БСП - Лукановата и постлукановата - лекомислено пропусна шансовете си да постави ясно и открито въпроса за правата на българите в Югославия пред Белград. СДС постъпи по-умно: осребри политически в своя полза настроенията на значителна част от тези българи, като се представи за техен единствен защитник в България. Лично аз не вярвам и никога няма да повярвам в патриотизма на структури, създадени и крепени с парите на "Отворено общество" и хвалени от американците.
Най-желано, а и най-логично, ми се струва проблемите, тегнещи над българо-сръбските отношения, да намерят решение в рамките на едни демократични интегриращи се Балкани, запътили се към интеграция с останалата част от Европа. Вече и слепите проумяха, че такива Балкани и такава Европа съвсем не влизат в плановете на "новия световен ред". Дали властите ни ще продължат да вървят по свирката на този ред, зависи само от нас.
Слободан - едно препятствие пред САЩ за господство над света
"Милошевич не е по-различен от шайката убийци от китайското политбюро", писа неотдавна американски патриот и демократ, по политически убеждения вдясно от Клинтън и вляво от българската "Нова телевизия". Лошите хора от Пекин са ни ясни - не дадоха на добрите хора от Вашингтон да им скроят и на тях "перестройка".
"Само Милошевич е виновен, истина ви казвам", обясни по новозаветному на сърбите във видеозапис доказаният радетел за истината - Клинтън. "Тъй си е то", потвърди лондонската Monica, по име Тони Блер. "Този човек трябва да бъде отстранен! ", провикна се театрално Monique Ширак откъм Елисейския дворец.
Тук-таме се промъкна обяснението, че не го обичат, защото бил бивш комунист. Не виждам как това може да е вярно, след като горните "Моники" изпитват най-топли чувства към бивши комунисти като поляка Квашневски и унгареца Хорн, както и към някои наши съотечественици с петкобочаровски пози.
Тиражира се и друго обяснение - бил националист.
Няма начин и това да е причина. "Мониките" се топят от нежност пред израелския премиер Нетаняху, който си е чиста проба шовинист, тъй като за разлика от Милошевич краде чужди земи.
Вярно е едно трето обяснение. Не го обичат не заради това, което е, а заради това, което определено не е. Милошевич определено не е Горбачов. Милошевич не е Мишутка-дурачок, селският малоумник, който и в трезво състояние разхвърля наследеното от баща му и дядо му имущество по мегдана, докато съседите му го прибират и изричат одобрително: "Какой у нас добр й Мишутка! Какой щедр й! " А после го тупат по рамото и го оглеждат, уж дружески, а всъщност, за да проверят дали не е останало още нещо за взимане.
Патентът за този род угодно западу поведение бе придобит, уви, от политиците на друга балканска страна.
Друга американска пропагандна теза е, че Милошевич е виновен за разпадането на Югославия. Това не е вярно. Югославия се разпадна най-вече, защото САЩ и няколко големи западноевропейски държави пожелаха това. На привържениците на тезата за вината му можем да зададем следния въпрос: А какво щеше да остане от страната му, ако Сърбия въобще не бе оказала съпротива?
От тезата за вината на Милошевич излиза, че ако той се махне и бъде заменен от друг, това ще е добро за нормализирането на отношенията между Белград и "световната общност". Дали е наистина така?
Да кажем, че на мястото на Милошевич е Драшкович. Щяха ли да спрат бомбардировките? Да, ако Белград решеше да капитулира. Щеше ли обаче Драшкович, или който и да е друг, да си позволи да капитулира, дори и да му се иска? Не. Дилемата, пред който и да е пръв ръководител на Югославия днес, е проста. При отстояване на националната цялост рискува само физическа смърт от някоя американска бомба. При капитулация пред САЩ ще бъде сполетян със сигурност от физическа смърт, само че причинена от сънародниците му, плюс политическа смърт. Накратко, не е на аванта.
Милошевич и другите като него доказват, че битуващата сред балканските славяни легенда за Крали Марко не е изсмукана от пръстите. Ако някой несъгласен с мен заяви, че кощунствам, моля го да ми посочи съвременен български политик, който в по-голяма степен да се припокрива с легендарния герой.
Работата е от ясна по-ясна. Не за Милошевич става дума, а за усилия за отстраняване на едно препятствие по пътя към стремежа за световно господство.
Странни "съвпадения"
Почти едновременно, само за няколко месеца, историческите процеси в света придобиха нова динамика. Случиха се изключително важни събития, между които на пръв поглед няма причинно-следствена връзка. Русия беше парализирна от тежка икономическа криза, която засили зависимостта й от западните страни. САЩ засипаха с бомби и ракети Ирак, като този път поводът беше много по-незначителен отколкото през 1991 г., когато американците се обявиха за освободители на Кувейт. България спешно прие Рамковата конвенция за защита на малцинствата и призна македонския език. С участието на американските секретни служби бе арестуван кюрдският лидер Абдулла Йоджалан. Полша, Чехия и Унгария бяха официално приети в НАТО. И като връх на всичко НАТО, под диктата на САЩ, прескочиха ООН и започнаха агресия в Югославия.
Едва ли всички тези събития, станали приблизително по едно и също време, са резултат на някаква случайност. Все повече се натрапва мисълта, че опитни глобалистки щабове подреждат с ужасяваща методичност мозайката на новия световен ред. След като още преди десетина години се създадоха предпоставките за американската хегемония в света, сега е повече от очевидно, че навлизаме в нов етап от реализирането на тази хегемония. Този път целта е да се ликвидират и последните островчета в света, които се противопоставят на американското господство. Фактът, че Югославия упорито се съпротивлява на американските опити да бъде превърната в бананова република вече толкова години, предизвика драстичните усилия на Запада да я вкарат в предварително предначертаните глобални схеми. Офанзивата на НАТО има и друга цел - да сплаши всички, които дръзнат да се противопоставят на новия световен ред в бъдеще. След като от натовските удари не беше пощадена европейска страна със стара култура, вече нито една страна в света няма гаранции, че при определени обстоятелства няма да се окаже следващата жертва. Американските ракети срещу Югославия унищожават не само мирни граждани - те ликвидираха значението на ООН, като гарант за мирно съжителство между държавите. Членството в тази организация се обезмисля. ООН вече има чисто бутафорна роля.
В момента триумфът на САЩ изглежда безпроблемен. Но все повече хора в света осъзнават, че огромната американска технологична мощ подменя вечни морални ценности, унищожава утвърдени след Втората светован война норми за толерантност между държавите в света. Моралният релативизъм на западните политици неизбежно ще доведе до морална криза в собствените им държави. Това едва ли ще стане скоро. Все още са силни чувството на триумф и безнаказаност, както и митът за просветените и цивилизовани западни страни, които налагат със сила демокрация сред изостаналите народи. Настъпва нова колониална епоха, в която основна роля ще играе технологичната колонизация. Но историята е доказала, че всички каузи, при които основно е световното господство, са се проваляли. Установяването на световно господство е идея, която не е продуктивна, дори за "богоизбраните" народи. Съмненията и безпътицата вече разяждат стройните глобалистки концепции за дирижиран свят. Странните "съвпадения", които не подминаха и нашата страна, все по-трудно могат да бъдат обяснени. Защото хората от много страни вече осъзнават, че ставащите на различни места събития са свързани в една поредица, която системно подготвя новата им зависимост.
КОСОВО ГОРИ... Косово гори. Посолството на Съединените щати в София е отцепено. Гражданите (около 18 % според МВМD),които искат да благодарят на президента Клинтън за хуманитарните бомбардировки над сръбските градове, нямат възможност да изгорят югославското знаме пред него. Затова пък пред посолството на СР Югославия е свободно. Софиянци оставят цветя за жертвите, изразяват протеста си и палят американското знаме. Този акт изглежда светотатство за нашите евроатлантици, въпреки че тези дни се практикува често от Сидней до Атина, Рим и Париж.
Пропагандата за оправдаване на агресията на отбранителния пакт НАТО е масирана. Сърбите са сатанизирани и всички до един се отъждествяват с Милошевич. Затова трябва да се рушат училищата им, манастирите, мостовете, топлоцентралите, министерствата, пък и цели жилищни квартали да се изравнят със земята като в Алексовац, например. Еквивалентът на две атомни бомби вече е изсипан върху древната славянска земя. Военните цели обаче не са постигнати. Американските самолети и вертолети продължават да падат. Британските пък хвърлят бомбите си напосоки. Те падат и в България, и в Албания. Безсилието на най-мощната военна машина става очевидно. "Америчкото гюбре" Солана прави изявления, че Милошевич ще плати висока цена за упорстваото си да защитава суверенитета на Югославия и че ще се разширява списъкът на целите за разрушаване. Докато обхване и младежите, които доброволно избраха да бъдат живи мишени по площадите на сръбските градове и засега воюват за мир с песните си.
В обръщението си към нацията през 1997 г. Бил Клинтън каза: "САЩ ще продължават установяването на мира в целия свят. Там, където може с преговори, а там където това не е възможно - чрез сила". Чудно ли е след тези думи това, което се случи в Ирак и Югославия, оттогава насам.
Установяването на мир чрез сила се оказва скъпа и непопулярна политика. Вълната от протести по целия свят, която българската телевизия спестява на зрителите, показва, че диктатът на световния полицай САЩ се отхвърля категорично и хората във всички страни, включително и натовските, не свързват надеждите си за бъдещето с еднополюсния свят, чийто лидер са Съединените щати. Американският мултиетнически модел в Европа е неприложим, защото проповядваните за външна консумация колективни (малцинствени) човешки права водят без изключение до искания за автономия, сепаратизъм и "независима" държавност. Вече не буди съмнение, че моделът на "отвореното общество" се оказа неосъществим в Босна и Херцеговина, сега в Косово, а в близко бъдеще предстои да бъде изоставен и в Македония.
