ДЗИ на пазара на морското застраховане
Доста промени станаха на застрахователния пазар у нас пред последните години. Отпадна монополизмът, нароиха се, а после бяха отсети стабилните застрахователни дружества. Вече е ясно кои от тях остават на сцената, как точно ще се конкурират и ще има ли прекрояване на пазара, ще покаже бъдещето. Затова Държавният застрахователен институт (ДЗИ) вече се опитва да си възвръща позиции, които по едни или други причини е изпуснал. Основен приоритет в работата на дружеството ще бъдат отношенията със стратегически инвеститори, както и с големи международни брокери, които вече се появяват в България. Две съвсем нови направления попълват структурите на общото застраховане в ДЗИ - авиационно и морско застраховане. Именно последното представлява интерес за представителите на морския бранш.
До есента на миналата година ДЗИ не беше работил в областта на морското застраховане.
Сектор "Морско застраховане", подчинен директно на централата, е с център Варна, а негов ръководител е г-н Петър Зидаров, един от доайените на морските застрахователи у нас. Центърът ще подпомага клонове на института, които имат връзка с морското и речното застраховане - в Бургас, Балчик, Русе, Лом, Видин.
"В ДЗИ искаме да подготвим специалисти, които да работят в тази област и да покриват всички клонове. Създадени бяха всички застрахователни условия и от началото на тази година започваме активна дейност", сподели г-н Зидаров. Естествено на такъв пазар не се навлиза лесно и изведнъж. Засега са проведени предварителни срещи в Параходство БМФ, БРП, пристанищата, Дунавския драгажен флот. "Смятаме да развием много сериозно сектора за застраховане на малките плавателни съдове - лодки, яхти, моторници и др. Самият пазар, самата работа ще покаже къде има ниши, в които ние да влезем. А оттам нататък, ако успеем да докажем, че сме добри, можем да бъдем предпочитан застраховател - както в корабоплаването, така и на корабостроителите и кораборемонтчиците. Напоследък възникнаха много частни кораборемонтни предприятия и можем да работим с тях", коментира г-н Зидаров.
Морският застрахователен пазар в България съществува от създаването на "Булстрад" през 1961 г. Той се отделя от системата на ДЗИ, където е съществувал като отдел "Външно застраховане". В централата в София започва застраховането на кораби, самолети и стоки, внасяни в страната. През 1971 г. "Булстрад" решава да излезе от рамките на столицата и да създаде първата агенция във Варна. Оттогава той продължава да работи успешно в сферата на морското застраховане. Всъщност именно "Булстрад" е създал кадрите, които основаха редица нови застрахователни дружества. Сега освен ЗПАД "Булстрад" в морското застраховане участват още "България Холдинг" АД, ЗД "Витоша" АД и др. ДЗИ ЕАД, смята ръководството на дружеството, си остава най-старият застраховател в страната, при това с най-голям потенциал и най-развита мрежа. С големия си авторитет ДЗИ има намерения да навлезе и в морския бранш, макар с известно закъснение, коментира г-н Зидаров.
Конкуренцията е реалност и трябва да се съобразяваме с нея. ДЗИ иска де бъде не само застраховател, но и партньор, консултант на клиентите си. Институтът вече работи с големи презастрахователи на световния пазар - "Мюних Рюк" и "Суисре", предвижда се привличането и на английски презастрахователи. С целия си потенциал и опит, с реалното си навлизане на презастрахователния пазар ДЗИ може да присъства и в морското застраховане. Дружеството смята да се наложи с компетентността на своите кадри, с близостта си до клиентите, с познаването на спецификата на проблемите им. При ДЗИ няма никакви проблеми с изплащането на обезщетенията, подчертават от института, и се спазват много строго и точно условията на застрахователните полици. Със сключването на застрахователния договор клиентът и ДЗИ стават партньори, които трябва взаимно да защитават интересите.
Галерия "Кавалет" направи обща изложба на баща и син Урумови
Среща през годините
Изненадваща и похвална бе идеята на най-младата варненска галерия - "Кавалет", да направи обща изложба от творби на художниците Георги и Ванко Урумови.
Георги Урумов е роден през 1891 г. в с. Долно Сахране, Казанлъшко. Детството му минава в Каварна, а юношеството във Варна. Учи в Морското машинно училище, участва в Балканската война. След това, няма да е пресилено да се каже, става гражданин на Европа. В Швейцария следва аеронавтика и механика, в Германия - архитектура, в Букурещ през 1929 г. завършва Академията за изящни изкуства. С румънската столица са свързани 27 години от живота му. Там през 1934 г. прави и първата си самостоятелна изложба, а на Букурещкия салон през 1935 г. една от най-известните му картини - "Нос Калиакра", е отличена с първа премия.
