Беноа Льоконт
31-годишният французин Беноа Льоконт стана първият човек в света, преплувал Атлантическия океан. На 25 септември т.г. той достигна брега на полуостров Бретан при град Киберон, Франция. За 72 дни французинът измина 3400 мили, като стартът му бе на 15 юли от град Хианис, щат Масачузетс, САЩ.
Гигантският океански маратон на Льоконт бе разчетен до най-малката подробност. Всеки ден той плуваше осем часа в два етапа с почивки между тях. Отпочиваше и спеше на борда на 12-метровата яхта на помощния екип. Хранеше се шест пъти на денонощие, като поемаше общо 8000 калории.
Електронно устройство, закрепено към тялото на плувеца, прогонваше акулите, които на няколко пъти се появиха по маршрута му. Една от тях прояви упорство и го съпровождаше в продължение на 11 дни. Поради силна буря се наложи да спре принудително за една седмица на Азорските острови.
Щастлив от успешния край на авантюрата си и изтощен до крайност, Беноа Льоконт категорично заяви, че никога повече няма да предприеме нещо подобно.
Бургаски корабостроителници са оставени да се справят сами с проблемите си
Ще се обърка ли приватизацията?
Започналата приватизация на българските корабостроителни заводи може и да забуксува, след като избраният от посредниците кандидат за Русенската корабостроителница - фирма "Словенски лоденице" - бе отхвърлен от надзорния съвет на Агенцията по приватизация (АП). Последната лансира класирания на второ място участник - германска компания, създадена от корабно-брокерска ангенция, която понастоящем работи с Русенска корабостроителница, и една средноголяма производствена компания с интереси в корабостроителния сектор. Испанският консултант DFС изпрати протестно писмо до АП и очаква решението на проблема. До седмица в "Държавен вестник" ще бъде публикувана нова оферта за приватизация на Бургаски корабостроителници. Дали поради съвпадането на първата оферта с ваканционния период, или по други причини към завода не поглежда нито един кандидат, а фирмата е в по-добро финансово състояние от всички други корабостроителници. Тя е с най-малко задължения, а за 1997 г. няма никакви дългове към бюджета на републиката.
Известно е, че корабостроенето е отрасъл, който не може да се развива без банкови кредити и гаранции, а в момента българските банки не са ориентирани към него. Бургаските корабостроителници са оставени да плават сами по течението и ако могат, да се спасяват сами. Цялата финансова система, заедно с бюджета, не е съобразена със спецификата на отрасъла и с дългия цикъл на производство. В корабостроенето няма текущи разплащания и инвестиране, парите се получават след предаване на поръчката и въпреки всичко, ако не бъдат изплащани авансово вноските към бюджета на всяко тримесечие, на предприятието се налага убийствената лихва от 36 на сто.
Известно е, че заводът има договор за ново строителство с "DOF Industries" - Норвегия, но при създадената система банките не отпускат средства за обратни гаранции. А резолюцията на промишления министър Александър Божков е: "Щом са перспективни договорите им, да си намерят сами банките и средствата."
Заводът, естествено, започва да ги търси, но нашата банкова система е свита, а чуждите банки искат държавни гаранции. Такива държавата не дава и това е част от голямата трагедия за държавните корабостроителници, обявени за приватизация. За капак АП заявява, че няма желаещи да приватизират.
В Бургаски корабостроителници все пак работата не спира. Ръководителите им са предложили на промишленото министерство програма за развитие и са подписали с него договори да я изпълняват. През последните седем месеца в Бургас са ремонтирани много кораби на БМФ и на чужди корабособственици. Започна и строителството на 68-метровия 1050-тонен корпус на риболовен кораб по споменатата норвежка поръчка.
Не означава ли това, че някой иска да се ликвидират действащи фирми? Защото са познати и такива примери. Или може би всичко е въпрос на реклама? Защото такава се прави. Ето един пример. "Основните и допълнителни разходи по труда в България, в сравнение с разходите на други компании, особено в Западна Европа, Скандинавските страни и Средиземноморието, са много ниски. Цената на труда в Бургаски корабостроителници е около една десета от тази в заводите на Северна Европа. " Това е "рекламата" на завода, публикувана в западната преса от консорциума DFC, назначен от българското правителство да действа като агент с изключителни права при приватизацията и сделките. Без да се отчита фактът, че в момента ги няма реалния труд и реалната производителност на труда. Или това ниско заплащане ще остане и след новия процес, след приватизацията? Истина е обаче подчертаното в рекламата, че "Заводът се намира в близост до важно пристанище, за което има разработени планове за развитие". Кандидатите за участие трябва да предадат офертите си заедно с гаранция за изпълнение от 500 000 долара в брой или с банкова гаранция.
"Аз дори не знам оценката на нашата фирма - призна директорът на Бургаски корабостроителници Димитър Кимрянов. - Това е най-големият парадокс: пишат се оценки, меморандуми, пускат се обяви, без да се поиска мнението на специалистите, които работят във фирмата и също изпълняват някаква програма. Четейки стария меморандум от 1996 г. на АП и новия меморандум на консултанта, не виждам разлика. Включени са остарели данни, а фирмата работи. За да работи и да изпълнява оздравителната програма, ръководството също е сключило договор с промишленото министерство. Сега се консултират с нас с колко месеца да се отсрочи продажбата."
Когато фирмата е в процес на приватизация, тя няма право да тегли кредити без разрешението на АП, няма право и да продава дълготрайни материални активи, дори те да са излишни. А разрешения не се дават. Защото зад всяка сделка се подозира някаква машинация.
В същото време и държавата не си изчиства дълговете. Сега в Бургаски корабостроителници спускат на вода един забравен от държавата и от Министерството на отбраната военен кораб. Той е последният строен тук по държавна поръчка. Корабът безспорно е необходим на военните, но бюджетът не им отпуска средства да го довършат и приберат. В същото време на страната ни се предлагат за закупуване чужди кораби втора употреба. Ако военните не си приберат кораба или се откажат от него, ще го купят веднага турци или гърци, категоричен е г-н Кимрянов.
В системата на бившето ДСО "Корабостроене" заводът бе пригоден да строи и ремонтира кораби за Русия. Сега пазарът там е затворен. Външнотърговските фирми не действат и няма достъп до евентуалния купувач. Нови контакти не се създават, а системата е възможно най-тромава и не дава никакви възможности, коментират специалисти от бранша.
Паралелно с всичко това стана ясно, че Бургаски корабосторителници са включени и в списъка за ликвидация, въпреки ча фирмата е работеща, плаща си данъците и реализира печалби. Казват, че при ликвидацията ще се разпродаде ненужното от фирмата. Може да изчезне дори основният предмет на дейност. Но ще остане най-апетитната хапка, която е обектът на интересите - кеят. Тогава може би няма да се говори изобщо за корабостроене и кораборемонт, особено ако там стане безмитна зона. Всичко е въпрос на интереси!
Голямата игра с търпението на моряците
Ликвидатори и тайни приватизатори на "Океански риболов" се опитват да избягат от отговорност. Капитанът на мк "Албена" започна гладна стачка
В писмо до Моряшкия синдикат и до медиите моряци, бивши служители на "Океански риболов" на които фирмата от години дължи заработени пари, настояват "да бъдат уведомени международната общественост и правозащитните организации за тежките нарушения на човешките и граждански права в България, които се извършват от всички правителства след 10 ноември".
Пред сградата на "Океански риболов" в Бургас бе поставена обява на ликвидаторите, че се отпускат по 50 - 100 долара само на най-тежко болните моряци кредитори срещу представени медицински свидетелства. Получава се нещо като разделение и противопоставяне на едни кредитори срещу други.
"Да се спекулира с най-ценното - здравето, и то да бъде принизено до разменна монета: подобно наложено действие определям като краен цинизъм", сподели практикуващ лекар. Той и неговите колеги били поставени в унизително положение като лекари и като хора от молещите ги за медицински свидетелства моряци, затова лекарите настояват тази порочна практика да бъде огласена и прекратена.
През последните дни и в бургаския офис на синдиката се получават писма, с които моряци се жалват от изключително унизителното и тежко положение, в което са изпаднали като настоящи и най-вече бивши служители на "Океански риболов". Те разказват за лични и семейни трагедии, за невъзможност да изплатят жилище, да лекуват болни деца или дори да погребат близки - само защото фирмата не им издължава заработените от години пари.
"Има моряци с много по-тежко положение от вашето, моряци с болни от рак деца, на които не можем да помогнем и са обречени да умират", са заявили в личен разговор представителите на ликвидатора "Ърнст енд Янг" на радио-инженера Божидар Николов, безработен от 1994 г., с пенсия от 34 долара на месец, на когото фирмата дължи 1300 щатски долара, без лихвите.
Този открит цинизъм не търпи коментар. От години тайни приватизатори и ликвидатори на фирмата си играят с живота, нервите и търпението на екипажите. При съмнителни обстоятелства се арестуват кораби с наши екипажи по чуждите пристанища. Корабособствениците си прехвърлят парите от единия в другия джоб, а моряците мизерстват и живеят от случайни помощи. Дори на родна земя те не могат да получат заработеното и да оформят документите си за стаж, особено ако са имали неблагоразумието да се разбунтуват, за да могат да заживеят нормално.
Местен бургаски вестник бе съобщил за получена в редакцията анонимка, че тайна моряшка организация е готова да взриви "Нефтохим" и други важни обекти в региона. В нея се казва, че текстът е изпратен и до президента, председателя на парламента, премиера, а също и до куп агенции и медии.
"За нас не е проблем да сринем седми и осми етаж на ул. "Индустриална" 3 (офисите на "Океански риболов" - бел.ред.) или да предизвикаме крупна авария в "Нефтохим"... Или като начало да започнем с градския транспорт, или с БДЖ, или с международното летище в Бургас. Откъде предпочитате да започнем, господа управляващи? Опитайте се да отгатнете кога, къде и какво ще гръмне. " - заплашва анонимката. "Върнете ни доларите, защото при всички случаи ще загинат невинни хора" - предупреждават от Т.М. О. (Тайна моряшка организация). Тези крайни заплахи, на пръв поглед нелепи и безсилни, показват, че търпението вече е свършило. Те бяха отречени като метод на действие от моряшките синдикати, които призоваха за спокойствие и действия в рамките на закона. Дали обаче моряците могат да чакат помощ от българската система за правораздаване?
Преди дни бе огласена и поредната радиограма на капитана на арестувания в Пирея транспортно-хладилен кораб "Албена" Иван Маринов. След 6 месеца безсмислен затвор и пълна неизвестност относно бъдещето, независимо от възрастта и здравословното му състояние, кап. Маринов взе крайно решение и обяви еднолична гладна стачка. "Предпочитам да рискувам живота си, вместо да продължи да страда целият екипаж" - пише той.
Корабът "Албена", собственост на "Океански риболов", бе задържан на 23 март т.г. по недоказано и досега обвинение, че е скъсал с котвата си по време на буря подводен електрически кабел. Той все още е на котва в Южна Гърция, близо до корабно гробище, а екипажът от 35 български мъже мизерства. Странно защо корабособственикът не прибира или не заменя екипажа, който на практика е арестуван от него самия.
Стотици моряци, получили отказ за изплащане на положения в океана труд, ще очакват становището на Европейската комисия по правата на човека, тъй като Върховният касационен съд им отне всички възможности за правна защита в България.
Денят на независимостта Българска
Преди 90 години на 22 септември България възвръща своя суверенитет
След победата на младотурската революция през юли 1908 г. се създали благоприятни условия България да отхвърли своята васална зависимост от Турция и да извоюва държавния си суверенитет. Княз Фердинанд и българското правителство започнали настоятелно да поставят този въпрос пред Великите сили, които по същото време водели остра борба за преразпределение на влиянието си на Балканите. Затова през август 1908 г. Русия предупредила българското правителство да не прибързва с обявяването на независимостта на България, преди Австро-Унгария, която се готвела да анексира Босна и Херцеговина, да е нарушила Берлинския договор. В противен случай цялата вина за нарушаване на международните споразумения щяла да падне върху България.
Подходящият момент за постигането на въжделената българска мечта скоро настъпил. В средата на септември във Виена било подготвено послание до главите на останалите пет велики сили, с което император Франц-Йосиф ги уведомявал, че Австрия анексира Босна и Херцеговина. Посланията трябвало да бъдат връчени на 22 септември (5 октомври) 1908 г., обаче австрийският посланик в Париж Кевенхюлер сторил това още на 3 октомври и готвеният акт станал предварително известен.
Княз Фердинанд, който по това време се намирал във Виена на частно посещение заедно с няколко министри от правителството, незабавно се отправил към България с яхтата "Крум" от Дунавската флотилия. На борда на тази историческа яхта било взето и окончателното решение за обявяване независимостта на България. На 22 септември (ст.ст.) 1908 г. австрийският император издал рескрипт, с който анексирал Босна и Херцеговина. Същия ден в старата българска столица Търново, в църквата "Св. 40 мъченици", княз Фердинанд провъзгласил независимостта на България, обявил я за царство и бил коронясан за "цар на българите". С този акт се отхвърлял василитетът на страната ни към Турция и задължението й да участва в плащанията на турските държавни дългове.
