НА ПЕДЯ ОТ НАС - БОГ СЕ СРАЖАВА С ДЯВОЛА
Броени дни преди военното престъпление на НАТО срещу братска Сърбия трима интелектуалци, мъже на духа, направиха изявление в защита на изконното сръбско Косово. За съжаление това се оказа последен отчаян опит на хуманизма да вразуми мракобесието. Те нахалост се опитаха чрез публикация във френския вестник "Фигаро" да привлекат вниманието на оторизираните световни институции към културно-историческото наследство на християнска Европа. Само че модерните варвари, западноевропейските хуни, начело с новия Атила, вожда янки, не разбират езика на старите християни от европейския Изток. Те владеят само механичния език на високите технологии за разрушения и само едно умеят - да заличават останките от стари цивилизации били материални - паметници на древни култури, или живи хора, потомци на древни родове.
Освен изявлението на тримата интелектуалци, публикуваме и словото на писателя К. Бечирович. Произнесено е на антинатовски митинг, състоял се на парижкия площад "Трокадеро", в който участвали 25 000 души, а не 2 500, както подло изопачиха медиите-лъжкини, удобно изпускайки последната нула. На тях пожелаваме по-няколко нули да изпаднат от месечните им възнаграждения на наемници.
А на братята сърби, народ горд и страдалчески, желаем не само победа, но и тържество над силите на злото. Защото и слепите ясно видяха, че на педя от нас се сражават Бога и Дявола.
НАТО СЕ ПРЕВЪРНА В МЕЧ НА АЛЛАХА
Eто че 610 години след първото мъченичество на Косово нашата сръбска нация е изправена пред ново мъченичество. С тази разлика, че този път бедствието не връхлита с ятагана на азиатските орди, нахлули от Изток, а от "хуманистите" и "демократите" от всички посоки на Запада. Силите на злото в продължение на цяло десетилетие не спряха да разпъват сръбския народ, да унищожават държавата му, да го изолират, обричайки го на глад, да го сатанизират и бомбардират. Като го прогонват от земите на дедите му от Крайна, Славония и Босна същите тези сили на злото днес се готвят да извършат ново престъпление срещу сръбската нация - да подложат на огън и кръв цяла Сърбия. Месеци наред 400 самолета на НАТО, 400 птици на смъртта със стотици бойни ракети са в готовност да почернят небето над Сърбия, да угасят слънцето за милионите сърби, да превърнат страната ни в развалина. Под претекст за установяване на мир в размирната провинция Косово президентът на най-голямата сила в света Бил Клинтън, бивш дезертьор от американската армия във Виетнам, преобразен в Конник на Апокалипсиса на Балканите е в готовност да наложи мъртвешки мир за цяла една нация. Защо се допуска подобно жестоко кощунство срещу невинен народ, който не е извършил нито един враждебен акт срещу никоя от 16-те страни, членки на Атлантическия съюз? Това е, защото сърбите нито могат, нито искат да се откажат (за което ги насилват) от тази същностна част на тяхната държава, история, култура, на тяхната памет и национално Аз, каквото представлява за сърбите Косово.
Естествено, че сърбите не могат да приемат загубата на Косово в полза на техните врагове, претендиращи за чуждо наследство - албанците. Тъй като Косово е сръбска земя повече от 1000 години, и всички свидетелства за цивилизация по тези места, с изключение на няколко джамии от епохата на турското робство, заявяват с величие и блясък, че Косово е сръбско!
Запазените паметници и останките от сръбски старини в Косово са колкото звездите на небето... Обратното, албанците в Косово не са друго освен натрапници и нашественици, изскочили изпод сянката на различни окупации, коя от коя по-зловещи - турска, фашистка и комунистическа. А сега те искат да обсебят напълно Косово под сянката на световния тоталитаризъм.
В Косово сърбите написаха една от най-славните и страдалчески страници в човешката история, докато албанците оставиха там подписа на мрака и омразата. Още през 1793 г. албанският католически епископ на областта - Матю Мечереч, изправен пред масовото обръщане на сънародниците си към исляма, и пред терора, на който били подложени верните на Христа, е писал до Рим, споделяйки, че завършва всяка своя проповед със следната молитва към Бога: "Libera nos Domine, ab Albanen sibus! " (Избави ни, Господи, от албанците!). Близо 100 години по-късно прочутият за времето си френски журналист Жорж Голи, който посетил Косово през 1902 г., прави следната тъжна констатация: "Има система в албанската кланица: турците искат да очистят равнината от християнското й население".
След това нещата се влошиха още повече. Очевидно е, че ако Косово трябва да се освобождава от някого, това в никакъв случай не са сърбите, които са си у дома, а от албанците, които са пришълци. И ние ще освободим Косово дори и под бомбардировките на НАТО. Ако ли не, ще се наложи да бъдат разстреляни 12 милиона сърби, до последния човек. Само така може да бъде откъснато Косово както от държавата, така и от сръбската душа.
Най-невероятното в тази афера е, че най-големият съюз на християнски страни в историята на човечеството - НАТО, се превърна в меч на Аллаха, насочен срещу сръбските християни: вчера - в Босна, днеска - в Сърбия. Този съюз заплашва да бъде последната фаза - с огън и меч! - на вековете турско-албански терор над сърбите! Куриозен начин за честване Второто хилядолетие от Христа, като се възнаградят албанците, отрекли се от Христа, и се накажат сърбите, които му останаха верни, с цената на вековна Голгота! И още, сръбският народ издигна някои от най-красивите храмове, създаде най-високите изображения в прослава на Исус, за което точно свидетелстват нашите светилища, които същевременно представляват и нашата възвишена Косовска епопея.
Въпреки че военната мощ на НАТО далеч превъзхожда възможностите за съпротива на нашия народ, ние не се чувстваме слаби, тъй както не почувства слабост княз Лазар, когато на 28 юни 1389 г. посрещна без страх далеч по-многочислената армия на султан Мурад в Косово, където, знае се, нашият княз претърпя земно поражение, но получи най-бляскавата небесна прослава. Може би повтарящата се история е наша участ: колкото по-ужасяващо е престъплението срещу нас, толкова по-сияен е ореолът на нашето мъченичество и толкова по-страшна е присъдата на историята за тези, които смеят да се изправят срещу нас, без да сме им причинили и най-малка вреда. Цялата вечност няма да стигне, за да се измие от Бил Клинтън и неговите съучастници невинната сръбска кръв, която се канят да пролеят.
В този смисъл Косово е на път да се превърне в емблематично място не само за сръбската история, но и за цялата планета, тъй като тук се разгръща най-величественото сражение между доброто и злото, между духа и бруталната сила, между правдата и несправедливостта, между истината и лъжата.
Въоръжени с това съзнание, убеден съм, че ще съберем достатъчно душевни сили, за да устоим на изпитанията, които ни очакват. Да се крепим един друг, да се утешаваме с вярата, че за един сърбин не може да има по-славно дело от саможертвата за Косово.
За Косово са се жертвали поколения сърби от времето на княз Лазар до наши дни. Пример за същата саможертва дават нашите братя, загиващи всеки ден в Косово като жертви на албанския тероризъм, действащи под заслона на световното зло.
Слава на новите мъченици на Косово!
Да живее Сърбия! Слава на вечна Сърбия!
Да живее сръбско Косово, което принадлежи на нашия Господ и Спасител Исус Христос!
Гримираното лице на колективното злодейство
България сега се намира в такъв период, когато философията на колективното злодейство преживява своя апогей. През последните години бяхме свидетели как стъпка по стъпка се продават съдбините и честта на Отечеството. Обаче никога досега насилието не е било така арогантно и без срам на челото си, никога толкова предано не са му служили проституиращата интелигенция и масмедийният антураж. Всеки от тях прекрасно вижда назъбената пропаст, зейнала пред народното съществуване, но сякаш няма кауза, която да ги измъкне от блатото, няма и свяст, която да им заговори с езика на истината.
Докато телевизията, радиото и печатът всекидневно ни съобщават, че на Шипка всичко е спокойно, че земята ни се къпе в розови отблясъци и хората завладяват все по-големи територии на успеха, бедността тропа пред всеки дом, безработицата се разраства като болестна епидемия, мракът отнема съпротивата, или по-точно, порива към съпротива срещу държавните крадци, корумпираните носачи на власт, които вземат, ръфат, хищно ядат отвсякъде,откъдето е възможно: от фабриките и училищата, от болниците и банките, от телефоните и чуждестранните помощи и заеми.
Демокрацията, по план, я пръскат с гигантски пулверизатори по улиците и човек вече не може да мине по тях, без да си запуши носа от толкова благоуханни миризми. В името на демокрацията парламентарното мнозинство се превръща в екзекуторска рота. Различните власти като улични дами се самопредлагат само на една политическа сила - Съюза на демократичните сили. След десетгодишни лутаници и колебания у нас най-после е възстановена тоталитарната система, и то в един по-съвършен вид. Вече няма конституционна власт, която да не е обладана от великия си политически Дон Жуан. Опъва се още местната власт, да се надяваме обаче, че со благо, но и со малце кютек, и тя ще падне в ложето на сладнолюбеца. "Модерното" е в това, че съдебната власт и медиите тепърва ще внедряват поръчкови идеали и порядък срещу нацията, особено през "дните на нашето недоволство". Затова на възловите места в тези системи се назначават верни политкомисари. При добро взаимодействие между съдебната власт и полицията, на политическите репресии ще бъде даден старт някъде в началото на 2000 година. Хубаво е, че новото хилядолетие ще започне с верност към мундира! Татарчев стана неудобен заради национализма си. Новите му заместници е редно да не страдат от подобни уклони. В медиите положението ще спасят големите пари на "нашите" хора: те ще гарантират предаността на безгръбначните.
Но големите пари ще свършат работа и в другите сфери на живота ни. Ще се приключи с обира на предприятията, които явно е, че няма да получат инвестиции, дори и да ги приватизират. Те ще попадат в изолатори, в процеси на ликвидация, както и отделните членове на обществото все по-често ще ги затварят в психоизолатори или в системи за постепенна ликвидация. Синята партокрация до няколко години ще коли и беси, защото тя ще държи кранчето на капитала. Временните й конфликти с червената буржоазия ще бъдат преодолени не само защото в края на краищата интересите им ще съвпаднат, но и защото произходът им е един и същ: и едните, и другите са рожби и възпитаници на старата комунистическа система, дори в буквалния смисъл на думата. Съвпаденията са покъртителни не само във връзка с миналото на госпожите Костова и Соколова, но и във връзка с миналото на техните съпрузи и приятелските им кръгове. За рожбите им, учещи се за десетки хиляди долари в Лос Анжелис или Рио Де Жанейро, няма никакво значение дали на единия младеж баща му е бил шеф в Държавна сигурност, а на другата мома баща й - шеф на Деловодството в ЦК на ДКМС. И сега блестящият актив на СДС е от деца и внуци на покварени номенклатурчици, на новопръкнали се видни капиталисти от известни "борчески фамилии". Тези активисти са били тайни сътрудници на службите, приближени до Живковия или други подобни кръгове. Те много искат да бъде забравено миналото на техните семейства, както и собственото им минало, дават всичко от себе си, за да не би някой да си спомни за окървавените им бащи и майки, прокурори и съдии, за техните склерозирали дядовци, свекъри и тъстове - бивши генерали и посланици.