Георги Урумов е творец със сложен характер и съдба, с неспокоен дух и европейско светоусещане. И същевременно в творчеството си, особено в пейзажите, той си остава българин, израсъл при морето. Добруджа, добруджанците, морето на Каварна, Балчик, Калиакра населяват света на неговото творчество. Легендарният черноморски нос Калиакра е любимата му тема. Може би и затова името Калиакра е станало негово творческо прозвище особено сред най-близките му приятели и ценители.
Ванко Урумов е роден през 1941 г. във Варна. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство (Художествената академия) в София през 1971 г. Скоро се утвърждава като едно от най-обещаващите имена на млади творци в българската живопис. Още на Първия международен конкурс за млади живописци, проведен през 1976 г., става носител на Голямата награда на София. Отличаван е с наградите "Захари Зограф", "Илия Бешков", "Данаил Дечев". През 1981 г. е удостоен с голямата награда "Медуза Аурея" на Римската академия за съвременни изкуства. Носител е на много други наши и международни награди, които му отреждат авторитетно място не само в българската, но и в съвременната европейска живопис. Дългогодишен директор е на Художествената галерия във Варна. Живее и твори в родния си град.
Това не е първата среща на баща и син в обща изложба. Техни картини са събирани в общо публично пространство през 1957 г. Тогава синът едва е започнал своя творчески път, а бащата току-що си е отишъл от живота. Сега, 40 години по-късно, е съвсем друго. Творчеството на Георги Урумов е издържало изпитанията и оценката на времето и в "Кавалет" се срещат две утвърдени имена в българската живопис през ХХ век. Затова и напълно права е поетесата Елка Няголова, създала заедно със съпруга си Валери Пощаров галерия "Кавалет", като казва: "Днес, в края на хилядолетието, когато, екзалтирани с емоцията на първооткриватели, се убеждаваме, че сме част от Европа, добре би било да отчетем присъствието на трасиращи светлини в творчеството... " Такава светлина струи от картините на баща и син Урумови. Това особено проличава при съпоставката на пейзажи, които и двамата са рисували макар и с дистанция от десетилетия във времето, но от един и същ ракурс. Такива са пейзажите от Балчик, от нос Калиакра особено.
Изложбата в "Кавалет" не само навежда на мисли за генната нишка на таланта и нейното продължение във времето. Подбрани на принципа на допирните точки в темите, 45-те картини ни дават възможност да съпоставим и светоусещането на двамата творци, "промяната на мисленето във времето", както сам признава синът Урумов. А такава възможност не е нещо, което може да се случи всеки ден.
Голямото морско пързаляне
Ако денят се познава по сутринта, а годината по първия й месец, то 1999-а сигурно ще бъде година на голямото морско пързаляне, въпреки че морето не замръзна както преди 70 години. Първа на ледената писта излезе Варненската корабострoителница. Нейните бивша и сегашна управа, извънземното РМД (работническо-мениджърско дружество), четирите синдиката и незнайно колко още дискретни "доброжелатели" така си омешаха щеките и "писалките", че и най-опитният планинско-морски спасител едва ли ще успе да ги раздели. Жалко ще е обаче, ако групови интереси сринат корабостроителницата, създавана от поколения българи и осигуряваща работа на 60 хиляди души в цялата страна... Дългогодишното пързаляне на океанския ни риболов, изглежда, върви към финал. Замислена е продажбата на всичките му активи, включително и на кея и рибното пристанище. Аргументът е, че така ще се съберат пари и предприятието ще се издължи на своите работници за неплащани с години заплати. Дали ще стане така, или моряците отново ще бъда изпързаляни, скоро ще се види. Пързалката обаче няма да опустее. На старт е вече и Институтът по рибна промишленост - Бургас. Над него виси дилемата - бизнес или наука. А защо не бизнес и наука, питат специалистите.
Като начинаещ скиор новосъздадената Морска администрация с изненада установи, че по ледената писта освен снежинки имало и бабуни. Заподскача по тях и си разбърка мислите с желанията и действителността. Като усети, че не е по силите й да се администрира самата тя, тръгна по най-лекия вариант - измисли си вещици и почна да ги преследва; построи си барикади и се втурна да ги щурмува. Така спускането по гръб придоби героичен оттенък. Накрая с разбита глава и счупен крак ще финишира... нещастният български данъкоплатец.
Съвсем неочаквано за морските хора по пистата може да се хлъзне и ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" - морското училище на България, създадено по времето, когато се е създавала и самата тя. Някои хора у нас, изглежда, не искат или не могат да разберат, че това училище е най-напред морско, а след това военно и че то подготвя кадрите, които работят в морето.
