МВР ще охранява курортите
МВР поема изцяло охраната по морето през тазгодишния летен сезон. Вече са подписани договорите между министерството, черноморските общини и туристическите комплекси. На територията на РДВР - Бургас, ще бъдат командировани 362-ма полицаи от вътрешността на страната, предимно от Пловдив, Монтана, Перник, Враца, Ямбол, Сливен и Стара Загора.
Ще бъдат командировани само полицаи със заслуги, които до момента нямат провинения и са награждавани. Едновременно с това ще се провежда и много строг контрол върху тяхната работа от служители от Националната служба "Полиция". Най-засилено ще бъде полицейското присъствие през месеците юли и август. Тогава само в Слънчев бряг и околните селища ще има 222-ма полицаи. На всички собственици на обекти и на курортните ръководства са изпратени писмени препоръки с превантивните мерки за ограничаване на престъпността.
Бургаски корабостроителници
Преговорите за раздържавяването продължават
Проектът за сделката за раздържавяването на "Бургаски корабостроителници" ЕАД е бил представен пред надзорния съвет на Агенцията за приватизация на 28 май т.г., информира официалният посредник за раздържавяването на българското корабостроене DFC - София.
На заседанието е било взето решение изпълнителният директор на агенцията да препоръча на Министерството на промишлеността да вдигне капитала на дружеството с размера на инвестициите в него.
В очакване на приватизацията си заводът продължава да работи при остър недостиг на оборотни средства. В края на миналия месец той предаде построения за норвежки клиент корпус за риболовен сейнер, който потегли на буксир за Норвегия. Неотдавна бе заложен за строителство и втори корпус от същата серия. За съжаление през последните една-две години заводът получава само поръчки на подизпълнител, а скъпото дострояване се извършва на Запад. При евентуално раздържавяване в корабостроителницата може да се произвеждат плавателни съдове от типа река - море и др. Всяка мрежа си знае рибата
И дойде заветният ден
Ако жител на Мездра, Карлово, Трявна и кое да е друго селище от вътрешността на скъпата ни татковина бъде попитан с какво е забележителен 15 юни, той сигурно ще повдигне в недоумение рамене. И ще бъде прав, защото в официалния български календар датата 15 юни не блести с нищо особено... Но ако този загадъчен въпрос бъде зададен на някой каварненец, помориец, созополчанин, варненец или бургазлия - въобще на човек от морския бряг, със сигурност блажена усмивка ще озари лицето му. За крайморската душа 15 юни е като най-вълшебната музика, най-нежната ласка, най-възвишената любов. При морето 15 юни е началото на много начала... Да вземем например рибарите. От 15 юни за тях отпада забраната за улов на калкан. Не че уловът на въпросния деликатес някога е спирал въобще, но едно е да си ловиш законно и съвсем друго да мяташ мрежи в потайни морски доби, да тръпнеш от страх няма ли да те зърне отнейде рибарският инспекторат. Например още в първата седмица след въвеждането на забраната (15 април) само бургаската регионална инспекция конфискува над 50 калкански мрежи. Изгоряха неуморни труженици на калканолова от Китен, Ахтопол, Царево. Варненската инспекция пък удари техни колеги от Шабла, Крапец и Тюленово. Вярно, по същото време на истанбулския пазар кило калкан струваше 8 - 10 долара, но всичко това е вече минало. С идването на 15 юни кой каквато мрежа си е приготвил, такава риба ще лови. Тази истина отдавна знаят хората, заети в един друг популярен морски бранш - туризма. 15 юни е началото на активния курортен сезон. Край на колебанията, съмненията, въпросителните. От Крапец до Приморско, следвайки принципа "ден година храни", всеки се втурва да прилага индивидуален подход. Едни играят с цените, други с пакета услуги, трети комбинират едното с другото и го гарнират със солидна доза реклама, а общините надуват таксите за тротоарно право и всякакви други разрешителни, защото и за тях това е времето да си пооправят бюджетите.
Но така е след 15 юни край морето - за всеки рибар си има подходяща риба, важното е да умееш да я ловиш. Да му мислят областните управители как ще се оправят с плажовете, за които до 15 юни не се намериха риби, готови да ги вземат на концесия. Също като предни лета тези плажове пак няма да бъдат стопанисвани и охранявани, но пак ще бъдат посещавани, с всички произтичащи опасности и последствия.
Голямата надпревара
Втора международна конференция и изложба "Черноморските пристанища и корабоплаване '99" * Конкуренцията и сътрудничеството в транспортната сфера * Трансевропейската перспектива и мястото на България в нея
За незавършилата Втора международна конференция "Черноморските пристанища и корабоплаване '99", която се провежда от 14 до 16 юни т.г. в Грандхотел "Варна" в курорта "Св. Константин", засега може да се говори най-общо. Изводите и равносметката ще дойдат с времето и резултатите от установените връзки и проектите за сътрудничество.
Акцентите в работата й са развитието на транспорта, пристанищата, корабоплаването и логистиката в Черноморския икономически регион. Обсъжданията са в рамките на четири тематични сесии: "Развитие на транспорта и търговията в района на Черно море", "Пристанища и хинтерланд", "Интермодални превози и корабоплаване" и "Разпределение и логистика". Малката изложбена площ в близост до главната конферентна зала представя на щандове някои от участниците - място за срещи и установяването на нови контакти. Патрон на форума е министърът на транспорта Вилхелм Краус; подкрепят го Министерството на транспорта, Община Варна, Българската морска камара, Бургаската морска асоциация, Националното сдружение на българските спедитори, Асоциацията на корабните брокери и агенти, Пристанище Варна, Пристанище Бургас и Деловият съвет на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Впечатляващо е и международното присъствие - представители на Европейския съюз, ръководители на проекта ТРАСЕКА, на чуждестранни финансови институции, на водещи транспортни оператори. Конференцията представлява особен интерес за всички, които се интересуват от транспортните услуги в нова Европа - спедитори, търговци, транспортни фирми, пристанищни власти, правителствени служители, инвеститори, специализирани мениджъри.
Важен момент в работата на срещата е развитието на сътрудничеството в региона, както бе изтъкнато на представянето на Асоциацията на черноморските и азовските пристанища от нейния председател Джамал Инаишвили, генерален директор на Пристанище Поти. И България като самостоятелна държава, и съседките й от крайбрежието на Черно море имат нужда от популяризация и реклама - въпреки конкуренцията помежду им и доста неуредени транспортни въпроси по отношение на тарифи, такси и др. Това мнение прозвуча единодушно в много от изказванията. Защото Черноморският регион е един от най-динамичните в света, но в повечето случаи инвестиции към него не потеглят.
Все още предимствата на географското положение и добрите връзки с хинтерланда не са помогнали на черноморските ни пристанища да се превърнат в значими центрове за трансшипмънт. Не са осъществени значими инфраструктурни проекти, които да извадят страната ни от сегашната изолация. На границата на войната и мира в съседна Югославия този факт става още по-значим. По време на първата подобна конференция през септември 1995 г. също се възлагаха надежди на стабилизация след края на конфликта в Босна и Херцеговина и вдигането на югоембаргото. За съжаление те не се оправдаха. Безспорно за проекта ТРАСЕКА вече знаят и работят много повече хора, но на западния бряг на Черно море той още не е проходил.