Проф. Драгош Калаич (сега кореспондент на ТАНЮГ в Рим) малко преди започване на агресията в телевизионен дебат запита своите опоненти - "правозащитници": "Защо Сорос предлага модела си точно на Балканите. Защо той, евреинът, не основе фондация "Отворено общество" в Израел и не покаже жизнеността на мултиетническия модел чрез примера за обща държава на палестинци и евреи? " Идеята за отслабване на националните държави на Балканите, реализираща се с т.нар. "отворено общество" явно преследва друга, по-далечна стратегическа цел. Етническите и религиозните конфликти, които ще припламват с редки прекъсвания, и ниските протекционистични бариери в новите демокрации са идеалната хранителна среда за валутните спекуланти, за шпиони от най-различен вид и за инвеститорите от... Каймановите острови. Войната за Косово ще струва поне 200 млрд. долара на западните данъкоплатци. Сигурен съм, че ако една десета от тези капитали беше предложена предварително като "план Маршал" на враждуващите страни, и косоварите щяха да се съгласят на регионална автономия в рамките на Сърбия, и сърбите нямаше да предприемат "етническото прочистване".
Сега вече е късно. От хора, за които Косово е верига от бензиностанции, повече и не можеше да се очаква. Те гледат винаги своя (разбирай, на своя военнопромишлен комплекс) интерес. Какви бяха важните американски национални интереси в Косово, така никой от говорителите на Пентагона и НАТО, които всяка вечер гледаме с различни папийонки, не можа да обясни досега. Но за нашите загуби от войната и заместникът на Ан Макгърк от МВФ, и посланик г-жа Боулън бяха категорични: "За лоши съседи компенсации не се полагат. Забравете ги!"
Българските граждани този път са стреснати не на шега. Те осъзнаха най-после, че от босненското ембарго загубихме редуцираната стойност на външния си дълг - 7 млрд. долара. Така и не завършихме втората атомна централа. Сега войната в Югославия скъса пъпната връв на нашия експорт за Европа и сме на път да загубим още един път равностойността на държавния дълг. А за позицията на правителството ще последва само потупване по рамото за премиера Костов и по изящното продължение на гърба - за външния министър г-жа Михайлова.
Може ли отново да виним за всичко тоталитарната държава и режима на Милошевич? Осемте дни на радио "7 дни" в София показаха, че 80% от българите, независимо от политическия им цвят, и което е по-важно - от младите българи, се срамуват от действията на правителството и президента, искат съд за тях и по всичко личи, че още на следващите избори ще перифразират посланик Боулън по следния начин: "Компенсации за политици, подпомагащи войни в съседни страни, и за атлантически ангажименти, на демократични избори в България вече не се полагат".
Между другото, в суматохата от падащите бомби и ракети, подготовката на следващия балкански конфликт върви по план. Турският език стана от доброволно избираем - задължително избираем в българското държавно училище. Ашколсун, на министър Методиев! Удари в земята проф. Николай Василев.
Кървавата пиеса на ужасите
Всичко, което съпровожда бягството на хората от родните им огнища, гладът,издъхващите старци по пътищата, загубените в тълпите деца, всичко това ни изпълва със състрадание и съчувствие към бежанците независимо от религиозните ни убеждения и народностна принадлежност.
Да, не сме ние, българите, които няма да пожалим попадналия в беда. Всеки трети български род е преживял трагедията на бягството и преселението от Македония, от Егейска и Одринска Тракия, от Северна Добруджа и дори от Мала Азия. Така че нека цялото държавно и пропагандно воинство на НАТО, от Клинтън и генерал Кларк до Солана и Йошка Фишер, не ни обработват и плашат с бежанското бедствие на Косово. И нека не прехвърлят отговорностите за косовската трагедия само и единствено върху сърбите и Милошевич. Защото за това как се организират "етническите чистки" и как се планират бежански потоци, ние, българите, знаем от собствен опит, изпитали сме го на собствения си гръб и сме научили всички трагични уроци, които повече от един век ни преподава "цивилизована" Европа! Питайте българите преселници от Македония, Тракия и Добруджа и за всичко ще ви разкажат! А между другото и за това, че нито една българска бежанска трагедия не е минала без откритата или тайна намеса на "великите сили".
Истинската трагедия на Балканите настъпи, когато на Берлинския конгрес Сан-Стефанска България бе разпокъсана и оттогава до наши дни Балканите са в непрекъснати междудържавни конфликти. По-късно натрапените договори след Първата световна война задълбочиха още повече заредената с взрив конфликтна ситуация.
За някого тази теза отвежда много далеч във времето, за да се изясни трагедията в Косово. Но модела, по който се действа, е същият. А и силите, които са в дъното на бежанската трагедия, са известните демонични актьори от близкото и далечно минало. Защото ако искаме да сме коректни в анализа на фактите, само преди две години хървати и мюсюлмани изтласкаха от Босна, от Хърватско, от Източна Славония повече от 300 хиляди сърби и ги превърнаха в нещастни бежанци и никой от "цивилизована" Европа не надигна глас срещу тази "хуманитарна катастрофа". Прогонването на сърбите стана след превъоръжаването на хърватската армия от Германия и САЩ и бе планирано и хладнокръвно осъществено. Но тогава нито една сълза не се проля в щабквартирата на НАТО и в столиците на "великите сили" за захвърлените по пътищата сръбски бежанци.
В съществуващата трагична обстановка страшно е дори да се помисли, че трагедията на стотиците хиляди бежанци може да бъде предварително разчетена и програмирана. Но колко са коварни ходовете на съвременните натовски правителства и колко наивна е част от нашата интелигенция, личи от паралела, който публично се прогласява, между бежанските потоци от Косово и "голямата екскурзия" на част от нашите мохамедани към Турция. Упорито ни се внушава, и не малко интелигентни шарани и политически дебили приемат, че в България по това време е имало "геноцид", че с възродителния процес е направен опит за "етническо прочистване" в България и че цялата преселническа вълна е била организирана, за да се изтласкат турците от България, така както сега правят с албанците от Косово.
Действително, през май 1989 г. българските турци от цели селища в Кърджалийско и Лудогорието тръгват към Турция и във върха на преселването наброяват 360 хиляди души. Всички, които са живели по това време сред изселниците обаче, знаят, че никой не ги е принуждавал да напущат България. Напротив, убеждавани са да не се впускат в тази авантюра. За голямо съжаление изселването продължи и при създадената обстановка правителството избра възможно най-разумния ход - остави границата отворена и изселването не бе спряно. Спря го правителството на Турция. Това правителство, което чрез агентурата си и няколко радиостанции, които работеха на денонощен режим, призоваваше турците да напущат България, обещавайки им парични помощи, земя и убежище в "майката-родина".
Оказа се, че всичко, обещавано бе един голям "кьорфишек". Правителството на Турция предизвика изселническата вълна, която съгласувано с действията на САЩ и НАТО трябваше да дестабилизира режима в България, но то така и не можа да се справи с тълпите измамени нещастници, които не получиха нищо от онова, което им гарантираха в призиви и речи, на митинги и по радиопредавания управляващите в Турция. Точно по тази причина огромна част от бежанците осъзна, че са жестоко манипулирани и мамени. И тогава многохилядни тълпи тръгнаха, но сега вече в обратна посока. Само за няколко дни се завърнаха 140 хиляди души - гладни и унижени. В тези дни никой не споменаваше нито за "геноцид", нито за "етническо прочистване". Чак когато се позабрави за позорното бягство от Турция и след фаталната реч на Александър Лилов на 29 декември 1989 г. антибългарската вълна се надигна. Новите лидери, които бяха взели властта след 10 ноември, се заеха да приписват несъществуващи престъпления на политиката на предходните български правителства.
Нека бъдем добре разбрани. Мащабни акции от рода на тия в Косово, в които са заложени съдбата и животът на стотици хиляди, не за пръв път се организират на Балканите. Споменахме за разиграваната "турска карта" по време на изселническата вълна от България през 1989 г. Но историята познава и една друга подобна акция, организирана от османска Турция след края на Руско-турската война от 1877-1878 г. Непосредствено след Освобождението и наред с авантюрата на английския агент Сенклер, който симулира "въоръжен бунт" на мюсюлманите в Родопите, турското правителство започна безсъвестна игра с мюсюлманското население, което бе останало в границите на България. Без да си дава сметка какво става в Източна Румелия и какво е бъдещето й, султанското правителство отначало проведе кампания сред мохамеданите да напущат Румелия и да се преселват в Турция. Очертаваха се контурите на невиждана трагедия за десетки хиляди семейства, които под пропагандния натиск на мохамеданите-фанатици трябваше да бъдат изтръгнати от корен, за да бъдат захвърлени като бежанци в Източна Тракия и Анадола. Положението на тълпите преселници още повече се влоши, когато султанското правителство внезапно реши, че по-добре е преселващите се турски семейства да се завърнат отново в Източна Румелия, за да се стабилизира турското влияние и да се разклати положението на органите на властта на новоосвободените територии. В продължение почти на цяла година по пътищата и по железопътната линия Пловдив-Одрин се люшкаше огромен поток от нещастници, отначало на изток, а след това в обратна посока.
В срамната игра, която се водеше с преселниците, немалък дял имаха съветите на английския посланник в Цариград и свидетелите на човешката трагедия, преднамерено организирана, бяха възмутени от политиката, която не прояви капка състрадание към измамените бежанци. С възмущение читател на британския вестник "Скотсман" обвини посланика Х. Лаярд за личната му отговорност в трагедията. Ето какво писа в тези дни въпросният читател: "Молли, мохамедански попове, бяха изпратени в Източна Румелия да проповядват цяло преселение на турците, които бяха останали там, и аз ги видях да ги прекарват с особени влакове безплатно. Тъй като по политически причини бе заповядано да се оттеглят от Източна Румелия, сега им заповядват да се върнат пак там. И това става в началото на зимата и на тълпи, за да се компрометира и затрудни християнското правителство на Източна Румелия".
Този факт заслужава особено внимание. Дори политическата игра и демагогията трябва да се водят в границите на някакви морални норми, които отчитат съдбата на стотици и хиляди човешки същества. Турските правителства обаче пренебрегваха тази обикновена етика. Те експлоатираха религиозните заблуди на обикновения човек, плашеха го с властта на "гяурите", а след това го захвърляха на произвола на съдбата.
