Битката за солта продължава
Бившите приватизатори на "Черноморски солници" ЕАД искат фалита на предприятието
В поредица от съдебни дела софийската частна фирма "Мартимор" ООД съди бургаското държавно предприятие "Черноморски солници" ЕАД. Исковете й са за изплащане на дивидент, апортни вноски и пропуснати ползи за 800 млн. лева. За период от около една година "Мартимор" беше акционер на солодобивната фирма.
Нека припомним, че дни преди края на управлението на Жан Виденов бившият промишлен министър Любомир Дачев буквално подари единствената у нас фирма за добив и преработка на сол на "Мартимор". Дъщерята на Дачев, Нора Ананиева и Николай Добрев стоsли зад скандалната приватизация, твърдеше публично президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.
За една година частната фирма успя да източи от солниците милиони левове. И се опитва най-безцеремонно да продължава да го прави.
От 25 март т.г. след съдебно решение предприятието отново е държавна собственост. Но и след тази дата хората на "Мартимор" са продължили да правят банкови преводи от сметките на солниците към Кипър, където регистрират фирмата "Арбитрейдж". Малко преди това пък те са си гласували 300 млн. лева дивидент за годината, в която незаконно управляваха предприятието.
През ноември т.г. съдът назначи експертиза за установяване финансовото състояние на "Черноморски солници", проверка на сключваните договори, на задлъжнялостта и реалните краткотрайни активи на дружеството към момента. За експертизата настоява "Мартимор". "Черноморски солници" поиска експертизата да бъде окрупнена, като се докаже дали солниците имат неизплатени задължения към държавата и от кой период, а също и как е формирана печалбата за периода, за който претендира "Мартимор". Защото "Мартимор" иска дивиденти, а в същото време не беше изплатила задълженията си към държавата, твърди изпълнителната директорка на фирмата инж. Ганка Овчарова. А дивиденти се изплащат въз основа на печалбата.
Над 500 млн. лева били задълженията, с които близката до червените величия фирма "Мартимор" ООД, управлявана от Манол Велев, съпруг на националната състезателка по стрелба Весела Лечева, остави "Черноморски солници" след като Върховният съд развали сделката за приватизацията, твърди инж. Овчарова.
Делото е отложено за 14 януари. Друго дело ще оспорва апортните вноски. Според сегашното ръководство на "Черноморски солници" апортните вноски са завишени изкуствено и с тях "Мартимор" незаконно е приватизирала фирмата. Докато прокуратурата оспорва скритата приватизация и Икономическа полиция проверява куп сигнали и факти за нарушения, а Върховният касационен съд води дела срещу сделката, "Мартимор" получава през юни миналата година нов подарък от държавата - целия държавен резерв от 30 000 тона сол - за преработка и реализиране на печалба. Солта е продавана без специални разрешения, твърди инж. Овчарова.
В трето дело частната фирма "Арбитрейдж" също иска съдът да обяви в несъстоятелност солниците. В началото на февруари т.г., когато съдебните дела за разваляне на приватизационната сделка бяха пред решаване, "Мартимор" сключи договор с новооснованата кипърска фирма "Арбитрейдж" за внос на огромно количество сол от порядъка на 60 000 тона. Договорът е изключително неизгоден за солниците и като цени, и като начин на плащане, но предвижда големи неустойки за държавната фирма, ако задълженията не бъдат изпълнени. Сделката нарочно е слючена така, за да източат експриватизаторите и това, което е останало, коментират магистрати. "Арбитрейдж" реши, че е ощетена с 1 млн. долара, и заведе дело срещу солниците. Предметът на трите дела е един и същ, но се водят по различни показатели. Поискано бе двете дела по исковете на "Мартимор" и на "Арбитрейдж" да бъдат обединени в едно, но съдът отказа. Съдебните дела са една шумотевица, фирмата е платежоспособна, но пари на "Мартимор" няма да даде, защото нищо не й дължи, коментираха от солниците.
Инж. Ганка Овчарова представи доказателства в съда, че дълготрайните материални активи възлизат на 3700 млрд. лева и че в момента има суровини за над 4 млрд. лева, че фирмата разполага със собствен хотел в центъра на Поморие и с друга недвижима собственост. Случаят е класически пример на опит да бъдат облагодетелствани тайните приватизатори, което беше практика през миналата година, по времето на краха на правителството на Жан Виденов. За съжаление това не е единичен случай.
Брегът бедства
За свлачищата, абразията и човешкото нехайство, които изяждат земята под краката ни
Геозащитниците не крият тревогата си, че състоянието на бреговата ивица по цялото Черноморие е много сериозно. От най-северната до най-южната точка активизирани свлачища в съчетание със срутища и морска абразия поглъщат все по-големи земни маси.
От Варненско през Несебър, Поморие, Сарафово, Бургас, Росенец, Созопол и Ахтопол чак до Царево се погубват плажове и пътища, застрашени са и много постройки. Високите подпочвени води и неправомерното строителство с липсваща канализация са в услуга на разрушителните процеси.
По принцип геоложката структура на самия бряг съдейства за тяхното развитие. Природните дадености обаче имат само 10 на сто от вината за бедствието - останалото се дължи на човешкото безхаберие, твърдят специалистите. В предлагания обзор на тревожните факти и последствията от типичното за нас късогледство в управлението на крайбрежната зона най-красноречиви са илюстрациите.
Брегът и човекът
Устойчивото развитие и бъдещето
Живеем във време на преоценка на много от традиционните стойности - икономически, екологични, етични, здравни. Извършва се преориентиране на целия обществен морал по отношение на икономическото и общественото развитие. Имаме всички основания все по-често да се замисляме за бъдещите поколения и тежкото наследство на увредената природа, която им оставяме.
Темата за устойчивото развитие засега е слабо позната на широката общественост. Но наред с екологичните проблеми и опитите за тяхното решаване на преден план излиза необходимостта от съобразяване действията на отделния човек и обществените норми на поведение с бъдещето на околната среда. Устойчивото развитие разглежда системата от отношения човек - общество - околна среда, а постигането му е крайна цел на тяхното взаимодействие. Тя се смята за изпълнена, ако природата може спокойно да се обновява и възпроизвежда въпреки намесата на човешката дейност във всичките й форми.
Разработването на ефективни средства за отстраняване на пораженията, нанесени на околната среда през изминалите години, както и предотвратяването на бъдещите увреждания са ядрото на идеята за устойчивото развитие, залегнала във всички съвременни екологични програми, териториално-устройствени планове и проекти за бъдещето. Проблемите, засегнати в този брой, представят темата под различен ъгъл. Проектът "Зелен Бургас", осъществяван с холандско участие, вече е положил основите на научния подход към взаимодействието между човека и околната среда. Предстои разработването на критериите за устойчиво развитие. Трудно е обаче да приемем фактите и реалностите, свързани със състоянието на рушащата се брегова зона. Природните процеси там са толкова активно подпомогнати от човешката безотговорност и късогледство, че за устойчиво развитие е нелепо дори да се говори. Загиващият бряг и незаконните постройки документирани на снимките, които публикуваме, са нагледно доказателство за дългия път, който трябва да извървим, докато стигнем до истината. И тогава ще съжаляваме за безвъзратно пропуснатите възможности днес.
