Варненци на световно първенство по подводна фотография
Варненският подводен фотограф Любомир Клисуров заедно с дългогодишния си приятел д-р Ганчо Матеев ще участват на осмото световно първенство по подводна фотография в Сама бей, на египетското крайбрежие на Червено море. Подводната надпревара ще се проведе от 11 до 16 юни, но за първи път в нея ще участват и български фотографи. Тази година първенството се провежда под патронажа на съпругата на египетския президент г-жа Мубарак. В него са дали съгласие да покажат възможностите си 48 фотографи заедно с 41 подводни фотомодела от 29 страни. Трийсетгодишното приятелство между двамата варненски подводни фотографи им дава основание да вярват, че като добре оформил се екип ще представят достойно нашата страна. Заедно са обиколили морета и океани, но Червено море ги грабва с непривичната си екзотика, колоритните си красоти и меката топлина, която излъчват обитателите му. Двамата варненци се надяват, че с техните великолепни подводни фотоапарати "Nikon V" ще направят хубави снимки. Художествената фотография с човешко присъствие ще бъде най-трудната част от състезанието, каза преди тръгването си за Египет Любомир Клисуров, защото хората, които се явявят на такова състезание, предварително са проиграли стотици пъти кадъра с подводния модел. И от тях по време на състезанието ще направят най-доброто, на което са способни.
Вестникарските атаки срещу параходството не са от днес
Взаимодействието между военното и транспортното министерство, Щаба на Флота и БНМС по време на скандала около закупуването на параходите "Родина", "Шипка" и "Варна" за нуждите на БТПД (юли - декември 1937 г.).
Според изследователя Тремол Иванов през 1931 - 1939 г. Българското търговско параходно дружество (БТПД) бележи възход и процъфтяване, безспорен дял за което има и неговият директор о.з. капитан I ранг Неделчо Недев. Това личи и от финансовите резултати, които показват непрекъснато намаляващия относителен дял на държавната субсидия. Тази сума от 29 540 000 лв. остава непроменена от 1935 до 1939 г. Спрямо годишните разходи на дружеството през 1935 г. тя представлява 32,7 %, през 1936 г. - 29,4 %, а през 1937 г. - 22,7 %. Докато през първия етап държавната субсидия е 16 % спрямо капитала, през 1938 г. тя е не повече от 10 % спрямо целия капитал на дружеството, изчислен върху основата на текущите стойности на активните ценности.
Това е отразено и в публикации през разглеждания период. Най-обстоен анализ за постиженията на параходството до 1936 г. е направен от Коста П. Качев - бивш председател на Търговско-индустриалната камара и на Стоковата борса в Бургас и бивш банков директор, по страниците на Известия на Бургаската търговско-индустриална камара (БТИК). С езика на цифрите той доказва, че: БТПД... се е отърсило от миналото (подч. тук и до края - А.П.) и е настъпило вече във фазата на икономически и търговски постижения, т.е., че най-после, от две-три години насам, съзнанието, трудолюбието, почтеността и безукоризнената компетентност са надвили и нанесли окончателно поражение върху безскрупулните слабосилни елементи, като са се споразумели, като са се разбрали и тръгват вече в релсите на прогреса. Качев подкрепя и политиката на БТПД след закупуването на параходите Родина и Варна да финансира и строителството на еднотипния с Варна хладилен кораб Шипка. Изводът, който се прави в края на статията, е: С нашата обективна анализа ние изнесохме, установихме и доказахме, че търговски, финансово и стопански разбиранията на управителните тела на БТПД, в сътрудничество с представителите на българската държава, както е видно от трите последователни сметководни отчети, идват по един аргументиран начин да създадат вяра у компетентната обществена мисъл в България, че те действат и решават въпросите, при пълното съзнание на голямата отговорност пред народ и държава.
В Щаба на Флота, където виждат в БТПД основен мобилизационен резерв за нуждите на морската отбрана, също изказват официална подкрепа за политиката на УС на БТПД в своето издание Морски преглед: Едно достатъчно развито народно параходство е всякога мощен фактор в ръцете на държавата за прилагане нейната икономическа политика.
Само година по-късно във в. "Търговия, промишленост и труд" се появява статията Нашият износ и Българското параходно дружество - чуждата конкуренция, подписана от автор с псевдоним Д-р R. Една трета от материала е встъпление, в което се обяснява на читателя значението на водните пътища за износно-вносната търговия. По-нататък обаче Д-р R поставя под съмнение политиката на БТПД, насочена към попълване на корабния парк с новопостроени плавателни съдове. Без да привежда някакви особени аргументи, анонимният експерт издига и развива следната теза:
Докато старите морски държави предпочитат най-евтините параходи, макар и по-стари, за да увеличат броя на своите параходни единици на техния плаващ парк, Българското параходно дружество върши тъкмо обратното: без да държи само на търговската спекула, която единствено може да го ползува, закупва за 100 000 000 лв. трите последни нови парахода "Родина", "Варна" и "Шипка" с общ тонаж около 12 000 товарни тона, имайки цена на товарен тон над 8000 лв., когато с тази сума то можеше да закупи двойно повече параходи, с двойно по-голям тонаж.
Седмичникът Търговия, промишленост и труд не е сред влиятелните издания в Царството и публикацията не би могла да разчита на широк обществен отзвук. В синтезиран вид обаче статията се появява в масовия всекидневник Мир, макар и под друго заглавие и с друг автор - Ник. Каракулаков. Никъде в публикацията не се споменава първоизточникът, където статията започва с "I", което пък подсказва, че се очаква продължението "II". Очевидно е визирането на основния девиз на Българския народен морски сговор (БНМС) "Към морето и Дунава - за напредък! ". А финалът призовава: Казаната нередност може да се установи и сега, ако държавата пристъпи към предвидената в съответния договор периодическа ревизия на отпусканата помощ.
Статията в Мир предизвиква реакцията на транспортния министър о.з. генерал-майор Христо Йовов, който изпраща поверително писмо до правителствените делегати в Управителния съвет (УС) на БТПД капитан I ранг Сава Иванов и о.з. капитан II ранг Александър Манолов. В него първото изречение е достатъчно изразително и показателно за на въпросите, по които делегатите трябва да дадат отговори: По повод и в опровержение (текстът е на пишеща машина, а подчертаният израз е добавен на ръка - А.П.) на статията, печатана в "Мир", бр. 11 095 от 19 юли 1937 г., предлагам ви да ми донесете в обстойно изложение отговор на следните въпроси... Писмото е от 27 юли 1937 г., а втората публикация в Търговия, промишленост и труд е излязла на 24 юли 1937 г. Това отново доказва, че основният "дразнител" за министъра си остава влиятелният Мир. А в подзаглавието на седмичника се призовава: Налага се ревизия на цялата строителна програма на Българското параходно дружество. Оттук нататък атаките се поместват само на първа страница и в подзаглавия се дава в синтезиран вид тезата на Д-р R.: Цифри, които говорят най-красноречиво. Параходът "Родина" закупен за двойно по-висока цена"; "Възраженията ни на отговора на Управителния съвет на дружеството.
УС на БТПД отговаря на публикацията в Мир. В писмото се посочва, че Ник. Каракулаков е преписал от Търговия, промишленост и труд, но това е въпрос, който двамата съдружници - автори трябва да изяснят помежду си. Ако е била само публикацията на Д-р R., УС на БТПД не би реагирал. Но в случая "същите закачки" са намерили достъп във вашия вестник, който от създаването си до днес е запазил репутацията си на един от първенците в нашия ежедневен печат. На сериозния вестник се полага и сериозен отговор, поместен в двойно по-голям обем от самата критична статия. Като привежда редица цифри и факти, в това число и данни от най-меродавното английско списание "Феърплей", УС на БТПД завършва изложението си с интригуващ финал: Ние няма повече да говорим. Ние не се оправдаваме, а само обясняваме. Разбираме целите на автора, който много добре знае, че БТПД на всяка цена трябва да поднови парка си за Александрийската линия. Защо? Тук няма да говорим, защото и у нас има търговска тайна. Но тая тайна не е аргумент. Това, което изнесохме без нея, е достатъчно... и за несведущия да прецени коя от двете страни е правата: дружеството ли, или оная група, която с лъскави очи се е наредила на тъмно зад автора.
