Безпаричието мъчи и ВМС
До края на следващата година ще бъдат съкратени около 40 на сто от офицерите в Главния щаб на ВМС. Те ще бъдат заменени с по-млади кадри от бойните поделения, което ще се отрази неблагоприятно върху боеспособността на част от корабите, защото в техните екипажи младите офицери и сега не достигат. Това заяви миналата седмица на среща с журналисти първият заместник-началник на Главния щаб на Военноморските сили контраадмирал Константин Богданов. Той очерта основните проблеми на военния ни флот днес. Повечето от бойните кораби са на възраст над 30 години. Същото е състоянието и на спомагателните кораби. От 1990 г. насам в състава на флота са влезли само един противопожарен кораб и един танкер. Бракувани са две фрегати, подводници, корвети, ракетни и торпедни катери. Над 40 на сто от корабите се нуждаят от ремонт, но отпуснатите средства стигат само за фрегатата "Смели" и за дострояването на танкер бункеровчик. "Въпреки материалните трудности и недостига на средства няма да допуснем сериозни пробойни в бойния флот" - каза контраадмирал Богданов. Той информира, че догодина ще бъде купена нова акумулаторна батерия за една от подводниците. След 2000-та година ще започне да се изпълнява и националната военнокорабостроителна програма. Ще се строят универсални корвети с водоизместване 700 - 900 бруто регистър-тона.
Бургаски корабостроителници
Заводът трябва да работи
Вече стана известно, че и към "Бургаски корабостроителници" има проявен инвеститорски интерес. Очаква се оферта от кандидат-купувач, досегашен партньор на завода. "Бургаски корабостроителници" ЕАД е в добро финансово състояние, което позволява дружеството само да финансира производствената си дейност, каза изпълнителният директор инж. Димитър Кимрянов. Точно затова учудва фактът, че към него не поглеждаше нито един кандидат и приватизацията се забави.
Корабостроенето е отрасъл, който при нашите условия не може да се развива без банкови кредити и гаранции. А българските банки не са ориентирани към него, което води до невъзможност той да бъде управляван. Известно е, че финансовата ни система не е съобразена със спецификата на отрасъла и с дългия цикъл на производство, няма текущи разплащания и инвестиране, парите се получават накрая и въпреки всичко, ако не бъдат авансово изплащани, вноските към бюджета всяко тримесечие, налага се убийствената лихва от 36 на сто.
Това е част от голямата трагедия на държавните корабостроителници. А те трябва да работят. През 1998 г. в Бургас са ремонтирани 42 кораба на БМФ и на чужди корабособственици. Ремонтите са извършени без кредити. В момента се строи втори 1050-тонен корпус на риболовен кораб по поръчка на норвежката фирма "DOF Industie". До месец ще бъде готов и предаден на клиентите първият корпус. Остава да бъде изработена част от надстройката на кораба и да бъдат изпитани за херметичност танковете. След това корабът ще бъде провлачен до Норвегия през Средиземно море и довършен там.
Когато фирмата е в процес на приватизация, тя няма право да тегли кредити без разрешението на Агенцията по приватизация, няма право и да продава дълготрайни материални активи, дори те да са излишни, припомнят от ръководството. А разрешения не се дават. Защото зад всяка сделка се подозира далавера, оплакват се от фирмата.
В същото време и държавата не си изчиства дълговете към завода. Сега в Бургаските корабостроителници е спуснат на вода един забравен от държавата и от Министерството на отбраната (МО) военен спомагателен кораб. Той е последният, строен тук в близкото минало - по държавна поръчка. Корабът безспорно е необходим на военните, но бюджетът досега не им отпускаше средства да го довършат и приберат. Най-после след броени дни ще бъде вдигнат тържествено флагът на забравения кораб, последния по държавна поръчка, но МО дължи още 1,200 млрд. лева на корабостроителницата.
Заводът в Бургас бе част от системата на бившето ДСО "Корабостроене" и бе пригоден да строи и ремонтира кораби за Русия. Сега пазарът там е затворен, външнотърговските фирми не действат и няма достъп до евентуален купувач. Нови контакти не се създават, тъй като системата не дава нови възможности, коментира инж. Кимрянов.
Може би приватизацията ще реши проблемите.
Вятърните мелници в стария Бургас
В Европа вятърните мелници са известни от началото на VIII век. В България тяхното използване започнало значително по-късно, и то главно по Черноморското крайбрежие, където условията били най-благоприятни: средногодишна скорост на вятъра от 3 до 6 метра в секунда и височина на ветровата вълна 16 метра.
