Известни са датите на изпитите пред ДИК
Със заповед на министъра на транспорта РД 08-889 от 14 октомври т.г. се насрочва в съответствие с Наредба номер 6 за компетентността на морските лица в Република България есенната изпитна сесия за придобиване на морска правоспособност - във Варна на 23 ноември 1998 г. и в Бургас на 7 декември 1998 г. В т.3 на тази заповед се уточнява, че макар тя да е обявена по старата наредба номер 6, изпитите ще се провеждат в съответствие с новата конвенция STCW '95, съобразени с променения, но непубликуван в "Държавен вестник" вариант на наредбата.
Подготовката за изпитите в Българския морски квалификационен център и провеждането на сесията ще станe по новите функции за различните степени на квалификация на офицерския състав. Уточнени са вече и българските наименования на функциите. За навигационния състав те са "корабоводене", "експлоатация на кораба и грижи за лицата на борда", "корабни товарни операции" плюс морски английски език (последният не е изведен като функция в конвенцията, но обслужва останалите). Функциите за механици са "морско инженерство", "електрообзавеждане, електронна апаратура и системи за управление на кораба", "техническо обслужване и ремонт", "експлоатация на кораба и грижи за лицата на борда", както и морски английски език със съответната насоченост.
В тази сесия, съобразена изцяло с конвенцията STCW '95, ще има и друга новост - предвижда се изпитните оценки по всяка функция да бъдат независими една от друга. Това дава възможност при евентуален провал по една от функциите лицето да се явява само на нея на следващата сесия. Вече става възможно морските лица да получават правоспособност и ограничения по функции - факт, заложен във философията на споменатата конвенция. Ако например дадено морско лице работи на влекач, то няма нужда от изпит по функцията "корабни товарни операции". За част от навигационния състав изпитът по функцията "корабоводене", който включва Международните правила за предотвратяване сблъскването на море, за пръв път ще се проведе върху компютърен тест. Обучаемите за тази сесия са три пъти повече от предишните поради намалените срокове на стажа според новата конвенция. Ревалидацията на стара правоспособност вероятно ще се извършва само с курс и вътрешен изпит, смятат преподавателите от БМКЦ.
Константин Петканов се сродява с морето
Премиерата на книгата "Думи за Константин Петканов" от Слав Коларов, включена в програмата на Есенна култура палитра - Бургас '98, е духовно събитие не само за града. Авторът - сродник на писателя и известен бургаски адвокат, отправя нов поглед към една забележителна творческа личност, напоследък незаслужено позабравена.
Слав Коларов проследява житейския и творческия път на Константин Петканов - от най-ранното детство под модрото небе на Тракия в родното село Каваклия - Лозенградско, до сетните му дни през зимата на 1952 г. в София. За първи път стават известни интересни документи, писма, случки и познанства. Към всичко това авторът притуря и своите срещи и разговори, впечатления и оценки за Константин Петканов, които се отнасят за последните тридесет и пет години от живота на писателя. Разделът "Край Черно море" запознава читателя с малко известен период от живота на Петканов - пребиваването му в Созопол и Бургас от 1919 до края на 1929 г. За първи път Константин Петканов посещава Созопол през пролетта на 1917 г., когато използва фронтовашката си отпуска по Великден, за да гостува на сестрите си. Аз съм при морето. На гости на сестрите - съобщава на брат си. - Използвам десетдневната отпуска - Великденска. Славно, славно е тук. Ти и аз след войната ще дойдем тук, за да разнообразим впечатленията си.
След войната, през есента на 1919 г., Константин Петканов е вече учител в Созопол. Основава безплатна школа по цигулка, създава ученически струнен оркестър и църковен хор. Зареждат се дните сред созополските рибари и моряци.
Две случки от живота му в Созопол остават незабравими. Кораб попада на морска мина и се разбива. Течението отнася към Созополския полуостров безценната след войната течност за осветление - газта. Двама шегобийци решават да пробват дали могат да запалят морето. Северният бряг на Созопол пламва. По изхвърлените на брега отпадъци огънят започва да пълзи към дървените къщи. Пръв на мястото на пожара се озовава Константин Петканов. След него пристигат и други мъже и жени. Почти целият ден преминава в борба с огъня. Созопол е спасен. Другата случка е също интересна: созополски рибар купува моторна лодка, която използва за превоз на пътници. При едно от първите пътувания в акваторията на созополското пристанище лодката се накланя от неравномерното разпределение на товара и пътниците падат в морето. Сред тях е и Константин Петканов, който енергично започва да спасява бедстващите.
В Бургас Константин Петканов пристига през 1920 г. Отначало мисли да започне работа като докер на пристанището, но щастлива случайност го свързва с музикалното дружество в града - "Родни звуци". Тук писателят среща много от прототипите на героите си. В Бургас са и първите му по-сериозни литературни опити и творчески изяви: редактира в. "Странджа", издава "Тракийски разкази", работи върху "Иде от равнината", "Без деца" и други. Девет години от живота на Константин Петканов отшумяват в Бургас: сред оркестрантите в "Родни звуци", сред книгите на общинската библиотека, а през последната 1929 г. - като зам.-кмет на Бургаска община. След това пътят продължава към София.
"Моите хубави, духовно богати са годините, прекарани в пълна близост с Константин Петканов" - изповядва авторът на книгата Слав Коларов.
Контрол на трафика в зоната на Проливите
Известни са опитите на Турция да въведе свои правила, наподобяващи на разрешителен режим за плаване през Босфора и Дарданелите. Свободното международно корабоплаване през зоната на Проливите е регламентирано от конвенцията от Монтрьо от 1936 г. В края на века обаче южната ни съседка изтъква последователно опасностите от екологични аварии, които заплашват многомилионния Истанбул, разположен по бреговете на Босфора. Особено внимание се обръща на танкерите, превозващи суров петрол, за които държавни мъже от различен ранг непрекъснато правят изявления и се опитват да поставят нови ограничителни условия. Стратегическата суровина явно тревожи въображението на много политици и независимо дали нефтът идва от Русия или от Каспийския регион, той ще си остава важна карта в голямата игра.
В комитетите на Международната морска организация (IМО) продължават споровете около едностранно въведените правила за Проливите, а Турция подготвя въвеждането на интегрирана система за контрол на навигацията в спорната зона. Именно тази система е предмет на настоящата публикация, подготвена по информация от юнския брой на турското морско издание "Deniz Tikareti". За проекта "Турбо" за контрол върху корабоплаването през Проливите разказва неговият председател о.з. вицеадмирал Гювен Еркая.
"DT": Г-н Еркая, често сме засягали бегло въпроса за корабоплаването през Проливите. Бихме искали да знаем колко е напреднал проектът за създаването на система за контрол върху него и какви са задълженията ви в тази насока.