Обявяването на независимостта на България създало сложна международна обстановка. Освен дипломатическите ходове, предприети от Великите сили, последвали и практически действия, особено в Черно море. Русия привела в готовност военните си сили в черноморския район. Англия изпратила четири броненосеца и три крайцера, които трябвало да възпрепятстват евентуално руско-българско проникване към Босфора. Турция наложила бойкот спрямо българските търговски кораби, който имал тежки икономически последици за Българското търговско параходно дружество. По това време България имала в Черно море само учебния крайцер "Надежда" и три току-що закупени (през август 1908 г.) от Франция торпедоносеца и не била в състояние да окаже реална съпротива на евентуална чужда интервенция по море. До военни действия обаче не се стигнало. След сложни дипломатически игри между Австро-Унгария, от една страна, и останалите велики сили, от друга, поредната балканска криза стихнала. Това се оказало благоприятно за България. На 5 февруари 1909 г. Русия признала независимостта на България. При посещението му в Петербург на 8 февруари цар Фердинанд бил посрещнат с почести, съответстващи на държавен глава. На 6 април 1909 г. в Цариград бил подписан българо-турски протокол, с който Турция признала независимостта на България. С това отпаднала и главната пречка пред международното признаване на българската държавност. В следващите дни - от 7 до 16 април 1909 г., независимостта на България била призната последователно от Сърбия, Черна гора, Англия, Франция, Италия, Германия и Австро-Унгария. Завършено било едно историческо дело, за което българите се борили цели 30 години.
Докога ще продължават безобразията в "Океански риболов"
След шест месеца мъчителен арест по недоказано обвинение бе освободен транспортно-хладилният кораб "Албена", собственост на "Океански риболов". Отново с международен скандал, отново след дълги призиви за помощ от изоставените моряци и след като капитанът обяви гладна стачка. За пореден път трябваше да се намесят медиите, да покажат конфликта, да тръгне той по вестниците, да стигне до новинарските и коментарни предавания на Националната телевизия, да се чуе за него и по радио "Свободна Европа". Отново в очите на всички влезе станалата пословична с арестите на корабите си държавна фирма "Океански риболов". Остава само да попитаме докога ще продължава безобразието с бавното й разграбване под формата ту на ликвидация, ту на приватизация. Докога ще слушаме за арестувани кораби с бедстващи български моряци - на "Меланита", на "Роталия", по всички географски ширини, от 1992 г. та чак досега. Няма ли най-после някой не на думи, а на дела да се справи с организираната престъпност, с незаконната приватизация, с разграбването на държавата. Засега обаче наказани за такива безобразия няма - защо тогава отговорните ликвидатори и тайни приватизатори да се трогват или да проявяват страх? И още нещо - защо с години наред се влачи проблемът със заплащането на моряците - кредитори. Държавата би могла да помисли и за тях, тъй както реши въпроса със заплатите на работилите в Либия българи. За да не ставаме за смях на Европа, като се съдим в Страсбург. Обявилият гладна стачка капитан на м/к "Албена" Иван Маринов ясно призова във всички свои изказвания за политическо решение на проблема (вж. поместеното по-долу интервю). Оказа се прав - броени дни след кулминацията на кампанията по случая гаранцията бе приета и съдът взе решението, което отлагаше цели шест месеца. Оставаха също така броени дни до срещата на президента Петър Стоянов и румънския му колега в Атина. Това обаче означава да мислиш "на парче", а не да водиш отговорна политика в защита на националните интереси. А можем ли да говорим изобщо за национална морска политика ... Има ли епилог случаят "Албена"?
На 2 октомври т.г. стана известно, че съдът в гръцкия град Гитио, който преди шест месеца взе решението за задържането на българския транспортно-хладилен кораб "Албена" на "Океански риболов" по обвинение, че е скъсал подводен кабел и е оставил без електричество голям район в южната ни съседка, е взел решение корабът да бъде освободен. Към това съобщение на агентиращата фирма "Мед шипинг ейджънси" от Пирея бе прибавена информацията, че Националната електрическа компания на Гърция е приела предложената от застрахователя на "Албена" гаранция от 200 млн. гръцки драхми (около 420 000 долара). От "Мед шипинг" уверяват, че парите за гаранцията са платени. Съдебно дело през този месец ще решава виновен ли е бил корабът, но е известно, че такива дела са продължителни и трудно приключват с доказване на обвинението. Очаква се "Албена" да отплава за Лас Палмас, Канарски острови, където може да пристигне между 10 и 12 октомври т.г. Там е заплануван кратък ремонт и смяна на част от екипажа около 14 октомври. От общо 35 души, у дома ще се завърнат 12 моряци, включително и капитан Маринов, а на тяхно място ще бъдат изпратени нови 14 души. По предварителна информация репатрирането на завръщащите се ще стане между 21 и 23 октомври т.г.
Интервю по телефона с капитана на хладилна база "Албена" Иван Маринов
МВ: Кап. Маринов, каква е ситуацията на кораба?
- Ситуацията на кораба в момента е много напрегната. Екипажът е прекалено изнервен преди всичко от това, че нямаме достатъчно информация и яснота по проблема. Чувстваме се като затворници, без да знаем на какъв срок сме осъдени. Екипажът е без заплати. Това затруднява не само нас, но и семействата ни. Последните джобни пари са похарчени.
МВ: Как се развиват съдебните дела?
- Делата, които досега се проведоха, не дават много надежда. На 9 април делото беше срещу капитана по обвинение за умишлени действия. Бях задържан, а след това освободен заради недоказана вина. Следващото дело бе в началото на май, заради официалния арест на кораба. Надявахме се и корабът да бъде освободен, но това не стана. Оттам нататък се продължи с обещания, които нямаха покритие. В Гърция очаквахме някакъв резултат от срещата на премиера Иван Костов с премиера на Гърция. Имахме информация, че въпросът е бил включен в предварителния протокол, но поради погрешно подадена информация до г-н Костов този въпрос е подминат.
След това очаквахме отношение по въпроса да вземат външните министри на двете държави в София и г-жа Михайлова да се застъпи за нас. И това не стана. На 21 август с нетърпение очаквахме новото дело, на което бордът на електрическата компания и адвокатите на застрахователя трябваше да вземат решение. Разбрахме, че е постигнато споразумение. Трябваше да се подпише гаранционно писмо, което не е подписано заради технически пропуски на представителя на застрахователя "Уест ъф Ингланд" в Лондон г-н Николов. Казаха, че следващото дело ще бъде на 23 септември, но тогава нашият въпрос не е бил обсъждан. Разбрахме, че на 30 септември е насрочена нова среща на борда на директорите с адвокатите. Като че ли последната ни надежда е предстоящата среща на президентите на България, Гърция и Румъния в гр. Дакла.
МВ: Вие търсихте ли връзка с президента?
- Изпратил съм много информации до всички отговорни инстанции - до президента, премиера, основно до министъра на промишлеността Александър Божков, кмета на Бургас Йоан Костадинов и до медиите, но не зная доколко моята информация, която изпращам от кораба, стига до тях.
МВ: Вие по какъв начин я изпращате?
- Чрез радиограми до бреговата радиостаниця на "Океански риболов".
МВ: А смятате ли, че оттам те се изпращат до местоназначението?
- Смятам, че не се изпращат по разпореждане на ликвидаторите от "Ърнст енд Янг".
МВ: Капитан Маринов, а в Гърция кой защитава вашите интереси?
- В Гърция поддържаме връзка само с агента на работодателя "ЕГКА фишинг" - "Мед шипинг ейджънси".
МВ: А на делата и заседанията на борда на електрическата компания, на срещите им с адвокатите кой присъства, вие ли?
- Никой не присъства от екипажа. Адвокатите на застрахователя иззеха от кораба цялата информация още на 3 април, като казаха, че ще защитават дело за милиони долари. Оттогава други адвокати не са посещавали кораба.
МВ: А защо отказахте защита от Международната транспортна федерания (IТF)?
- Защото лично аз никога не съм се занимавал с тази организация, но не съм забранил на екипажа да се обърне към нея. Когато разбраха, че трябва да поемат всички разноски по делото, те бяха принудени да се откажат, защото нямат средства. Когато корабът е държавен, с екипаж от същата страна, IТF може да съдейства за помощ чрез българските профсъюзи.
МВ: А такава поискахте ли?
- Не, защото аз лично никога не съм членувал в никой от синдикатите и защото не исках да се повтори съдбата на ТХК "Златни пясъци", който стоя две години на пристанището в Уолфиш бей.
МВ: Кап. Маринов, говори се, че вашият кораб е забавил умишлено с два дни изтеглянето си от залива след бурята, това вярно ли е?
- Не. Нашият кораб беше заедно с още над 15 кораба. И в това лошо време на 26 март т.г. в 21 ч., все още си го спомням като бял ден, една част от корабите скъсаха вериги, един бе захвърлен на камъните и всеки търсеше начин за спасение. Нашият кораб се приближи към брега с котвена верига. На следващия ден получихме разпореждане да отрежем веригата и да застанем на котвена стоянка. Пристигна спасителен кораб, който ни взе - мен и главния механик с документите, и бяхме изпратени при портовите власти, а корабът бе арестуван.
МВ: Къде се намира сега корабът, има ли достъп до него?
- Корабът се намира в залива Елефсис. Това е пристанище - корабно гробише. Тук застават и циментовози, танкери и то не е затворено. Тук идват свободно ТИР-ове и разтоварват, но представители на Българска национална телевизия не бяха допуснати под предлог, че това е военно пристанище. А ние чакаме съдействие за скорошно освобождаване и изпращаме поздрави на всички сънародници!
Наложено ли е затъмнение по случая "Албена" и от кого, на чии интереси са заложници българските мъже?
Кап. Маринов каза още, че от 24 септември гладува, само той, и че гладният му протест ще продължи до решаване на проблема. Корабът е задържан от 27 март т.г. заради недоказано обвинение, че е скъсал подводен електрически кабел, снабдяващ с ток острови на Южна Гърция.
Според специалисти елекрическите кабели за гръцките острови не били разположени по дъното и тяхното прекъсване ставало доста често, но досега не е имало случай Гръцката електрическа компания да спечели дело. Дано благоприятно се решат нещата и за българската страна! Междувременно стана известно, че в Гърция е задържан и друг кораб - "Авицена", на български корабособственик, плаващ под чужд флаг. Екипажът от 25 души е поискал защита от IТF и корабът е арестуван и от Международната федерация.
Какво представлява CAD/CAM
Компютърните технологии оказват силно влияние върху всяка област, където се прилагат, а корабното проектиране и производство не правят изключение
Самолетът "Боинг 777" влезе в историята на авиацията с факта, че беше първият, проектиран изцяло с помощта на компютърна технология. Тя получи наименованието CAD/CAM и от доста години вече успешно се използва в корабното проектиране и производство.
Първата част от сложния акроним CAD идва от Computer Aided Design, или проектиране с помощта на компютър. Втората част - САМ, отразява връзката с производството - Computer Aided Manufacture. CAD системата е свързана с проектирането и помага за оформянето на идеите на конструктора до момента на производството. САМ интерпретира заложените идеи за производството на компоненти при минимални загуби на средства, материали и мениджърски усилия. Металорежещите и заваръчните машини могат да бъдат снабдени с компютъризирани "мозъци" и да извършват задачи по инструкции на системата CAD/CAM. Но на първо място трябва да се формулира идеята на проекта.
Постепенно компютърните технологии вземат връх над традиционните начини за изработването на проектите - ръчно, с помощта на чертожна дъска. Във водещите проектантски фирми по света обаче отдавна са скъсали с миналото и всички идеи на специалистите се разработват изцяло с CAD/CAM системи. Не можем да твърдим обаче, че желаните от корабособственика характеристики просто се задават на компютъра и после той сам върши работата си. Проектирането преминава през няколко етапа. Отначало се прави най-общ проект, в който се скицират и залагат изискванията на корабособственика. После се разработва формата на корпуса заедно с разположението на товарните отсеци, баластните пространства, машинното отделение и спалните помещения.
Следващата стъпка е прецизирането на проекта с въвеждането на структурни елементи, които да компенсират въздействието на огъващите моменти (изчисления за влиянието на външните сили върху структурата на кораба по време на плаване). Последният етап е разделянето на проектирането на отделни задания по различните системи, които в своята последователност водят до изграждането на кораба. Проектантите могат да използват компютрите си на всеки от посочените тук етапи.
Предимството на компютрите в проектирането е, че те могат да обработват много бързо сложни изчисления. Това дава възможност на екипа да прави нужните анализи на различни етапи и да преценява дали са били взети правилни решения. Освен това CAD/CAM системите дават възможност на проектанта да изпробва различни идеи с минимално отклонение от общата цел на проекта.
