. Тогава я попитаха за нейната реакция на гибелното унищожение (резултат от ембаргото) на половин милион иракски деца за период от пет години. После Олбрайт добави: "...но ние мислим, че си струваше да се плати такава цена". И сегашните оценки са все същите - всеки месец умират 500 000 деца и все така "цената си струва усилията". И тъкмо това сме длъжни добре да помним, когато с реверанс ни обясняват, че "моралният компас" на Клинтъновата администрация действа безупречно, както удостоверяват "трактатите" по Косовската афера.
НО КАКВО ПОКАЗВА ТОЧНО ТОЗИ ПРИМЕР? Както и трябваше да се очаква, заплахата от натовските бомбардировки доведе до ескалация на масовите изтребления от страна на армията и паравоенните формирования на Сърбия. Също както и до оттеглянето на наблюдателите от ОССЕ към Съвета на Европа. Главнокомандващият силите на НАТО ген. Уесли Кларк декларира, че било "напълно предсказуемо" терорът и насилието да нараснат след бомбардировките и естествено, тъкмо това се било случило. Ето така Косово ни предоставя още един пример на РЕШЕНИЕ ПЪРВО: да положим усилия, за да раздухаме насилието.
Що се отнася до РЕШЕНИЕ ТРЕТО (опит за възпиране на насилието) най-убедителен пример за него е нахлуването в Камбоджа на виетнамците през декември 1978 г. То постави край на зверствата на Пол Пот, които тогава бяха достигнали апогея си. И виетнамците прибегнаха към правото на законна защита срещу въоръжените нападения. Това беше един от редките случаи в целия период след приемането на Хартата на ООН, когато това право бе допустимо: режимът на червените кхмери беше предприел смъртоносни атаки по граничните зони на Виетнам.
Реакцията на САЩ спрямо виетнамците беше силно поучителна. Пресата осъди "прусаците" на Азия за скандалното им нарушаване на международното право. Те бяха директно наказани за "престъплението" да прекратят кланетата на Пол Пот. И Вашингтон им наложи изключително жестоки санкции. САЩ признаха партията Демократична Камбоджа (червените кхмери) в изгнание като единственото законно управление на страната поради това, че тя е "продължителка" на режима на Пол Пот, както го обясни самият Държавен департамент. Без много-много да се прикриват, те подкрепяха продължителните атаки на червените кхмери срещу Камбоджа.
Ето какви са, надълго казано, "средствата" и "използването" им въз основа на "законовите норми за намеса с хуманитарна цел".
Каквито и усилия да полагат идеолозите за доказване квадратурата на кръга, те не оставят никакво съмнение, че бомбардировките на НАТО предварително разрушиха и малкото запазено от крехката структура на международното право. САЩ изобщо не се криха по време на дискусиите, съпровождащи натовските решения. Като изключим Обединеното кралство (независимо от САЩ толкова, колкото Украйна от СССР по времето на Горбачов), страните от Атлантическия съюз бяха скептични към американската политика и изпитаха болка, когато г-жа Мадлин Олбрайт разигра "самохвалковците" 2.
Франция в началото поиска резолюция от Съвета за сигурност към ООН, упълномощен да разрешава използването на сила за поддържане на мира. Вашингтон сухо отказа, отстоявайки твърдо позицията си, според която "НАТО трябва да може да действа самостоятелно и независимо от ООН", както обясниха функционерите от Държавния департамент. САЩ отхвърлиха появата на словото "упълномощава" във финалната резолюция на НАТО и проявиха крайна неотстъпчивост спрямо правото и на най-малък авторитет на Хартата на ООН и международната юриспруденция. Само думата "одобрявам" предизвикваше мазен блясък в очите им.
По същия начин възобновяването на бомбардировките над Ирак свидетелства за презрението на Вашингтонския ятаган към ООН, включително и избора на момент за нападение3. Разбира се, че "си струва усилията" и състоялото се няколко месеца по-късно унищожение на половината фармацефтичен потенциал на Судан4. Това може да послужи като аргумент за допълнителното разрушаване на законите на световния ред, което в края на ХХ век не звучи по-различно отколкото в края на 30-те години. Презрението, на което бива обречен най-влиятелният принципен авторитет на планетата (ООН) е толкова крайно, че не подлежи на обсъждане.
Това поведение на САЩ не е изненадващо
То беше започнало да се проявява още при Кенеди. Принципното нововъведение през периода Рейгън-Клинтън беше, че това презрение вече се изразяваше без увъртания. Днес най-висшестоящите властници обясняват с брутална яснота, че ООН, Международният съд и другите световни организации са станали безпредметни, доколкото не се подчиняват на заповедите на Вашингтон.
Такова поведение безпокои даже аналитиците, които най-често биват възприемани като оръдия на властта и наричани "ястреби".
Така например в последното издание на "Форийн афер" Самуел Хънтингтън обяснява, че Вашингтон си играе с огъня: за една голяма част от света, вероятно по-голямата, САЩ "са станали супердържава-хулиган" и представляват "основна външна заплаха" за обществата. Една "реалистична теория на международните отношения - утвърждава авторът, - ни навежда на мисълта, че ще възникнат нови коалиции, които да уравновесят тази арогантна суперсила".
След всичко казано дотук, да се върнем на въпроса:
Какво да се прави с Косово?
Какво ще се случи там? Отговор няма. Както сами отчетливо признаха, САЩ избраха пътя, по който насилието и зверствата ще бъдат поощрявани. Този път ще доведе до допълнително крушение на международната система, която не би могла да окаже дори ограничена защита на слабите от държавите-грабителки. Най-често повтаряният аргумент е, че нещо трябвало да се направи. Не можело да се стои със скръстени ръце, докато жестокостите продължават... Избор винаги има. Винаги е възможно да бъде следвано правилото на Хипократ "ПЪРВО: Не причинявай болка! " А ако не ви приляга това просто правило, просто не правете нищо! Винаги ще се намерят посоки, в които да поемете. Пътеките на дипломацията и преговорите са неизброими.
