ВМС '99: пари и проблеми
В момента ВМС разполагат с 32 бойни и 37 спомагателни кораба. Около 40 процента от бойните и една трета от спомагателните плавателни съдове и брегова техника се нуждаят от ремонт. Бюджетът на ВМС за 1999 г. е 25,5 млрд. лв., от които 6,5 млрд. лв. ще отидат за поддържане на военноморската техника. Като цяло процентът на утвърдените средства за ремонт спрямо предварително заявените е едва 57. Приоритетни за тази година ще бъдат: доковият ремонт на фрегатата "Смели", възстановяването на един вертолет Ми-14ПЛ, завършването в Бургаските корабостроителници на един танкер-бункеровчик и въвеждането му в строя. Предвидени са предварителни вноски за производителите на една брегова радиолокационна станция и на акумулаторна батерия за втората ни подводница. Неизбежен разход са и средствата за навигационно обзавеждане, което осигурява безопасността на корабоплаването по нашето крайбрежие.
За какво не достигат пари?
Няма да се извършат задължителните заводски и регламентирани прегледи на шест бойни и четири спомагателни кораба, доковите ремонти на други 25 плавателни съда, проверките на ракетното въоръжение на "Смели" и на корветата "Мълния" от Созопол. Няма да бъдат завършени дълбоководните изпитания на подводница - 84 и средните ремонти на осем корабни двигателя.
От 1992 г. до 1998 г. във ВМС са съкратени между 13 и 20 процента от различните категории военнослужещи. В момента попълнението с офицери е около 83 на сто. Критериите на предстоящите промени поставят близо 40 на сто от специалистите в Главния щаб на ВМС в несъответствие, което означава скорошно уволнение. От миналата есен досега повече от 70 млади офицери (предимно командири на кораби и бойни части) са подали рапорти за уволнение. Причината е в многократно по-високите заплати в гражданското корабоплаване.
Ограниченият ресурс от бюджетни средства наложи отпадането на 38 учения, т.е. на 19 на сто от необходимите според действащите ръководства за бойна подготовка. За останалите 134 тактически учения на единичните кораби ще бъдат изразходвани 449,5 млн. лв., а за 36 учения на съединенията и родовете сили - 328,2 млн. лв. Планираното за октомври участие на "Смели" и "Атия" в съвместно учение с Шести флот на САЩ в Средиземно море ще струва 800 млн. лв., от които половината ще бъдат възстановени от американската страна. Южното командване на НАТО ще поеме непосредствените разходи по организацията на "Кооператив партнър '99" (14 - 28 юни т.г. край Варна). България ще бъде представена не само от флота, но и от подразделения на Сухопътните войски и ВВС. Това българско участие се оценява на около 1,3 млрд. лв. В момента личният състав на ВМС е 5,8 на сто от този на Българската армия, докато в останалите европейски морски държави съответният процент е над 10. Кадровите военнослужещи са 55 процента от човешкия ресурс на флота и над 70 процента от корабните екипажи. Особено внимание сега се обръща на чуждоезиковата подготовка на офицерския състав, за да бъде постигната по-бързо оперативната съвместимост с ВМС на НАТО. Такава подготовка са преминали 178 офицери, от които 91 са завършили съответните курсове в чужбина. Обучението им там в повечето случаи е за сметка на държавата - член на НАТО, отравила покана към нашето военно ведомство.
КРЗ "Одесос" - Варна
Трудна е битката за изгодни договори
Известно е, че варненският кораборемонтен завод "Одесос" реализира добри за условията у нас печалби и работи при ритмично натоварване и заетост на мощностите - в условията на голяма конкуренция, нестабилно търсене, тежко данъчно законодателство в страната и силно вариране на валутните курсове. Всъщност пречките по пътя на оцеляването са много. "Елементите на стратегическата битка за сключване на изгодни договори за кораборемонт в Черноморския регион не са един или два - сподели г-н Димитър Тодоров, заместник-директор по търговските въпроси на КРЗ "Одесос". - Трудностите в съвременните условия идват разнопосочно, неочаквано и са от най-различно естество. Но твърде разрушителни и вредни са тези, свързани с некомпетентно поднесени и неверни новини, разпространявани от медиите. Именно такава информация с невярно съдържание, изнесена във варненските всекидневници - че КРЗ "Одесос" е спрял работа поради липса на поръчки, е най-малкото абсурдна. Истина е, че варненското предприятие за кораборемонт работи в момента с 30 на сто от капацитетните си възможности. Четиристотин работници изпълняват задълженията си, останалите са в платен отпуск за 15 - 20 дни."
Ръководството на КРЗ "Одесос" е сключило договор с американската компания "Сабине транспортейшън" в лицето на директора й Рик Стикъл за ремонт на три големи кораба. Първият пристигна в завода на 10 март т.г. - "Лидер", с най-голяма обща дължина 205 м и 38 500 dwt. Поради големите размери на плавателния съд докуването ще се извърши в новия плаващ док на фирма "Делфин 1" ООД, с която заводът поддържа добро сътрудничество. "Тринити" е вторият американски кораб, който също ще се докува от "Делфин 1" ООД. Третият кораб под американски флаг ще пристигне за ремонт във варненския завод през май т.г. В Сухия док на КРЗ "Одесос" сега се ремонтира турският кораб "Садан Каптаноглу" - дължина 173 м, 25 000 dwt. Всеки момент ще приключи работата по ремонта на м/к "Генерал Вл. Заимов" на Параходство БМФ. Към края си са изпитанията на корабните системи и механизми. Водят се перспективни преговори и с други американски корабособственици, които желаят да ремонтират свои кораби във Варна през тази година.
Буните и дамбите ще погребат черноморския ни туризъм
Бързото, повсеместно и безогледно строителство на буни и дамби по нашето Черноморие отдавна е взело размерите на природно бедствие. Извършвано интензивно през 80-те години и преустановено от кризата, то отново получи размах, заплашващ да лиши крайбрежието от най-съществените природни условия за развитие на туризма.
