Аламаните - далечният спомен
Въвеждането на аламаните по Южното Черноморие е свързано с активизирането на риболова, непосредствено след Първата световна война. Първият чифт аламани, заедно с гъргърските мрежи, пристигат най-напред в Ахтопол, закупени на доста висока цена от Цариград. Собственикът е местен частен риболовец. Примерът бързо заразява и созополските риболовци. Вторият чифт аламани се появяват, вече в Созопол, през 1924 г., закупени също от Цариград от частни риболовци. Тържеството на созополския пристан по този случай е неописуемо - музика, дълги речи и суета.
Доста време аламанският риболов бил гребен, на ръце. При почти денонощен труд риболовците прекосявали с гребане дълги разстояния - от нос Емине до Созопол, от Маслен нос до Ахтопол. И също с гребане откарвали уловената риба колкото се може по-бързо до Бургаската рибна борса, където били и големите хладилници.
Метнах се и аз в една от тия аламани - описва подробно технологията на аламанския риболов Петко Росен във в. "Слово" преди седемдесет години. - Двадесет гребци ритмично заудряха лопатите и двете дълги и тесни ладии стремително се врязаха в нощния мрак. Другите четири двойки се изгубиха като в невиделица. Ние сме в открито море. Далече в мрака блещукат светилата на града. Наблюдателните капитани се покачват на специалните площадки, закрепени у мачтите. Лутаме се насам-нататък. Мерне се някъде в мрака фосфоресцираща риба и хайде по нея. Лодките летят като стрели. В миг първият наблюдател отсечено крещи: Алла сига! То значи: първата лодка напред, втората назад. И веднага: Молла! - спущайте мрежите, заграждайте! Дълги са триста метра. Първата лодка, заобиколила доста голямо разстояние, иде срещу нас. Доближихме се. Рибата е заградена вече като с висок плет. Стинга! - командва капитанът. То значи: дърпайте долното въже на мрежите. Лудо, не - бясно бързане.
Придвижването на аламаните на ръце се налага от страха да не би моторът да прогони рибата. Но този страх бързо се преодолява. Първият моторен кораб "Ангел Панайотов" се въвежда след 1930 г. и е предназначен за придвижването на аламаните само от едно пристанище в друго или от един риболовен район в друг. Известният риболовец от Южното Черноморие Парашкева Каракочов пръв решава да въведе моторен влекач по време на риболов с аламани. Това е моторната лодка "Лъв". Почти по същото време, около 1936 - 1937 г., се появява и първият транспортен кораб за риба "Пирин" - доста внушителен ветроход, снабден с малък двигател. Значително е облекчен трудът на гребците от Ахтопол и Созопол. ...
Другото е в спомените на малкото останали живи риболовци от това време.
Английският - предизвикателство за офицерите от военния флот
Пътят към оперативната съвместимост минава през чуждоезиковото обучение.
Всички офицери от търговския флот знаят, че най-сериозен проблем на изпит по английски език създават упражненията за разбиране на езика и комуникация. Колегите им от военноморските сили вече са изправени пред същите трудности. Първата задача на България като кандидат за членство в НАТО е постигането на оперативна съвместимост между нашата армия и партньорите от натовските държави. При цялата комплексност на тази задача веднага става ясно, че за постигането й ще бъде нужно общуване на английски език. Всеки, който е бил поне на едно военноморско учение от програмата "Партньорство за мир", разбира трудностите на тази крачка, която доста офицери трябва да направят в зряла възраст, след като са ги обучавали за служба във Варшавския договор, а ползването на руския език е било задължително за всички специалности. Сега се налага да се преориентират към английския език, при това с акцент върху разговорните умения и общуването.
Поводът да си припомним за обучението по английски език във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" бе четвъртвековният юбилей на катедра "Чужди езици" в училището. Наред с останалите аспекти от реформата в армията "План 2004" вече доведе до съкращаването на две преподавателки. Засега не е напълно ясна съдбата на самото ВВМУ - най-вече на специалностите за търговския флот, които пълнят с младежи аудиториите и поддържат морската традиция - наред с хорариума на преподавателите. В историята на българския флот военните и търговските моряци винаги са се обучавали заедно и не е тайна, че взаимно са се подкрепяли, правят го и сега. Преливане на кадри също е имало, макар че сегашният наплив на бивши военни към търговския флот е с критични мащаби. Лошото в случая е, че има сериозна опасност за прекъсване на традицията в образованието и при военните, и при търговските моряци, а обучението по английски език е само един малък аспект от големия проблем.
Катедра "Чужди езици" ще бъде домакин на ХI практическа конференция по морски английски език към IMLA - Международната асоциация на преподавателите в морски учебни заведения, през април 2001 г. Това е безспорно признание за качеството на работата и традициите у нас. И въпреки че никой не поставя под съмнение нуждата от задълбочени знания по английски език в морската сфера, при една реформа с формални сливания и преливания лесно може да бъде загубено натрупаното досега. Не е ясно дали държавната поръчка за офицери за търговския флот ще отиде при ВВМУ или при ТУ - Варна. Ако ВВМУ бъде свито до един скромен център за следдипломна квалификация за моряци, ще бъде орязана и катедра "Чужди езици" - до съответните на учебното заведение размери. Кой ще обучава обаче капитаните и механиците за търговския флот на морски английски? Едва ли преподавателите по английски ще преминат към ТУ - там си имат свои, за които не твърдим нищо лошо. Само че може да им се наложи да започнат от нулата с командите на мостика и конвенциите на IМО, след като някъде десетилетия наред са трупали знания, методически опит, международни връзки именно в тази област. Традицията ще поддържа БМКЦ, но и на него ще му се наложи да се преустрои на пазарни принципи и бъдещето му тепърва ще се очертава в подробности.
Нека се върнем отново към споменатата оперативна съвместимост, така важна за военните моряци. В перспектива обучението им по английски език вероятно ще бъде подплатено с достатъчно на брой часове и методи, насочени към стимулиране на разговорните умения. Засега обаче се налага бързо преминаване през езикови курсове и явяване на тест от типа "Глоубъл пръфишънси", отчитащ степента на владеене на езика на пет нива. Първият тест от този вид бе проведен в края на миналата година и той дава доста поводи за размисъл. От преподавателите се изисква да акцентират не върху традиционните текстови подходи с превод, а върху диалого-комуникативните форми. Радостно е, че е усвоена методиката за изготвяне на тестове, тъй като те ще продължават да се провеждат дълго време. Следващият е през април. От обучаваните пък се изисква не само упоритост и целенасочено усилие, но и желание за поддържане на знанията. Как иначе ще се избегнат недоразуменията по време на планирането и изпълнението на съвместни учения. Доста трудна задача. Дано в момента, в който престанат да приемат курсанти за ВМС във ВВМУ, не решат да ликвидират и катедрата по английски език (руският присъства символично в обучението и има само една преподавателка по него). Обучението на бъдещите военни ще бъде съсредоточено във Велико Търново, там естествено ще се извършва и чуждоезиковото им обучение. Дали когато дойдат за запознаване с морето във Варна, ще се намери кой компетентно да им разясни морската терминология, при това не само военната. Широкият район на действие и целите на НАТО предполагат и познаване на международното морско законодателство, на конвенциите и другите документи на IМО. Нека си припомним как при визитите на кораби от Бреговата охрана на САЩ у нас военните моряци "откриха" конвенцията СОЛАС и чуха може би за първи път за МАРПОЛ и определени международни задължения за опазването на околната среда. Бъдещите български военни моряци трябва да бъдат с по-широк професионален хоризонт, по-ориентирани към международно сътрудничество и изяви. При това именно те засега са едни гърди пред колегите си от останалите родове войски по отношение на преподаването на английския език, категоричен е г-н Хеймиш Макилрайт, координатор по линия на Британския съвет към Министерството на отбраната и Центъра за оперативна съвместимост с НАТО в София. От прозорливостта на родните стратези от три министерства - на отбраната, транспорта и образованието, зависи дали ще запазим ценното в традицията и опита си. А иначе и световното корабоплаване, и взаимодействието в НАТО явно няма да минат без английския език.
По време на съвместни учения и срещи с партньри от НАТО българските офицери от ВМС трябва да общуват свободно и да водят професионални разговори с колегите си, затова им се налага спешно да проговорят английски език.
Биография на "Есминеца"
На честването на 50-годишнината от вдигането на български флаг (23 февруари 2000 г.) над ескадрения миноносец "Г. Димитров" ("Есминеца" - както го наричат флотските ветерани) бе представена и книгата на о.з. контраадмирал Иван Николов, която е първата официална биография на кораба. Тя се появи на бял свят с помощта на издателство "Галера" (собственост на о.з. капитан I ранг Русин Борисов) и на Съюза на учените - Варна, където е извършена предпечатната подготовка.
