Бракониерството - най-трудното препятствие за устойчивото използване на
В продължение на повече от месец въпросът дали да бъде разрешен бим-тралът за дънно тралене на рапана беше широко дискутиран в различни вестници, радиостанции и телевизии. Вероятно обикновеният читател вече е достатъчно объркан и отегчен от различните мнения и становища. Затова съвсем накратко ще посочим най-важните моменти от тази одисея.
На 18.06.1998 г. беше проведена дискусия между представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) начело със зам.-министър Лукова и учени от различни институти на БАН и ССА относно влиянието на бим-трала върху дънните съобщества. На това съвещание се взе решение въпросът да бъде отнесен до Комисията по опазване на околната серда и водите към Народното събрание. Упоменатата комисия на специално заседание, след като се запозна с писмените становища на участниците в съвещанието на МОСВ и след като изслуша представителите на различни държавни ведомства, научни институти, неправителствени екологични дружества и пр., гласува единодушно (с 10 гласа "за", без нито един против) становище с 10 препоръки до министрите на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР) и МОСВ. Осмата препоръка е: "Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да не дава разрешение за провеждене на производствен или научно-производствен експеримент за събиране на рапани с бим-трал."
От посочените по време на дискусията проблеми веднага се открояват тези за бракониерството и неефективния контрол върху рапанолова. Това между впрочем се отнася и за риболова, защото е публична тайна, че български риболовци продаваха калкан, уловен пред българския бряг, на турските си колеги извън териториалните води на Република България.
В оценката за въздействието на бим-трала върху околната среда при лова на рапани, изготвена от Института по рибни ресурси - Варна, открито се заявява, че държавата не може да се справи с бракониерството, като се посочва, че дори е имало опити за заплашване на контролните органи.
Наистина ли нашата държава няма сили да се справи с бракониерството във всичките му форми и дейности? Според мен, ако има достатъчно воля от страна на контролните органи за изпълнение на нормативните актове и закони, бракониерството ще отстъпи пред законността и реда.
Последният нормативен документ в областта на риболова е заповедта на министрите на МЗГАР и МОСВ от 13.04.1999 г. В тази заповед в чл. 2.(1) и чл. 3 е записано дословно:
Чл. 2.(1) Забранява се уловът на риба и други водни животни чрез използване на всякакви дънни тралиращи и драгиращи средства и приспособления във всички акватории на Черно море, освен в случаите на провеждането на научни изследвания, за които се издава специално разрешение от компетентните органи по Закона за рибното стопанство.
Чл. 3. Забранява се съхраняването в складове, производствени и други стопански сгради и помещения и превозването в моторни превозни средства и в плавателни съдове от всички категории на всякакъв вид риболовни уреди, средства и приспособления за дънно тралиране и/или драгиране по ал.1 на предходния член, освен такива, предназначени за научни изследвания и определени със специално разрешение, издадено от компетентните органи по Закона за рибното стопанство. Нарушенията на настоящата забрана се наказват по реда на член от Закона за рибното стопанство (ЗРС), ако не подлежат на по-тежко наказание по реда на друг закон.
В заключителните разпоредби на упоменатата заповед е отбелязано:
2.(1) Забранява се уловът, превозването, пренасянето, продаването и купуването на маломерна риба с размери, по-малки от допустимите, съгласно Приложение 1 към тази заповед и в съответствие с разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за обезщетенията за вреди и щети, нанесени на рибното стопанство, утвърдена с ПМС Х 265/03-12.1998 г., обн., ДВ, бр.
145/1998 г. (5) Забраната по ал. 1 се контролира от органите по чл. 31, ал.1 и чл. 32, ал. 2 от ЗРС (органите на ДИР, на Националното управление по горите, на Националната ветеринарно-медицинска служба и Държавния ветеринарно-санитарен контрол към МЗГАР, органите на МВР, Националната служба за защита на природата и Регионалните инспекции по околната среда и водите към МОСВ; контролните органи на общините и кметствата), които съставят актове на нарушителите по приетия за тяхната пряка работа образец или по специален образец по ЗРС, предоставен им от ДИР.
От изложеното става ясно, че и МВР може да оказва контрол върху спазването на Закона за рибното стопанство, заповедта от 13.04.1999 г. и другите нормативни документи. Ако и МВР не може да се справи с бракониерите, следва да бъдат привлечечени и ВМС на Република България.
Да се надяваме, че с дружни усилия те ще могат да се справят с бракониерите рапаноловци (риболовци). В борбата с тях трябва да бъде привлечена и Морската администрация, тъй като Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК), която е част от нея, може да отнема разрешителните за плаване на всички кораби и плавателни съдове, които са снабдени с устройства за тралиране и драгиране. Съгласно чл. 3 на цитираната заповед контролните органи вече не могат да се оправдават, че за да наложат санкции, е необходимо да хванат бракониерите по време на дънно тралиране или драгиране. Жалкото в случая е, че Държавната инспекция по рибарство (ДИР), която е натоварена да контролира спазването на нормативните документи, приети от Народното събрание или издадени от МЗГАР, застава на коренно противоположната позиция и апелира "да се разреши използването на бим-трал в определени с точни координати акватории на Черно море под формата на научно-производствен експеримент в реални условия за проучване на метода и техническите средства за добив на рапани по този начин и за тяхното въздействие и резултати". Под това становище стои подписът на г-н Кисьов - началник на ДИР към МЗГАР.
Неговият подпис стои и под черновата за създаване на международна Конвенция за риболов и съхраняване на биологичните ресурси. Поради това ще си позволя да цитирам чл.61 от Конвенцията по морско право за изключителните икономически зони (Unated National Convention on the Law of the Sea on the Exclusive Economic Zone):
Чл.61. Съхраняване на биологичните (живите) ресурси (Conservation of the Living resources): а. Крайбрежните държави ще определят допустимите улови на биологичните ресурси в икономическите си зони. б. Крайбрежните държави, на базата на най-добрите научни данни, ще предприемат мерки за съхраняване на биологичното разнообразие и ще избягват опасността от преулов на биологичните ресуси. За тази цел крайбрежните държави трябва да обединят своите усилия заедно с компетентните международни организации на регионална или глобална основа (ФАО). За съхраняване на рибните запаси ще се осигурява необходимата научна информация от риболовната статистика - улови, риболовно усилие и пр. До момента нашата страна не определя допустимия годишен улов на нито един вид в Черно море. Положението с риболовната статистика е под всякаква критика. Контролът върху риболова също. Ето това са най-належащите задължения на ДИР, а не безропотно да подкрепя становищата на Института по рибни ресурси - Варна. Освен това след подписването на Конвенцията за риболов и съхраняване на биологичните ресурси нашата страна ще трябва да се съобразява и с чл. 119, т.3 на Конвенцията по морско право от 1982 г., съгласно който "Страните от даден район ще осигуряват регулационните мерки и тяхното прилагане няма да бъде дискриминационно спрямо риболовците на никоя страна". Този член се отнася за т.нар. "далекомигриращи видове", а не за т.нар. "локални или местни видове", какъвто е Рапана томасиана. Независимо от това напълно естествено е черноморските държави да имат единна политика за начините на използване на морските биологични ресурси. Не можем постоянно да говорим, че Черно море е световен уникат, а да не се съобразяваме с това, когато използваме биологичните му ресурси. Точно в този дух беше и препоръката на д-р Джон Кадди - началник на отдел "Морски ресурси" към ФАО. Хубавото в цялата одисея е фактът, че Комисията по околната среда и водите към НС единодушно препоръчва на МОСВ да не разрешава използването на бим-трал при събирането на рапани.
