Балтийската борса
Балтийската борса в Лондон е двигателят на цялата пазарна инициатива в града. Основана преди повече от 250 години в скромно кафене, сега тя определено е най-реномираната и най-старата международна морска борса на земното кълбо.
Членовете й, предимно корабособственици, товародатели и брокери, обработват около 40 на сто от сухотоварните сделки за морски превоз в света и 50 на сто от сделките с танкери. Освен с фрахтоване борсата се занимава и с продажби на кораби - там се сключват сделки както за ново строителство, така и за продажби втора ръка, при това в много големи обеми - над 50 на сто от бълкерите в световния флот се търгуват именно там. Борсата има за членове над 700 компании, представени от 1600 специалисти от 40 различни държави; тя предлага асоциирано членство за хора, упражняващи голям брой професии, свързани с морския бизнес.
В Балтийската борса подчертават, че тя е саморегулиращ се пазар за корабен брокераж. При възникването на спорове те се решават от вътрешна специализирана служба, която работи под известния от стари времена девиз: "Думата ми е моята гаранция."
След като се премести в нова сграда през 1995 г. (старата й историческа централа с изключителна архитектурна стойност беше разрушена от бомба на терористи), Балтийската борса работи усилено за разширяване на международното си членство. Увеличават се по брой представителите на САЩ и на скандинавските страни.
Друго нововъведение е електронната система за разпространение на пазарна информация. Сега на екрана на компютъра заинтересуваните могат да получат незабавно нужната им информация за индекса BFI и маршрутите му, за хандисайз индекса ВНI и неговите маршрути, за балтийските международни танкерни маршрути, за листата на фиксингите и др. Най-известният индекс - ВFI, отразяващ динамиката на навлата при сухотоварните превози, се използва за база на фючърсни сделки в Лондонската международна финансова борса.
Според ръководството на борсата навлизането на информационните технологии в нейната работа е естественият път на еволюция в бизнеса, започнал на четири очи в лондонското кафене. Новите електронни технологии обаче могат да се превърнат в средство за конкуренция, тъй като в Далечния изток, в центрове на морския бизнес като Шанхай и Сингапур, се стремят да намалят зависимостта на региона си от Лондон и вече имат достъп до световните пазари в реален мащаб на време.
Останалите центрове на световното корабоплаване могат само да завидят на пълния комплект от специализирани услуги, предлагани в британската столица. В Сити могат да се решат наведнъж много и различни проблеми - да се наеме корабен тонаж от всякакъв вид, да се осигури застраховка за него или банков заем, да се потърси правна помощ или да се отиде на арбитраж. Клиентите, разбира се, трябва да се пазят и да се привличат нови, а единственият ефективен инструмент за това е умереният и неутрален фискален и данъчен режим.
Лондон е също водещ световен център на корабния брокераж и централите на най-големите брокерски агенции са именно там - "H. Clarkson and Co", "E.A. Gibson", "Galbraith's", "Howard Houlder & Partners", "J.E. Hyde & Co". Балтийската борса от своя страна служи за обединяващо звено между тях.
Първи в новата сграда на борсата се нанесоха представителите на Интертанко - Международната асоциация на независимите собственици на танкери със седалище в Норвегия, които решиха, че трябва да бъдат представени и в Лондон. Решението им е показателно за реакциите на корабособствениците. Не им отстъпват и банките, свързани с морския бизнес. Кралската банка на Шотландия е един от лидерите в бизнеса и е най-големият заемодател на гръцката общност. В Лондон има и бизнесцентър по корабоплаване с 80 души персонал, който се смята за най-големият в рамките на морската индустрия.
Гледаме на Пристанище Варна като на врата към Запада
Президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев: Вторият ден от официалното посещение на президента на Република Казахстан Нурсултан Назарбаев у нас (16 септември) бе посветен на Варна, морето и морския транспорт.
На летище Варна казахстанският президент бе посрещнат от областния управител на Варненска област Добрин Митев и командващия българските ВМС контраадмирал Петър Петров. Казахстанската делегация бе придружавана от българския министър на транспорта Вилхелм Краус. Президентът Назарбаев направи посещение в община Варна и се разписа в паметната книга на града, а кметът Христо Кирчев му връчи почетния знак на Варна - златната статуетка на Нике. По-късно в резиденция Евксиноград се състоя среща между Нурсултан Назарбаев и българския президент Петър Стоянов. По време на срещата стана ясно, че ответната визита на българския президент ще бъде вероятно през май 2000 г. Казахстанският президент прояви повишен интерес към възможностите, които Варна предлага за корабостроене, кораборемонт и подготовка на морски кадри. Той съобщи, че Казахстан възнамерява да създаде собствен флот на Каспийско море.
От борда на кораб "Атанас Димитров" двамата президенти разгледаха Пристанище Варна, след което посетиха Фериботния комплекс. "Фериботът е предпоставка за бъдещата комуникационна връзка между нашите две страни" - заяви Нурсултан Назарбаев. Според него тази възможност трябва да се разработва паралелно с проекта ТРАСЕКА. Петър Стоянов допълни, че Фериботният комплекс може да поеме голяма част от казахстанските стоки, предназначени за вътрешността на континента. Според г-н Назарбаев, това ще стане скоро, защото техническите подробности могат да бъдат уредени бързо, след като има общо виждане по въпроса.
Градоустройството на Бургас в началото на века
Морската градина
От английска морска карта, издадена през 1854 г., върху която е нанесен миниатюрен план на тогавашния Бургас, може да се съди, че по времето на Кримската война градът заемал площ от около 420 хиляди кв. метра. Две и половина десетилетия по-късно, непосредствено след Освобождението от турско робство, Бургас приличал на турско селище с разхвърляни здания, криви улички и полусрутени колиби в покрайнините. По-късно градът започнал да се развива, като застрояването му вървяло единствено в северна посока, поради това че от другите три страни е заобиколен от морето. През 1891 г. бил утвърден генерален план, в който прозорливо било предвидено място и за обществени градини - седем с обща площ 72 000 кв. метра. За сравнение - според този план целият град заемал площ от 2 167 100 кв. метра. Бил разделен на 289 квартала, намиращи се между днешните булеварди "Сан Стефано", "Цар Асен", "Княз Александър" и "Мария-Луиза".
През 1900 г. за първи път било помислено и за приморската градина. Дотогава тя била много малка, но били предприети мерки за разширяването й, като със сливането на няколко квартала получила площ от 96 000 кв. метра. Тези градоустройствени решения отговаряли на интензивното икономическо развитие на града и на амбициите му да заеме предно място в живота на страната.
Така оформената Морска градина обаче не била благоустроена, нямала декоративна растителност. Въобще липсата на облик била голямата слабост на дотогавашното благоустройство на Бургас. Писателят Антон Страшимиров, който по това време учителствал в града, свидетелства:.. Бургас има две улици... които се пресрещат под прав ъгъл сред града - не се още кръстосват. Здания високи, нови, хубави, всички над магазини и дюгени. Не е твърде чисто, малко мъгли, повечко горещини, но чудни пленителни нощи. Липсват води, градини и алеи за разходки, град при море и между просторни блата, а без сенки. Зад града на запад първите жители бяха разработили хубави лозя, а по-видните богаташи бяха издигнали и сенчести чардаци. Но градът изведнъж избуя и посипа тия хубави места с нови здания и улици.
