Собственици на фирмата са Ангел и Петко Атанасови, баща и син.
"Ахтокомерс" има верига от магазини и е специализирана в предлагането на бои, химикали и фаянс; дистрибутор е на "Видима идеал" за региона.
Най-вероятно Ангел Атанасов е преотдал този рейс на кораба на турската агенция "Мехтап шипинг" и според кап. Лефтеров той е имал право да го извърши. Лошото е, че "Мехтап шипинг" е непозната в морските среди и най-вероятно е фирма-фантом. Стана известно, че българските специални служби работят по случая с "Водолей 1". Всички отговорни служители от "Трансимпекс", Морската администрация и фирмата наемател са били разпитани.
Осемчленният екипаж на "Водолей 1" с капитан Александър Атанасов е от Бургас. Четирима от моряците - вторият помощник Николай Ганев, рулевият Николай Желев, главният механик Вълчо Демирев и мотористът Георги Капзаманов - са служители на "Трансимпекс", но са били в редовен или неплатен отпуск за рейса, съобщиха от фирмата. Капитанът на кораба, старши-помощникът Николай Червенков, рулевият Венцислав Иванов и камериерът Павел Иванов са наети от "Ахтокомерс", която не се е лицензирала по Постановление 103 за извършване на посредническа дейност за наемане на работна ръка.
Засега остава загадка как турските и иракските кюрди, повечето жени и деца, са се качили на борда. Българският екипаж твърди, че е бил заплашен с хладно оръжие от няколко мъже, които превзели "Водолей 1" недалеч от брега. След това хората се качили на борда от гумени лодки.
Оръжие не е намерено, стана известно след проведения в Лече разпит със служебен адвокат на осемте български моряци от "Водолей 1". След тази процедура повече от два и половина часа българският посланик в Рим Димитър Лазаров е разпитвал поотделно всеки от тях.
Екипажът още веднъж е потвърдил пред него, че е бил нападнат в открито море от проникнали със сила въоръжени мъже, след това са се качили и нелегалните емигранти. Моряците не са скрили опасенията си, че може да бъдат обвинени в съучастие с похитителите от разочарованите бегълци.
Впечатленията на посланик Лазаров и на българския консул са, че моряците били обнадеждени от усилията на българската държава да защити правата им. Моряците са настанени при много добри условия, по двама в стая, с радио и телевизор и с право да пазаруват цигари и други необходими неща.
Според служебния адвокат, цитиран от Би Би Си, е имало затруднения при превода по време на разпита.
Неблагоприятен факт е, че българите са заподозрени в съучастничество заедно с още петима от пътниците, също арестувани - двама турци, двама иракчани и един сириец. Според италианските власти последните вероятно са организирали трафика. Обвиненията срещу българите са дошли и от страна на други петима пътници, най-вероятно мароканци, които разказали как моряците се хранели заедно с петчленната група. Именно тя, според твърденията на пътниците, била опората на турската мафия, организирала пътуването.
За честта на родното име и националния флаг
Дали е рано или късно за коментар по случая "Водолей 1" - кораб, плаващ под български флаг и с български екипаж, благодарение на който си припомнихме за случая "Антонов" и образа на народа ни, рисуван в съзнанието на европейците през годините на студената война? Вярва ли някой на измъчените моряци, които упорито поддържат версията за насилствено превземане на кораба? Дали българската държава и дипломатическите ни представители могат да им помогнат с нещо, когато те бъдат изправени пред съда? Много и тревожни са въпросите. Стана практика в последните няколко години български кораби да бъдат арестувани или отвличани от пирати в различни части на света. На ухо вървят и приказки, че пиратството се е превърнало в доходоносен бизнес, а в морсите среди са убедени, че в държавната Морска администрация и фирми като "Трансимпекс" и нейните частни сателити биха могли да разкажат много повече. Там обаче са заровили глава в пясъка, правят се на учудени и мълчат. По света говорят и ни оплюват, а към създаденото някога лошо име се прибавят нови петна, за които са отговорни властта, държавните служби и създадената от тях система за контрол.
Кога и как се създава Военноморска база - Бургас
След Балканските и Първата световна война в резултат на Ньойския договор българските военноморски сили организационно са сведени до погранични полицейски служби на р. Дунав и Черно море. През 1929 г. е разработен подробен проект за техническото устройство на базата на българския флот, който определя същността й като "едно военно пристанище, разполагащо с всички индустрии, работещи специално за флота". За място на построяването се сочи "Бургаският залив, южно от града, срещу старата гара". От средата на 30-те години се разработват нови проекти за подготовката на кадрите, за преустройството и техническото обновяване на флота. Проект за база Бургас присъства в "Планове по предстоящата работа по Флота на Негово Величество" (1935 г.) Освен това през 30-те години, в разработваните от Щаба на флота учебни "морски игри", нееднократно Бургас се разглежда като основен пункт, като водеща военноморска база, особено когато става дума за вероятен конфликт с Турция.
Променената вътрешнополитическа ситуация през 1944 г. в България и външното военнополитическо влияние ускоряват придвижването на тези идеи.
Военноморска база - Бургас, се създава в изпълнение на Заповед Х 434 от 7. ХI.1944 г. на командира на Морските на Негово величество Войски.
Заповедта влиза в сила от 15. ХII.1944 г. Военноморска база - Бургас, е пряк приемник на българския Беломорски флот. На практика тя се формира от неговия състав и от 26-и граничен участък.
Изтеглящите се от Беломорието български военноморски части пристигат тук заедно с техническото и навигационното оборудване на своите кораби (самите съдове са задържани от гръцките власти), преносимото оръжие, домакинската материална част. Съхраняването на знамената на четирите български катера с имена "Струма", "Места", "Марица" и "Вардар", построени в гр. Кавала, които сега са изложени в експозицията на Военноморския музей, се дължи на капитан III ранг от запаса Тодор Станчев, служил тогава в Беломорския флот, а след това - домакин във Военноморска база - Бургас. В неговите спомени строителството на необходимите сгради и помещения съответства на духа на епохата - строи се бързо, без архитектурни и инженерни консултации, строителните материали се доставят чрез размяна и реквизиции, а трудът е безплатен.
Първият командир на Военноморска база - Бургас, е капитан-лейтенант Игнат Гишин, дотогава командир на морската дружина в Дедеагач. При неговото ръководство започва изпълнението на първите основни задачи: миночистенето на крайбрежните води и управление на морските гранични служби в района от нос Емине до Резово. Корабните сили на базата са изключително скромни - нейният минен дивизион, с командир лейтенант Рашко Василев, разполага само с един миночистач - мобилизираната гемия "Устрем". Все пак в миночистачната дейност дивизионът се представя много добре. Допринася за създаване на свободен от мини фарватер от устието на р. Камчия до входния фар на Пристанище Бургас, за осигуряване на редовна връзка по море между Варна и Бургас.
