ВВМУ търси депутатска подкрепа
Покана на началника на Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров" - Варна, кап. I ранг Иван Йорданов събра на 15 февруари т.г. депутати от СДС и БСП и преподаватели от училището. Обсъдена бе опасността гражданските специалности да отпаднат от обучението в най-старото висше техническо училище на страната. Ръководството на ВВМУ поиска подкрепата на депутатите от региона за запазване на досегашния му статут и в бъдеще.
Аварийна защита за Сарафово
Искане за 500 млн. лева, необходими за аварийна защита от свлачището край бургаския квартал Сарафово отправи към Постоянната комисия по бедствия и аварии към МС и фонд "Бедствия" областният управител на Бургаска област Христин Петков. Има реална опасност да бъде прекъснат далекопроводът от 20 киловолта, захранващ с електроенергия квартала и бургаското летище. Електрическите стълбове и жеретата - въздушните електропроводи, са само на 10 м от потъващия в морето бряг, потвърди началникът на областната служба на Гражданска защита полк. Георги Бянов. Проектът за аварийната защита на Сарафово, изготвен от "Геозащита" - Варна, е одобрен от експертния съвет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Очаква се мнението на министър Евгений Бакърджиев.
Според началника на управление "Държавна политика и териториално устройство" в бургаската областна управа инж. Нникола Стойков проектът е добър. Той предвижда навлизане до 60 м навътре в морето за изграждане на 600 м дамба, която трябва да спира морските вълни и да ограничава достъпа им до брега в най-активната част на свлачището. Ако бъде направен естествен откос на този участък, ще се стигне до 10 м от пътя. Ако обаче това не бъде извършено много скоро, ще пропадне пътят, свързващ Бургас със Слънчев бряг и Варна, категоричен е инж. Стойков.
Обща 5,460 млрд. лева са предвидени в Националната програма за борба със свлачищата само за укрепването на Сарафово, 2,460 млрд. лева трябват за първия етап през тази година, но дали тези средства ще бъдат отпуснати, специалистите се съмняват.
Бургаски корабостроителници
Шанс за приватизация
Консорциумът DFC, официален посредник за раздържавяването на българските корабостроителни заводи, прави трети опит да продаде "Бургаски корабостроителници" ЕАД. На 16 февруари т.г. в "Държавен вестник", бр. 13, бе публикувано поредното съобщение за набиране на оферти за приватизацията на предприятието, а срокът изтича на 5 март т.г. От DFC коментираха, че са предприели тази стъпка, тъй като има проявен интерес към бургаския завод. Както е известно, засега той се занимава с корабостроене и кораборемонт, а смесеният характер на дейността му стеснява донякъде пазара за него. Възможно е към предприятието да проявят интерес инвеститори от региона. Фактът, че заводът е малък, но предлага възможности за развитие, би трябвало да се превърне в предимство при продажбата му. Засега обаче, въпреки двукратното обявяване на срокове и независимо от твърденията, че има интерес към завода, оферти не постъпиха. През изминалата половин година състоянието на корабостроителния и кораборемонтния пазар обаче стана още по-тежко.
Ръководството на изцяло държавните "Бургаски корабостроителници" ЕАД не крие желанието си предприятието да продължи да се занимава с корабостроене, тъй като е специализирано в производството на риболовни и други малки плавателни съдове. Известни са трудностите с осигуряването на обратни банкови гаранции по договора на завода с норвежката фирма "DOF Industrie", в които държавата изобщо не се намесва. Работата по първия корпус за риболовен сейнер е напреднала много и той ще бъде готов в срок. Продължава строителството и на втория корпус.
Ганайци обвиняват бургаски лекари
Протестна нота изпратиха ганайски моряци, пребиваващи в Бургас, до министрите на здравеопазването и на външните работи на България и до посолството на Гана в Белград, съобщиха членове на екипажа на кораба "Олга Джи".
На 14 февруари т.г. през нощта състоянието на един от тях - Джако Пандох, се е влошило. Моряците потърсили съдействие от граничните власти и повикали бърза медицинска помощ. Болният бил отведен с линейка в Обединена районна болница - Бургас. В присъствието на капитана Димитриус Георгулис и на Франсис Ансах - член на екипажа, веднага са започнали изследвания, които породили в медицинския екип предположения за кръвоизлив на язвата, анемия и дори за НIV-инфекция. Според твърденията на ганайците били им поискани веднага 100 долара. И въпреки уверенията на капитана, че ще ги даде на следващия ден, дежурната лекарка изключила системите на болния и принудила тримата да напуснат болницата. "Това е проява на расова дискриминация", жалват се ганайците. От болницата увериха, че средствата са били необходими за изследванията, а тарифата е оповестена в "Държавен вестник".
Със съдействието на Моряшкия синдикат и на шефа на шокова зала д-р Джендов болният отново бил извозен с линейка до болницата. Корабът "Олга Джи" бе задържан през миналата година от ДИК - Бургас, заради неизправни документи и техника.
Изоставени от своя корабособственик, ганайските моряци обявиха стачка преди Коледа. Предстои съдебно дело, за което те са упълномощили Моряшкия синдикат в Бургас да ги представлява.
Денят, когато Земята ще се обърне
Щом ледът при полюсите се задвижи, цели държави ще потънат под водата
Ледниковите периоди, глобалните промени на климата и онова, което наричаме апокалипсис, са естествен процес за Земята, който се повтаря на всеки 8 - 9 хиляди години, е твърдото мнение на учените - геолози и географи. Затова за тях е безпредметен въпросът: "Ще дойде ли краят на света? " Край е имало, има и ще има.