През есента на 1909 г. в Бургас се заселил Георги Михайлов Духтев, варненец, завършил градоустройство в град Айзбург - Австрия. Той веднага започнал работа по проектирането на морската градина. Определената за парк площ била в източната част на града, върху празни места и запустели лозя - на най-високия край на морския бряг. В този район в миналото имало турска "табия" (казарма) с валове и ровове, които били постепенно запълнени със смет и отпадъци. Теренът бил с плитък почвен хоризонт - 35 - 40 см, на места с некачествена почвена структура, недостатъчно вода. Не достигали и средствата, отпуснати от общината, а особено остра била съпротивата на населението, което било свикнало да ползва земята в този район за селскостопански нужди и отглеждане на животни. За около година обаче Георги Духтев успял да изпълни в основни линии проекта си за алейното развитие и за частично засаждане на градината с декоративна растителност. Към 1912 г. бургаската Морска градина вече била оградена с телена мрежа, посадени били едноразмерни широколистни и вечнозелени дървета, разположени в редици около алеи с цветни фигури и цъфтящи храсти. Това пък дало основание на Антон Страшимиров в доклада си "Блатата при Бургас" (1912 г.) да възкликне: "Бургас е един брилянт от първа величина в украшенията на свободната българска земя."
Дни на Хамбург във Варна
Дни на Хамбург във Варна ще се проведат от 6 до 8 октомври т.г. По този повод ще пристигне официална делегация от германския град, водена от зам.-министъра по икономическото развитие в провинциалното правителство в Хамбург проф. д-р Хайнц Гишас. По време на разговорите с ръководството на Варна ще бъде обсъдена възможността за изграждане на контейнерен терминал във варненското пристанище от страна на "Екелман-еврокай" - една от специализираните германски фирми в тази област. Представителите на германските икономически среди, включени в делегацията, ще бъдат запознати и с възможностите за възраждане на корабостроенето и кораборемонта във Варна.
Екологични аспекти на пристанищната експлоатация
Семинар на черноморските пристанища по управление на отпадъците събра в Бургас администратори, бизнесмени и координатори на международни проекти Време е да си припомним за Стратегическия план за действие за Черно море В какво са готови да инвестират спонсорите?
Семинар на черноморските пристанища по управление на отпадъците бе проведен в Бургас на 16 и 17 септември т.г. под егидата на Министерството на транспорта в сътрудничество с Пристанище Бургас и с подкрепата на правителството на Холандия. Той насочи вниманието на представителите на централната и местната власт, както и на редица бизнесмени към някои екологични аспекти на експлоатацията на черноморските пристанища. Подготвяният отдавна дискусионен форум, включен в програмата "Зелен Бургас", залагаше много на присъствието на делегации от Констанца, Иличевск, Баку и Поти наред с представители на двете български черноморски пристанища. Сред гостите се открояваха имената на д-р Лорънс Лий, професор по морска политика в изследователския център в Плимут, международен консултант и екскоординатор на Черноморската екологична програма на GEF, председателя на Асоциацията на черноморските пристанища проф. Игор Решетников, г-н Т. Янсон от холандското министерство на транспорта и благоустройството, г-н Виго Кнуде, координатор на програмата ФАР за предпроектното проучване за строителството на съоръжения за обработването на пристанищни отпадъци в България, Румъния и Турция и др. Целите на семинара бяха формулирани ясно - обмен на информация за бъдещото разработване на стратегии за управление на отпадъците в пристанищата. Сериозните и координирани в международен план действия са насочени към екологичната защита на Черно море. За нея досега всичко бе по-скоро в областта на констатациите. Очевидно е, че вече е настъпил моментът, когато трябва да се пристъпи към осъществяването на конкретни проекти, международното финансиране на които налага и по-строгите производствено-екологични норми на Европейския съюз.
На форума беше изтъкнато значението на Конвенцията МАРПОЛ 73/78 и задължителният характер на частта й, касаеща специалните морски зони - такава е и Черно море, за което има много строги ограничения за изхвърлянето на отпадъци. Припомнено бе още и за Букурещката конвенция за опазване на Черно море от замърсяване, ратифицирана през 1997 г., както и за приетия от всички държави участнички Стратегически план за Черно море от 1996 г. Именно в рамките на този план, с подкрепата на фондове на ООН и Европейския съюз, трябва да започне привеждането на пристанищните приемателни съоръжения за отпадъци в съответствие със световните стандарти. Както е известно, скоро ще влезе в сила директива на Европейския съюз, отнасяща се за членуващите в него страни, която поставя нови, по-високи екологични изисквания към пристанищните приемателни съоръжения. Участниците в семинара получиха информация за този актуален документ, който очертава една тенденция в световната екологична политика. Логично е да предполагаме, че тя ще засегне в перспектива и Черноморския регион.
Участниците в семинара споделиха общата си загриженост, че ако всички пристанища не спазват единно съществуващите международни изисквания, има опасност от възникването на нелоялна търговска конкуренция. Беше отчетено, че първите резултати от прилагането на изискванията вече дават резултат. От друга страна, ще бъдат необходими значителни капиталови инвестиции във връзка с конкретното задължително изпълнение на изискванията, както и финансова подкрепа от спонсори.
Спешна е нуждата от активни подобрения на съществуващите приемателни съоръжения за отпадъци - още по-голяма е необходимостта от изграждането на нови. И тъй като става дума за стратегически инвестиции, трябва да се следи строго за прилагането на съответната национална законодателна политика и да се намерят подходящи икономически инструменти за постигане на целите й.
Неслучайно на семинара присъства ръководството на новоучредената Асоциация на черноморските и азовските пристанища. В регионален план нейната роля трябва не само да се засили, но и да стане водеща по отношение на пристанищната екологична политика.
На семинара беше подсказано, че международната общност и частният сектор могат да съдействат за осъществяване на техническо и институционно укрепване на асоциацията. Наложително е да бъдат установени тесни връзки между Асоциацията на черноморските и азовските пристанища и Истанбулската комисия на Букурещката конвенция, която отговаря също и за прилагането на Стратегическия план за действия за Черно море. Семинарът формулира предложение да се разработят детайлни планове за координирано прилагане от асоциацията на законодателството и политиката по отношение на приемателните пристанищни съоръжения за отпадъци и по отношение на другите изисквания на МАРПОЛ. Черноморските пристанища трябва да изработят обща стратегия за обмен на информация, за пристанищен контрол и налагането на глоби за възпиране на нелегалното изхвърляне на отпадъци в Черно море, бяха единодушни участниците в семинара.
Меморандумът за бъдещи действия и сътрудничество е факт. Присъстващите се запознаха и с основните моменти от разработваната в момента стратегия за управление на отпадъците в Пристанище Бургас.
Жива ли е морската традиция в средните училища
Техникумът по корабостроене и корабоплаване - Варна, започна новата учебна година с придобивки в материалната база и попълнени паралелки.
Дълги години морските професии у нас имаха солиден тил от изпълнителски кадри, подготвяни в средните училища - техникумите със специалности от сферата на корабостроенето, корабоплаването и риболова във Варна, Бургас и Русе. Сега кризата в корабостроенето и свиването на пазара в кораборемонта промени интересa към някои от тях. Различно е може би самото отношение към професионалното образование, което се променя заедно с цялата ни образователна система. Ще бъде ли запазен рационалният момент в подготовката на морски изпълнителски кадри? Отговорът на този въпрос потърсихме в едно от най-утвърдените ни средни училища.