Остава да видим какво ще е решението на Министерството на околната среда и водите.
Морска България е единна и неделима
Радостен съм, че мога да отправя своето послание към читателите на "Морски вестник" по случай Националната седмица на морето и по повод 120-годишнината на българските военноморски сили. Седемте дни, посветени на българите с морски професии, логично завършват с Деня на бойния ни флот. Защото всичко, създадено от морските труженици, трябва да бъде и сигурно защитено. Флотът ни винаги е давал на морското стопанство подготвени и компетентни кадри, а българското Черноморие и крайдунавските ни селища са изпращали на служба в него своите достойни синове и в мир, и по време на война. Това продължава и сега, защото морска България е единна и неделима.
Днес погледът на Главния щаб на ВМС е насочен към предстоящото завършване на реформата във флота, към неговия облик през идващия ХХI век. Колкото и да са тежки финансовите условия в преходния период, ние не забравяме своя дълг към поколението, което е след нас. За него ще запазим 120-годишните си морски традиции, ще дадем път на перспективните кадри, ще ускорим хода по фарватера на евроатланическата интеграция. Аз съм оптимист за утрешния ден на нашите ВМС и за морското стопанство на България. Затова на 8 август ние ще честваме не само миналото, а и ще изразим надежда за по-доброто настояще и бъдеще както на военния ни флот, така и за просперитета на нашата морска държава.
Началото бе на 12 август 1879 г. Военноморските сили на Третата българска държава се формират като атрибут на новоосвободената държава и като част от нейните въоръжени сили. На 12 август 1879 г. в гр. Русе се вдигат български флагове на подарените от Русия четири парахода и седем парни катера. Те са предадени заедно с един арсенал като дар от Русия, която храни надежда, че с това създава свой преден пост на Балканите. Първият началник на ВМС е капитан-лейтенант Александър Егорович Конкеевич (1879 - 1883 г.), последван от капитан-лейтенант (бъдещ адмирал) Зиновий Петрович Рожественски (1883 - 1885 г.). Първият българин, който оглавява ВМС, е артилерийският капитан Симеон Николаев Ванков (1858 - 1937 г.) Под негово командване флотът прави бойното си кръщение в Сръбско-българската война, която българският народ води през 1885 г. в защита на извършеното обединение на Северна с Южна България. Под командването на първия български морски офицер, мичман Владимир Пантелеев Кисимов, на руския офицер-народоволец и емигрант у нас Владимир Луцки и на други офицери корабите на Флотилията и Морската част, както се нарича тогава флотът, извършват транспортна дейност от Русе до обсадената Видинска крепост, като я снабдяват с въоръжение, снаряжение и храни. С умело маневриране и военни хитрости командорът на "Голубчик" мичман Луцки успява да измами противника и да подпомогне обсадените, за което след войната е удостоен с почетно гражданство на Видин. Катери на флотилията поддържат връзка между Видин и Калафат, пленен е сръбски плавателен съд, натоварен с храни.
И в своето мирно съществуване военният флот се оказва полезен за държавата и обществото. През 1881 г. в гр. Русе се създава първото техническо училище в България, наричано тогава Машинна школа, днес - ВВМУ "Н. Вапцаров" (гр. Варна). Неговите възпитаници дават принос за развитието както на морските отрасли у нас, така също и за индустрията и транспорта. През 1900 г. училището се премества във Варна, четири години по-късно става средно учебно заведение. През 1912 г. се основава и второ морско училище - Морски специални школи. Морските техници си създават слава на отлични специалисти и са търсени в цяла България.
Наред с Морското училище, център на морската техника е и флотският арсенал в Русе, в който се слага началото на модерното корабостроене и кораборемонт у нас. Флотът наследява и екплоатира и първата хидрометеорологична станция у нас, настанена през 1884 г. в нова сграда на брега на р. Дунав.
Първият дипломат на морска България е руският морски офицер на българска служба лейтенант Василий Шишмарев, взел участие в работата на международната Дунавска комисия и завършил трагично живота си в Русе през 1883 г. И в следващите години флотски офицери изпълняват дипломатически мисии в чужбина. Лейтенант Неделчо Недев (1875 - 1948 г.) участва в Международната радиотелеграфна конференция в Берлин (1906 г.) и в полагането на подводния телеграфен кабел от Варна до Севастопол (1908 г.). Капитан II ранг Станчо Димитриев (1866 - 1913 г.) влиза в българската делегация, която участва във Втората конференция за мир в Хага през 1907 г. Капитан-лейтетант Н. Недев е български военноморски наблюдател по време на Итало-турската война от 1911 - 1912 г. Още един нов закон, още една стъпка към Европа
Чувствителният сектор "Рибарство"
Контролът и средствата за него си остават проблем номер едно
Кой и как ще опазва морските ни ресурси
И най-добрият закон не действа сам, а се прилага от хората
Водещ момент от правителствената ни политика по интегрирането с Европейския съюз (ЕС) е хармонизацията на законодателството ни с европейското. Не прави изключение и секторът "Рибарство", който в Европа смятат за "чувствителен". От тяхна гледна точка чувствителността се изразява в спазването на нормите за устойчиво развитие, в строгия контрол и стройната информационна система за уловените (добити) морски ресурси, както и за нормите на пазарната им реализация.
Запознатите с риболова и добива на рапани и миди у нас - безспорно най-развитите клонове на рибарството - навярно ясно съзнават каква бездна зее между желаната цел на хармонизацията и реалността. При това правителството не крие желанието си да получим покана за започване на преговори за членство в Евросъюза още в началото на следващата година.