Засегната от афишираното пренебрежение, редакцията на Търговия, промишленост и труд помества уводна статия със заглавието Българското параходно дружество отговаря, но по-добре е да си мълчи (Предизвикан отговор). В нея се отбелязва, че за обществото не е от значение дали статиите на Д-р R. са публикувани в първостепенен или във второстепенен орган; важното е да са те аргументирани. Редакцията обещава на читателите си още статии с по-необорими и фрапантни факти, за да убеди всички, че Управителният съвет на Българското търговско параходно дружество е бил и е на погрешен път. Обещава се също, че анонимният Д-р R. няма да остане скрит за българското общество и то ще узнае, че неговите статии са имали предвид само общественото благо. Обещанията са изпълнени само донякъде. В същия брой е поместена четвъртата статия на Д-р R., но по-нататък скандалната тема внезапно изчезва от страниците на седмичника. Защо?
Отговорът на този въпрос до голяма степен се крие в един интересен и необнародван досега документ - поверително писмо от двамата правителствени делегати в УС на БТПД до министъра на железниците, пощите и телеграфите. Документът само условно може да бъде определен като писмо. Става дума за писмен аналитичен доклад по политиката на УС при попълването на корабния парк на дружеството. Грифът "поверително" подсказва, че приведените в анализа аргументи не могат да бъдат публикувани в печата. Документът от 20 машинописни страници (по 45 реда на страница) би могъл да стане ако не тема за дисертация, то поне предмет на отделно научно изследване. От гледна точка на настоящото изложение интерес представляват следните поверителни (тогава) аргументи в защита на управленските решения на УС на БТПД:
Макар че посочените четири момента не се нуждаят от коментар, а останалите доводи в доклада са достатъчно основателни, правителствените делегати се позовават и на публикации в авторитетното издание на БНМС Морски сговор, които напълно подкрепят провежданата от УС на БТПД политика. Фактът, че не някой друг, а именно капитан I ранг Сава Иванов (тогава командващ Флота) счупва бутилката шампанско о борда при кръщаването на парахода Варна в Рощок - Германия, е също твърде показателен.
След като "Търговия, промишленост и труд" замлъква по темата, вероятно е имало и други към БТПД публикации, поради което във всекидневника Варненски новини се появява уводната бележка Хулиганите на линия. В нея редакцията заклеймява критиците на параходното дружество и посочва, че Варна е закупен за 33 милиона лв., а за кораби от същия тип Румъния е заплатила по 75 милиона лв., но там никой не критикува сделката, защото се очаква тя да подобри износа на земеделски стоки за чужбина. В същия дух е и анализът на бургаския икономист Коста П. Качев за повишените заплати на екипажите от корабите на БТПД.
Цялостен отпор на критиките към УС на БТПД Коста П. Качев дава в два последователни броя на Известия на Бургаската търговско-индустриална камара. След обстоен анализ на обнародваните документи икономистът предупреждава, макар и с езопов език, опонентите, че не виждат милитаризацията на търговските флоти в страните - вероятни противници на България в една бъдеща война: Нека да отправим своите погледи на север, на юг и на запад, където днес се шири едно импулсивно творчество, на разширение търговските флоти, а даже и на военните.
Правителствените делегати внимателно следят публикациите в печата и веднага изпращат на ресорния министър броеве от изданията, защитаващи тяхната страна. Това става в края на септември 1937 г. Месец по-късно обаче министърът отново е обезпокоен и изпраща следващо писмо до правителствените делегати, което започва с констатацията: През последно време се появиха доста статии в периодичния печат относно покупката на параходите "Родина", "Варна" и "Шипка", които, макар и неоснователни, всяват смут в обществото". Министърът иска от своите представители да внушат на управата на дружеството, че е необходимо да се отговаря на всички нападки и опроверженията да се изпращат до сериозните софийски вестници. Схващайки деликатността на ситуацията (необходимостта от премълчаването на "мобилизационните" аргументи), генералът от запаса подчертава: Ако дружеството намери за ненужно да отговаря на някоя нападка, заедно с изрезката, ще ми донесете за мотивите и съображенията, по които дружеството не желае да отговаря.
А нападките, макар и не толкова остри и аргументирани, продължават. Докато бяхме обхванати от чувство на радост и доволство от подема на родното ни корабоплаване, тия статии някак си ни обляха със студена вода. Верни ли са изнесените данни? - пита в. Бургаски фар. Не всички в Бургас възприемат безкритично публикациите на Коста П. Качев. В столицата атаката е поведена от в. "Общественик", който поставя въпроса кое е по-вярното в политиката на БТПД: Към морето! (отново се визира някаква намеса на БНМС) или Към сушата!.
Тъй като акцията продължава прекалено дълго за скандал по страниците на българския печат, правителственият делегат о.з. капитан II ранг Александър Манолов предприема (не без помощта на БНМС и Щаба на Флота) нов ход. Той подготвя и издава брошурата Търговското ни корабоплаване. По това време е проведен и ХIV редовен събор на БНМС, който твърде симптоматично избира Ал. Манолов за свой председател и гласува резолюция в подкрепа на политиката, провеждана от УС на БТПД. Така и в този случай кръгът на въпросителните се затваря около познатите опорни точки: БНМС - Щаб на Флота - Министерството на войната, допълнени с УС на БТПД (оглавяван от о.з. капитан I ранг Неделчо Недев) и транспортното министерство, оглавявано от о.з. генерал-майор Христо Йовов. Неслучайно Ал. Манолов вече много по-силно се аргументира и намеква за ролята, която корабите на БТПД ще играят в една евентуална война: Търговският флот във върховно изпитание на нацията се нарежда там, където честта му посочи, за да изпълни своя дълг.
Брошурата на Ал. Манолов е повод в Мир да се появи статията Търговското ни корабоплаване, където вече не се дава отпор на нападките, а се прави положителна оценка за дейността на БТПД. Капитан I ранг Сава Иванов изпраща брой от вестника на министър Йовов с обяснението: От тази статия се вижда как компетентните лица по въпроса мислят за нашето търговско корабоплаване и как умеят да ценят неуморната и твърде полезна за народното ни стопанство дейност на УС на БТПД. В интерес на истината авторът д-р К.Д. Списаревски е бил правителствен делегат в УС на БТПД, но през 1910 г. и едва ли статията е написана от някакви конюнктурни подбуди.
Свива знамената и в. Общественик. В редакционна статия, отново озаглавена Към морето, се съобщава, че статиите на Коста П. Качев са много добре аргументирани в отрицание на писанията на Д-р R. и по въпроса наистина трябва да се произнесе компетентен орган. В същия брой, дори на същата страница, Общественик помества препечатка от в. "Вечерна бургаска поща"
(26 ноември 1937 г.), където се цитира изявление на министър Йовов: Ще трябва на всяка цена да намерим 100 милиона лв. за 6 - 7 парахода, които ще задоволят нуждите на българската търговия. Публикацията е озаглавена Надеждни изявления, което подсказва на читателя, че търсеното произнасяне на компетентния орган е вече факт.
Официално Морски сговор представя брошурата на Ал. Манолов едва през 1938 г. На финала на рецензията отново с езопов език се обяснява, че за развитието на отечественото корабоплаване са потребни много жертви както от страна на държавата, тъй и от страна на частната инициатива. Намеква се за опасността от юг: Нека ни послужи за пример поне съседна Турция, която безпощадно троши големи средства, за да увеличи параходния си парк и го приспособи на нуждите си. На практика рецензията не е закъсняла, защото като илюстрация към нея е приложена снимка от спускането на вода в Рощок на новия параход на БТПД Шипка, който също като еднотипния му Варна е подготвен за преустройване като военен транспорт, а това означава жертви както от страна на държавата, тъй и от страна на частната инициатива. Вероятно излизането на броя за м. май било задържано, тъй като спускането на кораба на вода става на 28 май 1938 г. Този път, за да запуши устата на евентуалните критици, ръководството на БТПД прави един изключително успешен пропаганден ход при освещаването на парахода на 15 януари 1939 г. Морски сговор отбелязва това веднага:
Вместо да празнува пищно това голямо събитие в своя живот, БТПД намери колкото похвално, толкова и назидателно разрешение на въпроса, като вместо тържество и приеми се задоволи да покани на обяд на новия параход всички живи участници на Шипка от Варна, като е отпуснало освен това на всички участници на Шипка от Варна и Бургас по 3000 лв. парична помощ, а на централното управление на опълченците от Шипка сумата 20 000 лв., за да бъде разпределена между нуждаещите се опълченци от останалите градове на страната.