Същото престъпление вършат натовските пропагандни централи и всички наемници, които в момента обслужват пропагандната кауза на войната срещу Югославия. Очевидно е, че воплите и стенанията на бежанците от Косово са единственото морално оправдание за престъпната война. Но ние смятаме, че наред с реалните нечовешки страдания на бежанците, част от албанското население в Косово безсъвестно е използвано за статисти в една мръсна и кървава постановка на ужасите. Затова сме убедени, че когато войната завърши, ще се види каква роля са изиграли при формирането на бежанските потоци натовските бомбардировки, провокаторските акции на албанските сепаратисти, обещанията за очакваните благодеяния, които бежанците ще получат от НАТО, и не на последно място най-нормалната реакция на самосъхранение, когато се бяга от ужасите на една агресия, която използва оръжия с огромен разрушителен ефект.
Уверени сме, че както ще се види краят на войната, така ще се доберем и до истината за голямата човешка трагедия, която се разигра на Балканите. Когато и да е, но балканските народи всичко ще забравят и всичко ще си простят, но не и това, че в момент на заслепение и съперничество, са допуснали новите варвари да разоряват земите им. Това ще бъде истинският урок, който те ще извлекат в края на хилядолетието.
Мостът
Става въпрос за стария мост над Дунав, при Нови Сад. Както се знае, след прецизна натовска бомбардировка той рухна в реката. И реката вече е мъртва. Трафикът на кораби е напълно блокиран.
Това не е удар само срещу Сърбия, но и срещу Европа. С прекъсването на важната комуникационна артерия се засягат интересите на всички Дунавски държави - Австрия, Унгария, Сърбия, Румъния, България, Украйна. В глобален план погледнато обаче, са бомбардирани и интересите на т.нар. обединена Европа както в икономически аспект, така и в психологически.
Но има нещо много по-значимо от запушването на континенталния воден път. Това е бруталното посегателство срещу европейския суверенитет. И в този контекст актът на натовските бомбардировки още един път индикира ролята на САЩ като глобален световен полицай.
Този полицай е лишен от съображения за култура и цивилизованост. Чак е нелепо да говорим за такива, като се има предвид хамското американско неуважение към историята и европейските духовни ценности.
Защото разрушаването на мост не е само прекъсване на комуникация и опит за изолиране на една страна, в случая Сърбия. Един мост, погледнато в културологичен аспект, носи обозначението и символите на утвърден през вековете цивилизационен модел. Посегателството срещу него е посегателство срещу цял един свят. Защото, нека наблегнем на това, мостът освен техническо съоръжение, е още благороден опит на човешкия разум да победи разделеността, да отвори пътища към земи и хора. И ако, както са казвали древните, пътят е живот /Via victus/, то мостът е част от синонимиката на пътя.
Мостът при Нови Сад ни подсеща за един друг мост, намерил своето символично превъплъщение във великолепния балкански роман на Иво Андрич "Мостът на Дрина".
Романът, закономерно, свършва с взривяването на моста. Ведно с отломъците погива и митът за вграждането (вярвало се, че за да е траен градежът, в темелите трябва да се зазида човешка душа), отшестват сенките на предците и празното пространство на порухата се изпълва с мъртвилото на разделеността.
Един от героите на романа със скръб, но и с вяра в непобедимостта на доброто, промишлява: "Не може навред и завинаги да изчезнат великите и умни, и добросърдечни хора, които в името на божията любов издигат трайни строежи, за да бъде земята по-хубава и в нея човекът да живее по-добре и по-леко. Ако те изчезнат, това би значело и божията любов да угасне и да изчезне от света. Това не може да бъде."
Такава е мъдростта на Балканите, мъдростта на една хилядолетна земя, орисана да бъде мост между Изтока и Запада.
И ето че пристигат кръстоносците на новия световен ред - хора безпаметни, модерни диваци с мозъци, натъпкани с електроника - и посягат на прекрасния и сложен свят на православното християнство, изпитващи към него завистта и злобата на бастарди. Защото този свят ги унижава с превъзходството и достолепието на своята хилядолетна култура.
Янките са ясни, те са и обясними. Те гледат на света през контактните лещи на един генерал убиец - Уесли Кларк. Погледът му е студен като на змия не само поради контактните лещи. Такива сигурно са били и очите на неговите близки във времето предци, изтребвачи на индианци.
Какво искаме най-сетне от хора, построили своя мерзък свят, подобен на Содом и Гомор, върху чужди земи и чужди светилища. Тях рано или късно ще ги стигне наказ Божий! "В името на божията любов" - както е казал мъдрецът Андрич.
Но по за окайване е оглупялата, самодоволна, склерозирала Европа. Тя е загубила чувството си за достойнство и се е превърнала в слугиня на богатите, разпасани и нагли янки. Иначе не би участвала в подобна позорна и срамна война. А тя участва. И главоломно пропада към най-ниската точка на своето морално падение. И опозоряване!
Но има и още нещо. Водена от егоистични подбуди, с участието си във войната Европа провокира ново разделение на Стария континент. Повтаря се актът от 1054 г., когато става окончателното разделение между католици и православни. И, изглежда, войната срещу Югославия преследва и тази геостратегическа цел - да наложи нова схизма на Балканите, да ги омаломощи и създаде предпоставки за турска доминация над полуострова.
При тази разстановка на силите, при тези далечно прицелени намерения вече губят смисъл и значение думи като демокрация, хуманизъм, цивилизация.
След бомбардировките светът е вече друг. И той мъчително проглежда през камари от лъжи и цветни хедонистични сънища.
Колкото до нас, балканците, ние отдавна сме стигнали до прозрението: во зле лежит мир. Но и до едно друго прозрение сме стигнали, - че злото не е вечно, че има Божи съд и възмездие.
Нали и Саваот е казал: "Мне отмщение и аз воздам!"
Накъде ще върви ВМРО?
Наскоро се проведе конгресът на ВМРО, който предизвика интереса на широката общественост и бе отразен с информации и коментари във всекидневния печат.
Този интерес е оправдан, защото ВМРО претендира да бъде наследник на изконните български традиции, свързани с неповторимия подвиг на крупни личности, воювали за обединена България, за освобождаване на Македония от турското робство, а малко по-късно и за пресичане набезите на великосръбския шовинизъм. Ръководителите на ВМРО твърдят, че имат 20-хилядна членска маса, цифра, твърде внушителна за млада организация, независимо от богатото си наследство.
Освен това в последно време сме свидетели на известни противоречия между СДС и нейния коалиционен партньор - ВМРО, което допълнително изостря общественото любопитство.
Има обаче някои въпроси, които остават неясни за хората, дори и за патриотите, показали на дело своето родолюбие. В някои случаи тези въпроси, които се отнасят до политиката на ВМРО, будят безпокойство и загриженост за самия път на организацията.
На първо място, и досега остава в мъгла защо ръководството на ВМРО отиде на коалиция със Съюза на демократичните сили? Защо избра да се съюзи с крайно дясна политическа сила - другото, "демократично" лице на старата номенклатурна класа? Защо поддържа тесните си връзки с тъмносините, които непрекъснато дават знаци, че обслужват небългарски интереси. И за слепеца е ясно, че управлението на СДС, в което е включено ВМРО, тласна България в балканската военнополитическа ос Турция-Македония-Албания.
Управлението на СДС нанася тежки покушения върху националната сигурност, фактически унищожава армията ни и нейния команден състав: разгради границата ни с Турция; изтегли гарнизоните ни от южната граница; остави Родопите, и по-специално Западните Родопи, на активна турцизация - така на хора с древен български корен усилено им се натрапва турско самосъзнание; дава се право на съществуване и се легитимират партии, които искат да присъединят Пиринска Македония към Република Македония и т.н., и т.н.
Досега ръководството на ВМРО не се разграничи по тези въпроси от съглашателската политика на управляващите. Разграничи се само и единствено по това колко места ВМРО да има в областните управи. Всички безпристрастни наблюдатели очакваха, че ВМРО ще вдигне глас против увеличаването броя на бюрократите-паразити в новите областни управи, че като патриотична организация ще съжали своето племе, което непрекъснато го изтупват като празен брашнян чувал.
Вместо това - вечните родни картинки: борба за кокала! Ако ВМРО е солидарно с цялостната политика на СДС, бива ли заради едно или две места на зам.-областни управители да вдига кавга до бога и да къса брачни политически свидетелства? Нима кариеризмът и жаждата за власт до такава степен са обсебили младите ръководители на ВМРО, че са готови да се джавкат заради "тлъстото дробче"?
Единствено във връзка с наложеното приемане на Рамковата конвенция в Народното събрание - продължение на предателските актове, за които стана дума - ВМРО показа характер и изяви волята си по стратегически същностен за родината ни проблем. Този път битката е не за облаги и тяхното разпределение, а за отдалечаване на черното бъдеще на родината ни. "Нова зора" приветства този достоен акт на депутатите от ВМРО, тя се солидаризира и с красноречивото и мъжествено поведение на г-н Дянко Марков, човек с истинска национална закалка.
Оттук нататък обаче в политиката и конкретните стъпки на ръководителите на ВМРО има много неща, забулени в тайна. Особено на фона на днешното развитие на събитията в България и на Балканите.
За рязкото подобряване на отношенията между България и Македония ВМРО, както и останалите патриотични организации, възприе с позитивен отклик изразите на добра воля между двете правителства. Прие се радушно даденият знак от Люпчо Георгиевски, че Македония отхвърля гравитацията към Сърбия и се приближава към майката България.
Но още тогава в."Нова зора" алармира обществото, че в ущърб на българските национални интереси става признаването на македонския език; че направената декларация от македонския министър-председател е безсилна да отмени Конституцията на Македония, която безалтернативно разпорежда държавата им да поддържа и развива своите малцинства извън границата. ВМРО по този въпрос предпочете да се изкаже уклончиво, или направо да подкрепи равнопоставеността на двата езика в междудържавното и културно взаимно общуване.
Тогава възприехме този жест на ВМРО като нейно намерение да загърби подробностите в името на стратегическото партньорство. Макар да е прекалено странно една патриотична организация, и то Вътрешната македонска революционна организация, да се направи, че пренебрегва един съдбовен въпрос за нашата нация - този за езика, въпрос, който винаги е формирал главните начала на политиката, провеждана от ВМРО.