Една уникална транспортна операция по време на Втората световна война
Германски подводници в Черно море
На 1 септември 1939 г. с нападението на Германия над Полша започнала Втората световна война. Разсекретяването на редица военнополитически документи от това време през последните години показва, че през 1941 г. и Сталин се готвел за настъпление в Европа. На 22 юни 1941 г. обаче изненадващо за съветския диктатор Хитлер задействал секретния план "Барбароса" и войските на Вермахта нахлули в Съветския съюз. Нападението се извършвало на един огромен фронт от Балтийско до Черно море с обща дължина повече от 1500 км. По неговото протежение били съсредоточени 207 дивизии - общо над 5 милиона души, 2270 танка, 43 000 оръдия и миномети, 3050 самолета. Тъй като Германия нямала излаз на Черно море, първоначално тя разчитала на флотовете на своите съюзници.
Румъния по това време разполагала с четири разрушителя, три торпедоносеца, три канонерни лодки, три торпедни катера, една подводница, два минни заградителя, 10 катерни миночистача и спомагателни съдове. Те били базирани главно в Констанца и Сулина. Освен тях Румъния имала и Дунавска речна флотилия. В състава й влизали седем монитора, три плаващи батареи, 13 стражеви катера, базирани в Галац и Тулча.
България не разполагала на Черно море с достатъчно силен флот. Тя имала четири стари торпедоносеца, три торпедни катера, два стражеви кораба, два минни заградителя и пет стражеви катера. Общо към тях по-късно се прибавили два спомагателни кръстосвача и около 10 торпедни катера.
Още в процеса на подготовка на войната със СССР, през март 1941 г. представителите на немския военен флот повдигнали пред военните ръководители въпроса за необходимостта от превеждане на подводници в Черно море. Доколкото планът "Барбароса" предвиждал бързото завземане със сухопътни сили на съветските черноморски пристанища, военноморските бази и намиращите се бойни кораби, се решило прехвърлянето на подводниците да се отложи, но детайлната разработка за предложената операция продължила.
През есента на 1941 г. станало ясно, че войната въпреки плана "Барбароса" от светкавична се превръщала в затегната. Ето защо се налагало прехвърлянето на подводници да се форсира. В основата на проекта бил приложен опитът на германо-американската нефтена компания DAPG (Deutsch-Amerikanischen Petroleum Geselschaft), която по водно-шосеен път превозила в Румъния няколко неголеми танкера за снабдяването на немската армия с нефтопродукти. Но прехвърлянето на бойни кораби през цяла Европа на разстояние около 1800 км, и то във военно време, предстояло да се направи за пръв път.
Турция като неутрална страна в конфликта била неумолима. По време на войната тя строго съблюдавала Конвенцията от 1936 г., една от точките в която е забраната за влизане в Черно море на бойни кораби на воюващите страни. Нито един немски военен кораб по време на войната не влязъл в Черно море през Босфора и Дарданелите.
Корабостроителниците на сателитите на Германия - Румъния и България, не били приспособени за строежа на подводници. Европейската железопътна мрежа, която имала недостатъчно голямо междурелсие, не позволявала превозването на такъв големогабаритен и тежък товар като подводниците.
По проекта маршрутът за прехвърлянето започнал от Кил (Балтийско море), откъдето върху специални понтони с малко газене подводниците трябвало да се провлачат по канала "Кайзер Вилхелм" до Хамбург, а след това по река Елба до Дрезден - Юбигау. Там бойните единици се прехвърляли на сухопътни трейлери.
Канят "Калиакра" на "Брест '2000"
Учебно-ветроходният кораб "Калиакра" е поканен за регатата "Брест '2000". Тя ще се състои от 13 до 17 юли догодина във водите край Брест - най-голямата френска военноморска база на Атлантическия океан. Поканата е отправена от началника на щаба на френските ВМС адмирал Жан-Шарл Льофевр и е адресирана до началника на нашия флотски щаб контраадмирал Петър Петров. Проявата "Брест '2000" е третата по рода си след регатите през 1992 и 1996 г. Тогава са участвали повече от 2000 ветроходни и други плавателни съдове. Този празник на морето и на моряците ще бъде посветен на началото на третото хилядолетие. Очаква се неговите мащаби да надхвърлят предишните регати, които са наблюдавани от повече от 1 милион зрители и са били отразявани от над хиляда акредитирани журналисти.
В писмото на адмирал Льофевр се казва: "За мен е голяма чест от името на френския министър на отбраната г-н Ален Ришар и лично от мое име да поканя българския флот да вземе участие в тази проява. Присъствието на "Калиакра" ще бъде гордост за нас. " В момента българската баркентина е на Морска гара - Варна, и по нея се извършват ремонтни работи.