Обективният анализ показва, че за мръсни и мокри поръчки няма по-превъзходен контингент от онези, които с нож изрязват цели страници от биографията си. За да се наредят отново! За да бъдат пак начело на силните! За да не изпуснат часа на белязаните печалби от лотарията, която разпродава България.
Ще кажете, тъй върви светът! Тъй е писано на народа ни. Сам си го поиска. Сам си сложи рога на челото. Сам гласува хомота, в който напъхаха шията му, прангите, които заковаха на изранените му нозе. Сам се поддаде на лъжите, които го засипват като златен дъжд. Сам реши, че Иван Костов е птицата на щастието, кацнала на рамото му. Такъв народ, дори ако изстене под ботуша на измамата, дори ако прогледне с едното си, зачервено от плач око заслужава своята съдба.
И все пак, когато знаем, че желязната мрежа я хвърлят в клетото народно ято заклети бракониери; когато сме наясно, че тази мрежа се плете от великите сили и техните български платени слуги, когато самите водачи на този народ са обикновени свирчовци от панаирите, когато измамните димки ги пуска над родните простори целият този сонм от медийни пиротехници, то в такъв случай би могло да се намери, макар и грам извинение, за историческата грешка на народа, избрал да бъдат пълномощници на правата и съвестта му тълпа от хора със зинала паст за власт и богатство.
Но всичко това, за което пиша, е до болка известно, подвързано и прошнуровано. Това е такава публична тайна, каквато е всяка квартална клюка. Даже ми е неудобно да преповтарям очевидности, които и слепецът ги знае, но ги прикрива от страх и немощ. И само малцина си позволяват, в този обрасъл с меркантилизъм и злосторства свят, да кажат на краля, че е гол.
Друго ме притеснява повече.
Притеснява ме, че България днес се управлява от политици и от политическа сила, която все по-ясно показва същността си на колониална власт, на марионетъчен режим, готов заради раболепието си пред чужденци да извърши покушение над националното ни достойнстно и остатъци от суверенитет.
Притеснява ме, че България в момента прави рязък исторически завой и вече е включена в опасна политическа и военна ос с антиевропейска насоченост. В тази ос фигурират четири балкански държави: Турция - България - Македония - Албания. Реални непосредствени противници на тази ос са остатъчна Югославия и Гърция. Този военен пакт е инспириран и ръководен пряко от САЩ с няколко основни цели: да отдалечи обединяването на Европа, да дестабилизира периодично обстановката на Балканите, да осигури възхода на Турция върху европейския ландшафт. Най-близката опасност се състои във въвличането на България във военни действия срещу Югославия заради конфликта в Косово. Известно е, че Македония сега е изцяло овладяна от хиляди и хиляди чуждестранни войски на НАТО и е отправен пункт за започване на бойни действия срещу Югославия. България с този президент, с това правителство и с този министър-председател едва ли може да произведе по-различна политика от тази, която провежда посестримата ни Македония.
За всеки политически наблюдател е ясно, че понастоящем у нас се организира широкомащабна кампания за отвличане на общественото мнение от близката война, която пари под краката ни и в която ще бъде въвлечена България. Пропагандата вече настройва гражданите, че няма нищо толкова страшно и лошо като предоставяме военни бази на контингенти на НАТО, включително и на Турция, ако пратим наши войници в Косово под една или друга форма. С изказването си пред "Ройтерс" Иван Костов даде допълнителни доказателства, че България участва в чисто военна комбинация на САЩ и поради тази, а не поради друга причина отиват на второ място нейните ангажименти към Европейската общност. От Щатите ще идват в бъдеще основните обещания за икономическа, военна и политическа помощ. Допустимо е с оглед на осигуряването на бази в стратегически важен район, както и на пушечно месо, проектът за приемането на България в НАТО да изпревари плановете за влизането й в Европейския съюз.
За интересите на нашата страна е убийствено, че тя позволява на колониалното ни управление (по подобие на сходните латиноамерикански марионетни режими) да я вкара във военни действия с последици, които ще са катастрофални. Не само защото се дават възможности на майцепродавството да стане национална политика. Но и защото никак не са фантазии, плод на зли сънища евентуалните гледки с ковчези на български войници, бомбардирането на български градове и села, осигуряването на мощни противници на нашата страна в лицето на Русия, Гърция и Югославия. Българските андрешковци и по-малките им съандрешковци от Македония си правят сметка без кръчмар, че и този път ще им се размине да не платят дълга си на бирника.
Това, че управляващите залагат на хитрини и номера от селски сбор, се доказва и с последното тълкувание, което президентът Петър Стоянов даде на фундаменталното антиевропейско изказване на своя партиен лидер Иван Костов. Петър Стоянов и този път се представи не като президент на една страна, а като завеждащ агитацията и пропагандата на тъмносинята политическа централа, на тъмносиния правителствен пресцентър. Той продължава да си въобразява, че както преди две години народът го слуша и се възхищава от мъдростите му. За справка: ситуацията днес е съвсем друга. Президентът вече не може да заблуди никого, че не е обикновено винтче в еднопартийната система, в проскърцващия механизъм на егоистичната власт. В неговите назидания има лукавина, но няма дълбочина. Речите му са патетични, но изчерпани откъм съдържание. Аргументите му са като ръкавица, която предпазва съпартийците му от студ. Осанката му е салонна, но бедна откъм достойнство.
Ако самодоволството му не е признак за прикрито смущение, ще констатираме у него растеж на лекомислието. Защото той сам се съгласява с незавидната роля да бъде рупор на една друга, деспотична натура, за което рано или късно се носи отговорност. В такъв смисъл, дори и когато казва истини, които друг деец на СДС не смее да изрече (може би с изключение на вицепрезидента Кавалджиев), хората все по-малко му вярват. Никога примесите от лъжа и истина не са имали пазар между почтените люде. И защо Петър Стоянов си е въобразил, че българинът е толкова наивен, та ще ръкопляска на всяка лицемерна фраза и на всеки изтъркан довод? В пиесата "Хамлет" датският принц препоръчва на царедвореца Гилденстерн да не разчита толкова на простодушието на хората; обяснява му, че прочутата флейта е труден инструмент, но още по-труден е човекът: опасно е, когато гилденстерновци си въобразяват, че могат да свирят превъзходно по регистрите на човешката душа. Ще добавим: да изкарат музика, да изтръгнат звукове от ума и сърцето на българското племе.
Мотивите на Петър Стоянов, с които спасява вожда си от международния скандал, са твърде ординерни и представляват коктейл от факти и измислици. Първи довод: Европа не била виновна за днешния хал на България. Виновник е "БСП и 45-годишното присъствие на България в комунистическата система". Тук Стоянов е толкова едностранчиво преднамерен, че не си струва да му се отговаря. Второ, Иван Костов не преоценявал европейската ни ориентация, а защитавал националните ни интереси. Това е, както се казва, прах в очите на европейците: приспива бдителността им, докато извървим още един "демарш" към американците.
Едва последното, което изтъква Петър Стоянов, си е гола истина, но тя коренно се различава от воплите на Иван Костов относно неприемането ни в Европейския съюз. Стоянов черно на бяло заявява, че днешните работи на България са като затънала в кал каруца. Европа, допълва Стоянов, ще ни приеме, когато "България вдигне на крак своята промишленост и среден бизнес, когато започне да произвежда, тоест нашето бъдещо икономическо състояние и стандарти зависят от нашите способности и постоянство". Ех, могат да се направят неголеми поправки на този текст, но, общо взето, именно за това става въпрос: Европа не може да се кооперира, да приеме в общността си страна, която върви назад и надолу с кралимарковски стъпки във всички области на живота. Просто Европейският съюз е изработил твърди икономически показатели за влизане в него и те трябва да се достигнат - иначе няма да стане! Заклинанията и заканите на балканския терминатор, нарицаем Иван Костов, няма да стреснат Европа и тя няма да заситни като мъниче пред политическата фигура на човека от Драгалевци, както това чинопреклонно върши цели две години уплашеният и зашеметен български народ.
Изразената от Петър Стоянов позиция коренно се различава от позицията на Иван Костов. Тя не е корекция на едно друго мнение, а неговото преобръщане, префасониране и фактическо зачеркване. След сместа от истини и полуистини или направо неистини, най-после Петър Стоянов набира смелост да назове нещата с безпощаден език.
Ще си позволим обаче да се върнем към втори пункт от защитата на Петър Стоянов по "делото" Иван Костов, относно щекотливия въпрос дали управляващите променят курса на външната ни политика.
Необходимо е отново да се подчертае, че управлението на СДС напоследък форсира действително пълна обвързаност на България със САЩ за сметка на европейските ангажименти и политика. Този многозначителен факт, който се прикрива от властимащите, означава и промяна на националните ни приоритети, на националната ни ориентация. В близко бъдеще тази политика ще доведе до нашите домове и съдби войната, човешките жертви, материалните загуби. А като втори етап - ще противопостави за десетилетия България на могъщи чужди държавни структури и обединения.
За всичко това ще платят, разбира се, хората които водят зад гърба на народа си противобългарска политика.
Ще заплати обаче и народът на България!
Косово: Културното наследство. Въздушните удари на НАТО - престъпление срещу човечеството и цивилизацията
Войната, която вече цяла година взема жертви сред сръбското и албанското население в Косово, при евентуално разрастване ще има фатални последици за културното наследство на тази провинция.
Без да забравяме за джамиите от отоманския период, в Косово се намират близо 1300 съхранени паметници и исторически останки от сръбската средновековна цивилизация. Църковните градежи на суверените от династията на Неманидите - черквите в Печ, Прицрен, Грачанища и Течани, датирани от първата половина на четиринадесети век, са истински шедьоври на световното изкуство. Освен с архитектурата си те са забележителни и със своите стенописи.
Очевидно е, че при възможните масови бомбардировки на Косово и Сърбия от военновъздушните сили на НАТО тези светини, хранилища на вярата и християнското изкуство, ще бъдат унищожени. Не по-различна участ ги очаква и при евентуална окупация на областта от албански екстремисти.
Същите вече нападаха сръбски църкви, и то в мирно време. Свидетелство за това е опитът да бъде опожарен Патриаршеският църковен ансамбъл в Печ през 1982 година. А от сегашните извращения най-зле пострада манастирът Девич в подножието на планината Чичевица.
Ние призоваваме отговорните политици и военни, които решават съдбата на Косово на международно равнище, да отхвърлят всякакви опити за насилие и най-вече намерението за въздушни удари, които ще подложат на пълно разрушение светините на Косово и останалото от Сърбия. Едва ли ще се яви по-зловещо зрелище от това да видим как устоялите на варварството от предишните времена светини се сриват пред щурмоваците на модерното варварство.
За да бъде избегнато това, е достатъчно Косовският проблем да бъде разглеждан не само от гледна точка на демографското настояще (90 % албанци и 10 % сърби), а в неговата сложност - историческа, културна и духовна, с всичките наслоения на цяло едно хилядолетие. Тук ще се ограничим само с напомнянето, че сръбско-албанският конфликт е стар колкото турското нашествие на Балканите през XIV и XV век и покръстването на албанците в исляма.