Извън вниманието на пресата остава един съществен факт, който Министерството на войната, Щабът на Флота и УС на БТПД успяват да запазят в тайна, което означава, че изнесената информация от Д-р R. или не е от вътрешен човек в параходството, или анонимният експерт е предпочел да не се бърка в дела, които представляват елемент от националната сигурност на страната. Става въпрос за решението на УС на БТПД, документирано в Протокол № 3 от 13 януари 1937 г. От него узнаваме, че членът на УС капитан I ранг Сава Иванов представя свой проект за приспособяване на новостроящия се дружествен параход "Варна" и за учебни цели на Флота на Н.В.. Правителственият делегат моли УС да направи всичко възможно за удовлетворяване на неговите искания, без да се ангажират кредитите на Флота - респективно на Държавата, които са напълно изразходвани за непосредственото си предназначение. Важно съобщение се съдържа и в следващото изречение: Г-н капитан I ранг Иванов декларира, че както г-н Военният министър, така и Щабът на Армията чрез него настойчиво се присъединяват към молбата на Флота.
Случаят е прецедент, защото БТПД си остава частно акционерно дружество, в което държавата има участие, но то не е повече от 50 % и съгласно съществуващия договор между двата субекта финансовите разходи трябва да се поемат от правителството. Без да понася сериозни загуби, УС приема едно соломоновско решение: разходите по допълнителното преустройство на парахода ще се поемат от самата корабостроителница в Германия, като неустойка за просроченото довършване на Варна. Въпреки това в протокола е записано, че: Съветът, въпреки че счита това условие като едно скрито прехвърляне на разходите върху дружеството поради изключването на предвидените глоби за закъснение (има се предвид неустойката, която трябва да заплати корабостроителницата поради закъснението от договорения срок за предаването на кораба - А.П.), единодушно реши да го приеме, за да даде израз на своята готовност да бъде полезен сътрудник на тежките условия на народната отбрана да подобри материалната си част.
Всъщност подготовката на БТПД и корабите му за мобилизация са започнали много преди преустройството на параход Варна, а през 1937 г. то е в пълен ход. Със строго поверително указание на началника на 4-а дивизионна област - 41/26.01.1937 г. се разпорежда на началника на Флота като представител на държавата в БТПД, да има грижата, щото форменото облекло на чиновниците и служащите в това дружество да бъде близко до това на Флота, та при мобилизация да могат мобилизираните лица от Параходното дружество и обслугата на корабите на същото да се явят във форменото си облекло. Веднага след това последва указание на транспортния министър до правителствените делегати в БТПД: При приемането на новия Правилник за вътрешния ред на дружеството ... за база трябва да служи Закона за търговското корабоплаване, а за ръководство - дисциплинарните правилници във войската и железниците. Отговорът на делегатите гласи, че правилникът се разработва именно в този дух. Не е случайно и съвпадението с назначаването на длъжността "навигационен инспектор" в БТПД на флотски офицер - о.з. капитан I ранг Димитър Фичев.
Използването на търговските ни кораби за навигационна практика (това продължава и през лятото на 1941 г.) на бъдещите офицери от военния флот може и да не е част от мобилизационната подготовка на БТПД, но военната подготовка на командния състав от гражданските кораби е факт. Отначало правителствените делегати в УС на БТПД се опитват да отклонят това под предлог, че корабите им имат по-малък престой от един месец, а офицерите от параход Бургас, който имал по-дълъг престой във Варна, не желаели да се явят на въпросното военно обучение. Отговорът на контраадмирал Вариклечков обаче не търпи никакво възражение: Като се има предвид, че в случай на мобилизация БТПД се военизира и придава изцяло към Флота на Н.В. и че по закон същото дружество има сериозни ангажименти към държавата, моля, в ролята си на правителствени делегати да искате от УС да нареди прилагането на уговорения и възприетия от него начин за уреждането на положението на запасните флотски офицери - капитани и механици. В противен случай въпросът ще бъде отнесен в Щаба на Войската, за да се наложи отгоре, тъй като подготовката за отбраната на страната стои по-горе от всякакви търговски сметки и лични желания.
Тъкмо затова, когато остават броени дни до избухването на Втората световна война, контраадмирал Вариклечков алармира на 29 август 1939 г. (каква точна прогноза за събитието, започнало на 1 септември!) министъра на войната, че от пресата е узнал за действията на правителствата на Германия, Италия, Франция и Англия, които са разпоредили на своите търговски кораби да напуснат Средиземно море: Горното показва, че положението по моретата около Европа е твърде сериозно и че всеки момент може да се пристъпи към действия (конфискация на кораби и товари, обявяване на забранени зони, поставяне на минни заграждения и пр.) даже преди да се е официално обявила войната. Началникът на Флота напомня на своите преки началници, че търговският флот подлежи на мобилизация и ще бъде необходим във военно време за преноси и превози на войска и бойна техника, като настоява Министерството на войната да се консултира с Министерството на външните работи относно евентуалните опасности за търговските ни кораби при поддържане на линиите до средиземноморските и балтийските пристанища.
Министърът на войната самоуверено отговаря на 2 септември 1939 г., че България е неутрална държава и няма защо да прибира търговските си кораби. Контраадмирал Вариклечков обаче не го оставя на спокойствие, като на 6 октомври 1939 г. му припомня, че временно спреният от експлоатация параход България е предвиден в случай на мобилизация да бъде използван от Флота като минен заградител, а БТПД го подготвя за превоз на евреи до Палестина. Ако се наложи поставянето на минни заграждения преди неговото завръщане, ще бъде необходимо преустройването на друг кораб, а за това са необходими средства. Вместо отговор военният министър не след дълго издейства уволнението на настойчивия адмирал и извеждането му в запаса. Свършеното обаче от Щаба на Флота и УС на БТПД, съвместно с БНМС, не е никак малко и то проличава в годините на Втората световна война.
Военноморската академия в Ливорно - Италия
В периода от 23 до 27 май група офицери от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" в състав: ръководител капитан I ранг М. Йонов (началникът на щаба на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров") и членове капитан II ранг Б. Медникаров и капитан II ранг А. Кожухаров, посети Военноморската академия (ВМА) в Ливорно - Република Италия.
ВМА в Ливорно е основана на 7 ноември 1881 година в резултат на сливането на кадетските курсове от Кралската морска академия в Неапол (основана през 1735 г.) и Кралското военноморско училище в Генуа (основано през 1762 година). Появата на учебното заведение в Ливорно е едно от мероприятията, насочени към интеграция на съществуващите институции до обединението на страната в единна държава. Академията са завършили такива известни през световните войни офицери като Енрико Мило, Доменико Каваняри, Ромео Берноти, Анжело Якино и Франческо Мимбели. В музея става ясно колко едностранчиво познаваме военноморската история на Италия. Същевременно тук помнят бившите кадети от България. В старателно съставените албуми на музея могат да се намерят имената на бъдещите български морски офицери Кукенски и Славчев, които завършват академията преди Втората световна война. Не е забравен и капитан I ранг Цанев, който е слушател в курсовете за следдипломна квалификация и в периода 1944 - 1946 г. става командир на Морските войски.
Двустранните връзки между двете учебни заведения са подновени от няколко години. Досега шестима български курсанти са провели своите плавателни практики на италиански учебни кораби, а през това лято на УВК "Америго Веспучи" ще проведат плавателната си практика първокурсниците Пламен Пеев и Велизар Дяков.
Българските офицери бяха посрещнати от началника на ВМА - Ливорно, контраадмирал Джузепе Лертора. Той запозна групата с целите и задачите, стоящи пред учебното заведение, със структурата и състава му, а така също сподели проблемите, възникнали в хода на текущите реформи в академията.