- Както знаете, аз съм съветник на премиера по въпросите на Проливите. Тази длъжност включва и изграждането на системата за контрол на корабоплаването с контрол върху проектно-идейната фаза, монтирането и изпитанията, както и предаването на системата на министерско ниво. За тази цел съм създал работна група в Истанбулския технически университет, а договорът с министерството беше подписан през април т.г. По силата на този договор продължаваме работата си по проекта.
Целта на системата е да постигне максимално безопасно и ефективно използване на Проливите и да сведе до минимум рисковете от инциденти. Основната ни задача при изпълнение на това задължение е да събираме информация и да предпазваме околната среда в близост до Проливите. Безопасността в този район има два основни елемента: първо, прилагането на правилата и разпоредбите за ротация на корабите и навигация; и второ, контролът с помощта на електронна система. Ние имаме ангажимент само с електронната система.
"DT": Ясно е, че системата и правилата трябва да се съчетават хармонично. Как ще осъществите това?
- Те трябва да действат заедно. Има правила, които са приложими, независимо дали има електронна система или не. Други пък не могат да се приложат без системата. Тя например може да се използва за контролиране на ограниченията за скорост на кораба, за ограничението за разстояние от 1600 м между два плавателни съда, за контрол върху забраните за разминаване. Системата и правилата трябва да са единни във всичките си аспекти. Правилата бяха създадени с мисълта за изграждането на електронна система на по-късен етап. Бяха обявявани и отменяни два търга за системата, а междувременно правилата влязоха в сила. Сега правилата трябва да бъдат преразгледани. Нещо повече, системата дава възможност за включването на нови правила. Ще направим преглед на елементите, включващи регулирането на корабоплаването през Проливите, а това са електронната система, оперативната структура на организацията, качеството и подготовката на персонала и методите за управление.
От друга страна е ясно, че с една добра система можем да намалим до минимум риска от инциденти, но не можем да го премахнем изцяло. След въвеждането на системата ще започне планиране на действията в случай на инциденти, на намесата от наша страна при пожар на кораб или при замърсяване на околната среда, на използването на нужните средства и персонал. Ще се определят начините и средствата на действие. Освен това ще се обърне внимание на организационното поддържане на системата с оглед на непрекъснатото й функциониране.
"DT": Бихте ли посочили сроковете, свързани с работата?
- Ще приключим подготовката по документацията, включително техническите спецификации, до края на май (става въпрос за тази годинаа - Бел. ред.) и ще ги предадем на правителството. Набирането на оферти ще започне в края на юни и вероятно ще продължи четири месеца. През ноември, декември и януари ще се извърши оценка на офертите и ще се сключи договор. През следващата година ще бъдат нужни десет месеца за монтирането й. Планираме електронната система да започне да функционира през октомври 1999 г. Следващите два месеца ще бъдат за изпитания. Системата ще влезе напълно в действие от 1 януари 2000 г. Споменатата инфраструктура, обучението и разработките ще се подготвят паралелно и когато подготовката приключи, всичко - от персонала до съоръженията - ще бъде на мястото си.
"DT": Набирането на оферти се отложи на два пъти. Свързано ли беше това с подготовката на проекта, или имаше други причини?
- Според мен отлагането бе свързано със забавянето в подготовката на проекта, а когато проектът не е готов, не може да се направи най-оптимален избор. Една фирма предлага радар за 50 хил. долара, друга - за един милион. Веднъж ни предлагат конфигурация от 23 радара, друг път от 16, а трети път - от 45. При това положение човек не знае кой вариант отговаря на нуждите му по най-икономичен начин.
"DT": Трябваше вероятно да определите критериите предварително. Какви са всъщност критериите за системата, които определят безопасността на навигацията и възможностите за проследяване на кораба? Колко станции например планирате да построите?
- Информацията все още се проучва от министерството и може да ни се наложи да внесем промени. Ако се приемат нашите предложения обаче, в пролива на Истанбул (Босфора) ще има 7 радара, а в пролива Чанаккале (Дарданели) - 6, и те ще бъдат достатъчни. Провеждат се компютърни симулативни изследвания с дигитални карти. Според нашите критерии всяка точка в Проливите трябва да бъде покрита поне от два радара, така че да няма "сляпа зона" в случай че някой от радарите излезе от строя. В радарните станции ще има телевизионни камери и прибори за нощно гледане. Това ще даде възможност за наблюдение и през тъмната част от денонощието. Всички радарни станции ще могат да се управляват дистанционно и да се контролират от един център.
"DT": Определени ли са точките, където ще бъдат разположени центровете?
- За Истанбул още не е намерено най-подходящото място. За Чанаккале бе определено място в района Акбас. Определени са местата на радарите. Площадките за тях ще са по 30 - 40 кв.м. Освен това се предвиждат и навигационни знаци. За увереност на навигаторите при навлизане в Проливите трябва да се поставят светещи буйове. Има сектори, които създават затруднения с ориентацията. Освен това ще бъдат монтирани и GPS-отражатели. В момента скоростта на теченията в Проливите не се измерва, а тъкмо теченията са една от основните причини за авариите. На седем места ще има и прибори за измерване скоростта на теченията.
Всички електронни системи ще изпращат събраните данни към центъра. След оценката им заедно с оценката на метеорологичните условия данните ще се препращат към капитаните и пилотите. Освен това операторите ще могат да наблюдават цялата зона на Проливите и ще знаят кой кораб къде се намира. Ще се вижда кой не се съобразява с изискванията и ще му бъде отправено предупреждение. Ще бъде извършвана и прогнозна оценка на ситуациите и ако съществува вероятност от възникване на конфликт, ще бъде вдигната тревога.
В Проливите има критични точки, където не трябва да се събират по два кораба едновременно. Системата ще вдига тревога, ако там се засекат два кораба. Центърът ще има ръководна роля по отношение на целия район, но в същото време в него ще има отделна конзола специално за пилотите. Там ще дежурят пилоти, които ще дават съвети на колегите си по корабите. Ако приложението в практиката излезе успешно, ще бъдат монтирани още десет конзоли.
Системата ще архивира данни за причините за аварии. Така ще могат да се вземат по-добри предохранителни мерки.
"DT": И до днес един от най-големите проблеми на Проливите е, че на чуждите кораби не могат да бъдат налагани санкции. Ще има ли възможност с тази система да се регистрират нарушения на международното право и да се прилагат санкции?
- Ние не можем да прилагаме санкции по силата на конвенцията за Проливите. В системата ще се събират данни за турските капитани и пилоти, преминаващи през Проливите - дали спазват правилата, или причиняват инциденти. Нарушителите и причинителите на инциденти ще получават по-нисък рейтинг при нас. Ще водим отчет и за нарушенията на капитаните от международното корабоплаване. След това информацията за нарушения ще се изпраща до техните страни, до компаниите им, до международните организации. Това естествено ще повлияе върху оценката за тях.
