БКР стана член на международна асоциация
Българският корабен регистър (БКР) стана член на учредената през декември в Гданск Международна асоциация на организациите за технически надзор и класификация (ОТНК), обединяваща регистрите на Полша, Русия, Украйна, България, Виетнам и Куба. Уставът и меморандумът на организацията ще бъдат внесени в ООН за официално признаване и одобрение. Това е продължителна процедура, която ще трае около две години. Целите на организацията са прокарването на обща политика, общи правила и координирани действия.
Инвестиции за Пристанище Варна
В Министерството на транспорта вече е взето решение по два проекта, свързани с развитието на варненското пристанище - за образуване на джойнт-венчър между "Пристанище Варна" ЕАД и дружествата "Италчименте" и "Адпо", информира изпълнителният директор на пристанището к.д.п. Димитър Димитров. Първият от чуждестранните контрагенти - "Италчименте", има намерения да построи линия за товарене на цимент и клинкер на Пристанище "Варна-запад" за около 11 млн. долара. След реконструкцията на девненския циментов завод се очаква през новия терминал да преминават 1,2 млн. тона сив цимент и клинкер. След 2002 г. в завода ще се произвежда и бял цимент, който допълнително ще увеличи товарооборота до 1,5 - 1,6 млн. тона товари.
В "Адпо" планират да изградят терминал за течни химически товари на Пристанище "Варна-запад", през който да преминават около 600 хил. тона различни химически товари. Освен транзитни товари този терминал ще приема остатъчни материали, като например сярна киселина, от продукцията на българските заводи. Терминалът на стойност 15 млн. долара изисква повече време и инвестиции, а през втория му етап ще се строи и допълнителен кей, който ще се използва само за химически товари.
Завършени са проектите за модернизацията и развитието на Пристанище Балчик, заложени в генералния план за развитие на "Пристанище Варна" ЕАД, информира още директорът на фирмата. В ход е съгласуването им с всички служби и институции, които трябва да работят на територията на порта - митница, граничен контролно-пропускателен пункт, фитосанитарен контрол и др. Те ще дадат мнението си за сградата, която предстои да бъде разгърната там. Завършени са геоложките проучвания за предстоящото строителство и се изработва оценка за въздействие върху околната среда. След утвърждаването на плана, смятат във фирмата, нещата ще се развият сравнително бързо, тъй като мащабите на строителството са сравнително скромни. Инвестициите от 500 000 долара, идващи от собственика на завода за олио в Балчик, турската фирма "Папазолио", ще се използват за доставка и монтаж на два малки танка. Единият ще бъде за слънчогледов шрот, отпадъчен продукт от производството, а във втория ще се съхранява около 2000 т олио, което за часове може да бъде натоварено на кораб. До края на миналата година от пристанището бяха изнесени около 5000 т нерафинирано олио, а заводът работи с половин капацитет и постепенно увеличава своята продукция. Всеки момент може да започне и извозването на шрот. Предвижда се товарооборотът на Пристанище Балчик да нарасне от 100 - 120 хил. тона до над 400 хил. тона годишно.
Тревожен е фактът, че не е завършен още първият етап от реконструкцията на варненския вълнолом. Разбира се, причина за това са липсващите средства, а по предварителна оценка за втория етап от реконструкцията ще са необходими още 3 млн. долара. Наболял е и въпросът с драгажа на канал 2, водещ до Пристанище "Варна-запад". Проблем тук са както нужните средства от 12 - 15 млн. долара, така и фактът, че драгажът, веднъж започнал, не трябва да бъде прекратяван до приключването на процеса, за да не се запълнят отново драгираните участъци. Тежката финансова инвестиция може да бъде осъществена само от консорциум, включващ девненските заводи.
Интервю с генералния консул и пълномощен министър на Република Полша във Варна г-н Кшищоф Краевски
Дипломатическите представители могат да създават климат за бизнеса
МВ: Г-н Краевски, какви са според вас перспективите на сътрудничеството между България и Полша в новите демократични условия?
- Естествено е, че новите демократични условия промениха характера на контактите между Полша и България. Сега двете страни са свободни, в тях се установи демократична форма на управление и се утвърждава нова държавна система. Тези условия са благоприятни за контактите между Полша и България, тъй като те вече не са принудителни, а са връзки между двама равноправни суверенни партньори. Това е благоприятно за климата на двустранните отношения, особено като се има предвид фактът, че от 1 януари т.г. България стана член на ЦЕФТА. Това безспорно ще улесни търговията между нашите две страни, която в момента върви слабо. През последните години търговските контакти са предимно между дребни фирми и предприемачи. Но тази активност именно е проявата на новите демократични условия.
МВ: Как се адаптират според вас страните ни към новите пазарни условия?
- Полша постигна висок икономически ръст през изминалата година, който надвишава 5,5 на сто. Предстои да бъде уточнен и процентът на инфлацията, но той ще бъде едноцифрен. Полша има стабилна валута и доста чуждестранни инвестиции. Тези факти показват, че тя ще намери своето място в световната икономика и сред членовете на Европейския съюз. Адаптирането обаче никак не е лесно и ние, както и България, имаме доста проблеми. В момента провеждаме трудни реформи, свързани със здравеопазването, социалното осигуряване, пенсионното дело. В някои сфери на икономиката като въгледобива имаме трудности с приватизацията, свързани с пазара на работната ръка. Наблюдавам България по нейния път към Европейския съюз и констатирам, че икономическото положение определено се подобрява и това е много положителен факт. Сигурен съм, че започнатото ще бъде доведено до успешен край въпреки неизбежните трудности.
МВ:Има ли според вас стари връзки в различни области на икономиката, които носят особено голям потенциал за развитие в сегашните условия?
- Както казах и преди, трябва да се съживи търговията между двете страни. Преди Полша беше пазар за селскостопанската продукция на България, а днес селскостопанските ви стоки не присъстват на нашия пазар. Важен е и туризмът, където контактите имат шанс да се възстановят. Бих си позволил да препоръчам по-активна реклама от страна на България на нейните морски и други курорти, която да пропагандира предимствата им. Виждам шанс да се възстановят контактите в тези сфери. А в областта на морската икономика определено трябва да се укрепват запазените контакти. Трябва да се действа там, където контактите са били много добри. Виждам, че в областта на корабното оборудване например има голям потенциал за развитие. Редица полски фирми предлагат на българския пазар качествени изделия на конкурентни цени.
МВ: Бихте ли съдействали за установяването на връзки между предприятията на морския бизнес от българска и от полска страна?
- Да, разбира се, от все сърце бих съдействал за установяването на такива връзки. Форумът на морските фирми, който се проведе във Варна на 16 ноември м.г., показа, че в областта на морския бизнес има разнообразие от полски оферти и говорейки с полските бизнесмени, им пожелавах да установят контакти с български фирми. За щастие времената днес са други и дипломатическите представители могат да създават климат за бизнеса, могат да дават информация, могат да осъществяват промоция. Но конкретните контакти все пак зависят само от желанието и възможностите на фирмите. Виждам, че полското консулство във Варна може да изпълнява такава роля по отношение на информацията и промоцията. Ммисля, че тази година ще имаме възможност да направим още една крачка напред. Не е изключено да излезем с оферта за втора морска среща, както в края на миналата година. Моята мечта е Варненската корабостроителница да продължава да строи кораби за Полша, да използва контактите си с полските специалисти и да внася оборудване от Полша. Ще подкрепям по всякакъв начин такъв вид дейност и ще съдействам на полските фирми, които работят в областта на морската промишленост. Както е известно, във Варна има представителство на "Цегелски" от Познан, а Полското морско параходство е традиционен партньор на варненския корабостроителен завод. Мисля, че тези връзки имат бъдеще.
