Енциклопедия на творческата личност
В Бургас се състоя премиерата на първата книга на Румяна Емануилиду от поредицата "лица"
Много са причините, поради които трябва да се говори за книгата "Лица" на Румяна Емануилиду. Това не е само фактът, че са представени 22 интересни творчески съдби - чрез разговори с тях, допълнени с виждането на авторката, с мисли на други хора, авторски материали, някои от които се публикуват за първи път, и богат снимков материал.
Така благодарение на великолепната формула, която авторката е избрала за тази книга, с увлечение се чете мозайката от мисли на творци от различните жанрове - Георги Попов, Христо Фотев, Георги Баев, Стоян Цанев, Ицко Финци, Николай Искъров, Йосиф Сърчаджиев, Мартин Дилън, Стефан Диомов, Никола Ковачев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Георги Калоянчев, Леон Даниел, Климент Атанасов, Стоян Памуков, Пейо Пантелеев, Ваньо Вълчев, и двете дами - Люба Колчакова и Керана Ангелова. Чрез своята естетика тези личности създават цял един свят. Някои от мислите им са написани собственоръчно като своеобразен автограф за читателя.
Никога не съм се съмнявал, че в бургаския пейзаж витае щедростта на музите. Увлечени по тях, тук поетите стават по-добри поети, художниците - по-добри художници, актьорите - по-добри актьори. И не само това - обикновените бургазлии и временните летовници стават по-артистичната част от българите. Условията за тази щедрост са подчинени на особена магичност, която си има своите обяснения. Първото от тях е, че граничейки с морето, Бургас граничи с безкрайността, а безкрайността е близка родственица на свободата, особено творческата.
Второто условие са атрибутите, които дава морският пейзаж като подтик за творчество, и хората, кармично свързани със своя "отворен" град.
Може би това е подтикнало и авторката на книгата "Лица" да създаде една чудесна плетеница от имена - личности, които по един или друг начин са свързани с Бургас и бургаския пейзаж.
Книгата спокойно може да бъде наречена "Енциклопедия на творческия дух".
Самият аз, многократно прелиствайки я, винаги й измислям различни имена.
За мен тя се явява един "Наръчник по демокрация", защото мислите, които вълнуват представените лица, са породени през последните 10 години и са присъщи на голяма част от българската интелигенция. Затова тази книга може да бъде наречена и "Книга на равносметката на десетилетието".
Книгата се явява и един особен вид драматургия - от нея може да стане великолепен спектакъл, ако самите лица излязат и разкажат или покажат част от това, което правят. Може да стане великолепна изложба и също толкова великолепен концерт. Затова книгата е интересна, защото слага началото на нов тип публицистика, дори на един нов жанр, в който интервюто е само част от много други неща. Много хора правят интервюта, но в тази книга те са не само съдържателни, а са оплетени с ярки и невидими на пръв поглед нишки, за да се получи едно цяло, което напомня за море, крайбрежие, поезия, храм, любов, стремеж към повече духовност и промяна. Те пораждат и много въпроси, на които отговора държи читателят - ще си дадем ли сметка къде сме, ще буксуваме ли още, искаме ли да бъдем наистина хора? Затова смятам не само че тази книга ще бъде забелязана и оценена, а че ще й бъде отделено достойно място в съвременната българска публицистика.
За рибния мор
От какво се задуши дънната риба в Северното Черноморие Ще се повтори ли явлението
Неотдавна морето отново ни напомни за своите проблеми и със свойствената си спонтанна реакция пак ни върна към тревогите от предишните години. На 11 август т.г. в района на Златни пясъци и пред Балчик, а после и във Варненския залив избухна масов мор на риба. Бреговата ивица се засипа с пъстро рибе разнообразие, а в плитководията къпещите се събираха с ръце зашеметени, почти бездиханни попчета. Макар и познато, подобно със своята мащабност явление не беше ни навестявало през последните 5 - 6 години.
Какво се беше случило? Всъщност специалистите от Института по рибни ресурси очакваха такава "взривна" проява на морето, защото почти седмица преди това започна компактен фитопланктонен цъфтеж. И тази проява беше само въпрос на време! Ден след ден биомасата на микроскопичните водорасли се увеличаваше, цветът на водата се изменяше бързо и придоби ръждивокафяв оттенък. Цъфтежът възникна в условията на продължително безветрие и високи температури на водата - 27 - 28шС, при слабо изразено движение на водните маси. Заедно с наличието на биогенни вещества тази комбинация от фактори осигурава оптималния фон за намножаването на фитопланктонтите до милиони клетки на литър вода. Като всички растения те фотосинтезират през дневните часове и отделят във водното тяло значителни количества кислород, който прави възможно нормалното протичане на дихателния процес на всички хидробионти. През нощта обаче ситуацията е коренно различна: фотосинтезата спира, прекратява се обогатяването на водните маси с кислород, но дишането продължава за сметка на продуцираните през деня количества. Вследствие на повишената фитопланктонна биомаса в предутринните часове възниква дефицит или дори пълно изчерпване на кислорода, при което се причинява асфикция (задушаване) на морските обитатели. Лишени от възможност за активно плуване или вече умрели, вълнението изхвърля засегнатите организми на брега, за да демонстрира протичането на едно опустошително явление.
Такава е хронологията на отминалия рибен мор. Той можеше да придобие и по-тъжни мащаби, ако не беше се появил поривистият северозападен вятър, който изтласка, макар и частично, фитопланктонната биомаса към открито море. Такива са и причините, които го предизвикаха, и произволното вмъкване на "потоци" от токсиканти в морето е най-малко несъстоятелно.
Тъкмо обратното: данните на РИООСВ - Варна, по цяла серия от химични компоненти показват стойности под пределно допустимите концентрации.
Само кислородът и наситеността на водата с него в утринните часове след мора са занижени.
В събраните материали от изхвърлена на брега умряла риба се оказаха 8 - 10 вида, повечето от които - главно попчета и морски кучки - са дребни индивиди (3 - 4 см), поколение от настоящата година. Както те, така и установените морски мишки и зеленушки принадлежат към дънния комплекс рибни обитатели, които са слаби плувци и поради това не са успели да напуснат лишените от киcлород води на прибрежната зона.
Рибният мор засега отмина, но това не означава, че не е възможно да се повтори до края на летния сезон. Всичко зависи от степента на слънчевото греене и ветровия режим. Реална опасност съществува за Варненската езерна система, където и биогенните вещества (различни азотни форми, фосфати), и температурите на водата допринасят протичането на силни фитопланктонни цъфтежи, съответно и настъпването на кислороден дефицит.
Когато правим оценки за екологичното състояние на морето и определяме тенденциите в неговите промени, не бива да стигаме до крайности. Просто защото нямаме право от едно локално явление, колкото и смущаващо да е то, да съдим за цялото море. Може да изглежда парадоксално, но точно последният рибен мор потвърждава положителните тенденции в морското биоразнообразие: измежду изхвърлената на брега риба установихме почти обявеното за изчезнало кеслерово калканче, малката и ивичестата морска мишка, които не бяхме намирали през последните 8 - 10 години.
