Актуалният въпрос за Проливите
Сигурността на корабоплаването през Босфора и екологичните проблеми на региона през погледа на специалистите от Черноморския комитет на "Lloyd's Register"
Една от темите, получили най-широк отзвук на Втората международна конференция "Черноморските пристанища и корабоплаване '99", беше повдигната от Брайън Солт, отговорен представител на "Lloyd's Register" (LR) за България, и инспектора от регистъра д-р Светлозар Ковачев.
Тяхното изложение беше посветено на сигурността на корабоплаването през Босфора, на екологичните му аспекти и на сериозните проблеми, произтичащи от тях. Важен акцент в изказванията бяха две възможни технически решения на LR, които може да обединят в бъдеще всички черноморски държави. В експозето на г-н Солт бе подчертано, че темата е била многократно дискутирана от Черноморския комитет на LR, включващ клиенти на класификационната организация от средите на корабособственици, корабостроители, кораборемонтчици, проектанти и др. В експозето се открояваха три основни момента: за особеностите на Босфора, за идеята да се проектира и използва специален танкер, пригоден за плаване в Черно море, и за Корабната система на LR за аварийно реагиране (SERS), която може да се използва много успешно и в нашия регион.
В изложението за ролята и характера на трафика през Босфора бе подчертано, че той е единствената водна артерия, свързваща Черно море със Световния океан. Акцентирано бе също и върху международния статут на Проливите, установен с Конвенцията от Монтрьо през 1936 г. Наред с тези добре известни факти в изказването бяха припомнени и проблемите на днешния ден: нарастващият до критични граници обем на трафика през Босфора, тенденциите той да се увеличи още повече. Дошъл ли е моментът черноморските държави заедно да се замислят за екологията на морето, за евентуалните катастрофални последици от един нефтен разлив или от катастрофа на танкери в Босфора? Отговорът на LR бе категоричен и положителен. През идното десетилетие през Босфора се очаква да преминават по 1 млн. барела нефт дневно, сочат цитираните статистики.
Въпреки алтернативните проекти за строителството на нефтопроводи транспортът на нефт през Проливите няма да спре, бе един от подчертаните изводи в експозето наред с факта, че Босфорът е най-опасният воден път на света с изключително усложнена екологична обстановка.
Наред с влезлите в сила през 1994 г. специални правила за корабоплаването през Босфора и Мраморно море на международния форум беше отправен призив и за една друга стъпка: за разработването на класификационни изисквания за плавателните съдове, преминаващи през Босфора, които да защитават интересите на всички черноморски държави.
Ето какво заяви в заключение г-н Солт: "Вярвам, че всеки свързан с морето човек в тази зала би бил най-добрият пропагандатор на тази идея, която може да бъде прокарана в местните морски асоциации и на правителствено ниво. Ще обобщя, господа, като заявя, че е във ваш интерес да окажете натиск върху вашите правителства и особено върху представителите си в IМО. За да може проблемът за рисковете на Босфора най-малкото да бъде повдигнат отново в IМО, за да се изследват проблемите и да се формулират правила и разпоредби, изградени на базата на съвременните технологии за един екологически безопасен плавателен съд за Босфора."
Предлаганият от LR проект на танкер за Черно море се базира на факта, че повечето от танкерите, плаващи в региона, работят там едва ли не през целия си полезен живот. Затова акцентът в проекта е поставен върху специфичния дизайн, двойния корпус, намаляване количеството на вложената стомана, снижаване на строителните и оперативните разходи.
В експертна оценка, направена от LR съвместно с екипи на проф. Петър Колев от ТУ - Варна, и проф. д-р.т.н. Здравко Белберов от Института по океанология, е показано намаляването на строителната стойност на този тип танкери до 20 на сто при повишаване на екологичната безопасност и запазване на превозната способност.
Корабната система на LR за аварийно реагиране (Ship Emergency Response Service) се използва от класификационната организация от десет години и се прилага за 2500 плавателни съда по цялото земно кълбо. Към нея има непрекъснато дежурство (24 часа, 365 дни), което дава съвети на командния състав на кораба в случаи на сблъскване, разливи, засядания и др. аварии, при това в критичните първи моменти от развитието на кризисната ситуация. В това управление на кризисната ситуация участват висококвалифицирани експерти с продължителен опит в реални ситуации, които могат да помогнат много на командния състав на кораба, да намалят щетите и свързаните с тях разходи и рискове. Използването на спътникови комуникации позволява да се получи квалифицирана намеса от хора, които работят в спокойна обстановка, а не в условията на силен стрес на борда на кораба. Освен това на брега лесно могат да бъдат направени изчисления, да бъде изготвена оценка на обстановката и да бъдат развити възможни сценарии за изход от кризата при минимални загуби. Съобразената с изискванията на MARPOL, OPA 90 и Кодекса ISM система е напълно приложима и в "
Черноморско-Средиземноморския регион и би могла да се използва успешно за свеждане до минимум на рисковете от аварии и последствията от тях, включително и в Босфора. Годишният абонамент за нея е около 500 британски лири и от LR смятат, че би могла да се използва от повечето корабособственици, независимо от размера, типа и класа на кораба.
След като изслушаха изложението, участниците в конференцията стигнаха до идеята за подписването на меморандум, в който бяха отразени интересът към проблемите на Босфора и необходимостта от предприемане на следващи стъпки за обсъждането им на специализиран форум. Документът беше подкрепен незабавно от почти всички представени държави - отпътувалите предишния ден делегати от Румъния нямаха тази възможност и вероятно ще вземат решението си, след като получат материалите от форума; представителите на Турция предпочетоха да съгласуват меморандума на по-високо ниво.
Акценти на конференцията "Черноморски пристанища и корабоплаване '99"
Цената на сътрудничеството
Сближават ли ни или ни разделят общите проблеми?
Провелата се от 14 до 16 юни т.г. Втора международна конференция "Черноморските пристанища и корабоплаване '99" премина успешно и събра във Варна български политици, лидери на пристанища от региона, отговорни служители на Европейския съюз и ЧИС. Най-ценното в нея бяха, разбира се, неформалните срещи, които утвърждават личните контакти.
След официалното изказване на министъра на транспорта Вилхелм Краус, което акцентира върху отварянето на България и транспортната й система в източна посока - по направлението Кавказ, Централна Азия, Китай, той сподели с журналистите няколко важни новини: за сътрудничеството на страната ни с Проекта за оценка на нуждите на транспортната инфраструктура (TINA), в който ясно е определено мястото на втория мост на Дунав - при Видин - Калафат; за предстоящото строителство на тунел под Босфора, във връзка с което ще бъде удвоена железопътната линия Пловдив - Свиленград за участието на холандското правителство съвместно с варненския завод "Черно море" в изграждането на VTS система за контрол на корабоплаването у нас.
Актуална новина съобщи и изпълнителният директор на Пристанище Варна Стоян Щумпф, а именно, че започват много конкретни преговори с представителите на местната власт във връзка с актуването на терените за строителство по утвърдения Генерален план за развитие на Пристанище Варна.
В изказването на Свен Моргенсен, главен администратор от Европейската комисия по транспорта, бяха очертани стратегическите перспективи за развитието на региона. Представителят на Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС) Андрей Кононенко акцентира върху значението на инвестициите, включително и частни, за развитието на връзките между държавите, граничещи с Каспийско море, и черноморските им партньори. В същия дух бе и изказването на директора на Каспийския финансов център Питър Балингер. Беше дадена думата и на инвеститорите от бизнеса, като "Юнион миниер", чийто представител Филип Ромбо подчерта важността на логистичния елемент в транспорта и готовността на фирмата да реагира гъвкаво, за да си осигури бързи и евтини превози. Марк Грейл, координатор за програмата ТРАСЕКА, запозна присъстващите с обхвата и целите на нейните проекти.
Наред с презентациите на пристанищата в Черноморския регион и други свързани с тях структури се очертаха и неизбежните противоречия. Констанца заяви претенции да бъде главно и водещо пристанище в Черно море. Останалите участници поставиха акцента върху сътрудничеството помежду си, върху формирането на единна политика по редица тарифни, митнически и др. проблеми на целия регион. Емоции предизвика и изказването на Крис Дилиън, главен мениджър на световния превозвач "Мaersk" за България, който подчерта високите разходи за обработката на кораби в черноморските пристанища на България, Румъния, Украйна и Русия. При база 100 за един кораб в солунското пристанище пристанищните разходи в Констанца са 3 пъти по-високи, във Варна - 5,2 пъти, а в Новоросийск - 7 пъти, подчерта той. Пречките за разширяване на сътрудничеството също бяха заявени по ясен и категоричен начин: високите пристанищни разходи, ниската производителност на пристанищата, слабата им инфраструктура, недоизяснените митнически формалности, корупцията, нагласата за печалба в краткосрочен план.
Подобряването във всички тези области може да доведе до оживление в търговията и създаване на вътрешен черноморски фидерен сервиз, за какъвто сега няма достатъчно обеми.
Сериозно препятствие за развитието на бизнеса се очерта и при обсъждането на въпроси от сферата на логистиката. Митническите служители от Варна и Иличевск са единствените, които поддържат работеща форма на сътрудничество, свързана с фериботната връзка, стана ясно от изказването на началника на варненската митница Румен Кирчев. Опростени процедури по други линии не се прилагат. Връзки с Русия и Турция например напълно липсват - факт, учудил дори координаторите от Брюксел. На срещата беше направено предложение за изпращане на писмо до ЧИС за съдействие при организирането на среща на митническите служители от Черноморския регион.
В изложението на отминалия форум бяха представени и специализирани морски и транспортни издания от черноморските държави - украинските списания "Судоходство" и "Порт Украин ", както и естонското издание "Транзит".
Що се отнася до изводите от срещата, те бяха формулирани многократно от участниците в нея: нужно е да се работи съвместно и много последователно за подобряване на имиджа и сътрудничеството в Черноморския регион, тъй като бизнесът все още го избягва или заема позиция на изчакване. Въпреки силната политическа подкрепа от много международни институции и общото ни желание за промяна. Както подчерта заместник-министърът на транспорта на Грузия Вахтанг Ломадзе, "Черно море трябва да ни обединява, а не да ни разделя", а темповете на интеграция са толкова важни, че "трябва да оставим настрана съперничеството и да започнем да градим мостове".