По време на тържеството бе оповестено, че "50 години ескадрен миноносец "Г. Димитров" ще има второ, разширено и допълнено издание, за което ще дадат своя принос мнозина от останалите живи членове на неговия екипаж. Дано тези усилия се увенчаят с успех, но добрите намерения не бива да омаловажават труда на о.з. контраадмирал Николов, който за кратко време успя да обобщи и анализира голям по обем фактологичен материал, съхраняван в архивите на Военноморския музей.
Книгата е ценен справочник за оставилото трайна диря присъствие на "Есминеца" в нашата военноморска история. "50 години ескадрен миноносец "Г. Димитров" поставя на публично разискване и един периодично повдиган въпрос - за съдбата на най-големия ни боен кораб, който според автора неправилно и преждевременно е изведен от строя на военния ни флот.
Бюджет '2000 на ВМС: 34 376 000 лева
На първата си за тази година пресконференция началникът на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров запозна журналистите с предстоящите задачи на корабите и поделенията, както и с бюджетното им осигуряване. С отпуснатите 34 376 000 лв. трябва да се поеме цялата текуща издръжка на личния състав и поддържане на техниката. Ще бъде възстановена боеспособността на един базов и на три рейдови миночистача, на три корвети и на един вертолет. Не достигат средства за доковите ремонти на четири бойни и на три спомагателни кораба. Възможностите за по-нататъшната им експлоатация ще бъдат на "собствен риск и отговорност".
Първите самостоятелни съвместни плавания показват, че неслучайно 90 на сто от офицерите и старшините са потвърдили допуска си за правоуправление на оръжията и техническите средства. Проблем е ниският образователен ценз на постъпващите в учебния център млади матроси. Усилията през март ще бъдат насочени и към общофлотското учение "Щорм 2000" през април, на което са поканени и кораби от румънските ВМС.
Дейността по обезвреждането на подходите към различните кейови места на Бургас - Запад и на Рибарското пристанище от откритите на дъното снаряди има своите финансови измерения. За водолазния катер на Военноморска база - Бургас, са необходими по 100 лв. на час при преход и по 40 лв. на час при работа на "стоп". Обезвреждането на един снаряд излиза средно по 60,30 лв., а за всеки работещ водолаз са необходими по 9,70 лв. на час плюс 6 лв. на ден за храна. Според контраадмирал Петров операцията ще продължи още 4 - 5 месеца. Независимо че този проблем е инцидентен, ВМС няма да отказват изпълнението на непланирани дейности, които са в кръга на мирновременните им задачи, заяви той.
Винаги море на двама!
От Пенелопа до Солвейг Крейг
Преди три хилядолетия Омир създава прекрасния образ на Пенелопа от Итака - символ на жената съпруга, пазителка на семейното огнище, достойнство и чест на своя мъж - воин и моряк. След Омир почти няма творец, който да не е вплитал в темата за морето и многоликия образ на жената. Историята на мореплаването, е всъщност част от изначалната и нескончаема история на взаимоотношенията между мъжа и жената. В дневника на първия мъж - Адам, открит и "преведен" от Марк Твен, намираме следното покъртително признание за Ева: "Започна да прекалява с това опекунство. Ще трябва да сменя обстановката... " Явно същата мисъл е хрумнала на някой от потомците на Адам и той, без да се колебае, е отпрашил в посока, обратна на сушата... Векове наред моряците вярвали, че дори една фуста на борда носи на кораба насрещен вятър или безветрие, а на екипажа - свади и нещастия. Но дори и на брега, жената пак била част от морето. Като вярната Пенелопа или изкусителката Калипсо, като знойно цвете на Тихоокеанието или привидно недостъпна дама от Севера, като омайно видение от арабските нощи или щедра южноамериканска ласка.
Навсякъде по света женският свят замирал в шемет пред моряшкия чар и величие. Неслучайно в популярната песничка "Моряшка годеница" девойката безхитростно признава: "Обичам моряка повече от другите трима, четирима! " Но също така не случайно моряшка поговорка твърди, че "един женски косъм има по-силно въздействие върху моряка, отколкото главното ветрило върху хода на кораба". А когато корабът навлизал все по-навътре в морската пустош и образът на любимата избледнявал с времето, чаровни спътнички на моряка ставали девите на морето - русалките (вж. стр. 16).
Менели се времената, а с тях и нравите, традициите. На корабите вече се качват земни русалки. Една такава русалка - Солвейг Крейг (вж. МВ, бр. 23 '99), подобно на своите митични посестрими, дори отведе не един, а няколко дузини мъже към морските дълбини, но... като командир на подводница.
Светът се променя, но морето винаги ще бъде на двамата - мъжа и жената. Защото, както Ева е казала за Адам: "Животът без него няма да бъде живот и тази моя молитва ще се повтаря, докато съществува човешкият род и поне една жена. " И както Адам признава: "Където се намираше тя, там беше и Раят!"
Честит празник, моряшки жени и жени морячки!
Големия електронен брат
Не става дума за романа на Джордж Оруел "1984", нито пък за филма "Разрушителя", който ни припомни наскоро Канал 1 на БНТ. Все пак идеята за имплантирането под кожата на човека на електронен чип, с който той може да бъде проследен във всяка точка на земното кълбо, еволюира и става все по-реална. Ако искате да бъдете открит лесно - където и да било, по всяко време, - можете да експериментирате с прототипа на персонален микрочип "Дигитален ангел хранител", който действа по същия начин... както система за глобално позициониране, използвана в навигацията - GPS. Идеята представя вестник "Lloyd's List" в броя си от 29 декември м.г. На теория чипът може да бъде използван за "наглеждане" на малки деца или за проследяване движението на съмнителен партньор. Но къде остава свободата на личността и правото на усамотение. Производителите на чипа смятат, че той "има потенциал за подобряване качеството на живота на милиони хора". Дали са помислили за включване и изключване по желание? От кратката публикация това не става ясно, но идеята може да еволюира. А колко удобен може да бъде чипът, ако не можете да намерите пътя си до дома след солидна алкохолна почерпка или в състояние на силен стрес!
Икономическа полиция поема "Океански риболов"
Да се разпореди незабавно блокиране на всички разпоредителни сделки с имущество на "Океански риболов", а главният прокурор на републиката да назначи проверка по случая с продажбата на ТХК "Роталия", това бяха исканията на екипажа на злополучния риболовен кораб, изпратени в специално писмо до Главна прокуратура и до вицепремиера Петър Жотев. Междувременно адвокатите на екипажа заведоха в Софийския градски съд дело за запор върху "Роталия" като обезпечение за бъдещи искове и обявяване в нищожност на акта за продажбата на кораба на либерийска офшорна компания. "Ще обявим гражданско неподчинение и ще окупираме кораба, ако не се вземат мерки от съдебната и изпълнителната власт, за да се спре разпродаването под масата на малкото останало имущество на "Океански риболов" - заяви Димитър Майсторов, досегашен главен механик на "Роталия".
Само месец след като корабът се завърна в Бургас, синдикът на "Океански риболов" Стойчо Стойчев организира при нарушена процедура търг за продажбата му. Корабът е оценен от експерти за сумата 120 хил. щатски долара, разлепени са само три малки обяви - на етажа на администрацията, в съда и на стената на сграда в Бургас. В резултат на това на 24 януари т.г. се явява само една фирма-купувач. Минути след обявения час за начало на търга, за собственик на "Роталия" е обявена либерийската фирма "Густаве Навигейшън Лтд". В протокола е записано, че се приема предложената от нея цена от 96 хил. щатски долара, казва Майсторов. Ако корабът се продаде за скраб в Пакистан, веднага могат да се вземат поне 280 хил. долара, твърдят експерти, а адвокатите с документи в ръка доказват, че търгът и продажбата са оформени, без да се спомене, че върху "Роталия" има наложени две съдебни възбрани и има висящо дело за собственост във Върховния съд на Англия и Уелс. Само за последния рейс на "Роталия" сумата на неизплатените заплати на екипажа надхвърля 300 хил. долара, сочат документите, а след като синдикът с нарочна радиограма призовава екипажа да докара кораба от Лобито в Бургас, той на практика прекратява трудовия договор на екипажа с "Бургуелс" и го прави автоматично екипаж на "Океански риболов" и затова парите за прехода ще се търсят от синдика Стойчо Стойчев, поясниха адвокатите на моряците Иван Василев и Трифон Димитров. Междувременно изглежда, че вопълът на моряците е бил чут, защото стана известно, че екип на Икономическа полиция е започнал проверка в Бургаския окръжен съд на съдебните дела по случая "Роталия", а по нареждане на вицепремиера Петър Жотев компетентните органи щели да изясняват всички подробности около "Океански риболов" от 1985 г. насам! Със сигурност можем да прогнозираме нови сензационни разкрития и скандали, ако такава проверка наистина е в ход, но дали измъчените моряци и риболовци скоро ще си получат отдавна заработените с тежък труд пари, засега можем само да гадаем!