Сега в светлината на новите факти разбираме, че Люпчо Георгиевски в някаква степен е продължавал делото на президента Киро Глигоров, който фактически направи държавата си база на НАТО, а не толкова на сините каски. Срещата между министър-председателите на двете държави - България и Македония - е станала под диктовката на техния попечител - Съединените щати, с явната благосклонност на Анкара. Трябвало е под димката на подобрените отношения да се укрепи южният фронт срещу Югославия в една близка война.
Македония позволи да бъде окупирана, да се превърне в плацдарм за удари срещу Югославия във войната на НАТО заради Косово: в нея има почти 15 000 натовски войници, въоръжени до зъби, готови за сухопътни операции срещу съседната държава. За да управлява, Люпчо Георгиевски влезе в коалиция с албанска партия (вероятно под чужди внушения). Същевременно Македония, която все повече губи славянското си потекло и православна вяра (една трета от нея са албанци), ще бъде залята от бежански поток от албанци, а това рязко ще наклони везните към превръщането на Македония във второ Косово. Македония обаче е вече с вързани ръце от своите управници: единственото, което й остава, е да се моли за екстрено присъединяване към НАТО. За смешната марионетна роля на Македония говори и актът, с който призна Тайван и застави огромен Китай да скъса дипломатическите си отношения с нея.
Но има и друг претъжен факт. Безкритичните аплаузи на ВМРО се чуха в един хор с аплаузите на политолози и политици - сладкопойни чучулиги на властта, на представители на различни "пети колони", на известни, даже за неосведомената публика почитатели на наши и чужди потайни явности.
За съжаление, има и други моменти, които подсказват за странен синхрон в действията на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и учреждения, чиято последна грижа е заниманието с духовност и благотворителност още от времето на управлението на Демократичната левица. Отново през призмата на агресията срещу Югославия (и времето, необходимо за подготовката й, с манипулирането на политическата ни класа) се вижда, че ВМРО бива включвана в различен тип кампании за ожесточаване на междудържавните ни отношения. Тогава се подготвяше и конфликтът с Югославия на емоционална основа. С мощна оперативна целенасоченост се започна кампанията за Западните покрайнини. Това е болезнен проблем за всеки българин, защото след Първата световна война великите сили откъснаха жива плът от тялото на България. Но енергията, с която се развихряше кампанията, едва днес ни подсказва, че тя е имала и друг далекобоен прицел - подготовка за бъдещия театър на военните действия. Тази кампания не успя и по същество се провали, защото беше прекалено тенденциозна, засланяйки другите страни на националните ни интереси и наследства. Но ето че на конгреса на ВМРО Красимир Каракачанов отново разгоря дискусията и иска "автономия за Западните покрайнини".
Пита се: защо, от искрен патриотизъм ли? И ако е така, защо точно в този момент? Поради какво неочаквано стечение на обстоятелствата? Заради популизъм ли? За да спечели конгреса и да бъде преизбран?
Във в."Сега" Цвятко Цветков, по повод на исканията на Каракачанов за автономия на Западните покрайнини, излага своята версия: Ще я припомним.
"Ако това не е популистки ход да го изберат на току-що отминалия конгрес, той е станал изразител на нещо подсказано, а това е страшно, защото имахме данни, че в разработките на онези, които ни казват какво трябва да правим, има нещо такова - на България дават Западните покрайнини, а Македония да отиде към Македония. Тук съм солидарен с Бриго Аспарухов. Още през 1993 г. се взряхме в една операция, подсказана от хора на ЦРУ на съвещание в Солун. Това беше т.нар. стратегическа схема "Зелен диамант" - появата на ислямска дъга на 4-5-6 малки държави. Но тази стратегия би трябвало да завърши на Черно море с някаква мъничка държавица, от която и нашите Източни Родопи ще бъдат погълнати."
Интересно е, че предложението на Красимир Каракачанов веднага беше одобрено от оргшефа на СДС г-н Бисеров. И то тъкмо по времето, когато някои медии озвучаваха с пикантни подробности т.нар. "бунт на ВМРО". Още по-интересно е, че след конгреса Кр.Каракачанов направи нова корекция, пояснявайки, че се иска "културна автономия".
Би могло да се намери и още едно съвсем очевидно обяснение за предложението на Каракачанов, наложено на конгреса. Това е, че се обслужват конфронтационните процеси между България и Югославия в условията на жестока агресия срещу съседната ни държава. След като се движи към провал и вторият етап на операцията срещу Югославия - дискредитацията на Слободан Милошевич (отново по указание на Големия брат), се надига пак старата пропагандна вълна на тема Западни покрайнини. Все повече наблюдатели смятат, че с тези си действия Каракачанов прави отчаяни усилия да помогне на управниците от СДС и лично на Иван Костов, за да бъдат ликвидирани антиамериканските настроения у нас и съпротивата на българите срещу НАТО. За правителството е особено съществено да се отчете пред централата в Брюксел, а и на Асамблеята на НАТО, че по-голямата част от народа ни подкрепя войната на натовци и е за влизане в Северноатлантическия пакт. Сега засега обаче това не се получава.
Наложи се да възразят срещу употребата на ВМРО авторитетни нейни ръководители, които явно се гнусят от унизителната роля, която се отрежда на организацията. Обади се и г-н Татарчев, който може да понесе и сто гряха, но никой не може да каже за него, че е сугестиран, че е зависим и васален политически субект. Никой не може да каже, че г-н Татарчев не е един от най-доблестните и най-ярки български патриоти днес, че не е достоен продължител на достойна и героична фамилия, платила кървава дан заради родната земя, заради България! Каракачанов се конфронтира неуважително с Татарчев сигурно не защото се плаши за кариерата си. Той вече се е окопал вече на върха и верни хора пазят престола му. Просто истината на независимия българин, на безпощадния патриот Иван Татарчев, боде в очите.
Ще излезе вероятно на видело (но по-късно!), че никакви връзки и контакти с централата на СДС не е прекъсвал нито Каракачанов, нито неколцината му предани поборници. Прекалено много са съвпаденията и синхроните. А и този разлюбен старши съюзник СДС в лицето на г-н Бисеров веднага побърза да подеме решението за "автономия за Западните покрайнини".
Ще възразите: но ВМРО е длъжно да крещи непрестанно "Картаген ще бъде разрушен", и преиначавайки Вазовия текст, да изрече - "Сърбия ке падне!"
Ако е така, дай Боже да бъде от патриотизъм.
Всъщност нали наивността (доверчивостта) крепи света. Дали и този път обаче, добре обяздена, тя не постави воеводския калпак върху главата на Красимир Каракачанов! ...
Огънят тръгва насам!
Хоризонтите на Балканите трептят и аленеят.
Поредната война е факт. Новото в нея е безмерното двуличие и лъжи!
Доминираното от Съединените щати поведение на НАТО е съгласно с каквато и да е роля, стига тя да носи след себе си пари.
Защото войната на Балканите ще донесе на участниците наистина много пари! Всичко друго за тях е маловажно!
Прекроената карта на Европа след промените в Източния блок роди новите апетити на играчите отвъд океана. Натрупаният след 1945 година опит в подчиняването на отделни региони и държави започна педантично да се прилага и в Балканския регион.
Издигането на послушни правителства постигна видим успех. Новите марионетни режими все още имитират политическа самостоятелност, която е по-скоро камуфлажна завеса пред икономическия грабеж, на който са подложени народите им.
Вътрешните патриотични сили се омаловажават или директно ликвидират. В армиите се извършват скрити чистки, като превес се дава на пронатовски настроения команден състав (част от него специализирал В САЩ или държави от НАТО).
Съставите на точно определени военни части се съкращават или ликвидират, като далечната причина за това не е липсата на опасност от външна агресия, а по-скоро новата роля, която ще бъде вменена на въоръжените сили - потушаването на вътрешни "размирици и провокации" в собствените им или в съседни страни. Второто обстоятелство ще се използва все по-често поради факта, че срещу непознати в непозната обстановка задръжките на морала изчезват.
"Алгоритъмът" на САЩ за създаване на противници, които после бързо да бъдат премахвани на определена територия, заработи и на Балканите, като най-силово беше приложен в Югославия.
Така на картата на Европа и Балканите се появиха държави-джуджета с по 2 милиона население.
Поведението на новите "политически елити" е "изчислено", и то с незначителни отклонения, е пряко подчинено на САЩ или олицетворяващите го световни институции. Балканските народи освен чрез действията на марионетните им правителства се противопоставят и заради вечно преследващото ги историческо минало, често писано от поредните им окупатори.
Днес може определено да се твърди, че "великите сили" постигат лелеяните си мечти от средата на 19-и век, когато е замисляно днешното разделение на народите ни.
В историческите документи на всяка от балканските държави съществуват сведения за това, но вероятно в архивите на Франция, Германия, Русия, Англия и Австро-Унгария от това време има много повече.
Днешното разделяне на държавите от балканския регион и подчиняването им на американската доктрина на "Новия световен ред" се извършва по нагледно твърде прост, дори обидно просташки начин.
Само наивността и подчертаното политическо късогледство могат да допускат, че след Югославия ще настъпи балканският мирен рай! Адът на този регион продължава повече от 87 години, а апетитите на "миротворците" - много отпреди това. Още през 60-те години на 19 век тогавашните "велики сили" Австро-Унгария, Германия, Франция, Англия и отчасти Русия разработват планове за заграбване, разделяне и контрол над бъдещите балкански държави.
Още тогава се предвижда разполагането на 30-40 000 души като "умиротворителни сили", а наименованието и броят на новите държави е точно такова, каквото е днес!
Да повторим още веднъж: това се случва в 60-те години на миналия век, когато много от сегашните държави изобщо липсват на географските карти! В същите тези години обаче значителна част от населението на балканските държави и техни военизирани формирования си сътрудничат косвено или пряко!
Някои съвременни политици, меркантилно окачили в кабинетите си портретите на Васил Левски или Георги Сава Раковски, видимо са забравили някои страници от историята на тези българи!
И ако днес раболепието ги е насочило към "моркова" на САЩ и НАТО, то е необходимо да знаят, че в другата ръка се намира тоягата, и че ползването й не почива на никакъв морален критерий! Нещо повече. Към раболепните се прилага с по-голямо удоволствие и хъс.
Това поведение непременно ще доведе до нови конфликти, при които досегашните загуби на България ще изглеждат като детска игра. Именно това ще създаде ситуации, при които народите ще потърсят респектираща сметка от управляващите, а последните освен бързото бягство ще опитат и споменатите вече насилствени методи срещу "вътрешната агресия".