Техникумът по корабостроене и корабоплаване - Варна, е съхранил до голяма степен традициите в образованието на средни специализирани кадри за различните предприятия на морската ни индустрия. Засега подготовката на изпълнителските кадри продължава в повече или по-малко познатите от предишни години рамки и учебни специалности. Училището има утвърдена държавна поръчка и прием по шест специалности, поясни директорката г-жа Пепа Василева. Четири от тях са за ученици, завършили VIII клас: "Корабостроене", "Управление на транспортно предприятие", "Електрообзавеждане на кораба" и "Ремонт на корабни машини и механизми". Курсът на обучение в тях е четиригодишен, но в момента се очаква нов учебен план, вече гласуван, по силата на който курсът на обучение трябва да стане петгодишен, сподели г-жа Василева. В другите две специалности на техникума - "Морско корабоводене" и "Корабни машини и механизми" - се приемат младежи, завършили VII клас, и приемът е реализиран изцяло. По традиция тези професии се смятат за най-привлекателни и попълването на паралелките не е проблем. Курсът на обучение тук е петгодишен, а според новия учебен план е възможно да стане шестгодишен. По обясними причини - фалитът на "Варненска корабостроителница" АД - най-трудно е била попълнена паралелката по корабостроене - останали са две свободни места. Колкото до останалите специалности, тазгодишната кампания по приема регистрира много случаи на рекордно висок бал, поясниха от канцеларията на училището. Десетина пълни отличници например има в специалността "Електрообзавеждане на кораба". Мотивацията може би е свързана с традиционно високия престиж на морските професии и факта, че въпреки трудните времена, на фона на общата криза те осигуряват добро препитание на много хора в региона. Доколко седмокласниците и осмокласниците разбират и оценяват това, би могло да се спори. Факт е обаче, че много от тях продължават образованието си в технически висши учебни заведения и обучението в техникума е само етап от образованието и квалификацията им.
Повишено е вниманието към специалностите, които дават морска правоспособност и попадат в полезрението на Морската администрация във връзка с прегледа на стандартите на морското образование от IМО по конвенцията STCW '95. През миналата година техникумът получи от Морската администрация правоспособност да извършва квалификационна дейност на морските кадри на изпълнителско ниво. Това са курсовете за конвенционалните изисквания, за потвърждаване на степен на изпълнителско ниво (единственото друго учебно заведение с подобни права е ВВМУ "Н. Й. Вапцаров"). Процедурата, по която трябва да се извършва дейността, се контролира строго от органите на Морската администрация, а през миналата учебна година беше направено много по отстраняването на забележките по материално-техническата база на техникума с цел акредитацията му, поясни директорката г-жа Василева.
По изпратената в IМО информация за учебните планове и програми на училището са били направени само две забележки за включване на определени теми в два учебни плана. Така техникумът ще продължи да дава квалификация за морски изпълнителски кадри - "Щурман V степен", "Корабен механик IV степен", "Моторист" и "Корабен електротехник". Тези квалификационни степени са посочени и в новия вариант на известната Наредба - 6 на МС за компетентността на морските лица, където е цитиран и Техникумът по корабостроене и корабоплаване. Статутът на техникума е утвърден и в рамките на новия Закон за професионалното образование.
Преди години обучението по морските специалности бе четиригодишно с прием след VIII клас. Днес дванайсетгодишният курс на обучение в средното училище, изглежда, ще се наложи и тук. Засилено е чуждоезиковото обучение в някои от специалностите (до 13 часа английски език седмично в първи курс), запазени са държавните изпити по специалните дисциплини след края на курса на обучението. Според ръководството на техникума това дава една солидна професионална подготовка на бъдещите изпълнителски кадри, които по традиция намират реализация в Параходство БМФ, в Пристанище Варна и на някои други места. Мнението на специалистите от Параходството, които от дълго време наблюдават подготовката на младежите от техникума, е положително. Преобладаващата част от завършилите са добре подготвени и дисциплинирани, а последното е особено важно за работещите в затворен колектив със строги норми на субординация. Известно е, че всички корабособственици държат да наемат екипажи, свикнали на военизиран ред и дисциплина. Но тъкмо тук морското ни образование на всички нива има доста отстъпления от добрите си традиции. Учениците от техникума не носят вече характерни униформи с моряшки холандки - в съответствие с действащото законодателство. Нито пък студентите по търговските специалности във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Докога и как ще бъде съхранен духът на морската традиция, засега не е ясно.
Освен това голяма част от младежите випускници на техникума продължават образованието си, както бе изтъкнато и по-горе. Преобладаващата част се насочват към ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и техническите университети.
Реализацията им съвсем не остава на изпълнителско ниво и този факт може да доведе до някакво развитие в бъдеще. В Закона за висшето образование е заложена възможност висшите учебни заведения да правят колежи. От друга страна, предстоят промени и в самото ВВМУ. Как ще се отразят те на цялостната система за морско образование у нас, ще покаже бъдещето.
Не трябва да пропускаме обаче факта, че Техникумът по корабостроене и корабоплаване проявява завидна жизнеспособност и гъвкавост в трудните условия на недостиг на бюджетни средства. От държавата училището получава пари само за заплатите на учителите и служителите си, а със собствени приходи (от обучение на чуждестранни студенти и квалификационна дейност) финансира например плавателната си практика и обновяването на материално-техническата база. На 15 септември т.г. бе тържестено открит нов кабинет по компютърни технологии и информатика.
Още два кабинета - по морско корабоводе и по технически средства на корабоводенето са обзаведени също със собствени средства. С малко родителска помощ и дарителство може да се постигне много, убедени са в техникума и са спокойни за бъдещето на учебното заведение - едно от малкото в страната, където морският дух и традиция се възпитават от ранна възраст.
Интервю
Доц. Апостол Апостолов - председател на бургаския Черноморски клуб: България не оцени направеното в областта на аквакултурите
Черноморският клуб е създаден през 1993 г. за укрепване на връзките между черноморските градове в областта на опазването и възстановяването на екосистемата на Черно море, развитието на културната дейност и търговските отношения между тях. Член е на Международния черноморски клуб, обединяващ подобни клубове от всички черноморски държави -България, Румъния, Русия, Украйна, Турция и Гърция.
Клубът е реализирал успешно проект за използването на алтернативни екологично чисти източници на енергия. Защитил е и проект за разработване на географска информационна система на община Бургас, включващ програма за управление на околната среда, живите ресурси и инфраструктурата на общината, който трябва да завърши през тази година.
МВ: Как се развива екосистемата в Черно море през последните години? Има ли изчезнали видове и съответно появили се нови?
- За изчезнали видове не може да се говори, но има намаляване на видовете, главно на тези със стопанско значение. От над 150 - 200 вида, които се срещаха в Черно море допреди няколко години, повече от 20 имаха стопанско значение. От тях сега е останала само популярната цаца, като нейната популация също намалява. Ловенето в промишлени количества на паламуд, лефер, калкан, писия вече е останало в историята. През последните 3 - 4 години се наблюдава постепенно възстановяване на паламуда по нашето крайбрежие, за което се съди по есенните улови. Това показва, че намаляването на замърсяването оказва ефект за възстановяване числеността на отделни морски обитатели. Критично е положението с калкана, който също се ловеше в промишлени количества. Сега, особено през размножителния му период, има забрана за улова му, за да може да възстанови числеността си. Но проблем създават бракониерите, и то предимно турските, които нарушават всички международни спогодби и разпоредбите на страната, като влизат и ловуват нелегално. Леферът също се е ловял в промишлени мащаби, а сега се среща много рядко.
В момента ценна стопанска суровина са единствено попчетата и цацата. Всички останали видове трябва да възстановят запасите си, а това е много бавен процес.
През последните години в Черно море бяха открити нови видове безгръбначни животни, като ктенофората, която бе открита преди около две години, и рапаната. Това може да се обясни с усиления търговски трафик по Черно море, което се посещава от кораби, идващи от различни части на света. Чрез баластните си води те пренасят главно бореални видове, които са устойчиви на по-ниските температури и по-малката соленост на Черно море.
Освен екологичната пластичност друго важно условие за приспособяването на новите видове е наличието на подходяща хранителна база. Ктенофорите, които се хранят с планктон и с личинките на някои видове риби, нанасят поражения, тъй като намаляват хранителната база на други морски обитатели. Но това е временно, след което ще настъпи равновесие в екосистемата. Рапаната също нанасяше много големи поражения на мидените полета, но постепенно отношенията между охлюва пришълец и черната мида, която му служи за храна, се балансираха и сега са в равновесие. Настъпва момент, в който всеки вид намира съответната ниша в дадена екосистема.