Буните и дамбите са отдавна познато, но вече грубо и примитивно средство за брегозащита, особено неподходящо за страни с възможности и перспективи в туризма като нашата. Използването им трябва да става само в крайни случаи и в силно ограничени мащаби. Те спират за няколко десетилетия абразията и свлачищата, предизвикани от нея, но страничните ефекти са такива, че строителството им би трябвало да бъде забранено със закон. Ето и аргументите в защита на тази теза: Буните и дамбите внасят сивите, монотонни, уморяващи окото цветове и форми на скалните и профилни блокове (тетраподи, тетраедри и пр.) и геометрията на пътните платна в естествения и разнообразен ландшафт на брега. Неговата девственост, хармония и чар се заменят от отегчителен и отблъскващ пейзаж, който потиска духа и убива всяка естетическа наслада и настроение. Негативното психологическо и емоционално въздействие на тези архитектурни "динозаври" ще прогони от нашите курорти по-взискателните западни и по-заможните източноевропейски туристи. Курортите, допуснали по брега си тези съоръжения, са осъдени на вегетиране като туристически обекти.
Буните и дамбите преграждат пътя на човека до морето - достигането до него заплашва с тежки наранявания и контузии. Още по-опасно е излизането от морето - даже при слабо вълнение плувецът рискува да бъде хвърлен и убит върху скалите и блоковете. А морето не дава гаранции, че ще излезеш там, откъдето си влязъл.
Тези съоръжения правят брега неизползваем. Тук не могат да се приложат новите инженерни решения, с които науката вече разполага или ще предложи в близко бъдеще. Тук е невъзможно да се създаде плаж или ако това се наложи, той ще има цената на златния си еквивалент.
Грешката, допусната със строителството на буни и дамби, е непоправима, тъй като те са практически неотстраними - за демонтирането им ще бъдат необходими два пъти повече средства, отколкото за тяхното изграждане.
Освен брегозащитен, тези съоръжения нямат почти никакъв друг положителен ефект, а "отвоюваните от морето" нови площи са върху плажове или места, на които биха могли да се създадат.
Буните влошават състоянието, на екосистемите в междубунните пространства, а понякога дори умъртвяват организмите.
Общоприето е, че плажът е най-добрата защита на брега. Но буните само преразпределят плажа, а дамбите само отнемат плаж. Следователно те не отстраняват дефицита на наноси в бреговата зона, който е основната причина за абразията и предизвиканите от нея свлачища.
В перспектива буните и дамбите ще трябва системно да се ремонтират, в противен случай морето ще сътвори на тяхно място хаос от блокове, циментови плочи и валуни. Което означава, че разходите не свършват с построяването им.
Кариерите за ломен камък за буни и дамби са рани в снагата на природата, които ще се наложи рано или късно да се лекуват чрез рекултивация.
Бургаски корабостроителници
Оферта за раздържавяване
"Имаме едно предложение от западни инвеститори за приватизация на Бургаски корабостроителници - информира Анджей Шафернакер, управител на DFC, официалния посредник за приватизацията на българските корабостроителни заводи. - Скоро ще започнат преговорите по него. Инвеститорът планира да използва завода за корабостроителни дейности и да предложи услугите си на регионалния пазар, където той има добри контакти. " По неофициални сведения кандидат-купувачът е холандската фирма "Дътч стийл уъркс", един от доставчиците на бургаския завод.
В Евксиноград решили съдбата на флота след Ньойския договор
Убийственият за България Ньойски мирен договор е подписан на 27 ноември 1919 г. и влиза в сила от 9 август 1920 г. Според клаузите му на страната ни изрично се забранява правото да притежава подводници, морска авиация и бойни кораби освен четири торпедоносеца (без торпедни апарати) и шест патрулни катера за полицейски нужди и надзор на риболова. На 20 декември 1920 г. Министерският съвет взема решение за формиране на флотски полицейски органи. На 1 април 1921 г. започват да функционират морската и речна полицейска служба, които се подчиняват на Министерството на търговията, промишлеността и труда, и крайбрежната жандармерийска дружина, подчинена на началника на жандармерията. От същата дата считаната за разформирована Морска учебна част официално се подчинява на Министерството на търговията под наименованието Търговска морска учебна част.
Какво се е случило в периода между 9 август и 20 декември? Вероятно правителството е разработвало различните решения за изпълнение на непосилните условия на договора. Как е станало това по отношение на флота, ни съобщава в. "Варненско ехо" от 26 август 1920 г. На стр. 2 водещата публикация е озаглавена "Нашата флотилия". В нея анонимен репортер пише: В изявленията си пред столичните журналисти г. министър-председателят между другото казал и следното за нашата флотилия: "Бях в Евксиноград на доклад при Н.В. Царя. Решихме въпроса за НАШАТА ФЛОТИЛИЯ (подч. от автора), каквато по договора не можем да имаме, пък и в миналото нуждата от нея се отричаше (подч. от мен - А.П.). Това, което по договора ни остава, решихме една част (гемии и катерчета) да дадем на бъдещото рибарско училище, другата част ще послужи на жандармерията за преследване на крайбрежната контрабанда. Всички арсенали и работилници - столарски и железопътни, ще се дадат на Министерството на железниците. Част от параходите ще се дадат на търговската флота. Машинното (Морското - А.П.) училище ще се запази под ведомството на Министерството на войната. Ще приемат 150 ученици. Преподаватели ще бъдат офицери."
Ако репортерът е предал точно думите на министър-председателя, то можем само със съжаление да констатираме, че и през 1920 г. Александър Стамболийски си остава същият отявлен противник на идеята за съществуването на български военен флот, какъвто е бил като депутат в Народното събание в началото на века. С нищо не се е повишила и неговата компетентност по морските въпроси. Каква "част от параходите" е можело да бъде предадена "на търговската флота", след като бойният ни флот след Ньойския договор остава само като формирование от "гемии и катерчета", а и преди това е имал само грохналия учебен крайцер "Надежда"?
