Независимо от това в Осло са оптимисти за бъдещето, тъй като привличат все повече чуждестранни клиенти. Техният брой нарасна от 9 на 35 през миналата година. В страните от еврозоната брокерите се насочват към изготвяне на портфейлите си по индустрии, а не по държави, а това е шанс за Осло в сферата на корабоплаването и офшорните пазари. От представените на борсата 234 компании в края на април т.г. 57 бяха свързани с корабоплаването и офшорната дейност (15 от тях бяха чуждестранни морски компании).
Засега Осло си остава най-голямата фондова борса в света по капитализиране в корабоплаването и офшорната дейност. Поради тясната й специализация често брокерите смятат, че тя е доста затворена. Но тъй като глобализацията не може да не засегне и финансовите пазари, в Осло ясно съзнават необходимостта от отваряне към света. От следващата година ще се правят презентации на основните финансови пазари в света - в Лондон, Ню Йорк и Париж. Започва и рекламна кампания под наслов "Инвестирайте в Норвегия". САЩ и Великобритания ще бъдат основните й цели, тъй като в тях вече има интерес към Осло. Но докато британците вече съставляват една четвърт от чуждестранните клиенти, в Америка биха помислили по въпроса едва след като акциите започнат да се котират и в долари. От следващата година на борсата ще има не един, а два морски индекса - за корабоплаване и за офшорни дейности. Тази стъпка навярно ще привлече още компании от други държави и ще доведе до ясно разграничаване на котировките в двете основни сфери.
Солниците опустошени от дъждове
Проливните дъждове, от които пострадаха много селища по крайбрежието, отнесоха цялата продукция на бургаските и поморийските солници и поставиха производителите в много трудно положение. По предварителни изчисления за възстановяването на щетите на съоръженията ще са необходими около 4 млрд. лева. Според директорката на "Черноморски солници" ЕАД Ганка Овчарова в производството от началото на годината са били вложени 500 млн. лева и дружеството е направило значителни разходи за стопената изцяло продукция. Солниците възстановяват работата си и при добро време може да произведат до края на годината 8000 тона сол. Безпокойство буди и друг момент, свързан със системата от водни басейни в района. Застрашено е Атанасовското езеро, чиято единствена естествена защита срещу заблатяване бяха именно солниците. Както е известно, езерото е резерват, където гнездят над 300 редки и застрашени видове птици.
Студенти наблюдават есенната миграция на птиците
Есенната миграция на птиците в природния резерват Атанасовско езеро наблюдават студенти еколози от Софийския, Лесотехническия, Пловдивския, Шуменския и Бургаския университет. В двуседмичната екобригада "Виа Понтика '99", организирана от проекта "Бургаски влажни зони", са се включили и 12 техни колеги от Македония.
Бригадирите еколози са настанени на палатков лагер в Северните солници - мястото, откъдето най-добре се наблюдава миграцията на птиците през този годишен сезон. По време на бригадата ще бъдат ремонтирани изкуствените острови в Атанасовското езеро. Ще бъдат построени и нови острови за гнездене на пеликани, рибарки и корморани в езерото Вая.
Крайморските влажни зони са местообитания на редки видове птици, някои от които са вписани в Червената книга на България. Проектът "Бургаски влажни зони" е част от българо-швейцарската програма за опазване на биоравновесието в резерватите. Занимава се с крайбрежните влажни зони, каквито са Бургаското, Атанасовското, Мандренското и Поморийското езеро.
Разработването на нови алтернативни форми на туризъм, за да се превърнат резерватите в туристическа атракция, е сред дейностите на проекта. Целта е популяризирането им сред местното население и чуждите посетители, като се спазват всички условия за запазване на видовото богатство.
В защитената местност Пода вече има изграден природозащитен център, в който всеки посетител може да се запознае с орнитологичното богатство на уникалния природен обект. Такъв център ще бъде изграден и в резервата Атанасовско езеро. Познавателният и екотуризмът са все по-атрактивни за чужденците, десетки хиляди минават годишно през резерватите, споделя Радостина Ценова, експерт по проекта "Бургаски влажни зони". Дори по време на затъмнението орнитолозите поканили свои колеги от Германия, за да наблюдават поведението на птиците в местността Пода.
Уникален проект с обещаващи перспективи
Плаващ паркинг в Златния рог ще облекчи проблема с мястото за паркиране в централен Истанбул "Корабно машиностроене" АД - Варна, залага надежди на регионалното сътрудничество Пазарните условия диктуват нови подходи
Един интересен проект, свързан с българското корабостроене, привлече вниманието на обществeността в многомилионен Истанбул и стана част от предизборната кампания на кмета на централната част на града г-н Лютфи Кибироглу. Въпреки трудностите, създадени от катастрофалното земетресение, турската страна не се е отказала от идеята за построяването на плаващ паркинг с корпус от стоманoбетон, зад която стои вaрненската фирма "Корабно машиностроене" АД.
Проектът не е в завършена работна фаза, но отдавна е надхвърлил eтапа на идейната разработка. Специалистите от завода стъпват на съществуваща технология за изработката на стоманобетонни корпуси и залагат на дългогодишния си опит в строителството им. Корпусите са с уникални качества като непoтoпяемост и изключителна здравина, не корозират и на практика имат неограничен полезен живот. Интересен е също фактът, че такива корпуси сега в света не строи никой, но преди години българският завод за корабно машиностроене произвеждаше серийно стоманобетонни плаващи работилници за големите руски реки, които се използват там и досега. Предприятието има нужните съоръжения (два хелинга с по три стапелни места), а технологията дава огромни предимства за предлагания проект в сравнение със стоманения корпус.
Идеята за плаващ паркинг не е развита случайно, а с оглед на икономическите и екологичните предимства на стоманобетона. При него отпада необходимостта от междинен доков и класов ремонт, от скъпите процеси на бластиране и боядисване, свързани с извеждане от експлоатация. Не стои и проблемът с бракуване и нарязване за скрап - неизбежният край на всички стоманени корабни корпуси след 20 - 30 години. За разлика от тях стоманобетонът само набира якост с годините. Предлаганата плаваща железобетонна конструкция е с водонепроницаеми прегради, много тънкостенна (8 см), но сериозно наситена с арматура. Използваната фракция чакъл е с кръгли кремъчета от река Дунав, които дават изключителна якост, а влаганият цимент е сулфатоустойчив. Съоръжението е напълно сухо отвътре, в подводната си част, затова може да се използва за складове и др. Тези предимства дават надежда на производителите, че идеята им ще покълне. При това един квадратен метър корпус със стоманенобетонна конструкция е макар и малко по-евтин като строителство от традиционната стоманена конструция. Проектът на "Корабно машиностроене" АД е защитен патентно като "Полезен модел".
Предлаганият плаващ паркинг на тази солидна основа може да бъде изпълнен с различен брой палуби (4 - 6) в зависимост от желанието на възложителя. Екипът на г-н Кибироглу навярно вижда в него успешно решение на наболелия за централен Истанбул проблеми с недостига на места за паркиране.
Плаващият паркинг е удобен за тихи води, като тези на Златния рог, и ако бъде построен, има всички шансове да се превърне в истинска атракция за града. По предварителни изчисления на експертите съоръжението ще се изкупи за 4 - 5 години.