Признатите норми на международното право и световния ред, тържествената задължителност на договорите, решенията на Международния съд, висококвалифицираните мнения на уважаваните коментатори не разрешават автоматично проблемите. Всеки отделен случай трябва да бъде обект на специфично изследване. А основателно е да вземем господин Саддам Хюсеин като модел. Той съумя да демонстрира необходимостта от принципна защита срещу използване на насилието като закон на международния ред. Последствията от агресията трябва да бъдат проучени внимателно, а тези, които се перчат със своята несериозност, мотивите на техните действия трябва да бъдат обект на внимателно изследване, а не да се свеждат до ласкателства към властващите и техния "морален компас".
ПРИЗРАКЪТ НА ГОЛЕМИЯ КАПАН
Архитект Христо Генчев вече отбеляза новия американски намек. В края на април държавният секретар на Съединените щати Мадлийн Олбрайт някак между другото прокламира създаването на Балкански съюз с обща търговска и митническа политика, инфраструктурна система и обща валута. Прозорливият анализатор веднага разбра тезата на имперската стратегия - създаването на Балкански съединени щати (в. "24 часа", 4 май, 1999г.). Той дори разви частично нейната структура по реда България-Македония-Албания-Косово, които трябва да създадат едно "стабилизирано ядро". "Бързото отваряне на границите между тези страни и създаването на нови перспективи за транзитни комуникации час по-скоро трябва да бъде организирано"(в. "Стандарт", 12 май, 1999г.).
Така над съвременна България отново се извисява тъмната сянка на измислената още в края на миналия век Балканска федерация, която трябва да сложи ред и да въдвори мир в размирната югоизточна покрайнина на Стария континент. Историята показа, че тази идея не само е порочна, безрезултатна и невъзможна, тя показа още, че федерацията ще обслужва чужди интереси, което със сигурност ще е във вреда на самите балкански народи. Арх. Христо Генчев добре се е досетил: "Неслучайно лидерът на германските социалдемократи Волфганг Шойбле заяви в интервю пред списание "Шпигел", че настоява Европейският съюз по-скоро да приеме България и Румъния. А Мадлийн Олбрайт говори, че Балканският съюз трябва да бъде създаден по подобие на ЕС. Това показва, че за нея този съюз трябва да бъде контратежест на Европейския съюз".
Точно така - войната в Югославия трябва да свърши и тя ще свърши с поражението на Сърбия, след което Държавният департамент трябва да организира зона, която ще постави ограничения в разрастването на западноевропейското влияние, особено това на Германия, на югоизток. Държавният секретар не изброява страните, които трябва да влязат в този съюз. Българският геополитик обаче изброява ВЪЗМОЖНИТЕ страни. България, Македония, Косово, Албания... Защото другите, поне засега, са НЕВЪЗМОЖНИ: Гърция е член на ЕС, Румъния, протежирана от Франция, върви в съвсем друга посока, Сърбия няма да влезе във федерация с Албания и Косово. Това значи, че федерацията ще има извънредно ограничени териториални, стопански, природни и културни ресурси. Вярно, на пръв поглед изглежда, че водеща страна в тази федерация ще бъде България. Ненепразно Иван Костов напоследък на няколко пъти споменава, че е време България да стане ВОДЕЩ ФАКТОР на Балканите.
Тук читателят би запитал:
И какво лошо има?
Лошото е в това, че България няма да стане водещ фактор по силата на естествените си ресурси и политика, а ще бъде обявена за такава от Държавния департамент. Това не е малко, но съвсем не е достатъчно. Още по-лошо е това, че България ще стане водещ фактор сред Македония, Албания, Косово (?), които съвсем нямат геополитическата (и културна) тяжест на Сърбия, Гърция, Румъния. Най-лошото е обаче в това, че действителният водещ фактор ще бъде не България, а Турция, понеже за Държавния департамент тя отдавна е такъв... Оттук трябва да бъдем съвършено сигурни, че "Балканските съединени щати" се замислят като американо-турски протекторат, в който България съвсем няма да заема това "водещо" място. И вече не по геополитически или икономически, а по съвсем други причини!
Конфесионалното състояние на проектираното обединение може да бъде изразено добре на карта. Там ясно се вижда как етнокултурното пространство е нарязано от мюсюлмански общности, които в най-югозападната зона са съвсем плътни. Македония, Косово, Албания е зоната на ислямската доминанта с най-високия коефициент на раждаемост в Европа. "Бързото отваряне на границите" означава мощна диаспорична вълна из най-плодородните зони в България и на практика нейното колонизиране от албанците. За двадесетина години техният брой ще нарасне и заедно с този на българските турци ще насече етнокултурното пространство на българите, подобно на това, което в средата на миналия век е заварил тук Феликс Каниц. Обединени в организации като Движението за права и свободи на българските турци и заедно с тях, албанците ще сменят кардинално и политическото пространство в страната. Тази е най-безболезнената стратегия да бъде настанена в Европа Турция, изгонена от тук преди повече от век с потоци кръв.
"Стабилното балканско ядро" наистина ще осигури на България така нужните комуникации към средиземноморския свят чрез пристанищата на Албания. Но то няма да осигури на България европейска идентичност, а напротив - ще я отдалечава непрекъснато от континенталните структури. Албанските общества в Македония, Косово и Албания са твърде далеч от социалната организация на европейските нации, те са удивително далеч от тяхната ценностна система. България ще трябва да влезе в една общност с назадничави културни феномени, но динамични и агресивни, които ще дърпат българската нация назад. Поддържани във всяко едно отношение от Турция, в края на краищата те ще променят самата характеристика на българската култура и тя ще губи все повече и повече европейската си същност. Най-сетне, в цялото пространство на "стабилизираното балканско ядро" ще действат мафиотските структури на албанския наркотрафик и структурите на Армията за освобождение на Косово, която сега ще е армия на Велика Албания.
Идеята на Мадлийн Олбрайт обаче едва ли има предвид само организация на тези четири държави. Сигурно е, че с американски замах Държавният департамент ще се опита да вкара във "щатите" Румъния, разгромената Сърбия и на всяка цена Босна и Херцеговина. По този начин американците ще се постараят да си осигурят плацдарм за по-нататъшно завладяване на евразийските ресурси на изток, във всяко едно отношение. Една такава голяма федерация ще бъде нещастие за тукашните народи с християнска основа на културата, понеже ще бъдат откъснати от европейските си братя и подложени на постоянен чудовищен натиск на близкия Ориент с всичките амбиции на постосманска Турция. Това означава пълен културен разгром и връщане на европейския Югоизток цели столетия назад. Политиците на Съединените щати едва ли могат да разберат това, пък и най-вероятно то не ги интересува. В цялата си история те са се интересували единствено от себе си и вероятно затова имат такива успехи.
