Българският корабен регистър получи сертификата ISO 9001
В навечерието на 50-годишнината от създаването си Българският корабен регистър (БКР) получи високо признание - сертификат за съответствие ISО 9001. Това е вторият такъв сертификат, който Българският корабен регистър получава. Първият му бе даден от руския "Госстандарт", а сегашният е от английския Лойд. Документът бе връчен на управителя на БКР д-р инж. Иван Караатанасов от представителя на английския Лойд в България Стюърт Кларк. Така БКР на практика става единствената фирма в България, сертифицирана според изискванията на международните стандарти от две независими организации.
БКР разработва и прилага правила за класификация и надзор, съобразени с изискванията за безопасност на мореплаването и унифицирани с правилата на Организацията за технически надзор и класификация (ОТНК) и на МАКО - Международната асоциация на класификационните организации. Въпреки увеличаващата се конкуренция от германски, норвежки, френски и японски корабни регистри в момента 90 на сто от корабите, плаващи под наш флаг, са класифицирани от БКР. Корабният ни регистър представлява и администрацията на Сен Винсент. Броят на корбите, които плават под флага на тази малка островна държава, непрекъснато расте. БКР получи право да сертифицира стоки за износ в Русия според изискванията на нейния "Госстандарт".
Във Варна се проведе събрание на BRASS
От 25 до 27 май тази година във Варна се проведе Дванадесетото редовно и второ отчетно-изборно събрание на Международната асоциация на корабостроителите и кораборемонтчиците от Черноморския регион - BRASS. Бяха изслушани и разисквани няколко доклада за работата на асоциацията през периода 1997 - 1999 година, основният от които бе изнесен от председателя на BRASS г-н Недялко Панев, изпълнителен директор на КРЗ "Одесос" - Варна. Докладът обстойно представи тригодишната работа на организацията. Анализира положителните и негативните страни от дейността на членовете на BRASS от шест черноморски държави, които осъществяват икономическо, научно-техническо и търговско сътрудничество. Очертават се сериозни перспективи за BRASS, след като Съветът на министрите на външните работи на страните - членки на Черноморското икономическо сътрудничество, реши да даде на организацията статут на наблюдател в Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). Решението от 27 април, т.г. от заседанието на министрите в Кишинев, Молдова, създава възможности за по-висока степен на сътрудничество между страните от Черноморския регион по отношение на морската индустрия. Участниците във варненската среща на BRASS отбелязаха твърдото си намерение да се възползват от новата възможност за още по-добро партньорство по проблеми и въпроси, свързани с дейността на международните фирми, членуващи в организацията. Варненското заседание отчете и работата по подготовката на документи за проблемите на корабостроителите и кораборемонтчиците, които ще бъдат внесени за обсъждане в работната група по транспорта към постоянния Секретариат на Черноморското икономическо сътрудничество. На това заседание със съответни материали ще се представят и Международната асоциация на корабособствениците от Черноморския басейн (BINSA)и Международната асоциация на Черноморските и Азовските пристанища (BAZPA). Увереност, че конкретните разработки, свързани с анализ и развитие на морската индустрия в Черноморския регион в съвременните условия ще бъдат разгледани на следващите заседания на Парламентарната асамблея на ЧИС, дава подписаното през март т.г. четиристранно споразумение за сътрудничество между BRASS, BINSA, BAZPA и Асоциацията на корабостроителите от Украйна - Укрсудпром. Предстоящото разглеждане на тези материали по принцип вече е съгласувано с новия генерален секретар на постоянния международен секретариат на Черноморското икономическо сътрудничество г-н Валери Чечелашвили от Грузия, сподели за "Морски вестник" г-н Иван Лазаров, изпълнителен директор на BRASS.
Участниците в дванадесетото събрание представители от 23 международни фирми и организации от шестте черноморски държави избраха нов Управителен съвет на организацията, както и нов състав на Контролната ревизионна комисия. За председател на Управителния съвет на асоциацията бе преизбран г-н Недялко Панев. Преизбран е и заместникът му г-н Игор Тихоненко, генерален директор на Черноморския корабостроителен завод в гр. Николаев, Украйна. В състава на Управителния съвет влиза нов член - г-н Алексей Яковлевич Капустин, директор на Бресткия машиностроителен завод, Русия. На мястото на досегашния председател на контролната ревизионна комисия г-н Филип Марковски, бивш директор на КРЗ "Флотски арсенал" - Варна, бе избран г-н Никола Димитров, управител на варненската фирма "Транснавире".
Срещата ни във Варна бе изключително ползотворна и успешна, сподели г-н Недялко Панев, председател на BRASS. В действителност членовете на международната организация по същество са конкуренти в една и съща област, но те се събират и действат заедно при решаването на общи проблеми и задачи.
Възпоменателно слово, произнесено на панихидата на гроба на кап. Георги Георгиев на 13 май 2000 г. Той беше първият
Преди 20 години жестока вест покруси всички ни и ни потопи в дълбока скръб. Тогава в Одеса спря да тупти сърцето на чудесния моряк, прекрасен ветроходец и достоен човек капитан Георги Георгиев.
Българското ветроходство загуби най-добрия си представител, осъществил най-престижното постижение за страната ни в областта на морското крейсерско ветроходство. Морякът - защото той беше такъв и по дух, и по умение, капитанът - защото беше такъв по призвание, приятелят и човекът Жоро. Той беше първият българин, участвал и представил се достойно в голямо състезание от световен ранг, каквато беше тогава регатата ОСТАР. Първият българин, обиколил света за толкова кратко време и по начин, впечатлил ветроходци от страни с морски традиции. Стореното от него тогава е трудно да бъде разбрано сега, в условията на участие на страната ни в различни международни организации, но във времето, когато за България се знаеше толкова малко като страна от един затворен блок, Жоро като най-добър посланик и представител на нацията - с качествата си на ветроходец, моряк, отзивчив другар - даваше една истинска и непозната тогава представа за българското ветроходство и българите. Да се раздава на приятели, да помага на непознати, да мисли винаги първо за престижа на нацията, за престижа на своя клуб, беше за него и стил на поведение, и начин на живот, и вътрешна потребност. В меркантилното време, в което живеем, мнозина трудно биха разбрали неговия алтруизъм и пословичната му крайна пестеливост, когато трябва да се разходват средства, дадени му от държавата. За него водещ беше принципът не той какво ще получи, а какво той е дал или трябва да даде от себе си за своя клуб и за своята нация.
