Варненци във Виена
На 8 септември тази година варненската галерия "Навил арт" ще открие изложба на съвременни български художници в Българския културен център - "Дом Витгенщайн" във Виена. Сборната експозиция включва картини на варненските художници Милко Божков, Мария Чакърова, Явор Цанев, Светлин Ненов, Мишо Недков и Иван Георгиев. Участват и известните графици Стефан Марков, Роберт Баръмов и Христо Кърджилов - носител на голямата награда на международното биенале на графиката "Варна '97". Специално място в представителната изложба ще има известният варненски художник Стоимен Стоилов, носител на Хердерова награда за творчество. Той живее и работи в австрийската столица, сега ще покаже най-новите си творби и ще подкрепи събитието с личното си присъствие. Проф. Филип Маурер, директор на виенската "Клайне галери", е поканен от г-н Николай Кателиев, директор на Българския културен център във Виена, да открие изложбата.
Самият проф. Маурер е известен с интереса си към източноевропейското графично изкуство и като негов изследовател. След Виена изложбата с картини на български съвременни художници ще замине за Будапеща. През втората половина на септември любителите на изящното изкуство ще видят творбите на варненските автори в залите на Българския културен център в унгарската столица.
Галеристите от варненската галерия "Навил арт" смятат, че подбраната колекция картини на наши художници ще бъде поредното предизвикателство към художественото възприятие на чуждестранната публика.
Двама автори в една книга
Както личи и от корицата на тази книга, тя събира творби на двама автори: "Писма от Виена" на Сашка Джуркова и "Ограбени и търпеливи" на Васил Лаков. Имената на авторите не са непознати на читателите, особено на почитателите на националното маринистично списание "Море", което се издава в Бургас. Сашка Журкова от много години живее и работи във Виена.
Специализирала е музейно дело и етнография на Югоизточна Европа, сътрудник е на Националния музей за изучаване на народното изкуство в австрийската столица. Кореспондент е на списание "Море" и част от творбите, които публикува в тази книга, вече са печатани в списанието.
Васил Лаков е дългогодишен журналист, а от 1992 г. е главен редактор на списание "Море". Това е втората му книга след "Летни попадения" - художествена публицистика, излязла през 1990 г. Сашка Журкова в "Писма от Виена" чертае картини и образи, видени и почувствани в един красив кът на съвременната европейска цивилизация. С любов разказва за виенските рибари и плажове, за историята на дунавските флотилии, за австрийските пристанища по Дунава, за дейността на българския културен център "Дом Витгенщайн" във Виена.
Васил Лаков в "Ограбени и търпеливи" е верен на своя публицистичен стил.
Опитва се да внуши на всички своето дълбоко убеждение, че "морето не е провинция". Защитава тази мисъл на Скот Фицджералд с дълбоко емоционални размисли за Пристанище Бургас и спомени за младите си години, прекарани по неговите кейове, невинаги овладява, а може би и съзнателно не желае да овладее гнева, но и мъката си, когато изважда наяве кривиците и терзанията на днешния българин, упътил се към Европа с присъщата му нетърпеливост и жажда за поредна промяна.
Така неусетно, макар и на пръв поглед различни по тематика и география на сюжетите си, двете книги изграждат един невидим мост между желанията и въжделенията на българина и реалностите в Европа. И предупреждават за многото бариери, които ще трябва да преодоляваме по пътя към нея.
Изненада или демонстрация на сила?
Изненадващо за последните два месеца Бургаският окръжен съд обяви дружеството "Океански риболов" в несъстоятелност, не разгледа жалбата на моряците срещу това решение, а ден преди общото събрание на кредиторите бяха намерени средства да се заплатят част от дължимите на хората суми.
В същото време лидерът на Моряшкия синдикат Пламен Симов алармира главния прокурор на републиката Никола Филчев и Европейската комисия в Брюксел, че едва ли в българската история е извършвано по-брутално присвояване на държавно имущество от демонстративното разграбване на "Океански риболов". Разбира се, към писмото си той прилага папки с доказателствени материали и документи. За това безобразие са допринесли няколко министерства от няколко поредни правителства, улеснени от съдебната власт в умишления фалит на "Океански риболов" и присвояването на имуществото му, твърди моряшкият лидер.
В началото на 1990 г. "Океански риболов" е притежател на собствени финансови активи, формирани благодарение на ниските заплати на екипажите, в размер на 120 млн. долара. Средствата за производство - риболовни траулери и хладилни бази - общо 36 на брой, имат приблизителна стойност от 100 млн. долара.
Към 1990 г. приходите от риболова, преработката и реализацията на продукцията са не по-малко от 22 млн. долара годишно. С решение на правителството на Андрей Луканов в началото на 1990 г. финансовите активи на дружеството са отнети или преведени в неизвестно направление, пише Симов в качеството си на бивш депутат от Великото народно събрание и председател на подкомисията за персоналните престъпления на бившия режим.
Впоследствие финансовите постъпления от улова на траулерите са били отклонявани в сметки в чуждестранни банки и в страната са се декларирали загуби от действието на риболовния ни флот. Една от тези сметки, както е доказано с ревизионен акт от 1998 г., е в "Балканфикс" - Лондон. От същата сметка назначеният за ликвидатор Терънс Картър от "Ърнст енд Янг" тегли повече от 500 000 долара за собствени нужди. В същата сметка са превеждани всички приходи от дейността на дружеството след обявяването му в ликвидация през 1994 г. досега.
