Време за инвестиции
Сега е моментът за купуване на корабни компании, изтъква се в доклада на известния Институт за корабни анализи в Гьотеборг. Този положителен съвет за инвестиции е част от окончателния доклад за пазара в корабоплаването за първата половина на 1999 г. Той се основава на убеждението, че първото десетилетие на ХХI век може да е особено благоприятно за корабната индустрия, при положение че играчите избягват краткосрочния подход и игрите с активи, а се насочат към компетентни решения.
Тенденцията към съюзи и консолидиране вероятно ще доведе до икономии от мащабите, като подобри приходите без съответстващи отрицателни влияния върху разходите.
Според изследването времето е подходящо за добри сделки втора ръка, особено за танкери VLCC и за контейнеровози. Възможни са разочарования при тези, които са поръчали спекулативно нови кораби.
Въпреки всичко институтът предвижда цялостно подобрение на навлата във всички сектори до края на 2001 г. С времето това ще оформи началото на нов цикъл на растеж, свързан с по-усилено бракуване, по-добър баланс на тонажа и постепенно повишение на цените на новото строителство докъм 2005 г. Финансовата политика в световен мащаб очертава стремеж към задържане както на инфлацията, така и на лихвените проценти. Засилената глобална конкуренция би срутила всяко едностранно повишение на цените, дори при тенденцията на информационните технологии да намаляват капиталовите разходи. Тези фактори ще продължат да потискат реалните стойности на лихвените проценти в индустриалния свят.
Без натиск от инфлацията навлата през следващото десетилетие ще останат близки до средните статистически стойности от изминалите десет години. Вероятно няма да има увеличение на разходите при производството на корабите и при оперативната им дейност.
Междувременно се очаква промяна в направленията на доставките на стоки и суровини с удължаване на транспортните маршрути. В същото време на преден план ще излязат пазарни ниши като кратки превози по море, интермодални превози и логистични решения.
Според авторите на доклада това ще помогне да бъдат отстранени спекулативните играчи в бизнеса, ще намалеят и необоснованите поръчки за ново строителство. Корабособствениците ще се разделят по-лесно със стария си тонаж, докато цикълът още е в процес на оформяне.
Същите изводи се правят и за корабостроенето, където не се очакват промени в цените на новото строителство през тази година. Заводите обаче ще усетят подобрение и увеличаване броя на поръчките до 2003 г. Наред с по-високата заетост в корабостроенето това ще доведе до възстановяване на пазарното равновесие и 20 - 30-процентов ръст на цените на новото строителство в перспектива от две до четири години.
Дело с особена политическа и морална значимост
На въпросите на "Морски вестник" за хода на делото на моряците кредитори на "Океански риболов" отговори г-н Пламен Симов, генерален секретар на Моряшкия синдикат
МВ: На какъв етап е развитието на делото по иска на моряците от "Океански риболов" за неизплатеното им възнаграждение, заведен срещу българската държава в Страсбург?
- Ние имахме възможност да приключим с доказателствената част относно безусловната вина и отговорност на държавата още преди шест месеца и да очакваме насрочване на дата на първото съдебно заседание. Но междувременно синдикът и длъжникът - принципалът - Министерството на промишлеността, извършиха нови престъпления срещу кредиторите. Документирахме умишления фалит на дружеството, укриване на приходи от кредиторите в чужди сметки, разпродажби без легитимен търг в тяхна вреда и пълен отказ да се признае действието на закона, нотариално заверена цесия, с което се отнемат граждански и човешки права. Изчерпахме и всички вътрешноправни средства - отнемането на правата е резултат от умишлено бездействие на правозащитната система, което определя категорично компетентността на съда в Страсбург да разгледа и реши делото.
Изброените горни престъпления срещу гражданите кредитори и действащото данъчно законодателство, резултативно свързани с присвоявания на държавно имущество в особено големи размери, се считат в Европа и САЩ за най-тежки след умишленото убийство. В този смисъл предстоящото дело има особена политическа и морална значимост за предстоящите преговори за присъединяване в ЕС, защото документите сочат пряка отговорност на г-н Божков, определен от правителството за главен преговарящ. Ние заедно с КТ "Подкрепа" ще изискаме експертен анализ на доказателствата от специалисти на Европейската комисия още преди първото съдебно заседание. В Брюксел трябва да знаят кой е главният преговарящ и каква е за него стойността на вътрешното законодателство и европейските изисквания за защита на кредиторите. Допустимо ли е да се назначи за главен преговарящ лице, срещу което са отправени конкретни документи и факти, без провеждане на обективно и прецизно следствие от компетентните органи, сезирани своевременно?
Изводите за функциите и ролята на главния прокурор по обезпечената безнаказаност на г-н Божков до настоящия момент следва да бъдат установени както от съда в Страсбург, така и от органа, който ще ни присъединява към Европа - Европейската комисия!
Разследването на финансовата дейност на Хелмут Кол - една световна политическа фигура - доказва, че Европа не е склонна на компромиси относно корупцията на управляващите в самия ЕС, а какво остава на случайните политически джуджета от Източна Европа?
МВ: Какви са вашите предвиждания за възможния изход от конфликта?
- Първоначалното становище и изводи още при представянето на документите в Страсбург по пр. N PL 14989 от 30.11.1998 г. беше извършено от експертна група от 7 адвокати, ръководена от нашия юридически съветник г-н Веселин Николов. Всички подписали заключението юристи са с 20-годишен стаж като адвокати.
След това материалите бяха изследвани от г-жа Дасен, адвокат към Държавния съвет и Върховния касационен съд на Франция, която е наш адвокат по делото в Страсбург. Изводите на нашия адвокатски екип са потвърдени от нея категорично.
Поради новите обстоятелства на документирания умишлен фалит на "Океански риболов", допуснат с бездействието на прокуратурата, по предложение на Ай Ти Еф - Международната транспортна федерация в Лондон, към делото се включва и международната адвокатска асоциация КЛИФОРД, която само в германския си клон обединява 2500 адвокати, специализирани в този тип граждански дела.
За съмнения или колебания, че ще спечелим делото в Страсбург, няма място.
МВ: Установена ли е връзка от страна на синдиката с новия министър на промишлеността П. Жотев, който отговаря за "Океански риболов"? Възможно ли е да бъде постигнато извънсъдебно споразумение? Очертава ли се някакъв конфликт?
- Ако говорим за конфликт, то той е чисто вътрешен и няма отношение към съществото на делото в Страсбург. Европейският съд се произнася по представените доказателства, които вече са предостатъчни за осъдителна присъда!
Що се отнася до нанесените вреди на държавата и данъкоплатците след тази присъда, търсенето на наказателна отговорост от виновните държавни чиновници е работа отново на прокуратурата. Тя не може вечно да охранява интересите на отделни политически лица, защото ще се наложи да защитава себе си от бъдещия прецизен европейски контрол.
Съдопроизводството в Страсбург предвижда извънсъдебно споразумение между страните и ако то бъде постигнато, ние можем да оттеглим жалбата си.
Не желаем процес на всяка цена и последваща компрометация на България. С писмо от 4.01.2000 година аз предложих на вицепремиера и министър на икономиката г-н Петър Жотев започване на преговори за извънсъдебно споразумение. Целта ни е да бъдат анулирани престъпните сделки с "Рибно пристанище" и продажбата на хладилни кораби без легитимен търг на фирми на Петко Русинов, за да започнем постепенно възстановяване на рибарския отрасъл. Без това последно имущество всеки план или програма са нереални. Разграбването на "Океански риболов" остави безработни над 2000 бургаски моряци. За тях освен изплащането на остатъчния дълг с дължими лихви е от по-голямо значение възстановяването на работните места в риболова с гарантирани от синдиката - ИТФ, минимални месечни заплати от 1000 долара!
Решаването на този проблем е поставено и от правителството зависи дали ще съдим държавата в Страсбург или с отстраняване на престъпните последици от умишления фалит на "Океански риболов" ще започнем възстановяването му.
Искът ни е за милиони долари и след една осъдителна присъда гражданите данъкоплатци следва да търсят отговорност от правителството, а не от гладуващите моряшки семейства, които също са данъкоплатци!
Г-н Жотев декларира своята нетърпимост към корупцията и аз вярвам, че в най-кратък срок ще постигнем справедливо решение на този уникален случай на организирана стопанска престъпност!