Освен миночистачен отряд, в базата са формирани щаб, учебна дружина, свързочна част, домакинска част. През 1951 г. е усилена противовъздушната отбрана на базата с включването в нейната структура на още един артилерийски зенитен дивизион.
След 1947 г. започва попълване с военноморски съдове от Съветския съюз.
При известното посещение на наша държавно-военна делегация в Москва през август 1947 г. са ни обещани дивизион БО (голям преследвач на подводници), дивизион МО (малък преследвач), есминец. Тогава капитан I ранг Кирил Халачев - заместник-командир на Военноморските сили, между другото предлага превръщането на Бургас в основен военноморски пункт на България, а Варна да бъде освободена само за търговския флот. В своите мемоари кап. I р. Халачев не споменава идеята му да е била подложена на обсъждане. Но по-късно събитие навежда на мисълта, че Кремъл има свои интереси в този черноморски район. Това е неафишираното, но не и незначително посещение скоро след това на маршал Н. Булганин (тогава министър на отбраната на СССР) в база Бургас и на юг по крайбрежието.
Първите противолодъчни кораби, тип ОД, идват в Бургаския залив през 1951 г. и формират дивизион с командир капитан-лейтенант Божков. През 1954 г. те са заменени с тип МО, с командир капитан-лейтенант Степанов. Този дивизион е преместен във Варна през 1959 г. Проблем за нормалното функциониране на базата в началните години от съществуването й се оказва поддържането на професионализма на офицерския състав. При създаването й той включва предимно дошлите от Беломорието офицери, повечето с висше морско образование и известен опит. Когато през 1946 г. в резултат на политическата чистка в армията от базата са освободени редица компетентни личности: командира на базата кап.-лейт. И. Гишин, капитан Неделчо Попниколаев, лейтенат Р. Василев и др., вакантните места се заемат от млади, неопитни, а в някои случаи и необразовани офицери.
Сблъсквайки се с неподготвените в морско отношение офицери, капитан I ранг Анатоли Златаров - командир на базата през 1948 - 1950 г., се заема с "ограмотяването" им. В този период към базата са придадени 4-те торпедоносеца ветерани, тип "Дръзки", с командир капитан-лейтенант Галвалов. Там те завършват своя активен живот с парад за своеобразно "пенсиониране".
След поредица от структурни преустройства щабът на Военноморска база - Бургас, се премества в новопостроения пункт за базиране - Атия. От 1989 г. насам Военноморска база - Бургас, става център на редица международни прояви по линия на евроатлантическата интеграция на страната.
Конкурс за портрет на Исус
Американско католическо списание е обявило конкурс за нарисуването на Исус Христос на 2000-та година, съобщи в. "Телеграф". Съответстваща на годините е и сумата на наградата за победителя - 2000 щатски долара.
Конкурсът се организира по повод 2000-та година от рождението на Христос. Идеята на списанието е да се намери лице, личност, които най-добре биха разкрили представата за Спасителя в новото време.
Задачата пред художниците е да изобразят един модерен Исус, различен от ренесансовия образ, който все още е твърде разпространен. Творците ще имат пълна свобода да използват какъвто искат стил: компютърни изображения, рисунки, скулптури, фотографии, металокерамика. Победителят ще бъде определен от британската монахиня сестра Уенди Бекет - специалист по история на изкуството.
Идеята за един модерен Исус не е чужда и на римокатолическата църква.
Неотдавна папа Йоан Павел II се обърна с послание към творците, в което призова за нов диалог между изкуството и църквата.
Морска България преди сто години
1 януари 1899 г. Създадено е Управление на флота със седалище във Варна, което обединява функциониращите отделно от ноември 1897 г. Дунавска флотилия и Морска част.
16 януари 1899 г. В брой 11 на "Държавен вестник" е обнародван Законът за полицията на крайбрежията и пристанищата. Той е приет от IХ Обикновено народно събрание на 4 декември 1898 г. и утвърден с Указ Х 15 от 28 декември 1898 г. на княз Фердинанд. Този закон е един от важните актове на българската морска политика в края на ХIХ в.
Януари 1899 г. Във Варна излиза от печат книгата "Бъдещето на човечеството (3000 година)" от Паоло Монтегацо. Въпреки изключително претенциозното подзаглавие известният флорентински професор по антропология не успява да се откъсне от конкретната му действителност и очевидно има твърде мъглява представа за техническите постижения в края на ХIХ в. Частично е засегната и морската тема. Дадено е елементарно описание на електрическа лодка, морето е прокарано до египетските пирамиди, описан е риболов с електрическо осветление за примамка на рибите. Морската болест е ликвидирана, защото, "щом се захващаше вълнение, струя от пуснато във водата масло успокояваше вълните около кораба" (четири години по-рано българите са прочели вече сонет на Стоян Михайловски, посветен на този метод). В град Андропол, столицата на Световните съединени щати, има 26 театъра, включително и "Морски театър", който на 26 април 3000 г. дава представлението "Последнята акула": "... Всички сцени ще плават във водата. Ще има и древни китове и други морски животни, които са се затрили от лицето на земята."
6 февруари 1899 г. Варненският вестник "Известник" съобщава, че "по решение на варненския окръжен съвет... тукашната Образцова железарска работилница прекратява вече работата си". Една година по-късно Министерството на войната далновидно купува работилницата и я предава на военния флот, където тя е преустроена във флотски арсенал, а от 1923 г. - във флотска учебна работилница. Днес едно от най-модерните преди стотина години български машиностроителни предприятия и първо техническо училище във Варненски окръг, служило десетилетия наред на флота, е безмилостно обречено на разруха в центъра на иначе претендиращата за европейско поведение Варна.
8 февруари 1899 г. Проведено е учредителното събрание на "Безименното акционерно дружество за направа на Варненското пристанище" (БАДНВП). То е създадено вследствие на неуспешната дейност на фирмата "Михайловски и Хайрабедиян" от София през периода 1895 - 1899 г. Седалището на дружеството е в София, но е предвидена кантора и във Варна.
Март 1899 г. В "Списание на Българското икономическо дружество", най-влиятелното в миналото българско икономическо периодично издание, е поместена статията "Писма от Цариград" от Васил Кънчев, в която авторът критично анализира състоянието и на българското мореплаване: "... От две години насам е решено да се купят още два парахода, има и средства за тях, но не можало да се постигне сговора какви параходи да се купят дали чисто товарни, или товарно-пасажирски... За да може дружеството сега да се отърве от разходи, то е прекратило съобщенията си с Балчик... защото приходите му от това пристанище са слаби, но за страната е гибелно.
Изобщо, параходните съобщения между черноморските ни пристанища и Цариград са крайно слаби, те са даже лоши. Нашите морски параходчета, големи колкото една гемия, веднъж в неделя дохождат в Цариград, стоят там по 3 - 4 дена без работа - да не харчат въглища! До днес още немаме право съобщение с важното Бургаско пристанище. Параходите отиват във Варна и после се връщат в Бургас и оттам пак дохождат във Варна и тогава отиват в Цариград. Ромъните употребяват катадневно пътувание от Кюстенджа за Цариград, а ние още не можем да уредим катанеделното!... Българското параходно дружество требва да уреди преки съобщения през Цариград за Солун, Пирея и по-нататък за Марсилия и Анверс..."