Варненска корабостроителница
Криза и противопоставяне
Серията от събития, свързани с бъдещето на Варненската корабостроителница, които постепенно вдигат градусите на напрежението в града през последните две седмици, кулминираха в гражданско неподчинение и блокиране на изходната артерия Аспарухов мост на 31 март т.г. Оттогава протестите не спират. Бави се обявяването на корабостроителницата в несъстоятелност, а с това намаляват и шансовете й за оцеляване. Работата продължава със слаби темпове, заплати за работниците няма, от началото на април много от тях излязоха в принудителен отпуск. А най-новото решение на правителството е два от строящите се в момента кораби - номера 456 и 510 - да бъдат прехвърлени на кредиторите БМФ и "Експресбанк" срещу авансова вноска за завършването им.
Още на 23 март т.г. стана ясно, че трябва да бъде представен баланс и опис на активите на дружеството към датата на подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност - документи, които са липсвали при внасянето й в съда от членовете на управителния съвет. Същия ден свое мнение изказа и управителят на посредника по приватизацията DFC Анджей Шафернакер: "Законът дава възможност на Агенцията за приватизация да спре процеса по банкрута в случай на възможност за приватизация. Не сме спрели приватизационния процес и ще продължим да работим за осъществяване на сделката, докато стане ясно със сигурност, че тя не е възможна от гледна точка на инвеститорите. Разбира се, условията на сделката трябва да са приемливи за основните кредитори на предприятието. " Очевидно обаче за приемливост на условията не може да става дума. Корабът със строителен номер 456, бъдещият "Трапезица", ще бъде прехвърлен на Параходство БМФ, а 42 000-тонният номер 510, останал от полските клиенти, ще получи "Експресбанк".
Проявите на работниците - отначало подкрепяни и ръководени от КНСБ и КТ "Подкрепа", сега почти неконтролируеми - заплашват да ескалират и дори да доведат до разрушаване на имущество в завода. Синдикатите от своя страна продължават да търсят изход от кризата на ниво областна управа, Министерство на промишлеността, министър-председател. На всички обаче стана ясно, че броят на работните места няма да се запази, че свиването на обема на работата е неизбежно. Това заяви лично ресорният министър Александър Божков по Канал 1 на БНТ в първия ден на протестите - след категоричното искане на корабостроителите да дойде лично при тях. В него ясно прозвуча неприятната истина, че корабостроителницата няма нито един договор за ново строителство - въпреки надеждите от началото на март за появяването на нов германски контрагент, въпреки обещанията.
Дойде времето на болезнените отговори на неприятните въпроси и моментът, в който заводът започна да се състезава със същото това време. Бави се процедурата по обявяване в несъстоятелност, не е провеждано събрание на работническо-мениджърското дружество.
Германско бойно торпедо в мрежите на "Мирела"
Новина-светкавица обиколи средствата за масова информация у нас в началото на миналата седмица: на 12 март в 19,10 ч. оперативният дежурен на Военноморска база - Варна, е информиран, че в акваторията между Балчик и нос Екрене риболовният кораб "Мирела" е извадил торпедо в мрежите си. Изпълнявайки задълженията си по Закона за морските пространства, от ВМС изпращат подривна група начело с флагманския миньор на базата капитан II ранг Любомир Иванов. В операцията е включен и дежурният рейдови миночистач - 56 от Балчик. След внимателен оглед специалистите установяват, че става въпрос за германско торпедо от времето на Втората световна война. Кап. II ранг Любомир Иванов и мичман Дамян Дамянов ликвидират възникналата опасност по единствения възможен начин - взривяване под вода. Последвалата двойна детонация потвърждава заключението им, че торпедото е било бойно (след взрива на подривния патрон е последвал и този от бойното зарядно отделение) и е могло да избухне във всеки един момент от попадането му в мрежата и при извличането му на борда на "Мирела".
По непотвърдени данни това е прецедент, който се случва за първи път в наши териториални води. В мрежите, траловете и в кофите на дълбачките досега неканени гости бяха мини, снаряди и части от огнестрелни оръжия.
Възможна версия, която може би е най-близко до истината, е свързана с отстъплението на германците в края на август и началото на септември 1944 г., когато по северното ни крайбрежие се самопотопяват десетки техни кораби.
Друг е въпросът за риска, който са поели рибарите, като са работели със забранения за използване дънен трал и най-вече с вдигането на тази същинска адска машина на борда.
Гладният знае цената на рибата
Първопролетни размишления
Пролетта дойде. И не само календарно. Край язовир Цонево, казват, кацнали щъркели. До дни сигурно ще дойдат и на морския бряг. В неделя, 28 март, ще превъртим часовниковите стрелки с един час напред. Денят ще стане по-дълъг, а знае се - на дневна светлина се вижда по-добре... Това, което се вижда край морския бряг обаче, не е никак пролетно. Свлачищата пак тръгнаха - от Балчик на север до Царево на юг. Извънредни комисии и други подобни институции спешно заседават и разработват програми за бързо реагиране. Но брегът и морето експерименти не понасят. Сериозна заявка в това отношение направиха несебърските рибари. Тяхното "многонаучно" предложение за "ограничено" тралене на части от морското дъно при улов на рапани може да се превърне в хит на тазгодишната пролет, ако министър Върбанов влезе в мрежата им. Вярно, в земеделието има угари, но едно е полето, друго - морето. Разрешаването на траленето, което досега не е спирало, ще го превърне в узаконено бракониерство с трагични последици за морската флора и фауна, а до няколко години и за самите рибари.
Известни са и мераците на южните ни съседи. Като първопролетна вест техни гемии вече се появиха пред териториалните ни води. А там дворът ни е все така гостоприемен. Публична тайна е, че неприкосновеност на морската ни граница не гарантира дори успешно изстреляното торпедо от единствената току-що влязла в строя подводница. Пари за дълбоководни изпитания на същата подводница няма. Така е и с целия ни военен флот: проблеми има - пари няма (четете на стр. 4).
Точно пред първа пролет се пукна и Варненската корабостроителница. Доведена от няколко ръководства до технически фалит, и тя протегна празна чиния към държавния бюджет. Но при условията на валутен борд оттам дадоха единствения възможен отговор (четете на стр. 5). Дано Български морски флот (последният и единствен засега клиент) успее със здрав финансов и технически контрол да получи заложените за строеж кораби. Така поне увери министърът на транспорта.