Силата на "възпиращите операции" обаче ще бъде под голям въпрос, ако се изпълнява от вътрешни войски или жандармерия.
За такива случаи се прилагат "партньорства за мир" , "решителни сили" или друга подобна фразеология, нямаща нищо общо с конкретните причини и факти.
Действията на милитаристичните и правителствени сили на Балканите навяват въпроси и за бъдещите граници на отделните страни.
Подписването и изпълнението на редица спогодби при по-добра преценка будят доста въпроси относно пацифистичния си замисъл. Така в почти 10-годишната история на "демократичните промени" се появява споменът и хронологията на ликвидирането, обезсилването и/или отказа от приоритет на даден институционален или стопански сектор.
Всички тези факти от по-старата ни и по-нова история фокусират в една нерадостна и опасна перспектива за България и Балканите, особено в този момент, когато чрез финансово-милитаристичната машина на НАТО, САЩ и техните съюзници в региона се инвестираха твърде много пари, а както е добре известно, "инвеститорите" очакват добри печалби, които директно преминават през човешки жертви и много кръв!
Така че да се готвят съседите, или тези, които желаят да запазят поне малко от държавата и достойнството си!
ЗАПАДЪТ НЕ РАЗРУШИ БЪЛГАРИЯ, ЗА ДА Я СПАСЯВА
Да търсим история в записките на Валентин Терехов или в техния преразказ от журналиста Тома Томов,значи да се отнесем твърде сериозно към тези брътвежи. Макар че можем да не се съмняваме в "сауната", "гъбите", "чеверметата", "нощните разходки": А.Луканов беше "човек на живота".
Въпросът, на който желае да си отговори сериозният читател, е: Защо германските хазяи на вестниците "Труд" и "24 часа" така упорито два пъти - веднъж под редакцията на Т.Томов, и втори път - на самия В.Терехов (според сина му) печатат тази митология?
На какви потребности отговаря тя? Какви политически цели преследва?
Анализът на този материал дава ясен отговор, разбира се, свързан с днешния ден.
Ето каква ясна и вярна характеристика на "суровата наша действителност" дава видният български писател Николай Хайтов в статията си "Да засеем семето на истината", напечатана във в. "Нова зора" (бр.6 от 9.12.1999 ): "Ние сме една преднамерено разградена държава без армия и църква, без собствено ковчежничество. Зарязала здравеопазването, образованието, разкъсвана от вътрешни и наложени отвън противоречия, поела пътя на тъй нареченото "отворено общество".
След 10 години на лъжи и измами резултатите от извършените промени в страната са така печално трагични, че защитниците на преврата и превратаджиите са сведени до тесен кръг правителствени чиновници, които са на власт, и тесен кръг, свалени от власт чиновници през последните осем години. Около тях, като сменят политическата си боя, се върти неголям кръг от "нови" капиталисти - търговци, банкери, мафиоти. Новороденото е толкова уродливо, че то днес няма ни баща, ни майка. За това състояние на нещата сините управляващи хвърлят цялата вина на "червените". Такъв е всеки отговор на министър-председателя Иван Костов на въпроси за бедите на българския народ. От своя страна опозицията в лицето на тесен кръг - ръководството на БСП, действащи депутати, замесените в преврата, хвърлят цялата вина за днешната трагедия върху управлението на СДС (виж статията на о.з.арм.генерал Добри Джуров "Хора, да спрем гражданската война", в. "Дума" от 27.2.1999).
Според Д. Джуров "на цялата наша общественост е известно, че пленумът на 10.11.1989 г. беше замислен и проведен като пленум на мирен преход без насилие, за промени и реформи в БКП и в целия живот на страната. Жалко е, че новоизлюпените демократи, потомците на тези, чиито бащи, деди и прадеди доведоха България до две (без малко три) национални катастрофи, възприеха крайно десния "либерален модел за развитие на България"..., и така десницата провежда убийствена, погубваща България политика".
В духа на последните мисли и твърдения е смисълът на писанията на В.Терехов-Т.Томов за "социалиста", "идеалиста", "големия българин" Андрей Луканов, който се бори единствено срещу Тодор Живков, бори се за подобряване, за усъвършенстване на социализма.
Какви бяха думите и делата на А.Луканов и неговото правителство (в състава му бяха министрите Д. Джуров, Ат. Семерджиев, Любен Гоцев) след преврата и вземането на властта. В правителствената декларация от февруари-март 1990 г. програмата на Лукановото правителство е повече от ясно формулирана, приета от 16 сесия на 9-ото Народно събрание, трето заседание от 29 март 1990 г. 9 (а не от 36-ото, нито 38-ото Народно събрание, както пише Д.Джуров!). Председател на 9-ото Народно събрание е Станко Тодоров, а съставът му е избран през 1986 г. при преобладаващо мнозинство от членове на БКП.
Какво предвижда тази програма, която е твърде подробна и заема над 40 страници? Преди всичко тя изобилства с неверни оценки на съществуващото положение и абсурдни икономически мерки за "подобряването" му. Няма съмнение, че в бъдеще тази програма ще получи оценка от историците-икономисти. В случая обаче ни интересува какви нови принципи прогласи декларацията, доколко те подобряваха съществуващия строй, защитаваха правата на българския народ, съдействаха за развитието на страната. И съвсем резонен въпрос, доколко бяха в духа на действащата Конституция?
Ето какво огласява Лукановата програма, приета на 29 март 1990 г. от 9-ото Народно събрание: "Системата на управление на икономиката трябва да се замени с нова система" (стр.13). Принципите на новата система са капиталистически в пълно противоречие с действащата Конституция. Основните от тях: 1. "Работната сила е стока" (стр.18); 2. "Капиталът е равноправен фактор на производството и има право на доход" (стр.15); 3. "За осъществяване на реформата е необходимо преобразуване на част от държавната собственост в други (частни) форми на собственост", "приватизация на държавни фирми и части от тях"... "с участие на местни и чуждестранни юридически и физически лица" (стр.15); "аграрната реформа да започне с връщане на земята на нейните собственици от преди колективизацията" (стр.16)* ; "разрешава се предаване на земята под аренда без ограничения и с право на наследство (стр.25); 5. "Да се осъществи данъчна реформа, която да включи "единен данък върху печалбата, единен прогресивен данък върху личните доходи на гражданите, данък върху добавената стойност, счетоводна отчетност, отговаряща на международните стандарти" (стр.17); 6. "Да се премине към пазарно формиране на цените; комисионните и търговските отстъпки се определят по договаряне; въведен е свободен режим на продажба на средства за производство" (стр.29); 7. "Преустановява се бюджетното финансиране на капиталните вложения в материалното производство" (стр.29); 8. "Парично-кредитната реформа, която включва "универсални търговски банки, инвестиционни, застрахователни, социално-осигурителни, здравно-осигурителни фондове, обслужват фирмите на конкурентна основа (национални, с чуждестранно участие или чуждестранни) (стр.28); да се оформи междубанков паричен пазар и фондова борса; лихвените проценти се установяват на конкурентна основа".
СПОРЕД ПРОГРАМАТА "реформата се основава на идеята, че пазарната икономика няма алтернатива за съвременното общество... структурата на пазара се състои от пазар на стоки, капитали и работна сила" (стр.13- 14).
Министър-председателят Андрей Луканов обяви в Народното събрание, че план за 1990 г. няма да се приема, което премахна планирането в страната. Скоро бяха разпуснати държавните планови и контролни органи.
Програмата разшири и допълни Указ 56 от 13.1.1989 г., откри пътя на широко и безконтролно продаване и арендуване на държавна и общинска собственост. В нарушение на Конституцията със Закона за изменение на собствеността, приет от 9-ото Народно събрание (ДВ, бр.31, 1990), социалистическата собственост бе преименувана в държавна. С Търговския закон от 1990 г., без някой да може да каже "Защо? ", държавните производствени предприятия бяха обявени за единични търговски дружества. При това всички те бяха преименувани. Така от външния и вътрешния пазар на страната изчезнаха българските фирми, познати на тези пазари, тъй като имаха 30,40,50-годишен опит. Перото на А.Луканов с един замах ги зачеркна. Това е Лукановият патриотизъм! Централизираната власт, съсредоточена в ръцете на А.Луканов и неговото правителство, му даде възможност веднага, енергично и безумно да започне разрушаването на социалистическата система, а както опитът подтвърди, заедно с нея и разрушаването на материалното и духовно богатство на България.
След обявяване на Държавния план за недействителен от 1.1.1990 г. А. Луканов отне на държавните предприятия всички оборотни средства, които по цени от 1989 г. надхвърляха 45 млрд. лева, отне капиталните вложения и валута, около 10 млрд. лева. За оборотни средства и капитални вложения държавните организации трябваше да ползват кредити, чиято лихва А.Луканов увеличи от 2 % на 15 %, а скоро на 49 %. А. Луканов самоволно обяви огромна девалвация на лева, като започна да го продава през 1990 г. срещу 15-25 лева за долар. Интересен е фактът, че още първите действия на "пазарното" правителство бяха чисто административни, нямаха нищо общо с пазара. Липсват каквито и да било официални данни къде отидоха оборотните средства, капиталните вложения, валутата и фондовете на държавните предприятия. След 10 ноември 1989 г. всички правителства се правят на глухи, когато стане дума за загубените огромни, милиардни основни оборотни средства, голяма част във валута, на българските държавни предпрития, образувани и работещи зад граница. А никой по-добре от А. Луканов не знаеше това. А. Луканов отмени държавния монопол върху търговията със стоки и валута. Така голяма част от заграбеното във валута се изнасяше зад граница. Скоро изнесеното богатство надхвърли 20 млрд. щ.д., т.е. 2 пъти размера на външния ни дълг.