По отношение на законодателната инициатива нещата напредват с много добри темпове. Няма обаче готовност на структурите ни и контролните органи да прилагат успешно бъдещия закон за рибарството и аквакултурите. От години стои болезнено въпросът за траленето на морското дъно и улова на калкан. Проблемът с рапанолова стигна и до екологичната комисия към Народното събрание. А бракониерството процъфтява - факт, който признават всички власти. Как тогава ще извървим дългия път от безконтролния произвол до строгия ред, ще ни достигнат ли сили и желание? И най-вече кой ще съумее да промени нравите на окопалите се в бизнеса сенчести групировки? Безспорно тази тежка задача може да изпълни само държавната власт - по самостоятелна инициатива или под натиска на Евросъюза.
В законодателната област приключи успешно двустранният аналитичен преглед на законодателството на ЕО в сектор "Рибарство". Представителите на Еврокомисията са изразили предварително становище, че България е постигнала добра степен на съответствие със законодателството на ЕС и към момента на присъединяването се очаква тя да има готовност за прилагане на механизмите на общата политика в областта на рибарството.
Основен приоритет на отговарящото за него Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа (МЗГАР) е спешното довършване на проекта на закон за рибарството и аквакултурите, одобряването му в работната група и внасянето му в колегиума на министерството до края на септември т.г.
Пет са препоръките към България, които трябва да залегнат в законопроекта, а те отразяват механизмите на общата европолитика в областта на рибарството. Налага се страната ни да приведе в съответствие с изискванията на ЕС корабния си регистър; да въведе сателитна система за контрол върху риболовните кораби; да изгради необходимата пазарна инфраструктура с оглед изпълнение на изискванията по отношение на представителните пазари и предоставянето на периодична ценова информация; да въведе правилата на ЕО за организация на пазара; да създаде информационна система за контрол, съответстваща на съществуващата в ЕС.
Пълното въвеждане на европейските норми безспорно изисква съвременна правна рамка от закон и подзаконова нормативна уредба към него. От изложените по-горе факти следва, че трябва да се упражнява системен и действен контрол върху дейността на риболовните съдове, върху опазването на рибните ресурси и върху научните изследвания, свързани с тях.
Очевидна е и необходимостта от стратегия за развитие на отрасъла, съзвучна с общата европолитика в областта на рибарството. Европейското законодателство поставя акцент върху създаването на пазарна инфраструктура, свързана с прозрачността на пазара за риба и рибни продукти, с възможностите за неговото наблюдение и регулиране. Освен това се изисква събиране и анализиране на ценовата информация.
Голяма е също ролята на организациите на потребителите, които са основен елемент за функционирането на общата политика в областта на рибарството.
Очакванията от държавата са тя да стимулира изграждането на организации, отговарящи на критериите за съответствие с европейското законодателство в сектора. Важно е да бъдат укрепени и административните структури за прилагането на законодателството на ЕС.
От тези добре изложени пожелания следва, че трябва да се бърза с действията.
Държавната инспекция по рибарство към МЗАРГ работи по два значими проекта: за инвентаризация на целия рибен фонд и за маркетингово проучване на пазара. Първата им фаза е почти приключила, а в по-нататъшен план се възлагат големи надежди на чуждите инвеститори.
Големи надежди възлага инспекцията и на друга идея - осигуряването на бюджетни средства за купуването на бързоходен контролен катер, който да е снабден и с технически средства за проверка на бракониерските уреди, особено на калканските мрежи. "Имаме сериозен шанс правителството да изпълни това наше искане, сподели началникът на инспекцията инж. Николай Кисьов. - Тази мярка е една реална стъпка към интегрирането ни с европейското законодателство, което изисква не само добри закони, но и ефективен контрол върху приложението им. Нашият аргумент е, че сме осигурили допълнителни приходи от лицензите за промишлен и спортен риболов. " Не е тайна, че инспекцията по рибарство не разполага с кораб, позволяващ ефективен контрол върху риболовната дейност и спазването на риболовните забрани. Освен това мярката би съответствала като стъпка на готовността ни да започнем процедурата по присъединяването ни към Европа още от началото на 2000 г. Първият морски закон влезе в пленарна зала
Броени дни преди началото на лятната ваканция, на 20 юли т.г., Народното събрание прие на първо четене Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България. Това е първият нов морски закон, разработен в годинте на демокрацията, който трябва да постави началото на хармонизацията на българското морско законодателство с европейските правни норми. При първото четене ан блок законът беше подкрепен от 109 депутати, 32 бяха против, а въздържалите се бяха 9. В пленарната зала присъства министърът на транспорта Вилхелм Краус. Коментари по концепцията на закона направи депутатът Любен Корнезов от ПГДЛ, който критикува текстовете, свързани с формата на собственост на пристанищата. Според новия закон се създава възможност за приватизация само на яхтени и рибарски пристанища, отговори министър Краус. Министерството на транспорта смята за особено важна заложената в закона възможност за концесиониране на пристанищни обекти, която ще даде възможност за чуждестранни инвестиции в различни проекти. Любен Корнезов откри противоречие с Конституцията и в режима за разрешаване пребиваването на военни кораби в териториалното море на страната им.
Според него разрешението трябва да се дава от Народното събрание, а не от правителството, както е записано в закона. Според министър Краус обаче правителствените пълномощия се ограничават само за случаите, при които навлизането е с невоенна цел. Законът предвижда и сключването на споразумения за навлизане в наши води. Морските специалисти очакват с повече интерес второто четене на закона, когато ще бъдат обсъждани конкретните текстове.
Тридесет и осмо Народно събрание
Комисия по опазване на околната среда и водите
Като взе предвид изказаните становища и интересите на всички засегнати страни, Комисията по опазване на околната среда и водите препоръчва:
1. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да предприема систематични мерки за осъществяване на ефективен контрол върху дейността на риболовните съдове, опазването на рибните ресурси, ресурсите на морски черупкови и ракообразни организми със стопанско значение, както и за извършване на научни изследвания, включени в националната информационна система, предоставяща достоверни данни по параметрите, изисквани от Европейския съюз.
2. Министерството на търговията и туризма и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да изготвят стратегия за създаването на пазарна инфраструктура с гарантирана прозрачност на пазара на риба, рибни продукти, ракообразни и черупкови, с възможност за неговото наблюдаване, регулиране и събиране на ценова информация съгласно изискванията на Европейския съюз, в т.ч. с помощ по програмите ФАР и САПАРД.
3. Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа съгласувано чрез фондовете си да финансират пилотни проекти за аквакултури във водите на Черно море за отглеждане на черни миди, стриди, скариди и др., като се започне още в рамките на тази година. Такава дейност би се отразила благоприятно на екологичното състояние на Черно море, от една страна, а от друга страна, ще позволи алтернативна заетост и устойчив поминък за рибарите, в т.ч. риболовна кооперация "Тракия".
4. Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа съвместно с Министерството на вътрешните работи да изготвят стратегия за контрол за предотвратяване на бракониерското тралиране за рапани в Черно море чрез засилване на контрола върху дейността на риболовните кораби и лодки на море, изисквания към фирмите, които изкупуват, преработват и изнасят; изработване на концепция за финансиране на контролните органи.
5. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да преразгледа размера на таксата, заплащана от водолазите рапаноловци с цел да се стимулира събирането на рапани чрез метод ненакърняващ морските екосистеми.
6. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа да преразгледа размера на събираните такси за промишлен риболов в Черно море с оглед облекчаване положението на занимаващите се с риболов.
7. БАН да продължи проучването на дънните ценози и влиянието на чуждите видове, които са се настанили в Черно море. Министерството на околната среда и водите да финансира част от тези проучвания по проект, представен от БАН.
8. Министерството на околната среда и водите да не дава разрешение за провеждане на производствен или научно-производствен експеримент за събиране на рапани с бим-трал.
9. Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа съвместно да проучат възможностите и да предприемат действия за ограждане на териториите, в които е забранено всякакво тралиране, с бетонните конструкции, предложени от Института по океанология.
10. В срок от една година Министерството на околната среда и водите да внесе в Комисията по опазване на околната среда и водите информация за предприетите действия по този въпрос.
Комисията подчертава, че вземането на решение по предложението на риболовна кооперация "Тракия" - Несебър, е изцяло от компетенциите на изпълнителната власт и настоящото становище има единстено консултативен характер.
Част от нашата държавност
Все още има историци и публицисти, които смятат, че по 120-годишната история на българските ВМС няма неизследвани и недоказани тези и периоди. Горчиво се лъжат. Повторението и едва ли не преписването на известни неща не е аргумент, че повече няма какво да се търси и открива.
Ще си послужа само с два неизвестни за широката читателска аудитория примера.
Още не се е изпълнила и година от създаването на българската Дунавска флотилия и тя вече е фактор, който ни представя в друга светлина пред европейските политици. Ето какво пише в своя доклад до правителството княжеският ни агент при Високата порта в Цариград Марко Балабанов след срещата си с посланика на Австро-Унгарската империя на 25 юли 1880 г . : "
..... посланикът ми каза, че има три неща в България, способни да привлекат вниманието на Европа: съществуването на флотилия, въпросът с крепостите и недостатъчното зачитане на капитулациите от страна на българските власти. " Налага се Балабанов да успокоява австро-унгарския си колега, че: "...нашата флотилия е незначителна, използвана единствено за полицейската служба в нашите води. " Пет години по-късно "незначителната флотилия" спаси крепостта Видин от превземане по време на Сръбско-българската война и не даде възможност за друг развой на бойните действия по северния фланг на младата българска войска.
Информиран за чувствителността на Австро-Унгария по въпроса за нашата Дунавска флотилия, външният ни министър Драган Цанков на 7 септември 1880 г. реагира с остра нота до дипломатическия представител на империята в София по повод на това, че: "...между многобройните знамена, които [австро-унгарската параходна компания по Дунава] издига, няма знамето на Княжество България". Той напомня, че "обичаят изисква да издигаме флага на страната, в чиито води се намираме". От параходната компания, която е частна собственост, сконфузено отговарят, че за да се избегнат подобни оплаквания, за в бъдеще нейните кораби няма повече да вдигат никакви чужди флагове. Нещо повече, още през януари 1881 г. компанията подписва конвенция с българското правителство "за пренасяне пощите, офицерите, унтерофицери и солдати, военни чиновници, както и пощенски, телеграфни и митарствени (митнически - б.а.) чиновници между българските станции от Видин до Силистра" със своите пощенски и пътнически параходи. Конвенцията е подписана при изгодни за България условия.
Двата примера показват, че българската Дунавска флотилия още с появата си става не само военен, но и политико-икономически аргумент в полза на българската държавност и суверенитет. Затова е интересно да узнаем как държавните ни глави са осъзнавали това и как са се отнасяли към флота.
Това е една от темите, по които ще се пише и ще се спори занапред.
Защото плаващият кораб не оставя след себе си диря в реката или в морето, но държавникът винаги бележи с делата си (позитивна или негативна) следа в морската история на страната, която е управлявал.
Още от своето създаване българският военноморски флот действително се оказва политико-икономически аргумент в полза на българската държавност и суверенитет. Спрямо тази му роля политическите водачи на България нямат нито еднакво отношение, нито еднозначни действия. Общото помежду им е, че никой от тях не се увлича да приеме за идентични понятията българска военна мощ и българска военноморска мощ. Но също така никой не съумява с държавническа политика и с разбиране за ролята на морските граници на страната да изиска и да стимулира създаването на собствена българска военнноморска стратегия.
При непресъхващия синдром за конюнктурно прикрепване към поредната Велика сила различни се оказват техните лични амбиции като държавници и главнокомандващи. Различна е и степента на зависимост, в която поставят възможностите за развитие на флота, а и българския военен суверенитет както от бюджетните ограничения, така и от външни фактори.
Една такава тема, каквато е отношението на българските държавни глави към флота, без съмнение има своята актуалност и извън юбилейните чествания. Тя заслужава по-сериозно и аргументирано изследване, което би оформило нейната завършена картина. Защото няма давност справянето или злоупотребата с повереното за "временно ползване" управление на идващия от миналото и доказал правото си на бъдеще български военноморски флот.
Ще се намеси ли държавата в рапанената война?
Както вече "Морски вестник" информира в бр. 14(110) от 20 юли 1999 г., на 14 юли т.г. в Комисията по околната среда и водите към Народното събрание се състоя разширена дискусия за възможностите за експериментално тралене за рапани на морското дъно. В дискусията взеха участие министърът на околната среда и водите, представители на други министерства, научни институти, професионални сдружения, неправителствени организации и др. На 21 юли т.г. комисията, председателствана от Лъчезар Тошев, излезе със свое препоръчително становище, прието единодушно с 10 гласа "за". Становището на Комисията по опазване на околната среда и водите публикуваме отделно. Оттук нататък горещата рапана е в ръцете на изпълнителната власт. Както виждаме и от статията "Браконерството - най-трудното препятствие за устойчиво използване на морските биологични ресурси в акваторията на Република България" на г-н Проданов от Института по океанология - Варна, съществуващата нормативна база е достатъчна, за да може държавните институции да упражнят правото си на контрол и санкции и да прекъснат ограбването на черноморското богатство по законите на джунглата.