Каварненските рибари протестират
Калканът по Северното Черноморие е унищожен, твърдят риболовците от Каварна. Те са подготвили писмо до президента Петър Стоянов и земеделския министър Венцислав Върбанов, в което настояват държавните контролни органи да се намесят решително срещу бракониерите на калкан. Според каварненските риболовци кораби на бракониери кръстосват всекидневно района между Балчик, Калиакра и Русалка и с дънните си тралове разкъсват рибарските мрежи. Почти изцяло е унищожена деликатесната риба. След 15 - 20-дневно чакане в мрежите вече попадат не повече от 6 - 7 калкана. Каварненци твърдят още, че т.нар. студени мини, които Институтът по океанология - Варна, постави против дънното тралене, не вършат работа, защото много бързо са потънали дълбоко в тинестото дъно. Същевременно на рибния пазар във Варна са установени продажби на маломерни екземпляри калкан (от 45 см). Районната инспекция по рибарство - Варна, е безсилна да се справи с нарушителите. Инспекторите могат само да наблюдават от брега с бинокли за евентуални нарушения, но не и да заловят нарушителите, понеже не разполагат с плавателен съд. В същото време катерът "Природозащитник" на РИОСВ - Варна, бездейства, защото се нуждае от ремонт, средства за какъвто инспекцията няма.
Лингва франка на сътрудничеството
Свои наблюдения за обучението по английски език в българската армия споделя г-н Хеймиш Макилрайт, координатор по линия на Британския съвет към Министерството на отбраната и Центъра за оперативна съвместимост с НАТО - София.
Моята работа има специфични цели, определени от проекта, в чиито рамки пребивавам тук - ASSIST или Оказване на помощ в поддържането на стабилността при обучението на военните. Той е финансиран от британското правителство и има две основни задачи - да разработи система за преподаване на английския език и система за проверка на владеенето на езика, които да отговарят на стандартите на НАТО. Естествено, аз работя с българското Министерство на отбраната, за да изградя системата за преподаване. Бих могъл сам да напиша курсовете, но това означава да се откажа от устойчивостта в развитието на процеса, да пренебрегна богатия опит и таланта на българските преподаватели от военните училища, с които работя. Затова предпочитам да ги събирам и да им давам възможност за обмен на мнения, за инициатива по необходимите промени в учебните планове и подхода. А промените са заложени в Плана за действие по членството в НАТО на Министерството на отбраната. В този план, задължителен за достъпа до НАТО, има специфични цели на чуждоезиковото обучение, набелязани от българското военно министерство, а аз се явявам в ролята на негов помощник. Истинско удоволствие е работата ми с хората тук, особено във Варна, във военноморското училище. В морската сфера английският безспорно е лингва франка, универсален език. Към това се прибавя и утвърдената традиция в катедрата, което дава добър предварителен старт на преподавателите. Те дори познават някои от подходите, които останалите им колеги трябва да усвояват. Моята задача е да работя съвместно с колегите, да организирам сбирки и семинари, а след време те сами да поемат ръководството на процеса.
Предстои промяна в акцентите на преподаването, преориентиране към разговорните методи, които са по-подходящи за целите на оперативната съвместимост. Това означава и промяна в учебните планове - трудна задача, която е свързана и с обучение на преподавателите, с курсове за опресняване на знанията. Те трябва да обучат курсантите на нов тип езикови умения, защото оперативна съвместимост означава да можеш да работиш на английски език както със страните членки на НАТО, така и с останалите държави от инициативата "Партньорство за мир". И сред тях, както в морската сфера, английският е лингва франка.
Езикът на НАТО и "Партньорство за мир" е общ за всички участници.
Морски суеверия
"Не допускай жена на борда!"
Във всички времена мореплаването е било трудна и опасна дейност, затова и историята му е изпълнена със специфични традиции, ритуали и голяма доза суеверие, влагано в тях. Повсеместно било вярването, че жена на кораба носи нещастие. Мъжките главоболия по този въпрос започвали още със строителството на кораба. В много корабостроителници, докато траел градежът на плавателния съд, не допускали зайци, прасета и други покрити с козина животни, а така също свещеници и жени, особено червенокоси. Смятало се, че те притежават лоши очи. Норвежките корабостроители никога не залагали нов кораб в петък - деня на коварната богиня Фриге, от недоброжелателността на която много се страхували.
"За жени и свине достъпът до корабите на Нейно величество е забранен. Ако такива бъдат открити на кораба, трябва незабавно да бъдат изхвърлени зад борда! " - гласял закон, приет в Дания през 1562 г. Ако все пак се налагало да вземат жени на кораба, моряците си отваряли очите на четири, да не допуснат нарушаване на специалните правила за такива случаи. Например никога не трябвало да се слушат женски съвети или да се допусне дама на капитанския мостик, колкото и високопоставена да била тя. Арабските мореплаватели взимали двойна такса за превоза на жени с корабите си, а полинезийците ги качвали само на най-старите си канута. Чилийците непрекъснато се ослушвали да не би някоя от жените на борда да се разшета из камбуза, защото шумът, вдиган от посудата, бил сигурен белег за предстоящо голямо нещастие. В морето законите са сурови и много от моряците в древността смятали, че най-сигурният начин да се омилостиви бог Нептун е да му се "подари" някоя пасажерка.
В основата на дълбоко вкорененото у моряците убеждение, че фустите на борда носят нещастие, било схващането, че мястото на жената е в дома. Тя не принадлежи към работното място на мъжа, а бордът е работното място на моряка.
Моряшки фолклор
Жената и морето
Нов двумачтов катамаран
През януари т.г. на вода бе спуснат нов тип двумачтов катамаран. С него Пит Гос ще участва в "Рейса" - нон-стоп световната ветроходна обиколка, стартът на която ще бъде даден на 31 декември т.г. в Гибралтар. Двукорпусният гигант (на снимката) с дължина 36 метра е направен от карбон и носи името на главния спонсор "Тим Филипс". Особеното на новия катамаран е проектираното от авиоинженери стъкмяване с две профилни, неукрепени (без щагове и ванти) мачти, на всеки корпус по една. Приложен е и принципът на "пронизване на вълните", който намалява загубата на време.
Пит Гос (на малката снимка) е световноизвестен британски ветроходец, участник в самотната нон-стоп ветроходна обиколка на света "Ванде Глоб".
"Yacht", бр. 25 - 26 '99+
Още по темата
Отворено писмо на Моряшкия синдикат
До г-н Жотев - зам.-председател на МС
Относно: Отговори на г-н Жотев във времето за парламентарен контрол за умишления фалит на "Океански риболов" и престъпните разпродажби на имуществото му.
Г-н Заместник-председател на Министерския съвет,
1. Бившият министър на МП, Божков, с предложението си за назначаване на временен синдик (Стойчев) е поискал от съда обявяване на фалита на "Океански риболов" с прилагането на чл. 630 ал. II от Търговския закон. С това свое действие, базирано на укрити данни и документи, доказващи реалната пазарна стойност на активите на "Океански риболов", той е елиминирал контролните права на кредиторите, допуснал е и е приел за законни престъпните продажби на Рибно пристанище, хладилни кораби и удовлетворяване на фиктивни кредитори.
2. Представените като заключение на "Ърнест енд Янг" цифри за стойността на наличните активи на "Океански риболов" са неверни и компрометиращи тази световна фирма.
Ликвидаторът г-н Картър декларира, че е подготвил методика за международен търг на имуществото, която е отхвърлена от министър Божков. Един световен консултант не може да определи стойността на една вещ или недвижимо имущество преди приключване на търговското наддаване! От г-н Картър са били укрити експертните оценки на Рибното пристанище и хладилните кораби, изискани от бившите ликвидатори на "Океански риболов" и декларирани от тях в писмо до заместник-председателя на Министерския съвет.
Копие от това писмо-отчет аз ви приложих заедно с останалите изобличителни документи.
Основният механизъм на умишления фалит на "Океански риболов" се определя от престъпното занижение на стойността на активите и покупката им без легитимен търг от определени от длъжника лица. Ако приемем, че "Ърнест енд Янг" са занижили съзнателно стойността на активите и са укривали приходите на дружеството от кредиторите в незаконни сметки в чужбина, което е установено от представения ви ревизионен акт на ДФК, то ние като ощетени кредитори ще обвиним публично чрез западната преса и английския съд тази световна фирма в криминални действия в съучастие с бившия министър на промишлеността!
Ще очакваме в най-кратък срок вашето окончателно становище по този въпрос, преди да предприемем съответните действия и изискаме съдействието на експертите на Европейската комисия.
3. Като правоприемник на бившия министър на промишлеността и настоящ длъжник на кредиторите на "Океански риболов", единствено вие имате правата и задължението да изискате от съда освобождаване на незаконно избрания синдик и обявяване на осъществените от него сделки за нищожни - чл. 646, ал. I, т.3 от ТЗ.
Всеки отказ да упражните своите права и задължения ще означава, че приемате всички престъпни разпродажби, включително и извършените след вашето назначение за министър, за законни и неощетяващи длъжника и кредиторите.