След брифинга българската група разгледа музея на ВМА, учебните програми за обучение на курсантите от първи до трети курс, за обучение на офицерите от четвърти курс, курсовете за следдипломна квалификация за офицерите. Предмет на по-задълбочено обсъждане бяха тренажорът на вахтения офицер и курсовете за следдипломна квалификация и преподготовка на офицерите от Бреговата охрана, митническите власти и медицинските служби. Допълнително от италианска страна бяха представени основните моменти от проектите "Кабото" и "Веспучи" за обновяване на учебната база: развръщането на нови кабинети по езикова и компютърна подготовка; разширяването на съществуващата локална компютърна мрежа; построяването на нов закрит плувен басейн с олимпийски размери и превръщането на една от двете лодъчни магазии в пункт за базиране на учебните кораби на академията.
От есента срокът на обучение на курсантите се увеличава от 4 на 5 години. След това бъдещите офицери ще учат до една година в учебни центрове на ВМС на Италия и едва тогава ще се назначават на първични длъжности по корабите.
Италианските колеги проявиха интерес към нашето ВВМУ, може би и поради последните успехи на УВК "Калиакра". Бяха задавани въпроси за петгодишната магистърска програма. Домакините не криеха, че нашият опит е особено актуален за тях, след като от есента планират да увеличат срока на обучение с една година.
На заминаване ръководителят на българската група повтори поканата за посещение на италиански преподаватели от ВМА - Ливорно, във ВВМУ - Варна, при което се предвижда подписване на двустранен протокол за сътрудничество.
Загуби на речното корабоплаване
Досегашните загуби на параходство "Българско речно плаване" от спрялото корабоплаване по река Дунав надхвърлиха 19 млн. долара. Разработена е оздравителна програма, съобщи председателят на борда на директорите Явор Димитров. Целта на този пакет от мерки е речното параходство да стегне корабния си парк и да има готовност да започне работа веднага след евентуалното възстановяване на търговското корабоплаване по Дунав. Наложили са се и някои непопулярни мерки като съкращения в щата, но те ще помогнат за частично заздравяване на финансовото състояние на фирмата. Новите мерки предвиждат и разсрочване на задължения към доставчици, включително и опростяване на някои от тях или покриването им с държавни субсидии. Според г-н Димитров има обнадеждаващи новини за евентуалното възстановяване на речния път през септември т.г. Европейската комисия е одобрила план за отпускане на 22 млн. евро (19,9 млн. долара) за разчистване на река Дунав от останките от разрушени мостове и неексплодирали снаряди след миналогодишната въздушна кампания на НАТО срещу Югославия. Планът предвижда навигацията по реката да бъде възстановена напълно най-късно до пролетта на следващата година, но в отделни участъци това е възможно да стане и по-рано.
Израелски фирми проявяват интерес към зърнения терминал на Порт Варна
На свое заседание на 7 юни 2000 г. съветът на директорите на Пристанище Варна упълномощи изпълнителния директор инж. Стоян Щумпф да проведе предварителни разговори с представители на израелските фирми "Осиания", "Дагон" и "Корн Грейн" за изграждането на зърнен терминал. На следващото заседание на борда на директорите г-н Щумпф трябва да внесе информация за проведените разговори. Първата среща с представителите на израелския консорциум бе на 13 юни в Министерството на транспорта и съобщенията.
"Осиания" е фирма, участвала в проучвателните дейности, проектирането и строителството на пристанища в различни региони по света. От около две години "Корн Грейн" се занимава с отглеждането на маслодайно зърно в България и притежава най-голямата селскостопанска фирма в Израел. В някои източници "Корн Грейн" се сочи като нов собственик на Института по царевицата в Кнежа и като арендатор на 50 000 декара обработваема земя. "Дагон" е най-големият вносител на зърно в Израел и притежател на най-голямото зърнохранилище в еврейската държава, което се намира в пристанище Хайфа.
Монголският президент на посещение във Варна
Президентът на Република Монголия Нацагийн Багабанди, който бе на тридневно официално посещение в нашата страна, на 7 и 8 юни гостува във Варна. На летище Варна той бе посрещнат от областния управител проф. Николай Пантев, от кмета на града Кирил Йорданов и началника на Главния щаб на ВМС вицеадмирал Петър Петров. Конкретни договорки при срещите на Нацагийн Багабанди във Варна не бяха правени. Монголският президент прояви интерес към Фериботния комплекс. На 8 юни, придружен от проф. Пантев и изпълнителния директор на Пристанище Варна инж. Стоян Щумпф, монголският президент се качи на борда на кораб "Атанас Димитров" и направи разходка в акваторията на варненския пристанищен комплекс. След това монголският гост и придружаващите го лица посетиха фериботното пристанище, където присъстваха на демонстрация на товаро-разтоварни работи на българския ферибот "Героите на Севастопол". Нацагийн Багабанди прояви интерес към възможностите за търговски обмен по транспортния коридор ТРАСЕКА и изказа пожелание повече монголски стоки да се обработват във варненския Фериботен комплекс.
Морски "бисери" в "Речник на датите"
Преди време на книжния пазар се появи "Речник на датите", съставен от Росен Бахчеванов. Изданието представя в календарен вид кратки описания на около 4000 събития от световната история, снабдено е с азбучен показалец, който съществено улеснява ползването. Наред с ценните сведения книгата съдържа и немалко грешки и неточности, от които тук ще засегна главно някои морски събития.
Според с. 8, на 7 януари 1914 г. през Панамския канал преминава първият кораб, а на с. 141 е отбелязано, че подобно събитие става на 7 юни с.г. Наистина във втория случай е добавено определението "новооткрития" (канал), но то нищо не изяснява. Наши и чуждестранни специалисти по историята на този канал предлагат на простосмъртния читател още възможности за избор: 3 юли, 3 август, 4 август, 15 август 1914 г. Докато за деня на събитието има големи различия, изяснено е все пак, че замисленото официално откриване е отложено заради Първата световна война и тази церемония е организирана едва през 1920 г. Международният трафик през Панамския канал започва на 2 (15) август 1914 г., когато за около 9 часа през него преминава американският военен параход "Анкон". В българско списание от края на 1913 г. е публикувана снимката на Панамския канал с първия параход, който преминава през него, но точната дата не е посочена.
На с. 15 "Ърнест Шекълтън, Дъглас Моусън и Танас Дейвид за първи път достигат Южния магнитен полюс на Земята" на 16 януари 1902 г., докато на с. 71 този полюс е достигнат само от Ъ. Шекълтън, но след седем години - на 23 март 1909 г. А истината е, че Ъ. Шекълтън не е бил никога на Южния магнитен полюс.
Според полярния му дневник, публикуван на български език още през 1910 г., Южният магнитен полюс е достигнат за пръв път на 16 януари 1909 г. (не 1902 г.), но от проф. Дейвид, Д. Моусън и д-р Алистър Макей.
На с. 18 най-важният исторически принос на Джеймс Уат е това, че неговото име носи мерната единица за мощност (на бълг. ват), а на с. 192 му е приписано създаването на първата парна машина. Самият Дж. Уат никога не е имал такава претенция, защото е роден след появяването на първата парна машина, но има изключителен принос за създаването на първата универсална парна машина, която е и първият универсален топлинен двигател (1784 г.).
На с. 37 Р. Фултън "патентова парахода ... на 11 февруари 1809 г." и едва "през 1814 г. пуска на вода първия кораб, оборудван с парна машина". На с. 205 авторът явно е поразмислил и уверява, че още на 17 август 1807 г. изобретателят "прави демонстрация в залива на Ню Йорк на своя пръв параход "Клермон". Исторически факт е, че Р. Фултън не е създателят на първия работоспособен параход. Що се отнася до първия Фултънов параход обаче, неговото историческо първо плаване е на 17 август 1807 г., но не се е състояло в кръгчета из Нюйоркския залив, а в рейс от Норт Ривър по р. Хъдзън до Олбъни. Освен това отначало корабът няма име и едва след смяната на две-три имена придобива популярното днес име "Клермонт".
На с. 49 Джон Холанд се ражда на 24 февруари 1841 г., а на с. 54 свършва тая работа по-рано - на 29 февруари 1840 г. В първия случай е "създател на прототипа на съвременните поводници", а във втория е с по-скромен принос - само построява "първите подводници на английския и американския морски флот". На всичко отгоре той два пъти умира (с. 49 - 1913 г., с. 54 - 1914 г.) и ту е американец (с. 49), ту ирландец (с. 54).