Първите писмени сведения за бургаска вятърна мелница се срещат в "Пътеписи по българския Черноморски бряг" на писателя Антон Страшимиров, пребивавал в Бургас в края на миналия век. На някогашния "Ешек булевард" (дн. височината около пресечката на ул. "Иван Вазов" с ул. "Гладстон"), на самия морски бряг, по израза на писателя се дигаше старо цилиндрично здание като кула... Запустялата тази вятърна мелница беше вампирясала - заключава авторът. В "Алманах - Пътеводител на Бургас и околностите му" от 1928 г. авторът Атанас Христов отбелязва за същата мелница, че е била собственост на бургазлията Сава Вълков. Освен нея на височината на "Ешек булевард", ако се съди по картината на френския художник Дезарно Брежер от 1828 г., имало още две вятърни мелници. Според Дезарно и трите мелници са били каменни, с дървен въртящ се покрив.
Една от най-известните вятърни мелници в Бургас била тази на бургазлията Христо Панайотов-Бората. Намирала се на височината между бившата казарма на 24 пехотен Черноморски полк и ул. "Овчарска" (дн. "Михаил Герджиков"). Христо Бората извикал майстори от Созопол (където имало 5 - 6 вятърни мелници) и те му построили вятърна мелница. Основите били иззидани от камък и хоросан и високи около два метра, за да не се удрят летвите с платната в земята; върху каменните основи било поставено дървено колело, което мажели с лой, за да се намали съпротивлението. Меленето на брашното зависело от вятъра. Не всички ветрове били подходящи за привеждане в действие на подвижната част на мелницата. Най-полезен бил морският вятър откъм село Св. Никола и варненският вятър откъм Каблешково. Другите ветрове не били постоянни, идвали на вълни и затова не задвижвали мелницата.
Конкуренцията на основаната през 1888 г. фирма на Иван Хаджипетров - "Големи български мелници", и построената през 1911 г. нова мелница на братя Долапчиеви принудила Христо Бората да продаде през 1911 г. вятърната мелница. Тя била съборена през 1912 г. и пренесена в горния край на село Атанасово (дн. кв. "Изгрев"). В югоизточната част на това село имало още две вятърни мелници - собственост на братя Пенчеви. Те просъществували до Балканската война.
Друга вятърна мелница се намирала в района на днешната фабрика "Славянка", близо до морския бряг. Била собственост на Яни Пападополос, който се изселил в Гърция през войните от 1912 - 1913 г. Вятърна мелница е имало и на остров Света Анастасия. През 1928 г. тя била нарисувана от френския художник Дезарно Брежер. Картината е включена в известния албум на Сейже и Дезарно.
Една от последните вятърни мелници се намирала на пресечката на жп линията Бургас - Поморие с крайбрежния път. За нея бургаският художник Михаил Ангелов пише в спомените си: Като ученик в прогимназията (1935 - 1940 г.) съм посещавал вятърната мелница на брега на Атанасовското езеро. Беше вече изоставена, без охрана, с полуразрушен покрив и разбити вътрешни чаркове... Мелницата беше малка дървена постройка на каменна основа, с външна дървена стълба и с тясна дървена стълба отвътре до въртящия се при нужда покрив - за насочване на ветрилото към вятъра. От ветрилото стърчаха само ребрата, а платната отдавна бяха разкъсани.
Кой ще помисли за бъдещето
Бъдещето на морска България има нужда от внимание и подкрепа както никога през последните години. А бъдещето - това са младите моряци, новите кадри, които могат да запазят и доразвият постигнатото дотук. Реална е обаче опасността то да бъде зачеркнато. Тревогите около съдбата на флотската алма матер - ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", са напълно основателни. Към тях можем да прибавим и известния факт, че с подрастващите и младежите вече се работи малко или почти не се работи. Традициите там са живи благодарение на ентусиазма на шепа ветерани. Липсва обаче материалната база и ангажираната държавна образователна политика, която да канализира и осмисли в перспектива техните усилия и опит. Ръководителите на организацията на морските скаути заслужават уважение за работата си с младежите. Посетите от тях семена може би ще покълнат и ще дадат на страната ни нови морски специалисти - капитани, механици, корабостроители. Въпросът сега е дали ще се намерят пари за лодката на младите моряци - въпреки кризата, от която се оплакват всички. Европа очевидно разбира колко важно е да съхрани традициите си в морските професии и морското дело. Наред с изконните моряшки умения се поощрява и интересът към приложението на новите технологии в морското дело (вж. публикацията на стр. 9). Защо ли у нас липсват и мисълта за утрешния ден, и осъзнатата потребност да развиваме доброто, ценното и перспективното в себе си? Или вече не сме морска държава?
