България и морските стратегии в новия век
От 7 до 10 ноември т.г. началникът на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров участва в ХV международен военноморски симпозиум "Морска сила", проведен във Военноморския боен колеж в град Нюпорт (Род Айлънд).
Под общата тема "Морските стратегии в новия век" най-крупната военноморска проява в света събра 160 делегации от 73 страни, 47 от тях водени от първите флотоводци.
Във встъпителното си слово началникът на военноморските операции на САЩ адмирал Джей Джонсън, ръководител на симпозиума, подчерта: "Днешната световна икономика е глобален пазар, в който 90 на сто от стоките се превозват по море. Прогнозите са международният морски превоз да се увеличава, като количеството стоки ще се удвои през 2010 г. Интензивната морска търговия изисква сигурен и свободен достъп до моретата - и в открито море, и по крайбрежията, който единствено ВМС могат да осигурят."
В първото пленарно заседание на тема "Ролята на ВМС за икономическата сигурност" бяха дискутирани свободата на корабоплаването, охраната на околната среда, икономическото развитие и морските ресурси, приложението на международното морско право. Във второто заседание - "Уникалният принос на ВМС в световната сигурност", бяха разисквани въпросите на мирновременното присъствие, действията по време на кризи, съвместните и хуманитарни операции. Третото заседание - "Влиянието на технологиите за развитието на морските стратегии" - разгледа въпросите за асиметрията на заплахите и развитието на оръжията, новите предизвикателства за свободата на моретата, намаляването на риска и новите области на действие.
Участниците в симпозиума проведоха и военна игра на тема "Правила за действия на коалиционни сили в мироопазваща операция", в която на основата на предварителен сценарий изработваха решения за действия на коалиционни сили при различни варианти на враждебни действия от страна на условни противоборстващи сили.
Помолен да коментира за "Морски вестник" основното послание на симпозиума и произтичащите за българските ВМС задачи, контраадмирал Петър Петров сподели: "Нараства ролята на коалиционните морски съединения в изпълнението на хуманитарни и мироопазващи операции в кризисни райони, както и в борбата срещу тероризма, наркотрафика, контрабандата и пиратството. Тези задачи важат и за нашите ВМС. Те отработват различни страни от защитата на гражданското корабоплаване. От състава им са определени сили, които могат да бъдат включвани и в многонационални формирования, когато бъдат доведени до състояние и получат оценка, че могат да изпълняват такава функция. Ученията от типа "Бриз" и "Кооператив партнър", завършилото наскоро учение "Пасекс Мед 99" в Средиземно море ни дават увереност, че българските ВМС могат да отговорят на новите предизвикателства."
За плуването и гребането в България до 1904 година
Началният етап в развитието на водните спортове в България е много слабо изследван и популяризиран. Например известно е, че през 1904 г. е издадена първата книга по плуване ("Плаването" от П. Белев), но очевидно този и още няколко любопитни факта ("Енциклопедия България", том 5, 1986 г., стр. 289) са оценени за случайни прояви и 50-годишнината на плувните спортове в България е чествана през 1981 г., сиреч за тяхно начало е приета 1931 г. Насочвам вниманието на читателите към развитието на плуването и гребането в България до 1904 г. не само заради необходимостта да бъде обяснено появяването на книгата на П. Белев, тъй като досега тя само се цитира като любопитно обстоятелство (поне в морско-историческата литература е така). Имам предвид и малкоизвестната книга "Десетгодишнина на Русенското гимнастическо-плувателно дружество "ЮНАК", издадена също през 1904 г. Съществуването на това дружество още в края на ХIХ в. дава основание да се предполага, че по онова време плуването в България не е някакво изолирано занимание, практикувано само в рамките на военния флот.
Всъщност още около 1869 - 1870 г. унгарецът Калман Ронже, назначен тогава за учител по рисуване, геометрия и гимнастика в Шумен, въвежда плуването като част от обучението по гимнастика. Той учителства там до около 1873 г. и през този период води учениците си да плуват в р. Камчия. От 1879 г. до 1890 г. отново е учител в различни български градове, където вероятно продължава да преподава и плуване. Известно е например, че във Варна изнася беседи за значението на морските бани.
Развитието на Варна като морски курорт започва още през първите години след Освобождението 1878 г. Все по-активното използване на морето привлича вниманието на лекарската колегия и от около 1885 г. в периодичния печат, се публикуват различни наставления към къпещите се в морето. Че не става дума само за някакво плацикане за удоволствие, свидетелства акад. Кирил Атанасов Попов, който си спомня за лятото на 1889 г. във Варна, когато е само на 9 години: "... а морето беше близо; то ни мамеше... аз можах да се науча да плувам и макар движенията ми по сухо да не се отличаваха с особена грация, станах отличен плувец по издръжливост и хармоничност на движенията". През 1890 г. в печата предлагат на българското правителство: "... да узакони и систематизира, доколкото се позволява от средствата и местностите, къпанието на учениците... не защото е на мода из просветения свят, а защото ползата от тази мода не подлежи на никакъв спор... " Две години след това предложение варненският ученик от VI клас Георги Бърнев преплува за пръв път четирикилометровото разстояние от Варна до Карантината, а през 1893 г. Пловдивският градски съвет взема решение да построи студена баня с басейн за плуване.
На 27 ноември 1894 г. в Русе 37 души основават Русенското телодвижително дружество "Сокол", като приемат временен устав, според който новото дружество има отделите гимнастика, плуване, весларство, пързаляне и колоездене. Първият председател на това дружество е Ст. П. Станев. На 26 февруари 1895 г. то приема постоянен устав, според който се преименува от "Сокол" на "Горско пиле", а целта му е "да развива между членовете си любовта към телесните упражнения, плаването, къпането, яздене велосипед и пързалянето". При това значителна част от малкия капитал на дружеството е вложен за купуването на две лодки ("Стрела" и "Лебед"), с които 10 - 15 негови членове "почти ежедневно са правили екскурзия по Дунава". Същевременно е замислено създаването на "цяла една флотилийка от лодки по Дунава", но в крайна сметка поради липса на средства идеята пропада. На 25 октомври 1898 г. Русенското телодвижително дружество "Горско пиле" се преименува на "Юнак", за да бъде прието в новосъздадения Съюз на българските гимнастически дружества "Юнак".
Очевидно по-нататъшното развитие на плувната му дейност налага на 12 ноември 1901 г. да се приеме нов устав, според който наименованието му става Русенско гимнастическо-плавателно дружество "Юнак", а в него се поставя началото на отдел по плаването и спасяването на вода. Новото настоятелство активизира усилията си за развитието на водните спортове, като още на 20 декември 1901 г. подава молба до русенското кметство "да отпусне едно място край Дунава, на което дружеството да построи спасителна станция и канцелария". По същото време настоятелството изпраща молба и до председателя на Народното събрание за отпускане на 2000 лв., с които "да се построи спасителна станция и да се купят лодки". Русенските общинари не откликват на молбата, но началникът на Дунавската флотилия разрешава "всеки празничен ден да се отпущат на дружеството по една или две лодки с инструктор-матрос, който да обучава юнаците на гребане".
През 1902 г. настоятелството изпраща до руското дружество "Спасение на водах" в Санкт Петербург молба за получаване като дар някои уреди, с които да си служи "на първо време за спасявание давящи се по Дунава".
