Денят на независимостта Българска
Преди 90 години на 22 септември България възвръща своя суверенитет
След победата на младотурската революция през юли 1908 г. се създали благоприятни условия България да отхвърли своята васална зависимост от Турция и да извоюва държавния си суверенитет. Княз Фердинанд и българското правителство започнали настоятелно да поставят този въпрос пред Великите сили, които по същото време водели остра борба за преразпределение на влиянието си на Балканите. Затова през август 1908 г. Русия предупредила българското правителство да не прибързва с обявяването на независимостта на България, преди Австро-Унгария, която се готвела да анексира Босна и Херцеговина, да е нарушила Берлинския договор. В противен случай цялата вина за нарушаване на международните споразумения щяла да падне върху България.
Подходящият момент за постигането на въжделената българска мечта скоро настъпил. В средата на септември във Виена било подготвено послание до главите на останалите пет велики сили, с което император Франц-Йосиф ги уведомявал, че Австрия анексира Босна и Херцеговина. Посланията трябвало да бъдат връчени на 22 септември (5 октомври) 1908 г., обаче австрийският посланик в Париж Кевенхюлер сторил това още на 3 октомври и готвеният акт станал предварително известен.
Княз Фердинанд, който по това време се намирал във Виена на частно посещение заедно с няколко министри от правителството, незабавно се отправил към България с яхтата "Крум" от Дунавската флотилия. На борда на тази историческа яхта било взето и окончателното решение за обявяване независимостта на България. На 22 септември (ст.ст.) 1908 г. австрийският император издал рескрипт, с който анексирал Босна и Херцеговина. Същия ден в старата българска столица Търново, в църквата "Св. 40 мъченици", княз Фердинанд провъзгласил независимостта на България, обявил я за царство и бил коронясан за "цар на българите". С този акт се отхвърлял василитетът на страната ни към Турция и задължението й да участва в плащанията на турските държавни дългове.
Обявяването на независимостта на България създало сложна международна обстановка. Освен дипломатическите ходове, предприети от Великите сили, последвали и практически действия, особено в Черно море. Русия привела в готовност военните си сили в черноморския район. Англия изпратила четири броненосеца и три крайцера, които трябвало да възпрепятстват евентуално руско-българско проникване към Босфора. Турция наложила бойкот спрямо българските търговски кораби, който имал тежки икономически последици за Българското търговско параходно дружество. По това време България имала в Черно море само учебния крайцер "Надежда" и три току-що закупени (през август 1908 г.) от Франция торпедоносеца и не била в състояние да окаже реална съпротива на евентуална чужда интервенция по море. До военни действия обаче не се стигнало. След сложни дипломатически игри между Австро-Унгария, от една страна, и останалите велики сили, от друга, поредната балканска криза стихнала. Това се оказало благоприятно за България. На 5 февруари 1909 г. Русия признала независимостта на България. При посещението му в Петербург на 8 февруари цар Фердинанд бил посрещнат с почести, съответстващи на държавен глава. На 6 април 1909 г. в Цариград бил подписан българо-турски протокол, с който Турция признала независимостта на България. С това отпаднала и главната пречка пред международното признаване на българската държавност. В следващите дни - от 7 до 16 април 1909 г., независимостта на България била призната последователно от Сърбия, Черна гора, Англия, Франция, Италия, Германия и Австро-Унгария. Завършено било едно историческо дело, за което българите се борили цели 30 години.
Конкуренцията в подготовката на морски кадри у нас
"Протегнатата напред ръка върши повече работа, отколкото заканително размахания показалец..."
Началникът на ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" капитан I ранг доц. д-р Иван Йорданов пред "Морски вестник"
МВ: Г-н капитан I ранг, как се отнасяте към проблемите на появилата се конкуренция в подготовката на морски кадри у нас?