Лети безвъзвратното време
Европа да не се прави на Исус
Миналия месец стана ясно, че Европейският съюз възнамерява с масирана рекламна кампания у нас да ни приучи по-често да похапваме риба като част от балансираното хранене. Дотук добре. Изключителните хранителни качества на рибата е признавал и самият Исус Христос, който, известно е, с две риби сума народ е нахранил. Лошото е, че, както казват рибарите, от изчезнала риба никой не е ял. А рибата в България отдавна е на изчезване: от реките, отровени с битови и промишлени отпадъци, от язовирите, опоскани от псевдоарендатори, от риборазвъдниците, разграбени от ликвидационните съвети и кооперациите - орсовки, от крайбрежните ни морски води, подлагани на системно замърсяване, безогледно бракониерство и т.н. Групови интереси и управленческо късогледство ликвидираха океанския ни риболов. Бере душа черноморският му събрат, чиито бази в Бургас, Созопол, Несебър до дни ще бъдат разпродадени. Загива Институтът по рибна промишленост в Бургас. Таксите за промишлен риболов са убийствени, цените на рибарските такъми - баснословни, и вероятно много рибари ще кажат сбогом на професията. Реституцията посяга вече и към лодкостоянките им... При това положение да се чудим ли, че на глава от населението у нас се падат само 3,5 кг риба годишно. За сравнение датчаните консумират по 50 кг. Но в Дания производството само на пъстърва е 250 000 тона годишно, а у нас едва 6 - 7 хиляди тона. И няма изгледи това съотношение да се промени, след като за миналата година например държавата е смогнала да отдели за внос на генофонд едва 180 милиона лева, докато в Европа за тази цел заделят милиони долари. Затова смехотворно звучат и намеренията на аграрното министерство за масово зарибяване на Черноморското ни крайбрежие с калканчета и кефалчета, внос от Украйна. Ако те оцелеят и все пак някога пораснат, най-многото да облажим комшиите си от контрабандния им улов и износ.
Вместо да чакаме съвети от охранените европейци какво и как да ядем ("Акъл не искам, пари ми дай! "), по-добре сами да си подредим държавата. Тук Господ е дал планини и поля, реки и езера. И море! Времето е най-добрият съветник, но то, както и приливът, никого не чака.
Можем да каним външните инвеститори
Пристанище Варна най-после има документ, който дава перспектива на плановете за строителство Актуализираният генерален план - необходимо условие за развитие Предстоят ли още трудности Реалност, ефективност, екологичност
Приемането на актуализирания генерален план на Пристанище Варна от експертния съвет на Министерството на транспорта в края на миналия месец не беше съпроводено с пропаганден шум, медиите го отбелязаха накратко, почти мимоходом. А поводът си заслужава вниманието, дори само с факта, че актуализиране се прави веднъж на 10 - 15 години. Продължителната подготвителна работа на екипа остана встрани от вниманието на обществеността. Но "Портконсулт" и всички специалисти, които взеха участие в разработването на документа, заслужават специална благодарност, подчерта изпълнителният директор на пристанището кап. Димитър Димитров.
Кратките срокове, в които беше извършено актуализирането, могат да изненадат запознатите със сложната процедура. Само за около една година забавяният дълго въпрос получи своето решение. След проведен конкурс през април м.г. пристанището сключи договор с "Транспроект" - София, в лицето на главния му проектант Георги Първанов за актуализиране на генералния си план. След това през юли се проведе вътрешен експертен съвет за първия етап от разработката, през ноември беше организирано представянето на втория етап, а през декември 1998 г. документът бе приет от вътрешния експертен съвет на фирмата. Колко усилия и труд са нужниь за да се получи едно задание и за да тръгне то във вярната посока, знаят само посветените. За тях сроковете изглеждат направо фантастични. От пристанището с благодарност подчертават пълното съдействие на местната власт в лицето на областния управител Добрин Митев, който заедно със заместниците си помогна дейно за актуването на доста собственост на фирмата - в Балчик, в района на "Варна-изток" и на други места. Първо съгласувахме всички подробности по актуализирането и проекта на местно ниво, а след това се явихме с него пред министерството, поясниха от "Портконсулт". Трябва да се отбележи, че голяма активност прояви и министър Вилхелм Краус, който имаше водеща роля за бързото придвижване на плана през всички етапи, изтъкват членовете на екипа. Достатъчно е да припомним, че на последния експертен съвет присъстваха 27 инстанции, които проявяваха жив интерес към документа. Зададени бяха много въпроси и затова обсъждането му продължи две сесии. "Всички писмени становища на инстанциите одобряваха генералния план, поясни капитан Димитров, а някои от тях имаха препоръки към проектанта, които напълно съвпадаха с нашите желания. Те са в една и съща посока - съгласуване на плана на пристанището с териториалноустройствения план (ТУП) и общия градоустройствен план (ОГП), както и завършването на оценката за въздействие на околната среда (ОВОС), която възложихме изпреварващо, пак за да спечелим време, и се оказахме прави."
Безспорно е, че времето не чака - не са склонни да чакат и кандидат-инвеститорите.