Едва ли и българските политици могат да проумеят горната логика, главно поради конформистичното си мислене. Геополитиците обаче са длъжни да я проумеят, да разберат, че оригиналната обоснована конструкция отначало изглежда интересна и възможна, но без нейното поставяне в културната етноконфесионална среда на континенталното пространство просто не може да бъде вярна. Насилието върху създадените от природата (историята) общества има две алтернативи:
1. Културният модел издържа на натиска и отговаря на предизвикателството с развитие и растеж.
2. Културният модел не издържа на натиска и се разрушава, с което изчезва и обществото, което го е изградило.
Кой път ще поемат нациите от Югоизточна Европа, кой път ще поеме България, зависи не само от тях, но и от тeхните европейски партньори. За съжаление нито едните, нито другите правят възможното и необходимото. Като че ли са ослепели. Ето, поставят новия капан и вътре малка, едва забележима бучка сиренце. Ще влезем ли, или ще се откажем, зависи от преценката, на която сме способни. Спомнете си как Иван Костов отказа на американците да настани албански преселници в България, с което разяри не само отвъдокеанските кандидати за световно господство, но и българската шайка объркани радикали, които по ефира на "Дойче Веле" и "Свободна Европа" го обвиниха във всякакви фобии. Дали не се е пробудил разумът, който у българите е почти инстинкт?!
Другото лице на войната в Косово
Непосветеният зрител на националната ни телевизия е потресен от апокалипсиса на взривовете, от разрушенията и от масовата трагедия на бежанците, от всичко онова, което става в Косово. Дикторският текст ни обяснява, че всички тези тълпи бягат от "Милошевич". За съжаление обаче нищо не научаваме какво става зад кадър: кой тласка в емиграция тези маси; къде е и как действа Армията за освобождение на Косово; как албанската икономика понася огромния товар на бежанците и невижданото напрежение, което се създава от струпаните на територията й бежанци, натовски контингенти и нахлуващите в страната "доброволци".
Ще се опитаме да проникнем в албанската действителност не с разсъдъчни схеми, а чрез фактите, които откриваме тук и там, по страниците на световния печат, въпреки всеобщия заговор на мълчанието и прикриване на истината, на които е осъдена тази война.
На предната линия на АОК
Още в края на втората седмица от войната в Югославия сътрудникът на авторитетния италиански вестник "Панорама" Джиовани Порцио е в граничното селище в Косово Байрам Кури. Тук е една от базите на Армията за освобождение на Косово (АОК) и полевата болница, където на албанска територия се стичат ранените в боевете,водени в този участък на бойните действия.
Това, което сътрудникът на "Панорама" описва, е поразително. Няма ги гордите "албански орли", апостолите на освобождението, "нещастните албанци", за които НАТО е мобилизирало огромния си военен потенциал, а цялата европейска социалдемокрация е вдигнала хоругвите си за хуманната им защита. Тук в Байрам Кури, което наброява не повече от 13 хиляди жители, е тиловата база на АОК.
"Болницата е препълнена - пише "Панорама", - мъртви и ранени продължават да пристигат. В операционната не можем да се разминем с въоръжени хора, които пушат, псуват и храчат". Това е, разбира се, едното лице на Байрам Кури. Другото е не по-малко отвратително: "Байрам Кури е свърталище на крадци и убийци, където царувa законът на калашниците. Няма полиция. Шефовете на мафията се движат с машини с висока проходимост, които са задигнали от различните мисии на ООН. В боевете около чаша ракия се водят разговори за цената на хероина в главните европейски центрове и един до друг седят косовски сепаратисти, офицери от албанската армия и въоръжени до зъби контрабандисти."
Истината за това какво става в Албания е така деформирана, че милиони хора, които са готови от състрадание да помогнат на бежанците и на албанския народ, стават наивни жертви на генерално изнудване. Защото докато потокът от помощи за Албания и бежанските лагери тече отвсякъде, самите помощи се разграбват и са предмет на невиждан бандитизъм и обогатяване. "Кризата ни обогати - казва собственикът на бар "Берлускони" в центъра на Тирана. - В цялата страна не можеш да наемеш нито една хотелска стая". От войниците на НАТО, от дипломатите, отвсякъде текат реки от долари. В крайграничния град Кукеш преди войната къща можеше да се купи за 800 долара. Сега за една нощувка в стая без отопление се заплаща до 300 долара.
Тези подробности за невероятната днешна действителност в Албания черпим от швейцарското издание "Велтвохе" и неотдавнашната му публикация "Тирана под протектората на НАТО": "Тирана е като Клондайк - легендарното златно находище в Америка! " - твърди журналистът Фрок Купи, и описва атмосферата сред спекулантите, които невероятно бързо се обогатяват. "Наркотици, проституция, контрабанда на цигари и оръжие - бандитите са навсякъде" - се оплаква бившият шеф на полицията във Флора. "Мафията контролира почти една трета от икономиката - добавя специалист от Световната банка. - Точно те печелят най-много от кризата". И докато българските благодетели на съвременна натовска Албания, обират празните каси на държавния ни бюджет, за да подпомогнат "нещастните албанци", по всеобщо признание огромни количества от международната помощ потъват и изчезват в морето от корупция и масово разграбване. Пита се тогава каква е "хуманитарната" стойност на пряката българска помощ за Албания?
А между другото, известно е и на каква цена се заплащат доларите, които в момента текат в Албания. "Велтвохе" така оценява перспективите: "Албания предостави на разположение на Атлантическия съюз своите летища и пристанища. Не всички обаче виждат някаква изгода от това положение. За периода на кризата албанците се отказаха от част от своя суверенитет. Сега всички важни решения са вземат в американското посолство. И никой не знае дали това ще се промени след войната".
НАТО в сянката на АОК
Докато пропагандната кампания на Запад изтиква на преден план сепаратистите от Армията за освобождение на Косово, почти нищо не се говори за натовското присъствие в АОК и в планините на самото Косово. Много наивници вярват, че косовското надигане и въоръжените сблъсъци между сърби и албанци са стихиен процес. Истината е, че отделянето от Югославия бе предизвикано, а въоръжената му фаза беше пряко подготвена и ръководена от центровете на НАТО.
