Група "Галатея" взе голямата награда на фестивала "Бели ружи"
Варненската група за стари градски песни "Галатея" се завърна вчера от фестивала "Бели ружи", който традиционно се провежда във Велико Търново. На приключилия в събота фест на старата градска песен "Галатея" е взела голямата награда. Солистите Мария Антонова и Йордан Попов също са спечелили две награди за индивидуално изпълнение. На фестивала във Велико Търново са взели участие групи и изпълнители от цялата страна. Проявата е организирана от община Велико Търново.
Сега на група "Галатея" й предстои подготовка за I национален фестивал на градската песен "Море и спомени", който ще се проведе на 16 и 17 май във Варна.
За 3 секунди 1000 таксита научават за крадена кола
Сдружението е регистрирано в края на януари, но истинската му дейност започва преди две седмици. Разбере ли някой от шофьорите, че е откраднат автомобилът му, за три секунди съобщението се приема от около 1000 таксиметрови шофьори в града. Това автоматично снижава почти до нула шанса на автокрадеца да избяга или укрие автомобила. За последните 7 - 8 дни шофьорите на такситата са заловили десет крадци. Друга подобна организация в България все още няма. Венони Маринов е убеден, че съвсем скоро почти на същия принцип ще се обединят и шофьорите на таксита от по-големите градове.
Една от целите на сдружението е да се подпомагат финансово изпадналите в беда шофьори. Например Златин Банков, пострадал в петък вечерта при залавянето на крадеца на бургаски микробус марка "Мерцедес", ще получи средства за пълното възстановяване на автомобила си. По решение на ръководството на сдружението му се предоставят безплатно и две карти за почивка в курорта Пампорово. Фирмите - участнички в сдружението, вярват, че до няколко месеца кражбите на леки автомобили в града ще намалеят наполовина.
Клуб "Вар(т)на" представя книга изложба
Клуб "Вар(т)на" утре показва пред изкушената аудитория новия си проект. Място на действието - галерия "Тед", виновници за събитието - Ангел Ангелов, Бранимир Антонов, Веселин Димов, Владимир Иванов, Цветан Кръстев. Петимата художници, които през февруари бяха завзели територии в градската галерия с пространствени форми, сега се събират в една книга под името "Харт". Страниците на два от екземплярите ще бъдат окачени в галерията.
Тиражът е скандален - пет броя. За утешение на артобществото художниците са отпечатали отделно графичен лист в тираж 50 броя. В листа всеки е представен с по една работа. Ангел Ангелов - с "Фетиш", Бранимир Антонов - със "7. IV. 1998 г.", Владимир Иванов заедно с Хосе Луис Пуебла се представя с "Испанска фантазия", Цветан Кръстев - със "Семантичен опит за спирала". Най-провокативно е участието в листа на Веселин Димов, който не е нарисувал нищо, а само е сложил име на бялото пространство - "Непроявена точка в обособено поле".
Самата книга се състои от пет глави - всяка написана от по един от авторите. "Написването" се изрязава в рисунки, колажи, рязана хартия. От материала идва и името на проекта - "Харт". За по-широкия кръг ценители "Вар(т)на" е отпечатал и 500 картички. Така действието с хартия излиза на три нива - рисуване, ръчен печат - сериграфия, и полиграфия.
Неизвестни паразити морят делфините в Черно море
При всичките е констатирана "плътна паразитна инвазия". При някои от умрелите животни паразитите са достигнали и до мозъчната тъкан. Проби от изхвърлените на брега делфини са изпратени за пълни токсикологични изследвания в Германия.
През последните няколко години специалисти от България, Грузия, Германия и Украйна са констатирали, че зачестилите заболявания сред делфините са резултат от влошаващото се екологично състояние на Черно море.
Между 1945 и 1950 г. делфините в Черно море са били около 2 милиона. През 1966 г., когато влиза в сила забраната за улова им, те са били около 55 хиляди. При последното преброяване през 1987 г. в Черно море е имало около 113 хиляди от тези морски бозайници.
Нови назначения за Гергьовден
Сред предложените за пенсия наред с шефа на ВМС вицеадмирал Христо Контров са заместник-началникът на ГЩ на ВВС генерал-лейтенант Кръстьо Кръстев и началникът на ВВМУ "Н. Вапцаров" - Варна, капитан I ранг Михаил Йонов.
Мястото на морски офицер № 1 ще заеме сегашният заместник-началник на ГЩ на БА контраадмирал Петър Петров, който е предложен за повишение в звание вицеадмирал. Генералски пагони се очаква да сложат още полк. Радион Попов, началник-управление "Контрол на въоръженията" - ГЩ, и началникът на ВКР полк. Господин Манолов.