В медиите обаче шумно се лансира версията, че рибният мор е възникнал под въздействието на тралния лов на рапани. Бракониерският лов на рапани е безспорен факт и контролните органи полагат в последно време големи усилия да го обуздаят. Но това е друга тема. Да се говори обаче, че този лов е причинил рибния мор, е просто некомпетентно.
Зарибиха две езера
Служители на Инспекцията по рибарство зарибиха с тонове риба - шаран и толстолоб, езерата Вая и Мандра край Бургас. Зарибяването се прави във връзка със специалната Наредба N 14 на МЗГАР от 22 април 1998 г. за възстановяване на генофонда, обясни началникът на Инспекцията по рибарство в Бургас Георги Георгиев.
Около 350 хиляди рибки са пуснати в езерата. Парите за зарибяването са отпуснати от централата в София. Това са отчисления от сумите, получени от лицензирането. Повече лицензи за риболов в двете езера няма да бъдат издавани. За шестмесечието на тази година внесените пари от такси за лицензи, издадени на риболовци и рапанджии в Бургас, са 97,5 млн. стари лева.
Климент Атанасов - художник реставратор, иконописец и галерист:
Климент Атанасов - художник реставратор, иконописец и галерист: В бургаската Художествена галерия се съхраняват непознати досега творби
Картини, извадени от забравата
МВ: Г-н Атанасов, как се стигна до идеята за реставриране на фонда на бургаската Художествена галерия?
- Хранилището, в което се съхраняват картините, не е било преглеждано и проветрявано от много години. След като видях в какво критично състояние се намират близо 250-те картини от фонда на галерията, реших, че трябва да се направи бързо нещо за спасяването им. Става въпрос за една профилактична реставрация, която да удължи живота на творбите.
Досега се е поддържал иконният фонд на галерията, тъй като той е по-ценното богатство. Тази година благодарение на средствата, отпуснати от община Бургас, има възможност да се обърне по-голямо внимание и на живописните произведения на по-съвременните автори от XX век.
МВ: Възстановявайки фонда на галерията, попадате ли и на неизвестни досега или малко известни, но ценни творби?
- Реставрирали сме повече от 150 платна и попадаме на много интересни.
Открихме картини, рисувани през 30-те години от Дионисий Дионисиев, Яни Хрисопулос. Това са художници, живели и творили на брега на морето, които тепърва ще бъдат преоткривани. Творбите им, закупени навремето от галерията, са едни от най-интересните.
Попаднахме и на първата картина на Георги Баев от 1947 г., откупена от галерията и подписана с псевдонима му Джурлата, на първите произведения на Виолета Масларова. Открихме и интересни картини на Александър Мутафов, Марио Жеков, Борис Иванов, Александър Мечкуевски.
Почти половината от картините, съхранявани във фонда на Художествената галерия в Бургас, представляват творби, свързани с морето, с живота на хората около морето.
След като реставрираме всички картини, с най-интересните ще направим изложба. Ще покажем ценни творби, които по една или друга причина досега не са намерили място в експозициите на галерията.
МВ: Имахте интересни идеи и за възстановяването на о-в Света Анастасия, където реставрирахте църквата. Докъде са стигнали нещата по съживяването на острова като атракция?
- През 1992 г. успяхме да спасим църквата на острова. От Института за паметниците на културата бяха боядисали вътрешността й с латекс, което имаше пагубни последствия и бе повредило всички стенописи и иконостаса.
Наложи се да направим пълна реставрация на всичко. Миналата година, пак със съдействието на общината, бе направен основен ремонт на църквата, за да бъде съхранена за поколенията.
Църквата "Св. Богородица" на о-в Св. Анастасия е най-старата архитектурна постройка на територията на Бургас. Източната част на църквата - абсидата и олтарното пространство, която е строена през IХ - Х век, е запазила и до днес култовата си функция. Ако се намерят средства, островът може да възвърне старата си слава на любимо място на бургазлии!
Една друга интересна идея остана нереализирана заради липса на средства.
Имахме намерение да "заточим" за една седмица на острова творците, които сме поканили на Летните срещи с другото изкуство. Това би било едно предизвикателство за тях - да творят заедно на острова, на който е имало затвор и хората са били изолирани заради убежденията си. Режисьорът Никола Ковачев щеше да направи филм за интересния експеримент. Може би другото лято ще успеем да я реализираме.
Крен на турски кораб в Бургас
Корабът"Капитан Джавит", плаващ под турски флаг, е получил силен наклон на десния борд при товарене на полипропилен, съобщиха днес от бургаското пристанище. Инцидентът е станал на 17 август на 5-о А корабно място в пристанището. Незабавно са започнали спасителни операции, за изправяне на плавателния съд. От Регионалната дирекция на вътрешните работи съобщиха, че няма пострадали и опасност за замърсяване на морето. Според работници на кея обаче половината от полипропилена се е разсипал във водата.
Експертна комисия, в която участва лично директорът на пристанището кап. Жорж Дерелиев, разследва причините.
Ще бъде съставен акт на корабособственика, чието име до момента не е известно. По предварителни данни причината за инцидента е претоварване на кораба и вина за това носи капитанът, казаха дежурните от Държавната инспекция по корабоплаване.
По същия начин преди две години в Бургас се обърна турският кораб "Мехмед Аслан", натоварен с бетонит. Ваденето му струваше приходите от пристанищни такси за цяла година и остана за сметка на българската държава, припомниха от порта.
Нови данни за българската следа в прочутото корабокрушение
Българска книга менте за "Титаник"
К. Г. Величков* съчинява през 1992 г. плаването си с известния лайнер
Спомняте ли си модната преди една-две години шумотевица около английския параход "Титаник"? Тогава във връзка с 85-годишнината на прочутата морска катастрофа и на най-новия филм за нея средствата за масово осведомяване положиха титанични усилия да тиражират всеизвестни морскоисторически факти, включително и някои митове. Най-малко внимание беше отделено обаче на българската следа в трагичното събитие. В това няма нищо чудно, ако вземете предвид, че в съвременната българска морскоисторическа литература достоверните публикации за българите на "Титаник" се броят на пръсти. Все пак покрай лавината посредствени писания се появиха и няколко наистина стойностни публикации.
Например в брой 69 от 1998 г. на вестник "Нощен труд" беше поместена обширната статия "Българин оцелял от "Титаник" и обиколил пеш света"
(вж. факсимилето) от Светлана Балашова. Тя публикува ценни биографични сведения за малко известния писател пътешественик Константин Георгиев Величков и за книгата му "Титаник". Страшната катастрофа с най-големия параход на света", издадена през 1922 г. в Пловдив. Очевидно беше, че авторката добросъвестно цитира книгата и искрено вярва на многострадалния корабокрушенец, но публикуваните от нея текстове съдържаха толкова много и съществени несъответствия (на самия К.В.) с документално доказани факти за историята на катастрофата, че още тогава се усъмних дали К. Величков наистина е бил на "Титаник" във фаталното плаване (в. "Черно море днес", 28 апр. 1998 г., стр. 7, статията "Българите на "Титаник" са повече").
Продължих да издирвам сведения за българската следа. Неотдавна успях лично да се запозная с оригиналния текст на книгата на К. Величков и да открия нови данни за него. Критичният анализ на тази книга и новоиздирените данни ми дават основание отново да твърдя, че съчинението на нашенския пътешественик е просто героична измислица.