Общият размер на присвояването за последните 9 години е не по-малко от 300 млн. долара, се твърди в писмото до главния прокурор Филчев и Европейската комисия в Брюксел. Моряшкият синдикат настоява за намесата на компетентните власти и за граждански контрол като средство за защита на демокрацията и на демократичните форми на управление.
Кампания "Спасители на плажа '99"
Кампания "Спасители на плажа '99"
Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) - Варна, проведе в края на лятото интересна образователна кампания, насочена към проблема със замърсяването на плажните ивици. Група млади "спасители" - облечени в специално изработени за кампанията фланелки, раздаваха на летовниците по плажа атрактивна образователна брошура с текст на четири езика, която след прочит можеше да се сгъне и превърне в слънчева шапка. Кампанията бе осъществена с финансовото съдействие на "Alert Fund", Холандия, и РЕБ "Екосервиз" - Варна. Скромните образователни мащаби и цели на кампанията, през която бяха разпространени 2000 брошури по плажовете в комплексите и в града, могат да се обобщят като първа стъпка във възпитанието на екологично съзнание у посетителите. Вероятно тази дейност е постигнала най-положителен ефект върху самите млади участници. "Спасителите" са открили нерегламентирано сметище в курорта Св. Константин и са извозили оттам четиринайсет чувала с отпадъци. Акцията ще продължи на плажа на Галата на 11 септември т.г.
Оживление в Пристанище Варна
След тревожното затишие във варненското пристанище, където през първата половина на тази година товарооборотът непрекъснато намаляваше с по 15 на сто месечно, настъпи известно оживление. То бе очаквано и е свързано с износа на зърно от тазгодишната реколта. Раздвижването започна през втората половина на август, продължава и сега. Доставките се извършват с камиони, които продължават да пристигат непрекъснато. Преди около седмица в Пристанище "Варна-изток" се обработваха осем кораба - своеобразен рекорд след трудните месеци, когато кейовете стояха дълго време съвсем празни. На 3 септември т.г. там товареха с насипно зърно четири бълкера между 25 и 30 хил. т дедуейт.
Ръководството на "Пристанище Варна" ЕАД продължава да полага усилия за привличането на нови товари и има определени успехи в това отношение, но обемите са малки. Възлагат се големи надежди на увеличаване обема на производството в девненските предприятия на "Солвей-Соди" и "Италчементи".
Океанските риболовци няма да получат обезщетения
Съкратените моряци от фирма "Океански риболов" няма да получат полагащите се на работници от ликвидирани дружества 1 млн. лева обезщетение. Отказът за изплащане на сумите е бил деклариран в местното бюро по труда, съобщиха самите служители. Като причина бил посочен начинът, по който служителите били освободени от работа. Практически не съществуват законови разпоредби, според които насочените към борсата наши служители да получат въпросната сума като обезщетение, заяви синдикът на дружеството Стойчо Стойчев.
Според него причина за това е решението на Бургаския окръжен съд от 3 май т.г., с което "Океански риболов" вместо в несъстоятелност се обявява в ликвидация. Автоматически това променя и правния му режим. Мярката около неизплащането на сумите засяга близо 160 бивши служители на дружеството, както и останалите все още на работа във фирмата 15 служители.
Отново за случая "Драган Охридски"
Има ли българска следа в откриването на Южна Америка?
Българското участие в откритието се разширява... В обширната си статия "Много звезди ще падат от небето" (в. "Черноморие", бр. 189, 17 август 1999 г.) Христо Маджаров (за краткост по-нататък - Х.
М.) припомня примамливата хипотеза за това как българчето Драган Охридски станало прочутия испански конкистадор Алонсо де Охеда. Заплашителното заглавие, визиращо "звездите авторитети като Веспучи и Колумб" и поместено в иначе ефектната рубрика "Обрати", сигурно е било предназначено да смае читателите с дръзки разкрития по случая. Още през 1981 - 1982 г. започнах да събирам появяващата се информация за версията "Драган Охридски", защото като българин много ми се искаше да излезе вярна. Доколкото подобно революционно научно откритие интересува не само американистите, а и обикновения читател, като такъв си позволявам да засегна някои въпроси, които на специалиста Х. М. може и да са много ясни, но за мен като неспециалист по неговата тема са твърде объркващи.
Защо така едностранчиво е представен случаят "Драган Охридски"? Според Х. М. в резултат на десетилетен труд бившият дипломат Иван Димитров открива, че испанският конкистадор Алонсо де Охеда е всъщност българинът Драган от Охрид, който е откривателят на Южна Америка. Той (И. Д.) популяризира това откритие в нашата преса между 1981 и 1986 г., но след подигравателна статия във в. "Стършел" и намеса на висш военен дискусиите по въпроса са забранени. Сега обаче, мислейки, че "личността на Драган Охридски е силна карта и ще обърне историята на осем държави", Х. М. пространно излага откритията на И. Д. Текстът на статията ясно показва, че Х. М. искрено вярва във формулата на откритието на И. Д. и това ще да е най-вероятната причина да не прави задължителната при претенция за откритие проверка за наличие на други мнения. Направо казано, Х. М. или има крайно смътна представа по състоянието на случая, или съвсем съзнателно премълчава неудобни факти.