"Развивайки тесни връзки с Турция, ние се надяваме да вземем участие и във възстановяването на тамошни обекти, пострадали от земетресенията", сподели директорът на фирмата инж. Иван Даскалов. Заводът има опит в работата с метални конструкции - мостове, телевизионни кули, халета и др., и би могъл да се впише успешно в ремонтно-възстановителните работи. Българската страна предлага определено конкурентни цени и сътрудничеството с нея може да бъде много изгодно. Този известен факт кара ръководството на завода да проявява голяма активност в търсенето на чуждестранни контакти, предимно в Балканския регион. Заводът приключва изпълнението на поръчка за капаци за люкови закрития за два кораба (по 18 000 dwt) на турската фирма "Turkish Shipbuilding Industries). Договорът бе сключен след търг в конкуренция с "McGregor" и "Kwaerner". Продукцията на варненското предприятие е известна в Европа, Индия, Сингапур и др. Сега то изпитва много големи затруднения с осигуряването на поръчки и усилията на ръководството му са насочени към откриването на подходящи посредници и клиенти в чужбина. С надежда се следи и развитието на проблемите около българското корабостроене, два от чиито заводи са длъжници на "Корабно машиностроене" АД.
Целите на морската ни транспортна политика
Много европейски транспортни коридори пресичат територията на страната ни - засега почти само на книга. И колкото повече стават идеите за развитието им, толкова по-бавно се реализират действителните инфраструктурни проекти, а причините като че ли можем да търсим само в типичното противопоставяне на Балканския регион. Няма напредък в постигането на споразумение за втори мост на река Дунав между България и Румъния - т.е. засега са блокирани перспективите на IV еврокоридор. Затова пък международната общност пое инициативата за развитие на IХ транспортен коридор, който ще свързва Балтийско море с нашата страна - през съществуващия Дунав-мост, и води на юг към Турция и турските пристанища. За пристанищата в Бургас и Варна обаче времето като че ли е спряло. Свитият до крайност товарооборот едва ли ще се възстанови скоро. Обстановката в СР Югославия си остава нестабилна, за икономическо оживление там скоро едва ли ще може да се говори. Всъщност перспективите за бъдещето са добри, но си остават далечни. Единствено японският кредит за порт Бургас ни дава надежда, че в глобален аспект прогнозите и плановете за развитие все пак са по-ясни и ще се реализират. Но тъй като плановете са едно, а реалностите друго, по-добре е да помислим как с целенасочени действия могат да се постигнат желаните резултати. Ако държавата ни не се е отказала напълно от управлението на процесите в морския транспорт и пристанищата, то е време да бъде проявена по-голяма активност - особено след блокирането на Дунав и срива на запад след войната в Косово. Говорим за развитието на ТРАСЕКА, но активността там малко по малко се премества в украинския сектор на крайбрежието. Румъния целенасочено и агресивно лобира за пристанище Констанца на всички възможни нива. Ще се реализират ли прогнозите за оживление по фериботната връзка с товари от Узбекистан - това също е надежда, но и тя е в бъдещето. Дали все пак отказаният излаз на Бяло море, заложен неясно в Ньойския договор, не ни е превърнал в полуморска държава?
"Смели" и "Атия" отиват на учение
През октомври фрегатата "Смели" и транспортът "Атия" ще вземат участие във военно учение в Средиземно море. Те ще се включат в оперативно тактически операции на Шести американски флот. По този повод на 8 септември във Варна се състоя планираща конференция, ръководена от командира на военноморската база в града капитан първи ранг Емил Люцканов. Участваха и военноморският аташе на САЩ в България капитан втори ранг Крег Кенеди, капитан трети ранг Пит Рийм - представител на Шести американски флот, и капитан-лейтенант Неджад Полат от ВМС на Турция.
Активен месец за круизното плаване
За разлика от летните месеци октомври ще бъде активен период за круизното плаване в българските пристанища. На 13 и 27 т.м. големият круизен кораб "Island Pacific" на "P&O" ще посети Морска гара - Варна. Той замени "Island Princess", нов е за компанията и ще плава за първи път в Черно море. На 17 октомври т.г. пристига друг кораб на същата фирма - "Crystal Symphony", който е бил много пъти у нас, а на 18 октомври т.г. в Несебър ще пристигне големият пасажер "Victoria".
Друго виждане за Земята
През 1973 г. немският картограф Арно Петерс разработва проекция, целяща да представи всички страни съобразно истинските им размери. Предизвикала оживени спорове, включително в ООН, тази проекция не се стреми да измести останалите системи; главната й задача е да премахне "географското надмощие", на което се радват държавите от северното полукълбо при обичайните системи за проектиране, както и да покаже, че картографската наука може да бъде субективна и полемична. В действителност не е възможно върху плоска повърхност да бъдат възпроизведени характеристиките на Земята, без да се получи някакво изопачаване.
Проекция на Меркатор
През 1569 г. (т.е. пр. 430 г.) фламандският картограф Герхард Меркатор предложил система за проектиране, носеща оттогава неговото име. Тя (рис. 1) позволявала на европейските мореплаватели да се придържат към ъгъла, от което се нуждаели, за да нанасят върху картата своите ориентировъчни данни според компаса. Но за тази цел Меркатор трябвало прогресивно да увеличава разстоянието между линиите географска ширина, колкото повече те се отдалечавали от екватора. В резултат на това размерите на Гренландия и на всички страни от северното полукълбо били до такава степен преувеличени, че Европа се явявала център на света.
През ХVI век, когато Европа разширявала колониалните си владения, деформациите в картата на Меркатор не смущавали никого. Редица картографи се опитвали да подобрят проекцията на Меркатор, използвайки например закръглена мрежа (рис. 2). Но това би означавало да изчезнат посоките север - юг и изток - запад. Освен това страните, разположени в краищата на картата, биха били деформирани. Нещата биха се опростили много, ако можехме да заменим тези различни версии с една-единствена проекция, отговаряща на онова, което повечето хора очакват от една карта на земното кълбо. И именно това се опитал да направи Арно Петерс.
Точност при определяне на повърхността и посоките
Петерс стъпва на две неща, които трябва да притежава една карта, за да бъде международно призната: прецизно представяне на повърхнините и на посоките север - юг и изток - запад. Ако бъдат спазени тези два принципа, може да се допуснат известни компромиси. Никоя карта не е в състояние да придаде точната форма на дадена страна върху земното кълбо. В най-идеалния случай изкривяването може да се сведе до минимум.
Картата на Петерс
Върху картата на Петерс (рис. 3) най-големите деформации се получават в полярната област, където страни като Исландия например изглеждат по-тесни, а също и покрай екватора, където Заир и Суматра са представени по-дълги, отколкото са в действителност. Но максималната деформация при Петерс никога не надвишава 2:1, докато в картата на Меркатор тя е 4:1 за Европа. Тази нова карта, на която различните области са изобразени със стремеж към равенство, е първият плод на онова, което Петерс си представя като "нова картография", освободена от историческите концепции, определяли вида на най-старите карти на света.
Езопови басни
Маймуна и рибари
Маймуна била седнала на едно високо дърво и когато забелязала, че рибари хвърлят мрежа в реката, заследила ги с поглед какво правят. И когато те оставили мрежата и се оттеглили малко, за да обядват, тя слязла от дървото и се опитала да им подражава - казват, че това животно има склонност да подражава. Хванала тя мрежата, но се уплела в нея и за малко да се удави. Тогава си казала: - Заслужих си го! Като не знам да ловя риба, защо ли се захващам?
Баснята показва, че да се залавяме за неща, които не ни подхождат, не само не е износно, но е и вредно.
Маймуна и делфин
Мнозина имат обичай, когато се отправят на път по море, да вземат със себе си малтийски кученца и маймунки за развлечение. И така един човек, който пътувал по море, взел със себе си и една маймуна. Когато стигнали до Суний, нос в Атика, неочаквано се появила силна буря. Корабът потънал и всички пътници се намерили във водата. Заплувала и маймуната. Един делфин я съгледал и като помислил, че е човек, гмурнал се под нея, взел я на гърба си, и я понесъл към сушата. Когато стигнали в Пирей, пристанище на Атина, делфинът запитал маймуната дали е родом от Атина. Тя отговорила утвърдително, като прибавила, че родители й там са известни хора. Попитал я дали познава Пирей. А маймуната мислила, че я пита за някойч овек, та казала, че е един от най-добрите й и близки приятели. Делфинът се ядосал на тази лъжа, потопил се във водата и удавил маймуната.