В текста на книгата особено силно впечатление правят следните факти: липсват лични спомени за спасяването, липсват сведения за съдбата на българите, има многобройни фактически грешки за събитието.
Липсват лични спомени за спасяването
Още на титулната страница К. Величков уверява, че книгата е част от пътните му записки. Наистина в началото на разказа си той твърди, че отплава с парахода от английското пристанище Саутхемптън, но в цялата книга така нареченото авторско присъствие може да бъде открито само на едно място, при това с много-много фантазия. Иначе целият разказ се води от някакъв страничен наблюдател на плаването. Ако този начин на описание на една изключителна трагедия, в която разказвачът уж е взел участие, може все пак да бъде окачествен като оригинално авторско хрумване, как да бъде обяснен очевадният факт, че К. Величков не отделя нито ред за личните си преживявания поне в трагичната нощ. Няма да откриете нито дума как е бил настанен, какво е правил до мига на фаталното сблъскване, при какви обстоятелства узнава за катастрофата, какви са личните му наблюдения по време на потъването на кораба, как е успял да се спаси и т.н., и т.н.
Липсват важни сведения за българите на "Титаник"
Цялата информация за българската следа в плаването на "Титаник" е следната: - стр. 3:.. първият сигнал се даде и всички пътници се раздвижиха да заемат местата си и си настанят багажа. По дрехите и лицата можах да узная, че тук и моята скромна нация българите не липсват на брой повече от 37 човека... - стр. 15: На пар. "Титаник" имало (подчертаното от мен - И.А.) според сведенията на една компания за изпращане българи в Америка, повече от 30 души такива из Луковит, Плевен, Троян, Тетевен, Габрово и др. места. От тях надали ще има некой избавен, защото всичките са били в трети клас, на който никой в парахода не е обръщал внимание. Дано поне при заминаването си за този дъл(ъ)г и рискуван път те да са се осигурили при некое дружество, та жените и децата им или родителите им да не останат без подкрепа.
Оставете настрана различието в количествените данни (повече от 37 или 30 души?), не обръщайте внимание дори на глаголното време, което за разказвач, участвал в описваните от него събития, би трябвало да бъде "имаше", а не "имало". Можете ли да приемете за логично, че в продължение на пет дни един българин, тръгнал да обикаля света и знаещ, че на борда на кораба има още поне 30 сънародници, няма да направи опит да се срещне с някого от тях? Изключено. Освен, разбира се, ако не е заключен в някоя кабина.
Многобройни фактически грешки
Текстът на К. Величков гъмжи от фактически грешки дори от гледище на информацията, известна вече по времето, когато е писал своите "пътни записки". Детайлното анализиране на тези грешки е излишно, но ще посоча само някои от тях.
Още в началото на записките си К. Величков внушава един от най-известните митове за "Титаник", според който той бил участвал в борбата за "Синята лента":.. искаше да върви с една бързина от 24 възела в час и с това да спечели всесветския рекорд в мореплаването.
Тази версия е изфабрикувана още през 1912 г. и до наши дни упорито се тиражира не само от средствата за масово осведомяване, но и от не едно нашенско или чуждоземно научнопопулярно издание.
Според статията "Прокобата "Титаник" от Максим Генов, поместена в сп. "Клуб Океан" (1998 г., бр.2, стр. 2 - 4), "Титаник" имал скорост 25 възла, а през първите дни от рейса капитан Смит го водил със скорост 22 възла.
Подобно е мнението и на Уолтър Лорд - автор на световноизвестния бестселър "Последната нощ на "Титаник", който смята, че при пълен ход корабът бил развивал 24 - 25 възла. Впрочем неговата книга е издадена вече два пъти на български език (1985 г. - от "Г. Бакалов" във Варна, и 1999 г. - от "Полиана" в София) и никой издател не си е направил труда да приложи необходимите при подобен род съчинения редакционни бележки.
За по-достоверни приемам обаче данните от книгата "Титаник". Триумф и трагедия" на Джон Ийтън и Чарлз Хааз. От една страна, двамата автори са световноизвестни експерти по темата "Титаник" и основатели на организацията "Титаник интърнашънъл", чиито членове от цял свят са се посветили на изследването на историята на луксозния лайнер. От друга страна, книгата им е написана със съдействието на десетки музеи, архиви и библиотеки и съдържа стотици оригинални документи. Каква е истината за скоростта на "Титаник"?
Преди всичко трябва да се има предвид, че фирмената политика на "Уайт Стар Лайн" (собственик на кораба) поставя на първо място комфорта и големината на корабите, а не скоростта им. Исторически факт е, че "Титаник" изобщо не е проектиран, за да подобрява скоростни рекорди и да печели "Синята лента". Най-бързият кораб по онова време е "Мавритания" със скорост 25,88 възла, досигнати през 1909 г. По време на ходовите изпитания на "Титаник", извършени на 20 март (2 април) 1912 г., е постигната средна скорост 18 възла и за съвсем кратко време - 21,5 възла. Изпитанията за максимална скорост на кораба са отложени за първия рейс. Подготовката за тях започва на 1(14) април 1912 г., а провеждането им било планирано за 2(15) април, като надеждите били да се достигнат, макар и за кратко, "най-малко 22, по възможност дори 23 възла".
Фаталният сблъсък осуетява планираните изпитания и "Титаник" остава в морската история с постигната максимална скорост само 21,5 възла.
Впрочем от американската книга "Потъването на "Титаник" от Логан Маршал, издадена през 1912 г. (български превод - 1998 г. вж. корицата), всеки може сам да се убеди, че още тогава е известно, че "Титаник" не е конструиран да развива висока скорост.
Според К. Величков матросът Флек казал, че бил горе на мачтата, за да огледва какво има пред парахода, но не бил видел ледена планина, защото немал далекоглед (стр. 7). Всъщност става дума за наблюдателя Фредерик Флийт, който с просто око пръв вижда злополучния айсберг и веднага сигнализира за появилата се опасност.
К. Величков твърди, че е отплавал от Саутхемптън през мартенско утро на 1912 г. Тогава в България все още е в сила Юлианският календар и според него "Титаник" отплава от Саутхемптън на 28 март, т.е. на 10 април - по Грегорианския календар, който е в сила по същото време във Великобритания. През 1922 г., когато К. Величков издава спомените си, в България от шест години също се използва Грегорианският календар и най-вероятната причина за мартенското отплаване на автора трябва да се търси може би в това, че той е ползвал за "спомените" си материали от българските вестници през 1912 г. Ако все пак изложеното дотук е в сферата на логическите предположения, сиреч косвени факти, има и едно твърде пряко доказателство, свързано с маршрута на околосветското пътешествие на К. Величков. Във връзка с това Св. Балашова е издирила следното ценно съобщение в сибирския вестник "Дум Забайкалья" от 23 септември 1912 г.: В г. Чита пристигна българският околосветски пътешественик Константин Величков. Своето пътешествие той започнал на 8 януари 1903 г. Обиколил Европа, Америка, Австралия, Азия и Африка. Сега завършва пътешествието си през Русия и се завръща в Родината си, като е извървял пеша 70 хиляди мили. Г-н Величков владее 7 езика.