Варварството
Ние се обръщаме лично към Генералния директор на ЮНЕСКО г-н Федерико Майор, който би могъл да използва влиянието си върху ръководителите на западните държави, за да се избегне военната намеса на НАТО в Косово. Той би могъл да третира тази провинция като обширна историческа местност и да я постави под защитата на световната организация.
От тази гледна точка напомняме член 9 от Конвенцията на ООН, приета през 1976 г. във Ванкувър, която постановява: "Всяка страна има правото да наследява пълновластно културните ценности, които са нейна собственост и са продукт на собствената й история в нейната цялост, както поема и задължението да ги съхранява и опазва като неделима част от културното наследство на човечеството".
Точно такъв е случаят със Сърбия и собственото й културно наследство в Косово. Следователно всяко военновъздушно нападение над страната (освен начало на апокалипсис с човешки жертви и разруха на инфраструктурата) ще бъде грубо нарушение на Хартата на ООН, престъпление срещу човечеството, срещу природата и срещу цивилизацията.
Първия конник на Апокалипсиса
В дните, когато в Пловдив турчеещи се наши съграждани с възгласи "Бабам! Бабам! " целуваха ръка на турския президент Демирел, а той им препоръчваше да помнят, че Турция мисли за тях и обясняваше, че границата й с България отново ще изчезне, на Балканите ставаха и други работи.
Сбъдна се най-сетне лесната прогноза на водещите световни политолози и журналисти, сред които и един нашенски телевизионен репортер с наполовина вардарски, наполовина педерастичен акцент, че Вашингтон ще бомбардира Сърбия. Прогноза лесна, тъй като напредъкът на пропагандното обезпечение на акцията по Си Ен Ен, досущ повтарящ използваното в Босна, свидетелстваше за нейната неизбежност. И защо да не бомбардира? Обяснението бе в стил "ретро". Както някога Хитлер обявяваше по "Дойче Веле", че поредните блицакции на Вермахта са насочени срещу недостойното правителство на един или друг народ, а не срещу самия него, така и Клинтън поясни, че няма нищо против сръбския народ. От телевизията сетне узнахме, че и редица други щатни и нещатни служители на неговата администрация, сред които и едновремешният борец срещу НАТО и негов днешен генерален секретар Хавиер Солана, бившият, а по собствени думи и настоящ зелен пацифист Йошка Фишер, да не говорим за американските министри Коен и Олбрайт, също, естествено, нямат нищо против сръбския народ.
От силата на правото, към правото на силата
От времето на изгонването на американците от Виетнам измина почти четвърт век и конвейерът от поцинковани ковчези, пътуващи обратно за САЩ, се позабрави. Нямаше причини Клинтън, навремето елегантно измъкнал се от мобилизация във виетнамската война и необременен от предстоящо съзтезание за нов мандат, да не изпълни възложената му от глобализма поредна задача и да си поиграе на пълководец за сметка на балканците.
В края на двадесети век българите ставаме едновременно свидетели и жертви на американска акция, насочена към възстановяване на стила на международен живот, характерен за началото на столетието. На път сме да бъдем превърнати и в съучастници в една гибелна за истинския ни цивилизационен избор и с това самоубийствена за нас авантюра.
Илюзиите, че пред прага на третото хилядолетие светът изживява нов век на просветление и хармония и въпреки всичко все пак еволюира от правото на силата към силата на правото, окончателно и безвъзвратно се разсеяха. Едва ли отсега нататък ще се намери нормален човек на планетата, готов да приеме ООН за нещо повече от говорилня. Оглавена от втория по важност генерален секретар на Клинтън след Солана, преданият на Вашингтон чернокож американски възпитаник Кофи Анан, предполагаемо универсалната организация и досега неведнъж бе използвана от САЩ като смокинов лист. Сега обаче и тази й роля бе пренебрегната, навярно най-вече заради неизбежната бюрократическа мудност, обусловена от задължителните все пак технически процедури на формалното спазване на устава й. След като и самият Анан официално окачестви натовската агресия като законосъобразна, трудно е да очакваме ООН, дори и при формалното й оцеляване, да запази тежест в световната политика, по-различна от тази на някогашното Общество на народите.
НОВОТО ПОСЛАНИЕ НА САЩ КЪМ СВЕТА,ЗАЯВЕНО В ОТКРИТ ТЕКСТ Е: "Ще си правим каквото си искаме без вече да си губим времето за дипломатическия камуфлаж на ООН и даже на НАТО, така че кротувайте."
Поне една част от света обаче ще си направи друг извод. "Ясно. Значи, ако не искаме да ни тъпчат, ще трябва да модернизираме ядрените си сили, както правят Русия и Китай. Или ако нямаме, да си създадем, както прави Индия. Или ако не ни стигат средствата за ядрени, да си произведем поне биологически и химически оръжия, в което набедиха Саддам Хюсеин. Дали основателно или не е друг въпрос, но идеята не е лоша."
Факт е, че производството и пренасянето на средства за масово унищожение става технологически достъпно за непрестанно разширяващ се кръг от държави. Налице е своеобразно "демократизиране" на това оръжие - така се изрази изтъкнат английски историк, който отбеляза и нарастващия му достъп за "неконтролирани от правителства групи". Дали неутрализирането на такива държави и групи е така осъществимо, както е показано в американските трилъри и филми?
Накратко, появява се още една много важна причина светът да става все по-неспокойно място.
Друг въпрос:
Каква ще е съдбата на НАТО особено след като половин век след своето учредяване открито даде да се разбере, че всъщност наистина е агресивен, а не "отбранителен" военен блок, както все още е записано в устава й? Една-единствена бойна операция проведе за петдесет години, и то - нападение срещу суверенна страна, която с нищо не го е предизвикала или застрашила. Засега американското пропагандно уравнение "НАТО = световната общност = Държавния департамент на САЩ" все още се възприема като аксиома, охотно или неохотно, от мнозинството европейски НАТО-жители.
Дали обаче ще бъде така, ако историческото разстояние от Белград до Ханой се окаже по-малко, отколкото до Багдад, и от Косово освен военни сводки започнат да пристигат и ковчези? "Що се отнася до вашите заплахи за военна интервенция на НАТО, вашите народи би трябвало да се срамуват от тях", писа Милошевич на външните министри на Англия и Франция. Срамът едва ли е основната мотивация на управниците на тези народи, но настроенията по време на избори - определено да. Политическата фауна на Западна Европа наистина издребня - на мястото на държавниците Дьо Гол и Аденауер днес виждаме политиците Ширак и Шрьодер. И в политиката обаче, както и в природата, дребните твари имат не по-слабо развит инстинкт за самосъхранение от едрите.
Подобна широкомащабна атлантическа солидарност за пръв път бе постигната по време на войната срещу Ирак. Тогава обаче бе обусловена от реални опасения за енергийната сигурност на Запада, а и в морализаторско-пропаганден план можеше да се представи като защита на нападнатата малка страна Кувейт, все едно Кипър, само че с петрол, Кипъра без петрол Анкара ще го оправи с добро. В Косово и двете условия - същинският повод и формалната причина за военна намеса - не са налице, и ще трябва да се дават обяснения, ако цялата история, както се очертава, се проточи по-дълго време, отколкото е било предвидено в Брюксел.
Случайно ли е, че за неотдавнашното подновяване на бомбардировките срещу Ирак Вашингтон успя да привлече за съучастник единствено лондонския си сателит?
Случайно ли е, че въпреки естествено победните военни сводки за въздушните нападения, цивилните и граждански НАТО-дейци мълчат като риби, когато им зададат въпроса какво ще стане, ако бомбардировките не сломят Белград и възникне необходимостта от атлантизъм по суша?
Трети въпрос: дали е наистина необратимо завръщането от "студения мир" към студената война? От днешна Русия на Елцин и Березовски наистина трудно би могло да се очаква нещо повече от беззъби дипломатически демарши с различна интензивност, докато нейният стопански, политически и медиен елит продължава да е под контрола на лица, в най-добрия за страната случай безразлични към нея и уязвими в личен план към шантажа на Запада. Това обаче е днешна Русия, не вчерашната, утрешната и вечната. Дали поредното национално унижение, агресията на което Москва, а не Белград, е същинският адресат, няма да ускори възраждането й, особено при днешната "демократична" формула на зрелища с намаляващо количество трохи от хляб?
Кандидатите за избран народ и herrenvolk безспорно ще са проиграли най-различни многовариантни прогнози в мозъчните си центрове, по всяка вероятност и с компютърно моделиране, и в крайна сметка са преценили, че рискът си струва. Ще напомним все пак, че и те грешат в прогнозите си. В прогнозата си за Виетнам, който уж трябваше да клекне за броени седмици. В прогнозата си за Иран, където три месеца преди бягството на шаха режимът му според ЦРУ бе "стабилизиращ фактор в района". В прогнозата си за Сомалия, където американският десант, предаван на живо по Си Ен Ен, бе прекратен веднага, след като сомалийците свалиха американски хеликоптер с осемнадесет войника и влачиха труповете им по улиците.
Белград направи единственият възможен избор за човешка общност, решила да отстои правото си да се нарича народ. Дали Клинтън е успял да проумее спецификата на балканската национална и културна чувствителност, когато е приел искането да даде на чиновника Солана зелена улица за тази авантюра? Едва ли - популярното изложение на американския президент за балканската история, предадено по Си Ен Ен на живо, би могло да удовлетвори един местен читател на "Ридърс Дайджъст", но ще се стори примитивно и на най-необразования балканец. Безсмислено е да си задаваме въпроса дали президентът на нация, зачената, родена и възпитана зад тезгях, поне е прелистил някоя книга на Иво Андрич. За американците, пък и за повечето западноевропейци, нашият район продължава да е преди всичко екзотика. Лошото е, че за техните частни уроци по история по правило се разплащат други.
Сред платците сме предвидени и ние, българите. За нас е замислено да плащаме с кръв, с пари, и с най-страшното - с повторното включване в цивилизационна зона, от която доскоро мислехме, че преди 122 години сме се измъкнали окончателно.
Администрацията в София, без да пита никого, предостави на американците за агресията им срещу Сърбия първо въздуха ни, после земята, а накрая вметна, че ще им даде и инженерна рота, уж с уговорката, че последното ще бъде направено единствено при евентуално споразумение с Белград. САЩ обаче вече започнаха да подготвят почвата и за нападение срещу Югославия със сухопътни сили.
Ако се стигне дотам - а вероятността за това, както казахме, се увеличава, ще си усложнява ли живота Клинтън с харченето на сънародници, когато за целта може да използва всякаква балканска сбирщина, чиито властници са готови да я изпратят на заколение даже и просто срещу обещанието за нови обещания?