Възраждане на традиционните връзки
Дирекцията за проектиране и изследване на кораба към "Варненска корабостроителница" АД стана домакин на една наистина значима бизнессреща между 25 полски и 15 български фирми, свързани с корабостроенето, кораборемонта, пристанищата и морската индустрия. Впечатляващи бяха самите мащаби и организацията на форума, проведен със съдействието на търговския съветник към посолството на Република Полша у нас г-н Адам Мажец и полския генерален консул във Варна г-н Кшищов Крайевски. Изпълнителният директор на Варненската корабостроителница инж. Добромир Кондов приветства гостите и подчерта, че има големи възможности за разширяване на сътрудничеството между двете страни в новите пазарни условия. Той цитира данни за проектния ръст на стокообмена между корабостроителницата и полските й контрагенти - от 4,9 млн. долара през 1998 г. на 8,5 млн. долара през 1999 г. или цели 74 на сто. Причината за тази ориентация може да бъде само съчетанието между конкурентни цени, високо качество и не на последно място - традиции в отношенията и връзките.
Полските гости представиха продукцията си, покриваща широка гама от изделия и услуги, свързани предимно с корабното машиностроене и пристанищните съоръжения. Представени бяха и оферти за комплексна доставка на техника. Дискусиите с българските партньори продължиха в три групи според спецификата на предмета на дейност и на тях беше поставено началото на много полезни връзки.
Полските бизнесмени направиха приятно впечатление със своята ангажираност към разширяването на връзките и своя професионализъм. Повечето фирми с едно-две изключения на гиганти като "Цегелски" бяха напълно или частично приватизирани в периода 1992 - 93 г. Създадени в преобладаващата си част преди три-четири десетилетия, те очертаха ясно перспективите пред тила на полското корабостроене - излизане на световния пазар. Почти всички гостуващи фирми притежаваха или бяха на път да получат сертификат за стандарта ISO 9001, който им отваря вратите пред западните клиенти. Естествено бе желанието им в кръга на техните партньори да попаднат и познати български фирми, с които в близкото минало бяха поддържани много добри контакти. Поставени на пазарна основа, те могат да бъдат още по-ясни и полезни в бъдеще.
Започва ли атака срещу свлачищата и незаконното строителство?
След приемането на националната програма "България - защита на речните и морски брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с нея свлачищни процеси" българският парламент даде съгласието си Министерският съвет да води преговори с Европейската инвестиционна банка и съответно да сключи договор за 25 млн. екю, които ще представляват част от средствата, необходими за изпълнението на програмата. В нея е предвидено възстановяването и укрепването на 145 обекта в цялата страна, които всъщност са концентрирани по поречието на река Дунав и по Черноморското крайбрежие. В първия етап от 1999 до 2001 г. ще се финансира дейността за няколко обекта по Дунав и за шест обекта по Черноморието - един в Аксаково и пет в община Варна.
Като особено важно се определя Северното ни Черноморие както заради това, че е реално застрашено поради природните си дадености, така и от гледна точка на значението му като туристически център. По думите на инж. Йорданов, управител на търговско дружество "Геозащита", северните брегове на Черно море са опасни, тъй като става дума за големи по мащабите си свлачищни обекти. Уникален в това отношение е например Балчик, където става дума за движение на маса от порядъка на 1 млрд. тона, и то на целия град. В различни части това движение е различно, но така или иначе в този обект са вложени много средства. Там са приложени в комбинация почти всички методи за отводняване и силово укрепване на застрашения терен, които са познати - дренажни ребра, дълбоки шахти с хоризонтални сондажи, вертикални сондажи, подпорни стени, дамби и т.н.
В района на Кабакум пък се е дестабилизирала маса, не по-малка от 6 млн. тона, на огромно разстояние с придвижване на дълбочина от порядъка на 20 м. Досега на това място са предприети частични мерки в зависимост от осигурените средства от миналата и тази година - възпиране на навлизащите в терена води чрез хоризонтални сондажи и коригиране на терена край сградата на Варненския свободен университет (ВСУ). Обектът е определен като пилотен проект за националната програма за борба със свлачищата и първият транш от средства, както вече стана известно, ще бъде насочен към него. Самият работен проект за технологични мероприятия и етапи на възстановителни действия в района, предложен от "Геозащита" на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, беше разгледан на 2 ноември т.г. от експертен съвет, който по правило определя порядъка на мерките. При приемането на проекта ще бъде обявен открит търг за строителството по него. Предвижда се отводняване и силово укрепване на терена с цел евентуалното възстановяване на основните съоръжения - централния път 923, канализацията на ВСУ и др. Досега изпълнители на такива обекти са били местни фирми от съответните райони - например варненската и бургаската община, като на територията на Варна са работили "Трансстрой", "Хидротехпроект", поделение на транспортни войски и др. Сега се очаква по този въпрос да излезе нова наредба на министерството за лицензиране на фирмите, които извършват подобна дейност.
След като работата по пилотния проект бъде завършена, ще се наложи определянето на статута на този терен - проблем, който ще трябва да реши Община Варна съвместно с министерството. Въпросът е принципен и решаването му, свързано с множество нормативни уредби и прецизна координация на действията на държавните институции, никак няма да е лесно. Но на практика то би трябвало да определи отношението на държавата към проблема за свлачищата изобщо и да регламентира нейната отговорност.
Естествено една държавна политика не би могла да спре прастарите природни процеси, върху които оказват влияние множество фактори, независещи от човека - геоложката даденост, валежната характеристика на района, климатичните условия, абразията на морето и т.н. За съжаление обаче в днешно време човешката дейност също се оказва една съществена предпоставка за активизирането на свлачищата. Северното ни Черноморие например е активно застроено, като става дума за всички аспекти на строителната работа - пътните съоръжения, за които се правят дълбоки изкопи и насипи, изграждането на различни обекти заедно с цялата им инфраструктура и т.н. Инженери и геолози определят строителството в критичните райони като несъобразено, а дали е незаконно, трябва да регламентират държавните институции. Това за съжаление се оказва една трудна и мъчителна процедура, която засега не е дала никакви резултати. Изглежда, активизиралите се свлачища ни изненадаха, както всяко друго бедствие, защото да се мисли тепърва за събаряне на построени сгради и други обекти е безсмислено. А като се има предвид, че забраната за предстоящо и действащо строителство се оказва не чак толкова категорична или поне резултатна, може да се каже, че се натъкваме на поредния проблем, "недооценен" за сметка на следващите поколения.
Започват предпроектни проучвания
Започват проучванията за проектиране на нефтопровода Бургас - Александруполис
Немската фирма "ILS консултант инженеринг" от Мюнхен спечели търга за изготвяне на проекта за изграждане на нефтопровода Бургас - Александруполис, съобщи пресслужбата на "Нефтохим". Проектантската организация на "Нефтохим" - "Нефтохимпроект", която има сертификат за качество ISО 9001, е пряко ангажирана с реализацията на този огромен проект. Специалистите от организацията ще извършат предпроектните проучвания - срокът за осъществяването им е четири месеца. Проектът включва изграждането на един пирс за разтоварване на танкери, приемно-резервоарна база, линейна част на нефтопровода до "Нефтохим" и същинска резервоарна база в "Нефтохим", чрез която с помпена станция ще се подава продукт в Александруполис.
