Бивши военни ще специализират морска бизнесадминистрация в Бургас
Бургаската морска асоциация организира съвместно с Техническия университет в града курсове за преквалификация на уволняващите се от Българската армия и ВМС офицери, съобщи за "Морски вестник" кап. Венелин Тодоров - председател на асоциацията и зам.-кмет на Бургас. Първият модул на курсовете, съгласувано с Министерството на отбраната, ще обхваща придобиването на теоретични познания и практически умения в сферата на малкия и средния бизнес. Вторият модул ще бъде предназначен за офицерите, завършили ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". При завършването му курсистите ще придобиват втора магистърска степен по специалността "Морска бизнесадминистрация". Очаква се първите учебни занятия да започнат към 1 юни. (вж. подробно стр.6)
Амбициите на Бургаската морска асоциация са постепенно да започне да изпълнява и функциите на морска камара, като стане изразител на интересите на морския бизнес. В тази насока се провеждат серия от срещи и разговори с ръководството на Бургаската търговско-промишлена палата.
Българската военноморска история от началото на века в книгата на Игор Бунич
Българската морска история намери своето отражение в чуждестранните публикации през 1999 г. Свидетелство за това е наскоро излязлата от печат книга на руския писател Игор Бунич. Тя е озаглавена "Черноморската Цушима 1914 - 1921" и описва гибелта на руския императорски, а след това Доброволчески белогвардейски флот в Черно море в периода 1914 - 1921 г. Сюжетът логично обяснява заглавието. В началото на книгата се разглеждат действията на немския контраадмирал Сушон, включващи форсирането на Дарданелите от неговото съединения в състав: линейния крайцер "Гьобен" и лекия крайцер "Бреслау", и предаването им на Турция. Вече като командващ турския флот, немският адмирал планира и провежда набегова операция с нанасяне на внезапни артилерийски удари по руските черноморски бази и градове. В резултат са унищожени нефтохранилищата в Новоросийск. Същевременно турските кораби извършват минни постановки в Керченския пролив и резултатно атакуват морските комуникации на русите. Турция не обявява война на Русия с цел постигане на внезапност в първата си операция. В политически план действията на Сушон довеждат до въвличането на Турция в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария, въпреки намеренията на по-голямата част от правителството в Истанбул да запази неутралитет или да премине на страната на Антантата.
Според американския професор М. Вего първата самостоятелна успешна операция на ВМС по унищожаване на важни брегови обекти е проведена на 24 май 1915 година от австро-унгарския флот по адриатическото крайбрежие на Италия (Vego, M. Naval Operational Art, The United States Naval War College, Operations Department, 1995, p. 4). Очевидно е обаче, че австрийците не са първи в това отношение. Най-малкото те са изпреварени от турския флот на 29 октомври 1914 г., и то в Черно море, което, както е посочено по-горе, ясно е изложено от Бунич. Бойните действия продължават до 1918 г. и завършват с пленяването на руския императорски флот в Черно море. Според Бунич особена заслуга за това има немският капитан-лейтенант Х. Мюке. През 1918 г. Мюке, като командир на немската Дунавска флотилия, с катерите си пръв прониква в главната база Севастопол и вдига немски флагове на руските бойни кораби. Бунич описва преминаването на по-голямата част от корабите в немски ръце и самопотопяването на останалите в Цемеската бухта на Новоросийск; препредаването на оцелелите пленени кораби на Антантата, а след това връщането им на белия флот на Доброволческата армия на генерал Врангел.
В книгата се упоменава и България, при това авторът уважително се отнася към нейния избор да премине на страната на Германия през 1915 г. Но оттук нататък по този аспект Бунич не се представя убедително. Ако съдим по приложените в книгата карти, той има съвсем смътна представа за границите на страната ни през периода 1913 - 1915 г. и през Първата световна война. Очевидно не знае, че имаме излаз на Егейско море, и смята, че страната е с границите на Княжество България до 1885 г. В повествованието и приложението авторът се опитва да посочи и съдбата на българските бойни кораби през 1918 г., но го прави със значителни пропуски. Според него имаме само три миноносеца. Нито дума не е казана за съдбата на българската подводница -18. Впрочем от трудовете на московския учен П. Боженко е известно, че след конфискацията и престоя край Константинопол подводницата е отведена на буксир в Бизерта (Северна Африка) и през 1921 г. е нарязана за старо желязо (Боженко П.В., Субмарин на войне, Львов, 1998, с. 8). Бунич безпочвено нарича операции (под което разбира самостоятелни операции) обстрелите на Черноморското ни крайбрежие от турските кораби през Балканската война 1912/13 г. И ако все пак има някакви операции, свързани с Черно море, то това са турските сухопътни операции при Чаталджа през ноември 1912 г. и януари 1913 г. при съдействие на турския флот на приморското направление. Закономерно е очакването, че Бунич ще хвърли светлина върху съдбата на българския кораб "Надежда", който въпреки неговите 705 тона наричаме крайцер. Основание за подобно очакване дава изложението на многочислените подробности около гибелта на десетки кораби в руските пристанища, бази и кораборемонтни предприятия, дългогодишното ръждясване на други десетки трофеи в Измит (Мраморно море), бунтовете на френските дредноути в Севастопол и пр. Уви, в книгата дори не се споменава за "Надежда", но в нея могат да се проследят неточности, свързани със състава на българската Подвижна отбрана и с ударите на руския флот по Варна. По отношение на последните авторът не упоменава гибелта на есминеца "Лейтенант Пущин". За сметка на това посочва един интересен и неизвестен за нас факт. Според Бунич на 9 септември 1916 г. руският кораб "Беспокойн й" се натъква на мина край Варна, при което загиват двама матроси, а ремонтът продължава девет месеца (с. 427). Поразяването на "Беспокойн й", което по време съвпада с втория руски удар по Балчик, е важна новост за нас и като факт подлежи на допълнителна проверка.
Освен всичко останало, книгата е свидетелство за това, че българската военноморска история е незадоволително известна по света, включително и в Русия. Очевидно е, че публикациите в чуждестранния печат на наши автори за родната морска история са недостатъчни. Оттам и възникват подобни неточности въпреки доброжелателността на чуждестранните автори.
В заключение трябва да се подчертаят достойнствата на книгата "Черноморската Цушима" - нейната четивност, излагането на ред неизвестни важни факти в текста и новаторският поглед върху събитията, минаващ на места на границата между допустимото и националния нихилизъм. Всъщност това не е ново за Игор Бунич. Той просто остава верен на своя стил, който прави книгите му привлекателни за широк кръг любители на военноморската история.
Игорь Бунич. Черноморская Цусима 1914-1921. Облик, Санкт-Петербург, 1999, 480 с. В Бургаския университет "Проф. Асен Златаров"
Магистърска програма по управление на флота и пристанищата
Нова и уникална за България магистърска програма за получаване на втора специалност "MBA - Master of Business Administration" започва от 01.06.2000 г. в Бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров". Бургас за пореден път през последните години поема лидерската роля в подготовката на новите бизнесадминистратори и мениджъри във флота и пристанищата.
Специалистите с професионална квалификация магистър по управление на флота и пристанищата от специалност "Стопанско управление" се реализират като: мениджъри и функционални специалисти по управление на търговските дружества и предприятия от системата на флота и пристанищата (морски и речни); консултанти и експерти по управление на флот, параходства, пристанища и други организации и органи от системата на водния транспорт; ръководители на звена от различните степени в управлението на водния транспорт на регионално и национално ниво; предприемачи, мениджъри и бизнесадминистратори на шипингови организации и др. За да могат те да заемат всички тези и други длъжности и постове, магистърската програма "Управление на флота и пристанищата" е построена върху конфигурация на учебни курсове, даващи солидна фундаментална и широка професионална подготовка по управление на флота и пристанищата. За целта детайлно са изследвани програмите на водещите университети на Холандия, Великобритания и други морски страни от Европа и САЩ.
Завършилите придобиват знания по управление на флота и пристанищата, в резултат на което могат да осъществяват икономически анализи, да разработват прогнози и концепции, да определят цели и стратегии, да извършват експертизи и да участват в разработването на проекти и разчети, да дават консултации и др. Специалистът от специалност "Стопанско управление", с професионална квалификация магистър по управление на водния транспорт, завършил курса на обучение в Бургаския университет, ще притежава следните конкретни знания и умения:
Анализ и оценка на околната среда на предприятията и организациите от флота и пристанищата с цел вземане на управленски решения за: хармонизиране и адаптиране към изменящите се външни условия (политически; икономически; демографски; културни и др.); хармонизирано взаимодействие със съсловните органи и организации от системата на флота, пристанищата и другите елементи на националната транспортна система; обществено-отговорно взаимодействие с държавните органи и институции за провеждане на националната транспортна стратегия; адекватно на новите условия партньорство и взаимодействие с международните контролиращи и регулиращи транснационални транспортни системи и др. Разработване, вземане и реализиране на управленски решения в различните нива на управление на флота и пристанищата: правилно дефиниране на проблемите; поставяне на целите; разработване на алтернативни варианти, оценка и стратегически избор; изграждане, усъвършенстване и развитие на структури на флота и пристанищата и тяхното хармонизиране с различни нива на управление на националната и транснационалната транспортна системи; подбор, разпределение и развитие на персонала във флота и пристанищата.