Предпролетни вълнения - дал Бог. А пролетта пристигна и при валутен борд.
Железопътният преходен мост в Батуми
В този свой брой "Морски вестник" предлага информация за железопътния преходен мост в грузинското пристанище Батуми - важно техническо съоръжение за функционирането на бъдещата редовна фериботна връзка със западното крайбрежие на Черно море. Информацията за особеностите при маневрирането на ферибота за заставане и снемане от моста е изготвена по бележките на капитан Янчо Николов, извършил техническия рейс с м/ф "Героите на Одеса".
Железопътният преходен мост в пристанището на Батуми е проектиран съобразно характеристиките на фериботите от типа "Героите на Шипка", като плават между пристанищата Варна, България, и Иличевск, Украйна. Трипалубните кораби имат пълен капацитет 12 600 тона и могат да пренасят по 108 четириаксиални железопътни вагона. Общият тонаж на кораба е 22 600 т, дължината му е 184,5 м, ширината 26,7 м, а газенето 6,50 м при максимална скорост на море 19,4 възла и средна работна скорост около 12 възла. На горната, средната и долната палуба се побират съответно по 43, 49 и 16 вагона.
Преходният железопътен мост с обща дължина 36,35 м, ширина при входа 9,44 м и тегло 400 т има при входа си 5 железопътни линии, а при изхода - три. Хидравликата в предната му част има четири цилиндъра и два други в централната си част, които служат за регулирането му. В процеса на товаренето и разтоварването мостът се захваща за ферибота, при което предните цилиндри се изключват, а задните се движат в синхрон с кораба. При бездействие мостът се вдига на максимална височина 2,5 м. Контролът на операциите се извършва по електронен път и се проследява на екран, където се отразяват и най-малките забавяния и повреди.
При строителството на фериботния мост са били изнесени хиляди кубически метри замърсена с мазут и нефт почва, които са били заменени с нова. Почистени са били корабни места 5 и 6, свързани с моста. Те са обработени със специални материали за намаляване на триенето в борда и кърмата на кораба. За пирс на основана на моста служат 70 стоманени тръби с диаметър 720 мм и дължина 18 - 22 м, които са били вкопани с земята при 5-о кейово място в крайбрежната му част. Наблюдателницата за оператора на съоръжението съдържа системи за електронен и хидравличен контрол. Тя е триетажна, за да се виждат добре и мостът, и фериботът.
Кейовото място с железопътен преходен мост в пристанище Батуми е пригодено за заставане на ферибота само с ляв борд и се води под номер шест. Дължината на преходния мост до седмо корабно място е 185 м и те се срещат под ъгъл около 30 градуса.
Мястото е снабдено с брегови пушки за завързване на носа и кърмата с възможност за подаване на кърмово въже и от десен борд. Монтирани са пет броя отбивачки с гумени амортизатори. В краищата на моста има също гумени отбивачи амортизатори с тефлоново покритие. Добро насочване на кърмата от бетонови улеи, както във Варна и Иличевск, не е обезпечено. На левия борд за това служи кеят, а на десния борд - бетоновият масив, обезпечаващ воденето с около 1 м при средно газене на кораба от 5,40 м, предпазните отвори на борда са на височината на отбивачките.
Маневрата по заставане и снемане на "Героите на Одеса" е била извършена при тихо време. Пилотът се е качил на една миля от входа на порта и е препоръчал работа на два влекача - един, работещ на кърмата при десен борд, завързан на битинг, и втори - на бака за работа при заставането на кея на бутане.
Иван Станчов стана почетен гражданин на Варна
На 31 март т.г. в зала "Одесос" на Археологическия музей във Варна се състоя официалната церемония по удостояването на Иван Станчов със званието "почетен гражданин на Варна".
Иван Иванов Станчов е роден на 1 април 1929 г. в София. 14-годишен емигрира със семейството си от България. Завършва история и международни отношения във Вашингтон. Работи дълги години в системата на Ай Би Ем. През 1992 г. е назначен за посланик на Република България във Великобритания. От юли 1994 г. става посланик за специални поръчения при българското правителство. Бил е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. През периода ноември 1993 - ноември 1995 г. е председател на Генералната асамблея на Международната морска организация (IМО).
Конкретният повод за удостояването на Иван Станчов със званието "почетен гражданин на Варна" е неговата 70-годишнина. В решението на Общинския съвет се изтъкват и неговите големи заслуги към Варна. Иван Станчов е председател на фондация "Карин дом", основател на едноименния център за деца със специални нужди, за база на който предостави сгради във варненската Морска градина, които е наследил от дядо си Димитър Станчов и майка си Марион Мичел Станчова. От години подпомага Дома за безпризорни деца "Гаврош". Съорганизатор е на проекта "Красива Варна".
Командно-щабният факултет посреща първия си випуск
Във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" стартира магистърска програма в професионалната област "Военно дело". През 1998 г. за пръв път като слушатели във Военната академия "Г.С. Раковски" бяха приети седем морски офицери за обучение по специалността "Командно-щабна, оперативно-тактическа за ВМС". В учебния план и квалификационните характеристики обучението на тази група е предвидено за четири семестъра. През първия семестър занятията преминаха изцяло в академията, а от март т.г. продължават във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".
За да се отговори на изискванията на магистърската програма в тази област, във флотската алма матер бе създаден командно-щабен факултет, който включва катедра "Военноморско изкуство и военна интеграция", катедра "Информатика" и Центъра за следдипломна квалификация. Обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини. Задължителни са: военно изкуство, чужд език, методика на оперативно-тактическата и специалната подготовка, управление на щабната служба, организация и използване на оперативно-тактическите формирования от видовете въоръжени сили, родовете и специалните войски, изследване на военните системи, военна психология и педагогика, военна икономика, политология, право, теория на социалното управление.
От учебната 1999/2000 г. академичното обучение на флотските офицери ще бъде в рамките на година и половина. Специалността ще се нарича "Организация и управление на оперативно-тактическите формирования във ВМС". Конкурсните изпити ще бъдат по тактико-специална подготовка на ВМС, политология, тест за определяне на нивото на владеене на западен (английски, френски или немски) език и тест по физическа подготовка. Факултетът има готовност да организира военното обучение на местната (в т.ч. и на морската) администрация в съответствие с изискванията на чл. 220 от Закона за отбраната и въоръжените сили.