Нова политика - нови акценти
Забравени ли са ангажиментите с коридорите, водещи към черноморските ни пристанища
Събитията в съседна Югославия през последните месеци показват ясно колко силно се влияят международните транспортни схеми от политическите събития. Вместо лансирания доскоро коридор номер 8, свързващ Адриатическо с Черно море, на преден план излезе коридор номер 4, минаващ през западната част на страната ни и водещ към Гърция - т.е. към гръцките пристанища на Егейско море. След посещението на премиера Иван Костов в Румъния стана ясно, че България поема финансирането, проектирането и изграждането на мост между Видин и Калафат. Ясни са социалните и икономическите аргументи в защита на тази инициатива. Политическите й измерения, свързани с добросъседството и стабилността в Югоизточна Европа - също. Но пламналият конфликт в Косово, заплахата за военна намеса и общата несигурност са на път да променят изцяло отношението на потенциалните чужди инвеститори към нас, при това не само в транспортния сектор.
Да повлияем значително върху развитието на процесите отвъд западната ни граница едва ли бихме могли. Но нищо не може да оправдае факта, че вече тихомълком подминаваме въпроса за българските морски пристанища. И ако общата европейска политика се дирижира от силните в Европа, то липсата на национална морска политика на България за пореден път доказва, че щом сами не мислим за бъдещето и за интересите си, други ще ни ги редят, както им е угодно. Слаба е подкрепата за разработването на отклонението Русе - Варна на иначе утвърдения европейски коридор номер 7 (Рейн - Майн - Дунав). Остава да видим как ще се развиват събитията и от другата страна на Черно море. Инвеститорите в Каспийския регион също започват да стават предпазливи, което поставя под съмнение бъдещето на евро-азиатския коридор ТРАСЕКА. Каква е обаче българската роля в него? Прав е премиерът Костов, когато по друг повод припомни факта, че Европейският съюз не е направил почти нищо за нас, а претенциите към страната ни са големи. Украйна и Грузия получиха помощ от 15 млн. екю (около 18 млн. долара) за пристанищата в Одеса и Поти, за да стартира проектът с фериботната връзка. От България като че ли се очаква да участва във връзката, независимо дали е ефективна или не. Неведнъж като малка държава сме били въвличани в неизгодни за страната ни решения - без опит да поставяме каквито и да било условия. Но дори във времена на несигурност и застой най-добре се справя този, който наред с разума проявява гъвкавост и инициатива. Бездействието обаче е пагубно.
Новите пристанищни такси влязоха в сила
Новите тарифи за морски такси и услуги на основните ни черноморски пристанища - Варна и Бургас, които влязоха в сила от 1 март т.г., предизвикват много коментари и може да обтегнат отношенията им с националния морски превозвач Параходство БМФ. Безспорен е фактът, че Параходството трябва да плаща повече отколкото преди за посещенията на своите кораби в българските пристанища. Най-силно натежават разходите по бълкерите, които са много и са най-чести посетители в пристанищата. Както може да се очаква, има различия в изчисленията по дисбурсментите на двете страни, а доводите "за" и "против" сочат за непримиримост на позициите.
От пристанищата са на мнение, че корекциите в тарифите им са съобразени с тези на другите портове в Черноморския регион и с пазарните тенденции. Те изтъкват облекченията за контейнеровози, пътнически и ро-ро кораби, чиято специфика и модерни технологии позволяват по-бърза обработка.
От Параходството пък са категорични, че и дума не може да става за облекчения, след като тъкмо в този момент, особено труден за корабоплаването, се премахват и минималните регулативни елементи на държавната политика спрямо фирмата. Там са на мнение, че тежестта на кризата трябва да се понася от всички, а не да се прехвърлят проблемите й от едно към друго предприятие. Някои превозвачи предупреждават, че има сериозна опасност Констанца да се превърне в най-удобното пристанище за Североизточна България.
В пристанищата на Варна и Бургас се готвят да сключват договори с големите си клиенти и изтъкват, че тарифите не трябва да бъдат пречка в отношенията с превозвачите. Установяването на новите отношения с тях сигурно ще донесе известни сътресения. Не е ясно дали в крайна сметка държавата няма да прибегне до регулиране на процесите.