Наука или бизнес?
Научни работници настояват да бъде запазен единственият в страната Институт за рибна промишленост
Интерес и оферти за закупувне на производственото звено на единствения в страната Институт за рибна промишленост има, но това изключва поддържането на научното звено. Ако надделеят комерсиалните интереси, ще бъде унищожена уникална за страната дейност, тревожат се научните работници. Основание за притеснението им дава и фактът, че производствената база в Поморие беше вече обособена от Министерството на промишлеността в края на миналата година в отделна част и беше продадена самостоятелно на софийска фирма. Има такава опасност и за Бургас, твърдят те. Като самостоятелна единица институтът не би могъл да бъде конкурентен. Очаква се в най-скоро време да бъде финализирана сделката за продажбата на Института по рибна промишленост в Бургас. Това стана известно след посещение на екипа от промишленото министерство начело с министър Александър Божков в Бургас на 20 - 28 януари т.г. Обединени в работническо-мениджърски екип, научните работници са представили и своя оферта.
Приватизацията може да спаси поне това, което е останало от отрасъла "Рибна промишленост", каза директорът на института д-р Живко Нечев. От бившето държавно обединение първо бе приватизирано предприятието "Черноморски риболов" в Созопол. Предстоят сделки за "Черноморски риболов" - Бургас, и "Сладководно рибовъдство" - Бургас. Щатът на института е свит от 70 на 23 души. В първите две-три години дружеството няма да увеличава числения си състав, за разкриването на нови работни места ще може да се мисли след изтичането на този първоначален период, през който се очаква и финансова стабилизация. Ако, разбира се, дружеството стане законният собственик на института.
Осемдесет на сто от капитала тогава ще премине в ръцете му, а останалите 20 на сто, по силата на закона, ще бъдат за преференциално участие на работещи или работили в института.
Екипът е разработил силна бизнеспрограма и проект за бъдещото развитие, подплатени с конкретни цифри и професионално направени анализи и прогнози.
Бизнеспрограмата е разделена в две направления и предвижда производство и наука, като стабилизирането и развитието на научната дейност е поставено като приоритет. Първо ще развиваме наука за решаване на национални проблеми - разработки в областта на рибната промишленост, които да адаптират българското производство към европейските норми за качество, сподели д-р Начев. Институтът вече е работил в продължение на две години върху подобни разработки на две български фирми: "Сипринус" (бившо "Сладководно рибовъдство") - Пловдив, и "Славянка" - Бургас. "Ще продължим да работим в тази насока, още повече че имаме авторитет в европейските и национални институции, в това число в Управление "Структурна и технологична политика" към Министерството на образованието, определено от правителството да субсидира подобни научно-приложни разработки" - уточнява ученият.
Работещите в института залагат на добив и преработка на култивирани миди и аквакултури. Институтът има известно предимство в тази област като доскорошен монополист с контакти в Европа. Ако въпреки всичко друг бъде класиран за собственик на института, това да стане при условие, че той запази и научната дейност, е желанието на екипа, изразено в писмо до министерството.
Няма публичен регистър на агентийските фирми
Интервю с капитан Людмил Василев, председател на Управителния съвет на Регионалната асоциация на корабните брокери и агенти (РАКБА) и президент на "Белс шипинг"
МВ: Г-н Василев, бихте ли споделили с нашите читатели какви са целите на вашата асоциация, която не е представяна в "Морски вестник"? Какви и колко фирми членуват в нея? Какви задачи си поставя това браншово сдружение?
- РАКБА е сдружение с нестопанска цел, което няма намерение да администрира или да монополизира агентийската и брокерската дейност на територията на Варна и региона. Основната ни цел е да се обединят фирмите, да се знае кой участва в бизнеса на територията на Пристанище Варна. За съжаление, ако проследим публикуваното в "Държавен вестник", за Варненския район са обявени над 250 фирми с предмет на дейност агентиране и брокераж. Много е трудно да се следи непрекъснато кой и къде участва, защото няма открит публичен регистър, където това може да се провери. Навсякъде асоциацията защитава своите членове - преди всичко като фирми, като юридически лица, срещу евентуални претенции по отношение на тяхната дейност. РАКБА се стреми да защитава своите членове, когато е необходимо, но не е щит, зад който да застане всеки един от тях, ако евентуално сгреши. Тя има намерението там, където е възможно, спорните моменти предварително да се изясняват, изглаждат и омекотяват.
Освен членуващите в асоциацията 31 фирми може би има още два пъти по толкова, които желаят също да станат нейни членове. Членският внос не е малък, но пък дава възможност за относителна самостоятелност.