Баснята е за тези, които мислят, че ще успеят да излъжат хората, че не знаят истината.
Пътници по море
Няколко пътници се качили на кораб и отплували. Когато се озовали в открито море, разразила се силна буря, та корабът за малко щял да потъне. Един от пътниците си разкъсал дрехите и с вайкане и стенание започнал да призовава отечествените богове, като им обещавал, че ще им поднесе щедри дарове, ако ги спасят. А коагато утихнала бурята и отново настъпило затишие, те обърнали на веселие, заиграли и заскачали, че се спасили от неочаквана опасност. А капитанът, който бил установен човек, така се обърнал към тях: Но приятели, ние трябва така да се веселим, че да имаме на ум, че отново може да се извие буря. Баснята учи, че не бива силно да се увличаме от успехите си, като знаем променливостта на съдбата.
Овчарят и морето
Един овчар пасял стадото си край брега на морето. Видял, че морето е спокойно е решил да отплува по търговия. Продал овчете, закупил фурми и отпътувал. Но ето че се появила силна буря. Ладията била застрашена да потъне. Той изхвърлил всичкия товар в морето, та едва се спасил с празната ладия.
Дълго време след това един човек минал по тези места и се възхищавал на спокойствието на морето (то тогава било спокойно). А овчарят се обърнал така към него: Ох братко мой, морето изглежда, че пак иска фурми, та затова се прави на спокойно.
Баснята показва, че страданията на хората им служат за поука.
Стриганата овца
Една овца, която била стригана несръчно, така се обърнала към своя стригач: Ако търсиш вълна, режи по-високо. Ако ли пък искаш месо, тогава ме убий отведнъж и престани бавно да ме мъчиш.
Баснята прилага на хора, които несръчно упражняват своята професия.
Интерес към обучението на морски кадри в България
Немалко чуждестранни корабособственици и менингови компании проявяват интерес към обучението на свои екипажи в БМКЦ - Варна. Сред тях са германската "Akrenkiel" с клон в Кипър, шотландската "Acomarit", "Zodiac" - Сингапур, "Kuwait Oil Tanker Company". През това лято доста гръцки капитани и механици преминаха през обособени курсове, водени на английски език. Перспективен е интересът за сътрудничество с БМКЦ на италианската компания "TEKNA", която набира екипи за работа на нефтени платформи. Ако центърът успее да набере и подготви инженерен състав за платформите, това ще даде добро и перспективно начало за комплектуване на екипи и от изпълнителския състав. Засега фирмата използва хърватски и германски инженери, които предпочитат да имат изпълнителски състав от собствената им националност заради проблемите на общуването.
Как ще преглътнем горчивия хап?
Военноморско, морско или някакъв друг вид морско образование?
Бъдещето на морското ни образование, за което се изказват най-различни предположения и прогнози, очевидно ще зависи от съдбата на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и по необходимост ще бъде свързано с реформата в армията. След няколко отлагания Министерският съвет прие на 28 септември т.г. само част от "План 2004" - за изграждането на въоръжените сили. Структурата и съставът на Министерството на отбраната, с които е свързано военното образование, останаха да чакат по-благоприятен момент. Създадена бе и междуведомствена работна група за военното образование. Какво следва оттук нататък, трябва да стане известно съвсем скоро. Може би след като отминат местните избори.
Ясен знак за решение на правителството по отношение бъдещето на ВВМУ още няма. Напразни останаха очакванията на варненските медии от миналата седмица, че заместник-министърът на образованието Ана-Мария Тотоманова ще съобщи за някакви по-конкретни намерения. Представителите на ВВМУ разбраха дори, че сами трябва да изберат пътя на обновлението (вероятно съвместно с другите местни висши учебни заведения) и че до две-три години (!) реформата при тях трябва да приключи.
Промените в морското ни образование обаче вече настъпват под натиска на обстоятелствата, т.е. на липсата на средства. Не е тайна също, че взаимното влияние между курсантите, обучавани за нуждите на ВМС, и новите студенти, които ще се реализират в търговския флот, все още е много силно. За съжаление между тях вече е теглена чертата на разделението: едните са униформени, а другите - на свободен режим. Така ще бъде и занапред, а по какъв начин ще се запазва и репутацията на учебното заведение, и дисциплината в него, не е ясно. От военно училище ВВМУ постепенно се девоенизира по дух дори само поради факта, че обучаваните цивилни студенти вече са неколкократно повече от курсантите. Изграждането на командни качества у студентите засега е само добро пожелание. Дали за целта ще се използва познатият военен инструментариум - строяване през знамето и въвеждането на някакъв вид униформа; или преподавателите ще помислят за по-модерните мениджърски дисциплини, свързани с управлението на командата на мостика, с работата в многонационален екип с различна религиозна принадлежност?
Добре известен е фактът, че чуждестранни корабособственици проявяват интерес към системата ни на обучение, както и към надеждността на издаваните сертификати. Какво ще можем да предложим след края на реформата в образованието, ще стане ясно след изборите. Защото, макар и поотложен, "План 2004" в частта му за военното образование непременно ще стане ясен съвсем скоро.
Везните като че ли клонят към девоенизирането на военното училище - ако не съвсем, то поне в доста голяма степен. Ще се превърне ли то във военноморски квалификационен център, който ще приюти в сградата си и други структури и служби на ВМС? Или ще стане гражданска морска академия? А може би ще се реализира някакъв среден вариант? Така желаното обединение и окрупняване на морското образование обаче може да не се реализира дори и сега, при ясно поставена задача за намаляване броя на държавните висши учебни заведения.
Засега всички вузове здраво са се хванали за статуквото си и смятат да се "окопават". Може би проблемът с международното признаване на дипломите на специалност "Корабни машини и механизми" в Техническия университет - Варна, ще бъде решен в тяхна полза. Може би планове за развитие по отношение на морсите специалности, за които се издава международен сертификат, ще има и неговият факултет "Морски науки". Но Техническият университет си остава встрани от морските среди и когато неговите випускници решат да станат корабни механици, започва спешно запознаване с международни конвенции и правила, с инструкции за противопожарна безопасност и куп други неща, които са задължителни за морската практика. Сега в нея постоянно навлизат толкова много нови неща, че е немислимо човек с морска квалификация да се надява, че ще продължи да върши работата си по старому. Военните - по военному, с добре известните армейски тренировки и с нагаждане волю-неволю към престарелите кораби и бойна техника. "Търговците", които във ВВМУ се обучават от същите преподаватели по основното съдържание на морските дисциплини, добиват по-различен поглед към света още в училището. Випускниците на Техническия университет пък понякога го напускат в края на годината (особено навигаторите), за да завършат образованието си във ВВМУ и да имат по-голяма сигурност за валидността на дипломите и за бъдещето си.
Ако все пак морското ни образование си остава разсредоточено в няколко структури и всяка претендира за свое място под слънцето, положението с материалната база и скъпите тренажори за обучение поставя нещата в съвсем реален план. В България например няма нито един съвременен тренажор за танкери, а нуждата от него е голяма. Противопожарен полигон също бе направен едва под натиска на обстоятелствата - необходим бе за проверката на експертите от IМО. Можем само да мечтаем за басейн с вълнепродуктор и за по-съвършена техника за тренировка в морски условия. Субективният въпрос за възможностите на кадровия потенциал в морското ни образование няма да засягаме. Но дори само като бройки преподавателите в някои области не достигат. Въпреки всичко не се върви към интегриране, а към разпиляване на силите. Болезнен ще бъде моментът, когато обединението бъде наложено отвън. Хората извън морските среди може и да не дооценят спецификата на едно образование, което освен на националните, трябва да отговаря и на международните стандарти.