Тъй като системата CAD/CAM представя корабната конструкция в триизмерен модел, промяната в която и да е област автоматично се отразява на останалите. Ето защо изготвянето на коригирани планове може да става много по-бързо на компютър. При традиционните методи в такива случаи се налага пречертаване или корекция на много планове.
Използването на компютри в корабното проектиране открива възможност за приложението им в много други области на корабната индустрия. Тъй като компютрите представят информацията в система от двоични знаци, запазеният в база данни проект на кораба може да се прехвърля като информация на други потребители. Може да се генерират компютърни модели, за да се изчисляват точки на висок стрес, които могат да доведат до промени в структурния дизайн. С други модели може да се симулира обтичането на корпуса от водата. Програмите за проследяване състоянието на корпуса се градят върху дигитална информация от проектирането му, върху която се нанасят корекции, за да стане ясно кои области се нуждаят от ремонт. При критични ситуации бързо може да се изчисли модел на стабилността на кораба и бързо да се предаде нужната информация до потребителите.
Има обаче една основна пречка, която ограничава комуникациите между CAD/CAM и другите компютъризирани системи - това е просто начинът на разработката им. Тъй както оперативните системи за IBM не са пригодени за компютри "Macintosh" и обратно, така и CAD/CAM системите се придържат към различни стандарти, които пречат на обмена на данни. Но също както при компютърните гиганти, и при CAD/CAM бе разработен стандарт за съвместимост, който спуска мост между отделните стандарти. Той е известен като STEP (standard for exchange of product model data) и позволява обмен на данни без загуба на информация. След аерокосмическата и автомобилната индустрия, той намери свое място и в корабостроенето. Министерството на отбраната на САЩ насърчава възприемането на STEP от всички производители, тъй като съвместимостта в техниката е нещо много удобно. Ето защо военните корабостроителни заводи започват да възприемат това изискване. В Европа идеята също има своите поддръжници в лицето на корабостроители, корабособственици, класификационни организации и Европейската морска STEP асоциация.
Възможността да се прехвърлят по електронен начин проектните данни към други компютърни приложения е важно, когато става дума за определени изисквания и съчетаването им с индивидуалния проект. Макар CAD/CAM системите за корабно проектиране да съдържат отпратки към важните правила на корабостроенето, не би било практично системата да си изгражда каталог от всички правила и да ги интерпретира за всеки проект. Класификационните организации например могат да имат определени специфични изисквания към даден елемент от конструкцията и за да се уверят, че проектът отговаря на тях, те могат да получат информацията по електронен път за одобрение на даден етап бързо и удобно.
Разпространено е мнението, че компютрите ще си запазят ролята на помощници на проектантите, но няма да започнат сами да проектират. Самолетите и автомобилите се произвеждат серийно, докато корабите се ориентират към потребителя, имат много по-индивидуален характер и проектирането им се следи отблизо от регистрите. Независимо от това с увеличаване на техния тонаж, бързина и надеждност CAD/CAM системите ще играят все по-важна роля.
Кой ще инвестира в Черноморския регион? - преглед на списание "Fairplay"
Не е време за продажби
Въпреки своите понякога резки политически и културни различия, новите пазарни икономики имат една обща черта - стагнацията. Европейските държави по бреговете на Черно море не правят изключение. По отношение на преките инвестиции неволите на страните от Централна и Източна Европа бяха само частично повлияни от азиатския финансов колапс. През последните една-две години доста инвеститори се опариха в страните с развиваща се пазарна икономика и затова не искат да рискуват в нестабилна среда.
Това изчакване на инвеститорите идва в неподходящ момент за корабоплаването и морската промишленост на Черно море. Желанието да се продава държавно имущество се демонстрира по категоричен начин, но да се намери добър купувач или изобщо някакъв купувач, е проблем. Залагаше се много на приватизацията на Варненската корабостроителница в България, но чуждестранен интерес не беше регистриран. Задлъжнелите украински и румънски търговски флоти също не могат да си намерят купувачи. Същото важи и за корабостроителницата в Констанца.
Дори тези чуждестранни компании, които вече са инвестирали в държавни фирми, като "Daewoo" в румънския кораборемонтен завод в Мангалия, не вървят по гладък и утъпкан път. Промяната на възпитаваното с години комунистическо отношение към работата отнема на "Daewoo" по-дълго от очакваното.
В някои от случаите слабият инвеститорски интерес навярно не е оправдан. Варненската корабостроителница например отчита доста добри печалби. Освен това качеството и уменията на работната сила от целия регион са на най-високо ниво, макар това да не важи за техниката и мениджмънта в предприятията. Но слабата икономическа база, политическата нестабилност, корупцията и инфлацията се съчетават в нещо, което възпира чуждестранните инвеститори поне засега.
Навярно Русия вдъхва най-малко доверие от всички страни. Зависещата твърде много от цената на нефта руска икономика тръгна на заден ход. През последните месеци акциите й се обезцениха със 75 на сто, националната й валута е в криза, а една трета от бюджета изчезва за обслужването на чуждестранния дълг. Украйна вече не изпълнява задълженията си по някои валутни заеми, тъй като - наред с другите проблеми - не се е отделила изцяло от руската икономика.
Вътрешнокоалиционното напрежение в Румъния се оказа значителна пречка пред прогреса на икономическото преструктуриране и доведе до прекъсване на преговорите за кредит с МВФ. Парализирането на икономиката през последните месеци бе по-сериозно от очакванията, а перспективите за растеж през следващите 18 месеца са мрачни. Затова по разбираеми причини плановете на правителството да продаде, закрие или обнови нерентабилните предприятия се осъществяват трудно и бавно.
Възможно е България да се противопостави на тази тенденция. Въвеждането в страната на валутен борд през юли миналата година и успехът при прилагането на рестриктивните мерки на МВФ помогнаха за стабилизирането на икономиката. Но и тук, както в съседните черноморски държави, чуждите инвестиции идват много бавно. Трябва да се подобрят пазарите в корабоплаването и да се повиши доверието в икономиката на черноморските държави, за да стартира успешно така нужната приватизация.
Контейнеровоз с 6690 teu попълни флота на "P&O Nedlloyd"
Най-новият от гигантите
В началото на септември беше тържествено именуван новият огромен контейнеровоз "P&O Nedlloyd Southampton" (6690 teu), който ще плава от едноименното си пристанище до Азия - по един от най-значимите морски маршрути на света, където конкуренцията сега е особено ожесточена. Девалвирането на редица азиатски валути създаде огромен дисбаланс в търговията. Корабите напускат Далечния изток, натоварени до границите на капацитета си с азиатски стоки, и се отправят към европейските брегове. Но по обратния път повечето контейнеровози използват по-малко от 80 на сто от възможностите си, тъй като търсенето на вносни стоки из цяла Азия намаля отведнъж.
Икономическата криза остави тежкия си отпечатък върху търговските маршрути. Когато изчисляват разходите си, превозвачите трябва да включват в тях и допълнителни пера за пренасочване на празни контейнери към Азия. "P&O Nedlloyd" е изразходвала за това по 10 млн. долара през всяко от първите две тримесечия на тази година. Трудностите в логистичната верига ще продължават, разместванията по маршрутите - също. В тях активно се включва един от лидерите на пазара "P&O Nedlloyd". Във фирмата са убедени, че големите играчи трябва да се възползват от създалото се положение. Износът от Азия е толкова голям, че доста от контейнерите остават по кея, а недостигът на товарно пространство е факт. Това е моментът да се подобрят навлата, твърдят превозвачите и вероятно ще опитат да постигнат общо споразумение за това. Новият "P&O Nedlloyd Southampton" ще плава натоварен докрай от Азия към Европа, тъй като бумът на износа продължава. Построеният в Япония кораб донесе при първото си пристигане в Европа преди церемонията 6647 пълни 20-футови контейнера - максималният брой, съобразен с тежестта на контейнерите. По обратното направление обаче сигурно ще му се наложи да взема поне по неколкостотин празни контейнера.
Преди сто години най-големите парни кораби по големите линии между континентите имали екипаж от 36 души и достигали скорост от 9 и половина възла. Те можели да пренесат товар, еквивалентен на 60 teu на рейс, а годишно - по 308 teu. От края на миналия век досега скоростта на корабите почти се е утроила до 24,5 възла, а броят на екипажа е намалял наполовина. Транзитното време от Северна Европа до Хонконг е намаляло от средно 50 до по-малко от 19 дни. Контейнерният капацитет е нараснал до 6690 teu, а годишната производителност на кораба - до 87 000 teu, или 282 пъти повече, отколкото преди сто години.
"Интернет" - тази скоростна магистрала на информацията - даде възможност на морската общественост да проследи всяка стъпка от проекта по изграждането на контейнеровоза тип "пост-панамакс" с капацитет 6690 teu "P&O Nedlloyd Southampton". От месец октомври миналата година досега в уебсайта на "P&O Nedlloyd" всеки има възможност да проследи изграждането на кораба с доклад и фотографии. От особено тържественото полагане на кила според японската традиция, през оформянето на корпуса, монтирането на двигателя и довършителните работи до спускането на вода - всичко това, заедно с церемонията по именуването е отразено с htpp://www.ponl.com.
Корабоплаването и океаните
Когато 1998 г. бе обявена за Международна година на Световния океан, много авторитетни морски бизнес издания с право запитаха защо корабоплаването и морската индустрия остават встрани от тематичната насоченост на честванията. Същата мисъл се съдържа и в изказването на генералния секретар на IМО г-н Уилям О'Нийл по повод половинвековния юбилей на организацията - обществеността обръща малко внимание на корабоплаването и морския транспорт, въпреки огромното им значение за световната търговия и развитие. Във връзка със своята годишнина IМО стана инициатор за провеждането на Световен морски ден в периода от 21 до 25 септември т.г. - апелът за организирането му бе отправен към правителствата на страните, членуващи в организацията, и към някои международни агенции. Ако реакцията на този призив се разглежда като тест за отношение към корабоплаването и морския бизнес, България заслужено ще бъде сред скъсаните. Никой на държавно ниво не пое инициатива за отбелязване на този ден. Само Параходство БМФ изпрати поздравителни телеграми до своите екипажи. Дали някой е разбрал и оценил повода и целта на инициативата, не е ясно. Както в много други случаи, българинът обърна гръб на морето и на морската идея. И ако IМО изразява тревога за бъдещето й в световен мащаб, какво ли бихме могли да кажем ние? Нямаме концепция за национална морска политика, нямаме морско законодателство на европейско ниво и едва ли си струва да задаваме въпроси за перспективите пред нашето корабоплаване и морския бизнес изобщо. Ясно е само, че ако не погледнем по нов начин на отраслите, които могат да изведат икономиката ни от застоя, не ни очаква нищо добро. Въпросите без отговор са много. Защо от години държавата не гарантира строителството на кораби под национален флаг? Защо данъчното законодателство е направено така, сякаш умишлено цели да убие морския бизнес? Защо само се говори за структурна реформа, а реални стъпки за въвежданто й няма? Правилен ли е подходът към раздържавяването в някои морски предприятия? При толкова сериозни проблеми си струва да се запитаме дали морските фирми няма скоро да се простят с рентабилността, която удържат с мъка. Открай време, дори през годините на социализма, характерни като цяло с икономическия си волунтаризъм, търговското корабоплаване бе ефективен отрасъл. Просто защото се реализираше на международния пазар и трябваше да се съобразява с принципите му. Сега това важи с още по-голяма сила, затова си струва да се помисли за бъдещето.
Като знак на внимание към идеята на IМО за отбелязването на международен морски ден под наслов "Корабоплаването и океаните", вестникът помества част от изказването на генералния секретар на организацията, предложена на медиите.
Круизното корабоплаване на прага на 21. век
Плаващи дворци или въздушни кули?
Проектът на конструктора Кнут Клостер за плаващ кораб-град "The World" ("Светът") може да се окаже революционна стъпка по отношение на круизното плаване през 21. век. Всъщност той открива един цял нов пазар, като оформя продукта си според неговите изисквания. Новият плавателен съд няма да се конкурира с конвенционалните круизни кораби. Дизайнерите и преди всичко инвеститорите (стойността на проекта е 500 млн. долара) искат да създадат нещо по-различно от плаващ хотел. "The World" няма да разчита на ваканционните пътешествия. Апартаментите на борда му ще се продават като недвижима собственост на цени между 1,2 и 4,3 млн. долара. Проектът е първи по рода си опит да се ангажира пазарът на недвижимата собственост, но това не е единствената новост в круизния сектор. Според лондонския проектант Джон Макнийс, автор на идеята "Cruise Bowl", развлеченията трябва да станат център, а не екстри на плаването. И този автор бяга от обикновения круизен пазар с надеждата да открие най-малкото нова пазарна ниша. Развлекателните пътешествия ще включват спортни състезания като бокс, тенис и волейбол. Алтернатива ще бъдат концертите на рок и класическа музика, церемониите, конференциите, промоцията на продукти - всичко, което може да запълни арената. Корабът трябва да бъде около 240 000 gt - двойно по-голям от съществуващите сега круизни лайнери, ще побира 12 000 пътници и ще бъде обслужван от два кораба по 100 000 gt плюс хеликоптери.