На настоящия етап РАКБА има единствената цел да обедини фирмите, които работят в района. Международните организации не признават регионални сдружения, а само национални структури. Когато се направят регионални сдружения в Бургас и Русе, а впоследствие и национална асоциация, РАКБА може да претендира и за международно участие.
МВ: Какви са общите актуални проблеми на морските брокери и агенти? Има ли начини, по които асоциацията може да помогне при решаването им?
- Има проблеми с плащанията, с пропускния режим, с това, че дейността, която се извършва, е с чужди пари и от чуждо име - от името на чужд корабособственик на територията на нашата страна. Това не беше добре разбрано от финансовите институции. Все още не се разбира, че морякът е със статут малко по-различен от гражданите в която и да е страна. Друг проблем са пропуските в Закона за чужденците. Входният и изходният режим у нас е много продължителен. Трябва да се помисли в тази насока, за да се облекчи движението на моряците през всички граници.
РАКБА не може пряко да се намеси, но може да помогне, като непрекъснато изразява и подчертава своето становище в двустранни разговори със съответните ръководители на държавните служби. РАКБА се стреми към сътрудничество, за да станат процедурите по-опростени и по-ефективни, съобразени със закона.
МВ: РАКБА подкрепи с известна сума създаването на морски арбитраж във Варна. Какво очаквате от тази нова за морския бизнес у нас институция?
- Това е институция, която съществува в повечето от развитите морски страни. Морският арбитраж е нещо специфично и тясно насочено към нашите проблеми. А проблемите на корабоплаването обикновено се развиват много динамично, за да могат да чакат тромавата и трудноразбираема за чужденците наша съдебна процедура. Арбитражът решава проблемите много бързо и е признат като институция от целия свят.
Отново за данъчните неволи
След приемането в самия край на миналата година на поправките в Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите отпаднаха редица от проблемите на международните спедитори, споделиха представители на тяхната асоциация. Тези трудности, за които "Морски вестник" писа неведнъж, бяха създадени от Закона за ДДС и Правилника за прилагането му, които започнаха да действат от 1 януари 1998 г. Тези два документа не третираха като сделки за износ (и не освобождаваха от ДДС) редица морски дейности, с което затрудниха работата на едва ли не всички фирми, свързани с морския бизнес. Любопитен е и друг факт - до началото на миналата година в старите нормативни документи въпросните дейности бяха разглеждани като необлагаеми сделки. Сега, от дистанцията на времето, си струва да запитаме защо трябваше да преодоляваме създадени от самите нас трудности. Или защо през цялата минала година морският сектор изнемогваше в резултат на пропуските в законовата уредба. Бяха пренебрегнати предложения, внесени в Министерския съвет още през ноември-декември 1997 г., затова и решението на проблема за правилното облагане с ДДС намери решение чак в края на 1998 г. Трудностите обаче не свършват дотук. В градове като Варна, Русе и Бургас почти всички фирми, занимаващи се с международна спедиция, извършват и агентийска дейност. Много компании в тези градове, а и в София се занимават с корабен брокераж, а той не беше упоменат в приетите корекции, така както и корабното агентиране. В приетите текстове има параграф, към който при добро отношение на данъчните инспектори може да се включи като необлагаема сделка и корабното агентиране. Но законът дава възможност за тълкуване на местно ниво, понякога доста превратно.
При агентирането въпросът за 1998 г. вече е решен, макар и с голямо закъснение. Редица фирми обаче бяха заплашени от фалит, защото нямаха достатъчно оборотни средства, за да внесат начислените от данъчните власти суми по ДДС.
Влезлите в сила в края на м.г. корекции в Закона за акцизите решиха по индиректен начин заварените проблеми с ДДС. Редица морски дейности там са означени като облагаеми с нулева ставка и се обвързват с новия Закон за ДДС. Това запазва правото на компаниите, които извършват такава дейност и са регистрирани по ДДС, да ползват данъчен кредит за суми, които са внасяли, когато са се разплащали със свои доставчици.