Времето е жесток съдник на човешките дела. Бог и съдбата не го дариха с дълъг и щастлив живот. Но стореното от него и до днес впечатлява, респектира и очарова всички, които го познаваха, и всички, които обичат и милеят за българското ветроходство. След него имаше и други участия в престижни ветроходни състезания, но той беше първият. След него и други българи обиколиха земното кълбо, но той го направи най-професионално, най-бързо и с най-малко средства. И сега пред очите ми са възторгът и радостта на хиляди българи, които го посрещаха при пристигането му или при посещенията му в различни градове и населени места. Не всички бяха моряци, не всички бяха ветроходци, но всички с душата си чувстваха стореното от този дребен на ръст, но голям по дух българин.
Дарение от Тинко Трифонов
Съвсем наскоро във фонда на Военноморския музей постъпи ново голямо дарение, свързано с личността на капитан Георги Георгиев. Известният морски журналист Тинко Трифонов предостави колекция от документи, които отразяват с най-голяма засега пълнота нещата от "кухнята" на подготовката и участието в "Остар'76" и околосветското плаване, с техните трудности и върхови моменти.
Купът папки съдържа ръкописни бележки, телекси, писма на Кирил Костов, българския представител във фирмата "Болкън енд Бляк сий къмпани", осигурявала плаването; карти от различни части на света, ползвани по време на околосветското плаване; екземпляр от книгата на рекордите "Гинес", издание 1982 г., в която на стр. 177 е записано и постижението на кап. Г. Георгиев в околосветската му обиколка. Ообено ценни от новопостъпилите материали са голямото количество цветни и черно-бели негативи - 700 кадъра. Правени са в периода юли 1976 - декември 1877 г. от К. Костов и Г. Георгиев в различни пристанища и сред океана и дават възможност да бъдат възстановени едва ли не час по час най-важните моменти от тази година и половина и двете големи морски изпитания.
За Г. Георгиев и неговите плавания и до днес становищата не са еднозначни. Но колкото и време да мине, от каквито и лични позиции да се гледа на делото му, и в паметта на хората, и в документите остават фактите с неоспорима стойност - първото българско участие в регата от такъв престижен международен ранг и първото българско околосветско самотно плаване.
Благодарим на Тинко Трифонов за това, че е съхранил тази документация, и за проявеното доверие към Военноморския музей като институция, която пази паметта на капитан Георги Георгиев и популяризира постигнатото от него като част от съвременната българска морска история.
Интервю
Капитанът на "Калиакра" Стоян Ангелов: "Калиакра" ще плава отново
МВ: Капитан Ангелов, свикнали сме да ви посрещаме и с по-големи като размери призове. Или работата не е само до размерите?
- Живот и здраве, ще се върнем някой ден и с по-голяма купа. Работата наистина не е само в размерите, защото "Сребърната каравела" е престижно завоевание, с което можем само да се гордеем.
МВ: До завръщането ви на българска земя в печата се появиха най-различни съобщения. В крайна сметка в каква регата екипажът на "Калиакра" спечели "Сребърната каравела"?
- Първоначално плаването беше планирано като преход до Генуа за участие в Парада на ветрилата, с което се ознаменува началото на регатата "Tall Ships 2000". Това не е "Къти Сарк"! Организатори са Международната асоциация на учебните ветроходни кораби (ISTA) и Американската асоциация на учебните ветроходни кораби (АSTA). Слава Богу, участвахме не само в парада, а и в първия етап от регатата и спечелихме първото място.
МВ: Кои бяха конкурентите?
- 84 кораба участваха в Парада на ветрилата, а в гонката от Генуа до Кадис се състезаваха 48 ветрохода от три континента. С капитаните и с екипажите на по-голямата част от тях се познаваме добре, но хидрометеорологичните условия и някои идеи на организаторите направиха надпреварата непредсказуема.
МВ: С какво настроение поехте от Генуа към Кадис?
- С повишено, защото преди старта бяхме изявени фаворити почти във всичко. След приключването на тридневните тържества в Генуа се оказа, че нашите курсанти се представиха отлично, като завоюваха в различните спортни прояви първо място по всичко. Само на футбол сме трети. На традиционния парад на екипажите по главните улици на Генуа също спечелихме първата награда за най-стегнато преминаване и най-добър външен вид на екипажа.
МВ: С колко ветрохода и как водеше борбата "Калиакра" по маршрута до Кадис?
- В нашия клас "А" участваха 4 кораба - "Калиакра", "Америго Веспучи" (Италия), "Погориа" (Полша) и "Суедад де Кадис" (Испания). Избраният от организаторите маршрут даваше възможност да се избере курс под или над остров Майорка, като задължително бе само въртенето с ляв борд край остров Ибиза. Тук бе единият от моментите, в който се изискваше реализъм в тактиката и да не се залага само на шанса. Ние решихме да минем южно от Майорка, а останалите - северно. Оказа се, че нашето решение е вярното.
МВ: Само това ли бе "подводната скала" по маршрута?