По производството: оперативна организация и управление на флота и пристанищата; разпределение на материални, финансови и кадрови ресурси; задоволяване на потребностите на пазара от транспортни и пристанищни услуги при минимални производствени разходи; оптимално използване на капацитетните възможности на флота и пристанищата.
Изграждане, използване и развитие на технологичния потенциал на флота и пристанищата: изграждане, поддържане и използване на оптимална технологична структура и know-how; изграждане и поддържане на компютърни управленски информационни системи.
Управление на финансите: реално определяне на потребността от капитал; постигане на финансово-стопанско равновесие; поддържане и управление на ликвидността (платежоспособността); бюджетиране като финансов инструмент; стратегически и оперативен финансов мениджмънт и инвестиционна политика.
Високите цели на обучението очевидно поставят и много високи изисквания към обучаващия екип от най-добрите в бранша водещи преподаватели у нас и гости от чужбина.
Магистърската програма е насочена към следните категории специалисти: завършилите морско и други висши училища, заемащи или желаещи да заемат в бъдеще ръководни длъжности в системата на морската и пристанищната администрация; предриемачи и бизнесмени в системата на флота и пристанищата, желаещи да актуализират своите знания и умения за още по-печеливш бизнес; морски офицери, на които предстои адаптиране към гражданските професии и които желаят безболезнено и ефективно да работят отново в системата на флота и пристанищата; бакалаври и магистри от други професионални научни направления, които желаят да работят в системата на флота и пристанищата.
За тези, които желаят само опресняване на знанията, ще се провеждат краткосрочни курсове по основните дисциплини на магистърската програма. По този начин целта на обучението е максимално да задоволява обществените и личните интереси на бъдещите студенти на Бургаския университет.
В AFCEA замириса на море
Секцията "Варна" към международната професионална организация AFCEA (Armed Forces Communications & Electronics Association) е вече факт. Учредителите от "Юнимастърс лоджистикс", "Феникс Аероспециал", "Технотроникс", Института по корабна хидро- и аеродинамика, Института по аеродинамика (София), Главния щаб на ВМС, ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и Военноморска база - Варна, срещнаха разбирането и съдействието на областната и общинската управа на черноморския град. Първото събрание на формацията почетоха представители на президентството, министерствата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията, Атлантическия клуб и акредитирани у нас военни аташета.
AFCEA е международна професионална асоциация в областта на електрониката, комуникациите, разузнаването и информационните системи. Тя е неправителствено, неполитическо и непечелившо сдружение с идеална цел. Създадена е през 1946 г. в САЩ и има над 125 секции, в които участват повече от 27 000 индивидуални и около 12 000 колективни членове от цял свят. Секцията "AFCEA Еurope" е основана през 1982 г. в Брюксел, а секцията "София" - през 1994 г. Последната е далече от проблемите на морския бизнес и идеята на учредителите във Варна е и в AFCEA да замирише на българското море. Една от целите им е различните фактори в организцията да се обърнат с лице към предстоящите за решаване проблеми и задачи на националната ни сигурност в морско направление. Твърде много неща могат да обединят морския бизнес, морската наука и морските офицери (на действителна служба и в запаса), които да подпомогнат тази дейност.
С големите възможности на AFCEA ще ви запознаем в един от следващите броеве на вестника.
Военноморска болница има бъдеще
На 28 февруари т.г. , ден преди връчването на предизвестията за съкращаване на сто души от персонала на Военноморска болница - Варна, изненадващо дойде добра вест от София. Министърът на отбраната Бойко Ноев лично изпрати заповед за спиране на процедурата по съкращаването на вече определените лекари и сестри от медицинското заведение. За да продължи да функционира болницата по познатия начин, е било дадено разрешение от министерството Военноморска болница - Варна, да разполага със собствена бюджетна сметка, от която да се изплаща фонд "Работна заплата", поясни началникът доц. Сергей Пройков. "Ще регистрираме доболнично заведение за общопрактикуващи лекари, специализирано лекарско обслужване и стоматологично заведение - каза той. - За това ще бъде използвана поликлиниката на болницата и стационарът, като ще разполагаме и с локална бърза помощ за нашите клиенти. Лекарите, които използват базата на стационара и поликлиниката, ще плащат първоначално символичен наем. Тези средства също ще влизат в собствената бюджетна сметка."
С последното решение на Министерството на отбраната, което е собственик на болницата във Варна, беше направен рязък завой в политиката по отношение на нейното бъдеще. В близка перспектива то е донякъде ясно и ръководството на здравното заведение не крие радостта си от успеха. В края на март във Военноморска болница бе на посещение със свой екип от специалисти доц. д-р Румен Златев, началник на Военномедицинска академия - София. Той се срещна с ръководството и персонала, за да обсъди с тях новата схема на работа.
Двете специализирани клиники - по токсикология и по термична травма и пластична хирургия, перспективите за чието закриване разтревожиха обществеността, ще продължат да работят както досега и ще продължат да се финансират от болницата.
Германия потопи търговския ни флот... Съветският съюз отвлече останалото
Този, който не помни миналото, е осъден да го повтаря
Краят на българското социалистическо корабоплаване преди началото му
В научната и популярната литература по морската ни история е общоприето и е тиражирано становището, че целият български държавен търговски флот е унищожен, поради факта, че е бил предоставен на фашистка Германия за използване по време на войната и че нова демократична България е принудена да започне неговото изграждане от нулата.
Ако положението и възможностите на българското корабоплаване в първите следвоенни години трябва да се охарактеризират с една дума, то тя е криза. Не защото няма необходимата морскостопанска структура - дори да не е за пример на другите морски страни, България има такава; не защото нямаме кадри - достатъчно са и като количество, и като квалификация; но не и защото всички съдове на българската държава са потопени и 9.09.1944 г. бил заварил корабния ни парк на морското дъно.
Всъщност в края на м. август 1944 г. Българското търговско параходно дружество става собственик на пет кораба, когато по надлежно документиран начин приема от германското флотско командване "Юг" петте съда : "Йохана" (2500 т), "Франкфурт" (600 т), "Гантер" (600 т), "Елбинг" (6000 т) и "МТ-1" (500 т), които да заменят задържаните от германците в Солун единствени оцелели до момента български кораби "Бургас" (3500 т) и "Цар Фердинанд" (2500 т) (по-късно и те са потопени) и да компенсират загубите от унищожените наши кораби. Много скоро обаче те развяват съветски флаг.
Известното до днес по въпроса е изключително оскъдно и е представено от друга гледна точка.
Състоянието на търговското ни корабоплаване в средата на 40-те години е в непосредствена зависимост от клаузите на Съглашението за примирие, подписано на 28.10.1944 г., и тригодишното присъствие на Съюзната контролна комисия /СКК/ и на съветските войски в България. При опит за обобщение на изискванията на неговите чл. 1-с, чл. 12, чл. 14, чл. 16 се оказва, че всички налични плавателни съдове в наши териториални води - български, на съюзнически държави, на Германия и на нейни сателити, се предават или като военни трофеи на Съветския съюз, или преминават под оперативното ръководство на Съюзното (съветско) главно командване. Разходите са за сметка на българската държава.
На практика обаче 20 дни преди тези изисквания да бъдат предявени от едната страна (съюзените сили) и подписани от другата страна (България), българските пет кораба с наши екипажи вече са поискани и предадени за ползване от съветската държава. БТПД извършва предаването, но в обстоен доклад от 11.10.1944 г. излага фактическото положение и иска да бъдат уредени всички въпроси, касаещи който и да е морски съд в експлоатация, неговия екипаж, задълженията на собственика и на ползвателя. Несъмнено това се прави с цел да бъдат защитени интересите на Параходното дружество, респективно на българската държава. Имайки опита на отминаващата война, в доклада се дават примери как е бил решен въпросът с ползването на български кораби и екипажи от Германия, като се предлага да се следва аналогична практика и да се уредят точно взаимоотношенията, включително финансовите, по застраховките, обезщетения при различни случаи и пр. Докладът завършва с приканване: всичко да получи най-пълно уяснение и се вземе най-правилно решение от съответното върховно място. В резултат на 19.10.1944 г. се ражда Постановление - 7 на Министерския съвет, в което се казва: Одобрява се БТПД в ликвидация - Варна, съгласно искането на Съветските власти да обзаведе и комплектува с екипаж оставените от германците пет кораба "Елбинг", "Йохана", "Франкфурт", "Гантер" и "М.Т.1", макар да плават под съветско знаме и със съветски командант.
За правилното отправление на службата, персонала на БТПД в ликвидация - Варна, остава и за в бъдеще милитаризиран.
Прослуженото време от екипажите в корабите под съветско знаме се счита като служба на български кораби, включително по отношение на пенсия, старшинство и пр..
Заплатите, обезщетенията и възнагражденията за извънреден труд и други възнаграждения на наличния действителен и резервен екипаж на 5-тях кораба, в размер до 170 души, се изплащат от държавата - Министерството на войната, според съществуващите щатни таблици за заплати на БТПД. На действителните екипажи се плащат двойни заплати... Всички обезщетения, които БТПД е заплащало в случай на злополука или изпълнение на службата, остават в сила и за в бъдеще.