По този повод отново ще се върнем в базата на АОК в Байрам Кури и към текста, който публикува "Панорама".
Новата линия от разкрития на кореспондента Джиовани Порцио започва с мрачния инцидент, когато в базата довеждат смъртно ранен един от тези, които са се изтеглили от територията на Косово. Раненият е с отличителни знаци на АОК, но без документи, а командирът на албанската група го нарича "Французина". Кой е този французин? Командирът Салман Гегафери казва: "Той е с нас повече от една година. Разбира от работата си и ние се разбираме с него. Той не е дошъл тук за пари, не е и наемник..."
По-късно, от един от наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), останал в Байрам Кури, се разбира, че "французинът" е офицер от действаща служба в силите на НАТО. "Пълно е с такива като него в Байрам Кури - казва кореспондентът, - англичани, датчани, норвежци, американци. Това са военни инструктори, които извършват подбора и подготовката на кадрите на АОК и осигуряват комуникациите на организацията". Ето какво доверява на читателите си лондонският седмичник "Сънди телеграф": "Повече от 80 британски командоси от Специалните сили за военновъздушно обслужване са проникнали на територията на Косово, снабдени са с насочваща лазерна апаратура за ракетите, изстрелвани от самолетите срещу определени обекти..."
Ще спрем дотук с фактите, които откриваме в западния печат, който се отнася сериозно към информационната си мисия. Кореспондентът на "Панорама" след посещението в Байрам Кури се насочва по кални пътеки към един от щабовете на АОК в Бабина с намерението след това да пресече планините на Косово. Част от оскъдните констатации, които ни оставя, на пръв поглед като че ли не могат да ни послужат за големи обобщения. Но и това, което научаваме, има изключителна стойност. ПЪРВИЯТ ИЗВОД, до който достигаме, е, че Армията за освобождение на Косово не възниква стихийно, а се формира оранизационно и кадрово от НАТО. Това става още в периода, когато САЩ и НАТО симулират пред световното обществено мнение, че приемат АОК като "терористична" организация. Точно по това време "французинът" и натовските офицери, по признание на командира на АОК, са повече от година сред "терористите", набелязват целите на бъдещите бомбардировки, организират се щабовете и се осигурява финансово цялата операция в Косово. В този смисъл преговорите в Рамбуйе са били само прикритие на кървавата война, която се е подготвяла.
На прицел е националната държава
Войната в Югославия и придвижването на косоварите към Албания, Македония и някои европейски страни възбудиха и у нас незатихнали етнически и верски мераци. В Белица пожелаха смъртта на "каурете", трактористът Адем Кенан заприказва за автономия в Родопите и Лудогорието, активизираха се отново разни емисари и тръгнаха да мътят главите на хора с раздвоено съзнание, да сеят вражди и противопоставяне.
Hе остана по-назад и Ахмед Доган, който никога не пропуска случая да яхне етническата вълна и да изнудва българската държава. Той направи изказвания, от които се разбра, че юздите на етническия мир в България ги държи ДПС: "От ДПС сме имали възможност да тръгнем и по пътя на въоръжената борба, но тръгнахме по пътя на борба без оръжие, без палежи и насилие."
Колко благородно!
Но зад уж добронамерения жест прозира заплаха: а не са решили да ни подпалят чергата, а не га го направили - гражданите с по-особен статут на права в България.
И откъде тоя кураж?
От либералната идеологема за прословутите права на човека, които в скалата на ценностите на новия световен ред стоят по-високо от държавния суверенитет и въобще от държавата. А и стратегията е вече изработена и прилагана чрез механизмите на двойния стандарт. Инсинуира се потъпкване на правата на етническа общност. Това може да стане, и най-често става, чрез предизвикателство срещу установения ред и законите в дадена страна, съчетано с "тих" етнически терор. Властта съответно реагира, за да пресече ескалацията на напрежението и да неутрализира дейността на паравоенни формирования. А те обикновено са добре екипирани и обилно снабдени с валута. Законната реакция се определя като насилие върху правата на отделната личност, каквато на практика трудно може да бъде детерминирана в една общност, функционираща на етнорелигиозен принцип. Но това, разбира се, няма никакво значение за алхимиците на глобалната манипулация. Пропагандата се задвижва и започва да бълва понятия като "депортиране" (дори когато бягството и преднамерено и организирано), "геноцид" и каквото още си измислите. Мнозинството (в критичните райони то е малцинство), представлявано от народа суверен, се сатанизира и това е вече повод за натовските "миротворци" да се намесят на страната на "слабия", който неизменно се извайва от медиите в ангелоподобен образ.
Ето го простият механизъм. Ето откъде идва и нахаканият език на Доган. Той наистина знае, че може да опита при сгода, или когато го задействат, да дестабилизира България. И за да си кротува (нали знаете колко съм страшен!), спазарява своята "лоялност" срещу все нови и нови отстъпки. Отначало предметът "турски език" беше свободно избираем, после стана задължителен до 7-ми клас. Сега вече искането е да стане задължителен за целия гимназиален курс. Следващата стъпка е лесно предсказуема - признаването на турския език за втори официален език в републиката. А това вече повлича след себе си коренно преустройство на цялата държавна система и новоизграждането й на дуалистична основа.
А нашите управници, слепи като новородени котета в националната проблематика, и слугински мотивирани единствено да отговорят на изискванията на новия световен ред, са готови на всякакви отстъпки, само и само да запазят статута си на туземна бюрокрация.
Отчитайки този фактор, а и обслужващ интересите на Анкара за създаването на ислямски анклави, които в подходящ момент да се трансформират в държавни формирования (Босна!), Доган целенасочено обвини правителството и Костов за затварянето на границата за косовските преселници. Според него е трябвало да приемем поне десет хиляди човека, още повече, че сме имали "сума ти села, които са празни"!