4. Вашата лична констатация, че чрез незаконен превод на 2 500 000 нови лева от микроелектроника в "Океански риболов" е ощетен държавният бюджет, не се нуждае от потвърждение на МВР и оперативни действия на специализираните служби.
Г-н Божков е превишил властта си, като с отнети от съда правомощия и в нарушение на действащия закон е извършил недопустимия трансфер на финансовите средства. С това действие той е осъществил състава на чл. 282 от НК и Вие следва да изискате от главния прокурор незабавно образуване на предварително производство.
Г-н Министър на вътрешните работи, тъй като съвсем отскоро заемате тази отговорна длъжност, съм задължен да ви информирам следното: В края на 1996 г. на министър Николай Добрев бяха предадени 5 папки с документи за престъпната дейност по разграбването на "Океански риболов" след 1990 г., включително и от министри от правителството на Жан Виденов.
Два месеца по-късно следващият министър - Бонев, беше уведомен за представената на МВР документация, като на срещата заедно с д-р Тренчев той декларира готовността си да реагира незабавно на всеки нов сигнал, за да се предотврати извършването на нови престъпления.
След многобройни сигнали за продължаване на престъпната дейност бездействието на МВР е една от причините за окончателното разграбване на "Океански риболов". Копие от всеки сигнал е приложено към делото срещу държавата в Съда по човешките права в Страсбург под - РI 14989 от 30 ноември 1998 г.! Съвсем наскоро директорите на службите на МВР, НСС и НСБОП обявиха публично, че не разполагат с информация за корупция или извършени пресъпления от членове на настоящото правителство.
Вие вярвате, ли г-н министър, че същите служби, които не са предприели действия за защита на националните интереси след представени конкретни доказателства за престъпна дейност и са декларирали публично "чистотата" на правителствения екип, сега ще си признаят своята оперативна импотентност или съпричастие към извършеното?
Вие сте юрист и знаете добре, че всяка предварителна проверка на МВР изисква уведомяване на прокурора, като разгласяването на нейното започване е забранено! (чл. 191, ал.I, т.4 от НПК)
Каква предварителна проверка ще извършите, след като министър Жотев официално, пред цялата нация и Народното събрание ви възложи да я извършите?
Ще признае ли ръководството на НСС, че техният бивш служител Стоян Момчев (Бургас) и служител на скрития приватизатор на "Океански риболов" Петко Русинов във фирмата му "Атлантик" вече е собственик без търг на част от Рибното пристанище и чрез фирмата си "Фишпорт" има договор за неговата експлоатация? Г-н Момчев е основен информатор на службата относно престъпленията в "Океански риболов" и има необосновано прекратена преписка във Военната прокуратура още като служител на НСС!
Вашата единствена реакция, г-н министър, може да бъде изпращането на всички налични в МВР материали относно престъпленията, извършени в "Океански риболов", на главния прокурор с изискване за незабавно образуване на предварително производство срещу г-н Божков, незаконния синдик на "Океански риболов" и бившия ликвидатор на дружеството кап. Патранесков!
Нека главният прокурор да поеме всички дължими отговорности за всяко бездействие в борбата с престъпността, свързани с неговата компетентност и задължения пред конституцията!
Всяка друга реакция на МВР ще ни напомни функциите на бившата ДС, която имаше за своя жизнена основа защитата на управляващата партия и нейните ръководители!
г-н д-р Тренчев,
Неразбирането на тази синдикална толерантност и демонстрациите на изпълнителната и съдебната власт за безнаказаност на тези, които са ги формирали в настоящия им управителен вид, рушителен за държавността и националната сигурност, ни задължава да предприемем законосъобразните действия за защита на интересите на своите ощетени от престъпността членове!
Моряшкият синдикат счита, че КП "Подкрепа" следва да представи на Европейската комисия и лично на г-н Романо Проди както наличната документация за извършените пряко или със съдействие на гореспоменатите власти престъпления в различни отрасли на икономиката на България, но и да изиска замразяване на преговорите с ЕС до установяване от европейските експерти каква е ролята и отговорността на настоящото правителство за извършването на тези престъпления.
Преговорите за присъединяването към ЕС следва да се водят от чисти лица и чисто правителство.
С уважение:
Подводният арсенал в Порт Бургас извади наяве проблеми
Неадекватна нормативна база определя финансирането на водолазната инженерна дейност
Дълго отлаганото разширение на Пристанище Бургас е на път да стартира с проблем, който вероятно най-малко е бил очакван. След като японските експерти, осъществяващи надзора по усвояването на японския заем за разширението, поръчаха проучване с хидролокатор на релефа на дъното в района, определен за драгажни работи, уредите показаха наличието на дълбочини между 7 и 9 метра на повече от десет купчини от метални предмети. Водолазната група на Гражданска защита - Бургас, след като направи оглед, докладва, че дъното е пълно с множество снаряди. Новината предизвика вълнения, опасения, предположения и нарои множество версии. Експертите и историците бяха категорични - става дума за организирано масово изхвърляне на оръжие и муниции във водите на Варненския и Бургаския залив през далечната 1920 година. На 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва печално известния Ньойски договор, който лишава България от правото да има армия и да държи армейско въоръжение на своя територия. За да не попадне в ръцете на Съюзната комисия и като акт на национална гордост, тогава решават стотици хиляди снаряди и пушки да бъдат потопени в морето. В годините на социализма, когато и Пристанище Варна, и Пристанище Бургас са многократно разширявани и удълбочавани, много голяма част от този погребан арсенал е била извадена, но драконовските мерки за сигурност и абсолютната забрана за информация са изиграли своята роля и този факт тогава е бил известен на много ограничен кръг хора.
Излизането наяве на част от тези муниции сега обаче се превърна в сензация.
Свикаха се спешни заседания на различни нива и по заповед на ген. Михо Михов в Бургас започна работа специална комисия за решаване на проблема. Кап. I ранг Минко Петков - началник отдел "Въоръжение", кап. I ранг Тодор Илиев - специалист по аварийно-спасителни дейности, и подполковник Иван Станев - специалист по обезвреждане, както и тримата специалисти от Главния щаб на ВМС заедно с полк. Георги Бянов - шеф на Гражданска защита - Бургас, планират и координират операцията. Извърши се маркиране на района със специални буйове и на 16 февруари т.г. водолазният екип на Гражданска защита - Бургас, заедно с екипажа на водолазен катер "323" от ВМБ "Атия" започна операцията по изваждането на боеприпасите. Под ръководството на кап. III ранг Георги Качаков - водолазен специалист, две тройки леководолази се потопиха в ледените води на подходния канал на "Порт Запад". Видимостта във водата на работната дълбочина от 9 метра е едва един метър, а снарядите са силно корозирали и много често слепени по тройки.
Оказа се, че те са немско производство, на фирмата "Фридрих Круп", и близо 80-те години, прекарани под водата, съвсем не са намалили техните възможности да се взривяват. Общо 26 снаряда извадиха за 4 часа леководолазите, а квадратът, от който започна прочистването, е с площ около 6 декара. Най-често на повърхността се вадеха 76 мм снаряди за полеви оръдия, но когато гл. старшина Александър Алексиев извади едно 152 мм "прасе" със стърчащ взривател, косите на военните сапьори настръхнаха. Точно такъв калибър са били химическите фугаси, натъпкани с иприт, които са били въведени на въоръжение в тогавашната ни войска. С изключителни мерки за сигурност зловещата находка бе транспортирана до армейския полигон в с. Банево и беше взривена. Химиците си отдъхнаха, когато се оказа, че става дума за обикновен фугас. Три дни продължи ваденето на откритите и маркирани снаряди, когато влошаването на времето прекрати операцията.
Впрочем тази пауза бе добре дошла, защото се оказа, че нормативната база, определяща финансирането на подобна много отговорна и опасна операция, е, меко казано, несъвършена. За всеки час работа под водата, въпреки непрекъснатия повишен риск от взрив, законодателят е предвидил водолазът да получава 1/10 от минималната работна заплата. Лесно е да се пресметне, че на ден за рискования си труд хората, работещи под водата, ще получават след облагането с данък повече от скромните 10 лева. В същото време сапьорската команда, която има ангажимента да взриви донесените на полигона боеприпаси, получава по действащите нормативи по една минимална заплата за унищожен снаряд!
Действащите сега нормативни документи предвиждат да бъдат отпускани от фонда за аварийни работи по 200 лв. на открит и обезведен боеприпас, но до този момент практически финансирането на операцията не е уредено. На водолазния катер липсват тонизиращи напитни, порционът е просто смешен, а екипировката само за първите три дни работа получи доста повреди. По настояване на полк. Георги Бянов, координатор на операцията, при областния управител се състоя вече едно съвещание, на което бяха повдигнати финансовите въпроси, но засега няма яснота кой ще отпусне парите, къде ще бъдат преведени и как точно ще бъдат изразходвани.