Бележка
Бележка на редакцията: В най-скоро време предстои на държавно ниво да се вземе решение "за" или "против" траленето за рапани и въобще за дънното тралене в морето. В последните години "Морски вестник" непрекъснато следи развитието на проблема. Като даваме трибуна на известния български учен и специалист проф. д-р Петър Коларов, директор на Института по рибни ресурси във Варна, ние ясно съзнаваме, че неговата позиция ще бъде атакувана от опоненти. Готови сме да публикуваме всяко добре аргументирано мнение по въпроса, което не е плод само на временни емоции и интереси. Така ще се роди оптималният вариант, зад който да застане правителството в своето решение.
Бургас има важна роля в бъдещото регионално развитие
Интервю с Николай Чакъров - изпълнителен директор на Агенцията за регионално развитие в Бургас
Налице са всички предпоставки да бъдат отворени външните пазари за българските производители. Очакват се нови възможности пред всички сфери на икономиката и промишлеността. Предложенията на местните ръководители от общините на Бургаска област за това ще бъдат обобщени до края на месец юни в областната управа, за да бъдат включени в Регионална програма за развитие, която ще бъде предложена на правителството, увери областният управител Христин Петков. Програмата за развитие на Бургаския регион ще бъде един от общо 27 подобни документа, които ще бъдат изготвени в останалите региони на страната и които ще бъдат финансирани от държавата и от други институции, за да се помогне на регионалното развитие. Това се прави за първи път в България от 50 години насам. То е резултат от новите възможности за развитие на целия регион след спирането на югоконфликта в съседните на България държави.
МВ: Г-н Чакъров, Агенцията за регионално развитие има важна роля за подпомагането на бизнеса в региона. Какво е новото в сегашната ситуация, когато много западни държави се намесиха в решаването на регионалните проблеми?
- Новото е, че се отварят нови перспективи пред регионалното развитие.
Началото е в изработването на обща програма. Технологията за това е следната - по общини се правят планове за развитие. Те се представят в областната управа. Областният управител изгражда комисия за регионално развитие, в която са включени кметове, специалисти и неправителствени организации, които имат за задача да изготвят общия план за регионално развитие. Този план се защитава пред Министерския съвет за утвърждаване и осигуряване на една част от финансовите средства. Другата част ще бъде осигурена с местни ресурси - общински, частни и от международни донори.
МВ: Как ще се намеси в този процес Агенцията за регионално развитие?
- Разговаряхме със заместник-областния управител на Бургаска област Васил Камберов, който отговаря за регионалното развитие. Предстои да уточним ролята на агенцията в този процес. Областният управител Христин Петков потвърди вече доброто желание за използване възможностите на агенцията за експертна помощ.
МВ: Какво все пак ще отличава регионалния план на Бургас от останалите 27 в страната?
- Всеки един план се изготвя въз основа на определени ресурси. Бургаска област разполага със специфични ресурси, които липсват в други области - добра инфраструктура, силно развита промишленост, излаз на море. Освен това Бургаският регион е включен в няколко големи инфраструктурни проекта - транспортен коридор N 8, проекта за петролопровод Бургас - Вльора през Македония и Албания, петролопровода Бургас - Александруполис - това са все проекти от национално значение, но много важни за развитието на региона. Те ще подпомогнат развитието на транспорта, строителството, промишлеността, туризма.
МВ: На какви други програми може да разчита регионът?
- Големите програми, които бяха афиширани от международните институции за подкрепа на страните от Югоизточна Европа, са все още на масите за обсъждане. Когато видим резултатите, приоритетите и насоките в тях, тогава можем да се включим с предложения. Същевременно и Агенцията за регионално развитие се замисля за някои по-скоро стопански дейности - маркетингови изследвания, изработване на бизнеспланове, консултации и услуги на предприемачите, които да бъдат на поносими и достъпни цени.
Не знам доколко тези идеи се вместват в пазарната политика, но все пак ние сме създадени като организация, която има за цел да подпомага бизнеса, и можем да си позволим да свалим цените. Има вече осъзната нужда от такива услуги. Има и предложения от чужди частни компании да им помагаме при разработване на инвестиционната им политика в България.
Нещата са в процес на договаряне.
Декларация на морската общественост на Бургас
Морската общественост на Бургас с чувство на висока отговорност се присъединява към откритото писмо на Българската морска общественост относно опитите за закриване на Висшето военноморско училище - Варна.
В своята 118-годишна история ВВМУ "Н. Й.Вапцаров" се изяви като ковачница на висококвалифицирани, патриотично настроени кадри за Военноморските сили и гражданското корабоплаване на Р България.
Изгражданата от години материално-техническа база на ВВМУ с този акт на пренасочване на възпитаници към други учебни заведения, ще бъде подложена на ликвидация.
В същия момент висококвалифицираният командно-преподавателски състав ще бъде изгубен за българската общественост. Това ще доведе до непредвидими загуби и за България като цяло, имайки предвид, че възпитаници на ВВМУ "Н. Вапцаров" работят като ръководни кадри не само в БМФ и морския и речен бизнес на Р България, но и в много водещи компании по целия свят.
С настоящата декларация откриваме подписка в защита на най-старото техническо училище в България.
Инициативен комитет на морската общественост - Бургас, в който личат имената на изтъкнати морски специалисти, началници на управления, директори, общественици.
Желаещите да се присъединят към подписката могат да се обърнат към офиса на Бургаската морска асоциация - кап. В. Тодоров.
Жега, страсти и миражи
"И тази година... лятото ни изненада... " Дори и през юли картината, меко казано, е плачевна. Свободно скитащи кучета по брега, купища отпадъци по пясъка, нечистотии и миналогодишен амбалаж пред заведенията, строителна и чалгаджийска канонада във въздуха - такъв е, общо взето, интериорът на Централния плаж във Варна, както и в повечето останали морски селища.
Поне половината плажове не са обезопасени заради ниското заплащане на спасителите, късното отдаване на концесионери и неизяснени отношения между тях и сегашните им наематели. Но морето от бюрокрация не разбира и вече взе първите жертви, жертви деца в Бургас, Равда, Ахелой, Балчик, Св. Константин... Жестоко е да се каже, но ако продължи така, те няма да бъдат последни.
Опасностите дебнат не само в морето. Курортното безгрижие е златно време за апашите. Полицията предупреждава за масов десант на джебчии от вътрешността на страната. При това те са лишени дори от капчица местен патриотизъм. Тарашат не само чужденци, но и нашенци, а връх на падението им е отмъкването на престижното отличие "Син флаг" от пилона му в Слънчев бряг.
Жертви на жегата станаха и морските специалисти. На 28 юни предизвикан от горещините и алкохола мираж на вражеска подводница подлуди военния ни флот. Лъскавото учение със стандартните похвали премина и веднага се върнахме към нашенския си манталитет.
Жегата в Министерството на образованието за малко не затри тазгодишната заявка на Параходство БМФ за обучение именно в Морско училище на необходимите му капитани и механици. Омаломощените от софийските горещини чиновници от образованието "забравили" някои писма и документи и подведоха дори Министерския съвет. Така в лятната мараня можехме да останем и без признатите из целия свят морски кадри.
На 5 юли тръгна деноминацията на лева. За добро или за зло, тепърва ще видим. Според познавачите в началото ще е за добро на измамниците и спекулантите. За Варненската корабостроителница обаче нещата отсега са ясни. Каквото и да се случи занапред, нейните кораби предварително са деноминирани - например на 42 000-тонния със строителен Х 510 на международния пазар цената му се е стопила.
Кой вдига ВМС по тревога
Още не бяха заглъхнали похвалите към българските ВМС за участието им в международното учение "Кооператив партнър '99" (Вж. стр.4) и един трагикомичен екшън ни показа, че нищо ново не сме научили и нищо старо не сме забравили. На 28 юли т.г. някой се обадил по телефона в Морската администрация - Варна, че видял в морето между Балчик и Каварна голямо мазно петно и нещо изплaвало и веднага потънало. От морската администрация съобщили във ВМС и оттам, още загрети от учението, се втурнали с цялата си мощ към мястото да търсят нещото: хеликоптери, катери, водолази, кораби, та чак от Атия. Търсили, търсили и се прибрали. От официалното съобщение на ВМС (публикуваме отделно) се разбира, че може и да е имало нещо, а може и да е нямало. Хипотезите са: случайно забравена подводница от някой от участниците в учението (проверката веднага установила, че нашата си е в базата, а в НАТО още броят техните, защото са повече; голямата бяла акула-людоедка, която периодично се появява край нашите брегове в началото на всеки туристически сезон (вж. "Морски вестник", бр.15/1995 г.); ковчегът на Ной, който други инстанции търсят в Черно море, повдигнат от подводно изригване и пак потънал. (А мазното петно?); албанска подводница, тайно шпионирала учението, когато изплавала за миг гребците да си поемат въздух. (А мазното петно?).
От Морската администрация - Варна, която отговаря за "мазните петна", казаха, че тяхната независима проверка не открила такова. Техният новоназначен ръководител на морската спасителна служба научил за събитието пък от... журналистите. А нали от там са препредали сигнала към ВМС?
И така - кой може да вдигне военноморските, граничните, гражданските сили по тревога? Оказва се - всеки, докато си пие на верандата на вилата ракията и гледа морето. Каква е координацията между тях - никаква.
Въпрос на данъкоплатец: Кой плаща цялата тази скъпа тупурдия, която вероятно ще бъде отчетена като "проверка на бойната готовност"? Отговор: данъкоплатецът, защото той не може да избира дали да си плати данъка, или не.
Конкуренцията притиска кораборемонтните предприятия
През изминалия месец юни около 80 на сто от производствените мощности на КРЗ "Одесос" - Варна, са били максимално натоварени, което ръководството на предприятието отчита за много добро постижение, като се има предвид продължаващата все още криза в корабоплаването в световен мащаб.