Проливите ще бъдат нещо като магистрала, където всеки квадратен сантиметър е под непрекъснато наблюдение всеки миг. Ще помислите ли за нарушаване на правилата в такава ситуация? Капитаните ще се замислят, преди да го направят, защото ще бъде вписано в досиетата им.
"DT": Какви мерки, свързани с международното право, можете да прилагате все пак? Да речем, че капитанът наруши правилата пет пъти, ще го пуснете ли и на шестия?
- Конвенцията от Монтрьо не ни позволява да го спрем. Сведенията за нарушението могат да се предават на международните организации, те могат да бъдат предупредени. Могат да се налагат санкции на корабите, които не преминават транзитно, да се плащат глоби. Но за транзитно преминаващите не могат да се приложат местните санкции. Транзитно преминаващите са 48 на сто, а нетранзитно - 52 на сто. Това означава, че контролът ще обхване 52 на сто от корабите.
"DK": Дали въвеждането на системата ще намали използването на пилоти по корабите, тъй като преминаването ще стане по-безопасно?
- Капитан, който не познава добре района и теченията и съзнава опасността, обикновено взема пилот. Стъпилият на борда на кораба пилот ще действа по нов начин. Той ще бъде снабден с компютър "ноутбук", който ще се свързва с централната система. Така пилотът ще получава информация от центъра за положението в Проливите. Капитанът също ще може да следи тази информация и ще се чувства по-сигурен. Няма да има недоразумения и неясноти какво става и къде. Това ще бъде допълнителен стимул за наемането на пилот.
"DT": Високоволтовите линии влияят на радарите. На много места има рибарски моторници с мрежи, постоянно пресичат фериботи. Чувствителна ли е системата към тях?
- Чувствителността на радарите бе съобразена с всичко това. Те ще различават кораби, по-дълги от 25 м. Тези под 25 м няма да се изобразяват на екрана. Градските фериботи са в групата над 25 м и затова капитаните ще поддържат непрекъснато връзка с центъра. Системата включва и използването на бързи моторници. Те ще обикалят критичните райони и ще извеждат риболовните гемии от местата, където ще преминават транзитни кораби.
Коридори през гореща земя
Балканите още дълго ще си останат взривоопасен регион, признават международните наблюдатели, като припомнят заложените преди десетилетия конфликти на границите и етносите в него. На фона на продължаващото противопоставяне в Косово, трудностите около което няма да бъдат преодолени лесно и бързо, все по-реална става опасността от намесата на НАТО. Инспекторите на Атлантическия съюз вече пристигнаха в Македония и разположиха наблюдателната си мисия недалеч от Скопие. Градусът на напрежението на запад от нас е твърде голям, не са отзвучали още споровете около решението да предоставим на самолетите на НАТО коридор за прелитане над страната ни и евентуални удари срещу сръбските позиции в Косово.
Вероятно не само държавниците, но и обикновените граждани вече си задават въпроса какви са шансовете за развитие на големите международни инфраструктурни проекти, свързани с България. Като например европейските коридори номер 7 и 8 и азиатското им продължение ТРАСЕКА. Все още само на думи си остава и решението за изграждане на петролопровод през българска територия.
Осуетеният нов опит за държавен преврат в Грузия на 20 октомври т.г., с който властите успяха да се справят сравнително лесно, представи в реален план и положението в Закавказието. Макар за кратко, танкистите на полковник Акакий Елиава, поддържащи експрезидента Звияд Гамсахурдия, успяха да блокират пътя към пристанище Поти и припомниха, че преносът на каспийски петрол през територията на Грузия крие рискове. Много западни наблюдатели отбелязаха съвпадението на опита за преврат с предстоящото решаване на въпросите, свързани с пътищата на нефта.
Как ще се отрази всичко това на трафика на товари през българските пристанища към Поти, на които се залага твърде много? Ще продължи ли изграждането на коридор 8, който минава през намиращите се в опасна близост до Косово Македония и Албания? Каква ще бъде съдбата на започналото успешно развитие на пристанище Поти? Дали последователните усилия на страните от региона, подкрепяни от Европейския съюз и САЩ, ще дадат скоро желаните резултати? Попаднали в буферната зона между Русия и Запада, Балканите и Черноморският регион вероятно ще продължат да се разкъсват между нереализираните перспективи и големите потенциални възможности. А и едва ли при очакваната глобална рецесия ще се намерят лесно инвеститори за един толкова рисков регион.
Курс за корабни офицери по безопасността
В Българския морски квалификационен център (БМКЦ) от 19 до 23 октомври т.г. се проведе курс за обучение на корабни офицери по безопасността. Този вид офицери се изискват за всички кораби, плаващи под английски флаг, и за плавателните съдове на корабни компании, които са приели английското законодателство като водещо в областта на корабоплаването. Поръчалата курса фирма "Kuwait Oil Tanker Company" е приела английската система за безопасност като част от своята нормативна база. В състава на нейните екипажи, набирани от "Трансимпекс" и "Юнион шипинг", трябва да има такива офицери, затова 11 български морски специалисти - втори и трети помощник-капитани - преминаха този курс. Той се проведе под наблюдението и със съдействието на морския тренировъчен център в Уорсаш към Саутхамптънския университет, Великобритания. По време на първия курс през август е присъствал английски представител, а курсът през октомври завършил с попълването на лична справка за участието на всеки курсист. Въпреки доста свободните нормативни изисквания за офицер по безопасността опитът е показал, че е най-добре това да бъде лице от офицерския състав, за предпочитане навигатор. Програмата на курса се състои от два модула - морски английски език и същински курс по безопасността. Последният трае пет учебни дни и включва 40 учебни часа. В курса се разглеждат законодателните основи на работата на офицера по безопасността, неговото място в корабната администрация и взаимоотношенията с екипажа и фирмата, задълженията и правата му. Характерно за обучението е сведената до минимум лекционна част и разширеното използване на психотренингови способи - казуси, ситуации, вземане на решения, заключително упражнение по изпълнение на задълженията.
Офицерът по безопасността има точно определени и твърде важни ангажименти на кораба. Той съвместява задълженията си по безопасността с други функции и е за предпочитане те взаимно да се допълват. Най-успешно съчетание на функциите се получава при командния състав от навигатори и механици. В много чуждестранни фирми всички поръчки, задачи и специални доставки, свързани с безопасността, се изпълняват с предимство. Работодатели и застрахователи осъзнават ясно, че вложените в мерки по безопасността и опазването на околната среда средства се възвръщат многократно под формата на намален брой инциденти и аварии.
Мегаконкуренция - парола на новия век
Типичните доскоро за японските учреждения служители, обслужващи асансьорите, представяха с поведението си един стилизиран ритуал на внимание към клиента. Неестествени и отсечени, движенията им и техните тънки натрапчиви гласове все пак бяха част от живота и рутината в света на бизнеса. Сега те са изчезнали почти напълно - факт, който показва колко неистови са усилията на бизнеса в стремежа му към по-голяма рентабилност.