Как изглеждат нещата от мостика
Перспективите за развитието на Параходство БМФ през започналата вече година/ Компанията ще има нов устройствен правилник/ Започват структурните промени в администрацията
Какви са перспективите пред националния морски превозвач Параходство БМФ през започналата вече година и как изглеждат проблемите на фирмата от висотата на капитанския мостик? Генералният директор к.д.п. Георги Георгиев е оптимист - "живеем с надеждата, че ще плаваме". Проблемите, създадени от пакета нови данъчни закони, са на път да станат минало, макар и да костваха на Параходството една година ходене по мъките. Законотворците все пак решиха благоприятно въпроса с измененията в Закона за данъка добавена стойност (ДДС) и те влизат в сила със задна дата, с което ще освободят доста оборотни средства на фирмата. Има обаче още затруднение със Закона за корпоративното подоходно облагане, който влиза в сила от тази година, а също така и със 160-о Постановление на Министерския съвет. Не е тайна, че създадените от нормативните документи проблеми тежаха много на фирмата през цялата минала година. Положението се усложняваше още повече от факта, че международният фрахтов пазар тръгна надолу по стръмната крива на спада. Получиха се по-малко парични постъпления и предприятието бе лишено от оборотни средства, но така или иначе стигна до края на трудната 1998 г. с надеждата за нещо по-добро. С благословията на принципала бе взето и решението за структурните промени в Параходството, които вече се осъществяват от генералния директор, направени бяха и промени в управленския екип. Бъдещето зависи както от мениджърите, така и от стабилността на международния фрахтов пазар и финансовата система. За финансовите резултати от изминалата година е рано да се прогнозира, смята ръководството на фирмата и се надява, че тенденцията на спад е преустановена. Реална е възможността компанията да приключи годината с печалба, макар и не такава, каквато е била през предишните години, прогнозира изпълнителният директор.
В самото Параходство продължава развитието на доста тенденции, които протичат от години. Приет е нов устройствен правилник на фирмата, но не в окончателен вариант. Прецизирането на документа ще продължи до 15 януари т.г. Продължава и уточняването на структурните промени, за които се водят консултации с профсъюзните организации. За структурната реформа се провеждат консултации и с международни организации - задължителна стъпка, свързана с характера на корабоплавателната компания. Факт е обаче, че реформата се бави и съкращенията ще започнат от администрацията.
Положителен е ефектът от взетите мерки за стабилизация на компанията, които се изразяват преди всичко в намаляване на разходите. Новият екип е постигнал и няколко важни положителни резултата, изтъква кап. Георгиев. На първо място той поставя усилията за промяна в данъчните закони в посока хармонизиране с европейското данъчно законодателство. Финансовата стабилизация е свързана и с преструктурирането на част от кредитната линия на Параходството в негова полза. В края на миналата година бе подписан договор за заем от 15 млн. долара с "Хамбургер шеландес банк", който ще даде възможност за спокойна работа поне в близките 10 - 12 месеца.
През изминалата година бяха направени промени и в задграничните фирми и представителства на БМФ в Англия, Гърция, Турция, Сингапур, Израел, Египет, Украйна. Остава да бъдат извършени промени в Испания, Белгия и Холандия. Ръководството на фирмата смята и в бъдеще да разчита на тези представителства и смесени дружества, които са изведени в Европа и други части на света, за едно по-добро сътрудничество и оказване помощ на фирмата.
Приватизацията на Параходството БМФ няма да стане в непосредственото бъдеще и фирмата няма да бъде разделяна на отделни параходства, категорични са от ръководството и тяхното мнение съвпада с виждането на Министерството на транспорта. Евентуалната приватизация може да стане само по класическия начин, като се запази целостта на предприятието и се емитират акции за фондовия пазар. За тази процедура е необходима дълга подготовка по преизчисляване капитала на дружеството от международен одитор и установяването на реалната му стойност. Това във всички случаи ще отнеме повече от година, а решението за процента на раздържавяване - вероятно 30 - 40 на сто - ще бъде взето от принципала.
Развитието на флота на Параходството ще следва тенденциите в развитието на световния флот и ще запази разнообразието си, поясни изпълнителният директор. Що се отнася до пропорциите между отделните типове кораби, те също ще бъдат съобразени със световните тенденции. Голям проблем пред фирмата си остава обновяването на флота й - средната възраст на корабите му е над 19 години.
Напредва работата по норвежката поръчка
Бургаски корабостроителници
В Бургаски корабостроителници напредва строителството на първия корпус за риболовен кораб, поръчан от норвежката фирма "DOF Industrie". Ръководството на фирмата смята, че работата ще бъде завършена в срок. През миналия месец започна и разкрояването на втория корпус, който е обект на същия договор. Осигуряването на обратни банкови гаранции за него, също както в първия случай, отне доста време. Заложената в договора с норвежките партньори опция за продължаване на серията може да се осъществи въпреки трудностите с гаранциите, смята ръководството на завода. Фактът, че Бургаски корабостроителници са в процедура на приватизация, усложнява още повече процеса на договарянето и гаранциите. Предприятието продължава да се занимава и с кораборемонт - сега в него се ремонтира един плавателен съд на латвийски корабособственик. От фирмата споделиха затрудненията си с влизането в сила от началото на тази година на новия митнически закон. Досега материалите за корабостроенето бяха третирани като временен внос, а с новия закон се изисква 10 на сто обезпечение върху митническите стойности на внасяните материали.
Не са ясни перспективите за приватизацията на изцяло държавното засега предприятие. На 18 декември м.г. изтече повторно обявеният срок за подаване на оферти за раздържавяването на завода, но оферти не са постъпили, съобщи посредникът по приватизацията DFC.
Обществено обсъждане
Стратегия за водния транспорт
Общественият съвет за морско стопанство и Черноморският център за екологична информация и образование организираха на 7 януари т.г. във Варна ново обсъждане на предложената от транспортното министерство стратегия за развитието на водния транспорт в България (1999 - 2015 г.) Организаторите на срещата поясниха, че този път инициативата за допълване на програмния документ е поета от неправителствените организации, които също имат свое място в морските среди и могат да направят ценни предложения. Стана ясно, че предстои обсъждане и на браншово ниво, което ще бъде организирано от Българската морска камара.
Дискусията засегна моменти, които бяха обсъждани и на предната среща, проведена с ръководството на Министерството на транспорта. Отново беше подчертано, че корабостроенето и кораборемонтът имат място в бъдещия документ и ролята им не трябва да бъде омаловажавана. Направени бяха и конкретни предложения за нови текстове. Изказващите се насочиха вниманието към мястото на частния бизнес, което не е точно определено в стратегията. Единодушни бяха мненията и по въпроса за статута на бреговата ивица, който намира отражение в спора около собствеността на заводските кейове и пристани. Всички изказали се по темата подчертаха, че заводите трябва да бъдат собственици на свързаните с производството им кейове, защото в противен случай те стават подвластни на концесионера на съоръженията, който спокойно може да им диктува каквито пожелае условия и да ги разори. Засегнат бе дискусионно и въпросът за недостатъците и проблемите в морското ни образование, който е представен в стратегията в твърде розова светлина.
Преди столетие и днес
Свободният е роб на закона
Преди 100 години, на 16 януари 1899 г., бил публикуван Закон за полицията по крайбрежията и пристанищата. Този прощъпалник на морското ни законодателство идвал да покаже, че младата държава започва да осъзнава необходимостта от законодателна основа за развитие на морското дело. Въпреки липсата на морска компетентност по това време държавната ни морска политика бързо успяла да стъпи на здрава нормативна основа, а през 1931 г. бил приет и основополагащият Закон за търговското корабоплаване. Той взел най-доброто от аналогичния италиански закон, признат за един от най-модерните тогава, т.е. у нас вече се оформяло обществено морско съзнание, което се стремяло да се мери по европейските критерии. Разбира се, не всичко е било безпогрешно и едва ли трябва да се идеализира, но факт е, че за определен период морското законодателство и общественото морско съзнание взаимно се подпомагали и сътрудничели при формирането на държавната морска политика.
За съжаление именно държавната ни морска политика днес е отново на изходна позиция и се лута между въпросите накъде и как. Обяснимо е. 45 години законодателството ни, в това число и морското, следваше "челния" съветски опит и на практика се оказа непригодно за развитието на морското стопанство в условията на пазарната икономика. За изминалите девет години обаче законотворците ни не успяха да дадат на морския бизнес основа, която да му осигури успешно плаване в пазарното море. Не съумяха да разберат, че поради характера на дейностите си именно морското ни стопанство е най-близо до Европа и света. И може бързо да се интегрира, ако получи закони, които да го хармонизират с тях. Последствията от това неразбиране са видими за всички.
1998 година вдъхна искрица надежда. Разработеният проект на "Стратегия за развитие на водния транспорт за периода 1999 - 2015 г." показва, че макар да сме още далеч от формирането на национална морска политика, сложността и неотложността на проблема се разбират. Има известна нагласа за подкрепа и в общественото морско съзнание. Но досегашното обсъждане на проекта показа и каква тежка задача получава 1999 година Морският бизнес е сладка хапка и при по-нататъшното разработване на стратегията неминуемо ще има борба на интереси на всички равнища. В тази борба българското морско стопанство ще спечели само ако над всичко и всички надделее законът - с добра воля и с поглед за доста години напред.