Задачите на сегашния форум отново са свързани с политиката. Безспорно бъдещето на транспорта в Югоизточна Европа и на Балканите зависи от развитието на икономиката. Войната в Косово и ударите по обекти на югославската промишленост още дълго ще тегнат върху нас, дълго след сключването на споразумението за прекратяване на конфликта. Кога и как ще настъпи подобряване на бизнессредата? Ще бъдем ли включени в новия етап от инвестиции за възстановяване на инфраструктурата? Ще съумее ли българският бизнес в сътрудничество с държавните органи да реагира бързо и ефективно в новата ситуация? Тези и още много други въпроси чакат своя отговор.
Отново дойде време за заговорим сериозно за транспортните коридори в Европа и връзките им с пазарите на Средна Азия, Русия, Китай. Всъщност те продължаваха да се обсъждат в перспектива и по време на ударите на НАТО - с привкус на оптимизъм и вяра в бъдещето. Безспорно някои планове се пообъркаха, а осъществяването на част от мащабните проекти ще се забави. Бъдещият Осми и блокираният Седми европейски коридор очакват следвоенно възстановяване. Дали и кога ще бъде построен втори мост на Дунав в българския участък на реката? Вече упорито каним Европа за арбитър на спора ни със съседите. За моста години наред говорим в бъдеще време. И още за два трансбалкански нефтопровода, които би трябвало да ни донесат заетост, просперитет, сигурност.
Вече е ясно, че транспортните коридори се превръщат в първостепенен елемент на световната политика. Лошото е, че повратите в нея засягат болезнено слабите играчи - като например балканските държави. А проекциите на голямата световна политика върху транспорта в Черноморския регион предлагат нееднозначни решения. Дали ще се реализират най-приемливите за България, още не е известно. Форум като "Черноморските пристанища и корабоплаване '99" трябва да изпълни и тази важна задача - да ни представи пред света. Ако провеждането му се превърне в традиция и конференциите не са толкова отдалечени една от друга във времето, страната ни само ще спечели от това. Прояви на съседни черноморски държави, като конференциите "ТрансРусия" и "ТрансУкрайна", вече са утвърдени ежегодни срещи на партньори и клиенти в бизнеса. България има възможности и потенциал да направи същото.
Едно дългоочаквано завръщане в морето
Новината е известна - през месец май т.г. о.з. капитан I ранг Анатоли Златаров осъществи триседмично плаване с учебния кораб "Н. Й. Вапцаров" по линията Бургас - Барселона - Бургас. Със съдействието на Параходство БМФ се осъществи дългогодишната мечта на 86-годишният доайен на българските моряци - да се завърне в морето. В бр. 9(105) на "Морски вестник" от 4 май т.г. писах за вълнението и нетърпението, което изпитваше в последните дни преди отплаването. Сега пред мен са снимките, които е правил, и дневникът, който е водил. В трудно четливите редове може да се намери всичко: удовлетворението, че е надделял над първоначалното недоверие на лекарите, удоволствието от комичното недоразумение с представителите на Граничната контрола в Бургас, решили, че в ЕГН-то на човек от екипажния списък е сбъркана годината, защото пишело 1913, гордостта, че редом до него на борда на "Вапцаров" има още един Анатоли Златаров - родният му внук - трети помощник-капитан на кораба. Има професионални оценки за действията на екипажа, за качествата на капитана Живко Тодоров, на старши помощника Живко Томов, шеф-механика Дойчо Дойчев и останалите членове на екипажа. Записвал е всичко, което му е правело впечатление - с любознателността на дете и с придирчивото око на професионалния моряк.
Познавам го от години, но продължавам да се удивлявам на характера му - тази особена Златаровска сплав от несломим дух, воля, сила да не се предава пред никакви трудности и житейски превратности и същевременно една възхитителна мекота в отношението към хората, уважение и обич не само към най-близките, но към човека въобще. За това негово качество наскоро дъщеря му Вяра Македонова сподели във "Вестник за жената" (бр. 17, 19 май): "Баща ми, известен на варненци като Капитана, казва: "Човек, който не обича никого и не е обичан от никого, е жив мъртвец!"
Мисля, че по отношение на о.з. кап. I ранг Анатоли Златаров тези думи обясняват много. Роден е в Мелипотол, Украйна, през 1913 г. юли-август, както сам се шегува (заради разликите в руския и българския календар).
Завършил Военноморското училище във Варна през 1937 г. Служил като помощник-командир на торпедоносец, командир на морски граничен участък, командир на учебния кораб "Асен", на дивизион торпедоносци. Бил е началник-щаб на ВМС, началник на оперативния отдел на Черноморския флот, началник-щаб и командир на Военноморската база в Бургас, зам.-началник на Военноморското училище. През 1954 г. въпреки безупречната кариера е изпратен в запаса със звание кап. II ранг. Вярно, награждават го с орден, но му отказват повишението, на което е имал заслужено право.
Справедливостта е възстановена през 1993 г., когато със заповед на министъра на отбраната му е присвоено звание капитан I ранг от запаса.
Сигурно мнозина няма да повярват, че е сред най-активните участници във викторината "Познавате ли Китай" на българската редакция на Радио Китай и редовно получава оттам писма и поздравления. Може би е единственият българин, осъществил лична кореспонденция с легендата Тур Хейердал (вж МВ, бр. 6(54) '97).
Голямата му любов през всички години си остава морето и затова съвсем разбираемо е признанието, което прави в благодарственото си писмо до генералния директор на Параходство БМФ: "Дължа да ви изкажа моята искрена благодарност за подкрепата, чрез която се осъществи отдавнашната ми мечта - да се срещна на стари години с любимото си море. Уверявам ви, че това триседмично плаване ме върна далеч в младините, за което си спомнях с умиление. Чувствам се подмладен поне с десет години!"
А дневника си за това плаване завършва с откровение: "Моренце, моренце, въпреки че ми отне първородния син (бел. на ред. : август 1996 г. в Аденския залив), аз все те обичам. От плаването се върнах щастлив, че сбогуването с теб стана по такъв приятен начин!"
Рано е за сбогуване, капитан Златаров!
Започват съкращения в "Океански риболов"
Отложено беше насроченото за 4 юни т.г. общо събрание на кредиторите за избиране на синдици на фалиралото дружество.
Започват съкращения в "Океански риболов", информира синдиката в Бургас.
Вероятно 160 от общо 180 души персонал на фалиралото дружество ще си получат заповедите за съкращение в най-скоро време, съобщи председателката на Моряшкия синдикат в Бургас Дарина Тодорова. Моряците кредитори и ръководството на Моряшкия синдикат са разговаряли с временния синдик на дружеството, назначен преди дни от Министерството на промишлеността, Стойчо Стоев. Това е станало, след като за пореден път бе отложено общото събрание на кредиторите, насрочено първоначално за 4 юни т.г. Мотивът е бил, че датата не е обнародвана в "Държавен вестник".
Ако процедурата бъде спазена, събранието ще се проведе на 20 юни т.г., каза г-жа Тодорова. Задълженията на "Океански риболов" към 1200 моряци възлизат на над 2,5 млн. щатски долара. Частичното изплащане на дължимите суми може да стане към края на месеца, е обещал г-н Стойчев.
Дотогава синдикът щял да установява имуществото на фирмата, след което започвала незабавна процедура за осребряването му.
"Не е необходимо да се чака краят на юни, след като временният синдик е открил сметка в Централна кооперативна банка за 800 000 долара", твърди обаче г-жа Тодорова. Според нея на 3 юни т.г. около 16 часа складовете на "Океански риболов" с наличното имущество в тях са били запечатани.
"Имаме сведения, че помещенията са вече продадени, но името на фирмата се пази в тайна", добавиха от Моряшкия синдикат.
