Грузинската страна обещава линията да заработи през следващата година
Представена е била информация за наличните складови площи за съхранение на памук в Пристанище Варна и за новия хладилен склад с капацитет 10 000 т в Пристанище Бургас.
Страната ни залага много на новата фериботна линия за по-ефикасно експлоатиране на четирите скъпи кораба. Не е тайна, че проектираните специално за връзката Варна - Иличевск железопътни фериботи сега работят с непълно натоварване, около 25 - 30 на сто от капацитета си, а признаците на икономическа криза в Украйна и Русия още повече влошават нещата. Очакваните товари от узбекистански памук би трябвало рязко да подобрят товарооборота и тъй като всеки от корабите има капацитет от около 700 000 т годишно, става ясно, че те дори няма да са достатъчни за проектните количества от около 4 млн. т. До стартирането на новата връзка обаче очевидно трябва да бъдат решени и много други проблеми от техническо естество. Не е напълно ясно например как ще бъде решен въпросът със собствеността на връзката, която засега функционира под формата на финансов пул с участието на България и Украйна. В пула участват БДЖ и украинските железници, които са собственици на фериботните пристанища, и морските превозвачи БМФ и "УкрФерри". Някои подробности във функционирането на двайсетгодишната линия (като заплащането на такси от българска страна за украинските вагони например) бяха уточнени едва преди месеци, въпреки че за нея бе сключено ново междуправителствено споразумение през 1995 г. Какво ще бъде взаимодействието между българските железници, Пристанище Варна и БМФ в рамките на новата фериботна връзка, засега не е ясно. Най-много въпросителни има все пак около ролята на пристанището, което като фирма е съвсем отделно от фериботния комплекс. Предвижда ли се промяна на собствеността, или преминаването на фериботния комплекс под оперативния контрол на пристанището? И трите предприятия са подчинени на транспортното ведомство, но дали ще бъде намерена сполучлива формула за сътрудничество между тях?
Интересен е и въпросът за включването на грузинската страна в експлоатацията на ферибота. В сегашните условия финансовият пул на фериботната връзка между България и Украйна не е от най-гъвкавите форми на взаимодействие. Банковите системи на страните от региона са недостатъчно развити и трудностите при разплащането и разделянето на приходите са големи. Пътят за решаването им отново стига до преговорите на високо равнище и дано те бъдат приключени навреме за стартирането на новата фериботна връзка.
До следващото лято
С швепс, чипс и палачинки
Лятото отмина, с него си отидоха и курортистите, а в туризма ни започна голямото есенно броене. Отрасловото министерство оповести, че спрямо миналата година чуждестранните туристи са се увеличили с четири на сто, общият брой на чужденците, посетили страната ни, е 1,7 млн. души и са реализирани приходи в размер на 187 млн. долара. В същото време Варненската туристическа камара отчете, че сезонът е бил по-слаб от предишния. Сериозно е намалял броят на туристите от такива традиционни за нас пазари като руския - с 32 на сто, и германския - с 16 на сто. Подобни са заключенията на специалистите в Слънчев бряг. Нощувките са намалели с 250 000 , приходите - с 3 млн. долара. С нищо по-добро не може да се похвали и Албена... И този сезон приватизацията се оказа препъни-камък за морския ни туризъм. Печелившите дейности и добрите хотели останаха държавни, със скъпоструваща издръжка, а всичко, което вече се е скапало или е губещо, бе обявено за продан. Затова и купувачи няма, и инвестиции не идват, и туризмът, който предлагаме, не е морски, а някакъв брегови хибрид и псевдоекзотика. Няма идеи, в които морето да не е само фон, а среда за отдих, мамеща туриста. Вместо това предлагаме разиграване на мечки, катерене по камили и снимка за спомен с магаре. Богатите туристи ни заобикалят, а бедните предпочитат консервите, които си носят, и пазаруват от близките селища, където е по-евтино. Да се учудваме ли тогава, че според хората от туристическия бранш това лято най-добре е вървял бизнесът с безалкохолни напитки, пържени картофки и тестени закуски. За тях добре - но само с швепс, чипс и палачинки печеливш морски бизнес не се прави. Специалистите от Слънчев бряг са изчислили, че средно на ден един летовник в курорта е харчел за допълнителни услуги 10,87 долара. И смешно, и тъжно. Сега Министерството на търговията и туризма мисли нова методика, по която да пресмята постъпленията, но методика печалба не прави. Ако продължаваме така и занапред, след сезона ще ни остават само... да го кажем съвременно - старите маратонки.
Един век от построяването на "Калиакра"
Направиха го българи
През 1891 г. в кораборемонтната работилница на Дунавската флотилия в Русе бил построен 17-тонният катер "Амалия". Това било сериозен знак, че българските корабостроители са в състояние да изпълнят и други подобни задачи и да отговорят на нуждите на военноморския ни флот от кораби собствено производство. През 1894 г. военното министерство възложило на полковник Панайот Ангелов, началник на Дунавската флотилия, да проучи възможностите за изготвяне на проект и построяване на един по-голям катер. Това било направено и в началото на 1896 г. военното министерство разпоредило строителството на новия катер да започне. Цялостното ръководство било възложено на началника на флотския арсенал технически лейтенант инж. Константин Божков. Проектът на корпуса бил направен по чертежи на корабостроителния инженер Иван Родев, а корабната машина, котела и винта проектирали инженер-механикът Д. Петков и флотският механик Йосиф Щрасер. Гребният вал за винта бил доставен от фирмата "Круп" - Германия. Всички останали механизми и детайли били изработени от българските корабостроители. Двигателят бил с повърхностно охлаждане, имал мощност 136 к.с. и позволявал 80-тонният катер да развива скорост 7 - 10 възла. Имал дължина 23,25 м, ширина 3 м, газел 1,65 м. Скелетът му бил направен от дъбов материал, доставен от Лонгоза, а за обшивката били използвани червени чамови дъски и медни листове за подводната част. Дървени модели се изготвяли и за частите, които трябвало да се отливат от чугун или бронз.