- Съвсем естествено е в рамките на една, дори малка, страна като България, особено при развиващите се пазарни отношения, да има конкуренция и в областта на морското образование. Традиционно, в течение на десетилетия морски кадри с висше образование са били подготвяни във ВВМУ и в Техническия университет във Варна. При тях се подготвяха основно студенти по специалността "Корабни машини и механизми". Напоследък там приемат за обучение и студенти по специалността "Корабоводене" - за гражданския флот. Не е тайна за обществеността, че високата цена на това обучение и сравнително ограниченият пазар на кадри доведоха до известно напрежение между двете учебни заведения. Ръководството на Морско училище не счита това за нормално. Ние сме убедени, че по отношение на специалността "Корабни машини и механизми", както и в направлението "Електроника", има огромно поле за взаимно сътрудничество, дори и за интеграция.
МВ: А по отношение на специалността "Корабоводене"?
- На сегашния етап със своята учебно-материална база, с изградения висококвалифициран научно-преподавателски потенциал и особено с отработената система за изграждане на командни и управленски качества на випускниците на ВВМУ, то си остава естествен център за подготовката на кадри по тази специалност. Това се вижда и от оценките, многократно правени и от потребителите на такива кадри, и от държавната ни морска администрация. В крайна сметка въпрос на собствено виждане и стратегия е обучението на корабоводители от страна на Техническия университет и очевидно сега определена конкуренция в това отношение съществува. Но това, по наша преценка, не бива да бъде повод за създаването на напрежение между двете висши учебни заведния. Отговор на съревнованието в тази област ще даде само реалната житейска действителност, практиката. Но и тук не изключвам възможността да намерим заедно с Техническия университет зони на общи интереси. Дипломатическата ми практика ме е научила, че протегнатата напред ръка върши много повече работа от заканително размахания показалец... МВ: Можем ли обаче при сегашната ситуация и при мащабите на морска България да си позволим лукса да изграждаме две еднакви и твърде скъпи учебно-материални бази?
- За днешна България е изключително важно морското образование - като същност, като система и като продължаващ във времето процес за повишаване на квалификацията, да бъде колкото е възможно по-съсредоточено и синхронизирано в единен център. В това отношение, вече споменах, и традициите, и историческият опит подсказват кой е този център. Ние обаче сме готови за близко сътрудничество с всички заинтересовани страни, както в национален, така и в международен план.
МВ: Напоследък често се говори и пише за бъдещето на Българския морски квалификационен център (БМКЦ), който се намира на територията на Морско училище, а е подчинен на Параходство "Български морски флот". Какви са и какви ще бъдат взаимоотношенията между тези два центъра на морското образование?
- Известно е, че БМКЦ е предназначен за подготовка на кадри за корабоплаването в следваща квалификационна степен и е с утвърдени възможности и традиции в тази насока. Той не само се намира на наша територия, а е и в близка връзка с нас във всяко едно отношение. Досега беше финансиран от Параходството, а в методическо отношение - свързан с нас. Нашето виждане напълно съвпада с това на ръководството на БМКЦ - интеграцията между двата центъра трябва да продължи да се развива. Ние заедно създаваме стабилна, разпределена във времето система за последователна квалификация на морските кадри, която обхваща периода от постъпването в Морско училище до най-висшите степени в йерархията на гражданското корабоплаване.
МВ: Как това виждане кореспондира с въпросите на акредитацията?
- По смисъла на провежданата акредитация БМКЦ ще се приобщи към ВВМУ, ще продължи активният обмен на научно-преподавателски кадри и съвместното използване на учебно-материалната база. Вече са направени необходимите съвместни стъпки от Министерството на транспорта, Параходството, БМКЦ и ВВМУ за закупуването на модерна, високоефективна учебно-материална база, която да се използва за подготовката на всички категории обучаеми. Все още не са окончателно изяснени някои финансово-административни и управленски въпроси, които в динамичния процес на преминаване към пазарна икономика ще получат своето оптимално решение. В крайна сметка съществува общото разбиране, че и за в бъдеще ВВМУ и БМКЦ ще работят заедно, ръка за ръка.
МВ: А каква ще бъде съдбата на Гражданския морски факултет към ВВМУ?