- Не, разбира се. Една от идеите на организаторите ми се стори, меко казано, малко странна. Например наложи ни се да въртим около поворотен знак на 8 кабелта от Монте Карло. Това е прекалено рисковано, защото при неудобен вятър е цяла фантазия да се влезе толкова близко до брега, който и без това там е достатъчно опасен с надвисналата над морето висока скала. Оттам успяхме да минем някъде на третия ден, защото ветровете бяха през цялото време насреща ни. На третия ден се оказахме и третият кораб до поворотния знак. Докато ние лавирахме срещу слаб и променлив вятър, изведнъж италианският ветроходен кораб "Америго Веспучи" се откъсна напред (на около 140 мили) и започна с лекота да си поддържа още по толкова изминато разстояние на ден право по курса и срещу вятъра, приближавайки се плътно към целта - финалната линия беше на Европа Пойнт.
МВ: Имахте ли някакво обяснение за тази смайваща преднина на "Америго Веспучи"?
- Наистина трудно бе да си обясним как се получи така, че "Калиакра" и всички останали кораби пъплеха едва-едва, лавирайки срещу вятъра, а "Америго" изфуча напред. Лека-полека приближихме до Майорка и както вече казах, решихме да минем южно от него. Останалите предпочетоха северния маршрут, което се оказа една малка грешка за тях, защото вятърът после дойде източен. Това забави конкурентите, оказахме се в изгодна позиция на подветрената страна, което накара два от корабите да се откажат.
МВ: Кое ги обезсърчи, само грешно избраният маршрут или преднината на "Америго"?
- Техните капитани вероятно бяха преценили, че не могат да стигнат навреме, и решиха да напуснат гонката. Така допуснаха втора и вече основна грешка, защото в тази регата най-важно е участието докрай. В гонките участват ветроходни кораби, чиито екипажи са съставени предимно от млади хора. Знаете, че в регатата е необходимо малко над половината екипаж да е на възраст между 16 и 25 години. На повечето от тях това им е първото излизане на море и много е важно с личен пример да им бъде показано как да се държат в надпреварата под платна. Отказването по средата на гонката по каквито и да е причини не е възпитателно и не звучи добре за капитана на кораба и екипажа. А ние нито за миг не се разколебахме.
МВ: Това ли накара организаторите да прекратят гонката?
- Не, просто времето не беше за ветроходство. В тази ситуация за първото място останахме да спорим само два кораба. "Америго Веспучи" имаше невероятна преднина от около 400 мили, а ние лавирахме още около остров Ибиза. След като беше решено гонката де бъде прекратена, финиширахме в морето по засечени координати. Този вариант подрежда класирането според изчисленията за местоположението на корабите. Четири-пет часа след финала на гонката случихме на попътен вятър и се придвижихме от Ибиза до Кадис с 10 - 12 възла скорост. След акостирането всеки кораб подаде финална декларация за координатите, които са били при финиша, и времето до пресичане на финалната линия. Важен акцент в нея е отбелязването на работата на двигателя. По принцип няма забрана за употребата му в открито море, защото той може да бъде използван за много неща - за избягване на сблъсък, за зареждане на акумулаторите или за спасяване на човек зад борда. Ако се декларира времето на работещия двигател, то се изключва от общото време на гонката.
МВ: Кое ви накара да подадете контестация срещу "Америго Веспучи"?
- Аз съм на осма регата с "Калиакра" и имам непосредствени наблюдения върху възможностите на "Америго Веспучи": огромен, красив двупалубен ветроход, но не и състезателен кораб. А от Генуа вървеше като бързоходна яхта - 170 мили на ден! По-късно и Светльо Тенев ми каза, че такова постижение е напълно възможно, но с яхта като "Булкон Стар". При пристигането в Кадис, когато връчих нашата декларация, аз заявих на рейсдиректора, че имам намерение да подам контестация за ползване на двигател от "Америго Веспучи". Доводите ми бяха: не съм го видял (как да го видя, като е стотици мили пред нас!), не съм го заснел, но съм уверен, че той не може да се движи така. Знаех, че ситуацията е малко конфузна, защото Италия е организатор на този етап от регатата, те са ни и спонсори, лобират за нас в Европейския съюз, но това просто не беше честно!
МВ: Как реагираха съдиите?
- Рейсдиректорът се съгласи с мен. Два дена по-късно се оказа, че "Америго Веспучи" не е финиширал както останалите ни конкуренти в клас "А" поради отказване. Така само "Калиакра" завърши гонката по маршрута от Генуа до Кадис. Упоритостта, постоянството, умереният риск и играта според правилата ни донесоха победата.
МВ: Вярно ли е, че лично кралят на Испания Хуан Карлос II ви е връчил "Сребърната каравела" при награждаването в Кадис?
- Истината е, че наградата "Сребърната каравела" ни бе връчена лично от кметицата на града. Не е вярно, че кралят на Испания ме е наградил за победата. Срещата ми с него стана по-късно - на галавечерята на капитаните от регатата, на която присъстваха около 600 души. Но най-височайшият гост беше Негово величество испанският крал Хуан Карлос II. На мен се падна честта да произнеса речта от името на всички капитани и да приветствам краля и останалите домакини. Така бях поканен да седна на неговата маса.
МВ: Нищо не казвате за кралицата... - Питайте старпома, той имаше възможност да й кавалерства... МВ: Някакви перипетии по време на обратния преход?
- Никакви! От Кадис до гръцките острови морето бе като олио. Затова пристигнахме малко по-рано от предвиденото.
МВ: Не ви ли стана мъчно, че останалите продължиха борбата?
- След Парада на ветрилата останалите кораби поеха курс към Бермудските острови. Ако намеквате за някаква завист - не, ние постигнахме много повече от това, което се очакваше от нас - само участие в Парада на ветрилата. Колкото до надпреварата с останалите - живот и здраве, пак ще им покажем какви са нашите възможности.
МВ: Означава ли това, че ще готвите "Калиакра" да участва в балтийската част от регатата "Къти Сарк"?