Акционерите от "КРЗ Инвест" отчетоха 50 млн. лева загуба за 1998 г., а прогнозите за 1999 г. са да бъде реализирана печалба, съобщи изпълнителният директор на завода Недялко Панев. Взето е било още решение за разнообразяване дейността на предприятието с брокераж, реекспорт, маркетингови проучвания и др. "Трудно е в обстановка на силна конкуренция в нашия бизнес да сe оцелява и още по-трудно е да се намерят други пътища за разширяване на дейността. На този етап обаче успяваме да задържим позициите си, дори привлякохме нови клиенти - корабособственици от елитни компании, което е твърде важно условие за работа в период на несигурност", сподели търговският директор на КРЗ "Одесос" Димитър Тодоров.
В момента в завода върви към финал ремонтът на холандския кораб "Stella Prima", собственост на традиционния партньор на завода "Kanan Shipping" - фирма, специализирана в превоза на тежки нестандартни товари. Наскоро е приключил ремонтът на швейцарския кораб "Martin P" - 6348 dwt.
Приключва и работата по "African Camellia" (9122 dwt), чийто ремонт трябва да завърши скоро. Корабът е собственост на американската компания "Seaboard" със седалище във Флорида. Друга американска компания - "Sabine Transportation", с президент Рик Стикъл, бе първият американски корабособственик, който потърси услугите на българския завод. Сега тук е нейният кораб "Guadalupe" (30 800 dwt). На 10 юли т.г. тук ще пристигнат за ремонт два гръцки кораба. Производственият график на сухия док на завода е запълнен до 1 октомври т.г., а 90 на сто от клиентите са западноевропейски, американски, турски и гръцки компании.
Конференция по логистика
Предстои провеждането на Втората международна конференция по логистика под наслов "Логистиката в променящия се свят". Тя ще се състои в Международния дом на учените "ф. Жолио-Кюри" - Варна, на 12 и 13 юли т.г. Неин организатор е Университетът за национално и световно стопанство в сътрудничество с Българската асоциация по логистика и подкрепа от Министерството на транспорта. Целта на форума е популяризирането на логистиката в България и привеждането на тази важна област от икономиката в съответствие със световните стандарти.
Конференцията би била полезна не само за преподаватели и изследователи, но и за ръководителите на транспортни фирми (включително и морски), спедитори, брокери, консултанти и др. специалисти.
Международното военноморско учение на НАТО "Кооператив партнър '99"
Незаменима школа за практически опит
От 14 до 28 юни т.г. при домакинството на нашите ВМС в западната част на Черно море и в района на Варна се състоя многонационалното учение на НАТО "Кооператив партнър '99". Това бе неговото пето издание, а България стана домакин на проявата за трети път. "Кооператив партнър '99" се проведе в рамките на усъвършенстваната програма "Партньорство за мир", обявена през януари 1994 г. и допълнена през юли 1997 г. Учението премина под ръководството на командващия Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа адмирал Джеймс Елис от ВМС на САЩ. Непосредственото ръководство и координацията на действията от планирането до разбора бяха поверени на командващия Обединените ударни и поддържащи сили на НАТО в Южна Европа вицеадмирал Даниел Мърфи (от ВМС на САЩ) и на командващия Обединените ВМС на НАТО в Южна Европа адмирал Джузепе Спиноци (от ВМС на Италия). Ръководител от наша страна бе началникът на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров.
На заключителната пресконференция стана ясно, че в различните епизоди са участвали общо 30 бойни и спомагателни кораба и катери, 15 самолета, 9 вертолета с палубно и брегово базиране, 392 офицери и 1361 старшини и матроси. Тези цифри ни върнаха към трудното начало и към сложната ситуация, в която се оказаха офицерите от Обединения щаб под ръководството на полковник Робърт Уилси (от Кралската морска пехота на Великобритания) и капитан I ранг Тициано Папарела (от ВМС на Италия).
На двете планиращи конференции - главната (9 - 11 февруари т.г.) и заключителната (23 - 25 март т.г.) - във Варна щабът бе определил едни рамки, мащаби и участници, а на 14 юни обстановката бе доста по-различна. Събитията в Косово наложиха отпадането на амфибийната операция и връщането обратно на трите украински кораба. Така емблемата на "Кооператив партнър '99" обедня с изображението на морския пехотинец и със знамето на една от държавите-участнички. На всичкото отгоре дойде и съобщението, че поради ненавреме подадени документи, изисквани от Конвенцията от Монтрьо (1934 г.), турското правителство не разрешава преминаването на френската фрегата "Жерминал" през Дарданелите и Босфора.
Това наложи екстреното преработване на плановете при пълното спазване на ръководните документи и процедури на НАТО. Само офицерите, участвали в тази напрегната работа, си знаят колко усилия им е струвала "маневрата".
"Кооператив партнър '99" бе своевременно "прекроено" в изцяло военноморско учение като част от мироопазваща операция. Свой съществен принос при реализацията на новите планове имаше и командирът на многонационалното оперативно корабно съединение комодор (старши капитан I ранг) Кадир Саадъч, под чийто флаг плаваше турската фрегата "Явуз". На голямо изпитание бяха подложени и органите за материално-техническо осигуряване на нашите ВМС, които в условията на хроничен финансов недоимък направиха всичко възможно, за да могат нашите кораби да изпълнят поставените им задачи на море. Това бе предпоставка за доброто представяне на екипажите на патрулните корвети "Бодри" и "Летящи", на базовите миночистачи "Добротич" и "Щорм", на минния заградител Х 705, на ракетната корвета "Мълния" и на ракетния катер "Гръм", на военния транспорт "Атия" и на хидрографския кораб "Адмирал Бранимир Орманов".
От съседна Румъния пристигнаха фрегатата "Адмирал Петре Барбунеану" и спасителният буксир "Грозавул", от Гърция - фрегатата "Адриас", а от Грузия - патрулен катер Х 301. Най-внушителното присъствие сред гостите бе на турските кораби. Освен флагманската фрегата "Явуз" във Варна дойдоха ракетните катери "Рюзгяр", "Волкан" и "Доан". Вярно, че големият десантен кораб-док и вертолетоносач "Понс" не дойде, но той бе напълно заместен от фрегатата "Елрод" (VI флот на САЩ) и от патрулния кораб "Беър" (Брегова охрана на САЩ). Френски кораб ("Шамплен") все пак дойде, макар и за втория етап. Той обаче "навакса" с факта, че бе главен герой в редица репортажи, тъй като изпълни особена мисия - стана плаващата база за наблюдение на учението от акредитираните журналисти. Това с успех през първия етап направи и "Елрод".
Черно море се показа като две коренно различни противоположности. През първия етап бе приветливо, слънчево и тихо, а през втория - сърдито, негостоприемно и бурно. Това не попречи на изпълнението на задачите. "3 - 4 бала вълнение е добро море за смели моряци" - резюмира на заключителната пресконференция контраадмирал Петров. За първи път в учение от такъв ранг двама български офицери - капитаните II ранг Румен Николов и Тодор Йотов, бяха командири на корабни тактически групи от началото до последния ден.
Какво друго се случи за първи път? Участва кораб от Бреговата охрана на САЩ (преди, в нашето учение "Бриз '95", участва друг неин кораб - "Далас"). Прехвърлено бе гориво на ход от български кораб ("Атия") към кораби от страни, членуващи в НАТО - това бе крачка към стандартизацията, възприета в Алианса. Осъществено бе и нощно съвместно плаване на кораби от НАТО и от страни - участници в инициативата "Партньорство за мир" - това пък бе крачка към постигането на оперативна съвместимост.
На море тактическите групи отработиха съвместно маневриране, прехвърляне на товари, прочистване на фарватери и акватории от мини, буксировка, борба с надводен и въздушен противник, задържане на кораб-нарушител. В сравнение с "Кооператив партнър '97" много по-масирано и ефективно бе участието на самолети от ВВС на България, Турция, Гърция и Румъния. Наши Су-22 и МиГ-29, румънски МиГ-21, турски и гръцки F-16 многократно атакуваха корабите и дадоха възможност на екипажите да изпълнят редица задачи по противовъздушната отбрана. Чуждестранните изтребители-бомбардировачи само прелитаха, без да кацат на наши летища.
За участие в учението бяха пребазирани румънски вертолети "Пума", български Ми-17 и разузнавателен самолет Р-ЗС "Орион" от базовата патрулна военноморска авиация на САЩ. Вертолетчиците от нашата военноморска авиобаза бяха не само добри домакини, но и достойни партньори в различните епизоди, в които участваха техни колеги с вертолети, базирани на "Елрод", "Беър" и "Явуз". Пак за първи път на "Кооператив партнър '99" бяха осъществени съвместни действия между летателни екипажи от ВМС на САЩ (вертолет SН60В и самолет "Орион") и от страни-партньори (Ми-14 от България и "Пума" от Румъния). На Варненското езеро вертолетът "Делфин" от "Беър" направи показно спасяване на "бедстващ" човек в морето.
Повече от 80 журналисти бяха акредитирани към международния пресцентър на учението. Неприятният инцидент от "Кооператив партнър '97", когато група журналисти изпитаха негативни емоции при прехвърлянето им от кораб на катер, не намали, а увеличи интереса им към епизодите в открито море. Обединеният щаб обаче не допусна грешка и корабите-домакини ("Елрод" и "Шамплен") приеха и върнаха пишещите братя и сестри от и в Пристанище Варна.
Командирът на "Елрод" капитан II ранг Робърт Боуър и на десантния кораб "Шампен" капитан III ранг Алексис Лати демонстрираха комуникативни умения и джентълменски обноски с всички представители на медиите. Нямаше никакви проблеми със снимките и интервютата, открити за посещения бяха почти всички служебни и технически помещения на корабите. А преди плаването в четирибаловия щорм корабният лекар на "Шамплен" предвидливо раздаде на желаещите колеги хапчета против повръщане. Добър ход от страна на пресцентъра бе и аташирането към журналистите на мобилизираната като матрос I клас от ВМС на САЩ Любов Фъртунова-Ръсел, която от девет години живее във Вашингтон, а преди това е работила в българския печат.