На с. 123 Вашку да Гама пристига в Калкута (20 май 1498 г.), макар че той никога не е плавал чак дотам. Вероятно авторът се е предоверил на календарната книга "Историята на света. Дати и събития" ("Отворено общество", 1996 г.), в която на с. 80 почитаемият професор Любен Беров твърди същото. Този кандидатстудентски бисер е твърде широко разпространен в литературата: "Историята на света в дати (38 000 пр. Хр. - 1994)" ("Атлантис", 1995 г.), с. 248; "Великите изследователи. I том" от Пиърс Пенингтън ("Перо", 1995 г.), с. 45 и т.н. Автори, преводачи, консултанти, рецензенти и редактори на подобни книги очевидно не правят разлика между Каликут (днес Кожикоде) на югозападното крайбрежие на полуостров Индостан и Калкута в делтата на р. Ганг.
Първият презатлантически телеграфен кабел между Великобритания и САЩ не е прокаран през юли 1866 г. (с. 173), а през 1858 г. Тогава той функционира около един месец. След като са предадени около 400 телеграми с общо 4500 думи, кабелът се поврежда.
На с. 190 Джон Ериксон е "създал идеята за въртящата се перка и витло". Коментарът на перката е излишен, ако обаче авторът е имал предвид идеята за гребен винт, тя е дадена далеч преди раждането на Ериксон.
Тур Хейердал не прави знаменитото си експериментално плаване през лятото на 1947 г. с лодка (с. 196), а със сал.
И т.н., и т.н.... През последните години търсенето и предлагането на календарни справочници се активизира и вероятно тази тенденция ще се запази поне още няколко години. Качественото съставяне на подобни издания е много трудно, тъй като на практика те са енциклопедии в календарна форма. Някои автори и издатели си представят обаче твърде лековато подготовката им и обикновено предлагат на читателите най-обикновени компилации.
Естествено при огромното количество на информацията, включвана в един календарен справочник, грешките и неточностите са неизбежни, но би трябвало да бъдат изключение и да не засягат събития, които отдавна са известни. Например на с. 246 ще прочетете, че на 30 септември 1452 г. "в Майнц излиза първата напечатана книга - Библията на Гутенберг". В историята на книгопечатането отдавна е доказано следното:
Гутенберг не изобретява книгопечатането, т.е. той не е създател на "първата напечатана книга"; първата си книга Гутенберг не отпечатва през 1452 г., а между 1440 и 1444 г. и тя не е библия, а т.нар. "Сибилина книга", от която до наши дни е съхранен само един лист, известен и с името "Фрагмент на Страшния съд";
Гутенберг отпечатва две различни библии: една 42-редова и една 36-редова. Ако Р. Бахчеванов случайно е имал предвид първата, тя не е отпечатана през 1452 г., а от 1452 до 1456 г. Накратко казано, в описанието на най-великото събитие на II хилядолетие (според много чуждестранни класации) е вярно само името на Гутенберг... Особено неприятно впечатление правят противоречивите данни за едно и също събитие: Рьонтген публикува съобщението за откритието си на 5 януари 1896 г., т.е. 10 месеца преди да го е направил на 8 ноември 1896 г.(??); Х. Форд пуска на пазара своя автомобил Т ту на 12 август 1908 г., ту на 1 октомври с.г.; при Полтава руснаците разбиват шведите два пъти през 1709 г. - на 28 юни и на 8 юли и т.н.
И още нещо. Разбирам съображенията на автора да включи в книгата си известните със своите прелести дами като Силвия Кристел (с. 245) и Илона Сталер-Чочолина (с. 298), но буди недоумение отсъствието на голям брой далеч по-заслужили за обществото личности.
Морското застраховане е необятен пазар
За транспортното застраховане една от най-трудните и противоречиви години бе 1998-а. Събраните премии в размер на 923,5 млн. лева бяха с 13,6 на сто по-малко, отколкото през 1997 г. За преодоляване на тази неблагополучна тенденция Държавният застрахователен институт потърси нови сфери на дейност. Създаден бе специализиран сектор "Морско застраховане", а центърът за ръководене на тази дейност се установи във Варна. Негов ръководител е г-н Петър Зидаров - най-дългогодишният у нас експерт по застраховане на плавателни съдове.
МВ: Сектор "Морско застраховане" при ДЗИ "Общо застраховане" АД работи успешно повече от година на застрахователния пазар. Това сигурно има обяснение. Бихте ли споделили вашия секрет?
- С удоволствие и без опасения, че конкурентите ни могат да се възползват. Този пазар е необятен, като се има предвид, че страната ни има излаз на море и граничи на север с голяма плавателна река. Вече има значителен брой частни корабособственици на големи и малки плавателни съдове и те трябва да се застраховат, за да извършват съответната работа според предназначението си. Така че има поле и за застрахователите, стига те да работят професионално и на световно ниво. Наистина за кратък срок, откакто съществува сектор "Морско застраховане" при ДЗИ "Общо застраховане" АД, успяхме да организираме дейността си така, че веднага да привлечем клиенти. Центърът за ръководене и утвърждаване на тази дейност е във Варна. Може би най-важният момент в нашата работа и тайната на успеха ни е, че поддържаме много тесен контакт с клиентите си. Така можем веднага да реагираме при възникване на проблемна ситуация, свързана с морската експлоатационна практика. Този факт се оценява положително от корабособствениците, които са потърсили услугите ни и са станали наши клиенти.
МВ: Каква е вашата политика при създаване на кадри, какъв е екипът от специалисти?
- Ръководството на "ДЗИ" ЕАД с главен изпълнителен директор Борислав Михайлов и изпълнителният директор на ДЗИ "Общо застраховане" АД Красимир Станков имат сериозната амбиция да развият морското застраховане на необходимото ниво. Създадени са пакет застрахователни документи на база Лойдовите институтски клаузи и международната застрахователна практика. За прецизното изпълнение на тези задачи проведохме два специализирани курса в Поморие, където специалисти от клоновете на дружеството във Варна, Бургас, Видин, Лом, Свищов, Силистра и Русе бяха обучавани професионално. Политиката ни за привличане на клиенти бе насочена първоначално към собствениците на малки плавателни съдове и частните корабособственици поради факта, че големите корабособственици традиционно търсят услугите на "Булстрад" и ЗДП "България". Въпреки това в резултат на активна дейност редица корабособственици от Варна и Бургас, както и от Видин, Лом и Силистра станаха наши клиенти. При нас са застраховани голям брой ветроходни и моторни яхти, бързоходни катери и лодки за спорт и риболов. В момента г-н Красимир Станков води преговори за осъществяване на съвместна дейност със световноизвестния английски Р & I клуб, за да могат нашите клиенти да членуват в него. Този клуб дава покритие на корабособствениците за рисковете и отговорностите им, които не са покрити от "каско" застрахователната полица. Всички специалисти в клоновете на ДЗИ, където има плавателни съдове, работят с желание и се надяваме, че чрез постоянство и компетентност ще успеем да спечелим доверието на корабособствениците и да ги привлечем за наши клиенти.
На смях
Кой какво прави
Веднъж съдбата се пошегувала и събрала на красив, но безлюден остров сред океана следните представители на няколко европейски нации: двама французи и една французойка; двама италианци и една италианка; двама германци и една германка; двама гърци и една гъркиня; двама ирландци и една ирландка; двама англичани и една англичанка.
Месец по-късно ситуацията на острова била следната: Двамата французи постъпили съвсем по френски и единият станал съпруг, а другият - любовник на французойката.
Двамата италианци всъщност се оказали сицилианци, скарали се за италианката и единият застрелял другия.
Двамата германци се споразумели да прекарват по равно време с германката, направили си график и зорко следели той да се спазва.
Двамата гърци по цял ден се излежавали, а гъркинята им шетала и угаждала.
Двамата ирландци най-напред изгонили ирландката, за да не им досажда, после разделили острова на две части - северна и южна, и построили на границата дестилатор за уиски. Понеже на острова имало много кокосови палми, не представлявало никаква трудност всеки ден да си произвеждат по няколко литра. Като направели главите, двамата почвали да се хвалят един друг, че само на ирландец може да му хрумне такава гениална идея, и да се заричат, че няма да дадат на англичаните нито капка от божествената течност.