- За да се участва в Балтийската регата, от Варна трябва да тръгнем на 7 юни. Аз разчитам на подкрепата на морската общественост и на медиите, за да намерим 11 души, които са готови да дойдат с нас и да си платят прехода от Варна до Гданск. След това ще участват във всички етапи на "Къти Сарк". Плаването ще даде възможност да посетим три града, които имат празници на морето по същото време. И да присъстваме на финала на "Tall Ships 2000" в Амстердам. Цената е нормална - около 100 долара на ден. Цялата регата е 100 дни. Направили сме си добре сметката, защото "Калиакра" може да поеме максимално 49 души. Реално плаваме 13 души екипаж, а 24 курсанти лесно ще се намерят. За да спазим регламента на регатата "Къти Сарк", можем да вземем 10 пътници на произволна възраст.
МВ: Ако "Калиакра" и този път извади късмет, очаквате ли победа в "Къти Сарк 2000"?
- Хайде да не говорим за късмет, защото става въпрос за подкрепа, която екипажът спечели със сърцата и всеотдайна работа. В противен случай нито испанската телекомуникационна фирма "Телефоника", нито ISTA щеше да ни подкрепи. Нека не забравяме всички, които ни подпомогнаха, преди да потеглим към Генуа. Надявам се, че радетелите на българската морска идея не са се свършили. Колкото до прогнозите - няма да е лесно, но и не е невъзможно отново да сме сред първите. Основен конкурент ще ни бъде една холандска бригантина "Swan von Makkum", която върви доста бързо. Има и подготвен екипаж. Най-важното е, че "Калиакра" ще плава отново.
Новият Закон за рибарството забранява дънното тралене в тримилната зона
Проектът ще стимулира частния бизнес в риболовната, риборазвъдната и рибопреработвателната дейност у нас. Изискванията са продиктувани от новите икономически условия на пазарната икономика. Необходимо е да създадем условия за изграждането на нова култура на храненето с рибни продукти в съзнанието на хората, каза Николай Кисьов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
МВ: Г-н Кисьов, кои са основните моменти в новия проектозакон за рибарството и аквакултурите? Наистина старият закон доказа, че вече не е функциониращ, но с какъв ще го замените?
- Проектът за новия закон, надявам се, ще бъде преди всичко добър и работещ. Той е изцяло продиктуван от новите условия на пазарната икономика, които развиваме в нашата страна. Сега действащият нормативен документ е от 1982 г. и част от него, както всички се убедиха, вече не функционира пълноценно. Затова множество важни проблеми по режима на риболова се решаваха и продължават да се решават чрез подзаконови нормативни актове. Управлението и стопанисването на рибностопанските води и водоеми в прехода към пазарно стопанство се променят динамично. В ход е приватизацията на рибовъдните ни предприятия или техни обособени части. Почти напълно е разрушен държавният ни черноморски риболов. Практически е ликвидиран и океанският ни риболовен флот в Бургас, където стоят открити множество болезнени от социална гледна точка въпроси. Икономическите ни реалности вече са други.
Над 95 % от търговията с риба и рибни продукти в страната, в това число внос, износ и реекспорт, се извършва от частни фирми. Но през последните десетина години няма достоверна отчетност за производството, търговията, вноса и износа на риба и рибни продукти, а оттам и на движението на стоковите потоци и за вътрешната консумация. В Европейския съюз например е разработена обща политика за земеделието, в която се изпълнява и обща рибарска стратегия. Тя се изгражда на базата на рибарските дейности в страните членки на съюза. А сега действащият Закон за рибарството у нас вече не се съгласува с други действащи нормативни актове. Пример за това са новоприетите Закон за водите, Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища, както и Наказателният кодекс в частта за наказанията за бракониерство. Всички тези обстоятелства налагат отмяната на действащия Закон за рибното стопанство и час по-скоро въвеждане на принципно нов закон, съответстващ на реалната практика в страната. Освен това приемането му от Народното събрание ще подпомогне успешните усилия на нашата страна в разговорите с Европейския съюз за отваряне на тема - 8 "Рибарство" от присъединителните ни преговори.
МВ: Кои са основните въпроси, които ще се решават с новия законопроект?
- На първо място е необходимо изграждането на единна държавна стратегия и политика в областта на рибното ни стопанство. Така ще се постави съвсем ясно смисълът и философията на новата организация и структура на отрасъла. Като база за създаването на новия нормативен акт използвахме чудесни текстове от закона за рибарството от 1883 г., създаден по руски образец, написания през 1922 г. закон от правителството на Стамболийски, базиращ се на белгийското и френското законодателство, както и на съвременните европейски норми в отрасъла. По този начин съчетаваме най-доброто от стародавните ни традиции с новите европейски изисквания.
По все още действащия закон например спортният риболов, който в световната практика се нарича любителски, е под юрисдикцията на Комитета по горите. Отделни отговорности в отрасъла имат Министерството на околната среда и водите, БАН, институтите от Селскостопанска академия, Националната ветеринарно-медицинска служба и др. Така отрасълът е раздробен в различни ведомства. Досега не се регламентираха дейностите на браншовите организации в подотрасъла, които са силно застъпени в европейското законодателство. Затова те вече се създават и у нас. Това е и част от новата философия на законопроекта - акцент върху обществено-държавното начало. В нормалните страни рибарството се ползва като база, върху която се развиват обществени организации. Пример за това са рибопроизводителите и техните браншови сдружения и асоциации. Те са записани в закона и по смисъла на действащото законодателство, а сдружаването им става на доброволни начала. Ще получават разрешително за стопански риболов или ще се регистрират като субекти, развиващи своята дейност в областта на аквакултурите.
МВ: Тук законодателят не изпада ли в противоречие?
- Не, защото противоречието между доброволното сдружаване и задължителното членство в съответната организация не означава, че държавата си създава допълнителни усложнения. Напротив, тя възприема новите образувания като партньори, с които ще се прилага ефикасно законодателството. А и Еврокомисията по рибарство разпределя съответните риболовни квоти между държавите, те от своя страна ги преразпределят между заинтересованите фирми и лица, получили лиценз за съответната дейност. Освен това законотворците са записали специален текст, според който министърът на земеделието ще утвърждава устава на Българския рибарски съюз и ще приема Националната програма за рибарството и аквакултурите. Към министъра на земеделието и горите новият законопроект предвижда създаването на Научно-технически съвет по рибарство и аквакултури с чисто консултативни функции. Той ще дава експертни становища и препоръки по всички въпроси за развитието на рибарството, както и по опазването на рибните ресурси.