Наред с другите футуристични проекти съществува и "Freedomship", зад чието многозначително име, загатващо за свобода, се крие доста неясна идея. Дали неговите пътници, или по-точно жители, няма да се освобождават по този начин от плащането на данъци и акцизи? Мениджърът на проекта Норман Никсън категорично отрича това и твърди, че корабът предлага просто алтернативен начин на живот с идеални възможности за работа и развлечения. В това първо идеално затворено общество ще има университет, болници, 3000 магазина и заведения, които ще приемат по 30 000 души дневно. Апартаментите на борда ще бъдат 20 000, а жителите - 85 000. Достъпът до кораба ще се осъществява по въздуха - летището ще е разположено на горната палуба, а частни яхти и кораби на подводни криле също ще могат да застават край него.
Идеите за тези кораби гиганти имат и много критици. Най-сериозният довод е, че всички споменати дейности могат да се вършат и на сушата, а животът на море сигурно ще създаде неочаквани затруднения. Според повечето проектанти огромните размери са нещо потресаващо, но събраните на борда на новите кораби хора ще бъдат по-скоро притеснени и ограничени, отколкото улеснени. Как ли ще бъдат задоволени например капризите на събраните заедно богати особи, ексцентрици, звезди и видни личности? Може би все пак круизното плаване ще престане да бъде лукс.
Морският дъх на Лузитания
Участието на България на ЕКСПО '98 в Лисабон и наскоро приключилото посещение на президента Петър Стоянов там засилиха интереса на българите към Португалия. За нея разказваме на тази страница.
Родина на знаменити мореплаватели и откриватели от епохата на Великите географски открития На рибарите от Назаре и Сетубал Какво означава поговорката: Порту се труди, Коимбра се учи, Брага се моли, а Лисабон се весели и забавлява?
Тази наша португалска земя излиза в морето винаги с протегнати ръце, като нежно го притиска в обятията си от Каминя до Монтадор... Към тези поетични мисли на португалския писател Раул Брандау можем да добавим, че Атлантикът е протегнал ръце и притиска в лазурните си обятия тази чудесна земя и така от вечната ласка на морето и земята се е родила страната, наречена Португалия.
Крайбрежната лисабонска авенида се нарича "Индия", защото на нея е мраморната кула Таре де Белем, а от нея по естуара на река Тежу през океана тръгвали към фортовете Гоа в Индия, Макао в Китай, към Бразилия, Ангола, Мозамбик... португалските кораби. Според океанографите в този огромен естуар може да се побере целият съвременен световен флот.
За кой ли път заставам тук пред внушителния паметник на легендарните португалски откриватели, изобразяващ 52-метрова мраморна каравела. На носа на кораба е фигурата на Енрике Навигатор - португалския крал, известен у нас под името Хенрик Мореплавателя. Вперил взор към загадъчните далнини, той сякаш иска да ни каже, че за един крал е по-достойно, вместо да стои в райските градини на Синтра или да води битки с иберийските си съседи, дръзновено да търси нови светове през морета и океани. Зад него на левия и десния борд са фигурите на пътешествениците, които откриха морски път за Индия и много нови, непознати земи, или с една дума, извършиха истинско чудо - разшириха географския кръгозор... Взирам се, за да разпозная Зорго, Вац, Педру Алвариш Кабрал, Бартоломеу Диаш, Фернандо де Магелан, Афонсу Албукерк, Алвариш Фернандес Кадомосту, Диегу Кау, Франшишку д'Алмейда, Нуну Тристан, Вашку да Гама... С меч и кръст те са открили и завоювали огромни пространства от Новия свят, или както точно се изразява френският географ Елизе Реклю: Придобиха за отечеството си грамадни пространства земи, представляващи зачително по-голямо брегово протежение, отколкото целия земен екватор. Земите, считани за принадлежност на малка Португалия в Африка, Америка, Азия, заемали необозрими пространства, за които никой географ не може да си състави точна представа.
Душата на португалската земя е морето. Сякаш всеки португалец е мореплавател или рибар, човек, който се ражда на морския бряг и умира в морето. Знаменитите "Луизиадаш" са едновременно героичен епос и поетична енциклопедия на Великите географски открития. Техен автор е най-великият за всички времена португалски поет и пътешественик Луиш ди Комоинш, известен у нас като Лус де Камоенс. Германският географ Александър фон Хумболт го нарича "първия певец на морето и екзотичните страни", Пушкин го поставя редом с Данте, Петрарка и Шекспир. Португалците с право са го погребали в манастира "Жеронимуш" редом с Вашку да Гама.
Душата на тази земя наистина е водата. Рибарите говорят за бури и корабокрушения, за загадъчни случки, преливащи от суеверие и фантазия. Морето храни хората. Там мъжът е господар. На брега жената е душата на семейството, господарката. Тя посреща мъжа си, когато се връща от морето, тегли заедно с него рибарската лодка навътре, за да не я отнесе приливът, чисти и кърпи мрежите, соли рибата, извървява километри с товар риба на главата към пазарите. Мъжът на брега е като в отпуска - спи, яде и нерядко се напива. Раул Брандау по този повод пише: Ако жените им наистина ги бият, както се разправя, смятам, че това е правилно. Заслужават си го. Ако вечер лодките се забавят, жените излизат на брега и трогателните им вопли надвиват ревящите вълни. Те оплакват предварително мъжете си и черните им дрехи ги правят вдовици в аванс. Само момите и младите невести грациозно носят пъстрите си дрехи - функционални, практични, съобразени с климата, красиви, женствени, и за нищо на света не се подчиняват на суетната светска и често глупава до налудничавост мода.
Жените от рибарския град Назаре обличат тънките си, пъстри и надиплени поли, толкова на брой, колкото са дните на седмицата. След всеки ден те събличат най-горната пола, която е вече замърсена. Когато останат само с една пола, идва времето за пране. А то е цял ритуал, съпроводен със сладки приказки и одумки. Става на извора или на реката, колективно. Там се навъртат и ергени, които си търсят половинката. Деца играят край перящите жени. По-големите момиченца вече са усвоили прането. Но в това живописно и пъстро зрелище от хубави жени и разноцветни облекла могат да се наблюдават и кратки схватки - женски бой, при който особено удобни за хващане са дългите им коси. Боят е обикновено от ревност. Туристите идват, правят снимки или си купуват картички на тема "Лавадейраш" ("Перачките"). По традиция жените в рибарските селища ходят боси. Когато отидат в голям град, полицейските власти ги заставят да носят пантофи.
Португалката обича да шие, да плете, да бродира. От нейните ръце излизат красиви изделия, които се харесват на туристите и носят допълнителни приходи. Плетенето е занятие на жените от крайбрежието, чийто живот минава в очакване на мъжете, а сръчните им ръце плетат дантели, нежни като морска пяна - пише в романа си "Рибари" Раул Брандау.
Рибарите носят обикновено карирани ризи и панталони като на шотландските кланове. Панталоните са без джобове. Иначе тяхното съдържание би улеснило потъването във водата. Гребен, цигари, кибрит, ножче, портмоне и пр. се носят на главата - най-далеч от водата, в особена платнена гугла, която виси настрани като качулка.
В кухнята на португалците и българите има доста общи неща. Най-тясна връзка са подправките от люто до кисело. Твърди се, че пикантните подправки са били оня магнит, който примамвал португалците към откриване на нови земи. Счита се, че тяхната кухня е събрала всички апетитни ухания от света. На най-голяма почит е рибата и изобщо "плодовете от морето". В менюто влизат ястия от сепии, калмари, скариди, стриди... Всеобща популярност има сардината с тлъст черен гръб. Дребната сардина папита се яде заедно със ситните люспици и кости. Поговорката гласи: Жената и сардината са вкусни, когато са малки.
Зеленчуците са като нашите, но на почетно място освен доматите е португалското зеле. То не прави глави, расте като тютюна с разперени листа. Те се късат отдолу нагоре през цялата година. От тях се приготвя вездесъщата супа алду верди (зелена супа).
В северните провинции има много палметни насаждения от круши и ябълки. Поргугалия е родината на жълтата ароматична дюля. Има изобилие от портокали, мандарини, лимони, смокини, нарове, кестени. Провинция Алгарви е бадемовата градина на страната. От Мадейра и Азорите се докарват банани и ананаси. Отглеждат се вкусни дини, тикви и твърдокори ароматични пъпеши. На пазарите, в магазините, на сергии по улиците, по плажовете и край самите пътни магистрали и кръстовища се продават много плодове. Това особено допада на милионите туристи от северните страни, идващи тук за южняшкото слънце.
Човек остава с впечатление, че по консумация на вино португалците не отстъпват даже на французите. Разбира се, не става дума за скъпите вина от рода на портвайна, който се купува главно от англичани, немци, скандинавци и богати бразилци, а за лекото, пивко народно вино верди (зелено). В Русия се е внасяло под името "португалка". Други известни вина са байрада, каркаведуш, калориш, мешкател де Сетубал, Мадейра и други.
Древна Лузитания е родина на панаири и карнавали. От лисабонския квартал Алфама са тръгнали бляскавите карнавали, които днес триумфират в Рио де Жанейро и Сау Паулу.
Португалия не е глуха покрайнина на Европа. Тя е нейната стара врата към другите континенти, а Лисабон (на португалски Лишбуа) е най-старият прозоец към Новия свят. Една поговорка гласи, че който не е видял Лисабон, той не знае какво нещо е прекрасното. Някога от Лисабон френският посланик Жак Нико пренесъл във Франция тютюневото растение. Сега отровата в тютюна носи неговото име - никотин. Португалският офицер Франсишку ди Менду Палета пък пренесъл през 1727 г. кафето от Арабия в Бразилия, където то намерило истинското си царство.
Португалската земя гостолюбиво е приела евкалиптовото дърво от Австралия. Пиниите, алепският и атлантическият бор (пинейро браву) са се сместили, за да сторят място на далечния пришълец. Но най-типично дърво е коркът - португалският вечнозелен дъб. След двадесетата година кората му се бели в ценен корк. Португалия дава 75 процента от световния добив на тази кора.
Една популярна поговорка прави кратка характеристика на четири португалски града: Порту се труди, Коимбра се учи, Брага се моли, а Лисабон се весели и забавлява. Порту е град на работници и винари, Коимбра е столица на студентите, в Брага всеки пети мъж е свещеник... Кашкаиш и Естурал са морските курортни предградия на Лисабон.
Петле (Гало) е скъп символ на португалците. Герой е на една популярна легенда. Един пришълец бил обвинен в кражба и осъден на смърт. Дали му последната дума: Ако петелът, който ще бъде сготвен днес за обед на съдията, изкукурига по време на обеда, това ще бъде знак, че аз съм невинен, заявил осъденият. И станало чудо. По време на обеда, когато съдията поднасял към устата си първата хапка, се чуло силно кукуригане... Скоро се разбрало и кой в действителност е откраднал сребърните съдове. В знак на благодарност неправилно обвиненият пришълец издигнал в градчето Барселуш паметник на петлето. Оттогава пъстрото петле се продава като сувенир от печена глина или на картички като символ на справедливостта.
Отново Александрийски фар
Египетското правителство е одобрило предложение на френския моден дизайнер Пиер Карден за изграждане на нов Александрийски фар. Както е известно, прочутото съоръжение, смятано за едно от седемте чудеса на света, се е срутило след катастрофално земетресение през 1349 г. Автор на проекта е френският инженер Жак Дарол. Модел на бъдещия фар той представи на наскоро завършилото световно изложение ЕКСПО'98 в Лисабон. Според проекта фарът ще бъде издигнат в края на 130-метров вълнолом. Кулата му ще бъде висока 140 метра. Ще е покрита с дебело огледално стъкло и светлината й ще се забелязва от 55 км разстояние.
Изпълнението на проекта ще погълне 50 млн. долара. Очаква се новият Александрийски фар да бъде завършен през юни 2000-та година, за да символизира началото на третото хилядолетие, както Айфеловата кула символизира началото на ХХ век. Заради Карден, който е посланик на мира на ЮНЕСКО, новият фар вече е популярен и като Фар на мира.
Отново за данъчните неразбории в морския бизнес
Законодатели или ликвидатори?
Вече отминава и септември месец, ваканцията на депутатите отдавна свърши и те се изправиха пред натрупалите се за поредно четене в парламента закони, изменения, допълнения и други разпоредби. Сред тях е и пакетът от поправки в данъчните закони. От юли месец в този куп чака и проектозаконът, с който международните услуги в сферата на морския траспорт ще бъдат напълно освободени от ДДС. Този нормативен акт, внесен в Народното събрание от Министерския съвет, би трябвало да отмени влязлото от 1.01.1998 г. в сила изменение и допълнение на ЗДДС, за което "Морски вестник" вече писа във връзка със спедиторската дейност.
