СТФ очаква работа на Пристанище Бургас
Дълбачки и смукачки на варненската фирма "Строителен и технически флот" ООД (СТФ) вече няколко месеца прочистват от наноси и тиня утаителя на р. Провадийска. Инвеститори на обекта са ИА "Морска администрация" и консорциум "Девня", в който влизат "Агрополихим", "Солвей-Соди", "Полимери" и ТЕЦ Девня. Досега са обработени около 12 хиляди куб. метра земна маса. През следващите 3 месеца изкопаната от дъното утайка ще се събира в специалното складово депо между Фериботния комплекс и Пристанище "Варна-запад". Съществуващите в района депа обаче изчерпват възможностите си и трябва да се намерят нови терени за драгираната дънна маса, е категоричен в преценката си Феликс Чарчиев, управител на фирмата. След като бъде приет Законът за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата, с този належащ въпрос ще трябва да се занимае и наскоро учредената пристанищна администрация. Когато тя заработи пълноценно, част от събираните пристанищни и канални такси вероятно ще бъдат вложени в поддръжката на пристанищната инфраструктура, като канали, кейови стени, морски акватории.
Сега СТФ е подизпълнител в ремонтно-възстановителните работи на варненския вълнолом, където заедно със специалистите от "Трансстрой" вече няколко години укрепва пристанищното съоръжение. Само преди броени дни приключи работата и по сключените два договора с КРЗ "Одесос" - за драгажно почистване на "Плаващ док-2" и кранови работи около кораб "Сий Скай". През тази година ще се извърши допълнително удълбочаване на част от плавателен канал-2 на варненското пристанище. За целта са отделени 500 хиляди лв. Очаква се през 2001 г. да бъдат отпуснати още толкова за довършване на прочиствателните работи. До края на годината ще бъде изяснен и въпросът с изпълнителя на реконструкцията и разширението на Пристанище Бургас. Специалистите от СТФ се надяват тук да поемат подизпълнителните работи с необходимата подемна и драгажна техника. Вярват, че ще бъдат ангажирани догодина и с част от строителните работи на новия Дунав мост-2. Това са обектите, на които възлагаме най-големите си надежди и вярваме, че биха могли да ни закрепят финансово, за да оцелеем, е плах в преценките си г-н Чарчиев. Така както миналата година, и тази фирмата ще разчита на частни поръчки. Резултатите от 1999 г. показват, че фирмата е реализирала от изкопни и драгажни работи 1,479 млн. лв. 70 процента от дейността на фирмата е възлагана от частни инвеститори, а останалите 30 процента са от държавата.
Железопътният комплекс на Украйна и Грузия
Приоритети и перспективи
Както в Италия всички пътища водят към Рим, така практически всички пътища от Северозападна Европа към Азия минават през Русия. Този монопол дава на руското държавно ръководство широки възможности, които то използва доста успешно. Митническата политика на Москва вече преминава границите на обикновения протекционизъм и се превърна в изпитано средство за респектиране на опърничавите съседи. Така например, не желаейки да допусне превръщането на гр. Талин в борса за стоките на Източна Европа, Русия наложи на границите с Естония такава "желязно-митническа" завеса, която практически раздели напълно естонските производители не само от Азия, но и от почти цялото постсъветско пространство. Общо взето, поговорката "както и да намотаваш въжето, то ще се превърне на бич", започва да се проявява буквално.
След известно колебание Западът реши да не изобретява велосипеда, а да възроди популярния някога търговски маршрут от Европа до Централна Азия, известен като Великия път на коприната. Проектът получи наименованието Евро-Азиатски транспортен коридор (ЕАТК) и представлява своеобразен път от Стокхолм, Ротердам и Хамбург през Черно море и Кавказ до Китай. Той ще бъде по-кратък и по-евтин от съществуващия досега път през Русия.
Основен етап в осъществяването на проекта е изпълнението на програмата ТРАСЕКА, имаща за задача да съедини транспортните комуникации в състава на ЕАТК от бреговете на Черно и Каспийско море. Със стартирането на ТРАСЕКА още в средата на 90-те години на правителствено ниво беше решено да се вържат бреговете на Украйна и Грузия с постоянно действаща фериботна линия. Като аналог се прие успешно работещата вече 20 години фериботна връзка Варна - Иличевск. Честта да вдъхне живот на тази програма се падна на украинската корабоплавателна компания "УкрФерри", която е осъществявала еднократни експериментални рейсове между Иличевск и Батуми още през 1994 г. Първият рейс по трансчерноморската линия на ферибота "Героите на Шипка" се състоя в края на декември 1996 г. Тъй като реалните товаропотоци се оказаха многократно по-малко от декларираните от правителствата, първата година на фериботната линия едва не стана и последна. Загубите на компанията превишиха един милион долара. Независимо от това, убедено в икономическите перспективи на линията, ръководството на фирмата упорито продължаваше да поддържа губещите рейсове, покривайки загубите с печалби от експлоатацията на фериботната линия "Варна - Иличевск".
Ситуацията се измени едва когато към реализацията на програма ТРАСЕКА се включи и Европейският съюз, отделил 15 млн. екю за развитието на инфраструктурата на фериботната линия. Бързо обаче стана ясно, че парите решават много, но не всичко. Транспортирането на стоки продължи да бъде недостатъчно рентабилно. Основната причина беше в това, че грузинското пристанище не разполагаше с железопътно-фериботен комплекс. Вагоните със стоки се товареха ръчно, което почти удвояваше стойността на транспортните разходи.
Едва след откриването на фериботния комплекс в Батуми линията заработи с пълна сила. Най-после тя свърза разпокъсаните маршрути в единен европейско-кавказки транспортен коридор. Резултатите не закъсняха. Ако за 1997 - 1998 г. фериботите са превозили около 100 хиляди тона товари, то само за 1999 г. - почти 300 хиляди тона. И което е най-главното, започнаха да се получават заявки за транзитни превози на товари от страните на Средна Азия, което фактически се явява начало на реалното функциониране на целия евро-азиатски транспортен коридор. Всичко това, взето заедно, позволи на ръководството на компанията "УкрФерри" да се надява на едно динамично нарастване на товаропотока. Според специалистите от Евросъюза към 2005 г. товарооборотът на ЕАТК трябва да достигне 20 млн. тона. Доколкото фериботната линия Иличевск - Батуми/Поти се явява най-важната негова съставна част, то голям дял от този товаропоток ще премине с фериботите на "УкрФерри".