Позволявам си да освежа паметта на читателите с някогашното участие на Турция в Корейската война. САЩ тогава поискаха войски от всички свои съюзници; повечето изпратиха по батальон или рота, като единствено Анкара хариза цяла дивизия аскер; американците веднага я изпратиха на най-трудния участък от фронта, където корейците също така веднага я смляха и от нея се завърнаха в Ана Ватан само около 200 души; после севернокорейски генерали писаха в мемоарите си, че турците са се били доблестно, но не са имали никакви шансове за оцеляване, тъй като американските им съюзници буквално ги тикнали в месомелачка; накрая, когато турските военни направиха преврат и обесиха държавниците Мендерес и Зорлу на Кучешкия остров в Мраморно море, им напомниха и това прегрешение.
След като знаем какво е отношението на синята администрация към българското национално начало, може ли сериозно да очакваме от нея да намери сили да каже "не" на което и да е искане на Вашингтон?
Още по-големи основания за бдителност ни дават последните политико-пропагандни изпълнения на сините администратори и медии.
В този възлов за историята ни момент
Иван Костов не откри нищо по-умно от просветляването на народа с популярни Мартенски тезиси за българските национални ценности и интереси, а сините вестници ни обясниха, че трябва да пазим АЕЦ в Козлодуй от сръбски бомби, а не от средите на Европейския съюз, които и по Интернет описват българското стопанско бъдеще като аграрно-туристическо.
В поредна пледоария президентът Стоянов повтори некои по-раншни свои съображения по външната ни политика. Общ смисъл - нямаме избор. Ще му припомним, че държавникът, за разлика от политикана, и в най-трудните моменти има избор. Избор, който винаги изисква смелост. В случая смелостта да взема политически решения не по внушение или нареждане отвън, а при отчитане на настроенията на собствения народ, които Стоянов няма как да не знае - поне да не пречим на сърбите да се защитават от агресия по сценарий, приложим без каквито и да е модификации срещу България. Още повече, че поне на думи е радетел за запазването на европейската ни цивилизационна същност, а не за повторната й принудителна подмяна с анадолизиране.
Дано Петър Стоянов си даде сметка, че след като по силата на обстоятелствата се превърна от скромен адвокат в държавен глава не трябва да бави повече осъзнаването на новите мащаби на своята национална и гражданска отговорност. Дано разбере, че ще бъде запомнен. Безразлично ли му е как? Като Ж.М. Ж.? Най-лесно, разбира се, е да кажеш "Бабам! Бабам! " и да целунеш ръка.
Неотдавна починалият йордански крал Хюсеин бе единственият близкоизточен държавник, отказал участие в "Пустинната буря" срещу Ирак и в последвалото ембарго, като се позова на особеното за страната му значение на запазването на традиционно добри връзки с Багдад независимо от режима в тази столица. Това не се хареса не само на американците, но кралят и страната му не изгубиха уважението на света, което се разбра и при смъртта на монарха.
Съжалявам Стоянов. По време на президентската си кампания едва ли е осъзнавал, че може и да го очакват изпитания, по-трудни от замяната на бракоразводно шоу с политическо шоу. Съжалявам и Костов,но не му съчувствам, неглупав човек, но все пак неразбрал, че е опасно да се правиш на Стамболов, без да си Стамболов. Събитията ги изненадаха и това се отрази по любопитен начин на ораторските им склонности: единият започна да изневерява на словоохотливостта си, а другия - на мълчаливостта си. И все пак ще кажа - ами да са мислели, когато са се хващали на хорото.
Дори и в чисто бакалски план, по-разбираем за управниците ни: какво всъщност реално би могла да загуби България, ако кажат "не" на въвличането на страната ни в американската агресия срещу Югославия? Че ще им хлопнат под носа широко разтворените порти на ЕС и НАТО, обещани ни за утре? Че ще ги изгонят от "Партньорството за мир"? Че ще секне Ниагарата от чуждестранни инвестиции, дето ни е заляла? Че ще ни въведат шенгенски визов режим? Че ще ни изхвърлят от традиционните ни пазари от ОНД и арабския свят? Че ще ни сложат в разни черни списъци? Че ще въведат уж "санитарни" бариери за вноса ни в ЕС и ще ограничат квотите на България? Че ще ни заплашат да ни закрият АЕЦ и пътьом, цялата промишленост? Че ще спрат износа на субсидирани селскостопански стоки за нашия пазар? Че ще ни натрапят в управлението Александър Божков и Георги Прохаски? Не е ли крайно време властимеющите у нас да осъзнаят, че слугите по правило остават незабелязани, а с умеещия да каже "не" най-малкото се съобразяват?
Синята номенклатура тегли България към бездната. Красимир Премянов пред "Зора" в разговор с Минчо Минчев
- Г-н Премянов, най-напред бих искал да Ви благодаря за поканата в. "Зора" да вземе участие в националната среща на "Открит форум". Аз влязох в залата в момента, когато Вие в своя анализ споменахте една от най-често повтаряните и защитавани Вас тези: а именно, че синьото управление цели ликвидацията на България. Какво Ви дава основание и Вие да твърдите същото?
- След двугодишното управление на синята върхушка илюзиите за някакво развитие на българското общество рухнаха. "Програма 2001" се оказа пропаганден блъф. Да започнем със земеделието. Още през първия си мандат - 1991-1992 г., сините го ликвидираха. Страната бе превърната от водещ износител на селскостопанска продукция в държава, която внася картофи, ябълки, чесън, грозде, моркови, пилета, месо... В сегашното състояние нашето селско стопанство не се е намирало през цялата си история.
- Не че се хващам за думата, но "организирано" звучи направо зловещо, защото предполага умисъл, преднамереност... Обаче в същото печално състояние се намира и икономиката на страната. Познавате ли публикациите в "Нова зора" под общото заглавие "Стратегия на разрухата" от инж. Иван Пехливанов?
- Да, те съдържат покъртителни данни, но да продължа. Първо, икономиката ни губи конкурентоспособност. Деградира индустрията, която носеше приходи за милиарди долари. Второ, докато в световното стопанство текат процеси на разделение на труда и разширяване на външноикономическия обмен, страната ни все повече се оттегля от международните пазари и почти е преустановен вносът на технологии. Сриването на външните и вътрешните пазари вещае още по-печални резултати в търговския ни баланс през текущата година. Трето, повече от очевидно е, че фанфарните дипломатически воаяжи не отварят ни на йота вратите за нашите стоки. Обратното - родната икономика бере душа и е нетен вносител от развитите страни. Четвърто, структурната реформа застина на превратаджийските барикади от януари 1997 г. Трагикомичните упражнения в касова и масова приватизация и протакането на финансовото оздравяване в реалния сектор водят икономиката ни към трета глуха.
- Виждате ли начин да се излезе от вълчия капан, в който ни натика тази кастова икономическа стратегия?
- Може да се излезе само с радикално нова политика. В момента стагнацията е тотална. Поради липсата на индустриална политика продуктовата структура е остаряла, с лошо качество, с ниско технологично и техническо ниво. Да вземем пример с тютюневия отрасъл. Той окончателно рухна под ръководството на Йордан-Соколовия зет, като преди това чрез безсрамна цигарена афера милиарди левове влязоха в джобовете на сини активисти и в партийната каса на СДС.
- Имате ли представа за какви суми става дума?
- Около 11-12 млрд. лева се вливат в джобовете на синята номенклатура само от заплати и директорски бордове. Изобщо при това правителство българската промишленост умря. Проучванията показват, че народът се е върнал по потребление в епохата на натуралната икономика отпреди Освобождението. В България сега има около 2 % богати и 80 % практически бедняци, като сред първите почетно място заемат около 100 хил. сини активисти, техни роднини и приятели.
Приватизацията също се провали. Тя се превърна в голяма далавера на скрити сделки, тайни комисиони и сини партийни облагодетелствани. Чуждите инвеститори бягат от сегашното управление, от хаоса, корупцията, бюрокрацията, несигурността. Независимо че правителството прави всичко възможно чуждестранният капитал да завладее родните производствени мощности на безценица.
- Известно ми е, че левицата завеща на сегашното управление 24 подготвени приватизационни сделки за водещи индустриални фирми, които трябваше да донесат стотици милиони долари.
- Комбинацията от некадърност и нечувана корупция в приватизационните процедури превърна неотдавнашните печеливши фирми в жалки развалини със съмнителна музейна стойност. Пълен крах претърпя и измисленият модел за някакви суперпосредници. На практика сегашното управление е подложено на инвестиционен бойкот. Чуждестранните инвеститори не се интересуват от пропагандата на управляващите, а от реалното състояние на икономиката.
- А каква е съдбата на вече приватизираните предприятия?
- Оказва се, че в повечето случаи не работят по-добре и не изпълняват обещанията си за инвестиции и заетост. Продажбите им спадат и финансовото им състояние се влошава.
- И кой има изгода от всичко това?
- Резултатите от приватизацията обслужват само един тесен олигархичен кръг и са против интересите на българския народ. Тайно и на безценица се раздава, разграбва, унищожава България - собствеността на милиони живеещи във все по-страшна мизерия българи. Спекулацията, корупцията и ограбването на народа са издигнати в ранг на държавна политика.
- Какво е отношението на чуждестранните покровители, тъй наречените кукловоди, към сегашните управляващи?
- Независимо от неоколониалната и компрадорска политика на управляващите, които цели две години залъгваха българския народ с външна подкрепа, каквато били получавали, дефакто те се оказват във все по-голяма изолация. А по същество ние се отдалечихме от европейската интеграция. Достатъчно доказателство за това е последното решение на вътрешните министри на Европейския съюз за запазване на Шенгенската "желязна" завеса срещу нас. Интервюто на Иван Костов пред "Ройтерс" по същество е признание за провала на управлението, а самият президент пък съобщи, че през двегодишното си президентстване е бил 32 пъти в чужбина, т.е. на всеки 20 дни е пътувал. Без да питаме колко струва това на българския данъкоплатец, за да не бъдем излъгани, ще припомним, че на швейцарския президент не се разрешава да излиза в чужбина повече от два пъти, за да не харчи нахалост държавни пари.
- Как ще коментирате статистиките за успехите на правителството?
- Дори и чиновниците от Международния валутен фонд вече не вярват на статистическите фалшификации на управляващите. Неслучайно започнаха ежемесечен мониторинг върху действията на правителството.
- И какво ще се получи с вричанията за "влизане в Европа"?
- Политиката на Костовото правителство ги превърна в недостижим мираж. България е в безпътица. Никога у нас не е имало такава масова бедност. А само преди десет години по жизнено равнище бяхме измежду средноразвитите държави в света.
- Една от малкото щекотливи теми, които платеният периодичен печат си позволи да коментира по-обстойно през последните седмици, беше закриването на Славянския университет. По този повод какво е Вашето гледище за състоянието на българското образование?
- И неговото равнище рязко спада. И то във време, когато в т.нар. цивилизовани страни правителствата засилват вниманието си към образованието и подготовката на човешки капитал. Управляващите у нас закриват университети! Главоломно занижават качеството на средното образование и стремително го денационализират, редуцирайки наполовина уроците по история в училище. Науката в страната е оставена на доизживяване. Културата е почти ликвидирана и заместена с чужда масова култура на екшъна, трилъра, насилието, озвучена с наш примитивен фолк. Министерството на културата се занимава главно с това да затрива светилища на националната култура като Националния исторически музей и Националната художествена галерия.