В Токио преживяват трудни дни. Там все още могат да се видят огромни общи офиси с по няколко десетки служители, които седят, без да правят почти нищо. Но ножиците се разтварят все по-широко и ненужните украшения падат на пода.
Това важи с особена сила за сектора на японското корабоплаване, където като доминираща черта на бъдещето се налага съчетанието между агресивното снижаване на разходите и ограничаване на инвестициите, коментира токийският финанасов анализатор на HSBC Джеймс Капел в миналогодишния си доклад за японското корабоплаване.
Големите три сред корабоплавателните компании (K-Line, MOL и NYK) започнаха прилагането на сериозни програми за снижаване на разходите с цел постигане на конкурентност. Успехите им са значителни. MOL планираше да съкрати разходите си със 70 млн. долара до края на март 1998 г., а успя да спести 90 млн. долара. За периода април - септември на миналата година тя спести 61 млн. долара от орязване на разходите и спечели 58 млн. долара от разрастването на бизнеса. Снижаването на разходите е всъщност основата на финансовото подобрение.
Сега навсякъде в морските среди се говори за конкурентност. "Няма как да избегнем усилената конкуренция, породена от свръхпредлагането на кораби, особено по линейните направления", четем в годишния доклад на K-Line. "K-Line трябва да се конкурира успешно с останалите азиатски линейни превозвачи."
Япония, икономическият гигант на Изтока, се бори с незадоволителния си икономически растеж, с посредствените показатели за основните си икономически дейности, с ниското доверие на потребителите, както и с проблемите на банковата и финансовата си система. Последната е особено затруднена, след като изведнъж се спука балонът на икономическия бум от 80-те години, който остави след себе си огромни необслужвани заеми. След като година и половина правителството на страната говореше за постепенно възстановяване на икономиката, докато в Югоизточна Азия се развихряше истинска финансова криза, накрая - в последния месец на 1997 г., то бе принудено да признае, че японската икономика е спряла.
Управителят на Японската банка за износ и внос Хироши Ясуда бе категоричен: "За японската промишленост глобализацията на икономиката бе сигнал за настъпването на ерата на мегаконкуренцията. " Японското корабоплаване вече е принудено да свери часовника си със забързания ритъм на световната търговия на един общ глобален свободен пазар, изтъква се в годишния доклад за световното корабоплаване на MOL. Потребяваните от Япония огромни количества енергийни ресурси и суровини, които поддържаха стабилно бизнеса на корабоплавателните компании, сега са нужни в по-малки или в най-добрия случай в същите количества. Новата задача на японското корабоплаване през изминалата 1997 г. бе да се впише в бързо разрастващия се пазар на товари, потеглящи от Азия към други части на света. Но дори това обещаващо направление разочарова очакванията след срива на финансовата и икономическата система на доста страни в Югоизточна Азия през миналото лято.
Сега Япония просто трябва да погледне извън рамките на региона, за да намери работа за корабите си. Вече се забелязват признаци на интерес към Европа, Южна Америка и др. "В настъпилата ера на бурни промени думата "глобален" трябва да е ключова за всички в нашия бизнес", подчертава директорът на MOL Сусуму Темпорин, а президентът на компанията Масахару Икута на свой ред подчертава, че "конкуренцията на традиционните японски пазари е голяма и ще нараства още повече". Настъпва ерата на мегаконкуренцията.
Водещият японски превозвач NYK залага на разнообразието на своя флот в борбата за присъствие на световния пазар.
Не компютри, а компоти
Четенето на вестници е любопитно занимание, но може да се окаже и много затруднително за мисълта, особено ако човек има неблагоразумието да попреглежда повече от една газета на ден. Информационният хит на октомври стана проведената във Варна Пета международна екоконференция. Веднага след нея гръмна смразяващата кръвта сензация, че радиоактивността в Черно море се е повишила седем пъти. Според вестник "Стандарт" (18 октомври) тревожните данни са получени от завършилата тези дни международна експедиция в наши води с украинския кораб "Професор Воденицин". Били взети проби от 18 станции в Украйна, Румъния, България, Турция. Окончателните данни щели да станат ясни след анализ на пробите в американска лаборатория... Не може да се отрече, че храна за размисъл в случая има предостатъчно. Например само в наши води ли е била въпросната експедиция, след като е взела проби от 18 станции в четири черноморски държави? Как е установено, че радиацията е скочила седем пъти, след като данните тепърва ще се обработват в американска лаборатория? Но това му е доброто да се четат повече вестници - не разбереш ли нещичко от един, ще ти го изясни друг. На драго сърце го прави вестник "Новинар" от същата дата (18 октомври). Според него повишената седем пъти радиация в Черно море е следствие на чернобилската авария. Тук вече паметливите читатели изтръпват, защото се сещат, че чернобилската авария беше преди дванайсет години и ако сега повишението на радиацията е седем пъти, колко ли е била тогава? Но страшно няма, успокоява ни "Новинар". Той светкавичко се е свързал с дежурния в Националния център по радиобиология и радиационна защита - София, д-р Илер Янков, който заявил, че няма опасност за хората, защото нормативите у нас са такива, че би трябвало стойностите да нараснат 100 пъти, за да се отрази радиацията върху хората(!!!). Това е то да имаш нормативи, за които радиационни патрони "няма открити, няма открити". Според д-р Янков така, както е цитиран от вестник "Новинар", хората не трябва да се страхуват от консумацията на миди, риби и други морски продукти, които са естествен филтър на морската вода (!!!). Нека д-р Янков и "Новинар" се разберат помежду си кой какво е казал и кой какво написал, а ние продължаваме с четенето на други вестници - "Черноморие" например, от 16 октомври. Под заглавие "Потопът е бил в Черно море" ни се съобщава, че до края на ХХI век морското ниво вероятно щяло да се повиши с 65 см. Изтръпнал от тази вест, крайбрежният жител се обръща към вестник "Сега" (17 октомври) и разбира, че след 100 години водата ще е изяла повече от половин метър от плажовете по Черноморието. Не след 100 години, още в началото на ХХI век Варна остава без плажове, опровергава го вестник "Черно море днес" на 19 октомври. Тук вече току-що закупилият приватизационни бонове от въпросните плажове читател не издържа и решава да промени тематиката. Погледа му привличат съобщения за предстоящи военноморски визити. Атрактивно, казва си читателят и не се лъже. От вестник "Черноморие" (12 октомври) разбира, че предстои посещение на френската фрегата "Командан Дю Куинг" и на американския боен кораб "Стъмб". На 13 октомври вестник "Черно море днес" обаче съобщава, че ще идват френската фрегата "Команда от Дюкуинг" и американският боен кораб "Стомп". Потърсил отново спасение в "Земя", читателят научава, че ще идва корабът "Командант Дюкуинг". И не му остава нищо друго, освен трогателно да попита: "Все пак колко кораба ще ни посетят?"