120 години от създаването на българския военен флот
Българските държавници и ВМС
Първият български владетел след Освобождението княз Александър I
Батенберг през 1883 г. дава името си на първия съд, купен от българското правителство - яхта "Александър I". Символичният жест обаче не еволюира в специално отношение към българския военен флот, който именно в прохождането си има нужда от най-много грижи. Първото доказателство за необходимостта от национална военноморска сила, каквото е успешното съучастие на Дунавската флотилия в Сръбско-българската война (1885 г.), не получава достатъчна и навременна оценка от върховния главнокомандващ - княза, за да се даде известен приоритет на флота в системата на въоръжените сили. А и твърде краткото царуване на Александър I (1879 - 1886) не позволява симпатията му към моряклъка да се развие в държавна политика.
Усещането у княз Фердинанд Сакс-Кобургготски за собствена изключителна мисия в полза на военното въздигане на България в съчетание с персоналната му аристократична суетност намира изява и в отношението му към флота. Той смята, че началото му в България е сложено през 1897 г., когато е изграден флот на Черно море. Така негласно игнорира Дунавската флотилия, което тя, макар да не се отличава с мащабност, не заслужава.
Владетелят ни държи да има своя княжеска представителна яхта, но не приема това да бъде строената с такава цел яхта "Александър I" - на неговия предшественик. Макар да се спира на друг съд от намиращите се в наличност, негови съвременници неведнъж сочат, че в ролята на кораб за забавления и за официални визити влиза учебният крайцер "Надежда". Често това става в компанията на капитан I ранг Пол Пишон, а благоприятно обстоятелство е близостта на базата на флота - Варна, до княжеската резиденция Евксиноград.
Факт е, че по времето на управлението на Фердинанд като княз и цар (1887 - 1918) българският флот се снабдява с истински бойни единици, но и с немалко негодно военноморско въоръжение.
В свой тържествен рескрипт от 18.05.1906 г. Фердинанд обявява: "за да дадем едно ново доказателство доколко Нам е близко преуспяването на Нашия възраждащ се флот и за да насърчим чиновете от него ... решихме да възложим на Себе си Шефството на флота... ". Той неведнъж облича и адмиралска униформа. Въпреки висшето царско покровителство над флота подчертаването на неговия светски и представителен характер никак не допринася за правилното разбиране ролята на военния флот сред българските политически партии - управляващи и опозиционни.
Като управник цар Борис III (1918 - 1943) има лошия късмет да поеме не само разсипана икономически България, но и принизена армия и обезличен флот. Въпреки началната безперспективност и днес още има свидетели на демонстрираното от негова страна внимание към военния флот. Освен че поддържа добри отношения с офицерството, през 30-те години царят почти не пропуска да присъства на първата военна клетва на възпитаниците на Морското училище.
През януари 1937 г. флотът и неговите части са обявени за "шефски на Негово величество царя". Като че ли обаче височайшето благоволение стига до декември с.г., когато той тържествено връчва бойните знамена на флотските части. По-късно цар Борис се въздържа да използва влиянието си върху военното ведомство, за да се придвижат в благоприятна за флота посока важни въпроси за бъдещото му развитие, като споровете за обучението на морските офицери и особено за снабдяването с подводници от Германия в навечерието на Втората световна война.
Явно цар Борис III не държи на бляскава яхта за свои нужди. Царската лодка "Вяра" обаче не пропуска да направи "гаф" с Негово величество на борда си. При краткия преход от Варна до Евксиноград след никулденските тържества през декември 1937 г. дребно техническо нехайство спира двигателя сред морето. Според извършеното дознание по повод произшествието случилото се точно в присъствието на този пътник "се отразило катастрофално върху реномето на Черноморската ни флотилия".
Преди още да стане министър-председател на България (1946 - 1949), името на Георги Димитров като практически ръководител на БРП/к/-партията лидер в политическия живот на страната, е дадено на първия частен кораб, предаден на военноморския флот. През м. февруари 1945 г. Странджанският кооперативен съюз подарява един от своите съдове, който е зачислен в I Морски граничен участък. След година екипажът му получава портрет на Г. Димитров с автограф, който да замени дотогавашния му образ, съпътстващ екипажа в неговите плавания.
Той неведнъж посещава флота и беседва с неговите командири и в рамките на своята компетентност се намесва в решаване на проблемите му. Капитан I ранг Кирил Халачев - помощник-командир на Морски войски, си спомня как, когато изразява пред Г. Димитров недоволство, че Министерството на отбраната не отделя нужното внимание на флота, получава отговор: "Знаеш ли защо е така? Защото още сте малки. Като пораснете, ще ви обърнат по-голямо внимание! " На това Кирил Халачев отвърнал с репликата: "За да пораснем, трябва да ни помогне по-старшият брат. Вземи ме със себе си, когато отиваш "горе"! " Именно отиването "горе", т.е. в Москва, е в компетенциите на Г. Димитров и то се осъществява с негово участие през август 1947 г. В резултат на това посещение българският флот получава значително количество модерна военноморска техника и кораби.
Още там, в Москва, се провежда друг показателен разговор. Според капитан I ранг К. Халачев Г. Димитров поръчал: "Ще им честитиш [на моряците] ... големите придобивки... Моряците трябва да държат винаги сух барута си, защото те са на нашите граници, и да не забравят нито за момент, че са другари и съюзници за вечни времена на своите по-големи братя от славния Съветски Черноморски флот... " Изразът "по-големият брат" не може да бъде само пример за преексплоатиран мотив в общуването между двамата.
Той отразява тясното обвързване на България със СССР във всяка една област, включително и във военноморското дело - от нивото на подражателство в подробностите на униформата до приемането на съветските военни схващания, които да заменят липсващата българска военноморска доктрина.
Името на Вълко Червенков днес обикновено се възприема като синоним на българския вариант на култа към личността. С посещенията си, които прави във флота, първият държавен и партиен ръководител (министър-председател на България 1950 - 1956 г. и генерален секретар на БКП 1950 - 1954 г.) не изневерява на това "призвание". На 14.08.1950 г. той посещава ескадрения миноносец "Георги Димитров", а след година със специална заповед този "исторически" ден се обявява за корабен празник под въодушевлението от бащинските грижи на БКП и лично на Вълко Червенков за укрепване на българските военноморски сили. Удовлетворена е и молбата на екипажа той да бъде вписан в екипажния списък като почетен комендор (артилерист) на ляво оръдие от първа башня. Това било оръдието, към което той се приближил и към което проявил интерес на въпросния ден - 14.08.1950 г. Званието е придружено със зачисляване на боен номер и бойна книжка, която в специална рамка е поставена на оръдието.