По разпореждане на Министерството на войната катерът, който към края на август 1898 г. бил напълно готов, трябвало да се включи в състава на черноморския ни военен флот. На 2 септември под командването на лейтенант Йордан Минков катерът отплавал от Русе и през Сулина излязъл в Черно море. На 26 октомври 1898 г. при подходящо тържество във Варна станало освещаването му и получил името "Калиакрия".
Вторият парен катер българска направа дълги години изпълнявал най-различни задачи, като основно бил използван от портовото капитанство във Варна. През 1914 г. комисия установила повреди и износване на корпуса, парната машина и котела и го бракувала. По време на Първата световна война обаче се наложило да го ремонтират и ветеранът отново поел транспорната си и пилотажна служба. След войната бил предаден на варненското пристанищно управление и използван при прокопаването на плавателния канал между Варненското и Белославското езеро.
През октомври 1924 г. започнало второто раждане на "Калиакра". По това време запазен от него бил само скелетът - доказателство за добрата работа на първосъздателите му. Затова командването на Морската полицейска служба (бившата военна флотилия) взело решение катерът да бъде възстановен. Палубите били повдигнати и оградени с фалшборд, вътрешните помещения били разширени и подобрени. Монтирани били две мачти, висока рубка и мостик. Модернизация претърпели кърмовото и котвеното устройство. Катерът бил снабден с компас, машинен телеграф и електрическа инсталация. Основен ремонт претърпяла цялата двигателна система, а някои механизми били и подменени. Сменена била и димовата тръба. Така 28 години след построяването му катерът излязъл отново на ходови изпитания, при които развил скорост 9 възла.
На 19 декември 1926 г. - Никулден, празника на моряците и рибарите, напълно обновен и вече с името "Калиакра", катерът бил предаден на Морската полицейска служба. В състава й той останал още дълго време, изпълнявайки задачи във варненското и в бургаското пристанище.
Катерът "Калиакрия", построен във флотския арсенал в Русе през 1898 г. Почина Георги Найденов, създателят на "Тексим"
На 2 октомври 1998 г. си отиде създателят на легендата "Тексим" и на икономическата групировка "Български търговски флот", човекът, който още преди 30 години ратуваше за "по-малко държавна намеса в икономиката, по-голяма свобода на бизнеса".
Съдбата не е пестила въображението си, когато е чертала кривата на неговия изпълнен с превратности живот. Родил се е на 19 юли 1927 г. в Стрелча, Панагюрско. Завършва Първа мъжка гимназия в Пловдив. Става член на РМС, нелегален, партизанин (на 17 години) в панагюрския отряд "Г. Бенковски", а непосредствено след 1944 г. и войник на фронта. След войната записва право, но не го завършва, три години се изявява като комсомолски деец, след това преминава на дипломатическа работа - зам.-търговски представител в Египет, дипломат в посолството ни в Турция, зам.-министър и... полковник от разузнаването.
През 1961 г. създава фирмата легенда "Тексим" (техника - експорт - импорт), а през 1968 г. - ИК "Български търговски флот". През 1969 г. идва сривът. По лично нареждане на Тодор Живков започва следствие, целта на което е икономическата групировка да бъде разгромена, а ръководителите й - осъдени. Следват арести, разпити, съд, но съдията, на когото е поверено делото - Илия Байчев, не погазва закона и на 16 юли 1971 г. произнася оправдателна присъда. За това си "своеволие" по-късно е лишен от правото да упражнява професията. Делото е предадено на Върховния съд, който в края на юли 1972 г. осъжда Георги Найденов на 20 години лишаване от свобода, с отнемане на граждански права, включително и местоживеене в София, за срок от 22 години. Конфискуват и половината от имуществото му. На различни години затвор са осъдени най-близките му помощници - Методи Антов, Христо Миланов и Васил Вълчанов.
На 1 декември 1976 г. с благословията на ЦК на БКП Георги Найденов е пуснат от затвора. Забранено му е да работи и е пенсиониран по изключение на 48 години. За да осигури прехраната на семейството си, бившият "бизнесмен № 1 на България" според определението на радио "Гласът на Америка" започва да отглежда гъби и лалета, произвежда копчета и униформи, прави ситопечат в една ТПК. През 1988 г. е пуснат да излезе в чужбина. Отвежда семейството си във Виена, възстановява много от старите си връзки в Европа. След поредица от съдебни дела най-после през 1992 г. делото срещу "Тексим" е изцяло прекратено и Георги Найденов е окончателно оправдан.
През 1991 г. създава Асоциацията на свободните предприемачи "Алтернатива 2000". През 1995 г. е награден от руския президент Борис Елцин с орден за антифашистка дейност по случай 50-годишнината от края на Втората световна война. През 1996 г. за кратко става заместник на Жорж Ганчев в ръководството на Българския бизнес блок.
Смъртта го завари на поста председател на надзорния съвет на възстановената от него банка "Тексим".
Георги Найденов остава голямо име в историята на българската икономика. Неговата любима рожба "Тексим" бе изградена върху принципите, на които се градят големите западни корпорации. Тя се занимаваше с търговски, стокови и финансови операции, реекспорт, транспорт. Притежаваше най-мощната за времето си организация за международен транспорт. Имаше собствен въздушен флот и селскостопанска авиация. Доведе в България прочутата напитка на компанията "Кока-Кола", създаде верига от магазини в цялата страна, в които вносните стоки се продаваха срещу левове. Особено силно бе участието на "Тексим" в областта на морския транспорт. Чрез оптимална инвестиционна политика фирмата закупува общо 20 кораба с общ тонаж 218 766 бруто регистър тона. Корабите на "Тексим" поеха почти изцяло превоза на апатит от Мурманск до Бургас, откриха и редовно поддържаха българо-кубинската линия "Мамбитекс", изместиха чуждите компании в превоза на въглища от Азовско море за България и т.н. Фирмата провеждаше гъвкава икономическа политика. Работеше се по пазарни навла, принципите на стопанската сметка и самоиздръжката се използваха в максимална степен, управленският персонал бе сведен до минимум, въведоха се икономически щатни разписания на корабите, заплащането на труда бе по-добре обвързано с резултатите и т.н.