Както вече информирахме, Бургаският окръжен съд обяви дружеството "Океански риболов" в несъстоятелност на 11 май т.г., след което беше насрочено събранието на кредиторите. В декларация до главния прокурор, до министъра на правосъдието и до Европейския съд за правата на човека Моряшкият синдикат поиска да бъде спряно действието на това съдебно решение. Според генералния секретар на синдиката Пламен Симов Висшият съдебен съвет трябва да образува предварително производство срещу състава, който е взел решението, тъй като е налице умишлено нарушаване на Търговския закон и потъпкване на гражданските права на кредиторите. В официалното писмо се настоява и за поемане на отговорност от финансовия министър, който е дал разрешение за "поддържане на незаконни сметки на "Океански риболов" в чужбина в ущърб на кредиторите и на държавата".
Междувременно стана известно, че е приключил тримесечният арест на арестувания кораб "Лазурен бряг" на "Океански риболов", отдаден под наем на испанската фирма "ЕГКА фишинг", но корабът ще бъде продаден за удовлетворяване на искове.
Започна "Кооператив партнър '99"
Участват 36 бойни кораба, 22 самолета и вертолета
В съответствие с плана за подготовката на българските ВМС за 1999 г. и в изпълнение на програмата за сътрудничество между България и НАТО от 14 до 28 юни т.г. в западната част на Черно море се провежда учението "Кооператив партнър '99" по инициативата "Партньорство за мир". Учението е под общото ръководство на командващия Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа адмирал Джеймс Елис, а непосредствени ръководители са командващият обединените ударни и поддържащи сили на НАТО в Южна Европа адмирал Даниел Мърфи и командващият обединените военноморски сили на НАТО в Южна Европа адмирал Джузепе Спиноци. Съръководител от българска страна е началникът на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров.
Целта на учението е да се подобри съвместимостта между силите на страните участващи в инициативата "Партньорство за мир" и НАТО, а основната задача е командване и управление на военноморските сили при подготовка и провеждане на морски операции. В планираните операции по търсене и спасяване, артилерийски стрелби, медицинско осигуряване и други, участие ще вземат общо 36 кораба и 22 самолета и вертолета. 12 от корабите са на българските ВМС, а 24 от Франция, Грузия, Гърция, Румъния, Турция, Украйна и САЩ. България участва още с четири самолета и два вертолета. Разходите за учението ще възлязат на 645 млн. лева, като повече от две трети от тях се поемат от НАТО. Алиансът вече е превел 300 000 долара.
Имена от морските карти и лоции
Василико и Царево
Изобилие на вода, удобно пристанище, а в планините - гори, от дърветата на които можело да се строят кораби. Такива качества имал брегът, на който било построено селището Василико. На картите и в лоциите двата носа, които затварят залива, се наричат Кастро и Лимио. На гръцки те означават "крепост" и "пристанище". Василико е определително на "кастро" и се превежда "царска" (или по-правилно императорска) крепост, която имала за задача да пази крайбрежния път от Варна до Константинопол.
Близостта на Василико Кастро до Пания - връх, от който може при хубаво време да се види Константинопол - подсказва, че тази крепост е била част от сигналната система на ромеите за предаване на съобщения за варварските набези по границата на империята.
Носът Лимио (пристанището) се използвал като пристанище, понеже там имало скала, спускаща се вертикално на дълбочина 2 - 3 метра, което позволявало да пристават кораби до 50 тона.
Евлия Челеби, който пътувал от Константинопол до Унгария през 1662 г., описва крепостта Василико-бургаз по следния начин: "Бургаз" по гръцки ще рече крепост. Тя била построена от един княз на име Васил, един от внуците на Константин. След това била завладяна с вещината на Муса Челеби. Крепостта представлява четириъгълна постройка върху един хребет на морето - една хубава малка крепост. Вътре в нея живеят гърци. Има много лозя и вино. Има дюкяни, има един залив, разположен между две скали. Този залив поема и най-големите котви, обаче при южния и източния вятър е много противен. Ако корабите се уповават на железните си вериги и на котвите си, работата им е оплескана, защото устието на залива е напълно отворено срещу тези ветрове. Поради това корабите го отбягват.
За жителите на Василико, които се занимавали с гемиджийство, било голямо бреме, когато се върнат от плаване и разтоварят корабите си на пристанището (Лимио), да отнесат до Василико Кастро на другия бряг подаръците и част от корабното снаряжение. Група пияни младежи, както се пее в една песен, Георги и братята Карнуци, по времето на Кримската война хванали една мишка, потопили я в газ, след което я запалили.
Обезумялата мишка хукнала да бяга, подпалила Василико Кастро и жителите му трябвало да решат къде да се построи новият град: на нос Кастро или на нос Лимио. Тези, които се занимавали със земеделие, избрали нос Кастро, а останалите, които били моряци, рибари, корабостроители и търговци, предпочели нос Лимио (пристанището).
Жителите на Лимио поканили корабостроители от гръцките острови. Оженили ги за дъщерите си и им предоставили дървен материал, за да строят трахантири - средиземноморски тип кораби, които били по-хубави от каиците и таките, които строели дотогава.
Корабите Жителите на Василико проектирали корабите с думи и числа, като в тефтер записвали формата и технологията на строителството. Ребрата и кила на кораба правели от криви дървета, които избирали и обработвали в гората. Строителството на корабите извършвали в дворовете си. След построяване на кораба го влачели върху шейна до скелята, откъдето го спускали в морето.
Корабоплаването край брега на Черно море от Константинопол до Сулина било много несигурно, понеже при южен вятър бързо се вдигало силно вълнение. Добрите моряци познавали всички заливи с пясъчна ивица, където можели да изхвърлят кораба си и да изчакат преминаването на бурята. След това го изтегляли с котви и макари наново в морето.
Жителите на черноморските градове поели обет да помагат на бедстващите кораби край техния град.
След Берлинския договор от 1878 г. Василико и Лимио останали под турска власт до Балканската война.
Споразумението Кафандарис-Моллов (1927 г.) за размяна на преселници между България и Гърция насочило към тези места прогонените българи от Тракия. Новите жители първоначално възприели името Василико, като погрешно смятали, че то идва от цветето босилек, име, което на гръцки се произнася като василико. Преселниците скоро усвоили морските умения, строителството на кораби и дървообработването.
С построяването на пристанището, (1937 г.) ктитор на което бил цар Борис III, жителите сменили името на града с Царево, в смисъл на Царево пристанище, по подобие на Василико Кастро (царска крепост).
Сигнализация с щит, отразяващ и насочващ светлинния лъч - един от начините, по които ромейските постове при Василико Кастро уведомявали съседните крепости за набезите на варварите.
Най-новата черноморска асоциация и нейните цели
Новоучредената Асоциация на черноморските и азовските пристанища (ABSAP) беше представена на Втората международна конференция "Черноморски пристанища и корабоплаване '99" във Варна. Нейният председател Джемал Инаишвили, генерален директор на Пристанище Поти, сподели плановете за нейното развитие и перспективите за дейността й в рамките на ЧИС.
Пристанищата са готови на сътрудничество и обединение в името на общите цели - подготовката и приемането на закони за пристанищата във всички държави участнички, унифицирането на пристанищните такси и митническите процедури, създаването на зони за свободна търговия, законодателното улесняване на транзита на товари през територията на региона и връзките му с европейските транспортни коридори. Това беше недвусмисленото послание на участниците във форума към техните колеги и останалите гости, представящи политическия и бизнеселит на черноморските държави.