Фактът, че президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Петър Стоянов, началникът на ГЩ генерал-полковник Михо Михов, зам.-министърът на отбраната Йордан Йорданов, управителите на Варненска и Бургаска област Добрин Митев и Христин Петков отделиха особено внимание на учението, е показателен за важността му като стъпка към евроатлантическата интеграция на България. В деня за официални гости към адмиралите Мърфи и Спиноци се присъединиха заместник-командващият Обединените сили на НАТО в Южна Европа генерал-полковник Франческо Вануки, началникът на Главния щаб на румънските ВМС вицеадмирал Траян Атанасиу, турските контраадмирали Асан Хошгид и Шукру Бозоглу, комодор Петрос Георгопулос и бригаден генерал Йоанис Ягос от Гърция. Това също е показателно за значението, което има "Кооператив партнър '99" за останалите участващи държави.
Когато помолих контраадмирал Петър Петров да даде с няколко думи своята оценка за учението и за значението му за нашите ВМС, той каза: "Това бе незаменима школа за практически опит и показател за все по-увереното и плодотворното участие на българските командири, щабни офицери и корабни екипажи в международните учения по линия на програмата "Партньорство за мир". Към това можем само да добавим, че оценката на адмиралите Мърфи и Спиноци за домакинството на нашите ВМС бе недвусмислена и категорична: тук работят не само добри приятели, но и доказани професионалисти.
Желание за домакинството на "Кооператив партнър 2000" е изявило командването на украинските ВМС. Преди това обаче на българските военни моряци им предстои сериозно изпитание - съвместно учение с кораби от VI флот на САЩ и от ВМС на Италия, Турция и Гърция в Средиземно море през октомври т.г. Екипажите на фрегатата "Смели" и на военния транспорт "Атия" вече се готвят за тази задача, чието изпълнение ще бъде от съществено значение за подобряването на оперативната съвместимост между нашия флот и ВМС на НАТО.
На борда на флагманската фрегата "Явуз" президентът Петър Стоянов наблюдава епизод от учението, съпроводен от контраадмирал Петър Петров, комодор Кадир Саадъч (вляво на снимката).
Вертолетът "Делфин" от кораба "Беър" направи показно на водолетище "Чайка" по спасяване на корабокрушенец.
Епизод от учението - артилерийска стрелба по въздушна цел
Френският десантен кораб "Шамплен" стана плаващата база за акредитираните над 80 журналисти във втория етап на "Кооператив партнър '99".
Отпаднаха ли неизвестните?
Българското морско образование на кръстопът
Много са неизвестните, свързани с бъдещето на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", а заедно с това и със съдбата на българското морско образование. Реформата във военното образование и поправките в Закона за висшето образование, който премахна платеното обучение в държавните висши учебни заведения, доведоха до много и значителни промени. Дотолкова сериозни, че началото на кандидатстудентската кампания изненада дори ръководството на ВВМУ и БМФ: с факта, че държавната поръчка за специалността "Корабоводене" (50 души редовно обучение) попадна в Техническия университет (ТУ) - Варна.
Въпреки че на всички нива двете институции ясно бяха заявили принципната си позиция по въпроса за морските специалности, за които се издават международни сертификати и които са свързани със спазването на международни конвенции като STCW '95. Не е тайна, че само ВВМУ и БМКЦ са представени от морската ни администрация пред IМО и могат да отговорят на тези условия.
Засега въпросът си остава открит, а Министерският съвет не е успял да включи в дневния си ред въпросът за училището и неговата държавна поръчка за търговския флот. А времето тече много бързо. Напрежението в морските среди е голямо, а изненадата и спекулациите станаха повод за не една декларация на неправителствени морски организации - все в подкрепа на ВВМУ. Никой не може да се сърди на емоционалния им тон, защото твърде дълго продължи разколът в морското ни образование и сега е на път да се настани трайно в него.
Министерството на транспорта също заяви подкрепата си за ВВМУ и едва ли би могло да бъде иначе. В момента на посещение в училището са групата компетентни лица от IМО, ръководени от комодор Рукис от Гърция. Те ще дават оценка на българската система за морско образование и квалификация, а сегашната им визита трябва да уточни какви мерки са предприети във ВВМУ и БМКЦ във връзка с някои забележки към нашата документация по конвенцията STCW '95.
Кандидатстудентската кампания обаче вече се преполови, а неяснотата - поне от гледна точка на кандидатстващите младежи - остава. Деканът на факултета по корабостроене в ТУ проф. Петър Колев заяви, че приемът на документи там върви нормално и има проявен интерес към всички предлагани морски специалности. В университета ще се приемат студенти по още три такива: "Корабостроене и морска техника" (50 души редовно и 10 задочно), "Корабни машини и механизми" (50 души редовно и 10 задочно) и "Технология и управление на транспорта" (30 души редовно и 10 души задочно).
Не е излишно да се чуе и мнението на бъдещия работодател. Ръководството на Параходство БМФ, заявителят на тазгодишната поръчка за 60 навигатори и 40 корабни механици за обучение във варненското Морско училище, е изпратило съвсем навреме искането си до Министерството на транспорта, Министерството на отбраната и ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", увериха ни във фирмата. От Параходството са категорични, че желаят и в бъдеще да наемат само специалисти, обучавани във ВВМУ - училище с международна репутация, което има възможност да отговори на изискванията на Конвенцията за морското образование STCW '95.
"Желаем нашите морски кадри да бъдат обучавани в училище с утвърдени традиции и име на международния пазар - коментира заместник-директорът по експлоатацията к.д.п. Георги Петров. - За специалистите е напълно ясно, че условията на борда на кораба са сурови и там може да се реализира успешно само човек, свикнал на строг военизиран режим, на съобразяване с устави, субординация, строги правила."
Такива условия в ТУ безспорно няма. Специалността "Корабоводене" на университета - до миналата година платено обучение - не е отразена и в документите на България, представящи морското ни образование в IМО.
Доколко легитимна бе тя тогава и какво ще стане с нея сега? Тези въпроси донякъде умишлено бяха туширани и премълчавани от изданието. Голяма толерантност проявяваше и ръководството на ВВМУ. Но е крайно време нещата да бъдат назовани с истинските им имена. Защото всеки завършващ млад навигатор естествено ще се интересува от перспективите за бъдещата си реализация, а тя зависи от валидността на издадения му сертификат.
След като в ТУ вече няма платено обучение, а само държавна поръчка, редно е държавата, в лицето на своите институции, да поеме ангажимента за реализацията на младите хора. Те заслужават ясно и справедливо отношение.
На фона на казаното дотук вероятно новините за бъдещите военни моряци могат да се приемат като добри. Началникът на ВВМУ кап. I ранг Иван Йорданов ни увери, че флотската алмаматер ще приеме за нуждите на ВМС 36 курсанти, включително 3 девойки. Той изрази също увереност, че ще бъде взето принципно и правилно решение и в училището ще бъдат приети на студентски начала запланираните 60 навигатори и 40 механици за търговския флот.
Преди 105 години във Варна
Посрещат параход "Борис"
Параход "Борис" е първият български морски параход, закупен от България след Освобождението. Строителството му било поръчано от Българското търговско параходно дружество (БТПД) в Нюкасъл, Англия, през март 1893 г. и през юни 1894 г. параходът вече бил готов за пробните изпитания.
"Борис" имал някои черти на ветроходните кораби - преди всичко формата на острия му нос и стърчащия пред него на десетина метра символичен бушприт. Водоизместването му било около 2000 тона при 869,25 бруто регистъртона и 542 нето регистъртона. Имал 67,10 метра дължина, 9,75 метра най-голяма ширина, 5,36 метра височина. Парната машина с мощност 990 к.с. (според някои автори - 1129 к.с.) му осигурявала 12 възла скорост.
На 25 юни закупеният за 514 209 златни лева параход бил окончателно приет от представителите на БТПД и на 26 юни в 20 часа по Гринуич отплавал за България под командването на хърватина Г.А. Содича - капитан, и главен механик сънародника му Д. Мори.
"Борис" пристигнал във Варна на 3 юли 1894 г. Още при нос Галата бил посрещнат от парния катер "Амалия", на които се намирали официалните лица, а цялата тогавашна улица "Приморска" била запълнена от посрещачи от Варна и околните села. Ето как е описано това събитие от варненския вестник "Черно море", бр.107 от 1894 г.: Параходът "Борис" дойде във водите на Варна на 3. VII. 1894 г. Бяха издадени покани до акционери, консули, началници на учреждения, кмета, представители на пресата и адвокатското съсловие, за да присъстват на тържественото освещаване на парахода в 5 часа след пладне.
Към 6 часа се завърши подобающето се тържество, след което директорът на параходното дружество покани присъстващите на един малък, но приличен банкет, във време на който директорът прочете поздравителните телеграми от правителството и пи наздравица за НЦ Височество, след това и господин окръжният управител, като очерта накъсо, но трогателно задачите на дружеството за напредъка на търговията със съобщенията ни, благопожела успех на делото. Произнесоха се разни тостове и от други лица, а през туй време параходът се пусна да поразходи гостите по морето, нагоре към "Евксиноград". Целия ден градът беше празнично накичен с народни знамена и вечерта ярко осветен, особено при Морската градина, дето до късно през нощта свири военната музика и веселеше голямата навалица от граждани в Морската градина и около нея.
Параходът е съвършено нов и доволно хубав. Освен класните места има и княжески салон с няколко стаички и спални, много хубаво и изкусно мебелирани. Машинарията му е от най-усъвършенстваната, никакъв шум не се слуша при плаването, никаква блъскотия не се усеща, а плава съвсем тихо и спокойно при лекото вълнение на морето.
Честитим на параходното дружество и акционерите му тази народна гордост под българско знаме.