"Нефтохимпроект" е ангажиран главно с линейната част на проекта. Възложени са му също така археологично, сеизмологично, инженерно и хидроложко проучвания на трасето. Организацията ще осигурява изходни данни, свързани с формите на проектиране и законодателство в страната, ще осъществява контакта между ангажираните институции и ведомства в България. За администриране на проекта отговаря директорът на "Нефтохим" Петко Калоянов. Главен проектант е Божидар Балтов, а водещ проекта по линейната част е Кирил Фотев.
Морето - ресурс и поприще
Интервю със г-н Стоян Райчевски,депутат в 38-ото обикновено народно събрание,председател на Комисията по медийна политика
МВ: Г-н Райчевски, известен е Вашият интерес към голямата и все още спорна тема за историческите корени на общуването на българина с морето. Така между впрочем нарекохте и една от най-новите си книги - "Българинът и морето". Как мислите, в последните години промени ли се нещо в това общуване?
- Темата не е спорна. Бих се изразил по друг начин: Съвременният българин все още малко познава морските аспекти от своята богата история. Книгата ми "Българинът и морето" прибавя само няколко нови страници към морската ни летопис. В това отношение значим е приносът и на вашия вестник.
Проблемът за мен не е толкова в историографията, колкото в отношението към морето като ресурс и поприще. Погледът на днешния българин се плъзга като че ли само по повърхността на морето. То го привлича повече с екзотиката си, с лесно постигнати миражи и привкуса за сладко ваканционно безделие, а не като поле за неограничена изява на стопанската му инициатива, каквото е било морето през погледа на създателите на българската държавност, на нейната военна и стопанска мощ от Кубрат насам. Вярвам, че новите реалности ще заставят предприемчивия българин да възобнови старите си традиции, защото забави ли се, съседите неумолимо ще го изпреварят.
МВ: Продължително време сте изследвали, историята и културата на българите от Южното Черноморие и Тракия. Днес традициите не започват ли да губят позиции пред зрелищността, автентичното не отстъпва ли пред опошляването на фолклора ни. Ще дам само един пример: разбрах, че напоследък в нестинарските представления, включени в туристическите програми, огнеходци пренасят през жаравата млади жени - нещо, което е абсолютно чуждо на българското нестинарство. Какво е това?
- Аз съм бил свидетел на още по-нелепи и уродливи изпълнения от облечени в нескопосано ушити народни носии български мъже, които в желанието си да се харесат, да угодят или да изхитруват пред нежната половинка от чуждите туристи измислят и показват уж някакви народни обичаи, които надминават далеч безцеремонността и наглостта на Алековия бай Ганю от края на миналия век. Това не може да се спре нито с осъдителна критика, нито с административна разпоредба, защото в условията на свободния пазар единственият регулатор са манталитетът и желанието на клиента. Проблемът е тази вълна да не бъде допусната да залее и духовната сфера в българското общество - да не позволим тя да изпълни всички духовни ниши.
МВ: Като човек, който години наред е бил свързан и с подводната археология в качеството си на сътрудник на Централната база за подводни археологически проучвания (ЦБПАП), сигурно сте наясно с нейното състояние днес. Как приемате създаването на т.нар. "подводни музеи"? Каква е оценката Ви за последните промени на 23 ПМС/91 год., които лишиха редица музейни организации от възможността за реализиране на собствени приходи, а в същото време безконтролно и безотговорно процъфтява бизнесът на "подводните музеи"?
- Създаването на Центъра за подводна археология и морска история в Созопол преди двадесетина години беше едно добро дело. Благодарение на ентусиазма на хората, които работеха в него, той бързо се утвърди като основно изследователско звено на подводната археология у нас. Доби и световна известност чрез провеждания на всеки три години международен симпозиум "Тракия-Понтика". Програмата ни беше доста амбициозна - да обхванем морската история на българите в техните етнически и исторически граници, както и на тракийските племена, живели преди хилядолетия по бреговете на Черно и Егейско море. Това, че сега се появяват спонтанно музеи на подводната археология с комерческа цел, само по себе си не е нещо осъдително, макар и подбудите да са само в стремежа за осигуряване на допълнителни атракции за чуждите туристи. Трябва обаче да се знае, че музейни експозиции, било то и подводни, могат да се създават само съобразно изискванията на Закона за паметниците на културата. Неспазването на тези норми предполага много строги санкции. Действащият закон дори вече е остарял. Предстои разглеждането на нов закон за движимите паметници на културата, който се отнася най-вече за музеите, и в него санкциите за нарушения в това отношение ще са много по-строги.
МВ: Наскоро в интервю за "Морски вестник" Вашият бивш колега Иван Карайотов - директор на Археологическия музей в Бургас, сподели с болка, че поради липса на средства археологическата наука губи борбата с иманярството.
- Борбата с иманярите не се води от археологическата наука, а от поделения на МВР, прокуратурата, съда, кметствата, общинската и областната администрация. Колегата Карайотов вероятно иска да каже друго, че музеите днес не разполагат с достатъчно средства да откупуват от иманярите незаконно изкопани от тях паметници на културата и те предпочитат да ги изнасят тайно в чужбина или да ги продават на заможни частни лица. Борбата срещу този вид престъпления няма да се спечели само с по-голяма щедрост от държавата при изкупуването на иманярските находки, а със строгото спазване на закона и завишени санкции спрямо нарушителите.
МВ: Г-н Райчевски, можете ли да посочите начините на взаимодействие между Министерството на културата и останалите министерства по отношение на опазването на археологическите паметници на суша и под вода? Например - между Министерството на културата и Министерството на транспорта. Известно е, че траленето за калкан и рапани е сред най-големите врагове на подводното ни археологическо наследство.
- Министерството на културата не може само да реши този въпрос. Борбата срещу посегателствата върху археологическите паметници, които се намират под водата, се води заедно с МВР и с Министерството на транспорта, разбира се. Но що се отнася до контрола върху тралния риболов, то усилията следва да се съгласуват и с Министерството на земеделието и горите, което контролира риболова у нас.
МВ: Групите на народните представители от Бургас и Варна са измежду най-активните в 38-ото обикновено народно събрание. Станахте инициатори на редица законопроекти, на актуални поправки във вече приети закони. На какъв етап на подготовка е очакваният закон за защита на българската култура и законът за опазване на движимите паметници на културата и кога очаквате да започне тяхното обсъждане?