Близки на А. Луканов и лукановци подставени лица през 1990 г. започнаха да търгуват с държавна продукция за своя сметка или срещу огромна незаконна комисиона. Нека посочим "капиталите" само на покойната Роза Георгиева, която продаваше българско вино на лондонския пазар и по собствените й думи финансираше СДС. Българско вино в Англия се продаваше преди и след Р. Георгиева, продава се и сега, а тя, летецът, събираше за своя сметка парсата. Но само виното ли е? А продукцията на "Балканкар", която създаде няколко милиардери? А другото?... На съвестта на А.Луканов лежи и отговорността за мораториума върху външния дълг през пролетта на 1990 г. Този мораториум преследваше и постигаше политически цели - подчини българския бюджет, българските финанси, българския външен дълг на Международния валутен фонд и Световната банка. До- тогава българският дълг беше пръснат по множество частни фирми и банки, а България не беше член на МВФ. Като внесе 600-700 млн. долара, А. Луканов направи България член на МВФ, обедини и подчини дълговите плащания на страната на МВФ, вместо да започне разплащанията при различните условия и срокове на тяхното договаряне, както правеше това България до 1990 г. А.Луканов носи отговорността и за рязкото прекъсване на търговските връзки със СССР и страните от Централна и Източна Европа още преди разпускането на СИВ. Такава политика създаде идеални условия за увеличаване на външния дълг и на дефицита в платежния баланс, които ни морят и до днес.
Започна системна, добре скроена война с държавната и общинската собственост. За две-три години Лукановата кредитна, лихвена, търговска политика превърна цялата стопанска дейност в губеща. Ако в края на 1989 г. бяха губещи металургията, и то относително, поради ниските вътрешни цени на метала, то през 1993 г. всички народностопански дейности станаха губещи. В края на 1989 г. дългът на държавните предприятия беше едва 1 млрд. лв. През 1991 г. - 114 млрд.лв., през 1992 г. - 153 млрд.лв., през 1993 г. - 203 млрд.лв.
По предложение на депутатите Ал.Томов и Ат.Папаризов в края на 1993 г. Народното събрание прие тъй наречения ЗУНК. Чрез него дългът на предприятията се прехвърли като дълг на бюджета. С това той стана рязко дефицитен, без да спаси ни най-малко губещите отрасли, тъй като не бе променена лихвената и кредитната политика. Разходите на Държавния бюджет за лихви надхвърли половината от приходите му. Целият дълг през 1993-1994 г. достигна годишния размер на брутния вътрешен продукт. През 1994 г. финансовата стабилност на страната ставаше податлива, лесно уязвима за всеки случаен или нарочен финансов вятър. Това се случи, когато за политическите цели на Запада трябваше да се смени правителството - втората половина на 1996 г. - началото на 1997 г. Тогава дългът нарасна на 1200 млрд.лв. Забележителното е, че 620 млрд.лв. от този дълг, т.е. повече от половината, бяха дълг на частния сектор, който трябваше да спаси страната и му бяха предоставени всички привилегии.
Още през 1989-1990 г. започна политиката на разпродажба и даване под аренда на държавни и общински предприятия на безценица. Започна унищожението на народното богатство в селото и в града, а заедно с него и на благосъстоянието на българския народ. Вече 10 години българинът е шибан от девалвация, инфлация, спекула, безработица, обезценки, мафиотски престъпления, които изцяло стопиха доходите и спестяванията и го превърнаха в бедняк.
Към действията за унищожаване на благосъстоянието на народа А.Луканов, П.Младенов и тяхното правителство започна енергично разбиване на държавната административна машина - армия, милиция, разузнаване; бяха уволнени хиляди кадрови служещи в тези органи.
С подобни икономически и административни действия правителството на БКП-БСП скоро загуби авторитет, влияние и подкрепа сред населението и започна да губи изборите през 1991-1993 г. Накрая на 4.2.1997 г. то предаде властта в ръцете на наследниците на омърсените с народна кръв бивши десни и фашистки партии, с което отново измами доверието на избирателите.
Логиката на започналите от А.Луканов-А.Лилов и ръководството на БКП-БСП реформи доведе до това, което е днес България. На кого се сърдите, господа превратаджии? На собствената си недалновидност, глупост, предателство!
Политиката на правителството на А. Луканов, огласена в приетата от 9-ото Народно събрание програма, подкрепена с енергичните и незаконни действия на лукановци, са напълно идентични, изцяло се вместват в програмата на Р.Ран-Р.Рът-Иван Ангелов, доложена от същия А.Луканов на 9-ото Народно събрание през октомври 1990 г. Между двата документа, които изцяло се припокриват, има само две различия: 1. Програмата Луканов-Лилов въвежда в България чист капитализъм, но го нарича "пазарна икономика"; Програмата на Ран-Ът-Ангелов нарича "строя, който бил решил да въведе българският народ - капитализъм"; 2. Програмата на РАН-ЪТ е повече демагогска, по-лесно смилаема за полуграмотните български политици от тази на Луканов.
Пита се: кой от кого е преписвал? Ран-Ът от Луканов или Луканов от Ран-Ът? Анализът на двата документа установява (в това всеки може да се увери), че очевидно авторът и на двете е един и същ. Това са западните, главно американски съветници, на превратаджиите: разните Джефри Сакс, Джордж Сорос, Балцерович, Ран-Ът, като изпълнители на идеите на Бжежински-Рейгън, идеите на световния финансов капитал, запътил се към световното господство. Тяхното поле на дейност е бившият социалистически европейски лагер, бившият СССР. Дейците са различни: като се почне от Горбачов, Яковлев, Шеварднадзе, дребните риби-чиновници Шарапов, Терехов, които са хазайничели в една чужда страна, и се стигне до местните предатели-превратаджии - А.Луканов, П.Младенов, Д.Джуров, Ат.Семерджиев и пр. Резултатите от т.нар. реформи историята ще назове контрареволюция.
И тъй, документално установихме кои са авторите, двигателите, машите на "реформи" в България. При жалките резултати от изпълнението на западните планове как да се убеди българският народ, че неговата съдба, бъдеще, интереси са свързани със Запада, с НАТО? Десет години политически ръководни сили от БСП и СДС, кога заедно, кога рзделени, със скърцане и завои се опитват да унищожат руското влияние, непоклатимо закрепено от стогодишния исторически опит в съзнанието на българския народ. За целите на тези политици е важно да се украси лицето на Запада. Да се създаде убеждението, че за бедите на България не е виновен Западът, а е виновна Русия. Тя със своите шараповци-тереховци извърши преврата на 10 ноември 1989 г. Това няколко месеца поред доказваха немските вестници "Труд" и "24 часа". За повърхностния читател това може да е убедително. Българският народ обаче вижда и разбира, че за съжаление руският народ, Русия, също станаха жертва на американските завоевателни планове. Що се касае до българските превратаджии, те не са служили нито на интересите, нито на плановете на СССР, нито на Русия. Те са служили на интереса на американо-европейския едър капитал. Това е отразено в програмата и действията им, щом дойдоха на власт.
Доколко планът бе гениален, доколко почвата в социалистическия свят бе заблатена, кой какво участие е взел в този контрареволюционен процес, историята ще уточни. Но и днес причините, движещите сили и резултатите са ясни.
Бедите за България не донесе Русия, спасението ни не е в Запада. И тук стигаме до втората причина за появяването на писанията в "немските вестници". Правителството на Иван Костов, в пагубната си политика здраво свързано с профашистките елементи, губи влияние. Част от народа и младежта, повярвали в демагогията на бившата опозиция, се отърсва от вцепенението си. Затова на Запада е нужна нова политическа алтернатива. В случая техните интереси съвпадат с желанието на ръководните деятели в БСП да се върнат на власт. Още в 1990 г. ръководството на БСП създаваше тази възможност, когато П.Младенов отстъпи властта на Желю Желев, а А.Луканов - на Д.Попов. Тогава укрепваха нужната им буржоазна опозиция. Днес се канят да я заместят в качеството си на буржоазна партия. Затова се прекръстиха в социалдемократи. Известно е, че на края на 19 век социалдемокрацията в най-развитите европейски страни намери своето място в социалните пространства на обществото, като поддържаше националната политика на своята буржоазия. За България нито до 1944 г., нито днес има почва за социалдемократическа алтернатива, защото преди бе не- развита, а днес е разорена страна. Провеждането на социалдемократическа политика днес у нас е невъзможно. Да се поддържа лозунгът за социално-пазарна икономика е чиста демагогия, ново заблуждение на нещастния български народ. В тази демагогия, в това заблуждение са заинтересовни лидерите на БСП - Георги Първанов, на Евролевицата - Александър Томов, на тъй наречения "Трудов фронт" - Кръстю Петков. Задачата на тези лидери е не да дадат реална перспектива за спасение на България, а да я присъединят към НАТО, към Запада.
Жестокото нападение над сръбския народ раздели света на агресори и на човечество. В малката, но силна група на агресорите активно се нареди западно-европейската социалдемокрация. След Втората световна война западноевропейската социал-демокрация, която дотогава подкрепяше политиката на буржоазията в разните страни, постепенно пое ролята на създател на тази политика. Обединена, развита, богата Европа, която защитава интересите на европейския капитал, е дело на научните центрове и централи на френската, италианската, германската социалдемокрация. В този лагер бедна България няма място, защото може да играе ролята само на послушен и ограбван роб.
Спасението на България е във възстановяване на нейната индустриална и аграрна мощ, нейния научен и образователен потенциал. Това могат да направят само силите, които го създадоха. Това не е българската буржоазия. Това са българските патриоти, създали обществената собственост, това са широките трудови маси, създадената интелигенция, която днес вегетира или емигрира. Редовете на тези патриоти ежедневно се множат и сплотяват.
УРОЦИТЕ ОТ РАЗТЕРЗАВАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ
Многообразни са аспектите на американската агресия във и около Югославия, но някои заслужават специално внимание. За какво конкретно става дума?
Първо, САЩ искат да представят своята война срещу народа на Югославия като нещо обикновено, като нещо нормално. Образецът за това бе изпитан с многогодишните им агресивни действия срещу Ирак. Целта е да спрат протестите, а целият свят да се научи да приема "спокойно" подобни жестоки "наказателни акции" срещу всяка неугодна на Вашингтон държава. Останалите страни, наркотизирани и хипнотизирани от американската пропаганда и американското могъщество, трябва да преглътнат унищожаването на Югославия. Те трябва да приемат това, което става там, радвайки се в пазвата си, че мечът на свръхсилата не е достигнал до тях. От тази клопка има само един изход: непрекъснатият, всеобщият, гневният протест на целия свят. Нека всеки ден напомняме, че агресията в Югославия е позор за човечеството, че с нея не можем никога да се примирим. Това се отнася с особена сила за нас, българите.