Параходство БМФ
Открити търгове за кораборемонт
Възлагането на поръчките за кораборемонт в Параходство БМФ винаги е привличало интерес и коментари от страна на кораборемонтните фирми. У нас те вече никак не са малко и борбата за работа е голяма. Новост в работата на Параходството е създаването на офертен отдел, който проведе вече три открити търга и възложи ремонта на корабите "Средна гора", "Родина" и "Стара планина". Участниците в търговете - КРЗ "Одесос", "Бургаски корабостроителници" ЕАД, "Делфин 1" ООД, "Чакъров" ООД, "Каспромат", "Монтаж комплект инженеринг" и "Севморзавод" (Севастопол) - са изразили задоволството си от процедурата. Сега вече не се събират предварително оферти и възможност за изтичане на информация няма, поясни началникът на отдела Илия Алексиев. Участниците пристигат на търга със запечатани в плик оферти, които се отварят на място пред всички, а после предложенията за цената и срока се записват на табло. След като всички видят резултатите си, се дава допълнителен срок от 15 минути за подобряване на офертите по желание и в интерес на участниците. После резултатите се записват отново и се излъчва победител. Избира се офертата с най-ниска цена и най-кратък срок. Качествата на изпълнителите са известни, коментират от БМФ, и има преливане на квалифицирани работници към фирмата, която е спечелила търга. Затова изборът се базира на цената и срока на офертата.
М/к "Средна гора" (9500 dwt) ще замине за класов ремонт в севастополския "Совморзавод" и ремонтът му трябва да бъде извършен за 20 дни. "Делфин 1" ООД спечели търга за кейов ремонт на големия бълкер "Родина", който не може да се докува в българско предприятие поради размерите си (докуването му вече е извършено в чужбина). Поръчката трябва да бъде изпълнена за 30 дни. В "Бургаски корабостроителници" ЕАД ще ремонтират м/к "Стара планина" за продължаване с три години на класа му, а работата по него трябва да приключи в 15-дневен срок.
Сега, след промените в данъчното законодателство, цените на българските кораборемонтни предприятия станаха конкурентни, коментират от Параходство БМФ, и са значително по-ниски от тези на заводите в Гърция и Турция. Добра е била офертата и на севастополското кораборемонтно обединение, което има представител у нас. За фирма като БМФ трудности създава липсата на кей, където със свои сили тя да извършва частични ремонти. След прехвърлянето на известното 13-о кейово място към варненското пристанище проблемът е особено наболял, и то при много празни кейове в пристанищата. Вероятно трябва да се търси решение с предоставяне на места за временно ползване или някакво друго облекчение.
Предизвикателство за младите моряци, или опит да бъде запазена една застрашена традиция
Наближаващата 2000 г. ще бъде изпъстрена с много празници и чествания, отбелязващи началото на новото хилядолетие. От големия рекламно-пропаганден ефект ще се възползват и европейските радетели на морската идея. Една от проявите, насочени към младите хора, е организираният от Франция Трети международен морски конкурс "Предизвикателство млади моряци 2000" (Dеfi Jeunes marins 2000), в който може да участват и българските морски скаути. Какво представлява конкурсът и какви са шансовете на нашите младежи да стигнат до престижната международна проява - отговори на тези въпроси дават ръководителите на българските момчета.
Конкурсът
"Предизвикателство млади моряци 2000", провеждан на всеки четири години, има образователно-социална насоченост. Неговата цел е да поддържа интереса на младото поколение към морето и морските професии. Неслучайно организатори на това международно състезание, финалите на което ще се състоят през август идната година в град Дюарнене, Бретан, са три ангажирани френски министерства - на заетостта, на транспорта и на селското стопанство. В отразяването на конкурса ще участват различни медии, включително и телевизионният канал "Франс 3". В журито са включени световноизвестни общественици и специалисти по корабостроене, морско дело, морска история, радетели на морската идея.
Съгласно регламента конкурсът включва теоретична и практическа част, осъществявани в продължение на четири години и подкрепени с разработки, които се оценяват от журито. Централен момент за подготовката и участието в състезанието е построяването на дървена гребно-ветроходна лодка - точно копие по форма и габарити на най-стария запазен френски военен плавателен съд - ял с десет гребла от фрегатата "Резолю", участвал в Наполеоновите войни. На 24 декември 1796 г., по време на голямата битка при Бантри бей край бреговете на Ирландия, лодката, командвана от лейтенант Прушо, попада в плен. Днес, напълно възстановена и консервирана, тя е изложена в музей в Дъблин.
Лодката е открита, от гребно-ветроходен тип и има следните главни размери и характеристики: дължина 11,64 м, ширина 2,05 м, височина в средата 0,79 м. Придвижва се както с гребла (10 броя), така и на ветрила (рейково стъкмяване), разположени на две основни мачти, носещи по 20 кв. м, и на една допълнителна мачта на кърмата с ветрило от 5 кв.м. Освен че трябва да участват в строежа на лодката под ръководството на опитни майстори, състезателите трябва първо да разработят конструктивен и технологичен проект - естествено, подпомагани и насочвани от проектанти.
Съпътстваща, но не по-малко важна проява е представянето на теоретични разработки за културноисторически аспекти от морското минало на нацията, за морските професии и традиции. Ще бъде оценявана още работата на младежите в екип, морският им дух, сръчността им и степента на владеене на приложните морски умения.