- Вие обрисувахте зловещата картина на пълна разруха. Същите "гледки" се явяват все по-системно и по страниците на вестник "Нова зора". Защото последните, които ще затворят очи пред истината, сме ние, "наивните националисти", както ни квалифицира един телевизионен водещ. Всъщност истината не понася епитети и квалификации. Тя си е истина и толкоз. Ние я наричаме национална катастрофа. Съзирате ли "наивитет" в това определение на състоянието, до което последните управници доведоха България?
- България днес има правителство на ликвидацията. Политическата му характеристика е на дясно авторитарен режим. Позовавайки се на Зб. Бжежински, можем да го определим като "мек тоталитаризъм". "Мек", защото формално съществува опозиция, конституция, няма кървав политически терор, и все пак "тоталитаризъм", защото се сливат партия и държава, премахва се разделението на властите, налага се монопол върху основните медии и на практика се възпира свободата на словото, полицията се използва за политически цели, по същество се ликвидира местното самоуправление и всички най-важни дейности се съсредоточават в ръцете на 28-те правителствени областни чиновници.
- Чии интереси обслужва "мекият тоталитаризъм"?
- Социално-икономически режимът изразява интересите на компрадорско-клептократската и висша реститутска олигархия, която бърза да прехвърли в свои ръце всичко, което е останало от огромното богатство, създавано от народа ни в продължение на близо половин век. По-широката база на този режим е синята номенклатура, на чиито интереси е подчинена цялата система от държавни органи, нормотворческата дейност и административната реформа.
- Вие сте добре запознат със социално-икономическата обстановка в страната. Каква е реакцията на народа, тъй като информационният терор, цензурата и манипулацията скриват видимостта към същинското отношение на българите към управляващата върхушка?
- В страната спонтанно и непрестанно избухват протести, стачки, митинги срещу управляващите, но тоталният контрол, особено върху електронните медии, засега не дава възможност те да прераснат в мощна лавина, която да свали синята върхушка. Такава жестока цензура не е имало от 40-те години насам.
- Всъщност най-важната сводка за извършените тежки престъпления би представлявал един прецизен анализ на извършеното от правителството. Да вземем само закона за лустрацията, лицемерно отменен от Конституционния съд.
- На практика лустрацията бе реализирана тотално и затова такъв закон за сините бе вече излишен. Пак повтарям, в България днес няма разделение на властите. Законодателната, изпълнителната, съдебната, информационната, икономическата, президентската - всички ги командва "Раковски" 134 и лично Иван Костов.
Огромната част от българите разбира колко пагубна е сегашната политика, но не намира алтернатива. Поради това въпреки очевидната антинародна дейност на управляващите няма масова готовност за премахване на синята номенклатура, която тегли България към бездната, към окончателния й крах.
- Същите констатации и съждения в различни варианти, от аналитични и проблемни статии до най-лаконичните коментари и прогнози, нашият вестник прави, откакто синята стихия връхлетя България - още от времето на американската марионетка Филип Димитров. Управленското текучество в този период беше почти равностойно на главоболното през социализма текучество на работници в жп завода. Макар и редовни читатели на "Нова зора", никой от изредилите се на държавното кормило не се стресна от сериозно обоснованите ни провиждания. В древността лошите вестоносци ги убивали. А сега ги изслушват внимателно, правят си каквото поискат или което им е наредено, след което, позовавайки се на запаметеното от вестоносците, критикуват своите приемници във властта. За девет години това стана практика и затова може би още сме живи въпреки бълнуванията на г-н Иван Костов за погребания български национализъм.
В този разговор вашите и нашите позиции, що се отнася до разбора и изводите, съвпадат. Само че читателите, чиято интелигентност не отстъпва на Вашата, с разбори и изводи от доста време насам не се задоволяват. Нужен им е отговор на въпроса "Что делать? "... Да не би ироничната съдба отново да ни връща към Чернишевски?
- Страната настоятелно се нуждае от нова икономическа политика.
- Съкращението на руски е НЕП, г-н Премянов! Ако ми позволите тази шега.
- Въпросът не е в названието. Нека бъде и НЕП. Въпросът е каква политика може да бъде печеливша в условията на пълен погром, по-страшен отколкото след всички войни, които България някога е водила. Какво да правим във време и ситуация, когато нито една от преди проверените рецепти не работи достатъчно ефективно? Накъде да се върви оттук нататък? Кои са опорните точки на една алтернатива на сегашното управление?
- Можете ли да отговорите на тези Ваши въпроси?
- Да. Ще се опитам да отговоря на десет основни въпроса.
Първият: неизбежна първа задача при една алтернативна програма (не от желание за мъст или стоварване на всички отговорности върху дадени глави) е рекапитулацията на вината. Не може да избегне от отговорност сегашното управление за заграбеното от него. Следва да се види колко е заграбено, от кого и как съответните средства да бъдат възстановени. Това включва прехвърлените в сини фондации средства, в синята партия, както, разбира се, и комисионите, дадени на сини чиновници. Наложително е също да се обследва произходът на авоарите на новодомците в многоетажните палати, част от които са новоизлюпени политици. Откъде се взеха парите, с които лично приватизираха скъпи обекти, държавна и общинска собственост, факторите от синята номенклатура? Кой плаща гигантски суми на управляващи и опозиция, за да учат в хиперскъпи колежи в Швейцария, Америка, Великобритания и т.н.? Следва да се състави пълен опис на имотното състояние и източниците на приходи както на синята, така и на червената номенклатура. Да се разследват и цял ред афери, които днешното управление потулва, и да се тръгне по дирите на заграбените милиарди, които да се върнат на държавата. Вторият: се отнася до активната индустриална стратегия. Държавата да концентрира усилията си за опазването на онова, което все още е останало от китовете на българската икономика. Тези предприятия се нуждаят от достъпно кредитиране, от стимули за иновации, от промяна на погрешната данъчна политика и подкрепа на експорта. Третият: би имал ефекта на локомотив за други отрасли на българското стопанство. Става дума за туристическата индустрия, която би дала тласъка на растеж и на свързаните с нея селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, строителство. Четвъртият: се отнася до данъците. Осигуряването на средства за бюджета и растежа означава както допълнителни радикални мерки за събиране на всички данъци, особено от сектора на сенчестата икономика, така и намаляване на облагането при реални производствени инвестиции, а също и благоприятни кредитни условия. Петият въпрос ще определя като най-тежък проблем за България през последните десет години - унищожаването на българските пазари. Стратегическа задача е да се върнем към традиционните си партньори, които все още имат спомен за нашите стоки. Неотложна е коренната промяна на сегашните отношения с арабските държави. Трябва да се прекрати опитът на днешните управляващи да превърнат в икономически протекторат на Турция. Тази стъпка е неотложна, защото иначе фаталните последствия за съдбата но Отечеството ни, ще бъдат неизбежни. Шестият въпрос е също жизненоважен. Той се отнася до икономическата интеграция на България с околните държави. Неотложно е разработването на съвместни регионални проекти на паритетни начала. Създаването на оста Турция-България-Македония-Албания, чрез която днес се реализират чужди глобални геостратегически интереси, трябва да бъде осуетено. В създаването на един нов регионален пазар, освен на Македония, особено внимание трябва да се обърне на Украйна, Молдова и Беларус, на страните от бивша Югославия, на Гърция. Седмият въпрос засяга валутния борд. Нашето мнение е да се подготвят условията за излизане от режима на валутен борд, евентуално в края на тригодишното споразумение с МВФ. Що се отнася до валутния курс, той едва ли ще продължава да бъде фиксиран дълго време. Но следва да се има предвид, че проблемите с конкурентоспособността на българския износ идват не толкова от високия валутен курс, а от ниската производителност на труда. Там трябва да се съсредоточат усилията за промяна. Осмият въпрос изисква изработването на цялостна дългосрочна регионална политика, която да спре бързонарастващата икономическа и социална поляризация, културната и религиозна диференциация. Деветият въпрос засяга селското стопанство. Ако не се вземат спешни мерки, сегашното ликвидационно състояние на земеделието ще се увековечи. Да се въведат незабавно защитни цени за основните селскостопански продукти. Няма развита държава, която да не въвежда защитен механизъм на изкупните цени. Илюзия са приказките, че земеделието ни ще стане конкурентоспособно и без субсидии. Външните пазари могат да преструктурират отрасъла и да влеят свежи пари в него. Десетият въпрос, който сигурно очаквате, се отнася до националната отбрана: да се преустанови ликвидацията на гарнизони и поделения, уволнението на офицери, хаосът в главите на началниците, безсилието и несигурността сред офицерството, да се укрепи защитата на южната ни граница, да се прекрати изпълнението на т.нар. военна реформа, съставена въз основа на лаически хрумвания и под чужда диктовка. По същество това е план за окончателното унищожаване на Българската армия. И не на последно място, Българската армия ще си остане безпомощна, каквато е в момента, ако се подценява руско-българското военно-икономическо сътрудничество.
- Г-н Премянов, Вашите животоспасяващи за България предложения звучат убедително. Друго е обаче успешно да се приложат на дело. И това вече се отнася пряко до ролята на БСП като основна политическа сила. Вие сам признавате, че след т.нар. провал на социалистическото правителство на вашата партия едва ли не е отнето правото да се обажда. Сам Вие признавате, че не само управляващите, но и Евролевицата, и други формации, натоварвайки с вина БСП, привличат допълнително симпатизанти и избиратели от нейните редици. Не мислите ли, че все още сте длъжници както на своите съпартийци и симпатизанти, така и на българските граждани по отношение истината за виновните за хиперинфлацията през януари 1997г., за политическата дестабилизация, за срива на българската икономика?
- Да, аз категорично настоявам БСП да каже цялата истина за своето управление, както и за всичко, което се случи през десетте години след 10 ноември. БСП трябва да признае двете свои фундаментални грешки през последните две години. Първата е, че действителните виновници останаха анонимни. Дестабилизацията на страната тогава бе осъществена от кредитните милионери, икономическите групировки и част от банковите кръгове с помощта на СДС и отделни личности в БСП, част от които се прехвърлиха в Евролевицата. Така се стигна по същество до икономически срив, така бяха ограбени последните спестявания на гражданите, така дойде и валутният борд.
По същество действията по атакуването на парламента и метежа от януари 1997г. са национално предателство и бъдещото ляво управление е длъжно да започне разследване за установяване на виновните. Но БСП продължава да прикрива вината на управляващите, скрити зад т.нар. февруарско национално съгласие. БСП трябва категорично да се откаже от капитулацията на 4 февруари и да заяви, че се отказва от Декларацията за псевдонационално съгласие, понеже тя е параван за тоталното синьо господство във всички области. БСП трябва да престане да бъде съучастник в престъпленията на синьото управление. Втората фундаментална грешка е отказът от обективна оценка на собственото управление, обслужвайки по този начин пропагандното клише за "провал". Така че БСП трябва най-после да спре да подхранва пропагандната стратегия на опонентите си и да прави невъзможни перспективите за връщането си на власт, сама сатанизирайки своето предишно управление. Жизненоважно е да се изяснят цял ред събития в страната и в БСП през последното десетилетие. Как стана така например, че през последните години от партията излязоха и отидоха в други формации голяма част от нейните зам.-председатели, членове на ИБ, председатели на парламентарни комисии и прочие? Същевременно ръководството се прави, че нищо не се е случило, очаквайки, че измамените от тези личности избиратели, симпатизанти и членове на БСП ще продължат автоматично да я следват? Няма да го бъде. Затова на новата сесия на 43-ия конгрес ще трябва да излязат наяве всички жестоки истини за това как през последните 10 години беше съсипана партията и страната ни. Иначе няма да можем да вървим нататък.