Лошите атмосферни условия като че ли дойдоха точно навреме, за да дадат възможност на инстанциите, от които зависят тези въпроси, да придвижат нещата. През изминалата седмица специализираният екип извади и унищожи още двайсетина снаряда. Има нови повреди по екипировката, темпото рязко спадна, а жестът на спонсори, осигурили малко кафе и безалкохолни напитки за водолазния катер, е добър знак, но уви - капка в морето. Засега близо 12 маркирани купчини с над 300 снаряда дебнат на дъното на фарватера, а драгажните работи по удълбочаването на подходния канал, предвидени според Генералния план на Пристанище Бургас, трябва да стартират в началото на май.
Преброени са критичните дни на реформата
До два-три месеца ще се реши съдбата на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и на морското образование в България Кой се чувства ангажиран с нея и какво може да направи Колко са асоциациите на минали през училището морски кадри и защо не чуваме мненията на всички?
Поредният семинар на Българската асоциация на морските капитани (БАМК) даде възможност на "Морски вестник" да получи информация за хода на реформата в армията, засягаща по необходимост и българското морско образование. За нея можем да благодарим на организаторите и на началника на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" кап. I ранг Иван Йорданов, който уважи тази сбирка и желанието на морските професионалисти да помогнат в решаването на проблема.
Какво разбрахме след срещата, на която присъстващите бяха двойно повече от обикновено? Следващите два-три месеца ще бъдат критични за съдбата както на училището, така и на морското образование у нас.
Бъдещето и тази година, както през последното десетилетие, зависи от възлагането на държавната поръчка за обучението на капитани и механици за търговския флот. Тя пък се обсъжда и съгласува от три министерства - на отбраната, транспорта и образованието. Положението се усложнява и от конкуренцията на Техническия университет - Варна, от постоянните полемики и дискусии за единен варненски държавен университет. И ако в наложените ударни темпове на реформата - и в армията, и в образованието - някой администратор се прости със здравия си разум и зачеркне с лека ръка граденото повече от един век, ще загубим пазарната ниша за обучение и износ на офицери за търговския флот и перспективите за реализация на тези кадри.
Кой от вузовете ще се окаже сред претопените, кой и под каква форма ще оцелее с името и имуществото си? Тези въпроси тревожат не само морските капитани, но и хората от всички крайбрежни градове, цялата морска общественост.
Продължаващата реформа в армията, или т.нар. "План 2004", възприема модел за военно образование (засега непроменен), който предвижда специалистите за ВМС да се подготвят в граждански висши учебни заведения. След това за 9 до 12 месеца те трябва да бъдат обучени за военни моряци в т.нар. центрове за обучение, в какъвто би трябвало да се превърне и ВВМУ. Това ще бъдат центрове не за висше образование, а за военна подготовка, поверени на офицери с невисок ранг и цивилни лица, с щат не повече от 150 души. Началникът на училището не скри, че този модел е бил наложен силово, но с промяната в ръководството на военното министерство започва да се появява нов повей.
Вторият модел за развитие на ВВМУ е превръщането му във факултет на великотърновското военно училище - с пълен 4-годишен срок на обучение в професионалната и военната област. През април ще се правят промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и тогава ще стане ясно кой от моделите ще бъде приет.
Проблемът с кадрите за търговския флот е също от критично значение. Много трудно ми бе да убедя ГЩ, че тези младежи трябва да се обучават при нас, но все пак бяха убедени, коментира кап. I ранг Йорданов. Още по-сложна е обстановката с конкуренцията във Варна, Техническият университет дърпа чергата към себе си (поканеният на срещата негов представител не се отзова!), защото реализацията на инженерните кадри е много несигурна, бройките там ще бъдат намалени, а всички вузове са заинтересувани да имат студенти за обучение. Положението с държавната поръчка е същото както всяка година, не скри началникът на ВВМУ, а освен заинтересуваните страни пречи и липсата на взаимодействие на трите споменати министерства. Положението е още по-критично, защото продължава реформата в армията, а това означава съкращения на хора, разпадане на потенциала на училището и отрязване на корена му.
Налаганата бърза реформа в системата за гражданското образование също крие рискове. Не е изключен силов експеримент - сливане на трите варненски вуза. Докато трите заинтересувани министерства не решат въпроса с ВВМУ, на интеграция с тях не можем да тръгнем, смята кап. I ранг Йорданов. В училището не са против интеграцията, имат и проект за преобразуването му, визиращ най-общо два основни факултета - по навигация и корабни машини и механизми. Не е излишно обаче към него да се тръгне с избистрена концепция и оптимизирана структура.
Нека прибавим и още нещо: човекът, който ще вземе решението за съдбата на ВВМУ и морското образование, ще направи важно политическо решение.
Той ще стане център на вниманието не само на целия град, но и на всички, свързани с морския поминък. Едва ли някой си представя, че сградата с шпила лесно може да бъде изместена от съзнанието на хората и подменена като символ. Ако някой започне да практикува същата дейност някъде другаде, започвайки от нулата или преписвайки познати концепции, това не означава, че нещата ще са както преди. От загубата на традиция, потенциал и качество ще пострада цялата страна. А политиците ще берат плодовете на решенията си. Ненапразно миналата година въпросът за варненското морско училище стигна и до процедурата за парламентарен контрол. Тогава министър-председателят ни увери, че то ще се съхрани. В морските среди са убедени, че това обещание трябва да му бъде припомнено и с проблема на училището трябва да се ангажира именно той - главата на изпълнителната власт.
Дошъл е и първият отзив на писмото на БАМК до държавните институции - от президентството, в което е изразен ангажимент да се сезират за отговор и становище трите заинтересувани министерства. Не са излишни и по-нататъшните усилия - има пилотска асоциация, клуб на механика, асоциация на завършилите ВВМУ и др. неправителствени организации от морския бранш. Всички техни членове би трябвало да милеят за училището, където са станали моряци. Няма защо да се лъжем, че реформата е тежка, сроковете за присъединяване към НАТО са ударни, а изискванията на Европейския съюз - строги. И всички действия гонят големи цели, в които само реакцията отдолу може да предотврати прибързаните драстични решения.
Приказните деви на морето
"Всичко, което с гибел заплашва, необяснимо в сърцето на смъртния наслада поражда! "-А. С. Пушкин
Легендите за русалките - романтични или тъжни, страховити или съблазнителни, векове наред вълнуват човешкото въображение
Във всички времена хората са обичали тайните и загадките и са били подвластни на страстта да ги развенчават. И понеже сме "Морски вестник", а този му брой е първият за март (единствения женски месец в годината), заслужава си храбро да надникнем в тайната, която от хилядолетия свързва в едно жената и морето - русалката - онова очарователно създание от морските дълбини, което в лице и тяло съперничи на най-красивите земни жени, но вместо нозе има (извинете за прозаичния израз) опашка... Древният произход на това прекрасно създание не може да бъде поставян под съмнение. Например върху финикийските монети (краят на III и началото на II хилядолетие пр. Хр.) богинята на морето Атаргате била изобразявана именно като русалка. А финикийците били едни от най-изкусните моряци на древността и добре познавали морските тайни... В Гърция морето е навсякъде и за да не им е скучно в него, елините населили морските дълбини и крайбрежията си със сирените - деви с рибешки перки (или с птичи крака), които омайвали с вълшебните си гласове мореплавателите и след като се насители на мъжките им ласки, ги погубвали. Не останали назад и римляните. Верни на вкуса си за сладостите в живота, те решили, че леконравна девойка е съблазнила Тритон, сина на владетеля на морето Нептун, и от тази греховна любов се родило прекрасно потомство - русалката. После дошло времето на Великите географски открития и Христофор Колумб също открил русалките. Понеже вече сме писали за тази мистерия (вж. МВ, бр. 24 '95), няма да я преразказваме отново, но нека да поразсъждаваме. Великият генуезец отдавна бил наясно с опасностите и изненадите, които дебнат в океана. Едва ли ще е получил халюцинации, та някакъв делфин или (прости ни, Господи) морска крава да са му се привидели като прекрасна опашата плувкиня. При това видението е регистрирано в дневника на плаването, а Колумб, дори и да е водил двойно счетоводство за проплаваните мили, нямал слабост към романтичните упражнения върху белия лист. Сто и двайсет години след него друг голям мореплавател - Хенри Хъдсън, също заболял от "русалковата" болест. И ако за Колумб все пак можем да допуснем, че лазурът на Атлантика му е изиграл лоша шега, същото едва ли може да се каже за Хъдсън. Нали той е плавал в арктическите води, където (доколкото сме чували) последното нещо, за което морякът би си помислил, е за жена, при това плуваща в ледените води. Бъррр... При това Хъдсън пише, че тази "плувкиня" имала опашка като на скумрия! Е, точно това едва ли звучи романтично. И като се замисли човек, дали пък именно от това описание не тръгва прословутият нежен израз, с който векове вече мъжете се обръщат към нежните си половинки: "Съсухрила си се като скумрия! " Или другият - когато след тежки бизнесдела се върнат вкъщи и ревнат от прага: "Скумрийо такава, още ли не си ми направила салатата! " Кой знае, неведоми са изворите на мъжката галантност... А сега да погледнем на въпроса от друга страна. Сигурно няма човек, който да не знае прекрасната приказка на Ханс Кристиан Андерсен "Малката русалка" - приказката за жертвоготовната любов на малката морска царкиня към датския принц: Отначало малката русалка дори се зарадва, че принцът отива при нея на дъното. Ала тя си припомни веднага, че хората не могат да живеят във водата и че той ще стигне мъртъв пред палата на баща й. Не, той не биваше да умре! И тя заплува между дъските и дърветата, като забрави, че те могат да я смажат. Русалката ту се гмуркаше надолу, ту се издигаше отново над вълните, докато най-сетне стигна до давещия се човек, който не можеше повече да се държи над водата. Обгърна го с ръце, издигна го над водата и се остави на вълните да я носят с него където си искат... В основата на тази приказка стои съобщение от 1403 г. за необикновено същество, полужена-полуриба, изхвърлено от прибоя на морския бряг. Андерсен написал безсмъртната си приказка, а датчаните толкова много повярвали в нея, че претворили легендата в изящна скулптура, която поставили на морския вход на своята столица.