А англичаните продължавали да чакат някой да ги представи на англичанката.
Участието на "Калиакра" в "Tall Ships - 2000"
Както вече е известно, "Калиакра" отплава на 10 април 2000 г., за да вземе участие в Парада на ветрилата в Генуа, т.е. да участва само в празника по случай старта на най-известната регата за ветроходни кораби в света. На 20 март 2000 г. самата идея ветроходният кораб да участва в "Tall Ships - 2000" още беше в сферата на фантастиката. Двегодишното принудително закотвяне на красивата баркентина беше не само потъмнило нейния блясък, но и замрази почти всички възможности за присъединяването й към голямото семейство на ветроходния флот, към което тя принадлежи. Занимавам се активно с ветроходство от 20 години, но предвид състоянието на Българската федерация по ветроходство и на наличната материална част (яхти, мачти, платна) единственият начин българският ветроходец да покаже какво знае и може на международната сцена си остава УВК "Калиакра".
Работата ми като капитан-ръководител на МУШ и на ПУБ "П. Берон" ми дава възможност съвсем реално да преценя равнището на подготовка на начинаещите морски кадри. Ако моряк се ставаше на брега, в кабинета или само в учебната зала, то тогава ние лишаваме морето от възможността да отхвърли тези, от които няма нужда, тези, от които българското мореплаване повече губи, отколкото печели. Каква по-голяма възможност да дадем на младите специалисти да преминат проверката на морето чрез плаването на кораб, където "Дядото", както го наричаше капитан Г. Георгиев, има пълната власт, където помощта на съвременните технологии е сведена до минимум и съдбата на моряците изцяло е поверена в ръцете на вятъра и неговите капризи.
Идеята беше споделена с инж. Г. Петров - началник на отдел "Кадри" в БМФ, който веднага прие предизвикателството и не само обеща, но и в крайна сметка в голяма степен направи възможно това плаване. След като заедно с капитан Стоян Ангелов получихме "зелена улица" за задвижване на въпросите около подготовката на плаването, стана ясно, че становището на БМФ относно кораба и неговото плаване стои на основата "има пари - има плаване, няма пари - корабът стои вързан на кея". За първи път в историята на Параходството и в частност на УВК "Калиакра" се взе решение корабособственикът не само да не покрива всички разходи на баркентината, но и да не участва финансово по никакъв начин. "Предварителната сметка - на нула и тогава плаването става факт" - това беше решението, поставено пред командването на кораба. Както неведнъж споменавах в различни интервюта, лично аз бях учуден от начина, по който реагираха различни фирми, към които се обръщахме за помощ от всякакъв характер. Разбиране и помощ в различна степен срещахме буквално отвсякъде.
Подготовката на кораб в толкова кратки срокове беше предизвикателство, което бяхме длъжни да приемем. Нямам намерение да занимавам читателите с невероятните усилия, положени от намаления екипаж на кораба, за да може баркентината да застане на 10 април 2000 г. на Морска гара, елегантна и красива, както винаги. Трябва обаче непременно да спомена онези фирми и хората, които стоят зад тях, подпомогнали "Калиакра" не само с добри пожелания.
Фирма "Спива", или Веселин Тонев, който точно за 5 минути реши проблема с прането на ветрохода, фирма "Сени", или Сергей Василев и Ангел Анегностиев, самите те ветроходци, взеха решение и спонсорираха кораба с хранителни продукти на стойност над 400 $ и накрая нека да не забравя да благодаря на тези, които направиха плаването възможно - STA - Italy - г-н Джовани Нове (Sail Training Assotiation - Italy), дали 20 000 $, и Нефтинвестбанк, които в последния момент, когато плаването, както се казва, висеше на косъм, осигуриха 20 тона гориво, така необходимо за безопасността на кораба.
Нямам намерение обаче да омаловажавам и помощта (напълно безкористна), оказана ни и от различни стопански и държавни институции. На първо място ОКТОФ, или "бате Кръстьо", както всички го наричат, направил почти невъзможното за привеждането на кораба в добро техническо състояние. Също така ДИК, която в невероятно кратки срокове издаде необходимите документи, нужни за това плаване, Пристанище Варна в лицето на г-н Ст. Щумпф, разрешил всички въпроси относно стоянката на кораба за ремонтното място, Пилотска станция - Варна, извършила безплатно всички маневри, и накрая някои, подчертавам, някои журналисти, които, без да търсят сензацията, направиха достояние на варненската общественост новините около подготовката за предстоящото ни плаване.
И така, плаването е вече история, няма да разказвам за него, тъй като то е вече минало. Имаше и тежки, имаше и много приятни моменти, най-важният от които е завоюването на приза "Сребърната каравела" за I-то място в клас "А" на регатата "Тall Ships - 2000". До тази престижна награда се стигна с голямата финансова помощ на испанската фирма за мобилни комуникации "Телефоника", която на място в Генуа спонсорира участието ни в първия етап на състезанието с 12 000 $, останалите 5000 $ ни дариха организаторите на състезанието ISTA в лицето на голямата приятелка на "Калиакра" г-жа Янка Биелак.
За престижа на завоюваната награда, както вече неведнъж беше споменавано в пресата, говори и фактът, че наградата ни беше връчена от г-н Робин Нокс Джонстън, първия човек, обиколил земното кълбо без спиране под ветрила, и от кметицата на гр. Кадис г-жа Теофила Мартинес. На тържествения прием по случай финала на I етап на регатата капитан Стоян Ангелов има честта да изнесе приветствено слово от името на капитаните към Негово величество Хуан Карлос - краля на Испания.
След парада на ветрилата в Кадис "Калиакра" пое пътя към дома и ако е вярно, че победителите не ги съдят, то съдбата на най-бързата баркентина ще се отърси от определението "губещ кораб", защото тя показа, че може не само да плава бързо, но и ако усилията се обединят, може да се самоиздържа, а защо не и да печели.
Сега за бъдещето. Имаме покана от три града, които ще посрещнат участниците в международната регата "Cutty Sark - Baltic Sail - 2000". Те предлагат и възможности за спонсориране. Ще търсим и алтернативни варианти за набиране на средства, като вземане на пасажери срещу заплащане (много разпространена международна практика), както и набиране на средства срещу реклама. На първата пресконференция след нашето завръщане обявихме официално, че за следващите регати набираме пасажери срещу цената от 100 $ на ден. Вярно е, че на пръв поглед цената стряска, но нека не забравяме, че "Калиакра" работи в условията на голяма конкуренция по целия свят и ако за повечето българи цената е непосилна, то за хората от Западния свят тя е напълно приемлива. Нека не се забравя, че с парите, събирани от пасажерите, ние ще покриваме разходите по кораба, както и издръжката на младите хора, които ще се включат в регатата.
Лично мое мнение е, че съществуват още много неразкрити резерви по отношение набирането на средства, така необходими за плаването на елегантната баркентина. Длъжници на "Калиакра" в това отношение определено са централните медии, които не намериха време и начин да отразят по подходящ начин блестящото представяне на "Калиакра" в "Tall Ships - 2000".
Най-топлата новина около ветроходния кораб е създаденото на 23 май 2000 г. сдружение "Калиакра - Baltic Sail - 2000", в което вече са се включили кметът на Варна г-н К. Йорданов, областният управител проф. Н. Пантев. Целта на сдружението с нетърговска цел е да се съберат средства за изпращането на баркентината на предстоящата регата.
"Tall Ships - 2000" е вече история, остават прекрасните спомени и нека това чудесно представяне на българите на международната сцена прекрати търсенето на виновните за миналото и всички заедно да направим необходимото, щото до "Сребърната каравела" да се наредят още много ценни трофеи, прославящи България и българското морячество.