Според теорията на литосферните катастрофи, създадена през 20-те години от германския метеоролог, въздухоплавател и полярен изследовател Алфред Вегенер, Земята представлява нещо като голям портокал: състои се от мека сърцевина - горещо, втечнено ядро, и обвивка - твърд каменен слой, наречен литосфера, дебела между 50 и 70 км. Този портокал запазва оста си на въртене, докато нещо не извади обвивката от равновесие - тогава тя се задвижва, положението на Екватора и на полюсите се променя: там, където е било студено, става горещо и обратно.
Теорията на литокатастрофата обяснява всичко: останките от тропически дървета в недрата на тундрата, запасите от въглища в Антарктида (там е имало гори), следите от ледници в Сахара, Индия, Азия, скелетите на морски животни в Хималаите, съвпадането на легендите и митовете на различни етноси за периодични потопи, велики преселения на народите и т.н. Засега обаче два момента в теорията на литосферните катастрофи остават открити. Първият е какво може да подейства като детонатор?
Повечето привърженици на теорията смятат, че причина за такъв глобален катаклизъм може да бъде промяната на масата на леда на полюсите: под действието на центробежните сили "ледените гири" на полюсите се стремят да заемат положение перпендикулярно на оста на въртене. Щом като масата на леда на полюсите надхвърли някаква критична стойност, литосферата се завърта. Но детонатор може да бъде и външно въздействие, което да извади литосферата от равновесие: например удар на метеорит, комета или ядрен взрив... Вторият открит въпрос е датата: кога именно ще се натрупа тази критична маса лед? Както твърдят археолозите и изследователите на Библията, предишният потоп се е случил преди около 9300 години.
Но ако паузите между ледниковите периоди продължават винаги около 9000 години, дали това означава, че следващият вече наближава? Фирмата "Борланд интернешънъл уърлд атлас" е съставила програма на завъртането на литосферата с 90 градуса (полюсите са перпендикулярни на земната ос). Ако Земята беше идеално кълбо, моделирането на такова завъртане щеше да бъде много лесно. Но Земята е сплескана при полюсите и има неправилен елипсоид на въртене, съответно и обвивката й има форма на издължен елипсоид.
Щом като ледът при полюсите се задвижи, процесът на завъртане на литосферата ще стане необратим: Земната обвивка ще се измества с десетки километри в денонощие, предизвиквайки изригване на вулкани, земетресения, цунами, урагани, бури, наводнения, преминаване от жега в студ и обратно, глад, епидемии, паника, хаос... Най-накратко представен, сценарият на завъртането на литосферата е следният: Първо - ледовете на Северния ледовит океан и на Гренландия тръгват на юг и Атлантикът започва да залива Източното крайбрежие на САЩ.
Заплахата от небето
Ако се вярва на учените, през последните 500 милиона години Земята е преживяла най-малкото пет срещи с голям метеорит. Всяка от тях е причинявала глобални промени в климата и изчезване на повече от 90 на сто от всички животински видове.
Знае се, че дори едно космическо джудже с диаметър 800 метра е в състояние да предизвика природна катастрофа, след която от Европа няма да остане нищо, а къде по-големи небесни тела могат да уцелят Земята. Ако такова тяло - астероид или комета - падне например в Атлантическия океан или в Северно море, ще се вдигне над 100-метрова вълна, която ще помете половин Европа, ще стигне Валдайското възвишение (в Новгородска област на Русия) и ще залее Русия до Урал. Ежегодно в сферата на земното привличане се оказват въвлечени десетки хиляди метеорити. Повечето от тях изгарят в плътните слоеве на атмосферата, но около 19 000 стигат до земната повърхност. Обикновено те са много малки - само няколко сантиметра, но според статистиката на всеки 200 години на Земята пада поне един метеорит с около 30 метра в диаметър. Експлозивната му сила е достатъчна да унищожи град с многомилионно население. Най-голямата катастрофа през последните векове е падането на Тунгуския метеорит на 30 юни 1908 г. Ако той беше влязъл в плътните слоеве на атмосферата три часа по-рано, от Москва нямаше да остане нищо. През март 1989 г. Земята бе на косъм от катастрофа. Еднокилометрова скала, т.нар. астероид ФЦ, прелетя само на 690 000 километра от нас, а това по космическите мерки е нищожно разстояние. През 1994 г. 25-метров астероид избухна над Тихия океан недалеч от Микронезия. Миналата година наблюдателите на Космоса бяха обезпокоени от звездопадите. Всяка есен, в края на октомври и началото на ноември, орбитата на Земята се пресича с орбитата на облак космически прах, наречен Леониди. Прашинките са малки и не представляват сериозна заплаха, но могат да пробият покрив, да повредят кола, да убият човек и тази вероятност нараства колкото по-голяма е активността на звездопада. Психозата, която метеоритният дъжд създава, бе ловко използвана от застрахователните компании, особено в САЩ, които започнаха да предлагат нов вид услуга - застраховане срещу поражения от метеорит.
Самите астрономи са далеч от мисълта да подценяват тази космическа опасност. Веднъж годишно в Калифорния под егидата на НАСА се провежда научен конгрес, на който се обменят данни от наблюденията, обсъждат се идеи как да бъде защитена Земята от астероидите. Фактът, че всяка година във федералния бюджет на САЩ се предвиждат 250 млн. долара за изследвания от този род, едва ли се нуждае от коментар.
Иде ли всемирният потоп?
Повечето от народите по света приемат за начало на Новата ера рождението на Исус Христос, а това означава, че наближава краят на второто хилядолетие и сме пред прага на третото. Твърде много горчивини са ни предречени в него и затова основателни въпроси вълнуват човечеството: Ще преживеем ли планетарна катастрофа, Апокалипсис или Страшен съд, навлизайки в ерата на Водолея? Ще дойде ли Второто пришествие на Христос? Ще настъпи ли краят на епохата Кали йога - "Мизерната епоха", описана в индийските веди? Ще се преместят ли полюсите, ще потъне ли Калифорния, ще бъде ли разтърсена Земята от световна катастрофа?