Може да се каже, че за средновековния човек срещите с русалки съвсем не били изключително явление. В VI век например, на остров Йон, при шотландското крайбрежие, имало мъжки манастир. Обитателите му не трябвало да си позволяват никакви човешки радости, но случайно узнали, че младият им брат Джон е посещаван от време на време от особа от женски пол. Е, ако това била само жена, братята монаси можели да го отминат без особени угризения - в края на краищата и монасите не са безгрешни. Направили засада, за да разберат коя е тайнствената посетителка, и с ужас установили, че тя не е жена, а русалка. Много дни и нощи прекарали братята в пост и молитва, дано Господ да вразуми грешника, и всевишният, изглежда, чул молбите им. Голяма била любовта на русалката към младия мъж, но тя не могла да надвие над морската си природа и неочаквано изчезнала завинаги в морските дълбини... Красиво, нали! И същевременно много, много тъжно... Но такива са повечето от легендите за русалките. И именно тази тъжовност, трагичната развръзка на любовта между човека-мъж и морската дева, във всички времена владеела въображението на най-чувствителните индивиди от мъжката част на човечеството - поетите. Легенди за русалките са претворили в литературни творби французинът Де ла Мот Фуке ("Ундина"), англичаните Уолтър Скот ("Невестата на Ламермур"), Алфред Тенисън ("Морската фея"), германците Лебен Айхендорф, Алоиз Щрайбер и още много други. А Хайнрих Хайне през 1826 г. създал един от най-прекрасните образи на русалката в световната литература: Там горе седи непозната девойка - една на света; сияе във накити златни и вчесва косите си тя.
От злато е нейният гребен и песен тя пее на глас; напевът й чуден, вълшебен разлива нечувана власт.
Във малката лодка лодкарят покъртен отпуска весла; той гледа нагоре, немари опасната стръмна скала.
Лодкаря, безумно унесен, поглъщат вълните накрай - към гибел със своята песен го тласна сама Лорелай.
Това е поетичният образ на древна германска легенда за нимфата Лорелай: В прастари времена, във вечерния час и при светлината на луната, на скалата Лур-лай се появявяла девойка, която пеела с толкова прелестен глас, че пленявала всички, които я чували. Мнозина, които плавали наблизо, се разбивали о камъните или загивали във водовъртежа, тъй като преставали да наблюдават накъде плава съдът и небесният глас на певицата-вълшебница сякаш ги изтръгвал от живота... Не ви ли напомня всичко това за Одисей и сирените, за Андерсеновата русалка и нейния принц, за младия монах и тайнствената му посетителка... Но има и още: А.С. Пушкин през 1832 г. също претворява мита за жената риба в прекрасна поема. По сюжета на неговата "Русалка" сънародникът му Даргомижски създава опера (1855 г.), която и до днес не слиза от афишите на световните музикални сцени. Антонин Дворжак със своята "Русалка" (1900 г.), бележи върха на чешкото музикално изкуство. Същия сюжет разработват Е.Т. А. Хофман, Пьотър Чайковски и т.н. Защо ли?
Ако е лесно да разберем поетите, композиторите, впечатлени от красивата легенда, още по-лесно е да разберем моряците, тези, които първи и може би единствени са "видели русалките".
Морякът поначало е поет. Е, не съвсем като истинските, големите поети, но макар и мъничко - поет, по душа. И какво става с тази поетична душа, когато тръгне на дълго плаване. Когато будува на вахта в звездните нощи или отмаря след непосилната борба с морската стихия? Много просто - морякът започва да мечтае. Но за кого или по-точно за какво? Любимата е далеч, на брега, а реалността е въплътена в засукания или прогизнал от морската влага мустак на боцмана. В тежкото, понякога непосилно корабно ежедневие грях ли е човек да помечтае за една красива спътница.
В наши дни няма регистрирани сведения за срещи с русалки. Макар този факт да подсилва позицията на невярващите в съществуването на девите на морето, нека поразсъждаваме върху някои от възможните причини. Конструкцията на съвременните кораби например е коренно различна от тази на някогашните ветроходи. Те са били безопасни, защото ги е движела силата на вятъра, а нашите левиатани с чудовищните си гребни винтове са смъртно опасни за всичко живо, което срещнат по пътя си. Колкото и да е безгранично женското любопитство, русалките все пак разбират каква смъртна опасност ги грози при всеки флирт със стоманените ни чудовища. На второ място, да не забравяме, че русалките обитават морските дълбини, но предпочитат крайбрежните води или поне там най-често са били срещани в миналото, докато съвременните кораби браздят океанските простори, а крайбрежието е пренаселено от нахални туристи. И трето, може би най-важното - съвременният човек, с неговата екологична безпросветност, вече унищожи много от видовете морски обитатели. Например днес наред с въпроса: "Къде е изчезнала древната Атлантида? ", се питаме: "А къде изчезна атлантическата (и черноморската също) скумрия? " А нали Хъдсън, спомняте си, беше казал, че русалката имала опашка като на скумрия... Но да съхраним мъничко оптимизъм. Може би все още някъде там, в морските дълбини, живее тя (и дано да не е само една) - прекрасната дева със златни коси и сребриста рибешка опашка. И че тя ще се появи, когато най-малко я очакваме. Още повече че и преди, в миналото, се е появявала, да кажем, веднъж на столетие. А нашият век все още не е завършил, нали!
Макар и здраво привързан към мачтата на кораба си, Одисей едва устоял на съблазнителните сирени от острова на Калипсо.
За омайните песни на морските нимфи мечтаели и древноримските мореплаватели, но срещите с девите на морето нерядко завършвали трагично и за двете страни.
Андерсеновата приказка за малката русалка, претворена в изящната скулптура на входа на пристанището в Копенхаген.
Разследват "Академик"
Българската академия на науките започна собствено разследване по случая с кораб "Академик". Експерти проверяват документацията по сключената сделка за ремонт на плавателния съд в истанбулското пристанище Тузла, както и по наемането на екипажа. Ако се окаже, че в ръководството на Института по океанология има виновни длъжностни лица, те ще бъдат наказани, съобщи председателят на БАН академик Юхновски. Междувременно стана известно, че веднага след завръщането на "Академик" във Варна готвачът на кораба Ангел Ангелов бил уволнен. Той бе човекът, който пръв сигнализира от Истанбул за нередности около сделката за ремонта на кораба. Мотиви за уволнението му не са посочени, но се предполага, че това е санкция заради мобилната връзка, която той поддържаше с варненските медии.
Статия за Бургас в парижко издание
Под това заглавие в. "Черноморски фар" - Бургас, съобщава, че в декемврийската си книжка сп. "Revue periodique", издание на Френско-българския институт, е публикувало статия от доктора на историческите науки Иван Карайотов. Тя носи заглавие "Вечното пристанище: Бургас - старинно име на модерен град".
Статията е посветена на най-старата история на Бургас и на френските извори, които говорят за Бургас през ХVIII и ХIХ век. Споменават се французи, чиято дейност е свързана с построяването на бургаското пристанище и летището. Декемврийската книжка на списанието е илюстрирана със снимки на бургаски архитектурни паметници - църквата "Св. св. Кирил и Методий", сградата на жп гарата и хотел "България", които допринасят читателят да усети по-добре специфичната бургаска атмосфера.
Докторът на историческите науки Иван Карайотов е известен наш археолог, директор на Археологическия музей в Бургас, автор на книги, студии и други научни публикации за древното и по-близко минало на Южното Черноморие. Много от тях са преведени на чужди езици. Активен сътрудник е на "Морски вестник" от самото му създаване. На 2 март т.г. в Археологическия музей в Бургас бе премиерата на подготвената под негово ръководство от авторски колектив книга "Бургас - вечното пристанище". Тя ще бъде представена на читателите на "Морски вестник" в един от следващите броеве.
