АВМУ подкрепя Морското училище
На 10 март т.г. се проведе годишното отчетно-изборно събрание на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище (АВМУ). Постигнатото с общите усилия на членовете на тази неправителствена организация заедно с депутати и общественици, с помощта на Българската морска камара, Асоциацията на морските капитани, Клуба на корабните механици, Асоциацията на българските корабни пилоти и Бургаската морска асоциация бе определено като тактически успех при защитата на училището. Борбата за неговото оцеляване обаче продължава.
Събранието изрази отрицателно становище към замисъла на Министерството на отбраната ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" да бъде трансформирано в център за военнопрофесионална подготовка, където за 8 - 12 месеца висшисти ще се подготвят за бъдещи офицери във ВМС (вж. и стр.5). Освен всичко останало, предизвиканите в името на този модел съкращения на висококвалифициран преподавателски състав са на път да компрометират подготовката на кадри за търговското корабоплаване.
АВМУ застава зад проекта, подготвен от ръководството на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", за превръщането му в Морска академия или Висше морско училище. Странно е, че когато българските вузове бълват бъдещи безработни икономисти, юристи, агрономи и инженери, планомерно и целенасочено се осъществяват атаки срещу единственото учебно заведение у нас, чиито кадри са търсени на международния пазар. Управителният съвет, начело с преизбрания председател к.д.п. Петър Ташев, изрази своето безпокойство и за все още недоставения тренажор по корабоводене. Ако той не влезе в строя до пролетта на 2001 г., никой в България няма да получи изискваните от IМО сертификати и да има правата да плава под български или под чужд флаг.
Лакмус за отношението на държавните институции към училището ще бъде величината и разпределянето на годишната поръчка за навигатори и механици за търговското корабоплаване, посочиха участниците в събранието. Те обаче са оптимисти по въпроса, защото в близко време ще сформират инициативен комитет, който да подготви честването на 120-годишнината на Морско училище през януари 2001 г. Богатство от факти, беден коментар
В книгата си "Страници от историята на българското корабостроене" (вж. МВ, бр.22(94) '98) г-н Тремол Иванов е събрал огромно количество факти, цифри и събития от Освобождението до 1990 г. В обобщението авторът пише: Приносът на този труд би трябвало да се търси най-вече в коментара на историческите факти и изразените в него лични мнения на автора (стр. 232). Странно е това поставяне на коментара и на личните авторски мнения над фактите. Бедният, на места неточен, на други - тенденциозен коментар влиза в конфликт с богатите факти.
По развитието на корабостроенето.
Г-н Иванов дава следните обобщаващи факти: Изграждането на солидни корабостроителни мощности през последните няколко десетилетия във Варна, Русе и Бургас е най-сериозното постижение на отрасъла. Фактът, че само за периода 1971 - 1990 г. нашето корабостроене е предало 786 кораба с обща товароподемност 4 700 000 т, надхвърля всички представи на съвременниците за възможностите да се развие корабостроенето в България. През същия период в западни страни са изнесени кораби за близо половин милиард щатски долара и в източните страни - за около 1,5 милиарда рубли (стр. 335).
От данни в книгата е съставена следната таблица:
От Освобождението От 1945 г. до 1944 год. до 1990 год. Фактите са точни и ясни. Даже не се нуждаят от коментар.
Авторът обаче пише:.. политическият коментар на фактите и на развитието е повлиян от съществуващия в разглеждания период класово-партиен подход при тяхното разглеждане. Тази слабост до голяма степен се компенсира от критичния анализ на фактите от професионална гледна точка. Той разкрива в значителна степен действителните причини за нелицеприятните явления и резултатите от неправилните решения и действия (стр. 332).
Авторът нарича нелицеприятен факта, че за последните 20 години (1971 - 1990) отрасълът е предал кораби с товароносимост 300 пъти по-голяма, отколкото през предшестващите ги 60 години! Явно не във фактите, а в авторския коментар е проявен "класово-партиен" подход!
За гигантоманията
В коментара си г-н Иванов е употребил толкова често този термин, че неосведоменият читател ще помисли: българското корабостроене е някакъв изроден, деформиран колос. Внимателният прочит на книгата обаче не разкрива факти за осъществена гигантомания. Акуратността на автора не му е позволила греха умишлено да допуска неточности, за да подкрепи тезата си.
КЗ - Варна, е най-голямата мощност и е удобен за такова обвинение. Корпусният цех по покрита площ, височина и междуколонни пространства беше първият в страната през 60-те години. Новост даже за Европа бе технологическият процес: пълен, на места автоматизиран поток от почистването и покритието на корабната ламарина до готовия кораб; поточна линия за 50-тонни обемни секции на закрито; транспорт с уникална платформа до предстапелна площадка, извънкамерен монтаж в 500-тонни блокове; спуск в камерите с редките и в Европа 500- и 800-тонни портални кранове.
В ККЗ - Русе, рядко срещани са: хидроасансьорното съоръжение за спуск и подем на корабите; транспортната връзка между него и стапелите с трансбордьорни колички; богати възможности за строеж и ремонт на речни, речно-морски и морски съдове до 3000, даже 5000 тона товароносимост. И това също е отминато, защото не е гигантомания, а съвременна технология, направила русенския завод един от най-добрите по поречието на р. Дунав, а и в Европа.
Липсата на факти за подкрепа на любимата тема е насочила г-н Иванов към просторната сфера на намеренията. Той пише: "Гигантоманията при прогнозиране (подчертаното от мен И.П.) развитието на българското корабостроене продължава до 1975 г." (209).
Г-н Иванов е един от дейците, най-дълго работили във високи стопански нива. Не е възможно да не знае, че прогнозите, проучванията, технико-икономическите и пазарните анализи и обосновки са начална фаза на всяка инвестиция. При нея е задължителна многовариантността, за да се проверят всички възможни решения, включително и "гигантоманските". Така се подбира оптималното решение без опасност от пропуски. КЗ - Варна, в проучвателната фаза мина през вариантите: една голяма докова камера до 150 000-тонни танкери, две еднакви - за 75 - 80 000-тонни съдове; накрая се стигна до приетото решение за голяма и малка докова камера. То се наложи и от хидрогеологията на площадката и като по-гъвкаво и по-обхватно за пазарните реалности.
Такъв характер имаха и решенията за ККЗ - Бургас. Проучването изясни ненавременността на варианта за големи танкери.
По стопанската дейност на отрасъла
Г-н Иванов е станал летописец на корабостроенето за голям период от развитието му. За съжаление не е направен ценностен подбор по значимост, на места прозира зле прикрит субективизъм. Читателят безпогрешно може да открие авторските пристрастия, неговите любими и нелюбими имена. Това увлечение трябва да се остави като личен негов проблем. Да се твърди, че изградените 4000 ведомствени апартамента, общежития за младежи с 615 места, детски заведения с 605 легла, безплатна храна за 4000 души, 12 здравни пункта и 13 почивни домове, санаториуми и профилакториуми са един от най-острите проблеми, който е задържащ фактор в развитието на производството... (стр.329), най-малко е неудобно при ситуацията на 2000-та година.