Българската държава, респективно Министерството на войната, поема направените от БТПД разходи по подготовка и снабдяването на корабите за отплуване.
Задължава се БТПД да направи надлежни постъпки пред съветските власти за изплащане на всички горепосочени лични и веществени разходи, като след получаване на сумите да бъдат възстановени на държавата.
(Настоящото постановление не подлежи на обнародване в "Държавен вестник")
Постановлението изпреварва с десет дни сключването на Съглашението за примирие. А именно последното би трябвало да е отправната база за определяне взаимоотношенията на България с другите страни, особено със Съюзените сили, и то по въпроси, вече подготвяни да станат изисквания в Съглашението. Впечатлението за очевидната си припряност създателите на постановлението тушират с официалния мотив, че България по този начин се включва възможно най-бързо във войната и ще даде своя принос за разгрома на хитлеристка Германия. Така единствените по-големи български търговски кораби са предадени на НАРКОММОРФЛОТ-а на СССР, за да бъдат използвани за съветски нужди. Мотивацията, че по този начин България ще участва достойно във войната, е атакуема: първо, че още когато са поискани от съветските власти, корабите са предвидени за граждански, а не за военни нужди /макар че в началото получават и някои военни задачи/- те са предадени за експлоатация на Черноморското съветско търговско параходство; второ, че след приключване на войната, когато българската дипломация настойчиво изтъква пред Парижката мирна конференция заслугите на своята страна за окончателния разгром на Германия, въпреки поредицата от цифри, имена, успешни битки и други подробности не се споменава нито дума за някакво българско морско (даже за военноморско!?) участие, а още по-малко за въпросните пет търговски съда. Това мълчание е необяснимо само ако се извади от контекста на съветската политика в региона и взаимоотношенията между СССР и България оттук нататък.
На практика Постановление - 7, като урежда финансовата страна на въпроса, от политическа гледна точка е ясен знак за примирение с действията на по-силния в неясната ситуация на дните между 9.09. и 28.10.1944 г. и само симулира самостоятелно българско решение за вече осъществен факт от съветските окупационни военни власти в България.
Позициите на България по въпроса за издръжката са видни и от факта, че когато представители на БТПД посещавaт и пишат до по-горните инстанции за уреждане на финансовите въпроси, им се препоръчва да се прави всичко, за да се задоволят съветските органи.
Безпрекословната услужливост на българските власти се допълва с "добронамереност " от съветска страна - както е посочено в постановлението, част от веществените разходи по снабдяването и заплатите на екипажите на бившите немски кораби, считани за трофейни (и хипотетично попадащи под тогава все още бъдещия чл.12 от Съглашението), са изплатени от съветските власти. Взаимното разбирателство засега е пълно. Само дето това поведение и на двете страни не съответства на клаузите на Съглашението. Ако са трофейни - те се предават без уговорки и Постановление - 7 губи всякакъв смисъл. Ако са българска собственост, те би трябвало да се предоставят за ползване на съветската страна без възмездяване от съветска страна, но пък при запазване собствеността върху тях.
Скоро обаче компетентните български морски власти разбират, че единствените български съдове с по-голям тонаж, способни да запълнят в известна степен получилия се вакуум в корабния парк, твърде прибързано са дадени в чужди ръце.
Още в първите дни на ноември 1944 г. в Комисарството по изпълнение на съглашението за примирие (КИСП) и в Консулско-стопанската дирекция на МВнР се анализират възможностите на България да отговори на изискванията на Съглашението. По всяка точка от него са изготвени меморандуми, които впоследствие са връчени на СКК. В един от тях се казва: Българският тонаж е незначителен, особено след претърпените загуби и злополуки. Колкото и оскъден за нас лично, нашите плавателни съдове не могат още повече да бъдат от особено значение за Съветите, в момент когато войната е отдалечена от Черно море, а по Дунава корабоплаването ще бъде спънато от приближаващата зима. Трябва да се изтъкне пред Съветското главно командване, че лишаването му от няколко незначителни единици не ще има никакво влияние върху развоя на плановете му, докато по-бързото вдигане на контрола върху тях ще допринесе значително за заздравяване на народното стопанство, особено във връзка с отношенията ни [външнотърговски] с Турция, а по тоя начин и косвено за улесняване продоволствието на руските войски, които ще бъдат в тоя момент в България.
От този момент в продължение на следващите една и половина години периодично се повдига от българска страна въпросът и за бившите немски кораби. Може без преувеличение да се каже, че това се прави на всички възможни нива.
Непосредствено заинтересованата инстанция е техният стопанин, т.е. БТПД. Като една от първите реакции на сдържано недоволство спрямо обстоятелството, че е лишено от единствените си съдове, може да се тълкува резолюцията на директора на дружеството върху писмо от капитана на кораба "Елбинг". В това писмо (от 21.09.1944 г.) се докладва, че по заповед на съветското морско командване следва да се извършат ред ремонтни дейности. Резолюцията е лаконична и лишена от всякакъв възторг: Корабът се поправя от съветските власти, които го взеха. 24.10.44г. ( п.)
През м. август КИСП иска и получава от "Дирекция водни съобщения" сведение за изпълнените задължения по съглашението за примирие. Относно чл. 12 в него се казва: Всички съдове, находящи се в наши води, германски или на нейните сателити кораби... са предадени на Съветското командване. В Черно море са предадени: 5 търговски кораба, оставени при изтеглянето на германците от България в края на август 1944 г. във Варна по настоятелно искане на Правителството като залог за задълженията, които германците имаха към България да я обезщетят в натура за загубения на немска служба български тонаж; за тия кораби е открит въпросът дали трябва да се тълкуват като трофеи. Въпросът за класифицирането на 5-те съда като трофеи обаче е спорен само за българската страна. Пред свършения факт на преминалите в съветски ръце български кораби започва преписка по стъпалата на инстанциите от долу на горе. Българското искане е те да бъдат върнати като безспорна българска собственост и като крайно необходими за стопанството ни.
Междувременно на корабите вече работят български екипажи, направени са им необходимите ремонти в "Кораловаг" и те извършват рейсове между различни черноморски пристанища: Варна, Одеса, Севастопол, Сухуми, Констанца, Бургас. Нередовното и непълно покриване на разходите поставя параходното дружество в много затруднено финансово положение. През м. май 1945 г. неговият поддиректор пише до ДВС в София изложение, което завършва с думите: Дължим да отбележим, че без изплащането на представените сметки за заплати дружеството ни в сегашния си вид не може да съществува и възложените му задачи със 7-о ПМС не могат да бъдат изпълнени. За Параходното дружество финансовата страна на въпроса натежава още повече, когато българските моряци започват да бъдат заменяни със съветски и да преминават в списъците на резервните екипажи. Така броят на лицата, на които съветската страна поема заплащането, става все по-малък - само на действителните екипажи. Това кара директора на ДВС Боян Кънев да моли Министерството на войната и КИСП да потърсят начин за издръжката и на резервния екипаж, което е част от усилията за опазване на кадрите и за оцеляване на предприятието в тази ситуация.
Паралелно с това ръководството на БТПД не пропуска да напомня, че притежава тези пет кораба, на които ще разчита за своето съществуване и в бъдеще. В условията на вече завършилата по европейските фронтове Втора световна война на 7.07.1945 г. към ДВС е отправено искане за застъпничество пред СКК, с молба да върнат оставените ни от германците параходи. Въпросът е отнесен и до Върховния стопански съвет, като се излагат следните мотиви: С връщането на въпросните кораби ще се тури основата на българския търговски флот, толкова много нужен на възраждащата ни се родина, а от друга страна, ще се задържи на работа останалият малък морски кадър, създаден с толкова мъка в продължение на няколко десетилетия. На 4.08.1945 г. от СКК идва категоричен отрицателен отговор, повторен и по-късно: на 28 септември на официални български искания за облекчаване някои от тежестите по Съглашението и за връщането на иззетите множество български кораби, между които и "Йохана", "Франкфурт", "Гантер", "Елбинг" и "МТ-1", се отговаря, че последните са оставени от немците в замяна на потопените български съдове, участвали във военните превози на немците във войната срещу обединените народи. Посочените съдове се явяват трофейни и не подлежат на връщане. Под този отговор стоят подписите на генерал-полковник Бирюзов - зам.-председател на СКК в България, и на генерал-майор Сучков - началник-щаб на СКК.
На същата дата са освободени от служба на п/х "Йохана" ("Маршал Толбухин") последните българи и мнимите трофеи са вече изцяло в съветски ръце - и като командване, и като обслужване.