МВ: Имахте проект за възстановяване на аквакултурите в Черно море. Каква е съдбата му?
- Намаляването на биоресурсите на Черно море и специално на тези със стопанско значение, бе поводът преди 15 години в Бургас да се създаде звено към Института по рибна промишленост. То единствено в страната и на Балканите се занимаваше с изкуствено възпроизводство на ценни стопански видове гръбначни и безгръбначни морски организми като черноморската мида, скаридата и някои видове кефалови риби. Направихме успешен опит за аклиматизиране и изкуствено възпроизводство на един нов за черноморската ихтиофауна вид - далекоизточния кефал, или т.нар. пеленгас. Създадена бе и единствената експериментална база за аквакултури на брега на Поморийското езеро.
Имахме разработени технологии за зимуването на кефалови риби и за отглеждането им в оранжерийни условия, както и технология за размножаването на черноморската писия. Почти бе готова технологията ни за размножаване на черноморската скарида, което бе първата стъпка към размножаването на друг вид скарида - далекоизточната, с много по-големи размери и по-ценни вкусови качества. Всичко бе готово, изискваше се само малко повече търпение и разбиране, за да може тази база да започне да функционира като едно самостоятелно стопанско звено. Наред с научно-приложната дейност и възстановяването на редките, застрашени от изчезване риби в Черно море стопанството можеше да произвежда и морски деликатеси, с което да се възстановяват вложените средства. По този начин базата щеше да се разширява и да се разработват нови технологии за възстановяване числеността на други, както местни, така и аклиматизирани видове, намерили благоприятни условия в Черно море.
Събитията след 1989 година се отразиха негативно върху цялата тази дейност и към края на 1991 година експерименталната база престана да съществува. Сега тя е напълно разкомплектувана и продадена на италианска фирма, която се е ангажирала с развитието на дейност, свързана с морските аквакултури в България. Засега фирмата работи само по експлоатацията на бялата пясъчна мида. Италианците възнамеряват да култивират и черната мида, като същевременно поддържат високата соленост на Поморийското езеро, за да може тя да добие вкусови качества, по-близки до тези на отглеждащите се в Адриатическо море миди. Имат намерение да преминат и към размножаването на известните с голямото си търсене на пазара далекоизточни скариди.
За съжаление България не оцени онова, което бе направено в областта на аквакултурите. От всички черноморски страни ние бяхме водещи в това отношение. Сега това, което не направихме ние, ще го правят италианци... Кой е първият моторен кораб?
По повод 95-годишнината на руския моторен кораб "Вандал"
По времето, когато почти всичко в света беше открито и изобретено от руски или съветски специалисти, в българската морскоисторическа литература се налагат следните версии за създаването на първия в света моторен кораб: идеята за ползване на двигател с вътрешно горене за задвижване на кораби е дадена през 1898 г. от руския инженер К.П. Боклевски; първият в света моторен кораб е руският речен кораб "Вандал", построен през 1903 г. Недостоверността на тези версии изтъкнах още през 1987 г. в обширен доклад по време на Юбилейната научна конференция на тогавашния Институт по корабостроене - Варна, а материалите от нея са отпечатани и разпространени по установения ред в библиотеки, архиви и музеи, но упоритото тиражиране на въпросните морскоисторически грешки налага отново да напомня за историческите факти. При това ще използвам само сведения, публикувани до 1994 г. Откровено казано, допреди петнайсетина години аз също приемах, доверявайки се на съветски морскоисторически публикации, че руският речен кораб "Вандал" е построен през 1903 г. В позабравения вече съветски годишник "Человек, море, техника" през 1988 г. се появи обаче ценната статия "Вандал", "Дело" и другие... " от А. Е. Иоффе, в която се признаваше, че през 1903 г. само е построен корпусът на "Вандал" (в Сормовския завод в Нижни Новгород), който на буксир е транспортиран до Петербург, където едва през следващата година са му монтирани три главни дизелови двигателя. Статията не изяснява кога е първият рейс на "Вандал", но за пръв път А. Е. Йоффе съобщи за кратко обявление в списание "Русское судоходство" от август 1904 г., според което корабът е завършен през 1904 г. Наистина А. Е. Йоффе продължава да вярва в пионерната роля на К. П. Боклевски, от което пък логично следва изводът, че Р. Дизел ще да е бил твърде недосетлив изобретател, след като, видите ли, изобщо не му е хрумнало да използва двигателя си за задвижване на плавателни съдове. Тази абсурдна мисъл беше толкова упорито натрапвана, че успя да се появи дори в солидно морскоисторическо издание в бившата ГДР.
Каква е накратко истината за двете версии?
Идеята за използване на двигател с вътрешно горене за задвижване на плавателни съдове е дадена в началото на ХIХ в. във Франция. През 1807 г. братя Ниепс получават патент за пиреолофор, който по принцип на действие е двигател с вътрешно горене. След няколко години те построяват малък речен плавателен съд, задвижван с пиреолофор. Към 1816 г. братя Ниепс стигат до идеята да използват като гориво нефт, започват да строят няколко опитни кораба, но поради недостиг на средства са принудени да прекратят дейността си. Тази малко известна у нас информация е публикувана в световноизвестно съветско академично списание още през 1981 г. Първият в света работоспособен моторен плавателен съд е построен от Готлиб Даймлер и успешно е изпитан през 1886 г. на река Некар в Германия. Впрочем неговият основен немски патент - 28022 от 16 декември 1883 г. за двигател с вътрешно горене е разширен на 9 октомври 1886 г. със забележката "и за корабно задвижване". Моторната лодка на Г. Даймлер превозва 11 души, има двигател с мощност 1,5 к.с. при 800 оборота в минута, осигуряващ скорост 10 км/час. Руският морски периодичен печат от края на ХIХ в. ясно показва, че руските морски специалисти отблизо следят разпространението на моторното задвижване на плавателни съдове в света след 1886 г. и към 1898 г. този тип задвижване не е никаква новост за тях, нито претендират за приоритет при внедряването му.
Колкото до идеята за използване на дизеловия двигател като корабно задвижване, тя, разбира се, е дадена от самия Р. Дизел. Това той прави още през 1893 г. в известната публикация "Теория и конструкция на един рационален топлинен двигател, предназначен да замени парните машини и днешните двигатели с вътрешно горене". Пак през 1893 г. Р. Дизел сключва договор с фирмата "Фридрих Круп" от Есен за бъдещото производство на своя двигател, включително и на двигател за корабно задвижване, а към 1897 г. лицензните договори са вече 13. По същото време редица фирми в света са разработили проекти за корабни дизелови двигатели, а на 2 ноември 1897 г. (една година преди К.П. Боклевски) Р. Дизел отбелязва в експерименталния си дневник, че е направено първото изследване на маневрените качества на неговия двигател с цел използването му на кораб.
Купонът свърши
Между страха и надеждата
Отива си астрономическото лято. Беше дълго, жежко и зловещо. Непоносими горещини, слънчево затъмнение, унищожителни порои (у нас), война (до нас), катастрофални земетресения (край нас)... Едно лято с живот между страха и надеждата. Морето все още е привидно спокойно дори и когато разраняваме безмилостно дъното му с железните зъби на траловете. Докога ли? Страх и надежда витаят месеци наред над варненските корабостроители. Ще я бъде или не корабостроителницата - съдба на няколко поколения българи? На смърт удари камбаната за океанския риболов. Завършва дългата агония за риболовците. Българските военноморски сили застанаха очи в очи с реалностите на реформата в армията. Ще я бъде ли флотската Алма матер, дала за 118 години хиляди морски професионалисти, достойно доказващи се в конкуренцията с най-добрите моряци по света? Какви са хоризонтите пред търговския ни флот? Докога пристанищата ни ще са "безумно тихи"? Повече въпроси, отколкото отговори. А зад въпросите - хиляди човешки съдби. Да се страхуват или да се надяват?