"Не трябва да се изживяваме само като конкуренти - коментира г-н Инаишвили. - Ние в Поти например работим с Бургас, Варна, Иличевск, Истанбул, Новоросийск. Вярно е, че по отношение на ТРАСЕКА, бъдещия евро-азиатски коридор, ние сме конкуренти, но и той се конкурира с други коридори, особено за централноазиатското направление. Затова на първо място трябва да си сътрудничим, за да издигнем целия регион, за да бъде той конкурентен и перспективен."
Предстои сериозна организационна работа, за да заработи новата асоциация. Предстои приемането на нейния устав, но засега контактите между пристанищата съседи са слаби. Липсват информационните връзки между тях, предстои привличането към асоциацията на общи клиенти, спедитори, агенти, търговски фирми и компании. Новата организация има намерения да стане асоцииран член на международни структури, да осъществява и природозащитни мерки.
"Конкуренцията е необходима за развитието на пристанищата - както вътрешната, между стифадорските фирми в портовете, така и външната конкуренция - продължава г-н Инаишвили. - Аз не се страхувам от конкуренцията. Има още нещо - почти всички ние с изключение на Турция принадлежим към постсъветската система. Организацията на пристанищата е сходна, близък е и манталитетът ни. Открити сме за сътрудничество с всички и имаме подкрепата на ЧИС."
Остава да бъдат реализирани добрите намерения, довели до създаването на още една структура за регионално сътрудничество. След корабостроителите и корабособствениците от BRASS и BINSA, които от години се стремят към разширяване и утвърждаване присъствието си в ЧИС, на пристанищните деятели може би ще им бъде по-леко. Трудно е да се бориш сам с проблемите си, а една международна лобистка организация може да реши много от тях.
Предстои уточняване на позициите
Подготвя се двустранна българо-турска среща към края на този месец, на която трябва да бъдат обсъдени някои проблеми на корабоплаването през Босфора и Дарданелите, станали актуални след сесията на Комитета по морска безопасност към Международната морска организация (IМО) от 19 - 28 май т.г. Отчетен е бил сериозен спад в броя на катастрофите и авариите в Проливите от 1994 г. насам, т.е. след въвеждането на редица едностранни правила и изисквания от страна на Турция, които противоречат на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. за свободата на корабоплаването в международни води. На сесията е било взето решение на този етап IМО да не се занимава с внасяне на изменения в тези правила с цел подобряване на безопасността на корабоплаването, като същевременно не се нарушава свободата му - позиция, застъпвана от България и други черноморски държави и отстоявана в Подкомитета по навигация и в Комитета по морска безопасност към IМО. За това решение са натежали мненията на САЩ, Англия и други влиятелни морски държави.
Така се запазва режимът на предварително уведомяване за преминаване през Босфора, ще има и изчаквания пред входа и изхода му, които особено тревожат навигаторите. Вземането на пилот БМФ практикува задължително.
Трябва да бъдат изяснени обаче подробностите около новата версия на правилата за плаване през Проливите, въведена от Турция в края на м.г. и публикувана само на турски език.
Главният болен въпрос със забавянията при преминаването през Проливите, свързани със значителни загуби и рискове, няма да бъде решен в наша полза на този етап. Надделяло е мнението, че опасността от сблъсквания в теснините и екологичната заплаха от пожари и разливи за големия град дават право на Турция да се намесва в регулирането на трафика. Не е изоставена и идеята за изграждането на система за контрол на трафика с усъвършенствани електронни средства. След отложения първи търг за изпълнител се проведе втори търг, на който се явиха повече участници, а плановете за завършване на системата визират края на 2000 г. Пътят през Босфора - единствен излаз от Черно море, има важно политическо значение, което е известно на всички. Транзитът на руски нефт през Проливите се противопоставя на плановете за строителството на нефтопроводи. На последната сесия на Комитета по морска безопасност към IМО турските представители са предложили на останалите участници информационна брошура със статията "Истанбулският пролив през очите наедин пилот", публикувана във "Файнаншъл таймс енерджи магазин". В нея са формулилани ясно някои от приоритетите и целите на турската политика спрямо Проливите и затова предлагаме кратки извадки от материала.
"Предпочитаният от Турция вариант за облекчаване на натоварването на Проливите е построяването на нефтопровод с дължина 1080 мили от Баку в Азербайджан до турското пристанище Джейхан на Средиземно море. Той ще струва около 4 млрд. долара и трябва да пренася поне 2 млн. барела нефт дневно, за да постигне рентабилност.
Засега Турция си е осигурила доста силна дипломатическа подкрепа за идеята, родила се през 1992 г. Правителството на САЩ я поддържа, а през октомври м.г. Турция подписа в Истанбул споразумение с Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Грузия, които официално поеха ангажимента да подкрепят проекта за нефтопровода. Тяхното изявление разбуни духовете.
Всъщност осъществяването на плана зависи от АIОС - Азербайджанският международен консорциум, който ще плаща за нефтопровода, а членовете му съвсем не са убедени, че капацитетът му ще осигури икономическа ефективност.
Кенет Диър, президентът на "Шеврон", дори направи публично изказване, че макар всички да са за нефтопровода, нефтените компании все още нямат нужда от него, защото няма достатъчно производство. Компаниите имаха някои разочарования със сондажите, които в съчетание с ниските цени на нефта, забавиха темповете на разработките и оценка на резервите. "Бритиш петролиъм" и "Амоко" са на същото мнение.
Иран от своя страна също твърди,че нефтопроводът е необходим. Али Маджеди, заместник-министър за каспийския нефт и газ, направи изявление, че добивът на нефт в Каспийския регион тепърва трябва да достигне 800 000 барела дневно. Техеран иска да бъде построен нефтопровод с дължина 240 мили до иранското каспийско пристанище Нека. Каспийският нефт тогава може да се търгува срещу ирански нефтопродукти и да стигне до Персийския залив. Поне част от причините, поради които САЩ подкрепят трасето Баку - Джейхан, са свързани с желанието им нефтът да не мине през Иран. Русия от друга страна смята, че съществуващите маршрути през нейна територия с преминаване след това през Проливите, си остават най-евтини.
Както може да се очаква, еврокомисарят по енергетика Христос Папуцис, който случайно е грък, държи на разнообразяването на маршрутите. Но той загатва, че това разнообразяване може да доведе до икономически нерентабилни решения, като има предвид трасето Баку - Джейхан и макар непряко му се противопоставя. Така Проливите може да си останат толкова натоварени, колкото сега, дори и повече.
Проучване за нефтопровода Бургас - Вльора
До края на юни ще бъде подписано споразумение с американската фирма "АМБО Корпорейшън" за проучване на документацията за нефтопровода Бургас - Вльора, съобщиха от правителствения пресцентър. По него ще се транзитира каспийски нефт от България до Албания през Република Македония. Според предварителния проект тръбопроводът трябва да бъде дълъг 920 км, 600 от които са на наша територия. Входният терминал ще е в Бургас. Има предложения за изграждане на нови хранилища и нов кей в нефтеното пристанище. Строителството на нефтопровода на наша територия ще струва 600 милиона щатски долара.
Публикува се за първи път
Как "Морски преглед" разсърди г-н министъра на войната
Приликата с днешното състояние на нещата може и да не е съвсем случайна
На 14 декември 1938 г., под вх. Х 1137 в Щаба на флота във Варна постъпва служебно писмо, което разваля настроението на мнозина офицери.
Писмото е от генерал-майор Х. Петков - пом.-началник на Щаба на войската, и е написано в разрез с военния етикет, защото първо е адресирано до по-младши чин и след това до прекия му началник, при това - "за сведение" (вж. факсимилето). Ето и краткото съдържание на писмото: "Господин Министра е прочел и не одобрява статията "За посещенията на чуждите военни кораби", поместена в кн. 101 на списанието "Морски преглед". Той намира, че статията по-скоро би постигнала обратни резултати - обезверяване на народа към войската и водачите й, и заповяда да се обръща голямо внимание при редактирането на всичко, което се помества в списанието, за да не бъде спряно издаването му."