Та там значи, в селата, да настаним косоварите, не в лагери за бежанци. Но ние знаем кои села има наум Доган - напуснатите много след 10 ноември 1989 г. села в Кърджалийско и Крумовградско. Заселването там на "братя мюсюлмани" ще оправи етническия баланс в района в полза на ДПС. А от другата страна на границата, в Турция, са вече лагерите на настанените косовари. И ето ти готов анклав. Ето ти един регион с по-особен статут, който си е готов фортпост във веригата на ислямската дъга.
Такива етнически сънища сънува Доган.
И в това няма нищо изненадващо. Доган просто си върши работата като анкарски емисар. Затова човекът е в Народното събрание и се самооблъщава в ролята на голям политик, ако и да е един чаршийски хитрец, с каквито са пълни пазарищата на Ориента.
Но искаме да попитаме Дертлиев, той пък с кой акъл подпява на босфорския пилафчия? Защото той прави тъкмо това с предложението си да пуснем косовари и да ги заселим в изоставени села в Северозападна България. Не му ли е ясно на Дертлиев, че заселването на хора, които просто не могат да се интегрират, които поради изповядването на исляма, са иманентно чужди и неприспособими към стандартите на европейската цивилизация, неминуемо ще доведе до дестабилизация на странат? И ще ни изправи пред нерешими проблеми. Не си ли дава сметка докторът, че при доказаната размножителна способност на албанците, което си е чиста биологична агресия, само след няколко десетки години ще си отгледаме едно свое Косово?
Но...социалдемократ!
Като цяло нашите политици или не са подготвени, или нямат куража да видят истината. А тя е страшна. Националната държава като европейско творение, като творение на европейския хуманитарен и политически гений е пред голямо изпитание. В духа на космополитните либерални идеи - отказ от история, отказ от суверенност, отказ от приемственост - се правят опити държавата (особено на Балканите) - да бъде руинирана и подменена с откъснати един от друг региони, поставени под попечителството на институции на новия световен ред, доминиран от американския глобализъм.
И в тази операция на етническите общности е предопределена ролята да бъдат детонатори. Взривът обаче разкъсва най-напред самите тях. После започват лицемерните обжалвания, а след това идват и бомбите. И техният прицел е националната държава.
И хич никой да не си мисли, че всичко се прави заради черните очи на етническите общности, за т.нар. права на човека.
Последното нещо, за което мислят стратезите на новия световен ред, е човека. Тях ги интересуват много по-сериозни неща - глобално всевластие с цената на всичко.
А Доган, Доган е една от многото етнически мушици, които "работят", за да ферментира отровното питие на новия световен ред. Няма наука и истина, където има политически слугинаж
За първи път след своето създаване НАТО води война срещу една съседна на България суверенна страна, подлагайки я на систематични масирани разрушения. Този факт, както и политиката на сегашните управляващи да бъдем приети в пакта, независимо от цената, силно провокира общественото мнение, ччийто повишен градус е напълно закономерен. Тревожно е отношението на управляващите към него, неимоверните им усилия да го манипулират, упражнявания натиск над изучаващите го социолози и слугинажа на една част от тях.
Свободното и непредубедено проучване на общественото мнение с методите на социологията дава възможност на обществото да се самоопознае, да се усети пулсът на масовото съзнание, да се ориентират политическите сили и т.н. Една от формите на демокрацията на управленския процес е разширяване на участието на обществеността при вземането на важни управленски решения. При истинска демокрация никой не може да управлява, без да се съобразява с общественото мнение. Сегашните управляващи искат да докажат точно обратното. Те се допитват до социологията, само ако общественото мнение не противоречи на собствените им виждания. В противен случай форсират манипулирането на общественото мнение и натиска върху подвластните им в една или друга степен медии и социолози.
Още от самото начало на събитията в Косово и войната на НАТО срещу Югославия, управляващите чрез контролираните от тях електронни медии и проправителствен печат обработват обществото с едностранчива информация, представяйки войната като война за демокрация и мир, водена срещу Милошевич, а не срещу суверенна Сърбия. Критерият за истина е позицията на НАТО и CNN. Всяко друго мнение се счита за "антипатриотично", "предателско", "просръбско" и т.н. Въпреки тези усилия общественото мнение е против водената от НАТО война. Независимо от този факт министър-председателят Иван Костов без всякакво основание обяви в Братислава, че има обрат на общественото мнение у нас. Подчертавайки своето пренебрежително отношение към него, при завръщането си от Словакия, той заяви: "Един министър-председател няма нужда от социологически проучвания, за да знае какво мисли общественото мнение в собствената му страна. " Интересно тогава защо, след като независимите социолози установиха, че в голямото си мнозинство българите не подкрепят ударите на НАТО и даването на въздушен коридор, председателят на Народното събрание Й.Соколов упрекна социолозите в неумение да задават въпроси.
Всеки непредубеден гражданин сам може да си направи извода от това поведение на своите първи управници. Аз бих искал да обърна внимание на нещо, което може би не се забелязва, но което е част от механизма на правителството за манипулиране на общественото мнение. Все по-трудно е да се скрие, че обществените медии обслужват управляващите. Не е случайно, че американската организация "Фрийдъм хаус" определи медиите у нас като частично свободни и ги нарежда след тези на Буркина Фасо, Коморските острови и Уганда. Тези медии, тълкувайки цифровите социологически данни (реални или нагласени), насочени към налагане на конкретни групови интереси и използвайки мощта на своето разпространение, са идеален механизъм за манипулиране на общественото мнение. Така става възможно моделирането му в съзнателно определена насока, та дори и неговата подмяна. Обективно погледнато, в тази манипулация могат и участват социолози, лоялни към определени политически сили, субекти и обслужващи ги медии.
В това отношение не може да не направи впечатление връзката между забележката на председателя на Народното събрание и услужливото поведение на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) с изследването си от 21-23 април. Неговият стремеж да угоди на своя работодател е толкова явен, че шефът му А.Йосифов бе принуден да признае в интервю за вестник "168 часа" за манипулативен въпрос. Неговото признание обаче е само част от истината. За какво става дума?
Читателят трябва да знае, че дори и в представително изследване на общественото мнение (каквото е това на НЦИОМ) манипулирането може да бъде повече или по-малко явно и намира израз във: самото формулиране на въпросите; закриването или непълното закриване на въпроса; последователността на отговорите, извеждането им от различни логични основания, съотношението на съдържанието им; използването на лексико-синтактични средства (синтактична конструкция на въпроса, използване на уводни, оценъчни и модални думи) и др. Всичко това се използва за внушаване, намек, подсказване на нужния отговор. Във въпросното анкетно проучване, като се изключат социално-демографските въпроси, остават 24 въпроса, от които една трета са манипулативни.