В туризма лятото винаги е било купон. Тазгодишния туристическите ни босове започнаха с надеждата, че ще изтеглят джакпота. После стана ясно, че са забравили да пуснат фиша. Накрая един англичанин (Стив Фройдман, шеф на Асоциацията на британските туроператори) в прав текст по радио Би Би Си им рече, че ако искат да ги бъде, трябва да се преименуват, защото сегашните имена на курортите ни звучали "архаично и не предизвиквали възторжени асоциации у сънародниците му".
В името на така чувствителното западно ухо сигурно и това ще стане. Къде по-добре звучат например "Лагуна бийч" или "Лагуна маре" вместо варварските "Балик" и "Тервел". За недосетливите поясняваме, че става въпрос за сегашните и бъдещите имена на хотели в курорта Албена. Чува се, че и Албена щяла да се "бийчи". И защо не, нали купон без музика не става. А който плаща, той и поръчва... не само музиката. Значи да се готвят Златните, Слънчевия, Варна, Бургас и всичко по крайбрежието с неблагозвучни архаични имена. Да се готви и парламентът - няма да дразни ухото на западняка, ако името на държавата ни е, да речем... Бългериън Болкан бийч. Ами ако руските туроператори поискат друго? Къде ли се изгубиха и богатите араби - те какво мислят по въпроса?
Лятото отмина, купонът по крайбрежието свърши. Идва есента. Животът продължава. Идват и избори. След тях ще се разбере - през лето хилядо деветстотин деветдесет и девето страховете или надеждите ни са били по-основателни. Но идва и нов век. Какво пък - нов век - нов късмет.
Купувай, когато купуват гърците
Известно е, че гръцките корабособственици контролират по-голям от всякога търговски тонаж - над 133 млн. т дедуейт, но едновременно с това става все по-трудно да се намери някой, който да се изкаже с оптимизъм за бъдещето. Станали пословични с навика си да се оплакват, членовете на тази известна общност са съсредоточили бизнеса си в офиси по крайбрежието на Пирея, по булеварда "Акти мяули". Други техни колеги са в Атина, Лондон, Ню Йорк или в Швейцария, но връзките им с родината са силни.
На "Акти мяули" всеки говори за проблемите си и критикува правителството на Симитис (самият той е от Пирея), че не проявява интерес към корабоплаването. Нещастни са операторите, моряците и пристанищните работници. Агентите, снабдителите и представителите на чужди компании, свързани с корабоплаването или с доставката на механизми и техника за корабите, имат трудности със събирането на вземанията си. Не помогна и девалвацията на драхмата през миналата година, твърдят запознатите с проблемите на общността.
Мерките за запазването на конкурентността на корабите под гръцки флаг са възхвалявани от правителството и отричани от профсъюзите. Според създателите им те повишават конкурентоспособността на националния флот, тъй като е намален задължителният брой на моряците с гръцко поданство в екипажите му. Самите моряци, естествено, протестират. Не са доволни и от съюза на гръцките корабособственици, които твърдят, че мерките са толкова повърхностни, че са почти без никакъв ефект. Съюзът настоява за радикални промени, но правителството няма да стигне до крайности. Вероятно гръцките моряци ще запазят известни привилегии на "своя земя". Тъжно е все пак, че изпълнителските кадри, които десетилетия наред бяха опората на моряшкото съсловие в страната, се превръщат в изчезващ вид. На тяхно място идват по-евтино платени хора от други националности. Всички на "Акти мяули" признават, че въпросът с морските кадри е свързан с бъдещето и оцеляването на гръцкия флот.
Така или иначе кризата в медународното корабоплаване притиска всички и принуждава собствениците да съкращават разходите. От "скъпия" национален регистър отливът е постоянен. При това тук не се отчитат корабите втора ръка, които допреди няколко години щяха да плават под гръцки флаг.
Междувременно, въпреки сътресенията и трудностите, гърците продължават да купуват кораби и като че ли нямат затруднения във финансирането на сделките си. Пирея си остава истински пазар на добрите възможности, където се реализират успешно много банки, а чуждият контингент с офиси в Гърция продължава да нараства.
Гръцките корабособственици са пословични със своя нюх за сделки втора ръка и щом купуват тонаж, значи моментът е подходящ и скоро ще има поврат в навлата. Въпросът е колко скоро и колко голям ще бъде той.
Морският Лондон
Ако Лондон може да претендира за водещ морски център в света, това се дължи единствено на обема и разнообразието от услуги, свързани с корабоплаването, които са концентрирани в него. Отминали са дните, в които британският флот бил господар на морета и океани, но останало едно ценно наследство от тях - богатият опит и задълбочените знания по морските дела.
Сърцето на морския бизнес в Лондон, разбира се, е в известното Сити, историческия търговски квартал, който излизал направо на пристанището - някога най-оживеното в света. Лондонското Сити си има свой собствен парламент и орган на изпълнителната власт - Корпорацията на Лондон, която в последно време обръща все по-голямо внимание на морския сектор.
Процесът навярно започна преди няколко години, когато корпорацията беше оглавена от Роджър Корк, от морската счетоводна фирма "Муър Стивънс". Негов приемник стана Ричард Никълс, първият лорд-мер на Лондон, който присъства като официално лице на морската изложба "Посейдония" през миналата година. Тази ангажираност бе оценена като ясна подкрепа от страна на британските власти за развитието на морския маркетинг в Лондон.
В Сити предлагат на морските фирми услуги като брокераж, правна помощ, финансиране и застраховане. Те носят за страната чиста печалба от чуждестранни клиенти около 2 млрд. лири годишно - около 10 на сто от приходите на Сити. Заемите за корабоплаването са около 6 млрд. лири (годишният обем на сделките е над 1,5 млрд. лири); обемът на морското застраховане на чуждестранни клиенти е около 345 млн. лири, а постъпленията от морски правни услуги са около 126 млн. лири.
Горните статистически данни не включват британската морска индустрия и корабоплаване. Разбира се, и те се ръководят предимно от Лондон, от сърцето на Сити. През 1996 г. например приносът на морските услуги за британския търговски флот под национален флаг се е равнявал на 1 млрд. лири, а за чуждестранните корабособственици с постоянна база в Лондон - на 600 млн. лири. Сред последните се открояват 120 гръцки морски агенции, които потребяват услуги за около 300 млн. лири годишно.
Именно присъствието на чуждестранните морски фирми поддържа образа на Лондон като международен морски център, макар флотът под британски флаг да намалява застрашително. Международните организации с център във Великобритания също играят положителна роля за морската репутация на страната. В Лондон освен Международната морска организация (IМО) са централите на Инмарсат, на Международната камара по корабоплаване, на Международната федерация по корабоплаване, на Международната федерация на транспортните работници, Интеркарго, Международният форум на морските индустрии, Международната банкова асоциация и много други. Те всички са там, в британската столица, макар да не го афишират излишно, за да избягнат политическия акцент в дейността си.
Неразгаданата тайна на делфините
"Парадоксът на Грей" и "Кожната теория" на Крамер - безрезултатни опити да се разкрие една от най-големите загадки на хидродинамиката.
А може би трябва да изчакаме ново техническо откритие, което да ни помогне да разберем защо движещият се във водата делфин изпитва от нейна страна изключително малко съпротивление.