Със създаването на икономическата групировка "Български търговски флот" в нея се включиха 16 предприятия, между които такива мощни стопански единици като тогавашните държавни обединения "Корабоплаване", "Корабостроене", "Пристанища", "Корабоимпекс" и др. Създаде се морска търговска банка, морско застрахователно дружество "Тракия" и др. Численият състав на групировката достигна 45 хиляди души. Изпълняваха се мащабни стопански задачи. Вносно-износният трафик на страната бе почти напълно обхванат от българското корабоплаване. За разширение на пристанищата ни бяха инвестирани около 33 млн. лева. Създадени бяха т.нар. "сухи" пристанища - открити и закрити складови площи извън района на пристанищата. Тежкотоварните автомобили на международния автомобилен транспорт на групировката участваха директно в обработката на корабите и освобождаваха пристанищата от задържане на товари. През 1968 г. бе осъществен за първи път активен валутен баланс на морските навла. Резултатите бяха дотолкова впечатляващи, че в отчети на ООН България бе поставена на първо място по темпове на развитие на морския търговски флот за периода 1966 - 1969 г. от всичките 135 страни, развиващи свое корабоплаване.
Но дори и днес, от дистанцията на времето, "Тексим" и ИК "Български търговски флот" едва ли трябва да бъдат идеализирани. Въпреки безспорния талант на техния създател факт е, че в условията на плановата, централизирана икономика и командно-административна система те не биха могли да се появат и просъществуват без съответното покровителство от най-високото в държавата място. Факт е, че за определен период от време те бяха фаворизирани, а фаворизирането на едни винаги е за сметка на ощетяването на други.
Доказа го и самата разправа с "Тексим" и Георги Найденов.
След началото на демократичните промени у нас за "Тексим" и ИК "Български търговски флот" се заговори отново. Специалисти икономисти, бивши и настоящи ръководители на морски фирми, морски историци аргументираха своите позиции и оценки за двете групировки, своите виждания за плюсовете и минусите от тяхната дейност. Естествено, казаха си думата и пристрастията. До единно становище не се стигна, но то едва ли бе и необходимо.
"Тексим" принадлежи на историята. Както вече в нея остава и създателят му Георги Найденов.
Поклон пред паметта му!
Руският флот превзема Варна
170 години от Руско-турската война 1828 - 1829 година
Фелдмаршал Молтке: Русия трябва да обърне най-голямо внимание на Варна, да превземе Варна, която е най-яката опора на турските владения на Черно море
На 14 (26) април 1828 г. императорът на Русия Николай I издал манифест за започване на война с Турция. На 27 май (8 юни) 1828 г. Втора армия минала Дунав и за кратко време завзела Исакча, Мачин, Кюстенджа, Браила и някои други малки крепости. По това време руското военно командване още не оценявало значението на Варна за по-нататъшния ход на войната и насочило главния си удар към Шумен. Отделен 10-хиляден отряд бил изпратен да превземе Силистра и едва 4500 войници под командването на генералите Сухтелен и Ушаков били отправени към Варна. Когато в началото на юли 1828 г. този малоброен отряд пристигнал пред най-силната, по всеобщото мнение на специалистите, турска черноморска крепост, бил атакуван от нейния гарнизон и принуден да се оттегли към височините над Варна, където да изчака идването на подкрепления. Турците използвали тази пауза, за да укрепят допълнително крепостта, да я снабдят с нови оръдия и да подсилят гарнизона с още военни части. Според сведения на Молтке, който по време на войната бил съветник на турското главно военно командване, към средата на юли 1828 г. турският гарнизон във Варна наброявал около 19 хиляди души. Само тежките оръдия, разположени по 11-те бастиона и във вътрешната крепост, били 238, а снарядите за тях - 48 хиляди. Откъм морето Варна била защитавана от флотилията на Кавас паша, която включвала 16 неголеми, но добре въоръжени и маневрени кораби. Да ръководи отбраната на така важната за турците крепост от Цариград изпратили капудана (върховния адмирал) на Високата порта Мехмед Иззет паша, а негов помощник станал началникът на варненския гарнизон Юсуф паша. Руският черноморски флот, на който изключително много се разчитало за обсадата и превземането на крепостта, се забавил с овладяването на турската крепост Анапа. В началото на юли тя все пак била принудена да се предаде и на 22 юли основните сили на руския черноморски флот хвърлили котва в залива Саганлък (Евксиноград) пред Варна. Отрядът включвал линейните кораби "Париж", "Пимен", "Пармен", "Император Франц", "Императрица Мария", "Пантелеймон", "Йоан Златоуст", "Скорий", пет фрегати, три бомбардира, един бриг, една бригантина и др. по-малки спомагателни съдове и се ръководел лично от главния командир на Черноморския флот адмирал Алексей Самуилович Грейг. Той бил опитен флотоводец, син на известния руски адмирал Самуил Грейг и последовател на големите военноморски стратези Ушаков и Сенявин. С пристигането си пред Варна адмирал Грейг предложил на Мехмед Иззет паша да предаде крепостта доброволно, за да се избегнат безсмислените жертви, които и двете страни биха дали при евентуалните военни действия. След като получил категоричен и пренебрежителен отказ, Грейг подготвил и осъществил блестяща военноморска операция. В 13 часа на 26 юли фрегатата "Естафий" започнала артилерийска престрелка с турските брегови батареи за отклоняване на вниманието им. Същата нощ отряд руски катери и абордажни групи под командването на капитан II ранг Мелихов се промъкнал незабелязано до турските кораби и въпреки яростната съпротива на екипажите им успял да плени и 16-те. Русите пленили и самия командващ турския флот Кавас паша, както и 44-ма турски моряци. Останалите 480 загинали, а русите дали само осем убити и 37 ранени. С пленяването на турската флотилия обсадата на Варна откъм море била завършена. Към 30 юли приключило и строителството на шестте редута, отстоящи на 2000 крачки от крепостта срещу нейната северна част. Те били съединени с ходове за съобщения и осигурявали благоприятни условия за продължаване на обсадните работи. Това позволило до четвърти август да бъде завършено базирането на първите обсадни батареи, които веднага подложили на убийствен огън главния бастион на крепостта. Срещу него водели всекидневно артилерийска стрелба и два до четири руски кораба, а на седми август целият руски флот подложил Варна на унищожителна