КРАЯТ НА ПРЕЗИДЕНТА НЕ Е ПРОГНОЗА, НО НЕ Е И ШЕГА
На 16 април Петър Стоянов призова правителството и парламента да дадат на НАТО въздушен коридор. Въпреки явните намерения от Брюксел не бяха поискали официално още този коридор На 17 срещу 18 април през нощта президентът ни отлетя за Съединените щати да участва в 50-годишния юбилей от основаването на НАТО, но се върна, защото въпросният коридор бе поискан. Петър Стоянов е знаел за документалния демарш и предварително обработи общественото мнение, разчитайки на високия си рейтинг.
Категоричната МОТИВАЦИЯ на президента остава една и съща: тезата за "ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯ ИЗБОР", макар и сега казана с други думи: "... аз предпочитам държава, достоен член на европейското и атлантическо семейство, държава с ясни правила и ангажименти към своите съюзници" или "Не искайте от мен да оттегля подкрепата си за свободния западен свят точно сега, когато не неговата, а нашата съдба е поставена на карта". Оценките с морална характеристика не издържат нито на фактите, нито на логиката, но те са отговорност на държавния глава. В този смисъл могат да се зададат ред въпроси, първият от които остава - що за съвременна цивилизация е тази, която в нарушение на международните закони и собствените си принципи напада със супермодерни оръжия народ с 30-40 пъти по малък от нейните собствени народи?... В целия контекст на президентските "увещания" прозира главният аргумент, който няма нищо общо с цивилизоваността, демокрацията, правата на човека, морала, дълга и т.н. "Логиката" е много проста, тя произхожда от професионалните и личностни деформации на държавния глава: БЪЛГАРИТЕ ЩЕ ПЛАТЯТ ВСЯКА ЦЕНА, КАКВАТО ИМ ПОИСКА ЗАПАДЪТ, ЗА ДА БЪДАТ ДОПУСНАТИ В "КЛУБА НА БОГАТИТЕ". Сега е шансът да влезем там и само тогава ще е сигурно благоденствието. Това е най-главното, заради което българите трябва да си затворят очите пред рисковете на войната. Тези рискове имат абсолютна характеристика - пряко участие във военните операции, атаки срещу българските градове, атаки срещу ядрената електроцентрала в Козлодуй... Петър Стоянов не казва дума за рисковете, за жертвите, за отговорността.
В обръщението си от 16 април президентът произнесе една много красноречива фраза: "Дългосрочните интереси на страната днес не съвпадат с интересите на политическата върхушка, която управлява Югославия... ". Нейният смисъл също върви в контекста на "политиката на гювеча", която не може да бъде дългосрочна. Самият термин "НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ" има стратегическа стойност и няма отношение към "интересите" на въпросната "политическа върхушка". Разминаването на интересите идва единствено от това, че сръбските управници не искат да позволят, НА КАКВАТО И ДА БИЛО ЦЕНА, окупация на държавната територия от войските на Запада, а българските управници искат да се харесат на същия този Запад на ВСЯКА ЦЕНА.
Цената в Югоизточна Европа винаги е била висока, дори и за Сърбия. От Берлинския договор насам Западът сътвори сръбска миниимперия, за да доминира на Балканите в полза на англо-френските и руските интереси. Днес същият този Запад няма нужда от подобно образувание и разчленява собствената си рожба. Плащат обаче сърбите... Сега Западът ни ВЪВЛИЧА във война срещу тях - ще плащаме ние! Сценарият има унищожаваща българското съществуване логика: След двумесечни въздушни атаки, започва сухопътната операция. Западните държави отказват да участват в нея, остават само американците и турците, които предлагат окупационен корпус. Единственото удобно място за дислоциране на турските войски е Солунското пристанище и от там по стария път Via Egnatia през Македония в Косово. Разиграва се вариантът, че Гърция ще откаже достъп, макар да е член на НАТО. Тогава алиансът я изключва от своите редици и на нейно място приема България. Корпусът минава през Свиленград-Пловдив-София, откъдето в две посоки - северна и южна, нахлува в Сърбия. Българската армия, като част от армиите на НАТО, взема активно участие във войната. На практика страната е окупирана от Турция с всички произхождащи от това обстоятелства! Срещу това са обещани... Западните покрайнини.
Ето го най-вероятният "цивилизационен избор", същият като "международната работническа солидарност", заради която българска войска влезе в Чехословакия през 1968 година. Тогава имаше една или няколко български жертви, сега те ще бъдат хиляди. Този отвратителен рефлекс на конформизма поставя на карта не само просперитета на страната, но и самото нейно съществуване. Срещу подобно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ България няма да получи нищо. НАТО не е Европейският съюз и в ролята си на сателит на Турция ние ще останем завинаги в Близкия изток, колкото и да се бием в гърдите като европейци. ОТЛИЧИТЕЛНАТА ЧЕРТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПОЛИТИК Е ЧУВСТВОТО ЗА МЯРКА, каквото у нашите държавници не се забелязва. Социологическите сондажи на общественото мнение в България показват до 75 % против агресията на НАТО. Тези проучвания винаги се манипулират, но въпреки това показателите остават далеч над границата на категоричността. Това е здравият смисъл и пред него дори другият политически циник - Иван Костов, смутено млъква. Президентът прекрасно знае резултатите, обаче не може да се сдържи: "Знам, че това няма да хареса на шепата носталгични комунисти у нас, които сега намериха сгоден момент да излеят ненавистта си към НАТО и Запада... " Вижда се, "шепата" - това е по-голямата част от българския народ, означена набързо и цинично като "носталгични комунисти". Същата тази "шепа" наистина ненавижда Запада, но има за какво - въвличат ни в ненужна война срещу националните интереси, отказват ни компенсации за загубите от ембаргото срещу Либия, Ирак, заради Босна и Херцеговина и сега Косово. Ако Западът беше за българите, пък и изобщо някакъв наистина "цивилизационен избор", в Европейския Югоизток отдавна да царят мир и спокойствие. Вместо това по пътищата на Косово се търкалят труповете на онези, които същият Запад твърди, че защитава с бомби и ракети..., а ги хвърля върху главите им.
В изказванията на президента има и друг важен момент. Логиката на неговите изявления винаги съдържа спомена, че в предизборната кампания той неотстъпно е пледирал за членството на България в НАТО и с тази пледоария е бил избран. Следователно сега българите трябва да се съобразят с неговата мандатност. Всъщност представянето на кандидатурата на България за членство в НАТО е нарушение на конституцията, която в такива случаи предвижда референдум.
Когато от запад започнат да пристигат ковчезите с мъртвите български синове, мнозина ще отрезвеят и само Петър Стоянов ще повтаря заучени фрази за национални интереси и "цивилизационен избор", както той ги разбира. Когато падне бомба върху ядрената електроцентрала "Козлодуй" и ядрената смърт започне да коси българските деца, синовете на властниците ни ще са в чужбина. Когато турската армия нахълта в България и забрави да си иде, какъвто навик тя има, президентът ще стане турски политик. С високомерен гъгнив тон и заучени фрази, той пак ще ни сочи пътя на запад, а ние (ако все още е останал някой) ще бъдем далеч по на изток, отколкото сме сега.
За да разберем, че тогава, на изборите, сме гласували за човек, който започва политическата си кариера от нейния край. Но ще бъде късно, късно може би е още сега!
Кантонизацията тръгва към Македония а лъжата - към света
Подкрепата, която западните страни оказват на АОК, разшири неимоверно аспирациите на тази терористична организация. Вече е в ход план за дестабилизация на Македония. В статия на македонския вестник "Денес" се съобщава, че АОК създава мрежа от нелегални оръжейни складове в републиката, като близката цел на сепаратистите е да пренесат военните действия на македонска територия. Двете албански партии в Македония (едната от тях влиза в коалиционното правителство на Люпчо Георгиевски) все по-открито започват да играят ролята на политическо крило на АОК.