Корветата "Решителни" се завърна от учение
Патрулната корвета "Решителни" се завърна във Военноморска база - Варна, след участие в учение, което се проведе в турските териториални води от 21 до 26 септември т.г. Освен българската корвета в "Черноморско сътрудничество '99" - каквото бе кодовото наименование на учението - взеха участие и кораби от Грузия, Украйна и Румъния. Българските военни моряци изпълниха всички задачи в различните епизоди на учението. Единствен екипажът на "Решителни" от всички кораби за борба с подводници успя да открие и "унищожи" най-новата турска подводница, за което получи специални поздравления от командващия турските надводни сили контраадмирал Метин Атач.
Металните моряшки пари
В края на ХVII и началото на ХVIII век широко разпространение получили монетовидните платежни знаци от месинг или мед, които били в обращение в пристанищните градове на Англия и колониите й. Английското название "токен" (знак, монета) станало впоследствие нарицателно за всички категории неофициално (частно) издадени метални пари, като регионът на обращението им се определял не от държавните граници, а от територията, където имали икономически интереси или представителства фирмите, издаващи тези платежни знаци.
Първоначално като причина за появяването на токените се сочела липсата на дребни разменни монети, поради това че разходите за сеченето им надвишавали номиналната им стойност. Освен това при ниските цени на пазара за покупка на неголеми количества стоки се заплащали скромни парични суми, което правело неподходящи големите номинали в ежедневното парично обращение. За да се улеснят моряците при разплащането в пристанищните кръчми и магазинчета, английските моряци се сдобили с кралски патент за сечене на свои малки разменни "пари за извънредни обстоятелства", за което плащали на хазната скромен данък.
Токените имали стойност един пенс или половин пени. По правило сюжетите им били морски, а изображенията най-разнообразни - от детайли на корабната архитектура до реално съществуващи кораби. По качеството на сеченето и художественото си изпълнение се отличавали ливърпулските и бристолските токени.
Стабилизирането на английската система на разменни монети след края на Наполеоновите войни довело до ликвидиране на "парите за извънредни обстоятелства". С кралски указ от 1818 г. сеченето на токени било забранено в метрополията, а от 1873 г. и в колониите. Въпреки това в някои от отвъдморските територии на Британската империя продължили да издават от металните моряшки пари, затова се срещат отделни екземпляри и с по-късни дати.
Освен масово издаваните английски, американски и канадски токени се срещат и т.нар. зонални знаци, представляващи голям интерес за историците - например токените на компанията "Суецки канал", от официалното откриване на който се навършват 130 години на 17 ноември т.г.
Митническо разузнаване в пристанищата
В България действат пет районни митнически управления под ръководството на Главно управление на митниците, а тенценцията е тяхната структура и дейност да бъде приравнена с европейската. Според действащия от началото на тази година нов Закон за митниците и Правилника за неговото приложение в Главно управление на митниците и в районните митнически управления в страната бяха създадени специализирани отдели за борба с наркотрафика, към които се изграждат и сектори по митническо разузнаване. Във връзка с това митнически служители от Бургас и Варна и специалисти от Главно управление на митниците преминаха през миналия месец 10-дневен курс на обучение "Селекция на подозрителни контейнери на базата на предварителен анализ на митническите манифести и коносаменти". Обучението се проведе от Хенк Хюисман и Франк ван Йерланд - висши служители от Центъра по митническо разузнаване на холандските митници.
Както поясни г-н Хюисман, чрез предварително събиране на информация и обработване на наличните документи за товарите специалистите ще могат да откриват неща, които "не се вписват в нормалния модел на действие", и ще знаят кой от многото контейнери трябва да бъде проверен. Специфичният контрол се налага най-вече заради търговията с наркотици и наркотични вещества, оръжие, застрашени видове животни и тяхното нелегално пренасяне.
Една от причините, поради която страните членки на Европейския съюз гледат с тревога към Източна Европа, е неуспешната техника, която се използва за митническия контрол, бе изтъкнато на семинара. Обикновено контейнерите тръгват от някое голямо източно пристанище и се разтоварват в така наречения "хъб"- транзитно разпределително пристанище, където става разпределянето на стоката. Такъв разпределителен център например е пристанището Джоя Тауро в Малта. С по-малки кораби "фидери" те пътуват до останалите пристанища, каквито се явяват Варна и Бургас, Пирея и Констанца. Оттам чрез жп и шосеен транспорт товарите стигат до останалите европейски страни. И тъй като в страните членки на Европейския съюз няма граница, единственият риск е т.нар. "външна граница", т.е. страни като България. Европейските митничари обаче смятат, че и преминаването без пресичане на граница крие рискове, срещу които трябва да бъдат разработени специални техники за противодействие.
Морската среда - от мита до реалността
Познанието за света започва с митовете, но с времето и развитието на науката въображението отстъпва на действителността.
За човечеството хилядолетия наред Земята е била само ивица от суша и вода, чиито краища не се срещат, тъй като Америка и Тихият океан не били известни. Светът бил мозайка от култури и цивилизации, непознати една на друга, без връзка помежду им. Липсвали научни и технически средства, за да се схване земното кълбо в цялото му многообразие, разпокъсаност и единство и да се осъществи пътуване със сигурността, че човек може да се завърне там, откъдето е тръгнал. Затова и картографията възникнала и се развивала между митовете и легендите, от една страна, и историята и действителността, от друга... Дълго преди гръцките математици да открият през V в. пр. Хр., че Земята е кръгла, хората си задавали въпроси за нейната форма: ацтеките си я представяли като съставена от пет квадрата, инките - като кух куб, египтяните - като овална сфера. Съвременниците на Омир в древна Елада смятали, че светът е кръг, разделен на две от екватор, съответстващ в общи черти на Средиземноморието. Географите от римската епоха илюстрирали книгите си с диаграми на една сферична Земя, образувана от трите известни им континента - Европа, Азия и Африка. Хиндуистките мъдреци в Индия твърдели, че светът се състои от четири континента. Наличието на четвърти континент допускал и Страбон (I век). Същевременно на много от географските карти дори до ХV - ХVI век фигурират митични земи - доказателство, че истински или мними исторически събития са развихряли въображението на картографите. Именно то е родило представата за Александрийския стълб, свързан с мита за преминаването на Александър Македонски през Каспийско море (пролив), картите (скици) на "прекрасната и могъща Гвианска империя... големия златен град, наричан от испанците Елдорадо", картите, отбелязващи градините на Едем (земния рай). В последния случай си казала думата и християнската теология. През V век например се смятало, че Райските острови са тези, които открил при плаването си на запад ирландският монах св. Брендан. След появата на протестантството през ХVI век мястото на Едем било фиксирано между реките Тигър и Ефрат, т.е. двете от четирите реки, напояващи го според Библията. През 1666 г. в една карта с автор М. Карвър Едем бил изпратен в Армения, а през 1882 г. американският генерал Гордън изказал идеята, че преди Потопа (друг от големите световни митове) раят се намирал на Сейшелските острови... Постепенно обаче картографията започнала да се отърсва от абсолютното влияние на митологията. Възраждането на Евклидовата геометрия след 1270 г. дало възможност на учените да изобразят пространството. Те си припомнили също така астрономията на Птолемей, оптиката на Аполоний. От Китай дошъл "уредът за определяне на посоката юг", който се превърнал в истински компас в Средиземонорието. Създадена била първата картографска система, която боравела с посоката на вятъра и приблизителни изчисления на положението на корабите и изминатия от тях път. Средиземно море, сравнително правилно очертано (само малко по-разтеглено на географска дължина), се превърнало в ос за научно изобразяване на света. А той според информацията, постъпваща от търговците керванджии, прекосяващи Азия с камили, се простирал до Катай (така средновековните автори наричали Китай).