Като цяло въпросният закон, действащ в момента, засяга пряко морския бизнес в България, и то в нежелана насока. Може да се твърди дори, че той директно го застрашава. И Правилникът за прилагането на закона, върху който Министерството на транспорта успя да повлияе, не можа да избегне убийственото за морския бранш тълкуване, което е обект на общественото внимание от доста време насам. По тази причина преди около месец във фокуса на данъчната администрация попадна и агентийската дейност.
Според началника на Териториално управление на данъчната администрация (ТУДА) във Варна върху този вид услуги, макар да са на практика международни сделки, също би трябвало да се начисли ДДС. И така, определянето на същността им в чл.14, ал.3, т.2 от ППЗДДС се оказа недостатъчно категорично, макар Министерството на транспорта да твърди, че то е правилно. Изказаното от транспортното ведомство мнение в писмото до Българската морска камара (БМК), според което "в нито една държава по света тези видове услуги не се облагат с ДДС", също няма достатъчна тежест пред данъчните служби. За тях е просто налице законът. Така създалата се ситуация наложи намесата на Министерството на финансите, което се опита да намери компромисно решение на нивото на изпълнителната власт. Стана ясно, че началникът на Главно управление на данъчната администрация (ГУДА) г-жа Дора Андреева се е обърнала към всички териториални данъчни управления със следните указания: "до законодателното изясняване на режима на тези сделки (международните сделки, сключени от спедитори и агенти - б.а. ) по възможност да не се проверяват дружествата, които ги осъществяват". Естествен е в такъв случай въпросът каква е меродавната сила на тези указания, след като те могат и да не се спазват. На свой ред Националното сдружение на българските спедитори в лицето на неговия председател г-н Владимир Димчев се обърна към ГУДА с въпроса какво означават думите "по възможност". Според отговора на данъчната управа единственият начин да не бъде начислен ДДС на потърпевшите държавни и частни фирми е да не се предявява от тях искане за данъчен кредит. На практика обаче, дори и това да стане, някои данъчни служители (поне на територията на Варна) не пропускат "възможността" за проверка.
Докога българският морски бизнес ще бъде в безтегловно състояние и с разклатени позиции на международните пазари, изцяло зависи от разглеждането на гореспоменатия проекто-закон в парламента. Предложените изменения в ЗДДС се състоят в прибавянето към чл.8 на четири точки, касаещи морския бранш. Т.е. към сделките за износ ще се отнасят: "превозът между две места извън страната"; "извършването на услуги от спедитор или спедитор-превозвач, пряко свързани с международен превоз"; "отдаването под наем на плавателни съдове (...) на чуждестранни юридически или физически лица, които нямат седалище или друг обект в страната"; "обработката на чуждестранни плавателни съдове (...), както и обработката на превозваните от тях товари или пътници".
Както се вижда от изброените проектоизменения, от ДДС ще бъдат освободени автоматично както спедиторите, така и корабособствениците. В този смисъл ще се облекчи положението и националният морски превозвач - "Параходство БМФ" ЕАД, който също се огъва под тежестта на алогичното данъчно бреме. Според цитирания текст обаче е възможно отново да не се изясни статутът на агентийските услуги. От друга страна пък е трудно да се опише всяко параграфче на тази дейност, защото при всички случаи, когато се обслужва един кораб, от момента на първото съобщение за неговото идване през всички отношения, разходи и операции на пристанището до изпращането му - все нещо може да бъде пропуснато. Не значи ли това, че въпросът изисква конвенционален подход, какъвто в момента липсва, и съответно позволява на всяка страна да тълкува закона, както й се харесва.
Наистина въпросът за тълкуването трябва да бъде решен, но далеч по-важна може да се окаже датата за влизане в сила на очакваните изменения в закона за ДДС. Защото е очевидно, че ако те не се приемат със задна дата, т.е. от 1.01.1998 г., натрупалата се за тази година чиста загуба на фирмите, занимаващи се с обсъжданите сделки, със сигурност ще доведе до техния данъчен фалит. Или казано с други думи, може да се окаже, че законодателите и министрите ще успеят да приключат бързо с реформата в морския бранш, като го ликвидират.
Отчетът на лага показва 15 000 проплавани мили на успеха.
"Калиакра" отново бе морският посланик на България в западноевропейски пристанища
След 111-дневно плаване и успешно участие в престижната международна регата"Къти Сарк'98", на Морска гара - Варна, застана учебният ветроход "Калиакра". Ескортирана от яхти и катери баркентината бе посрещната на брега с официална церемония, в която взеха участие генералният директор на Параходство "БМФ" к.д.п. Георги Георгиев и първият зам.-началник на Главния щаб на ВМС контраадмирал Константин Богданов. Двамата приветстваха екипажа с "Добре дошли! " и му благодариха за проявеното мъжество и професионализъм при представянето на България в надпреварата с представители на най-развитите морски държави.
Мисията
Зад кърмата си "Калиакра" оставя 15 000 проплавани мили на успеха. Екипажът е с трето постижение по фактическо и четвърто по коригирано време в своя клас "А", но по-важното е друго. Бягащата по вълните красавица отново се справи безупречно с почетната си мисия да бъде морския посланик на България в дузина западноевропейски пристанища. Името на "Калиакра" буди респект сред съперниците в регатата и уважение сред моряшкото съсловие в Западна Европа. Четирикратното безаварийно пресичане на Бискайския залив, стабилният ход под ветрила и безупречното поведение на екипажа не са останали незабелязани. А в пристанищата, където са се провеждали различните спортни състезания и паради на екипажите, практикантите от ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" са печелели не само овации за "Калиакра", но и нови приятели на България.
По време на интерчейнджа (плаване с размяна на част от екипажите) на нашия кораб са плавали петима англичани и трима испанци, а наши момчета са били разпределени на английски, канадски и руски кораби. Отзивите отново са много положителни. Слава богу, корабният лекар - ветроходецът д-р Борислав Пенчев, се е проявил в основното си амплоа само веднъж, когато е трябвало да окаже помощ на натровена девойка от испанска яхта.
Практикантите
"Това са вече съвсем други мъже! " - убедено и с нескривана симпатия говори капитан Тодор Тодоров. Възмъжаването на 25-те момчета е станало пред очите му. При прехода от Виго до Дъблин ги връхлита жесток щорм, който ги държи в "прегръдките" си повече от 20 часа. В Дъблин чужденци питат капитана кой от практикантите се е уплашил най-много от бурята, а той лаконично отговаря: "Аз! ". След това пояснява, че наистина се е страхувал за момчетата, които са действали по реите и мачтите, докато вълните са се "разхождали" по палубата. "Беше наистина тежко, но не толкова страшно" - споделя със самочувствие курсант - старшина I степен Живко Русев, избран да представя колегите си на пресконференцията в Дома на моряка. На традиционния провокационен въпрос за дървените кораби и железните моряци Живко реагира без колебание: "Ние бяхме железен кораб с железни моряци! " И поглежда с благодарност към старши помощник-капитана Стоян Ангелов, който има голям дял в реализирането на тази формула.
Курсантите са впечатлили чужденците с високата си морска и езикова култура, с добрия външен вид и с високия си дух по време на спортните състезания. "Уморих се да броя наградите на курсантите" - престорено се оплаква капитан Тодоров, но пред него на масата наистина има цяла пирамида от трофеи и награди. Най-приятната изненада е поднесъл плевенчанинът Едуард Лопков - събрал погледите на майстори-сърфисти в Дъблин и безапелационно спечелил първото място.
Голямата награда
Любезният читател вероятно няма вече търпение да разбере защо все пак и тази година "Калиакра" се завърна без голямата награда "Къти Сарк". Напомняме, че това е приз за комплексно представяне и че той се присъжда след тайно гласуване, в което участват всички капитани на ветроходи. В досегашните гласувания, откакто нашият кораб участва в регатата, "Калиакра" е неизменно сред номинираните. Така е било и през тази година. Но, както обяснява капитан Тодоров, комплексната награда не е получена по комплексни причини.
Вярно, че представянето на екипажа по време на гонките и на съпътстващите програми е отлично. Вярно е и това, че за шкипера Стоян Ангелов няма ходове на съперниците, които той да не може да разгадае. Вярно е, че английският биограф на регатата Пол Бишоп е поставил на корицата на последния си албум именно нашата красавица. Прогнозата на капитана е, че до 2 - 3 години везните ще наклонят в полза на "Калиакра".
Дай боже, защото нека не крием и тъжния факт, че за подвизите на българската баркентина се говори и пише много повече в чужбина, отколкото у нас. Вярно, че никой не е станал пророк в селото си, но е вярно и това, че никой наш властник - нито в национален, нито в регионален мащаб - не почете "Калиакра" и при изпращането, и при посрещането.
Перспективата
Поканата за "Къти Сарк'99" вече лежи върху бюрото на генералния директор на Параходство "БМФ" к.д.п. Георги Георгиев. Има информация, че ще бъдам поканени и на грандиозна регата през 2000 г. край САЩ, която ще претендира да бъде ветроходното събитие на века. Капитан Георгиев беше напълно откровен пред журналистите: в чисто икономически план плаванията на "Калиакра" носят само загуби на фирмата. Не е обосновано и отдаването на ветрохода под таймчартър. Но дивидентите, които носи корабът като представител на "Нави Булгар" и на морска България, са нещо много повече от икономическите загуби. Въпреки несгодите и колапса на международния фрахтов пазар, Параходството ще намери средства, за да продължи мандата на "Калиакра" като морски посланик на страната пред света.
Генералният директор съобщи, че отпуснатите по програмата ФАР 60 000 екю за нови тренажори на БМКЦ са недостатъчни и фирмата ще прибави към тази сума още 200 000 долара. Така сегашните и бъдещите кадри на БМФ ще имат възможността да извършват своята подготовка и преподготовка според световно утвърдените стандарти. А на "Калиакра" капитан Георгиев предрече бъдещето на най-добрата класна стая, в която ще се изучава и практикува класиката в корабоводенето. Дано!
Отново във Варненския залив
Капитан Тодоров е горд с изпълнението на поставените пред екипажа задачи.
При големия майстор на морския пейзаж, 91-годишния доайен на варненските художници Янко Маринов
"Морето е цяла вселена"
Янко Маринов е роден на 24 декември 1907 г. в град Килифарево. През 1925 г. постъпва в Морското рибарско училище във Варна. От 1933 до 1939 г. учи в Одеското художествено училище. Следва във Всерусийската художествена академия в Санкт Петербург от 1939 до 1941 г. През 1944 г. се завръща в България. Има 31 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Участвал е в колективни и национални изложби, в представителни експозиции на българското изкуство в Германия, Русия, Финландия, Унгария, Турция, Ирак и Иран. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия - София, на Художествената галерия - Варна, на галерии в редица градове на страната, както и на частни колекции в чужбина.
Специалистите наричат миниатюрните му пейзажи явление в българското изобразително изкуство и го определят като жив класик на пластическото слово, повлиян от импресионизма.
МВ: Изкуствоведите са единодушни, че вашето творческо амплоа и психологическа сила са в пейзажната и портретната живопис. Какво ви привлече към морето?
- Според мен морето е като живия човек със своите капризи и настроения. Гледаш, уж е спокойно, но по-късно започва да се вълнува, както поетът е казал - "вълна вълната гони". След това може дяволите да го прихванат и току-виж - буря захване. Небето почернява и се слива с водата. В моите картини обаче няма бурно море. То присъства като неизбежна част от общата композиция. Обичам да рисувам леки водни набези, които галят ухото, като напевно се размиват в брега. Не обичам да навлизам навътре в морето, въпреки че навремето бях моряк, обичам да съзерцавам водната шир от брега. Но ако човек иска да рисува морето, трябва да му се отдаде всецяло, защото то е като човека - цяла вселена. Затова и за мен се е превърнало в необходимост, с която трудно мога да се разделя.
МВ: Имате завиден творчески път. Какво е онова, което ви съпътстваше през всичките тези години?
- Любовта към родния край Килифарево, към неговия неповторим пейзаж. Същата значимост в моя живот имаше и слабостта ми към морето, брега, хората, които го обитават, птиците... Всичко това е било сюжет на моите картини.
МВ: Много галерии и меценати на изкуството в чужбина проявяват подчертан интерес към вашите картини. Кажете ни нещо повече за най-известните от тях.
- Идвали са да откупуват мои платна от Германия, Чехия, Полша, Франция. Преди години Джакомо Аустрийц купи 200 картини, които показа в специална излоожба в австрийския град Инсбрук. А известният италиански меценат сеньор Джибелини купи 180 мои картини, с които уреди изложба в "Таволоца Д'Арженто" в Марина ди Маса, Италия.