Тодор Живков (Първи и генерален секретар на ЦК на БКП 1954 - 1989 г. От 1962 г. - председател на Министерския съвет, а от 1971 г. - председател на Държавния съвет) споделя с присъствието си не един празник на военноморския флот. Първото си посещение по този повод прави на 10 aвгуст 1958 г. във Варна. Той осъществява подчертано дружелюбни и тържествени визити на гостуващи у нас съветски бойни кораби през различни години. А през 1967 г. е обявен за почетен член на екипажа на ракетен крайцер "Грозн й" с командир капитан I ранг Владимир Боронков.
През 1981 г. не пропуска да отправи лично поздравително послание до колектива на КРЗ "Флотски арсенал" по повод удостояването на завода с орден "Народна pепублика България" - I степен. И посещенията си в Съветския съюз Тодор Живков по възможност съчетава с визити на съветски военни кораби, напълно в духа на задълбочените отношения и военната обвързаност между двете страни.
Като президент и върховен главнокомандващ (1990 - 1996) д-р Желю Желев имаше военен кабинет, където негови съветници по военноморските въпроси последоватено бяха контраадмирал Петър Странчевски и капитан I ранг Милан Миланов. Д-р Желев удари рамо на военните моряци, като взе лично участие в националното учение "Бриз '94" и плава на фрегатата "Смели".
На това учение България показа пред света своето голямо желание да бъде нещо повече от партньор на НАТО.
Сегашният български президент Петър Стоянов многократно в свои изявления е окачествявал българските ВМС като най-мобилен и най-активен вид въоръжени сили, поели курса на евроатлантическата интеграция. Като добър политик и дипломат той умело балансира с отношението си към южните ни съседки. Затова на "Кооператив партнър '97" гостува на гръцката фрегата "Лимнос", а на "Кооператив партнър '99" - на турската фрегата "Явуз".
Президентът Стоянов не пропуска възможност да се информира и за подготовката на бъдещите командни кадри за ВМС.
Текстове
"Да извадим от сянката на забравата една голяма морска личност"
Непознатият адмирал Иван Вариклечков
Интервю с доцент д-р капитан I ранг о.з. Георги Антонов
МВ: Доц. Антонов, вие отдавна се занимавате с личността на адмирал Вариклечков. С какво привлече той вашето внимание като изследовател?
- Иван Вариклечков е нестандартна и широко скроена личност. Работата върху изясняване на съдбата му, върху приносите му за развитието на военния и търговския ни флот ми доставя истинско морално удовлетворение.
Честен и прям, Иван Вариклечков проявява високо чувство за отговорност, изключителна активност, непоколебима принципност, упоритост и борбеност при изпълнение на поставените най-често от самия него задачи.
МВ: Прави ви чест, че писахте за него тогава, когато името и делото на Вариклечков бяха табу за широката публика. Как стана това?
- Ако познавате макар и отчасти житието-битието на този човек, не може да не ви удиви неговото поведение. Заразявате се от неговата смелост да се казва истината, независимо от последствията. През 1979 г. на научна сесия във ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" изнесох доклад, който третираше дейността на Иван Вариклечков при опитите да бъдат доставени подводници за нашия флот през 1938 - 1939 г. По-скоро ставаше въпрос за смелото му противопоставяне срещу този модел негодни за бой плавателни съдове и за острия конфликт между него, от една страна, и Министерството на войната и Двореца, от друга. Старшият началник, който ръководеше нашата секция, мой добър приятел, обобщи резултатите от работата ни в конференцията, даде и оценка за всеки доклад. Само за разработката, в която ставаше дума за Вариклечков, не спомена нищо, все едно, че такава тема не е била засегната. Казвам това, за да си спомним колко нежелателна бе темата.
МВ: Само с доклада ли успяхте до 1989 г.?
- Докладът бе публикуван в трудовете на ВВМУ през 1985 г. След 1989 г. няколко пъти писах за него, изнесох кратка беседа по Радио Варна, а с Георги Смиленов от РТВЦ - Варна, направихме телевизионен филм. През 1991 г. във Военноморския клуб - Варна, изнесох доклад пред действащи и запасни офицери за живота и делото на адмирала.
МВ: Разговаряли сме с вас и друг път по тази тема. Често се възмущавате, че дори и морската ни общественост знае твърде малко за Вариклечков.
Това дава ли възможност и днес за него да се говорят небивалици?
- Уви, така е. Дори и официални органи понякога са заблуждавани. Така се получи, когато част от варненските улици получаваха нови имена. Тогава адмирал Вариклечков бе пренебрегнат, защото като облатен управител в Ксанти през 1941 - 44 г. "вършел безобразия в Беломорието". Искам категорично да заявя, че той не само не е бил никога областен управител, но и не е бил на никаква административна длъжност в Беломорието. И кракът му не е стъпвал там! Говори се, а някои и пишат, че инициативата да се подготвят флотски офицери във Военното училище - София, била негова. Нищо подобно. Дори е тъкмо обратното - той е върл противник на подобно решение и се бори срещу налагането му. На него принадлежи мисълта, че бъдещите морски офицери не бива да се подготвят в полите на Витоша, а на брега край морето и в него. Категоричният му протест достига до Двореца, но когато научава, че и цар Борис III е "за", разбира, че и този път гласът му ечи в пустиня.
МВ: А ясно ли е всичко около преждевременното уволнение на единствения ни тогава адмиралщабен офицер?
- С уволнението му също се спекулира. Писа го един, преписа го втори. И "новата истина" тръгна - самият Иван Вариклечков бил подал рапорт, помолил да го освободят. Прерових стотици документи, разговарял съм и лично с адмирала, по-късно разпитвах близките му. Никой никога не спомена такова нещо. През 1971 - 1972 г. Вариклечков посети тогавашния началник на Морско училище контраадмирал Дичо Узунов. Присъствах и аз на разговора. Между другото, домакинът не пропусна да попита своя гост: "Г-н адмирал, Вие бяхте верен на короната, защо тогава царят ви уволни?"
Вариклечков обясни, че късно през есента на 1939 г., след неговото уволнение, в Евксиноград пристига царицата. Той я посещава и пита за истинската причина за своето уволнение. Отговорът е: "Негово величество не можа да устои на натиска на министъра на войната генерал-лейтенант Теодоси Даскалов. " Между другото, адмирал Вариклечков не пропускаше язвително да цитира прякора на този генерал във войската - "Кавалериста". Питам се, ако наистина адмиралът е подал рапорт, защо ще пита царицата? В по-късен разговор със съпругата му - г-жа Вилма Луиза Отто, узнах, че и сега царица Йоана в писмата си до семейство Вариклечкови пише с уважение за "нашия адмирал".
МВ: Кои са спорните въпроси между Вариклечков и "върха" (Министерството на войната, щаба на войската, Двореца)?
- Вече споменах за начина на подготовка на бъдещите флотски офицери.