На тези две страници сме събрали откъси от митове и предсказания на Библията, видения на астролози и вярвания на древни племена, анализи на специалисти и факти, които всеки читател може сам да тълкува и съпоставя.
Христос и апокалипсисът
На вярващите християни новото хилядолетие би трябвало да донесе предреченото царство на Исус Христос след неговото триумфално заръщане на Земята и сътворяването на ново небе и нова земя, както е казано в Откровението на Йоан, защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога (21:1,2). Библията обаче предупреждава, че хилядолетното управление на Божия син в съвършен мир и справедливост от новия Ерусалим ще дойде само след ужасна катастрофа, когато силите на Злото, водени от Антихриста, ще се сблъскат с армията на Исус в последната битка, наречена Апокалипсис...... И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон (т.е. хълмът на Магедон или на Поражението). И произлязоха светкавици и гласове, и гърмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеците на земята. И великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха... И всеки остров побягна и планините не се намериха (16:16-20). Апокалипсис е действителна местност върху платото Джезрил, югоизточно от Хайфа в Израел. Милиони хора вярват, че най-много десетилетие ни дели от ужасния край на света и от неизбежния Страшен съд, след който ще се установи хилядогодишно царство на Исус Христос на Земята.
Вярванията на племето Хопи
Индианското племе хопи от американския Югозапад е съхранило вярвания, според които човечеството е обречено да преживее седем цивилизации. Преминаването от една цивилизация в друга е свързано с катастрофи и нещастия. Сега ние сме в четвъртата цивилизация, времето на която изтича. Едно от най-важните им пророчества е издълбано върху камък по склоновете на планината Черната меса в Аризона преди около 2000 години. Значението на пиктограмите е разчетено от Слънчевата мечка - шаман на племето чипуа, който учил при старейшините на хопите. Според него пиктограмите изобразяват Великия дух, сочещ два различни пътя в края на тази епоха. Горният път е на белите хора и на индианците, които са възприели тяхната култура. Долният път представлява културата на хопите. Двата пътя са пресечени от вертикална линия, която символизира откриването на Америка и заселването й с бели хора. Следват два големи кръга, които символизират двете световни войни, а много близко до втория кръг е третият, който представя това, което хопите наричат Деня на великото пречистване.
Кога започва третото хилядолетие?
В бр. 2/99 г. на "Морски вестник", на трета страница под това заглавие между другото (в увода) пише: "Морски вестник" няма намерение да се включва в дискусията ... " Тогава защо обнародва статията на господин Миевски? Тя е погрешна и трябва да бъде опровергана! Работата е много проста и няма нужда от усуквания. Погледнете таблицата (публикувана във в. "Народно дело" на 19.1.1998 г.) и всичко ще стане ясно.
Един век е едно столетие, т.е. сто години. Затова всеки век завършва с година, която се дели на сто без остатък. Годината след това е първата година от следващото столетие.
Да вземем примера на г-н Миевски с метъра. Там пише: "... а след деветдесет и деветия сантиметър идва ред на цифра 100 и не ни е необходимо нито милиметър повече, за да обявим измерването на точно един метър". Това не е вярно! След 99-ия сантиметър има още десет милиметра, за да станат сантиметрите 100, т.е. точно един метър. И едва първият милиметър на следващия метър ще означава началото на втория метър.
Още в началото на статията си г-н Миевски изпада в противоречие. Той пише: "... докато в календара се появи цифрата 99 НАВЪРШЕНИ години, и ще е необходимо НАПЪЛВАНЕТО на още 365 дни, за да се появи на календара цифра 100, което означава ИЗМИНАВАНЕТО и отпращането в миналото на първите сто години след Рождество Христово и появяването на ново понятие - столетие - век". Дотук всичко е вярно! Но след това вече не е, защото г-н Миевски пише: "В следващия миг - първата секунда на първи януари на стотната година, започва вторият век и никак не ни се налага да изчакаме изтичането на още 365 дни (до 31.12.100 г.), за да обявим, че е започнал вторият век. " Ето къде е грешката: вторият век започва на първи януари сто и първата година, т.е. след като са изминали вече сто години (както пише в предното изречение), а не на първи януари на стотната година, която е последната в първи век.
На ръба на кризата
Нов плаващ док - нов конкурент
"Делфин 1" ООД се утвърждава на кораборемонтния пазар
На 9 февруари т.г. беше тържествено открит новият плаващ док на варненската фирма "Делфин 1" ООД, най-голямото съоръжение от този род в страната с товароподемност 18 000 т. То е всъщност собственост на българо-гръцката "Морска техническа групировка - Варна" АД, обединяваща "Делфин 1" - Варна и "Ракис навигейшън" - Пирея. Гръцкият партньор, с който фирмата работи от няколко години, също има грижата да осигурява клиенти за новия док.
На церемонията по откриването присъства министърът на транспорта Вилхелм Краус. Той преряза лично лентата и пожела успешна работа на голямата частна фирма, която успя да затвори производствения си цикъл в кораборемонта и стана конкурент, с който трябва да се съобразяват всички останали заводи на нашия и на регионалния пазар. През дока вече са минали корабите "Руен" и "Мальовица" на Параходство БМФ и малък чуждестранен кораб, очакват се и клиенти, привлечени със съдействието на гръцките партньори. В съоръжението могат да се докуват повечето от корабите на Параходството, включително и бълкерите от серията с дедуейт 38 000 тона. В очаквания през тази седмица открит търг за ремонт на кораби на БМФ ще участва и "Делфин 1" ООД.