До собствената ни граница става не нещо нормално, а нещо ужасно и отвратително. И участници в този позор са родните страни на Хемингуей и Шекспир, на Екзюпери и Гьоте, на Петрарка и Сервантес - нека не изброяваме повече. Да не забравим само близките ни славянски земи на Мицкевич и Хашек. Да не забравяме и друго - ако се правим, че може да се свикне с това, което става в Югославия, обричаме с математическа сигурност и себе си на същата или на още по-страшна съдба след време.
Второ, САЩ ни лъжат безсрамно, че световната общност била на тяхна страна. В световната общност влизат и Русия, и Китай, и Индия, и Латинска Америка, и Скандинавия, и още десетки други. Там са и народите от страните, чиито правителства подкрепят или участват в агресията. Вижте само демонстрациите за солидарност с жертвите на войната, протестите против Америка. Те обхващат и натовските страни, и държави като нашата. От собствен опит ние знаем каква е истината за отношението на повечето от хората към трагедията в Югославия. Така е по цялата земя - по-голямата част от световната общност осъжда пиратите от края на Двадесетия век. И именно тази световна общност трябва да спре отвратителната ръка на агресорите.
Защото само безнадежните безсъвестници и продажници крият, че именно американските бомбардировки тласнаха потоците от бежанци, които заляха Балканите и които с неотвратима настойчивост се насочват от виновниците за тази трагедия и към нашата държава с ужасяващи и ясни за всички ни по-далечни последствия.
Трето, трябва да отделяме правителствата-агресори от обикновените хора, живеещи в САЩ и Западна Европа. И американците, и жителите от останалите страни на НАТО се срамуват от действията на своите властници. Съвременните правителства не отразяват волята и интересите на народите. Това го виждаме и у нас, и в други държави. Манипулирането на милионите е станало официална политика, а престъпленията на властите се правят уж от името и по поръчение на обикновения човек. Трябва по някакъв начин да се прекъсне тази отвратителна фалшификация. Редно е да се иска "импийчмънт" на президентите именно за агресивните им действия, а не за лъжите около сексуалните им забавления. И ако в Америка се намерят политици, които да потърсят предсрочното отстраняване на Клинтън заради авантюрата му в Югославия, а защо не и предаването му на съд като международен престъпник, техните действия ще бъдат разбрани от мнозина. Разбира се, ние не виждаме утрешния свят без Америка или против Америка. Съединените щати неизбежно ще бъдат един от лидерите и примерите на новия век. Но това ще бъде друга Америка, водеща друга политика и даваща друг пример.
Четвърто, трябва да се каже истината за позорната роля на голяма част от средствата за информация в света, а що се касае до България - на огромната част от нашите вестници, радиостанции и телевизии. Ако погледаме или послушаме нашите медии, ще ни се стори, че те говорят за някаква непозната държава, а не за България. Чуйте и вижте която искате чужда радиостанция или телевизия, включително най-популярните медии на САЩ, Англия, Испания, Франция, Италия, Германия, и ще разберете в какъв примитивен и жесток информационен вакуум е държан нашият народ. Майсторите на пропагандните манипулации от времето на социализма могат само да завиждат на това, което правят днешните пропагандни факири. Нито една от манифестациите по цялото земно кълбо в подкрепа на народа на Югославия, нито един от концертите или митингите на храбрия сръбски народ, нито едно заявление на видни политически и културни дейци от цял свят, нито една официална декларация на правителствата на Китай или Индия не са видели и няма да видят бял свят в новодресираната ни родина. Затова пък се наслушахме на лъжи, които самите западни медии опровергават. По Великден убивахме и възкресявахме не Христос, а албанските косовски лидери и журналисти. Слушахме как се сравняват правителството на Югославия и избраните от народа й ръководители и с Хитлер, и със Сталин, и с Пол Пот, и с кого ли още не. И това най-вулгарно обработване на общественото мнение се прави от хора, които парадират със своята уж демократичност. Каква ужасна демагогия и лицемерие, превърнати в държавна политика в България по примера на по-опитните лъжци и лицемери от "държавите на цивилизационния избор", който ние самите уж сме били направили!
Пето, трябва да се търси реално обяснение и разбиране на политиката на Русия, която се премълчава или преиначава от нашите политици и от медиите. Ясно е, че Югославия не може да се противопоставя дълго на обединените сили на западния свят, на неговите самолети и ракети, на самолетоносачите и подводниците. Вече всички виждат, че Западът няма нито съвест, нито срам, и че ще продължава разтерзаването на съседната ни славянска страна, докато от нея не остане нищо. Единствената реална сила, която може да възпре агресията, е Русия. Вероятно нейните политици и войници разбират не по-лошо от нас, че целта на американската авантюра в крайна сметка са руските позиции, руските интереси, руската независимост и руския суверенитет. Предстои ни да видим дали Русия ще успее да прекрати агресията, без да рискува - естествено - разширяването на конфликта. Ако някой и с нещо може да й помогне за това, редно е да го направи. Но ако Русия остави малка и по същество беззащитна Югославия да се мъчи още дълго време, докато бъде премазана от агресорите, това ще е краят й като велика държава. Югославският народ чрез парламента си се обърна към нея с молба за помощ, предлагайки да се присъедини към съюза между Русия и Беларус. Вероятно това не е било леко решение за класическата страна на неприсъединението. През 1956 година Русия спря агресията на Англия и Франция срещу Египет. Сега наистина и Русия е друга, и Западът е друг, но и Югославия не е Египет. Ако Русия не защити славянска православна и съюзна с нея в две световни войни Сърбия, значи, че тя се е примирила с ролята си на локална сила. Това искат Съединените щати и съюзниците им от НАТО. Големият въпрос на днешната политика е дали Русия, а и другите държави, ще си позволят лукса да разрешат това да стане. Защото без уравновесяване по някакъв начин на американското могъщество произволът на САЩ ще стане безграничен. Тогава днешната трагедия на Югославия ще е всеобщ модел. Другата алтернатива ще бъде пълното покорство и слугинаж пред световния господар.
Шесто, в решението на Косовския проблем и прекратяването на агресията срещу Югославия трябва да участват много по-активно и по-самостоятелно самите балкански държави. Те трябва да покажат, че намесата на уж великите сили в нашия регион винаги е носела кръв, страдания и жертви на нашите народи. Ние трябва да бъдем не прости полета за експериментите на разпасалите се богати западни страни, а първостепенни играчи в решаването на съдбата на нашия регион, което значи - на нашата съдба. Тук ще проличи политическата отговорност на българските ръководители. Те са призвани от важността на момента, който наистина е исторически, да проявят зрелост и мъдрост, за да спасят държавата ни и да изкупят грешките и националните престъпления на повечето техни предшественици от целия Двадесети век. Дали ще стигнем до нова, този път окончателна национална катастрофа, или ще излезем от сегашната криза укрепнали, обнадеждени и уверени в бъдещето си като народ - това до голяма степен ще зависи от решенията на политическия "елит", който за добро или за лошо ни се е паднал в момента. Дано само сред него се окажат повече патриотите на България, а по-малко - агентите на чуждите "велики" сили.
А, вие, защо биете негрите
Уважаема редакция,
Въпрос: Защо страните, в които доминираща религия е православието, изостанаха толкова съществено от западния католически свят?
Отговор: Това е нещо, което се наблюдава практически още от ХI век. Оттогава, с някои изключения през ХIV век, православието не се е променило - като вероучение и пропаганда. Католиците са в много по-голяма степен гъвкави, умеят да се адаптират към съответното време, да привлекат съответните хора. Затова винаги след разделението на църквите през ХI век те са имали преднина пред православните. Вижте им също структурата - при тях има един-единствен център - папския институт, който е наднационален и наддържавен. Докато при православието има национални църкви, етнически характеристики и всичко това действа разделително. Идеята за православно единство винаги е била изкуствена, практически такова нещо никога не е имало. От 5-те църкви в класическата християнска древност 4 са православни и една е католическа. В самото православие е заложена идеята за сепаратизма в духовно отношение. Опитът да се представи единството на православната общност на базата на обща религия е несъстоятелен.
Затуй се учудвам, че в тези тревожни дни, които днес изживяваме, една от водещите нотки е, че като православни християни, ние, българите, трябва да бъдем солидарни със сърбите. Има много други компоненти, които изместват православната солидарност, сред тях най-важна е историческата обремененост на нашите отношения.
Не ми отива на мен, лаика, да започвам задочна полемика с професионален историк, и то декан на факултет. Не ми се иска да вярвам, че човек от неговия академичен и административен калибър ще си позволи да изневерява с лека ръка на професионалната етика, за да се шмугне удобно в редиците на псевдоучените, нагаждащи историята към политиката. Все пак, ето съмненията ми: Останах с впечатление, че професора го питат за едно, а той отговаря за друго. Питат го защо страните, в които доминираща религия е православието, са изостанали толкова съществено от западния католически свят, а той отговаря, че католицизмът бил по-гъвкав и адаптивен и после обяснява защо нямало православно единство и изразява неудовлетворение, че се пренебрегва историческата обремененост на българо-сръбските отношения. Малко в духа на "А вие защо биете негрите?"
Предполагам, че когато се говори за изостаналост, се има пред вид тази в материално-технологическата област. Според мен основната, ако не и единствена, причина за тази изостаналост е неблагоприятното в исторически план географско разположение на православните страни, като се почне от север на юг - Русия, Румъния, България, Византия, Сърбия - което ги е принуждавало да заделят основната част от националната си енергия за отблъскване на нашествията на татари и турци или просто за оцеляване.
Съмнявам се дали в Рим и Лондон щяха да бъдат построени храмовете "Свети Петър" и "Свети Павел", ако архитектите им бяха принудени да се придържат дори и само към едно от ограниченията, налагани за подобни начинания в поробена от турците България - височината на постройката да не надвишава тази на мюсюлманин, яхнал кон. Ако мюсюлманинът е висок като Дьо Гол, пак добре. Ами ако е като нашенския франкофон Ж.М. Ж.?