Забравил какво е писал по въпроса само седмица по-рано, вестник "Черно море днес" (20 октомври) отговаря, че е пристигнала френската фрегата "Командан Дюкинт". Показва и снимката й, като хладнокръвно пояснява, че кораб от такъв тип предстои да бъде закупен за нуждите на БМФ (!!!)... Ако ако имаше приз за сензации на месеца, според нас той заслужено би трябвало да бъде присъден на вестник "Континент". България ще строи танкери за Япония, съобщава на 19 октомври той и компетентно пояснява, че японците са решили да постъпят така, защото строителството на един танкер в българските корабостроителници излизало 25 млн. долара, а в японските само 19. Е, това е да си надвиеш на масрафа, казва си със завист читателят, но в следващия момент погледът му попада върху друг вестник и веднага разбира, че няма място нито за завист, нито за патриотична гордост. Просто защото не България ще строи танкери за Япония, а ще си поръчва танкери в Япония. И се сеща читателят за оня стар брадат виц от времето, когато бяхме решили, че сме нация техническа. Сигурно се сещате и вие - дето сме щели да продаваме компютри на японците. Та такава понякога е информацията в нашенските вестници. КапЕтан ДЕНИЗ БИТТИ.
Нова структура или ремонт на старата?
Създава ли новата морска администрация климат на пазарни условия в морския бизнес Кои морски структури обединява и защо Как ще се съчетават чисто административно-контролните й функции със стопанските.
В брой 123 на "Държавен вестник" от 23 октомври т.г. бе публикувано постановление - 229 на Министерския съвет от 15 октомври 1998 г. за създаване на Главна дирекция "Морска администрация" към Министерството на транспорта. С това донякъде бе задоволен интересът на морската общественост към предстоящите промени в сферата на морските структури и предприятия. При внимателния прочит на постановлението обаче възникват много въпроси, които трябва да бъдат изяснени по един или друг начин, вероятно в бъдещия правилник за устройството и дейността на администрацията. Въпросите са твърде сериозни и в рамките на този материал ще маркираме най-общо само някои от тях - тези, които засягат философията и замисъла на документа. Отговор могат да дадат само неговите автори. Приканваме ги да го направят на страниците на "Морски вестник", тъй като коментарите в морските среди са най-разнообразни, но и те стигат само до задаването на въпроси.
Морската администрация очевидно ще бъде една вертикална структура с централа в София и четири териториални звена - във Варна, Бургас, Русе и Лом. Както пояснява чл. 1 (1), тя ще бъде юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на транспорта, а според чл. 1 (2) - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Става ясно също така, че в новата структура влизат Държавната инспекция по корабоплаване, Управлението за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата и пилотските станции - Варна и Бургас. Трябва да припомним, че инстанцията "морска администрация" съвсем не е нещо ново и по смисъла на действащия Кодекс на търговското мореплаване - Глава ХVII "Морско администрация", чл. 360 - това е Държавната инспекция по корабоплаване. Какво се цели със сливането на разнородните структури, не е ясно - отговор може би ще намерим в правилника. Защо е нужно това сливане да се одобрява от Министерския съвет, след като участват звена само от Министерството на транспорта? Това ли е стартът на структурната реформа и ако отговорът е положителен, какво става с другите морски поделения? Дават ли се на бъдещата морска администрация някакви специални пълномощия и прерогативи? Логичен е въпросът, дали ще имаме аналогична пристанищна администрация и какво ще стане с предприятията, останали извън обсега на морската администрация. Защото има и такива, чийто предмет на дейност се покрива с нейните функции. Ако се мисли за изграждане на пристанищна администрация в някаква обозрима перспектива - нещо, в което обществеността многократно е била уверявана, - ще бъде ли прехвърлено към нея поддържането на плавателните канали и акваторията на пристанищата? Такава е утвърдената световна практика, проверена и с почти приключилата пристанищна реформа в Европейския съюз. У нас обаче периодът на неяснота продължава, а закон за пристанищата още нямаме. Ще бъде ли обединяван той със Закона за морските пространства, както се говори, но подробности почти не са известни? И най-важното не изостанахме ли от всички възможни срокове?
Бъдещата морска администрация е описана в постановлението като специализирана административна структура със специфични функции и задачи. Сред изложените функции и задачи обаче има и чисто контролни, и стопански дейности. Създава се впечатление за някакво смесване, което би било добре да обяснят авторите на постановлението. Не е ясно например как ще става контролът върху "откриването, ограничаването, предотвратяването и оповестяването на замърсяването на морето и на р. Дунав". В чл.5 т.1 (ж) се говори за "поддържане на средства за осъществяване на спасителни работи". Защо липсва изискваното по международните конвенции разграничаване между спасяването на човешкия живот на море (което по цял свят е задължение на държавата и нейните служби) и спасяването на имущество? Въпрос на чисто езикова грешка ли е задължението на администрацията да извършва "промени (навярно вместо "промери" - измерване на дълбочините) в каналите и акваторията на пристанищата и поддръжка на проектните им дълбочини"?
Според постановлението правилникът за устройството и дейността на морската администрация трябва да се съгласува (по разбираеми причини) с Министерството на отбраната. Не е ли пропуснато Министерството на образованието във връзка с прегледите на учебните заведения и контрола върху качеството на подготовката на морските лица?
Смисълът на структурната реформа е олекотяването на административните звена и излизането на части от тях извън опеката на бюджета, а не оставането им вътре в него под една или друга форма. Кога ще започнем да мислим за либерализация на режима, за свободна конкуренция, за защитата й, за създаване на климат за изграждане на пазарни условия? Въпросите са важни и изясняването им би спомогнало за напредъка на промените.
Паламуди по килограм се появиха край Царево
910-грамов паламуд уловиха рибари в морето край Царево в края на октомври. Според специалистите достигане и дори надхвърляне на килограм тегло в началото на ноември ще бъде нещо нормално. Ежегодно пасажите от паламуд идват по нашето крайбрежие в началото на октомври. Тогава теглото им е около 200 грама, но ако има достатъчно "ем" - цаца, хамсия и друга дребна риба, която е предпочитаната им храна, бързо наддават. Именно такива са условията тази есен. Според рибарите и морската вода по крайбрежието ни е по-чиста сега в сравнение с миналата есен. Това обяснява и масовото нашествие на ценната риба през този сезон. Заради улова рибарите от Южното Черноморие зарязаха всякаква друга работа. Всеки ден над 300 души излизат в морето. От риболуващите край Варвара, Синеморец, Царево, Приморско и Лозенец около 100 лодки нито една не се връща празна. В края на октомври някои рибари успяха да уловят до 300 парчета паламуд. Такъв добър улов в района не е имало от шест-седем години, твърдят местните хора. За тях денят започва в 4,30 часа, когато хвърлят сутрешните мрежи. Първия улов вадят около седем часа, следобед в 16,30 часа са пак в морето, а приключват около 21,30 часа.