8 април 1899 г. Мичман I разряд Рашко Серафимов от екипажа на учебния крайцер "Надежда" е командирован във Франция, за да продължи военноморската си подготовка. По време на командировката си (до април 1900 г.) той участва в неколкомесечно плаване с учебната фрегата "Мелпомена".
15 април 1899 г. В Бургас пристига група от 33 ученици от Казанлъшкото педагогическо училище, ръководени от учителя д-р Васил Николчов. На следващия ден най-напред посещават Трикласното мъжко училище: "...
Особено впечатление ни направи сбирката от разни морски животни... Най-изненадани останаха учениците от морското конче. Полъгани, види се, от името му, те очакваха да видят нещо големо и останаха учудени, като им се показа едно 8 - 10 см дълго и 1 - 1 1/2 см широко животно, на което е дадено това гръмко име... " После мимоходом разглеждат няколко фабрики и се насочват към морето, където наблюдават строежа на бургаското пристанище: "...вълнобитната стена бе току-речи свършена: но грамадното количество блокове, които са приготвени за спускане в морето, ни дадоха да разберем, че има още много да се работи, за да се доизкара това предприятие. Тук ние можахме да наблюдаваме машината, с която се приготвя морското дъно... " На казанлъшките ученици особено силно впечатление прави неколкократното потапяне на един водолаз, определен от тях като "жълто чудовище с металическа глава".
17 април 1899 г. Ученическата група от Казанлък отплава с парахода "България" от Бургас за Варна, където на пристанището са посрещнати от директора на Мъжката гимназия, кмета и градоначалника. Екскурзиантите са приятно изненадани, че варненското кметство ги смята за свои гости и ги настанява в хотел близо до Мъжката гимназия.
18 април 1899 г. Във Варна следобед посещават фара на нос Галата: "Какъв прелестен кът! Но той не е наш! Фарът и околността му са турска територия! Кой може описа чувствата на учениците, на тези млади патриоти, като им съобщихме това? Този случай предизвика да поговорим за международните конвенции..."
21 април 1899 г. Казанлъшките ученици посещават местността Побитите камъни. Тук те само стигат до заключението, че в този район имаме не остатъци от култура на първобитния човек, а дъно на некогашно море... познаха по безбройните нумулити (Nummulites), които като песък покриват целия терен... " На следващия ден групата отплава за Бургас с парахода "Борис".
1 май 1899 г. От Варна за Севастопол отплава учебният крайцер "Надежда" с командир капитан-лейтенант Станчо Димитриев. След 25-часово плаване крайцерът пристига в Севастопол, където от 4 до 24 май докува, в края на май посещава и Одеса. По време на пребиваването на българския военен кораб в двете руски пристанища неговият екипаж е приет много радушно от местното флотско командване.
Лято 1899 г. В гр. Шербур, Франция, е проведен единадесеткилометров плувен маратон, в който участват около 120 души. Поради голямото вълнение маратонът продължава осем часа и само седем плувци успяват да го завършат. На второ място е класиран варненецът Георги Бърнев, който по това време следва инженерство във Франция.
Есен 1899 г. Мичман I разред Евстати Винаров заедно с лейтенантите Никола Лафчиев, Димитър Карамаждраков и Димитър Альов заминава за специализация по морско дело във френския флот. Като практикант на френския кораб "Дуро" отплава от Марсилия и по време на това плаване достига бреговете на Китай.
След няколко дни министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията Д. Тончев предлага конвенцията за утвърждаване от княз Фердинанд.
1899 г. Константин Величков публикува морските сонети "Крайморска картина" и "Мечтание", Х. Г. Чилингиров - стихотворението "На брега високий на морето", Андрей Ихчиев - превода на популярното тогава морско стихотворение "Плувец" от Н. Язиков. Това е само малка част от публикуваната в края на ХIХ и началото на ХХ в. българска и преводна морска поезия.
1899 г. Значителна част от българските вестници и списания отделят място за морската тема, като предоставят на читателите си както популярна, така и специализирана информация за развитието на световното и гражданското корабоплаване, корабостроене, пристанища, риболов и т.н.
Читателите могат да избират между заглавия като: "В морските бездни", "Бисерната мида и бисерът", "Никарагуйский канал", "Суецкий канал", "По риболовството", "За правната същност на морското крайбрежие", "Билети за пътуване по Черно море", "Животът в маяците" и т.н. Десетки други статии също съдържат ценни морски податки.
1899 г. Издадени са 10 българските морски книги.
1. Титулната страница на книгата на Паоло Монтегацо.
2. Така ще изглежда лодка с електрозадвижване (горе) през 3000 г., според книгата на П. Монтегацо.
3. През 3000 г. египетските пирамиди (вдясно) ще бъдат сред море, според книгата на П. Монтегацо.
4. Парният катер "Калиакрия" построен през 1898 г. във Флотския арсенал в Русе. Снимка 1898 г. 5. Варненската окръжна образцова железарска работилница използвана десетилетия наред за флотски арсенал и флотска учебна работилница.
Снимка 1996 г. 6. На 7 септември 1899 г. в София е подписана Конвенция между Княжеското Българско правителство и Унгарското речно и морско параходно акционерно дружество.
Навигаторите честваха две годишнини
Катедрата по навигация във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" - Варна, чества на 17 декември т.г. две кръгли годишнини - 80 години на специалността "Корабоводене" в училището и 50 години от създаването на самата катедра.
Юбилеят беше отбелязан с тържествено събрание-концерт, на което присъстваха ръковители на ВВМУ, настоящи и бивши преподаватели и служители от катедрата, представители на морските асоциации и на водещите морски фирми от Варна, Бургас и Русе, на Морската администрация, на менингови фирми и др. Гостите наблюдаваха демонстрация в планетариума на училището, а след това им бе показана материално-техническата база по корабоводене, на която се обучават новите попълнения в професията. Двата юбилея и срещата на специалистите по навигация от различни поколения станаха повод за разговори по актуални проблеми на морското образование у нас, което е свързано с бъдещето на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Както е известно, в училището предстоят много промени, свързани с План 2004 за съкращения в българската армия. По повод двете годишнини училището издаде юбилеен сборник от статии "Пътят към мостика" с автори Ст. Павлов, М. Белчев, А. Панайотов, Г. Вълчев и И. Пеев.
Той ще бъде представен в следващия брой на вестника.