Св. Балашова не е коментирала обаче последователността на маршрута, декларирана от самия К. Величков, при това - през 1912 г. Ако той наистина е бил на "Титаник", би трябвало в отсечката Азия - Африка или Африка - Русия да се появи маршрутът Европа - Америка - Европа. Странно е и това, че през септември 1912 г., когато катастрофата с "Титаник" все още е една от световните новини, той не е изтъкнал пред сибирския вестник, че е един от оцелелите корабокрушенци. А той явно е обичал да изтъква някои неща. Търсейки дирите му по света, попаднах на още две интересни податки в стария печат. На 11 март 1904 г. вестник "Ден" помества съобщението, че пътуващият пеш около света българин К. Величков вече стигнал Одеса. Далеч по-интересно е обаче сведенията, което вестник "Народни права" публикува на 30 април 1912 г. Според него в гр. Николаев са пристигнали Величков и Дилчев, които пътуват от 1903 г. насам. Това съобщение е по Юлианския календар, а според него най-известният спасителен кораб - "Карпатия" - се появява пред Ню Йорк на 5 април 1912 г. Който и спасителен кораб да вземете, като отчетете, че според издирването на Св. Балашова след катастрофата с "Титаник" авантюристът тръгнал от Калифорния (подчертаното от мен - И.А.), стигнал Сибир и Токио на път за България, трудно е да повярвате, че е възможно за двайсетина дни един корабокрушенец да се възстанови физически, да преплава отново Атлантическия океан, да пропътува пеш цяла Европа и да се озове в гр. Николаев. Още по-фантастичен е обратният маршрут: без никакъв престой за съвземане да прекоси САЩ от атлантическото крайбрежие до Калифорния, оттам да премине през Тихия океан и цяла Азия и да достигне гр. Николаев в края на април 1912 г. С други думи, през април 1912 г., докато "Титаник" плава от изток на запад, К. Величков се движи тъкмо в обратна посока... Нищо чудно, че името му липсва и в най-новия списък на пътниците на "Титаник", поместен в книгата на Джон Ийтън и Чарлз Хааз.
Защо е написал книгата менте?
На гърба на корицата на книгата си К. Величков съвсем откровено пише: Като вярвам, че у Вас има чувства на милосердие и състрадание към нещастните, поднасям Ви да си купите настоящата брошура, с което ще ми помогнете и ще облекчите безизходното ми положение като болник, който има нужда от лекуване.. Коментарът, вярвам, е излишен... * Да не се бърка с видния български писател Константин Величков (К. В. Петков, 1855 - 1907 г.)
Преди 140 години Н. Тошкович изобретява "гребен винт с двойно действие"
Първи патент на българин за морско изобретение
Въпреки че изобретателската дейност на Николай Стефанов Тошкович е известна в историографията на техниката от около трийсетина години, публицисти и популяризатори не се уморяват да разпространяват всевъзможни небивалици за двата му патента. Грубите грешки на писател маринист при представяне на един от тези патенти критикувах още преди четири години ("Морски вестник", Х 2, 30 ян. 1995 г., стр. 15), но както второто издание на критикуваната тогава книга, така и появилата се през 1997 г. книга за морската история на България упорито внушават грешни сведения за творчеството на възрожденския изобретател. 140-годишнината на първия патент на българин за морско изобретение е повод отново да насоча вниманието на читателите към историческите факти.
Истина е, че Н.С. Тошкович получава за пръв път патент през 1857 г., но той е в съавторство с френския механик Франсоа Шарл Жерар. Този патент никога не е защитаван пред Френската академия, а изобретението е внесено за разглеждане в административния съвет на Дружеството за подкрепа на националната промишленост. Впрочем създадената през 1635 г. от кардинал Ришельо Френска акадамия има задачата да поддържа речника в съответствие с развитието на френския език и никога не се е занимавал с патентни въпроси (обикновено я бъркат с Академията на науките, основана в 1666 г.).
Патентът на Ф. Ш. Жерар и Н. С. Тошкович охранява "система на бутало", а не "сегментите на буталата в корабните парни машини. " Към 1857 г. буталните сегменти отдавна са известни в техниката и въпросното изобретение само ги усъвършенства. Неговата същност е въвеждането в конструкцита на сегментите вътрешни пружини (подчертаното от мен - И.А.), чието действие има за цел да възвръща винаги отличния контакт между буталото и цилиндъра при нарушаване на размера на износването. При това никъде в патента не е записано ограничението за приложение "в корабните парни машини", а в уводната част на патентното описание се изтъква, че опитите с новия вид сегменти са правени с локомотивни парни машини. Както виждате, патентът на Ф. Ш. Жерар и Н. С. Тошкович от 1857 г. не е за изобретение в областта на корабната техника.
Н.С. Тошкович наистина има собствен френски патент, но той не е издаден през 1857 г., а на 10 март 1859 г. и охранява нова система на винт, при която въртенето е в различна посока, известна в литературата и под наименованието гребен винт с двойно действие. Няма да се спирам на немалкото компилативни писания по този въпрос, но се налага да изтъкна една съществена неточност в солидно академично издание от 1994 г., според което този патент на Н.С. Тошкович защитава жизнената и до днес конструкция (подчертаното от мен - И.А.) на съосните противоположно въртящи се гребни винтове.
Първия патент за конструкция, осъществяваща идеята за противоположно въртящи се съосни гребни винтове, получава англичанинът Джейкъб Перкинс ок. 1825 г. Н.С. Тошкович далновидно оценява техническата същност на тази идея, извършва задълбочени теоретични и експериментални изследвания в това направление, но избраното от него конструктивно решение днес има само историко-техническо значение. Техническата идея за противоположно въртящи се съосни гребни винтове успешно е реализирана през 1870 г. при задвижването на торпедата, но това не става по проекта на Н. Тошкович (както внушава издадена през 1984 г. научнопопулярна книга). В наши дни тя се внедрява и на големотонажни кораби. Засега липсва изследване за внедряването на конструкцията на Н.С. Тошкович, но сравнителният конструктивен анализ на неговата зъбна предавка не дава никакво основание за емоционално надценяване на жизнеността "и до днес" на неговата конструкция.
Все пак остава ни гордостта, че още преди 140 години руският инженер от български произход Н.С. Тошкович получава първия в морската история на България патент за морско изобретение. Това е и първият в историята на българската техника самостоятелен патент. Н.С. Тошкович е автор и на "Практически бележник за параходите" (завършени в ръкопис на руски език през 1860 г. в Париж) - първия български научен труд по корабостроене.
Той е един от основателите на Българското книжовно дружество (днес БАН), неговото фамилно име носи един от най-известните преписи на "История славянобългарска" (т.нар. "Тошковичев препис") и т.н. За съжаление тези и други приноси на Н. С. Тошкович все още твърде малко се познават. Не на последно място и заради това, че продължава използването на източници със съмнителна достоверност вместо вече немалкото научни публикации за него.