На 25 септември 1894 г. параходът "Борис" за първи път бил натоварен със зърнени храни във Варна и в Бургас и отплавал за Цариград. Първоначално поддържал тази линия заедно с другия новозакупен параход - "България", а по-късно започнал да излиза извън Дарданелите и да посещава пристанищата Солун, Смирна, Кавала, Пирея и др. Параходът "Борис" потъва на 13 октомври 1920 г., на път за Севастопол, след сблъсък с руския транспорт "Кронщат".
Пристанище Варна
Необходимо е преструктуриране
Във връзка със структурната реформа започна поетапно намаляване на личния състав на Пристанище Варна от 1 юли т.г. То ще обхване абсолютно всички звена и отдели във фирмата - както работниците, така и администрацията. От началото на месеца не са били подновени 85 срочни договора, пристанището ще напуснат и 22-ма пенсионери. Предизвестия за съкращения са получили още 45 души, а започналият процес ще продължи до месец септември, смята ръководството на пристанището. Ще бъдат съкратени между 300 и 350 души от близо 2500, работещи във фирмата.
Съкращенията не са продиктувани само от спадащия товарооборот и влошените финансови резултати на фирмата, където за фонд "Работна заплата" се изразходват 91 на сто от приходите. Всеки месец от началото на годината разходите надвишават приходите с 15 на сто. Ръководството на фирмата смята, че е крайно необходимо преструктириране, за да се превърне тя в ефективно работещо звено, а преструктурирането минава през намаляване на личния състав.
Преценката за оптималния състав на всяко звено се взема от комисия, включваща представители на работодателя и синдикатите. Съкращенията са съобразени с всички изисквания на Кодекса на труда и предвидените в него механизми за социална защита на някои работници.
Проблеми на черноморския ни риболов
Хронология на една деградация
Състоянието на черноморската екосистема и живите й ресурси оправдано предизвикват постоянен интерес през последните години. Морето не e само част от природния ни ландшафт, но и сфера на напрегната стопанска активност с висок социален и финансов принос в националната икономика.
За риболова, туризма и управлението на крайбрежната зона съвсем не е без значение дали то живее по силата на естествените закони, или в стремежа си да вземе повече от него човекът не го извежда от нормалното му същесвуване. За съжаление много са примерите на пренебрежение към установения през хилядолетията природен баланс, който беше дълбоко нарушен. Към морето ни потекоха потоци от замърсители и те едва не го доведоха до пълно опустошение. Виновен беше не само българинът, но и люде от близки и далечни страни. Най-напред пострада риболовът.
До началото на 60-те години, в условията на относително чисто море, експлоатацията на рибните ресурси не превишаваше възможностите им за нормално естествено възпроизводство.
Тогавашните уловни обеми следваха внедряването на хладилната и транспортната техника в отрасъла, като задоволяваха предимно локалните пазари в крайбрежния регион. Асортиментният лист обхващаше около 30 вида и групи риби с различна зничимост, предлагани предимно в прясно и солено състояние. Структурата на улова към 1960 г. при база 8,5 хил. тона придоби следния вид:
В средата на следващото десетилетие (1961 - 1970) започнаха да се наблюдават обезпокояващи тенденции. Най-напред рязко се съкратиха запасите на скумрията, която към края на периода напълно изчезна и намери място в Червената книга. Това ни изглеждаше абсурдно и тогава се опитвахме да го свържем с увеличената преса от хищни видове като временно действащ фактор. Но когато през 1972 г. уловите от лефер и паламуд се приближиха също до нула, разбрахме, че се надига твърде тревожно явление - масивно антропогенно замърсяване. В ранните фази на ембрионалното си развитие скумрията е много чувствителна към повишено съдържание на нефтени деривати, метали, детергенти и пестициди.
Наличието на такива субстанции в Мраморно море, където видът се размножаваше в края на зимния сезон, доведе до пълното унищожение на тази популация.
Органичното замърсяване в Черно море протече със скрит период на бавно натрупване, но избухна спонтанно в началото на 70-те години с всички негативни последствия - компактни фитопланктонни цъфтежи, кислороден дефицит в придънните слоеве, мор на риби и дънна безгръбначна фауна, някои от които имаха опустошителен характер. Като откритоокеански форми на чистите води, паламудът и леферът не понесоха променените екологични условия и почти загубиха стопанското си значение. От "голямата тройка" единствено сафридът се адаптира към настъпилите изменения и запази устойчиво състояние на биомасата си до 1989 г. Последните улови от калкан в размер на 200 - 300 тона се реализираха през периода 1973 - 1976 г., след който и този вид колабира поради повишено изземване и масова гибел на малки индивиди в прибрежните замърсени райони. Остана трицоната. Силно промененият видов състав бе отминат почти незабележимо, доколкото по същото време океанският ни риболов достигна апогея в своето развитие и затрупваше пазара с нови, екзотични асортименти на атрактивни цени.
Първите опити за трален добив на трицона се оказаха успешни и това допринесе за модернизирането на риболовния флот и обработващите мощности. Уловите стремително нарастваха, оригинална технологична рецептура изведе трицоната на търговските щандове с десетина нови асортимента консерви и продукти със занижена трайност, намерили широк потребителски прием. Биомасата на вида пред нашия бряг се запази на устойчиво ниво (40 - 60 хил. тона) и годишният добив достигна 14 - 16 хил. тона. Трицоната стана "номер едно" (80 - 95% от годишния улов) на огромна дистанция пред всички останали риби.
Всичко изглеждаше нормално за изискванията на тогавашния план, но всъщност състоянието на риболова изразяваше дълбоката екологична деградация на Черно море. В Бургаския залив се отбеляза невероятна фитопланктонна биомаса от 990 грама на куб. м, която и досега изглежда парадоксална за световната океанология. Върху лова на калкана се разпростря международен мораториум (1989 - 1993), а кефаловите риби напомняха за себе си само от топлите води на Варненското езеро. Една от най-масовите риби - хамсията, стана жертва на прекомерно излавяне по Анадолското крайбрежие и не показа никакво присъствие в български води през 1989 - 1990 г. Появи се масово един вреден пришълец - медузоподобният мнемиопсис, който конкурентно посегна на хранителната база на рибите и дори на техните личинки. Тревогата за риболова ни прерасна в тревога за бъдещето на нашето море. Индустриална Европа, която с отпадните си води в река Дунав замърсява морската ни акватория, остана мълчалива и безучастна към надигащата се екокатастрофа. На всичко отгоре и трицоната намаля!
Така ни завариха промените в страната през ноември 1989 г. Риболовният сектор остана встрани от кипящите политически страсти и редуващите се правителства не му обръщаха никакво внимание.
Протичащите реформи обаче, бързо или бавно, оставяха върху него своя дълбок отпечатък.
Най-напред отпаднаха държавните дотации, далянските обекти преминаха в частни ръце, после в непознато темпо ескалираха цените на горива, ел.енергия и консумативи. В условията на прохождащата пазарна икономика една консерва "копърка в доматен сос" не можеше повече да бъде продавана за 26 стотинки! Макар агонията му да продължи дълго, океанският риболов рухна още в края на 1990 г. Промените продължават и сега с приватизацията на риболовния флот и транспортния парк, на обработващите и хладилните мощности, на сградния фонд и като процедура са пред своя закономерен край. По-нататък всичко зависи от активността на частния сектор и неговата способност да се справя с регулиращите механизми на пазара. Ето защо сега с особена острота възниква проблемът за възможностите на суровинната база и нейното устойчиво използване.
След години на изпитания можем да отбележим, че състоянието на черноморската екосистема, макар и бавно, показва явни признаци на възстановяване. Редица видове риби и други организми, които бяхме готови да отпишем, се завръщат в предишните си биотопи. Подобрява се числеността на някои рибни популации, цъфтежите на фитопланктона оредяват и отминават без опустошителни явления. Дори калканът, с двете открояващи се поколения от 1996 и 1997 г., тръгва към изстрадано съживяване.
Главната причина за протичащите подобрения е снижената индустриална активност в региона и свързаното с нея редуциране на замърсителния вток.
Благодарение на това твърде взискателните към факторите на средата риби, каквито са паламудът и леферът, миналата есен се появиха отново и след много години в значителни количества. Всички тези факти са оптимистични, но не бива да се смята, че злините са отминали безвъзвратно. Сега погледите ни са отправени пак към дунавските води, които несъмнено се замърсяват след събитията в Югославия. Ще създаде ли войната нова заплаха за черноморската екосистема? Информацията от медиите е твърде противоречива и докато не се обобщят данни за количествения и качествения състав на замърсителите, трудно е да се направи предварителна оценка. Нека да вярваме в разума, с който сме задължени да прекрачим в новия век.
Руските колумбовци на Антарктида
180 години от началото на експедицията "Белинсхаузен - Лазарев",направила най-голямото географско откритие на ХIХ век
Имена, които заслужено стоят редом до тези на Колумб, Магелан, Кук... На 4 юли 1819 г. от Малкия кронщатски рейд, изпроводени от множество петербургчани, в далечно плаване се отправили два руски тримачтови военни кораба - "Восток" и "Мирний". Задачата им била да стигнат до Южната полярна област и да разрешат многовековната загадка за съществуването на митичния южен континент... Легендата за него векове наред вълнувала човечеството, но всички опити да бъде открит завършвали неуспешно. През 1772 г. великият английски мореплавател Джеймс Кук организирал в южните морета специална експедиция с корабите "Резолюшън" и "Адвенчър". Той стигнал до 71ш10' ю.ш., но не могъл да си пробие път по-нататък през дебелите ледове. Кук решил, че Южният континент, дори и да съществува, е недостижим. Той писал: Аз пребродих океана на южното полукълбо по начин, който неоспоримо отхвърля всяка възможност за съществуването във високите ширини на континент. Но дори и такъв да има, той ще се намира съвсем близо до полюса, в места, практически недостъпни за плаване. Рискът, свързан с плаване в тези неизследвани и покрити с ледове морета, е толкова голям, че нито един човек, смело мога да кажа това, няма да се реши да проникне на юг по-далеч, отколкото аз направих това. Дори на юг да има земя, тя никога няма да бъде изследвана.
