Делото "Шамкор"
В Бургаския окръжен съд на 3 ноември влезе делото по скандалния танкер "Шамкор", доставил през октомври миналата година некачествена суровина вместо суров петрол за "Нефтохим" по сделка на австрийската фирма "Енерджи трейдинг". Случаят бе окачествен от министър Богомил Бонев като опит за саботаж, а от промишления министър Александър Божков - "по-скоро като далавера".
В хода на следствието капитанът на кораба И. Мамедов бе задържан, а след това освободен срещу парична гаранция от един милион лева и със забрана да напуска страната. В съда бяха разпитани Мамедов и корабният агент Дянко Караджов, които са обвиняеми по това дело. Свидетелски показания даваха служители на "Нефтохим" и митницата, включително изпълнителният директор на комбината Стоян Иванов и началникът на отдел "Контрабанда и митнически разследвания" в митницата Веселин Цонов.
Адвокатите на капитана пледират за оправдателна или условна присъда. Те оспорват заключенията на официалната експертиза, начина, по който са взети пробите, и изтъкват, че капитанът и корабният агент нямали абсолютно никаква облага от контрабандата.
Добра заетост на мощностите
КРЗ "Одесос" - Варна
В момента КРЗ "Одесос" - Варна, работи при добро натоварване и пълна заетост на мощностите. Сухият док на завода е ангажиран с поръчки до края на годината. Чувства се обаче негативното влияние на финансовата криза, обхванала много региони на света, коментират специалисти в кораборемонта. Товарите са по-малко, навлата продължават да спадат и приходите намаляват, а с тях и парите, които могат да бъдат отделяни за ремонт на плавателните съдове. Трудности изпитват както елитните корабни компании, така и по-малките фирми. Очакват се дори фалити на корабособственици. На фона на тази конюнктура оживлението в КРЗ "Одесос" изглежда още по-значимо. В завода обаче смятат, че трудностите не са ги отминали, а проблемите на корабособствениците са и техни проблеми.
В момента положението в завода е по-добро, отколкото през миналия месец, когато натоварването бе по-слабо. Преди десетина дни след предсрочно приключване на ремонта отпътуваха два германски кораба - "Vega" (20 000 dwt) и "Cam Eong" (18 000 dwt). Собственикът им - "Vega Shipping H. Z. " - е нов клиент за предприятието, но вече е изказал отличните си впечатления от работата му. Германската поръчка на завода бе финализирана след дълги преговори и елиминиране на други конкуренти, а окончателното договаряне стана по време на посещението на варненската делегация на панаира в Хамбург.
Голям ремонт се извършва в момента на кораба "Dombadze" (28 750 dwt), собственост на "Anglo-Georgian Shipping Company", който пристигна във Варна в средата на октомври т.г. и ще отпътува в края на декември. По кораба ще бъдат извършени 300 тона корпусна работа, подмяна на конструкция в баластните танкове и др. Други кораби, които се ремонтират в завода, са гръцкият "Proikonissos" (29 399 dwt) на "Marmara Navigation" и кипърският "Norman Star" (19 000 dwt) на "Dobson Fleet Management". И двете фирми са традиционни клиенти на КРЗ "Одесос". На ремонт във Варна е и италианският танкер "Probites" (28 000 dwt), който идва за втори път у нас.
Два турски кораба пристигат за ремонт в завода тези дни - "UND Ro-Ro" на "Crescеnt Shipping" и "Aslan 1" на "Aslan Shipping". Водят се преговори за ремонт на още три кораба до края на годината, има запитвания и за началото на януари.
През последните месеци в завода не са ремонтирани кораби на Параходство БМФ и причината е ясна на всички специалисти. С въвеждането на прословутия данък добавена стойност върху кораборемонта в български предприятия той се оскъпява дотолкова, че фирмата предпочита да ремонтира корабите си в чужбина, за което не й се начислява такъв данък. Проблемът, макар и общ за всички български кораборемонтни фирми, е много тежък и все още не е решен. Грижата за него засега е на законодателите, които трябва да приемат пакет от промени в данъчните закони.
КРЗ "Одесос" ще участва в традиционния панаир по кораборемонт и конверсия в Лондон, където вече е установявал успешни контакти с нови клиенти. Участието му в "Експошипинг '98" в Истанбул и в "Одеса '98" в Одеса са били ценни с обмена на информация и запознаването с нови партньори от региона.
Защо преди 60 години бойният ни флот се отказва от закупуването на водосамолети "бомбоносци"?
На 31 юли 1938 г. министър-преседателят на Царство България Георги Кьосеиванов и упълномощеният от Балканския пакт гръцки генерал Метаксас подписват в Солун спогодба, която легализира съществуването на възстановените български въоръжени сили. На 24 август с.г. правителството разрешава на военния министър "да поеме задължение в размер на 4 милиарда и 250 милиона лв. за доставки и поправки на разни оръжия и муниции... засягащи последователно 12 бюджетни години". Щабовете на видовете въоръжени сили започват трескава подготовка за предстоящото въоръжаване и превъоръжаване. Във Военноморския музей - Варна, е запазен препис от заповедта на началника на Флота контраадмирал Иван Вариклечков, съгласно която се формира постоянна морско-техническа комисия под председателството на неговия помощник-капитан I ранг (бъдещ контраадмирал) Сава Иванов.
Един от първите писмени доклади, които получава Вариклечков, е с дата 9 ноември 1938 г. Документът е подготвен лично от капитан I ранг Иванов и се отнася за възможностите на флота да приеме на въоръжение водосамолети - бомбардировачи. Като база за изчисленията е възприет "съвременен бомбоносец, средна големина, с обслуга 3 души", чиято единична пазарна цена тогава е около 5 милиона лв., а срокът на службата - близо 5 години.
При условие че "всяко хвърчило ще лети средно годишно по 400 часа, то за 5 години служба ще пролети средно 2000 ч." и ще изразходва бензин и масло за 1 милион и 750 хил. лв. излиза постройката на хангари, складове, погреби, подземни бензинови инсталации, пристанище, наклонени плоскости за спускане във водата - около 5 милиона лв. "за всяко хвърчило".