За началник на Висшето военноморско училище е предложена кандидатурата на капитан I ранг Иван Желев от комендантството в София. За генералски пагони се стяга началникът на ВВУАПВО "П. Волов" - Шумен, полк. Иван Динев.
Социални работници ще помагат в борбата с наркоманията
От днес до края на седмицата в Центъра за психично здраве започва обучението по проблемите на наркоманиите на десет социални работници от Регионалния център за социални грижи във Варна. Те ще работят във временните приемни, които ще бъдат разкрити към отделните кметства като част от програмата на групата за координация в борбата с наркоманиите към общината, съобщи д-р Валентин Жечев.
Очаква се до средата на май приемните да отворят врати. Тогава ще бъдат оповестени и техните телефони. Социалните работници ще приемат граждани, които имат сигнали или лични проблеми с наркоманиите. Адекватната им намеса изисква да са запознати отблизко с проблемите, затова е нужно и обучението им в Центъра за психично здраве, каза вчера неговата ръководителка д-р Детелина Велчева.
Специалисти ще дискутират свободата на медиите
Проявата е организирана от клуб "ЮНЕСКО", от Съюза на българските журналисти и ВСУ. Свои доклади по темата ще изнесат 9 наши медийни специалисти. Александър Ангелов, председател на Съюза на българските журналисти и вицепрезидент на Световната федерация на журналистите, ще говори на тема "Свободата на медиите". "ЮНЕСКО" и медиите ще бъдат в центъра на доклада на доц. Тодор Петев, ръководител на катедра "ЮНЕСКО" в Софийския университет. Контролирането на медиите чрез рекламата ще бъде разгледано от доц. Христо Кафтанджиев.
Доц. Милко Петров ще се спре на журналистиката, властта и капиталите. Доклади ще изнесат още доц. Здравко Райков ("Пъблик рилейшънс - елегантният контрол на медиите"), Георги Калагларски ("Медийна и обществена нетолерантност"), доц. Петьо Деянов ("Медиите в наведена поза"), доц. Петранка Филева ("Икономически натиск върху медиите") и Милен Вълков ("Насилието над медиите в Третия свят").
Семинарът, посветен на Деня за свобода на медиите, ще се проведе във ВСУ "Черноризец Храбър".
Ще печелим ли милиарди от канала Русе - Варна
Предисторията
Идеята за плавателен канал Русе - Варна датира още по времето на Митхад паша. При строителството на жп линията и възстановяването на пряката пътна връзка, съществувала между Черно море и Дунав, далновидният турски държавник съзира необходимостта от прокарването и на успореден на други две пътни артерии воден коридор като най-пряк път по вода от Европа към Близкия и Далечния изток. При равнището на техниката и възможностите на турската империя по онова време прокопаването на канала е граничело с мечтата. И все пак тя е завещана на поколенията.
1927 г. Директорът на варненското пристанище излиза с публикация, в която предлага да се прокопае каналът от Черно море до Дунав, а първият инициатор на идеята от това време е Българското инженерно-архитектурно дружество.
Около 1930 г. Преди да започне прокопаването на плавателния канал Черна вода - Констанца (1931 г.), известният български учен проф. Бешков прави проучвания и публикува поредица от материали, в които икономически и геополитически обосновава необходимостта от такова съоръжение през българска територия.
1970 г. Колектив от варненски проектанти с ръководител арх. Марчо Стоянов при разработването на генералния план за развитието на Североизточна България предлага на възложителя една "Урбанистична хипотеза" в мащаб 1:200 000, която включва прокопаването и на плавателния канал.
1970 - 1972 г. Докторът на географските науки проф. Марин Деведжиев, по-късно сътрудник в БАН, доказва икономическата изгода за България и Европа от създаването на пряката водна връзка Черно море - Дунав.
1972 г. ИНП "Транспроект" започва перспективни проучвания за изграждане на вътрешни водни пътища.
1974 г. Икономисти с ръководител доц. д-р Стефан Хрелев, преподавател във варненския Икономически университет, ръководител на известния и в чужбина Център за комплексни, регионални анализи, прогнози и стратегии, утвърден наскоро сред видните личности в научноизследователската и научноприложната област в 14-ото световно издание "Кой кой е в света", доказват, че при тогавашните условия каналът - съоръжение с комплексно предназначение, изключително сложно и с огромен обем инвестиции, ще се изплати за около 25 години.