Между 1440 и 1450 г., на базата на съществуващите мюсюлмански, северни атлантически типове кораби, португалците създали каравелата - принципно нов тип кораб. Като откритие тя дала възможност на хората да атакуват океана. Започнали системни проучвания - съпоставяли се митове и действителност, водели се научни наблюдения за ветровете и теченията, за ориентировъчните знаци в океана и неговите дълбочини край тях, търсели се начини да се определи разположението на кораба и маршрутът му, когато се намира в открито море, понякога и на стотици километри от брега. Системата за нощна вахта, отчитането на височината на Полярната звезда, редица уреди и наблюдения дали възможност да се определи посоката, особено на връщане, или да се стигне до острови сред океана. През 80-те години на ХV век тази навигационна практика се развила в астрономическо мореплаване. Географската ширина, изчислена на сушата и на борда на кораба по най-високата точка на Слънцето, се превърнала в ос на научното картографско изображение. Към края на ХV век развитието на печатарското изкуство позволило разпространението на тези знания.
След ХIII век картата на земното кълбо, съставена въз основа на новите научни оси в географска ширина, предизвиква истински поврат в начина на мислене. Защото тя вече изобразява не само мрежата от пътища в света, но и човешкото присъствие в него. Това са систематизирани данни и наблюдения, чрез които хората за първи път, вместо да реагират в зависимост от символи и митове, действат физически върху нещо, което сами са изградили - пространството. Така например според Ибн Халдун през 1374 - 1378 г. арабите, които владеели целия Индийски океан и поддържали връзки с Далечния изток, притежавали план, на който били изобразени земите им с точната им конфигурация и крайбрежна ивица. Този план бил наричан Ал Кунбас (компас), защото бил начертан с помощта на магнитната стрелка.
През 1375 - 77 г. картографите от Майорка създали прочутия за времето си Каталонски атлас. През 1502 г. се появила една принципно нова португалска карта, получила името Кантинска. Сравнението между тези две картографски творения дава отлична представа за прогреса, постигнат в опознаването на света през тези 124 години благодарение на каравелата и Великите географски открития.
Каталонският атлас от 1375 г. бил изготвен под ръководството на известния еврейски картограф Абрахам Креск. Направен от шест дървени плоскости, покрити с пергамент, той изобразява според традиците и разказите на пътешествениците света - от Западна Европа до Далечния изток. Първите две плоскости са изпълнени с астрологически, астрономически и космографски диаграми. На следващите великолепни рисунки представят кервани с камили в Африка и Ориента, царствата на златото, богатите градове на Азия, галерите по крайбрежието на Мадейра и Канарските острови. Сравнително по-грубо са очертани Британските острови и колкото повече се отдалаваме от земите, обект на научното познание и измерения, толкова обозначенията стават по-неясни и се засилват митологичните представи. Например на втората половина на шестата плоскост е изобразена морска сирена, над която е написано: "Море на Индийските острови, където са подправките. В това море плават много кораби от различни страни. Там има различни видове риби, които се наричат сирени - единият вид е полужена-полуриба, а другият - полужена-полуптица."
На Кантинската карта от 1502 г. за първи път в историята на картографията африканският континент е изобразен изцяло и точно (малко удължен в географска дължина). Индия е представена като триъгълен полуостров в скъсена и опростена форма. Въпреки че на тази карта югоизточната част на Азия, доста разтеглена на юг, е по-голяма, отколкото е в действителност, и Суматра не е на мястото си (обяснимо, защото португалците още не са достигнали нос Малабар на изток), тя дава представа за Индийския и Атлантическия океан, между които са разположени Антилските острови, а двете Америки са представени като един континент противно на традиционната митична география, за която Бразилия е южният континент, дори "остров". Четвърт век по-късно (1528 г.) "Глобо Доураду" (позлатеният глобус) изобразява Америка като едно цяло от север до юг, а само най-крайната част на юг е отделена.
Така постепенно митичните представи отстъпват място на реалността. Картографията се превръща в достоверни и полезни указания за пътуване и връзка между отделните земи и човешки общества. Бариерите, които ги разделят, започват да изчезват, разсейват се въображаемите представи за земен рай, реките Елдорадо, приказните острови на вечната младост, богатите царства в сърцето на Африка, изгубените християнски светове, непристъпните пустини, кипящите морета, готвещи гибел на всеки, който дръзне да навлезе в тях.
Светът почнал да става все по-реален. Картографията го документирала и познанието продължавало напред.
Наградени спасители
Бургаският областен управител Христин Петков награди трима подводничари от водолазната група на Гражданска защита. Старши командирът на отряда Дончо Киров, Галин Ефендиев и Тодор Пеев са участвали в спасителните операции за откриване телата на удавените край Медово и Ахелой от пороите в началото на септември. Седем души изчезнаха в пороите. Петима бяха открити на километри от местата на инцидента. В неизвестност са още Цанка Казанджиева и синът й Атанас от Ахелой.
Ефендиев се е върнал от спасителната акция в Турция след земетресението и веднага се е включил в изтощителните издирвания на удавниците. Такива хора обикновено остават анонимни, каза Христин Петков, който изказа благодарност на тримата за самоотвержените усилия и им подари по един подводничарски часовник.
Семинар по морско застраховане
ДЗИ организира семинар по морско застраховане в Поморие от 5 до 8 октомври т.г. за представители от всички клонове на компанията от Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. На срещата ще се проведе обучение на специалистите по проблематиката на морското и речното застраховане. Ще бъдат разгледани и разисквани основните типове документи и специфични материали, ще бъдат обсъждани и решавани застрахователни казуси, свързани с теорията и практиката в тази специфична област. Ръководителят на сектор "Морско застраховане" на ДЗИ Петър Зидаров ще вземе активно участие в професионалното обучение на колегите си от страната.
пръсти ще опари горещият картоф?
Пари на българската държава се препират във Великобритания
Моряците от "Океански риболов" молят премиера Тони Блеър за съдействие в борбата с корупцията
Кампанията срещу прането на пари от Източна Европа чрез западни банки може да засегне и България.
Ревизионен акт на Държавен финансов контрол сочи, че държавната фирма "Океански риболов" е поддържала от години скрита от министъра на финансите сметка в Барклис банк - Лондон, в която са укривани финансови постъпления на дружеството.
Постъпленията са били източвани, за да не бъдат изплатени дължимите заплати на моряците от 1992 г. досега в размер на няколко милиона долара. Другата цел е, разбира се, тези фондове да бъдат присвоени от отговорни държавни чиновници от последните (след 1992 г.) правителства. Този факт е установен и от последния ликвидатор на дружеството - английската консултантска фирма "Ърнст енд Янг", който беше назначен от министъра на промишлеността Александър Божков.
Ревизионният акт е представен на принципала - министъра на промишлеността, и на прокуратурата веднага след съставянето му през 1998 г. Незаконната сметка продължава да функционира и до настоящия момент. От това действие на изпълнителната и от бездействието на съдебната власт са ощетени над 1200 гладуващи моряшки семейства. По предварителни данни чрез сметката в Барклис банк са изпрани и присвоени милиони долари, които са собственост на държавата и на нейните кредитори.
Това дословно се казва в писмо на Моряшкия синдикат - Бургас, до г-н Тони Блеър - министър-председател на Кралство Великобритания, и до президента на Барклис банк - Лондон.
На г-н Тони Блеър Моряшкият синдикат дължи благодарност за личната му намеса и съдействие, когато през 1995 г. като депутат помогна да бъдат избегнати тежките последствия от стачката на българските моряци в Леруик - Шотландия.
Моряците приветстват и загрижеността на министър-председателя на Великобритания да бъде спряно прането на пари на страните от Източна Европа, натрупани от корупцията на висшите държавни чиновници.