Сезонът на гадателите и предсказанията
В края на всяка година, пред прага на новата, човечеството с любопитство се опитва да надникне в бъдещето, да разбере какви сполуки или беди го очакват. Векове наред вече предсказанията на френския лекар от еврейски произход Мишел Нострадамус, направени преди повече от четири столетия, тревожат въображението както на сериозните изследователи и учени, така и на любителите.
Както всички пророчества, четиристишията на Нострадамус (катрeни), групирани в 12 серии по сто на брой, не са лесни за интерпретация. В тях има образи и символи, изказът често е несвързан и хаотичен, но запознатите с мистиката и окултното твърдят, че това е белегът на истинските откровения. В катрeните от време на време се появяват и конкретни имена, които правят тълкуванието още по-любопитно. В индекса на "Пълните предсказанията на Нострадамус" на американския изследовател Хенри Робъртс, правени преди близо 60 години и допълнени със съвременни отпратки през 1982 г., името България не фигурира. Затова пък името на цар Фердинанд (IX/35) е обвързано по съдбовен начин с това на Македония.
Тълкуването на отминалите вече събития е лесно, но далеч по-важно и интересно за всички живи е бъдещето. Човечеството дълги години балансираше на ръба на ядрената война, а опасността от нея съвсем не е отминала. В седем катрeна на Нострадамус съвременникът на бомбардировката над Хирошима Хенри Робъртс вижда предсказания за световен ядрен кошмар. Има и пророчества за Войната на всички войни при възходящ знак на Водолея, близо до началото на нов век. Ненапразно човечеството очаква със смесица от страх и надежда всяко ново столетие. Има и утешение за търсачите на надежда - ще възникне движение за забрана на оръжията и войните, тъй като народите ще бъдат възпрени от страха от общата смърт. Кой знае, гадателите често твърдят, че всяко пророчество е едно предупреждение за неразумните. Обещанието за 75 години мир и процъфтяване засега като че ли е далеч в бъдещето.
В един от катрeните на петата серия (V/27) изниква и името на Черно море, което е описаkо като сцена на военни действия наред със Средиземноморието и Адриатика.
Par feu & armes non loing de la Mer Negro,
С огън и меч недалеч от Черно море ще дойдат те от Персия, за да превземат Требизонд, Фарос и Метелин ще потреперят, Слънцето е весело, морето на Адрия ще се покрие с източна кръв.
Тълкуването на Хенри Робъртс е кратко и определено е свързано с Русия: "Руско нашествие, минаващо през Иран, ще завземе много средиземноморски пристанища. В Адриатическо море то ще бъде отблъснато с огромни загуби. " Краските са толкова мрачни, че на всеки неволно му се ще това да са отминали събития, които изследователят не е успял да изтълкува точно. Регионът ни си остава кръстопът на сблъсъци и в предсказанията. В V/54 откъм Евксинтския понт (du pont Euxine) и Татария идва азиатска сила и достига чак до Франция. Дали и това вече не е станало някога в древността - известно е, че Нострадамус е имал дарбата да наднича и в миналото. На всеки обикновен човек му остава все пак едната надежда злото да го подмине и този път. На държавата ни също.
Синдикална среща
Обединените пристанищни синдикати обсъждаха на 7 януари т.г. в Бургас стратегията за развитието на водния транспорт за периода 1999 - 2015 г. и развитието на българските пристанища. Стратегията е изготвена от експерти на Министерството на транспорта и след обсъждане по места ще бъде доработена, каза председателят на Националната федерация на пристанищните синдикати Янаки Атанасов. В националното синдикално съвещание участие взеха Националната федерация на пристанищните синдикати и Националният синдикат на докерите и портовите моряци, които според г-н Атанасов представляват 90на сто от всички пристанищни работници и служители. Разисквани бяха въпросите за условията на работа при бъдещите частни структури, за запазване заетостта на работната сила при предстоящото преструктуриране и за монопола в пристанищната дейност. Тези проблеми, засегнати в стратегията, били вече обсъждани от синдикатите във Варна и Русе.
1999 - български морски годишнини
"Британик" - неразгаданата тайна
Пет международни дълбоководни експедиции не могат да открият причините, довели до потъването на близнака на "Титаник" през 1916 г. в Егейско море
Вайълет Джесъп - камериерката, преживяла катастрофите с "Титаник" и "Олимпик", описва в мемоарите си гибелта на кораба-болница
Малко след края на сутрешната литургия на 21 ноември 1916 г. Вайълет Джесъп чува някакъв дълбок грохот. Младата ирландка е камериерка на борда на Н.М.Н.S. "Британик" - кораб-болница, близнак на "Титаник". Корабът плава през Егейско море, а на борда му има общо 1134 души - медицински персонал и екипаж, които пътуват към англо-френската военна база на гръцкия остров Лемнос.
Необяснима експлозия разтърсва "Британик"
"Тътенът мина през целия кораб, от носа до кърмата", припомня си ирландката. Вайълет Джесъп е една от оцелелите при потъването на "Титаник" четири години по-рано. Нещо повече. През 1911 г. преживява и катастрофата на "Олимпик" - третия лайнер от тази серия на "Уайт стар". Когато спасителната й лодка се спуска от борда на "Британик", Вайълет е напълно спокойна. Малко след това обаче спокойствието е смазано от потресаваща сцена, разиграла се пред очите й. "Британик" потъва, но капитанът му дава пълeн ход напред, опитвайки се да изведе кораба в по-плитки води. Без той да може да види, въртящите се винтове на кораба засмукват спасителните лодки под кърмата и направо разсичат хората в тях. Джесъп скача от своята лодка, за да не попадне под смъртоносните мечове, сграбчвайки в последния момент някаква спасителна жилетка. Пред очите й потъва още един голям кораб. "Бялата океанска гордост на медицинския свят потопи главата си, после потъна още и още, към дълбокото. Всичката техника от палубата се изсипа в морето като детски играчки. Последва едно страховито гмурване, кърмата се вдигна на стотина фута във въздуха, чу се някакъв прощален грохот и после всичко потъна в дълбините", пише Джесъп в наскоро откритите й мемоари. Те бяха публикувани миналата година от "Оцелелите от "Титаник".
На 119 м дълбочина, 64 км югоизточно от Атина, в натоварения проток Кий, на морското дъно все още лежи тайната на една от най-големите морски катастрофи. Макар "Британик" да не е така грандиозно романтизиран както "Титаник", неговото потъване си остава една от най-великите морски мистерии. Малко след трагедията, при която загиват 30 души, британските власти излизат с две официални хипотези за случилото се: корабът е бил торпилиран или е ударен от мина, поставена от германците за възпрепятстване движението на противниковите кораби по време на Първата световна война. Остава открит обаче един въпрос: защо "Британик", който след трагедията с "Титаник" бил двойно подсигурен срещу всякакви евентуалности, потъва само за 57 минути - три пъти по-бързо от самия "Титаник"? Имало ли е, както смятат някои експерти, втора експлозия, предизвикана от медицински консумативи като етер например или от наличност на оръжие, каквото не е трябвало да има на борда на "Британик"?
През есента на 1998 г. се проведе пета международна експедиция, по време на която водолази се опитаха да намерят поне част от отговорите на тези въпроси. Заснети са ленти с продължителност 1600 минути. "Камерата е запечатала всякакви възможни подходи и ъгли за заснимане на кораба, нищо подобно не е правено досега", твърди шефът на петата експедиция за "Британик" Ник Хоуп. "Това може да ни помогне да сглобим отделните парченца от мозайката и да разгадаем подводния еквивалент на мистерия от ранга "Кой уби Дж. Ф. Кенеди", допълва Саймън Милс, британски оператор и историк. Освен това Милс е и собственик на останките на "Британик". Когато новината за потъването на "Титаник" през 1912 г. пристига в белфастката корабостроителница "Харланд и Улф", строителството на "Британик" вече е започнало. Решени да предотвратят подобна трагедия в бъдеще, конструкторите нанасят някои промени в плановете. Височината на херметическите прегради е увеличена. Двойното дъно на кораба е доуплътнено. Пространството между вътрешното и външното дъно е разделено на отделения, за да се намали наводняването.
"С морето общувам като с живо същество"
Михаил Николов е роден през 1925 г. в Царево (Василико). Завършва ВИИИ "Н. Павлович" - София, специалност "Графика", при проф. Илия Бешков и от 1958 г. се установява да живее и работи в Бургас.