бомбардировка в продължение на три и половина часа. Ефектът от действията на флота обаче се намалявал силно от малобройния сухопътен обсаден отряд. Съотношението на силите се променило решително едва след 18 август, когато при Варна пристигнал гвардейският флотски екипаж на контраадмирал Фадей Фадеевич Белинсхаузен - откривателя на Антарктида. Към края на август руските войски при Варна достигнали 30 хиляди души със 118 полеви и 52 морски оръдия, взети от корабите. На сушата били свалени и една четвърт от екипажите на линейните кораби, които сформирали моряшки пеши отряд. На 25 септември моряци и егери атакували бастион № 1 с щиков удар и го овладели, след което проникнали до центъра на града и влезли в бой с почти целия турски гарнизон, нанасяйки му огромни загуби. В края на август петхиляден отряд, командван от генерал Головин, преминал Гебеджанското (Белославското) езеро и заел флангова позиция в района на Галата - Карантината, където била разставена и мощна брегова батарея с далекобойни оръдия, свалени от корабите. В края на август обсадата на Варна била напълно завършена и адмирал Грейг отново предложил на Мехмед Иззет паша да се предаде. За да придаде допълнителна сила на предложението си, Грейг дори лично отишъл на втори септември във Варна. Дипломацията продължила и на трети септември, когато Мехмед паша от своя страна стъпил на борда на руския линеен кораб "Императрица Мария", но до споразумение не се стигнало и военните действия били подновени. Упоритостта на турския гарнизон се подсилвала от известията, че към Варна се насочва силен турски отряд под командването на Омер Врион паша. Донесенията на руските разузнавачи потвърдили, че опасността от деблокиране на крепостта е напълно реална. Идващата на помощ турска войскова част можела да заеме височините южно от Варна и да предприеме решителни действия срещу обсадния отряд, който при това положение би попаднал под двоен огън. Затова на заседанието на военния съвет, проведено на 15 септември на борда на адмиралтейския кораб "Париж", било взето решение да се ускори заключителната атака срещу крепостта. Тя трябвало да се осъществи с едновременни, съгласувани действия на артилерия, флот и пренасочените към Варна отряди на генералите Головин, Бистром и княз Евгений Вюртембергски. Подготовката на русите за заключителния удар не останала незабелязана от турското командване на крепостта. На 25 септември Мехмед Иззет паша дал сигнал, че иска да поднови преговорите. На 26 септември неговият помощник Юсуф паша Серски се явил при адмирал Грейг и чул руските условия за мирното предаване на крепостта. Неговото поведение подсказвало, че турците са склонни на пълна и безусловна капитулация, но този благоприятен за всички изход бил провален от варненските турски първенци, които яростно се възпротивили срещу предаването на града. Под техния натиск Мехмед Иззет паша решил да продължи съпротивата. Юсуф паша и 2000 от войниците му обаче се предали в руски плен.
След като всякаква надежда за доброволна капитулация на турския гарнизон изчезнала, руският Черноморски флот и сухопътните части започнали общото заключително настъпление. На 28 септември през нощта били атакувани едновременно бастиони 1 и 2 и първите руски части, предвождани от 100 матроси от флагманския кораб "Париж", проникнали в крепостта. До 13 часа на 29 септември 1828 г. Варна била напълно овладяна от руските войски. В тази атака за първи път били използвани и руски бойни ракети, изстреляни от батареите, командвани от генерал Засядко. В боя загинали около пет хиляди турски войници. Над 12 хиляди били пленени. Заключителното сражение било наблюдавано лично от император Николай I, който установил своя щаб на Турна тепе над Варна. В 14 часа на 29 септември (11 октомври) 1828 г. той получил лично знамето и ключовете на крепостта, които при своя плен капудан Мехмед Иззет паша бил принуден да предаде на победителите. Така завършили 65-дневните боеве за Варна. В тази война при ограничените сухопътни сили, с които руснаците разполагали, изключителна заслуга за нейното превземане имал руският Черноморски флот.
Страницата подготви Иван Ставрев
Юбилейна изложба на Павел Вълков в Бургас
Лирични послания от крайбрежието
Поводът е 90-годишнината от рождението на големия художник маринист Павел Вълков, а организаторите са Съюзът на българските художници и Дружеството на бургаските художници. В салона на ул. "Александровска" 22 изложените 40 цветни акватинти достойно представят художника от най-активния му творчески период: 1937 - 1949 г. След завръщането си в родния Бургас от София през 1936 г., където завършва Художествената академия - живопис при проф. Никола Маринов и графика при проф. Васил Захариев, Павел Вълков се заема с усилена творческа работа. Редом с педагогическата си дейност той превръща графичния лист в територия на вдъхновението. Предпочитанието е към металната техника, разновидност на която е акватинтата. Но наученото в това отношение от Петър Морозов, завършил в Париж, трябва да се експериментира и обогати.
В свободното от училище време Павел Вълков е на бургаското пристанище: вълнуват го старите дървени пристани с тежко отпуснатите лодки около тях, каменните кейове с докерите, сред които е и неговият баща, ловците на скариди, рибарите... Така се раждат: "Червената гемия" - 1938 г., "На пристанището" - 1939 г., "Бургаското пристанище" - 1939 г., "Разтоварване" - 1940 г., "Тръгване на риболов" - 1940 г., и други.
Още с първата си самостоятелна изложба в салона на Девическата гимназия в Бургас през 1937 г. Павел Вълков прави впечатление на творец с изтънчена чувствителност, с предпочитание към морските крайбрежни сюжети. Особено към пристанищния пейзаж. Самият той е работил сред докерите на бургаските кейове и е разтоварвал старите гемии. Съвсем не е случайно, че повечето от половината цветни графични листове в юбилейната изложба на Павел Вълков са населени с крайбрежни сюжети. Оживяват някогашният романтичен Бургас, с живописния бряг, който достига дори до сградата на старата митница, районът на някогашната бургаска рибна борса, на притихналия зад вълнолома пристан на мина "Черно море". Романтичното начало е определящото и в "На разсъмване", "Лодки", "Старият кей", "Ранно утро - Бургас - пристанището", "Под стария пристан" и други. Част от графичните листове в изложбата пренасят зрителя по старите улици и притихнали кътчета на Ловеч, Велико Търново, Котел, Созопол и други градове.