Вторият въпрос е за доставката от Германия на негодни за бойно използване подводници. Третият е отстояваната от него докрай позиция, че в България могат да се произвеждат не по-лоши заградни морски мини от германските. Вярно, че по-късно внасяме мини и от Германия, но тази идея на Вариклечков получава материална реализация. Във Втората световна война нашите мини Б-36, Б-38 и Б-40 дават същия боен ефект както германските, но струват три пъти по-евтино на военния бюджет. Явно някой високопоставен е очаквал комисионите от германските доставки за флота и уреждането на въпроса с мините е засегнало неговите лични интереси.
Най-съществен обаче е четвъртият въпрос - с присъщата си прямота контраадмирал Вариклечков изразява становището, че България не трябва да участва във Втората световна война и особено на страната на Германия.
Той е германски възпитаник, учил се е в немска адмиралщабна академия, плавал е на немски бойни кораби, женен е за германка, но преди всичко е един голям патриот и военачалник.
МВ: Върху какво ще се базират изследванията ви за бъдещата книга?
- На първо място - на личните ми контакти с Иван Вариклечков. Във Военноморското училище той ми бе преподавател по военноморска история и тактическо маневриране. При това - запомнящ се преподавател. Няма да забравя как веднъж въпреки пословичната си скромност се изправи зад катедрата и ни каза: "А следващият способ, който моля да запишете, е известен в германския флот като "Способ на Вариклечков... " В часовете по военноморска история ни разказваше за личното си участие в "неограничената подводна война" като стажант на немски подводници през Първата световна война. А също и за първата атака на българската подводница UB-18, на която той по това време е помощник-командир. През периода 1970 - 1972 г. имах редица срещи с него, при една от които записах интервю. То е запазено във фондовете на Военноморския музей. По същото време интерес към неговата дейност прояви тогавашният командващ флота вицеадмирал Иван Добрев, но така и не намери време да се срещне с него.
МВ: А какво открихте в архивите за самия Вариклечков?
- Много интересни неща, но нека не изпреварваме събитията. Наистина в Централния военен архив, в Централния държавен архив, в Архива на МВР и във фондовете на Военноморския музей са съхранени много ценни документи за този голям българин, който сме длъжни да извадим от сянката на забравата. Събрах и доста спомени от негови близки, най-вече от съпругата му г-жа Вилма Луизе Отто-Вариклечкова и сина му г-н Крум Вариклечков.
МВ: Очевидно сте натрупали доста изследователски материал. В какви насоки от дейността на Иван Вариклечков ще се спрете във вашата книга?
- Най-вече за дейността му във военния флот, в който той заема различни длъжности, включително и негов началник (командващ) през 1933 - 35 г. и 1937 - 39 г. За структурното му развитие и попълването му с материална част той полага огромни грижи. Интересни са неговите разработки за бойното използване на флота. Малко известна е дейността му на дипломатическото поприще и като правителствен делегат в Българското търговско параходно дружество.
МВ: А периодът, в който е флигел-адютант на цар Борис III?
- Той също е неразработен досега. Мога да подчертая обаче, че и тогава адмирал Вариклечков работи с присъщата му енергичност и не отстъпва от принципите си. Той и съпругата му не се сближават с никого от придворните, но се ползват с уважението на царското семейство. Адмиралът придружава царя по време на пътуванията му в чужбина. Акредитиран е като член на българската делегация в работата на международната конференция по подготовката на Конвенцията за черноморските проливи (Монтрьо, 1936 г.). Владеенето на четири чужди езика (немски, френски, английски и руски) му дава възможност да поддържа преки контакти с членове на делегации от различни държави. Едва тази година открих пет непубликувани негови писма до царя от тази конференция.
МВ: Интересно е тогава защо въпреки всички свои качества вицеадмирал Вариклечков не е мобилизиран по време на Втората световна война?
- Истината е, че адмиралът от запаса Иван Вариклечков настойчиво иска да бъде мобилизиран, за да бъде полезен за отечеството си в този труден момент. Призовават го под знамената за твърде кратко време през 1940 г. в щаба на войската, но тъй като там не са забравили за неговата непреклонна позиция, решават от служебния "Опел" да го пратят в буквалния смисъл на магарешката каручка. Адмиралът си остава непоправимо горд и с чувство за собствено достойнство. Затова силните на деня не го обичат нито преди, нито след 9 септември 1944 г. МВ: Но го назначават за преподавател в Морско училище.
- Това е за кратко време. На два пъти му спират пенсията, отнемат му и овощната градина в с. Гроздево. Опитва се да си я върне чрез съдебен процес, но по понятни причини не успява. Семейството му се издържа единствено от градината около вилата, където отглеждат зеленчуци. Имат и кози, кокошки и зайци. Но това не достига за изхранването на тричленното семейство и съпругата му започва да си търси работа. Директорите се страхуват да я назначат. Най-после бившата придворна дама е приета като общ работник в предприятието "Плод-зеленчук".
МВ: Да се върнем малко назад. Веднага ли след уволнението си адмиралът запряга магарешката каручка?
- Да, но има един период в живота му, когато той си вади хляба и с моряклък. През 1943 г. неговият съвипусник от Военното училище и бивш царски адютант Коста Скутунов основава търговско дружество в София. Иван Вариклечков става член-акционер, но понеже не разполага с пари, срещу работа записва вноска от 80 000 лв. Отначало дружеството търгува с германците по Беломорието и наема гемията "Евангелия", експлоатацията на която поема Иван Вариклечков. По-късно в Черно море работят за държавната фирма "Храноизнос" и понеже капитанът не се справя със задълженията си (изхвърля гемията край брега около Каварна), два рейса Вариклечков е ангажиран да поеме функциите му.
МВ: А коя е причината по-късно да бъде активно разработван от Държавна сигурност?
- Трудно е да се каже точно коя е причината, но определението "царски адмирал" за някои е било достатъчно и около него буквално е гъмжало от агенти, чиито доклади днес се съхраняват в едно твърде обемисто досие.
Всяка негова крачка е следена, всяка негова дума е записвана.
Разработката се прекратява през 1956 г., когато откриват у дома му скрит пистолет (личното му оръжие), а от 1957 г. го вкарват за 18 месеца във Варненския затвор. И там не губи самочувствие и самообладание - участва в затворническата самодейност с изпълнения на цигулка.
МВ: И в заключение какъв е за вас сега Иван Вариклечков?
- Еталон и символ, пример за подражание от всеки, който застава начело на флота. Добродетелите, които цял живот адмирал Вариклечков е съхранявал и демонстрирал неотклонно, са изключително важни и насъщно необходими за времето, в което живеем.