- Последният въпрос, поставен междувременно от натовската военна агресия срещу братска Югославия, е всъщност най-първостепенният по важност. Нещо повече, въпросът е съдбовен: за позицията на България спрямо започнатото от Северноатлантическия съюз изтребление на едноутробните ни славянски православни братя. Становището Ви, ако обичате?
- Изразявам категорично несъгласие с решението на управниците да предоставят нашето въздушно пространство на НАТО срещу Югославия. Не бива да позволим един братски славянски народ да се превърне в наш неприятел. Опасният сценарий срещу националния суверенитет и териториалната цялост на България не трябва да се осъществи. Да не отминаваме злокобния факт, че НАТО използва военна сила без решение на Съвета за сигурност на ООН. Агресия и военна интервенция - това се върши в момента. Народното събрание да отхвърли незабавно искането за предоставяне на въздушен коридор на НАТО. Всички българи патриоти да окажат организирана съпротива чрез масови митинги и други законови форми на протест срещу българоубийствената политика на сегашните управници. Настъпва часът за решителното противопоставяне на човекоунищожителната операция, наречена "Решителна сила".
- Аз пък решително разчитам, че пронатовската пропаганда на управляващите, която внушава чрез електронните медии, че БСП ще се възползва от настъпилата международна и вътрешна социално-политическа криза, за да прави "популистка" политика, ще бъде опровергана чрез адекватно на обстановката отношение на "Открит форум". В случая няма да коментираме колко рискована е употребата на термина популизъм. Той превръща народа на България в популация, понятие, което употребяват зоолозите. А дали днешното правителство на България действително не третира народа си като фауна предвид пронатовската ориентация на управляващото мнозинство!? Това е първото мое интервю, което завършва с горестно недоумение, а не с благодарност към събеседника. Когато на броени километри се лее наша кръв, обноските нямат значение. Ще кажа в заключение само, че българският народ разчита и се уповава на всички политически сили, които се противопоставят на кръволоците от благоденстващия Запад.
АЛХИМИЦИТЕ ОТ CNN
Не вярвам на Си Ен Ен по същата причина, поради която не вярвам и на радио Свободна Европа. Смятам, че щом някой финансира дадена медиа, той и ще определя какво трябва да казва и показва. "Свободна Европа" се финансира от бюджета на САЩ и американците определят как точно да обработва в тяхна полза общественото мнение в други страни. Това е съвсем справедливо и не ги укорявам. Те плащат, те поръчват стоката, за която си дават парите. Така е във всеки магазин, кръчма и публичен дом.
Ще каже някой, че Си Ен Ен за разлика от "Свободна Европа", е частна медиа и следователно независеща от правителството. Това е вярно, но само наполовина. Да е частна, частна е. Да е независима от Вашингтон, не е независима.
Американските власти прилагат двоен стандарт и в гражданското възпитание на своята и на другите нации. В САЩ е официална политика тезата "Right or wrong, it's my country" ("Права или крива, това е моята страна"). Подтекст - трябва да служа на властите й при всякакви обстоятелства. На младите американци се внушава, че е въпрос на граждански дълг и гражданска доблест да помагаш на полицията и разузнаването на своята страна. На младите чужденци - че ако се отнасят така към своята полиция и разузнаване, са долни доносници.
Не само американските кадрови разузнавачи, но и американците, живеещи по най-различни поводи в чужбина - бизнес, религиозни мисии, Корпус на мира и пр. - изпитват неподправен патриотизъм, когато помогнат с нещо на ЦРУ или други институции, провеждащи държавната политика на САЩ. Само по себе си - патриотично нещо. Лошото е, че държавната политика на САЩ почти винаги се изразява в нарушаване на държавния суверенитет на други страни.
Не правят изключение в това отношение и хората от Си Ен Ен - собственици, управители и изпълнители. Не правят изключение и в друго отношение: изслушват най-добросъвестно брифингите на правителствените институции за начина на отразяване на едно или друго събитие в света в съответствие с американските интереси и най-добросъвестно се съобразяват с инструктажа, който им е даден.
Бивш служител на компанията веднъж писа, че при постъпването в нея се изумил, че при предполагаемо предаване наживо с двама конгресмени то било най-старателно отрепетирано предния ден, и то два пъти, след като законодателите отредактирали въпросите, които да им задават. Компанията не го опроверга.
Предполагам, че тези похвати са по-скоро изключение. По правило се предпочита гареловският тип техника, очистена от крайностите й: представят се уж позициите на двете страни без собствен коментар, но насочеността на привидно еднакво любезно задаваните към тях въпроси е съвършено различна; последната дума се оставя за представителя на добрите момчета; в телерепортажите се включват и кадри от телевизията на лошите момчета, но така се съчетават с другите, че да изглеждат максимално неубедителни; по същия начин се процедира и с въпросите на зрителите, задавани по телефона или по електронна поща - пропорцията на одобрителните и неодобрителните отзиви и на заоблените и бодлестите въпроси също винаги се оформя така, че да показва подкрепа на добрите момчета.
Едва ли е необходимо, пък и възможно, да описвам в няколко реда цялата техника на превръщане на бялото в черно и обратно. Пък и преди няколко години г-н Асен Агов, в битието си все още на екранен шоумен, при едно завръщане от САЩ заяви гордо, че носи оттам два куфара с книги, в които се обяснява като как се прави телевизия. Ако съдим по по-късните му изпълнения пред и извън камерите, май му е останало време да прочете само единия куфар, но това е друга тема.
Накрая, не мога да се въздържа да не дам два примера.
Единият, за цинизъм, макар че американците трудно ще изненадат някого с цинизъм. Примадоната или примолешоядката на Си Ен Ен - Кристиан Аманпур - предаваше кореспонденциите си от бомбардиран Багдад като репортаж от футболен мач и при един по-силен взрив дори възкликна "wow! " ("Леле! "), сякаш ставаше дума за вкаран гол, а не за убийство на хора.
Вторият пример е за допуснати професионални грешки, и то груби. Това, че няколко месеца ще представят на света похотливата импотентност на Клинтън като най-важно събитие в света, го разбирам. Това, че ще ни занимават с няколко хиляди албански бежанци, а не с половин милион сръбски бежанци, също го разбирам. Не разбирам обаче защо и в тези дни ни пробутват като кореспонденция за Косово архивни кадри от Босна. Защо в един момент на фона на треперещия от скръб и възмущение глас на диктора ни показват бежанци, вървящи по зелена трева, в следващия кадър, по дълбок сняг, в по-следващия, пак по зелена трева. С каква бързина се сменят сезоните в Си Ен Ен? Или пък ни показват нещо, което според коментатора е горящо село, а виждаме няколко запалени купи сено.
Бисерът обаче бе неотдавнашен репортаж за група албански бежанци, запътили се към границата. Според гласа на диктора, това са страдалци, прокудени от сръбските изверги. След по-малко от половин час гледаш абсолютно същите кадри, само че излъчени по италиански държавен телевизионен канал. Там обаче италиански журналист пита хората какво се е случило, а те му отговарят, че НАТО им е бомбардирало селото.
Трябва да се пипа по-чисто, ще речем на Си Ен Ен. Нали знаят, че зрителите им не са само американци?
СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ВРАЖДИ И ВОЙНАТА В КОСОВО
Противоборството между Сърбия и България възниква още през IХ в., има етнокултурна характеристика и продължава до днес. В новото време почти винаги доминират сърбите, подкрепяни от мощния блок Франция-Русия-Англия. Те именно създадоха на Балканите сръбска миниимперия, която днес е разсипана от самото развитие на геополитическото пространство. Такава миниимперия съответстваше на интересите на тези велики сили, а българите бяха един вид само бъдещи кандидати за включване в нея. Дори тогава, когато Тито и обкръжението му имаха смелостта да водят независима, често дори антисъветска политика, а България бе абсолютен сателит на СССР, съветската външна политика поддържаше сръбската политика и претенции. Особено показателен бе т.нар. "македонски въпрос", където съветското общество, съветското правителство, и най-обидното - руския хуманитарен разум в голяма степен бе на сръбска страна, въпреки неоспоримата логика на историческите факти.
Ако зависеше от Европа на Антантата, Югославия днес щеше да е същата страна на ръмжащи една срещу друга нации, но цяла и цветуща. Но вече не зависи от нея, а от интересите на Съединените щати и Турция, след договореностите в Малта, където Русия и славянството бяха предадени от княза на тъмнината Михаил Горбачов. Стратегията на Държавния департамент диктува разчленяването на Югоизточна Европа на максимален брой политически джуджета на принципа "етническа общност-суверенна държава". Целта е тези държавици да се държат в постоянно подчинение на принципа "divide et impera"(Разделяй и владей) и да образуват едно сателитно, санитарно пространство, насочено против Русия и Европа. Американската стратегия напълно устройва турците. Те се надяват в един определен момент малките, насъсквани една срещу друга "нации", да бъдат прибрани в границите на една нова империя, стигаща подстъпите на Виена.
Манипулациите на Запада и Турция засега постигат очевиден успех. В един или друг смисъл, почти всички днешни държави на Европейския Югоизток са манипулируеми, тяхното атомизиране е въпрос само на определен период от време. Засега истински се съпротивляват само сърбите.
Така сръбско-българският конфликт се превръща в реквизит от миналото, в история. Динамиката на общественото мнение вече показа, че са настъпили благоприятни промени в отношенията между сърби и българи.
Българският политически елит от дясната страна, който в момента е обикновена марионетка в ръцете на "великите сили", зае откровена антисръбска и протурско-американска позиция. Разбира се, правителството и мнозинството в парламента не смеят да формулират пред нацията истинската цел на своите нови господари, а мотивират поведението си с идеологеми за "комунистическата диктатура на Милошевич" и митичните права на човека за албанците в Косово. Тази позиция на правителството не се основава само на синдрома на компрадорството и блюдолизничеството. Тя търси своите корени в сръбско-българските вражди, в непоправимите поражения, нанесени от сърбите на българите. Тезата бе заложена още в прословутото "Начертание" на Гарашанин, ОСТАНАЛО В ОСНОВАТА НА СРЪБСКАТА ПОЛИТИКА НЕЗАВИСИМО ОТ ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ КОНЦЕПЦИИ. Следователно днес "десните" в България експлоатират ръждивите доспехи на миналото, не за да осъществят историческата позиция на много поколения българи, а да наложат налудничавата идея за световно господство и нов световен ред. Поражда се и едно съмнение - българските властици се надяват, че като компенсация за своята проамериканска и протурска позиция ще получат обратно Западните покрайнини, че и Македония дори. Като си спомним обаче действията им на погребално бюро за българската държавност и национализъм, малко вероятно е това да е техният мотив. Остава значи келепира: членството в НАТО, което би гарантирало битието им на туземна колониална администрация, яхнала своя народ.