Повече от четири десетилетия Михаил Николов активно участва в националните и региионалните художествени изложби. Негови творби са включвани в представителни експозиции на българската графика в САЩ, Германия, Италия, Виетнам, Мексико, Австрия, Русия и други страни. Участвал е в три международни графични биеналета. Носител е на престижни награди.
Графични табла на Михаил Николов са притежание на Националната художествена галерия, на галерия "Петер Лудвиг" - Хамбург, на регионални художествени галерии в България и други страни, както и на частни колекции.
МВ: Господин Николов, какво си спомняте от детските години в родния град?
- Много неща съм съхранил в паметта си от стария квартал на Василико. Най-трайни са ми спомените за църквата "Св. Богородица" на високия бряг, за вятърната мелница близо до нея, за тихия залив на Василико, който придава особен блясък на моите детски спомени. Запомнил съм старите дървени къщи, малките криволичещи улички, отвеждащи към брега на морето, хлебарниците и баничарниците, файтоните, кафенетата със своеобразните фенери за осветление. Такава бе атмосферата на тридесетте години - времето на моето детство.
МВ: Какво е морето за вас, как общувате като творец с морето?
- Роден съм на брега на морето в стара дървена къща и откакто се помня, общувам с морето. Нашата къща непрекъснато се вглеждаше в морето, а имах чувството, че и морето се вглеждаше в прозорците на нашата къща. Дядо ми е бил гемиджия и се установил да живее в Браила. Баща ми беше въглищар, но когато започнеше есенният риболов, се присъединяваше към рибарските тайфи - до времето на пайдосването, до Никулден.
Ходил съм няколко пъти с аламаните - уловът беше богат. Като деца посрещахме с нетърпение турските гемии, които идваха да товарят дървени въглища за Цариград. Посрещали сме и царя, който идваше с едно малко корабче. Помня строежа на пристанището в Царево и тържественото му освещаване.
Обичам морето предимно от брега. Яростта му по време на буря ме изпълва с особена сила. С морето общувам като с живо същество.
МВ: Само крайбрежните сюжети ли са предпочитаната ви тема за художествено изображение?
- Вълнуват ме предимно крайбрежните сюжети. При тази среща на морето със сушата има нещо неповторимо. Особено в нашия край, където е крайморската Странджа. Дори когато съм в чужбина, има ли море, непременно търся да открия някой крайбрежен сюжет. През 1986 г. бях комисар на колективната представителна изложба на българските графици във Виетнам. В град Халонг открих интересни крайбрежни сюжети. На остров Тасос в Гърция също ме развълнува живописният бряг. В Испания се получи същото. Различни крайбрежия, но между тях има много общи неща - преди всичко динамиката. Другото, което ме вълнува, са фолклорните мотиви. Моят роден край е люлката на нестинарството в България и затова в моите графични листове често се срещат нестинарки. Тракийските бежанци пристигнаха в Царево със своеобразно фолклорно богатство. Темата за бежанците също ме вълнува.
Старият град е другата предпочитана от мен тема. За съжаление в Царево е останало малко от него. Съвременното строителсто погълна всичко. Но Несебър, Созопол, Ахтопол, дори и Бургас предлагат интересни сюжети. В стария град има нещо неповторимо, романтично - това е, което ме привлича. Предстои ми юбилейна изложба по случай моята седемдесет и пет годишнина, която ще има ретроспективен характер. С една дума - предизвикват ме онези неща, които са ми близки на сърцето.
"В шепите ми пяна"
"Омагьосване" е озаглавила новата си стихосбирка любовна лирика варненската поетеса Пенка Владимирова. В нея читателите и особено читателките ще намерят много близки до собствената си душевност чувства и мисли, ще усетят трепетите и вълненията на жената от морския бряг. Особено естествена в споделянето на интимните си преживявания е поетесата в цикъла "В шепите ми пяна".
Корвета "Бодри" се завърна от учението "Йолкос '98"
"Йолкос '98"
Във Военноморска база - Варна, тържествено бе посрещната патрулната корвета "Бодри", представила нашата страна в учението на гръцките ВМС с международно участие "Йолкос '98". "Бодри" е бил единственият кораб - представител на държава, участваща в инициативата "Партньорство за мир". Румъния и Албания са изпратили само наблюдатели. От НАТО-вските държави са участвали с кораби Франция и Италия, а с два патрулни самолета - САЩ.
На "Йолкос '98" е разиграна небойна евакуационна операция на о-в Скирос, като един от епизодите бил учение по откриване и преследване на подводница. Този етап преминал под девиза "Удряй първи, удряй бързо, въпросите - после! " На него нашият екипаж бил наистина сред първите, установил и поддържал продължително време контакт с играещата роля на "агресор" гръцка подводница. Най-тежък епизод от задграничния поход бил обратният преход през Дарданелите, извършен при мъгла с видимост около 20 метра. След преминаването на "Бодри" проливът бил временно затворен за корабоплаването.
"Йолкос '98" носи името на красива местност и пристанище край гръцкия град Волос. Според легендата оттук са тръгнали аргонавтите на Язон да търсят златното руно. Задачата на "Бодри" не бе толкова романтична, но в замяна на това - достатъчно отговорна и екипажът с командир старши лейтенант Светослав Стоев я изпълни безупречно.
Кръстът и Великите географски открития
Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на Небето, тъй и на Земята"
Преди шест години (през октомври 1992 г.) човечеството тържествено отбеляза 500-годишнината от първата експедиция на Христофор Колумб, довела до откриването на Новия свят (Америка). Великите географски открития измениха целия ход на световната история. Техен двигател от самото им начало бяха човешката жажда за нови познания, икономическият интерес и... признаваме или не - мощната подкрепа на църквата. Точно преди 450 години - през 1548 г., Жуан ди Каштру - вицекрал на Индия, признава: Португалците влязоха в Индия с меч в едната ръка и разпятието в другата. Намирайки там много злато, те оставиха разпятието настрани, за да напълнят джобовете си със злато... На 24 декември 1524 г. в Кочин (Гоа) другарите на Вашку да Гама, "велик аргонавт, първи граф на Видигейра, адмирал на Източна Индия и неин знаменит откривател", изписват на гробницата му в манастирския параклис на свети Антоний следните слова: И ние отплавахме от Свещения храм, основан на морския бряг.
В цялата история на човечеството морето е било едно от началата на познанието. Всяко отплаване е било от някъде и за някъде. А за да достигнат набелязаната цел, моряците са имали нужда от божествено упование, от вярата, че всичко е в Божиите ръце. Не случайно в "Евангелие от Матея", гл. 16, стих 18 и 19, Исус Христос казва на рибаря Симон (бъдещия свети Петър), когото е срещнал край брега на Генисаретското езеро: Пък и аз ти казвам, че ти си Петър (на древноеврейски - камък, канара) и на тая канара ще съградя моята църква... Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на Земята, ще бъде развързано на небесата.
В началото римските епископи начело с Петър били само пазители на имуществото на християнската общност в града, но вече през II - III век ролята им в обществото нараснала. Същевременно императорската власт във "вечния град" - столицата на Западната Римска империя, непрекъснато отслабвала и след 476 г. нейните функции в Римската област постепенно били поети от папския престол. За негов патрон бил обявен свети Петър. През 756 г. Пипин III, крал на франките, разгромил лонгобардите, прогонил ги от Италия и я дал на папата, акт, с който официално била призната светската власт на папския престол над Италия. В герба на папската държава било включено изображение на ключовете от небесното царство... Скоро станало ясно, че както свети Петър държи ключовете на небесното царство, така и неговият наместник на Земята - папата, държи ключовете на политическата власт над разпокъсаната от държавни междуособици Западна Европа и над почти целия известен тогава земен свят. Показателна за това до каква степен папата имал власт над тогавашните монарси е например булата от 1493 г., с която папа Александър VI определил португалско-кастилската демаркационна линия в Атлантическия океан: и на всяка особа, дори тя да е императорска или кралска... най-строго забраняваме... да отива за вземане на стоки или по друга причина без специално за това разрешение... към островите и континентите... на запад и на юг от линията, установена и прокарана от арктическия до антарктическия полюс.... Ако оставим настрани географската нелепост на определението... линията на юг от меридиана..., трябва да признаем, че заплашителният тон на булата сам по себе си говори за силата на папските разпоредби. В изпълнение на това указание Кастилия и Португалия още през 1494 г. си разделили сферите на влияние. Испания получила монопола на запад, а Португалия - в приатлантическа Африка и Индийския океан.