Фирмата закупи недостроеното съоръжение от херсонския завод "Палада" през май миналата година, а след това сама довърши вътрешното обзавеждане, монтира понтона и крановете, компресорите и други съоръжения, доставени от Украйна. Директорът на украинския завод Виталий Рудович, гост на тържеството, поясни, че докът е композитен - с железобетонен понтон и металически кули. Железобетонните докове са истинска рядкост в света, каза той, при това понтоните от този вид са изключително издръжливи, не корозират и са на практика вечни. Дострояването на дока бе операция, уникална за България, споделиха от "Делфин 1". Значителна част от съоръженията са произведени в нашите заводи "Корела" и "Корабно машиностроене" АД, а "Елкабел" - Бургас, доставя за дока 54 км специализирани кабели. Нивомерните уредби - датчиците за баластните танкове, са холандско производство. Проектът за дострояването е на херсонския институт по докостроене, а кратките срокове, в които е осъществен, учудват дори самите му автори. От "Делфин 1" споменават с особена благодарност имената на корабния монтьор Марин Жеков, специалист по механичната част, и инж. Николай Пенчев, енергетик на предприятието. Почетен знак и грамоти във връзка с пускането на съоръжението са получили 15 специалисти от фирмата.
"Делфин 1" ООД е основана през 1990 г., неин изпълнителен директор е инж. Димитър Стоянов, корабостроител с повече от двайсет години стаж в различни заводи, а управител е съпругата му Калояна Димитрова. Отначало фирмата работи на взети под наем кейове в пристанищата "Варна-изток" и "Варна-запад". Първият й клиент е Параходство БМФ с корабите "Хемус" и "Осогово". Отделят се средства за развитие, закупува се техника и постепенно след много поврати и трудности се стига до изграждането на сегашното предприятие.
Нов плаващ док - нов конкурент
"Делфин 1" ООД се утвърждава на кораборемонтния пазар
На 9 февруари т.г. беше тържествено открит новият плаващ док на варненската фирма "Делфин 1" ООД, най-голямото съоръжение от този род в страната с товароподемност 18 000 т. То е всъщност собственост на българо-гръцката "Морска техническа групировка - Варна" АД, обединяваща "Делфин 1" - Варна и "Ракис навигейшън" - Пирея. Гръцкият партньор, с който фирмата работи от няколко години, също има грижата да осигурява клиенти за новия док.
На церемонията по откриването присъства министърът на транспорта Вилхелм Краус. Той преряза лично лентата и пожела успешна работа на голямата частна фирма, която успя да затвори производствения си цикъл в кораборемонта и стана конкурент, с който трябва да се съобразяват всички останали заводи на нашия и на регионалния пазар. През дока вече са минали корабите "Руен" и "Мальовица" на Параходство БМФ и малък чуждестранен кораб, очакват се и клиенти, привлечени със съдействието на гръцките партньори. В съоръжението могат да се докуват повечето от корабите на Параходството, включително и бълкерите от серията с дедуейт 38 000 тона. В очаквания през тази седмица открит търг за ремонт на кораби на БМФ ще участва и "Делфин 1" ООД.
Фирмата закупи недостроеното съоръжение от херсонския завод "Палада" през май миналата година, а след това сама довърши вътрешното обзавеждане, монтира понтона и крановете, компресорите и други съоръжения, доставени от Украйна. Директорът на украинския завод Виталий Рудович, гост на тържеството, поясни, че докът е композитен - с железобетонен понтон и металически кули. Железобетонните докове са истинска рядкост в света, каза той, при това понтоните от този вид са изключително издръжливи, не корозират и са на практика вечни. Дострояването на дока бе операция, уникална за България, споделиха от "Делфин 1". Значителна част от съоръженията са произведени в нашите заводи "Корела" и "Корабно машиностроене" АД, а "Елкабел" - Бургас, доставя за дока 54 км специализирани кабели. Нивомерните уредби - датчиците за баластните танкове, са холандско производство. Проектът за дострояването е на херсонския институт по докостроене, а кратките срокове, в които е осъществен, учудват дори самите му автори. От "Делфин 1" споменават с особена благодарност имената на корабния монтьор Марин Жеков, специалист по механичната част, и инж. Николай Пенчев, енергетик на предприятието. Почетен знак и грамоти във връзка с пускането на съоръжението са получили 15 специалисти от фирмата.
"Делфин 1" ООДе основана през 1990 г., неин изпълнителен директор е инж. Димитър Стоянов, корабостроител с повече от двайсет години стаж в различни заводи, а управител е съпругата му Калояна Димитрова. Отначало фирмата работи на взети под наем кейове в пристанищата "Варна-изток" и "Варна-запад". Първият й клиент е Параходство БМФ с корабите "Хемус" и "Осогово". Отделят се средства за развитие, закупува се техника и постепенно след много поврати и трудности се стига до изграждането на сегашното предприятие.
Общият кон всички го яздят
Коя е истинската майка
Люлката на българското корабостроене - Варненската корабостроителница - изведнъж я задрусаха много бавачки. Вече никой не се интересува на какъв хал е вътре знатното бебе. Може да се задушава или да е в несвяст от силното блъскане, а може и да е умряло. Дали пък междувременно не е подменено?
Доскоро надлежно ни информираха, че тук проблеми с приватизацията няма да има. Една тиха приспивна песен: работническо-мениджърско дружество, което се оказа, че не е такова; поток от поръчки за кораби в един свиващ се международен пазар (?); чуждестранни кандидат-купувачи, които своевременно бяха разгонени; фондове-кредитори зад гърба, които бързо се изнизаха с последната лодка от пробития кораб; строящи се кораби без клиент и неосигурени финансово, които няма да си изкарат вложените пари... И дългове. А дългът, както знаем, е най-лошият вид бедност. Когато ножът допря до кокала, изгърмяха два-три бушона. Защото трябваше да бъде прекъсната веригата, която води нагоре, а може би и назад. Колко нагоре и докъде назад, никога няма да разберем, както е сигурно, че никой няма да върне комисионите, разликите в договорените цени, парите от служебните пътешествия по света и прочие все държавни пари.