Албанските политици в Македония твърдят, че страната трябва да приеме всички бежанци от Косово, защото Македония била и тяхна родина. Пропагандната кампания на западните страни, която разглежда албанците единствено като жертва на обстоятелствата, улеснява сепаратистките тенденции в Македония.
Нека си припомним, че спорадични конфликти по различни поводи избухват в Македония от няколко години и са аналогични на конфликтите в Косово от края на 80-те и началото на 90-те. Особено затегнат характер имаше спорът около албанския университет в Тетово.
В момента в Македония се развихря истинска психоза в резултат на двойния албански натиск. От една страна, от непрекъснатият поток от бежанци, който нарушава крехкото етническо равновесие в републиката, а от друга - ескалиращите усилия на македонските албанци да променят политическото статукво в Македония. Поучени от опита си във Виетнамската война и агресиите в Ирак, САЩ засилват все повече натиска за информационно обезпечаване на новата си авантюра, в чийто оркестър те свирят първа и единствена цигулка. Публична тайна са заданията, които се отправят към проверени журналисти без проблеми със съвестта си, когато трябва да интерпретират фактите в изгодна за САЩ и НАТО светлина. Изглежда, отново се върви към политиката на свършените факти. Подготвена по този начин, западната пропаганда твърди, че историята няма никакво значение. Фактът, че Косово е било люлка на сръбската държавност, се игнорира, защото в момента населението на региона било предимно албанско. Позоваването на историята се приема за сръбски националистически аргумент. Ако в резултат от днешните "реалности" албанците в Македония станат мнозинство, никой на Запад няма да умува защо е станало така, а ще се изтъкне друг аргумент - за правото на албанците на самоопределение.
Пред Македония се очертава мрачно бъдеще. В момента на македонските власти е отказано "де факто" правото да вземат самостоятелни решения поради амбициите на НАТО да разгроми Югославия. Задълбочаването на агресията води до етническа промяна в Македония, без правителството в Скопие да може да направи каквото и да е. Може да се каже, че Македония вече е станала протекторат на НАТО. Много лесно пактът утре може да раздели този протекторат на две - албански и македонски. И премиерът Иван Костов , може би несъзнателно, но справедливо, поиска да плачем за Македония.
За Косово от известно време се говори, че също го чака участта на протекторат поради невъзможността да живеят заедно сърби и албанци. За целта се формират все нови и нови поделения на АОК от набързо мобилизирани косовски бежанци и "доброволци" - албанци от Европа и света, за които се грижат специални инструктори, които сигурно ще са първата жертвена вълна при сухопътна операция. Получава се подозрителен парадокс - западните средства за информация възвеличават патриотичния албански порив на АОК, а в същото време в един глас и с нашите медийни наемници, твърдят, че патриотизмът на сърбите бил резултат на тотално зомбиране. Затова пък и там, и тук, са особено ревностни, когато трябва да се изтръгнат факти, уличаващи в престъпление сръбските войски в Косово. Изглежда, за тези, дето поръчват музиката - от Държавния департамент, това са най-ценените свидетелства. Те умело се експонират в медийното пространство и са незаменимо оръжие в психологическата и пропагандна война за обработка на общественото мнение. Особено любопитни в това отношение са емисиите на CNN, в които все по-често участват и "американски граждани, сътрудници на мисията на ОССЕ", които наблюдаваха Косово, а сега квартируват в Македония. Като знаем историята с наблюдателите на ООН и разоръжаването на Ирак, както и скандала с предаването на иракски тайни на ЦРУот безпристрастната мисия на наблюдателите от ООН, няма съмнение, че и "непредубедените" свидетели на CNN наливат вода в мелницата на когото трябва. Издава ги най-вече непредпазливостта им в свободното боравене с военни и специални термини, така че дори и да не са сътрудници на ЦРУ, то принадлежността им към специалните отдели на Пентагона не буди съмнение. Може да се каже, че според добре запознати с обстановката в Македония, направо е подозрителен стремежът на САЩ и НАТО да съхранят тези "антени" на наблюдателните мисии. Твърди се, че контингентът им е преминал обучението си в тексаската фирма "Dyncord"., наречена колежът, от чиито питомци се сформира съставът на американските делегации и мисии към различни международни организации.
На 30 март сръбската телевизия излъчи интервю с арестувания командир на една разузнавателна диверсионна група от косовски албанци, който освен че изпя поставените му задачи - събиране и предаване на информация за дислокацията на югославската армия и полиция, освен че посочи кодовете за спътниковата връзка с разузнавателната централа, но назова и името на човека, който го е вербувал - Ланс Джонсън - зам.-началник на Службата по охрана на американската мисия.
Връщайки се към лансираната идея за протекторат на Косово, трябва да си спомним, че на Балканите вече има един протекторат - Босна и Херцеговина. Някои западни медии вече лансират идеята и самата Албания да стане протекторат на НАТО, "за да бъде регионът под контрол".
След всичко казано става все по-очевиден стремежът на западните страни да създадат мозайка от миниатюрни кантони с ограничено самоуправление дори от цели национални държави.
В този смисъл България може за пореден път да се окаже последен пристан за македонските българи. Възможно е обаче в глобалистките щабове да решат, че и в нашата страна могат да избухнат етнически конфликти и тя да бъде разделена на протекторати на НАТО. Надписите в Белица от миналата седмица са твърде показателни. Идеите за силни национални държави с ясно изразени национални приоритети не се вписват като ценност в новия световен ред. Ниската ефективност на въздушните удари подтиква ръководството на НАТО към сухопътен вариант в продължението на агресията в Югославия. В тази връзка активно вече се работи за сформирането на сухопътния контингент на войските. Освен наркобатальоните на АОК, за които споменахме, и обосялата и гладна войска на Албания, които с тях очевидно ще бъде ядрото на бъдещата хекатомба пред ненаситния бог на войната, към въпросния контингент изненадващ интерес проявиха... Полша и Чехия! Освен тях обаче, по всичко изглежда, че НАТО се старае да притика и страните от т.нар. втора вълна - Словакия и... България. "Новичките" ще трябва не само да декларират на думи своята привързаност към пакта, но и да подпечатат с кръв молбите си за този "цивилизационен" избор. Не споменавам Румъния, защото в този случай целта е най-вече да се компрометира факторът славянство. Като се има предвид, че сърбите показват характер и очевидно са решени на все по-яростна съпротива едва ли ще се взират в националната принадлежност на агресора. Още отсега може да се каже, че една от целите ще бъде успешно постигната - нова омраза за векове между славянските народи.
И да не се достигне до справедлив международен съд за агресорите, както е по законите на международното право, в края на крайщата безсънната Темида на морала ще постанови своята присъда: наемници на агресорите.
Пази Боже от позор като този!
Моньовци и кандидат-Моньовци
Последните си устни изпълнения, че приемат засвои 100 % от ценноститена атлантизма (всъщност ще вземат само 90 % от тях, защото е ясно, че един друг съмишленик по навик вече е прибрал останалите 10 %), премиерът и неговият президент си отработиха правото да бъдат преименувани. Вместо Иван Костов и Петър Стоянов отсега нататък да се зоват съответно Моньо Костов и Моньо Стоянов.
За да не ги бъркат, на единия може да викат "брат'чед Моньо", а на другия, "бат' Моньо".