Критичното състояние на рибните запаси в Черно море, р. Дунав и др. водни зони принудиха специалистите да помислят и върху по-широкото използване на аквакултурите в отрасъла. Така ще се намали безогледният натиск върху естествената популация за сметка на изкуственото развъждане.
МВ: Виждаме твърде малко забранителни текстове в новия документ, а и глобите за бракониерска дейност са почти нищожни. Няма ли по този начин сега да развържете ръцете на траладжиите безогледно да разорават морското дъно?
- Проектозаконът предвижда ясно забрана за всякакъв вид риболов при използването на дънни тралиращи и драгиращи средства от плавателни съдове в тримилната зона, считано от бреговата ивица. Разрешава се само за научни цели. Това е записано в приложение 2 към чл. 36, ал.1. На базата на този текст възникнаха доста спорове, тъй като учени и еколози ясно изразиха своето становище за пълна забрана за използването на такива средства в морето. Според тях тралиращите не само разрушавали придънния слой и дънната екоценоза, но и унищожавали популацията на този деликатесен вид риба. Били унищожавани пак според тях и малкото останали археологически находки по дъното. Но нека видим реалностите. Там, където преди се е тралило за рапана, днес водолазите откриват миди. Тяхната популация се възстановява и прочиства екосистемата на водната среда. Ресурсът такъв, какъвто е, трябва да се използва за стопански дейности при условията и реда, които се използват в страните от Европейския съюз. Въпросите обаче, стоящи при практическото използване, са КОЛКО, КЪДЕ и КАК да се лови. Затова трябва контролът да бъде повишен и да бъде на нужното ниво. През последните години се отпускат средства за гориво, които дават възможност на нашите инспектори да се справят до голяма степен с нарушителите.
МВ: Ще има ли нови изисквания по отношение на лицензионния режим?
- Въпросът с лицензите също намира място в новия нормативен акт. Сумите, които ще се вземат като такси за тях са напълно поносими и платими. Те ще останат същите, известни на всички - 100 лв. за единично поименно разрешително за едно лице с една лодка, за плавателни съдове до 40 БТ сумата е 600 лв., 1000 лв. пък ще струва разрешително за използване на плавателен съд над 40 БТ и др. Въвеждат се постоянни срокове за забрана на риболова през размножителния период с фиксирани дати, с което се създава възможност за поддържане на установения вече ред и традиция.
Глобите, които се предвиждат за нарушителите, също са регламентирани чрез подзаконовите нормативни актове. Те също няма да претърпят промяна.
МВ: Само икономически ефект ли да очакваме от този бъдещ закон?
- Не бих казал. Във философията му е залегнала и идеята българинът да изгради нова култура на хранене, в която рибните продукти да заемат своето достойно място на трапезата му. За страните от ЕС средната годишна консумация от риба и рибни продукти надхвърля 45 кг чисто тегло, а у нас последните данни сочат, че тази консумация варира около 3,5 кг. Следователно повече от наложително е да се стимулира уловът и производството на рибни продукти, които да се предлагат на достъпни цени на пазара. Ако се увеличи консумацията на този продукт у нас, достигайки до 7 кг годишно, уловът ще се консумира само от вътрешния пазар, а деликатесните ни продукти ще се изнасят чрез квотите на ЕС. Но за да достигне уловената риба до клиента, ще са необходими някои реконструкции в търговската система. Всичко това също е намерило подходяща форма в новия проектозакон. Ще се изграждат нови събирателни пазари, които ще приемат стоката и след обработка ще я предават на тържищата. Те ще функционират с участието и съдействието на производители, риболовци и техните професионални сдружения. От тях ще се изгради и така необходимата дистрибуторска мрежа, която ще намали голямата разлика в цените на рибните продукти на едро и дребно.
Законът за рибарството и аквакултурите след окончателното му приемане ще създаде необходимите правни условия и ще допринесе за конкретни стъпки по изискванията на общата политика в областта на рибарството на ЕС. Те са крайно наложителни като възможности и условия за национално финансиране от предприсъединителните фондове на Европейския съюз.
Помним го като човек, отдаден на морето!
Стоим на чаша кафе в ателието на Иван Георгиев-Зъбата заедно със съпругата му Ева Георгиева и Константин Славов. Семейството на дългогодишния секретар на яхтклуб "Порт Варна" е сред най-близките на Капитана. Зъбата и капитан Георги Георгиев се познават от 11-годишни. Спомените на бившия механик и настоящ художник-маринист ни връщат години назад - към първите плавания с лодки и яхти във Варненския залив, при учредяването на морския клуб "Академик" на язовир Искър и първото плаване в Черно море с яхтата "Вега". Денят е събота, 20 май - двадесет години след смъртта на Капитана.
МВ: Г-жо Георгиева, споменахте, че за вас Георги Георгиев бе като мисионер на морската идея.
- Помня го като човек, отдаден на морето, независимо че е бил роден далеч от него. Той бе студен и труден характер, но може би това му помогна най-много в двете плавания. Само човек с такава душа би издържал откъсването от света. Въпреки това, след като се върна и го удостоиха със званието "Герой на НРБ", той си остана същият. Дистанция между нас изградих аз, не той. Жоро се раздаваше докрай, независимо че вече имаше доста проблеми със здравето. Беше много отслабнал, пушеше много.
Константин Славов: По време на обиколката из страната, след неговото завръщане, стигнахме и до родния му град Кърджали. Направиха му невероятно посрещане, вървяхме по килим от цветя в продължение на около 500 метра. Жоро така се развълнува, че не можа да говори повече от минута пред хората, които го очакваха с нетърпение.