Интересен е подходът на капитан I ранг Иванов при отговора на въпроса: "Какви разходи са нужни за издръжката на обслугата на хвърчилото през време на 5-годишната му служба? " Тъй като подобни сметки не се публикуват в европейския печат по това време, той взема като база информацията, че за подготовката на 3000 летци в Япония са отпуснати 600 милиона йени. По тогавашния курс (20 лв. за йена) излиза, че подготовката на един летец би трябвало да струва около 4 милиона лв., а за екипажа - около 12 милиона лв. Доста по-скромна е сумата, предвидена за "заплати и други лични възнаграждения" за петте години - 1 милион и 880 хиляди лв. За същия период са нужни още 600 хиляди лв. за заплатите на "двама души монтьори - техници" или "всичко разходи по обслугата": 14 милиона и 400 хиляди лв. Отделно се предвижда и сумата от 250 хиляди лева застраховка на всеки самолет за "нещастия и загуби в хора (обезщетения за загинали авиатори, набавяне на нови хвърчила и др.)".
В крайна сметка се получава, че този летателен апарат ще струва на държавата за петте години на експлоатация 26 милиона и 400 хиляди лв. Очевидно заданието е било за "една ескадра от 50 средни бомбоносни хвърчила", защото всички изчисления завършват със сумата 1 милиард и 320 милиона лв., което прави приблизително една трета от общия 12-годишен военен кредит за цялата армия. Капитан I ранг Иванов прави уговорката, че изчисленията му са ориентировъчни и "без ангажимент, понеже по зададените ми въпроси не можах да намеря в момента точни и положителни данни".
Фантастичните цени го карат бързо да се приземи и в края на документа, напечатан на пишеща машина, да добави на ръка: "Като имаме предвид, че един линеен кораб живее средно 20 - 30 години, то излиза, че 50 хвърчила, за да ги имаме за един период от 20 - 30 години, ще струват повече, отколкото един линеен кораб."
Четири години по-късно песимистичните прогнози на капитан I ранг Иванов са частично опровергани. В поверителната заповед - 132 от 24 септември 1942 г. на командира на Въздушните войски генерал-майор Димитър Айранов се съобщава, че от 29 август с.г. се формира водосамолетно ято на водолетище "Чайка" край Варна. Отначало са доставени германските "Хайнкел-42" ("Патица") - 2 бр., и "Хайнкел-60" ("Тюлен") - 2 бр. Основната техника - 12 бр. "Арадо-196" ("Акула") - пристига през 1943 г. И все пак - това са разузнавателни самолети с малък бомбов товар, а не истински бомбардировачи. След войната водосамолетната авиация е включена в състава на ВМС, а ВВС получават съветските торпедоносци с брегово базиране Ту-2 за борба с надводните кораби на противника.
По време на Втората световна война големи водосамолети "бомбоносци" излитат и от водолетище "Чайка", но те са германски и постоянният им пункт за базиране е Констанца. В началото на август 1944 г. командирът на нашите Морски войски контраадмирал Асен Тошев отхвърля предложението на германците тези водосамолети да се пребазират край Варна.
През 1943 - 1944 г. с "Арадо-196" ("Акула") над Черно море летят български, немски и румънски пилоти.
На ръба на истинската криза
Сътресенията в Азия, падащите цени на акциите на "Уол стрийт" и продължаващата девалвация на рублата показват, че е възможно да настъпи глобална рецесия. По цял свят финансовите пазари регистрират спад, но най-сериозни последствия би имало от разпадането на руската икономика.
След продължителната политическа криза, свързана с отстраняването на премиера Сергей Кириенко, приемникът му Евгений Примаков оглави едно нестабилно правителство с малки шансове да стабилизира боледуващата икономика. Задълбочаващите се здравословни проблеми на президента Борис Елцин натовариха Примаков с допълнителни управленски функции, но от това трудностите не стават по-малко.
Обявеният от руското правителство 90-дневен мораториум върху плащанията по външния дълг раздразни западните кредитори, които поставят под въпрос неговата законност. Така или иначе тези три месеца се смятат за достатъчни за възвръщане на финансовата стабилност на страната. Правителството се надява да предоговорира условията на някои плащания, да преструктурира успешно банковата си система и да я спаси от фалит.
Високата инфлация като че ли е неизбежна при сегашните планове на правителството за изчистване на националния дълг. По-оптимистичните прогнози за инфлацията в края на 1998 г. са за 30 на сто, но хиперинфлацията си остава една неприятна заплаха. Неефективната данъчна система в съчетание с повишаващите се цени на вносните стоки само ускорява девалвацията на рублата.
Дали растящата инфлация е сигнал за трудности в транспорта на товари? Според Джеф Досетър от "Freight Transport Association" положението има някои ясни параметри: "Търсенето на западни стоки ще намалее, това е по-скоро проблем на износа, отколкото чисто транспортен проблем, и занапред нещата ще се влошат още малко."
Компаниите, търгуващи с Русия, не се чувстват заплашени. Според Пол Болдуин от "East European Transport Systems" засега бизнесът върви нормално. Дори в случай на граждански размирици нещата ще се успокоят за няколко седмици, смята той, защото Русия има нужда от Запада.
Дори компаниите с централи в Русия търсят начини да се справят с кризата. "Когато фондовата борса спря да работи, ние се разтревожихме, но седмица по-късно международният бизнес се възобнови. По очевидни причини вътрешният бизнес замира, защото руснаците нямат пари", коментира Анди Вон, изпълнителен директор на спедиторската компания "Armadillo".