Изгубвайки контакта със своите кораби, макар и само като обслужване, българската страна продължава опитите да си ги възвърне. Освен чрез СКК в България постъпки се правят и директно пред правителството на СССР. Пред него българският министър на външните работи чрез нашия посланик в Москва излага и следните мотиви: Съображенията на Съюзната контролна комисия в България не са основателни, защото, веднъж придобита от Българското търговско параходно дружество собствеността върху дадените му от германска страна в замяна кораби, последните не могат да бъдат третирани като трофейно имущество. Чл.12 от Съглашението за примирие, при определяне кои плавателни съдове ще се считат за трофеи, изхожда не от предназначението или предишната служба на корабите, но изключително само от личността на собственика им. Чл.16 от Съглашението за примирие запазва без каквато и да е промяна пълната собственост, частна или държавна, върху българските плавателни съдове, като поставя последните само под оперативния контрол на Съюзното (съветското) главно командване. Следователно съображението на СКК да третира като трофейно имущество тези бивши германски кораби, станали българска собственост по силата на един редовен и документиран акт за замяна, не се покриват и не изхождат от текстовете на Съглашението за примирие. Подробно изложение е изпратено и на Георги Димитров, който е все още в Москва, съдържащо аргументираната българска позиция. То завършва така: При съвсем ограничените по брой и тонаж кораби, с които българската държава разполага на Черно море и които са крайно недостатъчни да задоволят дори нейните собствени каботажни нужди [българската държава] храни основателно надежда, че сега, след като войната свърши, нейните кораби по Дунава и Черно море ще бъдат освободени от Съюзното (съветското) главно командване и оставени за задоволяване на нейните крещящи нужди от кораби. Имайки възможността да ходатайства за българското корабоплаване от името на държавата, Георги Димитров прави такъв опит, но въпреки това не звучат особено оптимистично следните няколко реда от писмото му до Трайчо Костов от 2.11.1945 г.: По въпроса за параходите тукашните специалисти са дали заключение, че няма основание да се предадат тия параходи на България. Считат ги за немски трофеи. По тоя въпрос написах на "болшой друг" [така Г.Димитров нарича Й.В.Сталин] и го помолих той да се намеси, иначе въпросът няма да се реши положително. Не е известно да има документиран отговор от върховния съветски ръководител, но няма и действия от съветска страна за придвижване в желаната от нас посока по този спорен въпрос.
Българското външно министерство обаче още не се е отказало. През м. февруари 1946 г. министър Петко Стайнов нарежда на българския посланик в Москва да направи нова постъпка с неочакван вариант за разрешаване на въпроса. Новото искане може да се определи като молба за облекчаване на тежката присъда, каквато е очертаващото се безвъзвратно изземване на параходите. Предлага се те да бъдат отдадени на България под наем. След две седмици пристига отговор, който показва изобретателност и от съветска страна: Ще трябва да се обсъди дали не бихме могли да образуваме в този случай някакво смесено българо-съветско дружество. На практика тази идея не се осъществява, но не е известно тя да има дори някакво теоретично развитие. А може би по това време и оттук тръгва идеята за създаденото по-късно смесено българо-съветско предприятие "Корбсо" ?
Годината 1946 е тази, в която се решава с какви и в какъв размер тежести да бъде наказана България за съучастието й на Германия във войната. Поредицата от съвещания на Съвета на министрите на външните работи (СМВР) и Парижката мирна конференция са най-подходящата среда, в която българската дипломация излага факти за претърпени загуби, за стопански и финансови затруднения. Това е в контекста на високия размер на исканите репарации. Буди недоумение липсата на сериозни искания за връщане на неправомерно отнетите пет плавателни съда. През 1945 г. ДВС прави единични опити да обърне внимание, че въпросът за българското корабоплаване е редно да бъде поставен на обсъждане на предстоящата мирна конференция е един съвсем нереалистичен вариант за компенсиране - всъщност се предлага Германия втори път да обезщети България. Все пак в документацията на Парижката мирна конференция има кратко споменаване, че е отправено възражение от българската делегация относно корабите. Явно е доста бегло и неаргументирано, или оттеглено по някакви причини, тъй като конференцията не поставя на обсъждане българските рекламации върху случаи на изземване на кораби, които противоречат на Съглашението за примирие и допълнително утежняват условията му.
Нишката на историята за мнимите трофеи, водена по достъпните документални източници, прекъсва някъде тук. Но каквото и да е нейното продължение във времето, факт е, че нито един от тези кораби не издига повече български флаг.
Категоричният отказ на съветската страна да признае на България собствеността върху тях контрастира с демонстрираната и осъществявана защита на българските искания по време на Парижката мирна конференция. Съветските представители подкрепят аргументите на нашата делегация за отхвърляне на несправедливи клаузи от обсъждания мирен договор или за намаляване на тежестите му. Такова поведение има свое обяснение в политиката и намеренията на Съветския съюз спрямо България като бъдещ сателит. Нашите кораби в случая най-вероятно се превръщат в един от залозите на новите двустранни отношения. Като реална сила, стъпила с войските си у нас, съветската страна се възползва не само от "мътните води" на първите дни след 9.09.1944 г., но и от паниката, с която тогавашната българска власт бърза да покаже на новия по-силен своята готовност за сътрудничество.
Липсата на целесъобразност на 7-о Постановление на Министерския съвет от 19.10.1944 г. се доказва от последвалото развитие на нещата. А Страната на съветите дава свой изключителен "принос" корабоплаването на България след Втората световна война да започне действително от нулата.
Забележка: Авторът използва и цитира оригинални документи, пазени в различни архивохранилища - Архив на Министерството на външните работи, Централен държавен архив (фондовете на Партиен архив), Държавен архив - Варна.
1. Рисунка на транспортния кораб "Гантер" (еднотипен с "Франкфурт"), известен още като германски тип "КТ". Под съветски флаг двата кораба получават съответно имената "Феолент" и "Таман".
2. Снимка за спомен пред димохода на п/х "Маршал Толбухин" (бивш "Йохана"), 1945 г. 3. Конвоиране на п/х "Цар Фердинанд" от наш торпедоносец по време на войната. Опитите корабът да бъде издирен и върнат в България след 1944 г. завършват неуспешно.
4. По време на войната п/х "Бургас" е потопен на входа на Солунското пристанище.
5. Факсимиле от екипажния списък на танкера "Елбинг" - един от "трофеите" на Съветската армия, октомври - ноември 1944 г. Ясно личат имената на българските и съветските моряци.
6. 3200-тонен железобетонен танкер, поръчан от германците на АД "Кораловаг". След довършването му е иззет от Съветската армия като "трофей".
7. През 1946 г. корабът "Рибар" на кооперация "Нептун" е преустроен във Варненската корабостроителница под името "Добруджа". През 1948 г. влиза в състава на Параходство БМФ. След 1968 г. е използван като водоналивна баржа.
8. Момент от изваждането на потъналия през 1941 г. български параход "Шипка" (1952 г.). Замисълът за неговото вдигане не е бил чужд на съветското командване през 1945 г. (по искане на БТПД). В аварийно-спасителната операция участва и възстановеният вече параход "Първи май" (бивш "Евдокия").
Европа обръща внимание на опасните товари
Интересът на страните от Европейския съюз към превоза на опасни химически товари по море е свързан с една определена инициатива. Тя бе подета от Европейския съвет на химическата промишленост (ЕСХП) - организация, обединяваща интересите на европейски химически компании, - който разработи своя система за безопасност и качество, по която ще се одитират за одит на кораби и компании, участващи в транспорта на химически товари от и до пристанищата на Европа. Абревиатурата за системата е SQAS MPC (Safety and Quality Assessment System - Marine Packed Cargo) и вероятно с нея ще свикнат бързо поне контейнерните оператори.
На плановете на индустриалците да въведат новата система за одит реагираха Международната камара по корабоплаване (ICS) и Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA). Тяхната цел бе да се намали административното натоварване върху корабоплаването и да се направи опит за съчетаването на одита по новата система с този по Кодекса ISM.
Инициативата на ЕСХП се обсъжда от една година, създадена бе работна група на ICS по прегледа на предложената система, постигнато бе дори съгласие по ревизираните въпросници за кораби и корабоплавателни компании. След пробни съчетани одити по SQAS MPC/ISM предстои още едно последно заседание на работната група на 12 април т.г. в Брюксел. Обсъждан е бил и въпросът за одиторите, като представителите на ЕСХП и ICS са постигнали съгласие въпросните лица да бъдат едновременно одитори по ISM и асесори по ISO. Помощ при изготвянето на списък с подходящи кандидатури вероятно ще окаже IACS - Международната асоциация на класификационните организации.
Какви са изискванията и мотивите на двете страни - производителите на химикали и представителите на морските превозвачи? Производителите са все по-внимателни при възлагането на транспорта и са недоволни от старите и недобре поддържани контейнери. Изказват се мнения, че морските превозвачи трябва да приемат идеята за използването на специални "химически" контейнери. Превозвачите, разбира се, разглеждат ситуацията от друг ъгъл - за тях са проблем многобройните корабни инспекции. На сесиите на ICS е бил повдигнат въпросът дали камарата трябва да ангажира с въпроса IМО, особено след като организацията насърчава контактите и координирането на усилията между индустриалните сдружения и организациите в корабоплаването. Така или иначе диалогът между ICS и ЕСХП продължава, а на следващата сесия на Подкомитета на IМО по опасни стоки, твърди товари и контейнери (DSC 5) ще бъде представен доклад на японски специалист за резултатите от тестове с калциев хиперхлорит, произведен в Япония.
Както е известно, безопасността на превоза по море зависи от товарния план за разположението на контейнерите на борда (особено ако са с химически товари) и от отношението на товародателите. Товарният план би трябвало да посочва всички контейнери с опасни стоки на борда, но определянето на стоките като опасни зависи и от товародателя, и от превозвача. След 31 декември 1997 г. по силата на правилата на SOLAS всички кораби, снабдени със системи за укрепване на товара, трябва да имат на борда си специален наръчник, одобрен от администрацията на флага.