Пристанище Бургас
Започва проучването на японските консултанти
Сключен е договорът за технико-икономическото проучване за първия етап от разширението и реконструкцията на Пристанище Бургас с отпуснатия японски държавен кредит. Това бе оповестено на пресконференция в порта на 16 август т.г. Избрана е японската консултантска фирма "Pacific Consultants International" (PCI), която трябва да приключи работата си до 9 февруари 2000 г., след което ще се открие процедурата за избор на главен изпълнител. РСI ще изработи тръжните документи, ще направи пълни изследвания на място и ще изготви подробен инженерен проект за строителството. Както е известно, предстои изграждането на нов източен вълнолом, драгирането на подходния канал на порта и строежа на терминал за насипни товари. Това са основни и скъпи елементи от генералния план за развитие на порта до 2015 г. - подчерта изпълнителният директор к.д.п. Жорж Дерелиев и изрази надежда, че този проект ще направи пристанище Бургас напълно конкурентоспособно на другите черноморски портове. По предварителна оценка първият етап от разширението ще струва около 180 хил. долара, а за целия мастерплан са нужни 300 - 320 хил. долара. Ще припомним, че кредитът от 14,312 млрд. йени (около 130 млн. долара по сегашния курс) е отпуснат от японския Фонд за задгранично икономическо сътрудничество при изключително изгодни за страната ни условия, а около 9 млн. долара са определени специално за консултантски услуги. Фондът ще продължи да контролира стриктно хода на работата по проекта и изразходването на средствата. Не са намерени още останалите 60 млн. долара, които са нужни за завършването на първия етап от строителството. РСI е една от най-реномираните фирми в консултантската сфера, а според класификациите на някои водещи издания тя се нарежда на пето място.
Пристанище Варна на големия кръстопът
Стоте дни на новото ръководство дадоха яснота за хода на реформите "Не желая да съсипя нито една структура", коментира изпълнителният директор Стоян Щумпф Въпреки усилията на екипа продължава спадът в товарооборота на пристанището.
Трудна и неблагодарна задача се падна на новото ръководство на "Пристанище Варна" АД: да се заеме сериозно с отлаганата години наред реформа. При това в условията на тревожен спад в товарооборота. Като горещ картоф се пазеха от нея ръководители и чиновници на различни нива.
Сега като че ли промяната ще бъде окончателна: Министерството на транспорта подготви проектозакона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, а това означава, че застава зад решителните промени; започна отделянето на структурни звена в самостоятелни единици, които трябва да доказват рентабилността си; след първите съкращения на личния състав ще последва и обособяването на товаро-разтоварните дейности в отделна фирма; в очакване на новия закон първите чужди инвеститори започват да сключват джойнт венчър с перспектива за служебна концесия.
Стоте дни на екипа на новия изпълнителен директор Стоян Щумпф бяха повод за отчет, който изненада приятно медиите със своята подробност и прозрачност. Не бяха премълчани неприятните истини, най-неприятната от които е, че през всеки от изминалите месеци товарооборотът продължава да спада с по 10 - 15 хил. тона.
Привличането на нови товари продължава да бъде първата основна задача на ръководството, подчерта г-н Щумпф. Усложняват я редица фактори: стагнацията в икономиката на страната, войната в Югославия, конкуренцията на Констанца, прекъсването на традиционни товари от бившия Съветски съюз, включително осигурени от предишни ръководства. На този неблагоприятен фон новите товари, макар и малко, са изключително важни.
Те са привлечени само благодарение на нови, по-добри условия, осигурени на товародателите, и донякъде поради благоприятната конюнктура.
"Солвей-соди", "Юнион миниер" и "Италчементи" проявяват интерес към варненското пристанище. С цел повишаване на товарооборота на тримата големи е предложена изгодна схема за понижаване на таксите при увеличаване на доставените от тях обеми от товари - печеливш вариант и за фирмите, и за порта. Това е правилна политика, убеден е директорът на пристанището, тъй като всеки от заводите осигурява по неколкостотин хиляди тона товари годишно и не трябва да бъде третиран като инцидентен товародател. Принципен е подходът към агентийските и спедиторските фирми. Там процентът на преференциалните отстъпки е еднакъв за всички.
Новите товари са разнообразни: внос на въглища и петрококс за "Италчементи" - 80 хил. тона с възможност за съхраняване на пристанище "Варна-запад"; заявка за внос на петрококс за циментовия завод в Плевен; внос на пробна партида от 20 хил. т меден концентрат за "Юнион миниер"; износ на около 250 хил. т сярна киселина от "Юнион миниер"; износ на 30 - 50 хил. т сярна киселина от КЦМ - Пловдив, и преговори за същия товар на Оловно-цинков завод - Кърджали. Още една съвсем нова сделка е осъществена благодарение на преференциалните условия в порта. Мангановата руда от Оброчище (около 30 хил. т), която доскоро се превозваше до Македония с автомобили, сега минава през Варна и пътува по море до Солун, а оттам с жп транспорт до Македония. Схема с внос на автомобили "Ситроен" започва да се осъществява в Балчик. Започват да идват и транзитни товари от Поти до Фериботния комплекс, които се превозват до Варна и на стиф ще изчакват набирането на партиди за кораби. Съвсем нов товар в перспектива е и транзитирането на скрап през Варна за Далечния изток - ако схемата заработи, тя може да осигури около 300 хил. т товари. За първи път от десет години бе осъществен износ на животни - 660 биволици, има и внос на товарни автомобили "Зил". От всичко изброено дотук към момента са реализирани 300 - 350 хил. тона товари, а в перспектива ще пристигнат още 300 хил. тона. Ръководството се надява до края на годината да привлече и още товари. "Направеното е много малко, товарите не ме удовлетворяват нито като номенклатура, нито като стойности - коментира изпълнителният директор. - Но трябва да се започне от някъде."
Ясна картина на положението във фирмата дават и финансовите резултати - те бяха предоставени на всички желаещи. В сравнение с първите шест месеца на миналата година са намалели приходите, намалели са обаче загубите и разходите. Средната брутна работна заплата е спаднала с 13 000 стари лв., или с 4 на сто. През разглежданото първо полугодие в сравнение със същия период на м.г. са спаднали товарооборотът (със 122 хил. т) и броят на корабите (със 122).
Статистиките за финансово-икономическите резултати бяха предоставени на всички журналисти. Сега услуги се извършват само срещу заплащане в момента, има случаи на спрени товарни операции, потвърди г-н Щумпф. Има обаче и големи длъжници на порта, вземанията от които ще бъдат получени трудно. На първо място е "Агрополихим", с който се осъществява сложна схема за разсрочено разплащане. "Варненска корабостроителница" АД също дължи на порта много пари - залог за събиране на вземанията е ламарина на завода, която се намира в пристанището. Сред длъжниците са още "Кремиковци" и "Деу".
Случаят с "Деу" нашумя особено много в последно време след решението на фирмата да се изтегли от страната ни. Един от най-неприятните, но ясно заявени факти на пресконференцията бе признанието, че сключеният с фирмата договор е изключително неблагоприятен за пристанището. Сега в "Деу" са принудени да заплащат всичките си разходи, след като доста време е било работено на "юнашко доверие". Пресечен е и опитът на фирмата да подведе Пристанище Бургас и сега тя се изтегля от България. За финансовите й проблеми впрочем през последните дни говори цял свят. Но тъжното е, че "Деу" дължи на Пристанище Варна по безспорен начин 280 млн. лева. От около месец и половина, когато започнаха драстичните мерки срещу неизправните платци, мерките са стриктни, а случаят с "Деу" най-вероятно ще се решава в съда. Фирмата само с едно писмо, неподплатено с документи, предявява искане към порта за 540 хил. долара за повредени и откраднати автомобили. Приключването на взаимоотношенията вероятно ще бъде особено трудно. Нещо повече, оказва се, че управляващият офиса на фирмата във Варна не може или не желае да предостави пълномощното си.