Такъв руски подарък ("една спасителна непотъвающа лодка заедно с всички спасителни уреди на сума до 1000 лева") наистина пристига в Русе, а Народното събрание разрешава той да бъде внесен без мито. Две години по-късно дружественият инвентар се разпределя, както следва: най-голямата част - 39 на сто - е за плуването, 35 на сто - за гимнастиката, и 26 на сто - за канцеларията.
Русенското гимастическо-плувателно дружество "Юнак" посреща своята 10-годишнина с 95 членове, включително мичман Ц. Тодоров и три жени.
Колкото и невероятна да изгледжа днес пионерната му дейност в областта на водните спортове, тя съвсем не е някаква рядкост тогава. През 1896 г. ученици от варненската мъжка гимназия образуват лодкарско дружество и по този повод един от тях си спомня: "Наехме лодки с месечен наем и в седмицата по три пъти се упражнявахме на открито море да караме лодка.
Тези редовни упражнения не само че ни развиха физически, но и създадоха между членовете на дружеството много близки отношения... " Още през 1899 г. бъдещият варненски инженер Г. Бърнев като студент във Франция участва заедно със 120 души от много народности в единадесеткилометров плувен маратон, който е завършен само от седем души, като българинът се класира на второ място. Пак през 1899 г. в Бургас е отпечатан "Правилникът на Весларското Гимнастическо Дружество "Лебед" в гр. Бургас". През 1900 г. в специализирания печат се появявя обширна статия за физическото възпитание в Англия, в която отделен раздел е посветен на плувния спорт.
Здрави и интензивни връзки в транспорта
Конкуренция за транспортния коридор ТРАСЕКА
Интервю с посланика на Република България в Ислямска република Иран Иван Петков
МВ: Какви са перспективите за развитие на маршрутите, свързащи Централна Азия с пристанищата на Южен Иран?
- Перспективите за развитие на тези маршрути са многообещаващи.
Уникалното геостратегическо разположение на Иран придоби в последно време нараснала международна значимост. Родината на древните перси се оказа единствената държава, която граничи едновременно с двете най-богати на нефт и газ световни находища - Персийския залив и Каспийско море.
Реагирайки бързо на приоритетното желание на новосъздадените централноазиатски републики за укрепване на независимостта им чрез създаване и развитие на алтернативни пътища за износ на огромните запаси от енергоносители, Иран усилено инвестира в разработването на нови транспортни коридори. Използвайки обстоятелството, че иранската територия представлява най-късият наличен път за стоките от Центр ална Азия до световните връзки между Иран и Туркменистан, даваща излаз на новите републики на Персийския залив.
В проект са нови транспортни коридори, свързващи севернокавказките републики, главно Грузия и Армения и оттам и Русия, с южноиранските пристанища.
С други думи, Техеран прави всичко възможно, за да възвърне световната слава на древния Път на коприната, голяма част от който е минавала през Иран.
МВ: Представляват ли тези маршрути конкуренция за пътя през руска територия и за новия транспортен коридор ТРАСЕКА?
- В известна степен тези маршрути представляват сериозна конкуренция както за пътищата през руска територия, така и за коридора ТРАСЕКА.
Нов живот в тях влива динамизирането на връзките между Централна Азия с останалата част от континента, Япония и други страни, които комбинират морския транспорт с жп връзките през Иран.
Само през миналата година например страните от Общността на независимите държави (ОНД) са изнесли 500 000 тона памук през иранските пристанища, както и големи количества петрол, зърно, метали, кокс, азбест, коксуващи се въглища и други стоки.
На мода са и суоп-сделките: например Иран получава на север от Казахстан и Турксменистан определени количества нефт и газ, които използва за вътрешна консумация, като едновременно с това изнася същите количества от южните си залежи.
В последно време набира скорост и друг маршрут - паралелен на ТРАСЕКА, чиято траектория тръгва от азиатските републики, минава през иранска територия и стига до турското пристанище Самсун, откъдето има връзка с румънското пристанище Констанца (за съжаление Варна и Бургас не са включени към този коридор).
През октомври т.г., на 21-рия конгрес на Международния съюз на пътищата, е бил одобрен от Икономическата и социална комисия на Азия и Тихия океан важен план за Трансазиатската магистрала, който предвижда построяване на иранска територия на два главни пътя - Север - Юг и Изток - Запад, които ще свързват Централна Азия и Кавказ с топлите води на Персийския залив, както и Афганистан с Турция.
МВ: Какви фактори оказват влияние върху транспортната политика в региона?
- Изключителните богатства и съблазнителните пазари в региона, в центъра на който се намира Иран, оказват влияние върху факторите, които формират транспортната политика. До голяма степен те са отражение на сложния възел от геополитически, военностратегически, религиозно-идеологически, търговско-икономически интереси, които вълнуват повечето страни в света.
МВ: Какви пристанищни мощности има Иран и какви са плановете за тяхното развитие във връзка с транспортните коридори?
- Иран притежава брегова линия от 2700 километра, в това число 700 километра на Каспийско море и 2000 километра на Персийския залив. Както вече отбелязах, Иран отделя изключително внимание на транспортните коридори, като приоритетно място тук заемат неговите пристанища.
Страната разполага с 11 търговски порта на Персийския залив и 3 на Каспийско море, а броят на корабите, които Иран притежава, възлиза на 3800. Общият капацитет на иранските пристанища е 60 млн. тона стоки годишно. Обемът на превозите с контейнеровози се е увеличил до 300 000 ТЕU.
Само за последната година частният сектор е инвестирал 10 млн. щ.д. за развитие на крайбрежната инфраструктура. Характерното тук е, че петте главни ирански пристанища имат статут на свободни икономически зони и предлагат сериозни финансови, митнически, търговски и др. облекчения.
МВ: Какви са измеренията на двустранното ни търговско сътрудничество в Ислямска република Иран?
- Българо-иранското търговско-икономическо сътрудничество има богата история и ценен опит. Неотдавна празнувахме 100 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Иран. Редовно се провеждат сесии на смесената комисия за икономическо сътрудничество (11-ата сесия бе в София през месец ноември 1998 г. и бяха подписани пет спогодби за развитие на търговско-икономическото сътрудничество).
Регулярно се разменят парламентарни, търговски, културни и спортни делегации на министерско и други нива. С развитието у нас на пазарната икономика акцентът се премества върху директните контакти и по-сериозното навлизане в бизнеса на частния сектор.
Икономическото сътрудничество е главно в следните области: енергетика, селско стопанство, металургия и машиностроене, като съществуват традиционни връзки на ниво фирми, заводи и селскостопански организации: за създаване на Българо-ирански делови съвет - между търговските палати; за създаване на Българо-иранска бизнесасоциация - между стопанските камари.
За съжаление нивото на търговския обмен през последните години не отговаря на икономическия потенциал и желанието на двете страни. Основен въпрос е финансирането на проектите и сделките. Липсата на силни застрахователни агенции, които да подкрепят и гарантират износа, поставя нашата страна в неизгодно положение в сравнение с конкурентите от Западна Европа и Азия, които ползват многомилионни кредитни линии, откривани от мощни банкови институции.
В различните области на транспортното сътрудничество съществуват здрави и интензивни връзки. Всъщност България е предпочитан път към Европа за иранските ТIR-шофьори. Съществува редовна авиолиния Техеран - София и туристически чартърни полети Техеран - Варна през лятото. За съжаление интензитетът на работата по развитие на коридорите Варна - Бургас - Поти Астара намаля и иранските транспортни фирми засега го заобикалят - главно поради напрежението и несигурността в Кавказките републики.