Превземането на крепостта Созопол
170 години от руско-турската война през 1828 - 1829 година
Участието на руския Черноморски флот в бойните действия по южното българско крайбрежие
През 1828 г. избухнала поредната руско-турска война. Формалният повод за нея било неизпълнението от страна на Високата порта на решенията на Лондонската конференция от 24 юни 1827 година за даване автономия на Гърция, но всъщност истинската причина се кореняла в нарастващите противоречия между Русия, от една страна, и Англия и Франция, от друга, по т.нар. "източен въпрос". Основните бойни действия се водели на сушата, по българските земи, а Черно море руският флот установил пълно господство. През първата фаза на войната - 1828 г., той решил три много важни задачи: установил блокада на българското Черноморско крайбрежие и Босфора, обсадил и превзел силните морски крепости Анапа и Варна. За превземането на Варна "Морски вестник" вече писа в бр. 20(92) от 1998 година. В следващата кампания - през 1829 г., същото военностратегическо значение имало превземането на Созопол. С неговото овладяване руското военно командване целяло да отклони турски войски от главния театър на бойните действия и да осигури по-добри условия за предстоящия преход на Дунавската си армия през Балкана. При подготовката на тази страница имах възможността да ползвам и някои малко известни документи като "Очеркъ похода 1829 г. въ Европейской Турцiи" от Н. Епанчин, С. Петербург, 1905 г., предоставен ми от г-жа Станка Димитрова от Музея на Възраждането във Варна, и статията за Созопол, открита от о.з. кап. I ранг Анатоли Златаров в " нциклопедия военн х и морских наук", С. Петербург. 1895 г., за което им благодаря.
На 19 декември 1828 г. руска ескадра, включваща линейните кораби "Пимен" и "Златоуст", фрегатата "Рафаил" и брига "Ганимед", извършила разузнаване в Бургаския залив и превзела остров Света Анастасия. С това за руския черноморски флот кампанията през 1928 г. приключила. Той се оттеглил в главната си база Севастопол, за да бъдат подготвени корабите за бойните действия през следващата година. Все пак във Варна останал отряд канонерки, а крайцеруване по линията Варна - Созопол - Босфора поддържал смесен корабен отряд под командването на контраадмирал Кумани. Именно на него при започването на кампанията през 1829 г. било възложено осъществяването на десанта и превземането на Созопол. На 15 февруари 1829 г. към осем часа сутринта ескадрата на контраадмирал Кумани в състав линейните кораби "Пимен", "Императрица Мария", "Пантелеймон", фрегатите "Рафаил" и "Евстафий" и канонерките "Сердитая", "Барсук" и "Тарантул" се появила пред Созопол. На корабите се намирал десантен отряд от четири пехотни батальона с две полеви и осем крепостни оръдия. Посрещнати от огъня на турските брегови батареи, руските кораби заели позиция пред остров Свети Кирик и на свой ред открили артилерийска стрелба. Турските брегови батареи били извадени от строя, което позволило на следния ден да бъде извършен и десантът. Интересни сведения за развоя на битката се съдържат в споменатата вече статия от " нциклопедия военн х и морских наук". Созопол е укрепен град на южния бряг на Бургаския залив, разположен върху тесен, издигнат полуостров, съединен със сушата чрез пясъчен провлак. От неговата страна градът е защитен с каменна стена. На 15 февруари 1829 г. нашата Черноморска ескадра, командвана от контраадмирал Кумани, пристигнала при Созопол, за да го завладее и осигури подвозване откъм морето на снабдяването за армията ни в Европейска Турция. Неприятелската отбрана открила силен огън по нашата ескадра, която отговорила с всичките си оръдия и след два часа непрекъсната сполучлива стрелба принудила турските батареи да замлъкнат. Три наши канонерки се насочили към споменатата стена и редута под кладенеца при височината и започнали да ги обстрелват във фланг.
Препъване преди финала, или приватизация по български
Още две седмици изминаха под знака на продължаващия шумен скандал във "Варненска корабостроителница" АД, избухнал тъкмо преди финализирането на сделката по приватизацията на завода. Всички атрибути на голямата показна драма са налице: писмен сигнал на синдиката "Промяна" за финансови злоупотреби в завода стана повод за проверки на Икономическата полиция. Последваха разкрития за подялба на солидни пакети от акции на завода между членове на ръководството му с помощта на приватизационното работническо-мениджърско дружество. "Промяна" обвини КНСБ И КТ "Подкрепа" в манипулиране и съучастничество с директорите на корабостроителницата и... слезе от сцената. Обвинените се защитиха в пресата, големите синдикати призоваха да бъде спасено от погубване предприятието и заплашиха със стачка. Намесиха се областната управа и ресорното министерство, повикани бяха за консултации директорите на Експресбанк и Обединена българска банка. Потвърди се и без това ясният факт, че без преструктуриране на задълженията на "Варненска корабостроителница" АД към "Експресбанк" според изискванията на ЕБВР и без оборотни средства за функционирането на завода успешна приватизация няма да има. Междувременно в следствения арест бе задържан изпълнителният директор на корабостроителницата Добромир Кондов с обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери. Там бе разпитван и екстърговският директор Костадин Гандозов по обвинение в неизгодно сключени договори.