Църквата проявявала интерес към Великите географски открития със съвсем прагматична цел - на практика тези открития разширявали териториалните граници на нейното влияние. Обръщането на населението от новооткритите земи към Христовата вяра било поверено на мисионери - монаси фанатици, изпълняващи святата мисия. На всеки кораб, който се отправял към новите земи, имало представител на католическата църква. В отряда на викинга Лейф Ериксон (1000 г.) били брат Бенедикт и няколко проповедници. На Колумб оказвали съдействие в плаванията му (1492 - 1503 г.) толедският епископ и испански кардинал Педро Мендоса, настоятелите на манастира "Рабида" - Хуан Перес, и на манастира "Прадо" - Ердандо Талавера, а в определена степен и самият "велик инквизитор" Диего Деса. Ръководителят на втората португалска експедиция в Индия (1500 г.) Педру Алвариш Кабрал заемал и отговорен пост в Ордена на Христа и т.н. Много от експедициите се организирали от църквата или с нейно финансово участие. На ветрилата на корабите бил поставян християнският кръст - знак, че действията на мореплавателите са "оправдани от Бога", осветени от папата и са за прослава на Господа.
Линията Варна - Иличевск доказва своята ефективност
През тази година фериботната връзка Варна - Иличевск отбеляза 20 години от създаването си. Като рентабилна определят линията четирите фирми, които я експлоатират - Параходство "Български морски флот" (БМФ), Националната компания БДЖ и украинските им партньори - "УкрФерри" и "Укрзализница". Според финансовата статистика на отдела "Фериботно плаване" към БМФ печалбата за българския корабособственик от експлоатацията на двата ферибота "Героите на Севастопол" и "Героите на Одеса" през този период възлиза на 139,3 млн. долара, като реализираните приходи са 405,2 млн. долара, а разходите съответно 265,9 млн. долара. Най-голям дял от тях заемат амортизационните отчисления - 51,3 на сто. За неизбежния доков ремонт на двата български кораба са изразходвани не повече от 30 млн. долара и минимално време и така на практика те са работили, без да излизат от експлоатация през целия 20-годишен период. За две десетилетия четирите ферибота, които се движат между Варна и Иличевск, са направили общо 15 665 рейса, като са превозили 41 273 315 т товари в 1 508 685 вагона. И така, като се има предвид, че стойността на двата плавателни съда, собственост на БМФ, е 76 млн. долара, се оказва, че до момента те са се изплатили 3,2 пъти, като на загуба са работили само първите три години.
Положителните резултати във финансовата статистика на фериботната линия звучат оптимистично на фона на икономическата криза, в която се намират както България и Украйна, така и другият основен потребител на нейните услуги - Русия. Неизбежен при такива условия е спадът на товаропотока и в двете направления. В сравнение с миналата година са превозени два пъти по-малко товари, а ако съпоставим цифрата с предишните години, тя е намаляла неколкократко. Факт е, че кризата в Русия и Украйна стимулира местните износители. Затова към България пътуват пълни вагони, а в обратната посока товарите са малко поради невъзможността на редица стоки да се реализират там.
За да се използва капацитетът за превоз и обработка на товари на фериботната линия, която в момента работи с 50 на сто от него, а по проектна мощност той възлиза на 3,2 млн. тона годишно, БДЖ се стреми да привлече нови партньори от съседните на България държави. Факт е вече договорът между нашата железопътна компания и гръцките железници за транзитиране на товари в хладилни вагони за Русия. Сключен е договор и с Турция, по силата на който по линията Одрин - Свиленград - Варна - Иличевск ще се превозват керамика, фаянс и строителни материали за Русия, като направлението ще е едностранно. Превозът все още не е стартирал по технически причини, но когато започне, може би ще става дума за транзитирането годишно на близо един млн. тона товари през България, както обещават засега турските партньори.
Същевременно се очаква присъединяването на още един участник във фериботната линия между Варна и Иличевск. На 18 декември украинският ферибот "Героите на Плевен" осъществи първия рейс между Иличевск и грузинското пристанищие Батуми, който имаше технически характер.
Прострояването на фериботния комплекс и в Поти, ще ускори формирането на единна транспортна система между страните от ОНД, Балтийския регион, Източна и Северна Европа и тези от Закавказието, Централна Азия и Близкия изток. В началото на февруари следващата година в грузинското пристанище ще бъде монтиран железопътен мост гръцко производство. Ако включването на Поти към фериботната линия бъде утвърдено от технологична гледна точка, експлоатиращите я в момента страни - България и Украйна, очакват Грузия да се присъедини официално към правителственото споразумение, сключено между тях. Характерното в случая обаче е, че грузинската държава не притежава фериботи и при едно нейно бъдещо участие разпределението на приходите ще трябва да се прави по нов начин. В момента то се основава на паритета, като на принципа на фрахтов пул се разпределят приходите, получени от превоза на товари от фериботите на двете страни. Според спогодбата четирите кораба и намиращите се в тях транспортни средства са освободени също така от пристанищни такси. Като цяло те функционират в рамките на затворен фрахтов пазар. Именно този факт изтъкна директорът на БМФ кап. Георги Георгиев като причина да не бъдат монтирани на българските фериботи рампи за ро-ро превози. "Ако това се направи - твърди той, - корабите ще трябва да се използват на отворения фрахтов пазар. " Поради тази причина и от финансови съображения г-н Георгиев преценява, че подобни технологични промени (каквито "УкрФерри" вече направи за своите два кораба) в момента са неизгодни за българския корабособственик.
Оказва се, че дори при неблагоприятните условия, породени от икономическата криза, фериботната линия е достатъчно печеливша за българските участници, тъй като фериботите са икономически ефективни, като са натоверени с 30 вагона, а в момента работят с повече от 50.
Като цяло фериботната връзка се отчита като ефективна и работеща структура, която до момента си остава най-изгодният транспорт между България и Украйна, а и по всяка вероятност доста перспективна.
Нова тарифа на Пристанище Варна
Нова тарифа за морски такси и услуги на Пристанище Варна влиза в сила от 1 януари 1999 г. "След като разгледахме тарифите на другите пристанища в Черноморския регион, както и световните тенденции в пристанищната политика, установихме, че са необходими известни корекции в цените на нашите услуги", сподели изпълнителният директор на Пристанище Варна кап. Димитър Димитров. Намалена е основната тонажна такса за конвенционалните кораби от 1,20 на 1,15 долара на единица брутен тонаж. Значително облекчени са таксите за специализираните кораби - контейнеровози, пасажери, кораби от типа ро-ро и такива, превозващи замразени товари. Модерните технологии, с които разполагат изброените плавателни средства, позволяват по-бързата им обработка, поради което те ще ползват и намаление. Специално намаление, съобразено с националната морска политика, ще ползват корабите, превозващи транзитни товари и въглища. Допълнително намаление се предвижда за фирмите, чиито кораби многократно посещават Пристанище Варна - колкото по-често те са негови клиенти, толкова по-големи отстъпки ще ползват. Промяна има и в таксите за ползването на влекачи - нарастването на цените според големината на кораба става по-плавно.
Според ръководството на Пристанище Варна прилагането на новата тарифа за морски такси и услуги предполага прозрачност и яснота в деловите отношения. Тя ще важи за всички негови клиенти.
От добрата идея до реалността
Започна дискусионното разглеждане на "Стратегия за развитие на водния транспорт в България до 2015 г."
На 16 декември т.г. в пленарната зала на Община Варна започна откритата дискусия по проекта, наречен "Стратегия за развитие на водния транспорт в България". Той беше представен на морската общественост в града от министъра на транспорта Вилхелм Краус и началника на направление "Воден транспорт" в министерството Пенко Клочков, който оглави бъдещата Морска администрация. На форума присъстваха кметът на Варна Христо Кирчев, областният управител Добрин Митев, ръководителите на всички водещи морски фирми, представители на синдикати и професионални сдружения, научни работници, радетели на морската идея. Може да се съжалява, че Бургас беше представен само от няколко души.
С предварително разпространения материал от около 40 страници бяха запознати сравнително малък брой хора. Но дългата среща, заела целия следобед, беше само начало на анализа и дискусиите по темата. Стана ясно, че за написването на стратегията, обобщена от специалисти от Института по воден транспорт, са били използвани материали от всички български пристанища, Параходство БМФ, други авторски екипи и научни работници.