"Тази юбилейна изложба на Павел Вълков не би била възможна без активната подкрепа на проф. Димитър Трендафилов и арх. Дунка Герганова - споделя синът на художника арх. Росен Вълков. - Извън изложбата поради ограниченост на експозиционната площ останаха десетки творби - акватинти с крайбрежни сюжети и портрети."
Юбилейната изложба на Павел Вълков ще остане в Бургас до края на октомври т.г., след което ще бъде показана и в София.
100 години от рождението на капитан I ранг Стефан Цанев
И лично достойнство, и професионална доблест
Трябваше да минат 100 години от рождението на капитан I ранг Стефан Цанев, за да се подсетим за публичното признание и на този български флотоводец. Дали защото клеймото "царски" офицер не подхождаше на "републиканската" ни историография, дали съизмерването с него не беше угодно на приемниците му, или пък защото доскоро още робувахме на баналното "такова беше времето"?
Служих във Военноморските сили в продължение на 27 години, от които две години след 9. IХ.1944 г. като командир на Морските войски... - Това са редове от молбата на о.з. кап. I р. Стефан Цанев за повишаване на пенсията му, когато е вече на 70 години.
Роден е на 29 октомври 1898 г. в габровското село Зелено дърво. За дългите години морска служба се е подготвял във Военното училище в София, продължил е в курсовете за морски офицери в Морското училище във Варна. След конкурс - през 1929 г., отива да следва в Италианската кралска морска академия в Ливорно. До 1944 г. преминава през различни поделения на Морските войски: преподава в Морско училище, командир е на торпедоносец "Дръзки", през 1941 г. е в българското Беломорие като комендант на пристанище Дедеагач. На няколко пъти е началник на Морско училище. На тази длъжност го заварва 9. IХ. 1944 г. След като няколко месеца е командир на Черноморския флот, от 18. ХII. с.г. поема командването на Морските войски.
Пред българския флот тогава са поставени за решаване трудни задачи - включване във войната срещу бившия съюзник - Германия, чрез рискованата, но изключително важна миночистачна дейност по р. Дунав и край западните черноморски брегове; осъществява се пилотажна дейност по несигурните за търговското корабоплаване крайбрежни води; извършва се реорганизация на българските военноморски сили. Тежестта на задачите изисква професионализъм и опит. Явно с това може да се обясни фактът, че въпреки кадровата политика на новата отечественофронтовска власт кап. II ранг (тогава) Стефан Цанев е задържан на служба и е повишен в чин и длъжност. По негово настояване се увеличава броят на миночистачите в Черноморския флот. Тяхната дейност е оценена и от съветското военно командване - на българските миночистачни катери са изпратени 30 съветски матроси за обучение. На р. Дунав работата по прокарване на чисти фарватери е не по-малко напрегната, отколкото в Черно море, и отвежда българските дунавски миночистачи до гр. Естергом (северно от Будапеща)... Това е времето, когато пред българския флот стои още една задача - да се превърне в народен. Един от основните пътища за това е освобождаването, т.е. чистката на "старите" офицери и замяната им с нови, подбрани по класово-партиен принцип. В изобилието от проучвания на офицерския състав, правени от помощник-командирите през 1945 г., за кап. I ранг Стефан Цанев четем следното: "уважаван от всички във флота, наблюдателен и критичен... ". Помощник-командирът на Морски войски кап. I ранг К. Халачев препоръчва да не му се отказва "признаване на качествата и оказване на доверие". Дори предлага като подходящо "да бъде произведен след година в чин адмирал".
След година обаче "новите кадровици" на флота - помощник-командирите, вземат друго решение - командирът на Морски войски повежда списък № 4 на уволнените "в интерес на службата" морски офицери по закона за ръководство и контрол на войската от 2.VII.1946 г. След като във военноморското дело отстъпва на "новата вахта", кап. I р. Стефан Цанев преминава в запаса и работи в Народния морски съюз, който по-късно се слива с Народния съюз за спорт и техника. Там той намира, поне донякъде, приложение на познанията си като инструктор по морските спортни дисциплини.
В неговите служебни документи фигурират признания за добра работа под формата на ред отличия - италиански, хърватски, български ордени и медали. Последното държавно отличие като кадрови офицер получава само месеци преди уволнението си - през април 1946 г. е награден с орден "Св. Александър II степен, с мечове" за отлична и предана служба към отечеството.
В спомените на съвременниците му, а и според оскъдната за съжаление документална информация за него кап. I р. Стефан Цанев не се поддава морално на политическата конюнктура нито преди, нито след 1944 г. Той остава един от тези, които и в превратните години запазват личното си достойнство и доблестта на професията морски офицер.
270 години от рождението на капитан Джеймс Кук
Мореплавателят, който преброди света
Човек, роден за велики дела
И божество и пътеводна звезда
Името на човек, открил остров, завинаги остава в летописа на географията. Какво да кажем тогава за Джеймс Кук, човека, който е открил не един, не десетки даже, а стотици острови?
Навярно е невъзможно да се състави пълен списък на географските открития на капитан Кук. Той е нанесъл на картата цялото източно крайбрежие на Австралия и Нова Каледония, Хавайските острови, Нова Зеландия, архипелага Тонга, Дружествените острови, Маркизките острови, островите Нови Хебриди, Полинезия, северозападното крайбрежие на Северна Америка... Три пъти кораби под негово командване са обикаляли земното кълбо и шест пъти са пресичали екватора. Кук е първият човек, пребивавал и в Антарктика, и в Арктика. Той наистина е "пребродил" целия свят.
Най-лесното е да кажем, че Джеймс Кук е известен като велик мореплавател, но... Но като човек той за нас е всъщност почти неизвестен... Великият непознат!
Двайсет и три години, почти половин живот, Кук ден след ден методично водил подробен дневник. Описвал времето и корабните работи, отбелязвал всичко, което правел, и нищо за това, което мислел, изпитвал, за това, което е бил. Неговият английски биограф Алистър Маклейн пише: "Ние знаем за Кук всичко и в същото време нищо. Да опазиш от чуждите очи своя личен живот - за това се иска немалко умение. Обаче Кук е успял и в това."