В споровете и дискусиите за биониката - науката, която възникна през 60-те години на нашия век на основата на биологията и електрониката - много се говореше за това, че изучаването и разбирането на принципите на движението на живите организми може да даде мощен импулс за развитието на техниката; че живата природа е истинска съкровищница на идеи за създателите на нови прибори, конструкции и системи. Обаче немалко учени твърдяха и твърдят, че не живите прототипи ще дадат идеи за нови инженерни конструкции, а точно обратното - от инженерните конструкции трябва да се тръгне към разгадката на движението на живите организми. Особено силно се прояви сблъсъкът на тези две гледни точки при опитите да се разкрие тайната на поразителната скорост на делфините, която и досега си остава загадка за изследователите. Впрочем мненията на специалистите за това, кое морско животно е най-бързоподвижно, се разминават. И има защо... Бърз, по-бърз или...?
Не съществува единно мнение кое е най-бързото морско животно. Някои специалисти смятат, че това е калмарът, и му приписват скорост до 70 километра в час. Други, и то повечето, отдават първенството на рибата меч. Наистина те не са единодушни по отношение на скоростта й. Най-предпазливите допускат 70 километра в час. По-смелите стигат до 90 - 97 километра, а има и такива, които твърдят, че рибата меч може да развие и 130 километра в час... В сравнение с "космическите" скорости, приписвани на рибата меч, скоростта на делфините не изглежда рекордна. Най-често изследователите сочат като пределна скорост, достигана от тях, 37 - 46 километра в час. Въпреки това много специалисти са склонни да отдадат палмата на първенството на делфините ... и китовете. Нека в случая се ограничим само до първите:
Парадоксът на Грей
Едно от загадъчните свойства на делфините е тяхната способност да развиват висока скорост (повече от 30 възла) при неголяма мощност - около две конски сили.
Джон Лили, американски физиолог, автор на книгата "Човекът и делфинът"
Когато през 1936 г. английският биолог Джеймс Грей - един от пионерите в изучаването на механизма на движение на животните - се опитал да определи мощността на делфина, разполагал с не съвсем надеждни изходни данни. Казано другояче - достоверни измервания нямало и Грей трябвало да се задоволи с разкази на моряци и други очевидци, които твърдели, че делфини, без да изостават, съпровождали корабите им, плаващи със скорост 20 възла (36 км в час). Приемайки тези свидетелства за достоверни, ученият изчислил мощността, която е необходима за движението на твърдо тяло, напълно съвпадащо по форма и размери с това на делфина. Оказало се, че тя е равна на 2,6 конски сили... Какви мускули би трябвало да има делфинът, за да развива такава скорост?
Като не разполагал с нищо по-добро, Грей решил, че мускулите на делфина не се отличават съществено от мускулите на човека или кучето, които са способни да дадат 0,022 к.с. на всеки килограм от своето тегло. От това обаче следвало, че мускулното тегло на двуметров делфин трябва да е около 120 килограма. Но всъщност то е почти десет пъти по-малко. Следователно или мускулите на делфина са десет пъти по-мощни, отколкото при другите млекопитаещи, или съпротивлението, което делфиновото тяло изпитва във водата, е десет пъти по-малко, отколкото при твърдото тяло... Тази дилема получила в науката популярност с наименованието "парадокса на Грей".
Наистина той би могъл да се породи от неточността на предположенията, които ученият възприел като изходни данни, затова първоначално предизвикал немалко съмнения. На първо място можели да бъдат оспорени свидетелствата за скоростта на делфините. Например дали наблюдателите не са се заблудили. Може би те са виждали не един, а няколко делфина, последователно или периодично изскачащи от водата. Може би, подобно на сърфистите, "пързалящи се" по гребена на прибоя, делфините са използвали скоростта на носовата вълна на кораба? Обаче някои съвсем достоверни измервания потвърдили, че делфините могат да плуват с възприетата от Грей скорост поне в продължение на няколко минути. Тогава било изказано съмнение дали мускулите на делфина трябва да се сравняват с тези на човека или кучето. Изследванията показали, че такова уподобяване е напълно допустимо. Постепенно започнало да се изяснява, че "парадоксът на Грей" е породен не от произволно направените предположения, а от поразително малкото съпротивление, което изпитва във водата тялото на движещия се делфин.
"Кожната" теория на Макс Крамер
Може, разбира се, да се предположи, че повърхността на кожата на живия делфин има особени свойства, които изчезват при мъртвото животно, но това е малко вероятно.
Карл Бъкхауз, английски биолог
През 1960 г. германският учен Макс Крамер, специалист по хидродинамика, публикува статията "Стабилизацията на водните течения в пограничния слой на разпределение на демпфероването (механическите трептения)". Без авторът да предполага, само две години по-късно, тя става почти основополагащ камък на новата наука - бионика. Например в много статии за биониката се описва как Крамер, пресичайки с кораб Атлантика, наблюдавал делфини, игриво обикалящи около плавателния съд, и как, заинтересуван от лекотата на тяхното придвижване, изучил строежа на кожата им и открил, че тя притежава способността да успокоява водните завихряния и следователно да намалява съпротивлението на тялото на делфина. Предприемчивият Крамер веднага помислил за еластично покритие, което, копирайки строежа на делфиновата кожа, би намалило съпротивлението на обшити с него плавателни съдове. Така се родило покритие, намаляващо два пъти съпротивлението на движещите се във водата тела. Като че ли се потвърждавала теорията за идеите, които живата природа може да даде на техниката. В цитираната статия на Крамер обаче нещата били поставени точно обратно. Още през 1938 г. младият тогава инженер получил германски патент - 660897 за "метод за намаляване на съпротивлението при триене". В него авторът обосновавал възможността посредством тънки, плътно разположени на повърхността на движещо се тяло метални жички да се създаде междинно триене, което да потушава турбулентните вихри. И когато няколко години по-късно Крамер се заинтересувал от скоростта на делфините, той се снабдил с парче делфинова кожа и се опитал да обясни нейния строеж от гледната точка на своя стар патент. Разсъжденията си ученият изложил в доста предпазлива форма: Ако това обяснение е правилно, то кожата на делфина представлява устройство, с помощта на което успокояването на вихровия поток протича по цялата повърхност на делфина. Това пък е пример как техническите решения помагат на учените да видят в сложните живи системи проявленията на известните ни природни закони. Погледнато обаче критично, обяснението, което Крамер дава, е несполучливо. Той гради своите доказателства от изследването на мъртва кожа, а е установено, че съпротивлението на тялото на анестезиран (упоен) делфин по нищо не се различава от съпротивлението, което изпитва във водата изкуствен модел на делфин! Значи кожата на анестезирания делфин не работи - тя спи, което вече насочва предположенията и търсенията към ролята на централната нервна система, която вероятно регулира работата на делфиновата кожа, като улавя и реагира на всички сигнали, постъпващи от нея, за промените в окръжаващата среда.
Не е разгадка, но все пак... Ихтиозаврите били не по-лоши плувци от делфините. Постигали това не за сметка на чувствителната си нервна система, а с много по-прости и следователно лесно възпроизводими средства.
Хенрих Алтов, писател фантаст
Хипотезата на Крамер така ловко, така приемливо разрешавала загадката за бързоходността на делфините, че на мнозина не им се искало да се откажат от нея, независимо от съвсем видимите й слабости. Някои учени дори смятали несъобразностите за достойнства на теорията, защото според тях "от гледна точка на законите на механиката бързоходността на делфините е необяснима".
Един елементарен експеримент - буксировка на анестезиран делфин, обаче се оказа препъни-камък за "кожната теория". Защото единствената разлика в движението на плаващия и влачения делфин е енергичното изхвърляне на опашката и цялото тяло при първия. Именно работата на опашката създава свободно трептене на делфиновото тяло. А още в 1922 г. е доказано, че свободното колебание на тялото във воден или въздушен поток намалява неговото съпротивление. Ролята на опашката за идеалната обтекаемост на делфиновото тяло като че ли се потвърждава и от сравнението с кита. Движението на неговата опашка не създава трептения в тялото и може би поради тази причина китът изпитва във водата относително по-голямо съпротивление, отколкото делфинът. Някои изследователи предполагат, че именно поради тази разлика огромните китове, които теоретически би трябвало да плават по-бързо от всички други морски обитатели, на практика се движат с почти същата скорост, която развиват и сравнително неголемите делфини.