Въпреки многото риба никой от рибарите не храни илюзия, че ще забогатее. Големи са разходите им за риболовната мрежа. 18 долара е цената й на килограм у нас, докато в Турция например е 12 долара. Скъпо им излиза горивото, стъкмяването на лодката, защитното облекло. 65 хиляди лева е таксата за едногодишен лиценз за риболов. Според рибарите реалната цена на килограм паламуд е 5000 лева. Поради голямото предлагане обаче са принудени да я продават по 2000 лева. Затова пък за тяхна сметка печелят търговците. В момента рибните пристани на южните ни морски селища са окупирани от прекупвачи, предимно софиянци. Изкупуват на безценица огромни количества и след това ги препродават двойно и тройно по-скъпо във вътрешността на страната. Дори в Бургас цената на килограм паламуд тръгва от четири хиляди лева нагоре. В началото на ноември паламудът обикновено започва да се връща на юг, към Турция, така че време рибарите да изпитат докрай късмета си почти не остава. Именно тези последни риболовни дни обаче са много опасни, защото в морето навлизат и неопитни риболовци, без достатъчно подготовка и познания за променливите метеорологични условия и без необходимата екипировка, самонадеяността им може да бъде наказана жестоко. Затова с морето - внимателно, предупреждават специалистите от ДИК и опитните рибари.
Поглед към миналото на пилотажа
Днес само по откъслечните описания, оставени от историографи и мемоаристи, можем да си съставим най-бегла представа за пилотската дейност в миналото. Още по-рядко се срещат имената на хората, занимавали се с тази дейност.
И все пак съществуват документи и факти, които говорят, че още след Освобождението в нашите пристанища е имало пилоти.
Стоян Костов, автор на книгата "Под роден флаг", в статията "Първият български кърмчия" посочва лицето Георги Стоев - кара-капитан, който с лодката си първи посрещнал новите български кораби "Борис" и "България" през 1894 г. и им показал котвената стоянка на варненския рейд. От сведението "неведнъж в най-голяма буря Георги Стоев се качва на гребна лодка и се отправя на рискована среща с хвърлил котва в залива чужд кораб" става ясно, че въпросният лодкар е изпълнявал тази дейност и преди това, а едва ли е бил първият и единствен.
През 1924 г. управителният съвет на Българското търговско параходно дружество определил да се дават по 20 турски лири месечно общо на пилотите, което говори, че макар пилотажът да не е бил задължителен, то пилотажните услуги са били предвидени. Всяка корабна агенция си имала стифадори, брегови моряци и докери. Обикновено най-опитният стифадор на агенцията след извършване на задграничната контрола отивал на кораба с лодка на агенцията. Той посочвал на капитана мястото, където трябвало да застане корабът, и му давал някои сведения за особеностите на пристанището. Снемането от кея е ставало по същия начин. Влекачите са били много малко но и обслужваните кораби рядко имали дължина над 100 м. Затова влекачите били с многоцелево назначение, а не само за да облекчават маневрирането в пристанището.
Пак в сп. "Морски сговор", бр. 9 от 1925 г., в статия, озаглавена "Нашият държавен флот", от Г. Пецов четем:.. Във Варна има следните буксири: "Осъм", "Г.С.Раковски" и "Войвода", означени като плаващ инвентар на варненското пристанище.
В "Морски сговор", бр. 3 от 1926 г., в раздела "Морски новини", се съобщава, че варненското пристанищно управление е издало заповед - 301, с която се урежда, начиная от 01.01.1926 г., пилотска служба... В шест точки са изложени таксуването, организацията на пилотажа и задълженията на пилотите. Така че за рождена дата на държавната пилотска служба във Варна трябва да се счита датата 1 януари 1926 г. През 1908 г. е прокопан каналът между Варненското езеро и Черно море. Макар и рядко, влизащите и излизащи през него кораби са ползвали влекачи. Някои от тарифите за ползване на пристанищните влекачи научаваме от статията на Г. Славянов, публикувана в "Морски сговор", бр. 2 от 1931 г., и озаглавена "Как се поощрява българското корабоплаване":... за влачене с пристанищните влекачи или по-право за улеснение корабите при влизане или излизането им от пристанището се плаща по 540 лв. до 1620 лв., като при това ветроходите могат да бъдат задължени от пристанищното управление да се възползват от услугите на пристанищния влекач... От 07.03.1931 г. влиза в сила Закон за търговското корабоплаване. Списание "Морски сговор" откликва на тази новост със статията на Г. Славянов "Закон за търговското корабоплаване", публикувана в бр. 7 от 1931 г. От нея научаваме за противоречията в пристанищата, които и законът не успява да разреши: въпреки достойнствата за времето той пази мълчание по отношение Дирекцията на пристанищата и корабоплаването, началниците на пристанищата, пристанищните капитани, техните помощници и т.н.... Всъщност пристанищата са в подчинение на Министерството на железниците, пощите и водните съобщения и на практика се ръководят от железничари, които са далеч от нуждите и проблемите им. Оттук могат да се направят изводи кои са причините за ниската степен на механизация в пристанищата, за старите износени влекачи, които са собственост на морската строителна секция и частни фирми и лица и основната им дейност е провлачването на шалани със строителни материали.
Участието на влекачите в маневрирането на корабите е инцидентно, което се потвърждава от спомените на старите капитани и пилотите. От тях става видно, че почти до 1949 - 50 година повечето от маневрите в Пристанище Варна се извършват без влекачи.
В рубриката "Календар" на "Морски сговор" четем:... на 17.09.1916 г. пристанищен влекач "Варна" работил пред Тузлата по изваждането на миноносец "Шумни", връщайки се във Варна, се натъква на мина и потъва. Обслугата е спасена в лодките, а двама от моряците са леко ранени. Това е първото сведение за наш пристанищен влекач. В следващите години във Варна работят влекачите "Осъм 1", "Г.С. Раковски", "Войвода".
В документацията на областното пристанищно управление се намира докладна записка, в която се описва как през 1940 г. влекач "Г.С. Раковски" под командването на П. Димитров обследва заседналия пред Каварна турски кораб "Адана". Запазено е писмо на агенцията "Братя Диманови" от 16.12.1940 г., с молба за оказване помощ на дрейфуващ италиански кораб от влекача "В. Левски". По такива откъслечни сведения можем да съдим за част от разностранната дейност на влекачите в пристанището и вън от него.