Финансовото доверие към Русия намалява, а инвеститорите се насочват към по-безопасните германски облигации. Все пак западните лидери са единодушни в едно - Международният валутен фонд ще продължи да подкрепя Русия срещу осъществяване на добра програма за преструктуриране на икономиката й. Как ще се приложат на практика замислените реформи, засега е рано да се каже. Тревожен е обаче фактът, че Русия не е сама в кризата. Азия и Северна Америка, както и процъфтяващите преди латиноамерикански пазари регистрират икономически спад, от който засега единствено Европа остава донякъде встрани.
Сътресенията с курса на рублата започнаха през август, но обезценяването на националната валута на Русия продължава.
Транспортната инфраструктура по отдалечените краища на страната не отговаря на съвременните условия.
Централата на Руския корабен регистър - броят на регистрираните в него плавателни съдове продължава да намалява.
Наследство, което дедите ни не са опазили
Старите варненски мостове
Били дело на талантливи строители, наричани "кюпрюджи" майстори
Започналото от края на ХVII век разложение в османската феодална система обхванало и пътните комуникации в България. През 1801 г. французинът Луи дьо Заманя пише: Мостовете изобщо са в лошо състояние. Много от тях биха изисквали известно внимание, ако през тях се прекара артилерия... Ето как описва пътя Силистра - Варна - Цариград генералът от Наполеоновата армия граф Дьо Тромлен: Този път върви по Черноморското крайбрежие и е 100 часа... От Варна до столицата (Цариград) са 60 часа... От този град (Варна) до Цариград пътят е много лош... Каменният мост (Таш кюпрю)
На мястото на Сточна гара - Варна, от памтивека имало мост, който свързвал долната блатиста част на града с другия бряг на река Девня. Тази река е отводнена през 1906 г. поради прокопаването на плавателния канал между морето и езерото. Издигнатият над реката каменен мост, наречен Таш кюпрю, имал важно стратегическо значение - пътят през него водел за Цариград. През 1872 г. унгарският пътешественик Феликс Каниц бил толкова впечатлен от Таш кюпрю, че го увековечил в една много точна гравюра. През 1884 г. по Таш кюпрю преминал и чешкият историк Константин Иречек. Ето какво пише той: В 4,50 ч. съгледахме пред себе си от височините в дълбочина бялата Варна и нейното езеро. През долове с гъсти храсталаци слязохме полека надолу в равно поле, което се простира между езерото и морето, и влязохме по моста над отока на езерото на 20 минути от полите във варненските улици. Във Варна бях пак в познат край при универсалния път, който съединява Цариград с Европа... За да опази моста и универсалния път за Цариград, турската власт издигнала солидно предмостово укрепление, наречено Таш кюпрю табия. Според братя Шкорпил тази табия съществувала и през 1828 - 1829 г. След Освобождението била превърната в склад за газ. Съборена е през 1907 г. До 1881 г. срещу Таш кюпрю се намирала тежко обкована дъбова порта, която привечер се заключвала от пазача. Таш кюпрю имал четири отвора и вградена плоча със следния надпис: В 1758 (1174 от Егира) сполетя моста божие нещастие (наводнение). Населението положи своето старание при граденето му.
Надписът показва, че този мост е построен на мястото на друг мост, разрушен от наводнение. Таш кюпрю бил на оживено място - през него минавали каруци, пешеходци, добитък. Тук е имало и стоянка за рибарските лодки. Таш кюпрю бил съборен през 1907 г. Пуйчиният мост (Пипи кюпрю)
Братя Шкорпил имали възможността да проучат и старите махленски мостове на Варна, чийто брой не е окончателно уточнен. Тези мостове били дело на талантливи строители, наречени "кюпрюджи" майстори. Особено интересен бил мостът между ул. "Харчева" (ул. "М. Балабанов) и ул. "6-и септември (бул. "Княз Борис I"). Населението го наричало Пипи кюпрю - Пуйчиният мост, заради това, че през него освен пешеходци минавали и ... пуйки. Пуйчиния мост бил гивирен (каменен), но имал само един малък отвор. Той бил залят с поройна вода при наводнението на 11 август 1897 г. Близо до моста се намирал полицейски участък, а също и спиртоварната фабрика на Никола Провадалиев. Пуйчиният мост бил изоставен около 1912 г. и след това съборен.
Братя Шкорпил отбелязват, че между ул. "Харчева" и бул. "Мария Луиза" имало друг мост. Оттам започвал естествен канал, по който поройната вода поемала по ул. "Харчева" в посока към Пуйчиния мост и дерето на ул. "Сандова" (ул. "Ст. Стамболов"). Поройната вода била "озаптявана" чак при Демир капусу - Железните порти, след което се оттичала към морето. В бележките на братя Шкорпил от 1909 г. четем: Тези порти се намирали върху долчинката срещу приморската градина и Аквариума. Те служели за изтичане на води. Портите били затваряни с врати от желязна мрежа. Когато прииждали поройни води, вратите били отваряни. Ключа от тях пазел един фурнаджия, който живеел наблизо. При едно наводнение те се задръстили, та водата се дигнала нависоко и съборила няколко близки къщи. Помни се, че портите се съборили два пъти (един път след Кримската война)... Благоустрояването на ул. "Саидова", или "Дере махала", както я наричали варненци, се отлагало поради липса на средства. През 1911 г. бил прокаран водопровод, но поройната вода продължавала да наводнява къщите на тази улица. Едва през 1923 г. били извършени някои ремонтни работи. Поправи се и се засводи пропадналата част от стария канал на ул. "Саидова" до моста на ул. "Фердинанд"... - отбелязва по този повод "Варненски общински вестник". Засипването на дерето започнало през септември 1928 г. и продължило до 1930 г. През 1932 г. ул. "Саидова" била преименувана на ул. "Ст. Стамболов". В началото на 30-те години завършило благоустрояването и на ул. "Харчева" (ул. "М. Балабанов"). Тук ще споменем следния любопитен факт. По време на наводнението от 20 август 1951 г. поройната вода била толкова силна, че изкъртила тежките павета и отново поела по своето старо пътно корито.