Международният морски кодекс за превоз на опасни стоки (Кодексът IMDG) и Американският кодекс на федерални разпоредби 49 възлагат отговорността по подготовката на превоза на товародателя. Кодексът IMDG е просто средство за контролиране на морския превоз на опасни стоки. Той непрекъснато се осъвременява от Подкомитета по превоз на опасни стоки към IМО. Наръчникът към Кодекса IMDG се ревизира в момента.
Опитът на Бреговата охрана на САЩ в инспекцията на контейнери заслужава внимание. През 1985 г. тя започва да осъществява своя специална програма в тази област и открива, че около 30 - 40 на сто от опасните товари не се превозват според правилата. Днес, петнадесет години по-късно, проверките са все така актуални, макар несъответствията да са много по-малко, отколкото преди, коментират служителите. Бреговата охрана следи особено строго контейнерите с внос, тъй като износът вече е подчинен на строги правила, изработени от американските железопътни, автомобилни и пристанищни власти.
Очевидно Европейският съюз също е готов да поставя и отстоява свои изисквания, както е в случая с транспортирането по море на химически товари.
Защо регистровият тон е равен на 2,83 куб. метра?
Една от най-коварните измервателни единици в морската метрология е регистровият тон. Въведена уж за улеснение, почти век и половина тя мъчи морски специалисти от цял свят.
Както в научно-техническата литература, така и в средствата за масово осведомяване нерядко се появяват "бисери" като: водоизместимост 60 БРТ, товароподемност 158 хил. БРТ и т.н. Подобри недомислици се срещат дори в учебници, речници, морски нормативни документи и президентски укази. Нашенски автор на обемисто съвременно морскоисторическо съчинение твърди пък, че "бруторегистровият тонаж (брт) е равен на дедуейта... "(??). Спред него супертанкерът има "дедуейт над 100 000 брт", за краткост няма да посочвам други подобни примери на неразбиране същността на основни величини като водоизместимост, дедуейт и регистрова вместимост. Не само наши автори, издатели и институции допускат споменатите метрологични грешки. Те са като че ли неизбежна напаст в цял свят, включително в престижни класификационни организации. Например преди време известното британско морско списание "Феърплей" критикува календар на Норвежкия Веритас, в който брутната вместимост на корабите беше представена за дедуейт.
Докато за регистровата вместимост може да се намери подробна информация, за нейната измервателна единица регистров тон данните са оскъдни. Обикновено се дава само обяснението, че един регистров тон е равен на 100 куб. фута, т.е. 2,83 куб. метра. По правило нито в учебници, нито в справочници, речници и енциклопедии се посочва какъв е произходът на тази необичайна измервателна единица. Чувствайки тази празнота, авторите на "Тълковен речник по морско дело" (1980 г., стр. 307) са дали "оригинално" обяснение, че регистровият тон е "куб със страна 1,4115 m: стената му има лице, равно на 2 m¤. " Това тълкуване е чисто математическо и няма никакъв метрологичен смисъл. Все пак авторите му имат неволен принос поне за това, че косвено поставят въпроса за произхода на числовата стойност на регистровия тон, докато повечето им пишещи братя безкритично приемат, че така (1 рег. т = 100 куб. фута) пишело в регистровата книга на Лойд регистъра. Но как се е появила стотицата?
През 1954 г. британският парламент приема закон за измерване на корабите, който става известен и под името "система на Мурсъм". Няма да навлизам в многовековната му предистория и само ще отбележа, че най-същественото в закона е възприемането на идеята при определянето на големината на кораба за основа да му служи вътрешното пространство на кораба, а не дедуейтът. Всъщност идеята за тази фундаментална промяна е предложена още през 1833 г. Едва през периода 1849 - 1854 г. обаче във Великобритания е обсъдена и приета удобна за практиката методика за изчисляване на потенциално печелившата вместимост на кораба, предложена от Джордж Мурсъм. И тъй като същността на тази методика е количественото определяне на вътрешното простанство на даден кораб, т.е. на обем, потрябвала и съответна измервателна единица за обем. От друга страна, британското правителство поставило условие новата методика да се внедри по възможно най-безболезнен начин, сиреч да отчита в най-висока степен съществуващия тогава британски търговски флот.
Към 1854 г. във Великобритания били регистрирани търговски кораби с обща товароподемност около 3,7 млн. тона. Според методиката на Мурсъм тяхната обща вместимост била 363 412 456 куб. фута. Когато разделили тази вместимост на 3,7 млн. тона, получили, че 98,22 куб. фута отговарят на един тон товароподемност. За по-голямо удобство при бъдещите изчисления закръглили полученото емпирично число на 100 куб. фута, т.е. 2,83 куб. м, и го нарекли регистров тон. С други думи, количествената стойност на регистровия тон по системата на Мурсъм е всъщност един емпиричен коефициент с размерност на обем, отразяващ големината на британския търговски флот към 1854 г. Постепенно британският закон за измерване на корабите от 1854 г. е приет от цял свят, разбира се, с някои изключения (например кораби за вътрешно плаване, канали и др.), които представляват интерес предимно за тесни специалисти.
След неколкократни усъвършенствания на системата на Мурсъм през 1969 г. в Лондон е приета Международна конвенция за измерване тонажа на кораби. Тя влезе окончателно в сила в цял свят от 18 юли 1994 г. Според новата методика регистровата вместимост се определя в безразмерно число, чиято абсолютна стойност по правило е различна от абсолютната стойност на числото на регистровите тонове по старата методика, като големината на разликата зависи от типа на корабите. Например брутната вместимост на един конкретен кораб по старата методика е 20 884 рег. т, а сега е безразмерното число 31 356. Много морски специалисти продължават обаче безгрижно да използват в съврменната практика изпратения в историята регистров тон от времето на Мурсъм.
Иван Костов
Премиерът Иван Костов: г-н председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н Симов, съгласен съм с вас, че ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" е едно елитно учебно заведение с висок авторитет и международно признание.
Валентин Симов: Вашият отговор изключително ме зарадва. Надявам се, че и варненската общественост, след като го е чула, също е удовлетворена от това решение на Министерския съвет, и се обръщам с една молба към вас: нека Министерският съвет и вие лично да направите всичко възможно това училище, което е със 118-годишна история, да прибави още толкова години към своята история.
Идват испански инвестиции
20 млн. германски марки ще инвестира световноизвестната испанска туристическа компания "Иберостар" в цялостната реконструкция на наши хотели по Черноморието. Това ще увеличи легловата им база с нови 4500 места. В момента с част от тези средства се обновяват хотелите "Обзор" и "Изгрев" в курорта Златни пясъци. Тези приятни новини станаха известни по време на 15-ия Панаир на туризма и свободното време, който се проведе от 4 до 8 април във Варна. Но отсъствието на черноморските ни курорти в него, с изключение на Албена, за пореден път доказа, че туризмът ни изживява доста трудности.
Едва около една четвърт от общо 130-те фирми, които взеха участие в панаира, бяха пряко свързани с туризма. По време на работните срещи експертите не подминаха горещите теми в бранша - убийствения 20-процентов данък ДДС, граничния и визов режим, неработещия Закон за туризма, приет само преди 2 години и чакащ нова редакция. Специалистите са единодушни, че това са част от причините, които доведоха до срива ни на руския пазар с около 90 процента през последните 5 години. Той трудно би могъл да се компенсира с частичното увеличаване на немските туристи по Черноморието.
Това лято визовият контрол ще се затегне и за молдовските туристи, които трябва да плащат по 53 долара входна такса, за да отдъхват през летните месеци по черноморските ни хотели. За сметка на това пък от цял свят могат да се правят резервации в наши хотели по Интернет чрез новоизградената система "Туринфо" на фирма "Цифрови системи". На панаира бе представен и новият бюлетин "Огледало", включващ цените и условията, които предлагат нашите морски хотели.
Интервю
Инж. Стоян Щумпф, изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД: Всички заедно правим реформата
МВ: Г-н Щумпф, съвсем наскоро се навърши една година, откакто поехте управлението на Пристанище Варна. Вероятно вече сте си направили равносметка на постигнатото. Какво показва тя?
- Да, на 1 май се навърши една година, откакто съм изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД, с нов борд на директорите. Още с поемането на длъжността дадох пресконференция, на която обявих, че започвам с две програми. Едната - краткосрочна, до 31 декември 1999 г., и другата - дългосрочна, за шест години. Последната е насочена към изпълнението на одобрения генерален план за реконструкция и модернизация на Пристанище Варна.
МВ: Тогава в Народното събрание влезе за обсъждане Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Това улесни ли с нещо вашата дейност?
- Този закон предвижда преструктурирането на пристанището в нова структура от пазарен тип, за да бъде то равностойно и конкурентно на пристанищата по света, където водеща сила е частната инициатива - с приватизиране на дейността и отделяне на държавното от частното. След приемането на закона публична държавна собственост са водните пространства - акваториите, фарватерите и каналите, кейовите стени и земята на пристанищата. Всичко останало може да бъде частно: суперструктура и механизация.