Нещастието с парахода "Варна"
Една българска морска трагедия отпреди 70 години, описана от Георги Славянов в едноименната статия, която препечатваме със съкращения по първата й публикация в сп. "Морски сговор", бр. 2 от 1930 г. Параходът Варна, натоварен с 95 тона зърнени храни, 95 вола и 25 кафеза кокошки, воден от 27 души обслуга, имащ и 5 души пътници, придружаващи добитъка, тръгнал на 23 декемврий м.г. от Варна, а на следния ден - от Бургас, в своята Пирейска линия. На 25, в 19 ч. 45 мин. параходът се отправил от Цариград за Воло, за да продължи оттам за Пирея... Дежурен бил вторият помощник Стефан Цонков, но освен него, понеже пътят през Мраморно море и Дарданелите нощем е много оживен, през всичкото време на командния мостик е стоял и командирът на парахода Никола Бабев, опитен, дългогодишен моряк, свършил морско училище в Италия, един от най-добрите и високо ценен капитан на Българското търговско параходно дружество. Отличителните светлини - бяла на предния стожер, видима от 5 мили разстояние напред и встрани, червена отляво и зелена отдясно, видими от 2 мили, каквито, според международните правила, трябва да носи всеки параход в движение нощем - са светели най-изправно. Към 23 ч. 15 мин., вдясно от пътя на "Варна" и на около 2 мили пред него, когато нашият параход е бил приблизително на 25 мили от Сан Стефано по пътя за Дарданелите и някъде към траверза (перпендикуляра) на Силиврия, от командния мостик е била забелязана зелената светлина на друг параход, с чието приближаване командирът на "Варна" е заповядал на кърмчията да даде кърмилото вляво, за да се отклони нашият параход също вляво и за да остане другият параход още повече вдясно. Командата била изпълнена правилно. Срещнатият - 8000-тонен голям гръцки параход "Хрисис" - вместо да се отбие от своя път също вляво и спокойно да се разминат, отклонява се вдясно и към 23 ч. и 30 мин., т.е. 7 - 8 минути след като двата парахода са видели един-другиму зелените си светлини, със страшна сила се блъснал във "Варна".
От тоя момент започва една страшна, неописуема трагедия. Носът на "Хрисис" с ужасен трясък се врязал дълбоко в тялото на "Варна", чиято агония веднага настъпва: от удара проводниците на електрическото осветление, които отиват по дясната стена към носа, където са жилищните помещения на моряците, са били прорязани и помещенията останали в пълна тъмнина; воловете, натоварени и привързани на горния под, се разкъсали и побеснели от страх, се струпали по наклонения вече надолу горен под към носа и задръстили с телата си изходите от жилищните помещения, където са спели моряците; последните, по този начин, са били затворени в своите вече тъмни и пълнещи се с вода помещения, които може би са станали и тяхната братска гробница на дъното на морето... Настъпил краят на 27-годишната безропотна служба на стария ветеран "Варна". Смелият му командир, гледайки в очите смъртта, все още със стоическа твърдост раздавал последните си команди, за да спаси хората от обслугата и пътниците. Третият помощник, младият и интелигентен възпитаник на нашето Морско училище, неотдавна завърнал се от своята практическа специализация с океанските французки параходи, Найден Найденов, комуто и дължим описанието на катастрофата, събуден от страшния трясък, бързо излязъл от своята кабина и чувайки командите на капитан Бабев, почти съвсем гол, се втурнал на своето място при бедствие - да ръководи спущането на лодките; там обаче не намерил нито един моряк, те са били вече обречени на гибел.
Цели 45 минути е траяла агонията на "Варна", време предостатъчно да се спасят не 26, а 270 души, но гърците, макар и всички будни, не са пожелали да спасят другарите си по професия и братята си по религия... те празнували Коледа... Самоотверженият командир на "Варна", капитан Бабев, не пожелал да изостави парахода си и загиващите с него моряци и пътници; като войник на поста си, презирайки смъртта, той с безподобна смелост се отдал в ледените й прегръдки. Първият помощник, Георги Бангиев, възпитаник на нашето Машинно и на германското Военноморско училище, запасен мичман I ранг, млад, но много обещаващ капитан, човек с буен темперамент и безумно решителен, навярно е бил до последния момент на парахода.
Тримата механици, възпитаници все на нашето Машинно училище, и тримата запасни офицери от флота, са загинали също с парахода, някои от тях на поста си при машините. Участта на своите шестима водачи, принудени от немилостивата съдба и от жестоките причинители на катастрофата, е трябвало да споделят и останалите 16 моряци и пет пътници, всички, оставяйки в нищета и мизерия, тъкмо пред Светлите Христови празници, своите майки, жени и деца.. Първа страница на сп. "Морски сговор", бр. 2,1930 г. Паметен лист на гибелта на параход "Варна" с ликове на загиналите от командния състав на кораба. От ляво на дясно: Стефан Цонков, 47-годишен, втори помощник;
Георги Бангиев, 36-годишен, първи помощник; Никола Бабев, 48-годишен, капитан на кораба; Марин Пиперков, 36-годишен, шеф-механик; Иван Джиджев, 37-годишен, втори механик; Димитър Карамаждраков, 26-годишен, трети механик.
От целия екипаж на параход "Варна" успели да се спасят само петима.
Освен шестимата офицери от командния състав загинали още. Моряците Георги Янков, Бончо Минчев, Марко Марков, Киряк Дренчев, Цветан Куцаров, Слави Костов, Димитър Бабадалиев, Иван Смилов, Илия Найденов, Васил Георгиев, Енчо Стоянов, Теню Стоилов, Анастас Янакиев, Димитър Петров, Мустафа Селимов, Васил Георгиев.
Общи характеристики на "Водолей 1"
150-тонен товарен моторен кораб, проектиран от инж. Ат. Димитров и построен във Варненската корабостроителница през 1957 г., стр. Х375 под името "Шабла". Еднопалубен едновинтов сухотоварен кораб за каботажно плаване с кърмово разположение на машинното отделение и жилищната надстройка. Кораб за превоз на генерални товари, зърно, дърва, строителни материали, потребителски товари и др. Район на плаване - 500 мили. Автономност - 10 денонощия.
Главни размери
От "Осанна" до "Разпни Го"
След броени дни числото "2000" ще ни обсеби от всички посоки. Има ли нещо магическо в това, или по-скоро става дума за един чисто формален психологически ефект, допълнително нагнетяван от търговците на нашите джобове и души? Календарно завършва един век и започва друг. Преминаваме ли от едно хилядолетие в друго? Светът се готви за пищни тържества. И ние, българите, като част от тоя земен свят, с трепет ще се присъединим.