Иван Георгиев: Жоро имаше невероятно чувство за ориентация в морето, някакъв вграден в него компас или локатор. Помня два такива случая. В края на обиколката ни на Черно море с яхта "Вега", от Калиакра до Варна плавахме в гъста мъгла, не знаехме къде се намираме. По едно време той каза: "Абе, кой скри Галата? ", и след минута-две щяхме да връхлетим върху поворотния буй във Варненския залив. Вторият случай бе, когато Жоро отплава от Варна за Бургас с "Кор Кароли" и никой на кораба в бургаското пристанище не вярваше, че той ще пристигне навреме, за да натоварим яхтата. Мъглата в Бургаския залив бе "с нож да я режеш". Точно в 17,00 часа, както си стояхме в каюткомпанията, чухме припляскването на платната и той пристана на борд.
МВ: Как се роди идеята за околосветското плаване, г-н Славов?
- След основаването на яхтклуб "Порт Варна" всички бяхме амбицирани да направим нещо голямо. Двамата със Зъбата бяхме "мозъците" на тази компания. Той бе натоварен с чисто спортната част на плаването, а аз се занимавах с материалното осигуряване. Разбира се, плаванията на Жоро биха били невъзможни без подкрепата на тогавашното СО "Воден транспорт" и неговият генерален директор Николай Йовчев, както и на Параходство БМФ и главния директор Атанас Йонков. По груби сметки в началото бяха необходими над 40 000 долара.
МВ: "За цените, на които ще пазарувам, ще направя протокол с нашия търговски представител в Ню Йорк, та да не чувам после приказки", пише Георги Георгиев в едно от писмата си до вас, г-н Георгиев. Наистина ли той можеше да тръгне и без един долар на околосветско плаване?
- Ще прозвучи като богохулство, но неговата пестеливост и строга отчетност могат да се сравнят само с тези на Апостола! От дете бе такъв. След 9 септември 1944 г. неговият баща (царски офицер) бе интерниран в едно добруджанско село, независимо че преди това е бил на фронта в Отечествената война. Жоро отиде да живее при него и там се хвана да оправя сметките на местната кооперация. Пестеливостта му бе несравнима!
МВ: Една от неговите идеи бе да се привлекат повече деца в яхтклубовете, виждате ли сега реализация на този проект?
Ева Георгиева: За съжаление най-силните години на яхтклуб "Порт Варна" отминаха. Наистина имаше периоди, в които по кейовете вреше и кипеше. Сега новите попълнения във всички варненски клубове са единици.
Константин Славов: Плаванията на Жоро дадоха мощен тласък за развитието на ветроходството у нас. Започнаха да се създават клубове в Бургас, Русе, дори и във вътрешността на страната. Започнаха да се купуват яхти, в България се заговори за ветроходство, след години станаха възможни плаванията на "Булкон стар", на "Калиакра". За съжаление и сега ветроходството няма свое силно лоби!
Иван Георгиев: Ще ви припомня едно негово изказване от преди 25 години, което все едно е казано днес - "във федерацията по ветроходство нещата не стоят добре. Опитаха се да оправят положението чрез смяна на председателите, но годините си минаваха в застой. Федерацията е върхът на пирамида, която няма основа. И за непосветения е ясно, че в основата на т.нар. спортно и олимпийско ветроходство трябва да лежи подкрепата на общество, съставено от хора, обичащи морето и ветрилата, безкористно отдали живота си на тях."
Предимствата на изкуствените рифове
Във връзка с обсъждането на проекта за закон за рибарството и аквакултурите - вариант от 29.03.2000 г., и мерките, които трябва да се вземат против безогледното тралене за улов на рапани и калкан, въпросът за включването на изкуствените рифове в проекта е отнесен до Министерството на земеделието и горите от името на Асоциацията на българските океанолози и морски еколози.
Какво представляват изкуствените рифове?
Това са груби субстрати, поставени на морското дъно по дадена схема и ред с цел интензификация на биологичната продуктивност и подобряване на дънния риболов с традиционни средства (без тралене).
За сравнение на ефективността на риболова с дънни мрежи в районите, където са построени изкуствени рифове, в Япония са направени многобройни експерименти. Доказано е, че коефициентът на уловимост (Кул) в сравнение с контролен участък без рифове, приет за 1, за изкуствени рифове от стари автомобилни гуми варира от 1,5 до 5 условни единици и за рифовете с изкуствени водорасли - от 2 до 8 условни единици. В Япония правителството отпуска ежегодно по 100 млн. долара за строителство на изкуствени рифове, включително и за изкуствени препятствия (artificial obstacles) против дънното тралене. По време на първия шестгодишен план (1976 - 1981 г.) са построени рифове на площ 817 кв. км, а по време на втория (1982 - 1987 г.) - на площ 10 341 кв. км при обща стойност 15 млрд. долара.
В САЩ със строеж на изкуствени рифове се занимава Инженерният корпус - специализирана организация с филиали във всички крайбрежни щати и отвъдморски територии. Една от основните цели е чрез създаването на качествени риболовни зони да се подобри и икономиката на крайбрежните селищни системи.
В Китай през 1987 г. в 21 крайбрежни района са построени 20 000 изкуствени рифа с общ обем 96 000 куб.м. През 1990 г. е приета програма за строеж на 32 500 изкуствени рифа с общ обем 260 000 куб.м. В по-близки до нас региони рифове, включително и с функции за предотвратяване на траленето, са строени по тиренското, йонийското и адриатическото крайбрежие на Италия, както и по средиземноморското и атлантическото крайбрежие на Франция и Испания.
В България строителството на експериментални изкуствени рифове, финансирано от бившия Комитет по наука, започна през 1987 г. Интердисциплинарен колектив от Института по океанология и Института по рибни ресурси си построи рифове пред местността Фичоза, под нос Екрене (пред голямото свлачище), под Калкан бурун и с. Топола. През 1999 г. Община Варна финансира изграждането на защитена зона с протекторни блокове (т.нар. "студени мини") против траленето пред Варненския залив, която по същество също представлява изкуствен риф.