Без да навлизам дълбоко в конкретиката, ще посоча някои примери. Задава се въпрос: "Какви са според вас предимствата от евентуално членство на България в НАТО? " и в отговорите се изреждат 8 предимства. Чисто манипулативен въпрос. Вместо въпросът да се зададе неутрално и респондентът да посочи предимствата и недостатъците от евентуално членство в НАТО, на него още във формулировката му се определя насоката на неговите отговори.
Подобен е въпросът - "Одобрявате ли насилственото прогонване на косовските албанци от армията на Милошевич? ", който самият А.Йосифов признава за манипулативен. Тук се внушава отговорът не само с оценъчна дума, а с цяло клише от правителствената пропаганда. В действителност бежанската вълна е резултат и от действията на сръбската армия, и от тези на АОК, и от ударите на НАТО. Явно за постановката на въпроса е важен преследваният пропаганден резултат, а не самите реалности. Същото се отнася и за въпроса - "Одобрявате ли акцията на НАТО за преустановяването на етническото прочистване?"
ВЪРХЪТ НА МАНИПУЛАЦИЯТА Е ВЪПРОСЪТ - "Коя от следните две възможности според вас съдържа повече опасности за националната сигурност на България?
1. Дестабилизация на балканския регион, включително Македония и България, и широк приток на бежанци.
2. Подкрепа на усилията на НАТО за прекратяване на този процес включително чрез предоставяне на въздушното ни пространство."
Да отминем факта, че е непрофесионално да се пита в един въпрос за две неща. И анализаторът и респондентът не могат да кажат отговорът на последния за какво се отнася: за националната сигурност или за икономиката. Тук нещата са много по-тънки. Вторият отговор направо ни казва, че тази опасност (по-малкото зло) ликвидира другата (дестабилизация...). Отново подсказан отговор. В резултат - 60 % от българите оценяват дестабилизацията на района за по-голяма опасност, като едновременно с това ни се внушава, че със същата относителна величина се одобряват ударите на НАТО и предоставянето на въздушното ни пространство. Вестник "Демокрация" дори най-безцеремонно обяви, че 60 % от българите одобряват ударите на НАТО! Ето откъде може да се тръгне и докъде се стига в проучването и манипулирането на общественото мнение.
Не по-малко любопитен (меко казано) е въпросът, с който се пита в кой случай България ще има по-добра гаранция за националната сигурност - ако се присъедини към НАТО, или към съюза Русия-Беларус. Този въпрос е провокационно-манипулативен. Пред обществото никога не е стоял като алтернатива въпросът за присъединяването ни към съюза Русия-Беларус, поради което не може да бъде обект на общественото мнение. Малко е да се каже, че това питане е неоснователно.
Пример как се манипулира, е и въпросът за личността на Милошевич. Той не е открит, а закрит. В него се търси съгласие с твърдения, чието съдържание "диктатор", "виновник" - "патриот" е в съотношение 3:1.
Начинът, по който се търси оценката за обективността на медиите в отразяването на събитията в Югославия (директно питане за медията), е непрецизен. Това прави двата въпроса неработещи и в крайна сметка довежда до манипулативен резултат. Пита се общо за вестници, радио, телевизия, без да се прави разлика между държавни и частни, и електронни медии, които имат различно място в националния ефир. Респондентът може да направи своята оценка, ако гледа и слуша няколко медии, чете няколко вестника, сравнява и оценява. На какво основание, с какъв критерий се прави оценката от човек, който чете само един вестник, следи или има достъп само до БНТ и БНР? Естествено е да посочва тази медия, до която има достъп или пък следи. С допуснатата непрецизност излиза, че най-обективни са електронните медии, които са и с най-голямо покритие на националния ефир (контролираните от управляващите БНТ и БНР) и вестниците с най-голям тираж (проправителственият "Дневен труд").
Бих могъл да посоча още смущаващи неща от инструментариума на НЦИОМ, с който е изследвано общественото мнение през м.април, но и казаното е достатъчно, за да се разбере пропагандната цел на това изследване. Няма наука и истина, където има пологически слугинаж!
Социолозите, както и медиите, имат манипулативен потенциал и той се използва от управляващите с всички сили. Когато те проучват общественото мнение, се разпъват между верността към професионалната етика и очакванията на управляващите. Тяхното професионално задължение е да отразяват истинското състояние на обществото, а не да показват онова, което иска да види политикът. За съжаление част от тях не остават верни на правилата на науката, а се поставят в зависимост от държавната власт или се продават за пари.
Изследванията трябва да бъдат независими от органа, който формира определена платформа. Разглежданият случай (а и не само той) потвърждава това. НЦИОМ е към Народното събрание и се намира под политическата тежест на управляващите. Явно е, че професионалният морал на НЦИОМ се огъва под тази тежест. Той не работи за истината, а се превръща в част от пропагандната машина на управляващите, прикрита зад маската на безпристрастната научност. След като НЦИОМ не може да си осигури необходимия вътрешнопрофесионален контрол, нужен е външен обществен контрол как се изследва общественото мнение. При сегашното състояние на нещата у нас, неговото място просто не е при Народното събрание. Иначе рискуваме много.
Веднъж слушах дебатите в Народното събрание, когато се спомена за следната реплика на Й.Соколов - "Българският народ не трябва да знае какво гласува парламентът". Сега с упрека му към социолозите, със скрития намек как трябва да се изследва общественото мнение и послушната отзивчивост на НЦИОМ става ясно, че българският народ не трябва да знае и собственото си мнение. Неговото мнение - това е мнението на управляващите.
Накрая бих искал да обърна внимание на още нещо. Общественото мнение не е "инстанцията", която притежава необходимата компетенция за всестранен и професионален анализ на външнополитическите проблеми. Независимо от това гражданите са в правото си да съдят даже по своите житейски мерки за всичко, даже и по въпросите на външнополитическата дейност на държавата. Масовите съждения и оценки, колкото и да се струват на политиците "неаргументирани", "несправедливи", "неправилни" и т.н., животът учи, че при разработването и реализирането на политическата стратегия е по-добре подобни мнения да се отчитат, отколкото да не се забелязват или игнорират Вместо да загърбва общественото мнение, министър-председателят И.Костов можеше да спечели повече в преговорите с НАТО, ако го беше използвал като аргумент.