Добър старт за новата година
КРЗ "Одесос" - Варна
Ръководството на варненския кораборемонтен завод КРЗ "Одесос" със задоволство отчита, че започва новата година много добре - с пълно натоварване на капацитетните възможности на предприятието. През месец януари в завода са били ремонтирани общо седем кораба на компании от цял свят. Както вече информирахме, преди две седмици до Мангалия бе провлачен за докуване корабът "Sag Driver" (71 000 dwt), плаващ под американски флаг, собственост на компанията "Sabine Transportation", традиционен партньор на завода. Поради големите си размери корабът не можеше да бъде докуван в камерата на КРЗ "Одесос", затова бе организирано провлачването му до румънския завод. "Sag Driver" не можеше да стигне дотам на собствен ход поради неизправност на главния двигател, затова беше провлачен от спасителния кораб "Перун" и влекача "Мизар" под ръководството на дирекция "Морска администрация" - Варна, сподели директорът по търговските въпроси на завода Димитър Тодоров. След доковия ремонт в Мангалия корабът ще се върне за ходови изпитания във Варна.
Танкерът "Sea Princess" (37 000 dwt), който бе първият американски кораб, ремонтиран в КРЗ "Одесос" през 1995 г., бе отново в завода през януари т.г. До края на годината ще дойдат още три американски кораба на различни корабособственици. Вече завърши ремонтът на ро-ро кораба UND "Safet Bay" на турска компания, която има утвърдени връзки със завода. Приключи и работата по "Darya Devi" (28 000 dwt), собственост на "KC Maritime" - Хонконг. През януари бе извършен и гаранционен ремонт на холандския "Scheldediep" (4650 dwt). В момента тук на ремонт са "Jonas" (2729 grt) и "Liano" (29 999 dwt) на западноевропейски клиенти.
Ръководството на предприятието води усилени преговори за сключване на контракти с гръцки, турски и западноевропейски корабособственици, в това число и такива, с които заводът поддържа традиционни партньорски контакти.
Званието "адмирал" в България?
Морския историк д-р Владимир Павлов изтъква, че в началото на 1897 г. е утвърдена нова таблица за заплатите на флотските офицери и в нея за пръв път в българската военноморска история се предвиждало званието "адмирал". Това звание се появява обаче официално у нас поне пет години по-рано.
На 3 декември 1891 г. VI Обикновено Народно събрание приема Закона за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество. Той съдържа няколко податки за флотската история. Член 74 на този закон урежда офицерските чинове в българската войска, включително и във флота:
Силно впечатление прави фактът, че Флотилията и Морската част в Русе е много слабо засегната в закона - само в разпоредбите на чл. 9, 42 и 74. От друга страна, предвижда се вече адмиралско звание, докато далеч по-належащи въпроси на тогавашното устройство на флота не са уредени.
Из тарифите за товарни превози на Параходство БМФ
Варна - Иличевск - Варна(в едно направление)
Когато върховният арбитър по морско право беше папата
Как папа Александър VI раздели земното кълбо на две половини. Едната половина за Португалия, а другата за Испания... Годината 1492 била забележителна за равнопоставените испански величества Фердинанд и Изабела с две важни събития. Първо - Колумб открил Америка, макар че това станало известно в Испания едва на следващата година. И второ - на испанските крале се удало да подкупят с 50 хиляди дуката конклава (събранието на кардиналите за избор на нов папа) и да поставят на папския престол арагонеца Родриго Борхо, известен в Италия като Родриго Борджия. Родриго Борхо станал папа под името Александър VI.
Между двата двора - испанския и португалския, съществувало споразумение от 1479 г., съгласно което всички новооткрити земи на юг от правата, минаваща през Канарските острови в посока от запад на изток, ще бъдат за Португалия. Споразумението било потвърдено и с папска була от 1481 г. Испания по това време била заета с Реконкистата и нямала големи морски амбиции, дори в известен смисъл се отнасяла с безразличие към морските домогвания на съседката си. Португалските капитани обаче от няколко десетилетия, макар и бавно, но последователно напредвали по западния бряг на Африка и затова Португалия бързала да осигури завоеванията си със споразумение и папска була... Христофор Колумб се завърнал от първото си плаване през пролетта на 1493 г. с един-единствен кораб и по каприза на съдбата или на големия морски щорм първото европейско пристанище, в което попаднал, било Лисабон. Там великият генуезец бил принуден да разкаже на португалския крал Жуао II за своето плаване и открития. Колумб убеждавал краля, че новооткритите земи са далеч на север от разделителната права, която минавала през Канарските острови. Това, разбира се, не е вярно. Адмиралът или се е заблудил, или е твърдял така, понеже е имал предвид папската була от 1481 г. Крал Жуао II привидно повярвал на Колумб, но решил сам да провери. Не минало много време и испанските агенти в Лисабон докладвали в Мадрид, че португалският крал подготвя флотилия, която трябвало да отплава по пътя на адмирала, за да провери каква е истината. Испанският кралски двор решил на всяка цена да провали това начинание и да получи правото над тези земи за себе си. За това имало един-единствен легален начин - главата на католическата църква да признае изключителното право на Кастилия над новооткритите земи.
По съвета на Колумб била необходима нова була от папата. В нея хоризонталната разделяща права (от запад към изток), която преминавала през Канарските острови, трябвало да бъде заменена с вертикална разделяща линия, разсичаща океана на две половини според тогавашните географски разбирания. Новата разделителна линия минавала на 100 лиги (600 км) западно от Азорските острови и островите Зелени нос. Пространството на изток от тази линия заедно с всички новооткрити земи в него оставало за Португалия, а на запад от разделителната линия - за Испания. В края на май 1493 г. съставена от Фердинанд и Изабела инструкция била изпратена до посланика им в Рим, а само месец по-късно в апостолическата канцелария бил изработен текстът на новата папска була, която скрепил с подписа си Александър VI.
Срещата между представителите на Испания и Португалия въз основа на папската була се състояла в испанското градче Тордезиляс и в историята останало под името "Споразумението в Тордезиляс от 7 юни 1494 г.". По-късно по настояване на Жуао II разделителната линия била изместена още по на запад от Азорските острови и островите Зелени нос, общо на 370 лиги (2200 км), но с това португалският крал не спечелил нищо от Западна Индия, само дето разделителната права отрязала по-голямо парче от Бразилия и тази огромна територия останала португалска колония до 1822 година, когато се обявила за независима в резултат на освободително движение.
И така, с благословията на папа Александър VI светът или по-точно новооткритата част от него била разделена на две половини - западната за Испания, източната за Португалия. Другите западни и източни християнски държави, понеже нямали морски откривателски амбиции, били игнорирани от папата. Още повече че в испанския и в португалския кралски двор били любимите чеда на папата - инквизиторите. В Испания и Португалия инквизицията по това време работела като шевна машина. Всичко продължило мирно и тихо до завръщането на Магелановия кораб "Виктория" (воден от Елкано) от Молукските острови. Тогава започнал спор в чия половина лежат тези острови - в португалската или в испанската. Той се изострил до такава степен, че по едно време замирисало на война между двете държави. Първото разглеждане на този спор от делегациите на двете страни станало на моста на пограничната река Кая, а след това заседанията протичали един ден в Бадахос (Испания), а на следващия - в Елваш (Португалия). Двата града били гранични, от двете страни на река Кая. Това се правело, за да не бъде засегнат авторитетът на нито една от двете страни. Всеки ден каруци, в които запрягали мулета, превозвали огромната архива от единия град в другия.
Сред преговарящите можели да се видят като кралски емисари Хуан Себастиан де Елкано и синът на Христофор Колумб - Ернандо Колон. В инструкцията до тях испанският крал Карл V подчертавал, че вашата работа е до такава степен извънредно важна, че вие сте длъжни да обмисляте внимателно всяка дума в отговорите и винаги да отговаряте единодушно. В друга специална инструкция бил посочен редът, в който трябвало да сядат на заседанията пратениците на Карл V: Най-отпред лиценциант Акуня, лиценциант Педро Мануел, лиценциант Бариентос, дон Ернандо Колон, Симон де Алкасаба, брат Томас Дуран, Педро Рус де Вилегас, капитан Хуан Себастиан де Елкано, а след тях нашият адвокат, след него нашият прокурор и останалите лица, които по наша заповед са изпратени там, всеки съответно със своя ранг и пълномощия. Заповядвам ви строго да спазвате този ред, а лекарят Салая е длъжен да седи зад брата Томас Дуран. Изглежда, че брат Томас Дуран е бил доста стар, болнав и немощен, щом като лично кралят полагал грижи за него... Както би трябвало да се очаква, преговорите между двете делегации били бавни и уморителни и по нищо не личало, че ще завършат скоро. Ернандо Колон представил на комисията специален глобус, където била нанесена разделителната линия на 370 лиги западно от Азорските острови и островите Зелени нос, а Елкано представил картите от кораба "Виктория" и разпалено доказвал, че Молукските острови лежат източно от 180-ия меридиан, мерено от съответната разделителна линия, и следователно се намират в испанската половина на света.