Но тук в розовите планове на компанията се намесват политически фактори. Както обикновено в тези случаи, компанията, идвайки до определена точка на развитие, престава да бъде само икономически субект. Още повече че законодателството и транспортната политика на страната като цяло не подпомага развитието на профилирани украински корпорации. За да се осигури постоянен ръст на транспортната компания, е необходимо тя да излезе на транснационално равнище, което ще я изведе от зоната на непосредствения контрол на собствената държава и ще й позволи занапред да кореспондира на паритетни начала.
Но работата е там, че това не можа да се получи незабелязано. Първата крачка на "УкрФерри" в това направление - да излезе извън контрола на иличевските пристанищни власти и фактически да приватизира фериботния комплекс - предизвика небивал резонанс с доста негативни последствия за интересите на компанията.
Противниците на преразпределението на пристанищната собственост не се ограничиха само със силови акции и писма "догоре", а организираха и кампания в пресата, която преждевременно привлече вниманието на конкурентите на "УкрФерри" - корабособствениците от България и Румъния. Усещайки заплахата от възможното превръщане на "УкрФерри" в монополист на фериботните превози в рамките на създаващия се евро-азиатски транспортен коридор, те, използвайки по-гъвкавата политика на своето законодателство и транспортна концепция, започнаха да изтласкват "УкрФерри" към трансчерноморските линии.
Независимо от това, че Одеса, заедно със спътника си Иличевск, представлява най-удобният пункт за претоварване, черноморските пристанища на Румъния и особено на България имат несъмнени предимства. На първо място това е непосредствената близост до един от най-големите борсови центрове в Черноморския регион - железопътния комплекс в турския град Едрине, където се съсредоточват стоки не само от Северозападна, но и от Южна Европа. Подобно съседство дава на българските корабни компании силни козове в конкурентния маратон.
За предимство на румънската страна с пълно основание може да се счита това, че около 70% от товаропотока по главната корабна артерия на Европа - река Дунав, в направление "река - море" преминава през принадлежащото на Румъния Сулинско гърло. Но най-голямото предимство на задграничните потенциални конкуренти на компанията "УкрФерри" е в абсолютната, безусловна и всеобхватна поддръжка от страна на официалните институции в техните страни. С такъв здрав фундамент фирмата "УкрФерри" не може да се похвали.
По този начин три години след началото на реализацията на проекта за новия Велик път на коприната ситуацията в общи линии е следната: идеята за създаване на евро-азиатски транспортен коридор, обхождащ Русия, доказа своята жизнеспособност. Транскаспийското направление, макар и да се намира в зачатъчно състояние, също не внушава безпокойство. Но на трансчерноморския участък, точно на границата между Европа и Азия, не всичко е уточнено. От европейска страна се разгаря борба за място под слънцето между корабните компании на Украйна, България и Румъния с възможно включване на държавните структури в нея.
И от азиатска страна не всичко е просто. Това, че Грузия не е направила точен избор между Поти и Батуми, показва, че ръководството на страната се страхува да изиграе всичките си козове. И като се вземе предвид вътрешнополитическата обстановка, не можем да не признаем, че опасенията на грузинското ръководство са напълно оправдани. Та нали от трите автономни области, влизащи в състава на грузинската държава, две - Северна Осетия и Абхазия, след продължителна въоръжена борба фактически излязоха изпод грузински контрол. Този печален опит заставя грузинското ръководство с определено подозрение да се отнася към третата, останала засега относително лоялна към Тбилиси автономна република Аджария, на територията на която се намира Батуми. Ще тръгне ли Аджария по пътя на съседите си Осетия и Абхазия, можем само да гадаем. Но, допускайки подобно развитие на събитията, грузинските власти просто са принудени да имат резервен вариант за базово претоваръчно пристанище, за да може в случай на военен или политически конфликт, контролът на основния товаропоток да не премине в чужди ръце.
Ето защо при всички потенциални плюсове на евро-азиатския транспортен коридор на пътя за практическата му реализация има редица трудни за разрешаване проблеми. Ключът за тях не е в ръцете на Украйна, България, Румъния или Грузия. Той здраво се държи от тези западни държави, които се намират в началото на този коридор и за задоволяването на чиито интереси фактически се и създава. Големите компании от тези страни се въздържат засега от значителни инвестиции, защото притежателите на ключа още не са решили на коя страна да го завъртят и въобще дали ще успеят да го вкарат в ключалката.
За купата на "Морски вестник"
IХ детска морска регата "Борко 2000"
Покана към всички варненски деца и юноши на възраст до 16 години
И тази година регата "Борко" по вече установена традиция ще се проведе в съботния ден на Националната седмица на морето. Стартът ще бъде даден на 12 август, точно в 9,30 часа, в района на варненската буна - 103. Всички участници ще трябва най-късно до 9 часа да се представят пред техническата комисия и да потвърдят участието си, както и да предоставят лодките си за оглед.
Тези, които не са запознати с регламента, нямат лодки, а желаят непременно да участват, да се обърнат за сведения към г-н Васил Попов на тел. 235-997 или на редакционния телефон на "Морски вестник" - 22-33-29. При проявено желание могат да получат безплатно чертежи и технологични напътствия как да построят лодката, с която да участват в регатата. Лодките са три типа: за най-малките (от 6 месеца до 8 години) - лодката тип "Борко-1", която се придвижва чрез тласкане от придружител; за децата и юношите от 9 до 16 години (разпределени в две възрастови подгрупи) е гребната лодка "Борко-2".
За морската музика - с внимание и уважение
Стане ли дума за развитието на морската култура, обикновено музиката е едно от пренебрегваните направления. Затова опитът на известния диригент г-н Влади Анастасов да привлече вниманието на морската общественост към съвременното състояние на морската музика у нас ("МВ", - 11 т.г., стр. 14) трябва да се подкрепи поне морално. Не мога да бъда полезен при решаването на съвременните музикантски задачи, тъй като съм обикновен поклонник на хубавата музика, но доколкото от уважение към труда на нейните създатели и изпълнители съм събирал сведения и за нашето морско музикално минало, тук допълвам спомените на г-н Вл. Анастасов с някои малко популярни и неизвестни данни в тази област.