Отношението на предишни български правителства към социологията и техният край са известен на всички. И Костов самоуверено върви по техния път.
С пламенна страст
Забравям вече кога са почнали нашите разговори с Нил Гилевич. Може би отпреди двайсет и пет, трийсет години. Той казва, че от четиридесет и повече години се занимава с българска литература и прониква в душата българска и чрез народното творчество на България, което е неговото тихо пристанище, където може да послуша Валя Балканска, Каралийчевото сладкодумие, ледения барабанен огън на Яворова градушка, музиката на две хубави очи. Но ние сега разговаряме за България в днешното преходно време, а през прозорците отвън, и в тътена на уличното движение на Минск живее, търси, бори се съвременна, преходна, възраждаща се Беларус. По територия Беларус е два пъти по-голяма от България, но населението е почти еднакво. И съдбата й е почти еднаква: триста години под властта на поляците, двеста - в състава на империята на Великорусите, та правят всичко половин хилядолетие. Ония империи си отидоха, но другите, които се настаняват на тяхно място? Какъв е пътят на малките народи в края на двадесети век и в предизвикателствата на двайсет и първия? И по-точно, на малките славянски народи? Нил Гилевич контрира, малко остро и необичайно за неговото не дотам в ред здраве:
- Няма малки народи. Има малочислени. Но това не означава, че по дух и култура те не могат да стигнат и надвишат други народи, големи по брой на населението, по реални претенции и действия за все по-големи, световни, периметри на своите глобални жизнени интереси, и които минават всякакви граници на човешки и равновесно-природни-божествени норми.
- Нил Семьонович, добре ли разбирам, ти намекваш за новата суперсила, която с помощта на моркова и тоягата налага новия световен ред по свой образец, мярка и стандарт.
- И чрез културата, и чрез подмяната на ценностната система на народи, които са много по-стари и много по-дълбоко вкоренени в своята земя - все така необичайно темпераментно контрира Нил Гилевич (струва ми се, че темата на тоя разговор него го лекува). - В отминалата система имаше много негативизъм, но в този американски свят аз не искам да живея, сто пъти не искам и не мога да живея. Ние сме родени тука, сред тия гори и езера, в които се отразява и нашата душевност, и нашите мъки, и нашите радости, и нашата многопластова самобитна култура. Ние чужди земи не сме завладявали, от нас са късали живо месо. Знам, че така е и с България, а това определя до голяма степен и нашата чувствителност, която може да се нарича инстинкт за оцеляване, а всъщност за мене това е естествения стремеж на беларусина и на българина да опази своя дом, своите обичаи, песни, приказки, гатанки, скоропоговорки - извинявай, че се увличам в изброяване на жанровете на народното творчество, но нали съм бил близо три десетилетия преподавател и професор по фолклор. А славянският, в случая беларуският и българският фолклор, са неизбродима и неоценима съкровищница, която светът все още не е открил и преоткрил в достатъчна степен... - Не се ли боиш, че може да го размие (ако не го закрие) с агресивната културна инвазия, която всеки ден ни залива от телевизията, киното, а и от книгите?
- Това е моя голяма тревога. Тя ме кара да будувам по цели нощи и да усещам как сърцето ми прескача в една особена аритмия, която едва ли може да се дефинира медицински. Нашата аритмия е от по-друго естество, тя може би съвпада с аритмията на народния пулс... - Този народен пулс усеща и атмосферното налягане в обществото, и обществените протуберанси, които му влияят... - Боя се, че може да започне и да не ги усеща. Съвременните средства за масова комуникация и за промиване на мозъците са толкова могъщи, а тяхното влияние чрез информации, дезинформации, контраинформации са толкова неотразими, че могат и да замъглят съзнанието, и да го размият, и да го манипулират така, та то да загуби защитните си вековечни рефлекси. Но ние разговаряме за малочислени народи с голям духовен потенциал, с такава чувствителност, която може да поеме болките - своите и на света - радости, надежди, предизвикателства. Големи западни писатели ми отвориха очите за Запада, където господстват парите, където те са богът и идолът. Тоя свят ми е чужд, не мога да го приема, той е отвратителен. Тая култура, която нахлува, убива и по свой начин помага за националното културно самоубийство. Наркоманията, проституцията, престъпността заливат страните и народите ни... - Нил Семьонович, за българската литературна и културна общественост ти си почти една жива легенда, това го почувствах за кой ли път и когато тръгвах за Минск. Кой ли не изпрати поздрави на Нил Гилевич, кой ли не се интересуваше от него, вестник "Нова зора" поръча това специално интервю с тебе. Боиш ли се за съдбата на нашите народи, за съдбата на славянството?
- Боя се, разбира се. Макар че славянството има толкова много духовни ресурси, ако успее да ги съчетае с материалните, че то ще съумее да отговори на предизвикателствата на съвременния свят. Важното е всеки народ да уреди своя собствен дом, без това да става за сметка на съседа, по-близък или по-далечен. Помисли - само за деветнайсет години, от 1920 г. до 1939 г., когато западната част на Беларус бе под полско владичество, в нито едно училище не се изучаваше беларуски език, а само полски. Близо 400 000 беларуси са променили народността си и са станали поляци, т.е. нещо като вашите помаци, само че приемайки католическо вероизповедание. Това е своеобразен процес на асимилация и тя се осъществява от официални държавни органи, в лицето на тогавашния министър на културата и образованието. Православните черкви масово се превръщат в католически храмове, това е само крайчеца на завесата... Но да се върнем на нашата основна тема... - Да се върнем. Нил Семьонович, какво според тебе остава от ония духовни мостове, които бяха градени толкова десетилетия? Може ли да се каже, че това взаимно проникване между българската и беларуската литература и култура не само допринесе за опознаването на нашите народи, но има и своя дял в извършващото се сега дълбоко национално възраждане на беларуския народ?