МВ: Вие бяхте един от инициаторите за създаването на къщата музей "Георги Велчев" във Варна. Какъв човек беше Георги Велчев?
- Високообразован човек с голяма душа. Бяхме дълги години приятели. Водих го веднъж и в Килифарево, където заедно рисувахме. Той имаше таланта да рисува както портрет, така и фигурни композиции. Това му помагаше да постави сред морските пейзажи и рибарите с тяхната катадневна борба с морето. И го правеше с невероятна лекота. Затова и маринистичните му платна ставаха наистина прекрасни. А истинските маринисти у нас се броят на пръсти - Александър Мутафов, Марио Жеков, Георги Велчев. Но нямаше и 60 години, когато си отиде от този свят. Тогава спонтанно възникна идеята за превръщането на къщата му в музей. Започнахме да събираме работите му, а той с лека ръка ги раздавал наляво и надясно. Тогава разбрахме, че тукашните рибари много го обичат, защото го наричаха Велчоолу. Веднъж, като издирвахме работите му, попаднах на френска рецензия за негова изложба, в която авторът сравняваше таланта на Велчо с великия Коро.
МВ: Написахте и издадохте мемоарната трилогия "Животът ми висеше на косъм", "Трънливи пътища", и "Благословена страна". Защо?
- Исках да разкажа на съвременниците си и на бъдещите поколения моя живот, изпълнен с превратности, лишения, унижения, борба за оцеляване по време на война, и за по-късните години на успехи и творчески завоевания. Искам да внуша на по-младите хора моето верую, че с вяра, жертвоготовност, духовни и нравствени ценности всеки би постигнал много. Любовта е също толкова важно нещо за човешкото извисяване. Бях участник в Съпротивата и съм представил като документален разказ факти и събития от онова време. Убеден съм,че историята и отминалото време не трябва да се изтриват с лека ръка. Гордея се, че имах много неща в живота си, достойни да се разкажат в книги.
Приключи сезонът за линията Варна - Одеса
Приключи последният за сезона рейс на м/к "Каледония", който през това лято поддържаше новооткритата пътническа и ро-ро линия Варна - Одеса. Тя започна да функционира в средата на активния туристически сезон и бързо запълни една пазарна ниша - на морска товаро-пътническа връзка между двата големи града. Планираните девет рейса на кораба бяха осъществени в рамките на два месеца при точно фиксирани дати и часове на пристигане и отплаване. За този експлоатационен период в двете посоки са пътували общо 1250 пътници и повече от сто автомобили и микробуси. Основният пътнически поток по линията е бил съставен от туристи и бизнесмени, по-малко са били транзитните пътници, информира корабособственикът "УкрФерри", партньор на България по експлоатацията на фериботната връзка Варна - Иличевск. Интересът към новата линия се обяснява не само със сравнително краткото пътуване между Варна и Одеса. За пътниците има доста удобства на борда на кораба, включително безплатна нощувка при използване на двупосочен билет. Капитанът на кораба Евгений Черкез сподели за "Морски вестник", че е доволен от първия сезон и вижда добра перспектива за ефективната експлоатация на линията. По информация на агентиращата фирма "Нависпед" няколко туроператорски фирми са проявили интерес към удобната връзка за следващото лято. През есенно-зимния сезон "Каледония" ще бъдею чартиран в Средиземно море.
Първокласната каменна крепост на Варна
Преди 90 години е съборен най-старият приморски бастион по българското крайбрежие
Била красива стена, здрава направа, във вид на квадрат и цялата й обиколка имала три хиляди крачки
Крепостта била известна забележителност на Варна и през своето дългогодишно съществуване имала много названия - Стара крепост, Кале, Ич кале (Кале ичи), Барут хане, Джепане кале. Тя била запазена от турците през 1393 г. и с някои техни поправки просъществувала през следващите векове. Варненската крепост направила силно впечатление на турския пътешественик Евлия Челеби. Неговото описание от 1656 г. е подробно и единственото от тази епоха. Ето какво пише той: Крепостта е една красива стена, здрава направа, във вид на квадрат и се намира на черноморския бряг. Цялата й окръжност е три хиляди крачки. Само едната й страна е суша, а другите й страни са снабдени с вал, пълен с морска вода. На западната страна има една желязна врата, която се отваря към града. Пред тази врата има мост, по който се минава за града. На четирите й ъгли има четири здрави кули, а на всички кули и зъбци има бойници и топове тип "тахане", които са обърнати към пристанището. Вътре в тази солидна крепост има помещения за гарнизона, хамбари и една джамия. Чаршия и баня няма, но има много муниции и топове. Определената за войниците плата се дава от митницата на пристанището. Понеже последното е открито откъм юг и изток, гемиите не могат да легнат спокойно... Незащитените страни на пристанището били откъм морето и от това се възползвали пиратите казаци. Според "Русский нциклопедический словарь" през 1605 г. казаците разбили турския флот, пленили няколко големи лодки - галери, и опожарили Варна. Руските автори Скрягин и Висковатов пишат за казашки нападения над Варна през 1603 г., също и през 1610 г. Във Ватиканския архив се пази едно писмо от град Анкона с дата 20 септември 1620 г. В писмото се съобщават новини от Варна, донесени от два току-що върнали се кораба. Казашки "чайки" (едномачтови гемии) нападнали Варна, като 2000 турски войници успели да се оттеглят в крепостта. Казаците я превзели с пристъп, избили всички турци и награбили плячка за около 2 000 000 лири в злато. На живота и имуществото на християните не посегнали. Набезите на казаците престанали към средата на ХVII век след предприетите енергични мерки от Високата порта. Едно разбойническо нападение над Варна от ХVIII век е описано в паметната бележка, която варненецът Атанас Манов открил през 1921 г. в архива на гръцката митрополия. В тази паметка, крепостта се споменава със старинното название - Ич кале. Паметката гласи:
1728 г. ноември 14.
На 29 октомври 1773 г. руски войници влизат във Варна за кратко време. На 27 септември 1828 г. русите отново влизат в града, този път като победители. В записките си от 1828 - 1829 г. руският военен кореспондент Виктор Тепляков пише: Крепостта Варна е построена на един постепенен наклон към морето, който се спуща от високи зеленеещи баири. Западната част на крепостта се оглежда в Девненския лиман, а източната стои гордо изправена над безкрайното равнище на морето. Оттук градът изглежда като една потъмняла маса от натрупани дървени къщи, над които стърчат тук-таме високи минарета със заострени върхове. След капитулацията на крепостта на 27 септември 1828 г. трудно е да се изчисли населението, тъй като става постоянен наплив на българи и гърци от околните турски поселения... Според братя Шкорпил по време на тримесечната обсада русите хвърлили във Варна около 50 000 гюлета и гранати. Част от населението се криело в подземията под Римската кула (най-високата част на Римските терми).
В кулата - отбелязват братя Шкорпил - има една дупка като кладенец. През нея се слиза в подземие. По времето на руската бомбардировка над Варна в 1828 г. в подземието се криели жени, деца и старци (около 200 души). Те се спущали надолу по една мачта от кораб, снабдена с макара и стълбичка от въже... През 1829 г., още преди да се оттеглят от града, руските войници започнали да събарят крепостта. В бележките на братя Шкорпил от 1907 г. четем: Калето било вътрешното укрепление (Ич кале) на варненската крепост и един пръв поглед на калето показва, че то е само една минимална част от голямата крепост, която имала до Одринския мир 12 кули и обемала цялото възвишение, обърнато към юг, към пристанището, между улиците "Солунска", "Бяла", Житна" и "Преславска"... След Одринския мир (1829 г.) е съборена 3/4 част от калето с 9 кули, та останала само сегашната част с 3 кули. Подземията и погребите служили за склад на барут и военни припаси (джипане)... След Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Варна била превърната в силна крепост. От 1832 до 1839 г. били построени нови крепостни порти, табии, военни складове, казарми, болница, крепостна стена с бойници. На североизток от пристанището била изградена така наречената Ени куле табия. Това солидно военно укрепление разполагало с обширен двор, помещения, конюшни, складове. Намирало се е над днешната сграда на Аквариума. Всички военни обекти били построени по заповед на султан Махмуд II. На 18 април 1837 г. той направил височайше посещение във Варна и разгледал новата крепост заедно с немския офицер Хелмут Молтке.
По време на Кримската война (1853 - 1856 г.) Варна станала главна опорна база на съюзените войски на Франция, Англия и Турция. От варненското пристанище тръгвали техни конвои от кораби, насочени срещу Крим и Севастопол. Във Варна се намирали флотски и армейски складове на съюзниците, тяхното снаряжение, болници, санитарен обоз и интендантско имущество. През лятото на 1854 г. в лагера на французите се появила холера, която взела много жертви. Местното население и чужденците изживели и ужаса от голям стихиен пожар, избухнал на 27 юли 1854 г. Тоя пожар - пише учителят историк Г. Димитров - унищожил цялата чаршия от Балък пазар до пристанището. Заградил и цитаделата (крепостта) "Барут хане", която французите покрили с намокрени вълнени платове, защото опасността била голяма: осем милиона патрони и всички муниции на войската били складирани в тая цитадела. "Барут хане" била спасена от французите, които разтурили едно здание, съединено с него... Участникът в Освободителната война от 1877 - 1878 година Ф.В. Игнатиев пише в спомените си за първокласната крепост Варна, обиколена с каменна стена със землени валове, образуващи по линиите издадени напред звездообразни или друг вид укрепления... Само на юг откъм морето - отбелязва той - е най-слабото място на крепостта; тук минава една каменна стена с бойници... Ф.В. Игнатиев не е пропуснал да спомене и Барутхането: От забележителностите на града обръща внимание цитаделата с византийска архитектура, превърната в склад за барут... Варненският археолог Александър Кузев, дълги години обстойно проучвал историята на цитаделата, доказва, че през 1892 г. капитан Петко войвода бил затворен в нейното подземие, а не в Римската кула, както твърдели някои автори.
Цитаделата "Барут хане" грозяла главната улица "Преславска" и според регулационния план на града подлежала на събаряне. В бележките на братя Шкорпил от 1907 г. четем: В улица "Преславска" (I участък) варненците се разделят с една старина, известна у населението под названието Барут хане или Джепане кале. Военното министерство е отстъпило старината на общината, която я събаря понастоящем... На мястото на съборената старина възникнал площад. През 1929 г. там започнал строежът на сградата на търговско-индустриалната камара, който продължил до 1935 г. Сега в тази величествена сграда се помещава щабът на ВМС.
Някога варненци описвали важните събития в паметни бележки - "Да се знае и помни... " Един паметен знак трябва да напомня, че тук е била крепостта, която старите българи издигнали, за да пази Варна.
Светът се променя
Никой не знае кога в древността е било направено първото презокеанско плаване, но е известно, че кораби са били строени преди хиляди години. Тези малки и прости плавателни съдове вероятно са били използвани в крайбрежни води, по реки и езера. По-късно, с прибавянето на ветрила, те станали по-големи и първите мореплаватели изоставили сигурността на закътаните води и се отправили в морето.
Първите пробни плавания и другите след тях променили света. Открити били нови земи, развила се търговията. Океаните, които отначало изглеждали на хората огромни и непреодолими, се превърнали в удобен път и източник на природни ресурси. Така корабоплаването, което давало възможност за експлоатация на океана, станало една от най-мощните индустрии на света.
Векове наред, въпреки историческото си значение, корабоплаването се променяло много бавно. Мореплавателите от времето на Вашку да Гама, плавали с него до Индия през 1498 г., биха открили, че ветроходните кораби четири века по-късно са си останали почти същите. Парните двигатели навлезли в корабоплаването през 1820 г., но ветрилата продължили да ги конкурират успешно до първите десетилетия на ХХ век. Моряк от парен кораб от края на миналия век би се адаптирал твърде лесно към трампови кораб от средата на нашия век - той би открил, че размерите на кораба, скоростта му и посещаваните пристанища са почти същите.
Корабоплаването е било всъщност една много консервативна индустрия. Световната търговия е била в ръцете на шепа компании от няколко важни морски държави в северното полукълбо. Тя се извършвала по традиционен начин и по известни маршрути: зърното идвало от Северна Америка, промишлените стоки - от Европа, вълната - от Австралия, месото - от Южна Америка, чаят - от Индия. Трупали се и се изгубвали богатства, тъй като корабоплаването зависело от търговията, която пък се влияела от времето, от икономически и други фактори.
Има и още нещо, което не се е променило, независимо от развитието на корабоплаването - опасността и рискът, свързани с него. Това е една от причините за насочване на вниманието на международните организации към него и за създаването преди 50 години на агенция към ООН, която да поеме отговорността за подобряване стандартите на безопасността в световното корабоплаване. Това е днешната Международна морска организация - IMO.