Двама български държавници от Третото царство са имали стратегия за държавата - Стамболов - за просперитета, и Борис III - за оцеляването. Първият е успял много малко, вторият малко повече. "Десните" в България днес се изживяват като наследници на царството и неговата държавност. Те се хлъзгат по повърхността на събитията и фактите и рефлективно обръщат държавния кораб единствено по посока на течението. Решават проблемите от днес за утре, като се оправдават с "цивилизационен избор". Ето защо не могат да разберат кое е най-важното събитие в края на ХХ и началото на ХХI в., макар че им е повторено много пъти:
Сменено е съдържанието на термина "ВЕЛИКИ СИЛИ", сменени са интересите, позициите, възможностите. Останали са само рефлексите... Други са днес целите на Съединените щати, много различни от тези на Антантата и Централните сили в началото на века. Други са и плановете им за България независимо от нейното поведение. Опитът да бъде ликвидирана Сърбия, не Югославия, а Сърбия, показва, че преломът е достигнал своя връх. Косовската криза е лакмус, който ще определи накъде ще тръгне Евразия през следващия век. Но той ще определи и къде ще останат българите, които се намират в извънредно деликатно положение.
От началото на агресията на Запада срещу Югославия в българското общество върви една все по-засилваща се тенденция на симпатии към сърбите. Тя произтича от дълбокото благородство и липсата на зла памет у нацията, както и от чувството за справедливост и съпричастие в нещастието. Качества, които в метрополията на агресорите, разбира се, нямат никакво значение. Симпатията има и друг корен и той се нарича ЗДРАВИЯТ БЪЛГАРСКИ СМИСЪЛ, какъвто винаги е имало в съзнанието на обикновените българи и винаги е отсъствал от съзнанието на политици и държавници. Инстинктивно българите усещат, че времето е друго и докато се опитваме да отмъстим за денационализацията на македонските българи или да си върнем Западните покрайнини, може да изчезнем заедно със сърбите в небитието. Небитието, наречено паносманизъм, пантюркизъм, където вече сме били и помним добре резултатите.
Наистина напоследък социологическите агенции мълчат - не се обаждат MBMD-та или "Галъп"-и, за да тежи мнението на нацията у нас и "навсякъде по света". Не се отчитат рейтинги на политици, не се представят сондажи, не се броят... звезди по пладне. Защото тези агенции винаги служат на онзи, който им плаща, но все пак има една граница, до която може да стигне фалшификацията. Нагоре тя вече явно прозира и убива своите автори. Тази граница в българското общество е достигната по отношение на Косовския конфликт и социолозите търсят пролуки да се измъкнат от капана. А пролуката е само една - откровено да лъжат, криейки очи от деца и родители, или да кажат истината с риск да няма с какво да нахранят утре собствените си деца. Това е прозата на времето... Трябва да стане ясно, че краят на сърбите би бил край и на българите, гърците, румънците. Независимо колко време ще изтече, националните държави, които представляват гръбнака на геополитическия статус на Югоизточна Европа, ще бъдат сведени до незначителни икономически структури. Така историческите конфликти между тях няма да имат никакво значение, понеже ще доминира основният конфликт, този - между турците и всички тях. След Косово иде времето на Източните Родопи и Лудогорието, на Трансилвания, на Кипър и Егейските острови. У нас управляващите не го разбират, не го разбират и в Румъния, където се надяват на периферното си положение. Разбират го в Гърция, но там не разбират друго, а то е, че поотделно оцеляване няма да има, дори да си член на НАТО и Европейския съюз.
Традиционният идиотизъм на нашия политически елит от ляво и дясно се състои в дълбоката заблуда или наивна вяра, че слугуването е най-добрият начин за оцеляване и напредък. Историята учи, че слугата не е приятел и съюзник на господаря, а времената, когато Великите ценяха верността на своите геополитически и етнокултурни партньори безвъзвратно отминаха. Сърбия днес е последният пример за цинизма на великите сили... Днес да унищожат огнищата на онези вражди, които ги разделят. Ако искат да оцелеят, балканските народи и държави в новото време ще трябва да ги надскочат. И с аргументите на разума и интереса да потърсят опорите и факторите, които ще ги укрепят в бъдещия 21-ви век.
ЮГОСЛАВСКАТА ОПТИМИСТИЧНА ТРАГЕДИЯ
Океан от думи се изля за това, което става в Югославия, защото неотменима съставка на съвременните войни е пропагандната баталия. Хората, в това число и българите, са объркани. Нас ни лъжат и с телевизията, и с радиото, и с печата. Лъжат ни собствените ни депутати и министри, собствените ни пишман-партии, собствените ни псевдополитолози. Затова народът ни в своето болшинство не вижда ясно нито къде сме, нито накъде вървим. Разбира се, човешкият и славянският му инстинкт е верен, и затова девет души от всеки десет осъждат агресията на Съединените щати, дегизирана като агресия на НАТО, срещу една малка и слаба суверенна страна. Никой не може да одобри хладнокръвната садистична и разтеглена във времето касапница на беззащитни човешки същества. Изключения са само политическите кариеристи, които с американска помощ искат да се утвърдят на постовете си, за да превърнат червената кръв на жертвите в жълт метал за себе си.
Но това, което става в Югославия, не е игра на война, не е примитивен американски екшън като тези, с които ни отъпяват по киното и телевизията от десет години. По-точно ще е да кажем, че пред невярващите ни очи се разиграва операция "Политически земетръс", която обръща с главата надолу всички досегашни понятия, всички трудно създадени правила на играта, всички изстрадани (колкото и несъвършени да са) цивилизационни и морални норми, които през вековете стъпка по стъпка са превръщали двукраките канибали в съвременни разумни хора. Лидерите на Америка и съюзниците й ни показаха, че не се свенят от нищо, за да наложат грубите си интереси със сила и жестокост, както винаги е ставало в уж човешката история. Приказките за цивилизации, за трети хилядолетия, за нови световни редове се оказаха камуфлаж. Днешният свят е примитивен и бездушен, както светът от времето на Атила.
Защото от първия миг, когато останаха без сериозен съперник, който да ги възпира, Съединените щати и съюзниците им по НАТО се разбесняха като диви зверове. По същество логиката им за нов световен ред се изчерпва с примитивната дилема: или ще правите, каквото ви кажем, или ще ви унищожим. Но за разлика от първобитните, днешните всемогъщи държави са по-префинени, а това ги прави още по-отвратителни, още по-опасни.
Войната срещу Югославия е първата пробна битка на новия международен ред, в която се проверяват интелектуалните схеми на съвременните конкистадори на света. Затова тя е планирана да продължи до пълното разгромяване и капитулация на Югославия. Сега по полетата на нашата съседка се разиграва трагедия, която трябва да стресне за десетилетия напред не само Балканите, не само Европа, но и цялото земно кълбо. Сега се демонстрира пред всички - с помощта на атомните пропагандни бомби на Си Ен Ен, Би Би Си и прочее - разгулът на всемогъществото и безморалието на Запада.
Това безморалие е съзнателно и планирано. То трябва да наплаши всички потенциални опоненти до смърт, за да не се противопоставят на утрешните искания за капитулация от страна на САЩ. Прави са тези коментатори, които виждат в погребалните камбани на Югославия печалния звън и за останалия свят. Въпросът е само във времето.
Америка, като древноиндийския бог на всеобщото унищожение Джагернаут, е тръгнала да опожарява и присвоява цялата земя. Югославия е само първата хапка, която съвпада с новото време на еднополюсност и липса на баланси, уравновесяващи потенциалните агресори. Сега останалите хапки гледат, някои дори плахо протестират, но некоординираните им действия показват, че всички са се вцепенили от страх пред всесилието и безскрупулността на агресора. А той ще бъде безпощаден именно защото сега се решава дали в бъдеще ще вярват на заплахите му (та да се предават без бой), или отново ще трябва да вкарва в битката ракети и самолети, да доказва със сила и жестокост "правотата" на думите си.
Разбира се, крайната цел на Америка не е Югославия. Предполагам, че вече никъде по света не са останали наивници, които да си мислят, че НАТО е тръгнал да жали и помага на албанските бежанци. За НАТО е все едно както колко сърби ще изтрепе с бомбите си, така и колко албанци ще загинат в конфликта. Съединените щати имат глобални интереси, така че мярката им е земното кълбо, въпреки че сега на мушката са нещастниците от Сърбия, Черна Гора и Косово. Днес Съединените щати коват модел за завладяването на света, а НАТО (най-вече троянският кон Англия) угоднически им помага, за да докопа някое кокалче от плячката. Защото Америка никога няма да позволи (доколкото това зависи от нея) образуването на съюз от държави със своя воля, противещ се на американското господство. И ако утре Европа се опита да се интегрира по начин, който да я направи самостоятелна сила, Съединените щати ще ударят с ракетите и самолетите си по Париж или Берлин със същото нагло хладнокръвие, с което днес удрят по Белград и Прищина. Затова държави като Франция или Италия, които имат много по-дълбоки цивилизационни и демократични приноси в човешката култура от Съединените щати, днес играят срамната роля на покорни американски подгласници (а за уж социалистите, които са начело на правителствата им, дори не ми се иска да говоря).
Какво тогава остава да правим ние, сто и осемдесетте държави извън НАТО, които не искаме да бъдем роби на Америка? Нито повече, нито по-малко: да се обединяваме и да блокираме американската агресия навсякъде и във всичките й форми. И като първа задача - да спрем в най-кратки срокове и на най-добри условия сегашната агресия на САЩ срещу Югославия. Разбира се, като се уредят въпросите на албанците в Косово и се върнат там хилядите прокудени от американските бомбардировки и сръбската гневна реакция бежанци. Това не би било трудно, ако имаше искрено желание за решаване на този локален проблем. Но както вече казахме, проблемът не е локален, а глобален. И затова локалните въпроси ще останат да висят нерешени още дълго време. Америка няма интерес да ги реши, преди да е хипнотизирала света със своята мощ и хладнокръвно планирана жестокост. Америка трябва да победи, а дали това ще е с днешните "Томахавки" (долното стъпало на ескалацията), с утрешните масирани удари по цялата територия на Югославия или с другиденшните водородни бомби, изпепеляващи полуострова ни (горното стъпало на ескалацията) - това е, според нея, избор на противника й.
Такава е страшната логика на САЩ и тя не е нова, а от четири десетилетия, когато генерал Тейлър и други стратези разработиха утвърдената от президента Кенеди (съпартиеца и любимеца на Клинтън!) прословута доктрина за "гъвкаво реагиране". Тогава съществуването на Съветския съюз и Варшавският договор блокираше агресията на по-ниско равнище, но днес разгромът на Изтока заради предателството на перестройчиците и глупостта на техните предшественици прави съвсем реални вариантите за достигане до високите стъпала на агресията. Единствените оръжия на цивилизацията, а именно моралът и достойнството, са безсилни пред арогантността на физическата сила, пред апетитите на свръхмонополите за заграбване на цялото земно богатство. А каква е природата на тези господа, ние виждаме и по собствения си опит от новите български акули, които, без да им мигне окото, оглозгаха и окрадоха България и оставиха народа ни гладен, болен и обезверен.