Съществуват и други хипотези, но засега нито една не може да разреши убедително "парадокса на Грей". Опитите за неговото разгадаване обаче са поучителни. Те показват, че в биологичните системи човекът може да разбере и активно да използва само това, което е способен да изведе като следствие от основните закони на природата и изкуствено да възпроизведе. Преди много години тази своеобразна особеност на изобретателството е отбелязал чешкият писател Карел Чапек. Човекът несъмнено би искал да лети като птица - пише той, - но за това му се е наложило да направи нещо съвсем друго - да измисли самолета. За да плава като рибите, му се наложило да създаде двигател с вътрешно горене и корабния винт.... Може би ще трябва да почакаме и откриването на такова техническо изобретение, което ще ни помогне да решим и парадокса на Грей.
Страницата подготви Иван Ставрев
Това симпатично животно продължава да бъде загадка за науката.
Скорост, за която засега изследователите нямат обяснение.
В енергичните движения на опашката на делфина е може би причината за изключителната обтекаемост на неговото тяло.
Морският парк в Хонолулу на Хавайските острови - едно от местата, където науката изследва загадъчните свойства на делфините.
Нов товар по фериботната линия
Фериботът "Героите на Одеса" пристигна на 10 септември т.г. във Варна с нов вид товар - двадесет вагона газ пропан-бутан. Тъй като товарът е пожароопасен (втори клас), разтоварването му изисква особено внимание. В пункта за смяна на талигите вагоните бяха обработени един по един и транспортирането им премина успешно. Очакванията са, че у нас ще бъде проявен голям интерес към доставките на пропан-бутан и ще се намерят много клиенти. Това е добър знак за съживяване на търговията по фериботната връзка Варна - Иличевск, разширена с линията Иличевск - Поти. Тревожно е обаче, че почти липсват директни рейсове между Варна и Поти (изключение прави може би само този при тържественото откриване на новия комплекс в грузинското пристанище), което е признак за ориентиране на търговията към Украйна. Има и още неуредени въпроси около съвместната тристранна експлоатация на връзката. Не е без значение фактът, че товарът от пропан-бутан е опасен и изисква особено внимание при транспортиране. По същата причина едва ли доставките ще могат да бъдат много големи.
Параходът "България"
Преди 105 години Българското търговско параходно дружество получава втория си кораб и открива морската параходна линия Варна - Бургас - Цариград
Проведеното на 15, 16 и 17 август 1893 г. общо събрание на Българското търговско параходно дружество (БТПД) решило да бъдат поръчани два парахода в корабостроителницата "Ричардсън и сие" в град Нюкасъл на река Тайн. Първият от тях - "Борис", бил завършен през юни 1894 г. и на 2 август с.г. пристигнал във Варна. Вторият кораб - "България", трябвало да бъде предаден на БТПД на 20 юли 1894 г., но поради стачка в корабостроителницата се наложило отлагане и едва на 20 август с.г. параходът взел курс към България. Във Варна пристигнал в средата на септември и на 21 септември станало освещаването му.
"България" бил малко по-голям от "Борис". Имал товароподемност 1270 тона (894 при "Борис"), парната му машина с мощност 1167 к.с. осигурявала скорост от 12 - 13 възла. Бил дълъг 73,3 м, широк - 10,21 м, а височината на корпуса достигала до 6,63 м. Имал 20 пътнически места в първа класа, 24 - втора класа, и между 30 и 40 - трета класа. За него БТПД заплатило 568 хиляди златни лева. Както и при "Борис", и при него били запазени характерните за ветроходите остър издаден нос и символичен бушприт. Имал и някои новости като изрязан фалшборд при хамбарите и отсъствие на степенки при вантите... На 25 септември 1894 г. "Борис" и "България" били натоварени във Варна със зърнени храни и други стоки. Същия ден заминали за Бургас, където били донатоварени и оттам продължили за Цариград. Поставено било началото на първата линия на БТПД, обслужвана от негови кораби, плаващи под български флаг. Този акт имал и съществено икономическо значение. Дотогава търговските връзки по море между България и Турция били поддържани от кораби на чуждестранни компании, които, използвайки обстоятелството, че България нямала свои кораби, определяли високи навла, с което ощетявали нейните интереси. Включването на "Борис" и "България" в обслужването на линията Варна - Бургас - Цариград довело до рязко падане на навлата. Държавата поощрявала търговците да превозват стоките си с българските параходи и новите навла били от 2 до 10 пъти по-ниски от чуждите. Например за един тон жито намалението било от 15 на 2 лева, за тон брашно - от 20 на 2,60 лева. Това поощрило търговците да търсят българските кораби, а същевременно принудило чуждите компании, главно австрийския "Лойд", "Дойче левант лайн" и др., да намалят своите навла.
В следващите години параход "България" започнал да излиза и извън Черно море. Плавал до Пирея, Дедеагач (Александруполис), Кавала, Солун, а след 1902 г., с откриването на линията до Александрия, започнал да посещава и пристанища на Сирия, Палестина и Египет.
През Балканската война (1912 г.) "България" бил мобилизиран и предоставен на щаба на Черноморския флот. Към него бил зачислен и по време на Първата световна война, а след нея по силата на Ньойския договор бил реквизиран и също както другите български кораби минал под командването на френската марина. През октомври 1920 г. бил върнат на БТПД, но по време на Втората световна война отново бил взет от военния флот и превърнат в минен заградител. След окупирането на Гърция през 1941 г. бил отправен в Пирея и предоставен на германското военно командване. Взел участие в някои военни операции в Средиземно море. По-нататъшната му съдба не е точно установена. Според една от версиите бил потопен край остров Родос, а според друга - край остров Лерос.
Подготвя се Черноморски меморандум
На международна среща във Варна с участието на всички черноморски държави бе направена сериозна крачка към подготовката и бъдещото подписване на регионален Черноморски меморандум за държавен контрол на корабоплаването в пристанищата на региона. Подобно на съществуващите от години Парижки, Токийски, Карибски и др. меморандуми по цял свят, той ще има за цел повишаване сигурността на корабоплаването и санкционирането на плавателни средства, които не отговарят на утвърдените стандарти и носят недопустими рискове за човешкия живот, имуществото и околната среда. Проектът за Черноморски меморандум, подкрепян от Международната морска организация (IМО), е разработен със съдействието на Датската агенция за защита на околната среда. Освен представители на държавните морски администрации на черноморските стрaни във форума взеха участие международни експерти от IМО, Международната организация на труда, Международната асоциация на класификационните организации и други регионални структури. Главният директор на българската Mорска администрация Пенко Клочков изрази убеждение, че меморандумът ще бъде подписан на предстоящата втора среща в Истанбул през февруари 2000 г. Там трябва да бъде представен окончателният вариант на документа, който ще установи общите изисквания за държавния пристанищен контрол (PSC) за региона. Г-н Клочков сподели, че придава голямо значение на участието на руския представител г-н Клюев, взел участие в разработването на Парижкия и Токийския меморандум и ръководител на информационния център на Токийския меморандум. Ще бъдат предприети стъпки и за подготовката на инспектори за прилагането на PSC, които трябва да осъществяват на различни нива единния подход в контрола.