Работи се върху откриване на пътнически автобусни линии между двете страни и за жп превози. Надявам се, че и морските връзки ще се развият още повече.
МВ: Какви са перспективите за развитие на сътрудничеството между Иран и страните от Източна Европа?
- Търговското сътрудничество между Иран и страните от Източна Европа преминава през същите трусове и изпитания, сходни с тези между България и Иран - загуба на традиционни пазари, спад на стокообмена, приватизация на основни фирми, липса на експортно кредитиране и застраховане. Счита се, че след завършването на пазарната реформа в Източна Европа и укрепването на частния сектор ще настъпи период на подем и възстановяване на традиционно силното присъствие на страните от тази част на Европа в Иран.
Към дълбоките води на пазара
Каква ще е съдбата на Центъра за подводна археология в Созопол?
Подготвяното в Министерството на културата постановление за сливане и закриване на пряко подчинени организации вдигна определен шум в медиите и обществото. Наред с художествените гимназии бе споменато и закриването на Централната база за подводни археологически проучвания (ЦБПАП) със седалище в Созопол. Това ни накара да се обърнем към директора на ЦБПАП н.с. ХРИСТИНА АНГЕЛОВА за повече яснота по въпроса.
МВ: Какво представлява Централната база за подводни археологически проучвания?
- ЦБПАП е единствената организация в страната, която професионално се грижи за проучването и опазването на подводното археологическо наследство на България. Като казвам "професионално", имам предвид, че базата не е просто изпълнител на подводни археологически разкопки.
Основната ни задача е да изработваме и предлагаме най-вярната методика за проучване на различните по вид археологически паметници под вода.
Това само по себе си определя ролята й на координатор. В този смисъл подводната археология е едно мултидисциплинарно занятие, "пъзел", който може да бъде сглобен с много търпение и много колективни усилия. Добър пример са проучваните от нас през последните десет години потънали праисторически селища от епохата на късния енеолит и ранния бронз. В тяхното проучване участват археолози, геолози, геоморфолози, геофизици, биолози, ботаници, химици и т.н., работа, изискваща много професионализъм и търпение.
Наред с това ЦБПАП има и много други задачи. Изключително важни за нас са издателската и експозиционната дейност. ЦБПАП е организатор на международния симпозиум "Тракия Понтика" - досега той има седем издания.
Осмият ще бъде през 2001 г. - в първата година на новото хилядолетие.
МВ: Вярно ли е, че Министерството на културата ще закрива ЦБПАП?
- Вярно е, че ЦБПАП ще престане да съществува в досегашния си вид. От 01.01.2000 г. ЦБПАП ще бъде преобразувана в "ЦЕНТЪР ЗА ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ" ЕООД - универсален правоприемник на ЦБПАП. Това означава, че се променя статутът ни на бюджетна организация. Означава, че държавата със своето имущество образува организация, която ще бъде регистрирана по Търговския закон като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност. Означава също, че новосъздаденото търговско дружество ще трябва само да осигурява средствата за своето съществуване.
Факт е, че това е прецедент в музейната система на министерството.
МВ: Смятате ли, че в момент на икономическа стагнация като сегашния една културна организация би могла да оцелее без финансовата помощ на държавата?
- Под "финансова помощ", предполагам, разбирате досегашната бюджетна издръжка. Да, тя осигурява до някаква степен спокойствие - точно спокойствието за оцеляване. Оцеляването само по себе си може да бъде важна, дори бих казала - благородна цел, стига да не се превърне в един безкраен процес. Тогава престава да бъде цел, а се превръща в състояние на самозалъгване, че те има, че съществуваш. А нашата цел е да запълним съществуването си с работа - важна, полезна, интересна.
С една дума, нека се научим да правим разлика между "финансова помощ" и "бюджетна издръжка". Липсата на втората съвсем не означава, че бъдещият Център за подводна археология не би могъл да кандидатства за финансиране на свои проекти пред Министерството. Ако проектите бъдат одобрени, тогава ще получим финансова помощ, но няма да получаваме бюджетна издръжка.
Дори и бюджетната издръжка да означава спокойствие за оцеляване, нека си признаем, че това спокойствие вече се превърна в окови: без значение колко работиш и какъв е размерът на собствените ти приходи, Министерството на културата определя числеността на щатните сътрудници, пак то определя размера на трудовото ти възнаграждение, което е повече от обидно. Ясно е, че държавата няма пари - бъркаш за пари, но "в джобчето дрънкат семки и бонбонки". Какво трябва да направим - да продължим "да оцеляваме" или да потърсим формулата да живеем и работим пълноценно?
МВ: Не ви ли плаши това, че ще бъдете първи, поели този риск с много неизвестни?
- Ако отговоря отрицателно, ще излъжа. Естествено е тревогите ни да са огромни. Не става дума за елементарна подмяна на един начин на финансиране с друг. Става дума за промяна, ако щете - на мисленето ни.
Като търговско дружество трябва да опитаме и на всяка цена трябва да успеем да превърнем дейности, пряко свързани с основния ни предмет на дейност, в пазарен продукт. В това отношение мисля, има възможности.
Нелепо и опасно е да градим плановете си за бъдещето единствено от гледна точка отново на оцеляването. Не бива да допуснем да превърнем бъдещото търговско дружество в дружество за амбулантна търговия. Трябва да се научим "да продаваме" неща, които умеем да правим, от които разбираме. Естествено, че това няма да стане за един ден, няма да е и за година. Убедена съм, че особено в началото твърде често ще съжаляваме, че се захванахме с тази работа. Още по-убедена съм обаче, че това рано или късно ще се случи и с други подобни на нас организации.
МВ: Кое всъщност доведе до решението за преобразуване на ЦБПАП в "Център за подводна археология" ЕООД? Не се ли случва това неочаквано, изведнъж?
- Отговорът по първата част на въпроса ви е вече оповестен от медиите - необходимостта от намаляване броя на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити. На практика това означава закриване или сливане на организации. Защо трябва да бъдем закрити - ако не сега, то може би следващата година, когато си струва усилието да опиташ нещо ново. При нас има неизползвани възможности. Всъщност много малко от сродните нам организации в чужбина са финансирани от държавата. Ще трябва да се научим как се прави наука и култура в пазарна среда.
А колкото до това, че решението бе взето много бързо - така е. Радвам се, че Министерството на културата прие предложението ни за преобразуване - съгласете се, че не се случва всеки ден бюджетна организация да се откаже доброволно от бюджета. Убедена съм, че в системата на културата реформа трябва да има. Към Министерството на културата в това отношение имам сериозен упрек, но искам да подчертая, че този упрек не е единствено към сегашното ръководство на министерството, но и към всички предишни ръководства. Никой не се постара отдалеко да готви реформата, когато бюджетът все още имаше по-големи възможности да осигурява културните организации. Седма година съм директор на ЦБПАП. Във всеки свой отчет до МК съм си позволявала да отправям упрек към начина на разпределяне на държавната субсидия, чийто размер продължава да се определя по схемата - средната работна заплата на звеното, умножена по броя на неговите щатни сътрудници, плюс минимален процент от получената сума за издръжка. По моему формулата на това разпределяне би следвало да бъде основана на съпоставката между обема работа, извършван от съответната организация, броя на щатните сътрудници, размера на собствените приходи. Такава формула дава възможност по-малко щатни сътрудници да извършват повече работа.