"Ние не обвиняваме Барклис банк и английските власти в съучастие в това престъпление, което не се отличава от руската специализация за изпиране на пари, придобити от корумпирани държавни служители", пише още в писмото. "Нашата молба е да разпоредите или съдействате за извършването на пълна финансова ревизия за постъпленията, разходите и преводите по тази сметка, като за резултатите бъдат уведомени главният прокурор на България и Моряшкият синдикат, който е правно заинтересуван от случая като представител на ощетените кредитори моряци, членове на синдиката."
"Вероятно резултатът от една ревизия на сметката в Барклис банк ще засегне авторитета на член от настоящето българско правителство, но аз вярвам, че моралът и европейските критерии са основа и същност на английската политика и тя няма да се влияе от конюнктурни и бързопреходни интереси", пише в писмото си генералният секретар на Моряшкия синдикат Пламен Симов. "И Вие, и ние - обикновените граждани на една източна страна, проядена от корупция и бедност, знаем, че Европа няма да интегрира в себе си безинициативни и разрушени икономики, тълпи от криминализирани съсловия и малцинства и нефункционираща съдебна и правозащитна система, резултат от политическата импотентност или скритите интереси и волята на някои управляващи", се казва още в писмото, адресирано до министър-председателя на Великобритания Тони Блеър.
115 години от Международната меридианна конференция във Вашингтон
Дългият път до Гринуичкия меридиан
На мнозина може да се стори странно и невероятно, но до Международната меридианна конференция във Вашингтон през октомври 1884 г. светът все още не е решил да възприеме единен нулев меридиан за цялата планета. Въпреки че не всички страни възприемат веднага решението на конференцията, все пак тя поставя едно начало, което, както ще видим, в наше време се оказва безспорно - меридианът, минаващ през Гринуичката обсерватория, се налага като нулев, изходен в целия свят и преди всичко в мореплаването. Всички морски карти, независимо къде са издадени или се издават, са съобразени с Гринуичкия меридиан. Всички корабни хронометри пазят времето на Гринуичкия меридиан... По всяка вероятност първи Хипарх (190 - 125 г. пр. Хр.) се опитал да измери разликата в географските дължини и да установи нулев меридиан. В качеството на първичен меридиан - нулев, изходен, начален, меридиано инициале, нулмеридиен - Хипарх е използвал меридиана, минаващ през остров Родос. На този остров той е живял и там е правил своите наблюдения.
Александрийският учен Птолемей за своите изчисления на географските координати използва меридиан, преминаващ през островите Фортуна (Канарските острови), които по негово време са били смятани за западна граница на света или по-точно на сушата, докато на изток е изглеждало, че такава граница въобще няма. Представата на Птолемей е възприета от мнозина астрономи на средновековието и господства почти до ХV век. Един от най-горещите привърженици на Птолемей е хорезъмският астроном Абу Райхан ал Беруни (973 - 1048 г.). В своя фундаментален труд "Канон Мас'уда" той посочва координатите на десетки градове и други опорни точки по Средиземноморието и Средна Азия, които, сравнени днес с действителните по Гринуич, имат отклонение от най-много 1 - 3 градуса. В "Канон Мас'уда" астрономът Ал Беруни често споменава островите Фортуна. Той ги нарича Ас Са'ада Острови на щастието), което е едно и също с латинското им име Фортуна, и добавя, че други (арабите) измервали географската дължина от Западния бряг на Африка и разликата между тях и тези, които измерват от островите Фортуна, била около 10 замана (градуса).
След завръщането на Христофор Колумб от първото му откривателско плаване между Испания и Португалия възниква спор за сферите на влияние. Папа Александър VI Борджия решава спора с була от 7 юни 1494 г., съгласно която на запад от меридиана, който минава на 370 лиги (2200 км) от Азорските острови, всички новооткрити земи ще бъдат за Испания, а на изток от меридиана - за Португалия. Малко по-късно се оказва, че този меридиан реже едно голямо парче от Южна Америка от най-изпъкналата й част в Атлантическия океан и тази част на континента останала за Португалия. До времето на испанския крал Филип II (1556 - 1598 г.) този меридиан бил смятан за нулев, и то преди всичко от испанци и португалци, докато на 13 юли 1573 г. крал Филип II издал указ, с който разпоредил на испанските картографи да измерват географската дължина от меридиана, преминаващ през Толедо, и то само в западна посока, "защото така е по-естествено и се съгласува с откриването на Западна Индия, която по божията милост беше дадена нам" - постановявал в указа кралят... По-късно, през ХVI век, някои картографи и по-специално Меркатор и Ортелиус започнали да поставят нулевия меридиан на различни острови в Атлантическия океан - Канарските, Мадейра, островите Зелени нос и даже на Азорските острови.
В 1634 г. кардинал Арман-Жан Ришельо поканил в Париж на конференция известни европейски математици и астрономи, които трябвало да определят един нулев, начален меридиан, който да бъде възприет от всички европейски страни. Конфериращите се съгласили да възприемат Птолемеевата идея островите Фортуна (Канарските острови) и по-точно най-западният от тях - остров Феро, да бъде мястото, през което ще премине нулевият меридиан. Поради бушуващата по това време Тридесетгодишна война конференцията нямала кой знае какво значение, но това е първият опит този важен въпрос да бъде решен международно, макар и в рамките само на Европа... Конференцията, свикана от кардинал Ришельо, била бързо забравена и през следващите два века не съществувало общо съгласие за един нулев меридиан - всяка от големите държави се стремяла нулевият меридиан да бъде прекаран през нейната територия или астрономическа обсерватория.
Що се отнася до моряците, те както винаги намерили рационално практическо решение. Щурманите посочвали своето място върху картата по следния начин: 20 градуса и 30 минути на запад или на изток от нос Добра надежда или от нос Лизард, или от остров Мадейра и т.н. За опорна точка им служел всеки пункт, който срещали в морето.
И все пак с течение на годините въпросът за единен нулев меридиан не можело да бъде повече отлаган. Първият международен географски конгрес бил свикан в Антверпен през 1871 г. В една от неговите резолюции се казва, че в близките 10 - 15 години на всички морски карти трябва да бъде приет за нулев Гринуичкият меридиан. Конгресът също препоръчвал всяко изменение на дължината в открито море от даден кораб да се съобразява с Гринуичкия меридиан, който да се смята за нулев.
В хода на дискусиите на конгреса М. Лавасер - делегат от Франция, заявил, че ако този конгрес бил проведен през ХVII или ХVIII век, то изборът на нулев меридиан би бил меридианът, минаващ през Парижката обсерватория, но сега обстановката се променила в полза на Гринуич: повечето от морските карти, които се използват на корабите, имат английски произход, от английския Морски алманах годишно се продават 20 хил. екземпляра, докато от френския само 3 хиляди и т.н.
Вторият международен географски конгрес в 1875 г., отново в Антверпен, не внесъл нищо ново като препоръка, освен това, че Франция поставила условие, за да приеме тя Гринуичкия меридиан за нулев, Англия да приеме метрическата система.
След още две незначителни конференции все по тези проблеми - едната във Венеция през 1881 г. и другата в Рим през 1883 г. - се стигнало до Международната меридианна конференция през октомври 1884 г. На 1 октомври 41 делегати от 25 държави се събрали във Вашингтон. От списъка на участниците в конференцията се вижда, че повечето от тях са професионални дипломати, въпреки че някои държави изпратили представители по специалността. Целите на конференцията били определени с постановление, прието от конгреса на САЩ: "... за обсъждане и ако се окаже възможно, да се фиксира меридиан, който да се използва в качество на нулева дължина на цялата земя". Конференцията продължила цял месец, протоколите от заседанията й заели над двеста страници. Най-важните нейни решения се свеждали до следното: Конференцията препоръчва да се приеме единен нулев меридиан за всички държави вместо множеството начални меридиани, съществуващи в настояще време.
Конференцията предлага на правителствата, представени тук от своите делегати, да приемат медириана, преминаващ през центъра на пасажния инструмент на обсерваторията в Гринуич, в качеството на начален меридиан.