Непонятно защо авторът е пропуснал две личности с голям принос за развитието на КЗ - Варна, и на корабостроенето.
Инж. Стайко Стайков, един от първите главни конструктори на завода, беше главен проектант на корабостроителните заводи. Без него отрасълът нямаше да има постигнатото ниво.
Инж. Петко Даракчиев бе главен проектант на строителните решения в КЗ - Варна. Негово дело са проектите за бетонната основа върху пясъчна възглавница на доковите камери, железобетонните им конструкции, челните затварящи устройства, подземната помпена станция.
Стайков и Даракчиев имаха неудобен статус (безпартийни, следвали в Германия през войната, богат произход, първият силово принуден да напусне КЗ - Варна). Отделяне на малко внимание от страна на автора към тези специалисти щеше да бъде и жест за макар и закъсняло признание.
За "Поглед в бъдещето"
Така е озаглавен финалният лист на книгата.
Авторът точно е казал: За разлика от другите отрасли на националната икономика, чието по-нататъшно развитие е предмет на дискусии, проблемът за развитието на морското стопанство едва ли се нуждае от обсъждане... Категорично отхвърлям идеята, която, както изглежда, се е родила в главите на някои лишени от елементарна морска култура властимеющи фактори от правителствената върхушка, че българският стокообмен по море и по Дунав може не по-малко успешно да се обслужва и от чуждото корабоплаване (стр. 345). Тази гневна и вярна мисъл за съжаление не е "поглед в бъдещето", защото й липсва главното - ясно решение.
Авторът твърди: Шансовете на българското корабостроене да продължи своето развитие до степен то да остане конкурентоспособен отрасъл на машиностроенето все още не са загубени. Реално е да се очаква, че ефективността на основните фондове в корабостроенето ще бъде увеличена неколкократно, преди всичко благодарение на наукопоглъщащи проекти за плавателни съдове. Реална е и възможността относителният дял на произведените в нашата страна материали и съоръжения, които се влагат при построяването на корабите, да се увеличи до повече от 90% (стр. 346). Това очакване при днешното състояние на отрасъла има странно звучене. Още повече за специалист с опит, който знае какво е необходимо за неговата реализация.
Заключителната фраза на книгата е: "Би могло да се твърди, че едва ли ще бъде оправдано да се прави опит за приватизация на морското ни стопанство, докато българската нация не стане морска нация" (стр. 346). Какво се крие в нея, навярно знае само авторът.
Мисля, че трудът на г-н Тремол Иванов се нуждае и от втори предговор - обръщение към читателите.
Книгата, която държите в ръцете си, съдържа огромно богатство от факти. Те показват какво може да създаде за няколко десетилетия една творческа, мислеща и можеща нация в сложен и специфичен отрасъл - корабостроенето. На места ще откриете противоречия между факти и авторски коментар. Естествено, фактите са обективната истина. Различията между тях и коментара на автора са верен показател, че той не е бил страничен наблюдател, а активен участник в съзидателния процес с право на лични пристрастия. Затова благодарността ни към труда му и пожеланията ни за дълги години творческа младост са искрени и сърдечни.
В списъка на славата
Само един моряк
Тазгодишната тържествена заря по случай националния празник 3 март и списъкът с имена на видни борци и войни, допринесли за славата на България, събудиха у мен много противоречиви мисли. Хората от по-възрастните поколения помнят не един подобен мартиролог, който прозвучаваше тържествено пред стихналия строй - само че имената в него дълги години бяха съвсем различни. Тържествената дата също бе променена. Отпаднаха имената на партизани и антифашисти, замениха ги тези на прославени царе от далечното минало, на македонски войводи и бойци от балканските войни. Дали обаче беше намерена мярката за исторически принос на отделните личности и дали списъкът има претенции за поне частична пълнота? По отношение на военните моряци това определено не е така. Сред достойните за почит бе попаднал единствено лейтенант Георги Купов. Съзнателно ревизираният поменик съдържаше имената на много заслужили полковници и генерали, но друг моряк нямаше. Може би военните историци са направили пропуск, но той придобива характера на пренебрежение към флота и всичко свързано с него. Което не означава, че в него не са служили доблестни мъже, които заслужават да останат в паметта на поколенията.
Варненска корабостроителница
Под строгия поглед на принципала
Варненска корабостроителница бе посетена на 11 март т.г. от вицепремиера и министър на промишлеността Петър Жотев, който категорично даде да се разбере, че заводът ще бъде управляван със здрава ръка от мажоритарния собственик - държавата. При съботното си посещение министърът загатна, че бъдещият купувач на предприятието трябва да се наеме да покрие задълженията му - около 160 млн. нови лева. Това, разбира се, не е единственото условие, нужни са още средства за инвестиции и добър план за оздравяване на фирмата в особено труден за световното корабостроене момент. Едва ли сред участниците ще има български фирми, РМД или фондове, категоричен бе вицепремиерът.
Подготовката за сделката включва изготвянето и изпращането на традиционния информационен меморандум за състоянието на Варненската корабостроителница. От дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерството на икономиката съобщиха, че в края на работния ден на 6 април т.г. синдикът на фирмата в несъстоятелност Димитър Смиленов е представил на министър Жотев предварителния вариант на документите. Така синдикът е изпълнил ангажимента си, поет на специалната среща при министъра на 24 февруари. Меморандумът съдържа информация за основните финансови и производствени параметри на Варненската корабостроителница. Към този документ ще се прибавят и изискванията на трима от кредиторите - Банковата консолидационна компания, Министерството на финансите и Централна и кооперативна банка, казва се в съобщението. Разпращането на информационните меморандуми до потенциалните инвеститори бе предвидено за средата на месеца.
Важен момент за бизнеса във Варна бе и изявлението, че ще бъдат разгледани с особено внимание кораборемонтните фирми, които работят на територията на завода и наемат неговите мощности. Министър Жотев трябва да получи пълен списък на собствениците и ръководителите им, да си изясни имат ли те връзки с бившето и настоящото ръководство на корабостроителницата. Целта на тази стъпка е ясна - да спре разрухата и разграбването на собствеността на завода. Министър Жотев има намерения да даде ход и на ревизионния акт, изготвен от Държавен и финансов контрол. Вицепремиерът очевидно е добре запознат с финансовото състояние на Варненската корабостроителница още от периода на раздържавяването на "Експресбанк". Сега по силата на новите си задължения се е заел да разгледа и механизмите на мениджмънта. Надеждата, че някой все пак ще внесе ред в бутаното към разруха предприятие, крепи хилядите безработни корабостроители.