Мостовете на ул. "Каналска"
Старите варненци помнят как е изглеждала някогашната ул. "Каналска" (дн. бул. "Цар Освободител"). По средата на тази улица минавал естествен канал (дере), през който се оттичали водите от Франга дере. Този канал стигал до Морската градина, минавал покрай нейния цветарник и завършвал при крайбрежната алея. Старите мостове в тази част на града били строени с военностратегическа цел. Според братя Шкорпил през 1829 г. над дерето на ул. "Каналска" е имало четири моста. Първите три моста били на трите пътя, които излизали от Ибрахимовите порти (дн. градинката пред Икономическия техникум), а четвъртият мост се намирал между ул. "Каналска" и дн. бул. "Приморски".
През 1910 г., при разкопки за водопровод на края на ул. "Опълченска", били открити останките на стария каменен мост "Хасан ага кюпрю". Той бил съборен наскоро след Освободителната война (1877 - 1878 г.) заедно с мраморната чешма, която се намирала до него. Според Карел Шкорпил ширината на този мост възлизала на четири метра. През 1893 г. варненският общински съвет решил на ул. "Каналска" да бъдат построени два дървени моста - единият мост щял да води към казармите на Осми пехотен приморски полк, а другият - към още непостроената Държавна болница. Над дерето между ул. "Каналска" и ул. "6-и септември" още през 1883 г. бил издигнат мост, наречен на името на своя дарител - хаджи Стефани Николов Гунаропулов. Този солиден представителен мост бил построен от зелен гранит и свързвал ул. "6-и септември" с Евксиноградското шосе. Мостът на хаджи Стефани бил една от забележителностите на Варна - намирал се на края на града и около него растели храсти, цветя и дървета. Този мост бил нагледен пример за естествена връзка между транспортно съоръжение и околна среда. По моста на хаджи Стефани минавали каручките и бричките на варненци, а също и царските кортежи за Евксиноград. На 28 юни 1901 г. по случай 25-годишнината от Априлското въстание във Варна пристигнала по море голяма руска делегация, водена от княз Владимир Александрович, син на Царя Освободител. По този повод до моста на хаджи Стефани била построена висока, богато украсена арка, обкичена с гербове, знамена и зеленина. На нея с едри букви било написано: "Поздрав на руский братский народ от България! " На 13 ноември 1911 г. недалеч от моста бил положен основният камък на строителството на средното търговско училище (дн. Икономически университет). Войните забавили строителството на тази красива сграда и учебните занятия започнали на 2 октомври 1921 г. За да предпази Варна от наводнения, общинската власт издигнала до канала на Франга дере каменна подпорна стена, но поройните дъждове я повредили. Подпорната стена била направена през 1900 г., а през 1915 г. квартал "Кокарджа" бил включен в чертите на града. Укрепителните работи на канала в "Кокарджа" завършили едва през 1928 г. "Варненски общински вестник" от 28 ноември 1928 г. информира: Укрепването на канала в "Кокарджа" върви усилено. Въпреки лошото време укрепителните работи не прекъсват, с цел да може в най-скоро време всичко да бъде привършено. Водата е вече окончателно отбита от стария канал и днес гражданството от този край на града е спасено от пакостите, които досега причиняваха водите. Това най-добре се констатира при завчерашните поройни дъждове... Дерето, на ул. "Каналска" било засипано през 1932 г., като всички мостове били съборени. Мостът на хаджи Стефани също бил съборен. Днес съжаляваме за неговите красиви парапети, които тогава можело да бъдат демонтирани и запазени. На 1 май 1932 г. обновената ул. "Каналска" била преименувана на бул. "Цар Освободител".
Новият фокус на транпортната политика
Започва прединвестиционно проучване за строителството на интермодален терминал в Пристанище Бургас
Мултимодализмът и логистиката привличат все по-сериозно вниманието на транспортните специалисти
Има ли държавата ни достатъчно подготвени кадри, които да ръководят новите технологични звена
Преди около седмица медиите разпространиха официално съобщение, което остана твърде встрани от големите теми на деня. То заслужава повече внимание от страна на транспортните специалисти.
На 10.11.1998 г. заместник-министърът на транспорта Петко Табаков и американската фирма "Маналитикс интърнашънъл" подписаха договор за прединвестиционно проучване за изграждането на интермодален терминал за товари в Пристанище Бургас. Стойността на проучването е 400 хиляди щатски долара. От тях 300 хиляди долара се осигуряват под формата на безвъзмездна помощ от американската Агенция за търговия и развитие в рамките на инициативата на президента Клинтън за развитие на страните от южната част на Балканския полуостров и 100 хиляди долара от фирма "Маналитикс интърнашънъл" под формата на собствени инвестиции.
Съгласно условията на заданието фирмата трябва да изпълни 12 конкретни задачи, да направи преглед на движението на товари през Черно море и Бургас и на съоръженията в съществуващото Пристанище "Бургас-запад" и ро-ро терминала, да изготви прогнози за трафика за период от 20 години, да определи специфичните компоненти, необходими за изграждането на новите интермодални съоръжения, да уточни необходимостта от подобряване на навигационните условия, да изготви мастърплан, да определи нужния персонал, информационни и управленски структури за новите съоръжения, да подготви икономически и финансови прогнози и др. Проучването ще завърши с представяне на бизнесплан, който ще определи най-подходящите източници на финансиране и начини за структуриране на проекта. Крайният продукт на разработката трябва да бъде финансово жизнеспособна документация, която да бъде представена на потенциалните инвеститори, оператори и заемодатели.
Проучването на фирма "Маналитикс интърнашънъл" ще разшири започната от фирма "Сий-ланд" дейност в областта на интермодалните превози по Коридор VIII. Американската компания вече направи подобно прединвестиционно проучване за нов интермодален терминал в София.
Наред с изграждането на терминалите трябва да бъде въведена новата железопътна услуга на блок-влаковете - контейнерни композиции, които пътуват от началната до крайната гара без спиране. Посочените проекти ще помогнат на България да утвърди позициите си на транзитен център за превози между Европа и Азия.