От този меридиан географската дължина трябва да се отчита в две направления до 180 градуса - на изток със знак плюс и на запад със знак минус.
На 1 ноември 1884 г. Международната меридианна конференция завършила своята работа. Тя влязла в историята не само с това, че посочила единен нулев, начален меридиан за целия свят, но и с това, че препоръчала да се приеме Гринуичкото време в качеството на световно време... 405 години от смъртта на Мартин Фробишър - изследовател, капер, адмирал
Фаворит на кралица Елизабет I
Големият английски мореплавател и изследовател Мартин Фробишър е един от най-способните и знаменити моряци, които по времето на кралица Елизабет I създадоха морското могъщество на Англия.
За пръв път името на Фробишър достига до ушите на кралицата след неговото завръщане от първата му експедиция до Северна Канада. Там той търси т.нар. Северозападен проход, който да го отведе до Китай. С двете малки корабчета - "Гейбриъл" - 25-тонен, и "Майкъл" - 20-тонен, Фробишър отплава от Англия през 1756 г. Заобикаля южния край на Гренландия, пресича протока, който по-късно ще бъде наречен Проток на Дейви, и достига до суша, за която решава, че е част от азиатския бряг. Тук открива и един тесен, и дълбок залив. Убеден, че това е така дълго търсеният Северозападен проход, Фробишър му дава своето име, което се е запазило и до днес. Фактически земята, която той открива, е югозападният бряг на остров Бафинова земя. Мореплавателят обявява откритата от него земя за владение на английската корона и се завръща обратно в Англия, като натоварва корабите си с голямо количество камъни, съдържащи лъскави люспи от слюда, в които смята, че има злато. Убедеността, че носи златна руда, му дава смелостта да се яви пред кралицата и да поиска разрешение за втора експедиция до новооткрития "проток", за да го изследва по-подробно и да се опита да достигне до Китай. Кралицата дава съгласие, като му предоставя и 200-тонния военен кораб "Ейд", който да придружава "Гейбриъл" и "Майкъл". Достигнал до "протока", Фробишър е възпрепятстван да го изследва и да премине през него поради тежкия лед, който среща. Все пак успява да изследва бреговете на залива, доколкото това му позволяват ледовете, и отново натоварва корабите си със "златна руда" и се завръща във Англия.
Въодушевена от откритията му, Елизабет I го изпраща през 1578 г. отново на път, като му поверява 15 кораба. Но и тази експедиция не постига целта си. Заливът е скован от дебел лед още в самото си начало и Фробишър е принуден да се насочи на юг. Сега вече той действително открива един проток, който впоследствие е наречен Хъдсънов. Попаднали в силен щорм, корабите от експедицията се разпиляват и се завръщат поединично в различни английски пристанища. Трите експедиции на Фробишър, макар и твърде важни в навигационно и географско отношение, не успяват да възбудят търговски интерес. Докараната "златна руда" се оказва най-обикновени камъни. Това слага край на експедициите му за откриване на Северозападния проход.
След този си неуспех Фробишър се отдава на каперство по западноиндийските линии. В 1585 г. е вече вицеадмирал и командва кораба "Примроуз", с който участва в набезите на Френсис Дрейк към Западните Индии. През 1588 г. взема активно участие в действията срещу Великата испанска армада, като командва най-големия английски военен кораб - "Триумф". За проявена храброст и военни успехи по време на тези действия Фробишър по заповед на кралицата е посветен в рицарство на борда на кораб "Арк Ройал".
През 1590 г., а след това и през 1592 г. Фробишър командва ескадра край испанското крайбрежие. Задачата му е да прекъсне пътя на испанските кораби, превозващи съкровищата от островите на Западна Индия. Това обаче не му се отдава, въпреки че за известно време той разстройва испанската конвойна система.
Последната експедиция на Фробишър е през 1594 г. Възложено му е командването на ескадрона, която да подпомогне краля на Франция Анри IV, като не позволи на испанците да се укрепят на полуострова Комарет и по този начин да поставят под угроза пристанището на Брест. Разразилото се едновременно по суша и по море сражение е спечелено, но с цената на много жертви. Самият Фробишър е ранен тежко и няколко седмици след като отвежда ескадрата си в Плимут, умира от раните си.
75 години от създаването на ветроход без ветрила
Роторният кораб на Антон Флетнер
Архивите свидетелстват, че има и българска следа в изобретението
Ако отворите първия том на научнопопулярната поредица "Корабите" от Ч. Чонев (изд. 1995 г.) на стр. 304, за историята на един от най-интересните корабни движители - ротора на Флетнер - ще прочетете следното: "С много недостатъци е свързан и цилиндърът на Флетнер, използващ ефекта на Магнус, реализиран на кораба "Барбароса" (1925 г.). " Естествено роторен кораб с такова име няма, нито пък през 1925 г. е построен подобен плавателен съд, нищо не е отбелязано за интересната българска следа в историята на роторния движител.
Изобретяването на роторния кораб
Предисторията му започва преди 205 години, когато Берлинската академия на науките обявява награда за установяването на причините, поради които артилерийските гранати се отклоняват от целта под влиянието на напречен вятър. През 1852 г. проф. Густав Магнус публикува резултатите от изследванията си в тази област, като открива, че върху цилиндрично или сферично тяло, въртящо се в обтичащ го напречно поток от газ или течност, действа сила, насочена от страната, в която посоките на въртене и на обтичане са противоположни, към страната, в която тези посоки съвпадат. Това явление става известно в науката под наименованието "Ефект на Магнус".
Към началото на 1922 г. немският авиационен изобретател Антон Флетнер прави опити да замени мачтата с ветрило на плавателен съд с вертикално самолетно крило и същевременно обмисля идеята вместо корабно ветрило да използва за движител вертикални цилиндри с принудително циркулиращ около тях въдушен поток. Когато научава за количествените измервания на ефекта на Магнус, извършвани от инж. Акерет през 1923 г. в Аеродинамичния експериментален институт в Гьотинген с чисто научна цел, Флетнер изпитва страх от изпреварване, поради което веднага подава заявка за патент (29 август 1923 г.) и започва опити с корабен модел, задвижван от хартиен цилиндър с диаметър 15 см и дължина 40 см. След успешното завършване на тези първи опити Флетнер възлага на Гьотингенския институт по-нататъшното изследване на възможностите за приложение на ефекта на Магнус при роторен корабен движител.
Първият роторен кораб "Букау" (от 1926 г. - "Баден-Баден") е построен чрез преустройството на тримачтовата шхуна "Букау". Основните му технически данни са: дължина 47,48 м, брутна вместимост 497 рег. т, два ротора с диаметър 2,8 м и дължина 15,6 м. За спомагателно придвижване е монтиран дизелов двигател с мощност 120 к.с., задвижващ гребен винт.
Преустройството на шхуната "Букау" в роторен кораб завършва през октомври 1924 г. в корабостроителницата "Германия" в гр. Кил, Германия, и през същия месец започват пробните плавания. Те продължават до януари 1925 г., като с ротори е постигната скорост 7,8 възла, с ротори и гребен винт - 9,6 възла (при максимална скорост на бившата шхуна - 7,5 възла). В сравнение с шхуната роторният кораб показва значително по-добра маневреност, скоростта му може да се променя чрез дистанционно изменение на честотата на въртене на роторите и има заден ход (чрез смяна на посоката на въртене на роторите).
Първото си търговско плаване роторният кораб "Букау" извършва през февруари 1925 г. от Данциг до шотландското пристанище Грейнджмат за четири дни. На 31 март 1926 г. става собственост на новооснованата фирма "Флетнергезелшафт", преименуван е на "Баден-Баден" и отплава за Ню Йорк. През септември 1928 г. е препродаден, около началото на 1929 г. двата ротора са демонтирани и корабът отново е преустроен във ветроход с ветрилно стъкмяване.