Не знаем как нашите предци са минали от първото във второто хилядолетие, но знаем, че в навечерието на двайсетия век нацията и държавата са били в духовен и икономически подем. Уви, сто години по-късно упадъкът е повсеместен. Не прави изключение и морското стопанство, макар че то най-дълго устояваше. Преди един век: ковели са морски закони, полагали са основите на пристанищата, купували са кораби и са откривали нови търговски линии, създавал се е военен флот и морско образование, издавали са морска книжнина... Жестоко е днес да си свидетел как всичко се разграбва и руши пак в името на до болка познатото ни "светло бъдеще". Добра е само новината, че в Европа са благосклонни да преговарят с нас. Ние обещахме да се променим. Още не бяха затихнали "Одата на радостта" и звънът от чашите с шампанско, когато предприемчиви българи с едно разнебитено корабче на преклонна възраст се докандилкаха с 320 имигранти на борда от азиатския бряг на Босфора до източното крайбрежие на Италия. С това изумително плаване от Азия до Европа в навечерието на ХХI век ние разтворихме ризата на косматите си моряшки гърди и гордо съобщихме на смаяните европейци: "Булгар! Булгар! Ние вече сме тук! " Но... млъкни, сърце, както е казал поетът. Само който не се е родиил, той няма да измине своя път към Голгота. А по този стръмен път ще чуваме какво ли не: и "Осанна", и "Разпни Го"... Отново бракониери на калкан
Най-големият бракониерски улов на калкан напоследък бе засечен на 12 декември от началника на Държавна инспекция по рибарство - Варна, Димитър Пасев. По негов сигнал каварненската полиция залови при буната в местността Иканталъка край Каварна 12-тонната гемия "Орион" на Атанас Атанасов. В нея е имало 118 маломерни калканчета. Уловът е конфискуван.
Според наказателните разпоредби при подобни нарушения се налага конфискация и на плавателния съд и риболовните уреди. Глобата е 15 хиляди нови лева, а отделно по 125 лева е санкцията за всеки маломерен калкан. Освен Атанасов в незаконния улов са участвали и неговите колеги Коста Ясенов и Йордан Йорданов. По случая ще се произнесе районният съд в Каварна.
Още една година на големите очаквания
Морска България на прага на новото хилядолетие с познати проблеми и стари закони
На прага на новото хилядолетие, след десет години демокрация и при започнати преговори за членство в Европейския съюз, морска България няма с какво особено да се похвали. Нещо повече - тя не е мръднала дори с крачка напред по отношение на амбициозните цели, с които започнахме прехода. Нямаме нови морски закони, за каквито дори бяха отпуснати и усвоени средства по европейски програми. Нямаме национална морска стратегия, подплатена с точен икономически анализ. Затова разрухата и трудностите в морския сектор едва ли трябва да учудват някого. Колкото до реформата - тя си остава горещ картоф за управляващите, който за пореден път опари много пръсти. Всъщност засега има само имитация на реформа, а приватизацията стана синоним на предприватизационно разграбване.
Най-критично за морския сектор бе рухването на "Варненска корабостроителница" АД, което продължава да отеква и досега - със скандали, съдебни дела и безуспешни опити за разпродаване на имущество, удовлетворяване на кредитори и задвижване на спрелия работа завод. Кризата в предприятието определя до голяма степен перспективите на целия този клон от тежкото ни машиностроене, чиято приватизация шумно се провали. Безкрайно неясно е бъдещето и на "Бургаски корабостроителници" ЕАД, а от работата на двата големи завода зависи не само бъдещето на десетки свързани с тях предприятия и фирми. То обрича специалистите-проектанти и корабостроители, зачерква натрупания от няколко поколения опит, бута един от стълбовете на морската култура на българина.
Трагично е положението с хармонизацията на морските закони и привеждането им в съответствие с европейските изисквания. Чакаме го от много години, много обещани крайни срокове бяха забравени; задачата бе подхващана ту от един, ту от друг колектив. В крайна сметка в парламента на първо четене мина проектозаконът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. След бурното му обществено обсъждане във Варна, в което не участваха директорите на водещите държавни морски фирми, Министерството на транспорта реагира нервно и нарече участниците "аутсайдери". Бележките за грешките, пропуските, неяснотите, противоречията и безсмислените забрани (представени от аутсайдерите в писмен вид) обаче бяха толкова много, че авторите на проекта трябваше да ги вземат предвид. За хода на корекциите и промените т.нар. широка морска общественост, както и журналистите научаваха по малко, и то само от депутатите. Успокоителните думи, че всичко е наред и аха да започне второто четене и истинското обсъждане текст по текст, не са утеха за никого. А този закон се чака и от пристанищните инвеститори, и от всички, заинтересувани от бъдещето на морска България. Обещаното му влизане в сила от 1 януари 2000 г. явно няма да стане, а опасността да лъснат веднага явни недомислици е много голяма. Колко би помогнала препоръчаната от премиера промяна в моралната ценностна система на политическата класа - все в европейски дух. Или пък диалогът между политиците и обикновените хора.
Не трябва да забравяме и започнатата работа по морската стратегия на България. Навярно тя също е напреднала в някаква степен, но официални данни за това няма, а разработката едва ли се нуждае от засекретяване.
Интересно дали е бил коригиран подходът при работата, дали е изготвен икономически анализ, върху който да стъпи стратегията. И от кого, след като в подлежащия на приватизация Институт по воден транспорт останаха само инженер-еколозите, а в различните други транспортни институти и катедри имат ограничен поглед върху морския сектор в неговата комплексност.
Бедата за морска България е, че продължава да бъде свръхцентрализирана, да се подчинява на чиновници в централни ведомства в София, които вземат решения за неща, чиято специфика не познават. Често те дори не намират за нужно да питат тесните специалисти, а броят им в бордовете на морските фирми е направо подавляващ. За по-лесно често при заседания на бордовете местните пътуват към столицата. Е, те това се казва европейски регионализъм по български.
Закрита бе и създадената само преди година Главна дирекция "Морска администрация", която претопи някогашните ДИК и УПМКАП. Сега ще има две изпълнителни агенции - "Морска администрация" и "Пристанищна администрация", а до края на годината ще живеем в нещо като безтегловност. За морското спасяване и поддържането на каналите и акваторията на пристанищата ще мислим после. Дали изобщо мислим, когато закриваме и унищожаваме нещо!
Бави се и най-болезнената част от реформата в пристанищата - извеждането от фирмата на докерската и механизаторската дейност. На фона на слабия товаропоток това става все по-трудно и въпреки наличието на много опит и модели - прилагани в Испания, Полша, Германия и разгледани обстойно в теоретичен план - решителната стъпка не е направена. Как тогава ще бъдат изпълнени документи като мастерплана на Пристанище Бургас и програмата за развитие на Пристанище Варна, които им отреждат не скромна регионална, а международна роля? Японското правителство явно засега мисли по-перспективно от нашето, след като е отделило средства за инвестиции в бургаския порт. За останалите трябва да се погрижим сами, но пак сами ще сме си виновни, ако на потенциалните инвеститори не им издържат нервите. Точно преди една година на дневен ред бяха концесиите с "Италчементи", "Солвей-Соди", "Адпо" - въпросът не е решен и досега.