Чрез пристанище Поти се оптимизира фериботната връзка Варна - Иличевск
На кратко работно посещение във Варна в края на миналата седмица бе г-н Владимир Черниевски, зам.-генерален директор по търговските въпроси на украинската корабоплавателна компания "УкрФерри". Той проведе срещи в Параходство БМФ, обсъждайки с колегите си някои въпроси, свързани с предстоящото стартиране на директните рейсове на фериботите от Варна до грузинското пристанище Поти, дестинация от фериботната линия Варна - Иличевск - Поти. Не са малко неуточнените моменти, за да се стигне до реалното осъществяване на фериботния преход директно от Варна за Поти и обратно, в зависимост от това за къде и до кое пристанище пътуват съответните товари. Целта е тези преходи да бъдат оптимизирани и да се постигне необходимата ефективност. Както е известно, преди една година през месец април беше подписано тристранно споразумение между правителствата на България, Украйна и Грузия за съвместна експлоатация на линията Варна - Иличевск - Поти. Реалното даване на живот на евро-азиатския транспортен коридор ТРАСЕКА, морски участък на който се явява фериботната линия, бе в действителност важна стъпка за бъдещето му. Сега, една година по-късно, бе отчетено успешно функциониране на транспортния "триъгълник" независимо от трудностите, които продължават да съпътстват утвърждаването на железопътната линия през морето. Фериботната линия Варна - Иличевск - Поти съществува на точно регламентирана правова база на междуправителствено ниво, непрекъснато се обсъжда и се актуализира, за да са налице подходящи условия за товарите и гаранции за товародателите.
Г-н Черниевски сподели за "Морски вестник", че е обсъждал в Параходство БМФ цената на превозите по отсечката Варна - Поти, която всеки момент трябва да заработи, както и въпросите, засягащи съвместната експлоатация на товарните единици - жп вагоните, които са украински. Повечето от обсъжданите въпроси са от компетентността на Съвета на директорите на фериботната линия Варна - Иличевск - Поти, който предстои да заседава през следващите месеци. Г-н Черниевски сподели още, че продължава транспортирането на дизелово гориво по ферибота от Поти до Иличевск, внос за Украйна от Азербайджан. През настоящата година от Поти до Иличевск на етапи трябва да бъдат транспортирани общо 400 хиляди тона дизелово гориво за изпълнение на същата поръчка. Очаква се увеличение на товаропотока между България и Украйна по фериботната линия. Има вероятност да се транспортира руски газ от Украйна за България с жп цистерни. Това предполага увеличаване на обемите и ефективна експлоатация на фериботната отсечка.
90 години от рождението и 3 години от смъртта на Жак-Ив Кусто
Да си спомним за Капитан Планета
"Запасите на Земята не са неизчерпаеми. Има предел, който не бива да се надхвърля, и праг на населеност, който не бива да се прекрачва"
Жак-Ив Кусто е роден в малкото френско градче Сент Андре дьо Кюбзак, край Бордо. Моряк, океанограф, писател, кинодокументалист, той посвети целия си живот на изследването и закрилата на океана. Пионер на водолазното дело и подводните проучвания, Кусто обиколи всички морета и океани на земното кълбо и съумя чрез документалните си филми да разкрие пред световната общественост богатствата на подводната вселена и отговорността на човечеството за нейното опазване. Титулуван Капитан Планета, той беше една от живите легенди и ще остане един от вечните символи на ХХ век (вж и МВ, бр. 13(61) '97).
Бях десетгодишен, когато за първи път "срещнах" водата - в САЩ, на лагер през ваканцията край едно езеро. Трябваше редовно да се чистят отпадъците, които се събираха под детския трамплин, и заради това се научих да се гмуркам и да оставам известно време под водата. Нямах нито маска, нито някакви други уреди. Прекарах две или три седмици в гмуркане в езерото и успях да се науча да задържам дишането си под водата. По-късно, когато станах 14-годишен, подобрих метода си. В училището ми в Елзас имаше плувен басейн. Когато се гмурках, опитвах да дишам с шнорхел, с помпи и с разни други предмети. Правех това съвсем не за да наблюдавам природата, а за да приличам на герой на Фенимор Купър, който се крие от преследвачите си под водата, дишайки през тръстиковата пръчка. Така постепенно реших, че искам да стана моряк.
След матурата се явих на конкурсен изпит в Морското училище. Бях 20-годишен, когато ме приеха. Две години по-късно, по време на околосветската обиколка с учебния кораб "Жана д'Арк", станах свидетел на нещо, което се оказа решаващо за мен. В индокитайския залив Камран видях как в най-голямата жега между пладне и 14 часа туземците скачаха в лодките си, потапяха се бързо и се появяваха отново с риби в ръце. Обясняваха, че било много лесно рибата да се лови, докато си "подремвала" следобед! Това ми се стори толкова чудесно, че реших да продължа да усъвършенствам подводното си плуване. Не можах обаче да се заема веднага с това. Назначиха ме началник на френската морска база в Шанхай и трябваше да осигурявам снабдяването на корабите, които спираха във френската концесия на голямото китайско пристанище. Едва когато се завърнах във Франция, се сетих за туземците от Камран и за идеята си да се заема с подобряване на техниката си в подводното плуване. Междувременно се бях сприятелил с Фредерик Дюма и Филип Тайе, с които по-късно щяхме да станем "тримата мускетари" на подводното плуване.
Проблемът с дишането под вода ме занимаваше непрестанно. Опитахме с приятелите ми всички дихателни апарати, които съществуваха по онова време, но нито един не ни удовлетвори. Сетне избухна войната. Франция бе окупирана. Спомням си, че тогава срещнах Емил Ганян, инженер от дружеството "Ер ликид". Той бе създал кола с газгенератор, чрез който да замести бензина с въглероден окис, получен при непълно изгаряне на дърва. Горивният газ преминаваше към двигателя през специален клапан. Този метод залегна в дихателния апарат, който носи моето име и от който бяха продадени милиони бройки. В моя напълно самостоятелно действащ апарат газът, преминаващ през редуцир-вентила, бе сгъстен въздух. Оттук нататък Дюма, Тайе и аз вече можехме да разширим възможностите за подводно плуване и да започнем да снимаме филми.
Когато войната свърши, съобщих на ръководството на Министерството на военноморските сили за новия апарат, който бяхме създали, и предложих в Тулон да бъде открит изследователски център. Така към Тулонския арсенал бе основан Научноизследователският център за подводни проучвания.
През 1949 година реших, че е време да приложим наученото. За целта ни беше необходим кораб. Но как да намерим пари? Отворих бележника си с адреси и попаднах на името Ониак. Той беше очарователен човек, бях се запознал с него и с жена му на един зимен курорт. При това бе на ръководен пост в "Гинес", която наред с другите си дейности контролираше и корабостроителницата в Антиб. Срещнахме се и "Гинес" ми откри кредит от 25 милиона франка, като същевременно остави на мое разположение директора на антибските корабостроителници. Заедно с него отидохме в Малта и там намерихме един миночистач, превърнат във ферибот, който превозваше пътници между Малта и островчето Гоцо. За него се предполага, че е легендарният остров, където нимфата Калипсо пресрещнала Одисей. Затова и собственикът бе нарекъл кораба си "Калипсо". Купихме го за 7 милиона франка. Беше в отлично състяние, но се наложи да изразходваме остатъка от заема, за да купим необходимата апаратура за океанографски изследвания. Понеже останахме без пари за плаванията, предложих на Националния център за научни изследвания услугите ни. След войната Франция нямаше океанографски кораби и така в продължение на няколко години ние служехме като средство за транспорт и връзка между френските океанографи от всички заинтересувани институции.
Първите експедиции на "Калипсо" в Червено море бяха през 1951 г. Вече бяхме направили няколко доста интересни филма, единият от които получи Голямата награда на Фестивала за документални филми в Париж. От 1953 г. започнахме да снимаме цветни филми. В началото бе много тежко. Трябваше да преодолеем затрудненията с осветлението, защото, както знаете, водата поглъща цветовете. Трудихме се упорито, за да усъвършенстваме камерите, филтрите, оптиката и осветлението. Постепенно можахме да преминем към професионална видеокамера, най-напред за черно-бели филми.
По онова време конструирах първите подводни телевизионни камери. После в Марсилия основах Ценър за морски изследвания. Пак в Марсилия построихме първата изследователска подводница, създадена специално за научни наблюдения на дълбочина 350 метра. По-късно конструирахме за Франция такава подводница, потапяща се до 300 метра, а за американците - трета подводница, която да се спуска до 600 метра. Освен това построих и две малки едноместни подводници, които още действат. Най-сетне проектирах по-голяма подводница, от която да се спускат водолази. Когато строежът на корпуса бе завършен, се принудихме да спрем работа, тъй като нямахме повече средства.