В началото на ХIХ век руските моряци извършили първите си околосветски плавания. В края на 20-те години руското правителство дало съгласие за подготовката и осъществяването на експедицията, която станала една от най-ярките страници в историята на географските изследвания и открития под името Първа руска антарктическа експедиция Белинсхаузен - Лазарев.
Всъщност първоначално за началник на околосветската експедиция във високите ширини на Южния океан бил определен капитан-комодорът М.И. Ратманов, но той се отказал под претекст, че не е добре със здравето.
Едва тогава в Кронщат да оглави експедицията бил повикан Фадей Фадеевич Белинсхаузен, който по това време служел в Черноморския флот. На 23 май той пристигнал в Петербург, а шест седмици по-късно "Восток" и "Мирний" излезли от Кронщат. В инструкцията на морското министерство, която преди отплаването била връчена на капитан II ранг Белинсхаузен, се нареждало: Да се отправи за оглед на остров Джорджия, намиращ се под 55ш ю.ш., а оттам към Сандвичева земя. Да се спусне на юг и да продължи своите търсения до най-отдалечената ширина, която може да достигне, да употреби цялото си старание и да положи най-големи усилия, за да достигне колкото се може по-близо до полюса, като издирва неизвестни земи, и да не изоставя това дело освен в случай на непреодолими препятствия. На началника на експедицията се предписвало още: Ако под първите меридиани, под които се спусне на юг, усилията му останат безплодни, той е длъжен да възобнови своите опити под други.
40-годишният Белинсхаузен имал значителен опит в далечните плавания и продължителен стаж като морски офицер. Роден на остров Сааремаа (в дн. Естония), той обичал да казва: Родил съм се сред морето и както рибата не може да живее без вода, така и аз не мога да живея без морето. Едва десетгодишен постъпил в Морския кадетски корпус в Кронщат. 18-годишен - през 1797 г., получил чин мичман, а през 1816 г. бил вече капитан II ранг. През 1803 - 1806 г. участвал в първото руско околосветско плаване с ветрохода "Надежда" под началството на талантливия мореплавател И. Ф. Крузенщерн.
Помощник на Белинсхаузен в тази експедиция бил един от най-опитните моряци в руския флот - 30-годишният Михаил Петрович Лазарев. Също възпитаник на Морския кадетски корпус в Кронщат, той започнал флотската си служба в Балтийско море. Участвал във войната с Швеция и се отличил в морската битка на 26 август 1808 г. През 1813 г., по време на войната с Наполеон, взел участие в десанта при Данциг. След това бил назначен за командир на кораба "Суворов", извършил околосветско плаване, в което отново проявил качества на талантлив организатор и командир.
В края на декември 1819 г. двата ветрохода стигнали до остров Южна Джорджия. Дошло и първото откритие - попаднали на малък остров, който всъщност се оказал действащ вулкан. Нарекли го Аненков - на името на лейтенанта от екипажа на "Мирний", защото кратерът му "пушел" също като лулата на този офицер. Последвали и други открития - три малки островчета, които кръстили Лесков, Торсон и Завадски - на имената на офицери от експедицията, а цялата група получила името Траверсе в чест на руския министър на марината. На 29 декември 1819 г. достигнали Сандвичевата земя - преддверието към тайнственото и непознато Южно ледено море.
Трудно е да си представим огромната тежест на плаването под ветрила сред ледовете. Белинсхаузен е записал: Неизвестността за ледовете, бурята, морето, с изрити дълбоки ями, огромните, страховито надигащи се вълни, непрогледната тъмнина и страхът, който скриваше от очите ни абсолютно всичко, ни навеждаха непрекъснато на мисълта за предстоящо корабокрушение. Беше срамно да се страхуваме, но и най-твърдите повтаряха: Господи, спаси ни... Даже Лазарев, най-храбрият от храбрите, "идеал за морски офицер", както пише за него един от участниците в експедицията, в един момент сметнал, че Белинсхаузен излишно рискува: Да се плава в непрогледна нощ с осем мили в час, струва ми се, не е съвсем благоразумно. Белинсхаузен отговорил: Аз съм съгласен с мнението на лейтенант Лазарев и съвсем не съм бил равнодушен към опасностите, които ни дебнеха, но мислех не само за настоящето, а планирах действията ни така, че да постигнем желания успех и същевременно да не останем сред ледовете по време на настъпващото равноденствие.
Шест пъти корабите на руската експедиция пресекли Южния полярен кръг, общо сто дни лавирали сред ледовете. Понякога това били огромни ледени полета, друг път гигантски ледени острови, височината на които нерядко достигала 110 - 140 метра. Белинсхаузен бил принуден да рискува. Но това не бил безразсъден риск. В мъглата, в нощта специално отделени и подготвени моряци стояли при бордовете и дебнели с поглед и със слух най-малкия признак за появата на ледена грамада. За да реагира навреме на опасността, вахтеният офицер дежурял при носа на кораба и оттам отправял командите си за спасителните маневри. Вероятно са имали и късмета, но оцеляването на кораба е зависело не само от късмет, а и от уменията и мъжеството на екипажа.
На 16(28) януари 1820 г. "Восток" и "Мирний" достигнали 69ш25' ю.ш. През димящата мъгла на мрачния ден моряците успели да видят ледена стена, преграждаща по-нататъшния им път на юг. Това били континентални ледове.
В дневника си Белинсхаузен записал: тук зад ледените полета и ледените грамади се вижда материк от лед, който на юг се възвишава все повече.
В този момент "Восток" и "Мирний" са се намирали само на 20 мили от антарктическия бряг.
На 21 януари Белинсхаузен записал: В един часа след полунощ видяхме пред себе си ледове. Като оглеждахме цялото пространство на изток, юг и запад, не можахме да видим края на това поле. Разбира се, то е продължение на онова, което видяхме в мрачното време на 16 януари, но поради тъмнината и снега не можахме добре да го разгледаме. От това място вече нямаше никаква възможност да продължим по-нататъшния си път на юг... Това било второто приближаване на експедицията до ледения континент. На 5 февруари корабите за последен път щурмували скования от ледовете бряг, след което се отправили към австралийското пристанище Джексън (Сидни). Белинсхаузен и Лазарев използвали настъпването на полярната нощ, за да изследват тропическите части на Тихия океан и островите на Полинезия, а в средата на ноември започнало второто полярно плаване на "Восток" и "Мирний". Пресекли 60ш ю.ш., след което взели курс на изток, като използвали и най-малката пролука сред ледовете, за да слязат колкото се може по на юг. На 22 януари 1821 г. щастието отново се усмихнало на мореплавателите. На хоризонта се показало чернеещо се петно. През далекогледа от пръв поглед разбрах - писал Белинсхаузен, - че виждам бряг. Бряг, бряг - разнесоха се наоколо ми радостните възклицания на моряците. Това бил остров, на който дали името Петър I. Сега Белинсхаузен бил уверен, че някъде наблизо трябва да има и друга суша. На 29 януари 1821 г. в 11 часа сутринта видели ледено поле. Краят му обаче се губел далеч на юг, зад предела на полезрението им. Белинсхаузен предположил, че това е бряг. Целият бил покрит със сняг, но той не достигал до върховете на планините и огромните скали. А и промяната в цвета на водната повърхност навеждала на мисълта, че брегът е обширен или в краен случай се състои не само от тази част, която мореплавателите виждали. Този бряг Белинсхаузен нарекъл Земя Александър I, убеден, че е стигнал до неизвестния дотогава Южен континент. Задачата, която Джеймс Кук считал за неразрешима, била окончателно изпълнена. Най-великото географско откритие на ХIХ век било факт.
На 24 юли (5 август) 1821 г. "Восток" и "Мирний" хвърлили котва в Кронщатското пристанище - на същото място, откъдето отплавали две години по-рано. Това плаване продължило 751 дни, от които 527 дни под ветрила.
Корабите изминали общо 86 475 версти, което е 2 1/4 пъти по-голямо като разстояние от най-голямата обиколка на земното кълбо. Експедицията открила 29 острова, една коралова плитчина с лагуна и огромния леден континент - Антарктида!
Фадей Фадеевич Белинсхаузен бил назначен за ръководител на руската антарктическа експедиция "почти случайно". Но съвсем не случайно под неговото командване тя постигнала такъв блестящ резултат. В основата му били волята, знанията, мъжеството и непреклонната настойчивост в преследването на целта, проявени от този велик мореплавател. Затова и съвсем справедливи са думите, казани за него от големия немски географ Август Петерман половин век по-късно: Името на Белинсхаузен трябва да се постави редом с имената на Колумб, Магелан... с имената на всички тези люде, които не отстъпиха пред трудностите и въображаемите невъзможности, измислени от техните предшественици, вървяха по свой самостоятелен път, за да разрушат преградите пред откритията, които белязаха епохата.
Черноморската риба
Много сериозен е въпросът със сафрида, останал с изключително ниско попълване през последните седем години. Има признаци поколението от 1998 г. да направи изключение, но и при най-благоприятно съчетание на природните фактори за възстановяването на този запас са нужни няколко години. Дотогава не можем да разчитаме на съществен добив от него.
След дълго отсъствие леферът се появи в забележими количества в нашата акватория и при наличието на добра хранителна база (главно хамсия) и брагоприятстващ ветрови режим добър есенен улов е напълно реален. Има подобрение и в числеността на кефаловите риби, включително с аклиматизирания в Черно море пиленгас, който достига внушителни размери (80 - 90 см).
От дънните риби основен интерес предизвикват калканът и попчетата.
Състоянието на родителския запас на калкана е повече от тревожно.