Реорганизацията и преструктурирането в порта вече започна с оптимизиране на щата - от общо 2400 души са освободени 350 по всички изисквания на Кодекса на труда. Предстои намаляване на щата с още 60 - 70 души, роят се синдикатите (пет от тях се смятат за легитимни), а засега фонд "Работна заплата" със социалните фондове и данъци поглъща 68,76 на сто от приходите. Затова трябва да се търсят резерви в щата и при принципен подход да се прави подбор на оставащите на работа. Създадена е система с централна комисия, оглавявана от новия административен директор на фирмата Мариела Петкова, и подкомисии във всички звена, в които административни началници и синдикалисти вземат заедно решения за съкращенията. Трудният процес на свиване на щата се извършва с много внимание и пълно съобразяване със законовите норми. "Не избрахме лекия път да освободим само хората на срочни договори - изтъкна изпълнителният директор, - защото сред тях има много добри работници. " Извършените съкращения от новото ръководство са окончателни и не биха могли да бъдат оспорени в съда. Макар трудно и бавно, при реална липса на пазар на работната ръка екипът на пристанището смята да изгради система за привличане и оценяване на качествените кадри.
Много важен момент в работата на ръководството е изработването на бъдещия организационно-управленски модел на пристанището. Той ще влезе в действие след приемането на споменатия нов закон през следващата година, а основна роля в него ще има бъдещата Пристанищна администрация. Направена е вече първата стъпка за подготовката му: портовият флот е отделен в самостоятелна дъщерна фирма на "Пристанище Варна" ЕАД - "Портови флот 99" ЕООД. Работещите в него вече са самостоятелна огранизация, ще заработват заплатите си, ще правят отчисления за данъци, като сами регулират както броя на работещите, така и работните заплати.
Ще последва отделянето и на други дейности - на яхтклуба, на докерските дейности, за които трябва да бъдат намерени приемливи формули за тяхното съществуване. "Не желая да съсипя нито една структура", категоричен е г-н Щумпф. Докерската дейност вероятно ще се отдели като самостоятелна фирма за претоварна дейност, която ще сключи договор с пристанището.
После то ще наема необходимия брой работници в зависимост от нуждите си.
По отношение на инвестициите също има напредък. След четиринайсет месеца лутане и неяснота Пристанище Варна успешно върви към последната фаза на джойнт венчър с новото сдружение "Ойл танкинг - България" (джойнт венчър между "Юнион миниер" и "Ойл танкинг" с равно участие). По същата схема се развиват нещата и с "Италчементи", очаква се представителят на фирмата в България да получи пълномощия за сделката. По-трудно вървят нещата с "Папазолио" в Балчик, отчете изпълнителния директор. През призмата на новия закон създадената там схема не е перспективна и ще се търси нов подход. Примамливата възможност за получаване на служебна концесия след влизането в сила на закона от фирмите, образували джойнт венчър с пристанището, ще бъде използвана от заинтересуваните, коментира г-н Щумпф.
С поглед към реализацията на генералния план на Пристанище Варна е създадена работна група по координиране на градоустройствените проблеми пристанище - град - с Община Варна, Областна администрация, РИОСВ и проектантските организации. Факт е вече изготвеният ОВОС, за който авторите са си получили заплащането, документът е размножен и раздаден на участниците в работната група. Той е разгледан там, събрани са препоръките и изискванията на участниците, уточнени са претенциите на всички. На дневен ред е общественото обсъждане на ОВОС, съгласувано с министъра на околната среда Евдокия Манева. Датата ще бъде уточнена допълнително, а от нея зависи и по-нататъшното придвижване на плана.
Как ще продължи работата си новото ръководство, ще покаже бъдещето.
Време за отлагане на реформата няма, преобразуването на пристанището в нов тип администрация с контролни функции предстои в най-близко време.
Колкото до перспективата, тя беше очертана от изпълнителния директор: "Почакайте няколко години и ще видите как Варна от един изостанал порт със социалистическа организация на труда ще се превърне в модерен европейски порт с пазарни отношения във всички структури, които съществуват тук, и надявам се в следващите десетилетия град Варна да има такъв порт, каквито имат всички нормални и добре развити пазарни държави."
Продължава ремонтът на варненския вълнолом
Усилено върви работата по реконструкцията на варненския вълнолом, но за усвояване са останали само още около 100 млн. лева от първия целеви транш, сподели изпълнителният директор на Пристанище Варна Стоян Щумпф.
Вторият транш трябва да дойде в най-скоро време, но може и да се получи забавяне. То ще бъде твърде неприятно, тъй като хубавото лятно време е съществено условие за продължаване на строителството. Към средата на октомври откъм външната страна на вълнолома вече не може да се работи и затова ръководството на фирмата се стреми максимално да оползотвори оставащите дотогава дни.
Към приключване е първият етап от реконструкцията на вълнолома, но фирмата няма средства да продължи сама започнатото, затова трябват и средства от бюджета. От приблизително 1,5 млрд. лева, предвидени за двата етапа на проекта, са почти усвоени първите 800 млн. лева, а останалите пари предстои да бъдат получени. Ако те дойдат бързо и ако времето не попречи на плановете на строителите, до края на годината ще бъде завършен и предаден първият етап от реконструкцията.
Роднини на риболовците протестират
Майки и съпруги на моряци от траулерите "Роталия", "Афала" и "Капрела" настояват за незабавно екстрадиране на екипажите от Ангола. Корабите риболуват в Южния Атлантик и плават под български флаг. На тях работят кадри от фалиралия "Океански риболов", които от 15 месеца не са сменяни от наелата ги фирма "Бургуелс". Миналата година "Афала" и "Капрела" изгоряха един след друг, сега се ремонтират, работи само "Роталия".
"Условията, при които са поставени моряците на тях да работят и живеят, са ужасни", жалваха се близките. Някои са писали писма до абсолютно всички държавни инстанции в България с надежда за намеса по случая "Океански риболов" и неговите сателитни фирми.
Търговският интерес и екологичният ефект
Интервю с Венелин Тодоров - заместник-кмет по опазване на околната среда на община Бургас и председател на Бургаската морска асоциация
МВ: Г-н Тодоров, има ли екологични акценти сред основните приоритети в работата на Бургаската морска асоциация (БМА)?
- Основната цел на асоциацията е да се развие Пристанище Бургас като най-голям транспортен възел на Западното крайбрежие, а Бургас да се утвърди като голям индустриален и бизнес център.
Естествено, бъдещото развитие на Бургаския регион не трябва да става за сметка на екологичното равновесие. Ето защо друг приоритет в работата на МБА е предотвратяване на замърсяването и опазване чистотата на Черно море.
Както знаете, има подписана спогодба между шестте черноморски държави за изпълнение на план за рехабилитация на Черно море. Всяка една от държавите трябва да състави свой план за възстановяването му. Съгласно споразумението Черно море е затворено море и за съжаление е едно от най-замърсените: 75 на сто от замърсяванията идват от река Дунав, останалата част - от източници по Черноморското крайбрежие и от корабите, посещаващи региона. Затова е необходимо да обединим усилията си по опазването му.