Укорът, че българските композитори са изолирали морето "от съзнанието си като сериозен тематичен материал", е много тежък. Предполагам обаче, че той е плод по-скоро на емоционален изблик, отколкото на разочарование след целенасочено изследване. Макар и по-рядко, морската тема присъства и в творчеството на композиторите, работили до средата на ХХ в. Например през 1922 г. Александър Кръстев композира "Хорът на рибарите", по-късно Добри Христов е автор на "Химн-апотеоз на българския моряк", през 1955 г. Петко Стайнов създава "Матроска балада".
Най-ранният публикуван нотен материал на морска тема, който досега съм успял да издиря, е песента "Морякът" от 1898 г. (вж факсимилето). Нейният текст е преведен от автор с псевдоним К.Т. Б., без да е посочен оригиналният източник. Тъй като в края на нотирания текст е изписан същият псевдоним, приемам, че той е на композитора.
До средата на ХХ в. над 120 българи публикуват морски стихове. Част от тях очевидно са написани, за да станат основа на морска музика. Специално внимание заслужават маршовете и химните. Например още през 1917 г. е създаден маршът "Напред, подводници! " (вж факсимилето). Мелодията е композирана от капелмайстора на 3-ти пехотен Бдински полк - Кирчев, по текст на Никола Т. Попов, изпълнен е за пръв път на фронта в Македония от музикантския хор на 4-ти Плевенски полк на IХ дивизия с диригент Александър Наумов, който след три години става диригент на флотския оркестър. Маршът на българските подводничари е посветен на германския кайзер Вилхелм II, което вероятно е свързано с известния факт, че първата българска подводница е от Германия. В краткия отзив за първото изпълнение на този марш е посочено, че втората част на мелодията му умело съчетава музикални фрази от "Дойчланд, Дойчланд юбер алес".
През 1925 г. Теодор Траянов написва моряшкия химн "Морски вятър", през същата година капитан-лейтенант Ив. Вариклечков публикува подчертано песенния текст "Моряци", посветен "на младите възторжени любители на хубавото море - морските легионери". През следващата година възпитаникът на Морското училище Николай Панайотов също помества маршов текст ("Моряци"). Впрочем и корабостроителите не остават назад: през 1942 г. се появява текстът "Химн на корабостроителите" от Ст. Савов, ок. 1948 г. - "Марш на корабостроителя" от инж. Стефан Етърски, а през 1957 г. е обявен конкурс за създаването на марш на корабостроителите. Не твърдя, че по всеки морски поетичен текст е композирана музика, но историята на някои известни морски маршови песни (напр. "Чада сме ние на морето") дава основание поне да се предполага това. Кап. I р. Йото Йотов специално отбелязва в мемоарната си книга "Стихия морска ни призва" (1998 г., стр. 48), че курсантите на Морско училище са възпитавани в любов към морето благодарение и на музиката и те за цял живот обикват в нея "всичко, което е на морска тематика".
Ценни податки има и за историята на морското музикално изпълнителско изкуство у нас. Почти недокоснато от изследвателския поглед е развитието на музикалния съпровод на филмите до появяването на звуковите филми. От историята на кинематографа е известно, че през периода на нямото кино филмите са озвучавани с грамофон или оркестър. А едва ли многобройните морски неми филми, представяни до около 1930 - 1940 г., са озвучавани с кръшни нашенски хора и ръченици. Например през 1925 г. във варненското кино "Палас" прожектират немия филм "Ужасът на океана" и в рекламата за премиерата му се изтъква: "Оркестърът на театъра със засилен състав ще изпълни за тоя филм специална симфонична музика. " Някои неблагополучия в озвучаването с грамофонни плочи на известния морски филм "Потъването на Титаник", прожектиран през 1933 г. в София, разглежда Добри Христов в статията си "Музикалният филм".
По онова време морската тема се среща и в балетното изкуство, макар и практикувано от любители. През 1922 г. членовете на горнооряховското дружество "Юнак Георги Измирлиев" представят балета "Моряци". Информацията за него не съдържа сведения за използваната музика, но е запазена снимката на 20-те млади изпълнители в моряшки униформи. Седем години по-късно, пак в Горна Оряховица, учащи се от местното централно училище представят балетния номер "Нимфи". Логично е да се предположи, че част от репертоара на флотския оркестър в миналото също е имал морско звучене, а с хор и оркестър е разполагало и някогашното Рибарско училище.
Наивно е да се приема, че в миналото българските композитори са изпадали в умиление пред морската тема. Несправедливо е обаче и да се внушава, волно или неволно, че тогава тя е отсъствала от нашата музикална култура. Естествено спомените на изтъкнати наши музикални дейци като г-н Влади Анастасов са ценен източник за историята на морската музика в България и дано в бъдеще и негови колеги съдействат за изясняването на тази важна част от морското ни минало.
Интервю
Инж. Румен Несторов - председател на Варненската морска камара: От 125 морски фирми във Варна реално работят само 26
По инициатива на управителния съвет на Българската морска камара на 26 юли тази година в Дома на моряка във Варна се проведе първата работна среща на асоциациите и основните фирми, занимаващи се с морски бизнес на територията на черноморския град. Участваха представители от Българската морска камара, Регионалната асоциация на корабните брокери и агенти, Асоциацията на морските капитани, Клуба на корабните механици, Асоциацията на българските морски пилоти, Сдружението на българските агенти на морски кадри, Асоциацията на възпитаниците на Морско училище, Асоциацията на корабните снабдители. На срещата присъстваха и представители на най-новото сдружение - Асоциация на ветроходните кораби. В разговорите взеха участие и специалисти от Параходство "Български морски флот," от Регионалната дирекция "Морска администрация" и от Районното митническо управление - Варна. Встъпителният коментар бе направен от председателя на Българската морска камара инж. Румен Несторов. Той бе любезен да отговори на въпросите на "Морски вестник".
МВ: Г-н Несторов, какви бяха основните проблеми, по които дискутирахте на срещата?
- Искам първо да споделя, че тази среща малко закъсня във времето и същевременно бе крайно наложителна. При организирането й разчитахме на добронамереността на участниците и на тяхното желание да превърнем подобен вид срещи в традиционни. Винаги има какво да обсъждат и решават заедно хора и организации от един бранш, с общи интереси и дейност. Инициативата на управителния съвет на Българската морска камара за първа дискусионна среща на браншовите асоциации от морския бизнес на територията на Варна не е усилие за надмощие и лидерство, а стремеж за единство и обединение на силите ни. В предварителната покана за срещата предложихме няколко теми за диалог, чието обсъждане на този етап е много важно. Една от тях е свързана с актуалното състояние на морския бизнес в град Варна и близките перспективи за развитието му. Представителите от браншовите асоциации, взели участие в срещата, споделиха своите становища и очаквания, като се направиха важни констатации за кризисното състояние на морския бизнес у нас, изоставането в структурните реформи във водния транспорт и новата законова нормативна уредба, както и незадоволителното развитие на транзитните товаропотоци по новите транспортни коридори.