През 1954 година изпълнихме поръчка на "Дарси експлорейшън къмпани". Договорът беше много изгоден за нас, защото ни позволи да се снабдим с радара и измервателните уреди, от които имахме нужда. Ние открихме петрола в Персийския залив! Да, ние! Ние осигурихме богатствата на емирата Абу Даби.
Филмът "Светът на мълчанието" (сниман 1956 г. - б.р.) ни донесе добри приходи и до 1972 г. работихме почти без никакви други средства. През 1962 г. предприехме опити, при които хора живяха и работиха на големи дълбочини под водата. Първият бе "Преконтинан 1" на 10 метра дълбочина край Марсилия, сетне "Преконтинан 2" в Червено море на 40 метра и накрая, през 1965 г., "Преконтинан 3" край нос Фера на 100 метра дълбочина. Това бе сферичен потопяем съд, в който атмосферата - смес от кислород и хелий, бе поставена под подходящо налягане. Шест души живяха в тази сфера в продължение на три седмици, а когато изплаваха, се наложи да ги държим там още една седмица, за да осигурим постепенна декомпресия. Чрез този експеримент ние първи осъществихме т.нар. потапяне с насищане. По-късно петролната индустрия го приложи широко при сондиране в морски води.
Направихме много нововъведения, при това в най-различни области. Изработихме снимачни камери, които използвахме на дълбочина до 8000 метра. Заснехме изключително интересни филми в няколко падини на Атлантика. Освен това първи се потопихме в Антарктика с подводница и предприехме там системни изследвания със скафандри.
Още в самото начало издигнахме лозунга: "Да опознаем, да обикнем и да закриляме."
Точно така стана с мен. Когато видях цялата подводна красота, обикнах я истински. И когато най-сетне осъзнах колко силно са застрашени океаните, реших да се боря най-енергично против всичко, заплащващо онова, което обичам. Когато човек е обикалял света като мен в продължение на много години, когато го е виждал с хеликоптер, от кораб или гмуркайки се... накратко мога да кажа, че запасите на нашата планета не са неизчерпаеми, че има предел, който не бива да се надхвърля, и праг на населеност, който не бива да се прекрачва. Морските запаси намаляват непрекъснато. Риболовът се разширява прекалено много, но дори количеството белтъчини, идващи от морето, да се запази същото в абсолютни цифри, то ще намалява пропорционално спрямо нуждите на потреблението. Спомням си, че в началото на кариерата ми морето доставяше 10 на сто от употребяваните протеини. Днес съотношението е 4 - 5 на сто. Утре, когато населението на света се удвои, този показател ще падне до 2 на сто. Но в морето производителността има предел, който не бива да бъде надхвърлян, а вече сме в зоната на свръхриболова. При това показателите за производителност на сушата и в океана са съвсем различни. Например в Антарктика са необходими 10 тона микроскопични водорасли, за да се получи един тон крил-крил, това са съвсем малки рачета, а един тон крил е нужен, за да се увеличи теглото на кита с 20 килограма. Показателят за преобразуване в случая е 40 към 1. На сушата, например при кравите, това съотношение е само 10 към 1.
Нужна е известна мъдрост, за да се направлява природата. Може би някой ден ще се научим да управляваме природата с оглед на по-далечни перспективи, както се научихме да създаваме хубави градини. Но в очакване на това нека си послужа с примера за комарите. От 10 години притежавам къща на село. Първия път, когато отидох, имаше лястовички, червеношийки, имаше и комари. Днес комари вече няма, ала няма и лястовички, скакалци, пеперуди. Напръскаха посевите с пестициди, за да ги запазят. И така унищожиха напълно и насекомите. Ако продължаваме по същия начин, децата вече никога няма да видят лястовичка, водно конче или пеперудка. Браво!
Жак-Ив Кусто, ноември 1991 г. 11 юни 1910 г. - 25 юни 1997 г. Капитан Кусто със сина си Жан Мишел
"Преконтинан 2", подводната станция, с която през 1963 г. шест души от екипажа на Жак-Ив Кусто прекарват един месец на дълбочина 40 метра в Червено море.
Жак-Ив Кусто в Папуа - Нова Гвинея
"Когато видях цялата красота на подводния свят, аз се влюбих в нея."
"Дете" значи мъдрец и поет
Този великолепен израз от поемата "Край синьото море" на големия наш поет си припомнихме с чудесната идея на Моряшкия професионален съюз - Варна, да организира и проведе художествения конкурс "Детско море". Поканата на моряците се превърна в творческо предизвикателство за стотици деца. В това можаха да се уверят всички, които на 31 май, в навечерието на Деня на детето, се събраха в пленарната зала на община Варна, за отчитането на резултатите от конкурса. Голямата награда за живопис заслужи рисунката, която показваме на тази страница - "Детско море" на 9-годишния Любомир Цеков, възпитаник на частното училище "Малкият принц" - Варна. Другата голяма награда сред малките художници (за графика) взе 8-годишният Денислав Димитров от частното учлище "Знание и сила" - Варна (вж. стр. 16). Разказът на 10-годишният Богослов Георгиев "Пиратът Стоножко", взел голямата награда в литературния раздел на конкурса, поради големия му обем ще публикуваме в следващия брой на вестника, но на днешната 16 страница представяме част от останалите наградени творби. След като ги видите и прочетете, убедени сме, ще се съгласите колко прав е в своето поетично прозрение Валери Петров. А самият той миналата седмица дойде при своето любимо "варненско детско море" по покана на варненската община и културната общественост на "втория му град родина" по собственото му признание. С много внимание и обич Варна почете големия вълшебник на словото по случай неговата 80-годишнина, а той се отблагодари с нови поетични откровения (вж. стр.15). За трайната връзка творец - море ни припомни още един от големите в българската култура и безспорно най-големият в маринистиката - бургазлията Георги Баев. Художникът, който винаги е казвал, че не може без морето, представя тези дни в галерия "Кавалет" във Варна 22 от най-новите си платна. Естествено неизменната тема в тях е морето. Рисувано с Георгибаевския талант, съчетал житейската мъдрост и детския прехлас. Защото, независимо от възрастта, у истинския творец винаги остава нещо от детето - "мъдрец и поет" на красотата и добротата в живота.
"Океански риболов" пак ще съди "Бургуелс"
Поредно заседание по делото за траулера "Роталия" се проведе в Бургаския районен съд. Делото е заведено по искова молба на "Бургуелс". Фирмата иска да й бъде предаден траулерът, тъй като бил нейна собственост. Синдикът на "Океански риболов" Стойчо Стойчев иска 4 хиляди долара от "Бургуелс" заради разходите по връщането на кораба в страната в края на миналата година. Част от представените документи нямат легализиран превод и съдия Калина Пенева отказа да присъедини иска към делото. "Океански риболов" ще трябва да заведе ново дело. "Бургуелс" закупи "Роталия" от "Океански риболов" на 9 март 1995 г. за 400 хиляди долара. От тази сума са изплатени едва 47 хиляди долара. Договорът за продажба не е развален въпреки паричните претенции на продавача към купувача, твърди адвокатът на "Бургуелс" Иво Баев. Синдикът на "Океански риболов" обаче отне траулера от "Бургуелс" и го продаде на либерийското дружество "Густаве Навигейшън". На 27 януари т.г. Бургаският окръжен съд издаде постановление, с което присъжда кораба в полза на либерийския купувач.
"Густаве Навигейшън" не е собственик на "Роталия", защото траулерът никога не е бил в масата на несъстоятелността на "Океански риболов" и синдикът няма право да го продава, смятат от "Бургуелс".
Съдът отложи делото, за да даде възможност на страните да представят нови доказателства. Вече има и решения на Арбитражния съд в Лондон по първия иск на "Океански риболов" към "Бургуелс". То постановява, че претенциите за 353 600 долара, неизплатени от покупката на траулера, са напълно оправдани. Решението предвижда и още над 25 000 долара лихви и други вземания, които закръглят сумата на 400 хиляди долара. Докато текат делата обаче, "Роталия" изчезна нелегално от пристанището преди около месец и половина.
Ирина Генова, в. "Черноморски фар"