- Имаше действително такава идея, да се създаде неформална група от народните представители на черноморските градове. Има проблеми, а се очакват и законопроекти, които засягат конкретно Черноморското крайбрежие, а това ще наложи по-чести контакти и дискусии между нас не само за защита на локалните интереси на изибрателния район, но и на целия Черноморски регион. Колкото до двата закона, то законът за защита на културата вече е приет на първо четене и сега се подготвя за второ гласуване в пленарната зала; законът за движимите паметници на културата още е на етап подготовка за внасяне в Народното събрание. Но и в приетия вече Закон за радио и телевизия има текстове, които закрилят българската култура и насърчават създаването на българска културна продукция.
Моряците от "Океански риболов" протестират
От няколко дни работещите в "Океански риболов" моряци, кредитирали фирмата с неполучените си от 6 години заплати, търсят отговор от ликвидатора на фирмата "Ърнст енд Янг" - консултант по приватизацията, "Ърнст енд Янг" за бъдещето на собствеността й, за възможностите за работа и най-вече дали ще бъдат изплатени неполучените средства.
Според синдикалисти от КНСБ интересите на работниците не могат да бъдат защитени. Представителите на ликвидатора във фирмата се сменят през няколко месеца, без да поемат конкретна отговорност. Правителственото решение - неизплатените заплати до 1997 г. в предприятията с над 50 на сто държавно участие да бъдат компенсирани с инвестиционни бонове, в "Океански риболов" коментират като абсурдно от всякаква гледна точка. На ощетените е предложен и друг вариант - да осъдят фирмата. Според лидера на Моряшкия синдикат Пламен Симов "длъжникът признава, че ти дължи пари, но казва - или вземи тези хартийки, или ме осъди, за да ти дам парите. Това е цинизъм. Това е решение на хора, които са сигурни, че съдебната система ще ги покрие, както става и сега" - смята синдикалният лидер. 1329 риболовци, на които държавата дължи около 7,5 млн. долара, са осъдили вече фирмата, но тя не е в състояние да им се издължи.
Моряците, принудени от предишните правителства да бъдат кредитори, протестират, че сегашното ги принуждава да станат инвеститори в губещи фирми, без да се знае дали и кога ще могат да получат дивидент и дали той ще бъде равностоен на дълга към тях.
Одисеята на "Шамкор" продължава
ГУ "Митници" трябва да посочи дължимите мита за доставената суровина
На 25 ноември Районният съд в Бургас отложи за втори път делото за скандалната суровина, която танкерът "Шамкор" достави за "Нефтохим" през октомври миналата година. Съдът търсеше отговор на въпросите - доставеното суров нефт ли е или нефтени отпадъци и какви свойства и качества има. Бяха изслушани независими експерти от лицензираната лаборатория за анализи на ВХТИ "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургас. Те потвърдиха заключението на Института по нефтохимия, че става въпрос за смес от реактивно гориво ТS1, керосинова фракция и тежък нискооктанов бензин, т.е. не за петрол, но за петролна суровина, при преработката на която могат да се получат добри резултати. След събраните показания от останалите експерти и доказателствения материал съдът постанови нова експертиза. Този път финансова. ГУ "Митници" трябва да посочи какви мита и митни сборове се дължат за внесената нефтена суровина и какви количества - по анекса към договора на "Нефтохим" с доставчика "Енерджи трейдинг". Съдът ще изяснява и какви са условията по акредитива и подробности по представените от доставчика финансови документи. Следващото дело бе насрочено за 7 януари 1999 г. Съдът не уважи молбата на защитата да бъде отменена мярката срещу капитана на кораба Интигам Мамедов да не напуска страната до приключване на наказателното производство.
Писмо до редакцията от един българин
г-н гл. редактор, обръщам се към Вас с голяма молба!
Произхождам от моряшко семейство. Баща ми, Ганчо Бойчев Русев, прекарва 3-те войни във флота: Балканската и Междусъюзническата война - във Варна, а Първата световна война - в Дедеагач (Александруполис) - Бяло море. Общо - 7 години! По-големият ми чичо, Петър Бойчев Русев, също е във флота и също 7 години, а другите двама по-малки братя - Господин Бойчев Русев на 28 г. и Атанас Бойчев Русев на 21 г., загиват на фронта във войната. Моите двама по-големи братя, Ганчо Ганчев Бойчев и Коста Хр. Илиев, работиха в БМФ, като големият - Ганчо Г. Бойчев - там прекара целия си трудов стаж - пенсионира се и почина през 1990 г. По-малкият ми брат, Йордан Ганчев Бойчев, дълги години работи в БМФ като механик. Там работиха двамата ми първи братовчеди - Бойчо Господинов и Георги Господинов, който и сега продължава да работи в БМФ. Една моряшка династия, една моряшка съдба!
Без Вашия вестник не мога! Но нямам повече сили, нямам повече пари да го получавам. Пенсията ми е абсолютно недостатъчна - само за лекарства давам ежемесечно по 30 000 лева, като вземам най-евтините, които почти не ми вършат работа. А какво остава за храна и други неизбежни разходи - не ме питайте... Аз си знам!
За вестник повече не мога да помисля. Моля Ви със сълзи, не ме лишавайте от този вестник, не ми отнемайте последната радост и утеха в крайно объркания ми живот. Стар и болен съм. Иначе ще ме откъснете изцяло от света. Знам, че се унижавам, но нямам друг изход. Моля Ви от цялото си сърце и душа, решете в бъдеще да го получавам безплатно - ще Ви бъда безкрайно. Моля Ви, направете това изключение. Направете го ако не за друго, поне за труда на нашата фамилия, непосредствено свързана с морето и двете скъпи жертви, които сме дали във войните. Всички са служили беззаветно и самоотвержено за България - нашата мила родина.
Ще чакам с нетърпение и надежда.
Преди да отбележим 120-годишнината на ВМС
Великите сили благословили раждането на българската Дунавска военна флотилия
Русенският вестник "Българин" пръв брани военните ни кораби от приватизатори
През август 1999 г. ще отбележим 120-годишнината от създаването на българските ВМС. За съжаление творческият екип, който започна да пише историята им, не получи необходимата подкрепа. Това означава, че и по време на планираната юбилейна научна сесия участниците ще цитират най-вече издадената през 1989 г. и основателно критикувана и до днес "История на българския ВМФ". А в нея и в останалите изследвания началото на бойния ни флот е "забито" на 31 юли (нов стил - 12 август) 1879 г. Цитатът от излизащия в Русе и Гюргево в. "Българин" от 2 август 1879 г. е станал задължителен: "Господар на сухо, българинът става господар и по море! От два дена българското знаме се развява над български кораби... от два дена България е морска сила."
Това ударно начало бе напълно достатъчно за досегашната ни историография, която негласно възприе този немаловажен период за напълно проучен и безперспективен за по-нататъшни изследвания. Едва преди пет години директорът на Военноморския музей доц. д-р Вълкан Вълканов ни припомни във в. "Морски преглед" (издание на ВМС) една добре забравена (а и умело потулвана) истина: създаването на българската Дунавска флотилия през 1879 г. в Русе не е само жест на безкористна помощ от Русия, а и добре премислен, трезво преценен политически и военностратегически акт на мощната империя. За какво става въпрос?