Благодарение на добрата си академична подготовка капитан I ранг Симеон Цеков и капитан II ранг Драган Узунов от военноморската база в Бургас участваха пълноценно в подготовката и стоварването на десанта по време на учението "Юни '98".
Международна среща в Грузия
Подготвя се учредяването на регионална асоциация на черноморските пристанища
Изпълнителните директори на основните български пристанища - Бургас и Варна, са сред участниците в международна среща и конференция в Грузия, посветена на развитието на черноморските пристанища. Тя се провежда в Поти от 23 до 25 март т.г. Сред обсъжданите на форума теми са развитието на морския транспорт, облекчаването на търговията между черноморските пристанища, усъвършенстването на митническите процедури в портовете, създаването на консолидиран екологичен фонд в рамките на проекта BSEP, регионалните аспекти на евро-азиатския транспортен коридор ТРАСЕКА и ролята на черноморските пристанища в него. Сред лекторите на конференцията има специалисти от Международната морска организация (IМО), експерти и координатори от Европейския съюз. Ще бъде разгледан и въпросът за създаването на международна асоциация на черноморските пристанища. Представен е проект на устав, който участниците ще обсъдят съвместно. Новата асоциация ще попълни групата на регионалните професионални сдружения в морския бранш. От няколко години успешно функционират черноморските асоциации на корабостроителите и кораборемонтчиците BRASS и на корабособствениците - BINSA. При тях проблемите вече се обсъждат на съвместни конференции, провеждани през година. Стремежът им е да легитимират присъствието си и на ниво Черноморско икономическо сътрудничество.
Няма лесни неприятни решения
Варненската корабостроителница обявена в несъстоятелност Болезнената стъпка не може да се отлага безкрайно Какво предстои и какво остана недоизказано
След близо два дълги месеца на тревоги и несигурност кризата във "Варненска корабостроителница" АД получи своята развръзка: на 18 март т.г. Министерският съвет възложи на вицепремиера и министър на промишлеността Александър Божков да започне действия за обявяване на фирмата в несъстоятелност. Решението бе взето, след като беше изслушан доклад за състоянието на предприятието, а най-фрапантните факти от него са цифрите на задълженията му. Общите дългове на корабостроителницата към банки и към Държавния фонд за реконструкция и развитие възлизат на 35 млн. долара, а на доставчици тя дължи още около 60 млрд. лева, информира финансовият министър Муравей Радев. Задълженията не биха могли да се покрият и от продажбата на строящите се в завода три кораба, тъй като тяхната обща стойност е към 29 млн. долара. Съгласно правителственото решение отговорността да изкупи недовършените плавателни съдове ще поеме Параходство БМФ. На основния кредитор на корабостроителницата - "Експресбанк" (офертите за раздържавяването й се приемат до 31 март т.г.), на която заводът дължи 20 млн. долара, правителството ще отпусне 15,5 млн. долара държавна гаранция с условието тя да се активира само при успешна сделка за приватизация на банката и цялата сума от продажбата й да постъпи директно в държавния бюджет.
Оказа се, че бързата и незабавна приватизация към която упорито бяха насочвани нещата през последните няколко месеца, не е решение за бъдещето на завода. Твърденията на посредника по приватизацията DFC, че по-лесно се продава работещо предприятие, не убедиха правителството в разумността на подобна стъпка. Всъщност бе трудно да се повярва, че то ще даде държавна гаранция за синдикиран банков кредит от около 13 млн. долара при 260 млрд. лева, предвидени в бюджета за структурна реформа.
През последните дни стана известна и друга важна подробност - на 25 февруари т.г. шестима работници от корабостроителницата, членове на обединение "Промяна", са завели във Варненския окръжен съд установителен иск срещу регистрацията на "Варненска корабостроителница инвест" АД, единствения кандидат приватизатор. Ищците твърдят, че на учредителното събрание по пререгистрацията на работническо-мениджърското дружество гласовете им са били използвани за вземането на важни решения, без самите те да са упълномощили за това никого от присъстващите на събранието. Синдикатът е осведомил за иска и за опасността приватизаторът да се окаже недействително дружество Агеницята за приватизация, правителството и президентството. Искането му е категорично - Агенцията за приватизация да отложи раздържавяването на завода от пререгистрираното работническо-мениджърско дружество, обяви "Промяна" на специална пресконференция.
Естествено е да се запитаме какво ще последва по-нататък. Структурната реформа вероятно ще продължи с разпродажбата на това имущество на фирмата, което не е свързано пряко с предмета й на дейност. Ще го последват и други активи. Това намерение вече бе загатнато и от правителството.
Пристанище Бургас
Предложения от японски фирми
Три японски фирми са подали оферти за участие в търга на Министерството на транспорта за проучване и консултации при строителството на вълнолом и нов терминал на Пристанище Бургас, съобщиха от транспортното министерство. Финансирането на проектите ще се извърши със средствата от заема, предоставен от японския фонд за развитие, който е в размер на 120 млн. долара. В сключения договор за заема има изрична клауза, според която в търга могат да участват само японски фирми.
Очаква се най-късно до края на месеца да стане ясно коя японска фирма ще извърши проучването за строителството на обектите.
Публикува се за първи път!
Указ на Александър I Батенберг ни приобщава към морските държави
Невероятно, но е факт, че ще отбележим 120-годишнината от създаването на военния ни флот, без да знаем с какъв документ е поставено началото му. Година и половина след вдигането на българските флагове над подарените от Русия кораби с Циркуляр - 7 по Военното ведомство от 9 януари 1881 г. се обявява за създаването на Машинна школа към флота, която по-късно става известна под името Морско училище. Излиза, че за основаването на едно от флотските подразделения разполагаме с основополагащ документ, а за самия флот нямаме.