Всъщност през изминалия половин век корабоплаването се промени твърде много. Обвинявано, че гледа назад към миналото и слага романтиката на морето пред изискванията на бизнеса, днес в него се извършва истинска революция. По основните търговски маршрути вече не плават само кораби на големите морски държави. Появиха се много нови национални флагове, дори на държави, които не са съществували по време на създаването на IМО. Промениха се и търговските направления. Някога Северна Америка бе един от най-големите износители на нефт, а сега е вносител номер едно. Европа все още изнася промишлени стоки, но също така внася огромни количества от Азия.
Корабите се промениха още повече. Пътническите лайнери, някогашните исполини на океана, бяха изместени от конкуренцията на авиацията. Гигантите на морето днес са танкерите и бълкерите, които пораснаха до размери, които не бихме могли да си представим през 1948 г. Най-големият кораб днес може да пренася повече от половин милион тона нефт, а някои бълкери - по неколкостотин хиляди тона въглища или желязна руда. Един кораб днес може да пренесе толкова товар, колкото 30 или 40 кораба преди един век.
По онова време генералните товари са се пренасяли в чували и на палети. Днес най-често за тях се използват контейнери - форма на транспорт, развита през 50-те години, която позволява възможно най-тясната интеграция между водния, шосейния и железопътния транспорт.
През 1948 г. замърсяването на морската среда не се смяташе за основен проблем. Корабите бяха малки, а океаните изглеждаха достатъчно големи, за да се справят с всичко, което се изхвърляше в тях. Към началото на 60-те години това самодоволно отношение бе разклатено, а след катастрофата с "Tори Каньон" през 1967 г. - първото сериозно нефтено замърсяване в света - стана ясно, че океанът трябва да се пази, а IМО пое ролята на негов защитник по отношение на замърсяването от търговските кораби.
Промениха се радикално и морските свръзки. Допреди половин век те зависеха от морзовата връзка между корабите и брега - от същата система, която оповести потъването на "Титаник". Днес корабите се свързват и определят координатите си чрез спътник. В случай на внезапна авария сигналът за бедствие се подава автоматично от специални буйове. А мениджърският екип от брега е в постоянна връзка с корабите на море, където и да се намират.
Тези и други важни промени оказаха най-положително влияние върху корабоплаването, работата на моряците и ангажиментите на товарособственици и пътници. Едва ли обаче, погледнато в ретроспекция, някой би оспорил водещата роля на IМО за осъществяването на тези промени.
През всичките години на съществуването си организацията е действала на базата на консенсуса с ясното съзнание, че промяната се осъществява по-лесно, ако я подкрепят всички, а не само някакво мнозинство, с което да се игнорира мнението на значителен брой противопоставящи се. Благодарение на тази философия IМО успя да се справи с всички предизвикателства на изминалия половин век, включително с извеждането на преден план на екологичните проблеми. Нейната роля винаги се е състояла както в разработването на документи, така и в проследяване на въвеждането и прилагането на нормите им. IМО обърна сериозно внимание на редица проблеми, подсказани от аварии и катастрофи - нефтените замърсявания, сигурността на пътническите фериботи и на бълкерите. То усъвършенства процедурите си с цел бързото приемане на промените с минимум бюрократично забавяне.
Трудно е дори да си представим как би се справило корабоплаването с бързо менящата се обстановка през тези 50 години без помощта на IМО. Без този авторитетен форум едва ли биха могли да се примирят интересите в силно конкурентната среда, без това да стане за сметка на безопасността и опазването на околната среда.
Годишнината е повод не толкова за празнуване, колкото за равносметка. Защото е ясно, че трябва да се направи още много. Нужно е да се обърне изключително внимание на спазването на съществуващите разпоредби, и то с поглед към нуждите от промяна или въвеждането на нови технологии. И най-важното - с внимание към човека. Известно е, че повечето от морските инциденти и катастрофи са причинени от човешка грешка. Затова всяко съзнателно усилие за подобряване на безопасността минава през стремежа да се намали броят на инцидентите. Това на свой ред означава по-добро образование и квалификация, по-високи стандарти за издаване на сертификати, мерки против умората, съобразяване на новите технологии с безопасността. Затова основната цел на IМО - сега и в бъдеще - си остава борбата за по-голяма безопасност в корабоплаването и за по-чисти океани.
Ст.н.с. д-р Иван Карайотов - директор на Археологическия музей в Бургас: "Музеите са най-забравената институция в България"
МВ: Г-н Карайотов, защо музеят, който ръководите, не извършва разкопки и не прави проучвания в един толкова богат археологически район като Бургаския?
- За съжаление през последните години цялата ни археология се съсипва от липсата на пари, нашият музей също не прави изключение. Последните разкопки, които извършихме, бяха през 1994 г. Изследвахме засегнатата селищна могила между гр. Каблешково и с. Брястовец.
Тогава все още имаше начини да се отделят от бюджета средства, предвидени за разкопки. Сега въпреки многобройните нашествия на иманярите не можем да спазваме процедурата - като се засегне даден район, да се извършат своевременни спасителни разкопки.
Музеите са най-забравената институция в България. Сами не могат да се издържат, а и държавата не им помага финансово. Ние се издържаме благодарение на това, че сме предоставили помещение от музея на частна фирма за изложба на екзотични животни. С парите от това сътрудничество успяхме да откупим наскоро открит в Бургаските минерални бани лутерион - съд, който се е използвал едновременно в бита и за сакрални сцени.
За съжаление нямаме средства да откупим от частен колекционер много редки монети от Месамбрия. Те са от V век пр. Хр. и имат само свастика. Добре поне, че успяхме да ги видим, да разберем, че съществуват... Обектите под водата също са застрашени. А след като за сухоземни проучвания няма пари, какво остава за подводни, за които са необходими от 50 до 100 пъти повече средства.
Бургас има изключително богата акватория. Когато иманярите извадят нещо и все пак ни го предложат, ние дори не сме в състояние да го откупим. Колекцията на музея през последните години се е обогатила едва с няколко котви.
МВ: Известно е, че акваторията на Созополския полуостров е може би най-богатата със следи от отминал човешки живот и същевременно почти нищо не е разкрито там. В този смисъл как ще коментирате решението на новоназначения директор на Националния исторически музей Иля Прокопов да се спрат традиционните разкопки край Созопол. Няма ли това да активизира иманярите?
- Самите разкопки в Созопол през последните няколко години имат иманярски характер. До 1990 г. музеят в Созопол беше филиал на бургаския и всички новооткрити находки си оставаха там. След това той се отдели като самостоятелен и на практика се превърна в лятна резиденция на Националния исторически музей. Няколко археолози вече десетина години извършват разкопки там, а нищо не публикуват. Само говорят за големи сензации и отмъкват всички по-ценни находки в Националния исторически музей. Истината е, че Созопол все още не е стъпил на краката си като община и затова там музеят не функционира. А иманярите наистина не чакат.
МВ: Г-н Карайотов, ценни експонати от Археологическия музей в Бургас бяха пръснати преди години по бившите резиденции. Каква е всъщност тяхната съдба?
- Успяхме да приберем тези от бившата правителствена резиденция "Перла". Навремето те бяха пренесени в бившата резиденция на Тодор Живков по устно нареждане на тогавашния окръжен комитет на БКП в абсолютно нарушение на закона и Наредбата за опазване и съхранение на културните паметници. Оказа се обаче, че от 11-те амфори, датиращи от V - III век пр. Хр., са останали само осем. Три от амфорите са изчезнали незнайно къде.
МВ: Имахте идея за морски музей с много интересен проект. Тя докъде стигна?
- Благодарение на сдружение "Морско общество" натрупахме колекция предимно от керамика и котви, която възнамерявахме да експонираме в манастира на остров Света Анастасия. Но това е свързано с доста средства. Манастирът има нужда от реставрация, много от стенописите там са похабени. Другият вариант беше да възстановим експозицията в сградата на "Морско общество" в Бургас. Тя обаче се намира доста встрани от туристическия поток. А голям морски музей, съчетан с делфинариум и корабни останки, извадени от морското дъно, е абсолютно необходим на курортен град като Бургас. Милиони долари ще трябва да се вложат в осъществяването на тази идея, но аз съм сигурен, че тя ще има възвръщаемост.
МВ: Очаква се да излезе вторият том на книгата ви "Монетосеченето на Месамбрия". До какви интересни изводи стигате в него?
- В тази книга разглеждам около 4500 бронзови монети. Въз основа на тях могат да се направят интересни изводи за историята на Бургаския край, за връзките не само с траките, но и с келтите, по-точно с келтския цар Ксевар. Интересни новости има около епохата на Октавиан Август и първия тракийски цар Реметалк I, с чийто образ има сечени много монети. Докато златните и сребърните монети са били международна валута - срещали са се в целия европейски югоизток и Мала Азия, бронзовите монети са били в обращение само тук и говорят за непосредствената история на града. Затова за нас те са от особено значение.
Такъв е бил "Радецки"
Инж. Николай Генчев от Русе оповестява чрез "Морски вестник" оригинални и неизвестни досега снимки и данни за легендарния австрийски параход, отвел Ботевата чета до Козлодуйския бряг
При кореспонденцията ми с най-известния в Южна Германия Музей на речното корабоплаване (кораба "Рутхоф" в Регенсбург) попаднах на интересни материали. Част от тях засягат ранната епоха на параходите - времето, когато парната тяга завладява дунавския воден път.
След първото успешно плаване на пътническия кораб "Франц I" на 4 септември 1830 г. Австро-Унгария за кратко време създава впечатляващ флот. В Будапеща от стапелите на най-реномираната на Дунава корабостроителница, намираща се в района Обуда, наричан от австрийците Алтофен (Алтофенер Верфт), потеглят параходите "Арпад" - 1836 г., "Мария-Анна" - 1837 г., "Софи" - 1845 г., "Радецки" - 1851 г., и др. Появата на всеки от тях е събитие не само за Австро-Унгария и естествено намира своето място в печата, изобразителното изкуство и литературата. Превеждайки статията "Дунавското корабоплаване в старите произведения на изкуството" на Юлиус Хофман, известен германски специалист в тази област, се натъкнах на интересна илюстрация. Гравюрата представя построения през 1851 г. пътнически параход, кръстен на прочутия австрийски пълководец Йозеф Венцел граф Радецки фон Радец (1766 - 1858 г.). Добре видими са съоръженото с дървени лопати гребно колело, както и незащитеното от влиянието на атмосферните условия място на рулевия. Авторът прави следния коментар: "Щурвалът е разположен хоризонтално, което е позволявало кърмилният механизъм да бъде конструиран сравнително просто. Поради разположението в кърмовата част на палубата на мястото на рулевия, зрителното му поле би следвало да е доста неудобно. Пушекът от двата комина на парната машина и самите те ограничавали видимостта, като това е ставало доста често при неблагоприятен вятър. Капитанът явно е помагал и облекчавал управлението на кораба с команди и подвиквания от мостика."
От гравюрата се разбира, че "Радецки" бил съоржен с приспособление за товарене, състоящо се от две греди. Трима мъже наместват върху палубата бъчви и дървени сандъци. Дългият 54,25 м, широк 13,16 м и висок 2,74 м кораб е имал газене от 1,04 м. Първоначално корабът имал една осцилираща парна машина с мощност 351 к.с., произведена от швейцарската фирма "Escher wyss & Co" - Цюрих.
Втората илюстрация е снимка на кораба, направена в по-късен период, след редица преустройства, главното от които е през 1861 г., когато парната му машина била подменена с по-модерна компаунд машина. На нея "Радецки" вече е с един комин. Рулевият се намира все още в кърмовата част на кораба, но е защитен срещу вятър и дъжд от малък навес, наподобяващ рулева рубка. Мостикът обаче продължава да е напълно открит.
За осигуряване на възможно най-комфортни условия за пътуващите, на повечето пътнически кораби по това време се дострояват допълнителни жилищни помещения, излизащи встрани от основния корпус - така наречените галерии. Техните носещи и подпорни греди се виждат много добре на снимката.
С основание може да се твърди, че точно така, както е на снимката, е изглеждал кораб "Радецки" по време на качването на Ботевата чета на борда му.
Посещавайки кораба-музей "Радецки", с искрена изненада установих, че двата най-стари фотоса на оригиналния кораб, които притежава музейната сбирка, са от 1894 г., т.е. с 30 -40 години по-късно от тези в статията на Юлиус Хофман. Гравюрата и снимката са неизвестни и на Историческия музей в Русе, и на Националния музей на транспорта и съобщенията в Русе.
Разговарях с главния констуктор на кораба-музей - инж. Тодор Тодоров, преустроил през 1965 - 1966 г. парния влекач "Пловдив" в "Радецки", за големите трудности при издирването на оригинални чертежи, скици, снимки, за сърцатото съдействие на русенеца д-р Никола Недев във Виена, на директора на Параходство "Българско речно плаване" тогава - Стойно Райчев, и на българката Вярка от с. Драганово, Великотърновско, живееща в Будапеща.