Родил се е на 27 октомври 1728 г. в Мортън, Йоркшир, Англия, като девето дете на земеделски ратай и селянка на име Грейс. Едва осемгодишен започнал да помага на баща си във фермата Ейри Холм, близо до Ейтън. Фермерът, при който работел, го научил да чете и пише, а когато станал тринайсетгодишен, го изпратил да учи занаят в бакалницата на Уилям Сандерсън в Стейт, малко, но все пак доста значително рибарско пристанище. През есента на 1746 г. постъпил като юнга на един въглевоз. Плавал до Норвегия, Холандия, Санкт Петербург и използвал всяка свободна минута, за да се самообразова. Изучавал навигация, математика, астрономия. След девет години собствениците на кораба му предложили да го направят негов капитан. За какво повече би могъл да мечтае синът на ратая? Кук обаче отказал и на 27-годишна възраст постъпил като матрос на военен кораб.
По времето на Кук се смятало, че матроската служба е по-лоша и от каторга. Малцина отивали да служат на корабите на Нейно Величество по своя воля. Най-често вербовчиците ловели своите "клиенти" в пристанищните кръчми и доставяли "доброволците" на борда мъртвопияни. Кук станал матрос действително доброволно, но нямал намерение да остава такъв. Пословичната упоритост, трудолюбие, огромното му умение да усвоява нови и нови знания направили невъзможното - започнало постепенното му придвижване нагоре по военноморската йерархическа стълбица. Седемгодишната война между Англия и Франция (1756 - 1763 г.) го заварила боцман на кораба "Меркюр", с който участвал в обсадата на Квебек, в днешна Канада. В тази война се появил и първият случай да се прояви като блестящ хидрограф.
Възложили му да уточни дълбочините на река Сейнт Лоурънс Хидрографските му измервания под огъня на френските оръдия били признати за толкова точни и пълни, че му наредили да ги продължи по течението на реката под Квебек, а когато изпълнил и тази задача, съставената от него карта била издадена като официално ръководство от самото Адмиралтейство... След войната продължил с хидрографските изследвания - вече на Нюфаундленд и Лабрадор - цели пет години изтощителна работа, но какъв великолепен бил резултатът от нея - лоциите на Кук изхвърлили от употреба дотогавашните карти на тази част от Америка.
Определянето на местоположението на кораба в открития океан и през втората половина на ХVIII век си оставало изключително трудна задача. Много често откривали някакъв остров, нанасяли го на картата и ... отново го изгубвали за десетилетия напред. Англия, която водела дългогодишна изтощителна борба с Франция за новите колониални владения, не можела да се примири с това състояние на нещата. Нетърпимостта на англичаните се подсилвала и от провала на околосветската експедиция на Джон Байрон, чичо на великия английски поет. Затова в 1768 г. англичаните започнали да подготвят нова експедиция. Формално тя трябвало да се отправи към остров Джордж III (дн. Таити), за да наблюдава рядкото астрономическо явление - минаването на Венера между Земята и Слънцето през 1769 г., но фактическата цел на експедицията била откриване и завладяване на нови земи.
Репутацията на Кук като навигатор и картограф била толкова голяма, че въпреки всички традиции и прословутия английски консерватизъм именно той, ратайският син, станал началник на тази експедиция. На 26 юли 1768 г. "Индевър", корабът, който Кук избрал за своето първо околосветско плаване, напуснал Плимът, а на 13 юни следващата година хвърлил котва в пристанището Матаваи на остров Таити. Джеймс Кук започнал да открива света на Океания - безброй острови и коралови рифове в югозападната част на Тихия океан. После, както с възторг пише един от неговите биографи, "само за два месеца добавил към колониите на Англия Нова Зеландия и Австралия". Първото околосветско плаване на Джеймс Кук продължило две години, десет месеца и седемнайсет дни. На 13 юли 1771 г. "Индевър" се върнал в Англия, а там лордовете от Адмиралтейството вече замисляли нова експедиция.
Второто околосветско плаване на Джеймс Кук (1772 - 1775 г.) с право се счита за едно от най-важните събития в развитието на географията през ХVIII век. Отдавна хората били уверени в съществуването на огромен континент в южното полукълбо. В средата на ХVIII век разцвет получила така наречената умозрителна география. Тя "научно" обосновала съществуването на южния континент. Според кабинетните географи той "уравновесявал" масива на сушата в северното полукълбо. Ако го нямало, Земята щяла да бъде обърната постоянно към Слънцето с по-тежката си северна половина. Освен това съществувало убеждението, че морската вода въобще не може да замръзне, а ледовете в Северния ледовит океан идват от реките на Сибир и Северна Америка. От това схващане се правел изводът, че и ледовете, които мореплавателите срещали в южните ширини, идват в океана от пълноводните реки на неизвестния южен континент. Главната причина за това заблуждение било обстоятелството, че по на юг от 50-я паралел в онези времена рядко някой се осмелявал да отиде. Пред Кук се поставяла задачата да обиколи земното кълбо във високите ширини.
На 13 юли 1772 г. - точно година след връщането на "Индевър" - втората експедиция на Кук, с корабите "Резолюшън" и "Адвенчър", отплавала от Плимут. На 17 януари 1773 г. Джеймс Кук станал първият мореплавател, пресякъл Южния полярен кръг. В дневника си написал: В стремежа да достигна поставена цел аз отидох не само по-далеч от всички мои предшественици, но и отвъд предела, до който предполагах, че въобще може да стигне човек. Външният или северният край на това огромно ледено поле се състоеше от големи ледени парчета, почти плътно притиснати едно в друго, така че нищо не би могло да проникне през тях. А на около една миля по-нататък започваше твърд лед. Ние не можехме да се придвижим нито на дюйм по на юг... Бяхме на 71°10' ю.ш.... Кук не само доказал, че "уравновесяващ континент няма". Той и в предположенията си отишъл много по-далеч от съвременниците си. Аз не отричам, че близо до полюса може да се намира континент или земя със значителни размери - напротив, аз съм на мнение, че такава земя там има - пише той в доклада си за експедицията.