Секретните преписки относно т.нар. Окупационн й Фонд, основанн й для устройства Русско-Дунайской области са откраднати от руския дипломат Якобсон и продадени (неизвестно за каква сума) на тогавашния български министър-председател Стефан Стамболов. Доскорошният русофил се разпорежда преписките да бъдат обнародвани през 1893 г. под интригуващото заглавие Документи из секретните архиви на руското правителство. Политиката на Русия към България от Освобождението до сега. За издател е избрана редакцията на в. "Свобода". Какво разказват архивите?
Военният съвет на планираната Руско-Дунавска област (считана от русите като временно самостоятелно Княжество България) заседава в Пловдив и решава да предложи на император Александър II: Необходимо е да се създаде Българска военна флотилия на река Дунав по следните съображения: От една страна, да се приучат българите на морска служба, а от друга - да се избегне морското съобщение с Княжеството чрез Варна. Дунавската флотилия ще ни окаже съдействие при необходимост в превоза на боеприпаси от Рени в България, избягвайки надзора на Европейската дунавска комисия. Твърде съществена полза могат да окажат нашите морски офицери, намиращи се в Българската флотилия, с постоянното наблюдение за корабоплаването по р. Дунав, горен и долен, и най-вече за наблюдение на австро-унгарските параходи и да доставят в нашето Морско министерство нужните сведения.
По-нататък се уточнява и технологията на първите действия в тази насока: за руските офицери, служещи на българските кораби, униформата ще бъде по подобие на австрийските търговски параходни капитани по р. Дунав; същите се уволняват официално от служба в руския флот, а на практика тайно остават в неговия щат, защото:.. учредяването на Флотилия в България се отнася собствено до нашите предначертани задачи и тя в необходимите случаи трябва да действа за привеждане в изпълнение на плана за присъединяване на България към Империята... Очевидно тези аргументи са се оказали достатъчно убедителни, защото император Александър II слага резолюцията: Да се подарят на България три парахода, приспособени за параходство по р. Дунав... Авторът на идеята за привидно българска флотилия полковник Соболев със същата резолюция е възнаграден с производство в по-горното звание генерал-майор. Секретният документ вече дава всички основания на княз Дондуков-Корсаков няколко месеца преди евакуацията на руските войски от България (според клаузите на Берлинския договор) официално да поиска създаването на Дунавска флотилия и Морска част за носене на брандвахтената служба по реката и в Черно море, за обслужване на крайбрежните митнически органи на Княжеството и за извършване на военни превози в мирно и военно време. След като в морското министерство са наясно с идеята, императорската заповед е дори преизпълнена: България получава не три, а четири парахода: "Горний Студень", "Пордим", "Варна" и "Оп т". "Щедростта" на освободителите не спира дотук. Към параходите са добавени и шхуната "Келасура", катерите "Птичка", "Олафчик", "Варна", "Ракета", "Мотала", "Фардинг" и "Бавария", една несамоходна баржа и пет гребни лодки. Над тях на 31 юли 1879 г. в тържествена обстановка и с водосвет в гр. Русе е издигнат български флаг. А в нашата най-нова история е записан (според досегашната историография) Ден първи в битието на военния ни флот.
В Берлинския договор няма нито ред за някакъв речен или морски флот на Княжество България. А след като това не е изрично забранено, значи е позволено? Едва ли обаче Русия е могла да си позволи такова тълкуване на договора и поведение пред Европейската дунавска комисия. На научната сесия във ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" (13 - 14 октомври т.г.) варненският изследовател Иван Алексиев съобщи за издирени от него по-ранни публикации в русенския в. "Българин". На 14 юни 1879 г. вестникът съобщава на читателите си чрез кореспонденция от Варна, че Русия е подарила на България част от Дунавската си флота и страната ни има под разположението си два вапора, шест топовни шалупи... и шест торпилоносни корабчета. Значи де факто Княжеството има свой флот преди 31 юли! И все пак защо точно тогава е официалната церемония?
Отговорът е: На тази дата е празникът на руския военен флот... Много важно е и краткото съобщение от 17 юни 1879 г.: От София телеграфират: Привременното българско правителство получи известие, че Великите сили дават на България право да поддържа една флотица по Дунава. Остава обаче въпросителната кога и с кого е съгласувано решението за щедрия руски императорски дар.
Очевидно формирането на българския военен флот е въпрос далеч не само на волеизявление на Русия. Явно руските дипломати успешно са убедили западните си колеги, че корабите ще обслужват само и единствено интересите на българската държава. Това пък ги принуждава да не променят тази официална позиция на руския императорски двор и след посрещнатото с неприязън от новия самодържец Александър III съединение на Княжество България с Източна Румелия. Руските офицери на българска служба са незабавно отзовани, а военният министър Вановски разпорежда цялата Българска флотилия веднага да натовари имуществото от бреговите складове и да се пребазира в Рени. Заповедта му обаче е отменена с довода: Независимо от това, че принц Батенбергски и съветниците му поставиха Княжеството в неприятно за нас положение, щатс-секретарят Гирс намира за невъзможно да се наруши свещената воля на О'Бозе починалия господар-император и следователно параходите на Българската флотилия съставляват неотменима собственост на българския народ.
Така неизвестното за нас допълнение към жестокия за българите Берлински договор ни е дало една макар и малка, но съществена компенсация и много важна застраховка. Благословените от Великите сили Дунавска флотилия и Морска част си остават собственост на България.
Не е изминала и година от издигането на българския флаг над корабите от Дунавската ни флотилия, и в нейния състав започват да настъпват промени. Най-важната от тях е замяната на непригодната за речно корабоплаване шхуна "Келасура" с парахода "Голучбик". За това настоява още през 1879 г. княз Дондуков-Корсаков, но руското правителство успява да издейства съгласието на императора едва на 31 март 1880 г. На 3 юни с.г. командирът на българската флотилия капитан-лейтенант Александър Конкеевич приема парахода и след два дни пристига с него в Русе. Това е повод за цитирания вече в. "Българин" да помести на 8 юни 1880 г. (бр. 264) кореспонденцията "Българската флота" (вж. факсимилето).
Най-сетне очакваният с нетърпение параход, сиреч новият подарък от Царя Избавителя, красивият "Голубчик", пристигна в гр. Русе на 5 того, придружен с един шлеп, съдържащ разни неща, гдето русенците с неизказана радост се притичваха да видят прибавения венец на народната ни флотица. Като казва няколко думи за качествата на новоприетия параход, неизвестният автор бърза да бие тревога: С това радостно известие, мислим, уместно е да прибавим, че когато народната ни флотица тъй великолепно се украсява с един такъв отличен подарък като "Голубчик", научаваме се, че два парахода от народната флотица щели да се продават под вид икономически - тъй щото наместо да се уголеми мореплавателната народна сила, тя се намалява!... Публикацията в русенския вестник вероятно е първата в нашия печат, която защитава целостта на Дунавската флотилия и изразява опасения за нейното бъдеще. В края на кореспонденцията се подчертава, че можем само да се гордеем с красивата флотица, каквато наши съседи, съвсем свободни от 60 години, не се удостоиха да притежават една такава военна сила по Дунава.