МВ: Какво е състоянието на морския бизнес у нас днес?
- Подробният анализ през последните години показва свиване на дейността в морския бизнес - намаляване на товаропотоците, отпадане на различни групи товари от традиционната за Варна номенклатура, намаляване броя на обработените кораби. От регистрираните около 125 морски фирми, работещи на територията на Варна, средномесечно за периода на миналата година са действали само 26. Търсейки пътища за оцеляване, те се ориентират към други видове бизнес, който не винаги се оказва сполучлив. Надеждите ни за излизане от кризата в бранша са свързани с развитието на европейските транспортни коридори. Град Варна със своето стратегическо географско положение и развита транспортна инфрастуктура очаква достойно утвърждаване като опорен пункт в мрежата на европейския транспорт. Но не са малко въпросителните и в това отношение. Напълно реални са опасенията, че е възможно развитието на нашите пристанища да се ограничи само в рамките на регионалната структура и новите товаропотоци да ни заобиколят.
МВ: Какво е нивото на сътрудничество между браншовите асоциации от морския бизнес и местната изпълнителна власт?
- Определено можем да кажем, че отношенията между изпълнителната власт и фирмите, между фирмите и асоциациите не са на необходимото ниво. През последните две години Българската морска камара заедно с колегите от Варненската търговско-промишлена палата, Строителната камара, Туристическата и Занаятчийската камара обсъжда с общината проблемните въпроси, отнасящи се до нашите дейности и до поминъка на нашите съграждани. Впоследствие бяхме включени в разработените общински проекти по изграждане на партньорството между страните от новото гражданско общество. Община Варна в определена степен проявява интерес към становището на Българската морска камара по актуални въпроси, които бяха от наша компетенция. По-неясни и нерегламентирани са взаимодействията ни с областната администрация. Единствената крачка напред бе включването ни в състава на Съвета за регионално развитие. Нашето желание е да предоставим безрезервно потенциала на морските асоциации за решаването на регионалните проблеми в развитието на морското стопанство, към което имат отношение една трета от жителите на региона.
МВ: Имат ли морските специалисти свое лоби в управленските структури?
- Незначителен е процентът на морските специалисти, включени в структурите на местната изпълнителна власт, не се искат техните становища. Няма общински съветници, няма и депутати в парламента от морските среди. Не съществува единството, което всички желаем и което би могло да създаде специфичния морски дух и имидж на Варна. В това отношение Бургас ни изпреварва. На браншовата среща бяха направени конструктивни предложения именно по тези наболели въпроси и те ще залегнат в плановете за работа на Българската морска камара. Браншовите асоциации приеха още решението, Българската морска камара да бъде обединяващото звено за утвърждаване на морския бизнес и повишаване на неговата ефективност в съвременните условия.
Кой изобрети семафора?
Ако сте прочели статията "Разговори чрез "семафор" от Валерий Йотов ("Морски вестник", бр. 11 т.г., стр. 13), вероятно сте запомнили, че това изобретение се появява през 1801 г. благодарение на французина Депилон. Ако отново я препрочетете, може би ще останете с впечатлението, че тази френска чудесия като че ли е използвана най-вече в Англия. Почти половината от статията е посветена на усъвършенстването на това средство за свръзка през втората половина на ХIХ в., но него няма да засягам, защото по-важно е да се изясни проправянето на пъртината.
Семафорът наистина е френски принос, но той не е дело на Депилон, а на Клод Шап, и не е създаден през 1801 г., а през 1794 г. В. Й. неволно е погазил и паметта на изобретателя, който през 1805 г. се самоубива, като една от причините за това е нервната криза вследствие на обичайните разправии при защитата на приоритета му. Категоричното признание идва през ХХ в.: през 1944 г. във Франция е издадена пощенска марка с лика на Шап, на 17 септември 1994 г. в гр. Лил тържествено е чествана 200-годишнината на първата в света семафорна телеграфна линия. Популярността на семафорния телеграф много преди Депилон е толкова голяма, че около 1797 г. широко се разпространява използването на специални телеграфни дамски ветрила и семафорното кокетиране в светските салони става изтънчено средство за предаване на деликатни послания... Към края на ХVIII в. само във Франция функционира мрежа от 29 семафорни телеграфни линии. Най-дългата от тях (Париж - Тулон) достига над 1000 км, а времето за предаване на сигнала в една посока е само 40 мин - поразително постижение на прехода между ХVIII и ХIХ в. През 1844 г. Франция има най-силно развитата в Европа семафорна мрежа - 5000 км с 534 постоянни телеграфни станции, свързващи 29 големи града с Париж.
Извън Франция семафорният телеграф също намира приложение. През 1795 г. такива телеграфни линии са построени вече в Испания и Италия, 1805 г. - в Англия (дело е на адмирал Х. Пофъм, а не на несъществуващия Х. Попхайм), 1823 г. - в Индия и Египет, 1824 г. - Русия (Петербург - Шлиселбург), 1833 г. - Прусия (Берлин - Кобленц), 1834 г. - Австрия, 1839 г. от Петербург до Варшава, най-дългата семафорна телеграфна линия в света (1200 км) и т.н. В района на Черно море семафорът се появява за пръв път през 1826 г. (Николаев - Очаков) благодарение на адмирал А. С. Грейг, а по българските земи - по време на обсадата на Варна през 1828 г., когато руснаците използват полеви оптически телеграф за връзка между войските под командването на граф Воронцов и флота на адмирал А. С. Грейг. По-късно семафорната линия Николаев - Очаков е продължена до Херсон - Севастопол - Измаил и е използвана активно дори през Кримската война, 1853 - 1856 г. Семафорът е вид оптически телеграф, т.е. техническо средство за зрителна връзка, което използва механични и светлинни устройства или комбинация от тях. От това гледище една от най-ранните работоспособни конструкции е предложена през 1684 г. от Робърт Хук в Кралското дружество в Лондон и известно време е използвана в британския военен флот. Неговият телеграф представлявал голяма дървена рамка, в която чрез различни геометрични фигури се предават кодирани сигнали. Отчасти принципът му на действие е подобен на створния телеграф на Джордж Мъри (при В. Й. - Мюрей), който влиза в действие през 1795 г. в Англия. Впрочем интересно е да се знае морското съдържание на едно от първите определения на понятието "семафор" на български език (1907 г.): "Дълъг прът с 3 подвижни криле, един вид морски телеграф в пристанището. " Пак тогава българите научават и за пионерната роля на Клод Шап в създаването му... Ново морско дарение за музея
Капитанът на "Калиакра" Стоян Ангелов предаде на Военноморския музей старинна метална четирирога котва от късното Средновековие. Находката е трофей от котвена стоянка в Средиземно море и е изтеглена от екипажа при вдигането на щатната котва преди отплаване. Военноморският музей притежава богата колекция от котви, но това е първата, извадена от средиземноморското дъно. Директорът на музея проф. д-р Вълкан Вълканов е изпратил благодарствени писма до капитан Ангелов и до изпълнителния директор на Пристанище Варна инж. Стоян Щумпф, който осигури транспорт за превозването на ценния експонат.