Големият въпрос пред българските участници е дали ще получат материална подкрепа, за да стигнат до състезанието. Флотилията морски скаути, формация към варненската скаутска организация, работи вече втора година по поканата от Франция за участие в конкурса. За успешното представяне на младежите обаче е нужна не само морална, но и финансова подкрепа. По предварителни изчисления само за строителството на лодката са необходими най-малко 4 - 5 хил. щатски долара.
Пречиствателна станция ще строят и в Несебър
Според годишната строителна програма на "В и К" - Бургас, до края на тази година трябва да бъдат завършени пречиствателните станции Бяла - Обзор и Малко Търново. След това ще се строи пречиствателна станция в Несебър. "Ако до две години не се направи пречиствателна станция, няма да можем да се справим с отпадните води", смята председателят на Общинския съвет в Несебър Стоян Голев. Разглеждани са два варианта: да се разшири съществуващата вече инсталация в Равда, или да се строи нова станция в Несебър. Според несебърчани по-приемлив и перспективен за града е вторият вариант. Има план германската фирма "Йоахим Грюнер" да строи пречиствателна станция в района на община Несебър. За целта общината е отредила 15 декара терен в района на село Кошарица. Съоръжението ще струва около 5 млрд. лева и ако бъде построено, ще обслужва село Кошарица, вилната зона "Зора" и част от курортния комплекс "Слънчев бряг".
Пристанище Бургас
Локален Интернет възел
В бургаското пристанище започна изграждането на локален Интернет възел. Той ще предлага Интернет услуги на всички фирми, действащи на територията на пристанището. Като преференция ще бъде включването им в американски сървър за Черноморския регион. Вече действа и официална трудова борса за хора с морски професии.
Пристанище Варна
Има спад, но има и нови товари
Преминалите през Пристанище Варна товари през миналата 1998 г. са общо 4,508 млн. тона, или с 926 хил. тона по-малко, отколкото през 1997 г., когато са обработени 5,434 млн. тона. Спадът по различните направления обаче се компенсира частично от привличането на нови товари. За това най-красноречиво говорят статистиките. През миналата година спадът от превозите на клинкер е бил 964 хил. тона, от торове - 380 хил. тона, а Законът за ДДС е направил нерентабилен транзита на фосфорит по отсечката Варна - Русе. Новите товари, компенсирали частично този спад, са цинков и меден концентрат, меласа, малки транзитни количества от Македония за Средиземноморието. Маркетинговото направление на пристанището продължава да работи по привличането на нови товари.
Тревога за съдбата на Морско училище
"Развитието на морското образование и бъдещето на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" при пазарни условия" - това бе темата на дискусията, организирана по инициатива на кмета Христо Кирчев на 26 февруари т.г. в Община Варна. На поканата му се отзоваха представители на повече от двадесет заинтересувани организации, институции и фирми, много моряци ветерани. Тревогата на варненската общественост е породена от поредица публикации в националния и регионалния печат, прогнозиращи закриването или трансформирането на Морско училище във второразрядна школа. Затова кметът на Варна даде ход на дискусията с думите: "Нека да не чакаме да дойде времето, когато ще викаме неволята да ни помогне!"
Основателна ли е тази тревога? Очевидно да, защото реакцията на обществеността, в това число и на група варненски депутати, доведе до създаването на четиристранна междуведомствена комисия. Експерти от военното, транспортното, образователното и финансовото министерство ще уточняват механизмите за финансиране на подготовката на командни кадри за търговското ни корабоплаване. Според началника на Държавната инспекция по корабоплаване при Главна дирекция "Морска администрация" кап. Стефчо Минчев нещата опират не само до общия финансов недоимък, но и до неумението на група чиновници "да разделят на две магарета сламата". Факт е обаче, че милиони левове се бяха "загубили" по пътя между цитираните министерства. Успокояващо за аудиторията прозвучаха думите на полковник Николай Игнатов от отдел "Образование и квалификация" в Министерството на отбраната, че пред военното ведомство никога не е стоял въпросът за закриването или девоенизирането на ВВМУ. Обаче атаката за "оптимизиране" щата на училището започна именно оттам. Въпреки, че бе възприета от някои като предизборен ход, дискусията трябва да бъде оценена с положителен знак. Вече по-трудно някой ще може да режисира задкулисни игрички за своя изгода и в ущърб на морското бъдеще на България. Това обаче е само едно начало, до което се достигна след дълголетна летаргия на все още твърде аморфното ни морско обществено движение. Уви - засега то е само пасивен набюдател, а не катализатор на национална морска политика. Нека припомним, че именно благодарение на разгърнатата пропаганда от Българския народен морски сговор точно преди 70 години Народното събрание прие, а цар Борис III утвърди специален Закон за Морското училище. Уникалността и спецификата на това учебно заведение отново не могат да го вместят в рамките на приетия вече на първо четене в парламента Закон за висшето образование. Не е ли време в контекста на подготвящата се национална морска стратегия да се помисли и за отделен законопроект за морското образование в България?