Важно е да подчертаем факта, че става дума за стратегия за развитие на водния транспорт, а не за национална морска стратегия. В тези по-тесни рамки документът стъпва на здрава основа и може да изпълни поставените си цели, макар присъстващите да имаха забележки по тяхната експлицитна формулировка и фиксирането им във времето. Целта на стратегията безспорно е да очертае развитието, ролята и значението на водния транспорт за търговията и икономиката на страната ни, да открои основните му звена, да намери мястото му в цялостния транспортен процес, да изясни най-малкото връзките му с други клонове на стопанството и политиката на страната. Общо беше мнението, че в този смисъл документът е навременен и полезен. Той е добра основа върху която може да стъпи всеки специалист, готов да развие предложението си за дадена област или текст от стратегията. На срещата бе съобщено, че предложения в писмен вид се приемат в областната управа или в Министерството на транспорта до средата на януари следващата година.
От изказванията на присъстващите стана ясно, че те подкрепят заложената в стратегията постановка за подходяща законова рамка за развитие на водния транспорт. Безспорно е също, че данъчните, митническите и пр. облекчения са абсолютно необходими, за да има България рентабилен и съвременен воден транспорт и модерни пристанища. Изказаните мнения засягаха липсата на достатъчно ясно изразено обвързване с държавната политика и правителствената Програма 2001, чието следствие трябва да бъде настоящата стратегия: например приоритетни търговски взаимоотношения, в резултат на които се очертават товаропотоците, транспортните коридори, преносът на енергийни източници, присъединяване към международни конвенции и пр. Имаше отделни забележки към аналитичната част на проекта - за отсъствието на цели клонове, като кораборемонта, от концепцията за водния транспорт; за пренебрегване на спомагателния сектор като брокерство, агентиране, спедиция, корабно снабдяване, пилотаж и т.н. Имаше и изказващи се, които смятаха, че корабостроенето, макар в рамките на друго ведомство, трябва да бъде включено в настоящия документ.
Забележки имаше към текстовете по екологичните аспекти на корабоплаването и Морското образование и квалификация са представени в твърде розова светлина, и трябва да се помисли за лицензиране на учебните заведения, подготвящи морски кадри, категорични бяха двама от взелите отношение. Наред с неколкократните забележки за фиксиране на срокове в изказванията прозвуча също пожелание за обвързване на стратегията с работата на други звена. На два или три пъти критичният тон открои проблеми, свързани с бъдещата Морска администрация и конституирането й, което вече предхожда обсъждането на стратегията. Разтревожени са работниците в сливаните звена, които месеци наред са в неизвестност за новите длъжности и собственото си положение. Работещите в пристанищата също имат опасения, че някои извършвани от тях дейности, може да преминат към Морската администрация.
Пенсиониран по болест военен моряк пленява цяла неприятелска флотилия
В продължение на три месеца по време на Първата световна война смелият българин Яни Костов е и командир на завзетия от него трофеен параход
Общоевропейската война ме завари като инспектор по парните котли и понеже бях освободен от военна служба, трябваше само единствен аз - млад човек, да се навъртам из Министерството (на търговията, промишлеността и труда - А.П.) - нещо, което не хармонираше с моя патриотически дух - пише в своите спомени възпитаникът на Машинното морско училище Яни Костов (випуск 1897 - 1902 г.). Той изпраща молба до началника на флота, но получава любезен отказ, тъй като там имало доста още млади и здрави технически сили за използване. Този отговор кара родолюбеца да търси връзки, за да бъде мобилизиран!
Началникът на Оряховския укрепен пункт полковник Сиромахов, който познава Яни Костов отпреди войната, не се поколебава да приеме пенсионирания по болест военен моряк на служба и го назначава за "началник на В.П.Депо - гр. Оряхово". И не греши! На 1 септември 1916 г. е обявена войната срещу Румъния, а три дни по-късно Яни Костов вече дава простор на натрупаната у него енергия: 11 часа вечерта минах р. Дунав с лодка и плених румънския параход "Тереза", когото преименувах "Оряхово". Румънците бяха успели да вземат от машината някои части, като ексцентриковите бугели, баланса на въздушната помпа, водните помпи, буталата и др. Всички тези части възстанових на мои средства в работилницата си и на 20 ноември с.г. направих проба на машината, която излезе благополучна.
По всяка вероятност "Тереза" е бил изоставен от румънците с надеждата, че нашите войски няма да могат да го вкарат в строя и да го използват срещу тях. Става тъкмо обратното. Само два дни след възстановяването на машината Яни Костов получава заповед от полковник Сиромахов със завзетия параход да извърши демонстративен десант. Как се развиват събитията по-нататък?
През деня заех о-в Попадия, а в 2 часа през нощта успях да взема (в смисъл да пленя - А.П.) находящия се при румънския о-в Прундугол танк (нефтоналивен кораб, танкер - А.П.) "Кредипетро - 1", който се охраняваше от румънски войници. Танкът бе пълен със 120 вагона румънски петрол. Сутринта към 8 часа взех на влекало пълния с петрол танк и го докарах в Оряховското пристанище.
Този път полковник Сиромахов не издържа, взема лодка и пресреща парахода, като връчва на героя букет цветя и го поздравява за успеха. Време за губене няма и началникът на гарнизона поставя на Костов нова задача: да транспортира с "Оряхово" една дружина опълчение до румънския бряг за овладяване на гр. Бекет. И този път морякът не се завръща с празни ръце: в Оряховското пристанище са докарани нови четири плавателни съда - една баржа, пълна с царевица, друга - с ечемик, и още две - празни. Заедно с парахода и танкера това прави цяла трофейна речна флотилия!
Очевидно демонстративният десант е имал за цел да отвлече вниманието на румънската армия от направлението на главния удар - дебаркирането на основните сили пред Зимнич. В своите смели действия Яни Костов не е сам: За механик на парахода "Оряхово" при извършване на десанта беше помощник-механикът Илия Дончев от гр. В. Търново, а за кърмчия - помощник-лоцманът Никола Балкански от гр. Свищов - и двамата от Дунавската флотилия, които една седмица преди десанта, минавайки да раздават заплати на моряците по останалите по разни пристанища баржи, бяха задържани в Оряховския гарнизон с разрешението на Главната квартира. Помощник-механикът Илия Дончев е мой съвипускник от Машинното училище.
Кой знае защо този подвиг на българските моряци не се популяризира в нашата военноисторическа и военноморска литература. Може би защото Костов и двамата му помощници не са удостоени дори с медал за заслуга? Своите спомени Яни Костов завършва така: Парахода "Оряхово" командвах до 15 февруари 1917 г., на която дата с протокол предадох на Дунавската флотилия в гр. Русе. Знае се само, че тези мемоари са писани през октомври 1930 г., когато Яни Костов е притежател на малка техническа раотилница в гр. Оряхово и на парен локомобил с вършачка.
Перспективен договор
Варненска корабостроителница
"Варненска корабостроителница" АД сключи важен договор, който осигури заетост на завода до средата на 2001 г. Сделката е на стойност 110 млн. долара и предвижда построяването в малката докова камера на предприятието на 12 кораба по 7000 gt, предназначени за трима германски корабособственици от град Леер. Банковите гаранции по авансовите вноски ще се осигуряват от Райфайзенбанк и Европейската банка за възстановяване и развитие. Корабите ще бъдат предназначени за насипни товари и ще имат усилен ледови клас, с тях ще могат да се транспортират и опасни товари. Новите плавателни съдове ще се експлоатират предимно в Средиземноморието и Северна Европа. Българската корабостроителница е била предпочетена като контрагент пред няколко други завода в Полша, Румъния и Китай. Преструктуриран е вече и дългът на варненския завод към Пощенска банка от краткосрочен в дългосрочен.
Както е известно, варненският корабостроителен завод е в процедура на приватизация, която е към своя финал. Успешно премина вторият кръг от преговорите между посредника за приватизацията DFC и консорциумът на работническо-мениджърското дружество в корабостроителницата, единствен кандидат за раздържавяването. Новият договор безспорно увеличава шансовете за успешен изход на преговорите, за които се очаква да бъдат финализирани съвсем скоро.
Приет е Генералният план на Пристанище Варна
Строг режим на икономии и целенасочена работа за търсенето на товари помогнаха на порта да се избави от задълженията си, разказва изпълнителният директор на фирмата к.д.п. Димитър Димитров
Голямата новина от "Пристанище Варна" АД, която вестникът следи в развитие от доста месеци, е приемането на Генералния план за неговото бъдещо развитие до 2020 г. Другата не по-малко важна подробност, подчерта изпълнителният директор на фирмата к.д.п. Димитър Димитров, е радостният факт, че пристанището вече няма дългове. "За първите единайсет месеца на тази година, сравнени със същия период на миналата година, сме обработили с един милион тона товари по-малко, ние не крием този факт - сподели той. - Но далеч по-важно е, че вече нямаме задължения към никого - бюджета, персонала, банките. Изпълняваме бизнесзадачата на министерството и упреци по отношение управлението на фирмата не мога да приема."