Приключи успешно операцията по спасяването на "Мальовица"
Не се сбъднаха мрачните прогнози на застрахователите
На 27 юни т.г., при излизане от пристанище Ескювел (о-в Джамайка), на 8 мили от входните фарове засяда м/к "Мальовица". Причината е навигационна грешка, допусната от дежурно-вахтената служба. Капитанът веднага съобщава на ръководството на Параходство БМФ, което на часа сформира аварийна група под ръководството на к.д.п. Георги Петров - зам.-генерален директор по експлоатацията. Своевременно към Джамайка отлита старши суперинтендънтът на "Трампово плаване" к.д.п. Димо Недялков.
Както става обикновено в такива случаи, към БМФ се изсипва дъжд от предложения за спасяване по стандартната форма на договора LOF (Lloyd's Оpen Form). Застрахователят "Каско" и застрахователят "Карго" прогнозират разходите по предстоящата спасителна операция да бъдат между 1,5 и 2,5 млн. щ. долара. От аварийната група обаче не бързат да се поддават на "експертни" внушения. След поредица от разговори с чартьора - фирмата "Камфорнав" (Канада), и с фирмата "Джебсън Хартман" (САЩ) - корабособственик на 22 000-тонния "Бернес" (рудовоз с палубни кранове и грайфери), е взето най-адекватното в случая решение. Наема се "Бернес" (за 850 щ. долара на час), с чиито кранове се претоварват 4000 т от пълния товар 24 500 т алумина. Предвидливо преди това "Мальовица" приема задбордна вода в баластните танкове. След претоварването на част от рудата се изчаква високата вода на прилива, изхвърля се баластът и корабът безопасно се снема на 3 юли от плитчината - точно според изчисленията на аварийната група. Последвалият водолазен оглед от специалисти на класификационната организация Germanischer Lloyd показва, че освен леки огъвания (без нарушаване на водонепроницаемостта) в областта на фалшкила, други последствия от засядането няма. Няма и опасност за нарушаване на мореходността.
Благодарение на проявения от аварийната група професионализъм операцията по спасяването на "Мальовица" приключи успешно, без сериозни последствия за кораба и без сериозни финансови загуби. Кандидат-спасители от гръцката фирма "Цивлирис" се обадиха в Параходството и поздравиха колегите си за перфектното изпълнение на операцията, с което са намалили очакваните разходи около 20 пъти!
М/к "Мальовица" е от серията 25 000-тонни сухотоварни (bulkcarrier) кораби на Параходство БМФ, произведени във Варненската корабостроителница през периода 1975 - 1979 г. Корпусът е дълъг 185,21 м, широк - 22,8 м, с максимално газене 10,55 м. Височината от кила до топа на мачтата е 41 м. Главният двигател е 6RND76 SULZER, произведен в Полша. Той позволява постигането на максимална скорост от 13,5 възла. В седемте хамбара може да се побере 1 031 676 кубически фута зърно. "Мальовица" е единственият кораб от серията, който разполага с палубни кранове.
Преди редакционното приключване на броя получихме съобщението на Параходство БМФ, че м/к "Мальовица" е поел към местоназначението си - порт Алфред (Канада), където се очаква да пристигне на 15 юли.
Пристанище Варна спаси регата "Порт Варна"
Над 100 ветроходци от Варна, Бургас и София се включиха в надпревара за отличията на ХХIV регата "Порт Варна", която стартира на 8 юли от входния фар на варненското пристанище и премина в четири етапа по Северното Черноморие. "Приятно ми е да ви видя отново тук, надявам се с общи усилия да запазим едно от най-старите ветроходни състезания у нас. Вашият оптимизъм ме кара да продължавам да вярвам, че ветроходство в България ще има. Нямате представа колко е трудно да убеждавам хората на 500 км оттук, че яхтинг у нас трябва да има", с тези думи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД инж. Стоян Щумпф откри регатата. "Благодарни сме на ръководството на порта, че се обърна с лице към нас и осигури необходимите средства за спасяване на състезанието. Пожелавам на всички попътен вятър и честна борба", добави секретарят на клуба-домакин Румен Кирчев. 24-те яхти, разделени в три класа, си оспорват награден фонд в размер на 510 лева плюс купи за победителите. Като потвърждение за неотшумяващата криза в българското крейсерско ветроходство дойде и неприятната новина от традиционния организатор на Екорегата "Яхт-уикенд" - Димитър Клисуров от яхтклуб "София". Заради финансови затруднения тазгодишното издание на "Уикенд"-а отпадна от календара.
Случаят "Трапезица": документи и факти
Справедливо и законосъобразно решение около казуса "обект строителен - 456" има
Случаят с недовършения във Варненската корабостроителница кораб за Параходство БМФ "Трапезица" периодично "изплува" по вестникарските страници, като различни автори си позволяват да правят произволни интерпретации, без да се позовават на конкретните документи и факти. Смятаме, че тъкмо "Морски вестник" е изданието, което трябва да информира българската морска общественост за истинското състояние на нещата по тази все още неприключила сделка.