Протестът на "Българин" не е уважен и параходите "Горн й Студень" и "Пордим" (трофейни турски плавателни съдове) са продадени на русенския търговец Иван Стоянов под претекст, че са непригодни за военна служба. Заедно с "Голубчик" в състава на Дунавската флотилия са включени баржите "Лом" и "Янтра" - също бивши турски кораби, повредени по време на войната, а след това ремонтирани. Това, според изследователя на този период Ради Боев, е известно подобрение в качествено отношение на първото ни флотско формирование.
С цялата си наивност обаче анонимният патриот - журналист от "Българин", интуитивно усеща пулса на някои обществени нагласи.
У част от новородените български политици се загнездва съмнението, че издръжката на Дунавската флотилия и Морската част е нещо като "пари, хвърлени в морето". И за да дадат публична изява на своя популизъм, още към края на 1884 г. в Народното събрание обсъждат предложение за ликвидацията им, а плавателните съдове предвиждат за разпродажба на частни лица.
Следващото предложение от този род в Народното събрание е направено от горнооряховски депутат на 12 декември 1908 г. В кампанията се включват вестниците "Дневник", "Камбана", "Свободен глас", "Русенско ехо", "Военен глас". През 1909 г. е "втората вълна", която издига идеята годните военни кораби да бъдат предадени на замисленото бъдещо държавно дунавско параходно дружество. През 1910 г. в кампанията срещу флота се включва и Александър Стамболийски. Гласът на либералния в. "Българин" отдавна е потънал в забрава, а негов аналог, уви, политическият живот в България по това време не успява да роди.
Предупреждението на Крапец
Да щадим природата, за да ни се отплаща със същото
Старите хора в Крапец разказват как едно време по тия места е имало плаж, широк 50 - 60 метра, и склоноветe били полегати, а по тях овцете слизали спокойно до морето. Сега тези склонове са стръмни. Вълните подмиват брега, абразията го подяжда, докато в един момент той няма да издържи и ще се свлече. Земната маса, която се е придвижила към морето, известно време ще пази брега, но морето ще продължава да го подмива и процесът ще се повтори отново. Свлачища е имало в цялата геологична история на Земята и винаги ще има. Всеки стръмен склон в една или друга степен е застрашен от такива процеси. Въпросът е обаче дали в конкретния случай, а и в редица други свлачищата не са причинени или най-малко са засилени от човешката дейност.
Крапец вече се намира в опасна ситуация. Причина за това е ускорената абразия, наблюдавана там - тя със сигурност е подпомогната и от човека. След 1944 г. в Добруджа започва усилено строителство на сгради и селскостопански постройки, заради което безогледно започва да се взема пясък от плажовете по Северното Черноморие, като по този начин те се унищожават. А като няма плаж, няма и какво да защитава брега - цялата енергия на вълната се стоварва върху него и го руши. От друга страна, естественото създаване на плажове силно се забавя от замърсяването на морето - част от мидите умират и няма достатъчна продуктивност на черупчест материал, който да се насочва към брега. Така природата безкомпромисно отговаря на човешката намеса. А в естествени условия тя си има изработени механизми за защита.
Наблюденията си върху описаните механизми сподели проф. Димитър Пърличев, геоморфолог от Института по океанология при БАН. Естествен защитен механизъм представляват т.нар. черупчести плажове, които се срещат на север от Шабла. Там брегът е изграден от льосови скали и е много слаб - морето непрекъснато го руши. Но където има черупчести плажове, макар широки само десетина-дванайсет метра, шлейфът от наносни делувиални материали остава незасегнат десетки години, обраства с трева и храсти и съвсем очевидно не се руши. А пясъчните плажове, каквито има на много места, достигайки дори до 40 м, не успяват да запазят брега. Оказва се, че черупчестият плаж с натрупалите се кухи миди, които веднага попиват и имат ефект на пори, притежава невероятна вълногасяща способност. По думите на проф. Пърличев, когато една вълна връхлети върху такъв плаж, тя буквално се изпарява и изобщо не може да достигне до брега. По тези места над Шабла брегът представлява редуващи се малки носове и заливи. Пред носовете има скално дъно и банки, обрасли с миди. Когато мидите умират, част от черупките им преминават от водата на брега. Постепенно от носа те тръгват към заливите, като едновременно с това се раздробяват. В крайна сметка в заливите се получават широки до 100 м пясъчни плажове от натрошени черупки - заоблени бели зрънца. (Неизследван е освен това въпросът до каква степен черупките, които са във водата, отнемат енергията на вълната, която ги повдига. Не е изключено да я спират много по-ефективно от песъчинките изпълняващи същата функция. Всичко това показва как на практика природата се самозащитава. Дали няма да се окаже най-добре, ако и ние, хората, вървим по нейните стъпки и използваме нейните методи.
Именно в този дух е концепцията за запазването на черноморския бряг от свлачища, разработена от проф. Пърличев. По негово мнение е необходимо да се помогне малко на природата, като й се предложат условия за създаването на такива плажове. Той смята, че близо до брега могат да се наредят редица проницаеми железобетонни съоръжения, които ще изиграят ролята на скални банки. От една страна, те ще станат източник на допълнителен черупчест материал, а от друга страна, ще бъдат така изработени, че ще отнемат част от вълновата енергия и няма да позволяват тя да се стоварва с цялата си сила върху брега. Самите съоръжения могат да имат и други функции. Ако на тях се поставят колектори за миди, ще може да се получава евтина продукция от изкуствено отгледани охранени миди, които растат два пъти по-бързо и са два пъти по-едри от тези на дъното. Така тези съоръжения ще играят и екологична роля на изкуствени рифове, които ще пречистват водата. Те ще могат също така да се използват и като площадки за рекреационни цели - да служат на въдичари или за скокове във вода и т.н. Самото съоръжение според проф. Пърличев се изплаща за две години само от продукцията на миди. По негово мнение този метод е уникален, тъй като предлага създаването на плаж от водата, или от "нищо - нещо".
Като цяло това предложение решава въпроса за приоритетите в случаите на свлачищни процеси. Т.е. поставя на първо място борбата с абразията, която, ако бъде успешна, може да елиминира този основен фактор, пораждащ свлачища по нашето Северно Черноморие. Тези процеси са тясно свързани. Ако се забави и намали абразията, дори да има ново свличане на земна маса, тя вече ще може да се задържи, да се стабилизира и дори да понася леки постройки. В такъв случай и намесата на човека за спиране на свлачищата ще бъде ефективна, както ще има смисъл и влагането на средства в брегоукрепването и в хидротехническото строителство. Този подход може да подплати с разум човешките действия за защита на брега и да не позволи те да се окажат едно елементарно "закърпване" на положението.