Така оцеляваше флотът
Александър Стамболийски става вносител на законопроект за военните моряци - миночистачи
Преди осем десетилетия на мрачния български политически небосклон изгрява оранжевата звезда на земеделския водач Александър Стамболийски (1879 - 1923 г.). След като слага подписа си под унизителния за страната ни Ньойски мирен договор (27 ноември 1919 г.), той оглавява няколко правителства и до преврата на 9 юни 1923 г., когато е зверски убит, свързва изцяло живота си със съдбините на България в тези тежки за нея времена. По този начин преплита и биографията си с историята на ликвидирания от договора български военен флот.
До началото на Балканската война Стамболийски си спечелва името на последователен противник на идеята за съществуването на наш военен флот както на Дунава, така и на Черно море. Тези свои убеждения той запазва вероятно и след сключването на Ньойския договор. Във в. "Варненско ехо" от 26 август 1920 г. четем следното негово изявление пред журналисти: "Бях в Евксиноград на доклад при Н.В. Царя. Решихме въпроса за нашата флотилия, каквато по договора не можем да имаме, пък и в миналото нуждата от нея се отричаше" (подч. от мен - А.Л.). Скоро обаче той ще защитава друго становище.
Изследователи на военноморската ни история посочват, че активното следвоенно миночистене на крайбрежните ни фарватери започва през лятото на 1922 г. На практика обаче тази дейност почти не прекъсва преди и след подписването на Ньойския договор. Възпитаникът на Морското машинно училище Манол С. Кацаров (випуск 1917 - 1923 г.) пише в своите спомени, озаглавени "На трал в 1919 г.", за дейността на тралния дивизион с командир лейтенант Константин Скутунов (бъдещ адютант на цар Борис III). Малко известен е фактът, че това миночистене отначало се извършва съвместно с английски военни моряци. За целта към един от техните миночистачни катери привързват и вдигат във въздуха голям балон с кош, където има наблюдател за откриването на закотвените и плаващите мини на по-далечна дистанция. А на нашата флагманска моторна лодка - 1, носеща името "Капитан-лейтенант Минков", са командировани сигналчик и преводач. Английските катери са по-мореходни, но газят 3 метра, а нашите - само 1,7, което ги прави по-малко уязвими при преминаване над закотвените мини. Отначало самонадеяните англичани искат нашите миночистачи само да ги насочват към минните полета, но след като един от катерите им се взривява при натъкване на мина под нос Калиакра, те набързо напускат базата във Варна заедно с балона си.
Така задачата отново ляга върху плещите на българската миночистачна команда, тъй като освен другите тежки условия на Ньойския договор страната ни е длъжна да гарантира и безопасността на корабоплаването по нашето крайбрежие. В цитираните спомени се отбелязват и основателните опасения, изказвани от страна на част от личния състав, че участват в смъртно опасно дело, в което няма никакви гаранции за сигурност и оцеляване. Името на лодка - 1 красноречиво напомня за загиналите български миньори по време на войната. Всичко това довежда до сериозни трудности при набирането на матроси доброволци (Ньойският договор забранява наборния принцип при комплектуването на Българската армия) за екипажите на миночистачните лодки.
За да бъде изпълнен международният ангажимент на България, Александър Стамболийски - тогава премиер и министър на войната, внася за разглеждане в Народното събрание проект на Закон за плащане парично възнаграждение и едновременна държавна помощ на чиновете от Миночистачната команда от флота през време на чистене мините. Тази своя инициатива той осъществява непосредствено преди предприетата от него стодневна обиколка из Западна Европа с цел да смекчи отрицателното отношение на управляващите среди там към България като бивш съюзник на Германия и да се опита да привлече чужди инвестиции за съживяване на опустошеното от войните стопанство.
На 17 декември 1920 г. ХIХ обикновено Народно събрание гласува и приема закона, а на 2 февруари 1921 г. цар Борис III подписва Указ - 10 за неговото утвърждаване. Текстът на закона е кратък, но от голямо значение за успешното продължаване на миночистенето, тъй като дава сравнително голяма свобода на началника на флота при организирането му. Самият закон "влиза в сила от деня на започване на работа по миночистенето, което да се определи със заповед по флота". В таблицата, определяща паричните възнаграждения на различните чинове при унищожаване на мина, има забележка: "Щатът на командата да се определи със заповед по флота, в зависимост от работата при чистене на мините."
Законът дава привилегията на "чиновете от Миночистачната команда за всяка унищожена от тях мина да се плаща според чина им парично възнаграждение... независимо от получаваните от тях други възнаграждения по бюджета". Отделно се предвижда: "За всяка разоръжена и докарана в пристанището мина, на чиновете от Миночистачната команда да се плаща, според чина им, парично възнаграждение в двоен размер от размера, определен за всяка унищожена мина. " С това очевидно се стимулира увеличаването на скромния запас от мини на България, които остават единственото й пасивно средство за брегова отбрана.
Чл. 2 от закона предвижда в случай на смърт или при получена тежка телесна травма да се изплаща "едновременно държавна помощ... независимо от полагаемата им се по закона пенсия". Не е пропуснат и друг важен момент от стимулирането: "На офицерите, офицерските кандидати, кондукторите и войниците-моряци от Миночистачната команда, когато се намират на откито море за чистене на мини в продължение на три и повече часа, да се плаща още и столови пари, като амбаркувани на миноносец, съгласно Положението за столовите пари на офицерите от флота, обявено с Указ - 39 от 1908 г. " По ирония на съдбата именно този документ е един от най-атакуваните в Народното събрание преди Балканската война лично от самия Стамболийски.
Законът е публикуван на цялата първа страница на "Държавен вестник" (бр. 257/16 февруари 1921 г.) и това е още едно доказателство за приоритетното му значение в политиката на правителството на Стамболийски. Интересното е и това, че навсякъде в текста се говори за флот, който България, съгласно Ньойския договор, няма право да притежава. В стенографските дневници на Народното събрание законът е класифициран "По Министерството на войната", а резолюцията на цар Борис III в "Държавен вестник" е: "разпорежданията за туряне в действие на този закон възлагаме на Нашия министър на Войната". Указът е обнародван на 16 февруари 1921 г., а още в началото на декември 1920 г. Морската междусъюзническа контролна комисия в България издава документ, наречен "организация на Морската полиция". На 24 декември 1920 г. Министерският съвет под ръководството на Стамболийски взема решение за сформиране на морски полицейски органи. И все пак официалното начало на морската и речната търговска полицейска служба е положено чак на 1 април 1921 г. А дотогава и цар Борис III, и Александър Стамболийски, които до болка познават клаузите на "мирния" договор, вероятно неслучайно са поставили своите подписи под документ, където се говори за бойна задача в мирно време, изпълнявана от подразделение на българския военен флот.
Тази публикация няма за цел нито да фаворизира цитирания закон, нито да преувеличава ролята на Александър Стамболийски за оцеляването на част от военния ни флот след Ньойския договор. Нещата с миночистенето съвсем не потръгват така лесно, дори при наличието на законово финансово стимулиране на участниците в него. Съществуването обаче на този закон допълва мозайката от факти, характеризиращи един сложен и труден етап от съществуването на нашите ВМС и положителното отношение на българските държавници по това време към идеята за оцеляването на този вид въоръжени сили, а по-късно и за тяхното развитие. Не би било зле днешните ни управници да знаят за това.
Александър Стамболийски на площад "Сан Марко" във Венеция, 1920 г. Лейтенант Александър Манолов (в средата, с бяла тужурка и бинокъл) заедно с чуждестранен офицер наблюдател (вдясно, също с бинокъл) на носа на наша миночистачна лодка по време на преход към района за миночистене - 19 юли 1918 г. Миночистачната команда по време на почивка в залива под нос Калиакра.
Български и чуждестранни офицери наблюдават миночистенето по нашите крайбрежни фарватери.
Ще има ли Международна черноморска комисия?
Неправителствените екологични организации от черноморските държави се стремят да прокарат идеята за създаването на Международна черноморска комисия на междуправителствено ниво. Това е едно от важните условия за финансиране на проектите по Черноморската екологична програма BSEP от Световната банка и GEF. Още се обсъждат протоколи за създаването на комисията, но засега разногласията между Турция и Русия са основната пречка пред регистрирането й. Поредната среща по обсъждането на модела на комисията е насрочена за 27 и 28 април т.г.
За следващите пет години BSEP подготвя сериозен регионален проект, ориентиран към намаляване на органичното замърсяване на Черно море. Резултатите от едно голямо трансгранично изследване са показали, че основен проблем за морето е т.нар. еутрофикация - явление, свързано с пренасищане на водата с органични вещества. Проектът за намаляване на органичното натоварване на Черно море е ориентиран в три посоки - опазване и възстановяване на влажните зони, които играят ролята на регулатори на органичните вещества; пречистването на отпадните води от селищата, от които също постъпват органични вещества; промяна на земеделските практики, свързани с развитието на биологичните методи като използването на органични торове, изграждането на буферни зони при реките и др. Една от целите на проекта е да привлече вниманието на обществеността, да популяризира екологосъобразните практики, разработването и внедряването на нови технологии за биологично пречистване на отпадните води.