Стимулирането на такива организаци, би довело до естественото отпадане на онези, които не искат или не могат да работят. Само че очевидно трудно ще се разделим с мисленето, че за да не ставаме лоши, по-добре е да даваме на всички по равно, така че всички да бъдем еднакво бедни.
С една дума, решението за преобразуване категорично означава отказ от "еднаквата бедност". Тя е болезнена, защото е и унизителна.
МВ: Разчитате ли на някаква подкрепа от страна на държавата и на общината в Созопол?
- Едноличният собственик на това дружество е държавата. Тя участва в него със собствеността си. Дружеството ще представлява държавната политика в областта на проучването, опазването и популяризирането на подводното археологическо наследство на България. Но ясно трябва да се разбере, че помощта не е единствено финансова помощ. Има редица законодателни проблеми - противоречия в нормативната уредба, пряко засягаща дейността ни. В това отношение ще разчитаме много на помощта на държавата в лицето на Министерството. Твърде много неща трябва да бъдат направени, за да се превърне бъдещият Център за подводна археология в организация, която е в състояние да упражнява ефективен контрол особено по отношение на опазването на подводното археологическо наследство.
Публична тайна са безобразията, които се вършат в българската акватория на Черно море. За да бъдат прекратени, е необходима координация между много министерства. На такава помощ ще разчитаме най-вече.
Що се отнася до община Созопол, категорично мога да кажа, че с общината никога не сме имали проблеми. Като организация съществуваме от 01.03.1978 г. - повече от 21 години, и все със седалище Созопол. Мисля, че общината оценява факта, че именно в Созопол съществува единствената по рода си организация за подводна археология. Именно в Созопол се организира международният симпозиум "Тракия Понтика", на който присъстват учени от цял свят. С община Созопол можем да имаме единствено общи цели и интереси.
МВ: Оценяваме вашето решение не като акт на отчаяние, а като добре осъзната и единствена възможност за развитие в новия вид икономически отношения, които няма да подминат и културните институти в Бъгария. Дано намеренията ви не бъдат опорочени от армията чиновници в държавния апарат, които не желаят да се разделят със социализма. Най-сърдечно ви желаем успех.
Моряка
Първата среща на Никола Вапцаров с морето е през лятото на 1926 г., когато е приет в Морското училище във Варна.
За първите три години от "варненския" период на Вапцаров в училището неговият съвипускник Георги Куршумджиев пише:.. С характера си той ни привличаше и се сближавахме с него... Силно мразеше ония, които се подмазват пред началниците, доносничат или са подлеци. Възмущаваше се от несолидарността и недругарските отношения и реагираше на подлостта им.
Интересуваше се от поезия. Виждал съм негови стихове в тетрадката му по парни машини. Беше прекалено скромен, свит, замечтан.
В служебната му атестация за периода от теоретичната му подготовка в училището четем: "1. Здравословно състояние: физически е много добре развит, с малко особена структура, но напълно здрав и издръжлив.
2. Характер: постоянен, самостоятелен, самонадеян, прям и откровен.
3. Нравствени качества: честен, правдив, добросъвестен и доста наблюдателен.
4. Умствени способности: притежава естествено развита интелигентност и въображение. Доста разсъдлив.
5. Обща и морска култура: силно е увлечен в литературата... Чел е много реферати и е доста критичен..."
След кратка практика в аеропланната работилница в Божурище по авиационни мотори на 1 ноември 1929 г. мечтата на поета се осъществява - зачислен е като машинист на кораба "Стефан Караджа" в Дунавската флотилия. На 6 октомври 1930 г. е преназначен на торпедоносеца "Дръзки" във Военна база - Варна. Следващата година е командирован в Морското машинно училище за оказване помощ във връзка с предстоящото честване на 50-годишния юбилей на училището. От 1 декември 1931 г. е отново назначен в Дунавската флотилия, след което провежда практика в учебната работилница на училището. На 25 април 1931 г. е назначен на параход "Бургас" и отплава по сините меридиани на мечтите си.
Командирът на торпедоносеца "Дръзки" Стефан Цанев и механикът Вариклечков - достойни имена от морската ни история, слагат подписите си под характеристиката на Вапцаров за годините на морската му практика.
Четем: Участва във всички извършвани ремонти. Обслужвал е като старши на вахта машината. С много голямо разбиране и умение в специалността си.
Извънредно много старателен. Възлаганите му работи изпълнява с видимо задоволство. Не жали труд и време при изпълнение на възлаганите му работи... (архив Военноморски музей).
През месец юни 1932 г. Вапцаров завършва Машинното училище. По традиция отличникът на випуска произнася благодарствена реч към своите преподаватели на прощалния банкет. Доколкото ми е известно, само през тази година е допуснато изключение. По твърдото настояване на съвипускниците словото се предоставя на Моряка: "Господин капитан, господа офицери и преподаватели... " - и по-нататък следват смелите, правдивите, необичайни за съвремието слова за красиви мечти и жестоката действителност. Слова, които изкореняват злоби, които откриват душите, които карат човек да тръпне "пред кошмарния грохот на стъпки от безработни върволици". Слова, които не желаят да огорчават, а да поправят.
Убеден съм, че зрънцето на вярата, силата на духа и зарядът за бъдното се коренят в майчината заръка, записана в първото моряшко тефтерче на възпитаника на Машинното училище: "Бъди крепък и мъжествен, нищо светско да не срути основата на характера ти, който е добър."
В Машинното училище бъдещият поет определя своя верен курс към живота, морето, човека, машините. В тетрадката му по аритметика откриваме и първите му стихове за морето. Маршът на 26-и випуск на училището е написан от Вапцаров и песента е огласявала улиците на черноморските ни градове: Душите ни са буря, ураган и буря ний ще търсиме во век в моретата далеч от родний брег в водите на безкрайний океан.
И днес гадаем дали неговите песни или общата му представа за него са дали повод на приятелите му да го назоват с прякора Моряка, но и днес ний всички със задоволство приемаме този прякор. Вярно е, че Вапцаров не можеше да бъде друг. Не можеше да не бъде Моряка.
Нови данни за потопените в наши води съветски подводници по време на войната
Може би не е излишно да припомним на читателя, че на страниците на вестника през октомври 1997 г. започна дискусия за причините, довели до гибелта на съветските подводници в наши териториални води по време на Втората световна война. Досега в "Морски вестник" бяха публикувани 11 материала, отзвук имаше и в други периодични издания. Дискусията обаче тъпче на място поради липса на нови документи и факти. Българският военноморски архив от този период още дълги години ще отлежава в Подмосковието и единствената ни надежда остават публикациите на руските историци, които биха могли да хвърлят нова светлина върху въпроса, ако бъдат допуснати до такива документи.
Тези дни благодарение на преподавателя по история на военноморското изкуство във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" капитан III ранг Асен Кожухаров във Варна се появи книжка Х5 на руската поредица "Тайн подводной войн ". Тя е издание на Международния център за история на флота в руската столица и на Московския клуб за история на флота, но по традиция е отпечатана в украинския град Лвов. Първата публикация в сборника е озаглавена "Мартиролог на загиналите руски и съветски подводници - 1904 - 1991 г." и е подготвена от четирима изследователи: П. В. Боженко, А. Ф. Воронов, А. И. Смагин и К. Б. Стрелбицки. "Мартиролог" в превод от древногръцки би трябвало да означава (в преносен смисъл) "изброяване на преживените от някого страдания и мъчения", но не в това е същността на новината.