А защо "Моньо", а не "Амадеус" или "Жерминал", например, също безспорно благозвучни имена? Да не би да правим аналогия с други едни устни изпълнения, тези на г-ца Моника Левинска? Опазил ни Господ! Особено сега, когато министър Бонев прекъсна за малко гонитбата на Ганеца и започна да си освежава познанията по раздела от Наказателния кодекс за предателството и шпионажа. Интересно впрочем от какви мотиви го прави? Знайно е, че разделите от НК, третиращи например джебчийството, ги знаят добре опитните съдии и прокурори, още по-добре ги познават адвокатите, специализирали се в защитата на джебчии, но същинските корифеи в разните му там алинеи, точки и членове са джебчиите-рецидивисти. И тук нищо не намекваме. Г-н Бонев не е съдия, прокурор, адвокат, най-малко пък извършител. Следователно тези неща трябва да ги знае и един министър.
Да се върнем към двамата Моньовци - брат'чеда и бат'то (да не се бърка с Батето). Заехме това име от г-н Соломон ("Мони") Паси. Той едва ли ще ни се сърди, тъй като е доказал, че има вкус към символиката, заложена в имената: с твърденията си, че НАТО е отбранителна, а не нападателна организация, и сега се опитва да ни изпрати да пасем трева.
Досега имахме един Мони - атлантик на думи. Към него се присъединиха още двама Моньовци - атлантици в действие. Значи станаха общо тримата Моньовци. И тук, естествено, нищо не намекваме.
Пък тримата Моньовци са просто атлантици, докато г-ца Моника е отвъдатлантичка.
Видяхме, че има "атлантици" и "отвъдатлантици". За съществуването и на "анадолатлантици" също отдавна знаем. Оказа се, че има и четвърти вид - "полуатлантици".
Един от тях дори разбуди гнева на един от Моньовците и насмалко не го превърна в ищец - така и не се разбра дали по гражданско или по патриотично дело. Дръпна му и едно надлежно слово пред надлежната аудитория. В парламента обаче при гласуването по американската агресия срещу Югославия, се изяви по-скоро като политическа попова лъжичка: ни искърско рибоче, ни атлантическо жабоче. Фракцията му гласува против агресията, а той също я осъди, но при самото гласуване се въздържа.
Иван Хаджийски бе описал един подобен персонаж: левеещ се интелигент от малък северен градец от времето на зората на социалистическото движение. Участва в работническа манифестация на Първи май или по някакъв подобен повод, но по своеобразен начин. Работниците вървят по средата на улицата, и той с тях. Само че малко по-назад и по-встрани и с единия крак върви по улицата, а с другия - по тротоара. Хем му се ще едни от съгражданите му да разберат, че е бунтар ("И аз бях на улицата с другарите"), хем му се иска други от тях да не го видят с фукарите ("В погрешка си, аз по тротоара се разхождах, ама по едно време се подхлъзнах с единия крак на улицата, та си оцапах калеврата").
Душевни терзания, достойни за герои. За Шекспиров герой ("Да бъда или да не бъда? ") и за януарски герой ("Дали веднага да поискам 10 %, или първо да си направя устата за 12 %, па после да сваля мизата на 10? ").
Нямат право да ми се смеят на походката. Много си е хубава. В голямата политика на това му се вика умение за компромис. Днес най-важното е да си конвертируем.
Само дето политиците, както и валутите, за да са конвертируеми, трябва първо да имат покритие. При валутите покритието е различно, например петрол като в Кувейт, или високообразовано мотивирано население като в Япония (да ме извини за кощунството г-н Веселин Методиев). При политиците - отстояването на една задължително ясна позиция.
Що се отнася до НАТО отсъствието на такава позиция би могло да стане причина да те заподозрат, че бързаш да се присъединиш към триото Моньовци, за да стане квартет. Или каре за атлантически покер, ако пожелаем по-образно сравнение. Само че затам вече е направил заявка друг един кандидат-Моньо с белязани карти в ръкава. До бояд се кръсти, след обяд се разкръства. Сещате ли се кой е той?
Последният ден на мира
Най-лошото предсказание за България се сбъдна. Ние сме във война срещу Югославия по волята на един военен съюз, на който дори не сме членове. Съюз, който имаше претенцията да бъде стожер на демокрацията, но с "удара срещу Югославия" досущ заприлича на Оста, за която у нас дори бяха съчинили песен: "Рим, Берлин и Токио - верни във борбата! " През март 1941 г. българското Народно събрание, без опозицията, разбира се, запя "Шуми Марица" в чест на присъединяването на България към "новия световен ред" на Хитлер. 58 години по-късно "евроатлантическото мнозинство" в 38-ото Нардно събрание вече ни нареди на страната на "демокрацията и срещу етническото прочистване".
Казано на прост български -срещу Югославия, срещу сърбите; не срещу Милошевич, както ни уверяват политици като Стоянов и Костов. Разликата от 1941 г. е само тази, че тогава Хитлер ни обещаваше Македония и Западните покрайнини плюс широк излаз на Бяло море. Днес обещават само да отчетат нашето раболепие пред Запада като препоръка за влизане в НАТО.
Ние даваме неограничен достъп до въздушното си пространство на НАТО за удари срещу съседната славянска страна, въпреки приетата от НС декларация за Косово. Ако не сте забравили, точка първа в тази декларация гласи, че България няма да участва нито пряко, нито косвено във войната в Югославия. Сега ни уверяват, че предоставянето на въздушно пространство не било косвено участие. Кое е тогава косвеното участие, ако не подпомагането на оня, който извършва агресия срещу суверенна държава? Разбира се, за управляващите, които съобразително изпратиха синовете си в чужбина, и откритата война на България срещу Сърбия е косвено участие: нали нито те, нито близките им няма да воюват с пушка в ръка! За тях има приготвени дълбоки бомбоубежища... Останалата "съвсем малка част от населението", която според президента Стоянов се колебае в "цивилизационния" си избор, т.е., е против въвличането на България в това престъпление на НАТО, е поставена пред свършен факт. Сърбите плащали заради грешките на Милошевич, а ние за чии грешки плащаме? Милошевич ли е виновен за това, че не случихме на управляващи през последните десет години, за това, че хората ни измират от глад, студ и болести, без формално да сме воювали с някого?
Наивно смятахме, че поне премиерът Костов като прагматик, доказал това по въпроса за бежанците от Косово, ще успее да озапти адвоката Стоянов да не говори глупости. Не би, привидното разминаване между тях по този въпрос е било просто част от играта. Т.е. отклоняване на вниманието, или по-точно, подготовка на общественото мнение за приемане на по-голямото зло - въвличането на България във войната срещу Югославия.
Никак не сме щастливи от факта, че мрачните ни предсказания се сбъднаха; в това число и прогнозата, че парламентът ще одобри "с голямо мнозинство" предоставянето на искания от НАТО неограничен достъп до въздушното ни пространство. После ще поискат и сухопътен коридор, който ще им се даде, а ако имахме и армия, като нищо щяхме да се включим и пряко във военните действия. Защото на политиците пак им се струва, че са се наредили на печелившата страна, също както през 1941 г. Известно е обаче, че онези, които ни наредиха до Хитлер тогава, по-късно застанаха пред Народния съд! Идва Видовден и за днешните майкопродавци, който патриотична и безкомпромисна България очаква!
След изборите в Турция: от ислямизъм към фашизъм?!
Очакванията на всички наблюдатели, че Демократичната лява партия (ДлП) на служебния премиер Еджевит ще се представи добре на парламентарните и общинските избори в Турция (18 април т.г.), се оправдаха. Освен върху носталгията на избирателите по времето, когато като председател на създадената от Ататюрк Народнорепубликанска партия и министър-председател на Турция Еджевит укрепваше държавната собственост, "демократичните леви" заложиха на една друга силна карта. Заложиха на национализма, за който в тази страна няма стагнация.