Около люлката с болното бебе се натрупаха видни болногледачки от политически партии, депутати, управляващи от ляво и от дясно, профсъюзни босове, банкери и свободно блуждаещи политици. Предписват се спешни рецепти, а работата май е допряла до кислород. Кислородна маска бързо ще се намери, защото става дума не за тенекеджийска работилница, а за 17-я по големина корабостроителен завод в света. Става дума за съдбата на десетки хиляди работници от самия завод и от спътниковите производства, за една дълга социална и икономическа верига, за голям катаклизъм от национален мащаб. Бързо ще се извият ръцете на няколко български банки и все още крепящи се на повърхността фирми да налеят свежи пари и временно да отложат фалита. Пак с държавни гаранции и за сметка на бюджета и данъкоплатеца.
Сега въпросът е дали за истинска майка ще посочим старото мениджърско дружество, което простуди детето, или ще търсим нова. Но ако се завъртим в същия кръг, скоро ще заплачем на умряло.
Основни характеристики на плаващия док на "Морска техническа групировка - Варна" АД
Товароподемност на дока 18 000 тона
Главни размери:
Дълбочината на водата над стапел-палубата при пределно потапяне на дока с монтирани на кулите кранове, при плътност на водата зад борда =1,025 т/кв. м е 9,5 м. Газенето на дока при пределно потапяне (отчитайки гореспоменатите условия) е равно на 17,0 м. На дока са монтирани два крана по 5 тона.
Писмо
С потрес прочетох материала "Кога започва третото хилядолетие" от Христо Миевски в бр.2 на моя любим и отлично списван "Морски вестник". За съжаление казаното в редакционното каре към материала не е съвсем вярно - в разсъжденията на г-н Миевски липсва именно "вътрешната логика". Нека оставим настрани философско-математическите пориви относно "неуловимия за никакво измерение миг" на специалистите в областта и да се съсредоточим в най-простия пример от "доказателствата" на г-н Миевски - метъра. Който, разбира се, започва с нула и свършва със 100. По същия начин 1000 обозначава края на първите десет метра, 2000 - края на първите 20 метра. И точно оттук иде объркването на г-н Миевски. Той автоматично пренася върху календара тази аналогия, без да се досети, че при мерните единици за разстояние числото 100 (или например 2000) се пише в края, т.е. СЛЕД КАТО Е ОТБРОЕНО ЦЯЛОТО РАЗСТОЯНИЕ. Е, да, но при календара не е така - датата 1.1.1 г. означава началото на първата година, а 1.01.100 г. - началото на стотната година, т.е. до този момент са изтекли само 99 години. А датата 1.01.2000 означава ден първи от двехилядната година. В нейния край, в 24 часа на 31 декември 2000 г., свършват първите две хилядолетия.
Простичко казано, две хиляди години изтичат В КРАЯ НА 2000 г., а не в нейното начало. И ден първи от третото хилядолетие, естествено, е 1.01.2001 г. Така впрочем стоят нещата и с капките, бутилките, кашоните и прочее обекти на елементарната алгебра.
Приватизацията е възможна
Интервю с г-н Анджей Шафернакер, управител на DFС - София, официален посредник за приватизацията на българските корабостроителни заводи
МВ: Г-н Шафернакер, възможно ли е според вас да бъде доведена докрай приватизацията на завода след скандала с ръководството му?
- Според нас това е възможно. Въпреки че са повдигнати обвинения спрямо изпълнителния директор на "Варненска корабостроителница" АД, един обвиняем се счита невинен до доказване на противното. Работническо-мениджърското дружество (РМД) продължава да съществува със същото ръководство, с което започнахме преговорите, и сделка все още е възможна.
МВ: Има ли шансове да се запазят отношенията на приватизиращото дружество "Варненска корабостроителница инвест" с ЕСМ - Български постприватизационен фонд?
- По този въпрос бих могъл да кажа, ние в DFC сме под впечатлението, че Фондът е на същото мнение като нас за приватизацията.
МВ: Преразглеждате ли предложенията на приватизаторите, поставяте ли нови условия?
- По този въпрос следва да се отбележи, че окончателните условия са все още предмет на преговори, а някои предишни условия, по които вече е било постигнато съгласие, следва да бъдат преразгледани, за да отчетат сегашното положение.
МВ: Провеждате ли срещи с представители на правителството за бъдещето на корабостроителницата?
- Да, ние проведохме няколко срещи с представители на Агенцията за приватизация. Също така информирахме г-н Божков за нашето становище.
МВ: Как би процедирал DFC при евентуален провал на сделката с варненския завод?
- При евентуален провал на сделката с Варненската корабостроителница следва да се отбележи, че нашият договор изисква да подготвим план за ликвидация на дружеството в случай, че не е възможна неговата приватизация. Ние постоянно търсим нови решения извън онези, разглеждани в момента, но не считаме, че е много вероятно предприятието да се продаде бързо на друг инвеститор при съществуващите условия на пазара. Така например за корабостроителницата в Галития, Румъния, процесът на приватизация тече около година и половина.
МВ: Как виждате перспективите за по-нататъшното раздържавяване на корабостроенето у нас?
- По отношение на перспективите за раздържавяване бихме подчертали, че българските корабостроителници имат потенциал за значително повишаване на производителността при ниски цени на труда. Това дава конкурентни предимства. В добри ръце българските корабостроителници биха имали място на пазара на корабостроителните услуги. За постигането на това се изискват бързи решения от приватизиращите органи. Няма да сгрешим, ако кажем, че ако корабостроителниците бяха предложени за приватизация, да речем, преди две години, перспективите за раздържавяването им щяха да бъдат по-добри. Някои големи инвеститори в бизнеса вече придобиха предприятия в бившата Източна Германия и прибалтийските републики през последните няколко години.