Най-пунктуалният изследовател на историята на Дунавската флотилия - контраадмирал Сава Иванов, също не споменава нищо по този въпрос. В подготвения от него през 1935 г. в Русе ръкопис се цитират само две мнения за това кой е Ден първи в историята на военния ни флот. Според героя от Балканската война капитан I ранг Димитър Добрев това е 1 (по нов стил - 12) август 1879 г., а според първия българин флотски инженер и механик - капитан I ранг Константин Божков, на 9 (20) август 1879 г. И нищо повече!
Оказа се, че документът, регламентиращ създаването на българския военен флот, е трябвало също да отлежи 120 години, за да се появи отново на бял свят. Той е там, където изследователите на този период би трябвало първо да проверят - в "Държавен вестник".
В своята година първа, брой - 2, на първа страница "Държавен вестник" публикува Указ - 23 на княз Александър I. Указът започва така: Според одобреното от НАС разпореждане на Министерския съвет относително организацията на Министерския съвет, представено НАМ с доклад от 17 юли под - 2068, постанових и постановявам... В "Статия V" се посочва: Военното Министерство ще има засега: 1. Отделение Строево; 2. Отделение Инспекторско; 3. Отделение Хозяйствено или Домакинско; 4. Военно-Съдно (в Главний военний Съд); 5. Артилерийско Управление; 6. Морско управление и 7. Инженерско управление.
Забележете: "Морско управление", а не "Дунавска флотилия и Морска част", както навсякъде се споменава в нашата историография. С Указ - 23 първият ни следосвобожденски държавен глава узаконява не само военноморските ни сили, но и желанието на нова България да се присъедини към редиците на морските държави. Понятието "Морско управление" не се появява случайно в този управленски акт. Брой - 2 на "Държавен вестник" през 1879 г. е отпечатан на 4 август - три дни след вдигането на флаговете над корабите, но в края на Указ - 23 изрично се подчертава: Издаден в Нашия дворец в София, на 17 юлий 1879 г. На първообразното подписано: Александър. Очевидно тогава практиката съответният нормативен акт да влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник" все още не е възприета.
В Циркуляр - 7 още в първата точка е посочено: Родителите, роднините или опекуните на децата (кандидатстващи в Машинното училище - А.П.) са длъжни да сключат контракт с Морското управление в Русе... Значи понятието "Морско управление" служи като официално название на командването на Дунавската флотилия и Морската част и вече е придобило гражданственост.
Влиянието на Александър I Батенберг върху развитието на военния ни флот не е било предмет на отделно историческо изследване. Мимоходом върху този въпрос се спира само покойният Ради Боев във "Военният флот на България 1879 - 1900" (С., ВИ, 1969).
Сблъсък на интереси край морето
Най-много спорове около възстановяване на собствеността върху земята има по Южното Черноморие и това е естествено. Интересът не е към използването на терените за земеделие, а за туризъм. Затова в началото на всеки сезон собствениците на земя подемат протестни действия. През миналата седмица хора от Созопол се оплакаха, че поземлената комисия е разпродала земите им. Особено спорни били парцелите в рамките на къмпинг "Каваците". Заради подписка, че не се справя с работата си, бе освободен секретарят на комисията Бранимир Пехливанов. Председателят на поземлената комисия в Созопол Димитър Карамихалев смята, че проблемите ще бъдат решени по законов път и примирието със собствениците е въпрос на близко бъдеще.
"Проблемът с къмпинг "Каваците" е от много време - сподели той. - Неговото решаване предстои по законов ред, а той е категоричен: където има изградени туристически обекти, се изработва т.нар. комбиниран план, съпоставя се старата собственост с новоизграденото строителство или се вижда по определени нормативи кои площи могат да бъдат възстановени и кои не. В момента обявяваме плана за възстановяване на земеделските земи на старите собственици и до 10 - 15 дни ще бъде извършено и възстановяването на собствеността там, където е възможно. Тези собственици, на които земята не може да бъде възстановена, съгласно чл. 10 "б" от Закона за земята, подлежат на обезщетение с равностойни земи от държавния и общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове. Това е регламентирано в закона и не съм аз човекът, който ще го пренебрегне."
Вероятно въпреки проблемите земята в Созопол ще бъде възстановена в срок, смятат в кметството. В областната управа обаче са на мнение, че наред с Руен Созопол е едно от невралгичните места, където връщането на земите е проблемно. Наред със субективните причини има и сериозни обективни затруднения във всички зони, които попадат в крайморската ивица. Община Созопол има три землища - Созопол, Черноморец и Равадиново, които се връщат във възстановими стари реални граници. Това означава, че всеки имот трябва да бъде идентифициран, да се съпоставя стар картов материал, аерофотоснимки - една много сложна, но справедлива процедура. Тук битките се водят за местоположението на имота, не за категория земя. В друг спорен обект - "Дюни", имаше подобни проблеми, но там нещата са приключили. Самите собственици са наясно, че в един комплекс с изградена инфраструктура трябва да се отиде на обезщетение или акционерно участие.
Много интереси се кръстосват по Черноморието и в Созопол. "Съвсем наскоро имаше много голям натиск от страна на разни групировки, които търсят начини да инвестират в областта на туризма и в съпътствуващи производства. Сега мисля, че в тази насока нещата са по-добре регламентирани - коментира г-н Пехливанов. - Има обвинения, че ние извършваме продажби. Поземлената комисия не е фирма за покупко-продажба на имоти, нито работещите в нея са брокери. Имало е все пак такива неща преди и данните са предадени там, където е необходимо. Аз самият съм бил заплашван по телефона с физическа разправа, с пистолет са ме притискали. Който го е страх от мечки, да не влиза в гората, нали така беше?..."
Услугите, свързани с морския транспорт, и ДДС
Морският транспорт се осъществява най-често чрез международни превози на пътници и товари. Данъчното законодателство по данък добавена стойност (ДДС) разглежда международния транспорт като доставка за износ, когато се извършва от място в страната, до място извън нея и обратно, между две места извън страната и между две места в страната, когато той е част от международен превоз. Съгласно новия Закон за ДДС износът е облагаема доставка, ставката на която е нулева. За да ползва този облекчен режим, Правилникът за прилагане на ЗДДС изисква превозвачът на товари с плавателно средство да притежава коносамент или копие от него, в който да е вписан като доставчик. Доказването на международен транспорт на пътници се удостоверява с лиценз на превозвача за извършване на международен превоз на пътници и документ за осъществения превоз, в който са посочени идентификационните данни на превозното средство, с което е извършен превозът.