Конкретен пример за това от наша страна е включването на БМА в консорциум с 5 големи холандски фирми и институции за изграждането на пречиствателна станция за баластни и сантинни води в бургаското пристанище. Проектът се финансира от холандското правителство, а получател на сумата от 1 млн. долара е Пристанище Бургас.
Сред другите основни направления в работата на асоциацията е защитата на представителите на морския бизнес в региона, независимо от това дали те са частни или държавни структури. В момента е в ход процедура за осъществяване на транснационални проекти, свързани с международни транспортни коридори, а също и с превоз на каспийски петрол за Европа.
МВ: Как върви строежът на пречиствателни станции в Бургаския регион?
Къде има изградени такива и къде все още не?
- Пречиствателната станция в Бургас бе реконструирана и модернизирана, а наскоро влезе в експлоатация и станцията в Поморие. Предстои изграждането на пречиствателни съоръжения в Грудово и Крайморие, а последното стъпало ще бъде бургаският комплекс "Меден рудник".
Проблеми създават окислителните езера на "Нефтохим", но те могат да се решат едва след като държавата се раздели със собствеността си, а не се самоконтролира чрез Районната инспекция по опазване на околната среда и водите.
Част от проблемите могат да се решат чрез изграждането на станцията за баластни и сантинни води, където наши партньори са Министерството на търговията и транспорта и Министерството на екологията. При добра реализация на проекта всички кораби, посещаващи Пристанище Бургас, ще сдават в станцията баластните си води. Едно такова съоръжение е твърде скъпо, експлоатационните разходи са много големи, но аз вярвам, че ще се намери балансът между търговския интерес и екологичния ефект.
МВ: Бургас като голям морски град предоставя ли възможност за обучение на специалисти, които да се занимават с екология и с други дейности, свързани с Черно море?
- Преди години пред Бургас е стояла възможността за създаване на Висше морско търговско училище, която за съжаление е била пропусната. Сега морски специалисти се обучават единствено във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и в Техническия университет във Варна. Освен типичните морски дисциплини като навигация, корабоводене, радио- и електроинженерство там се изучава и морска екология.
Екология и опазване на околната среда се преподава и в Бургаския свободен университет (БСУ) и в университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас. Морски специалности има и в Техникума по морски и океански риболов в града. Една от целите на БМА е въвеждането на специалност, свързана с управлението на водния транспорт, която да се изучава в Търговския или Икономическия факултет на БСУ.
Бургас има нужда от такива специалисти, за да се развива като морски град.
Укрепват каварненския бряг
Над 20 декара от каварненския бряг отне морето през последните години.
За спиране на абразивните процеси и укрепване на брега през тази година са осигурени 80 млн. лева. Основно укрепителните работи са съсредоточени в района на буна три под нос Чиракман. Технически екипи на "Трансстрой" и "Геозащита" - Варна, със специална техника полагат бетонни блокове с размери 4 х 5 х 2,70 метра и тегло от 10 до 70 тона, които трябва да защитят брега от разрушителното въздействие на морската стихия. Започна доставката и на необходимите 1000 куб. метра скална маса за допълнителна защита на брега и осигуряване на подслон за рибарските лодки в Каварненския залив.
Фериботни превози
Постигната е рентабилност на линията Иличевск - Поти
Осмото си редовно заседание и първо за тази година проведе съветът на директорите на фериботната линия Варна - Иличевск - Поти в началото на август във Вонеща вода, край Велико Търново. Както е известно, на 17 април 1999 г. бе подписано тристранно споразумение между правителствата на България, Грузия и Украйна за съвместна експлоатация на линията. В съответствие с целите и задачите, залегнали в правителствения документ, съветът на директорите взе решение да разшири състава си, включвайки по четирима компетентни представители от трите страни. Те трябва да следят за спазването на действащия ред при осъществяването на превоза на товари и на международните договори.
На заседанието бе направен обстоен анализ на работата за първите шест месеца на годината. Отчетено бе успешното функциониране на участъка Иличевск - Поти, който показва перспективите за развитие и утвърждаване на транспортния коридор ТРАСЕКА. В момента по ферибота от Поти до Иличевск се превозва дизелово гориво, внос за Украйна от Азербайджан по държавна поръчка на украинското правителство. До края на годината трябва да бъдат транспортирани общо 500 хил. тона гориво, от които до момента са превозени около 50 хил. тона. Споменатата линия функционира от декември 1996 г., но едва през последните месеци тя постигна рентабилност.
Осмото заседание на съвета на директорите включи и разглеждането на няколко проекта на правила за превоз на товари във вагони, които ще се ползват съвместно от трите държави, участнички в споразумението за съвместно експлоатиране на фериботната линия между пристанищатта Варна, Иличевск и Поти.
45 години дивизион подводници в българските ВМС
На подводна вахта за България
Над 6000 българи са минали през тази школа за мъжество, себеотрицание и моряшка закалка
На 20 август т.г. дивизионът подводници с командир капитан II ранг Пламен Бонев отбеляза 45-ата годишнина от възстановяването на подводното корабоплаване у нас и от създаването на поделението във Варна. Няколко поколения подводничари, техни близки, колеги от взаимодействащите флотски поделения и приятели на дивизиона гостуваха на военните моряци и взеха участие в тържествата. "Вярно е, че 45 години не са кръгъл юбилей, но тази цифра стана толкова емблематична в последно време, че всички ние вече я възприемаме като праг, след който задължително трябва да бъде направена равносметка. А равносметката за дивизиона подводници е достоен низ от воински дела, изпълнение на подводна вахта за България. Това водещо флотско поделение беше и си остава школа за мъжество и бойно майсторство, с което можем да се гордеем" - се казва в приветствието на началника на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров, поместено на първата страница на тематичния сборник "На подводна вахта", чиято промоция се състоя по време на празника на дивизиона.
И Парижкият мирен договор (1947 г.), както Ньойският (1919 г.), забранява на България да има подводници. Вероятно поради изострените отношения на България с Турция, Гърция и Югославия през март 1948 г. е взето решение за тайно развитие на ударните сили (подводници и торпедни катери) в нашия флот. Предварителната подготовка на екипажите (руски език и устави) става при пълната им изолация от останалите флотски поделения в курорта Св. Константин. Забранена е и личната кореспонденция. На 13 април 1948 г. бъдещите катерници и подводничари поемат към Одеса на борда на съветския товарен кораб "Белороссия". С това се прави първата сериозна крачка към възстановяването на подводното корабоплаване у нас, ликвидирано с клаузите на Ньойския договор, след сключването на който единствената българска подводница УБ-18 е разоръжена и разграбена в Цариград.
Група "Б" - бъдещите екипажи на подводниците, е съставена от 120 офицери, старшини и матроси. Веднага след началото на теоретическите и практическите занятия всички българи получават съветски военни униформи и приемат съответните звания във ВМФ на СССР. Класово-партийният подход при определянето на командния състав е причината за първи командир на дивизиона от три подводници тип "М" ("Малютка") да бъде назначен получилият званието капитан-лейтенант Венцеслав Карагюлев, завършил столарско училище и служил във флота като матрос. След завръщането за ползване на домашни отпуски от екипажите той е отстранен поради некомпетентното си ръководство, впечатлило вероятно и съветските инструктори. За командири на подводници обаче са назначени кадрови офицери, възпитаници на Морското училище: старши лейтенант Минко Стаевски (38 випуск), старши лейтенант Рашко Лютов (38 випуск) и старши лейтенант Иван Бодев (39 випуск). По-късно са направени размествания между намиращите се в Очаков катерници и подводничарите в Одеса.