Бездействие и недалновидност = милиарди долари пропуснати ползи
Тъжна картина представлява варненското пристанище. Не зная дали нарочно предизвикан или случайно появил се вятър обрули неговите кейове, но мижавите няколко кораба, които акостират тук, са от безспорните доказателства, че тази българска врата към света бавно се притваря за ужас на хората, които си вадят хляба с морския бизнес.
Морската ни столица лека-полека върви към абдикация. Така че закъснелият най-малкото с десетилетие проект за създаването на консултативен съвет за нова морска стратегия на Варна (бр. 77 от 6 април на "Народно дело") едва ли ще успее да върне имиджа на града, щом ще започва да консултира на парче: днес генерален план на пристанище, утре безмитна или икономически свободна зона, вдругиден териториално-устройствено решение... Съобразяването на тези и други парчета с разработването на новия общ градоустройствен план на Варна може да е много престижно за управление "Архитектура и благоустройство" в една община, но е далеч от истината за каквато и да е морска стратегия на града и района, който се простира не до Девня (пристанище Варна-запад), а до Русе (края на водната връзка през България Черно море - Дунав). Поради това едва ли би се отразило съществено на стратегията на морския бизнес назначаването на заместник-кмет по морските въпроси.
Всяка стратегия изисква включването на всички стратегически сили в разработването и реализирането й. А те ще са толкова по-успешни, колкото повече се защитават и налагат глобални идеи за развитие, легнали на сърцето на депутати, на кметове, на областни управители, на бизнесмени, които да лобират за просперитета на Варненска и Русенска област поне с малка част от ентусиазма, старанието, непримиримостта и страстта на хората, участвали в разработването им много преди 1998 г. Далеч от реализирането на такива идеи едва ли биха останали и събраните неотдавна от варненския кмет инж. Христо Кирчев (инициативата заслужава само адмирации!) представители на Морската камара, на Регионалната асоциация на корабните брокери и агенти, на Варненската търговско-индустриална камара, на Съюза за стопанска инициатива, на пристанище Варна, на "Параходство "БМФ", Варненската корабостроителница, КРЗ "Одесос", "Флотски арсенал", "Корабно машиностроене", както и на големите частни фирми от морския бранш.
Отчаянието е от най-лошите съветници. За тази мисъл се сетих, когато вече се почувствах съпричастен на една от тези идеи, с реализирането на която ще отворим вратата на страната ни към Европа не с политически, а с далеч по-надеждния икономически ключ. След всяко второ от десетината имена на специалисти, посветили ако не по-голяма, то значителна част от живота си на проекта за прокопаването на плавателния канал Русе - Варна, чувах: "Той се отчая и се отказа от борбата."
Подхващам отново темата със скритата надежда, че тези, които изричат тези думи, не са прави. Защото не допускам някой да разлюби рожба, на която е посветил най-хубавите години от живота си, мечтите си, творческото си вдъхновение. Дори и да му е додеяло да се бори, човек пак би се върнал при старата си любов, щом знае, че тя не е само чувство, а и още нещо много съществено: далновидно предвидена полза за народ и държава, разработки, които не са коригирани от времето, промени, които дават нов облик на цели райони от страната, работа за стотици хиляди и т.н.
Всеки втори, когото запознавах с идеята, я посрещаше с песимизъм: как ще посрещнат осъществяването на най-пряката връзка Дунав - Черно море съседите от Турция и Румъния (като че румънците мислеха за нас, когато прокопаваха според специалисти навигационно опасния за корабоплаване канал Черна вода - Кюстенджа, или пък турците ни дават преференции при преминаването на нашите кораби през Босфора!); Франция лобира за Румъния, САЩ - за Турция, зад нас няма кой да застане; едва ли ще се намерят смели и надеждни инвеститори за такъв мащабен проект и т.н. Но аз продължавам да диря хора от различни поколения, които са участвали в разработването на проекта, готови заедно да разбуним задрямалата активност на депутати, министри и прочие управляващи (те учудващо рядко замръкват и осъмват в собствената си страна) по морската стратегия на България в името на просперитета й.
Контактувам с неколцина от специалистите. С радост констатирам, че още са запалени по проекта. И докато "на първо четене" назовават имената на други специалисти, за които предполагат, че още не са загубени за каузата, предлагат различни варианти за изтупване праха от забравения проект, чиято 12-томна документация лежи в сейфовете. Предложенията им варират от неофициална среща на разработвалите идеята, през предварителен разговор по темата при варненския областен управител до сформирането на екип под егидата на министър-председателя, който бързо да актуализира проекта в условията на пазарната икономика, да подготви оферти за прокопаването на канала, а правителството да ги предостави на вниманието на потенциални инвеститори от Европа и света. А те едва ли ще се отнесат скептично и ще загърбят идея, която проектира да се използва в още по-голяма степен евтиният воден транспорт, да се свърже по най-прякото трасе Черно море с общоевропейската воднотранспортна система по диагонала Северно море - Хамбург - Варна, да се съкрати с близо 1000 километра пътят на пренасяните стоки от Атлантика до Черно море, да се спестят от три до четири денонощия при превоза на товарите и т.н.