Не само международният транспорт е в облекчения режим с нулева ставка, но и доставките, свързани с него. А такива са обработката на плавателни съдове в международен рейс, към която са определени и услугите от глава девета от Кодекса на търговското мореплаване. По същество тези услуги се основават на договори за услуги в корабоплаването. Това са договори за агентиране, морско посредничество, влачене и пилотаж. Законът за ДДС поставя изискване, според което, за да е налице износ, тези услуги следва да са оказани на корабопритежатели, чиито плавателни съдове се намират в международен рейс, независимо от собствеността и знамето, под което плават. Правилникът посочва документите, с които се доказва износът. Всяка от услугите има свое специфично значение.
Агентийските услуги се извършват от корабния агент, който от името и за сметка на корабопритежателя извършва обичайни услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище или територия. Представителството, което извършва корабният агент, е свързано с всички действия по пристигането, пребиваването и отплаването на кораба. Той може да сключва от името на корабопритежателя договори за превоз, договори за застраховка и договори за обработка на кораба, да издава и подписва коносаменти за натоварените товари, да предава получените пратки срещу представяне на оригиналните коносаменти от легитимираните им държатели, да инкасира предплатени и дължими навла и други вземания на корабопритежателя, възникнали от изпълнение на договора за превоз, да разплаща суми, свързани с пребиваването на кораба в български пристанища, по нареждане на корабопритежателя или капитана на кораба, да предявява искове от тяхно име пред съдилищата.
Услугите на корабния агент се доказват като доставки за износ със следните документи: дисбурсментска сметка, включваща освен всички услуги, които е закупил агентът от името на корабопритежателя, така и неговото комисионно възнаграждение; договор между корабопритежателя и агента.
Морското посредничество се осъществява чрез договор, по силата на който посредникът (брокерът) се задължава по нареждане на доверителя си да посредничи срещу възнаграждение за сключване на договор за превоз с кораби, наемане на кораби за определено време, влачене, застраховане. По нареждане на доверителя посредничеството може да се отнася и до други дейности, свързани с корабоплаването. Доставчикът на тези услуги се счита за износител, когато притежава едновременно договор за морско посредничество и фактура за извършеното по него.
Ще има ли Варна своя Морски природно-исторически комплекс?
Сдружението "Национален морски музей" с председател инж. Николай Парашкевов даде нов живот на една добра стара идея: исторически оформилата се най-първа част от Морската градина във Варна да се обособи като Морски природно-исторически комплекс. Това стана ясно на пресконференцията, състояла се на 30 март в експозицията "Граждански морски дейности" на Военноморския музей. Директорът на музея доц. д-р Вълкан Вълканов и експертът от Областната управа историкът Борислав Денчев подкрепиха идеята, за чието осъществяване няма да бъдат необходими особено големи капиталовложения. Какво дава основание на инициаторите да разчитат на успех?
В продължение на десетилетия тук са изградени: старата сграда (от 1848 г.), в която сега се помещава Военноморския музей; парк с големогабаритни експонати; Аквариум; мащабна релефна карта на Черно море и прилежащите територии; Планетариум, а между тях пешеходни алеи и зелени площи. Ако всичко това се приеме за единен Морски природно-исторически комплекс и евентуално се маркира със символична ниска декоративна ограда, посетителят на Морската градина в тази й част ще може да се потопи в четири "вселени". Първата: "Звездният мир и морето" (в Планетариума); втората: "Флора и фауна на морето" (в Аквариума); третата: "Черно море от птичи поглед" (край релефната карта); четвъртата: "Морето, човекът, обществото" (във Военноморския музей). Посетителите ще могат да осмислят по увлекателен и достъпен начин морското ни минало - природно и историческо - от далечните епохи до наши дни.
По света има достатъчно много, изградени именно по този начин морски паркове. При нас тази схема би могла да бъде и с акцент върху тематиката "Българинът и морето". А това означава, че целият район може да се дообогати, като на подходящи места се разположат морски големогабаритни експонати (древни котви, старинни морски оръжия). Подредени по подходящ начин, те ще бъдат не само декор, но и достъпни за детска игра. Идеята би могла да бъде доразвита със създаването на Алея на българския моряк, където да бъдат издигнати бюст-паметници на видни наши флотски дейци и герои. Началото на тази бъдеща алея е вече поставено с паметника на капитан I ранг Димитър Добрев край кораба-музей "Дръзки".
Единствената сериозна инвестиция в първия етап е ремонтирането на рухващата сграда на Военноморския музей и след съответните законови процедури - нейното разширяване по протежение на бул. "Приморски" с обща разгъната площ 1260 кв.м. Средствата за строителството ще бъдат осигурени от сдружението "Национален морски музей". Това ще позволи събирането под един покрив на неделимото ни морско минало (на военния и на търговския ни флот).
Ще усвояваме водолазните стандарти на НАТО
Представители на 14 държави - членки на НАТО, и на 6 страни партньори са взели участие в заседанията на Подводната водолазна група към Военната агенция за стандартизация на Алианса в Брюксел, Белгия. България бе представена от лекаря физиолог и водолаз старши лейтенант Никола Шопов от дивизиона спомагателни кораби на военноморската база във Варна. На срещата е изнесена подробна информация за най-новите постижения във водолазната дейност. Особено внимание е отделено на аварийно-спасителните операции при катастрофи на самолети над морета и океани. Демонстрирани са били нови сухи и мокри водолазни костюми и технологични нововъведения за дълбоководни спускания.
На заседанията са разисквани предложения за изменения и допълнения в действащите ръководни документи и стандартни на НАТО в тази област. Част от тях засягат непосредствено бойното използване на водолазите в специални военноморски операции, като в дебатите са взели участие и представителите на страните партньори. От Военната агенция за стандартизация на НАТО са изразили готовност да предоставят на българските ВМС пълен комплект от съществуващите документи след отправяне на официално искане от страна на нашето Министерство на отбраната.