Наистина автори като него свързват този случай единствено с усилията на И. Д., но неговата (на И. Д.) претенция за откривателство на евентуален български произход на Алонсо де Охеда беше публично оспорена още през 1992 г. от мариниста Върбан Стаматов (мир на праха му!), който припомни за своя "малък приоритет като автор, споменал пръв за Драган от Лихнида в книгата си "Писма от морето", издадена в 1973 г.", сиреч осем години преди първата публикация на И. Д. Междувременно в литературата българите - откриватели на Новия свят, са вече четири: Драгановци - три броя, и български богомил с неизвестно име. Драгановците са, както следва: Д. от Лехница (Охрид), Д. Паламарски (Паламаров) и Д. Охридски (Алонсо де Охеда). Разглеждам Д. от Лехница и Д. Паламарски като двама различни съратници на Колумб, защото не успях да открия обосновка, че са едно и също лице. Освен това Д. от Лехница да не се смесва с Д. Охридски, защото явно са съграждани, но привържениците им твърдят, че участват в различни плавания на Колумб.
Докато относителният дял на българското участие в едно от най-съдбоносните открития в световната история похвално се увеличава, спорът за етническата принадлежност на Алонсо далеч не е осветен в розова светлина. Поради тази едноцветност на статията му по-нататък изтъквам и други мнения, без да вземам страна в спора, тъй като характерът му изисква той да се води от специалисти и в научни издания.
Какви са аргументите?
За Х. М. главният аргумент е волният превод на името Алонсо де Охеда в желаното Драган Охридски. Това изглежда впечатляващо за неспециалисти като мен, но специалисти твърдят, че етимологията на името Алонсо не е свързана с лелеяното значение мил и драг, а още по-неубедително от езиковедско гледище е обяснението за фонетичната промяна на "ри" в "е"
("Охеда е било Охрида, като твърдото "р" се е смекчило").
Според Х. М. в архива на рода Охеда "не фигурира Алонсо", но недоверчиви специалисти твърдят, че в том IV на "Енциклопедия де ла култура еспаньола" (1967 г.) фигурира и монахът Алонсо де Охеда - един от първите инквизитори на Испания и първи братовчед на едноименния конкистадор. Ето защо възниква неприятната необходимост да се докаже, че хипотетичният Д. Охридски се е преобразил тъкмо в конкистадор, а не в монах инквизитор.
Но и без пръкването на втория Алонсо съществени са противоречията около моралния облик на конкистадора. За Х. М. той умопомрачително се тръшка от стометрова камбанария в короната на едно дърво, за да издейства от испанската кралица пари за война против османлиите, и естествено е ревностен защитник на индианците. Световноизвестният американист проф.
С. Морисън твърди пък, че Алонсо просто е имал себичната цел да привлече вниманието на кралицата върху себе си и само "направил пирует на греда, която се издавала от една кула". Друг американист изтъква неприятни подробности за конкистадорския му нрав: "...мъжеството и доблестта в него съществували редом със зверската жестокост. Той презирал съратниците си, а индианците не смятал за хора."
Версията за "Драган Охридски" трудно може да бъде наречена и хипотеза, защото без научна обосновка предположенията не стават автоматично хипотези, колкото и родолюбиви да са намеренията на предполагащия. А досега въпросната версия е представяна изключително със средствата на художествената словесност и на публицистиката. Последната дава възможност с щедрото съдействие на някоя редакция да се тиражират лични предпочитания и да се дават простовати отговори на сложни въпроси, но в науката е задължително да бъдеш особено почтен към неудобните противоречия.
Вероятно Х. М. твърде много е заложил на многообещаващите "повече от 40 научни признания от чужди академии, между които ЮНЕСКО, САЩ, Аржентина, Германия, Австралия... ", но деликатно мълчи къде са публикувани тези признания. Тайнствено крие и документа със зашеметяващия отказ на испанските учени от испанския произход на Алонсо. По този въпрос известният български учен Иван Дреников във Венецуела е категоричен: "Но не съм съгласен, че "откривателят" на Венецуела Алонсо де Охеда е имал български произход. Доказано е неговото испанско потекло, роднинството му с членове на висшия клир. " Не знам дали Х. М. е зървал текста поне на едно признание, но що се отнася до ЮНЕСКО, може да прегледа списание "Куриер на ЮНЕСКО" за юни 1992 г., посветено изцяло на "Откриването на Америка". Особено интересна е статията "Чужденци на испанска служба", в която за съжаление не е споменат нито един от тримата Драгановци, а липсва дори и Алонсо. Явно към 1992 г. ЮНЕСКО все още го смята за испанец.