Те доказвали, но не са прави нито от тогавашно, нито от сегашно гледище. Молукските острови лежат в португалската половина на света. Този деликатен въпрос бил решен през 1529 г., когато бил сключен т.нар. Сарагоски договор и Карл V отстъпил на португалския крал своите "права" над Молукските острови срещу 350 000 златни дуката... Папската була била отменена едва през 1777 година. До това време Испания и Португалия имали номинално право да претендират всяка за своята половина на света.
Римският папа Александър VI Борджия, на когото историческата съдба отредила да се превърне в арбитър на спора между Испания и Португалия за подялбата на новооткритите, подлежащи на покръстване земи. Подписаната от него в края на май 1493 г. папска була влязла в сила на 7 юни 1494 г. Португалският крал Жуао II никога не се примирил с папската була от 7 юни 1494 г. и непрекъснато настоявал за промяна на "Споразумението от Тордезиляс", както тя била известна тогава. Успял да издейства изместването на разделителната линия с 370 лиги (2200 км) на запад.
Сградата в малкото испанско градче Тордезиляс, където Испания и Португалия приели папската була за новата вертикална демаркационна линия на света, която минавала западно от Азорските острови и отменяла папската була от 1481 г. за хоризонталната разделителна линия, минаваща през Канарските острови.
Карта на Диего Рибера от 1592 г., представяща известните тогава части на света. В лявата страна на картата, западно от Азорските острови, е показана демаркационната линия, установена между Испания и Португалия по силата на Споразумението от Тордезиляс.
Магелановият проток. "Странно, фантастично навярно е било зрелището, когато четири кораба за пръв път в историята на човечеството бавно и безшумно са влезли в безмълвния и мрачен проток, където от памтивека не е прониквал човек", пише в книгата си "Подвигът на Магелан" писателят Стефан Цвайг. Дълъг около 570 км и минаващ между Южна Америка и остров Огнена земя, той открива пътя към Тихия океан.
100-тонният кораб "Виктория", единственият оцелял от Армадата на Фернандо Магелан. С него Хуан Себастиян де Елкано на 6 септември 1522 г. влязъл в устието на река Гуадалкивир, Испания, завършайки първото в историята на човечеството околосветско плаване, възобновило спора между Испания и Португалия за подялбата на света.
Малко известни български морски приноси
Морският учен д-р Петър Берон
Големият възрожденец написва 1700 страници за морето
Д-р Петър Берон е виден възрожденски учен енциклопедист, просветител, реформатор на учебното дело в България и щедър дарител. Роден е около 1800 г. в Котел. През 1831 г. завършва медицина с докторат в Мюнхен. От 1832 до 1841 г. е лекар в Крайова, Румъния. След това живее предимно в Париж, където изцяло се посвещава на научни занимания в областта на естествознанието. Създава натурфилософска система, изложена в осемтомното му съчинение "Панепистемия" ("Всенаука"). През 1924 г. съставя първия български учебник - "Буквар с различни поучения" ("Рибен буквар"), в който очертава принципите на светското образование. Умира в Крайова, удушен на 21 март 1871 г. от наемни убийци, изпратени вероятно от негови бивши търговски сътрудници.
Повечето българи свързват името на П. Берон само с изключителната му заслуга за модернизирането на българското образование, осъществено благодарение на написания от него първи светски учебник. Тази едностранчива представа за разностранното му дело се формира още по време на училищното образование, поддържа се упорито и в наши дни от именити историци. Тук-там като любопитен факт се отбелязват с няколко думи и една-две негови морски прояви, но връзката му с морското дело остава всъщност непозната.
Морска метеорология
Първото документирано сведение за пряка връзка на П. Берон с корабоплаването е още от 1823 г., когато посещава арменската конгрегация на мъхитаристите на остров Сен Лазар край Венеция. В протокола за това посещение е написано: "Днес по обяд със собствена лодка пристигна на острова... Пиетро Беронович... надвечер отплува за Венеция, карайки сам своята лодка" (подчертаното тук и до края - от мен - И.А.). В края на 1846 г. Петър Берон влиза в състава на 30 акционери от Крайова и Олтения, които основават първото румънско акционерно параходно дружество по Дунава. При това той е избран в тричленната комисия на акционерите, която трябва да проучи в Европа условията за доставка и експлоатация "на два кораба влекача със съответните плавателни съдове". Вероятно тъкмо за това посещава Лондон през февруари 1847 г. Метеорологичните му трудове са известни на библиографите и историците, но по правило те, както и повечето му работи имат твърде дълги заглавия. Поради това в библиографиите се описват само с пълните оригинални заглавия (без превод), а в научни публикации по правило - само съкратени заглавия. Преводите на дългите заглавия на Бероновите трудове се оказаха обаче пълни с морски изненади.
Най-показатален в това отношение е "Големият метеорологичен атлас". Той е издаден през 1860 г. заедно с "Обяснителни текстове" на френски език, съдържащи 408 страници. Дългото заглавие на обширните метеорологични обяснения завършва с френския текст "Ouvrage indispensable aux marins", сиреч "Съчинение, необходимо на моряците".
А тази грижа за моряците в областта на метеорологията започва още през 1846 г., когато П. Берон издава първия си метеорологичен труд - "Система на атмосферологията" (на френски език). В края на тази книга той дава указания да се доставят безплатни екземпляри от нея на три групи библиотеки. Във втората група авторът е посочил "библиотеките при адмиралтействата в Лондон, Париж, Виена, С. Петербург и Цариград поради интереса за корабоплаването..."
В началото на 1853 г. П. Берон издава в Атина само за два месеца три сравнително обемисти метеорологични труда (на гръцки език): "Обща климатология", "Атмосферология" и "Магнитология". Библиографите откриват това преди няколко десетилетия, но не успяват да изяснят защо така е бързал българският учен. А отговорът се крие може би във връзката между нещо морско в дългите заглавия и едно събитие от световната морска история. За краткост отбелязвам само част от заглавието на първата книга: "... законите за разпределението на дъждовете, ветровете и температурата и тяхното използване в корабоплаването, земеделието, медицината, геологията и пр. " Помислете само, че авторът е първокласен лекар с блестящ докторат и произхожда от народ, на който някои комплексирани историци и публицисти не се уморяват да натякват, че нямал морската слава на Англия, Испания и други велики морски държави. И тъкмо такъв човек поставя на първо място нуждите на корабоплаването, а след това - земеделието и медицината. Интересно защо? И защо ли е бързал в онези начални месеци на 1853 г.? Странно, но тъкмо тогава, през месец май, в Брюксел е проведена първата международна конференция на метеоролозите, в която участват представители на най-развитите морски държави.
Сравнителният анализ на метеорологичните му съчинения разкрива и друга изненада. Още през 1846 г. в "Система на атмосферологията" П. Берон изтъква, че метеорологията обхваща: специална метеорология, климатология, магнитология и потамология (учение за реките). В следващите си трудове той отново пише по въпроси на потамологията. Съвременната наука приема, че тя е дял от хидрологията, а терминът бил предложен от германския географ Албрехт Пенк през... 1898 г.) Ако не вярвате, отворете академичната "Българска енциклопедия А... Я" (изд. 1999 г.) на стр. 853.
Морска техника
Известно е как през 1850 г. П. Берон предлага на Англия своя противопожарна система. Достоверната информация за нея е разпиляна в десетина публикации от тогава до 1993 г., но популяризаторите ползват предимно източник от 1973 г., който според фантазията си доукрасяват. Всъщност П. Берон прави настойчиви постъпки пред Управлението на артилерията за флота и сухопътните войски в Уулуич и пред Пожарната бригада в Лондон. Съхранени са Бероновите описания на тази система на английски и френски език, датиращи от 1850 г. (Лондон), 1851 г. (Брюксел) и 1863 г. (Париж). Доказано е, че той предлага на английския флот противопожарната си система, но никой не обръща внимание, че един от елементите на системата му е използването на въглероден двуокис. Не открих отделна публикация за историята на неговото използване в противопожарната защита, но от различни източници установих следното: около 1866 г. е създаден първият пожарогасител, прилагащ въглероден двуокис, но не като противопожарно средство, а само за разпръскване на водата, т.е. към 1866 г. за гасене все още се използва водата; последното издание на германската енциклопедия "Брокхаус" твърди, че ръчните пожарогасители, които използват вече въглероден двуокис, а не вода, се появяват през последната третина на ХIХ в.; в корабоплаването използването на въглероден двуокис за гасене на пожари започва едва през 1914 г. Следователно, ако чуждестранните специалисти по история на противопожарна техника са направили задълбочени изследвания, излиза, че П. Берон е първият в света, който предлага въглеродния двуокис като химическо средство за гасене на пожари на суша и по море. За морската история е важно и виждането на П. Берон, че морските специалисти са най-подходящи за прилагането на неговата противопожарна система: "Аеростатичният закон, по който стават всички движения на въздуха и всички ветрове, е най-добре известен на моряците. Поради това директорите на пикопрофилактичния институт, който предлагаме да се създаде, ще трябва да бъдат избирани между офицерите на флотата".