В съзнанието на избирателите Еджевит си остава Къбръс кахраманъ (героят от Кипър - б.р.), разпоредил десанта на турските войски в Кипър през 1974 г. и окупацията на 30 процента от територията на острова. Тогава НАТО, в което членуваха и Гърция, и Турция, не си помръдна и пръста да предотврати турското нахлуване; нито по-късно се погрижи за завръщането на прокудените от Северен Кипър кипърски гърци. Макар и призната само от Анкара, там и до днес съществува Северната кипърска турска република, за бащинство на която претендира Еджевит.
Освен тази заслуга към турския национализъм Еджевит влезе в изборите с още една "зестра": залавянето на лидера на кюрдските бунтовници от ПКК - Абдуллах Йоджалан. Опасността заради този акт ДлП да загуби гласовете на кюрдите бе отчетена и с редица заплахи практически бе елиминирана от надпреварата единствената партия, с претенции да бъде изразител на волята на кюрдите в Турция - ХАДЕП. Тя бе поставена в такива условия, че да не може да прескочи 10-процентната бариера за влизане в парламента (Великото народно събрание на Турция - Меджлис). Кюрдите трябваше да гласуват за другите политически партии, нито една от които не признава съществуването им като национално малцинство.
Ако успехът на ръководената от Еджевит партия се обяснява и с факта, че като премиер на служебния кабинет той използва възможностите на държавата за въздействие върху избирателите, то някак неочаквано в челната тройка се нареди и Партията на националистическото действие, която през 1995 г. дори не успя да прескочи 10-процентовата граница. Създадена от полковника от запаса Алпаслан Тюркеш и отгледала в пазвите си "Сивите вълци" като Мехмед Али Агджа, днес тази партия се домогва до нещо повече от влизане в Меджлиса. Начело с новия си лидер Девлет Бахчели ПНД оспорва дори първото място в изборната надпревара; в краен случай ще остане втората парламентарна политическа сила. Каквито и да са окончателните резултати от преброяването на бюлетините, ясно е, че ПНД ще присъства във всички варианти на евентуалното коалиционно правителство: ДлП+ПНД+ОП (Отечествена партия); ПНД+ОП+Партия на верния път (ПВП); ПНД+ПВП+Партия на добродетелта (ПД). Неофашистите може дори да излъчат и бъдещия премиер на Турция, ако Еджевит не успее да състави кабинет!
Както е известно, Меджлисът се състои от 550 депутати, така че всяко правителство (еднопартийно или коалиционно) трябва да има подкрепата на поне 276 депутати. Ако както сочат предварителните прогнози, ДлП получи 135 депутатски места, ще се нуждае от подкрепата на още 141 депутати от другите парламентарно представени партии. Еджевит не може да се коалира с ислямистите от Партията на добродетелта, иначе Ататюрк ще се обърне в гроба! Нито една от партиите извън челната тройка - ОП и ПВП, не могат сами да му осигурят тази подкрепа, а Тансу Чилер вече отказа на Еджевит да бъде в правителство, в което ще е и лидерът на ОП Месут Йълмаз. Тя не може да му прости обвиненията в корупция и злоупотреби, които бяха отправени към семейството й. Точно заради това служебното правителство на Еджевит управляваше с малцинство в Меджлиса, което да го подкрепя.
Еджевит ще е принуден да прибегне до услугите на турските неофашисти, макар да не е ясно дали те не са по-опасни за Турция и от ислямистите на Реджаи Кутай (Партия на добродетелта).
Кое е онова, което прави възможно нездравото съешаване на турските "леви" и крайнодесните освен необходимостта от парламентарно мнозинство за коалиционно управление?
Първо, и едните, и другите са чисти турски националисти, които бленуват за Велика Търция.
Второ, в областта на външната политика Еджевит съвсем не се ръководи от завета на Ататюрк: "Мир в страната, мир в света! " Ястребовите му помисли и действия явно допадат на неофашистите, за да може да заяви техният лидер Бахчели пред в."Хюрриет", че "политиката на неговата партия съвсем не е далеч от тази на ДлП."
В нощта след изборите съпартийците на Бахчели са чествали успеха и са скандирали: "Дръж се, Косово, ние идваме! " Турският аскер обаче отдавна лети над Косово и Югославия и с бомби "предотвратява хуманитарната катастрофа". Еджевит, който е дал разпореждането и за тази операция, може да стане освен Кипърския, и Косовския герой! Ако зависеше от него, в Косово отдавна щяха да тропат турски военни чизми.
При това положение е прекалено рано да се радваме, че ислямската заплаха в Турция е отбита. Ами ако се наложи ПНД да състави правителство и потърси ислямистите за ортак!
За ислямистите немюсюлманите са неверници, които трябва да се обърнат в "правата" вяра. За пантюркистите стратегическата цел е по-широка: обединяването в една държава на всички тюркоезични и мюсюлмански народи. Впрочем доктрината за турско-ислямския синтез е национална идеологическа доктрина в Турция още от края на 80-те години.
Парадоксално е, че Западът, който е превърнал в почти фундаменталистка догма правата на човека, прави всичко необходимо за успеха на панислямизма и пантюркизма, като унищожава православието на Балканите. Асистират му, както знаем, и някои "православни" правителства.
Другият парадокс е, че докато в цяла Европа управляват "леви" правителства, Турция завива надясно - към крайно дясното националистическо пространство. И в това няма нищо чудно, като се има предвид дясната външна политика, провеждана от "левите" в Европа.
"Лош съсед" ли са сърбитее?
Дълбоко се съмнявам, че висши дипломати с ранг на посланици изпълняват успешно своята хуманна мисия, когато определят съседни страни и народи като лоши и добри в зависимост от позицията им спрямо "хуманитарните удари на НАТО" в Югославия или с оглед на последователността, с която те защитават държавната си територия и националното си достойнство. Но ето че в интервю по телевизията госпожа Ейвис Боулън отсече без какъвто и да е свян: "Компенсации за лоши съседи не се полагат". (За сърбите става дума, разбира се.)
Безпокоя се, че подобни изказвания и вдигнатият от висши български държавници пръст срещу "сърбоманите у нас" могат да открият пътека към злощастни периоди на застой и народопсихологически срив в българо-сръбските отношения. Тревогата е още по-голяма и поради изявяваната в последно време охота да се витаминизира представата за Сърбия и сърбите като наистина лош съсед. Сега не може да се установи кой и чрез кого подшушна това, но в съгласие с такава една "реалност" какво ли не се вписа в образа на сърбите, за да бъде той гримиран като отблъскващ и враждебен: разпускането на легията на Раковски в Белград от 1862 г., военното коварство на крал Милан от 1885 г. спрямо наскоро сдобилата се с независимост българска държава, дебългаризирането на сънародниците ни в Македония преди и след Втората световна война, мъченията на българи в затворите и концлагерите на СФРЮ, асимилирането на българи в Западните покрайнини, "коварството на сърбите като народ" и още много краски в тъмно... Пропуска се, че в затвори и концлагери сърби изтезаваха сърби, българи - българи, гърци - гърци, румънци - румънци, турци - турци, обвинявани все като "противници на прогреса, националните интереси и демократичната общност". Забравя се, че някога страдащите сърби днес бранят Косово заедно със своите сънародници, защото родината и народът са нещо вечно, което не се уподобява с жестокостта на един режим. Забравя се и друго: наивно е да се смята, че определени кръгове в Сърбия нямат на тефтер сходни обвинения за наши "прегрешения" спрямо нас и народа ни. И ако ги извадят от контекста на историческите времена и научно мотивираната истина, особено в дни на тежки за България изпитания, ще представят народа ни също като лош съсед на сърбите. Но това се правеше и беше почти ежедневие през отминали периоди, когато двете столици разговаряха на езика на дипломатически ноти, а на средищно място в Белград развиваше оживена дейност Американски културен център. Печалните за двата народа резултата не са забравени и всяко връщане към тях е престъпно. Проучвания от последните десетилетия дообосноваха една отдавна позната и много важна истина: в имперски и блоково разделения наш свят почти няма съседни страни и народи, които да са общували освободени изцяло от наслоенията на редуващи се конфликтни ситуации, противоречия и стълкновения.