***
Интермодализмът, утвърден през последните десет-петнайсет години в развитите държави от цял свят, все по-категорично се налага и у нас. Държавата ни, макар и бавно, започва да се ориентира към изграждането на модерна транспортна инфраструктура за превози, отговарящи на международните стандарти. На пръсти се броят обаче специалистите, запознати с функционирането на контейнерни интермодални терминали.
За предприятията от морския бранш и за пристанищата е особено важно, че международни проекти като ТРАСЕКА и инициативата на президента Клинтън за южната част на Балканския полуостров откроиха ясно ролята на морския транспорт като логично звено от цялата комбинирана транспортна верига. Защото твърде често той беше пренебрегван и забравян. Всички пътища като че ли свършваха до морето, а за проблемите на морските превози и морския бизнес все не достигаше време и внимание. Затова пристанищата ни тепърва ще преодоляват регионалната си затвореност и ще се опитват да се нагодят към изискванията на транзитните товаропотоци. Заедно с тях, разбира се, ще се преустройват и другите сфери на транспорта.
Време е вече да разберем, че много от най-важните международни транспортни коридори като 7-и и 8-и коридор, макар да минават по сушата, завършват по естествен и логичен начин с пристанища, които трябва да са готови не по-малко от сухопътната инфраструктура да поемат бъдещия увеличен товарооборот. Този процес на транспортно оживление вече бе наблюдаван в Полша, бившата ГДР и балтийските републики. Преустройството в техните пристанища и в морския им транспорт, стимулирано от процесите, вече започна.
Интересът към интермодализма и мултимодализма, към логистиката на превозите се превръща във фокус на новата транспортна политика. Все по-често се правят семинари по посочената по-горе тематика. Канят се международни специалисти и учени, но често обучението се провежда направо на управленско ниво. И тук като че ли не успяхме да се нагодим навреме към ритъма на модерния живот. Не е ли истинско късогледство фактът, че в икономическите университети в черноморските градове, естественото място за развитие на морския транспорт, няма изобщо транспортни специалности, а камо ли такива, свързани с морския транспорт и пристанищното стопанство. Ако някога централизираното държавно управление е наложило отпечатък и върху регионалното тематично разпределение на икономическите специалности, няма ли сега кой да го промени? Изглежда, и частната инициатива още не се е ориентирала достатъчно в обстановката. А държавата точно тук трябва да реагира правилно и гъвкаво.
Мащабно мислене и глобален поглед към стратегическите транспортни проблеми ни демонстрираха САЩ и Европейският съюз. И тъй като международните транспортни коридори са част от голямата световна политика, колкото по-бързо приемем реалностите й, толкова по-добре.
Ново морско изследване на Тремол Иванов
През 1996 г. излезе от печат първата книга на капитан Тремол Иванов - "Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава". Личността на автора е добре позната на морските ни среди. Близо пет десетилетия капитан Тремол Иванов е пряко свързан с всички основни сфери в морския живот. Изминал е пътя от курсант в Морско училище до командир на военен кораб, от рулеви моряк до пръв директор на новосъздаденото през 1947 г. параходство "Български морски флот". 15 години от този половин век са свързани с българското корабостроене. В него Тремол Иванов работи като главен заварчик, водещ технолог, главен диспечер, заместник-директор на Корабостроителния завод - Варна (днес "Варненска корабостроителница" АД), и директор на ВТП "Корабоимпекс". Затова и новата му книга "Страници от историята на българското корабостроене" има висока документална стойност. "С тази книга в списъка на специализираната морско-историческа литература се включва първокласен исторически обзор, богато снабден със собствените коментари и анализи на автора" - пише в предговора си директорът на Военноморския музей ст.н.с. д-р ист. н. Вълкан Вълканов. Тази оценка е напълно справедлива. "Страниците ... " осветляват един продължителен период от съвременната история на българското корабостроене. Читателите научават от първа ръка немалко истини за корабостроителната ни индустрия, премълчавани или завоалирани навремето от официалната пропаганда. Показан е порочният механизъм за вземане на важни управленски решения в условията на планова икономика, пораженията, които нанася липсата на цялостна, общодържавна морска политика. Обективно е отдадено заслужено признание и на направеното, на съзидателния труд на българските корабостроители. Не е спестена критиката за пропуснатите шансове да се извоюва още по-добро място на българското корабостроене на международния пазар. Затова в една или друга степен "Страници от историята на българското корабостроене" ще бъде интересна и полезна не само за специалистите в отрасъла, но и за всички, които искат да научат повече за най-близкото ни минало. Вероятно книгата ще предизвика противоречиви реакции. Едни ще харесат професионализма в анализите на автора. Други ще възразят срещу оценки, които той дава, и позиции, които отстоява. На мнозина сигурно няма да се хареса сухият докладен стил на този исторически очерк. По-взискателни и ерудирани читатели ще открият и фактологически неточности, обясними все пак, като се има предвид продължителността на изследвания период и отдалечеността му във времето. Но едно със сигурност не може да се оспори - неприкритата, ясно заявена от капитан Тремол Иванов грижа и тревога за съдбата на българското корабостроене и корабоплаване, предупреждението му за продължаващото безхаберие по отношение на морското ни стопанство, за опасността от все по-явните домогвания то да бъде приватизирано в нечий личен интерес. С това предупреждение и завършва книгата: "Би могло да се твърди, че едва ли ще бъде оправдано да се прави опит за приватизация на морското ни стопанство, докато българската нация не стане морска нация."
Книгата е издадена със спонсорството на "Варненска корабостроителница" АД.
Новолицензирани фирми
"Няма краен срок за прелицензиране на фирмите, извършващи посредническа дейност за наемане на български морски специалисти", изрично подчерта г-жа Стефка Петрова от Регионалния инспекторат към Бюрото по труда във Варна във връзка с публикацията в 19-и брой на "Морски вестник", за която авторът се извинява. Новите правила за получаване на лиценз, влезли в сила от 6 май т.г. с Постановление - 103 на Министерския съвет, изискват фирмите, които практикуват тази посредническа дейност, да подадат документи за прелицензиране в Министерството на труда и социалната политика. Ако са одобрени, им се издава разрешително за работа.