Проф. Пърличев апелира към отговорните лица, които са се заели с тези проблеми, да не повтарят грешките на комунистическите управници, когато средствата за брегоукрепването почти изцяло бяха хвърляни за строителство, в някои случаи абсолютно безполезно, което всъщност уби и красотата на девствените ни брегове. Тогава не са били направени сериозни и задълбочени изследвания и не са били взети никакви превантивни мерки, както твърди ученият. А превантивната защита чрез научен подход е едновременно евтина и резултатна. На практика държавата не е оползотворила собствения си научен потенциал, в който тогава на теория изливаше доста пари. Недоглеждането, нехайното отношение и липсата на координация дават своите резултати сега. Дали отново ще се приложат повърхностни и нерационални методи и огромните средства ще останат неоправдани, или държавата най-после ще успее да създаде здрава и разумна концепция за справянето с този изключително наболял проблем, предстои тепърва да разберем.
Природата е повече от лекарство
Акценти на морската екология в проекта "Зелен Бургас"
Интервю с Венелин Тодоров - заместник-кмет на Община Бургас по дейностите социални грижи, здравеопазване и екология
МВ: В навечерието на 21-ви век какво значение отдавате на опазването на природната среда?
- Ние не бива да забравяме, че сме взели природата назаем от нашите деца и сме я наследили от дедите си. Преди няколко години, когато застанах на този пост, аз се пошегувах, използвайки една позната сентенция: екологията е като времето (метеорологичното) - всички говорят за него, но никой не прави нищо за неговото подобряване. Може би така е било доскоро, но сега вече не е така.
МВ: С какво се е подобрило екологичното състояние на Бургас - може би най-замърсения град в страната, през това време?
- Като начало през 1997 г. започна реализацията на голям двегодишен проект "Зелен Бургас". Подготовката за него трая две години. Проектът е по програма "Матра" и се финансира от холандското правителство в размер на 2100 гулдена. Целта е да се изработи обща програма за работа с местната власт и индустрията по опазване на околната среда.
Проектът "Зелен Бургас" има четири подпроекта - "Екологичен мониторинг", "Екологичен мениджмънт", "Управление на твърдите битови отпадъци" и "Работа с обществеността", т.е. увеличаване на общественото съзнание по опазването на околната среда, образование и обучение в учебните заведения. Проектът има управителен съвет, т.нар. "политически борд", който се ръководи от кмета на Бургас г-н Йоан Костадинов, а от холандска страна - от г-н Еско Блокер - директор на международния офис на агенцията за опазване на околната среда в Холандия. В него влизат още - представители на общината, РИООС, морската асоциация и големите фирми Пристанище Бургас, "Нефтохим", летището. Почетен член е министърът на околната среда г-жа Евдокия Манева, а подпроектите имат ръководители и от българска, и от холандска страна. Аз съм ръководител на работната група.
Проектът "Зелен Бургас" е най-големият за Централна и Източна Европа и той има не само регионално, но и национално и международно значение.
Използвайки опита на холандските специалисти, бе направен първият доклад по мониторинг на общинско равнище в България. Той ще даде възможност да се започне работата по индикаторите за устойчиво развитие и за изследване на видовете рискове от нарушаването на околната среда. Холандското правителство ще осигури и помощ на стойност 100 000 долара във вид на съоръжения, консумативи и обзавеждане на лабораторията на РИООС, хидрометеорологичната обсерватория и ХЕИ.
За първи път в България в девет бургаски предприятия - Пристанище Бургас, летището, "Нефтохим", "Камбана", "Хемус", "Бургасбус", "Кока-кола", "Метални изделия" и "Елкабел" - започна да се изгражда системата за опазване на околната среда съгласно стандарта ISO 14000.
По подпроект "Управление на твърдите битови отпадъци" е изработена програма за периода 1998 - 2008 г. Тя е приета от общинския съвет и е предоставена за утвърждаване в РИООС и Министерството на околната среда.
Обикновено другите общини възлагат програмата за оползотворяване на отпадъците на големи консултантски колективи, ние я направихме с наши сили. Сега сме в състояние да помогнем на всяка друга община при изработването на подобна програма. Програмите дават насоки за работа на управленския екип, ние консултираме предприятията и правим всичко това безвъзмездно. По подпроекта "Работа с обществеността" приключихме всички инициативи с участието на 13 неправителствени организации в рамките на Седмица на екологията през октомври т.г. Единайсет организации спечелиха проекти за около 150 млн. лева, които се финансираха от бургаската община. Финансирахме и четири учебни заведения, издадохме помагала, нагледни материали, проведохме семинари, екопоходи, лагери и изложби.
МВ: Как следва да се постъпва с фирмите замърсителки? Възможно ли е те да укрият информация, тъй като всяко замърсяване води до санкция?
- Проектът дава възможност да се работи и за хармонизиране на българското законодателство по опазване на околната среда с това на западноевропейските страни. Предложенията на специалистите, работещи по проекта от двете страни, бяха дадени на българското и на холандското екоминистерство. При срещата на двамата министри тези предложения са били обсъдени и бе подписан меморандум. В него са набелязани стъпки, които да заинтересуват предприятията да намалят вредното въздействие върху околната среда, а не да се върви по стария път на глоби и санкции. Когато едно предприятие не е в конфликт с властите и с населението, то стои много по-добре на пазара. Това има своето значение, особено ако фирмата е в процедура на приватизация.
МВ: На този етап предприятията нямат необходимите финансови възможности, за да подменят системи, инсталации и да се грижат за екологичното въздействие на производството върху природната среда.
- Много от мерките по опазване на околната среда са чисто организационни. И невинаги са свързани с финанси. Пристанище Бургас, към което са обърнати много инвеститори, например е задължено да спазва международните конвенции, включително и екологичните. Преди една година в порта бе внесена инсталация по безпрахово разтоварване на насипни товари. Правителството освободи тази машина от мито. В Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците, който препраща към Закона за данъка върху добавената стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане, се предвиждат специални мерки при въвеждането на екологичните технологии, инвестициите в тях се освобождават както от данъци, така и от мита.
В "Нефтохим" мерките, които биха се взели по завишаване на технологичната дисциплина, по намаляване на течовете, биха донесли впоследствие доста приходи на комбината. Затова на "Нефтохим" му бяха отпуснати 4 млрд. лева от Националния фонд за опазване на околната среда, които да се използват за пещи за изгаряне на течните утайки.
МВ: Какви са идеите за оползотворяване на битовите отпадъци?
- Концепциите за обработване и управление на твърдите битови отпадъци са няколко. Първата е изграждане на регионално сметище. Подписали сме съглашение между Бургас, Созопол, Камено и Айтос за ново сметище за депониране на отпадъците. Следващият момент е пещта за изгаряне на медицинските отпадъци и отпадъците от корабите по конвенция "Марпол", глава III. Третият момент е разделното събиране, за което също ще въведем подходяща техника.
Най-важното направление е свеждане до минимум на отпадъка при неговия източник. Всеки производител на отпадък съгласно Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда трябва да сведе отпадъка до минимум още при източника.
МВ: Как ще става събирането на различните отпадъци от корабите, които са едни от най-големите замърсители на морето?
- Битовите отпадъци се събират от няколко фирми, които са сключили договор с Пристанище Бургас. После отпадъците се изгарят в пещ в сухото пристанище в Лозово.