За съжаление авиационна бомба, паднала през Втората световна война в хранилището с чертожната документация на завода, е унищожила всичко. Останалото е потънало в историята. Бих се радвал, ако моята находка провокира някой наш музей, библиотека, колекционер на снимки или документи от историята на дунавското корабоплаване. Фактът, че тези материали попаднаха у мен чрез Германия, дават надежда, че документи за "Радецки" има! Просто трябва да се търсят. Величавият подвиг на Ботев и неговите четници заслужава това!
Успешна реализация за корабните механици
В списъка на българските учебни заведения, свързани с международния морски транспорт, чиито програми трябва да бъдат представени в IМО във връзка с изискванията на конвенцията STCW'95, е включен и Техническият университет - Варна. Специалността "Корабни машини и механизми" (КММ) от факултета по корабостроене, която подготвя корабни механици, напълно отговаря на изискванията на международната организация за компетентност на морските лица, уверява доц. Христо Драганчев, ръководител на катедрата, а завършващите я студенти имат възможност да получат международен морски сертификат. Спазени са и указанията на ДИК за учебната практика по специалността, която се провежда два месеца на кораба "Н.Й.Вапцаров" на БМФ и един месец на кораби на "Българско речно плаване". Интересът към специалността все повече расте и тази година, освен приетите с висок бал 50 студенти държавна поръчка, има и прием с платено обучение, както и 10 задочници.
Наистина, макар и да звучи тясно специлизирано, КММ има изключително широк спектър на реализация, смята проф. Петър Колев, декан на корабостроителния факултет. Първоначално специалността, която тази година чества 30 години от завършването на първия си випуск, е била създадена за нуждите на корабостроенето и кораборемонта. С разширяването на профила й на обучение обаче студентите, които я завършват, могат да работят във водния транспорт, енергетиката, химическата промишленост и навсякъде, където има двигатели с вътрешно горене. Те получават задълбочени инженерни познания в областта на термодинамиката, техническата механика, парните и газовите турбини, климатичните и хладилните уредби и т.н.
Една от водещите специалности на факултета е "Корабостроене и морска техника". Тя, разбира се, не е обект на внимание във връзка със STCW'95, но е показателна за състоянието на морската индустрия. В нея през тази година са приети 50 студенти държавна поръчка, но като цяло се наблюдава значителен спад на интереса към професията на проектант и корпусник. "Това е чисто технологична специалност и не предлага реализация във флота", споделя проф. Колев, търсейки причините за отлива от нея. Налице е обаче много сериозна подкрепа за факултета от страна на корабостроителната промишленост. Дори може да се каже, че заявките за специалисти надвишават броя на желаещите да работят в корабостроителните заводи. Показателен е и фактът, че не могат да се намерят достатъчно кандидати за стипендиите, отпускани от Варненска корабостроителница.
Идеята на ръководството за въвеждане на специалността "Морска техника и технология", която всъщност тази година ще излъчи първия си випуск, се е оказала недостатъчно стабилна и от този семестър тя ще се включи към специалността "Корабостроене", като по този начин ще разшири и спектъра на дейностите й, и възможностите за реализация на завършилите. Дисциплините, свързани с морската техника, имат по-общ стопански характер и включват всички дейности за изследване на шелфа - екология на брега и бреговата ивица, подводни изследвания и т.н.
Третата специалност - "Топлотехника", в която са приети същият брой студенти, отново само държавна поръчка, от тази година е въведена отделно и е свързана изцяло с двигателите с вътрешно горене, като също предлага много възможности за реализация. "По принцип проблеми с работата на завършилите младежи няма" - каза проф.Колев. - Не така стои обаче въпросът с реализирането на девойките, които по-трудно могат да започнат работа в корабостроителницата, а всъщност представляват 25 на сто от приетите в специалността. Като цяло студентите от факултета се реализират добре", обобщава деканът. Особено предимство е владеенето на английски език, за който вече, според новите държавни изисквания, е въведен и държавен изпит. От тази година се въвеждат и различните квалификационни степени на висшето образование - бакалавър и магистър. Първата ще представлява обучение в по-общ машиностроителен план, а втората - по-тясна специализация. Специалността "КММ" обаче, според изискванията на ДИК, ще излъчва единствено магистри, което може би ще означава, че на фона на международния трудов пазар всички български корабни механици ще бъдат топ-специалисти. Дано реализацията им бъде толкова успешна, колкото тяхната подготовка.
Япония оценява морското ни образование
Японски морски специалисти, участници в международната конференция MARIND '98 във Варна, проучиха българските центрове за морско образование, за да добият представа за качеството на подготовката на морските кадри у нас. Представители на Асоциацията на японските корабособственици, Асоциацията за развитие на морската индустрия и Морската камара посетиха ВВМУ "Н.Й.Вапцаров", Българския морски квалификационен център и Техническия университет, запознаха се с учебните планове, видяха лабораториите и тренажорите.
В рамките на международната конференция японските гости участваха в кръгла маса по проблемите на морското образование, заедно с представители на висшите учебни заведения, подготвящи морски специалисти, Държавната инспекция по корабоплаване, Министерството на транспорта, менинг агенции и др. Интересът на японската страна към морското образование у нас е целенасочен, споделиха специалисти от бранша, тъй като японските корабособственици имат намерения да наемат български екипажи и търсят предварителна информация за качеството на тяхната подготовка. Възможно е да бъдат направени инвестиции в центровете за морско образование у нас, чиято атестация е в ход. Известно е, че Япония е отпуснала безвъзмездно значителни средства за центъра за морско образование в съседна Турция, и изглежда, проявява траен интерес към морските дела и перспективите за развитието на морския бизнес в Черноморския регион.
BRASS и BINSA в рамките на черноморското сътрудничество
Продължават усилията на браншовите асоциации на корабостроителите, кораборемонтчиците и корабособствениците от Черноморския регион за представителство на държавно ниво в рамките на организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Заседание на работната група по транспорта към Постоянния секретариат на ЧИС ще се проведе на 7 и 8 октомври тази година. Обект на обсъждане ще бъдат и въпроси, поставени от асоциациите BRASS и BINSA. Те ще направят предложение за създаване на нова работна група към Постоянния секретариат на ЧИС по морския транспорт, корабостроенето и кораборемонта. Ще се дискутират и взаимоотношенията в областта на последните два отрасъла. Членовете на BRASS се надяват да бъде постигнат консенсус по обсъждането и създаването на нова работна група, както сподели г-н Иван Лазаров, изпълнителен директор на асоциацията. Ако това стане, се очаква в периода 20 - 25 октомври т.г. да се проведе заседание на старшите длъжностни лица от министерствата на външните работи на страните - членки на ЧИС, на което ще бъде обсъдено и получаването на статут на наблюдател от BRASS. Ако предложението за новата работна група не се приеме, съществува алтернатива за създаване на консултативен съвет към работната група по транспорта към Постоянния секретариат на ЧИС. Тези предложения са продиктувани от събражението във въпросната работна група да бъдат обединени професионалисти от морската индустрия на страните - членки на ЧИС. Те ще имат за цел да разработят предложение и обосновка за решаването на проблемите на морската индустрия в региона. Важно ще бъде и да се използват структурните възможности на ЧИС, което по думите на г-н Лазаров по всяка вероятност скоро ще прерасне в Регионално икономическо сътрудничество. Идеята на това начинание е с разработките и предложенията, свързани с развитието на морската индустрия, да бъдат запознати правителствата на страните - членки на асоциацията. От досегашната практика да се изпращат писма с такъв характер до министър-председателя на съответната страна резултат се е получил само в Украйна. Там вече имат Закон за поддръжка на корабостроителната промишленост на Украйна, създаден на базата на предложенията на BRASS. В останалите страни членки обаче на тези предложения, изглежда, не се обръща необходимото внимание.
През октомври предстои и отбелязването на петгодишнината от създаването на BRASS. За участие в събитието са поканени всички членове на асоциацията от Русия, Румъния, Украйна и Турция. Очаква се да пристигнат около 25-30 души, а останалите вече са изпратили поздравленията си за годишнината.
100 години от рождението на капитан I ранг Борис Рогев
Хидрограф и историк
Борис Димов Рогев е роден на 21 септември 1898 г. във варненското село Войводино. През 1920 г. завършва първите два класа на Военното училище в София и постъпва във Висшия мореходен курс при флота във Варна, където обучението е по пълната програма на Руския морски корпус в Петербург. Същата година получава звание мичман II ранг (дн.лейтенант), а през 1923 г. и звание мичман I ранг (дн. старши лейтенант). Последователно служи в Морските специални школи - Варна, в отрядите миноносци и моторни кораби и в Дунавската флотилия. През септември 1927 г. е изпратен на специализация по астрономия и навигация във Факултета на науките в Парижкия университет (Сорбоната). Завършва с отличие и през 1931 г. се завръща в България.
През 1932 г. към Военния географски институт - София се създава хидрографско отделение. Ръководството му е поверено на Борис Рогев. Военният флот предоставя на хидрографското отделение кораба "Камчия". С него през 1933 г. Борис Рогев проучва и картографира в мащаб 1:10 000 Варненския залив. Планът изготвен от Рогев и неговите сътрудници е оценен от специалистите като образец на добросъвестна, точна и акуратна худрографска работа. През 1942-1944 г. пак под ръководството на Борис Рогев отделението извършва хидрографски проучвания на отделни участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във Варненския и Бургаския залив.
От 1946 до 1951 г. Борис Рогев е началник на Военния географски институт, а по-късно и началник на катедрата по висша математика във Военната академия "Г. С.Раковски". Автор е на 25 научни труда в областта на хидрографията, математическата геодезия и астрономията. След 30-годишен упорит труд на основата на многобройни проучвания на наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система. С тази своя конкретна хипотеза прави голям принос не само в балгарската, но и в световната наука. Получава международно признание, като едно от най-ценните отличия, на които е носител е френският орден на "Почетния легион", присъден му през 1939 г. Борис Рогев завършва жизнения си път на 26 февруари 1976 г. оставяйки име на голям български учен и морски офицер.
"Калиакра" се завърна
Момчетата станаха мъже
За майките те винаги ще бъдат техните деца. Нищо, че зад гърба си оставиха проплавани 15 хиляди морски мили, че четири пъти прекосиха зловещия Бискай, че преживяха щорм и видяха това огромно море и кораба си от върха на люлеещата се мачта. След 111 дни успешно плаване учебният ни ветроход "Калиакра" се завърна в родното пристанище. С него - и момчетата практиканти, които за пръв път вкусиха соления дъх на морето. Това е събитие, което ще помнят цял живот. И винаги, когато се завръщат от плаване, тази тръпка ще ги спохожда. Няма по-върховен миг: след тежка, отговорна, но и добре свършена работа да попаднеш в прегръдките на майка и любима. Тогава душата пее и ликува.
Така беше и с нашите момчета, за които капитан Тодоров казва, че пред очите му са станали мъже. Казвам "нашите", защото всяко далечно ветроходно плаване от древността до днес е голямо събитие за града и нацията. Посрещането на кораба се превръща в празник. На 28 септември на Морска гара - Варна, видяхме само представители на Параходство "Български морски флот" и военноморските сили - двете институции, благодарение на които стана възможно това плаване. Видяхме близките и приятелите на завръщащите се моряци, които след това с основание нарекохме "най-добрите посланици на България". Къде бяха кметът, с новия знак на гърдите, къде бяха представителите на административната власт, на морските ведомства и фирми и хилядите граждани, които иначе се обиждат, когато им кажат, че нацията ни не е още морска?
Ветрилата на "Калиакра" са прибрани. До следващата година. Други момчета чакат своя ред да стъпят на палубата към мъжеството. А на тези, които станаха мъже: "На добър път и щастливо плаване!"
"Марина '98" гостува в "Навил арт"
За изкуството няма граници. Тази стара истина бе потвърдена още веднъж в края на миналия месец, когато в галерия "Навил арт" във Варна гостуваха петима художници от Одеса. Осемнадесетте картини, които те подредиха, предизвикаха обясним интерес сред ценителите на изящното изкуство. Отдавна не е имало гостуване на изявени маринисти от Украйна, а нейните съвременни художници са продължители на стара художествена школа, богата на творчески направления и изказ. Николай Прокопенко, Сергей Дрига, Олга Котлярова, Татяна Биновска и Вячеслав Подобед дойдоха във Варна и с авторитета на художници, отличени с номинации на Международната изложба-конкурс на морска тема "Марина '98", която се проведе през май.т.г. в Одеса (вж. МВ, бр.11'98). В творбите на одесчани специалистите оцениха подчертаното богатство на изразните средства, колорит, техника и съдържание. Те извеждат на преден план осмислената и одухотворена природа - тема, в разработката на която одеските художници-маринисти имат и традиции, и сериозни постижения. А всички любители на живописта, които посетиха изложбата в "Навил арт", можаха да добият известна представа за духа на одеското биенале, утвърждаващо се като едно от най-престижните в света на маринистиката днес.