До този момент 10 фирми в страната са получили лиценз за такава дейност. Това са "Промар" ООД, "Мерлайн шипинг" ООД, ЕТ "Лил-12 - Лилян Димитров", "Интерсейл" ООД, "Меридиан" ЕООД, ЕТ "Добромир Рангелов - Сат-Стар" от Варна, бургаските фирми ЕТ "Крис - Константин Георгиев" и "Маб-шипман" ООД, ЕТ "Яни Георгиев" от Созопол и софийската фирма "Юнион шипинг енд трейд Ко".
Двегодишната давност на лиценза влиза в сила от датата на получаването му според новия Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта. След изтичане на този срок отново се налага прелицензиране на посредническите фирми.
Промени в директорския борд
Пристанище Бургас
Трима от петимата членове на борда на директорите на Пристанище Бургас бяха сменени на извънредно заседание на борда на 31 октомври т.г. На заседанието присъства министърът на транспорта Вилхелм Краус.
От поста председател на съвета на директорите е освободен Веселин Краев. Той остава член на борда на директорите на "Нефтохим". Транспортният министър освободи от участие в директорския борд на пристанището и бургаския шеф на представителството на "Български морски флот" Любо Бонжев и Стоян Василев от Министерството на транспорта. На мястото на тримата освободени са назначени висши чиновници от транспортното министерство. Това са Мариана Рангелова - шеф на отдел "Публична и частна държавна собственост" в министерството, и Атанас Юруков - експерт в същото министерство. За председател на борда е назначена инж. Александрина Виденова, началник на управление "Транспортна инфраструктура и строителство" в Министерството на транспорта. Петият член на борда е председателят на регионалния център на Агенцията по приватизация Николай Баталов.
От пресслужбата на пристанището уточниха, че финансовите резултати за 9-месечието на тази година са по-добри от същия период на миналата година, но конкретни цифри не бяха съобщени. Промяната, според пресаташето Стефан Иванов, била продиктувана от необходимостта за по-добра координация с Министерството на транспорта във връзка с изграждането на бъдещата транспортна схема. Съвсем наскоро бе финализирана сделката за отпускането на японски заем в размер на 120 млн. долара за строителство на нови терминали. Гарант по заема е държавата и тя вероятно засилва контрола по усвояването му и бъдещото разширение - най-голямото в историята на порта. До края на тази година трябва да бъде проведен международен търг за избор на консултанти за проектиране на разширението.
Първото дело за скрита приватизация на "Океански риболов"
В Бургаския окръжен съд на 26 октомври т.г. влезе първото дело, свързано със скритата приватизация на "Океански риболов". Делото е срещу ексликвидатора на фирмата Пламен Маринов. То бе образувано през юни 1996 г., когато финансова ревизия откри лична сметка на Маринов в малтийската банка "Мид мед" за 50 000 щатски долара.
В обвинителния акт на прокурора Д. Диамандиев се казва, че чрез две фирми - "Лазур маритайм" и "Съни оушън", Маринов е подписвал договри за чартър на хладилните бази "Слънчев бряг" и "Лазурен бряг", които са собственост на държавната фирма "Океански риболов". Печалбата от чартърите отивала в личната сметка на риболовния шеф в малтийската банка. За прикриване на отклонените средства се съставяли документи с невярно съдържание. Договорите подписвала съпругата на Маринов. От главния счетоводител на "Океански риболов" Тодор Петров се търси отговорност за това, че не е упражнявал строг контрол. Искът за щетите, причинени от Маринов, възлиза на сумата 71 млн. лева. Маринов бе арестуван на 7 юни 1996 г., след като назначената прокурорска проверка откри липси на документи, което бе квалифицирано по чл. 26 от Наказателния кодекс (НК) като продължаващо престъпление. На 10 юни м.г. Маринов бе освободен срещу гаранция от 1,5 млн. лева. Тогава между адвоката му и съдиите бе постигнато съгласие обвиненията да се разделят на три документни престъпления по чл. 203 от НК и две обвинения за длъжностно престъпление по чл. 282 от НК.
Новата защита на Маринов, адвокатите Новеков и Кожухаров, представи доказателства за допуснати процесуални нарушения при предварителното производство. Искайки прилагане на отменения чл. 26, адвокатът Росен Кожухаров е убеден, че Маринов ще бъде напълно оправдан.
Пламен Маринов послужи за бушон при спасяването на престъпната мрежа, която поглъща за жълти стотинки "Океански риболов", твърдят негови защитници. Според доклад на служител на МВР Маринов е бил подслушван, уволнен, а след това арестуван, тъй като отказал да създаде смесено дружество между "Океански риболов" и фирма "Атлантик". Сътрудници в него трябваше да бъдат бившият шеф на ДСО "Рибно стопанство" Петко Русинов и бившият шеф на Банката за земеделски кредит Янко Янев.
В продължение на 9 години "Океански риболов" де факто бе поделен между четирима собственици. За всичко обаче се грижи Петко Русинов - президент и съдружник в около 15 фирми, известен с най-голямата - шведско-руската "Атлантик". От няколко години по различни поводи лъсват фрапиращи нарушения за преливания на средства от държавната фирма в частни сметки и скрита приватизация с благословията и участието на политически фигури, министри и държавни чиновници. Неведнъж медиите са давали гласност за подобни действия.
Странно, че всички проверки досега на Главната и окръжната прокуратура и на Държавен финансов контрол загърбваха тези нарушения, извършвани първо от шефовете на ДСО "Рибно стопанство", а след това от същите хора в "Океански риболов".
Първото публично дело, по всичко личи, е на път да завърши благоприятно за обвиняемите. Може би "урокът", даден от големите рибни босове на назначения от тях ликвидатор, е бил достатъчен.