Къде са сгазили лука военните моряци? Редакционната бележка "За посещенията на чуждите военни кораби" е поместена на с. 3. Тя е кратка (набрана е с едър шрифт) и е на близка и разбираема за съвременния читател тематика. Изброяват се посещенията във Варненското пристанище на чужди военни кораби, над чиито мачти се развяват флаговете на Англия, Франция, Италия, САЩ, Германия, Югославия, Румъния, Турция. Посочва се традиционното българско гостоприемство, подчертава се, че "флотът всякога е бил най-мощният лост на дипломацията" (и днес това е така!).
Следват два упрека. Първият, почти неадресиран, е към българското население, което гледа на чуждите военни кораби като атракция, удивлява им се, но дори и не помисля как да се осъществи националната ни морска идея, част от която е и силният военен флот.
Вторият упрек (много тактичен) е индиректно отправен към българското държавно ръководство: "След гостуването на всеки чужд кораб с тъга ще трябва да отбележим факта и твърде горчивата истина, че в българския народ не заработват националното чувство и неудържимият стремеж и ние да притежаваме също такива кораби - сигурни защитници на нашите брегове; и нашата държава да има военен флот, с който да манифестира пред другите държави своята готовност за защита границите и интересите на Отечеството..."
Подобни думи наистина не би трябвало да стряскат военния министър, а да го удовлетворяват. В крайна сметка апелът е към народа и за защита на нашите брегове - длъжност и задача, заради която г-н генералът си е получавал заплатата. Тази напълно неясна и неаргументирана позиция на военния министър обаче си има своята интересна предистория, която обяснява недоразумението. В началото на 1938 г. във военното ведомство тесен кръг висши офицери обсъжда увеличаването на разходите за другите въоръжени сили, но за сметка на ВМС, които вече са получили картбланш за събиране на оферти от чужбина за закупуване на кораби и въоръжение.
Морският офицер за свръзка в министерството лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Иван Иванов обаче своевременно узнава за тези задкулисни кроежи и докладва на командващия флота контраадмирал Иван Вариклечков. Адмиралът, бивш флигеладютант на цар Борис III, успява чрез намесата на двореца да осуети намеренията на сухопътните стратези.
Генералите обаче (начело с военния министър генерал-лейтенант Теодоси Даскалов) злопаметно започват да си отмъщават. Първата им стъпка в тази насока е изгонването на цялото морско представителство, което освен лейтенанта включва още чиновник и матрос. Вариклечков реагира незабавно с аргумента, че тримата са в щата и бюджета на министерството, а не във флота. Министърът поставя йезуитска резолюция: "Сношенията между Щаба на войската и флота е най-удобно да стават писмено или лично чрез командира на дивизията" (тогава флотът носи наименованието Морска на Н.В. дивизия - А.П.). Вариклечков отново възразява, но получава не по-малко йезуитски отговор: "Да не се поглежда тъй трагично на положението. След като се видят неудобствата, ще се вземат мерки за отстраняването им."
Всъщност Вариклечков влиза в остър конфликт с пехотинците още през 1935 г., когато в съставения под негово ръководство "План за предстоящата и недовършена работа по Флота на Н.В." изрично се подчертава: "Да се държи до крайност на флотските и морските традиции. Те загубят ли се, Флотът вътре в една година ще се напълно опехотинчи. " Първият екземпляр от плана е изпратен в Министерството на войната и реакцията едва ли е била добронамерена. Пак в този документ е поставена задачата: "Морски преглед" да се запази на всяка цена! " Уточнението на задачата също е прозвучало неприятно за чиновниците от министерството: "Да се иска увеличение на субсидията за "Морски преглед" от Военноиздателския фонд", "Да се иска субсидия и от Щаба на войската."
Непокорният Вариклечков много тактично, но и много настойчиво обича да доказва безсмислието в бумаготворството на част от военната бюрокрация.
Такова например е разпореждане Х 10273 от 5 април 1938 г. за разрешаването на контакти с чужди граждани и военни аташета само на началниците на гарнизони. Адмиралът не е началник на гарнизон, а във вътрешността на страната тази длъжност се изпълнява и от много по-младши от него офицери. Във Варна пък това е привилегия на сухопътните генерали. Вариклечков обаче е човекът, който посреща чуждестранните военни кораби и гостуващите във флота делегации и представители на чужди фирми. Освен това службата му в двореца го е сближила с всички военни аташета. Ако за всяка среща с чужденец иска разрешение от министъра, при това в писмена форма... След няколко седмици мълчание от канцеларията на министъра конфузно отговарят, че ограничението не се отнася до началника на флота.
Реформи и съкращения във ВМС
До края на 2004 г. личният състав на бойния ни флот трябва да намалее от 6200 души, колкото е в момента, на 4400 офицери, старшини и матроси.
Това предвижда "План 2004" по който се осъществява реформата в българската армия. Най-сериозното намаляване на личния състав ще стане през 2002 и 2003 г. Ще се освобождават най-напред хора без необходимия ценз, ще се съкратят излишните щатове в бреговите поделения и щаба, ще се разчита и на естествени фактори, като пенсиониране и напускане по собствено желание.
Само 35 на сто от матроския състав ще бъде на платена служба, но за подводниците изискването е за 100 процента.
От 57 бойните кораби ще бъдат намалени на 40, като още няколко ще бъдат държани в резерв. Ще бъдат оставени само кораби, които могат да бъдат използвани поне в следващите 10 години. Ще бъдат създадени северно и южно командване с центрове съответно във Варна и в Бургас като граница на районите им ще бъде нос Атанас. Към северното командване ще бъде дивизионът подводници, а към южното - леките сили на флота.
Рибна борса искат каварненските рибари
Част от улова се похабява. В някои дни поради липса на рибна борса няма кой да го изкупи - оплакват се каварненските рибари. От години се говори за рибна борса, но нищо не се прави.
Траленето продължава да подяжда хляба на рибарите. Рапаноловците използват няколко големи плавателни съда и не се плашат от глоби. Ловци на акули в гоненето на печалби излизат извън законните 12 мили, навлизат навътре в морето, което увеличава опасността от нещастни случаи. В това отношение лошата слава на каварненци е добре известна.
Недоимъкът принуждава рибарите да рискуват и да нарушават закона. Една рибарска мрежа струва сто хиляди лева. Каква трябва да е печалбата, за да стигне за всичко - питат рибарите. Те настояват да се намали таксата за риболовен билет и за плавателните съдове. Да се подобри контролът срещу бракониерите. Според тях един риболовен надзирател за района от Белия бряг до Дуранкулак е недостатъчен.
С поглед към ISO 9002
В Параходство БМФ продължава работата по подготовката за сертифицирането на фирмата по стандарта ISO 9002. Изготвянето на документацията за Кодекса ISM и защитаването на сертификат за администрацията и корабите се разглеждат като първи етап от комплектоването на фирмата със съвременни сертификати за качество. На 24 март т.г. беше проведен задължителният годишен преглед на ръководството (management review) за Кодекса ISM. Анализът и обзорният преглед на работата по кодекса послужиха като подготовка за годишния одит на фирмата, проведен два дни по-късно. Работата по Кодекса ISM всъщност още не е приключила за категорията кораби, които не бяха включени в първата задължителна група с краен срок 1 юли м.г. Сертифицирането на отделите и корабите от двупалубно и линейно плаване трябва да бъде подготвено до месец октомври т.г., информираха от отдел "Управление на безопасността и качеството".