Родени от прибоя, озарени от синевата на морската шир
През дългия път на времето
Легенди и предания от Южното Черноморие, достигнали до нас
Причудливи легенди и предания съпътстват делника на хората от Южното Черноморие. Едни от тях са изминали дългия път на времето, други са родени значително по-късно и са свързани с някое необикновено крайбрежно събитие или явление.
На юг от Бургас, в района на квартал "Крайморие", има голяма скала - част от нос Карантината, като необикновен каменен мост с приказни сводове, сътворени от прибоя.
Наричат я Станкиното мостче
Легенда, която крайморци - бежанци от Източна Тракия, са научили навярно от рибарите, свързва тази скала с едно женско име. ...
Залюбила хубавицата Станка - кръшна девойка със сини очи и дълги руси плитки, моряк от крайбрежното селище. Любовта им била толкова силна, че след всяко отплаване на моряка Станка отивала при обветрения нос, изкачвала се на тази скала и дълго, дълго гледала към хоризонта. Дните минавали мъчително и бавно, а накрая девойката научила тъжната вест, че морякът и корабът му са изчезнали незнайно къде по време на силна буря. Продължила Станка да ходи при скалата и все така дълго, дълго да гледа към хоризонта... Един ден взела да избели платна на морето. Рано сутрин било - отишла на същата скала. До вечерта не свалила поглед от хоризонта. И когато светнал фарът на отсрещния остров Света Анастасия, мъката задушила изцяло гърдите й, главата й натежала, тя се хвърлила от скалата и се удавила.
И затова, казват крайморци, на това място прибоят е толкова силен - като любовта на Станка, и вълните са толкова бели - като платната на девойката.
Много предания има за Атия - носът, който издига слънчево чело във висините по пътя за Созопол. Обикновено това са романтични истории, свързани с името на този нос. ...
На върха на Божанка - хълмистото подножие на Атия, имало голяма каменна крепост с висока кула. В нея богат византийски владетел затворил дъщеря си Атия. Искал да я предпази от любовта на моряк, когото тя силно обичала. Но когато морякът научил за съдбата на своята любима, събрал дружина смели мъже и с мощна флотилия тръгнал към високия нос. В бурното време корабите с мъка стигнали до подножието на каменния купол и хвърлили котва в Мукроскала - тихо заливче с малка скеля от източната страна. Моряците решили да прокопаят тунел за осовобождаването на красивата девойка Атия. Но жестоко проклятие тегнело от бащата на девойката - всеки, който се приближи до крепостта, да се превърне в камък. В камък се превърнал любимият моряк, вкаменили се и неговите приятели, дръзнали да освободят Атия, в камъни се превърнали и техните кораби... И затова в района на Мукроскала има множество камъни - големи и малки, които напомнят за подвига на влюбения моряк, дръзнал да освободи любимата си.
Салският феномен поставя много въпроси
Мнозина са чели или слушали за т.нар. салски феномен: на 15 септември 1989 г. в 14,45 ч. жителите на град Салск в Ростовска област на Русия, наблюдавали как на небето се появяват знаци (вж. рисунката), като че ли някой ги изписвал със струя сгъстена пара. Ентусиасти се заели да разшифроват небесното послание. Ръководителят на Северокавказкото отделение на уфоцентъра Михаил Гапонов, като си послужил с двоичната система, заменил знака (>) "повече" в квадратчетата с единица, а между групите единици поставил по една нула. Така полученото двоично число 11011011011110111111 съответства на десетичното 7191999, което Гапонов предлага да се разчита като седми месец, 19-то число на месеца, 1999 г. или 19.7.1999-та година. Повечето предположения се обединиха около идеята, че на тази дата ще се случи нещо съдбоносно и извънземни ни предупреждават за това. Естествено много хора свързаха тази дата с отдавна пророкувания всемирен потоп... Напоследък обаче се появиха и други тълкувания, които трябва да ни накарат да очакваме по-спокойно датата 19 юли 1999 г. Една от новите хипотези е на руските автори к.т.н. Сергей Гусев и Владимир Родичев. В брой 9 на сп. "Техника молодежи" от 1998 г. те пишат: Ако съберем броя на единиците във всяка група, ще получим 222426. Защо да не допуснем, че те сочат ъгъла на нутация на земната ос, равен на 22°24' 26"? Нали понастоящем неговата величина е равна на 23°26'38". Ако се приеме тази хипотеза може да се изкаже предположението, че нашата планета е пред изместване на полюсите с 1°, което е равно на на 111 км. Другояче казано, пореден Всемирен потоп, за който някой предупреждава земните жители. Нали от древноиндийските Веди до съвременните научни схващания има почти пълно единодушие, че глобалните катастрофи, които е претърпяла Земята, са били вследствие на внезапни изменения в земната ос. Теоретично този прескок от 1° трябва да става на интервал от 12 890 години, колкото е полупериода на прецесията на земната ос.
За съжаление не знаем точната дата на последния катаклизъм. Ако многочислените все пак източници вярно сочат, че Всемирният потоп е станал преди около 9000 години, то значи имаме още достатъчно време в запас. Възможно е обаче времето на Библейския потоп да не е посочено вярно, както и нашите изчисления да не са точни. Така или иначе, ако салският феномен не означава 19 юли 1999 г. и денят протече спокойно, вярваме че човечеството ще има достатъчно време, за да разработи и създаде сигурна система за денонощна стабилизация на въртенето на Земята.