Очертава се вече и изходът от поредната криза в завода - на 2 февруари т.г. Банковата консолидационна комисия оодобри преструктурирането на задълженията на "Варненска корабостроителница" АД към "Експресбанк", взето е решение за отпускането на оборотен кредит за завода, а приватизацията на дружеството трябва да приключи до 28 февруари т.г., като страна по нея е работническо-мениджърското дружество "Варненска корабостроителница инвест". Конфликтите бяха туширани - навярно в името на оцеляването на завода и редица свързани с него предприятия от бранша. Това безспорно е съображение, заслужаващо внимание, но си струва да запитаме защо, типично по български, разкритията за големи нарушения във фирмата избухнаха точно преди да бъде подписана сделката за раздържавяването й. Дали следствието не подозираше досега за тайни комисиони и неизправни договори? Кой и защо подбра момента на разкритията така, че да препъне финала на приватизацията? Може би все пак тя ще се състои. Опитите да бъде спасен имиджът на предприятието обаче се провалиха съвсем. Не се знае дали след толкова много шум няма да се оттеглят "Райфайзенбанк" и ЕБВР, гарантите по авансовите вноски за известната голяма поръчка за 110 млн. долара, която трябваше да осигури работа на завода до 2001 г. Защото поредната сделка за приватизация в българското корабостроене е на път да се покрие със съмнителна слава - май това си е типичен нашенски патент.
Промените в Тарифа - 5
Поредно увеличение на таксите
Доста промени претърпя през последните години Тарифа -5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, приета с постановление - 316 на Министерския съвет от 1994 г. (обнародвана в "Държавен вестник", бр 2 от 1995 г.). Поправките през 1995 г. са били две, през 1996 г. тарифата е била променена веднъж, през 1997 г. - четири пъти, и таксите започват да се събират в щатски долари, а през 1998 г. поправките са били три. Последната е от 30.12.1998 г. с постановление - 286, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 3 от 12.01.1999 г. Най-общо казано, бе направено поредното увеличение на таксите в тарифата.
Последните промени се отнасят само до някои от главите и разделите. Така например промяната в гл. 1, раздел първи - "Такси, събирани от чуждестранни кораби и лица в морските и речни пристанища", е в посока завишаване. Таксата за кораби до 500 брт до 1997 г. е била 100 щатски долара, а от 1 януари т.г. тя е 300 долара. В раздел втори на същата глава, свързан със събирането на такси за издаването на корабни документи, чл. 36 също е променен. Таксата за издаване на документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж доскоро е била 800 лв., а сега е 20 долара. В раздел трети на гл.1 - "Регистрационни и други такси", чл. 42, 48, 50, 51, 52 също са претърпели минимални промени. В чл. 62 от раздел трети, отнасящ се до извършване на процедура за задържане на кораб, товари или имуществно по реда на чл. 365 от Кодекса на търговското мореплаване (КТМ), таксата от 400 долара (последна промяна от 1997 г.) става 1000 долара. В раздел пети на гл. 1 - "Такси за девиационна обработка на кораби", са внесени редица изменения. Таксата за девиационна обработка на кораби до 500 брт от 3200 лв. става 10 долара, а за кораби над 500 брт става 50 долара. В седми раздел на гл. 1 -"Такси, заплащани от кораби, плаващи под българско знаме" - таксите също са увеличени.
До края на миналата година таксите по Тарифа - 5 бяха събирани от закритото вече Управление за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП) и от ДИК. Сега таксите се събират от новата Главна дирекция "Морска администрация" към Министерството на транспорта - София, и се превеждат по банков път в определената от дирекцията "Булбанк". Самата процедура на банковия превод също увеличава разходите на морските фирми, които са клиенти предимно на "Експресбанк".
Раздържавяването приключи
КРЗ "Одесос" - Варна
Завърши процесът по приватизацията на най-голямото българско кораборемонтно предприятие КРЗ "Одесос" - Варна. На 29 януари т.г. бе сключен договорът с Агенцията по приватизация за закупуването на последните 25 на сто държавно участие в завода (146 661 броя акции), които станаха собственост на работническо-мениджърското дружество. В дружеството участват около 85 на сто от работещите в предприятието. Плащането е разсрочено за срок от 10 години, информираха от ръководството на завода. Възможно е да бъде използван банков кредит, но това е предмет на бъдещо решение. Ясно е обаче, че заводът трябва да заработи още по-ефективно, да стане още по-печеливш, за да има средства и за развитие, и за дивиденти. Засега КРЗ "Одесос" не може да си позволи големи инвестиции. Перспективни са инвестициите в по-модерни технологии за почистване на корпуса и в завода мислят по този въпрос. Проучват се ситемите за водно бластиране, възможно е да бъде избран и смесеният метод за използване на водно бластиране и медна шлака. Трябва да се направят и промени по отношение енергоемкостта на редица процеси, която е свързана със значителни разходи. Перспективни са подмяната на стационарните с преносими компресори и използването на газ пропан-бутан за заваряване, но и тук нещата допират до разумните и целенасочени инвестиции. Средствата за инвестиции обаче са малко, а повечето предприятия от морския бранш водят просто политика на оцеляване. Причината е в дълбоката криза на световното корабоплаване, от която то няма да се съвземе лесно. Стремим се да останем стабилен фактор на пазара, коментират в КРЗ "Одесос", въпреки разсрочените плащания и непреодолимите финансови затруднения на много корабособственици.