- През последните няколко години при нас се обучават и студенти по различни морски специалности. Те заплащат за своето образование. От 1 септември т.г. по предложение на ръководството на Морско училище влезе в действие неговата нова организационно-щатна структура. Преминаваме към отдавна очакваната факултетна организация. Платеното обучение на студенти естествено ще се влее в дейността на двата основни факултета - навигационния и инженерния. Има обаче и един нов момент. От тази есен училището започва подготовката на студенти по морски специалности и на държавна издръжка. Държавната поръчка за учебната 1998 - 1999 г. е за 40 души за нуждите на гражданското корабоплаване. Тяхното обучение ще бъде съчетано с това на другите техни колеги, в съответствие с единните държавни изисквания за подготовка на морски кадри.
МВ: Какво ще стане обаче с административния и преподавателския състав, който досега ръководеше учебния процес във факултета?
- Промяната в организационно-щатната структура няма да попречи целият научно-преподавателски и административен състав да бъде съхранен. Той досега беше издържан финансово само от таксите за платено обучение, но нищо не пречи това да продъли и за в бъдеще. Ако няма икономически "изненади" в страната, таксите за обучение няма да претърпят съществено изменение. Не бива да се забравя обаче, че тези такси отразяват сложна и скъпа подготовка, особено осигуряването на плавателната практика. Затова студентите и техните семейства, които ги издържат, трябва да са готови да инвестират в тази подготовка. Като отчитаме доброто възнаграждение на плавателния състав, можем да прогнозираме, че тази инвестиция ще им бъде възвърната многократно.
МВ: Едва ли ще отречете обаче факта, че макар и да имат еднакви дипломи със завършващите курсанти, студентите са с малко по-различна степен на подготовка. Какво ще направите, за да преодолеете това различие?
- Да, въпреки че сме запазили стандарта на теоретическата и практическата подготовка, по силата на редица естестени обстоятелства досега това различие съществуваше. Но вече сме предприели редица мерки випускниците - студенти, да излязат оттук с подобрени управленски характеристики, способни да работят в една тежка и сурова среда, изискваща твърдост в характера и способност за вземане на отговорни самостоятелни решения в малки и средноголеми социални групи, каквито са корабните екипажи. Тази задача ще бъде изведена като приоритетна за научно-преподавателския състав, който се занимава с подготовката на студентите. При военизираното обучение на кадри за търговското корабоплаване подобни проблеми никога не сме имали.
Морският дъх на Лузитания
Участието на България на ЕКСПО '98 в Лисабон и наскоро приключилото посещение на президента Петър Стоянов там засилиха интереса на българите към Португалия. За нея разказваме на тази страница
Родина на знаменити мореплаватели и откриватели от епохата на Великите географски открития На рибарите от Назаре и Сетубал Какво означава поговорката: Порту се труди, Коимбра се учи, Брага се моли, а Лисабон се весели и забавлява?
Тази наша португалска земя излиза в морето винаги с протегнати ръце, като нежно го притиска в обятията си от Каминя до Монтадор... Към тези поетични мисли на португалския писател Раул Брандау можем да добавим, че Атлантикът е протегнал ръце и притиска в лазурните си обятия тази чудесна земя и така от вечната ласка на морето и земята се е родила страната, наречена Португалия.
Крайбрежната лисабонска авенида се нарича "Индия", защото на нея е мраморната кула Таре де Белем, а от нея по естуара на река Тежу през океана тръгвали към фортовете Гоа в Индия, Макао в Китай, към Бразилия, Ангола, Мозамбик... португалските кораби. Според океанографите в този огромен естуар може да се побере целият съвременен световен флот.
За кой ли път заставам тук пред внушителния паметник на легендарните португалски откриватели, изобразяващ 52-метрова мраморна каравела. На носа на кораба е фигурата на Енрике Навигатор - португалския крал, известен у нас под името Хенрик Мореплавателя. Вперил взор към загадъчните далнини, той сякаш иска да ни каже, че за един крал е по-достойно, вместо да стои в райските градини на Синтра или да води битки с иберийските си съседи, дръзновено да търси нови светове през морета и океани. Зад него на левия и десния борд са фигурите на пътешествениците, които откриха морски път за Индия и много нови, непознати земи, или с една дума, извършиха истинско чудо - разшириха географския кръгозор... Взирам се, за да разпозная Зорго, Вац, Педру Алвариш Кабрал, Бартоломеу Диаш, Фернандо де Магелан, Афонсу Албукерк, Алвариш Фернандес Кадомосту, Диегу Кау, Франшишку д'Алмейда, Нуну Тристан, Вашку да Гама... С меч и кръст те са открили и завоювали огромни пространства от Новия свят, или както точно се изразява френският географ Елизе Реклю: Придобиха за отечеството си грамадни пространства земи, представляващи зачително по-голямо брегово протежение, отколкото целия земен екватор. Земите, считани за принадлежност на малка Португалия в Африка, Америка, Азия, заемали необозрими пространства, за които никой географ не може да си състави точна представа.