Впрочем донякъде рубриката "Обрати" е оправдана от необичайните исторически твърдения на Х. М. Например: Педро (Петър) Охридски бил брат на Алонсо, докато И. Д. го смята за братовчед, а други автори - за племенник; през 1500 г. Алонсо открил и Гвинея, но тя се намира в Африка и до нея португалците са плавали още преди раждането на Алонсо; устието на р. Амазонка наистина е открито през 1500 г., но не от Алонсо, а от Висенте Пинсон и никой от двамата не е виждал "жени с лъкове - амазонки", та да му хрумне днешното наименование, защото това прави през 1541 г. Франсиско Ореляна. И т.н. , и т.н... Винаги съм смятал, че историографията е наука, а не хазартна игра, но доколкото съм наблюдавал по филмите играещите покер, при него е изключително важно да запазиш спокойствие. Ами ако се поизчака няколко години със свалянето на картите в наддаването за българското участие по Колумбово време, дали повечето от членовете на Колумбовите екипажи няма да се окажат българи? Страхотно! Тогава не само Южна Америка, а изобщо целият Нов свят ще бъде открит от нашенци. Все пак подкрепям Х. М., че "дошло е време да се сложат картите на масата". Всяко по-нататъшно практикуване на художествена словесност или на не съвсем достоверна или едностранчива публицистика може и да хвърля прах в очите на доверчиви читатели и редактори, но едва ли ще свали нечия звезда от небето.
Бел. на ред.: Статията поместваме със значителни съкращения. Пълният текст заедно с преведена библиография (500 реда) е на разположение в редакцията.
Отново за транспортните коридори
Има ли България шансове да се включи в споразумението за ТРАСЕКА
След края на най-пресния конфликт в остатъчна Югославия - този Косово, и опитите да се наложи там приемлив за международната общност ред с особена острота възниква въпросът за бъдещето на Балканите и на нашата страна. Той бе в центъра на дискусията по Пакта за стабилност в Сараево и обсъждането му продължава. Отново се заговори за транспортните коридори и за инфраструктурни проекти - засега предимно по направлението изток - запад; работи се по възстановяването на корабоплаването по река Дунав. Дали обаче размириците ще попречат на бързото реализиране на проекта ТРАСЕКА за връзка на Европа със Средна Азия и какви са шансовете му в новата обстановка?
Според координатора на програмите ТАЦИС/ТРАСЕКА за Европейския съюз Марк Грей, който бе неотдавна на посещение у нас, засега България няма да се присъединява към споразумението за ТРАСЕКА; но в същото време той припомни, че президентът Петър Стоянов сложи подписа си под многостранното споразумение в Баку през септември миналата година. "Това е първата стъпка към присъединяването на България към коридора", коментира той. Официалната заявка на правителството е подадена през миналата година, но засега няма отговор от Европейската комисия, макар че според г-н Грей шансовете ни са добри.
В същото време обаче трябва да приемем реалностите на този коридор, например какъв трафик от товари може да се очаква да тръгне по него.
Вече е факт връзката между Варна и Поти/Батуми, има и утвърдена връзка Бургас - Поти. Важно е бъдещото развитие на Каспийския регион и обмена на суровини и стоки между него и Европа, както и насочването на европейски стоки през украинските и руските пристанища.
Засега по ТРАСЕКА се извършва по-скоро рехабилитация на инфраструктурата, отколкото инвестиране. Това е особено необходимо след военните действия в Югославия. Следващата стъпка ще бъде инвестиране в инфраструктурата, която трябва да поеме нов вид трафик. За добър пример могат да послужат контейнерите: в момента черноморските пристанища нямат подходяща инфраструктура, която би могла да поеме увеличен поток от контейнеризирани стоки. Трафикът през Поти през 1993 г. е бил около 300 TEU, а пристанището е обслужвало предимно насипни товари; сега трафикът е 77 000 TEU и контейнерите са буквално навсякъде.
Паралелно с бъдещите инвестиции обаче трябва да се осъществят мерки по дерегулация, свързани предимно с митниците, хармонизирането на тарифите и изработването на ясна обща транспортна политика за държавите от Черноморския регион, кавказките републики и дори някои централноазиатски републики, смятат в Европейския съюз. Безспорна е необходимостта от координиране, от улесняване на търговията и дори в известна степен от интегриране, за да има съответствие с европейските стандарти.
Разширяването на регионалното сътрудничество е важен елемент от стабилността в Черноморския басейн - показаха го ясно конфликтът в Югославия и събитията в бившия Съветски съюз. Що се отнася до Русия, тя също е внесла официално искане за присъединяване към програмата ТРАСЕКА, но засега също трябва да изчака. Защото ТРАСЕКА е съвсем нов коридор, който не е бил използван в съвременността. Вярно е също, че той конкурира коридорите от север през територията на Русия. Но в същото време те не могат да се сравняват по капацитет с едва оформящия се нов път. Акцентът на ТРАСЕКА е независимата алтернатива за търговията и транспорта. Проектът е алтернатива и за южния коридор през Иран до Бандерабас. При това пазарът и качеството на услугите, а също и инвестициите ще решат кой коридор ще се утвърди.
Що се отнася до региона на бивша Югославия, през нейна територия минава само един наистина важен за Европа коридор - номер 4. Вниманието, което му отделят балканските лидери в последно време, е ясно доказателство за това. Въпреки сегашните трудности прогнозите за развитието му са оптимистични, тъй като той е част от стабилността на Балканите и в Европа. Неговата рехабилитация е проблем, който трябва да се реши в близките месеци, и той не остава извън вниманието на координаторите от Еврокомисията.
Бъдещето на коридорите, свързани с ТРАСЕКА, засега крие доста неясноти.