Какво представляват "студените мини"?
Това са конструкции, най-често от монолитен бетон, служещи за трални препятствия. Поставят се на морското дъно по дадена схема, подобно на минни заграждения от дънни или ударни морски мини.
За първи път съоръжения с функции за ограничаване и възпрепятстване на траленето за улов на риба са поставени по крайбрежието на Япония.
В Италия, в средата на тиренското крайбрежие, в залива срещу Лаго Фолиано, през 1981 г. са били спуснати на дълбочини от 5 до 25 м изкуствени модули (бетонни блокове) служещи за изкуствени препятствия срещу траленето.
Изкуствени препятствия против тралене са монтирани и в различни райони на средиземноморското и атлантическото крайбрежие на Франция и Испания. По крайбрежието на Франция са известни изкуствени рифове с използването на модули, служещи за изкуствени трални препятствия по крайбрежието на Лангедок и в района на Ница и Монако.
Тралните препятствия представляват железобетонни блокове с обем от 8 или 27 куб. м с формата на куб, паралелепипед или триъгълна пирамида. При някои конструкции в горния край на блока има издатъци ("контри"), от които излизат метални "ножове".
Нужни са ни многоцелеви, многофункционални рифове
Според определения на японски учени изкуствените рифове трябва да изпълняват следните функции: осигуряване на твърд ("груб") субстрат за обрастване с миди и водорасли, между които да се развиват и безгръбначни и ракообразни (в нашето море това ще доведе и до струпване на рапани); осигуряване на място за хранене, укритие (убежище) и хвърляне на хайвера на риби; отделните модули и изкуственият риф като цяло служат като трални препятствия; в плитководието изкуствените рифове изпълняват ролята на подводни вълноломи, както и на средство за противодействие на основните течения в даден район чрез създаване на циркулационни течения.
В последно време японските учени въведоха термина "многоцелеви изкуствен риф".
Няма съмнение, че рано или късно българската морска наука и практика ще осъзнаят предимствата, които предоставят изкуствените рифове, и ролята им за увеличаване на биологичната продуктивност на непродуктивни тинести и тинесто-пясъчни дъна.
Ако мислим за подобряване на морския поминък в бъдеще, за нашето крайбрежие са нужни многофункционални изкуствени рифове, които да способстват за изграждането на качествени риболовни зони, да възпрепятстват траленето и да подобрят дънния риболов с традиционни средства.
За финансиране на строителството им трябва да се търсят средства не само от държавни и общински институции и от международни проекти, но и от самите риболовни кооперации и рапаноловци.
За да се постигне всичко това, въпросите за строителството на изкуствени рифове трябва да намерят подобаващо място в окончателния вариант на закона за рибарството и аквакултурите.
120 г. от първото издание на Жюл Верн на български език
Първи български околосветски пътувания
Някога българчетата четели до умопомрачение Жюл Верн
"Ние бихме запитали дали би се намерил един от нашите читатели, комуто да не е известно поне името на Верна, създателя на научния роман, ревностния разпространител на науката, дори възвестителя на многобройни открития и изобретения, които, благодарение старанията на учените, сега са вече свършено дело? Струва ни се, че рядко са и ония да не са следили в трепетен страх незабравимия Филеас Фог в неговото изумително "Пътуване около света в 80 дни"... или пък да не са придружавали чудните приключения на многобройните герои, създадени от неимоверното пластично въображение на Жюл Верна."
Това е малка част от статията-некролог, поместена в списание "Библиотекар" само няколко дни след смъртта на Ж. Верн на 24 март 1905 г. Подобна признателност към творчеството на великия популяризатор и фантаст не е изключение до средата на ХХ в. у нас. Например за стогодишнината от рождението му едно политическо списание уверява: "С името на Жюл Верн за всекиго от нас е свързан споменът за най-хубавите юношески години, когато капитан Немо и децата на капитан Грант ни накараха да забравяме и за страха от наказание и да четем до умопомрачение, по триста страници на ден, само и само да научим как ще свърши романът."
Вероятно романът "Пътуване около света в 80 дни" е споменат не само поради изключителната му популярност, но и заради факта, че с неговия превод започва навлизането на Жюл-Верновите книги в България.
Това става през 1880 г. в Пловдив и е дело на 27-годишния депутат и математик Иван Салабашев, възпитаник на Пражката политехника. Макар че този исторически за нашата литература превод е описан в националната библиография, през последното десетилетие на ХХ в. той е вече напълно забравен. Когато през 1991 г. софийските издателства "Александър Панов" и "Ирис" с общи усилия отново издадоха знаменитата книга, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София уведоми библиотеките в страната, че това било второто издание, а първото било отпечатано през 1949 г. Впрочем истинското първо издание, от 1880 г., наистина е на изчезване. В НБ "Ив. Вазов" в Пловдив има един все още оцелял екземпляр от превода на романа "Пътувание около света в 80 дни" от 1880 г., но той е в окаяно състояние. Оригиналната корица липсва, титулната страница е полуунищожена (вж. факсимилето), част от книжното тяло е силно разкъсано и текстът е безвъзвратно изгубен, последната страница липсва, но за щастие нейният текст е възстановен на ръка от неизвестен книголюбец.
А този превод поставя едно удивително начало. От 1880 до 1980 г. на български език се появяват 112 издания на Жюл Верн с общ тираж 1 037 000. В продължение на един век в преводната литература на френски език книгите на Жюл Верн са на първо място по брой на изданията и на трето място (след Шарл Перо и Балзак) по общия им тираж. Дори през периода до 1944 г. средният тираж на Жюл-Верновите книги у нас е 3500 - непосижима мечта за мнозина днешни книгоиздатели.