Съгласно корабостроителния договор, подписан на 19 март 1996 г., и свързаните допълнителни споразумения цената на кораба възлиза на 15 750 000 щатски долара. По-късно, с допълнителни споразумения - 7 от 6 юли 1998 г. и - 15 от 22 февруари 1999 г., тази цена бе намалена съответно на 15 250 000 щ.д. и 14 870 000 щ.д. Доколко изгодна е била тази сделка, може да се съди по факта, че предишното ръководство на БМФ закупи през 1996 г. 10-годишните контейнеровози "София", "Пловдив" и "Русе" за по 14 500 000 щ.д.
В изпълнение на корабостроителния договор и допълнителните споразумения към него са изплатени следните авансови вноски по строителството на м/к "Трапезица" (строителен - 456):
За доставката на главния двигател на м/к "Трапезица" съветът на директорите на Параходството е взел необходимото решение на 21 декември 1998 г. (протокол - 32), за което своевременно е информиран принципала. В депозитна сметка на името на БМФ в тази германска банка остават 800 000 щ.д. Те и сега са там, олихвяват се и могат да бъда използвани при довършване на строителството на кораба.
Шестата допълнителна вноска е в размер на 1 100 000 щ.д., определена с допълнително споразумение - 15 от 22 февруари 1999 г. Това споразумение бе подписано след устна заповед на министъра на транспорта Вилхелм Краус на 21 февруари 1999 г., след работното съвещание с министъра на промишлеността Александър Божков. В същото допълнително споразумение се намалява и цената на кораба от 15 250 000 щ.д. на 14 870 000 щ.д., като се потвърждава невалидността на договора за цесия между Варненската корабостроителница и Централната кооперативна банка. Допълнителната вноска е изплатена от Експресбанк със запис на заповед, гарантирана от БМФ и оформена по-късно като кредит.
Следва да се отбележат следните по-важни допълнителни споразумения и договори, които имат съществено значение за хода на строителството на "Трапезица":
1. Допълнително споразумение - 2 от 5 ноември 1997 г., с което се променя срокът за доставка на кораба от 30 август 1998 г. на 15 октомври 1998 г. 2. Допълнително споразумение - 13 от 10 декември 1998 г., с което Варненска корабостроителница се задължава да заплати неустойки от 5265 щ.д. от 15 ноември 1998 г. до новия срок за предаване - 20 април 1999 г. 3. Договор за цесия, сключен между Варненска корабостроителница и Централна кооперативна банка на 10 февруари 1999 г. Чрез него корабостроителницата прехвърля част от вземането от Параходството (2 700 000 щ.д.). Договорът е подписан без знанието на БМФ, в нарушение на глава ХII от корабостроителния договор и анекс - 15 към него.
Като теглим чертата, излиза, че общо на основание корабостроителния договор и допълнителните споразумения са платени 9 539 040 щ.д. от договорената и променена впоследствие контрактна цена, възлизаща отначало на 15 750 000 щ.д., а по-късно - на 14 870 000 щ.д. Както се вижда от прегледа на документите по сделката, Параходството е изпълнявало най-коректно своите задължения и е проявявало разбиране към проблемите на завода, изразяващи се най-вече в липсата на оборотни средства и възникващите от това социални напрежения. Едновременно с това необходимо е да се направи и коментар на някои от клаузите в корабостроителния договор и в допълнителните споразумения.
На първо място, прави впечатление, че срокът за предаване на "Трапезица" е определен от тогавашните ръководства на Параходството и на корабостроителницата близо две години и шест месеца след подписването на корабостроителния договор - това е прекълено дълъг период и той е неизгоден за БМФ. Авансовата вноска при подписването на договора е определена на 20 % - също над приетите в световната практика. Освен това тя е платена веднага и не е обвързана с хода на строителството на кораба. Твърде показателен е фактът, че рязането на корпусната ламарина започва едва през март 1998 г. - повече от две години след датата на подписването на договора.
На второ място, авансовата вноска от 987 500 щ.д. е изплатена от старото ръководство без издаването на обратна банкова гаранция. В интерес на истината това е било невъзможно поради общата рискова експозиция на завода, надхвърляща 25 % от капитала на българските банки, вследствие на което увеличаването попада под забраната на чл. 29, ал. 2 от Закона за банките.
Следва да се отбележи, че след влизането в сила на Закона за банките Варненската корабостроителница не получава нови поръчки поради съществени трудности по осигуряването на обратни банкови гаранции. Това "потопи" корабостроителницата. Де факто тук е преломният момент по хода на строителството на "Трапезица", настъпил поради невъзможност за осигуряване на оборотни средства по текущия производствен процес.
На трето място, авансовата вноска от 1 987 000 щ.д. е изразходвана от завода основно по довършването на м/к "Царевец", който е предаден на БМФ на 23 ноември 1999 г. Към 15 февруари 1999 г., когато по "Трапезица" са извършени 75 - 80 % от строително-монтажните работи на вода, са доставени главният двигател и дизелгенераторите, като остава само насищането му със съответното оборудване. В края на февруари 1999 г. обаче работата по кораба практически спира поради липса на оборотни финансови средства, но не по вина на Параходството.
Следва да се подчертае, че Министерството на транспорта като принципал е информирано постоянно за създалата се ситуация около обект строителен - 456 с писма на БМФ от 20 ноември 1998 г., 8 януари 1999 г., 3 февруари 1999 г., 25 март 1999 г., 17 май 1999 г., 2 юни 1999 г. и 7 юни 1999 г. На 3 февруари 1999 г. е изпратено писмо до министъра на транспорта Вилхелм Краус с цел търсене на съдействие от министъра на промишлеността Александър Божков като принципал на Варненската корабостроителница за нарушаването на основни клаузи от договора. На 21 февруари 1999 г. е осъществена среща с министър Божков, на която се обсъди въпросът за довършването на "Трапезица" и създаването на междуведомствена работна група по разработването на дългосрочна стратегия за развитието на корабостроенето и корабоплаването. Същевременно се предлага вариант с гарантиране от страна на БМФ на запис на заповед от Експресбанк за 3 600 000 щ.д. за довършването на кораба. Това обаче не се приема.