Винаги е сутрин някъде по света
Сбогом на илюзиите
Човек и добре да работи, в министерството си има чиновник, който да му види сметката. Такава е неофициалната политика. Смениха министрите, но пирамидите им останаха. Преди ни деляха на "наши другари" и "ненаши другари". Сега сме "удобни" и "неудобни". Най-много се търсят послушковците със сертификат за некадърност. В синьо-червената мъгла, както казва известен наш национален клоун, най-добре плуват политическите хамелеони. Техните биологични сензори и радари им показват най-безопасния път в година 2000, когато предстои раздържавяването в инфраструктурата на страната, респективно - в транспорта. "Океански риболов" и Варненската корабостроителница бяха голямата репетиция, скелета на сценария. Опит за летене. Сега в морските проектозакони, които се коват в Министерството на транспорта, са заложени интересите на определени лица и фирми, за да ги обслужат за определено време. Защото идва ред на пристанищата, корабоплаването, морското образование и каквото там още е останало. Схемата е кадрово осигурена. Кой можеше някога да си помисли, че председател на борда на директорите на най-голямото българско пристанище ще е бившата секретарка на бившия транспортен министър и нейни подгласници ще са също безхаберни по морските дела министерски чиновници? В разпределението и обслужването на текущата кореспонденция и това на кораби и товари може би има нещо общо? Едва ли чиновниците в София ще ги впечатли фактът, че пристанищата ни са безумно тихи и кейовете им са безлюдни и празни като пустинята Гоби. Сега източването на бюджета и "усвояването" на външни помощи и инвестиции става по-мащабно и организирано. Не така касапски като ръждясалия и изтърбушен кораб "Мехмед Аслан", който от година се превърна в емблема срещу парадния вход на Бургаското пристанище. Примери - бол. И какво от това? Както работим днес, така ще живеем утре. Това е лайтмотивът на актуализираната партийно-правителствена програма 2001. Затова и способните млади българи масово се втурват към чужбина. Безвъзвратно. Те не искат така да живеят утре тук, колкото и да е мила родината им. Сбогом, деца! И Бог с вас!
Редно е, както са ни учили, накрая да хвърлим щипка оптимизъм: неподвластна на чиновника и мафиота, пролетта пак дойде.
Честита пролет и... късмет!
Допълнение към публикуваното
Защо лейтенант Георги Славянов изучаваше риболова в Куксхафен
Правителството на Александър Стамболийски осигурява миночистачно въоръжение за българския флот от Германия
В бр. 5 ви запознахме с грижите на правителството на Александър Стамболийски за законовото уреждане труда на Миночистачната команда от военния ни флот след Ньойския договор. В Централния държавен архив - София, се съхраняват документи, които свидетелстват, че миночистенето по крайбрежните фарватери в наши териториални води е обект на внимание на земеделското управление до преврата на 9 юни 1923 г. От друга страна, тези документи са свързани с една неизвестна страница от биографията на капитан I ранг Георги Славянов - виден деец на морска България до 1944 г., един от създателите и дългогодишен главен секретар на обществената организация Български народен морски сговор (БНМС). Това дава достатъчно основание да предложим съдържанието на тези документи на вниманието на читателите.
На 29 януари 1923 г. началник-щабът на армията полковник Топалджиков изпраща официално писмо "до почитаемия Ликвидационен орган при Германското адмиралтейство - Берлин". В него се казва: "Миналата 1922 г. благодарение поставените през 1915/1918 г. мини във водите на Черно море, в Бургаския залив потънаха американският параход "Мопанг" и италианският платноход "Санта Тереза". Българското правителство бе взело сериозни мерки по почистването на мините и с успех почисти Бургаския залив, обаче миночистачните прибори и машини, с които разполагаше, се изразходваха, а някои от тях, които има понастоящем, са негодни за работа."
След тази констатация полковник Топалджиков напомня за "общия жизнен интерес" - свободата на корабоплаването край българския черноморски бряг, и за ангажимента на българското правителство да започне прочистването и на Варненския залив през май 1923 г. Във връзка с това: "Българското правителство иска да откупи и набави изброените в приложения списък предмети, каквито разчита, че ще се намерят у Вас, и Ви моли да направите вашата оферта. " Щабът на армията моли доставянето на изброените 65 артикула да стане най-късно до 20 април 1923 г. Ориентацията към Германия за доставка на миночистачно въоръжение може да бъде обяснена най-вече с факта, че по време на Първата световна война в нашия флот има "трален дивизион" от моторни лодки - германско производство, със съответните приспособления. По този начин на българските специалисти няма да им се налага тепърва да усвояват нова и непозната материална част, което чувствително би забавило миночистенето във Варненския залив. А то се забавя наистина, вероятно поради мудните действия на българската легация в Берлин. Все пак на 30 април 1923 г. военният министър Константин Муравиев (племенник на съпругата на Стамболийски) уведомява легацията, че фирмата "Грьонке и Ко" е утвърдена като доставчик и че общата стойност на сделката възлиза на 119 749 златни дойче марки или 5987 английски лири и 9 шилинга.
На практика това е първата сериозна финансова инжекция от правителството на Стамболийски за останките от военния ни флот, който тогава съществува под формата на Морска и речна полицейска служба. Вярно, че това финансиране съвсем не е подбудено от любов към българската морска идея, пропагандирана от БНМС на неговия учредителен събор (16 - 19 май 1923 г.), но доставката на дело поддържа военната организация в Морската полицейска служба, която изпълнява бойна задача в мирно време. И все пак нещо в тази оръжейна сделка се докосва и до БНМС.
Ключовото име тук е лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Георги Славянов. Той е определен за вещо лице и е командировон в Германия за получаването на миночистачното въоръжение. Със заповед на българския пълномощен министър в Берлин С. Поменов на 13 август 1923 г. е назначена комисия по приемането на "закупените за Флота (подч. от мен - А.П.) миночистачни материали", в която е включен и лейтенант Славянов като експерт. На 3 септември 1923 г. се извършват изпитания на въоръжението, а 17 дни по-късно С. Поменов изпраща шифрована телеграма до Министерството на външните дела и Щаба на армията: "Материалите приети и вчера заминаха за Варна."
В архива е съхранена и товарителницата от Хамбург, която свидетелства, че пратката е приета на борда на парахода "Гослар", собственост на компанията "Дойче Ориент Линие" на 17 септември 1923 г. В документа обаче е вписано, че товарът е "съоръжения за риболов". Тук възниква първата въпросителна: защо стоката се легендира по този начин, след като сделката не би трябвало да е секретна - плащанията стават официално чрез клона на Дойче Банк в София, а "Грьонке и Ко" е търговска фирма.