Хубаво е, че хора като арх. Марчо Стоянов, доц. Стефан Хрелев, инж. Димитър Кебеджиев и други специалисти са готови отново да се включат в реализирането на идеята, която е неотменна част от морската кауза на България и в частност на Варна. Благодатно е, че ръководител на "Булплан", на когото е възложена разработката на генералния план на града ни, е арх. Стефан Стайнов, специалист, участвал в разработването на проекта на плавателния канал Дунав - Черно море, който би могъл, ако това своевременно му се възложи, изцяло да съгласува два проекта, за да не се окаже след време, че предвиденото по новия градоустройствен план на Варна е преждевременно остаряло, нецелесъобразно, несъобразено с реализирането на глобалните идеи от морската стратегия на страната ни, към които безспорно се числи прокарването на водната връзка Русе - Варна.
И ще е най-малкото недалновидно да се пропусне моментът, в който може да се предвиди перспективата, да се предизвика интересът на чуждестранните инвеститори. А те са предпазливи, защото често ги занимаваме, най-меко казано, с недалновидни или дребномащабни проекти. Английско списание наскоро е поискало скици от вариантите за прокопаването на канала Варна - Русе вероятно за илюстрация към материал по темата. Управлението на канала Рейн - Майн - Дунав отдавна подканя българската страна да извърши едно задълбочено маркетингово проучване. Мнозина чужденци - потенциални инвеститори, наострят уши, щом чуят за мащабния проект. Само ние, българите, си траем и не ни пука, че пропускаме възможността да разкрием стотици хиляди работни места, че огромна част от товаропотоците от Средна Европа, скандинавските и балтийските страни по посока на Черно море, Близкия и Далечния изток заобикалят страната ни, че губим годишно (само от такси от корабоплаването по канала) близо милиард долара, че дейности, които са естествено присъщи на България поради географското й положение, пълнят хазната на други държави, че черноморските ни пристанища са в пълна зависимост от схемата на корабоплаване в Босфора и Дарданелите... Професор Марин Деведжиев, доктор на географските науки, още през юли 1994 г. призова в своя публикация: "...Нещата се развиват така, че трябва добре да се смята. Но и да се бърза. България няма право да губи време..."
Ще се стресне ли някой депутат, министър или друг български управник, че само от датата на този призив са минали почти четири години?... 300 чуждестранни туристи откриха сезона
На 30 април, на 1 и 2 май на малки порции дойдоха първите летовници. В "Ривиера" германците, изпратени чрез "Некерман", ще обитават хотел "Лотос", в курорта Свети Константин ги чака двузвездният "Корал". Гости от Германия посрещна и "Слънчев ден".
Днес на Албена отварят врати 9 хотела, в които ще отседнат първите групи от Русия и Германия. Сключени са договори с известни туроператорски фирми, които ще осигурят гости и от Франция, Англия, скандинавските държави.
"Надяваме се този сезон да е по-добър от предишния" - заявиха експерти по маркетинга. 500-те легла в "Ривиера" се очаква да обслужат над 11 хиляди летовници, през хотелите "Корал", "Чайка", "Лотос", "Прага", вилното селище Летовище, все още собственост на "Св. Константин и Елена", ще преминат над 6 хиляди летовници - от Германия и прибалтийските държави, също от Англия и Холандия.
Въпреки все още неясната собственост заради масираната продажба на хотели и ресторанти фирма "Златни пясъци" също откри на 1 май сезона с германски и руски гости. В края на февруари изпълнителният директор Николай Недков заяви пред журналисти, че легловата база е продадена изцяло. През зимата бе проверена законността на обектите в комплекса, като преобладаващата част от нередовните заведения беше премахната. Обновени са хотелите "Сирена" и "Амбасадор". С художниците, които от години са живата атракция на курорта, е постигнато споразумение за статута на техните импровизирани ателиета и таксите, които ще плащат за тях. С много малки изключения заповедта за преустановяване на всички ремонти в комплекса след 1 май се изпълнява.
Приблизително 13 хиляди легла ще посрещат летовници в петте елитни курорта по Северното Черноморие през сезона. Проверка на "Народно дело" установи, че към 4 май в тях ще почиват 300 гости от 6 европейски държави.