Изключително сериозен е проблемът с известното Постановление 160 на МС, което засяга работата на Параходство БМФ и облагаемата му печалба. То уж е отменено, но не съвсем; уж са освободени средства за увеличение на моряшките заплати, но направеното досега подсказва, че трябва да се чака тежката дума на финансовото министерство, което сигурно ще измисли начин да си вземе своето. Въпросът е всичко да стане по разумен начин - иначе може и тази фирма да глътне вода, притисната от данъци и синдикати, които не си поплюват и на висок глас заплашват с Международната транспортна федерация.
Особено тревожни са перспективите пред българското морско образование.
Най-оптимистичната прогноза за бъдещето на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" е, че може и да не бъде закрито. Думата ще имат транспортното, просветното и военното министерство. Дали ще се намерят пари за поддържането на военизирано обучение заради интереса към кадрите на търговския флот и едната традиция - толкова често жертвана с лека ръка! - е съмнително. И ако стане белята, после всеки ще може да обвинява останалите. И пак виновни няма да има.
Последният ден на ХХ век
Разказ от Иван Вазов
Младият още цар Иван беше се поправил вече от своята простуда, която го бе задържала няколко дена в двореца. Днес се усещаше бодър и добре.
Зимният ден беше особено мек, без слънце и заоблачен, но топъл. Царят отвори за малко прозореца, за да поеме чист въздух отвън. Той гълташе с удоволствие живителните му струи и погледът му бягаше през големите ясени и акации на Градската градина по пространната столица, с покриви, побелели от сняг, отдето се дигаха в небето безбройни кули и високи сводове на дворци и държавни учреждения и кръстове от черкови. Най-близо се издигаше монументалната сграда на Народния театър.
На вратата на кабинета се почука почтително. Царят се издигна. Адютантът му, генерал Шанов, влезна и съобщи:
- Ваше величество, охридският управител пита ще ли благоволите да го приемете? Също и другите.
- Ах, добре, нека влезе в приемний салон. Поради болестта си аз ги заставих да чакат няколко дена... Царят затвори прозореца, облече си официалната дреха и се спря при писалищний стол, дето лежаха куп книжа, вестници и депеши, и взе да дочита нещо. Зад него, сериозен, гледаше из голямата си златна рамка внушителният образ на цар Фердинанда I. По стените на кабинета, облечени с великолепни цветни пиротски килими, висяха други големи портрети, тоже в златни кръжила на членове от фамилията, работа на знаменити български живописци. Между образите особено жив стоеше образът на баща му, Бориса I, със своето изразително, но благо, белобрадо лице, озарено от умни сини очи. Царят остави депешата и се приближи до апарата на стената (фоноскопа), натисна нещо и той издрънка. След една минута апарата сам издрънка. Царят тогава си приближи устата до тръбата, а с очите, като гледаше в едно стъкло над нея, извика:
- А, Константине, добър ден!
От апарата излезе ясен глас:
- Добър ден, тате. Не те питам поправи ли се; виждам по лицето ти, че си бодър сега. Какво има да ми заповядаш?
Царят отговори:
- Добре съм. Напусни Одрин и ела тая вечер да изпратим заедно векът.
Имаш на разположение цели два часа. Трябва да ми доложиш лично за въпроса... Аз мисля обаче, че мъчнотиите са изгладени... - Да, изгладиха се щастливо. Но аз се обещах на великия княз Александра да бъда тая вечер в Цариград.
- Защо?
- Покани ме и аз обещах да присъствам заедно с него на бдението в "Света София" и после на гощавката в Александровския дворец на Босфора.
- Тогава дръж си думата, синко. Позрави великия княз и великата княгиня.
Изпратете двадесетия век радостно, както и ний тука ще го изпратим. Той беше щастлив век за славянството.
След малко царят приемаше в салона охридския управител и изслушване устния му доклад по произшествията, извикани на най-южната граница на България от албанските немирници, под воеводството на безпокойния Иренк Мивош.
Дадоха се после аудиенции на английския посланик, на новоназначения от Екзархията Нишки митрополит, бивший Сливенски архиепископ, на адмирала на българската флота, която се бе прибрала в Кавала подир маневрите си по Бяло море заедно с руската; на сръбския посланик, който наскоро се бе завърнал от Рагуза, станала зимна резиденция на негово величество сръбския крал, който предпочиташе да живее в новите си далматински владения. Последния приет беше представителя на Испанската република.
Цар Иван се завърна в кабинета поуморен от тия приеми. Той бутна електрическия звънец и влезе дворцовия маршал.
- Славомире, моля, кажете да ми запрегнат каляската; искам да се поразходя... Лекарят ми разреши. Приготовленията за тазвечерният прием, както и за бала, стават ли? Нека бъде бляскаво.
- Да, господарю.
- Какво прави царицата? Върна ли се?
- Върна се. Ходила е лично да раздава помощи на бедните.
- Прекрасно. По доброта, сърдечност и по благодат тя наумява баба ми... Попитай я желае ли да ме придружи.
И царят погледна към портрета на жена си, тип на истинска красива рускиня, изписана в носията, идеализирана, на кюстендилска селянка, обезателният дамски костюм при дворцовите тържества.
След малко адютантът яви, че царицата е поуморена и се извинява. Царят слезна долу. На дворцовата порта чакаше каляската с два черни жребеца, дар от султана, живущ сега в Коня. Но той, като видя колко е хубаво времето, отказа да се вози и тръгна пеш из разкошната с богати здания и къщи улица "Цар Освободител". Непоследван от никой телохранител, облечен просто, царят отвръщаше усмихнато поздравите на минувачите. Той мина покрай остарялото, почерняло от времето здание на Военния клуб, мина край Народното събрание и величавий бронзов паметник на императора Александра II, дето се срещна и приказва няколко минути с прочутия по подвизите си във войната през 1972 г. генерал Шайханов, после мина из алеята на акациите между два реда дворци, край величественото здание на университета и по-нататък - на сената и на министерството на мореплаването, срещайки се с върволяци граждани и гражданки, излезли също да се порадват на хубавия зимен ден. Той срещаше изражение на искрена любов и дълбока почит във всичките лица. Отвъд Орловия мост той се размина с малките князове, които яздеха на новоизобретения инструмент "флигтвег" (един вид велосипед, движен от каучукови крила).
Царят се поумори, извърна се и даде знак на каляската, която го следеше отдалеко, качи се и потегли край столетната гора на Борисовия парк, обезлистен сега, покрит със сняг и пуст с мълчаливите си мраморни статуи на богини и дриади. Отляво хубавите трикатни здания, дворци и вили се простираха на два километра далеко. От висотата, дето се свърши парка, той хвърли поглед назад въз безкрайната с 350-хилядното си население столица, гърмяща като море, дето десетки високи фабрични комини изхвърляха черни стълпове пушек и замъгляваха атмосферата й. Няколко шопа из пътя, облечени чисто и спретнато, с лица здрави, умни и вчеловечени, както бяха всичките сега, привлякоха вниманието му и той приказва с тях за поминъка им и живота им; по обичая си, той правеше това, желающ лично да опознае нуждите на любимия си народ. Няколко време той се любува на града, станал център на богатството, светлина и култура за обширното царство. На юг Витоша се белееше величествен и на гърба и, зад Резньовете, се забелязваше кубето на приоблачната гостилница "Кръгозор", посещавана лете от туристи из цяла Европа, додето се отиваше от Драгалевци по зъбчеста железница. Силни чувства изпитваше царят сега.