През 1850 г. английските институции, пред които П. Берон настоява за своята противопожарна система, назначават последователно четири експертизи. При това не се правят само документални проучвания, а се провеждат и експерименти край Лондон. Заключенията на експертите са положителни, но задкулисни действия провалят внедряването.
Не е известен и случаят с Бероновата идея за безжичен телеграф, но и при нея все още има много публицистична украса и малко историография на съобщенията. През 1863 г. в третия том на своя фундаментален труд "Панепистемия" той помества приложението "Подморски телеграфи без кабели", в което представя идеята си за "морски телеграф без кабели" и "корабен телеграф". В интерес на истината техническата идея е представена изключително общо. Обоснована е мисълта, че посредством подморски телеграф става възможно осъществяването на безкабелна връзка между кораби и пристанище, между корабите на един флот и неговия адмиралски кораб, между корабите на този флот и други кораби, намиращи се в същото море. Не успях да установя кога се появява терминът "безжичен телеграф", но към 1842 г. С. Морз прави един от най-ранните опити за безжично предаване на телеграфни сигнали, при това - подводно (до 1,6 км). Други автори приемат за първо безжично предаване на сигнали по електрически път опитът на американския зъболекар Малън Лумис през 1866 г. - въздушен (до 22 км). Макар че идеята на П. Берон за подморски телеграф явно не е световна новост, заслужава признание фактът, че български учен подкрепя тази идея още по времето, когато привържениците на безжичния телеграф в света са изключителна рядкост.
Таласология (морезнание)
В единствената целенасочена публикация за историята на българските морски изследвания името на П. Берон изобщо не е отбелязано, а за начало на българската океанология е приета 1884 г. През 1863 г. обаче той публикува 29 страници, посветени на темата "Таласология или изложение за начина на образуването на морските течения и на разпределението на топлината в моретата". В тях разглежда въпроси като: течения, носещи ледените полета, и начина на образуване на тези ледове; повърхностни течения, произхождащи от подморски течения; топлото течение на Мексиканския залив; влияние на подморските течения върху телеграфните кабели и др. П. Берон разработва таласологията с ясното съзнание, че "познаването на морските течения е от голяма важност за мореплавателите". Бероновото "морезнание" не е цялостно учение за морето и неговият предмет обхваща само малка част от физическата океанология в съвременен смисъл, но и в неговия вид е достатъчно обемно и заслужава целенасочено морскоисторическо изследване. Впрочем П. Берон е и първият българин, който обръща внимане на бутилковата поща като метод за изследване на морските течения. Оказва се, че отлично познава подводните телеграфни линии в света.
Какви са морските приноси?
П. Берон написва научни трудове с общ обем около 11 000 страници на френски, немски, гръцки, английски и латински език в най-различни области на знанието.
Около 1700 страници от тях са пряко или косвено свързани с морската тема.
Сигурно ще има историци, които, без да са прочели нито ред от морските страници на П. Берон, ще продължават да смятат, че той няма място в морската история на България. Но ми се иска да вярвам, че ще се намерят родолюбиви морски специалисти, които ще проявят научен интерес към морското му творчество.
Иван Алексиев
Д-р Петър Берон, портрет от Николай Павлович, 1885 г. Букварът ("Рибен буквар") на д-р Петър Берон, 1824 г. Изтегляне на единия край на полаган от кораби трансатлантически кабел за подводен телеграф, 1858 г. Д-р Петър Берон обосновава идеята си за подморски безжичен телеграф през 1863 г. Морската гълъбова поща
Използването на гълъби за пренасяне на съобщения се практикувало още в древността. Първото сведение за използване на гълъбова поща е датирано към 43 г. пр. Хр., когато защитниците на обсадения от римския пълководец Антоний град Мутина посредством гълъби обменяли съобщения със своите съюзници. Особено популярен е случаят с използването на гълъбите като вестоносци по време на Френско-пруската война (1870 - 1871 г.). Тогава от 363 гълъба, изпратени със съобщения от свободните зони на Франция, 57 успели да стигнат до френската столица. През втората половина на ХIХ век интерес към гълъбовата поща започнали да проявяват и морските ведомства на много страни. Това било напълно обяснимо. Чрез гълъбите екипажите на корабите можели да предупреждават близките пристанища за появата на неприятелски кораби или пък да изпратят сравнително бързо съобщение за бедствие, сполетяло плавателен съд. През 1893 г., след безследното изчезване на френския параход "Гаскон", парижкият вестник "Льо пти журнал" предложил да започнат опити за използването на пощенски гълъби от товарните и пътническите кораби, още повече че обнадеждаващи примери имало. Екипажът на трансатлантическият параход "Манубия" например използвал обучени гълъби, които дори от разстояние 500 км прекрасно се ориентирали за посоката на сушата и стигали до нея. През 1897 г. между новозеландските острови започнала да функционира първата редовна морска гълъбова поща, основана от Уолтър Фрикер. Таксата за пренасяне на едно съобщение била два шилинга, твърде висока за онова време. Не закъсняла и конкуренцията - още същата година някой си Й. Е. Паркин открил своя гълъбова пощенска служба, като намалил таксата на шилинг и половина за съобщение. След година тази агенция била откупена от Самуел Холден Хоуи, който й дал гръмкото наименование "Истинска служба за гълъбови грами на Големия бариерен риф". Към появилата се новост не останала безразлична и филателията. Колекционерът Хенри Болито дал на Хоуи идеята предварителното заплащане на съобщенията да става срещу пощенска марка от един шилинг, което според него щяло да повиши интереса към пощенската му служба. Така през ноември 1898 г. се появили първите марки в практиката на гълъбовата поща. Марките се изработвали изключително примитивно в печатницата на един малък новозеландски вестник. За сюжет бил използван орнамент от картички за благопожелания по повод Деня на св. Валентин. Птицата, изобразена на марката обаче, не била гълъб, а лястовица. От това несъответствие веднага се възползвала фирмата на Уолтър Фрикер и през юли 1899 г. направила свои гълъбови марки с триъгълна форма: синя - на цена шест пенса, и оранжева - от един шилинг. Първоначално на марките на Хоуи имало текст "специална поща", но поради възражение от официалната поща на Нова Зеландия той бил заменен с "гълъбова грама". Марките, използвани на остров Маротири, имали и допълнителен текст "медни мини". След 1905 г. клеймованите марки за гълъбова поща започнали да се срещат по-рядко, изместени от новото техническо чудо - аероплана, демостративните полети с който получили голяма популярност. През 1908 г. между островите на Нова Зеландия и на Големия бариерен риф била установена телеграфна връзка и необходимостта от гълъбовата поща отпаднала. С марките си обаче тя оставила прекрасна следа в световната история на пощенските връзки.
Пощенски гълъби били вземани и на корабите отиващи на продължителни експедиции в Арктика. Така например последната вест от шведската арктическа експедиция към Северния полюс, водена от въздухоплавателя Соломон Август Андре била получена през юли 1897 г. чрез гълъб.
Валерий Йотов
Новозеландски марки за гълъбова поща от края на ХIХ век. Дясната марка е от остров Маротири със споменатия допълнителен текст "медни мини".
Не е виновно виното, а пиещият
Вратата на бедата е широка
На 27 януари т.г. министърът на икономиката Петър Жотев отмени заповед на бившия туристически министър В. Василев за раздържавяването на "Златни пясъци" АД поради особености в провеждане на търга, които биха могли да фаворизират купувач в ущърб на държавата. Като си припомниха и други подобни случаи медиите изпищяха, че напролет България може да се окаже без най-ценните си морски кътчета. Правилно прозрение, макар и доста позакъсняло. "Морски вестник" още преди две и половина години на същото това място (вж. бр. 14(69) '97) писа: .. морето е източната граница на България, но можем ли, имаме ли очи да кажем на децата си: "Оттука започва България", когато много добре знаем, че тя всъщност свършва пред него?