Едновременно с това се разработват процедурите за ISO 9002, които трябва да бъдат готови до края на този месец. Проведени са три курса по стандарта - с ръководители на направления и отдели и с по-нисши ръководни кадри - и през есента предстои сключването на договор с подходяща класификационна организация, която да издаде сертификат за ISO 9002. Възможно е в бъдеще да бъдат съвместявани одитите по кодекса и стандарта.
Във връзка с новия Закон за безопасни условия на труд в отдела, в сътрудничество с Районната инспекция по труда, се разработва проект за наредба за специфично отчитане на работното време за плавателния състав.
Естествено бъдещият документ, изискван от националното законодателство, трябва да бъде приет от Министерството на транспорта и Министерството на труда и социалните грижи. Схемата за отчитане на работното време всъщност е регламентирана в общ вид и в международни конвенции, по които България е страна. В STCW '95 например са регламентирани часовете за почивка на лицата, носещи навигационна вахта. Изискванията на националното законодателство се прилагат директно и затова може и трябва да бъде намерена формула на съчетаването между него и международните закони.
Традицията в бизнеса между Изтока и Запада
Интервю с управителя на фирма "Асотра" - България, г-н Илия Въргов по повод проведената наскоро във Варна среща на спедиторската група "Союзвнештранс"
МВ: Г-н Въргов, нека започнем с представянето на спедиторската група "Союзвнештранс", която всъщност съществува от доста години. Каква е нейната структура?
- Да, групата съществува повече от двадесет години. "Союзвнештранс"
(СВТ) е организация с идеална цел - съюз от спедиторски фирми, който обединява под една шапка проявите на около 60 участници от 25 страни, като служи за координиране на интересите им и за някакъв подобен на западните фирми групов принцип на работа. При тях обаче се обозначават с едно и също име, докато тук са обединени фирми от различни държави с различни имена под една обща "шапка" и с една обща цел. Осигурява се двупосочен трафик на стоки от и за Русия. Групата е със седалище във Виена и както казах, има основно организационен характер, тя самата не се занимава с бизнес. Всички фирми от групата са собственост на концерна "Союзвнештранс" - Москва, и на задграничните му звена: "Десотра" - Кьолн, "Асотра" - Виена, "Италсотра" - Торино, както и на фирми, които са произлезли от тях. Председател на СВТ е Валерий Иванович Алисейчик.
МВ: Фирми от кои държави участват в СВТ?
- Това са главно страните от ОНД, Полша, Унгария, Чехия, Полша, Словакия, Австрия, Германия, Франция, Испания, Италия, Корея, Южна Африка, Афганистан и др. Общо взето, това са държави, които имат традиционни търговски интереси с бившия Съветски съюз, а сега с Русия и страните от ОНД. Спедиторските фирми обслужват тези търговски интереси.
Например голяма част от вноса и износа от Австрия към страните от ОНД се осъществява чрез тях. Повечето са много мощни фирми, с много персонал, със складова база, със свой транспорт, гранични и митнически бюра. Те имат възможност да предлагат много добри цени.
МВ: Кои от тях са най-пряко свързани с България?
- Може би за България и по-специално за Варна голям интерес представряват първо украинските фирми - "Одесавнештранс", "Азоввнештранс", "Иличевсквнештранс" и грузинската "Потивнештранс". На неотдавнашната среща на групата във Варна стана въпрос за посещението на президента Стоянов в Узбекистан. Една от узбекските фирми прояви огромен интерес към визитата, те се запознаха подробно с целите на посещението.
Освен това една туркменска фирма, която също е в групата, работи по проекта ТРАСЕКА и смятам, че тук евентуално може да се направи нещо по-сериозно, включително и с варненски фирми, които да навлязат в осъществяването на този проект.
МВ: Как се развива "Асотра" - България, и как виждате нейното бъдеще?
- "Асотра" - България, е създадена преди три години като дъщерна фирма на "Асотра" - Австрия. Фактически с откриването на офис в София за първи път съюзът слезе по на юг от Унгария. Мисля, че "Асотра" вече започва да става известна на българския пазар, познават ни и много фирми във Варна, в цялата страна. Смятаме, че добрите контакти и изобщо създаването на известна традиция по линията на партньори и сервиз ще ни помогне добре да се впишем в групата и да развием много интересите й в този район.
Това ново направление, което е към азиатските републики на ОНД, е много перспективно. Ние имаме голям оборот и работим предимно с директни клиенти, освен това броят на контрагентите ни не е малък.
МВ: Попречи ли войната в Югославия на работата ви?
- Войната пречи за дунавския транспорт - той беше блокиран, както е известно на всички. Иначе в момента няма търговия, просто търговия към и от Югославия не се осъществява. Тя е държава, през която минаваха доста пътища, имаше и директен внос и износ. Тя внася доста голям обем суровини от Русия и ОНД. Всички те бяха блокирани от войната. Иначе изпитваме това, което изпитват и другите фирми. Затрудненията са за всички търговци и за нас. Търсим нови коридори за извършването на нашата дейност. Имаме огромни бази - в Брест, на границата между Беларус и Полша, в Иличевск. Но капацитетът им не се използва пълно.
МВ: Какви са впечатленията ви от тазгодишната обща среща?
- На срещата присъстваха около 60 души от 12 - 13 страни. Беше разгледана дейността на групата, някои нови нейни проекти. Например проектът за координиране в областта на железопътния транспорт - за да няма разминаване между различните фирми, за да няма вътрешна конкуренция. Имаме координационен съвет, който организира дейността така, че да можем да имаме повече клиенти. По този начин се запазват интересите на всички членове. Самият избор на България за място на срещата е признание за доброто ни развитие. Картината по отношение на транспорта много не се е изменила. Двустранните връзки си съществуват, те в крайна сметка определят и транспортните.
Хроника
Съвместен българо-австрийски проект за изследване покачването на нивото на Черно море ще започне да се осъществява през месец септември т.г.
Споразумение за това е подписано между австрийската академия на науките и Института по океанология към БАН във Варна. Ще се работи по двегодишна програма.
Нова наредба на Морската администрация за използване и контрол на летните атракции по плажната ивица е в сила от 1 юни т.г. Тя предвижда повишени изисквания за безопасност на туристическите корабчета и лодките за разходка. Джетове ще могат да наемат само пълнолетни, а за използването им трябва да се осигурят добре обезопасени зони далеч от плажовете.
67 на сто от капитала на "Елените" АД бе закупен от работническо-мениджърското дружество "Елените инвест". Мажоритарният пакет акции струва 7 млн. щатски долара. Те ще бъдат изплатени на вноски за срок от десет години.
Сто милиона лева ще са необходими за възстановяване на мидената плантация до остров Свети Иван край Созопол, съобщи шефът на Института по рибна промишленост - Бургас, Живко Нечев. Старото поле е напълно унищожено от бракониери. То заемаше 80 хиляди кв. метра морска площ. Ако плантацията не бъде възстановена, ще бъде поставено под въпрос самото съществуване на бургаския институт.
40 милиона екю заем ще получи България от Европейската инвестиционна банка и Фонда за социално развитие към Съвета на Европа. Споразумението има за предмет защитата на морските и речни брегове от ерозия и абразия и свързаните с тях свлачищни процеси. Първият етап от програмата включва укрепителни работи при плаж Кабакум, спирка "Писател" и в курорта "Слънчев ден" край Варна.