Отношенията между българи и сърби потвърждават тази истина. От XVIII в. насам те са, от една страна, идеологически и политически утежнени, а, от друга, много съдържателни в изявите на културата и в общуванията им. Характеризира ги хуманистичната закваса на близост и сродство. Ролята на културата и духовността е определяща за добросъседството на немалко народи в света, а най-вече на онези, които историята е нагърбила с тежко политическо наследство и ултимативна външна намеса в развитието им. Отделни политици и политически формации имат несъмнени заслуги за периоди на сътрудничество между нашите два народа. Но чувството за сродство и добросъседство помежду ни е култивирано главно в изобразителното изкуство, художествената литература и словесността в нейната обемност. Пропити са от съчувствие в дни на беда и от споделена радост в дни на всенародна волност, на взаимно заявявана човечност. Няма просветен и културен деец със свое място в историята на българския и сръбския народ, който да не е пренасял в творчеството си - ето вече три века - съгряващия глас на взаимността. И това е така, защото взаимността и добросъседството не са рекламен знак на една политическа платформа, те са вековечен храм на идеали и добродетели, които издържат на всякакви тежки изпитания и подхранват съзидателни импулси. Не случайно значими произведения на българската и сръбската култура - от Доситей Обрадович до Десанка Максимович и от Паисий Хилендарски до Емилиян Станев, а също и след тях, - осветяват купола на този именно храм.
Но бедата е в това, че усвояването, а още повече въздействието на трезвия глас на духовността, често са били зависими от политически доктрини и от подклаждани в съответствие с тях сблъсъци. Така е, за съжаление, и сега. От нас се иска икономическа, кръвна и народопсихологическа дан. На Балканите прекалено дълго се задържат епитетните характеристики елинофили-елинофоби, туркофили-туркофоби, сърбофили-сърбофоби, бугараши-бугарофоби, българи-кондракефали. Впечатлява устойчивостта на прозвищата сърбофили-сърбофоби и днес, когато подобни наслоения спрямо други съседни и несъседни народи се превъзмогват - да се надяваме неконюнктурно и в името на скрити стратегически помисли, както неведнъж е било в съгласие с максимата "Политиката е мръсна работа". При това осезаема е и следната тенденция: думата "сърбофил" да се дамгосва с опасното подозрение в неродолюбие и предателство спрямо националните интереси, а думата "сърбофоб" да се възприема като мярка за европейски поглед, демокрация и същевременно цивилизационно поведение.
И така, лош съсед ли са сърбите? Лошото в политическите отношения между двете държави не е малко и то не е еднопосочно. Крайно време е предизвикващите го причини да бъдат взаимно разяснени и превъзмогнати. Историята ни е дарила с достатъчно опит, умения и воля, за да постигнем това в името на собствени и всеобщи интереси. Днес повече от когато и да е в миналото националните интереси на един народ се преплитат с интересите и потребностите на другите му съседни народи. Както сърбите не са лош съсед на българите, така и българите не са лош съсед на сърбите. Допуснем ли да бъдем подвластни на обратни настроения и становища, поставяме на изпитание задълго време пред идните поколения не само българо-сръбското, но и всебалканското добросъседство. Новите поколения ще бъдат повече от нас затруднени да изтръгнат бодлите на пренасяното и през тези години недоверие. Тогава потомците на днешните "несърбофили" едва ли ще имат нужното основание да кажат: Виновни са не нашите, а предците на другите. А великите сили и занапред ще определят стратегията си върху наслоените в миналото и създаваните сега предпоставки за взаимно недоверие, подозрения и обвинения. Това трябва и може да бъде преустановено, колкото и да е напреднало времето. Историята вече вписва в анализа си категориччното несъгласие на българския народ в неговото преобладаващо мнозинство с "хуманитарните удари на НАТО" срещу СР Югославия. Такъв е заявеният от него избор. В светлината и на най-новите събития става ясно, че този избор е наистина проява на равноправния европеизъм, роден като светла утопия и помрачаван неведнъж като политика срещу тази утопия. Нужно е сега политиците и в двете страни да проявяват свойствената за народите и културата ни мъдрост и добросъседство - две толкова трайни достойнства, които се укрепват единствено чрез взаимно доверие и уважение - винаги и особено в дни на изпитание.
ДРУГАТА ДЕКЛАРАЦИЯ
Няма шега, войната наистина раздели нацията и този път - с удивителна отчетливост. Раздели и интелигенцията, която веднага излезе с декларации. Едната безусловно против войната и за решаване на проблемите в Косово чрез преговори. Другата декларация подкрепи правителството, да включи България във войната на НАТО срещу Сърбия.
Тази, втората декларация, има преамбюл и 7 въпроса. В преамбюла се обяснява надълго колко лоши хора са сърбите, макар че нито един от деклараторите не е написал през последните 10 години една добре обоснована критика за сръбската геополитика на Балканите и злините, които понесе България от нея. Въпросите са пълни с толкова демагогия, че надминават "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и "Дойче веле", взети заедно.
"Представителите на българската култура", както сами са се титуловали, питат и си отговарят:
1. Признаваме ли правото на съществуване на други етноси и култури до нас и сред нас? Да. Искаме ли мирно съвместно съжителство на различните народи, раси и религии под общия покрив на Европа? Да.
На косовските албанци това право не е отказвано никога, отказано им е правото на независимост и етническо прочистване на Косово от малцинството сърби. В другата "декларация" нямаше призив против "мирното съвместно... ". Какъв е тук проблемът?
2. Осъждаме ли осемгодишната война, която върхушката на сръбската социалистическа партия води срещу всички народи на бивша Югославия? Отхвърляме ли идеологията на комунистическия национализъм, персонифициран днес от последния диктатор в Европа - Слободан Милошевич? Да.
Авторите страшно са се объркали... Защото комунизмът е интернационалистическа идеология, "комунистически национализъм" е измислица на идиоти, които освен идеологически щампи, друго не могат да съчинят. "Диктаторът" е подкрепян от над 90% от сърбите, освен това е легитимно избран при свободни избори, признати от легитимни международни наблюдатели.
3. Съпричастни ли сме с хуманитарната трагедия, която изживяват сърби и косовари? Да. Искаме ли всички хора прогонени от войната да се завърнат по домовете си? Да.
В този случай деклараторите трябва да бъдат съвършени противници на НАТО, защото именно след ракетно-бомбените удари започна "етническото прочистване". Началото на насилието в Косово бе поставено от акциите на Армията за освобождение на Косово с подкрепата на Централното разузнавателно управление на САЩ. Това насилие трябваше да попречи и попречи на решаването на спорните въпроси с мирни преговори между Ибрахим Ругова и Слободан Милошевич. В Рамбуйе бе предложен просто един ултиматум, само за да бъде отхвърлен. Който е прочел текста на този ултиматум, не може да отрече, че е така. Но сред подписалите такива няма!
4. Солидарни ли сме с драмата на нашите братя от Македония? Да. Съзнаваме ли, че губят ли те, губим и ние? Да. Трябва ли да помогнем на Македония, да не бъде заличена като самостоятелна държава? Да. Сме ли за Македония? Да.