Регионалният офис на Международната черноморска мрежа на неправителствените организации във Варна е получил предложение да организира разработването на проекти по трите основни насоки на програмата. В нейните рамки до месец май трябва да бъдат усвоени 70 млн. долара.
125 години от смъртта на Матей Преображенски
Изобретателят отец Матей
1 март 1875 г. В търновското село Ново село умира Отец Матей Преображенски, наречен Миткалото (46-годишен) - народен будител и сподвижник на Васил Левски.
Отчематеевата склонност към техниката става известна в историческата литература през 1912 г . : "Като бил в Света гора, проявил голяма наклонност към ръчната работа, а от прочита на някои книги се отдал от душа на механиката. Със спечелените в манастира няколко хиляди гроша намислил да строи на Бяло море някаква воденица, която "сама да се върти". Най-ревностните съвременни изследвачи на техническото му творчество - Младен Цонев (1973 г.) и Илия Пехливанов (1981 г.), публикуват ценни сведения за усилията на Отец Матей да създаде вечен двигател, да конструира пушка с 11 или 12 дървени цеви, да изработи ръчни водни помпи и слънчев часовник от дърво. До наши дни е съхранен само направеният през 1870 г. по негов модел вечен календар, предназначен за бързо и точно определяне на християнските празници.
Първата среща на Отец Матей с морето става през лятото на 1851 г., когато отива в Атон (Света гора). Там престоява до 1852 г. и по това време усърдно изучава книгите в манастирските библиотеки. През 1853 г. посещава Варна и Тулча. Между 1856 и 1861 г. пребивава за втори път в Света гора, после бяга с лодка до остров Тасос, посещава Константинопол, откъдето пътува за Йерусалим, а оттам - с параход до Русия.
Днес е изключително трудно да се установят достоверни факти за морската мелница на младия монах. Благодарение на И. Пехливанов (1981 г.) стана известно, че през 1930 г. писателят Светозар Димитров обикаля търновските села и от стари хора успява да събере неизвестни сведения за Отец Матей, включително и за техническите му увлечения. В архива на писателя е съхранен недовършеният роман за Миткалото под заглавие "Великият скитник" (около петдесет машинописни страници), половината от който е посветен на "самодвижещата се мелница" на Бяло море. Но ръкописът на С. Димитров не е публикуван и засега е невъзможно да се разбере каква част от него са податки от спомените на разпитаните информатори и доколко те са украсявани с художествена измислица.
Според С. Димитров Отец Матей строи морската мелница по време на първото си посещение в Хилендарския манастир: "1849 - 1858. Живее в Хилендар... Инцидент с двама гръцки монаси. Наказан в един скит на брега на Бяло море. Идеята за воденица, която да се движи от вълните или от приливите и отливите. В нея влага всичките си средства, получени от умиращия игумен - 8000 гроша. " И. Пехливанов смята, че тази морска мелница е построена при второто пътуване на Отец Матей до Света гора, т.е. през периода 1856 - 1861 г. Ако се вземат предвид неговите автобиографични бележки и някои допълнителни податки, по-голяма е вероятността Отчематеевата морска мелница да е майсторена около 1856 - 1859 г. От това следва, че Отец Матей е вероятно вторият български морски изобретател (след д-р П. Берон през 1850 г.).
Според И. Пехливанов (1981 г.), С. Димитров разказва в недовършения си роман, че в Света гора Отец Матей се запознал с някакъв дубровнишки монах, благодарение на който научил малко италиански и получил астрономическа книга, съдържаща нещо за приливите и отливите. Но по-нататък в ръкописа на романа е описано как при наблюдаване на огромната сила на морските вълни на Отец Матей му хрумва идеята да построи воденица на морския бряг, която да се движи от вълните. При това единствено С. Димитров описва конструкцията й: "... някакви перчести колела и лостове, два басейна, в които идва вода от морето, улеи някакви" (подчертано от мен - И.А.). Достоверността на податката за вида на използвания енергиен източник - приливи и отливи или морски вълни - не е изяснена. Анализът на развитието на тези направления на океанската енергетика в света дава обаче възможност и за най-обща морскоисторическа оценка.
Още през ХI в. в Англия и Франция се строят мелници, задвижвани с приливно-отливна енергия, през ХVI в. те се появяват в Русия, през ХVII в. - в Нидерландия, през ХVII - ХIХ в. - в Суринам (Южна Америка). През 1737 г. във Франция за пръв път в света е публикуван проект за двубасейнова конструкция на приливна мелница. Идеята за оползотворяване на енергията на морските вълни възниква обаче едва през 1799 г., когато във Франция е издаден първият патент за вълново устройство. Първата работоспособна конструкция в областта на вълновата енергетика се появява чак в края на ХIХ в., а работата по създаване на концентратори на вълнова енергия, включително двубасейнов тип, започва през ХХ в.
Едва ли италианската астрономическа книга, за която съобщава С. Димитров, е съдържала някакви сведения за историята на океанската енергетика. По лесно обясними причини те се появяват в чуждестранната литература чак през последните трийсетина години на ХХ в. В този смисъл Отец Матей положително сам стига до идеята да използва енергията на морето и при това прави опит да я осъществи в реална конструкция. Като се има предвид, че на беломорското крайбрежие приливите и отливите не са така впечатляващи, както на атлантическото крайбрежие, по-вероятна е версията за използването на морските вълни. Това обаче означава, че в средата на ХIХ в. младият български монах прави най-ранния известен досега в световната литература опит за построяване на съоръжение, което да използва енергията на морските вълни. В този смисъл на самобитния изобретател Отец Матей Преображенски трябва да се отреди достойно място не само в българската морска история, но и в историята на океанската енергетика в света.
15 млн. долара за морските свлачища
Досега Европейската инвестиционна банка е отпуснала 25 млн. долара за финансиране на програмата за борба със свлачищата в България. По същата програма за тази и следващата година са предвидени общо 30 млн. долара. Смята се, че те ще бъдат достатъчни за овладяване на най-големите свлачищни процеси у нас. В края на 1999 г. бе проведен търгът за укрепване на свлачищата при с. Ахелой и при кв. Сарафово в Бургас. Укрепителните работи трябва да приключат съответно до 30 ноември и 30 декември т.г.
Определени са крайните срокове за приключване на работите по останалите големи свлачища на Черноморието. До 30 декември 2001 г. трябва да се приключи с ликвидирането на свлачището "Кабакум" под почивната станция "Чайка" край Варна. 30 юли 2001 г. е крайният срок за укрепителните работи на свлачището при пречиствателната станция "Златни пясъци". Укрепването на свлачището при курорта Слънчев ден заедно с възстановяване на пътя Варна - Златни пясъци трябва да завърши до 30 август 2001 г., а ремонтът на пътя Златни пясъци - Балчик - до 30 ноември т.г. След приключването на укрепителните и възстановителни работи по тези обекти ще бъде възстановен и панорамният път от Варна до Албена. По Южното Черноморие в момента най-усилено се работи по укрепването на северния бряг на Несебър (новия град), като срокът за приключване на дейността е краят на 2001 г. "Европейска култура - 2000"
В белгийската столица Брюксел започнаха културните тържества, с които Европа ще отбележи края на второто хилядолетие. Брюксел е една от деветте културни столици на Европа за тази година. Обикновено ЮНЕСКО определя по един град, който да бъде културна столица на Стария континент за годината, но изключителното събитие - Милениума, наруши традицията и в 2000-та година Европа ще има освен Брюксел още осем културни столици (за тях вж. МВ, бр. 1(121) '2000). Централно събитие на тържествата в Брюксел ще бъде Международният музикален фестивал, но се предвиждат и много съпътстващи прояви като фестивал на старите фламандски изкуства, изложби на прочути фламандски художници и др. Белгийската столица напълно заслужава високата чест да бъде от градовете-домакини на европейската култура през последната година на хилядолетието. Градът е възникнал през VIII - Х век, но историческото му развитие започва през ХV век, когато става седалище на бургундските херцози, а след това и на наместника на Хабсбургите. От 1830 г. е столица на Белгия. Плавателният канал Брюксел - Шарлероа го свързва с централните промишлени райони на страната, а каналът Брюксел - Рюпел - с река Шелда и Северно море. Брюксел е важен културен център не само на Белгия. Има университет от 1834 г., Географски институт, Академия на науките и изкуствата, забележителни архитектурни паметници като храмът на св. Гудуля, строен ХIII - ХV век, сградата на брюкселското кметство - от ХV век, кралският дворец - ХVII - ХХ век, Съдебната палата и др. Една от големите забележителности на Брюксел е Кралският музей за изобразителни изкуства, който се гордее с картини на прочути стари майстори, като Брьогел Стария (1525 - 1565), Рубенс (1577 - 1640), Ван Дайк (1599 - 1641) и други известни белгийски живописци.