По-важното е, че в предговора К. Б. Стрелбицки, когото сме цитирали и преди, изказва своята благодарност на началника на архивното отделение и на служители от Централния военноморски архив в Москва. Това означава, че изнесените в публикацията данни се базират на автентични документи.
Ето как според четиримата автори са загинали съветските подводници в наши териториални води:
Повече от сигурно е, че причините за гибелта на М-58 и Щ-204 ще възбудят сериозни възражения и контрааргументи. Затова единственото, което може да се каже (засега), е, че дискусията продължава.
Освободен бе м/к "Шипка"
Двадесет дни след катастрофата в Босфора, в резултат на която потъна плаващият под белизки флаг "Семеле", беше освободен българският участник в сблъскването - м/к "Шипка" на Параходство БМФ. Корабът пристигна във Варна на 28 ноември т.г. и след кратък престой поднови дейността си. На 8 декември съдът трябва да се произнесе и по задържането на капитана на "Шипка" Владимир Илиев, който е настанен на хотел и изчаква там развитието на делото. Клубните застрахователи на БМФ - "Уест ъф Ингланд", са осигурили необходимите гаранции от 3,6 млн. долара.
Ненужното задържане на кораба бе в противоречие на добрата морска практика, смята заместник-генералният директор на БМФ к.д.п. Георги Петров. Решенията на турските власти са обвързани най-вече с осигуряването на средства за изваждането на "Семеле" и очертаването на ясна картина от екологичните последствия от катастрофата. Ниските температури на морската вода в момента не позволяват мазутът в потъналия кораб да се разтече и да изплава на повърхността, тъй като консистенцията му е достатъчно гъста, показал е огледът. Газьолът се разтваря и разнася от теченията и няма да изплава като филм на повърхността, смятат специалистите. Консистенцията на маслата е желеподобна и при експедитивни действия по отстраняването на останките от "Семеле" има възможност да се приключи с операцията без особени рискове за околната среда. Своята преценка на място и становище по случая е дал и независим сървейър, поканен от клуба.
Отново между чука и наковалнята
Отменено ли е наистина 160 Постановление на МС и в какво положение е поставено Параходство БМФ В очакване на нова наредба на финансовото министерство Отношенията между ръководството и синдикатите остават непроменени
От години националният морски превозвач Параходство БМФ е за държавния бюджет нещо като известната от баснята кокошка със златните яйца.
Фирмата, на която чакат и общината, и поне трийсетина на сто от хората в града, вече е основното звено, което оформя заетостта и поминъка на целия регион. Данъчното бреме обаче неведнъж е обърквало сметките на всички. Така може да стане и сега - със спряганото широко Постановление 160 на Министерския съвет, което отпуши много страсти и породи надежди за сериозно увеличение на моряшките заплати. Какво смята обаче финансовото министерство и ще пропусне ли то да си вземе обратно поне част от даденото, ако ли не и повече? И от кого? Реална ли е опасността да се повтори историята със скъперника, който просто заклал "златната" си кокошка?
Добрата новина за отмяната на Постановление 160 дойде тъкмо преди местните избори. Още тогава стана ясно, че увеличение на заплатите на плавателния състав ще има. След публикуването на текста на изменението обаче се разбра, че няма място за прекален оптимизъм. Всички признават, че са необходими доуточнявания и още, че приетият вариант на изменението не се покрива с предложението на Параходството. Ръководството на фирмата и синдикатите са на различни мнения за размера на увеличението. Казано най-общо, синдикатите настояват за стопроцентово увеличение на левовата заплата и за 50-процентово увеличение на задграничните дневни във валута. Ръководството на фирмата предлага увеличения и на двата вида заплащане с по 15 на сто, съответно от 1 и 24 декември т.г., и стъпаловидно повишение след всеки следващ отчетен период до края на 2000 г. Двете позиции едва ли ще се доближат - през последните седем години подобен прецедент няма. Далеч по-сериозен е въпросът с целта на отмяната на Постановление 160 - за нея от години пледира цялата морска общественост. Чрез отмяната би трябвало да се освободят средства (постъпващи иначе в бюджета) за повишаване на задграничните дневни пари на плавателния състав на Параходство БМФ, който е оредял критично, тъй като много моряци предпочитат да плават на кораби под чужд флаг за повече пари. Известно е, че положението със старшия офицерски състав е особено критично.
Интересно е да проследим и внасянето на промени в нормативните документи, регламентиращи размера на задграничните дневни на моряците от БМФ. Те очертават по-ясно картината на финансовите му задължения към държавата и хвърлят светлина върху мотивите на ръководството, което не е съгласно на незабавно и максимално увеличение.
Въпросът със заплащането на служебните командировки на експлоатационния персонал от поделенията на Министерството на транспорта (такива са задграничните дневни пари на плавсъстава на БМФ) е уреден първоначално в Постановление 40 (за служебно ползване) на МС от 2 юли 1987 г., чл. 7, алинея 2. В това постановление се изяснява, че въпросът с размера на командировките "се урежда с наредби, издадени от министъра на финансите по предложение на Министерството на транспорта за всеки вид транспорт".
Оттогава досега са се променили много неща, но фискалният иск по отношение на фирмата продължава да се урежда с цитираните специфични наредби.
През 1991 г., в първите години на демокрацията, отначало пада ограничението върху размера на задграничните дневни, но след това при актуализирането на държавния бюджет се стига до Постановление 160, което в параграф 3 на заключителните си разпоредби внася промени в Постановление 40. Чл. 7, ал. 2 се запазва и се създава нов член 12, в чиято алинея 3, т.1 е изяснено, че облагаемата печалба или доход на фирмата се завишава "със 70 на сто от размера на изплащаните дневни пари".
Ясно е, че това е едно голямо бреме, което се прибавя към облагаемата печалба на Параходството. И ръководството, и профсъюзите бяха против него. Отмяната му стана особено актуална със задълбочаването на кризата, след като държавата не предлагаше вече гаранции за обновяването на флота и кадрите започнаха да се разбягват, привлечени от по-високото заплащане навън.
След много усилия се стигна до Постановление 192 на МС от 15 октомври т.г., в което се казва: "За изменение на Постановление 40 на МС от 1987 г.- чл. 12, ал. 3, т.1 се отменя". Отпада прословутата точка 1 на изменението в Постановление 40, но остават чл. 12 и алинея 3 - а с тях и заложената възможност за увеличаване на облагаемата печалба или доход.
И така Параходство БМФ за пореден път е поставено между чука и наковалнята на държавата, която е заинтересована да си събира данъците, и синдикатите, които искат максималното възможно увеличение и то веднага. Освен това на практика не се освобождават като маса 70 на сто от дневните задгранични пари, а се освобождават само доколкото не се прибавят към облагаемата печалба и не влизат в лабиринта на данъчното облагане. Така е засега, но колко ще продължи гратисният период, не е известно. Всички добре помним "изненадите" с ДДС върху таймчартъртите, кораборемонта, корабното снабдяване и много други. Ако отново бъде проявено подобно отношение към морския бизнес и морските дела, нищо чудно БМФ, след като вече е вигнало заплатите, да изпадне в сериозни затруднения и нещата да се върнат там, от където започнаха.