МВ: Какво виждате, като се обърнете назад във времето?
- Със задоволство констатирам, че изцяло е изпълнена краткосрочната програма, която включваше оптимизиране на щата - намаляването на хората с около 400 души. Това не беше механично съкращение, а във всички структурни звена с комисии колективите сами освободиха тези, които не работеха добре, пиянстваха, крадяха и създаваха проблеми. Не твърдя, че са останали само добри работници, но това беше една неотложна стъпка. Основна задача бе и финансовото стабилизиране на търговското дружество. Заварих го с 15% загуба, което с натрупване водеше до един цял месец в годината работа на празен ход. Това в цифри означава минус един милион долара. След четири месеца тази загуба беше "стопена" и в края на годината реализирахме 880 000 лв. печалба (преди облагането). Като се има предвид, че около 1 200 000 раздадохме на хората си като коледни и новогодишни премии, реализираният обем за дванадесетте месеца на 1999 г. покрива прихода за четиринадесет месеца. Това е успехът, който вдъхна увереност в ръководството и окончателно успокои духовете.
МВ: Това ли е причината, поради която прекратихте делото срещу стачкуващите докери?
- Делото ми е "наследство". Там имаше искания, които сега вече не само не са актуални, но направо са смешни: графици за изплащане на заплатите, работно облекло, обувки... Всичко това хората го получават и делото се оказа безсмислено.
МВ: Ако се върнем към новия закон, ускори ли той процесите на преструктуриране в пристанището?
- Безспорно. Моят предшественик кап. Димитров беше започнал с отделянето на столовата дейност, но за съжаление нещата там не потръгнаха. Аз прекратих това и сега хората получават пари за безплатна храна. Не бих си позволил насила да ги карам да се хранят някъде - имам чисто либерални схващания за човешките взаимоотношения. Следващата стъпка беше отделянето на Портовия флот. Това се оказа успешен акт и там сега работят много добре, получават по-високи заплати и от оставащите от печалбата пари почти всеки месец ремонтират и възстановяват класа на по един влекач. А това не беше правено през последните осем години.
МВ: Успяхте ли да си създадете такъв екип, с който да доведете докрай и дългосрочната програма?
- Една от първите ми фрази тук беше, че нов екип ще има. Но това не означава непременно, че той ще бъде само от нови хора. Така и стана. Заложих изцяло на екипа, който наследих - имам предвид моите заместници, а те възприеха изцяло моите идеи и стила ми на работа. Практически не ми се наложи да освобождавам хора от управленския екип. Всеки един от тях доказа, че си тежи на мястото. Освободил съм обаче някои началници на отдели и специалисти. Причините са различни: поради доказани нарушения, престъпна синдикална дейност или несправяне с работата. Често се спекулира с уж някаква перспектива за предстоящи съкращения. Няма да има никакви съкращения! Но когато влезе в реално изпълнение цитираният вече закон, ще се наложи преструктуриране на някои дейности. Тенденцията е една - работната заплата няма да се получава, а ще се заработва. Така, както стана и в Портовия флот. Така е и навсякъде по света.
МВ: Какви са отношенията ви със синдикатите?
- Много съм доволен от сътрудничеството и с четирите легитимни синдиката, които са подписали колективния трудов договор, а така също и с по-малобройния синдикат на НПС "Промяна". Всички заедно правим реформата в пристанището.
МВ: А докъде стигнахте със стратегическата програма?
- Заложеното стратегическо преструктуриране на пристанището не може да стане точно по някакъв външен модел. Запознал съм се с 11 различни европейски модела. От тях 4 са приложими донякъде в наши условия. Спрял съм се върху модела, по който работи белгийското пристанище Гент. То поразително напомня на Варна, без да съпоставяме обемите обработвани товари. Ще ви дам само един пример: четири милиона тона насипни товари се оперират и обработват документално от четири момичета... Това трудно може да бъде постигнато у нас, но стремежът ни трябва да бъде в тази насока.
МВ: Различават ли се вашите виждания с колегата ви - изпълнителния директор на Пристанище Бургас?
- Двете пристанища при преструктурирането си вървят по различен път. Времето ще покаже кой е избрал по-правилния. Откровено обаче заявявам, че никой не ни оказва натиск, нито пък ни дават указания "отгоре".
МВ: Идващите концесионери няма ли да ви притеснят с това, че те са реални и силни конкуренти?
- Логично е да очакваме, че те ще бъдат точно такива - с по-добра техника и с по-ниски тарифи. Това ще ни принуди да работим по-ефективно.
МВ: Това вписва ли се в генералния план на пристанището?
- И тук вървим по различен път от Пристанище Бургас. Там се извършва реконструкция и модернизация с японски заем за осъществяване на търговска дейност по принцип. При нас се търсят инвеститори на конкретни терминали за конкретни износители, които са купили химическите заводи в Девня. Така в генералния план е включен терминал за течни химически товари, който ще се строи на 2-ро кейово място на Пристанище "Варна-запад" от едно смесено дружество със съдружници: "Юнион миниер", "Ойл танкинг" и Пристанище Варна. Дружеството е регистрирано в съда и предстои провеждането на учредителното събрание. На определената за терминала територия строежът вече започна. Най-късно до средата на 2001 г. терминалът ще бъде факт. Очаквам в близките дни съдебната регистрация на съвместно дружество и с "Девня-цимент". То има за цел да построи циментов терминал на т.нар. "второ нулево място" на Варна-запад и на 10-о кейово място.
МВ: Очертава се голяма перспектива за смесените дружества... - Да, очертават се и още две такива дружества: с "Агрополихим" и с "Химко". По този начин терминалите на Варна-запад, включени в генералния план, ще бъдат построени, при това - в повече от предвиденото.
МВ: Имате планирани и други терминали... - Да - още два. Единият е контейнерен терминал (с ро-ро) на островната зона под Аспаруховия мост. Там се предвижда посрещането на евентуално увеличения контейнерен поток. Засега обаче не се очаква драстично увеличение. Затова подобряваме работата и модернизираме съществуващите два контейнерни терминала (съответно на Варна-запад и на Варна-изток). Деликатно стои въпросът със зърнения терминал. Зърнопотокът на България е основно през Варна-изток. Зърненият терминал, предвиден в генералния план, ще бъде срещу сухото пристанище, но той изисква много сериозни инвестиции. Докато бъде построен, аз предприемам действия за подобряване на претоварната работа във Варна-изток. Очаквам безвъзмездна помощ от холандското правителство за една претоварна машина, работеща със сгъстен въздух, която ще получим през лятото. Така и за зърнения терминал ще намерим решение, докато се появи инвеститор. Това са моите намерения, които, живот и здраве, заедно с екипа си ще осъществявам през следващите пет години.
Интервю
Капитан далечно плаване Георги Георгиев - генерален директор на "Параходство БМФ" ЕАД: "Не сме случаен партньор на големите в морския бизнес"
МВ: Капитан Георгиев, как оценявате получаването от Германския Лойд на сертификата ISO 9002 и кое според вас убеди тази авторитетна класификационна организация да даде на Параходството този престижен "щемпел за качество"?
- Този сертификат е плод не само на една година работа на Параходството. Зад кърмата на българското търговско корабоплаване, наследник на което е БМФ, фарватерът кипи повече от век. Ние не се дистанцираме от добрите традиции на българското морячество, а напротив - стремим се да ги умножаваме. Сертификатът ISO 9002 е само едно потвърждение на това. Този "щемпел за качество" е световно признание, но далече не е единствен. Добри думи за нашия бизнес могат да се чуят в деловите среди на нашия бранш буквално всеки ден. Затова използвам случая да благодаря на всички служители на компанията, които с професионализъм и лоялност доказаха, че не сме случаен партньор на големите имена в този бизнес.
МВ: Въпреки това в един от варненските вестници бе лансирана серия от публикации, чиято теза е в пълна противоположност на оценката, която Параходството получи от Германския Лойд... - Няма да ви отговоря с изречението, че сертификатът е достатъчно опровержение на цитираните публикации. Читателите на "Морски вестник" имат право да знаят с подробности за всичко онова, което става във фирмата - национален морски превозвач. Ръководството на компанията не се притеснява от въпроси. Лошото е, че преди да се появят такива "анализи", никой не си прави труда да дойде при нас и да попита за какво става въпрос.
МВ: Тогава да започнем с въпроса какви са конкретните икономически показатели на Параходството за изминалата 1999 г. и защо досега не бяха публикувани конкретни данни.
- Защо досега не бяха публикувани? Защото балансът на компанията и финансовите й резултати се отчитат към 31 март, след това тече одитът на "Делойт и Туш" и ето сега имаме окончателните данни. Като цяло фрахтовият пазар през 1999 г. беше по-слаб от 1998 г. Средната величина на фрахтовия пазар е с 5 пункта по-ниска. Това рефлектира и върху приходите на компанията, които са съответно с 5,7 % по-ниски от 1998 г. Ето и самите цифри: приходите от дейността са 489 млн. лв., а разходите бяха намалени в сравнение с 1998 г. с 13 % и са сведени до 447 млн. лв. Разликата между приходи и разходи е 42 млн. лв. След преобразуване на финансовия резултат чистата печалба на компанията е 611 000 лв. Обемните показатели най-добре илюстрират свършената работа: общо са превозени товари в размер на 16 800 000 тона, което е с 400 000 тона повече в сравнение с предишната година. Превозени са 7000 вагона - със 700 повече; 182 000 контейнера - с 15 000 повече. Видно е увеличението на натуралните и физическите показатели.