През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствания и неговото през ХХ век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак... Когато царят се завърна, беше вече късно. Той влезе в дворецът, цял блеснал от светлини, дето щеше тая вечер да се посреща радостно новия ХХI век.
Светът и морето преди сто години
2 януари 1899 г. В гр. Белфаст, Северна Ирландия, 50 000 души наблюдават спускането на вода на парахода "Оушъник". Той се строи в тукашната корабостроителница "Харлънд енд Уулф" по поръчка на известната британска корабоплавателна компания "Уайт стар". Британският печат специално изтъква, че това е най-големият кораб в света, защото е с 13,5 фута (4,11 м) по-дълъг от прочутия параходен гигант на ХIХ в. "Грейт ийстърн". "Оушъник" не е проектиран за поставяне на скоростни рекорди, но "Уайт стар" възнамерява чрез него да осигури на клиентите си петдневно плаване до Ню Йорк. При изграждането на корпуса на кораба е приложена новата по това време технология на хидравлично нитоване.
7 януари 1899 г. В катедралата на гр. Севиля (Испания) при изключителна тържественост са препогребани костите на Христофор Колумб. Той умира през 1506 г. във Валядолид и отначало е погребан там, но през 1513 г. останките му са пренесени в Лас Куевас (Севиля), 1530 г. - в Сан Доминго, 1796 г. - в катедралата на Хавана. Най-после, след четири пренасяния (вкл. две презатлантически плавания), костите на великия мореплавател намират своя вечен покой. Корабът, с който те са пренесени от Куба до Испания, носи любопитното за случая име "Giralda", означаващо както ветропоказател, така и... непостоянен човек.
17 февруари 1899 г. От английския кораб "Южен кръст" в района на нос Адер в Антарктида е свален норвежкият полярник Карстен Борхгревинк заедно с ръководената от него 9-членна експедиция. Те стават първите хора, презимували на този континент. При това презимуване (1899 - 1900 г.) К. Борхгревинк за пръв път в историята на Антарктида използва кучешки впрягове, за да проникне във вътрешността на континента (достига 78ш50" ю.ш.).
23 февруари 1899 г. В 10 часа и 18 минути в Ню Йорк пристига немският презатлантически параход "Кайзер Вилхелм Велики", който е отплавал на 17 февруари в 18 часа и 10 минути от Шербур (Франция). Той пресича Атлантическия океан за рекордното време 5 дни, 20 часа и 48 минути, като изминава 3148 мили при средна скорост 22 1/3 възла.
4 март 1899 г. В пристанището на Кронщат тържествено е посрещнат новият руски ледоразбивач "Ермак" с командир вицеадмирал С.О. Макаров. Тук за пръв път по това време на годината успява да навлезе кораб: "За пръв път - записва Макаров в дневника си - ми се случи да видя лоцман да се приближава на кон до самия борд. " "Ермак" е построен в Нюкасъл, Англия, по идея на вицеадмирал С.О. Макаров. Той не е първият в света ледоразбивач, но е първият кораб, проектиран за преминаване през тежки ледове (дебелина над 2 м). Освен това "Ермак" е първият европейски ледоразбивач, на който е внедрен носов гребен винт (американско изобретение от 1887 г.). Създаденият от такъв винт воден поток около носовата част на корабния корпус действа като смазочен слой между корпуса и ледената покривка.
9 март 1899 г. В гр. Дънди, Шотландия, е спуснат на вода полярният изследователски кораб "Дискъвъри". В британската морска история за шести път плавателен съд получава това име. Кръстницата на кораба е лейди Маркъм - съпругата на президента на Кралското географско дружество на Великобритания. С този кораб известният британски полярник капитан Робърт Скот осъществява първата си антарктическа експедиция (1901 - 1904 г.), чиято главна цел е изследването на Земя Виктория в новозеландския район на Антарктида.
Март 1899 г. Между плаващия фар "Саут форленд" ("Южен нос"), близо до Дувър, Ангиля, и местността Вимерьо, близо до Булон сюр мер, Франция, е осъществено безжично телеграфно предаване чрез апаратура на италианския изобретател Гулиелмо Маркони, като разстоянието между двата обекта е повече от 50 км. Това е първото изпращане на съобщение през Ламанша с помощта на безжичната телеграфия. През същия месец Г. Маркони отново се появява на челните страници на европейския печат, когато за пръв път в света използва безжичния телеграф при морско спасяване, като една патрулна лодка, снабдена с предавател на Маркони, открива заседнал кораб и изпраща до фара "Саут форленд" сигнал за спасяване.
Към 1899 г. проблемът за безжичната телеграфия все още не е решен окончателно. Усилията на специалистите са насочени преди всичко към увеличаване на чувствителността на приемниците, за да се осигури предаването на телеграми на значително по-големи разстояния. По това време в руския флот (на Балтийско и Черно море) е осъществена връзка на разстояние до 14 км. През периода май-август 1899 г. Г. Маркони системно извършва предавания между фара "Саут форленд" и Вимерьо, по-късно с.г. осъществява безжично съобщение между брега и кораби на разстояние почти 100 мили (185 км). През 1899 г. в руския военен фот е формирана първата радиочаст ("Кронщатски искров военен телеграф").
13 април 1899 г. Тържествено е положен основният камък на новата сграда на световноизвестния океанографски музей в Монако.
18 април 1899 г. Германският кайзер и президентът на САЩ си разменят телеграми по случай успешното прокарване на германския презатлантически телеграфен кабел.
11 май 1899 г. В Берлин е основано Шифбаутехнише гезелшафт (STG) - една от най-авторитетните в света научно-технически организации по корабостроене. Тя е създадена по инициатива на видния корабостроителен специалист проф. Карл Буслей, който още същата година изнася първия доклад в историята на STG. Този исторически доклад е посветен на темата "Модерните подводници" и в него влиятелният в научните и индустриалните среди професор обосновава становището си, че развитието на подводниците е почти безперспективно и германският военен флот постъпил правилно, като все още не е решил да се включи в строежа на подводниците... Въпреки това недалновидно начало обаче STGима съществен принос в развитието на корабостроителната техника както в Германия, така и в света. В края на 1924 г. в STG тържествено е приет за пръв път и българин - студентът по корабостроене в Берлин Константин К. Радулов, чийто жизнен и творчески път все още е почти загадка.
5 юни 1899 г. Професор Милър прави неуспешен опит да пресече Атлантическия океан... пеш, като използва обувки с формата на кану и дължина един метър и половина. Опитът на сърцатия мореходец пропада още на старта.