Втората въпросителна идва от един от докладите на С. Поменов до Министерството на войната и Щаба на армията: "Лейтенант Славянов, до започването на работите по приемането (на материалите) в Куксхафен, се ориентира по различни въпроси на морското дело в Морското управление в германското Министерство на войната, а също проучи устройството на риболовството в Северното море."
В цитираните няколко изречения се съдържа интересна информация. Това, че Министерството на железниците, пощите и телеграфите е изолирано от сделката, въпреки че Морската полицейска служба е подчинено на него, не е за учудване. То още веднъж потвърждава, че българските правителства след Ньойския договор възприемат тази служба като Флот на Н.В., както е записано и в документите от кореспонденцията. Това, че лейтенант Славянов е не само приет във военното министерство в Берлин, но и "ориентиран" по различни въпроси на военноморското дело в Германия, пък потвърждава, че там все още гледат на нас като на верния съюзник от войната, на когото евентуално ще разчитат и в бъдеще.
Въпросителна изниква и от проявения от лейтенант Славянов интерес към "риболовството в Северното море". Още повече че след завръщането си от Германия той е назначен за началник не на Рибарското, а на Морското машинно училище. Че този интерес не е случаен, свидетелства още един факт - отчетът от командировката на офицера, към който има приложена подробна оферта от корабостроителницата в гр. Кил "Дойче Верке Акциенгезелшафт" за риболовен моторен ветроход с водоизместване от 156,4 т. Към тези документи има и втора подробна оферта на фирмата "Глюкопф Моторен" за корабни двигатели с мощност от 8 до 240 к.с. И двете оферти са с посредник фирмата "Грьонке и Ко", осигурила сделката с миночистачното въоръжение.
След завръщането си от Германия Георги Славянов помества в първата годишнина на сп. "Морски сговор" два материала, пряко свързани с неговата командировка: пътеписа "Куксхафен" и кореспонденцията "Рибарското пристанище и тържище в Куксхафен". Пак по това време излиза и статията му "Рибарски съюз" в сп. "Рибарство и отраслите му". Трите публикации обаче се появяват близо година след завръщането му във Варна, което означава, че офицерът е проучвал германския риболов не като специален кореспондент на двете списания.
Фактът, че лейтенант Славянов не е използвал предоставеното му време за запознаване с военноморски въпроси (но е имал такава възможност), а е отделил голямо внимание на една чисто гражданска морска дейност, говори за нещо друго. Този наш офицер заминава в Германия и като член на ЦК на БНМС, чийто временен устав е утвърден от правителството на Стамболийски. Зад официално обявената задача на новосъздадената през 1920 г. организация "популяризиране на морските знания между народа" се крият и други цели, които не могат да бъдат афиширани поради клаузите на Ньойския договор. Историята на БНМС доказва, че направеното по отношение на черноморския риболов никак не е малко. Нека не забравяме обаче, че Рибарското училище, чието преместване в Бургас е обявено като основна задача за БНМС още на учредителния събор, е с военизиран режим и на практика е резерв на военния флот. Очевидно триъгълникът Щаб на армията - Щаб на Морската полицейска служба - ръководство на БНМС е заложен още преди официалното разформироване на военния ни флот и продължава да функционира и след неговото официално възстановяване през 1938 г. Едва ли можем да говорим за хармонизация
"Морски вестник" се обърна за коментар по новия Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата към проф. д-р по морско право ИВАН ЛАЗАРОВ. Предлагаме на читателите неговите общи бележки по закона, обнародван в бр. 12 от 11 февруари 2000 г. на "Държавен вестник" и влязъл в сила от 14 февруари т.г.
Коментираният закон носи наименованието Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Като заглавие и терминология може да отбележим, че е налице правна неточност по следните съображения. Първо, морските пространства на Република България включват вътрешните води и териториалното море на Република България, където тя осъществява своя правен суверенитет, тъй като се касае до част от територията на Република България. Що се отнася до другите морски пространства, като прилежащата зона, изключителната икономическа зона - това не са български морски пространства. В тези пространства Република България има само определени суверенни права, без да претендира, че са български пространства. А между суверенитет и суверенни права като понятия няма покритие в тяхното правно съдържание. Що се касае до континенталния шелф, също предмет на регулиране от закона, това не е морско пространство, а част от морското дъно и неговите недра, без крайбрежната държава да може да променя правния статут на водите, които го покриват. Второ, под вътрешни водни пътища са определени в чл. 70 от закона водите на Република България от акваторията на река Дунав в частта й между десния бряг и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния с указани километри. Това е наша самородна българска юридическа фикция, граничеща с юридически абсурд. В дадения случай се касае не до вътрешни води на Република България, а до българския участък на река Дунав. При това положение се поставя въпросът какво представлява например водният път от рейда на Пристанище Варна до Пристанище "Варна-запад". От друга страна, българският участък на река Дунав представлява част от международната регламентация на корабоплаването по река Дунав.
Неправилно е определена и целта на закона в чл. 2. Изключени са въпросите за научните изследвания и използването на морските ресурси, които бяха предмет на регулиране в предходния закон. Не може и да се очаква нещо повече от този закон, тъй като авторите на проектозакона и вносителите му очевидно са се старали да решат различни по характер въпроси в три направления - морски пространства, вътрешни водни пътища и пристанища, и в тази триединна хармония са се оказали в затруднено положение. Законът съдържа някои текстове, които са в противоречие с Международната конвенция на ООН по морско право от 1982 г., по която България е страна. В тези случаи нашата конституция постановява, че при противоречие между международен договор, който е потвърден и ратифициран по конституционен път от Република България, и текстове на вътрешен закон предимство имат текстовете на международния договор. Такива текстове в настоящия закон са чл. 7, където се въвежда нова категория кораби - "чуждестранен кораб, използван с търговска или хуманна цел"; чл. 40, където определението на границата на континенталния шелф не съответства на споменатата по-горе конвенция и води до допълнителни задължения на Република България. Конвенцията определя континенталния шелф до 200 мили от изходните линии за отмерване на териториалното море или до външния ръб, до окрайнината на континента. А в нашия закон границата е определена до границата с континенталния шелф на срещулежащата черноморска страна. Тогава трудно човек може да си представи за каква хармонизация с европейското законодателство говорим, когато в този закон не сме възприели или не сме се оказали в пълно съответствие с приети от нас принципи на международното право.