Ако Кук беше извършил само първото си плаване, пак щеше да бъде велик мореплавател. След второто той станал за съвременниците си най-великият. Когато след година се отправил в третото си плаване, Франция и САЩ взели безпрецедентно решение. Въпреки че били във война с англичаните, въпреки че корабите им навсякъде в океана безмилостно потопявали срещнатите английски плавателни съдове - не само военни, но и търговски, те обявили корабите на английския мореплавател Джеймс Кук за неприкосновени.
В последното си плаване
Кук се отправил на 12 юли 1776 г. отново с "Резолюшън". На 10 ноември в Кейптаун към него се присъединил "Дискавъри" под командата на Чарлс Кларк. В Тихия океан Кук се отправил най-напред към любимите си Дружествени острови и архипелага Тонга. Задържал се там дълго - безцелно и без да бърза, се придвижвал от един остров към друг. У помощниците му се създало впечатление, че е преуморен. Безумното напрежение на двете последователни околосветски плавания вероятно си е казало думата. Безкрайно уморен, той започнал все по-често да изпада в неудържими пристъпи на ярост, когато вече не можел да контролира постъпките си. Може би именно тази невъздържаност станала първопричина за трагичния му край.
След Таити корабите на Кук се отправили на север. Пътем открили Хавайските острови, но Кук не се задържал при тях да ги изследва. Той се стремял към брега на Аляска, към Северния ледовит океан, искал да открие през него проход към Атлантика.
Аляска и Алеутските острови по това време вече били открити от руски моряци. На картите бил нанесен и протокът, отделящ Азия от Америка. Наистина картографите още изпитвали някои съмнения в точността на данните на Беринг, но след като минал през протока, Кук бил категоричен: Отдавайки дължимото на паметта на Беринг, аз трябва да кажа, че той много добре е обозначил този бряг, а широчината и дължината на носовете и заливите е определил с точност, каквато трудно би могло да се очаква... Ледовете в Чукотско море се оказали непреодолими. Настъпвала и зимата. Кук бил принуден да се върне, но не се признавал за победен. Аз няма да се спра в стремежа си към великата цел на това плаване - писал той. В очакване на следващото лято експедицията се върнала на Хаваите, за да завърши изследването им, да направи необходимия ремонт на корабите, да се запаси с храна.
Хаваите
Кук никога и никъде не бил посрещан така, както на Хаваите. Според местно предание бог Лоно - богът на щастието, богът на мира - много отдавна бил напуснал острова и отпавал далеч в океана. Островитяните обаче вярвали, че един ден той ще се върне, и възприемали Кук като завърналото се божество. Да посрещнат корабите на англичаните в океана излезли хиляда и петстотин канута. Стотици плувци ги придружавали като стада риби. Хиляди островитяни очаквали Кук на брега, за да паднат ничком пред божеството... Но трудно е да бъдеш бог... Кук притежавал инстинктивното умение да общува с туземците и било очевидно, че то му доставя удоволствие. Отнасял се с уважение към островитяните. Навсякъде, където бил, правел всичко, което може, за да спечели доверието и приятелството им. Умеел да се разбира с тях чрез жестове, но и бързо овладявал езика им дотолкова, че да може да общува без преводач. Обичал ги по своему. Наричал туземците от Маркизките острови "най-красивия народ не само в Тихия океан, но и в целия свят". А за населението на остров Елуа казвал: "прекрасен народ на прекрасен остров". В повечето случаи туземците го посрещали гостоприемно, но когато не му оказвали необходимите почести, изпадал в ярост. При прояви на недружелюбие не се колебаел да употреби и сила, никога обаче не стигал до крайност. Дори веднъж в разговор споделил: Не мога да разбера защо му е трябвало на Магелан да влиза в никому ненужна свада с туземците.
Извършил обаче същата грешка и заплатил с живота си. Поводът бил незначителен, но го довел до ярост. Решил да накаже хавайците за крадливостта им и несъобразително стрелял в разярената тълпа островитяни.
А те го смятали за бог на мира... Помощникът му, лейтенант Кинг, в рапорта си писал: Той беше вече до самата вода, когато един от вождовете го удари по врата и рамото с тояга и капитанът падна по лице във водата. Щом го видяха, че пада, туземците нададоха радостни викове; повлякоха го веднага по брега, нахвърлиха се върху му, изтръгваха си един друг ножа и го забиваха със свирепо ожесточение в тялото му дори след като бе престанал да диша.
Било 14 февруари 1779 г. в залива Кеалакекуа, Хавайските острови... Капитан Чарлс Кларк, който след смъртта му поел ръководството на експедицията, писал: Има всички основания да се предположи, че туземците не биха отишли така далеч, ако... капитан Кук не бе стрелял по тях... В последните дни от своя живот той бил божество за туземците. Много години - божество за моряците, които участвали в неговите експедиции.
Един от участниците в последното му плаване писал: Неговите познания бяха необятни, разнообразни и в своята професия той нямаше равни. С ум, непризнаващ покоя, с голямо мъжество и упоритост, винаги склонен към действие, той преследваше стоящата пред него цел непреклонно, невъзмутим пред опасностите, търпелив и твърд в трудностите и неуспехите; щедър, когато трябва, велик и оргинален във всички свои замисли, енергичен и смел при осъществяването им. И в най-трудната ситуация той беше над всички, без съперници и конкуренти. Към него бяха обърнати очите на всички, той беше нашата пътеводна звезда... Син на своето време
Кук бил строг и даже жесток командир. Но едновременно с това всячески се грижел за здравето на моряците си. В задължителната дневна дажба въвел прясно месо, плодове, зеленчуци, хвойнова отвара, кисело зеле. Налагал сурови наказания на моряците, които, свикнали със сухара и сланината, отказвали новия порцион. Прилагал обаче и друга тактика. Например поглъщал огромни количества кисело зеле демонстративно пред всички и скоро повечето от моряците започнали с удоволствие да му правят компания. Благодарение на разнообразната храна сред хората му почти нямало случаи на скорбут, докато в другите експедици от това време почти половината екипажи гинели от тази болест. Показателно е, че бил избран за член на Английското кралско общество не за своите забележителни плавания и открития, а за въведените на корабите нови правила на хранене и хигиена.