Известни са перспективите, ясно е от какви инвестиции има нужда, но не е известно колко и какви стоки ще потеглят по тях. Прогнозите за трафика са засега една "черна кутия". За относително сигурно се смята увеличаването на контейнеризирания трафик, но не са ясни перспективите за нефта, нефтопродуктите, зърното, насипните товари. От всички тях, взети заедно, обаче зависи бъдещето. През 1994 г. Еврокомисията финансира едно прогнозно изследване за Каспийския регион, предстои разширяването му и за района на Черно море. Специфичните му параметри, смятат в Евросъюза, се разбират трудно от местните участници в проекта, а именно те са базата на модела за развитие на трафика, който се изготвя след изследването. Това на практика означава, че навярно трябва да почакаме докъм 2005 г., за да разберем тенденциите и да се очертаят по-ясно перспективите на търговията и транспорта. В същото време обаче едва ли има време за губене, защото диспропорциите в развитието очевидно раждат само конфликти, процъфтяващи там, където връзките на интеграцията са особено слаби.
Развитието на частния бизнес и частните инвестиции е ключов момент за бъдещето в нашата част от света, подчертават от Еврокомисията. Без истински регионален пазар, без оживление в икономиката може да се гради само някаква "виртуална" прогноза, която после да се размине с действителността. Ясна е политическата ангажираност на черноморсите държави с проекта ТРАСЕКА, но докъде ще стигнат в усилията си институциите и как бизнесът ще поеме щафетата от тях, предстои тепърва да опитаме.
Предстои втора конференция на BRASS и BINSA
В ход е подготовката за втората съвместна конференция на BRASS и BINSA - професионалните асоциации на корабостроителите, кораборемонтчиците и корабособствениците от Черноморския регион. След първата по рода си проява от този вид през май 1997 г. във Варна сдруженията продължават да развиват сътрудничеството и връзките помежду си. Конференцията ще се състои от 7 до 9 октомври в Одеса и ще съвпадне с традиционното изложение "ТрансУкрайна '99". Условията за ремонт на кораби при сегашното състояние на пазара ще бъде една от основните теми за професионално обсъждане. За участие в конференцията е поканена новоучредената Асоциация на черноморските и азовските пристанища в лицето на президента й Дж. Инаишвили и генералния директор проф. И. Решетников.
На форума ще присъства и представител на секретариата на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС) от Истанбул, както и член на Деловия съвет, който има статут на наблюдател към ЧИС. Лекции ще изнесат представители на различни научни институти от черноморските държави.
Пътят към оцеляването още не е намерен
Българското морско образование и предизвикателството на пазарните механизми * ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" остава ядрото, около което и в бъдеще ще гравитира морското обучение, но промени в структурата му ще има *
Военно училище или българска морска академия?
Отминаха летните тревоги около възлагането на държавната поръчка за утвърдените морски специалности "Корабоводене" и "Корабни машини и механизми", но и след края на кандидатстудентската кампания остават сериозни нерешени въпроси.
В центъра на общественото внимание сега е ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", където двете специалности имат петгодишна акредитация и преминаха проверка от експертна комисия на IМО във връзка с конвенцията STCW '95 и подготовката на т.нар. "бяла книга" за съответствие с нейните изисквания. От Техническия университет (ТУ) - Варна, засега отказват коментар по бъдещето на двете основни специалности - гръбнака на морското образование с перспективи за реализация на международния пазар.
Както е известно, бройките на държавната поръчка бяха преразпределени в последния момент и по-голямата част от тях бяха дадени на ВВМУ.
Категорична е и уговорката на Морска администрация - София, че обучаваните в ТУ няма да получат правоспособност - т.е. ще могат да работят само на брега, а не в международното плаване. Това решение едва ли може да бъде окончателно и сигурно в перспектива ще се търси изход от неприятното положение. Важно е също, че липсата на достатъчно хабилитирани лица по корабоводене в ТУ попречи на международната акредитация на учебното заведение. Вредни за имиджа на страната ни са и опитите за контакти с IМО, които заобикалят Морска администрация - София.
На фона на успешно преминалата проверка на експертната група от IМО във ВВМУ сега изпъкват нови проблеми, свързани с тазгодшния прием на кадри за търговския флот на студентски начала. Препоръките на IМО към учебните планове и включените в тях дисциплини бяха изпълнени, подготвя се и преводът на конспектите за изпити, които изискаха одиторите. Не е ясно обаче ще се трансформира ли по вид и характер обучението в това военно училище, където вече е приет випуск студенти. На този въпрос е трудно да бъде даден еднозначен и бърз отговор. Както стана известно, първият учебно-методически сбор на училището през този месец ще бъде на тема "Изграждането на командирски качества у обучаваните студенти". Трябва да се категоризират инструментите за изграждането им, предстои да се уточнят и категориите за оценка. Само с ясни критерии може да се отчете изпълнена ли е или не задачата да бъдат подготвени офицери за търговския флот.
Защо е толкова важно военизираното обучение, знае всеки морски специалист - по въпроса е писано и говорено много. Свикналите на строг режим и дисциплина младежи се реализират по-успешно в трудните условия на плаването, тъкмо тях предпочитат и чуждестранните корабособственици.
И тъй като въпреки технологичното усъвършенстване на корабите животът на море не става по-лесен, физическата пригодност и издръжливостта нямат алтернатива. Тази година кандидатите за търговския флот бяха приети без изпит по обща физическа подготовка и остава да се надяваме, че занапред ще работят сериозно върху физическата си култура, както ни увериха от ръководството на училището.