В крайморските общини на трите черноморски области морето и неговите дадености формират техния поминък и начин на живот. Закон за устройството на крайбрежието обаче няма. Затова безброй са опустошенията по морския бряг от Дуранкулак до Резово. Затова курортът Албена спори с община Балчик, на чиято територия е, дали да й плаща данъци. Затова същото прави курортът Слънчев бряг по отношение на Несебър, а Златни пясъци опипват почвата дали ще може да се отделят от община Варна. Нищо, че служителите на тези фирми и членовете на техните семейства живеят във въпросните общини и участват във формирането на разходите им. Закон няма, както няма и що-годе ясна концепция за бъдещето на българското крайбрежие и морската държавна политика. Няма и да има, защото беззаконието край морето е бездънно благо за някои в неопределеното днешно време, което по-късно ще бъде определено като "първоначално натрупване на капитали". Сега за приличие го наричаме раздържавяване, а всъщност става дума за безконтролно опустошаване.
Като пролетен сняг се стопяват големите данъкоплатци, които досега формираха бюджетите на крайморските общини. Те или изкуствено бяха колабирани (корабостроенето, риболовът), или попаднаха в чужди ръце (нефтопреработването), или са предоставени на играчи от София и други градове от вътрешността (търговията и туризмът). Крайбрежните общини, доскоро още живи риби, сега са проснати да се проветряват за чироз. Да се надяваме само, че накрая някой закъснял за софрата ще си дойде поне с мастиката.
Обявени са таксите за промишлен риболов
До 15 февруари е срокът за подаване на документи за целогодишен улов на риба с кораби и лодки. Това означава, че се изтегля с месец и половина напред крайният срок за лицензирането на целогодишното упражняване на професията. В заповедта на земеделския министър Венцеслав Върбанов са посочени и таксите, които трябва да бъдат заплатени за съответния вид риболов. За разрешително за риболовен кораб с мрежени и немрежени риболовни уреди ще се плащат 1000 лева, ако плавателният съд е над 40 брт, и 600 лева, ако е под този тонаж. Стойността на разрешителното за промишлен риболов с гриб е 200 лева, а при даляните е според категорията на даляна: за първа категория - 175 лева, за втора категория - 150 лева, и за трета категория - 125 лева. Ако риболовът се осъществява в крайморски и крайдунавски езера и блата с езерни даляни или грибове, таксата е 60 лева за един уред и по 20 лева за всяко следващо съоръжение. За индивидуални риболовци с лодка таксата е 30 лева за единично разрешително и 60 лева за двойно разрешително (за две лица с лодка). Платената сума за разрешителните се удостоверява с вносна банкова бележка пред съответната инспекция.
Отменен бе фалитът на Варненската корабостроителница
Какво следва от това, питат освободените работници
Люшкането между надеждата и отчаянието за хилядите корабостроители във Варна и семействата им продължава. Последните две седмици донесоха много изненади за тях, но дългоочакваната радостна вест, че заводът ще заработи скоро, все не идва.
Визитата на областния управител на Варненска област Добрин Митев в Шчечинската корабостроителница бе оповестена като успешен ход за продажбата на изпадналото в несъстоятелност варненско предприятие. Много от параметрите на деловото посещение останаха в тайна за обществеността. Щедрите предвиждания за годишен обем на работата, надхвърлящ този от най-добрите години на корабостроителницата, и обещанията за технологично обновление събудиха надеждите на много работници и инженери.
Неяснота в положението внесе обаче отмяната на фалита на Варненската корабостроителница от Варненския апелативен съд с решение от 20 януари т.г., което стана известно няколко дни по-късно. Връщането на процедурата означава, че можем да очакваме оздравителна програма за завода и обогатяване на списъка на кредиторите, който се обжалва от няколко фирми. Програмата трябва да бъде приета до окончателното одобряване на списъка на кредиторите, в същия срок трябва да започне и процедурата по приватизация на завода.
Отговорността за тази процедура поема отново Агенцията за приватизация, информираха от Министерството на търговията и промишлеността. Офертата на Шчечинската корабостроителница те не коментират, за да се спази принципът на конфиденциалността. Агенцията за приватизация чака официалния документ за решението на Варненския апелативен съд, за да предприеме действия за изготвяне на оздравителна програма за завода, а след това и за раздържавяването му, гласи официалното съобщение на министерството. Те ще са в рамките на обичайните процедури на агенцията. Английската компания "Венчър мениджмънт шипинг" също е кандидат за приватизацията на Варненската корабостроителница, потвърждава се в съобщението. Дотук като че ли се изчерпват ясните моменти около голямата неразбория със завода, за който всички твърдят, че искат да заработи. Предстои възстановяването на управителния и надзорния съвет. Юристи подхвърлиха идеята, че съкратените корабостроители могат да подадат молби за назначаване в завода. Естествено възникна и въпросът какво би трябвало да стане с обезщетенията, които са получени за изтеклите месеци. Засега с него се занимават правните консултанти на синдикатите. Отдушник за напрежението са организираните протести, които поставят с право въпроса поема ли някой в държавата отговорността за бъдещето на Варненската корабостроителница и квалифицираните й кадри. Новият промишлен министър Петър Жотев, сменил на поста Александър Божков, засега не се е ангажирал с никакви изявления за бъдещето на завода. Колегата му Божков точно преди една година успокояваше по националната телевизия протестиращите работници, че работа ще има и кораби ще се строят. Сега, в перспективата на времето, нещата изглеждат по-различни.
Активност следва да прояви управителният съвет на предприятието и да избере нов изпълнителен директор, тъй като инж. Иво Симеонов от края на миналата година не е в страната. Време за губене няма и трябва да се работи, а перспективите са две - сключването на приватизационна сделка или повторното обявяване на завода в несъстоятелност.
Продажбата на спряло предприятие е много трудна задача, а светът започва да гледа с все повече съмнение на българското корабостроене, коментират специалисти от бранша. Провалът на опитите за раздържавяване на заводите във Варна и Бургас отблъсква инвеститорите, серията скандали около длъжниците - също. Оплакват се и кораборемонтчиците - от дъмпинговите цени, на които се наемат за кораборемонт доковите камери на Варненската корабостроителница.
Парламентът прие първия нов морски закон
През пленарна зала мина на второ четене Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата
Първият нов морски закон, чакан от доста години, е вече факт. В края на миналия месец за два дни през Народното събрание мина на второ четене Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Предстои обнародването му в "Държавен вестник", след което изданието си запазва правото на коментар по него. Такъв безспорно ще направят и морските специалисти от различни области, които ще трябва да го прилагат и да се съобразяват с постановките му. Остава им надеждата, че многобройните пропуски и неточности, които изтъкнаха на общественото му обсъждане през май миналата година, са коригирани.
От обобщените съобщения за заседанията обаче стана ясно, че са приети доста от заложените промени във важни области - собствеността на пристанищата, концесионирането на пристанищни дейности и съоръжения, разпределянето на пристанищните такси. Като че ли именно в пристанищната част на закона ще бъдат най-големите промени в сравнение със съществуващото положение.
Лицата, придобили правомерно или осъществяващи права върху пристанищата със статут за обществен транспорт, могат чрез министъра на транспорта да заявят пред правителството преоформянето им в концесия в тримесечен срок от решението на Министерския съвет за придобиване на този статут, реши парламентът. Това безспорно е важно решение, което ще удовлетвори чуждестранните партньори, очакващи отдавна законовото уреждане на статута си.
Законът ще дава възможност и за промяна в статута на дадено пристанище и във формата му на собственост. След отпадането на постановката за изключителна държавна собственост върху пристанищата е открит пътят към раздържавяването им. Става възможно и построяването на нови пристанища, но независимо от формата на собственост те ще се контролират от пристанищната администрация. В пристанищата за обществен транспорт частна собственост ще може да се придобива и върху подвижни пристанищни съоръжения като кранове, върху складове и административни сгради, въпреки че земята, на която са разположени, както и пристанищната акватория си остават държавна собственост. Открит е и пътят за реинвестиране в пристанищното развитие на парите от пристанищни такси, създадени са и други улеснения за усвояването на бюджетни средства за ремонт, драгиране и безопасност на корабоплаването.