Не са за Македония, не са и солидарни. Албанското нашествие в Македония е резултат от бомбените удари на НАТО в Косово. Македония е пълна с войски на военния алианс на Запада, които никога няма да си идат. Няма да си идат и албанците. Напротив - със съдействието на този същия алианс Западна Македония ще бъде дадена на Албания. Ако не ни вземат Пиринска Македония, значи лесно сме се отървали. Деклараторите трябва да са наясно - след тази война Европейският Югоизток няма да има нищо общо с това, което е създала историята. Самата история ще бъде забравена... 5. Ще приемем ли единствените сериозни гаранции, които можем да получим за националната ни сигурност? Да.
Не зная дали някой от подписалите декларацията може сериозно да отговори кой заплашва нашата национална сигурност сега, та да се нуждаем от гаранции. Според правителството до преди няколко месеца България се намираше в прекрасни отношения с всичките си съседи. Докато Слободан Милошевич не бе обявен за сатана! Но и сега Сърбия не заплашва българите... Единствено обществото в Турция на всички равнища е завладяно от идеята да възстанови Османската империя, като унищожи своите съседи-християни. Но Турция е член на НАТО?... 6. Искаме ли едва възземащата ни се икономика да укрепне и България да не се самоизолира от света заради един необмислен отказ? Да.
За пръв път чуваме, че светът се състои само от държавите членки на НАТО. Гърция отказа всякакво съдействие на агресията, а не се вижда никаква самоизолация. "Възземащата" се българска икономика е една фикция, един своеобразен Монблан на демагогията или на политическата слепота. Доказателство - последните няколко месеца останаха без работа половин милион българи. Тук намекът, че ако подкрепим агресора, после ще има келепир, посочва, че хуманитарният разум отдавна е напуснал подписалите... 7. Убедени ли сме, че Балканите ще бъдат зона на мира и стабилността, само когато станат интегрална част от северноатлантическото пространство на сигурността? Да.
Това "убеждение" забравя новата концепция на НАТО за следващите петдесет години, която бе огласена на юбилея - военната коалиция да се намесва безконтролно навсякъде по света, щом там американците имат интереси. Каква зона на мира, когато българските синове стават пушечно месо на чужди интереси? Каква стабилност, след като отсега ясно се вижда, че като приключи с Югоизточна Европа, НАТО ще тръгне на Изток и тогава ще настъпи краят на света.
Под седемте точки деклараторите се готвят да утвърждават балканските идентичности. Кои?! Не се казва. Защото няма такива, които не са утвърдени. Идентичност е едно, а мания за величие - друго. Горе в преамбюла се споменава за "Велика Сърбия", а къде се забравя "Велика Албания", която именно ще глътне българите в Македония. Ако преди това етнически не ги прочисти!
В броя на "Литературен форум"(27.04-03.05 1999г.), където Декларацията е публикувана, веднага следва удивителна по своята гнусота статия на Ромео Попилиев, озаглавена "Война срещу чергата и мечката". Където той мечтае НАТО да бомбардира България, за да ни отърве от мизерията... и старите поколения! Тогава и за нас се отнася авторовата идея "националистическата истерия да бъде лекувана с шока на бомбите"... и кръвта на децата! Какъв интелектуалец! Къкъв хуманист! Къкъв представител на културата!?
И всички тези половин стотица хора, с високо образование и големи дарби вярват, че бъдещето на българите е в бомби и ракети, хвърлени срещу техните съседи?!
Не изпитвам нищо друго, освен срам.
Нека!
Няма защо да се заблуждаваме - предоставянето на българското въздушно пространство за американската агресия вече си е въвличане в нея. Вече е участие, поточно, съучастие във войната на САЩ срещу Югославия, и то не косвено, а съвсем пряко, и никаква лъжеюридическа еквилибристика не може да измени този факт. Ако ще си играем с правни формулировки, би трябвало да кажем, че война въобще няма, тъй като САЩ не са я обявявали официално, а има мироопазваща акция и хуманитарна операция, както се изразяват по софийската телевизия.
Родителите на убитите от американските бомби деца едва ли ще се замислят за тези словесни игри. Едва ли ще си зададат въпроса дали има или няма българско съучастие в убийството, когато научат, че хуманитарните самолети са дошли откъм България.
Една жаба, ако бъде хвърлена изведнъж в съд с кипяща вода, ще изскочи рефлекторно от него и ще има някакви шансове да оцелее. Постави ли се обаче в съд с хладка вода, а температурата постепенно бъде повишена до точка на кипене, неусетно ще се свари жива. Този жесток експеримент е бил нееднократно правен не само с жаби, но и с народи. В САЩ го подкрепиха и с необходимата "научност" :именно американецът Херман Кан формулира теорията за "ескалацията" - буквално - да вървиш нагоре по стълбище, изкачване на стъпало подир стъпало.
Няма защо да се заблуждаваме - подмениха "Доктрината Брежнев", за предполагаемия ограничен суверенитет, с "Доктрината Клинтън" за реалния нулев суверенитет. Цивилизационният избор освен принцип е и конкретика. Обещаха ни Европа, а след Шенген за по-сигурно запушиха пътя към нея с разрушени мостове. Мостовете над Босфора, по които се отива към Анадола, са непокътнати.
Няма защо да се заблуждаваме - в следващите стъпала на американските военни плановици отдавна са разчетени използването на българската земя като база за сухопътна агресия срещу сърбите и проливането на кръвта на децата ни в защита на американските имперски интереси.
Няма защо да се заблуждаваме - след албанците за американците най-подходящото пушечно месо сме ние. Не евтино, а направо безплатно. Това американците го знаят поне от десет години, когато при тях се явиха първите български "демократи", готови да харижат и списъци с разузнавачи и всякакви държавни интереси само срещу една почерпка. В началото янките не можаха да повярват на очите си, но после свикнаха. Така свикнаха, че престанаха да запомнят дори имената и длъжностите на главите на софийската управа. Това, че и техните чиновници средна ръка само за два дни объркаха имената и длъжностите на Стоянов, Костов и съседа Георгиевски, е повече от показателно. Тук първите двама непрестанно се опитват да ни лъжат колко много уважава Западът (с главно "з") България в тяхно лице, а същият този Запад забравя как се казват.
Няма защо да се заблуждаваме - в една сухопътна война срещу Югославия Вашингтон ще почне да харчи албанци, а после, или едновременно, българи. Няма да бърза да харчи македонци, защото те вече почнаха да обсипват натовските "съюзници" с псувни и камъни и въобще готовността им да се бият срещу сърбите е проблематична. Няма да харчи и унгарци, чехи и поляци, дори и да се изкуши да ги накара да се окървавят, за да докажат, че си отработват членството в НАТО. Няма да ги похарчи, защото не са православни и си имат лобита в Америка. До собствено натовски войски в американска сухопътна акция едва ли ще се стигне, ако се изключи аскерът на Турция, единствената страна, където думите "обществено мнение" са разклащане на въздуха, а и една война срещу сърбите ще бъде представена като втори победен джихад в Косово поле.
Няма защо да се заблуждаваме - стигне ли се до въвличане на Турция, американците ще наредят на софийската администрация аскерът да премине през нас, а не през натовска Италия или Гърция или през албанския сателит. И то не толкова от военностратегически съображения, колкото за да бъдем безвъзвратно омърсени.
Няма защо да се заблуждаваме - в задкулисните външнополитически и дипломатически маневри на американците има толкова прозрачност, колкото в семейния съвет на дон Корлеоне. Щом се разбра, че заедно с англичаните крият информация от французите, не е трудно да се досетим колко са откровени с нас. Нито те казват всичко на софийските администратори, нито софийските администратори споделят всичко, което знаят, с българския народ. Още по-малко това, което му кроят.