Статистиката
Нека направим справка със статистиките за тази година. За първите й единайсет месеца през пристанището са преминали 591 хил. тона зърнени храни, 580 хил. тона калцинирана сода, 517 хил. тона въглища, или общо за този период са обработени 4 млн. и 20 хил. тона товари. "Доста негативни неща излязоха в пресата за пристанището, затова бих искал да припомня и някои други цифри - бе категоричен капитан Димитров. - В началото на т.г. заварихме пристанището с дълг от 1,2 млрд. лева към външни изпълнители, неизплатени данъци и две ипотекирани подемно-транспортни машини. Много трудно беше да удържим фирмата на що-годе нормално ниво, но въпреки реализираните един млн. тона товари по-малко към 30 ноември т.г. нямаме задължения към никого. Всичко това идва да покаже, че пристанището е било ръководено ползотворно и рационално."
Реализираните приходи през споменатия период са 25,60 млрд. лева, от които разходите за фонд работна заплата, включително социалните осигуровки, са 17,28 млрд. лева. Изплатени са и допълнителни средства за социални придобивки - безплатна храна и лекарства, санаториално лечение, наеми. Ръководството не е безразлично към социалната политика на хората и се стреми да ги подпомага в рамките на възможното. Едновременно с това се заделят средства за подобряване техническото състояние на порта.
Техническите подобрения
Подобрено е техническото състояние на много обекти в пристанището с негови собствени средства. Както вече информирахме, в Пристанище "Варна-изток" е направена бетонна площадка на кей номер 6, удълбочено е до 37 фута седмо кейово място, ремонтирани са много помещения в социално-битовите сгради. Драстичното намаляване на разходите и добрата организация по обработката на товарите са помогнали за стабилизирането на фирмата.
Както е известно, влизането на кораби в Пристанище "Варн-запад" е лимитирано от дълбочината на канал 2, чието драгиране според ръководството на пристанището е крайно наложително. На 11 декември т.г. завърши удълбочавнето до проектните 36 фута на корабни места от 1 до 6 в Пристанище "Варна-запад". Това ще позволи там да влизат кораби с по-голямо газене, а средствата за драгаж ще бъдат усвоени до 26 - 27 декември т.г.
До самия край на месеца ще продължат и ремонтните работи по първия етап от реконструкцията на вълнолома. Готов е проектът за втората част от реконструкцията и очаква рецензия от специалисти. Проблемът обаче е в това, че след изтичането на календарната година, с усвоявнето на отпуснатите от бюджета средства, ще спре и ремонтът. Засега пристанището не може да задели средства за продължаване на ремонтните работи. Нещо повече, ръководството му е убедено, че участие в ремонта трябва да вземат всички предприятия, които са разположени по акваторията на канала и дори тези по бреговете на езерото. Възстановяването на вълнолома и удълбочаването на канал 2 трябва да стане общо дело, категоричен е капитан Димитров. Той вече е потърсил неколкократно съдействието на девненския консорциум по въпроса за канал 2 и има уверенията на членовете му, че те ще приемат въпроса присърце. Ясно е, че ако каналът не бъде драгиран до 36 - 37 фута, няма да се създадат желаните предпоставки за влизането на големи кораби във "Варна-запад".
Перспективите за товарите
Намаленият товарооборот на Пристанище Варна безспорно е отражение на цялостното състояние на икономика ни. Трябва да се произвежда, за да има и транспортни услуги. "Очаквам да има увеличение в обема на товарите въз основа на разговорите, проведени с ръководствата на "Солвей-Соди" АД и "Италчименте".
Пристанище Бургас - Динамична година
Интервю с изпълнителния директор на "Пристанище Бургас" ЕАД к.д.п. Жорж Дерелиев
МВ: Капитан Дерелиев, в края на календарната година как бихте обобщили тенденциите в работата на Пристанище Бургас?
- Бих казал, че сме в края на една година, в която ситуацията се променяше твърде динамично. До края на месец юли картината беше една, за деветмесечието - друга, съвсем различна е в последните три месеца. Несъмнено отражение върху нашата работа дадоха временните затруднения в дейността на големи контрагенти като Кремиковци и торовите заводи. Спадът на традиционните товаропотоци от тях ни наложи да работим с изключително напрежение за привличане на други товари, за да не допуснем спад в приходите за пристанището. Тази екстремална обстановка показа на какво е способен колективът, когато с високо качество на предлаганите услуги трябва да се отговори и на най-строгите изисквания на всеки потенциален клиент така, че той да остане доволен и да предпочете нашия порт. Определено смятам, че успяхме. Направихме промени в технологиите, които гарантират максимално запазване на стоките, намалихме с повече от пет часа средното време за обработка на корабите, повече от половината от тях напускаха предсрочно пристанището. В крайна сметка очаквам да изпълним поставената бизнесзадача за постигане на 15,6 процента рентабилност.
МВ: Има ли някаква съществена промяна в товаропотоците, преминаващи през порта? Как се развиват линиите, свързващи Бургас с други черноморски пристанища?
- Съществена промяна на видовете товари, преминаващи през бургаското пристанище, няма. Споменах вече за промяната на обема на някои товаропотоци. Вносът е предимно от суровини - въглища, руди, рудни концентрати. В износа преобладават черните и цветни метали, клинкер, торове.
МВ: Има ли клиенти за новия хладилен склад в пристанището?
- Още с влизането си в експлоатация хладилният склад прие първите продукти за съхранение. Досега той не е оставал празен. В близките дни отново очакваме кораб с 4000 тона товар. Интерес за съхранение на стоки в хладилния склад определено има. Бих споменал например, че при посещението на вицепрезидента Тодор Кавалджиев в Аржентина бе изразено желание от местни бизнессреди хладилните мощности на бургаското пристанище да бъдат използвани за основен дистрибуторски склад за доставяното в Европа аржентинско месо.
Пристанщето винаги е влагало и ще продължи да влага средства в изграждането на инфраструктурни проекти. Но все пак хладилният склад принадлежи към суперструктурата, а как тя ще се развива, зависи от бъдещото законодателство и евентуално концесиониране на обекти.
МВ: Как напредва работата около консултантската и проектантската дейност, свързана с разширението на Пристанище Бургас със средствата от японския кредит? Очертават ли се вече подробностите около международния търг?
- По същество консултантската дейност е свързана и с изготвянето на работните проекти. Засега всичко върви по предварителния график. Предстои провеждането на международния търг за определяне на консултантска фирма. Това е свързано с редица процедури и вероятно към март следващата година ще стане известен консултантът. Геоложките проучвания и ОВОС са елементи от работния проект. За щастие Бургаският залив е един от най-изследваните и в този смисъл голяма част от работата е свършена. Предстои да се извършат само някои уточняващи геоложки проучвания, конкретно за терминали 1 и 2.
МВ: Правят впечатление усилията за намиране на още инвестиции за развитието на пристанището. Приключи ли холандското проучване във връзка с плановете за строителство на нов нефтен терминал в Пристанище Бургас? Какви перспективи ще открие то пред порта?
- Проучването за изграждане на нов нефтен терминал бе финансирано от холандското правителство по програмата "Център". То бе извършено от холандския офис на американската фирма "Frederick R. Harris". В резултат на разработката се стигна до нов вариант за разширяване на капацитета на нефтопристанището. Самото строителство обаче никога не е било предмет на финансираната от холандското правителство програма. Кога ще се стигне до него, зависи от други фактори, например изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис. Същественото е, че ние вече имаме виждане как да стане това и какви инвестиции ще са необходими. На първия етап капацитетът на пристанището трябва да се увеличи до 30 милиона тона нефт годишно. Това означава наличието на ново корабно място и възможност за заставане на кораби със 150 000 т. Съобщение за абонатите на "Морски вестник"
Уважаеми читатели и абонати на вестника от цялата страна!
От вашите обаждания по телефона в редакцията и писмата ви разбираме, че срещате големи затруднения с абонирането за 1999 г. Това сериозно ни обезпокои. Затова ви информираме, че от тази година абонирането за печатни издания става не чрез "Разпространение на печата" (РП), а чрез "Български пощи" ЕАД. Редакцията направи необходимото и "Морски вестник" беше включен в националния каталог под номер 2599. Запомнете този номер! Съгласно сключен между нас и "Български пощи" договор "Изпълнителят (т.е. "Български пощи") организира извършването на абонамента и разпространението на изданието на територията на ТП "БП" - Варна, и страната през 1999 г."