Новият закон дава възможност за яснота при раздържавяването и на предприятия за хидротехническо строителство, крайбрежна инженерна дейност, опазване на околната среда. Това се дължи на промяната на определението за технологично пристанище, което е разширено. Всички помним добре споровете около кейовите стени на раздържавените кораборемонтни предприятия, по които трябваше да се произнася съдът. Собствеността върху въглищния кей при ТЕЦ "Варна" също премина от активите на пристанището към тези на НЕК и обратно, но бе извършно известно преразпределение на съоръженията - то засегна именно крановете и подкрановите пътища.
Новият закон внася някои промени и в регулативните мерки на корабоплаването, в санкциите за замърсяването на околната среда и др. По утъпкания път на транспортното сътрудничество
Как ще продължи развитието на фериботната връзка Варна - Иличевск -Поти/Батуми
След деветото заседание на съвета на директорите по съвместната експлоатация на фериботната линия Варна - Иличевск заедно с представители на железопътната администрация на Грузия и на пристанищата Поти, Батуми и Иличевск преобладава умереният оптимизъм за подкрепяното с много усилия сътрудничество. Както е известно, линията Варна - Иличевск функционира повече от двадесет и една години, макар нещата да се промениха коренно след разпадането на Съветския съюз и последвалата икономическа криза. Въпреки скромния в сравнение с миналото оборот връзката си остава един от най-ярките примери за коопериране в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). След откриването на железопътния преходен мост в Поти през април м.г. към двустранната схема се присъедини и Грузия. Това увеличи значително възможностите за комбинирани превози между страните от ЧИС и очерта по-ясно заявките за оформянето на перспективния евро-азиатски коридор, известен като ТРАСЕКА. Засега обаче товарите са малко и това е централният проблем. Предстои усъвършенстването на много от условията, които ще стимулират увеличаването на оборота. Но що се отнася до българските интереси, трябват още много координирани усилия, за да се превърнат плановете за ТРАСЕКА и Коридор - 8 от международни проекти в нашенска действителност.
За 12-те месеца на 1999 г. с корабите на Параходство БМФ и "УкрФерри" са превозени общо около 300 000 т товари, 5338 вагона и цистерни. В голяма степен за това е помогнала и дейността на участниците в транспортния процес, отчетено бе след срещата. Морските превозвачи и украинските железници разработиха единна тарифа за транзитни превози от западната граница на Украйна до Поти, с около 40 на сто по-ниска от предишната, с което привлякоха допълнителни товари от Централна и Западна Европа. В процеса на работата бяха уточнени различните документи по нормативната и правова база на превозите. Те бяха разработени благодарение на дългогодишния опит в България и Украйна. Обсъдени бяха още технологията за връщането на вагоните, графикът за движение на корабите и др. Натрупаният опит залегна в изготвянето на два проекта за документи - Споразумение за организацията на експлоатацията, планомерния отчет и разчетите за използването на вагоните в пряката железопътна фериботна връзка и Правила за превоза на товари във вагони по пряката железопътна фериботна връзка между Република България и Република Грузия.
На заседанието в Одеса бяха обсъдени и размерите на ставките за използването на товарни вагони в морския участък на връзката между Украйна и Грузия и бе анализирано използването на наличните хладилни вагони.
Отделено бе голямо внимание на съвместните мероприятия по привличането на товари за фериботната връзка. Всички страни постигнаха споразумение за съвместни действия по изготвянето на транзитни тарифи и изработването на единна тарифна политика. Нейната цел е създаването на привлекателни за товародателите условия, както и разработването на облекчени ставки. Участниците съгласуваха графика за работа на връзката през 2000 г. и определиха мероприятията, насочени към ефективното използване на вагоните, както и условията за превоз на бързоразвалящите се товари. Създадена бе голяма програма, насочена към привличането на транзитни товари, минаващи през фериботната връзка и територията на трите държави.
Всички участници в заседанието изразиха увереност, че още през тази година фериботната връзка ще повиши ефективността си - по прогнози на специалисти от БМФ и "УкрФерри" оборотът й може да достигне 1 млн. т. Основа за този оптимизъм е нарастващият интерес към нея от страна на товародатели от Европа и Азия, развитието на сътрудничеството между страните от ЧИС, политическата активност на най-високо държавно ниво за развитието на ТРАСЕКА.
През март т.г. предстои среща на президентите на Украйна и Грузия, на която въпросът за развитието на транспортните коридори ще бъде сред най-висшите приоритети. Украинският президент имаше през януари среща и с полския си колега, на която бе отделено голямо внимание на връзката Гданск - Одеса. Желанието на Полша е да си осигури директен транспорт от Балтика до Закавказието чрез фериботната връзка. Тази активност на останалите партньори в превозите дава основания и на българската страна да помисли за засилване на политическата си активност около пропагандирането на връзката. Морските превозвачи си остават стабилни и централни участници в нея. "Нямаме основания да бъдем недоволни от съвместното заседание на съвета на директорите", сподели началникът на направление "Фериботно плаване" в БМФ к.д.п. Димитър Димитров след завръщането си от Одеса. Споразумение за използването и връщането на железопътните вагони, което бе разглеждано на няколко предишни заседания, е според него един от много добрите резултати на форума. Споменатият вече проект на споразумение трябва да бъде подписан от президентите на България, Украйна и Грузия. След този акт линията ще придобие официален статут, а истинското й утвърждаване ще стане с времето, с предлагането на по-ниски цени, със стабилизацията и икономическия растеж.
Подводното археологическо наследство е ключ към миналото на човечеството
Известно е, че морските води крият много тайни. Най-силно внимание сред тях привличат останките от кораби. Над четири милиона души са посетили английския боен кораб от ХVI век "Мери Роуз", след като той бе изваден през 1982 г. Скелетът на "Васа", гордостта на шведския флот, потънал през 1628 г., е най-голямата туристическа атракция в Стокхолм от 1961 г. насам. През 1985 г. получихме телевизионно изображение (73 години след потъването му) на луксозния презокеански лайнер "Титаник". Няколко инициативни и агресивни компании дори се домогнаха до правото да организират подводни екскурзии за хора, които могат да си платят удоволствието да погледат през илюминатора на миниподводница легендарните останки.
Много други подводни археологически открития не са така популярни, но носят безценна информация за миналото. Националният археологически музей в Лисабон например е описал 850 кораба, претърпели крушение около Азорските острови от 1522 г. насам. В трюмовете си те са пренасяли скъпоценни камъни и метали - факт, който хвърля нова светлина върху търговията между Европа, Новия свят и Западните Индии.
Морето обикновено опазва останките от миналото по-добре, отколкото сушата, но подводните археологически разкопки са много по-трудни и скъпи от наземните. При откриването на потънали съкровища известна роля играе късметът, ала истинските чудеса ги прави модерната техника. Тя обаче е достъпна само за онези, които могат да плащат скъпо, а това са главно съвременните подводни пирати. Изправени пред растящия брой ловци на съкровища и любители на гмуркането, пред развитието на техниката и пропуските в законите, няколко международни организации се заеха да разработят под егидата на ЮНЕСКО международна конвенция за закрила на подводното археологическо, а това значи и културно наследство. Според първия от предложените от тях проекти, представен през април 1998 г., "подводно културно наследство означава всяка следа от човешка дейност, включително обекти, структури, останки от предмети на изкуството и от хора заедно с археологическата и природната им среда, а също останки от кораби, самолети и други превозни средства или части от тях, товарът им, включително тяхното археологическо и природно наследство". Това определение обаче се отнася само до "наследство, изгубено или изоставено и потопено най-малко преди 100 години". В този проект е записано още: "Държавите участнички ще решават дали да създадат национално законодателство за обекти, потънали в по-близкото минало", Т.е. засега всичко остава в ръцете на "добрата воля". Без нея потъналият през 1912 г. легендарен "Титаник" например остава незащитен. Проектът не се отнася и до военните кораби. Докато не бъде постигнат световен консенсус по този въпрос, ще продължи да действа сегашното правило, който открие старинни останки в международни води, да може да се възползва от тях. Това облагодетелства ловците на съкровища, които ще продължат спокойно да издирват в океанските дълбини безценни за историята и науката останки от потънали кораби. Куриозното е, че тези пирати на морските дълбини имат солиден аргумент. Те твърдят, че дейността им е толкова полезна, колкото и тази на археолозите. Логиката им е желязна: без тях много съкровища биха останали неразкрити. Истината обаче е, че в повечето случаи те действат като крадци, а не като просветени любители. Техните находки не се предоставят на науката, а отиват в личните колекции на хора и фирми, които могат да си позволят лукса да плащат. През 1986 г. например "Кристи", една от най-големите световни търговски къщи за предмети на изкуството, разпродаде на търг товара на холандския кораб "Гелдермалсен", потънал в Китайско море през 1752 г., за 16 милиона долара. Колко от тези пари са отишли у организаторите за изваждането му, е фирмена тайна. Пораженията обаче са известни. Според Греъм Хендерсън, председател на Комитета за подводното културно наследство към Международния съвет за паметниците и културните обекти, "напълно са унищожени обраслите с корали останки от кораба, мястото, където е лежал, е изцяло опустошено... " и така една глава от човешката история е заличена навеки.