През миналата година във Военноморска база - Варна, се състоя първото съвместно българо-американско водолазно учение, на което нашите специалисти демонстрираха умения да борявят с екипировка, която е на въоръжение в част от ВМС на Северноатлантическия съюз. Без усвояването на стандартите и ръководните документи обаче успешното начало трудно може да бъде продължено.
100 години от рождението на Гечо Кокилев
Жертва на сталинските репресии
За този морски офицер се знае сравнително малко. По-обобщени сведения за него дава Йото Йотов в книгата си "Балканджията моряк", а в отделни спомени и изследвания името му се споменава във връзка с дейността му като функционер на комунистическата партия. Всъщност съдбата му е трагична.
Роден е на 27 март 1899 г. в Ловеч. Завършва Морско училище през 1922 г. По това време върху армията ни действат жестоките ограничителни клаузи на Ньойския мирен договор и възпитаниците на Морско училище не са необходими на флота. Принуден е да търси работа в различни населени места в страната. Установява се в София, свързва се с тамошната организация на комунистическата партия и морското му образование става основание да бъде назначен за помощник-капитан на партийната яхта "Иван Вазов", поддържаща нелегалния морски канал България - Съветски съюз. Арестуван, осъден на смърт и затворен на остров Св. Анастасия, успява да избяга и емигрира в Съветския съюз. Приет е да следва в Морската академия в Ленинград (Санкт Петербург). Завършва обучението си през 1931 г. и получава назначение в съединение подводници на Балтийския военноморски флот. Произведен е в чин капитан III ранг, а за заслуги в техническото подобряване на подводниците от типа "Комсомолец" предсрочно е повишен в чин капитан II ранг.
През 1937 г., когато сталинските репресии придобиват особено масов и жесток характер, Гечо Кокилев попада в списъка на неблагонадеждните. Арестуван е и изчезва през 1938 г. като милиони други в сталинските лагери на смъртта.
Едва след демократичните промени започнали у нас през 1989 г., името му бе включено в списъка на реабилитираните жертви на сталинизма.
70 години от рождението на инженер Иван Лазаров
Живот в корабостроенето
Малцина са хората, за които с основание може да се каже, че са работили в почти всички сектори на корабостроенето. Един от тях е инж. Иван Лазаров.
Роден е на 19 март 1929 г. в село Орсоя, Ломска околия. Възпитаник е на Корабостроителния институт в Ленинград (Санкт Петербург). През 1955 г. започва работа в корабостроителния завод във Варна като конструктор. През 1956 г. оглавява работната група, която подготвя проекта на генералния план за реконструкция и разширение на завода. Бил е зам.-началник на комплексния цех и началник на цех ЖК-3. По негови предложения са направени съществени промени и подобрения в технологиите за изграждане на 1000-тонните баржи, 250-местните пътнически кораби, 150-тонните сухотоварни кораби, което довежда до съкращаване цикъла на строителството. От 1960 до 1963 г. Иван Лазаров е главен инженер на корабостроителния завод във Варна. След отделянето през април 1963 г. на кораборемонтната дейност и кораборемонтните мощности в самостоятелно предприятие (дн. КРЗ "Одесос") инж. Лазаров е назначен за негов директор. От 1965 г. е главен инженер на дирекция "Корабостроене и кораборемонт" в новосъздаденото ДСО "Корабостроене и корабоплаване" - София. След като през април 1968 г. във Варна се обособява ДСО "Корабостроене", инж. Лазаров е назначен за заместник-генерален директор по техническите въпроси. През 1969 г. е изпратен на работа в търговското ни представителство във Варшава. Организира представителство на българското корабостроене в Гданск. Именно през този период силно се активизира сътрудничеството между българското и полското корабостроене и корабоплаване. След 1975 г. инж. Лазаров ръководи дирекция "Международно сътрудничество" на ДСО "Корабостроене", а от август 1988 г. до пенсионирането му през 1990 г. е съветник на генералния директор на кубинското корабостроене.
През 1993 г. по негова инициатива и с активната му организаторска дейност се създава Международната асоциация на корабостроителите и кораборемонтчиците от Черноморския регион. Нейното учредително събрание го избира за изпълнителен директор и в качеството си на такъв инж. Лазаров направи много - Асоциацията да получи статут на наблюдател в работната група по транспорта към Черноморското икономическо сътрудничество (ЧИС). През декември 1998 г. от името на асоциацията инж. Лазаров подписа в Истанбул Меморандум за сътрудничество с деловия съвет към ЧИС. Продължава активно да работи и със секретариата на Международната асоциация на корабособствениците от Черноморския басейн - БИНСА, убеден, че това са пътищата за запазване на конкурентоспособността и за развитието на отрасъла, на който посвети живота си.
"Машина на времето 2"
През октомври 1996 г. художникът Милко Божков и фотографът Росен Донев изненадаха с една необикновена изложба, в която, както сами споделиха, са търсели ключ към паралелното време. В Галерия 8 във Варна те представиха картини и фотографии, създадени във великотърновското село Стефан Стамболово - родния край на Милко Божков. Изложбата нарекоха "Машина на времето", защото представяше връщане към един свят, по-жив с миналото, отколкото с настоящето си. Тогава те обещаха, че "Машина на времето" ще има продължение. И ето че то бе показано пред ценителите на творчеството им на 26 март т.г. отново в Галерия 8. Девет платна на Милко Божков и девет фотографии на Росен Донев продължават да търсят отговори на въпроса: кои сме, откъде идваме, какво оставяме по пътя си към вечността? Времевият елемент е подсилен и с контактните копия на фотографии от 30-те и 40-те години на века, намерени на тавана на старата фамилна къща. Реминисценциите, отзвукът на отдавна забравени неща се подсилва от изящния рисунък на Милко Божков и ненатрапващата се експресивност на фотообектива на Росен Донев. Затова спонтанно, но и напълно заслужено при откриването на изложбата прозвуча пожеланието "Машина на времето 3" да бъде по-добра и от "Машина на времето 2". А това сигурно ще стане, защото двамата творци имат намерение да продължат артистичното си съдружие по тази тема.