Инж. Добромир Кондов, бившият изпълнителен директор на "Варненска корабостроителница" АД, беше освободен на 7 юни т.г. след четиримесечен престой в ареста на Окръжната следствена служба. Състав на Варненския окръжен съд промени мярката му за неотклонение от задържане под стража в парична гаранция от 10 млн. лева. Инж. Кондов беше задържан на 1 февруари т.г. и разследван за длъжностно присвояване в особено големи размери.
Ще бъде ли подписан Черноморски меморандум?
Българският министър на транспорта Вилхелм Краус е изпратил официално писмо до генералния секретар на Международната морска организация (IМО)
Уилям О'Нийл, в което се предлага нашата страна да поеме инициативата за учредяването на Черноморски меморандум за държавен пристанищен контрол, чийто секретариат да се установи също у нас. Турция е изразила готовност да приеме структурите на бъдещата организация на своя територия и да работи за утвърждаването й. Мнението си за меморандума не е изразила само Грузия, но едва ли тя ще попречи на създаването му. През това лято предстои да бъде свикана среща на черноморските държави, която ще вземе принципни решения за бъдещата организация, чиято основна цел ще бъде подобряване качеството на корабоплаването в региона. Много често международните организации обявяват Черно море за зона, в която се толерират нестандартните кораби. За тази лоша слава има и някои сериозни основания, свързани с икономическите трудности на бившите социалистически страни. Ако бъде възприета идеята за създаването на Черноморски меморандум, структурата на договора вероятно ще съвпада с тази на Парижкия меморандум. Черноморските държави са получили и друго предложение: да се присъединят към Средиземноморския меморандум. Някои специалисти са на мнение, че това също е добро решение за държавния пристанищен контрол, тъй като ще се избегне опасността от регионална затвореност, при това връзките със Средиземноморието са много важни за всички черноморски държави, а страните от Средиземноморския меморандум - техни традиционни партньори.
210 години от най-знаменития моряшки метеж
Капитан Блай и бунтарите от "Баунти"
Удивително приключение във водите на Тихия океан
Историята на мореплаването е пълна с моряшки бунтове. Те зачестили особено много в епохата на Великите географски открития. Започналата между европейските морски държави борба за колониите довела до рязко увеличаване на военните флотилии. Търсенето на матроси силно нараснало, а желаещи да плават с дървените затвори, каквито на практика били ветроходите, почти нямало. За това се налагало екипажите да бъдат набирани със сила и държани в подчинение с най-жестоки наказателни мерки. Дългите пътешествия в открито море изтощавали моряците физически и морално, а законодателите били убедени, че само смъртното наказание може да обуздае измъчените хора. Затова дали на капитаните почти неограничена власт, направили ги господари на моряшкия живот. Освен предвидените в законите наказания корабните командири имали и свой собствен арсенал, който прилагали с крайна жестокост и изключителна изобретателност. Наказания като побой с бич, окачване на реята или теглене под кила били превръщани в задължителни зрелища за сплашване на недоволните и често завършвали със смъртта на наказаните. Затова обикновените моряци изпитвали към командирите си много голяма омраза и обикновено била достатъчна и най-слабата искра, за да пламне пожарът на бунта. Рядко обаче подобна съпротива завършвала с успех. Вероятно и затова успешният бунт на екипажа на "Баунти" получил необикновена популярност сред моряците не само в Англия.
Военният транспортен ветроход "Баунти" бил построен през 1787 г. Имал дължина 54,8 метра, ширина 13,5 метра, газене 6,4 метра, товаровместимост 980 тона. Под командата на капитана си Уилям Блай, на 23 декември 1787 г. той отплавал от пристанище Спитхед за Тихия океан със задачата да натовари от остров Таити фиданки от хлебно дърво и да ги достави в добро състояние на Антилските острови. Посадъчният материал бил необходим на английските колонисти, за да развият плантации от хлебно дърво, с плодовете на което да изхранват своите роби. Затова в състава на екипажа бил включен и ботаникът Дейвид Нелсън, който трябвало да следи за състоянието на растенията по време на плаването.
Участник в третата експедиция на Джеймс Кук, 33-годишният Уилям Блай бил изключително опитен моряк, властен, самоуверен, човек с желязна воля и завидна физическа издръжливост. Неговата представа за служебен дълг обаче граничела с жестокост и потъпквала всякакво друго чувство.
Самоувереността и почти неограничените права, които командирският пост му давал, го превърнали в един от най-вироглавите и сприхави капитани в английския флот. Свирепи зимни щормове съпровождали цялото плаване на "Баунти" в Атлантическия океан. В южното полукълбо пък есенните щормове и насрещният западен вятър не позволили на ветрохода да влезе в Тихия океан покрай нос Хорн, затова Блай взел курс покрай Африка и през Индийския океан. Пътуването се проточило, а още в първите седмици станало ясно, че капитанът е "спестил" доста от моряшката храна, но въпреки това отказал да спрат в южноамерикански пристанища, за да попълнят запасите си. Все пак на 26 октомври 1788 г., 10 месеца след излизането от Англия и проплавани над девет хиляди мили, "Баунти" хвърлил котва в един от заливите на остров Таити. Моряците като че ли попаднали в рая. Мекият климат, приветливите аборигени, красивите таитянки и живописната природа им помогнали бързо да възстановят силите и душевното си равновесие. След петмесечен престой на острова повечето от тях не можели да си представят, че трябва да заменят този рай със суровата реалност на морската пустош. Стигнало се и до инцидент. В деня на отплаването се оказало, че трима от моряците липсват. Бегълците - Чарлз Чърчил, Уилям Маспарт и Джон Милуорд - скоро били заловени, оковани във вериги и хвърлени в карцера за три денонощия. На 4 април 1789 г. "Баунти" отплавал за Карибите. На борда се установил характерният за всяко плаване ритъм на работа, но се чувствало, че напрежението нараства. Достатъчен бил някакъв повод и офицер, който да поеме командването на ветрохода, и метежът щял да избухне. За беда на капитан Блай скоро и двете условия се оказали налице... Капитанът на "Баунти" изпитвал неприкрита неприязън към своя помощник Кристиян Флетчер, непрекъснато и в повечето случаи без основание го обиждал и злепоставял публично пред моряците. Нараненото честолюбие на Флетчер скоро го поставило на страната на моряците, които при това все по-явно му съчувствали.
На 26 април морякът Квинтал бил уличен в кражба на бутилка ром и наказан от капитан Блай с бичуване. В онези времена това наказание се смятало за напълно справедливо, но при изпълнението му Уилям Блай стигнал буквално до садизъм. Той наредил ударите с камшика да бъдат нанесени от най-близкия приятел на Квинтал - Маккой. След десетия удар и двамата припаднали и трябвало да ги свестяват, обливайки ги с морска вода.
Обикновено в такива случаи по-нататъшното изпълнение на наказанието се прекратявало, но безсърдечният Блай заповядал на Маккой да добави и останалите два удара. Това вече било много. Възмущението преляло в открит бунт. Блай и верните му офицери били арестувани и бунтовниците предложили на Флетчер да върне "Баунти" обратно на бленувания от тях остров Таити. Помощник-капитанът приел. При това той се ръководел не толкова от чувство за мъст, колкото от желанието да възстанови своята чест, така дълго уязвявана от капитана.
В същото време, макар и завързан здраво за мачтата и охраняван от двама въоръжени моряци, капитан Блай оставал верен на своя сприхав характер.