Спомени от кубрика
Разказват съвипускници на Вапцаров от Морското машинно училище
Випускът на Вапцаров вече завършваше теоретическите курсове на Морското училище и излизаше на стаж по корабите и бреговите съоръжения на
Черноморския флот и Дунавската флотилия... След завършването на стажа си в Дунавската флотилия - Русе, в началото на октомври 1930 г. Вапцаров беше преместен на миноносец "Дръзки", където служи като стажант-машинист до месец май 1931 г. Като огняр и машинист той е можел да опознае добре трудната корабна служба на машинните моряци, да работи в машинното помещение при температура 45шС, люшкан от вълните на морето, опръскван понякога от горещото машинно масло; да товари въглища при завършване на плаването, да участва в ремонти и да спи, както най-често правехме като стажанти, без да съблича работните си дрехи. Вечер кубрикът се осветяваше от един корабен ветроупорен фенер с решетка, която го предпазваше от счупване при удар. Не липсваха и дървеници, а плъховете сновяха из трюмовете на кораба. Спомням си добре, че един моряк им показа новия си панталон, почти наполовина изяден от плъхове, както бил грижливо сгънат в бордовото шкафче на кораба. Вероятно при тази обстановка Вапцаров е създал стихотворението "В кубрика", което толкова много обичам.
Ти помниш ли морето и машините... Посвещава се на 90-годишнината от рождението на големия поет на България - Никола Йонков Вапцаров - Моряка
Животът на Никола Вапцаров започва на 7 декември 1909 г. Минава през ранното детство в родното Банско, двете гимназиални години в Разлог, учението в Морското училище във Варна и стажа по корабите... Сетне идва убийственият труд в мукавената фабрика в Кочериново, в мелницата на братя Бугарчеви, по железниците и в софийския екарисаж. Идват участието в Соболевата акция (1940 г.), съдът и интернирането в Годеч, конспиративната му дейност във военната комисия на комунистическата партия, арестът на 4 март 1942 г., инквизициите в Дирекцията на полицията и разстрелът на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонно стрелбище... Десетилетия наред Вапцаров бе венцехвален политически и литературно.
Днес пък отричат и него, и поезията му. Не можаха и не могат да разберат онези простички на пръв поглед, но толкова истински негови думи: "Зная свойто място във живота и напразно няма да се дам. " Има един спомен на негов колега - огняря Георги В. Георгиев, записан през 1949 г . : "Огнярската работа беше много тежка. Кольо взе да слабее и доста съмнително да покашля. Помолихме нарядчика и той почна да го пише на по-лека работа... но Кольо упорстваше и казваше, че няма моралното право да напусне тая длъжност, защото и този, който ще го замести, е наш брат, значи и той ще страда"... Повечето съученици на Вапцаров от Морското училище споменават, че той бил слаб строевак, неритмичната му стъпка дразнела окото на изпечените фелдфебели, защото разваляла строя. Но когато трябвало да се излезе една крачка пред същия този строй, за да се защити правдата, човешкото достойнство, интересите на моряшкия колектив, именно Моряка я правел пръв. А нерядко и единствен. Какъвто е случаят например с ярката му реч при завършване на обучението в Морското училище. Тя не е обещавала похвална атестация, но е трябвало да бъде произнесена. И той го прави.
Близкият му приятел, скулпторът Николай Шмиргела, разказва: "Скоро преди арестуването му го срещам по "Аксаков", "побъбрахме" за положението, "за обръча около него, който се стяга". На раздяла му казвам: Бягай бе, адаш!... "Не мога! " - бе последната дума, която чух от него.
Наистина не е можел. Защото бе направил своя избор на човек, поет и гражданин за мястото си в живота. И го отстоя до последно - пред стената за разстрела. Затова и мястото му е в паметта на всички българи за всички времена.
Триумф и трагедия край Порт Станли преди 85 години
Гибелната грешка на адмирал Шпее
На 8 декември 1914 г. край Фолкландските острови се води последната голяма битка в просторите на югоизточния Атлантик през Първата световна война
Избухването на Световната война заварило ескадрата на известния германски флотоводец адмирал Максимилиан граф Шпее във водите на Китайско море. Обстановката била несигурна, особено след като Япония обявила война на Германия и граф Шпее получил разпореждане да се отправи към западните брегове на Южна Америка. Замисълът на германското командване не бил лишен от основания - в този район англичаните нямали достатъчно кораби и една маневрена германска флотилия, водена от опитен командир, можела сериозно да разстрои комуникациите на противника.
Изпълнявайки заповедта, адмирал Шпее събрал в края на октомври 1914 г. край пустия остров Мас а Фуера (Хуан Фернандес) едно действително силно корабно съединение: броненосните крайцери "Шарнхорст" и "Гнайзенау" и леките крайцери "Нюрнберг", "Лайпциг" и "Дрезден". По същото време адмирал Кристофър Крейдок, командващ английската ескадра, базирана при Фолкландските острови, получил разпореждане да излезе в океана и да организира преследването на германските кораби. Под разпореждане на адмирал Крейдок били двата стари броненосни крайцера "Гуд Хоуп" и "Монмът", лекият кръстосвач "Глазгоу" и въоръженият търговски параход "Отранто". За разлика от английското Адмиралтейство Крейдок не бил убеден, че германските кораби са разпръснати в океана. Той правилно преценил, че силите му са недостатъчно, за да спре адмирал Шпее, и поискал помощ. Получил само стария броненосец "Канопус", който не можел да развие скорост по-голяма от 12 възла, отгоре на това отиващият си от поста началник на английския морски генерален щаб вицеадмирал Стърди, допуснал още една груба грешка - отменил заповедта за присъединяването на броненосния крайцер "Дифенс" към ескадрата на Крейдок и го изпратил да патрулира край Монтевидео. Това разкъсване на силите на практика обричало английската ескадра на гибел при евентуална среща с германската флотилия. Като опитен флотоводец Крейдок добре разбирал съдбата си, но решил с цената на собствената си гибел да попречи на германците да постигнат целта си. На 26 октомври английската ескадра отплавала от залива Валенел на чилийското крайбрежие и се отправила бавно на север, а на първи ноември във видимостта на английските кораби се появили германските крайцери. Двете ескадри се построили в килватерни колони и поели успоредни курсове на юг. Огневото преимущество било на страната на германците. "Гнайзенау" и "Шарнхорст" имали общо 16 оръдия калибър 210 мм срещу два 234 мм оръдия стар образец на "Гуд Хоуп". Англичаните отстъпвали и в оръдията от по-малък калибър и при торпедните апарати.
Бойната подготовка на немците също била по-добра, което при бурното море също увеличавало шансовете им. Адмирал Шпее правилно преценил своите преимущества и в 19 часа открил огън. Още третият залп на "Шарнхорст" извадил от строя приборите за управление на стрелбата на английския крайцер. Немските залпове следвали с методична точност - на всеки 15 сек. Петдесет минути след началото на боя един от тежките снаряди на германците улучил барутния погреб на "Гуд Хоуп" и взривът (огнен стълб с радиус 30 м) буквално унищожил кораба. Около хиляда души, между които и адмирал Крейдок, загинали заедно с него. На "Монмът" положението също било трагично. Носовите му оръдия излезли от строя. Артилерийската кула заедно с обслугата била пометена в морето. Огромни пробойни зеели в носовата част на кораба. Германската ескадра се приближила на около 600 метра и безмилостно разстреляла безпомощния стар боец. Загинал целият екипаж. Единствено "Глазгоу" и "Отранто" успели да се спасят.