Бел. ред. Нутация - периодично изменение (през 18 г. и 8 м) на посоката на земната ос. В случая ъгъл на нутация на земната ос - горния ъгъл на нейния наклон към еклиптиката.
Еклиптика - голям кръг от небесната сфера, който се получава от пресичането й с плоскостта на земната орбита.
Прецесия - равномерно въртене на тяло около ос, която описва кръгов конус.
Факти, които говорят много
Ледът покрива почти една пета част от земната повърхност. Общият му обем е 27 млн. км3. Това е 35 пъти повече, отколкото е водата във всички реки и езера, включително Каспийско море, Байкал и другите затворени водоеми.
Леденият покрив на моретата в северното полукълбо заема площ от 11 млн. км¤. През лятото общото количесто лед намалява с една трета. Но ледовете в Централния Арктически басейн заемат територия от около 5 млн. км¤. Тази площ никога не се освобождава от ледовете.
Най-голямата дебелина на леда е 4776 метра. Това стана ясно в началото на 80-те години на нашия век, след като сътрудници на Института за полярни изследвания в Кеймбридж, Великобритания, проведоха цялостно радиосондиране на ледените шапки на планетата. Ледът рекордьор се намира в Източна Антарктида в точка с координати 69°54' ю.ш., 135°12' и.д. Зимно време над Европа и Азия се натрупват огромни водни маси, които мусоните пренасят от океанската повърхност.
Изчислено е, че тяхното общо количество достига 300 трилиона тона. Не е за учудване, че сезонното преместване на такава маса причинява колебания във въртенето на земната ос.
Калифорния ще стане остров след 20 млн. години, твърдят американските учени, работещи в Националното управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство (НАСА). Техни изследвания, проведени с космически спътници в края на 80-те години, показаха, че на всеки пет години, северната част на Калифорния се снишава с 66 мм. Феномени и загадки в океана
Неидентифицираните обекти под водата (НОПВ) и какво знаем за тях
Почти всеки съвременен човек е добре запознат с феномена НЛО. Много по-малко са тези, които са чували или чели за неидентифицираните обекти под водата (НОПВ). Причината най-вече се крие в това, че срещите на хора с тези тайнствени подводни обекти са много по-редки, отколкото са срещите с летящи чинии.
Историята на НОПВ започва през 1893 г. Именно оттогава датира първият разказ за неидентифициран обект под водата. В американския в. "Тахома дейли леджър" се появява странна информация за неколцина мъже, които излезли за риба и се "сблъскали" със загадъчен обект. Според разказа на рибарите, след като пристигнали на мястото, те си направили лагер и легнали да поспят. Рано на другия ден, малко преди зазоряване, били събудени от "силен и неприятен звук". Мъжете усетили, че въздухът е "толкова силно пропит с електричество, че всеки нерв по тялото ги болял... " Изключително ярък лъч светлина струял от водите на залива. В стремежа си да видят какво става рибарите се приближили до самия бряг. Тогава видели, че към тях плава "чудовище", от главата на което излизали потоци вода, приличащи на "син огън". По-късно изследователите установили, че обектът е дълъг най-малко 50 метра и широк около 10 метра.
През ноември 1902 г. в южната част на Тихия океан Раймер, помощник-капитан на плавателния съд "Форт Силисби", видял продълговат обект, който оставял след себе си във водата дълга следа". Заедно с дежурния на вахта Раймер наблюдавал загадъчния обект в продължение на няколко минути. През това време двамата мъже успели да видят, че то е покрито с люспи с диаметър около 30 сантиметра. Най-интересното било, че дължината на обекта била 150 - 200 метра!
Разбира се, тази история можеше да бъде отнесена към раздела журналистически измислици за невероятни подводни обекти, ако не бе твърдението на самия капитан на кораба: "Моят помощник Раймер е изключително отговорен човек, порядъчен и честен. За съжаление той е и човек, напълно лишен от чувство за хумор, така че ако става въпрос за шега, тя би могла да се роди в главата на когото и да е от кораба, само не и в неговата."
Интересното е, че през последните десетилетия с НОПВ се срещат хора, в чиято честност не може да има съмнение, а разказите им не могат да бъдат отнесени към раздела шеги и закачки. И още, от 1950 г. насам някои кътчета на Средиземно море, източното крайбрежие на Южна Америка, както и водите край Австралия и Нова Зеландия се оказват "горещи точки" на НОПВ.
През 1992 г. шведски военни изстрелват "мислещо" торпедо на стойност 3 милиона шведски крони по тайнствен подводен обект, който е открит близо до Хавринджския фар. Торпедото обаче не само не открива целта, но и изчезва безследно от обсега на радарите заедно със загадъчния обект, който така и не е взривен. През 1959 г. норвежки рибари забелязват на повърхността на водата странен обект с формата на пура. През илюминаторите му се излъчва ярка червена светлина. През 1964 г. рибар, чиято лодка е съоръжена с малък радар, успява да засече на морското дъно голям непознат обект. През 1968 г. експедиция, изучаваща фауната на северните морета, потвърждава думите на рибаря. Членовете на експедицията съобщават, че на дълбочина 100 метра техните радари също открили неизвестен обект с дължина 10 метра. За съжаление буря попречила на водолазите да се спуснат на дъното в този район.
Фериботната връзка с Грузия - добро пожелание или реалност
Започна пробният технически рейс на българския ферибот "Героите на Одеса" до грузинското пристанище Батуми, където през декември м.г. бе монтиран нов железопътен мост, който дава възможност за разтоварване на вагони направо от кораба. Целта на това първо плаване е да изпробва свързването с техническото съоръжание на ро-ро терминала. Преходът до Батуми засега е отклонение от основния маршрут Варна - Иличевск. Фериботът на Параходство БМФ потегли на 19 февруари т.г., натоварен с около 60 вагона, но засега оформен товаропоток директно за Грузия няма, коментира началникът на направление "Фериботно плаване" Д. Димитров. Товарите от Украйна за Грузия са значително повече, а крайната цел на започналия с държавна подкрепа експеримент е наред с нашите вътрешни товари към Закавказието да тръгнат и стоки от Средна и Източна Европа.