Решен е по принцип и въпросът със статута на Българския морски квалификационен център (БМКЦ), който ще се отдели от БМФ и ще бъде регистриран по Търговския закон. Целта, поставена пред центъра, е да се самоиздържа и да изпълнява функциите си по повишаване квалификацията на морските кадри. Не е ясно обаче положението със статута на средните училища като Техникума по корабостроене и корабоплаване - Варна. Те подготвят моряци и мотористи, но същото правят и много школи в рамките на неколкомесечни курсове. Подходите и изразходванито на средства в двата случая са несъизмерими, а бъдещето е на икономически ефективните решения. Така или иначе запазването на сегашния статут на техникумите е в противоречие с STCW '95.
Най-парлив все пак си остава въпросът с бъдещето на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Той беше поставен за първи път на 12 август т.г. на среща на ръководството на училището с министрите на транспорта и образованието. На специална пресконференция на 1 септември т.г. началникът на ВВМУ кап. I ранг Иван Йорданов представи и своето виждане по въпроса. Очертават се два възможни варианта, зад които трябва да застанат министерствата на отбраната, транспорта и образованието.
Предпочитаният от военните моряци вариант е училището да остане под военно командване с два факултета - военен и граждански. Те виждат шанс за неговото реализиране в оповестения "План 2004" на Министерството на отбраната, засягащ и висшите военни училища. Възможен е и вариантът със създаването на национална морска академия (лансиран основно на срещата през август), в която на базата на ВВМУ ще бъде създадено национално морско учебно заведение с утвърдени технически и икономически специалности, които ще затварят цикъла на кадри, обслужващи различните сфери на морския транспорт. Дали този вариант ще доведе до обезличаване и постепенно изместване на военните кадри? Опасенията за развитие в тази посока също имат основание, но крайната дума ще има Министерският съвет - при това съвсем скоро.
Ръководството на ВВМУ отчита със задоволство факта, че то е единственото военно училище в България, което през тази година се размина с нулевия прием. Причините, довели до това обаче, не са радостни. На фона на общите големи съкращения в армията ВМС страдат от непопълнение в щата. Изоставена е идеята за обучението на българските военни моряци в чужбина, която бе лансирана с известен успех преди.
Според началника на училището не би трябвало да се стига и до обучение на бъдещите военни на два етапа - първо в цивилни вузове, а след това допълнително във военно училище. Това е един от големите спорни въпроси, които ще оформят физиономията на бъдещото морско учебно заведение. Не е тайна, че много специалисти виждат в него единствения изход от трудното финансово положение на морското образование.
Остава да бъде изяснен и въпросът за степените на обучение, на който доскоро във ВВМУ гледаха много ревниво. Световната практика е доказала, че е логично и ефективно да има специалисти, бакалаври и магистри, всички със съответната правоспособност. А иначе страховете от свиването на хорариума и от съкращения са напълно разбираеми. Ясно е също, че ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" няма да продължи да съществува във вида, който познаваме от близкото минало. Промените са били негов спътник от самото му създаване и надеждата на българската морска общественост е, че то ще оцелее и ще продължи да се развива.
С минала слава битка не се печели
До мостика пътят е стръмен
След много години разединение и борби в българското морско образование дойде време да берем горчиви плодове. Общата несигурност и икономическата криза са на път да ни научат на преструктуриране и оптимизиране. За съжаление те ще бъдат принудителни и без алтернатива, а бихме могли да си спестим поне част от тях, ако разсредоточаването на човешки и материални ресурси беше предотвратено от една разумна национална политика. Или още по-добре, от една перспективна морска стратегия, каквато държава, членуваща в Международната морска организация (IМО), би трябвало да има.
У нас дълго се конкурираха висши учебни заведения, квалификационни центрове и школи и колкото повече говорехме за качествата на българското морско образование и реномето му по света, толкова по-многобройни организации и личности се опитваха да се облажат от добрата стара слава.
Но в условията на жестока конкуренция постигнатото трябва да се защитава. Обединяващият образ на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" също.
Пазарните механизми и изискването за икономическа рентабилност на обучението се изправят без алтернатива пред всичките ни учебни заведения, независимо на кое министерство са подчинени. А "План 2004" за съкращенията в армията прави въпроса за бъдещето на ВВМУ особено сериозен. Конкуренцията между военното училище и Техническия университет - Варна, която от години хвърляше сянка върху отношенията в морските среди и образа на българските морски специалисти в чужбина, вероятно ще бъде изживяна. Отново обаче по силата на външни обстоятелства. Нима трябваше да влезе в сила ревизираната конвенция STCW '95, за да направим преглед на кадровия си потенциал и да стане ясно, че малка България трябва да заложи на обединението, а не на разединението и в тази област.
Скандалът с отмъкнатата държавна поръчка на ВВМУ също ще остане в историята, а негативите от него ще обира тепърва цялата морска индустрия.
Проблемът днес е, че предстоят промени във всички учебни заведения - и военни, и граждански, но навсякъде трудно се разделят с навиците, със сигурността си, със статуквото.