Саможертвата, замислена от Крейдок, не дала резултат. Германската ескадра не получила поражения, които да я направят по-уязвима при следваща битка с английски флот. В "Шарнхорст" попаднали само два снаряда, а в "Гнайзенау" - четири и двама души били ранени.
Адмирал Шпее има всички основания да триумфира. Но не за дълго, макар флотоводецът и неговата ескадра изобщо да не предполагали, че доживяват последните си дни.
Когато новината за гибелта на адмирал Крейдок и неговата ескадра пристигнала до Лондон, първият лорд на Адмиралтейството Джеки Фишер изпаднал в ярос. Той наредил виновникът за тази гибел и поражение - вицеадмирал Стърди, незабавно да замине за военноморската база Девънпорт, да ускори ремонта на намиращите се там линейни крайцери "Инвинсибъл" и "Инфлексибъл", да вземе още три стари броненосни крайцера и да се отправи към Фолкландските острови, за да изкупи вината си, като унищожи ескадрата на адмирал Шпее. А неговото положение съвсем не било за завиждане. Гибелта на ескадрата на адмирал Крейдок парализирала цялото корабоплаване по южноамериканското крайбрежие. Германците кръстосвали с дни океана, без да срещнат кораб-въглищар, и запасите им от гориво катастрофално намалявали. Англия заставила всички неутрални страни да не приемат никакви шифровани телеграми и връзката на ескадрата с Германия била прекъсната. Търсейки изход от тежкото положение, граф Шпее решил да завземе английската база на Фолкландските острови и да я използва за опорен пункт в корсарската война, която възнамерявал да предприеме по направлението към Южна Африка. Идеята на адмирала била посрещната с песимизъм и нескрита тревога от неговите помощници.
Командирът на "Гнайзенау" дори си позволил да заяви, че ако зависи от него, би заобиколил на 1000 мили английската база в Порт Станли. Шпее обаче останал непреклонен. Той бил дълбоко убеден, че англичаните са се изтеглили от Фолкландските острови. За заблудата му допринесъл и адмирал Стърди, който с поддържането на строга радиодисциплина успял да прикрие приближаването на своята ескадра към Порт Станли. Там англичаните пристигнали на 7 декември, а на 8 декември в три часа сутринта, без да подозират за присъствието им, германците пристъпили към осъществяването на десанта. Крайцерите "Гнайзенау" и "Нюрнберг" се насочили към пристанището. Скоро наблюдателите им докладвали, че то цялото е покрито с дим. Това би трябвало да послужи като сигнал за тревога, но германците решили, че преди да напуснат Порт Станли, англичаните горят въглишните си складове. Заблудата обаче не продължила дълго. През разсейките на дима наблюдателите на "Гнайзенау" забелязали няколко триноги мачти - сигурен знак, че имат насреща си английски крайцери. Адмирал Шпее бил съкрушен. Едва сега той осъзнал гибелната си грешка. Място за отстъпление обаче нямало. Боят трябвало да се приеме, но германците били обречени. "Инвинсибъл" и "Инфлексибъл" имали смазващо превъзходство.
Всеки от тях разполагал с по осем 305 мм и още шестнадесет 100 мм оръдия. Огневата им мощ допълвали броненосните крайцери "Карварон" с общо 12 оръдия, "Корнуел" и "Кент" с по 14 оръдия, както и леките крайцери "Бристол" и "Глазгоу". Последвалата битка е описвана многократно и едва ли е необходимо да я повтаряме в подробности. Около 13,30 часа на 8 декември 1914 г. боят започнал. Всъщност започнал краят на ескадрата на адмирал Шпее. Англичаните не грешали в действията си.
Поддържали безупречна дистанция, попаденията им в германските кораби се осъществявали като по урок, опитът на Шпее да избяга на юг, където обикновено има мъгли, в които да се скрие, пропаднал. Адмиралът разбрал, че не може да избегне гибелта. Все пак намерил достатъчно мъжество да сигнализира на "Гнайзенау", че неговият командир Меркер е бил напълно прав в несъгласието си да се нападат Фолкландските острови. Това станало в 16,00 часа на 8 декември. В 16,04 часа, "разкъсан" от поредния английски оръдеен залп, "Шарнхорст" дал последен ответен огън и поел надолу към океанските дълбини. Час и половина след това загинал и "Гнайзенау". Океанската повърхност се покрила с трупове. Все пак англичаните успели да спасят 187 души: между тях обаче не бил адмирал граф Максимилиан фон Шпее. Епилогът на тази морска драма също бил трагичен за германците. Англичаните подложили на жесток обстрел стария крайцер "Лайпциг" и той също бил потопен. Победителите успели да спасят само 18 души от екипажа му. "Нюрнберг" потънал след двучасов бой. От състава му оцелели само петима. Вицеадмирал Стърди спечелил пълна победа, но противно на максимата "победителите не ги съдят", след завръщането си във Великобритания бил обвинен в "бездействие, граничещо с предателство". Поводът за това обвинение бил смешният факт, че един от германските спомагателни кораби успял да се измъкне. Истинската причина се криела във враждата между лорд Фишер, вицеадмирал Стърди и неговият покровител лорд Бересфорд. Обвинението било несправедливо, защото при цялата си самонадеяност едва ли някой английски адмирал по онова време въобще е можел да мечтае за победа над "старата лисица" Шпее. А вицеадмирал Стърди успял да я извоюва, при това блестящо.
Флотската кула в Русе
Русе е градът, в който започва да действа първата метеорологична станция в България. По инициатива на австрийския климатолог Юлиус фон Хан на разположение на австро-унгарския консул Мартиурт в Русе били изпратени барометър, термометър и дъждомер, с които от 1 януари 1866 г. лично консулът и началникът на консулската канцелария Карл Закс започнали редовни наблюдения. Данните били вписвани в специален дневник. Тази метеорологична станция се помещавала в самото консулство и действала до април 1872 г., когато консулът Мартиурт бил отзован във Виена.
След Освобождението на България от туско робство, със създаването в Русе на Дунавската флотилия, се появила необходимостта и от постоянно действаща метеорологична станция. През 1883 г. тогавашният началник на Дунавската флотилия и Морска част капитан-лейтенант Зинови Рожественски направил постъпки пред Министерството на войната в София за строеж на специална сграда за станцията и за купуване на уреди. Проектът на сградата бил изготвен до август 1884 г. и през декември същата година тя била завършена. Известна е на русенци с името Флотската кула. Издига се над старото пристанище, при някогашното устие на река Русенски Лом, на стръмния бряг на 46-метровата тераса.
Автор на проекта е архитект Франц Грюнангер, известен в България специалист, проектирал и сградата на областното управление в Русе, конака в София, преустроен по-късно в царски дворец и др. Интересна подробност е, че мястото, върху което е издигната кулата, било отчуждена собственост на войводата Панайот Хитов.
Флотската кула е един интересен обект от богатия фонд на русенското историко-архитектурно наследство. Цялата сграда прилича на крепостна кула, облицована с дялани камъни, и завършва с тераси, върху които се издигат корабни мачти и наблюдателни пунктове - с това тя напомня на корабна надстройка. Кулата е единствена по рода си постройка за метеорологична станция в страната, служила едновременно и като наблюдателен пост на моряците от Дунавската флотилия.