На по-късен етап се водят активни преговори с Варненската корабостроителница, като на 22 април 1999 г. се получава тяхно предложение за довършването на кораба срещу заплащане от 5 015 186 щ.д. Като гаранции се предлагат прехвърляне на собствеността на кораба и контрол на разходите. С докладна записка на к.д.п. Георги Георгиев от 23 април 1999 г. е докладвано до съвета на директорите в Параходството и е информиран своевременно министър Краус. Решението на съвета на директорите е БМФ да се въздържи от подобен анекс към договора. Аргументите са: тежкото финансово състояние на завода, хроничното неизпълнение на задълженията от негова страна, неправомерно сключеният договор за цесия и договор за залог, подписани от Варненската корабостроителница и Централната кооперативна банка зад гърба и в ущърб на БМФ, липсата на гаранции по финализиране на сделката.
На 8 юли 1999 г. Варненският окръжен съд обяви Варненска корабостроителница в несъстоятелност. Същевременно продължават опитите на БМФ по придобиването на собственост върху "Трапезица" по схемата "дълг срещу собственост". На 22 октомври 1999 г. с обявление - 3 синдикът на корабостроителницата обяви търг за продажбата на обект строителен - 456 при първоначална цена 11 436 000 щ.д., но купувач не се яви. На 14 ноември 1999 г. с обявление - 5 синдикът обяви втори търг за продажбата на "Трапезица" при цена 10 292 400 щ.д. След неявяването на кандидати синдикът има право на продажба чрез преговори, като има възможност последната обявена цена да бъде намалена до 20 %. На 11 януари 2000 г. на основание определение на Варненския апелативен съд от 16 декември 1999 г. и тълкувателно определение от 4 януари 2000 г. синдикът прекрати повторната публична продажба на кораба. Същевременно на 20 януари 2000 г. с решение на Варненския апелативан съд се отменя решението за обявяване на Варненската корабостроителница в несъстоятелност. След тази дата се разглеждаха възраженията на кредиторите срещу неприетите вземания.
На 13 април 2000 г. е информиран министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински за последното развитие на обстановката около "Трапезица" и от БМФ е поискано съдействието му чрез министъра на икономиката Петър Жотев - като принципал на Варненска корабостроителница, за защита на интересите на държавния морски превозвач при изготвянето на оздравителния план или за придобиване на собственост върху кораба в състояние "такъв, какъвто е" (as she is). На 22 май 2000 г. с решение на Варненския окръжен съд се одобри списък на вземанията, в който БМФ фигурира с 9 539 040 щ.д. като необезпечен кредитор.
Същевременно по изготвения и разпространен от синдика информационен меморандум по финансовото състояние на корабостроителницата се представи само една оферта - на английската фирма "Кемъл Леърд". При така създалата се обстановка като необезпечен кредитор по общия ред Параходството има право да вземе не по-голяма част от вземанията си спрямо другите кредитори от същата група. Говори се за 8 % (763 123 щ.д.), за които не е ясно в какъв срок БМФ може да получи и при какви гаранции. При тези обстоятелства цел на Параходството си остава да получи "Трапезица" в завършен или в незавършен вид - "такъв, какъвто е". Там са наясно, че дори ако корабът се получи в завършен вид и се плати цена, по-голяма от договорената, загубата ще бъде много по-малка от очертаващата се.
Справедливо и законосъобразно решение на казуса "Трапезица" има и то е написано в предложението на съвета на директорите на Параходството до министър Славински. Ние се обърнахме към него да предложи на министър Жотев, на основание чл. 697 от Търговския закон, да даде съгласието си в качество на мажоритарен собственик на капитала на Варненска корабостроителница да продаде кораба на БМФ, освободен от всякакви задължения, както и с пълната строителна документация. Продажбата може да се извърши по схемата "дълг срещу собственост".
10 години "Интерсейл"
Фирмата осигури професионална изява на повече от 1000 български морски специалисти
На 30 юни т.г. менинговата фирма "Интерсейл" закръгли 10 години. С изискан коктейл в ресторант "Акациите" събитието бе почетено от морската ни общественост, а юбилярите получиха поздравления от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", Българската морска камара и от бизнес партньори на фирмата. Специален поздрав долетя от Южна Корея, където к.д.п. Стоян Добрев (Странджата) наблюдава строителството на поредица от големотонажни танкери за германската фирма "Норд". Президентът на "Интерсейл" инж. Георги Апостолов направи кратка равносметка на постигнатото от екипа, като отбеляза, че за изминалите 10 години е осигурена възможност за професионална изява на повече от 1000 български морски специалисти. Г-н Апостолов, който е и председател на Сдружението на българските агенти за морски кадри, апелира за обединяване на усилията на морската общественост у нас, за да бъде увеличена бройката на курсантите и студентите, обучавани във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Възпитаниците на флотската алма матер са търсени и признати специалисти на международния пазар на морски кадри.
150 години от рождението на Иван Вазов
"Морето днес се радва, морето днес ликува..."
Иван Вазов преди всичко обича планината. Но в края на живота си - на 8 юни 1921 г., неочаквано решава да тръгне със сестра си, вдовицата Въла Вазова-Фетваджиева, към морския бряг. Изборът е Бургас. Знае той, през тези пролетни дни морският простор е ведър и хоризонтът - примамващ, изпълващ душата с вдъхновение.
Вестта за пристигането му бързо се разнася от уста на уста. Гражданството и учещата се младеж му устройват тържествено посрещане на площад "Успение" пред Търговската гимназия - двуетажна постройка с множество дървени балкони. В ранните следобедни часове се събират много хора - ученици и видни граждани. Ученическата музика придава особена тържественост на случая. Най-вълнуващо обаче е приветствието към народния поет: Народни поете, с радостно вълнение бургаската учаща се младеж посреща днес великия певец на българската земя. Тъй страстно любещ планинските усои и горски самоти, де бродят самодиви, накичени с цветя, какво ли е накарало поета да дойде тук, при нас?
Отговорът е в думите на малкото русокосо момиченце Зорка. Покачено на дървена маса сред площада с букет в ръка, вдъхновено произнася приветствието: Не е ли туй призивът на вълните, на пеещото винаги море, примамило със сини си безбрежия певеца вдъхновен на родната красота? О, често, много често тези вълни лудешки разиграни, подемали са песента, отронена от твойта лира, и в танца си несвесен завъртяни, догонваха безбрежия, където да се спрат. Мълчаха зачаровани сцени в омаята на блян недобленуван. Притихваха вълните и в миг звънваха над пенести води акордите на твойта мощна песен.
Вазов стои гологлав и величествен на дървения балкон на Търговската гимназия. До него са няколко именити бургаски граждани. И сестра му Въла Вазова-Фетваджиева.