Този договор гарантира вашето желание за абонамент и доставка на "Морски вестник" от всички клонове на "Български пощи" в цялата страна. Въпреки това в много от пощенските клонове, включително и в София, са ви отказвали абонамент.
След реакция от наша страна централата в София изпрати циркулярен факс до клоновете си, че са длъжни да приемат абонамент за всички издания, включени в националния каталог. Въпреки всичко краткото време, което беше отделено за абонаментната кампания, недобрата организация и разяснителна работа в поделенията на "Български пощи" оставиха много от вас без абонамент. Ние ви се извиняваме и от името на БП и ви молим да направите още един опит. При отказ моля да ни съобщите чрез писмо или по телефона (052/223 185) вашето име и адрес, града и пощенския клон и по възможност името на чиновника, отказал абонамента. Молим да не изпращате пари за абонамент в редакцията с писма.
Използваме случая да честитим на всички наши редовни абонати коледните и новогодишните празници, да им пожелаем здраве и успехи през последната година на ХХ-я век с надеждата, че и нататък ще продължим заедно в морето на надеждата и човечността.
Чуждестранни моряци бедстват на арестуван кораб в Бургас
На 15 декември в Пристанище Бургас 14 ганийски моряци от екипажа на кораба "Олга Джи" заедно с гръцкия капитан Григориас Димитриу обявиха ефективна стачка. На борда на кораба има болни, привършени са всички лекарства, питейната вода и хранителните запаси. "Олга Джи" е арестуван от ДИК - Бургас, като опасен за корабоплаването. Той е стоял два месеца на рейда, а договорите с екипажа изтекли още през септември т.г. "Олга Джи" трябвало да превози автомобили за Украйна и Русия, но клиентът не се явил. Сега 1600-тонният плавателен съд е на 25-о корабно място, близо до пристанището на "Океански риболов". Екипажът е потърсил съдействие от Моряшкия синдикат в Бургас, който е член на Международната транспортна федерация. Моряците настояват да получат неизплатените си заплати за 11 месеца.
С писмо до Министерството на транспорта, ДИК, Пристанище Бургас и други отговорни инстанции лидерката на Моряшкия синдикат Дарина Тодорова настоява за пълно изясняване на случая от нашите власти. Моряшкият синдикат възнамерява да заведе дело срещу собственика на кораба "Атлантик оушън" от Лимасол, Кипър, и преговаря с Българския червен кръст и благотворителни организации за оказване на помощ на бедстващите моряци.
125 години от рождението на инженер Иван Родев
Корабостроителят първопроходец
В началото на 1894 г. в Триест, Италия, пристига българинът Иван Цонев Родев. Изборът му не е случаен. Това средиземноморско пристанище се слави като средище на моряци и корабостроители, а триестката морска академия подготвя висококвалифицирани морски кадри. Роденият в Габрово на 11 декември 1873 г. Иван Родев отрано проявява качества и заложби, характерни за предприемчивите и инициативни габровци. Завършва с пълно отличие реномираната Априловска гимназия и постъпва във физико-математическия факултет на Висшето училище в София. Само след година за проявени качества е определен да продължи образованието си с държавна стипендия в чужбина. Избира непознатата в България специалност "Морска техника", дълбоко убеден, че тя има бъдеще в родината му. Завършва триестката академия през 1896 г. и воден от стремеж да приложи на практика получените знания, отива в Англия, в корабосторителницата "Ричардсън" в Нюкасъл. Работи там три години, от които две в конструкторското бюро и една - в производството. През 1896 г. българското военно министерство му възлага да изработи теоретичния чертеж на дървен самоходен катер с парна машина. Това е първият теоретичен чертеж на кораб ("Калиакрия"), изработен от българин. През 1898 г. му е поверена нова отговорна задача - да бъде наблюдател на България при строителството на поръчания в Бордо, Франция, учебен крайцер "Надежда". Същата година със съгласието на българското правителство и разрешението на директора на политехниката към Министерството на военния флот на Франция постъпва като слушател в това реномирано военноморско учебно заведение. Завършва го през 1902 г. и се завръща в България като висококвалифициран специалист - първия български инженер корабостроител. Показателно е, че тази длъжност се въвежда за пръв път в историята на техниката в България за военния флот още с бюджета на военното министерство за 1903 г. Иван Родев я заема от януари 1903 г. до януари 1906 г. и от октомври 1910 г. до март 1912 г. В края на 1907 г. като инженер корабостроител на военния флот Иван Родев ръководи построяването на специален елинг (подемно устройство за изкарване на корабите на брега за ремонт и докуване и спускането им на вода) в района на военното пристанище във Варна. На този елинг през 1908 и 1909 г. са сглобени доставените на части от Франция първи български торпедоносци.
През 1912 г. като структурно звено в бюджета на Варненското пристанище е обособена пристанищна работилница със задачата да извършва ремонта на търговските ни и военни кораби. За неин пръв ръководител е назначен инженер Родев. Той заема тази длъжност до пенсионирането си през 1925 г. Името на инженер Родев е свързано и с разработването на техническата документация и проекта на "Галата" - първия железен самоходен кораб в България. Той става първият председател на учредената през 1934 г. корабостроителна механо-железарска и производствена кооперация "Нептун", която оставя трайни следи в развитието на българското корабостроене, корабоплаване и морски риболов. Първото рибарско корабче за делфинолов в открито море, построено от нея, е по проект и чертежи на инженер Родев и след спускането му на вода през 1935 г. получава неговото име.
Големи са заслугите на инженер Иван Родев за подготовката на български морски специалисти. От 1903 до 1907 г. е преподавател в Морско училище по дисциплините "трюмна механика", "френски език" и "чертане". За нуждите на обучението превежда и издава учебника "Парни котли", който е една от първите български технически книги в областта на парните машини. Опитният специалист дава приноса си и за развитието на българското морско законодателство. В периода 1926 - 1930 г. превежда италианския закон за търговското корабоплаване и го приспособява към българските условия. Инженер Родев е в основата и на подготовката на закона за търговкото корабоплаване, който Народното събрание приема през 1931 г. Първият български инженер корабостроител умира на 6 октомври 1934 г. след кратко, но мъчително боледуване, предизвикано от претърпяна трудова злополука. В негова памет сп. "Морски сговор" публикува статията "Инженер Иван Родев", в която се казва: "Инженер Родев работеше скромно в полето на българското корабостроене и със своите предвиждания и умели поправки даваше здрав материал на младите моряци. Много пъти е бил невидимата причина, допринесла по-лесно да се изтърпят несгодите и изненадите на водната стихия и особено през военните години. Много майки и деца дължат на него здравето и благополучието на своите синове, съпрузи и бащи."
"Калиакра" заслужи "Златния глобус"
Награда "Златен глобус" за най-доброто българско постижение във ветроходството беше присъдена за 1998 г. на екипажа на ветрохода "Калиакра" за достойното му участие в регатата "Къти Сарк" и проплаваните над 15 000 мили. Връчването на престижната награда се състоя на 20 декември в грандхотел "Варна" в присъствието на изявени ветроходци и журналисти. Грамота и символа на "Златния глобус" получи капитанът на ветрохода - Тодор Тодоров. "Моряците на "Калиакра" са най-достойният посланик на България! " - смятат членовете на комисията по награждаването - нейният председател и учредител на наградата инж. Борис Ганчев, кап. Стефан Методиев, председател на фондацията "КОР КАРОЛИ", кап. Тома Томов, Слав Боянов и Хенрих Кокончев. Всички те са гласували единодушно за победителя.
Със специална награда и грамота бяха удостоени Пенко Жеков - за цялостната му дейност по възпитанието и обучението на младите ветроходци от яхтклуб "Капитан Георги Георгиев" - Варна, и Веселин Жеков - за успехи, постигнати от обучаваните от него младежи от яхтклуб "Порт Бургас". С почетни грамоти бяха наградени Петя Христова от София и Ирина Константинова, състезателка по бордсейлинг от Спортен клуб "Лазур" - Варна.
Връчването на "Златен глобус" се провежда на 20 декември по традиция от 1980 година насам. На същата дата, три години по-рано, капитан Георги Георгиев завърши своето самотно околосветско плаване. В негова памет е учредена и наградата. За 18-те години, в които тя се присъжда, кандидатите за нея са били общо 48. "Калиакра" печели глобуса за втори път. Първото й отличие е от 1989 г., когато капитан на ветрохода бе Тома Томов, сегашен член на комисията.