Глава трета от закона третира нов въпрос - въпроса за вътрешните водни пътища. Ползвани са принципи на морското право, но несъобразени с Конвенцията за режима на корабоплаване по река Дунав от 1948 г. Тази конвенция установява свобода на корабоплаването по река Дунав и тази свобода касае плаването на търговски кораби, превоза на товари, посещението на пристанища и превоза на пътници. Установените изисквания за разрешение за плаване на чужди военни кораби или чуждестранни държавни кораби, използвани с нетърговска цел, може да касае разрешението за посещение на пристанищата, но не и за преминване на т.нар. вътрешни водни пътища, т.е. българския участък на река Дунав. В същата материя по отношение на вътрешните водни пътища в раздел III, озаглавен "Условия за безопасност на корабоплаването", се забелязва непознаване на общоустановени международни принципи на поети от нас задължения по Конвенцията за корабоплаване по река Дунав, а също така и на постановките на Конституцията на Република България, чл.5, ал. 4. Става въпрос за приетите международни договори и за отношението им с вътрешните нормативни актове. Тъй като има позоваване на съглашения, по които Република България не е страна, и се дерогират норми на указаната конвенция, трудно може да се приеме, че такъв подход на закона е правилен и нормативно оправдан. Става въпрос, че в закона се позовават на европейско споразумение за движение по вътрешните водни пътища, на друго европейско споразумение за превоз на опасни товари - споразумения, които България не е приела официално. Въобще въпросът за безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища, разделите III и IV, както и въпросите за надзора - раздел V, нямат систематично място в този закон. Те идват да запълнят някакъв юридически вакуум, без да се осъзнава как това трябва да се постигне, чрез какъв юридически акт. След като имаме такива юридически разпоредби за реката в този закон, то следва да се постави въпроса защо този закон не съдържа идентична материя за морското корабоплаване. Отговорът е ясен (тази материя се съдържа в Кодекса на търговското мореплаване), но не е ясно защо законът се занимава с тази речна материя. Това са изкуствено прикачени към закона норми от навигационен характер и по-специално норми, касаещи безопасността на речното корабоплаване.
Материята, касаеща пристанищата, също е нова материя за този закон. Присъствието й в него е много дискусионно, тъй като тя може да намери място или в Кодекса на търговското мореплаване с глава за пристанищата, или в отделен закон, но най-малко има място в този коментиран закон. Причината е, че в него са налице различни по характера си правни норми, пък и трудно е да се каже коя европейска държава е възприела именно този подход на регламентация на тези въпроси. С материята за пристанищата се въвежда едно ново понятие - "пристанище за обществен транспорт", което се появява за първи път в един друг закон - Закона за концесиите. Това понятие или е плод на лош превод от чужд език, предимно английски, или е прието по някакви други причини, които преследват други цели, но много по-точно място би намерило понятието "търговско пристанище". С чл. 107, ал. 2 от закона се създават предпоставки за Министерския съвет да заобикаля закона, тъй като той е упълномощен да открива нови пристанища за обществен транспорт. А по принцип първоначално пристанищата за обществен транспорт са установени от закона и след като е възприет този принцип, то тогава тези пристанища трябва да се определят или по законов път, или да се предостави изцяло компетенцията на Министерския съвет той да определя пристанищата за обществен транспорт. Тук е регламентирано и обосновано също така създаването на т.нар. пристанищна администрация. Прави впечатление, че в компетенциите на пристанищната администрация са изброени много подробно - в 17 точки, дейностите на тази администрация - една материя, която по своята природа е силно гъвкава и променлива и по своя характер тя прави също така закона нестабилен. Нормотворчески е възприето такива материи да се уреждат от подзаконови актове като правилници на Министерския съвет, наредби на министър и т.н. , като в самия закон се предвижда към кои текстове да бъдат издавани такива подзаконови актове.
От изложените най-общи бележки по Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата - без да спираме вниманието си на отделни противоречия между отделните текстове на този закон - можем да направим няколко извода. Първо, едва ли този закон може да се причисли към законите, приети по програмата за хармонизацията на българското законодателство със законодателството на страните от Европейския съюз. Затруднен съм да посоча подобен закон в някоя европейска държава. Второ, законът е отстъпление от нивото и качеството на Закона за морските пространства на Република България от 1987 г. Законът от 1987 г. съдържаше еднородна по предмета на регулиране и по характера и съдържанието на правните норми материя, а така също той бе създаден в съответствие със съвременните разбирания за нормотворческа техника. Така например във визирания закон всеки член е озаглавен, има свое заглавие, докато в новия закон очевидно на авторите не са стигнали сили и възможности за постигане на тази цел. Трето, законът не е хармонизиран с отделни норми на вътрешното законодателство. Нещо повече, той в отделни случаи е в противоречие с норми на Кодекса на търговското мореплаване, но тези норми не са отменени или ограничени в пределите си на приложение. За наше неудовлетворение както в този закон, така и в подготвените промени на КТМ не участваха специалисти в тази материя, доказали своите възможности. А такива специалисти и такава общественост преди всичко се намират в градовете Варна и Бургас. Обсъжданията по тези закони като проекти се проведоха във Варна на много късен етап от тяхната подготовка и се оказаха закъснели. Подготвените проекти са плод на субективните разбирания на един ексминистър на транспорта и неговото обкръжение, компетентността на които сега не желая да коментирам. И за още по-голямо съжаление варненските депутати в Народното събрание, независимо от тяхната партийна принадлежност, останаха пасивни към този закон, имащ съществено значение за град Варна като развит български морски град и морско пристанище. Тогава искат ли те и могат ли да лобират за каузата на морския транспорт и водния транспорт в България?
Контрапункт
Недалновиден акт на земеделското правителство
Още на 7 септември 1923 г. началникът на Отделението за крайбрежна и пристанищна полицейска служба (фактически командващ останките от забранения военен флот) капитан I ранг Лазар Драганов пише строго поверително писмо до началник-щаба на армията. От него узнаваме, че "Дунавската крайбрежна и пристанищна полицейска служба (ДКППС) е наследница на бившата дунавска флотилия и поверително са й възложени всичките функции на бившата Флотилия (подч. от мен - А. П.)... Покрай тайните си и чисто военни задачи... като речна флотилия има и явни задачи."
По-нататък се изброяват носенето на полицейската служба в дунавските пристанища и подготовката на съответните кадри, извършването на съобщителна и превозна служба между крайбрежните пунктове, изучаването на реката в навигационно отношение, преследването на контрабандата по Дунава, осигуряването на безопасно корабоплаване и контрол за спазването на различните международни конвенции. "Без наличието на тези явни задължения ДКППС остава за пред външния свят необоснована и сама по себе си повдига съмнението, че под тази форма се прикрива една чисто военноморска организация" - допълва Драганов. А именно тези функции са отнети на формированието със "Закон за службата по поддържане и подобрение плавателността на Дунава" ("Държавен вестник", бр. 268, 1 март 1923 г.) и са възложени на нова гражданска структура, наречена Дунавски инспекторат.
Флотският началник настоява за спешна отмяна както на този закон, така и на "фаталното ХIII Министерско постановление от 4 януари 1921 г., с което се отне на ДКППС работилницата и казарменото здание". Скоро двата акта са отменени, а вредата, нанесена на прикритата флотилия от земеделското правителство - забравена.