230 години от рождението и 140 години от смъртта на Александър фон
Ученият, който преоткри Новия свят
До Ориноко, Мексико и Каспийско море - пътешествия за науката
На 5 юни 1799 г., прикрита от гъстата мъгла, идваща някъде откъм Биская, фрегатата "Писаро" напуска испанското пристанище Ла Коруня и безшумно се промъква между дебнещите пред рейда английски корвети. Измъкнал се щастливо от блокадата, ветроходът с максимална скорост поема на запад - през вълните на Атлантика - към "Щастливите острови", към Америка. На борда му двама мъже с нетърпение очакват срещата с един свят, който тепърва предстои да бъде опознат от науката. Единият от тях се казва Александър фон Хумболт.
"Аптекарят" от Тегел
Този гений на естествознанието и географията се ражда на 14 септември 1769 г. в семейството на богати германски аристократи. Детството му преминава в майчиния замък Тегел, където има великолепно уреден парк с десетки презморски растения. Именно тук Александър Хумболт се пристрастява към изучаването на растенията. Събира разнообразни колекции, с огромен интерес наблюдава окръжаващата природа. За това му увлечение започват шеговито да го наричат "аптекаря", а в онези времена въпросното прозвище означава "учен". Не минават много години и шегата започва да се превръща в истина... 18-годишен, Хумболт напуска семейния дом в Берлин и тръгва по университетските градове на Германия и Европа. Запознава се с пътешественика натуралист Георг Форстер, участник във второто околосветско плаване на Джеймс Кук. В Лондон двамата се срещат със сър Джозеф Банкс, известен учен, съпровождал Кук в първото му околосветско пътешествие. Общуването с такива учени е допълнителен стимул за природната му наклонност към пътешествия и опознаване на света. В онова време географията е смятана за царица на науките. Богатите научни резултати от пътешествията на Кук, а така също откритията, направени от много други изследователи, довеждат Европа до възторг. Хумболт няма да се успокои, докато не се изравни с тях. Но за разлика от всички преди него той няма намерение да се ограничи в просто описание на посетени земи и безразборно събиране на екзотични находки от тях. В писмо до свой приятел, написано на 25 февруари 1789 г., той споделя: Повечето хора разглеждат ботаниката като наука, която служи за удоволствие или в краен случай за субективно развитие на ума. Аз считам, че тя е наука, от която човечеството може да очаква още много.
Хумболт е напълно подготвен да поеме по този път. Притежава огромни познания в различни области на науката - икономиката, древната история, физиката, математиката, биологията, физиологията, геологията, минералогията. Пише редица научни трудове, в които търси и разкрива причините, взаимовръзката и взаимозависимостта между явленията. Това прави впечатление не само на научния свят. През 1799 г. испанското правителство, известно с крайната си недоверчивост към чужденците, му дава неограничено разрешение за научно изследване на испанските колонии в Америка... Научното откриване на Америка
Новината за предстоящото пътешествие поражда у съвременниците на Хумболт огромни надежди за блестящи научни резултати. Характерно в това отношение е мнението, изразено от великия Гьоте в писмо от 26 май 1799 г. до по-големия брат на Хумболт - Вилхелм:.. Ако решите да ми пишете, бъдете любезен да ми съобщите и за вашия брат, на когото желая щастливо пътешествие, и моля, предайте му моите най-добри пожелания. При неговия гений, талант и енергичност значението на това пътешествие се явява за науката неоценимо и аз мисля, че дори самият той ще бъде изумен от съкровищата, които му предстои да открие.
Научното откриване на Америка Хумболт започва на 16 юли 1799 г., когато заедно със своя спътник - френския лекар ботаник Еме Бонплан, слиза от "Писаро" на венецуелския бряг. Изучава шахтите за добиване на морска сол, нефтените източници, наблюдава работата на ловците на бисери.
Описва около 600 неизвестни дотогава растения, води астрономически наблюдения. През ноември двамата пътешественици пристигат в Каракас, а в началото на следващата година пресичат ляносите (южноамериканските степи) и стигат до река Ориноко. С малка пирога поемат нагоре по течението й. Впечатлението е потресаващо. С всеки изминат километър Ориноко се разширява и заприличва на огромно тинесто море, чиито песъчливи брегове се губят зад хоризонта. Изчезва тъмната и страшна стена на джунглата, а с нея сякаш потъва и самият живот. Над калните води, под жарещите слънчеви потоци, които се спускат от изпепеленото небе, пирогата се носи като призрак от някакъв далечен и забравен свят... Като плават все нагоре по реката, се натъкват на огромни каменни прагове, които сякаш с магическа сила разделят водите на реката на два ръкава: единия - Ориноко, а другия - Касикиаре, образуващи прочутата бифуркация (раздвояване на река). Обратният път към Атлантическия океан продължава четири месеца. Тежки, безкрайни, опасни. В края на 1800 г. пристигат в Куба, но в "перлата на Антилите" няма какво да правят.
Всичко е вече достатъчно осквернено от испанските "цивилизатори".
Вниманието на Хумболт е завладяно от древната култура на инките, ацтеките, толтеките. Това означава: на път за Перу и Мексико. Към западния бряг на Америка!
Четиридесеттонната гемия, която по чудо се измъква от корабокрушение край колумбийския бряг, стоварва двамата мъже отново на американския бряг, близо до пристанище Картахена. Оттам по река Св. Магдалена и после по суша през Кито и подножието на Андите стигат Лима. По време на това пътешествие Хумболт изкачва вулкана Чимборасо до 5759 метра, рекордна височина по това време. В Перу Хумболт изучава езика, нравите и обичаите на инките, върви по дирите на тяхната стара култура, потънала в праха и развалините на историята. Научава, че много столетия преди Коперник да открие тайната на Слънчевата система, инките са знаели: Луната получава светлината си от "огненото кълбо" на Слънцето - "бащата" на света.