Фериботната връзка се разширява до Грузия
Завърши първият технически рейс на българския ферибот "Героите на Одеса" до грузинското пристанище Батуми. От първия рейс по маршрута се завърна началникът на отдел "Фериботно плаване" на Параходство БМФ Димитър Димитров, който сподели впечатления от особеностите на новия железопътен преходен мост и мнението си за перспективите по експлоатацията на връзката. Построеният във Великобритания хидравличен мост с обща дължина 36,35 м, ширина при входа 9,44 м и тежест 400 т е собственост на турската групировка "Шенер Арда". Според г-н Димитров той представлява много семпло, но качествено съоръжение на съвременно технологично ниво - с висока степен на автоматизация и компютърно следене на натоварването и нивото на моста спрямо кораба, което осигурява безопасност на работата и движението на вагоните. При посещението в Батуми са били отработени маневрирането и заставането на кораба на кея, както и самото му свързване с преходния мост.
Все още не са уточнени подробностите по експлоатацията на линията, за които трябва да бъде взето решение на държавно ниво от представители на България, Украйна и Грузия. Ясно е обаче, че връзката ще стартира по утвърден график с четири посещения месечно (съобразени с общия график на връзката Варна - Иличевск) преди подписването на споразумението. Основните правителствени документи още не са изготвени, уточняват се текстове, свързани с разходите на фериботите, които би следвало да се поемат взаимно от трите страни поради факта, че товаропотокът е неустановен и натрупването на товари е недостатъчно, за да покрие дисбурсментите и разходите на корабите за плаванията до Батуми. Ясен е планираният мултиплициращ ефект на линията за грузинската икономика, но за останалите участници във фериботната връзка е важно поне на първо време да бъдат освободени от държавните сборове в пристанището, за да се нагодят към условията. Бъдещите идеи за българското участие са корабите да вървят в ротация, която да осигурява директно преминаване от Грузия до България и обратно. Възлагат се надежди за активизиране на обмена с балканските страни.
Товаропотокът от нашата страна към Закавказието и Средна Азия засега обаче не е насочен достатъчно към Грузия. Освен това съоръжението в Батуми не е влязло в интензивна експлоатация, а рейсовете не са били редовни. Въвеждането на график и рекламата на връзката чрез агенти на фирмите трябва да изиграят своята положителна роля и да се съберат повече товари, смятат морските превозвачи. Българската икономика е силно заинтересувана от изграждането на сигурна пряка връзка със Средна Азия, силна е и правителствената подкрепа за тази идея, която трябва да се развие и да докаже своята ефективност.
20 хиляди лева е новата такса за спортния риболов.
Платена в съответното поделение на Държавната инспекция по рибарство, тя ще дава възможност на спортните риболовци да ловят неограничено количество риба в морето и реките с разрешените им от закона уреди. Досега лимитът беше три килограма. Решението е на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и вероятно ще бъде приветствано от спортните риболовци, защото освен отпадането на ограничението те ще могат да си спестят и задължителния членски внос, който плащаха на ловно-рибарските дружества.
605 години от раждането на принц Хенрих Мореплавателя
Инфантът, който откри африканския Юг
Организираните от него експедиции подготвят епохата на Великите географски открития
Португалия е странна смесица от най-различни народи. Древни лузитанци, ибери, картагенци и римляни, по-късно араби, евреи, бербери, кастилци и кръстоносци от Англия, Бургундия, Франция и Каталония - те всички участвали във формирането на португалския народ. Португалците рано свикнали с опасностите: почти винаги, някъде наблизо - на кастилската граница или на юг, в съседно Мароко - бушувала война, крайбрежието било нападано от пирати, а в самата страна имало непрекъснати разпри. Католицизмът сложил своя дълбок печат върху бита, нравите и духовния облик на португалците. В непрекъснатите войни с маврите, в грабителските експедиции в Мароко, в пиратските морски подвизи, в междуособните войни и феодалните разпри постепенно се оформяла класата на дворяните - хидалго (на португалски фидалго). За хидалго войната, особено с "неверниците", била не само единственото достойно занимание, но и "богоугодно, свято дело". След изгонването на маврите хидалго останали без работа. Затова у тях по съвсем естествена житейска принуда започнало да се засилва влечението към морето, към далечните морски простори, към незнайните южни страни. Хидалго - рицарите на Португалия, започнали да се превръщат в откриватели на нови земи. Търговци и лихвари от Лисабон, Порту и Еропа и богатите католически ордени били готови на драго сърце да финансират задморските експедиции. Задморските походи обещавали приказни богатства и португалските владетели побързали да ги оглавят. Пръв разбрал значението на задморските плавания инфантът Енрике, наречен впоследствие принц Хенрих Мореплавателя. Роден на 4 март 1394 г., трети син на крал Жуао I и Филипа Ланкастърска (сестра на английския крал Хенри IV), Енрике едва 21-годишен оглавил мощния португалски морски десант, който на 21 август 1415 г. превзел мароканската крепост Сеута.