Погледът му мятал убийствени мълнии, отправял към бунтовниците гръмки закани и обиди, сякаш нарочно се стремял да предизика към себе си още по-голяма ненавист. За да не се стигне до кървава разправа, Блай и хората му трябвало веднага да бъдат отстранени от "Баунти". Флетчер наредил да спуснат на вода един от баркасите на ветрохода, сложили в него три бъчонки с вода и най-необходимите хранителни припаси и предложили на Блай и хората му да слязат в баркаса. Под подигравателните възгласи на бунтовниците 18 души - предимно офицерският състав и доброволци гребци, се спуснали в лодката. След това "Баунти" разгърнал всичките си ветрила и отплавал от остров Тофуа в архипелага Тонга към Таити, а капитан Блай и хората му се изправили пред една сурова реалност. 18 души в седемметрова спасителна лодка било опасно претоварване. Само 17 сантиметра от борда на баркаса се издигали над водата. Дневната дажба храна била мизерна. Надежда да слязат на остров нямало никаква, защото навсякъде ги дебнели враждебно настроени туземци.
Дори един от моряците - Джон Нортън, изпратен веднъж да потърси храна на един от островите, бил убит от аборигените. Към Таити било и невъзможно, и немислимо да плават, защото ги спирали насрещните ветрове, а и отново можели да попаднат на бунтовниците от Баунти. Единственият възможен път бил към остров Тимор, на обратната страна на Таити и три пъти по-далеч от него - 3500 мили, но там имало европейска колония, от която можели да получат съдействие да се завърнат в Англия.
Капитан Блай разбирал сложността на това, което предстояло, но той бил достоен ученик на знаменития мореплавател Джеймс Кук и с присъщата си "твърда ръка" организирал и поддържал реда в лодката. Гребците, разделени на две вахти, работели непрекъснато. Дъждовната вода била събирана в бъчвичките, с хитроумни способи ловели риба и чайки. Уилям Блай пресичал в зародиш всеки опит за недоволство. Не се поколебал дори да предизвика на бой с ножове един от подстрекателите - корабния дърводелец Пърсел. На 28 май стигнали до пустинен остров от Големия бариерен риф, отдъхнали, възстановили силите си и на 12 юни се добрали до Тимор от архипелага Малки Зундски острови, извършвайки един безпримерен преход.
Не така благоприятно се развила по-нататъшната одисея на бунтовниците.
Те дълго и напразно търсели пристанище, където да се установят. След тримесечно пребиваване на остров Тубуа и туземците ги изгонили. Отчаяни, се отправили към Таити, където 16 от моряците решили да останат.
Деветима - щурманът Флетчер, мичманът Янг, артилеристът Милс, градинарят Браун и моряците Кинтал, Маккой, Смит, Уилямс и Мартин, с основание се опасявали от преследване и решили да се установят на малкия остров Питкерн. С измама успели да вземат със себе си девет мъже, едно момиче и 12 жени. Опитът им за съвместно съществуване обаче завършил трагично.
Погубили ги собствените им страсти. Заради жените избухнали кървави разпри. Мъжете аборигени били избити, но от белите мъже останали само четирима. Дванайсетте амазонки ги превърнали в обща собственост и от това колективно съпружество се родили 19 деца метиси. Накрая от моряците жив останал само Александър Смит, когото екипажът на риболовния кораб "Топаз" открил при спирането си на остров Питкерн през 1808 г. Останалите на остров Таити 16 моряци имали още по- злощастна съдба. Те били заловени от наказателната експедиция, изпратена от английското Адмиралтейство с брига "Пандора". По обратния път към Англия "Пандора" се разбил в рифове край австралийския бряг и потънал във водите на Големия бариерен риф на 29 август 1791 г. Загинали 35 души, но бунтовниците не били между тях, сякаш за да потвърдят известната моряшка поговорка, че на когото му е писано да бъде обесен, не може да се удави.
А бесилките не закъснели. Трима от бегълците увиснали на реите на линейния кораб "Брансуик", останалите след връщането в Англия били изправени пред съд и осъдени на различни срокове каторга. По-нататъшната съдба на капитан Блай също не влязла в спокойно русло. Невъзможността лично да си отмъсти на бунтовниците, които го унизили, го карала да търси удовлетворение в наказателни акции. Участвал в потушаване на бунт на английски моряци в устието на Темза, в обстрел на Копенхаген. През 1805 г. бил назначен за губернатор на Южен Уелс в Австралия.
Наложил жесток режим в тамошната изправителна колония, в резултат на което предизвикал нов бунт срещу себе си. Бил заловен от метежниците и затворен в крепостта на Сидни. Наложило се да го освобождават със специално изпратен от Англия полк. Това бил и краят на кариерата му като губернатор. Излязъл в оставка с чин вицеадмирал и се заселил в имението си в графство Кент, където починал в 1817 г. - надживял участниците в този знаменит метеж.
55 години от най-големия стратегически десант във военната история
Десантната операция "Овърлорд"
Нормандската десантна оперция, известна под условното наименование "Овърлорд", била най-големият стратегически десант през Втората световна война. Тя започнала на 6 юни 1944 г. след продължителна подготовка и при изключително благоприятна обстановка за съюзническите англо-американски войски. Съюзното командване успяло да създаде у германците впечатлението, че се готви да стовари десанта в района на Кале - Булон - най-тясното място на Ламанша. Чрез разузнаването се разпостранявала и версията, че десантът може да бъде осъществен в района на Па дьо Кале.
Градът бил подложен на масирани бомбардировки от страна на съюзническата авиация. Дори при започване на десанта на 6 юни съюзниците провели демонстративни действия в северната част на Ламанша. В същото време под прикритието на мощни военновъздушни и военноморски сили пет съюзнически дивизии дебаркирали на полуостров Котантен в Нормандия. По фланговете на оперативната зона бил спуснат въздушен десант от три дивизии. След осигуряването на първоначалния плацдарм само за една седмица съюзниците прехвърлили през Ламанша 326 000 войници, 54 000 автомобила и 104 000 тона припаси. Военноморските сили - по една британска и една американска бойна група, общо 7 линкора, 2 монитора, 23 крайцера, 105 есминеца и 1073 по-малки военни кораба - прикривали повече от 4100 десантни съда по време на прехода през канала и в самия десант. Против тях немската отбрана разполагала с ограничени сили. Освен стражевото охранение и миночистачните сили германците можели да използват само 34 торпедни катера и 5 есминеца. Катастрофално за тях било и съотношението на силите във въздуха. 5112 бомбардировача, 2316 торпедоносеца и 5400 изтребителя хвърлили съюзниците в бойните действия. Германците можели да противопоставят едва 50 самолета. Англо-американските десантни сили се състояли общо от 61 пехотни и 25 бронирани дивизии. В Западна Европа германците имали само 59 дивизии. От останалите 152 били на Източния фронт и 74 били разпръснати в другите окупирани страни.
Действията на немската отбрана срещу десанта били слаби и хаотични.
Набързо прехвърлените от Бискайския залив подводници потопили 17 транспорта с 80 хиляди бруто регистър-тона вместимост, но и 20 от тях били унищожени. Англо-американското превъзходство във въздуха блокирало напълно действията на надводните кораби. При опит за атака от петте немски есминеца два били потопени преди още да приближат целите си. На 18 юни Първа американска армия отрязала на полуостров Котантен 4 германски дивизии. Така с осигуряването на необходимия плацдарм операция "Овърлорд" ("Властелин") и нейната морска част - "Нептун", завършили и започнало съюзническото настъпление в Северна Франция. Вторият фронт на антифашистката коалиция срещу Хитлер бил открит.
По Хайнц Нойкирхен, "Морската мощ в огледалото на историята"