Костов и Стоянов са третирани от Вашингтон така, както навремето Богдан Филов бе третиран от Хитлер - като слуги. Внезапното възкресяване или по-скоро вампирясване на "родолюбието" на Иван Костов на тема "Македония" може само да плаши, ако нечия атлантическа уста е подшушнала на мургавото му ухо, че може да стане "премиер-обединител".
Няма защо да се заблуждаваме - определящи черти на днешните ни управници са абсолютното безразличие към съдбата на българския народ и тепегьозлъкът. Черните африкански роби, закарани в Америка, не са военнопленници, заловени в бой. Били са примерни поданици на племенни вождове, разменени от тях срещу мъниста, огледалца и ракия, дадени им от роботърговците. Нашите управници не са по-различни от тези вождове.
Няма защо да се заблуждаваме - на пръсти се броят българските семейства, които ще могат да избавят синовете си от замислената балканска касапница, като ги изпратят при сина на президента Петър Стоянов в Лондон.
Последно и най-важно - няма защо да позволяваме на управниците ни да продължават да се опитват да ни заблуждават, че от нас, както и от тях, нищо не зависи, най-малкото пък собствената ни съдба. Лучников си го призна - и да не дадем небе, натовските самолети пак щели да се наместят в него. Утре могат да ни кажат, че и да не дадем земя, турската армия пак ще мине през България. Вдругиден да ни рекат, че ако не искаме да се бием срещу сърбите, ще трябва да се бием срещу натовската мироопазваща рат.
Ако управниците ни се самовъзприемат като кукли на конци, това не е само техен, но преди всичко наш проблем. Проблем, който ще трябва да решим, ако искаме да бъдем народ, а не биоплазма, моделирана произволно от американци и турци.
Нищо ли не може да се направи? Може. Може и трябва. Трябва да се притисне правителството отдолу.
Нека натискът отдолу надделее над командите отвън и принуди управниците ни да се замислят за собствената си политическа съдба, ако продължат да вървят по пътя на националното предателство.
Нека нежеланието да се мре за НАТО се премести от социологическите проучвания към улиците и площадите.
Нека на антивоенните митинги видим повече хора, отколкото на футболните стадиони. Една изгубена родина е нещо много по-страшно от един изгубен мач.
Нека изискаме от властите да кажат дали са поемали ангажименти към американците зад гърба ни и какви. Нека настояваме да разсеят опасенията ни по повод парламентарното решение за неутралитет.
Нека депутатите, президентът, правителството и държавните медии бъдат засипани с писма, телеграми, факсове и електронни послания, в които тези, които не мислим да проливаме кръвта на децата си за Вашингтон, да го заявим. Нека им припомним, че в българската военна клетва никъде не е казано, че сме длъжни да ставаме пушечно месо на НАТО. Време е да преодолеем битуващото у много от нас чувство, че на управниците трябва да гледаме отдолу нагоре.
Не ние сме им длъжници, а те на нас.
Окървавената равнина на славянството
Американските бомби, запратени на територията на многострадална и суверенна Югославия, окончателно погребаха световния порядък на 20-и век с неговите механизми и институции за демократично международно общуване, създадени с колосални политически и финансови усилия. Само наивникът не разбира, че това не е "грешка". По тази "сметка" хладнокръвно са отпускани и похарчени милиарди долари, защото войната цели преразпределяне на света. Унищожава се суверенна държава под измислен предлог. И то в сърцето на Европа - основателката на ООН, последният рубеж на следвоенното равновесие и ключ към кървавото налагане на новия световен ред в Европа.
Пред очите ни се извършва съзнателното разрушаване на Русия в двуипостасната й същност - като равновелика геополитическа сила на съвкупния Запад, и като самостойна историческа личност със собствено търсене на смисъла на историята. Такава Русия е препятствие по пътя на Запада, и най-вече за англо-саксонските сили, към световно господство. Именно този стремеж към световно господство, а не Руското великодържавие, застрашава стабилността, равновесието на световните интереси и съхранението на света с неговата дълбоко присъща различност и многообразие. Излезе наяве и скритата цел на Запада във връзка с прословутата перестройка в международната система, маскирана под формата на борба с комунизма и запазване на общочовешките ценности. Под лозунга за прощаване с тоталитаризма бе осъществено крушението на цялата руска история - сринаха се Ништадският мир (1721г.), Кючук-Кайнарджийският договор (1774г.), Яшкият договор (1792г.) Полтава и Вечният мир с Полша. Когато Русия отстъпи от ролята си на държава, без която нито една пушка в Европа не стреля, Западът започна да стреля в когото си пожелае, далеч от угризения за това, че нарушава Библията на съвременната демокрация - международното право.
След настъпилото полуотрезвяване възникна и естествено желание да се противодейства на невиждания от епохата на кръстоносните походи и конквистадорските времена "Дранг нах Остен" (Поход срещу Изтока). Стигна се до неочакван за инфантилния политически елит извод: корабоплавателните реки, излазите на море, незамръзващите проливи, защитата на границите, са еднакво важни както за монархията от 18 век, така и за републиките от 21 век, както за диктатурите, така и за демокрациите, както за продължаването на историческото битие на нациите, така и за националния капитал.
Само че Суворов вече не е граф Римникски, Румянцев - не е Задунайски, Дибич - не е Забалкански, Паскевич - не е Еревански, Муравьов - не е Карски, Потемкин - не е княз Таврически. Зад това са не само унижението на националната гордост на великорусите, но и загубата на устието на Дунав и Севастополската военноморска крепост, бавната смърт на Черноморския флот - все ключови позиции за баланса на силите в Средиземноморско-Балканския регион. Това възкръсване на Източния въпрос от миналия век, както и перспективата за съюз между мюсюлмано-тюркските територии от историческата руска държава и Турция (с явния й стремеж към исторически реванш) - всичко това е ерозия на Конвенцията за Черноморските проливи. На този фон извършеното от Запада за изминалите десет години е само дребно чиновничество, истинското служене започва сега - това е окончателното циментиране на крушението на цялата руска история.
Същото става и със сърбите, и със Сърбия. Като форпост на православието, чиято граница е река Дрина, те станаха обект на Кайзеровите геополитически проекти "Мitteleuropa" от началото на века (поглъщането на Сърбия и завладяването на Босна и Херцеговина - Дранг нах Зюден - е възможност за излаз на топло море), а също и на чудовищните военнополитически акции в края на същия този век. Целта е ясна - окончателна фрагментация на православните славяни, потъпкване на волята им за пълноценна историческа държавност, лишаването им от международно значима роля и накрая - превръщането на поствизантийското пространство в бащиния на атлантическата цивилизация и нейното световно правителство.
Именно това ще позволи затварянето на Русия в геополитическия резерват: статуквото отпреди Ливонската война (от 16 век), на северозапад, положението след Кримската война (1853г.) на юг, отрязването на Русия от Черно море и от византийското пространство чрез тюрко-ислямска дъга до Китай, която ще се извие през Кавказ, Татарстан, Поволжието и ще я отдели и от Каспийския басейн.
Именно такава Русия ще удовлетвори не само геополитическите интереси, но и извечните идеологически планове на Запада. В негова бащиния се превръща пространството на Киевска Рус - един стратегически район на устието на Дунав и Черно море, а най-вече древен славянски ареал, камбана на руското православие, символ на византийската приемственост. Западът създава върху отломките на Русия и славянството нова империя с балканска граница, и тази цел напълно оправдава средствата.