Истината е, че никога преди, дори по време на Втората световна война, агресорите не са имали възможностите на днешните Съединени щати и техните покорни съюзници. Обяснението е просто - съвременната наука е всемогъща, затова и възможностите на въоръжените с нейните върхови постижения държави са безгранични. Героизмът на една обречена от тях нация може да ги спре, но само до време. Ако не й помогнат другите, бъдещите жертви на агресора, тя ще бъде премазана.
Но има и едно допълнително условие. Това е поведението на общественото мнение, особено в страните, които осъществяват агресията. Младежите и интелектуалците от САЩ, Франция, Германия и останалите натовски държави, хората с будна съвест от Балканите, моралните личности от цял свят трябва да надигнат глас против самозабравилите се авантюристи. Тези, които виждат висшите достижения на човечеството в неговия духовен потенциал, а не в ракетите и бомбите, трябва да се обединят и с моралната си сила да накарат агресорите да се замислят, а после да започнат разговори за разумно успокояване на конфликта, без никоя страна да бъде победена или унизена.
Срещу действията на НАТО са и Русия, и Китай, и Индия, и много други държави. Те трябва съвместно да работят за спиране на войната. Ако успеем да блокираме кандидатите за световно господство сега, когато правят първия си и още неуверен опит, може би ще се спасим. Ако днеска се провалим, утре ще ни бъде още по-трудно. А вдруги ден, когато разпалените апетити на днешните агресори насочат ракетите им към Русия или Китай, на жертвите няма да им остане нищо друго, освен да извадят картата с ядрените оръжия и междуконтиненталните ракети. Тази карта ще срещне същата карта у агресора. И тогава ще се окажат прави пророците от миналото, които предупреждаваха, че човешкият ум изпреварва в опасна степен развитието на човешкия морал. Днес пропастта между материалните възможности на човечеството и неговите духовно-морални възможности е станала нетърпимо голяма. Ако още сега не се опитаме да я намалим, а след това и да я засипем с благородство и вдъхновение, краят ни не само като цивилизация, но и като планета с живот на нея, ще бъде неизбежен. И първата проба за това, което ще бъде, е жестоката война в съседна нам Югославия.
Това е същността на въпроса. Съображенията за славянската солидарност, за Организацията на обединените нации, за сухопътната агресия на Турция в Югославия (а пътем и у нас), за дестабилизирането на Македония и България, за насилствената промяна на собствените ни граници и още хиляди подобни са верни и потенциално много опасни, но те са само следствие на по-голямата, на по-страшната истина. Ако не успеем да се справим с нея, останалото ще дойде постепенно, но неизбежно, така, както нощта идва след деня.
Време на подло лицемерие
Днес все по-ясно става, че агресията срещу Югославия се съпровожда с чудовищна кампания за дезинформация. Експлоатира се човешкото състрадание и пред очите ни се изопачават фактите, укрива се истината, подвеждат се наивниците.
Казват ни, че ракетните удари над Югославия се нанасят, за да се предотврати "хуманитарната катастрофа", от която са застрашени албанците от Косово. Че по-добре е да се приемат рисковете от кръвопролитията на ударите, отколкото да се изоставят стотици хиляди албанци да загинат по пътищата като бежанци. Ето това е прословутият "геноцид", в който се обвиняват сърбите и Милошевич.
Kакто се вижда, бомбардировките се мотивират с морални съображения, с неопетнен от нищо хуманизъм. И нито дума не се споменава за коварните замисли на агресорите. Нищо, което да напомня за корист, за геополитически интереси не присъства в речите на Клинтън, Тони Блеър, Ширак, Шрьодер. Всички следи са заличени и цялата кампания е прикрита с димната завеса на пропагандните щампи.
Няма да напомняме, че българинът не е неграмотен негър от Алабама, нито самодоволен бюргер от Германия. Българинът има изострено чувство за справедливост и търси истината, с каквито и пластове лъжа да е покрита.
Никой не може да ни убеди в "чистите" и "хуманни" цели на НАТО и САЩ, че варварската им акция цели да предотврати "геноцида" на албанците от Косово. Пред очите ни през последното десетилетие се разиграва драмата на кюрдския народ, но военните действия на турската армия не са квалифицирани като "геноцид". Унищожени са повече от 3000 кюрдски села, но нечистата съвест на европейските и натовски правителства мълчи. Милиони кюрди след опустошителните набези на турската армия напуснаха Източен Анадол и в огромни маси нахлуха в Европа и големите градове на Турция, които набъбнаха като отровни гъби след дъжд. И не кой да е друг, а президентът на тази страна, в която господства юмручното право и жесток полицейски режим, бе посрещнат у нас с почести и награден с най-високия български орден "Стара планина" от нашия "миролюбив" президент. Сцената на награждаването се разигра пред очите на цялата нация и това беше жалко зрелище на още по-жалки комедианти. Филибейският адвокат награждаваше президента, който избиваше своите така наречени "планински турци"-кюрдите.
Българският народ е закърмен с преклонение пред истината. Само отцепниците, вечните слуги на чужди господари, пригласят сега на фарисейския плач на Европа и НАТО, тези, които някога Ботев нарече "вампири" и "тирани". Пред очите на "цивилизована" Европа един древен народ, обитавал някога светите места на християнството, е избиван, прогонван и депортиран и най-страшното е, че повече от половин век, от 1948 година насам, великите сили хладнокръвно и с огромно безразличие се примиряват със съдбата на 3 милиона и 523 хиляди палестински бежанци. Старците, които преживяха израело-арабската война измряха прогонени и бездомни в палаткови лагери, а и синовете и внуците им стоят все още захвърлени в пустинята от "състрадателното" човечество.
Фактите, които съобщаваме, са от последния доклад на Службата за палестинските бежанци в ООН. 1 милион и 460 хиляди са арабите, които са бежанци в Йордания, от които 460 хиляди живеят още в лагери! 365 хиляди са в Ливан и 270 хиляди от тях са в лагерите! 365 хиляди са бежанците в Сирия, а 105 хиляди от тях са в лагери! В Ивицата Газа живеят 770 хиляди бежанци и 420 хиляди от тях са в палаткови лагери! 550 хиляди са в Трансйордания... Както се вижда, това са огромни човешки маси и съвременните господари на света гледат с безразличие на хората, лишени от земите си и родните си огнища, за да може да се възвиси върху костите им съвременната еврейска държава Израел.
По време на преговорите в Осло и в САЩ през 1998 г. Израел не отстъпи нито крачка по въпроса за бежанците. Дори искането за символично завръщане по родните им места на 100 хиляди бежанци бе категорично отхвърлено. Но кой потърси от Израел отговорност за съдбата на милиони араби? Кой ги бомбардира при отказа им да изпълнят десетките резолюции на ООН? Никой! И всички тези лицемери от Запада искат да повярваме в добрата им воля, в хуманизма им!
В последните години продължиха геноцидът над цели народи, за които средствата за масова информация мълчат или дезинформират световното обществено мнение. В Руанда загинаха 700 хиляди човешки същества при истинско клане на племето тутси и това престъпление бе прикрито. Кланетата извърши правителство, което се поддържаше и въоръжаваше от Франция, а и престъпниците намериха убежища в тази страна, както конгоанският главатар Мобуто, който доживя последните си дни във Френската Ривиера. Всичко това ставаше по времето на Митеран и социалистическото му обкръжение. И не е случайно, че същото това обкръжение участва във варварските бомбардировки над Югославия.
Но само това ли е? Нима светът не знае, че в момента по цялата планета се вършат невиждани кланета, върлуват "ескадроните на смъртта" на диктаторските режими. От Гватемала и провинция Чиапас в Мексико до островите на Индонезия се възстановява старият колониален режим и живота на милиони хора е в ръцете на престъпни банди, които наричат себе си правителства, и над всички тях господства зловещата воля на Съединените щати.
Точно в това смутно време на измамни сигнали, които ни водят направо в бездната, искат от нас да направим своя "цивилизационен избор" и да се наредим сред наемниците на НАТО. Ще кажем открито: Не, това не е нашият избор! Ние не вярваме на цивилизация по стандартите на НАТО и САЩ и нека никой не очаква от нас, че ще продадем първородството си за паница леща. България никога няма да се примири с позорната роля, която й натрапват!
Двойният аршин
Kакво е мястото на национализма и шовинизма в днешната мотивация на сърбите? В подавляващата си част,и най-вече по американско внушение, българските медии слагат знак за равенство между тези две понятия, така че сме длъжни да напомним различието между тях. Шовинизмът предполага претенции за превъзходство над други народи, а оттам, и правото да ги третираш като хора втора категория. Национализмът е просто синоним на патриотизма или родолюбието и предполага зачитане и защита на своето при уважение към чуждото.
Версията, налагана от САЩ на света, е друга. Когато Америка или някой от нейните съюзници и сателити си разиграва коня като Третия райх - това е патриотизъм. Когато някой им се съпротивлява - това е "грозното лице на национализма". Когато Клинтън заявява, че Америка е единствената свръхсила, призвана да възглави установяването на "новия световен ред" (как пък не се сетиха да потърсят формулировка не така дразнещо приличаща си с "новия ред на Земята"), това е патриотизъм. Когато Израел краде чужди земи, това е също патриотизъм, и при това особено възвишен, тъй като е зареден с възмездие (сякаш Освиенцим и Треблинка са дело на палестинци). Когато Турция избива кюрди на поразия, това е също патриотизъм. Когато палестинците си поискат своята половинка от Йерусалим, това е вече "национализъм". "Патриотизъм" по американски проявяват украинските крайни шовинисти, когато се зъбят на Москва. Когато тя ги постави на мястото им, това е вече "национализъм", при това "великоруски и имперски". И така нататък.
Преминавали ли са сърбите границата между национализма и шовинизма в най-новата си история? Определено да, и от това сме патили най-много ние, българите. В исторически план обаче днес виждаме, че сърбите всъщност са изгубили най-много от поднесената им на тепсия Версайска Югославия, в която голяма част от националната им енергия бе разпиляна за натрапване на хегемонията им над другите народи, натикани против волята им в тази насилствено създадена държава.
Ще дам само един пример: както навремето Сталин обяви част от руския народ за "белоруси", така и Тито създаде изкуствената "мюсюлманска нация", и така на мястото на естествените вътрешноадминистративни единици се появиха разширените контури на днес враждебната на сърбите държава, призната най-първо от Ж.М.Ж.
Ще пропусна черните страници на двустранните отношения и ще запитам: Идилични ли са днес българо-сръбските отношения и ако не, само безгръбначната политика на софийската администрация ли е виновна за това? Определено не. Братските чувства, които повечето българи изпитват към сърбите, съвсем не се радват на същата взаимност. И след 1989 година повече или по-малко дискриминационното отношение, проявявано към нашите сънародници в Западните покрайнини, не секна. Вина за това имат властите в Белград, които така и не осъзнаха необходимостта да отслабят подозренията към тях откъм източната им граница. Също и всички без изключение български правителства - на БСП или с нейно участие, както и на СДС.