За победата при Сеута английският кралски двор присвоил на Енрике рицарско звание и му предрекъл блестяща военна кариера. Принцът обаче съвсем другояче се разпоредил със своята съдба, като свързал живота си с великото настъление към неизвестното - с търсенето на морски пътища към далечните и незнайни земи на Изтока.
При завладяването на Сеута докато кръстоносците на Енрике мародерствали, той разпитвал пленените търговци и местните моряци, събирал сведения за пътищата, по които идвали подправките, за керваните, които тръгвали от Мароко през Сахара към тайнствения град Тимбукту. Изчислявал стокооборота на Сеута и упорито търсел отговор на въпроса: откъде идва всичко това? Братът на Енрике, Дон Педро, му доставил от Италия книгите на Марко Поло и венециански карти. От тях инфантът научил за великите царства на Изтока, за далечните южни морета, за многолюдните градове на тайнствената Индия и вероятно именно там, в Сеута, се оформили петте големи намерения, на които посветил целия си последващ живот: да разбере какво има зад нос Бохадор; да развие търговия с новооткритите земи;. да уточни границите на зоната, населявана от неверниците; да намери съюзници за войната си с тях; да ги спечели за правата християнска вяра.
"Не мога да си представя живота без морето"
Художникът Кирил Симеонов е роден в Бургас. Налагало се е с родителите си да живеве известно време в Пловдив, Сливен, Габрово. През 1955 г. завършва Художествената академия в София - живопис при проф. Кирил Цонев и проф. Илия Петров. След това учителства в Асеновград. Завръщайки се в Бургас, става гимназиален учител, а след това художник проектант в ДТ "Адриана Будевска" в града и преподавател в учителския институт. Три години е главен художник в Созопол.
Кирил Симеонов има седем самостоятелни изложби и редовно участва в изявите на художниците - в регионалните и националните експозиции.
Новата му самостоятелна изложба от рисунки и акварели е в салона на СБХ - Бургас.
МВ: Господин Симеонов, как сте преживявали всяка раздяла с Бургас и морето?
- Никога не съм се разделял с Бургас и морето - където и да съм бил. Моите първи усещания за света са свързани с Бургас и морето: още като дете обикалях по пристанищните кейове, вълнувах се от пристигащите кораби, общувах с моряците, получавах плодове. Тази динамика в бургаското пристанище събуждаше у мен особено чувство. Няма да забравя и оживлението на старата рибна борса в Бургас, когато шумно се наддаваше за уловената риба. Впечатленията от привечерните ми разходки из бургаските квартали оставиха трайна следа: много монотипии от по-ранните години имам на тази тема. Кога отминаха тези романтични дни?
МВ: Промени ли се с годините вашето отношение към морето?
- С годините всичко се променя. Но аз не мога да си представя живота без морето. В по-ранна възраст се възхищавах от причудливите форми на морето, а сега предпочитам морската тишина и спокойното море, защото те пораждат чувството за монолитност. В това състояние се крие изненадата, очакването на голямата буря. Един облак на хоризонта дори може да те предизвика.
Наблюдавам често и хората край морето - те са различни, сред морето са едни, на сушата - други.
Някога ме бяха поканили да се установя да живея в Пловдив. Отказах - няма море! Морето ме вълнува, откакто се помня. Моята дипломна работа в академията е също свързана с морето - нарича се "Рибари" и получи ласкава оценка от проф. Илия Петров. Морските сюжети преобладават в моето творчество.
МВ: Защо най-често можем да ви срещнем в Созопол?
- Съдбовно съм свързан със Созопол, имам много приятели моряци и рибари в този град, там на кея е и моята рибарска лодка. Но за мене Созопол, това е пристанището. Там можеш да срещнеш толкова интересни хора сред лодките, да научиш неща, поднесени на един особен, рибарски език. Откровено казано, градът не ме интересува толкова. Напоследък той се превърна в един огромен хотел. Трябва да се подчертават природните дадености на този град, а не да се затулват с безразборно строителство. Като главен художник съм влизал в много конфликтни ситуации, отстоявайки тази позиция.
МВ: Новата ви самостоятелна изложба е от рисунки и акварели. Това не е ли отклонение от живописната традиция?
- Това е една своеобразна изложба. Вярно е, че досегашните ми самостоятелни изложби са били само живопис.