Невъзможно е тук да се спра на всяко издание, но ще изтъкна накратко поне периода до 1900 г. За последните две десетилетия на ХIХ в. на български език са издадени 13 книги от Жюл Верн: седем - в Пловдив, три - в София и по една в Стара Загора, Шумен и Солун. Със сигурност е установено, че от френски оригинал са преведени само две книги: 1888 г. - "От Земята до Луната. Пътуване в 97 часове", и 1893 г. - "Капитан Немо или 20 000 левги под море"; от руски език са преведени три книги и за останалите 8 превода оригиналите не са отбелязани. Единични екземпляри от повечето издания са оцелели тук-там, но книгата "Пътуване до вътрешната средина на Земята" от 1885 г. е позната вече само благодарение на библиографското описание от 1910 г. Освен известните досега 13 български издания на Жюл Верн през ХIХ в. в периодичния печат от онова време срещнах съобщения за още една книга - романа "Михаил Строгов", преведен от М. В. Чокойев през 1881 г. в Русе. От друга страна, преводът на романа "Децата на капитан Грант" е публикуван още през 1892 г., но във вестник.
Издаването на книгата "Пътуване около света в 80 дни" през 1880 г. активизира интереса на българския читател към чуждестранните околосветски пътешествия а ла Жюл Верн.
В периодичния печат започва редовното поместване на съобщения за извършени обиколки около света или на планирани опити за подобряване на рекорди в тази област. Например:
Само след няколко години, през 1896 г., се появяват първите дописки за замислени околосветски обиколки за 40 дни, през 1897 г. - дори за 33 дни!
Интересът към тази тема се засилва обаче и от самите околосветски пътешественици, преминали тогава през България:
А кога българите тръгват около света?
Според твърде несигурната податка от публикация на Генчо Гочев ("Море", 1996 г. - 2, с. 41) през 1899 г. мичман Рашко Серафимов прави едногодишно околосветско плаване с френската учебна фрегата "Мелпомена".
През юли 1903 г. централното настоятелство на Българското туристическо дружество получава съобщение от Сърбия от наш сънародник, който обикаля света.
През август 1907 г. във Варна пристига глухонемият пътешественик Тодор Г. Величков, който е предприел околосветска пешеходна обиколка от около 40 000 км.
Преди двайсетина години варненецът Юрдан Симеонов публикува съобщението, че шуменските учители Тодорка и Стефан Казакови са започнали на 4 март 1906 г. околосветска обиколка и до 1912 г. са обходили Северна Америка, Канада, Аляска, Британска Колумбия (провинция в Зап. Канада), о. Сахалин и Манджурия. По пътя те се издържат, като продават пощенска картичка, на чиято лицева страна е тяхната фотография. Авторът (Ю. С. ) призова по онова време възрастните шуменци да съдействат за уточняване дали обиколката е завършена и каква е по-нататъшната съдба на Казакови, но друга информация за тях не успях да издиря.
На 8 януари 1903 г. Констанин Г. Величков започва пеш околосветско пътшествие заедно с Д. Дилчев. На 30 април 1912 г. вестник "Народни права" съобщава, че двамата са пристигнали в гр. Николаев, вероятно през същата година пътешествието е завършено. През 1913 г. във Варна е отпечатана книгата "На път около света. Европа, Азия, Африка и Индия. От пешеходеца Димитър Йорданов Дилчев" и обявеният в заглавието маршрут дава основание за съмнение дали обиколката наистина е околосветска. От друга страна, К. Г. Величков твърди, че посещавал Америка и Австралия, т.е. сведенията за маршрута и съвместното пътуване на двамата пътешественици са противоречиви (вж. и "Морски вестник", - 16, 1999 г., с. 16). Пак през 1913 г. е издадена и книгата "Скитник българин или Шест години около света. Брош. I" от Д. Тодоров, а след две години в Пловдив е отпечатана книгата "Пътни бележки на всесветския български турист" от Рашо Г. Рашев. През периода 1907 - 1916 г. околосветска екскурзия извършва сем. Бакърджиеви (вероятно от Варна), което също отпечатва пътните си бележки.
В началото на 1928 г. в печата е съобщено, че Ангел Н. Йончев от Лом ще започне околосветско пътешествие с мотоциклет през пролетта на същата година. През 1932 г. се появява известие, че четирима българи предприемат обиколка на света, "за да събират портрети и автографи в една книга, която тежи 113 кг. " Дали тези планове са осъществени, съхранена ли е някъде уникалната околосветска книга?
През 1932 г. е публикувано твърдението, че първият български околосветски пътешественик е софийският инженер Юрдан Начев (роден 1889 г.). През 1921 г. той заминава за Германия, където сътрудничи на големи вестници и списания. В 1924 г. е в Англия, а през 1925 г. - във Франция, 1926 г. - в Италия. Обиколката си около света инж. Ю. Начев предприема през 1927 и 1928 г. Тя е високо оценена от съвременниците му и поради това, че е направена от него "с един трезвен мироглед, по-скоро като човек на ума, техник, отколкото като художник... с широк замах, с културен похват и проницателен поглед се разкриват земи от едно ново осветление". Публикуваният на български език обширен пътепис "Из бележника на едно околосветско пътешествие" е достоен принос в нашата пътеписна литература, има податки, че описанията му "са добре оценени и в чужбина" (в немския печат).
През 1939 г. Александър Григоров издава пътеписната книга "Картини из цял свят. Моето първо пътуване около света". Подзаглавието й посказва, че нейният автор възнамерява да направи и друга околосветска обиколка, но и неговата съдба е неизвестна.
Вероятно някои от споменатите случаи няма да отговорят на съвременните изисквания за околосветско пътешествие, други може би не са се състояли, но сигурно има и немалко неизвестни още примери. Издадените пет пътеписни книги и публикуваният от инж. Ю. Начев пътеписен бележник положително съдържат ценни сведения и за стремежа на българина да опознае света като героите на Жюл Верн.