Нефтените утайки, сантинните и баластните води се издават в станция, която не отговаря на изискванията, затова в момента съвместно с бугаското пристанище и холандските власти сме изготвили проект за изграждане на станция за баластни и сантинни води. Тя ще бъде финансирана изцяло от правителството на Холандия. Холандска фирма ще бъде също така изпълнител на проекта. Тя ще бъде избрана след конкурс в българското външно министерство. Пристанище Бургас е реципиент на помощта.
Черно море е един от водните басейни, където корабите и бреговите станции нямат право да изхвърлят каквото и да е в разрез с изискванията на конвенцията "Марпол". За съжаление то се замърсява от няколко големи реки, най-вече от река Дунав. Оттокът на Черно море през Босфора и Дарданелите е много малък. Както е известно, две години вече се правят международни конференции на тези тема. Създаден е комитет от седем държави - Гърция, Турция, България, Русия, Грузия, Украйна и Румъния, и е направен съвместен план за рехабилитация на морето, който сме длъжни да изпълняваме. Отговорник по проекта е г-н Пламен Джаджев от Министерството на околната среда и водите.
Преди години нашият Наказателен кодекс и Законът за морските пространства допускаха малки санкции. В момента с международните конвенции санкциите са много строги и те са императивни. За наша радост през последните години не сме имали големи разливи в Бургаския залив. Замърсяването е от нарушители, които изхвърлят водите си през тъмната част на денонощието в международните води. Теченията ги носят насам и при един източен вятър тези баластни и сантинни води излизат по плажовете.
За съжаление у нас не е още решен правилно и въпросът кой трябва да стопанисва плажовете. Те са изключителна държавна собственост, а се стопанисват сезонно от различни фирми. Тези фирми се интересуват единствено от моментната печалба. Според мен навсякъде плажовете трябва да се стопанисват от общините, които най-вече са заинтересувани от привличането на туристи. Дори и извън населените места плажовете са територия на общините.
Пречиствателните станции са в сравнително добро състояние. Проблеми има в Меден рудник, където работим по два проекта - по т.нар. лемна технология и за изработване на конвенционална пречиствателна станция. Работим и по въпроса за пречиствателна станция на почивните бази в парка "Росенец", където поради липсата й са активизирани свлачищните процеси. В момента се реализира проект за пречиствателна станция и се строи канализацията на Крайморие.
МВ: През последните две години в Бургас се правят много зелени площи, за целта се освобождават търговски терени. Това сигурно не е икономически изгодно?
- Обвиняват ни, че правим градинки, а не даваме парите за лекарства. А зеленината, природата изобщо, също лекува, тя е повече от лекарство. Морската градина отново е любимо място за бургазлии, а в момента се прави най-големият градски парк в България в бургаския жк "Изгрев". Ще бъдат направени паркове във всички квартали. Ще разширим местата - открити и закрити - за изложението на цветя "Флора" в Морската градина и то традиционно ще се показва и през пролетта, и през есента. Благодарение на добрите ни връзки с община Ротердам в Холандия ще пристигне в близките дни нов подарък от 18 000 луковици за лалета, зюмбюли и нарциси.
МВ: Всичко това е свързано с много усилия. Къде виждате Вие проблемите?
- Проблемът на първо място е в тежката икономическа обстановка. Бургас е много мощен икономически център, но трябва процент от това, което той дава като принос в националния бюджет, да остава за подобряване на околната среда и за здравна профилактика. Защото тази мощна промишленост естествено въздейства отрицателно върху околната среда и върху здравето на хората. Бургас е една от 14-те екологично горещи и застрашени точки в страната и това трябва да означава и някакъв приоритет от страна на съответните министерства и екологични програми.
Голяма част от нашата индустрия в момента не работи с пълен капацитет. Благодарие на това са намалели определени емисии. Завишен е обаче серният диоксид, който предизвиква парниковия ефект. Това е естествено, след като мазутът, който се гори, е с високо съдържание на сяра. Предстои да направим едно сравнение на състоянието на околната среда между Бургас и други общини, въпреки че условията биха били различни. Трябва да разработим индикаторите за устойчиво развитие.
МВ: Как се отнасяте към сигналите за замърсявания от граждани и екологични организации?
- Съществува т.нар. "зелен телефон" в общината за разре шаване на такива проблеми - 8441368.
"Варта" предаде за експлоатация батерията на подводница "Слава"
Представителят на концерна "Варта" Юрген Донер официално предаде за експлоатация акумулаторната батерия за българската подводница "Слава". В среща с подводничарите от дивизиона с командир капитан II ранг Пламен Бонев г-н Донер изрази благодарност за доброто взаимодействие по време на съвместната работа. На въпроса колко струва батерията представителят на "Варта" отговори като добър търговец: "Българското Министерство на отбраната заплати за батерия с петгодишен срок на експлоатация, а вашите ВМС ще я използват поне осем години."
От своя страна капитан II ранг Бонев също благодари на Юрген Донер за високото качество на новото техническо съоръжение. Офицерът припомни, че преди повече от осем десетилетия България е станала десетата държава в света, която е имала подводен кораб в бойния си флот, и това е било именно плавателен съд, получен от германския флот.
"За" или "против" буните?
Засега специалистите виждат пътя за решаване на проблема с абразията единствено чрез строеж на буни. Те наистина помогнаха да се укрепят отделни участъци от брега, да се увеличат пясъчните натрупвания в плажните ивици, но носят и вреди. Така например заради буната на Змийския остров и подводната скална коса пясъчният нанос се увеличи дотолкова, че островът може да стане полуостров, след като морето се отдръпна на 200 м навътре от брега.
Зоната около кейовата стена в "Дюни" се затлачва с пясък, водорасли и други наноси. В Китен около станцията на военното министерство положението е идентично, в Аркутино кейовата стена е затрупана още преди обектът да бъде завършен. В Бургас, Поморие, Сарафово и Несебър също има изградени буни, но в по-голямата си част те са изгубили предназначението си. Абразионните процеси изискват редовно наблюдение, а също и противодействие - с прилагането на модерни проекти.
От февруари брегът на Росенец се укрепва от бургаската фирма "Трансстрой" с каменна бариера, която се създава изкуствено, но може би няма да издържи - при силен щорм камъните ще се разпръснат, твърдят експерти. Такъв проект е изключително скъп и ненужен, смятат те. Но по-евтините нетрадиционни проекти с екологичен ефект трудно си пробиват път.
От четири години бургазлията Генчо Георгиев, президент на фирма "Диогени", предлага нови и по-евтини методи за борба със свлачищата. Те се състоят в изграждането на изкуствени дънни пясъчни релефни форми, управляващи трансформацията на вълните в плитководието. Така опасването на брега с бетонни заграждения става излишно, а екометодът ще съдейства за спирането на бреговата абразия от морското вълнение. Създаването на плажни ивици чрез управляване на вълновото въздействие в бреговата зона е друг модерен метод, който фирмата на Георгиев предлага.
Бюрократичната машина, стремяща се да осигури по-дълъг живот на старите държавни фирми и структури, досега не е обърнала внимание на методите, предлагани от бизнесмен, който е бивш научен сътрудник от Института по океанология във Варна.