- Очевидно е така и ние все повече осъзнаваме това. Длъжен съм да кажа, че аз, като беларуски писател, се изпълвах с патриотично чувство винаги когато идвах в България. И сега, когато трябва да изразя своето по-дълбоко горчиво чувство на ирония и сарказъм, се обръщам към Ботев и изричам неговия стих "... А вий, вий сте идиоти! " Аз се стараех да възпитавам това дълбоко национално чувство не само в себе си, но и у своите студенти, да отварям очите им за да погледнат далеч в миналото и още по-далече в бъдещето. И сега като ги срещам, вече възрастни мъже и жени, всеки поел своя път и съдба, те ми напомнят, че с примера на България съм внушавал у тях чувство за беларуска националност и бъдеща беларуска държавност. В мостовете на нашите две литератури, критики и взаимоотношения са вградени толкова български и беларуски творци. Бях един от първите, който сложи началото. Така предопредели Господ-Бог,че аз да съм първият беларусин, превел съвременен български поет на беларуски. А веднъж като започнах, преводите ме погълнаха. Та аз заживях с България и България заживя в мен. Преводите ми започнаха да се появяват в нашия печат. А това се оказа заразяващо и за други творци като Ванкарем Никифорович, Уладзимир Анискович и някои други. Много видни наши поети са превеждали и превеждат от български на беларуски: уважаваният от всички ни Максим Танк правеше това до последния си дъх, продължават традицията и съвременните Ригор Барадулин, Васил Зуйонок, Анатол Вярцински, Генадз Буравкин, по-младият Алес Рязанов, в България неотдавна излезе книга с негови стихове в превод на Здравко Кисьов.
- Възраждането на Беларус възражда ли заниманията ти с преводи на българска литература?
- Връщам се към първоначалните си чувства към България, Словения, южните славяни. Както е писал навремето Пушкин - десет години живях с една пламенна страст. С удивление се улавям, независимо от възрастта ми, че чувствам, подобно на Ботев, нашите беларуски драми и тревоги. Напоследък преведох цикъл лирика и сатира. Притежавам много български издания на народна поезия. Ще ми се още повече да навляза в нея. Слушам българска народна музика и душата ми плаче. Най-добре усещам България чрез народната ви песен. Колкото повече я слушам, толкова душата ми става по-богата.
Нашата поетична славянска чувствителност е нашият духовен неизчерпаем ресурс, който ни помага да отстояваме себе си като поети на националните отечества, а не на размити космополитични общества.
С тези думи на народния поет на Беларус, нашият брат - българист в Беларус, и един от най-големите българисти в източнославянския свят - Нил Гилевич, се разделихме. В тях се съдържат, струва ми се, и предчувствията за нови срещи в живота и в поезията.
Шпионски ренесанс съпътства новия световен ред
Парадоксално е, че разрушаването на китайското посолство в Белград от натовски ракети свърши добра работа на ЦРУ. Така наречената "грешка на разузнаването" стана идеален повод шпионското ведомство да поиска по-голям бюджет. Вярно е, че след края на студената война шпионите се оказаха с орязани финанси, а много от тях останаха без работа. Сега появата на такъв "страшен" враг на Новия световен ред като президента Милошевич съживи исканията на ЦРУ за повече средства и автономия. Не останаха по-назад и британските им колеги.
Оказа се, че още през 1993г. английските тайни служби са готвели няколко варианта за убийството на Милошевич, както разкри това бившият британски агент Ричард Томлинсън. Сигурно се е намерил кой да каже, че Милошевич е жив все още поради липса на достатъчно средства, с които да се плати на елитните убийци.
Американското издание "Ю Ес Нюз енд урлд рипорт" пише, че в ЦРУ се връщат на работа пенсионери, които имат "особени навици" и езикова подготовка. Изниква логичният въпрос - кой е врагът? Нима малка Югославия, която според западните прогнози ще бъде победена, ако не чрез въздушни удари, то чрез сухопътна операция! Твърде наивно ще бъде да търсим възраждането на шпионажа само в костеливия югославски орех. САЩ подготвят шпионите си за решаване на политически и икономически задачи в целия свят, като част от установяването на глобално световно господство. За разлика от студената война, в която шпионите се бореха срещу агентите на социалистическите страни или срещу неудобни правителства в третия свят, сега те ще трябва да поддържат статуквото, установено от новия световен ред. Любопитен индикатор за новата роля на западните резузнавания са излъчваните и по нашата телевизия щатски сериали. В момента по Нова телевизия текат два такива сериала - "Никита" и "Мисията невъзможна". В "Никита" особен свръхсекретен шпионски отдел извършва сложни операции по целия свят, като убийството на този или на онзи враг без никаква легитимност или политически контрол от когото и да е. Агентите получават кратки и ясни задачи - "да се елиминира политикът Х или У, да се предпази друг от покушение" и т.н. Най-малкото душевно колебание на някой от агентите или пък опит да напусне отдела, водят до смъртта му!
Но ако оставим киното настрани, независимо че ролята му при формирането на обществени нагласи и ценности е голяма, ще видим, че "суперотвореното" американско общество страда от липса на граждански контрол върху собствената си политическа класа. Диверсиите, ударите, дестабилизацията на една или друга държава се подготвят с години, без американският гражданин да може да даде мнението си дали е съгласен с това.
Свободата на медиите се изразява в описването на пикантни подробности от сексуалния живот на Бил и на Моника. Вярно е, че операциите на всяко разузнаване са секретни, но в случая е много по-важен въпросът - кой е врагът? Нима това е някоя малка страна, която повечето американци не могат да намерят на картата и която иска само да запази своя интегритет и да ограничи икономическото си ограбване от международните корпорации? Повече от ясно е, че разисквания за такива акции ще бъдат неудобни за американските политици. Пропагандата трябва да внуши, че щом се работи за благото на Америка, позволени са и мръсни средства.
Но зачеркването на международното право и съпътстващото го потъпкване на хуманистичните идеали постепенно превръщат САЩ в противоположност на демокрацията. Основна пропагандна теза на САЩ през миналите десетилетия беше, че комунизмът и фашизмът отнемат гражданските свободи на хората, като за сметка на това им обещават материално благополучие. Не правят ли управляващите в Америка нещо подобно, като с цел овладяване на световните ресурси, съсипват държави и култури от различни региони, от една страна, а от друга - манипулират общественото мнение в собственото си общество.