Като изключим държавата, най-потърпевши от комбинациите на рибните босове остават моряците. 1300 от тях обаче внесоха през октомври жалба в Страсбург заради загубените си права - право на труд и на възнаграждение за него. Защото, докато частните сметки се пълнеха, средства за заплати на моряците не се предвиждаха. Делото в Страсбург за жалост ще бъде не за сметка на престижа на тайните приватизатори, а на България, защото към документите са приложени всички съдебни решения и писма до правителствата и прокуратурата като доказателство, че те са били информирани, но с действия или с бездействие не са решили проблемите.
Съдбата на бозайника
Неканен гост у дома
Вероятно някои читатели ще останат учудени от факта, че китът Кейко, световноизвестната звезда от филма "Свободният Уили", не е желан гост у дома си, в Исландия, където бе транспортиран от Мексико през септември т.г. със сервиз на компанията "Ю Пи Ес". Петтонният кит орка, любимец на деца и възрастни от цял свят, бе посрещнат с четири заплахи за убийство, изпратени до централния вестник в Рейкявик. В едно от гневните писма се казва: "Няма да се спрем пред нищо, за да убием кита, и ако това стане по време на телевизионно предаване на живо - още по-добре. " Морските биолози не предвиждат добър край в холивудски стил за големия бозайник. Според тях китовете съвсем не се отнасят приятелски към "прокудениците", а Кейко може дори да създава проблеми за корабоплаването. "Китове, които са изгубили естествения си страх от човека, може сами да се изложат на риск от сблъскване с кораби. Ако пък са били научени да скачат над водата и да получават храна за награда, те представляват истинска заплаха за корабоплаването", това смята Джон Гунерсон, член на екипа, уловил Кейко през 1989 г. Той дори предлага от Кейко да бъдат направени кюфтета за гладуващите африкански деца - най-доброто, за което можел да бъде използван бившият филмов герой.
Дилемата е сложна: как да се постъпи с тези живи и почти разумни пет тона. Тежка е съдбата на героите. Във филма китът Кейко извоюва свободата си и беше спасен. Освен това помогна на много хора да преосмислят собствените си човешки ценности. Филмът свърши. Обиколи света за радост на милиони деца и възрастни. Дойде часът на истината - опитоменият кит е тежест и заплаха за собствениците си, ако те имат право да се нарекат така. Може би наистина ще бъде направен на кюфтета. Защото е животно. С хората не се постъпва така. Не е хуманно. Когато героите станат неудобни и излишни, просто ги изоставят, забравят ги. И тогава започва истинската земна човешка драма. А какво ли става в безбрежната планета - океан? И там има единични и масови самоубийства, и то точно на китовете орка.
Бедни, бедни Кейко, защо не умря в Холивуд?
Усвоен е доковият ремонт на варненските миночистачи
Военноморска база - Бургас
Специалисти от Военноморска база - Бургас, усвоиха доковия ремонт на миночистачите, проект 257ДМ , които са в състава на Военноморска база - Варна. Досега тези ремонти се извършваха в специализирани предприятия и товареха скромния флотски бюджет с немалко разходи. Заместник-командирът на МТО на базата полковник Кою Тонев подчерта, че доковият ремонт е извършен без необходимата експлоатационна документация, която също струва много пари. Командирът на дивизиона миночистачи от Военноморска база - Варна, капитан II ранг Тодор Йотов прие един от корабите след плаване за размагнитване и не скри задоволството си от показаните маневрени характеристики. При сегашната финансова ситуация той не вижда друга алтернатива освен използването на възможностите на плаващия док в Бургас за докуването на миночистачите.
100 години от построяването и посрещането му в български води
Учебният крайцер "Надежда"
На 12 ноември 1897 г., с указ - 40 на княз Фердинанд, дунавската флотилия и морска част били разделени на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна. На новосъздаденото флотско поделение се поставяла задачата да охранява морската граница на държавата. Българското правителство се обърнало към Франция с молба да изпрати военноморска мисия, която да организира морската отбрана на страната. Мисията, оглавявана от лейтенант Пол Моро, препоръчала на първо време да се достави учебен кораб, който да бъде използван за обучение на военноморски специалисти. През май 1897 г. с френската фирма "Сосиете аноним де шантие е ателие де ла Жиронд" бил сключен договор за построяване на учебен крайцер на стойност 1 460 000 лева. Избран бил разпространеният тип "Авизо", корабите от който били строени от големите морски държави за осигуряване на "военноморското им присъствие" в пристанищата на колониите. На практика първият български учебен крайцер представлявал конструктивен вариант на френския военен кораб "Казабланка". За негов командир бил назначен новият началник на френската военноморска мисия капитан II ранг Пол Пишон. Българското правителство изпратило като наблюдатели на строителството морските офицери Станчо Димитриев и Васил Хитров и инженерите Иван Родев и Петър Йосифов.
На 10 септември 1898 г. корабът бил спуснат на вода в Бордо и получил името "Надежда". На 22 октомври бил приет от сформирания български екипаж и под командването на Пол Пишон отплавал за Лисабон, където била направена официална визита на португалското адмиралтейство. След Лисабон крайцерът посетил Алжир и гръцкото пристанище Патрас. В Средиземно и Йонийско море попаднал в силни бури, но показал устойчивост и добри мореходни качества, а екипажът се справил професионално с трудната обстановка. Крайцерът "Надежда" навлязъл в Дарданелите, но при Чанак кале бил спрян от турските морски власти. Спънките били отстранени по дипломатически път и корабът продължил пътя си. На 18 ноември 1898 г. "Надежда" застанал на котва пред Евксиноград. Веднага бил посетен от княз Фердинанд и неговата свита, след което отплавал за Бургас. Там се състояли тържествата по посрещането и включването му в състава на българския военен флот като най-голяма и мощна бойна единица.