Приветствените думи продължават все в този дух - сродяването на народния поет с морето: А ний, децата на морето, ний любехме разгула на тоз простор немирен, де чайки сал прелитат и кораби се реят, ний любехме мълвежа неспирен на вълните и твойта горда химна, що в песента им чуй се. Морето днес се радва, морето днес ликува, поета че велики до себе си усеща. Два свята безгранични, души две необятни - душата на морето с душата на поета се прегръщат днес. О, приеми от морските деца, поете родни, тез цветя!
Последните думи от приветствието малкото русокосо момиченце произнася с високо вдигнат над главата си букета от пролетни цветя.
Бурни ръкопляскания и радостни възгласи... Отвеждат Зорка на дървения балкон при Вазов. Той се навежда и я целува. Поемайки цветята, в очите му блесват сълзи.
После започва истинското сродяване на поета с морето - отнасят Вазов на ръце до морския бряг, където сега е пристанището. Напръскват челото му с морска вода.
Вълнува се поетът и морето се вълнува в този следобеден час. Този пролетен ден в Бургас е един от последните радостни дни в живота на Иван Вазов.
17 юли - Ден на Созопол
Озарението на света Марина
Празникът на света Марина широко се тачи по Южното Черноморие. Християнската агиология е съхранила подробности от житието на великомъченицата. ...
Девойката Марина се родила през III век и била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. Баща й я възпитал в идолопоклоничество във време, когато жестоко са преследвани християните. От един християнин дванадесетгодишната Марина за първи път чула името на Исуса Христа и сърцето й се изпълнило с любов към него. Веднъж пораснала, девойката срещнала управителя Оливрий и споделила пред него, че изповядва християнството. Не скрила и това, че желае да се посвети на християнско служение. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че поискал да я вземе за жена. Но тя отказала. Тогава той заповядал на войниците да я оковат. Изправили я пред съда - не помогнала дори и красотата й. Хвърлена в тъмницата, тя неочаквано видяла над себе си Сияещия кръст. На другия ден Марина отново била изправена пред съда, но за голямо учудване на всички само за една нощ дълбоките й рани били зараснали. И отново започнали мъченията. Девойката твърдо ги понасяла и горещо се молела само за едно - да я удостои Бог, за да може да мине през водата на Светото кръщение. По заповед на управителя донесли пълна бъчва с вода - решили да я удавят с вързани ръце и крака. Но някаква невидима сила разкъсала веригите и тя запяла във водата хвалебствена песен за Бога. Осъдили я на смърт и Марина достойно навела глава под меча на палача. Денят се знае - 17 юли. Остава неизвестна само годината.
На този ден созополчани се събират в местността Света Марина край града. Изпълват едноименния параклис, заставайки смирено пред иконата на великомъченицата. Много легенди в Созопол са свързани с името на света Марина: за спасението на созополчани в пещерите на остров Свети Иван през февруарските дни на 1878 г., по време на Освобождението от турско робство, за прогонването на злите духове, които посред лято вещаят несполучлив риболов и зли бури, за изцелението на неизлечимо болните. Този ден - 17 юли, е патронният празник на античния град.
В Приморско легендите са други. Според тях света Марина обитава подземието от Карталешкото гнездо на "лъвската глава" до съседното възвишение Бухът. Тя се счита за господарка на змиите. Легендите разказват, че на този ден - 17 юли, под рибарските мрежи се събират много змии. На следващия ден тя прибирала добрите змии при себе си, а лошите, които са ухапали хора или добитък, оставяла отвън.
Озарението на света Марина съпътства от столетия жителите и на други селища от Южното Черноморие. В нейното житие се вплитат и елементи от рибарското ежедневие, от крайбрежния делник и щедростта на лятото.
"Никъде другаде не забелязах такова благоденствие..."
Французинът Ксавие Омер дьо Хел предприема пътуване по западния бряг на Черно море през лятото на 1845 година. Пътят му започва от Цариград... След Карабурну - Черен нос, се зареждат малките скалисти носове, които притискат златисти пясъчни ивици. Лозята стигат до самия морски бряг - натежали с кехлибарените си плодове.
Първото ни спиране след Мидия е при Иниада... - отбелязва Ксавие Омер дьо Хел. - След това идва Ахтопол, град с шестстотин къщи, където най-важен поминък е риболовът - уловът на скумрия и паламуд.
Наближавайки Созопол, откриваме надясно острова Свети Иван, където се виждат руините на една стара гръцка църква - това съзира най-напред пътешественикът в близост до античния полуостров и това записва най-напред в дневника си още на палубата на кораба. - По-нататък е островът на Христос (дн. Св. Кирик) и когато го минаваме, спираме на един пясъчен плаж срещу града - продължава Дьо Хел.
Не закъснява и обобщението, макар и от пръв поглед: Никъде другаде по брега не забелязах такова благоденствие, каквото има населението на Созопол. Следват подробностите, такива, каквито може да ги открие един чужденец в разгара на лятото край созополския бряг: Околностите изглежда, че са със забележително плодородие. Прекрасни равнини, гористи хълмове, лозя, многобройни български села, огромни ниви с жито и царевица трябва да поставят този бряг между най-облагодетелстваните.
Не може да се отмине и другото - броят на населението, удобствата на созополското пристанище, оживеният корабен трафик. Градът брои триста и петдесет къщи - пише Дьо Хел. - Неговото пристанище е пълно с кораби, които товарят храни за Константинопол и чужбина. Дори само износът на жито е твърде значителен. То струва на място 22 пиастра за 45 оки и качеството му е прекрасно.
Една по-продължителна разходка из античния град открива и другите подробности, които не могат да убягнат от окото на пътешественика учен. Но по отношение на античните паметници в Созопол той е по-скептичен: Не се виждат особено много следи от античността в Созопол. Крепостната стена, която обгражда града, е отчасти разрушена. Тук-таме се откриват безформени руини на църкви и мраморни парчета с надписи (аз купих при един обущар един релеф) много важен, според мен, представляващ един император на кон, следван от един паж, носещ една клонка.
Разходката продължава и в покрайнините на града - под хълма на запад. Единственият извор, който снабдява града с вода - продължава записките си Ксавие Омер дьо Хел, - се намира от другата страна на плажа, в подножието на един горист гълм. Това е в района на провлака - мястото, което посочват като водоизточник и други пътешественици в началото на ХIХ век.
Пътят трябва да продължи на север... И вятърът неудържимо издува платната.