Морското общество иска да има своя академия
Благодаря на "Морски вестник" за съдействието за откриване на широка дискусия за реформата в морското образование, защото това всъщност е дискусия за морското бъдеще на България.
Проблемите с морското образование отразяват общата ситуация в страната и в частност състоянието на образователната система. Без да изпадам в подробности и пристрастия, смятам, че трудностите основно могат да се обобщят като организационни, материално-технически и финансови. Очевидна е липсата на единно становище и политика сред морската общественост за необходимия кадрови потенциал, който трябва да се подготвя както по видове специалности, така и по брой на обучаемите. Изясняването на този проблем би гарантирало в голяма степен както задоволяването на нуждата от кадри в различните сфери и звена на бизнеса и службите с морска насоченост, така и трудовата заетост на випускниците. Свидетели сме, че много младежи завършват морски специалности в различни институти, без да могат да намерят реализация по тях в живота. Свидетели сме и на факта, че в морския бизнес и служби работят хора, чието образование няма необходимата морска насоченост и конкретна специализация. Смисълът и съдържанието на реформата в морското образование трябва да се обогатят с обхващане и на тези непреки морски дейности, които изискват специфични познания. Съществува нужда например от специалности като "Корабен брокераж и чартиране", "Корабно агентиране и снабядване", "Лицензирано митническо агентиране", "Контейнерен транспорт" и др. Същевременно са открити специалности без приложение. Истински хаос цари и в провеждането на квалификационни курсове.
Единна стратегия за морското образование и преосмисляне на специалностите за обучение могат да се осъществят само чрез приобщаване и обединяване на всички катедри и специалности с морска насоченост в единна морска академия. Това би позволило:
Преобладаващото мнение за необходимост от режимна (интернатна) форма на обучение може да се осмисли като предложение тя да стане задължителна за специалностите, пряко насочени към експлоатацията на корабите и за нуждите на БМФ, и то за периода до бакалавърската степен, която всъщност да бъде ценз на младшия команден и инженерен състав.
Интересът към създаване на морска академия е съсредоточен изключително във Варна и Бургас, а и тук са хората, които разбират спецификата на въпроса. Следователно процесът по създаването й изцяло зависи от активното и безвъзмездно съдействие на всички хора и институции, които наричаме "морско общество" - производители, консуматори и ръководители на кадри. Реакция на държавата - в лицето на законодателната и изпълнителната власт, можем да очакваме, когато морското общество има ясна идея по въпроса, готовност за съдействие и решимост за осъществяването й.
Назад във времето по стародавните пътища към Бургас
Пътуване към вечното пристанище
Изтъкнати бургаски археолози доказват в книга древното начало на своя град
За Бургас все още няма написана цялостна история. И трите опита в това отношение на Христо Димитров, Георги Попаянов и Нягул Войников попадат безвъзвратно преди 60 - 70 години в лабиринтите на общинските архиви и изчезват. Остават 4 юбилейни сборника за Бургас, които обхващат само определени периоди от развитието на града. Наскоро появилата се книга "Бургас вечното пристанище" - сборник материали от ст. н.с. д-р Иван Карайотов, Петя Кияшкина и Константин Господинов, идва да запълни това бяло петно в историографията за Бургас.
Историята на един град е духовна категория. Неговата вертикална и хоризонтална археологическа стратиграфия (културни напластявания) е не само материална - отбелязва ст.н.с. д-р Иван Карайотов в предговора към книгата. - Дори и да има прекъсвания в развитието на поселищното развитие, хуманистичната същност на попадналото в земните недра и под водата никога не загубва своята способност за въздействие. С течение на хилядолетия са се оформили насоки и тенденции, които са придобили качеството на вечни. Замислете се само. Колко пристанища са свързани с миналото на Бургас?
Преобладаващо е схващането, че Бургас е възникнал в началото на ХVIII век. Някои от авторите дори сочат 1715 г., привеждайкки многобройни устни предания и легенди за появата на малко рибарско селище по това време около днешното Бургаско пристанище - заселници от Анхиало, Созопол и Бандарма. Книгата "Бургас вечното пристанище" категорично отхвърля тези схващания и търси началото на историческия път на Бургас още в древността. За това навярно е послужила кратката археологическа бележка на проф. Богдан Филов след археологическите разкопки при "Сладките кладенци", в която световноизвестният учен предупреждава: "От тази находка се вижда, че Бургас не е бил основан едва във византийско време, както досега се мислеше, но че на това място е съществувал много по-стар град още от времето на старогръцката колонизация по брега на Черно море. " И авторите на "Бургас - вечното пристанище" тръгват назад във времето по стародавните пътища към Бургас.
Началото на историческия път на Бургас трябва да се търси още в зората на ранната бронзова епоха. За това свидетелства керамичният материал, открит при драгажните работи на Рибното пристанище преди няколко десетилетия, подобен на този от подводните археологически проучвания при устието на река Ропотамо в залива на полуостров Урдовиза. Цялата история на Бургас е свързана с морето - отбелязват авторите на книгата. - Като че ли самото разположение на града, обиколен от три страни с вода, е първопричина за неговото възникване и развитие през вековете. Погледнат от птичи поглед, Бургас представлява една тясна ивица земя, която е обградена от морето и три уникални лагуни: Атанасовска, Вая и Мандренска. Нима някой може да си представи Бургас без морето.
Медно-каменната епоха също е оставила следи по този исторически път, в малко по-широк регион около землището на стария град: глинения модел на жилище с няколко керамични съда край Атанасовското езеро, минойския надпис от Бургас - публикуван от проф. Иван Гълъбов, археологическия материал от поселищните могили, находките на полуостров Атия и други.
Бургас е оживен кръстопът и на античните цивилизации. За това свидетелстват складовете от многобройни амфори в емпориона "Сладките кладенци" на провлака между езерото Вая и Черно море. Всъщност става дума за търговското представителство на аполонийците в Бургас. Защото от бургаския бряг започва най-краткият път към континента. Това се потвърждава и от откритите неотдавна червенофигурни кратери - древногръцки съдове за смесването на виното с вода. Присъствието на траките се потвърждава и от изобилния нумизматичен материал, от лодката еднодръвка - изхвърлена на бургаския бряг през 1975 г., и от богатата история на Бургаските минерални бани от времето на Акве калиде.
Времето под скиптъра на Рим обхваща повече от четири века. Началото му в Бургас се бележи от посветителния надпис на тракийския стратег Аполоний Ептайкент, датиращ от времето на император Тиберий, т.е. от първите десетилетия на нашата ера. Следва богатият археологически материал от колонията Делтум, от могилните погребения край Бургас, от светилището на върха Шилото край жк "Меден рудник" и други.