МВ: Тогава откъде идва намалението на приходите?
- На първо място от ниските фрахтови ставки, които предлага пазарът. Но изпълнението на показателя рентабилност е 2,61 % при заложен от Министерството на транспорта и съобщенията 1,17 %. Преизпълнението тук е повече от два пъти. По-важното е друго. Въпреки тиражираните в различни издания хипотези, че видите ли, Параходството загива, фактите говорят тъкмо обратното. Подобни хипотези може и да са изгодни за някого, но нямат нищо общо с истината. Изразявам острия си протест и възмущението си срещу тази недостойна кампания. Тя е очевидно инсценирана от определени заинтересовани кръгове, поради което битува само в един местен вестник. Не приемам нито едно от скалъпените срещу компанията и лично срещу мен обвинения.
МВ: Въпреки всичко не предприехте ли проверка по изнесеното в печата?
- Проверката бе направена и ние, противно на очакванията на журналистката Веселина Томова и на скрилите се зад нея анонимни съдници, сме им благодарни. Покрай всичките клевети и полуистини те ни помогнаха да пресечем един канал, по който са изтичали наши средства. Този канал не бе открит дори от органите на Държавния финансов контрол. Ние сме предоставили необходимите данни и документи на съответните институции и ще направим всичко в рамките на закона, за да си възвърнем тези средства, които отдавна не са в България. Иначе цифрите от всички ревизионни актове за миналата година категорично се разминават със скалъпените "разкрития" на този варненски вестник и в това може да се убеди всеки, който се запознае с документите. Те не са тайна, но пак повтарям - никой, в това число и г-жа Томова, не ги е искал. Но в журналистиката също трябва да има морал и тиражираните манипулации няма да бъдат оставени без последствие.
МВ: А какъв канал за изтичане на средства разкрихте?
- Нека да оставим на компетентните органи да си свършат работата. Само ще ви кажа, че папката с документите около един епизод от експлоатацията и ремонта на кораб "Каменица" е изчезнала мистериозно от Параходството. Но копие от папката се пази в едно наше задгранично представителство. Не са успели да я "изчистят" навреме.
МВ: И обвиненията срещу вас са свързани с кораборемонта. Наистина ли той е "златна кокошка"?
- Ще ви кажа само един факт. За 1999 г. БМФ намали разходите си за кораборемонт с 10 млн. щатски долара. Това не е станало за сметка на качеството, защото ремонтите се извършват от същите фирми и на същите кораби.
МВ: Но общата печалба на компанията остава в рамките на предишната година... - Това също си има своето логично обяснение. През 1995 - 1998 г. Параходството сключва договори за получаване на кредити от 160 млн. щатски долара. Те са използвани за закупуването и за строителството на нови кораби. Всяка седмица, всеки месец ние отчисляваме средства за изплащането на задълженията към чуждите банки-кредиторки. Вече сме успели да стопим този дълг до 94 млн. долара. Общият баланс се изготвя в левове. В началото на 1999 г. доларът бе 1,63 лв., а в края - 1,94. Разликата от 31 ст. се умножава и се изчислява като резерви - отрицателни курсови разлики. Това стопи иначе нелошия финансов резултат.
МВ: В други вестници се появиха съобщения, че БМФ има затруднения при изплащането на валутните възнаграждения на екипажите. Имате ли притеснения в това отношение?
- БМФ няма притеснения при изплащането на валутата и заплатите на екипажите. Нямаме задължения към клиенти, контрагенти и партньори. Закъсненията, които са цитирани, са точно такива, каквито има във всички компании в бранша. Става дума за технологичния период от време, през който се обработват и проверяват различните документи.
МВ: А как ще коментирате слуховете около предстоящата приватизация на Параходството?
- Буквално преди ден имах разговор с един наш уважаван чуждестранен партньор, който откровено ми призна, че дългогодишният му опит показва твърде неутешителни изводи по този проблем. Когато една държавна компания бъде приватизирана, винаги се оставя определен процент и за участие на държавата. Практиката показва, че оттам нататък всички загуби на компанията се носят от държавата, а всички печалби отиват в джоба на частния интерес. Само Министерството на транспорта и съобщенията, след одобрението на Министерския съвет, може да реши да започне евентуална процедура по приватизация на БМФ. А дали ще стане това? Лично аз дълбоко се съмнявам. Прогнозата ми е не само за сегашната, но и за следващите няколко години. Ако предложим да приватизираме отделни дейности, ще загубим цялата компания. Ако Параходството преживя и оцелява в тези трудни времена, това е, защото действаше като едно цяло и като единен механизъм.
МВ: Докъде е изпълнена програмата за извеждането от експлоатация на старите кораби?
- Почти приключихме изпълнението й. Досега са изведени от експлоатация малките и престарели пасажерски кораби "Захари Стоянов", "Иван Вазов" и "Стефан Караджа". Другите кораби, включени в програмата, все още са в експлоатация, тъй като имат необходимите класови и конвенционални документи. Ще ги използваме до последния момент. След това ще бъдат продадени за скрап, най-вероятно - в Индия, където засега пазарът им е най-добър. Малко по-особено стои въпросът с учебно-производствения кораб "Н. Й. Вапцаров". Правим всичко необходимо да го запазим в строя, защото на него се обучават бъдещите морски специалисти на България. Ако изведем кораба от експлоатация, ще поставим много въпросителни около висшето морско образование у нас. Ние добре осъзнаваме своята отговорност в тази насока и не подчиняваме всичко само на търговските си интереси.
Компактно нефтено заграждение
В Германия е разработено ново компактно заграждение за локализиране на нефтени разливи. Съоръжението представлява надуваем ръкав с маса 100 кг и дължина 100 метра. Може да се вмества в контейнер с размери 80 х 80 х 80 см. За да бъде подготвено за използване, са достатъчни двама души и малък плавателен съд. С помощта на компресор ръкавът се пълни с въздух на всеки 30 минути. Стойността му е три хиляди долара, което е 6 до 12 пъти по-евтино от стойността на сега използваните нефтени заграждения.
Кратка новина
Учебният ветроход "Калиакра" ще участва в откриването на трансатлантическата регата "Къти Сарк '2000", съобщиха от Параходство БМФ. Състезанието ще премине по маршрута на историческото плаване на Христофор Колумб през 1492 г. Българската баркентина трябва да пристигне най-късно до 23 април в Генуа, за да участва в Парада на ветрилата. До редакционното приключване на броя нямаше яснота по въпроса дали са се явили десет кандидати, които срещу заплащане да се включат в екипажа, който заедно с 21 практиканти от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" ще развява българския флаг в началото на тази авторитетна международна проява.
Порцеланови монети
На някого може да се види чудно, но факт е, че в миналото порцеланът бил използван и като материал за изработване на монети. През ХIХ век в тогавашния Сиам били направени порцеланови монети, които обслужвали някои частни игрални домове. Поради недостиг на официални монети с малък номинал тези порцеланови пари влезли и в гражданско обращение.
След Първата световна война някои градове в Германия експериментирали издаването на порцеланови монети. Най-голямо количество били произведени от майсенската порцеланова индустрия. Два кръстосани меча е емблемата, която е и герб на Саксония и се използва за маркировка на изделията от майсенски порцелан, смятан за най-стар и красив в Европа. Създаването на порцелановото производство в Майсен през 1710 г. е свързано с името на Август II Силния, тогавашния саксонски курфюрст и полски крал.
Причина за гибелта - корозията
Съдебната морска комисия на Антверпен успя да установи причината за гибелта през февруари 1997 г. на кораба "Албион ту" (16 278 рег. т), плаващ под кипърски флаг. По време на жесток щорм той се пречупи на две части и потъна за броени секунди, без да успее да отправи сигнал за бедствие. Заедно с кораба загинаха и 25 души от екипажа. По мнението на експертите причината за внезапната разруха на корпуса на кораба, построен през 1976 г., е корозията. Този извод опровергава направените от корабособствениците предположения за това, че плавателният съд е потънал в резултат на неблагоприятни климатични условия, претоварване или взрив в един от трюмовете му, където се намирал опасен товар. Заключението на комисията стоварва цялата отговорност за трагедията върху корабособствениците, които са направили икономии от неизвършените ремонтно-профилактични работи за сметка на безопасността на плавателния съд.
Сертификация на Параходство БМФ по ISO 9002
В периода от декември 1999 г. до март 2000 г. системата за управление на безопасността и качеството (СУБК) на Параходство БМФ бе успешно освидетелствана от Germаnischer Lloyd Certification GmbH за съответствие с изискванията на международния стандарт за качество ISO 9002, за което фирмата получи сертификат за качество - QS-1853 НН. В същото време бе потвърдено и съответствието на СУБК с международния кодекс ISM, като завърши и освидетелстването на корабите от контейнерния сервиз "Булкон", "Фериботно плаване" и част от "Двупалубни кораби", за които този кодекс още не е задължителен.