Н.Страхов, полемизирайки с В. Соловьов по повод книгата на Н. Данилевски "Русия и Европа", с болка пише за руските поклонници на Запада, които "още от детството си били плашени с донските казаци и за които Русия е митичен образ на непреодолимо могъщество и най-глухо варварство". Той недоумява "защо се боим толкова за Европа, а за Русия не изпитваме ни най-малък страх"... Пред Данилевски в бъдещето се виждат "милиони европейци с невероятни оръжия, които настъпват към равнината на Славянството... ". А именно славянството го очакват такива "изпитания... пред които Бородинската битка и севастополският погром са нищо... ". Нима Данилевски не предвиди 1941 г.? А може би и 1992-1993 г. в Босна, както и днешното настъпление в Косово поле - сръбската национална светиня?
Драмата на Югославия, по волята Господня, намираща се на пресечната точка на цивилизациите, като в капка вода отразява всички противоречия на света, на епохата и на нациите. Това е също и вселенско стълкновение на доброто и злото в есхатологичната* борба на антихристиянските сили с Православието. Това е и извечното пренебрежение към "източните варвари", заложено в културноисторическото съзнание на Запада още от времето на "Перси" на Есхил и Херодот, пренесено като образ на съперничеството в християнската история (Византия и наследниците й) и което се изявява в многовековното настъпление на латинството срещу православието. Това е и геополитечската и духовна дилема "Русия и Европа", а и също плачевният резултат от съперничеството между два проекта на рациото за рай на земята без бог - марксисткия и либералния. И най-вече това е следствие от разрушаването на руската държавност и загубата на геополитическата и историческата му мисия - да се надяваме временна! Също така това е реализация на военностратегическите планове за овладяване на цяла Европа и превръщането й в бащиния на атлантическата цивилизация, и проява на една нова ожесточеност у хората - безбожните деца на 20 век.
Днес на тази земя се решават пътищата на световната история и затова бе разчленена Югославия - предадена в началото на 90-те години от Русия и погазена от Запада, днес, както никога - е велика държава.
Въпросът "да бъде или да не бъде" стои и пред някога великата Европа, стремглаво губеща ролята на явление в световната история и култура. Като капитулира пред "атлантическата" псевдоцивилизация, Европа загубва не само културата си. Тя никога не се е намирала в по-жалко положение. Днешната роля на Европа е сведена до двусмислената и жалко-безцеремонна усмивка на Хавиер Солана, отвратителната гримаса, с която чакалът Табаки от "Книга за джунглата" на Р. Киплинг оповестява на народа за самонадеяната, груба и зла воля на своя стопанин - тигъра Шир Хан, погазващ Закона... Вашето героично противопоставяне на съвкупния Запад с неговата дяволска военна машина, завинаги ще влезе в историята и паметта на Сърбия като символ на непобедимия сръбски дух, беззаветната му преданост към националната свобода, справедливост и православния идеал. Пред всичко това ще се окажат безсилни военната мощ и коварната сила на злото.
Макар че антиславянските и антируските сили правят всичко възможно русите да забравят историята и светините си, братята и приятелите, за изминалите години нашият народ "прогледна" за много неща и гласът на възмутена Русия стана реален фактор за днешната ни политика. Хиляди руснаци изразиха готовност и желание да воюват заедно със сърбите. Напук на скептичните прогнози младежта ни не е "поробена" от "цивилизацията на Кока-Кола"-та и громи американското посолство в Москва.
Ние винаги сме вярвали в тържеството на справедливостта и в това, че Русия ще възстанови своите исторически и нравствени устои. Изразяваме своята дълбока солидарност с Вас и прекланяме глава пред величавата духовна сила и национално-политическата воля на сръбския народ, изправил се да защити ОТЕЧЕСТВОТО. През миналия век сърбите казваха: "На небето - Бог, на земята - матушка Русия". Днес ние, руснаците, със свалени шапки сме длъжни да кажем: "На небето - Бог, на земята - Великата Сърбия"!
Планът "Маршал" - клопка за наивници
Бомбардировките в Югославия разрушават не само Югославия, но и икономиките на всички балкански страни. И определено най-тежко е засегната България - по-ради прекъснати коридори за износ.
Щети - неизброими. А Костов каза, че няма да се пазари за компенсации, щото било неморално.
Много чувствителен човек!
И взе да се говори, че бил необходим нов план "Маршал" за Балканите. Идеята биде лансирана и от президента, който, изглежда, бе подочул нещичко за готвения кьорфишек.
И ето че от най-високо място, както се казваше някога, дойде благата вест. Президентът Клинтън реши да залъже бедните балканци, станали още по-бедни поради негови властови решения, с миража на нов план "Маршал". И той рече като Мойсей от Синайската планина: "След конфликта в Косово на Балканите е необходима програма за възстановяване, подобна на плана "Маршал", който помогна на Европа да преодолее разрухата от Втората световна война."
Но за разлика от Мойсей Клинтън определено е лъжепророк, от ония, които обикновено обозначаваме с израза "лъжливо овчарче".
Защо ли? Защото САЩ въобще не са заинтересовани от омиротворяване на Балканите. Напротив. Тъкмо за да дестабилизират Балканите, а според ефекта на падащото домино - и Европа, те отпочнаха, както се казваше, бомбардировките в Югославия.
Както и да свърши войната, когато и да свърши, нейните въглени ще тлеят години и ще разпалват страхове, страсти, комплекси, недоверие, че и откровена враждебност.
Дори да приемем за чиста монета пожелателността за стартирането на нов план "Маршал", нещо, в което дълбоко се съмняваме, то неговата приложимост е предварително и умишлено минирана. За да се осъществи този прословут план ще е необходимо елементарно разбирателство и знаци на добра воля от всички балкански страни и най-вече от Югославия.
Но с какво доверие може да погледне Югославия на своите съседи, които макар и под принуда, станаха съюзници на враговете й? Политическата реалност, която се очертава да настъпи след бойните действия, съвсем няма да способства за координиране на съвместни усилия за излизане от кризата. И това няма като как да не се осъзнава от вашингтонските стратези.
Идеята за нов план "Маршал" е предварително взривена от натовските бомби.
Ето затова ние мислим, че благите уж намерения на Клинтън не са нищо друго освен куртоазни жестове, целящи да заблудят наивните.
Пък и вече подсказахме - в геостратегическите замисли на САЩ е заложена идеята Балканите да останат нестабилна зона на икономически и етнически напрежения.
И съвсем не случайно сепаратистични формации у нас вече показват рогца. Из Родопите шетат емисари и разнасят страховити слухове, че щели били да дойдат сърби и да колят българомохамедани. Глупости на търкалета, но определено хващат дикиш. И ето че в Белица се появиха показателни надписи: "Искаме автономия. Смърт на каурите. Да живее Турция!"
Това си е сбита програма за етническо прочистване - на българи.
И докато нашите управници всячески хитруват, за да изкарат черното бяло и да се опитат да заблудят, че даването на въздушно пространство не може да означава участие във война, Доган злодейски заби калъча в най-болезненото място. Той обяви, че ние просто влизаме във войната, и че българите по въпроса не бива да имат никакви илюзии.
Изявлението на Доган, разбира се, не е продиктувано от политическа честност. Вождът на антиконституционната формация, организирана на етнически и верски принцип, определено цели за дълго да ни смрази със сърбите... Пък като ни смрази с тях - ето я Турция насреща. Тя ще ни пази. Ама ние добре знаем как вълк пази стадо!
Такива ми ти работи. Засукан балкански възел от козни, интриги, недоверие, смразяване. И всичко това инфектирано от вашингтонските стратези.
При така заформената и аранжирана ситуация не просто проява на наивност, а на чистейша глупост е надеждата, че е възможно сработването на план "Маршал" в раздираните от противоречия Балкани.
Същинският план е просто друг - подостряне на ислямския кинжал, насочване на острието чак къде Виена и турска доминация на Полуострова.
А благите думи на Клинтън не са нищо друго освен поставяне на упойка, преди пристъпването към решителната геополитическа операция.
Операционната са целите Балкани!