Хенри Цимерман, участник в третата експедиция на Кук, ни е оставил една от най-подробните характеристики на Кук капитана, Кук човека: Кук беше красив, силен, висок, но малко прегърбен човек, със сурово тъмновато лице. Изключително строг, безжалостен към изпълнението на корабния устав и също така безжалостно наказваше за нарушаването му. Вероятно нито един капитан не е имал такава пълна власт над подчинените си офицери. Нито един от тях никога не се осмеляваше да му противоречи. Беше сдържан и необщителен, но от време на време ставаше много приветлив. Изключително чистоплътен, настояваше в това отношение да следват примера му всички на борда. В неделя всеки член на екипажа трябваше да облече чисти дрехи. Целият кораб старателно се миеше. Умереността беше едно от големите му достойнства. За цялото плаване никой не го видя пиян, а тези, които се напиваха дотолкова, че не можеха да носят вахта, наказваше жестоко. Никога не споменаваше за религия, не искаше на кораба си свещеник, но Възкресение Христово празнуваше. Беше привърженик на равенството. Храната и напитките винаги, дори и в най-сложни условия, разпределяше по равно между офицерите и матросите. Гледаше хората постоянно да са заети с работа. На тази постоянна заетост, съчетана с добра храна и умерен начин на живот, аз отдавам факта, че здравето на екипажа беше превъзходно. Всички смятаха, че той владее някаква тайнствена дарба да предвижда опасността и да я избягва... Имаше немалко случаи, когато само той "предчувстваше" появата на земя и в това си предчувствие винаги се оказваше прав.
Независимо от строгостта на Кук много офицери и матроси участвали и в трите му плавания. Притежавал двете безкрайно необходими за капитан качества - да наказва, но и да прощава. Например без колебание взел във второто си плаване морски пехотинец, когото на "Индевър" сурово наказал заради опита му да дезертира.
Показателно е обаче, че и самият морски пехотинец искал да плава отново под командата на Кук.
Пресилено ще е да се твърди, че моряците го обичали. Сдържаността на капитана граничела с непристъпност. Офицерите често били недоволни, че Кук не се съветва с тях, не обсъжда плановете си. Но още след първото плаване започвали да го боготворят. Кук съумявал да предаде на екипажите си своята решимост, жаждата си да открива нови земи. Този, който буква по буква се придържа към висшестоящите заповеди, той никога няма да стане истински първооткривател. Съдбата на моряка - четем в неговия дневник - крие превратности, които непрекъснато го очакват при плаване в непознати води. Но светът едва ли ще прости на пътешественика, ако той, след като е открил земя, не я изследва; няма да го оправдаят дори понесените несгоди, ще го обвинят в страхливост и липса на настойчивост - всички в един глас ще го обявяват за човек, непригоден за плавания, които се предприемат заради открития. От друга страна, ако мореплавателят смело посреща всяка опасност, но резултатите от пътешествието са несполучливи, ще го сметнат за самонадеян и неблагоразумен. Може да изглежда неоправдано моето пребиваване сред тези острови толкова много време. Но ако не бях направил това, ние нямаше да можем да дадем убедителен отговор - явява ли се тази земя континент или група острови, какво расте и живее на нея, съединява ли се тя с други земи.
Кук бил първооткривател по самата нагласа на своя характер. Умеел да рискува, но рискът който поемал, нямал нищо общо с безразсъдните авантюри. Капитан Джеймс Кинг писал: Знанията, опитът, проницателността му помогнаха така всестранно да овладее своята професия, че и най-големите препятствия се преодоляваха и най-трудните плавания ставаха леки и почти безопасни под неговото ръководство.
На мемориала, който е издигнат в Англия в памет на капитан Джеймс Кук, е написано: Той притежаваше в най-голяма степен всички качества, необходими за великите дела!
Страниците подготви Иван Ставрев
"Трансимпекс" нарушава международни договорености
Разкрития на Моряшкия синдикат в Бургас
Комисия от Софийска градска прокуратура, Министерството на труда и социалната политика и Моряшкия синдикат проверява "Трансимпекс", след като синдикатът обвини държавната фирма в присвояване на суми в големи размери, укриване на доходи и провеждане на скрита приватизация, съобщи генералният секретар на синдиката Пламен Симов.
Повод за обвиненията според Симов дават нарушения от страна на "Трансимпекс" на договореността между Международната организация на труда (МОТ) и съюзите на корабособствениците за минималните работни заплати на моряците. Тази договореност е отразена в конкретни таблици, издавани и контролирани от Международната транспортна федерация (IТF), чийто член е и Моряшкият синдикат. Проверка на синдиката е установила, че "Трансимпекс" сключвал договори при месечни ставки, с 300 долара по-ниски от договорените от МОТ. Разликата се поделяла между агента и националния брокер, наемащ екипажите, твърди синдикатът. Като се има предвид, че приблизителният брой на наетите от фирмата моряци е около 1000, реалното годишно присвояване от техния труд се изчислява на сумата от 3 600 000 долара.
От синдиката твърдят още, че тези средства, а също и законните приходи от агентийски преводи за дейността в България представляват актив за фирмата, който се прехвърля към частни фирми с аналогична дейност - на бивши служители на "Трансимпекс". За конкретен пример се сочи фирмата "Юнион шипинг", която вече е поела кувейтското направление на "Трансимпекс".
Сигналът е изпратен и до Международната организация по труда (МОТ) в Женева, до Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и до Международната транспортна федерация.
"Трансимпекс" е държавна фирма, но е равнопоставена по закон с всички частни брокери и тя е длъжна да се лицензира по постановление 103 за извършване на такава дейост. До момента това не е направено и Националната служба по заетостта е наложила глоба в размер на два и половина милиона лева.
На 13 октомври стана известно, че е сменен шефът на "Трансимпекс" в Бургас Дянко Калоянов. Решение за това е взел Съветът на директорите на фирмата в София. Мотивите за освобождаването на Калоянов от длъжност не са известни. Засега не е ясно и имат ли връзка кадровите промени в Бургас с обвиненията на моряшкия синдикат.