5 юни 1899 г. От гр. Глостър, щат Масачузетс, САЩ, отплава Хауърд Блекбърн с ветрохода "Грейт уестърн", чиято цел е самотно преплаване на Атлантическия океан и достигане на английския град Глостър. След 61 дни дръзкият мореплавател с осакатени ръце възторжено е посрещнат от англичаните.
12 юни 1899 г. В европейския печат се появяват съобщения за намерението на американците да реализират проект за отклоняването на мощното топло течение Гълфстрийм (в северната част на Атлантическия океан) и пренасочването му от бреговете на Северна Европа към източните брегове на Северна Америка.
2 септември 1899 г. Във френското списание "Яхтата" е публикувана обширна статия относно опасностите при плаване в Атлантическия океан вследствие на възможността от сблъскване с отломки от кораби, представляващи понякога цели корпуси и плаващи нерядко под водата. Към 1899 г. тези корабни отломки са един от най-тежките проблеми в корабоплаването и европейският печат многократно се опитва да насочи към него вниманието на правителствата на морските държави. През същата година британското адмиралтейство изпраща в Атлантическия океан два военни кораба със задача да издирят и отстранят от пътя на британските кораби до Америка поне най-големите и най-опасни корабни остатъци.
24 ноември 1899 г. В руския печат се появява статията "Багдад и Бургас", обосноваваща предложението "да се създаде една "наблюдателна база" от руски войски в Бургас, чието пристанище да било служело и за местопребиваването на Черноморската флота. По тоя начин Русия щяла да парализира съвсем изгодите за Турция от железницата Коня - Багдад - Басора... заемането на Бургас могло да стане със съгласието на бълг. правителство, тъй като Бургас не щел да бъде зает като територия, ами само като наблюдателен пункт..."
12 декември 1899 г. Немският плувен съюз издига призива: "Всеки немец да прави седмично по едно къпане!"
1899 г. В Токио са основани японската класификационна организация (корабният регистър) и Императорската японска морска корпорация.
1899 г. В Стокхолм е проведена международна конференция, на която е обсъждано създаването на международен орган за изследване и експлотация на морските ресурси.
1899 г. Американският изследователски кораб "Албатрос" извършва първото дълбоководно тралиране, като в района на тихоокеанския жлеб Тонга достига дълбочина 7632 м. Това постижение е подобрено едва след около половин век. Американският кораб за прокарване на подводни телеграфни кабели "Неро" открива района на Марианския жлеб - най-големия в света дълбоководен жлеб. Измерената по това време дълбочина е 9636 м. 1899 - морето, България, светът
Кратка хронологична ретроспекция на морска България в края на миналия век
Преди един век в българско провинциално земеделско списание се появява кратката бележка "Кога ще се свърши деветнадесетий век? ": "В некои чузди наши вестници се срещнаха известия, според които деветнадесетий век би требвало да се свърши на 31 декемврий 1899 и с 1900 година да се започне двадесетий век. Тия мнения са обаче погрешни, защото двадесетий век ще почне от 1-й януарий 1901 година. Нека да уведеме тук начина, по който се обяснява на учениците понятието век: "Всичко, каквото се е случило от рождението на Иисуса Христа до свършека на първата стотна година, се отнася към първото столетие. След първото столетие последва второто (101 - 200), третьото (201 - 300), четвъртото (301 - 400) и т.н. Сега ние живеем в деветнадесетий век след Христа. Осемнадесетий век се е свършил в полунощ на 31 декемврий 1800 година. Деветнадесетий век започва веднага след това на 1-й януарий 1801 година и ще се свърши в полунощ на 31-й декемврий 1900 година."
Това простичко обяснение е само един от безбройните факти, че знанията на тогавашните българи са далеч по-големи от представите за тях дори на мнозина съвременни учени. Разтворите ли и най-нови исторически съчинения и дебели хронологични справочници, неизбежно оставате с впечатление, че преди сто години хората у нас и по света се вълнуват само от Англо-бургската война, аферата Драйфус, племенни разпри и боричкания за власт, финансови спекулации и т.н. Тук-там авторите на тези писания снизходително спестяват на читателите си обяснението, например за резултатите от някакви избори или пръкването на поредната политическа партия, за да информират даже за някое събитие в областта на културата.
По правило обаче постиженията на науката и техниката, да не говорим пък за морските дела, са просто досадни подробности. Поради това тук е направен опит за насочването вниманието на любезния читател на "Морски вестник" към част от морските събития по света и у нас преди сто години, без да влияем на аналозите, които той ще направи днес, сто години по-късно.
20 години "Кор Кароли"
На традиционната дата 20 декември, за 20-и път бе връчен "Златният глобус - Кор Кароли" - преходната награда за най-добро българско морско ветроходно постижение, учредена в памет на капитан Георги Георгиев.
Както "Морски вестник" съобщи в миналия си брой, неин носител за 1999 г. е варненецът Светльо Димитров за плаването му с изработената от него яхта "Съни Куин" от Варна по маршрут Кипър - Малта - Гибралтар - Канарските острови - Хавана - Ки Уест в САЩ и оттам като самотник през Бермудските и Азорските острови и Гибралтар до Варна. Стартирал на 23 февруари 1998 г., той финишира на 18 ноември 1999 г., като проплава общо 15 591 мили.
На тържеството, състояло се в Грандхотел "Варна", с почетни грамоти бяха удостоени Неделчо Куртев - шкипер на яхта "Одесос", и Стефан Караманлиев - шкипер на яхта "Карела", за участието им в първия етап на Поклонническото плаване по мисионерския път на св. ап. Павел до Истанбул и обратно до България, както и Любомир Димитров плавал с яхтата "Съни Куин" до о-в Кипър. Почетни грамоти получиха и младите ветроходци Живко Железов от Варна и Иван Василев от Бургас.
"Ад и Рай" преди края на света
Вероятно животът ще продължи и през 2000-та година, но за всеки случай
Домът на изкуствата в Цюрих, Швейцария, показва ретроспекция на свършеците на света и други катастрофи, отразени в изкуството от хиляда години насам. Годината преди смяната на хилядолетието под наслов "Апокалипсис и надежда" кураторът на изложбата Харалд Зееман е подбрал около 250 оригинала - фоторепродукции и копия на творби на тази тема.
Зееман е подредил катастрофите плътно една до друга, като централно място е отредено на прочутата морска картина на Жерико "Салът на Медуза". От едната й страна е бюст на римския император Нерон, а от другата - картината "Адам и Ева" на италианския художник Джакомети.
Срещу тях е портрет на Карл Маркс, отдясно на него гледа съветският диктатор Сталин, а вляво е картината на Салвадор Дали "Загадката на Хитлер", в която портретчето на фюрера е сложено в чиния, сякаш е супата, която светът тепърва ще трябва да изсърба.