Древната картография, т.е. средствата на историческата география са използвани рационално за локализирането на редица селища, пътища и крайпътни станции от римско време, сред които: селищата и некрополите в "Изгрев" и "Зорница", в центъра на стария град, некрополът в местността Капчето, селище в разлива Узънгерен, кулата в местността Пода на брега на Мандренското езеро, селищата на източния и западния бряг на нос Форос и други. Средствата на историческата география допринасят да се разреши въпросът за една нашумяла напоследък научна полемика за локализирането на средновековните селища Пиргос и Порос. От всичко казано дотук - отбелязват авторите - става ясно, че трябва да бъдат преутвърдени старите възгледи, че Порос, Поро е на протока на Мандренското езеро, а Пиргос някъде в центъра на гр. Бургас. Като доказателство за това се използва и забележителният литературен паметник - поемата "За военните подвизи на известния чутовен протостратор" на Мануил Фил от 1306 г. и свидетелствата на късновизантийския автор Дука от март 1453 г., както и изследванията на съвременния арменски историк Сурен Овнаян. Голямата история на малкия остров Св. Анастасия също изобилства с интересен материал за развитието на средновековния Бургас.
Пътуването към вечното пристанище Бургас продължава... Средновековният Бургас попада в полезрението на европейците още през ХVII век чрез друг литературен паметник - стихотворната творба на арменския епископ Мартирос Кримеци. Свидетелствата от 1673 г. за първи път са потърсени при изграждането на словесния портрет на Бургас - малко селище с хубави лозя и лоша вода за пиене. За първи път чрез страниците на "Бургас - вечното пристанище" стават известни и свидетелствата на френския картограф Жан Белен от 1738 г. Макар че тези свидетелства се отнасят по-скоро до Ченгене скеле: Селото (Ченгене скеля) се намира върху ивица земя с формата на език (вдаден в морето). Точно срещу него има малък остров (Света Анастасия). Пристанът се намира западно от носа. Той е доста добър, с дълбочина 10 - 12 разтега до самия бряг и така да се каже, е защитен от всички ветрове. Съвсем наблизо има една малка рекичка, която би могла да бъде античната Аргианус. Пристанището е много посещавано. Тук се транспортира желязо от Босна и тютюн от Сяр (Серес), като смятат, че е по-удобно оттук, отколкото през Бяло море. Има един хан - голяма покрита сграда. Това е сградата на митницата, удобна за търговците. Мястото носи името на ченганците (циганите). Така се наричат скитниците, на които ние казваме египетски бохеми. И понеже тук има цигански колиби, по тях е наречено Циганско пристанище... Един след друг следват щрихите към словесния портрет на Бургас от края на ХVIII и началото на ХIХ век: от френския дипломат Шарл дьо Пейсонел през 1765 г., от австрийския разузнавач Венцел Едлер фон Броняр през 1786 г., от генерал-щабния офицер на руските войски през 1829 г., от френския пътешественик Сент Сейже през 1829 г., от англичанина разузнавач лейтенант Джеймс Алекзандър през 1830 г... Посочени са и двете визуални изображения на Бургас от това време: графичният лист на френския художник Анри Дезарно - поглед от бургаския пристан с двете крайбрежни турски джамии, и изображението върху отсечения след 2 септември 1829 г. сребърен и бронзов медальон по случай Одринския мир.
Между всички пристанища на Черно море Бургас, изглежда, ще играе най-важна роля. Разположен в дъното на един широк басейн, на входа към огромни равнини, които се разстилат, разширявайки се на запад, този град събира в своите складове цялата продукция на юг от Балкана - възкликва през лятото на 1845 г. френският пътешественик, географ, геолог и етнограф Ксавие Омер дьо Хел.
Последните страници от книгата "Бургас вечното пристанище" са назовани "Между морето и полето", "Между морето и планината" и "Между морето и небето" и бележат развитието на Бургас предимно след Кримската война (1853 - 1856). В полезрението на авторите е създаването на българската общност в Бургас около 1866 г., откриването на първото българско училище и първата българска църква в града през 1869 г. Възкресени са имената на великия полски поет романтик Адам Мицкевич, който посещава Бургас, на Петко Р. Славейков, на родолюбците Георги Стоянов, Стоян Шивачев, Сава Катрафилов, Одисей Попниколов-Митрополит Симеон, Александър Георгиев-Коджакафалията и други.
Бургас след Освобождението от турско робство също има своето място: с бурното си социално-икономическо развитие, с предсказанията на д-р Константин Иречек за бляскаво бъдеще, с констатациите на Антон Страшимиров за трескавото изграждане на града, със строителството и откриването на новото бургаско пристанище през май 1903 г. Като обединява морския със сухопътния и въздушния транспорт, Бургас се превръща в един наистина уникален възел - обобщават авторите на книгата, - който от древни времена сякаш е предназначен да обединява морето и полето, морето и планината, морето и небето. Това негово качество сякаш го е предопределило за вечността.
Дълговечните пътища към Бургас са осеяни с много събития и много имена. Прехвърлили са хребета на годините, преминали са през много исторически лабиринти. За да стигнат до новия ден на Бургас.
Но ние се надяваме, че тази книга ще помогне на мнозина да осъзнаят своето място под слънцето - отбелязва в предговора към "Бургас вечното пристанище" ст.н.с. д-р Иван Карайотов. - Надяваме се те да изпитат чувството на достойност и гордост, че имат щастието да живеят в един наистина забележителен и прекрасен град, надарен от бога да бъде една естествена контактна зона. Едно пристанище, което от векове ни свързва със света и с неговото безкрайно разнообразие.
Параходство БМФ
Започна активен кораборемонт
След зимното затишие в началото на миналата седмица бяха проведени няколко търга за кораборемонт в Параходство БМФ. Това са т.нар. открити търгове по процедура 21 "Подизпълнители и договаряне на ремонтите на корабите" от системата за управление и качество на фирмата. Прилаганата процедура действа вече една година и може да се смята за утвърдена, а ръководството на БМФ отбелязва със задоволство, че средствата, отделяни за кораборемонт, са намалели многократно, с два до три пъти - без компромиси с качеството и с участието на същите фирми изпълнители. Това са безспорни факти, документирани в отчетите. Разбира се, от това има и недоволни. "Многократно имахме обаждания от фирми, че били пренебрегнати, оплакванията на някои стигаха лесно и до министерството - споделя заместник-директорът по експлоатацията на БМФ к.д.п. Георги Петров. - В процедурата нещата са много ясни и отношенията ни с участниците са коректни, затова тя се утвърди и се задържа. Участниците попълват типов договор "Общи условия", с което приемат правилата на търга заедно с юридическия ангажимент да изпълнят ремонта. Работим на базата на опита си, познаваме добре участниците, които каним, и възможностите им. При търга сравняваме предлаганата цена и срок и избираме най-изгодното предложение. " В офертния отдел на Параходството на базата на опита, личната преценка и поведението на фирмите на други провеждани търгове се изготвя експертна оценка, която съобщават на участниците след края на търга.