Ръководството на Параходство БМФ счита, че освидетелстването на СУБК по ISO 9002 от международно призната организация е разширяване на системата в посока на удовлетворяване изискванията на клиентите. Целта е анализ на дейността не само по отношение на безопасността на човешкия живот на море и опазване на околната среда, но и във връзка с осигуряване качеството на основния продукт на фирмата - превоза на товари. Освен външните предимства системата позволява изясняване на взаимовръзките и вътрешните проблеми на предприятието с цел усъвършенстване дейността и отношенията между структурните единици като между клиент и доставчик.
Освидетелстването по ISO 9002 е доброволно - то не е законова предпоставка за дейността на фирмата, но поради тоталната ориентация на потребителите в Европа и развитите страни към качеството на стоките и услугите регистрирането на Параходство БМФ като фирма, отговаряща на критериите на международния стандарт за осигуряване на качеството, се превърна в получаване на лиценз към световните пазари на морските превози. При високата конкуренция на тези пазари ръководството на Параходство БМФ вижда освидетелстването по ISO 9002 като един от начините за търсене на нови пазарни ниши, запазвайки традиционния си обхват и поддържайки ефикасна и ефективна дейността си.
Въвеждането и освидетелстването на СУБК бе значителна инвестиция като време и като пари. Въпреки това ръководството счита, че дългосрочната полза за Параходство БМФ и за клиентите (включително за обществото) ще бъде голяма. Противно на тиражираното мнение от по-слабо запознатите с материята, запазването на сертификата (както за съответствие с ISM Code, така и с ISO 9002) е по-трудният процес, изискващ от фирмата обективни доказателства пред одитиращата организация, че дейността през изминалите периоди е довела до подобряване на безопасността, опазването на околната среда и качеството и че поставените с политиката на ръководството цели са постигнати. За Параходство БМФ това означава, че полученият днес сертификат е начално признание за съответствие и бъдещо задължение за постоянно усъвършенстване. По тези причини основният принцип, който ръководството залага в своята дейност, е превантивността.
Черноморската банка за търговия и развитие ще участва във форум на БРАСС
Иван Лазаров стана "Човек на годината в транспорта"
От 25 до 27 май т.г. във Варна ще се състои Дванадесетото редовно и Второто отчетно-изборно събрание на Асоциацията на корабостроителите и кораборемонтчиците от Черноморския регион (БРАСС). Дневният ред на събранието включва прием на нови членове, отчет за работата през 1997 - 1999 г. и приемане на план за 2000 г. Във форума за първи път като гости ще участват представители на Черноморската банка за търговия и развитие от Солун. Те ще направят презентация на тази важна балканска финансова институция и ще участват в дискусията за използването на нейните възможности в задълбочаване на взаимнополезното сътрудничество и развитието на региона.
От 27 април т.г. БРАСС получи от ЧИС (Черноморско икономическо сътрудничество) статут на секторно партньорство и ръководството му е решено да използва новото си положение, за да предложи разработки, свързани с анализ на развитието на морската индустрия в региона при новите пазарни условия. Седмица по-рано дойде и още една добра новина за БРАСС. Нейният изпълнителен директор Иван Лазаров бе обявен за "Човек на годината в транспорта" на организирания от украинското списание "Судоходство" IV международен конкурс в Одеса.
11 кандидати за "Син флаг"
11 наши черноморски курорта и плажове ще кандидатстват през тази година за престижното европейско екологично отличие "Син флаг". Националното жури разгледа документите на кандидатите и определи тези от тях, които са изпълнили предварителните условия и могат да бъдат представени в европейското жури на фондацията за екологично образование. "Син флаг" е европейският знак за престижа на даден курорт и дава предимство при привличане на летовници. За отличието ще кандидатстват черноморските ни курорти "Русалка", "Елените", "Слънчев ден", "Ривиера", Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг, както и централните градски плажове в Несебър, Поморие и Созопол и плаж "Харманите", също в Созопол. Кандидатите за екоотличието са представили физико-химични и микробиологични анализи на морската вода, пясъка, въздуха, питейната вода, за шумовото замърсяване и радиационния фон. Кои кандидати ще получат отличието "Син флаг", ще стане ясно в началото на юни.
18 април - Международен ден на паметниците на културата
Несебър - съхранена древност
Само след седмица - на 18 април, ще отбележим Международния ден на паметниците на културата. Въведен е в календара на ООН през 1959 г. по предложение на Международния център за консервация в Рим. От 1966 г. е под егидата на ЮНЕСКО. По нейно предложение през 1983 г. в списъка на световното културно наследство бе включен и уникалният български град-музей Несебър.
Три хилядолетия плава древната Месамбрия по вълните на времето. Пренесла е през превратностите на историята изключителни по своята стойност архитектурно-културни послания от няколкото цивилизации, наследявали се върху малкия скалист полуостров и оставили за бъдните поколения уникални културни паметници. Тази съхранена древност гради безспорния авторитет на Несебър като град-музей, носител на световно културно-историческо наследство. Това бе потвърдено и през миналата година, когато Несебър бе поканен като почетен гост на срещата на градовете, включени в световното културно-историческо наследство, която се проведе в Арл, Франция. За престижа на този форум достатъчно красноречиво говорят имената на такива известни исторически градове като Рим, Санкт Петербург, Берген, Дубровник. На тази среща Несебър се представи с художествена изложба, включваща творби на изтъкнатите бургаски художници Георги Баев, Ненко Токмакчиев, Иван Стратиев и др. Уникалната архитектура на Несебър бе представена с фотоизложбата на г-н Фрюно, виден деец на ЮНЕСКО. Пак през миналата година Несебър участва и в още една престижна проява - Международния симпозиум на градовете от световното културно-историческо наследство, който се проведе в испанския град Сантяго де Компостела (обявен за една от деветте културни столици на Европа за 2000 г.).
През м. май т.г. се очаква в Несебър да гостува делегация от град Арл, с който българският град-музей има съвместен проект за културно сътрудничество.
"Калиакра" си идва с победа, тревогата за бъдещето остава
Жив е духът на Капитана! А на Сговора?
"Калиакра" се завръща с победа. Под ръководството на капитан Стоян Ангелов екипажът преизпълни първоначалната задача за "присъствие на флага", като припомни на световния ветроходен елит за възможностите на "бягащата по вълните" българска баркентина. За повече като че ли дори не можем да мечтаем. А защо пък не?
В началото на обратния си преход екипажът съобщи чрез медиите, че отново ще призове морската общественост да мобилизира силите си и да осигури по-добро бъдеще за визитната картичка на морска България. Победата не може да изтрие от паметта ни въпросителните около нейното отплаване към Генуа и тревогата на ветроходците е основателна. Само че логиката на пазарната икономика най-често се разминава на успоредни курсове в морето на живота с общественото мнение. Тази проста наглед истина трябва да отчитаме, когато търсим най-подходящата формула за бъдещето на "Калиакра".
Поредният трофей от "Къти Сарк" бе най-красивото цвете, което поставихме върху гроба на Капитан Георгиев, чиято 20-годишнина от отплаването му към небитието отбелязахме на 13 май. Победата доказа поне две неща. Първо: жив е духът на Капитана! Той има своите следовници и по неговата килватерна следа винаги ще се развява български трибагреник. Второ: живи са и традициите на 120-годишната флотска алма матер. Курсантите от ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" отново на дело потвърдиха, че за броени дни "влизат в меридиана", за да могат след време да стъпят върху капитанския мостик.
След посочването на тези две годишнини остава само една въпросителна. Ще се намери ли достоен наследник на Българския народен морски сговор, чиято 80-годишнина ще отбележим на 1 юли. Защото само мощна обществена организация с мащабите, влиянието и размаха на пропагандното въздействие като БНМС може да бъде коректив на морската политика на управляващите. "Калиакра" е само върхът на айсберга от проблеми, застанал на фарватера на българското морско стопанство. Ако сред морската ни общественост не се появи Сговор, много неща ще се превърнат в "Титаник". Останалото са лозунги, които могат да запълнят страниците на някои вестници, но не подкрепят с нищо надеждата ни за по-добро бъдеще.
"Тангра" ще изпълнява и контролни задачи
С настъпването на летния сезон катерът "Тангра" ще бъде изнесен на постоянен дозор пред бреговете на курортите Св. Константин, Златни пясъци и Албена, съобщиха от Морската администрация - Варна. Освен щатния екипаж на борда му ще дежури и инспектор, който ще следи за дейността на круизните кораби, джетовете и другите плаващи развлекателни съоръжения. Чрез средствата за масова информация широко ще бъдат огласявани имената на нарушителите и бордовите номера на плавателните съдове с цел да бъдат предпазени летовниците от рисковани излизания в морето. Тази дейност на практика няма да пречи на "Тангра" да изпълнява основната си задача по търсене и спасяване.
Проблем ще бъде не само оборудването на пасажерските корабчета, но и използването на малките пристани по крайбрежието, повечето от които са в окаяно състояние. Единствено съоръженията в Балчик и в Албена отговарят на изискванията. По Северното Черноморие обаче има достатъчно яхтени пристанища и буни, където туристите могат да слизат или да се качват на плавателните съдове. Ако това се извършва на необезопасено място на брега, корабособствениците ще бъдат .