Системата за автоматично идентифициране - част от бъдещето на корабоплаването
Под това редакционно заглавие поместваме мнението на инж. Стефан Димитров, ръководител на "Варна-радио" към Параходство БМФ, който представя личното си виждане като специалист за качеството и бъдещето на системата за автоматично идентифициране (АIS) без да ангажира с него фирмата, в която работи.
Системата за автоматично идентифициране, представена в предишния брой на "Морски вестник" ще се наложи в бъдеще в корабоплаването по редица изложени по-долу причини: На първо място тя е единствената система, разрешаваща определената на радара "цел" ("обект") да бъде идентифицирана точно. Под идентификация се разбира определяне на морския идентификационен номер на мобилния обект (ММSI - Maritime Mobile Service Identity), името и "повиквателния" знак на кораба, неговата дължина и ширина, газенето му и много други данни.
Системите от вида VTS (системи за контрол на трафика) могат да се базират (построят) на основата на AIS и ЕАIS (разширена enhanced'AIS).
АIS създава възможност на кораба да има повече данни за околните кораби - нещо, което сега е достъпно в много по-голяма степен за VTS. Системата АIS поддържа няколко вида информация: идентификация - става със специален идентификационен номер ММSI; информация: статична (IМО номер, повиквателен знак, име, дължина и ширина на кораба, тип на кораба, разположение на антената на системата на кораба), динамична (позиция на кораба, време в UTC (Universal Time Co-ordinated), курс и скорост спрямо дъното и др.), свързана с движението на кораба (газене, опасни товари, дестинация и ЕТА), къси съобщения, свързани с безопасността (навигационни и метеопредупреждения). Информацията се обновява - на 6 мин. за статичната, от 3 мин до 2 сек за динамичната в зависимост от скоростта и промяната на курса (например 2 сек за скоростта над 23 възла и променящ се курс, а 3 мин - на котва).
Новата система в голяма степен ще помогне при идентифицирането и следенето на подозрителни съдове (например при подозрение за контрабанда).
Тя ще създаде допълнителни възможности за GMDSS - сега която и да е подсистема (без ЕРIRB) при бедствие изисква някакво действие от екипажа, дори и то да е само натискане на бутон. При АIS се осигурява възможност данните да се "поискат" с команда от брега, без каквато и да е намеса на корабен оператор.
Системата е много съвременна - използва върховите технологии в електрониката и цифровите радиокомуникации, като самоорганизиращи се системи с множествен достъп с временно разделяне на каналите от различен вид, използване на гаусово-минимална цифрова модулация в основната лента - подобно на GSM - честотна модулация на носещата честота, дублирани канали, мерки против интерференциите. Системата работи в областта на ултракъсите вълни - морски диапазон, но с нови канали, които са по-теснолентови от досегашните, и така се спестява радиочестотен ресурс. В бъдеще може да работи с още по-теснолентови канали (6,5 и 5 кНz). Скоростта е 9,6 Кbit/s. Системата се основава на съгласувани международни стандарти във вид на препоръки на Международния съюз по далекосъобщения (IТU), Международната морска организация (IМО) и международната електротехническа комисия (IЕС).
За АIS могат да се използват налични структури, като бреговите радиостанции, които да се модернизират, за да помогнат за бреговата част на системата (АIS може да работи и само между корабите, но тогава се ограничават възможностите й). Недостатъците на системата са изброени точно в материала на "Морски вестник", поместен в предишния брой, но смятам, че част от тях са временни или от психологически характер.
АIS, EAIS ще се наложи твърде скоро като система, интегрираща двете други радиоелектронни системи - радиолокационната и радиокомуникационната, при това ще има сериозна полза от въвеждането й. Мнението е лично и не ангажира никого освен автора.
Учението "Щорм 2000"
На 1 и 2 февруари т.г. в Констанца, Румъния, капитан I ранг Бранимир Тодоров от Главния щаб на ВМС и капитан II ранг Петко Петков от щаба на Военноморска база - Варна, участваха в главната планираща конференция за учението на ударните сили на българските ВМС "Щорм 2000". В него ще участват и кораби от румънския военен флот.
Учението, което е в духа на инициативата "Партньорство за мир" и в изпълнение на плана за двустранно сътрудничество между българските и румънските ВМС, ще се проведе от 11 до 13 април т.г. под ръководството на заместник-началника на Главния щаб на българския военен флот капитан I ранг Милан Миланов.
1,2 млн. лева за свлачището край Балчик
Министерството на регионалното развитие и благоустройството е дало 1,2 млн. лева за укрепване на свлачището край Балчик, съобщиха от областната управа в Добрич. На 5 октомври м.г. опасно се раздвижи земята под почивната станция "Свилоза". Признаци за активизиране на свлачищния процес има и при Овчаровския плаж. Именно за тези свлачища ще бъдат изразходвани отпуснатите средства. В републиканския бюджет обаче не е предвиден нито лев за така наречената дамба - брегоукрепителното съоръжение между Балчик и курорта Албена. За неговото завършване са необходими 5 млн. лева.
25 на сто повече германски туристи
Германците, които желаят да почиват в българските черноморски курорти, са се увеличили с 25 на сто спрямо миналата година, съобщиха от Министерството на икономиката. Това е станало ясно на проведения от 15 до 23 януари т.г. туристически панаир в Щутгарт, Германия. Според официалната информация от панаира само при един от германските туроператори - IТС, записванията са над 40 хиляди, което е рекорд в досегашната му работа с българските курорти. Значителен ръст бележат и записванията при останалите основни туроператори като "Некерман", ТУИ, БГ-Турс.
На панаира в Щутгарт се представиха трите ни големи черноморски курорта Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена, както и ваканционните селища "Дюни" и "Елените". Те запознаха участниците с новостите, които ще бъдат въведени в курортите ни посредством вложените германски инвестиции. Например само IТС е инвестирал 16 млн. германски марки в ново строителсво.
"Некерман" изгражда хотел в Златни пясъци, който ще е от веригата "Иберостар" и ще е най-престижният в курорта.
Очаква се броят на германците, кандидати да летуват у нас, още да се увеличи. На 12 февруари ще започне туристическата борса в Хамбург, на която също ще има българско участие.
"Зулцер"- един век сигурна работа
На 10 юни 1898 г. на изпитателния стенд в град Винтертур (Швейцария) започнал да работи първият дизелов двигател, изработен от братята Зулцер. Оттогава дизелите "Sulzer" минали удивителен път на еволюция - от неголеми корабни двигатели, явяващи се развитие на първата четиритактова машина с мощност 20 к.с., до 12-цилиндровия корабен дизел, марка RTA 96С, с мощност 90 000 к.с., монтирана през 1997 г. на контейнеровоз.
Творческата работа на швейцарската фирма "Sulzer Brothers" върху дизеловия двигател започнала през 1879 г., когато 21-годишният Рудолф Дизел отишъл на работа в цеха на фирмата във Винтертур след завършването на Висшето политехническо училище в Мюнхен.
През 1893 г. получил перспективни резултати в разработването на своя нов двигател в Аугсбург (Германия), Рудолф Дизел изпратил на фирмата "Sulzer Brothers" копие от своята брошура "Теория и конструкция на рационалния топлинен двигател, призван да замени парната машина и други съществуващи сега двигатели". Той започнал също да си кореспондира с главния инженер на фирмата Вилхелм Цюблин с намерението чрез него да разпространи своя двигател, но безуспешно. По това време фирмата произвеждала радващите се на огромно търсене парни машини и напълно оправдано се въздържала от работа с неизпитан двигател.
Привърженик на дизеловия двигател във Винтертур бил синът на един от основателите на фирмата - Йохан Якоб Зулцер-Имхуф. Той предвидил, че може да бъде създаден нов двигател, който ще развива по-големи мощности и ще се използва като главен двигател на корабите. Йохан Зулцер станал близък приятел на Рудолф Дизел. Но дори и това приятелство не могло веднага да осигури желаното сътрудничество на фирмата "Sulzer Brothers" с изобретателя. Всичко се ограничило до чисто научен интерес, т.е. фирмата предпочела формулата "всичко с времето си" и внимателно следяла за разработването на новия двигател. Но все пак на 16 май 1893 г. фирмата "Sulzer Brothers" подписала договор с Рудолф Дизел за изключителното право на използване на неговите патенти в Швейцария заедно с ангажимента да започне в бъдеще изработването на двигателя. Договорът дал на Зулцер възможност да получи всички данни от изпитанията и подобренията на конструкцията на машината, които се правели по време на работата над двигателя в Аугсбург.