По този начин бе оттъргуван и ремонтът на м/к "Балкан", 25 000 dwt, наблюдаван от ABS. Той беше спечелен от фирма "Делфин 1" в конкуренция с КРЗ "Одесос", "Чакъров" и "Севморзавод". Участниците започнаха с различни цени и продължителност на целия ремонт и докуването. Данните бяха нанесени на табло, за удобство на участниците, а после бяха коригирани открито на последователни етапи и вписвани от служителите на офертния отдел, които са натоварени с организацията. На конкретния търг за м/к "Балкан" споменатите три параметъра бяха променяни последователно седемнайсет пъти, към средата на търга се отказаха двама от участниците, а "Делфин 1" - започнала с една от най-конкурентните оферти, падна с повече от 40 на сто от първоначалната си цена и съкрати двойно времето за цялостния ремонт. Подобни бяха действията и на останалите фирми.
"Честито на БМФ", обобщи един от участниците в търга настроенията на кораборемонтчиците. Пазарът за тях сега е изключително конкурентен и борбата за поръчки е голяма. В Украйна и Румъния положението не е много по-различно. За да работят, всички са принудени да падат в цените.
Колкото до типично българските трудности, към тях можем да прибавим и неясното положение на "Варненска корабостроителница", чиито докови камери могат да се използват за кораборемонт, но неяснотите в йерархията на управлението му принуждават БМФ да задържа някои плащания, свързани с кораборемонт. От това страдат, разбира се, кораборемонтните фирми, особено след като министър Жотев обеща да провери връзките на някои от тях с бившето ръководство, виновно за състоянието на завода. Конкуренцията води и до скъсяване на сроковете за ремонта, които могат да бъдат провалени от лошо време, изрази опасения кап. Петров. Най-трудният сезон обаче вече е към края си, единствената пречка обаче не са метеорологичните условия. На следващия ден търгът за "Героите на Севастопол" бе спечелен от КРЗ "Одесос".
Посещение в Чарлстън
Изпълнителните директори на двете най-големи български морски пристанища - Варна и Бургас, се завърнаха на 15 ноември т.г. от седемдневно посещение в Чарлстън, Южна Каролина, където взеха участие в международен форум по проблемите на пристанищното развитие. Визитата на инж. Стоян Щумпф и к.д.п. Жорж Дерелиев бе по лична покана на търговския аташе към посолството на САЩ у нас г-н Ричард Кантър и беше финансирана от американската Агенция за търговия и развитие (TDA). Известната Инициатива за развитие на Южните Балкани е проект на агенцията и залага определени надежди на развитието на транспортната инфраструктура в нашата страна, както и в съседните Македония и Албания.
Българските пристанища ще получат от TDA безвъзмездна помощ за пристанищна техника на обща стойност 9 млн. долара. Част от средствата вече са използвани за закупуването на калмар за Пристанище Русе. За Пристанище Варна са предназначени 1,35 млн. долара, от които 350 хил. долара са предназначени за закупуването на рийчстакер, който вече е поръчан и скоро ще пристигне в порта. Останалият милион ще бъде използван за закупуването на осем влекача с ремаркета за транспорт на контейнери. В пристанището работят по уточняването на техническите параметри на техниката и условията на договора. В проекта за американската помощ е предвидено обучение на персонала и гаранционно обслужване на машините. TDA ще разшири присъствието си в България, като отвори свой офис в София. На конференцията в Чарлстън е бил проявен жив интерес към изнесените от двамата български представители доклади, в които са били представени възможностите за развитие и инвестиции в пристанищните съоръжения. На международния форум са присъствали директори на портове от много страни по света, както и производители на пристанищна техника.
Фондация "Св. Николай" бе учредена на 15 март т.г. във Варна
Нейната основна цел ще бъде да съдейства за възстановяване и запазване на православната култура в черноморския град. Идеята за създаването на фондацията е на учителката Пламена Венкова и адвоката Александър Асенов. Сред учредителите са Българската морска камара, Варненската търговско-индустриална камара, монархическото дружество "Просветление" и др. Първата задача, която новата фондация си поставя, е набирането на средства за реконструкцията на морския храм "Св. Николай". Той е един от най-старите във Варна. Построен е преди 135 години със средства, дарени от родолюбеца Параскев Николау. В момента храмът е в много тежко състояние. Южната и западната му стена се нуждаят от спешно укрепване, а ако не се направи професионална възстановка на стенописите, те могат да бъдат безвъзвратно изгубени. Първата експертна оценка показа, че за ремонтно-възстановителните работи на морския храм ще са необходими около 500 хиляди лева.
11 кандидати за "Син флаг"
11 наши черноморски курорта и плажове ще кандидатстват през тази година за престижното европейско екологично отличие "Син флаг". Националното жури разгледа документите на кандидатите и определи тези от тях, които са изпълнили предварителните условия и могат да бъдат представени в европейското жури на фондацията за екологично образование. "Син флаг" е европейският знак за престижа на даден курорт и дава предимство при привличане на летовници. За отличието ще кандидатстват черноморските ни курорти "Русалка", "Елените", "Слънчев ден", "Ривиера", Албена, Златни пясъци и Слънчев бряг, както и централните градски плажове в Несебър, Поморие и Созопол и плаж "Харманите", също в Созопол. Кандидатите за екоотличието са представили физико-химични и микробиологични анализи на морската вода, пясъка, въздуха, питейната вода, за шумовото замърсяване и радиационния фон. Европейското жури ще вземе под внимание и застрояването в районите на плажовете, наличието на защитени природни обекти и на представители на флората и фауната, вписани в Червената книга на природата. Кои кандидати ще получат "Син флаг", ще стане ясно в началото на юни.
"Морско изложение - 2000"
Община Бургас и Бургаската морска асоциация ще организират от 2 до 15 май т.г. специализирано морско изложение. То е второ поред след "Морско изложение '99", домакин на което също бе Бургас. Целта на организаторите е да привклекат общественото внимание към настоящето и бъдещето на маломерното корабостроене, както и към производството на изделия за морските спортове, риболов и туризъм. Ще бъдат показани нови технологии и тенденции в строежа на яхти, катери и тяхното обзавеждане. Домакин на проявата ще бъде изложбеният комплекс "Флора" в морската градина на Бургас.
При подготовката и провеждането на тазгодишното морско изложение ще бъдат взети предвид и препоръките, които направиха участниците в "Морско изложение '99".
В последния ден на изложението - 15 май, е предвидено да се проведе среща на участниците с представители на Морската администрация и Граничния контролно-пропускателен пункт - Бургас, на която ще бъдат дадени разяснения и допълнителна информация по клаузите на новоприетия Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата.