Вторият роторен кораб е построен през 1926 г. в немската корабостроителница АГ "Везер" и получава името "Барбара". Основните му технически данни са: дължина 86,75 м, брутна вместимост 2077 рег. т, три ротора с диаметър 4 м и височина 17,1 м. За спомагателно придвижване са монтирани два дизелови двигателя с обща мощност 1060 к.с. През 1933 г. е преустроен във винтов моторен кораб.
Третият плавателен съд с роторно задвижване е берлинска яхта с един ротор, построена през 1925 г. До 1929 г. роторната яхта е използвана за опитни плавания, след което роторът е демонтиран и яхтата е снабдена с ветрила. А. Флетнер разработва и проекти за големотонажен роторен кораб и 11 000-тонен роторен танкер, но те не са реализирани.
Загадъчният К. К. Радулов
В края на 1924 г. А. Флетнер за пръв път представя пред немската общественост своя необикновен корабен движител. Той прави това с обширен доклад, изнесен лично от него на тържественото събание в чест на 25-годишнината от основаването на "Шифбаутехнише гезелшафт" (STG) - една от най-известните в света корабостроителни научно-технически организации. Това юбилейно честване е свързано с още едно важно събитие за STG - тържествено е приет първият след войната (1914 - 1918 г.) чуждестранен член на STG. И колкото да не е за вярване, това е българският студент по корабостроене в Берлин К. К. Радулов. Той веднага изпраща един екземпляр от доклада на Флетнер до ръководството на Българския народен морски сговор (БНМС) и още на 8 декември 1924 г. Главното управително тяло на БНМС приема текст на официално съобщение за двете събития, поместено в брой 1 за 1925 г. на списание "Морски сговор". Макар и само няколко реда, това е най-ранната информация на български език за роторния кораб.
Съобщението на ГУТ на БНМС съдържа и уточнението, че К.К. Радулов е член на БНМС. През 1981 г. благодарение на отзивчивостта на централното ръководство на STG получих ценно биографично допълнение: малкото име на първия българин, член на STG, е Константин, около 1927 г. завършва техническото си образование в Берлин, до 1935 г. работи там и продължава да членува в STG, но след 1936 г. сведения за него липсват. Все пак удивителна следа у нас оставя изпратеният от него доклад на А. Флетнер.
В броя си за януари-февруари 1925 г. списание "Природа" помества статията "Ветроход без платна" от В. Стефанов, която за пръв път в българската литература представя по-подробно както изобретяването на роторния кораб, така и самия изобретател.
Най-голям принос за популяризирането на роторния кораб в България прави списание "Морски сговор". В неговия брой 4 за 1925 г. корабостроителният инженер Протасий Пампулов помества статията "Ветроход без ветрила. Роторът на Флетнера и приложението му като корабен двигател". Една снимка на корицата на брой 9 за 1925 г. информира за първото търговско плаване на първия роторен кораб, друга снимка (брой 6 за 1926 г., стр. 8) съобщава за първия му презатлантически рейс. Това историческо плаване е представено по-подробно в статията "Презокеанско пътуване на роторния кораб" (1927 г., брой 4, стр. 11), която информира и за построяването на "Барбара".
Особено ценен е приносът на вестник "Морски ратник". Още на 15 септември 1926 г. в него се появява съобщение за първото средиземноморско плаване на "Барбара" и за малко известните днес проекти на Флетнер за големотонажни роторни кораби. На 1 ноември с.г. вестникът публикува дописката "Споразумението Бианки-Флетнер за роторните кораби", която съобщава, че идеята за роторен движител е дадена още през 1912 г. от италианеца Умберто Бианки. Името на италианския изобретател не се среща обаче в съвременната немска морско-историческа литература, приемаща за създател на роторния движител само Флетнер. Приносът на У. Бианки не е отбелязан и в англоезичната литература (например липсва в монографията на известния историк на корабния движител Робърт Тагарт).
Български затворник поправя А. Флетнер
Непосредствено след публикуването на статията на инж. Пампулов у нас се случва нещо, което днес прилича повече на добре съчинен приключенски разказ, но фактите са документално доказани. През пролетта на 1925 г. във варненския окръжен затвор попада учителят по вероучение Стоян Мирински, който е осъден на 12,5 години за участието си в септемврийските събития през 1923 г. От септември 1923 г. до април 1925 г. той е в нелегалност, след това прави опит за бягство през румънската граница, където е заловен и пребит така, че дълго време в затвора ходи с дървен клин между зъбите, за да зараснат правилно счупените му челюсти. И тъкмо в такова състояниие, вместо да практикува по-усърдно божието и идеологическото слово, той започва да следи в килията си научно-техническа литература и прочита статиите за роторния кораб в списанията "Природа" и "Морски сговор". При това обаче успява да открие някакви недостатъци в конструкцията на този кораб и спретва писмо до председателя на Българската академия на науките с молба за допълнителна литература по "изобретението на германеца Флетнер, именно роторите му за движение на корабите", тъй като възнамерява да патентова свой ветромотор, предназначен предимно "за движение на динамо, мелници и пр.", но неизключващ приложение и в корабоплавенето. Едва след няколко месеца професорът по физика Александър Христов подготвя отговор, в който признава, че литература за подобни ветродвигатели в университетската библиотека в София няма, но все пак той се съмнява, че проектът на Мирински "ще е нещо ново в науката, та да се занимава академията и с него".
Днес писмото на дръзкия варненски затворник, публикувано през 1973 г. от Младен Цонев, е документално доказателство за академичната бюрокрация и за предприемчивостта на българските изобретатели. До 1980 г. то беше единственият известен документ за Ст. Мирински. Тогава попаднах на податки, че около 1926 г. той емигрира със семейството си в Съветския съюз. След близо двегодишно издирване открих сина му в гр. Новосибирск. Той съхраняваше оцелял по чудо малък архив на своя баща, но разработената конструктивна документация беше изчезнала безвъзвратно, тъй като е била при починалата междувременно в Москва дъщеря на Мирински. Впрочем той е първият българин, който получава съветски патент (1930 г.), преди емигрирането си създава работоспособен вълномотор край Варна (за получаване на електрическа енергия от енергията на морските вълни). Досегашни проучвания показват, че той вероятно е единственият в света изобретател, който успешно експериментира своя конструкция в нелегални условия. Става дума за малки ветромотори, изпитани през ноември 1924 г. край Варна. Тъкмо опитът от тези нелегални експерименти дава основание на Мирински да търси недостатъци в конструкцията на роторния кораб.
Един от учениците на Мирински, участвал в екпериментирането на вълномотора му, предостави ценни сведения за тази конструкция, но може би никога няма да узнаем какво конструктивно подобрение на роторния движител е имал предвид. Въпреки това обаче достойно място в българската морска история заслужава дори само фактът, че през 1925 г. един самоук български изобретател (едва през 1939 г. получава съветски диплом за инженер-икономист-строител) със счупена от тежък побой челюст дръзва от своята затворническа килия да дели мегдан с един от най-известните тогава в света специалисти като А. Флетнер - директор на Института за аеро- и хидродинамика в Амстердам. Светила като него, проф. Лудвиг Прандтъл - създателят на теорията за граничния слой, Едмунд Румплер - един от пионерите на аеродинамичните форми в самолето- и автомобилостроенето, генерални директори на корабостроителници, ръководители и специалисти от морското стопанство на Германия с членове на STG. И тъкмо те през 1924 г. приемат в редовете си 51 души, от които само един чужденец - Константин К. Радулов.
В тези дни, когато се навършват 75 години от приемането на първия българин - член на STG, особено ми е приятно да отбележа факта, че сега в STG членуват българите Божидар Мечков и Пенчо Пенчев - корабостроителни инженери, завършили Университета в гр. Рощок, дългогодишни професори по корабостроене в Германия.