Първите плавания на българските екипажи започват в края на октомври 1948 г. На море излизат М-202 ("Р бник Донбасса"), М-203 ("Иркутский р бак") и М-204 (без име, построена след края на войната). Първите две със съветски екипажи са участвали във войната. Вторият командир на дивизиона е капитан II ранг Недялко Милушев - партизанин от отряда "Васил Левски", който, въпреки че няма висше морско образование, успява да сплоти екипажите и да изглади взаимоотношенията, изострени от Карагюлев. През 1953 г. Милушев става командир на Военноморска база - Бургас. Начело на командването на дивизиона застава началник-щабът капитан-лейтенант Матей Матев (1923 - 1984 г.), довършва подготовката и през 1954 г. организира пребазирането на подводниците във Варна. На 18 август с.г. (по-късно датата е обявена за официален празник на дивизиона подводници в българските ВМС) М-202, М-203 и М-204 са приети официално в състава на българския флот с бордови номера 41, 42 и 43. Корабите са с по 284/351 т. /надводно-подводно/ водоизместване, дължина 50 м, широчина 4,4 м, газене 2,6 м, развиват скорост над и под вода съответно 12,5 и 6,7 възла.
Въоръжени са с по четири носови торпедни апарата. Имали са и артилерия, която по-късно е снета от въоръжение.
Подводниците клас "М" от съветската ХV серия служат докъм 1956 г., след което ь41 и 42 са върнати в Севастопол и по-късно нарязани за старо желязо. Същото (според спомени на ветерани) става и с ь43 у нас.
Напразни са усилията на група подводничари да я запазят като експонат във Военноморския музей. Смехотворно звучат днес думите на тогавашния началник-щаб на флота капитан I ранг Николай Бояджиев, че въпреки извеждането от строя подводницата си оставала секретна и че това било световна практика. Ако обаче си припомним, че това става в годината на прословутия Априлски пленум и че продължава преследването на "врага с партиен билет", всичко става по-лесно за обяснение. Все пак от "Малютките" е останал един перископ - днес експонат във Военноморския музей, и един торпеден апарат, използван като учебно пособие в морското училище.
Учебно-бойната подготовка с подводниците тип "М" в нашия флот е сравнително слабо разработена тема от военноморските ни историографи. А при идването на този тип кораби в България те изпълняват разнообразни задачи. С тяхна помощ е поставено началото на практическата противоподводна подготовка на специализираните кораби, използвани са и за специфични задачи като учебно стоварване на диверсионни групи в тила на "противника". В спомените на ветерани подводничари се описват 20 - 45-дневни походи по време на "съветския" период, което е впечатляваща цифра и днес, а от друга страна - доказателство за високия професионализъм на първите ни подводничари след 1944 г. Следващите подводници (две) от проекта 613 са със значително по-големи възможности както в техническо, така и в тактическо отношение.
Първи техни командири са капитан-лейтенант Иван Фиданчев (бъдещ контраадмирал) и капитан-лейтенант Тодор Георгиев. През 1972 г. подводниците са заменени с две по-съвременни от проекта 633. За кратък период от време в началото на 80-те години в българските ВМС за първи път в строя има четири подводници (проект 633). Тогава дозорите пред Босфора се утвърждават като сериозна проверка за професионализма на това поколение подводничари. Тази част от биографията на дивизиона подводници също чака своя изследовател в близко бъдеще. Тъй като разсекретяването на документацията може да стане и след десетилетия, добре би било да се потърсят участниците в тези изключително напрегнати и отговорни бойни задачи, за да напишат своите спомени. Подобна документална публицистика и мемоаристика може да заеме достоен дял в сборника по случай 50-годишнината от възстановяването на подводното корабоплаване у нас.
През 1988 г. в Дом "Народен флот" бе отбелязана 40-годишнината от възстановяването на подводното корабоплаване у нас. Не бе премълчан фактът, че първата българска подводница е в състава на бойния ни флот още по време на Първата световна война. Разработването на темата за началото на подводното корабоплаване у нас обаче започна да се осъществява много по-разширено и задълбочено едва след 1989 година.
Българската военноморска теоретична мисъл също е в дълг към дивизиона подводници. По ред причини основните дисертационни трудове и теоретико-приложните разработки бяха насочени към онази област от военноморското изкуство, която разглежда борбата срещу подводниците, а не използването им в отбраната на морския ни бряг.
Началото на демократичните промени у нас ликвидира половината от дивизиона и сега отново разполагаме с две подводници. На 5 септември 1990 година унищожаването на жизненоважните части от подводница ь82 бе наблюдавано от участниците в Международния семинар по мерките за укрепване на доверието в морската среда, който се проведе под патронажа на ООН. Присъстващите експерти останаха доволни от видяното и се убедиха, че не става дума за пропагандно поднасяне на факти, а за действителен израз на добра воля от страна на България и готовност за по-нататъшно разоръжаване. В този смисъл станалото бе и акт с положително международно отражение.
В концепционния план-проект "Представи за бъдещето", разработен през 1992 година под ръководството на тогавашния командващ ВМС вицеадмирал Венцеслав Велков, подводниците са поставени на второ място (след леките надводни сили) в приоритетите за развитие на бъдещия ни боен флот. В документа се посочва, че подводниците ни трябва да бъдат "многоцелеви, дизел-електрически, за водене на разузнаване, борба с подводниците на противника и за унищожаване на големи бойни кораби и транспорти". В отделни случаи - "и за постановка на активни минни заграждения пред базите на противника и на разкритите му морски комуникации". В мирно време се предвижда чрез тях да се осъществява бойната подготовка на силите за борба с подводници. "Представи за бъдещето" констатира, че са необходими "минимум 3 единици за изпълнение на тези задачи". Прави чест на адмирал Христо Контров и на приелия от него длъжността началник на Главния щаб на ВМС през 1998 година контраадмирал Петър Петров, че защитават твърдо позицията България да не ликвидира своя малък подводен флот въпреки осезаемия натиск както от външни, така и от вътрешни сили и експерти. Дано се сбъдне тяхната прогноза, че за подводничарите у нас след 2005 година ще настъпят не само по-добри времена, но и ще плават на ново поколение бойни кораби.
Любителите на статистиката вече знаят, че под български флаг сме имали общо 10 подводници. От 1916 г. до днес общо над 6000 българи са минали през подводничарската школа на мъжеството, себеотрицанието и моряшката закалка. Добре е при безконечните планове и концепции за реформиране на военния ни флот никога да не забравяме сбъдналите се пророчески думи на първия български подводничар Рашко Серафимов, казани още през 1907 г . : "Не ще изминат може би много години и подводните кораби ще изместят в значителна степен надводния флот, изравнявайки по море силните със слабите. " А ако погледнем в който и да е военноморски справочник, бързо ще се убедим, че "силните" също много държат да имат в своите ВМС модерни и боеспособни подводници.