Известни са и трудностите, свързани с осъществяването на добрите намерения да се активизира обменът на стоки по това направление. Президентите на 32 страни от региона, включително и българският държавен глава, демонстрираха подкрепата си за развитието на международния транспортен коридор ТРАСЕКА. В конкретния случай обаче в схемата се появяват две грузински пристанища - Поти и Батуми. Години наред управлението на корабоплаването на Грузия се намираше в Батуми, столица на населената предимно с мюсюлмани автономна област Аджария. Конкуренцията между двата порта е голяма и от години икономически интереси от различни страни се състезават за позиции там. Без много шум и по-бързо, отколкото инвестиращите в Поти гръцки фирми, в Батуми стъпиха турските интереси и бе изграден терминал, използващ съществуващата жп мрежа, която пресича кейовия фронт. Доста специалисти се съмняват в удобството на това решение. Официалният ангажимент на грузинската страна си остава с пристанище Поти, където терминалът ще бъде готов към края на април и планирането му е добро. Стремежът е да заработят едновременно терминалът в Поти и съседният нефтен терминал в Супса, за да стане ясно, че вътрешните транспортни линии и нефтопроводът са свързани с морето.
Логично е да се запитаме защо се избърза с връзката в Батуми. Там сега се осъществява бърз превоз между Батуми и Самсун, Турция - без смяна на колесари в турското пристанище. Надпреварата за установяване на влияние в региона не е приключила.
Въпросът за ефективността на бъдещата линия - до Поти и/или Батуми - остава открит за българската страна. Освен че няма товари, липсва и междудържавно споразумение с Грузия за експлоатацията на връзката. Никога досега техническите проблеми по дисбурсмента и тарифите не са били обсъждани съвместно от всичките шест страни, участващи в експлоатацията на връзката - българските и украинските морски и жп превозвачи, руските железници и грузинската страна. Непосилно големи са предлаганите от Грузия дисбурсменти за морския превоз, коментират специалистите в БМФ. Тревожен е и проблемът, че за украинските фериботи те са двойно по-ниски по силата на междудържавно споразумение в рамките на ОНД. Това може само да противопостави България и Украйна като експлоатиращи връзката държави. Ако, разбира се, не бъде намерено бързо и ефективно решение.
110 години от приемането на закона за построяване на жп линия Ямбол - Бургас
"Доброто бъдеще не ще го отмине"
Идеята за прокарване на железница през Южна България до бургаското пристанище е много стара. Още през 1864 г., т.е. две години преди откриването на железницата от Русе до Варна, Иван Богоров разсъждава върху необходимостта от изграждане на железен път от Пловдив до Бургас и предлага строителството да се извърши на акционерен принцип, както е в Америка и Европа. През 1884 г. Константин Иречек, като посещава Бургас, се опитва да си представи развитието му и подчертава: Доброто бъдеще не ще го отмине, ако Бургас, както вече често е предлагано, се съедини с железница с житните покрайнини около Ямбол, Стара Загора и Пловдив... Предложението на Иречек не било случайно. По това време основен транспорт за търговията в Южна България и със съседните страни били т.нар. Източни железници, собственост на барон Морис дьо Хирш. Те свързвали Южна България с пристанищата на Цариград и Дедеагач и лишавали бургаското пристанище от всякаква перспектива за развитие. Затова веднага след Освобождението правителството на Източна Румелия се обединило около идеята, че само построяването на държавна железница от Пловдив до Бургас и създаването на удобно пристанище на черноморския бряг може да гарантира бързото икономическо развитие на областта. В изложение на правителството, прието през 1879 г., се подчертава:... с построяването на предполагаемата железница трябва да се направи и бургаското пристанище, което с малки разноски може да стане превъзходно... След Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. българското правителство се върнало към тази идея. През февруари 1889 г. бил приет специален закон за построяване на жп линия Ямбол - Бургас. Първата копка била направена на 1 май същата година. За една година железницата била построена и на 14 май 1890 г. станало тържественото й откриване и освещаване в присъствието на княз Фердинанд, неговата майка княгиня Клементина, министър председателя Стефан Стамболов, сливенския митрополит Серафим, депутати, други представители на официалната власт и много граждани от Бургас и Айтоския край. В книгата си "Стефан Стамболов и новейшата ни история" съвременникът на тези събития Димитър Маринов пише: Научаваме, че е купена особена машина локомотив, и то от княгиня Клементина, и подарена на България. Същата била кръстена от Министерския съвет с името "Фердинанд I". На 13 май 1890 г. тренът тръгва от София и на 14 май сутринта пристигна в Бургас. Тренът се зададе начело с машината "Фердинанд I", потънал в цветя и знамена, и спря пред гарата всред една буря от възклицания на многохилядното множество. Църковният молебен се започна, извършван от митрополита в служение на много свещеници - градски и селски. След молебена Салабашов говори една хубава реч, като помоли Господаря да обяви за открита линията. На тази реч отговори Н.Ц. Височество с тоже една много хубава и прочувствена реч, в която каза, че каквото и да се говори в чужбина, България тихо, но крепко върви из пътя на своето културно развитие, доказателство на което е сега осветяваната линия. При думите "Обявявам за открита линията Ямбол - Бургас! " множеството го заглуши със своите възклицания.
С построяването на жп линията Ямбол - Бургас и свързването на вътрешността на Южна България с морето въпросът за изграждането на модерно пристанище в Бургас придобил изключителна важност.