Започването на Втората световна война хвърля отпечатък върху пилотажната и влекачната дейност в Пристанище Варна, колкото и слаба да е била тя.
В поверително писмо на началник-щаба на ВМС с дата 02.06.1940 г. четем:... нашите териториални води са обявени за опасни от мини... През минираните райони ще се минава само с военен пилот-водач покрай българския бряг. Входящ пункт - на север Пристанище Каварна (котвеното място), а на юг село Приморско (котвеното място).
За организацията на пилотажната служба можем да съдим и от заповед на щаба на ВМФ до командира на неподвижната отбрана от 02.07. 1941 г. Нарежда се:.. да се устроят на крайните входящи и изходящи пунктове Каварна и Приморско по една пилотна станция под командата на младши офицер... ... Всички чужди и наши плаващи съдове, които искат да преминат обявената опасна зона, са длъжни да се явяват на входните места през деня от изгрев до 16,00 часа. След извършване на установения преглед малките плаващи съдове се освобождават сами да продължат пътя си до Варна и Бургас, като се предупреждават, че могат да се движат само във водната ивица най-много до 2 м от брега... Големите плавателни средства да преминават опасната зона с водач (пилот), който да се качва на самия кораб или със специален водачен кораб. Специалните водачни кораби ще се назначават впоследствие. Засега за тази цел ще се използват торпедоносците... Кои са били пилотите, извършващи външния пилотаж? В спомените на старите капитани се споменават Йордан Альов, Кирил Генов, Коста Данов, Иван Ламбев. Пилотите Й. Альов и К. Генов са завършили Машинно училище, а К. Данов - Рибарско училище. Ив. Ламбев е практик без морско образование.
Основен метод на пилотажа по външните фарватери бил методът на "лидиране", т.е. да се следва военният съд, изпратен за тази цел на подходната точка. В някои случаи пилотът се качвал на съда за превеждане, но това е било рядко. Този метод се използвал и в първите години след завършване на войната до очистването на нашите води от мини.
В пристанищния пилотаж корабната котва била основно средство на маневриране. Чрез котвата и корабната машина се заставало на кея, а чрез въжета подадени на двете пристанищни бочки, ставало снемането. Бочките били снети през 1950 г. Преди паламуда и след това
За рибаря - главата и опашката
"Колкото са люспите по гърба на рибата, толкова да са кръпките по гащите на рибарите! " - така нарекла орисницата рибарската съдба. Стара е легендата, ала и днес не е далеч от истината, защото какво е рибарският живот - море, лодки, мрежи, от време на време риба и... недоимък. Затова и на рибарския бизнес по-често му викат "късмет". В тазгодишната есен късметът не отмина рибарите. Октомврийската паламудена фиеста се вихри от Резово до Шабла. От тъмни зори излизаха в морето и лодка празна не се връщаше. По 100, 200 и повече парчета ловяха на ден. От лодките паламудът като река потече към рибните тържища и пазарите, за да стане пак ясно, че рибарският бизнес не е само късмет. Многотията подби цената. Рибарите се принудиха да продават на едро по 1000- 1500 лева парчето и да се тюхкат, че докато те теглят мрежите, прекупвачи и търговци си изплитат кошовете. Дори в Балчик, Варна, Бургас цената не падна под 4 - 5 хил. лева. И нямаше как да падне, след като продаваха хора, дето в морето гащи не са мокрили. Каварненски рибари например се оплакаха, че шефът на местния боцманат Панайот Димитров ги рекетира да му продават улова си на безценица, иначе нямало да им регистрира лодките напролет. И само той да е. Иди после и вярвай, че сухо дупе риба не яде. Яде и пита за още. А у нас нито държавата прави нещо да защити дребния рибарски бизнес и интересите на купувачите, нито самите рибари кандисват да се обединят срещу спекулантите. А в миналото и във Варна, и в Бургас е имало рибарски кооперации, сдружения, борси, които са ги бранели. Днес няма дори един рибарски дюкян, от който барбата да си купи такъмите на нормални цени.
Паламуденият бум е към своя край. Той обаче отново потвърди и друга една истина - много от хората, които излизат в морето, продължават да си оставят ума на брега. Двама младежи от Несебър преживяха ужаса на корабокрушенци и кацнаха ... на турския бряг. Както и трябваше да се очаква, в лодката не е имало нито сигнални, нито спасителни средства. Есенният риболов продължава, а бурите предстоят. Затова и контролните, и спасителните служби да са нащрек.
Предстои лицензиране на спедиторските фирми
Тема с продължение
Отново за данъчното облагане в транспортния сектор
Част от спедиторските фирми в България учредиха през 1992 г. свое Национално сдружение на българските спедитори (НСБС). То представлява организация, която има за цел да защитава интересите на бранша в страната и чужбина. До април месец тази година в сдружението членуваха вече 45 частни и държавни фирми, както български, така и с чуждестранно участие. Дейността, извършвана от членовете на НСБС, представлява две трети от международните спедиторски услуги в България. Сдружението има управителен съвет, а негов председател е Владимир Димчев.
Много важна част от дейността на НСБС са представителните функции, които то има в Международната федерация на спедиторските сдружения (ФИАТА), обединяваща 40 хил. фирми от този бранш от 146 държави. Чрез нея българското национално сдружение има възможност да се включи и в дейността на европейските социално-икономически структури, както и на редица международни организации в сферата на транспорта, като IRU, UIC, IMO и т.н. Благодарение на участието си в Международната федерация, членовете на НСБС единствени са оторизирани да ползват утвърдените в международната търговия документи на ФИАТА - мултимодалния коносамент (FIATA FBL), спедиторския реципис (FIATA FCR), складовата разписка на ФИАТА и др. Транспортните специалисти са запознати с факта, че в българското законодателство има редица празноти относно регламентирането на отношенията между спедитора и неговите клиенти - на спедиторския договор в търговския закон са посветени само шест члена. Поради това в случаи на рекламации и договорни спорове трудно се разпределят отговорностите за щетите и трудно се определят размерите им. И така, с цел да се регламентират детайлно задълженията и отговорностите на страните по спедиторския договор, НСБС издаде през 1996 г. на три езика "Общи спедиторски и общи складови условия на НСБС". Друг съществен принос в тази област представлява разработената и внедрена от сдружението "Застраховка за отговорността на спедитора", която се прави в полза на клиента и от 1.04.1998 г. е задължителна за всички спедиторски фирми - членове на НСБС.
Като цяло дейността на сдужението е насочена към утвърждаването на гаранциите за компетентност, финансова стабилност и търговска етика от страна на неговите членове. НСБС се стреми да разработи също така критерии за достъп до спедиторската професия, като до края на тази година възнамерява да организира професионално обучение и квалификация на спедиторски кадри. Идеята е това обучение да завърши с международно признати дипломи за професионална компетентност по стандартите на ФИАТА, които евентуално биха могли да послужат като един от критериите за предстоящото лицензиране на спедиторските фирми.