Изследванията ни показват твърде занижена численост, което е следствие от бракониерска активност и неблагоприятни условия за оцеляване на новите поколения до 1995 г. Намаляват синхронно както средните размери на ловените индивиди, така и уловите на единица усилие, а това са ясни признаци за негативни промени в популацията. През изминалата пролет контролните органи вдигнаха серии незаконно поставени мрежи, но дори и в кулминационните периоди на двумесечната забрана уловеният калкан вече ставаше все по-малко. Симптоматичен е и фактът, че износната квота от 70 тона остана почти неизползвана. Радостно явления е обаче подобрената численост на поколенията от 1996 - 97 г., които вдъхват надежди за обратни тенденции. За съжаление тези индивиди с дължини 25 - 35 см са разпространени главно в плитководията и стават лесна плячка на харпунджии. Това жестоко избиване на маломерния калкан, в който освен копчета и кости няма нищо друго, може да се квалифицира като мародерство, защото се ограбва едно уязвено море и вече се наказва с цялата строгост на закона.
Калканът моли за пощада и никаква друга алтернатива не съществува, освен да му окажем помощ за възстановяване, дори с цената на национален мораториум. В противен случай в Червената книга има още неизписани страници.
Попчетата проявиха по-големите си възможности през последните няколко години, когато се разгърна дребният, занаятчийски риболов. Стронгилът и лихнусът засега са в устойчиво състояние, но ако размерният им състав покаже снижаване, неминуемо ще се приложат допълнителни регулативни мерки.
Чиста ли е морската вода?
На този въпрос засега еколозите дават положителен отговор. Те обясняват, че още е твърде рано в Черно море да се очаква проникването на замърсяване от военните действия в Югославия, донесено от река Дунав.
"Няма екологични поражения на морската вода от Шабла до Варна от войната в Косово. Цялото море по нашето крайбрежие като общ фон е чисто и е в границите на допустимите стойности", заявиха специалистите от отдел "Ползване и опазване на водите" при РИОСВ - Варна, специално за "Морски вестник" след последното пробонабиране от нос Шабла, нос Калиакра, пристанище Балчик, кк "Албена", Златни пясъци и Св. Константин, централния плаж на Варна и срещу устието на р. Камчия. Проследени са 24 показателя, характеризиращи физико-химичните качества на морската вода.
Общите показатели, които се следят и определят състоянието на водата, не дават отклонения, уверяват специалистите.
В сравнение със същия период на миналата година качеството на морските води в пунктовете Шабла, Албена и Златни пясъци се е подобрило, коментира инж. Христо Павлов, главен специалист в отдела. Незначителни отклонения от нормите са регистрирани през последните седмици край устието на р. Камчия, което е следствие от вливането в реката на непречистени битови и производствени води от Шуменския и Търговищкия регион. Лекото завишаване на органичните показатели за пристанище Балчик, установено при последната проверка, се дължи на изпускане на непречистени битови води в морето. Новата пречиствателна станция с биологично стъпало, която усилено се строи в града от една година, скоро ще влезе в действие и ще предотвратява бъдещо замърсяване от този вид.
От Института по рибни ресурси в гр. Варна съобщават за повишен цъфтеж на фитопланктон от вида Prorocentum cordata. Количеството на разтворения кислород в придънните слоеве тази година се е оказало по-високо, което показва тенденция за снижаване на окислителните процеси, а също така и снижаване на разтворената органика в морската вода в сравнение с миналата година.
През месеците април и май т.г. РИОСВ - Варна, и Инспекцията по рибарство са конфискували 48 мрежи за улов на калкан в наблюдаваните райони, а цифрата според специалистите е твърде голяма и обезпокоителна. За неправомерен лов на рапани са заловени 12 лица и са издадени 7 акта за нарушения.
"Въпреки че всяка седмица излизаме на проверки в морето с моторния катер "Природозащитник", не сме в състояние да заловим всички нарушители.
Освен това те са намерили начин да се крият от нас - като си съобщават по УКВ-станциите накъде се движим, за да се съобразят има ли опасност за тях", сподели началникът на Районната инспекция по рибарство във Варна Димитър Пасев.
Иначе "Природозащитник" наистина е много удобен за оглед на морското крайбрежие и вземане на дънни и повърхностни проби, категорични са от двете инспекции, следящи за екологичната обстановка в региона. Катерът на РИОСВ, закупен направо от производителя през 1982 г., е построен в Ленинград (сега Санкт Петербург) и откакто е пристигнал във Варна, се управлява от капитан Симеон Иванов и механика Стефан Дойнов.
225 години от раждането на Френсис Бофорт
Моряк, изследовател, учен
През тази година се навършват 225 години от раждането на Френсис Бофорт, английски моряк, изследовател и учен. Роден през 1774 г., още на 13-годишна възраст той е изпратен да служи във флота. Започва един живот, посветен изцяло на морето и науките, свързани с мореплаването.
20-годишен той участва в сражението "Славният 1 юни 1794 г.", когато английският флот нанася тежко поражение на французите (вж МВ, бр.11(107) '99). В това сражение Бофорт е ранен за първи път. През 1806 и 1807 г. участва в експедиция до Буенос Айрес. Извършва самостоятелно няколко експедиции по река Ла Плата. На 33-годишна възраст е назначен за командир на фрегатата "Фредерикстен" и е изпратен да изследва слабо познатото дотогава средиземноморско крайбрежие на Мала Азия. Тук в едно сражение с турците той е ранен тежко. По-късно обработва изследванията си и ги издава под заглавието "Карамания". Благодарение на своите публикации и като член на Геологическото дружество от 1814 г. си създава солидни приятелски връзки с хидрографите. Става член-учредител на Астрономическото дружество през 1820 г. През 1830 г. е един от основателите на Кралското географско дружество.
Още в най-ранните години на службата си на море Бофорт проявява жив интерес към метеорологията. Води редовно метеорологически наблюдения, които описва грижливо в дневниците си. През 1808 г., за да уеднакви отразяването на силата на вятъра и вълнението, Бофорт предлага скала, в която силата на вятъра е дадена в 13 степени от нула - тихо - до 12 бала - ураган. Силата на вълнението той дава във височина на вълната, измерена във футове. В неговия първоначален проект силата на вятъра се е определяла от броя на ветрилата, които вдига една фрегата. Така например при пълно затишие той вдига всички ветрила, а при ураганна сила на вятъра не се вдигат никакви ветрила. Тая скала скоро получава международно признание. С напредъка на корабоплаването и особено с навлизането на парната машина тя претърпява известни изменения, но в основни линии запазва формата си и до днес, като продължава да носи и неговото име.
Постъпил в Хидрографната служба на Адмиралтейството, Бофорт има възможност да развие напълно своите възможности като учен и организатор.
Съвместно с английските учени Арбок и Уейвъл - членове на Кралското географско дружество, организира широка мрежа за провеждане на наблюдения върху приливните явления и практическото им значение при корабоводенето. В резултат през 1842 г. са публикувани първите "Адмиралтейски таблици за приливите". По това време Адмиралтейството внедрява широко науката в своята дейност. Започва издаването на "Навигационен алманах". Във връзка с навлизането на стоманата в корабостроенето се правят проучвания върху морските магнитни компаси и начините за определяне и отстраняване на грешките, причинени от влиянието на стоманата на корпуса. Успоредно с това върви и картографната дейност. Бофорт води огромна по обем кореспонденция с капитаните на корабите. Развитието на корабоплаването налага съществуващите карти да бъдат поддържани на съвременно ниво, като в тях се нанасят всички промени, настъпили след издаването им. Започват да излизат специални "Известия до мореплавателите", в които се отразяват всички промени в даден район, засягащи сигурността на корабоплаването.
Тяхното периодично издаване, което продължава и днес, се предшества от даването в сп. "Наутикъл магазин" на подробни данни за промяната в навигационната обстановка. Първото му издание е през 1832 г. с подкрепата на Бофорт и под редакцията на главния морски асистент Александър Бечер.
Избухва Кримската война. По настояване на Бофорт на бойните кораби, действащи в Черно и Балтийско море, са изпратени и офицери хидрографи, които да картират тези почти неизвестни за английското Адмиралтейство морета. Същевременно Бофорт подава молба да бъде освободен от служба "... поради намаляване на възможностите му". Едва през януари 1855 г. молбата му е удовлетворена и Адмиралтейството го освобождава от флота.
Две години по-късно той умира.
Бофортова скала - условна скала за визуална оценка на скоростта на вятъра в балове по неговото въздействие върху наземни обекти или по вълнението на морето. Разработена от Бофорт през 1808 г. и отначало използвана единствено от него. През 1874 г. Постоянният комитет на Първия метеорологичен конгрес я приема за използване в международната синоптична практика. След редица промени и уточнения през 1913 г. е приета от Световната метеорологична организация.
"Всичко за Стара Варна"
Постоянна експозиция от уникални фотографии
Градът е невероятен!
Има ли по-голямо щастие от това, да бъдеш първи на белия лист!
Щастливите архитекти, инженери и строители, участвали в замисъла на съвременна Варна, са били изключителни личности. Затова Стара Варна е световен град.
Може лесно да бъде объркана с Марсилия, Ливърпул, Прага... Варна посреща XX век със своя Военен клуб, с Девическата гимназия, с катедралния храм "Св. Успение Богородично". Това са грандиозни за времето си строежи. Куриозно е, че и в края на XX век пак изглеждат грандиозни... С много обич към миналото на нашия град започнахме работа по собствен проект - съвместна разработка на екипа на "Барс агенция" и отдел "Краезнание" на НБ "Пенчо Славейков". Веднага получихме подкрепа от община Варна. Защото без "Всичко за Стара Варна" не може да има "Всичко за Варна".
Първият етап на проекта, наречен "Всичко за Стара Варна", ще завърши през 2005 година. Тогава ще можем да кажем: сложихме началото на пълна колекция от фотографии на Стара Варна.
В момента издирваме, откриваме и реставрираме по специална технология фотографиите от стария град, които ще бъдат прехвърлени на компактдискове. Най-важното - ще изтръгнем от ноктите на времето онова, което безвъзвратно си отива със старите снимки. А те са запечатали достоверно образа на съвременна Варна, събития и процеси, паметници и архитектура и са единственият визуален документ за времето. Като варненец се радвам много, че това е по възможностите ни... ДОБРАТА СТАРА ВАРНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДЯНА и почувствана в постоянната експозиция на ул. "Братя Шкорпил" 24.