Превъзходните резултати от изпитанията в Аугсбург подтикнали "Sulzer Brothers" да пристъпи към създаването на собствен двигател. Работата започнала на 10 юни 1898 г. Това била едноцилиндрова четиритактова машина с диаметър на цилиндъра 260 мм, ход на буталото 400 мм и мощност 20 к.с. при 160 об/мин.
Серийното производство на двигателя на Дизел започнало във Винтертур през 1903 г. Подписаният през същата година лицензионен договор дал на "Sulzer Brothers" правото на експорт на неговите двигатели в която и да е страна на света. За около три години фирмата "Sulzer" предложила 12 модификации двигатели с мощност от 15 до 600 к.с. Тези първи серийни двигатели били четиритактови, предназначени за работа само в стационарни условия.
През 1904 г. в Женевското езеро се появил сухотоварният кораб "Venoge" с товароподемност 125 т, дължина 35 м, на който за първи път монтирали дизелов двигател на фирмата "Sulzer". Това била двуцилиндрова четиритактова машина с мощност 40 к.с. при 260 об/мин. (диаметър на цилиндъра 260 мм).
През 1905 г. Йохан Зулцер успял значително да увеличи мощността и да опрости конструкцията на двутактовия двигател. През 1910 г. била внедрена безклапанната конструкция, която позволила да отпадне правопоточното продухване на капака на цилиндъра.
Първият реверсивен двутактов двигател на фирмата "Sulzer" бил показан на Световното изложение в Милано през 1906 г. Той имал мощност 90 к.с. при четири цилиндъра.
За пръв път двутактовият реверсивен дизел бил монтиран през 1906 г. на малък швейцарски сухотоварен кораб, плаващ в Женевското езеро. Това бил 4-цилиндров двигател с мощност 100 к.с. при 375 об/мин. Именно двутактовите дизели получили впоследствие най-голямо разпространение в търговския флот. През 1908 г. бил създаден дизелов двигател със значително по-голяма мощност - 750 к.с., който заработил в една от швейцарските електростанции.
Забележителен за "Sulzer" бил август 1912 г., когато започнала експлоатацията на първия морски кораб с неограничен район на плаване с двутактови дизелови двигатели. Това бил товарният кораб "Monte Penedo" на компанията "Hamburg-Sud". Две машини на фирмата "Sulzer" с диаметър на цилиндрите 470 мм развивали мощност 1700 к.с. В същия месец фирмата "Sulzer" започнала изпитания на едноцилиндрова експериментална двутактова машина, марка 1S100, с диаметър на цилиндъра 1000 мм. Тя развивала цилиндрова мощност 2000 к.с. при 150 об/мин. Този диаметър на цилиндъра не бил надминат от други двигатели на фирмата "Sulzer" до 1968 г. Машинната марка 1S100 очертала възможностите за създаване на много по-мощни двутактови двигатели и потвърдила ефективността на "зулцеровата" безклапанна система за продухване.
Важен напредък в широкото използване на дизелите бил направен през декември 1924 г. след въвеждането в експлоатация на първия в света голям пътнически лайнер с изцяло дизелова енергетическа уредба. Четиривинтовият "Аorange" с тонаж 17 490 рег. т имал четири 6-цилиндрови двутактови двигателя на фирмата "Sulzer", марка 6ST70, развиващи сумарна мощност 13 000 к.с. при 127 об/мин. Положителният опит от експлоатацията на тези машини, а също и на други кораби от това време, допринесъл за преодоляване на предубежденията относно използването на дизеловите енергетически уредби на големите кораби.
Впоследствие при практически същата конструкция били разработени стандартни машини с диаметри на цилиндрите 680, 760, 820 мм и с брой на цилиндрите в агрегата до 10, което позволило да се достигне мощност на един двигател до 7000 к.с. В същия период английската фирма "John Brown" по лиценз изработила двигатели марка S90 с голям диаметър на цилиндъра - 900 мм, които през 1929 г. били монтирани на три двувинтови кораба от типа "Rangitiki". Те развивали мощност 4650 к.с. при 80 об/мин.
Следващите години били ознаменувани от няколко важни събития в дизелостроенето: преход към безкомпресорно впръскване на горивото; внедряване през 1941 г. на по-рационална схема за производство на двигатели; преход през 1950 г. от лята конструкция на фундаменталната рама и неподвижна основа на машината към заварена; възможност за използване на по-евтини видове гориво; внедряване в средата на 50-те години на турбоподаване на горивната смес в големите двутактови двигатели и др. Всичко това позволило значително да се повиши мощността и да се намали разходът на гориво.
През 1990 г. бил създаден първият многоцилиндров двутактов дизел с голяма мощност, марка 4RTX54, наречен "Демонстратор на технологията" ("Technology Demonstrator"), с електронна система на впръскване на горивото, т.е. без разпределителен вал.
Главна насока на работа на фирмата "Sulzer" станала разработването и изготвянето на малкооборотни двутактови дизели с непосредствено задвижване на гребния винт, предназначени за използване на корабите и другите самоходни плавателни средства. Двутактовият цикъл бил успешно приложен при дизелите с малка мощност, включително на създадените през 1935 - 1949 г. машини от няколко марки с противоположно движещи се бутала и при голям спектър компактни двигатели, подходящи за бойните кораби, особено за подводниците. Тези разработки позволили създаването и на няколко модела среднооборотни дизели от серията Z, представяни днес от четиритактовите машини, марки ZA40S и ZA50S, които допълват малкооборотните дизели с пряко задвижване на гребния винт за използване в кораби с машинни отделения с малка височина или с голяма сумарна мощност (фериботи, круизни лайнери, ледоразбивачи).
Успоредно с това продължавало разработването на четиритактови двигатели с малка мощност за използване в наземните електростанции и като спомагателни корабни двигатели (от типа на днешните S20). Машините от тази поредица се изработвали за корабите в големи серии до 1977 г. и много от тях все още са в работоспособно състояние.
В историята на разработването на дизеловите двигатели на фирмата "Sulzer" особено важно значение има сътрудничеството между конструкторите в щаб-квартирата във Винтертур и лицензиатите. Лицензирането започнало да се практикува от тази фирма от 1909 г. в Европа и от 1917 г. в Източна Азия. Това давало възможност да се изработват "зулцерови" дизели близо до корабостроителните предприятия, а изследванията, разработките и проектирането оставали концентрирани в Швейцария. Производството на мощни двутактови дизели преобладавало в Европа само в първата половина на ХХ век, след което се преместило в Източна Азия, където започнало бурно развитие на корабостроителните мощности. Двутактовите дизелови двигатели на фирмата "Sulzer" от типоразмерния ред RTA сега се произвеждат от 21 лицензиати, главно в Япония, Южна Корея, Китай, Полша и Германия и асоциираната италианска фирма "Grandi Motori Trieste". Днес дизели с марка "Sulzer" произвежда "Wartsila NSD", която е създадена през 1997 г. в резултат на обединяване на фирмите "New Sulzer Diesel" и "Wartsila Diesel". Тази международна компания осигурява произвеждането на широк спектър двигатели от различни типоразмери и мощности. Проектирането, разработването и сервизното обслужване на дизелите "Sulzer" продължава да се осъществява във Винтертур, като в групата влизат 52 дъщерни фирми от различни страни на света.
Днешните достижения на фимата "Sulzer" могат да се илюстрират с неотдавнашното предаване в експлоатация на контейнеровоза "P & O Nedlloyd Southampton" с вместимост 6674 контейнера, на който като главен двигател е монтиран първият 12-цилиндров дизел "Sulzer", марка RTA 96C. Двигателят развива мощност 89 640 к.с. и е най-мощният от намиращите се в експлоатация. Той символизира животоспособността на дизеловия двигател и на прага на новото хилядолетие.
Валерий Йотов, по материали от чуждия печат
Йохан Якоб Зулцер-Имхуф, син на един от основателите на фирмата, изиграл решаваща роля за развитието на дизеловите двигатели "Sulzer".
Дизеловият двигател на фирмата "Sulzer", създаден през 1898 г. Дизеловият двигател 12RT A96C на фирмата "Sulzer" на изпитателния стенд на японската фирма "Diesel United Ltd".