"Надежда" имал водоизместване 717 тона, най-голяма дължина 67 метра, най-голяма широчина 9,4 метра, височина на борда 5,3 метра. Главните му двигатели били две парни машини с мощност по 3100 к.с. Имал автономност на плаване 1700 мили и експлоатационна скорост 17 възла. По проект трябвало да има 6 оръдия: две 100-, две 65- и две 47-милиметрови, и две торпедни тръби. При пристигането си в България крайцерът още не бил въоръжен. Това станало през 1900 г., когато били доставени и монтирани оръдията, а през 1902 г. пристигнали и торпедата.
Крайцерът "Надежда" е оставил продължителна диря в българската военноморска история. На него се обучавали командните кадри за флота. Участвал в Балканските войни 1912 - 1913 г. По време на Първата световна война бил използван при отбраната на Варненския залив. Участвал в откриването на Бургаското и Варненското пристанище. Името му се свързва и с моряшкия бунт, избухнал на борда му през есента на 1918 г., когато се намирал в Севастопол. Там бил задържан от френското военно командване, въоръжението му било демонтирано. Опитите на българското флотско командване да го получи обратно не като боен, а като учебен кораб не дали резултат и към средата на 30-те години на века, напълно амортизиран от времето, той бил бракуван.
"Совкомфлот" - възраждането на феникса
"Совкомфлот" ("Советский комерческий флот") - бившият колос на корабоплаването в СССР - преживя, макар и болезнено, разпадането на съюза и поддържа добра форма, като запазва държавната форма на собственост. Вратата за евентуалната му приватизация е отворена, но засега въпросът не стои на дневен ред. Променено е само значението на първата дума от името му - от "советский" на "современний". Промяната в самата структура на флота не може да стане така лесно. Той се възражда и налага сред останалите бивши съветски корабоплавателни компании благодарение на насочения държавен протекционизъм и инвестиционна подкрепа.
"Совкомфлот" е създадена преди четвърт век като поделение на съветската държавна корабоплавателна организация "Морфлот", но отделянето й в самостоятелна единица става много по-късно - след първите тежки и критични промени в политическата конюнктура на страната. "Совкомфлот" получава разрешение от правителството да инвестира до 30 млн. долара годишно в ново строителство, като ги взема от чартърните приходи на "Морфлот". През 1990 г. фирмата има тонаж с общо 1,8 млн. dwt, като кредитите за новото строителство са гарантирани от министерството на търговския флот, собственик на 87 на сто от акциите. С разпадането на СССР "Совкомфлот" бързо се превръща в изцяло руска компания. Разбира се, има много недоволни в републиките от бившия Съветски съюз - компании като "Бласко", "Латко", "Новошип" и др. изразяват претенции, които не са уважени. Трудностите на някои от тях са известни. Русия обаче успя да се наложи и да защити своите интереси поради централизирания характер на организацията.
Между 1982 и 1990 г. "Морфлот" е вложил над 500 млн. долара в корабоплавателни компании, пристанища и корабостроителни мощности из целия СССР, изтъква руската страна, а "Совкомфлот" отхвърля твърдението, че е съсобственик на флота заедно с останалите компании. Дълги години корабите са били поръчвани и купувани от "Совкомфлот", а след това "Морфлот" е решавал в коя компания ще попаднат те. В началото на 1991 г. моделът се променя - компаниите научават, че трябва сами да плащат за корабите си, включително за тези, поръчани от "Совкомфлот". Повечето отказват вече сключените договори и връщат поръчките на обща стойност 3,5 млрд. долара.
При толкова дългове "Совкомфлот" провежда бърза реорганизация и разпродава старите си кораби, осигурява си финансиране за нови и преструктурира цялата си организация вътре в Русия и в чужбина. Процесът поглъща 2,2 млрд. долара, но поставя здрави основи за нормален живот на компанията и така - вече трета година. Предоговорирането на застрахователните премии води до значителни спестявания.
Междувременно "Совкомфлот" става изцяло собственост на Руската федерация. Мотивът за това решение може би не се приема от всички, но навярно има и своите основания. Директорите на "Совкомфлот" твърдят, че лошият опит на други морски компании от бившия Съветски съюз ги е навел на мисълта да запазят пълната държавна собственост върху активите на фирмата в желанието си да я спасят от недоброжелателни инвеститори и от местната мафия.
Днес "Совкомфлот" е изцяло или отчасти собственик на 79 кораба с общо 3,5 млн. dwt, сред които има бълкери, контейнеровози, лесовози, танкери за суров петрол, продуктовози, пътнически кораби. Разнообразието на флота е основна черта, залегнала в политиката на фирмата. Засега то помага на фирмата да преодолее спада в някои сектори от пазара. "Совкомфлот" се състои от една компания-майка и три дъщерни компании. Първата се намира в Москва - центъра за вземане на всички важни решения в Русия по отношение на политика, финансиране, личен състав и т.н. Там работят 60 души. Отговорността за ежедневната оперативна работа, включително сключването на чартъри за срок до три месеца, е разпределена между трите чуждестранни дъщерни фирми. Най-голяма е "Юником" в Кипър, където работят 130 души и се осъществява оперативното и техническо ръководство на целия флот. "Фиона маритайм" в Лондон и "Совчарт" в Женева ръководят съответно търговския мениджмънт на сухотоварните и танкерните превози.
Макар "Совкомфлот" да е стопроцентово държавна компания, той официално е класифициран като акционерно дружество, което отваря вратите за бъдещата му приватизация - цялостна или частична. Засега тя обаче не е на дневен ред. Решението за нея трябва да бъде взето от руския парламент, който е прокарал резолюция за запазването на държавната собственост, поне засега. Очакванията са, че поне до средата на следващата година промени няма да има. Освен това "Совкомфлот" се отърва от всички свои чужди компании, опериращи по един кораб (които в определени моменти са наброявали над 100) - непопулярно решение в доста среди. Чуждестранните банки не дават лесно заеми за фирмата, но тя продължава да отстоява периметъра на Русия сред морските държави.