Скандалът с "Варненска корабостроителница" АД
Областната управа отхвърля обвиненията на Константин Тренчев
Областната управа на Варненска област даде специална пресконференция на 4 февруари т.г. и отхвърли обвиненията на синдикалния лидер д-р Константин Тренчев срещу заместник-областния управител Веселин Динков. Д-р Тренчев свърза името му с това на бившия директор на завода Георги Дичев и изтъкна, че умишлено са тласнали предприятието към фалит. Областният управител Добрин Митев заяви, че екипът му носи цялата отговорност за провеждането на правителствената политика за борба с корупцията и престъпността. Той представи документи, доказващи, че областната управа е уведомявала многократно прокуратурата и отговорните министри за нанесени щети на държавата от ръководството на корабостроителницата.
Ще бъдем домакини на "Кооператив партнър '99"
В щаба на Обединените въоръжени сили на НАТО в Южна Европа, разположен в италианския град Неапол се проведе първата планираща конференция за учението "Кооператив партнър '99" по програмата "Партньорство за мир". То ще се състои от 14 до 28 юни 1999 г. в западната част на Черно море, в крайбрежните териториални води и прилежащата зона на Република България, а домакини ще бъдат нашите ВМС. Учението ще бъде военноморско и амфибийно и ще включва отработване на операции по поддържане на мира, подобряване на съвместимостта между силите на страните-партньори и членовете на НАТО по време на мироопазващи операции с основен акцент върху хуманитарните действия.
Новото в сравнение с предишните учения от този тип в нашия регион ще бъде въвеждането на "Меморандум за разбирателство". Той ще регламентира въпроси от политически и правен характер, които могат да възникнат по време на учението. Неговият първи вариант се обсъжда на главната планираща конференция, която се провежда през тази седмица във Варна. В "Кооператив партнър '99" ще участват три многонационални оперативни съединения, а командир на тактическата група противоминни кораби ще бъде български офицер. Заключителната планираща конференция ще се състои през март, също във Варна.
135 години от закупуването на първия български морски параход
Нарекли го "Азис"
За този параход е писано много в морската ни книжнина. На 8 (20) февруари 1864 г. той бил тържествено посрещнат от българската колония в Цариград. "Виновници" за историческото събитие били търговците Петър А. Попов, Илия В. Дюкмеджиев, Янко и Петър Карадончови. На 6 (19) декември 1862 г. те основали параплувното дружество "Провидение". Чрез продажбата на 1250 акции първоначалната сума, необходима за закупуването на параход, била събрана и през юни 1863 г. Илия Дюкмеджиев заминал за Глазгоу, Англия. Там харесал току-що построен в корабостроителницата "Хендерсон" в Ренфрю, на река Клайд до Глазгоу, тримачтов еднопалубен товаро-пътнически параход с железен корпус и кърмова надстройка. Имал дължина 169 фута (51,52 м), широчина 24,5 фута (7,47 м) и газене 12 фута. В регистрите бил записан с 380 бруто регистър-тона и 297 нето регистър-тона вместимост. Развивал скорост 10 възла. Екипажът му се състоял от 17 души, можел да приема 23 пътници - първа класа, и до 200 пътници - III класа. За да се спечели благоразположението на турските власти му дали името на тогавашния турски султан Азис. Под командването на английския капитан Едуард Уилям Стокър "Азис" започнал да прави рейсове в Черно море - най-вече между Бургас и Варна, но посещавал и дунавските пристанища Галац и Браила. Доходите от експлоатацията му обаче не били достатъчни да покрият разходите на дружеството и на 14 април 1865 г. управителният съвет бил принуден да го обяви в несъстоятелност. С измама гарантът на дружеството, банкерът Питципиос успял да си присвои собствеността на парахода. Макар и неуспешен, опитът с "Азис" показал, че българите обръщат очи към морето и започват да осъзнават значението на морската търговия за икономическото си замогване.