Направихме я, за да популяризираме идеята за възстановяване фотопаметта на града.
Скоро ще бъде издаден и "БИЛЕТ ЗА ПЪТУВАНЕ ДО СТАРА ВАРНА". Всеки посетител ще може да получи такъв сувенир. Невероятният билет е за пътуване през времето - 100 години назад.
Варна се представя пред вашите очи в целия си блясък, запечатан на фотолента от старите художници-фотографи. В тази експозиция има много образи на града, които не са виждани от широката публика през последните 50 години.
Всеки може да се изненада!
Отворете архивите, изровете старите снимки и фотографии. Ние ви очакваме. Ако са ценни семейни реликви и не искате да ги дарите или продадете, готови сме да ги обработим и да ги върнем обратно във вашия архив... Всичко, което съберем - оригинали и реставрации, ще остане във Варна.
Защото имаме достойно минало и можем само да сме горди, че живеем в прекрасен град с богата история и култура.
Проектът "Всичко за Стара Варна" получи подкрепата на музеите, библиотеката, Държавния архив, големите личности... Работим от сърце и душа за нашата памет. Тази разработка е първа по рода си в България. През 2000 година ще съставим концепция от технологии и ноу-хау, която да предложим на другите градове в България.
Очаквам ви - всяка стара фотография е едно откритие.
Да го направим заедно!
Хаджи Ламбрин Сотиров, издател
"За" и "против" дънното тралене в морето
Всяко мнение, подкрепено с научни факти и аргументи, ще бъде полезно
Отново за траленето и рапаната
Става дума за мекотелите (миди и охлюви) по нашето крайбрежие, между които определящо място заема рапаната. Доскоро низвергната като унищожител на черната мида, тя се превърна в добре заплащан ресурс със значение на експортен продукт и осигури препитание на много хора. Но заедно с апетитите дойдоха и проблемите. В стремежа за по-високи добиви мнозина, клели се във вярност към морето, изоставиха леководолазната технология и "удариха през просото" с широка гама от драги-самоделки.
Разораха дъното на шир и длъж, измисляха елементарни хитрини, за да избегнат контролните органи, и дадоха облика на бракониерството като едно от най-грозните явления в морското ни стопанство. Това, разбира се, не можеше да продължава дълго и за своеволието си някои заплатиха скъпо.
Ще бъде наивно обаче да се мисли, че с наложените санкции проблемът е ликвидиран. Въпреки честите проверки на море безразборният и нерегламентиран лов на рапана продължава. Ще продължат и санкциите.
Заедно с това започва да става ясно, че отрасълът не може да бъде управляван само със забрани, и затова логично възниква въпросът дали наложените ограничения имат мотивирана обосновка. Не може ли да се намери модус, при който и морето, и интересите на риболовците да бъдат защитени? Изглежда еретично, но такъв компромисен подход съществува, колкото и да напомня на поговорката за вълка и агнето. Той не се базира само на обстоятелството, че единствено в България е в сила подобна забрана. Изследванията на Института по рибни ресурси - Варна, извеждат следните аргументи: Наблюденията при използването на олекотена конструкция бим-трал, която контактува с повърхността на дънните наслаги и притежава къса мрежеста част със селективен ефект, показват наличие само на рапана. Такава конструкция може да се въведе като стандартна и с това да се ликвидират тежките драги, които имат повсеместно приложение не само у нас, но и в Средиземно море и по цялото атлантическо крайбрежие на Европа.
Дънните биологични ресурси са възстановими за непродължителни периоди и това съвсем не е произволна теза. Преди три години беше разрешен експериментален добив на пясъчна мида в зоната на о. Св. Тома - Ропотамо. Тогава се уловиха около 150 тона, които се изнесоха в Италия.
Работеше се с драга, която се врязваше в дъното до 10 см дълбочина. За съжаление този добив беше спрян поради априорни опасения за необратими увреждания на дънните ценози. Загубиха се партньори и пазари, загубиха риболовците, но не и морето. Последните ни изследвания от тази пролет показаха не само пълно възстановяване на ресурса, но и съществено повишена биомаса.
Определен режим на рапанен добив само в строго фиксирани зони, които ще се използват две години и после ще се оставят за възстановяване. След предварителни изследвания уловът ще се прехвърли в нови зони за същия период на експлоатация. В нашата разработка се предлагат пет подобни "прозореца", чиято обща площ съставя 0,83% от шелфа пред българското крайбрежие. Нима това представлява заплаха за екосистемата в черноморските ни води?
Подобна "схема" не ограничава леководолазната добивна технология по цялото ни крайбрежие. Тя има и предимството да предлага ефективен контрол, който ще се упражнява във и около разрешените участъци, с въвеждане на строга отчетност за приложеното риболовно усилие и реализирани добиви. Неспазването на "правилата на играта" ще бъде за сметка на нарушителите, включително с отнемане на издадения лиценз.
Несъмнено при такъв режим се създават условия за нарастване на добива от рапана и това ще рефлектира върху по-нататъшното възстановяване на петната от черна мида, съответно върху подобряване състоянието на екосистемата. Но въпросът не се свежда до "обявяване на война" на рапаната. Тъкмо обратното: този охлюв вече е придобил етикета на важен ресурс и всякакъв поход за изтребление ще доведе до нови социални затруднения в отрасъла. Ето защо режимът на устойчиво използване е повече от наложителен и той изисква ежегодна протекция във върховния момент на възпроизводство. Иначе "клонът за сядане" ще бъде отсечен и всички рапаноловци трябва да проумеят това добре, защото отговаря на техните интереси.
Същата схема с редуване на ползване и възстановяване може да се приложи и към други мекотели. Такъв е случаят с пясъчната мида, за която вече стана дума, и с мидата Донакс. Никакво увреждане на дъното не се извършва с предлагания добив на последния вид, защото той обитава прибойната зона на дълбочина до 2 м. Ударната сила на вълните непрекъснато размества пясъчните седименти тук, а турбулентното движение на водните маси отново ги изравнява. Следователно в конкретния случай основен е не проблемът за контакт с дъното на използвания ръчен прибор, а равновесният баланс между улов и остатък. Провежданият мониторинг ще ни даде възможност да определим тези параметри и да предложим апробиран режим на добив. И в това няма нищо, което да ощети екосистемата. И двата вида са с 2 - 3-годишен жизнен цикъл, чиято биомаса се създава от морето и умира по силата на природните закони, независимо от това дали се използва като ресурс, или не. Нещо повече: наблюденията показват не само възстановяване на биомасата, но и нарастване на средните размери на индивидите при разреждане на плътността. Тогава защо не дадем шанс на риболовеца да работи и да изкара своята прехрана? Още повече че тази дейност ще бъде сезонна, със забрана по време на размножителния период и съчетана с необходимия надзор от контролните органи. Твърденията на някои скептици, че съблюдаването на правилата не е възможно в България, най-сетне трябва да бъдат забравени. Професионалните риболовци пледират за отговорен риболов и са готови да поемат не само рисковете на подобна дейност, но и контролни функции вътре в рамките на самата гилдия.
Материалните им интереси ще ги заставят да правят и това.
По данни на ФАО (Международната организация за прехрана и земеделие към ООН - б.р.) за 1996 г. на световния пазар са изнесени повече от 2 млн. тона различни видове миди (без култивираните количества) и всички те са добити с драги и дънни трални конструкции. Те се приемат като законни ловни средства и са включени в каталога на ФАО (1990). Някои от тях са твърде тежки, със силно разравящо действие, но не са анатемосани. Нима в света екологосъобразният подход и грижите за опазване на морето са забравени? Разбира се, не! Цялата добивна дейност е подчинена на сезонност, закрити райони, селективност и други регулации, водещи до разумен баланс, без да се пречи на риболова.
В същия ред на мисли възниква и въпросът за дънния трален риболов, който беше забранен през 1992 г. почти без никаква аргументация. Единственият мотив тогава се заключаваше във въздействието на дънния трал върху дънните ценози. "Има следи от тралните дъски върху седиментите" - твърдят някои, които са се спускали на морското дъно. Разбира се, че има! Не съществува риболовен уред, който да не оказва въздействие върху биотата. Трябва ли тогава да забраним риболова изобщо? Въпросът обаче не се свежда до това какво е въздействието и дали е обратимо. Несъмнено е, че става разместване на дънни хидробионти, някои от тях се травмират и загиват, но повечето преминават през мрежените очи и оцеляват. Основен си остава фактът, че дънните ценози се възстановяват, за което институтът ни разполага с много конкретни факти от нашето море. На такива факти и заключения се базира целият световен риболов, който лови милиони тонове трескови и писиеви риби именно с дънен трал. Не е възможно дънната рибна фауна да се облавя непрекъснато на едни и същи риболовни банки и зони, ако там няма хранителна база, която да привлича и задържа дънните риби, а това означава, че тралната активност не причинява невъзстановими промени. На приложената илюстрация се виждат огромните морски пространства, в които се работи с дънен трал във водите на Франция, а уловите на тази страна показват устойчиви нива.
Нашият морски риболов се нуждае от легализиране на дънния риболов, защото освен внушения няма научни доказателства за неговото отричане.
Това може да стане с въвеждането на две регламентирани отворени зони в северния и южния район на крайбрежието ни и предстоящото приемане на проекта за нов закон за рибарството може да ги разреши по принцип.
Настъпило е времето за по-гъвкаво управление на живите морски ресурси и изоставяне на преднамерения консерватизъм. Има хора, наметнали тога на еколози, които крият под нея екологичното си невежество, но с придобита поза на арбитри са готови да отрекат без контретни мотиви всичко, което ни води към разумно използване на морето. Риболовът ни се намира в тежко състояние, обира негативите на войни, замърсяване и небрежност и поема върху себе си социалните последствия за хиляди семейства по крайбрежието. Абсурдно е да се очакват преференции и субсидии при сегашната икономическа ситуация в страната, както е в другите държави с нормална икономика. Нашата държава обаче може да помогне за облекчен режим на ползване на ресурсите, щом като той не представлява екологична заплаха за морето.