От 1955 г. метеорологическата служба прераства в хидрометеорологическа, а от 1960 г. преминава към Управлението за поддържане на плавателния път и проучване на река Дунав и продължава да изпълнява тази функция и до днес. Флотската кула, строена навремето с много умение и отговорност от майсторите Димитър Верверис и Антон Георгиев, е в добро архитектурно състояние и вече 115 години е сред символите на дунавския пристанищен град. Скоро тя ще бъде представена на телевизионните зрители у нас чрез документалния филм, който се подготвя в момента.
Христос да би слязъл сега
Следникулденски размисли
Тази година Никулден изпревари излизането на първия декемврийски брой на "Морски вестник" и не можахме да отправим традиционните за празника на св. Николай поздрави и пожелания за здраве и сполука в морето. Дано те да ви спохождат, морски хора, и в дните на идващата година. Казваме това с надежда, но и с немалко горчивина, защото всички добре знаем колко тежко е състоянието на българското море и колко малки са шансовете за успех на тези, които работят в него и за него... И друг път сме твърдели: българското морско стопанство е в съсипия и нейната майка е известна - безхаберната ни държава. Известни са и бащите й, но те са много, защото чет нямаха тези, дето я яхаха за свой кеф и изгода. Не свършват и кандидат-бащите, защото все още има какво още да се опипва.
Наскоро приключилата, и слава Богу, с добър край, кошмарна одисея на моряците от траулер "Роталия" за сетен път показа в какво унизително положение са поставени повечето от моряците на България. Двайсетмесечно пленничество, без родината им да се заинтересува за тях. "Бели роби на черен господар", както изплака един от риболовците при завръщането си в Бургас. Разбира се, въпросът не е само в цвета на кожата на господаря.
Кошмарът "Роталия" е всекидневие за стотици български моряци принудени да продават труда си в чужбина. Мамени, лъгани, ограбвани от работодателите си, защото държавата, на която са граждани, не прави нищо, за да защити интересите и правата им. Но ако родната им държава отказва да ги припознае, тогава на какво да се надяват: на чудотворната десница на св. Николай ли?
На днешния ден - 7 декември преди 90 години се роди големият български поет Никола Вапцаров - Моряка. Спомняте ли си какво казва той в едно от най-хубавите си стихотворения - "Рибарски живот": Христос да би слязъл сега, с две риби, какво ще направи?
Хроника
Фондация под името "Партньорство за бизнес и изкуство" беше представена на 27 ноември т.г. на пресконференция във Варна. Идеята за създаването й е на известния варненски пианист Атанас Кареев. Една от целите на фондацията е да бъде изграден многофункционален културен център, в който да си дават среща бизнесът и изкуството. Засега са набелязани няколко места за строеж на центъра, като едното от тях е в района на Пристанище Варна.
Украинският кораб "Светлий" бе задържан в Бургас заради неплатени сметки към Морската администрация. По нейни данни дълговете на собственика на кораба възлизат на около 100 хиляди долара. По-голямата част от тях са за направените разходи по освобождаването на кораба от засядане при скалите край Поморие и провлачването му до Пристанище Бургас.
Военноморска база - Бургас, празнува
На 15 декември личният състав на Военноморска база - Бургас, отбеляза 55-годишнината от нейното създаване. На тържеството по този повод присъстваха началникът на Главния щаб на Българската армия генарал-полковник Михо Михов, представители на Главния щаб на ВМС, военноморски ветерани. Със заповед на министъра на отбраната бяха наградени петима военнослужещи. Шестима са отличените в заповедта на началника на Генералния щаб на армията и 12 - в заповедта на началника на Главния щаб на ВМС. Сред тях има и флотски ветерани с принос в 55-годишната история на базата. С най-добри резултати през годината са екипажите на патрулната корвета "Летящи", базовия миночистач "Щорм", военния транспорт "Атия" и минния заградител Х 705. За задачите, които решава базата в юбилейната си година, на тържеството говори нейният командир кап. I ранг Минко Кавалджиев. Приветствено слово произнесе генерал-полковник Михо Михов. По повод юбилея командването на ВМС награди Военноморска база - Бургас, с модерна компютърна конфигурация.
15 декември бе обявен за Ден на открити врати за гражданството.
Годишно събрание на АБЧО
На 16 декември се проведе годишното общо събрание на Асоциацията на българските черноморски общини (АБЧО). Новоизбраните кметове на общините и председателите на общинските съвети бяха запознати с дейността на асоциацията. Обсъдени бяха общи проблеми, с които се сблъскват всички общини, като недостига на финансови средства, управлението на твърдите битови отпадъци, на енерго- и водопотреблението и др. Създадени бяха две нови комисии: по информационни технологии и комуникации и по бюджет и икономика. Изпълнителният директор на АБЧО Марияна Кънчева представи плана за дейността на асоциацията за периода 1 април 2000 - 31 март 2001 г. За нов временен зам.-председател на АБЧО бе избран кметът на Варна Кирил Йорданов.
Да имаш и да нямаш - по български
Премеждията на кораб "Водолей 1" привлякоха вниманието на цяла Европа, а развръзката на историята обещава още неприятности
Ветеранът "Водолей 1", 150-тонен моторен кораб за крайбрежно плаване, навършил 42 години, стана център на особено и нежелано внимание от страна на гръцките морски власти, а впоследствие и на информационните агенции. Навръх Никулден гръмна новината, че той бедства край остров Лесбос, че осемчленният български екипаж е пленен от окупирали кораба кюрдски емигранти - около 250 на брой, че има опасност за кораба и хората на борда. Наред с тревогата за съдбата на сънародниците ни веднага възникнаха и съмнения за втори план в цялата история.
Подозренията за нелегален трафик на хора бяха използвани като мотив от Гърция, която не допусна кораба в свое пристанище. Зареждаше го с гориво, вода и храна, проследяваше движението му с хеликоптер на бреговата охрана, но упорито го насочваше към Италия, където искали да стигнат похитителите. След почти десетдневно митарство в Егейско и Йонийско море - от Лесбос до Скиос, оттам през островите край Пирея, до Превеза, Корфу и италианското пристанище Отранто - "Водолей 1" приключи злополучното си плаване на 12 декември т.г. Властите в Италия обаче арестуваха екипажа му по обвинение за съучастие в трафик на хора (оказа се, че бегълците кюрди са 321). Версията на българските моряци не издържа пред прокурора в Лече, където те очакват съдебния процес. Това са фактите, около които бяха построени много версии и бяха зададени много въпроси.
Достолепната възраст на "Водолей 1" и ограниченият му район на плаване накараха не един морски специалист да поклати в недоумение глава.
Изведеният от състава на БМФ през 1969 г. кораб (носил тогава името "Шабла") е предаден на "Трансимпекс" - отначало на варненския, а после на бургаския клон. Негов собственик сега е "Трансимпекс" ЕАД - София.
Директорът на клона на фирмата в Бургас кап. Руско Лефтеров в първите дни на сензационното плаване изрази съмнение, че на такъв малък кораб могат да се поберат 250 - 300 души, но отхвърли възможността друг кораб да използва неговото име и инициали, както се говореше в морските среди.
"Водолей 1" е напуснал България на 29 ноември по посока към Истанбул, където е трябвало да получи направление от турска агентираща фирма. В Анталия е трябвало да натовари плодове и зеленчуци, но преди да стигне там, поема друг курс. От "Трансимпекс", Морската администрация и агентиращата фирма "Ахтокомерс" - Бургас, твърдят, че са научили за инцидента от медиите. "Ахтокомерс" е наела преди два месеца кораба за срок от една година при определени условия, уточни капитан Лефтеров.