На 5 декември 1802 г. Хумболт и Бонплан се качват на кораб в перуанското пристанище Каляо и заминават за Нова Испания, унищоженото от испанците царство на ацтеките. По пътя от кораба Хумболт изследва водите на Тихия океан. Обстойно проучва студеното морско течение, което мие западните брегове на Южна Америка и което по-късно влиза в географските карти като Хумболтово течение. В Нова Испания (Мексико) Хумболт прекарва една изключително плодотворна година. Това се потвърждава по-късно, когато той публикува първите два тома описание на своето пътешествие, озаглавено "Есе за политическото положение в кралството Нова Испания". В подзаглавието на немското издание (1809 - 1814 г.) е посочено, че то съдържа географско изследване на страната, нейната площ и ново политическо деление, общо физическо състояние, числеността и нравите на населението, прогреса в земеделието, търговията, производството, замисленото строителство на плавателен канал между Карибско море и Великия океан, военната защита на крайбрежието... След пет години странстване, на 3 август 1804 г., Хумболт стъпва отново на европейския бряг. Напуснал го е почти като беглец, завръща се като победител. За неистовия му труд по изучаването на Америка парижани го наричат "Втория Колумб". А през 1844 г. на тържественото заседание на Берлинската академия на науките, посветено на 40-годишнината от завръщането на Хумболт от Америка, великият географ Карл Ритер казва: това беше научното откриване на Новия свят... Пътуване до Русия
В Париж Хумболт подрежда научните си материали, а техният обем е огромен, участва в измерването на земния меридиан от Дюнкерк до Барселона, подготвя се да изследва отклоненията на звездите в южното полукълбо. За тази цел кораб трябва да го отведе през нос Добра надежда до Индия, откъдето да продължи до Хималаите и Тибет. Но несигурните морски пътища за Далечния изток се владеят от могъщата Източноиндийска компания, която не желае любопитни погледи да надзъртат в азиатските тропици.
Има и друг път за Далечния изток - през Русия... След дълги колебания император Николай I разрешава на изследователя да посети Урал и други руски области в Поволжието. Хумболт е вече на 60 години, няма силата и енергията от времето на младостта си, но нищо не може да го спре. На 12 април 1829 г. експедицията му напуска Берлин. В Русия през Нижни Новгород, Казан и Екатеринбург достига Тоболск и свива на югоизток, към Китай. Но само до китайската граница се простира властта на руския император. Разочарован, ученият е принуден да се върне обратно към Урал, оттам през Самара и Саратов продължава към Астрахан и делтата на Волга.
Стига до Каспийско море, провежда химически изследвания на водата му, изучава различните видове риба в него, влиянието му върху климата и флората на Каспийската низина. Доколко е бил впечатлен от тази уникална природна даденост, личи от писмото, което през октомври 1829 г. изпраща на брат си Вилхелм: Това е един от най-забележителните моменти в моя живот. Аз видях с очите си това подобно на море езеро и събрах колекция от неговите богатства.
В края на 1829 г. е отново в Париж, а три години по-късно се завръща окончателно в Германия. Предстои му огромен кабинетен труд. Пише едно от най-значимите си произведения "Централна Азия", а на 24 октомври 1834 г. започва работа върху капиталния си труд "Космос" - четири тома, 2400 страници.
Последният велик естествоизпитател в историята на науката умира на 5 май 1859 г. на 90-годишна възраст. Сбъдва се това, което две години по-рано предрича германският писател Фарнхаген фон Инзе: Ако се наложи да се разделим с Хумболдт, то това ще бъде ужасна загуба. В Хумболт са въплътени честта и значението на науката. В наше време в Германия и Европа няма име, което да е равно на неговото.
Доколко пророчески са тези думи на писателя, става ясно 13 години по-късно, когато в 1872 г. е публикувана тритомна биография на Хумболт.
Тя е написана от единайсет от най-известните учени по това време, като всеки от тях описва научните достижения и заслуги на Хумболт само в своята област.
"Предчувствие за есен"
Под това мото известната варненска художничка Мария Чакърова откри на 27 август самостоятелна изложба в Галерия 8 във Варна. Показани са 21 работи, някои от които известни от други изложби на художничката, но повечето са нови, непоказвани досега акварели с колаж, направени специално за тази изложба. Както подсказва и наименованието на изложбата, основна тема на творбите е есента, настроенията, които тя поражда. Впрочем именно така - "Есенно настроение", се нарича и един цикъл литографии на Чакърова. "Гледам на есента като на време за зрелост и преоценка на ценностите", казва художничката. В представената колекция преобладават пейзажите с характерното за Мария Чакърова търсене на светлина и пространство.
Мария Чакърова се е представяла със самостоятелни изложби в София, Германия и Холандия. Това е втората й самостоятелна изложба във Варна след цялостното й представяне през 1983 г. във варненската Художествена галерия. Участвала е в редица изложби и биеналета на графиката, като е носителка на награда от Третото биенале на графиката "Варна '85" и на наградата на град Варна.