Приоритет в дейността на сдружението в момента е преодоляването на пречките, свързани с данъчните и митническите разпоредби на държавата. НСБС взема активно участие в усъвършенстването на правната база на международния транспорт и спедицията, както и във формулирането на транспортната политика на България. На 27 и 28 април тази година по негова инициатива и с негова помощ беше организирана международната конференция "Интеркарго", протекла под патронажа на министър Краус. гости бяха г-н Абдел Малек Нахмани - президент на ФИАТА, и г-н Уилис Кийнан - съветник към икономическата комисия на Европа към ООН, които проведоха няколко срещи с представители на министерствата на транспорта и финансите, както и на ГУ "Митници".
Приключи сезонът за Морска гара - Варна
На 29 октомври на Морска гара - Варна, пристигна последният според предварителното разписание круизен кораб - "Астор", с 522-ма пътници на борда и същия ден продължи плаването към Истанбул. С това посещение приключи сезонът за варненския пътнически и ро-ро терминал, който началникът на Морска гара г-н С. Спасов определи като много успешен. През тази година са били приети 23 пътнически кораба с общо 7324 пасажери. Броят на посещенията се е увеличил в сравнение с миналата година, като тенденцията е през следващата 1999 г. той да се удвои. Вече има заявка за четири посещения през следващия сезон на "Norwegian Dream" (50 764 брт) най-големия пътнически кораб, посетил това лято Варна еднократно. Като успешна и перспективна се определя също така новооткритата линия за комбиниран пътнически и фериботен превоз Варна - Одеса, поддържана от украинската фирма "УкрФерри". Три от седемте фирми, агентиращи пътническите и ро-ро кораби, вече са дали предложения за участие на клиентите си в новото редовно разписание на Морска гара - Варна, което трябва да бъде обявено до края на годината.
Като много слаб определи сезона за хидробусите на БМФ кап. Ст. Граматиков, ръководител на сектор "Спомагателен флот и каботажно плаване". Корабите "Янко Костов" и "Антон Прудкин", пътуващи по линията Варна - Златни пясъци - Балчик и обратно, през това лято са превозили 7420 пътници, или три пъти по-малко от миналата година.
След 63 години "Лондон" отново бе във Варна
От 18 до 21 октомври т.г. на посещение във Варна бе фрегатата от Кралските ВМС на Великобритания "Лондон" с командир капитан II ранг Том Макбарнет. Английски боен кораб с това име ни е гостувал преди повече от 63 години - от 11 до 16 януари 1935 г. Само че тогава тежкият крайцер "Лондон" е бил на рейда, а старшият офицер на борда - адмирал Търн, и цар Борис III си обменили визити. Сега посрещнахме на варненския рейд "Лондон" с типична лондонска мъгла, но командирът му отказа да хвърли котва и остана на дрейф, защото бе добре информиран за особеностите на корабоплаването в региона. Само след два часа фрегатата застана на Морска гара.
И този път "Лондон" ни доведе английски адмирал, но в края на ХХ век той предпочете да използва самолета. Предварителната информация обещаваше контраадмирал Йън Форбс да бъде безкрайно интересен събеседник. Достатъчно е само да споменем, че е командвал самолетоносача "Инвинсибъл" по време на операцията "Делибърит форс" (бомбардировките на НАТО над Босна), а по-късно е старши военен съветник в Босна. Командващият оперативното съединение на Кралските ВМС и на противоподводните ударни сили на НАТО в Атлантическия океан обаче бе дошъл не да разказва спомени, а за да се запознае на място с хода на реформата в българския боен флот и с нуждите му за пълноценна евроатлантическа интеграция.
Контраадмирал Форбс бе пестелив на обещания, но недвусмислено показа, че на Острова са ни забелязали и вече мислят как да ни помогнат. Фактът, че догодина ще бъде нарушена обичайната практика само един боен кораб на Нейно величество да гостува в Черно море и в българско пристанище, е вече показателен. В рамките на позволения от Конвенцията в Монтрьо (1936 г.) престой няколко кораба ще пристигнат за практическо взаимодействие с нашите военни моряци. Ще получим учебни програми и методически средства за подготовката на българските морски пехотинци.
Всъщност първата крачка на това взаимодействие вече е направена. До 7 ноември на борда на "Лондон" ще стажува командирът на българския миночистач "Капитан-лейтенант Евстати Винаров" старши лейтенант Стефан Стефанов. На въпроса би ли изпратил свой офицер да стажува на български кораб, капитан II ранг Макбарнет възпитано отговори: "Засега моите офицери ми трябват тук, но всичко може да се случи."
"Лондон" е типичен представител на английския клас "22" (ВАТСН 2) с водоизместване от 4850 т и радиус на действие 4000 мили при скорост 18 възла. Иначе газовите му турбини "Ролс-ройс" позволяват достигането на 30 възла, а палубната авиация (два вертолета "Линкс" или един "Сий кинг") рязко увеличава възможностите му за борба с подводници. Ракетите са "Екзосет" (срещу надводни кораби) и "Сий улф" (срещу самолети). На провокацията, че предишният "Лондон" е бил тежък крайцер, а сегашният - само фрегата, капитан II раннг МакбБарнет възрази с усмивка: "Тази фрегата е не само с водоизместването, но и с бойните възможности на лек крайцер.
В брошурата, която получи всеки журналист след пресконференцията, пише, че бойните награди на кораба са... 17! Всъщност сегашната фрегата е отличена само веднъж - по време на войната в Персийския залив през 1991 г. Останалите награди датират от 1652 до 1943 г. и са на предшествениците, които също са се наричали "Лондон". Добър урок по английски морски традиции... И още по-добър пример за тяхното съвременно развитие: от 260 души екипаж 30 са жени, от които - 5 офицери.
"Моите моряци се хранеха само със сушена риба"
Свидетелства от ХVIII век
Елизабет Крейвън (1750 - 1828 г.) е първата англичанка, посетила Варна в края на ХVIII век. Била е преводачка, поетеса и авторка на няколко драми, поставени в Лондон по нейно време. Съвременникът й Хорас Уолпол я описва като "красива, всестранно надарена и изключително добросърдечна". Лейди Крейвън тръгва от Англия през 1785 г. и през Италия и Франция достига до Русия. В Москва е приета лично от императрица Екатерина II. След това през Крим и Черно море пристига в Цариград, където гостува на френския посланик Шоазьол. Посещава Атина и се връща отново в Цариград. На 3 юли 1786 г. тръгва с нает гръцки кораб за Варна. Пътешественичката се оплаква от северния вятър и упреква наетите моряци, че били лениви и страхливи. Вместо да заобиколят нос Карабурун (нос), престояха цяла нощ и в крайна сметка изминаха само 30 турски левги.