Не ми се вярва Шекспир да си бе написал пиесите, ако бе раздвижил перото си пак по същото време, но не в Лондон или Стратфорд, а във Филибе или Ески Заара. Пък и въпросът "Да бъдеш или да не бъдеш? " по един начин звучи в средата на груби християнски литератори и придворни, по друг, в изисканото цивилизационно обкръжение на кърджалии, мюдюри и мютесарифи. На запад - като философска абстракция. У нас - като биологическа конкретика. Хамлетовският въпрос в мисловната редакция на едно заптие би придобил определено неренесансов нюанс: "Този гяур да го бъде или да не го бъде?"
Бихте ли могли да си представите Волтер да пуска бунтарски ренесансови остроумия не в двора на френския крал, а в харема на турския султан?
Дали щяха да се развият в Западна Европа търговията, банковото дело и финансовите науки, ако и там бяха приложили познатата в България османска политическа икономия "земята храни нас, ние храним турците, турците хранят султана, султанът храни червеите, червеите хранят земята... " ? Дали щяха да имат мотивация да открият електричеството и да измислят парната машина в едно общество, където като най-надеждно средство за въздействие върху околната среда се е възприемал ятаганът?
На практика православната част от Източна и Южна Европа е послужила като щит, като своеобразен чадър, под който цивилизацията на Западна Европа се е развивала безпрепятствено и без каквито и да е пречки, освен породените от самата нея. Цената за това защитено развитие е била заплатена не от нея, а от народите на Източна Европа.
Колкото до провъзгласената от професора "адаптивност и гъвкавост" на католицизма, и тук има място за съмнения.
С адаптивност и гъвкавост ли прогониха испанските католици мюсюлманските завоеватели от земята си, или с решителност и твърдост в отстояването на своята християнска принадлежност?
От много гъвкавост ли се появи светата Инквизиция, която пече като шишчета свободомислещи хора, а и други покрай тях, нещо, което при православието го е нямало? Пак от гъвкавост ли изтреби еретиците-катари до крак?
От адаптивност ли докара нещата дотам, че да се появи един Мартин Лютер?
Колкото до духовното единство на едно религиозно течение, редно ли е то да се свежда единствено до наличието или отсъствието на висшестоящ административен център от типа на Ватикана? След като при католицизма няма национални църкви, които "действат разделително", как да обясним многото войни, водени между католически държави, които папата или не е искал, или не е можел да предотврати?
Струва ми се, че не по-малко подвеждащо е отъждествяването на принадлежността към едно цивилизационно течение с вярата в Бога и тълкуването й от богословите. У нас като православни се определят не само вярващите, но и атеистите, в което няма нищо учудващо. Под православие повечето българи разбират не толкова конкретна теологическа доктрина, колкото съвкупност от нравствени и житейски ценности, на първо място - ролята му за оцеляването ни като нация, светоусещането, ако щете и чувството за хумор. В този смисъл възприемам православния славянин-сърбин, с общата ни азбука и родствените ни езици, обичаи и душевност като по-разбираем, а оттам, и по-близък например от неправославния славянин-поляк, и в това не виждам нищо странно или лошо. Давам си освен това сметка, че със сърбите, за разлика от поляците, ни сближава и едно страшно общо историческо изпитание, вековете турско робство, както и избавлението от него, в една или друга степен благодарение на Русия, но и в двата случая против волята на Запада.
Колкото до "историческата обремененост" на българо-сръбските отношения, която професорът само констатира, ще си позволя да цитирам българина Дянко Марков, човек, за чието родолюбие едва ли е необходимо да привеждаме свидетелства (в."Сега", 9 април 1999 г.): "Има среди, които мислят, че можем да стигнем дори до териториални претенции за Западните покрайнини. Моята позиция е морална. Сърбия е длъжник на българското малцинство. Но когато длъжникът ти е в беда, да изкористиш и да го принудиш да вземе решение в твоя полза, не е честно. Проблемът трябва да бъде решен в спокойна обстановка. " Намирам тази позиция не само за рицарска или просто за достойна, ако ще избягваме големите думи, но и за далновидна, и имам впечатлението, че тя се споделя от повечето българи.
Тезата за предполагаемата неподатливост на православието към прогреса я бе развил и един от авторите на речите на бившия американски президент Буш. Бе констатирал в частност и това, че православният свят през ХVI век не е преживял Реформацията, без да уточнява, че на отбраняващите се от турски и татарски ятагани не им е било до реформи.
Бих се радвал да прочета на страниците на вашия вестник материал по въпроса, написан от специалист. По възможност все пак неангажиран с висша административна длъжност и освен от история да поназнайва и логика поне на гимназиално равнище.
Първа кръв
Осемте денонощия на референдума по радио "7 дни" в София показаха, че четири от всеки пет българи са категорично за незабавно спиране на бомбардировките на югославските градове и ги оценяват като брутална агресия на НАТО. Тази неочаквана възможност софиянци директно да изкажат мнението си за присъединяването на България към действията на НАТО огласи и доста неприятни за Ив.Костов мнения. Младите, гласували със синята бюлетина на последните избори, се чувстват излъгани и от президента Стоянов, и от премиера Костов. "Никога вече! ", "Срамувам се, че съм българин! ", "Съд за правителството", "Позор! " звучеше 24 часа в ефира и държеше будни хиляди столичани.
Референдумът, както се очакваше, беше спрян от правителствения бодигард, наречен Не Се Ре Те, под предлог, че сее омраза между слушателите. Коментарите продължиха с валидирани придворни журналисти и социолози по "Свободна Европа", БНР и други послушни медии. От чужбина, следвайки традицията на Ж.М. Ж., точката над "и"-то постави премиерът. Така както любовта на мъжа минава през стомаха, оценката на българите за събитията в Косово минавала през икономическите загуби, които търпи България. Според него няма славянска, няма православна, няма чисто човешка солидарност с жертвите на една несправедлива агресия срещу суверенна страна.
Едва ли е необходимо да се убеждаваме, че евроатлантическият фундаментализъм на синия лидер и на неговия усмихнат президент ще донесе не само нови загуби, сравними с външния ни дълг, но и за години напред ще затвори пътя на българите към Европа през Сърбия. НАТО се погрижи вече и за това. С разрушаването на аутобана през моста на Нови Сад бяха разрушени и последните надежди за обединена Европа от Атлантика до Урал. България е оставена в прегръдката на Турция. Кога ще падне окончателно, ще зависи и от факта дали НАТО ще успее да отдели Косово в независима държава или протекторат и дали ще принуди Сърбия на Милошевич да капитулира.
Битката за Косово е генералната репетиция за разпадането на Руската федерация, битка срещу източното православие и начало на новия световен ред. Ето защо единството на сръбския народ се оценява дори от нобеловия лауреат, албанецът Исмаил Кадар,е като "болна солидарност на православните". Президентите на мюсюлманските републики (Чувашия) в Руската федерация припяват същата песен. Слаба Русия за тях означава силна и безконтролна власт за местните феодали и лоши дни за наследниците на великата до неотдавна славянска империя СССР.
С неравната битка за Косово Европа прекрачи невидима линия, след която тя дълго няма да се върне в устойчиво състояние. Невъзможността и нежеланието да се търсят политически решения от лидерите на еднополюсния свят може да предизвика вълна от тероризъм срещу граждани на страните от НАТО, Израел и Турция. Ще се окаже може би, че да си обикновен американец, това е опасна професия. Еднополюсният свят ще започне на свой ред да се свива, докато Западът не се извини за агресията и за всичките злини, които докара на източноевропейските народи след завършване на Студената война. Без извинение, покаяние и възстановяване на всички щети XXI век едва ли ще може да бъде по-мирен от изтичащия XX век - век на невероятен възход, но и на падение на човешкия дух, познание и морал.
Днес българите са объркани, разединени, слаби. Но техните деца трябва да останат съседи на децата, които загиват под развалините и се раждат в скривалищата на Сърбия. Някой трябва да започне зариването на пропастта, която българското правителство изкопа между двата славянски народа.
На 10 април, точно преди големия християнски празник Великден (на който НАТО дори не спря бомбардировките), първият автобус с доброволци-кръводарители пристигна на Калотина. Кръв не е разрешено да се пренася през границата, затова кръводаряването може да става само на територията на Сърбия. Организацията на екипа от Завода за трансфузия на кръв в Ниш, начело с д-р Сузана Стеванович, е отлична. Обстановката е болнична. Разговорите са приятелски, настроението и от двете страни - приповдигнато.
"Имаме кръв да удавим американците - каза организаторът на акцията от сръбска страна г-н Слободан Миленкович. - Но вашият жест е първият случай, когато граждани на съседна държава идват при нас и даряват кръвта си за жертвите на варварската агресия. Сръбският народ няма да забрави това".
Проф. Деян Павлов, философ и социолог, е живата връзка между сърби и българи. Той е човекът, който от поколението, блокирало 22 хитлеристки дивизии през Втората световна война, предава щафетата на поколението, изправило се със своя патриотизъм срещу армадата на 19-те членки на НАТО. "Спим по 2 часа на нощ. Но никой не мисли за капитулация. Ние вече удържахме моралната победа. А истинската ще постигнем - заявява той, - когато "рамбовците" предприемат действия по суша. Свалени са досега 50 самолета и ракети. Ще дойде време и ще покажем всичко. Българите тряба да разберат, че нашата битка е битка и за България. Откъснат ли Косово - край на суверенните балкански държави."
10 литра кръв е символична помощ за народ, върху който се изсипа тротиловият еквивалент на 2 атомни бомби. Днес на изпадналите в беда сърби им е трудно, но те добре разбират, че българите нямат нищо общо с атлантическата солидарност на марионетното си правителство. Акцията в Калотина сложи само началото. А продължението ще бъде на Косово поле, когато за пореден път сърби, руси, белоруси, украинци и българи ще се изправят срещу роботите на НАТО. По-добре славен край, отколкото ново робство без край.
В. "Нова зора" уведомява желаещите да дарят безвъзмездно кръв за жертвите на войната в Югославия, че на телефон 963 15 10 могат да се запишат и да получат подробна информация. Автобусът ще тръгва в събота от автостанцията до Централна гара. Необходимите условия са дарителят да има редовен задграничен паспорт и да се чувства свободен човек.