Призив за сътрудничество
Украинският научноизследователски кораб "Георгий Ушаков" посети за няколко часа Варна на 16 септември т.г. в рамките на пропагандна кампания за защита на Черно море. Инициативата е предприета от учени еколози от крайбрежните държави, които имат за цел да привлекат вниманието на обществеността и на държавните институции към драстичните проблеми на Черно море и да им припомнят за приетия преди няколко години международен план за опазването му. Учените се срещнаха с представителите на морските администрации от региона, които обсъждаха в комплекса "Слънчев ден" бъдещия Черноморски меморандум за държавен пристанищен контрол.
Пристанище Варна
Екологична оценка на генералния план
Успешно премина общественото обсъждане на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на генералния план за развитие на Пристанище Варна. Традиционната процедура бе предприета по решение на Министерството на транспорта във връзка с предстоящото изпълнение на генералния план. На 8 септември т.г. бе проведено обсъждането за общините Варна, Девня, Белослав и Аврен, а на следващия ден - за община Балчик. Изказаните мнения и предложения по доклада ще бъдат разгледани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), съобщи представителят на екоминистерството Коста Ганев. Всъщност преобладаваха становищата, че представеният документ е сериозен и авторитетен в ролята си на екологична рецензия на решенията, заложени в генералния план. На обсъждането в община Варна бяха отправени критични бележки - от арх. Димитър Липов и к.д.п. Николай Симеонов, които обаче изразиха несъгласие не с доклада за ОВОС, а с някои от предложенията на генералния план - за ситуирането на зърнения терминал, за развитието на Пристанище "Варна-запад". Маркирани бяха по принцип и други два проблема - за депонирането на драгажните маси и за обработката на корабните отпадъци в пристанището.
Пристанище Варна
Износът на зърно продължава
Станаха известни първите обобщени статистически данни за износа на зърно от варненското пристанище, който започна през миналия месец. През август и първата десетдневка на септември в Пристанище "Варна-изток" са обработени 345 хил. т пшеница. Очаква се кампанията да продължи и през октомври, а количествата изнесено зърно да достигнат 500 хил. т. През този сезон е създадена нова организация на доставките - те постъпват от два портала, а грижата за регулирането на движението е възложена на Първо РПУ - Варна, и КАТ. Целта на съвместните усилия на пристанищното ръководство и компетентните власти е да бъдат избегнати задръстванията, познати от предишните кампании. За улеснение на фирмите има разкрити допълнителни нови пунктове за окачествяване на зърното и проверка на сертификатите. Внесени са промени и в организацията на товаренето на плавателните съдове. Зърно се товари едновременно на няколко корабни места, макар че най-дълбоко и най-удобно е седмо кейово място, като след чaстично натоварване на корабите се прехвърлят на него за донатоварване. Разходите по маневрите се поемат от пристанището.
След края на бомбардировките в Югославия са възстановени и транзитните превози на гранит от ЮАР през Варна и Русе до Смедево, Сърбия. Схемата им е утвърдена и функционира вече трета година.
Разчетен е старотурски надпис
Открито преди две години в залива на Шабла дуло на старинно оръдие привличаше интереса не само на посетителите на експозицията "Добруджа и морето", но и на специалистите. За съжаление силно корозиралият надпис върху цевта затрудняваше разчитането му. Наскоро това се удаде на известния наш арабист и дипломат Киряк Цонев, роден в Каварна. Според него надписът, който е на старотурски, показва, че оръдието е произведено между 1785 - 1800 г. в турска военна фабрика, но не е посочено името й. Оръдието вероятно е от въоръжението на турски боен кораб, участвал и потънал в прочутата битка през юли 1791 г. при Калиакра между турския военен флот и руската ескадра на адмирал Ушаков. В екпозицията "Добруджа и морето" има още две артилерийски цеви на турски оръдия. Те са дълги по 90 см. По стените им също има надписи, но са силно повредени. Все пак археолозите не губят надежда, че един ден те също могат да бъдат разчетени, макар и частично.
Сградата със спрелия часовник
Компютърните технологии разкриха пред търгуващите на борсата в Осло нови възможности за финансиране на морския бизнес.
До малката, но солидна сграда на борсата в Осло се стига лесно - нужно е само човек да вземе трамвая от централната гара в източно направление и съвсем скоро ще пристигне там. На фасадата има часовник, който винаги показва точно 11 часа. Посланието му е традиционно: "Влезте, отворено е за бизнес. " Две пътеки минават напряко през зелената морава и водят до предната врата - зад нея се разкрива интериорът на самата фондова борса.
Удобството и лесният достъп до сградата са нещо като изненада за запознатите с работата на тази институция, която оказва огромно влияние върху световната корабоплавателна индустрия. Борсата в Осло твърди, че предлага на компаниите и на инвеститорите съчетание от най-доброто в американския и в европейския подход: динамиката на "Уол стрийт", съчетана с познаването на пазара и личното внимание към клиента.
Въпреки всичко в последно време нещата не вървят съвсем гладко, признават запознатите със състоянието на пазара за морски превози. В края на 1998 г. капитализираните суми са били 352,55 млрд. норвежки крони (45,8 млрд. долара). Индексът за всички акции на борсата в края на 1997 г. бил рекордно висок - 1273,61, докато в края на миналата година е спаднал до 934,16 - с цели 26,7 на сто, стойност, по-ниска от тази в края на 1996 г. Флагманът на индексите в Осло - този на корабоплаването (включващ и офшорните компании), започна добре 1998 г. с 1207,69 пункта, но завърши годината с печалните 657,60 пункта.
През тази година бе регистрирано оживление в края на април, когато индексът на корабоплаването се покачи с 25,4 на сто, стартирайки от изключително ниска база. И преди, и след това обаче движението му наподобява по-скоро на зигзаг с ясно изразени върхове и спадове.
Според Одлеф Хартлем - маркетинговия мениджър, отговарящ за новите листинги и обслужването на клиентите, цената на нефта влияе твърде много върху индексите на борсата в Осло поради връзката на страната с нефтодобива в Северно море. Според него Осло показва добри резултати, а дългосрочната стратегия и ангажираността на институцията с финансирането на корабоплаването и корабостроенето й осигуряват добро място сред борсите на следващия век.
В началото на тази година фондовата борса в Осло се приобщи напълно към света на електрониката с въвеждането на компютъризирана система за търговия на ценни книжа, в която бяха вложени 95 млн. крони. Чрез новата компютърна система сега се осъществява 85 на сто от обема на търговията на борсата. Така Осло стана част от световната борсова система за електронна търговия, изравни се с най-близките си партньори - Хелзинки и Стокхолм, запази прозрачността на сделките си - фактори, на които инвеститори и брокери държат особено много.
Членовете на борсата - 35 на брой, се простиха лесно с традиционната система на обявяване на котировките - табло с бюлетин на него, което изискваше лично участие или връзка по телефона. Компютърната система, произведена от австралийската фирма "Computershare Systems Ltd. ", предлага непрекъснато следене и сравняване на заявените поръчки; тя може да регистрира и търговски сделки извън поръчаните, да заявява участие в търгове и дори да насочва поръчки чрез Интернет към членуващ в борсата брокер, който след това да поеме задължението за тях. Системата е полезна и удобна за чуждестранни инвеститори, които сами не са членове на борсата в Осло.
Засега работата върви успешно, а 94 на сто от сделките минават през системата за компютърно сравнение на котировките с тези на другите борси по света. Вече е лесно и сравнението на котировките на различните валути. През есента на миналата година борсата помоли компаниите, предлагащи свои акции на нея - общо 232 на брой, да изразят мнението си по въпроса с котировки в различни валути. Междувременно в официално обращение влезе и еврото, което накара Осло сериозно да се замисли за котировки в евро и в щатски долари. Засега липсва електронна система за единна търговия с всички акции от европейски държави - сделките се сключват в крони, а чуждестранните клиенти нямат достъп до вътрешния пазар на страната.