Българинът и морето
Варна. Централният плаж. Някога, в началото на века, оттук е започнал българският морски туризъм. Тук е летувал българският елит и гости от чужбина. Към онова, което са ни оставили дедите, в последните десетилетия не е прибавено нищо ново. Напротив. Моста с кулите за скок го няма и стои само отхапаното парче на сушата. Грозни огради с неприлични графити настъпват по пясъчната ивица. Дървен подиум за дансинг е заел най-престижното място от плажа. Нощем тук бълват с убийствени децибели чака-рака. Полуразрушените кабинки за преобличане служат за тоалетни на пияни и дрогирани тийнейджъри. Селски каручки и камъни трябва да внесат някакъв кичов народен колорит. Сега в България се заговори за селски туризъм. Дали в още девствените родопски селца няма да се появят басейни с джетове и водни ски?
Созопол. Боровата горичка срещу къмпинг "Златна рибка" в разгара на летния сезон се превръща в безстопанствен паркинг - пикник. Една бабаитска компания с две коли с ямболска и старозагорска регистрация се окъпа в морето, наяде се, напи се, наспа се и ... си отиде. След нея останаха купища изгнили домати, динени кори, пластмасови боклуци и празни бутилки. Остана един показен натюрморт на нашето "европейско" възпитание. През септември, в дните на "Аполония", тук е любимо сборище за наркоманчета. След тях ще остане същото плюс стотици бирени бутилки, употребени спринцовки и опаковки от транквиланти.
Но ... млъкни, сърце! Навярно това е нашият "демократичен" път към европейската цивилизация.
Бяло знаме на морския бряг
170 години от битката за Месемврия и Анхиало
На 30 юли адмиралът докара една ескадра, която да бомбардира Месемврия и да окаже съдействие на армията, настъпваща през Балкана - така започва описанието на англичанина Джеймс Алекзандър в "Пътешествия до мястото на военните действия в Ориента през Русия и Крим в 1829 г.", том II, глава III, около превземането на Несебър по време на Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Следват и уточненията за укрепленията на античния град: Месемврия също се намира на скалист полуостров. На материка близо до провлака имаше укрепен лагер, а върху ивицата земя - наблюдателна кула.
От борда на военния кораб англичанинът съзира в лятната жега интересните останки на антични църкви. Въпреки че силите на адмирала бяха съкрушителни, все пак петнадесетте оръдия на батареята няколко часа упорито обстрелваха флота и Осман паша с два бунчука отказа да приеме условията за капитулация, предложени му от парламентьора - продължава Джеймс Алекзандър. Турците все още не са забравили измамата при Созопол с числеността на руската войска. Но огънят откъм морето, свистенето на снарядите, рухналите къщи на високия скалист бряг принуждават Осман паша да снижи предизвикателния си надменен тон. Започва и руската атака на Несебър откъм сушата. В същото това време генерал Рот атакува укрепения лагер и четиристотинте турци в него се предадоха заедно с три оръдия, които незабавно бяха обърнати към Месемврия - уточнява Алекзандър. По този начин, нападнат и по море, и по суша, без надежда да се измъкне, Осман паша вдигна бяло знаме, след което излезе от града с две хиляди турци и предаде ключовете.
Англичанинът възкресява и картината в античния град след този съдбоносен час: опустели улици, спуснати кепенци на прозорците, изплашени продавачи зад тезгяхите на магазинчетата. Безмълвието тук-таме се нарушава от някого, който проронва нещо все около изселничеството, което грози всички крайбрежни селища.
Ахиело (Анхиало - Поморие) бе следващото място, превзето от флотата - отбелязва Джеймс Алекзандър. - С руската армия, настъпваща срещу него, след кратък артилерийски обстрел този хубав град се предаде на канонерките. С присъщата педантичност лейтенант Джеймс Алекзандър, който придружава руската флота, поела път на юг от Варна, съобщава и другите подробности около падането на Анхиало през лятото на (1829 г. В него бяха намерени четиринадесет отлични оръдия - повечето от пиринч, една мортира: три склада с барут и един със сол. Жителите на Ахиело наброяваха около десет хиляди души. В центъра на града има площад с красив фонтан, къщите са засенчени от асми и поради това улиците изглеждат свежи и прохладни. Подводните скали край Анхиало стават причина за обръщането на една руска лодка, пълна с матроси, които едва спасяват живота си.
Пътят на руската флота подължава на юг - към Бургаския залив и в погледа на Джеймс Алекзандър попадат очертанията на остров Света Анастасия, където също се развиват драматични събития.
В морето се тръгва от брега
Спасете нашите деца
Точно преди десет години Българската телевизия "изтърва" едно интервю с английска туристка. На най-идиотския възможен въпрос, който често отправяме към чужденците: "Харесва ли ви България? ", англичанката отговори така: "Природата ви е прекрасна, но страната ви е мръсна и децата ви са невъзпитани... " Тогава това прозвуча като шамар в националния ефир. Партията, която внимаваше само да ни хвалят, не пропусна да си го изкара на нещастните журналисти.
Сега, в годините на демокрацията, подобни оценки често могат да се чуят и прочетат. Лошото е, че започнахме да свикваме с тях. Приемаме ги като даденост, възмущаваме се помежду си и се примиряваме. В същото време пред очите на децата си, които сме завели на море и слънце, изпиваме бирата и минералната вода и хвърляме бутилките в най-близките храсти.
Хартийките от вафлата или шоколадчето невинно заравяме с крак в пясъка, а фаса щракваме с два пръста в морето. Детето ни гледа и расте ли, расте... Наскоро (през юли т.г.) наши младежи нападнали възрастен немски турист в тоалетната на хотел "Елица" в курорта Албена. Взели му часовника, парите, златен синджир. Човекът явно не бил очарован от прословутото българско "гостоприемство" и нещо се съпротивлявал. В боричкането един от младежите му отхапал част от ухото и избягал. Но... какъв хепи енд: "Слухът на възрастния човек не е пострадал. Лошото е, че липсва останалата част от ухото и затова то не може да бъде възстановено..."
Така завършва дописката в местен вестник за "инцидента". Разбрахте ли кое е доброто и кое е лошото? И кое е страшното?
Делото за "Бай Ниази"
Окръжната следствена служба в Добрич ще продължи да изяснява обстоятелствата около гибелта на шестимата рибари от турската гемия "Бай Ниази". Делото не може да бъде прекратено, докато не бъдат намерени телата и на шестимата, съобщи началникът на службата Драгостин Байчев.
Риболовната гемия "Бай Ниази" се разби на 16 май т.г. в морето при Балчик, а на 19 май вълните изхвърлиха на брега тялото на 32-годишния морски инженер от Истанбул Корай Рейханлъ - капитан на гемията.