Душата на португалската земя е морето. Сякаш всеки португалец е мореплавател или рибар, човек, който се ражда на морския бряг и умира в морето. Знаменитите "Луизиадаш" са едновременно героичен епос и поетична енциклопедия на Великите географски открития. Техен автор е най-великият за всички времена португалски поет и пътешественик Луиш ди Комоинш, известен у нас като Лус де Камоенс. Германският географ Александър фон Хумболт го нарича "първия певец на морето и екзотичните страни", Пушкин го поставя редом с Данте, Петрарка и Шекспир. Португалците с право са го погребали в манастира "Жеронимуш" редом с Вашку да Гама.
Душата на тази земя наистина е водата. Рибарите говорят за бури и корабокрушения, за загадъчни случки, преливащи от суеверие и фантазия. Морето храни хората. Там мъжът е господар. На брега жената е душата на семейството, господарката. Тя посреща мъжа си, когато се връща от морето, тегли заедно с него рибарската лодка навътре, за да не я отнесе приливът, чисти и кърпи мрежите, соли рибата, извървява километри с товар риба на главата към пазарите. Мъжът на брега е като в отпуска - спи, яде и нерядко се напива. Раул Брандау по този повод пише: Ако жените им наистина ги бият, както се разправя, смятам, че това е правилно. Заслужават си го. Ако вечер лодките се забавят, жените излизат на брега и трогателните им вопли надвиват ревящите вълни. Те оплакват предварително мъжете си и черните им дрехи ги правят вдовици в аванс. Само момите и младите невести грациозно носят пъстрите си дрехи - функционални, практични, съобразени с климата, красиви, женствени, и за нищо на света не се подчиняват на суетната светска и често глупава до налудничавост мода.
Жените от рибарския град Назаре обличат тънките си, пъстри и надиплени поли, толкова на брой, колкото са дните на седмицата. След всеки ден те събличат най-горната пола, която е вече замърсена. Когато останат само с една пола, идва времето за пране. А то е цял ритуал, съпроводен със сладки приказки и одумки. Става на извора или на реката, колективно. Там се навъртат и ергени, които си търсят половинката. Деца играят край перящите жени. По-големите момиченца вече са усвоили прането. Но в това живописно и пъстро зрелище от хубави жени и разноцветни облекла могат да се наблюдават и кратки схватки - женски бой, при който особено удобни за хващане са дългите им коси. Боят е обикновено от ревност. Туристите идват, правят снимки или си купуват картички на тема "Лавадейраш" ("Перачките"). По традиция жените в рибарските селища ходят боси. Когато отидат в голям град, полицейските власти ги заставят да носят пантофи.
Португалката обича да шие, да плете, да бродира. От нейните ръце излизат красиви изделия, които се харесват на туристите и носят допълнителни приходи. Плетенето е занятие на жените от крайбрежието, чийто живот минава в очакване на мъжете, а сръчните им ръце плетат дантели, нежни като морска пяна - пише в романа си "Рибари" Раул Брандау.
Рибарите носят обикновено карирани ризи и панталони като на шотландските кланове. Панталоните са без джобове. Иначе тяхното съдържание би улеснило потъването във водата. Гребен, цигари, кибрит, ножче, портмоне и пр. се носят на главата - най-далеч от водата, в особена платнена гугла, която виси настрани като качулка.
В кухнята на португалците и българите има доста общи неща. Най-тясна връзка са подправките от люто до кисело. Твърди се, че пикантните подправки са били оня магнит, който примамвал португалците към откриване на нови земи. Счита се, че тяхната кухня е събрала всички апетитни ухания от света. На най-голяма почит е рибата и изобщо "плодовете от морето". В менюто влизат ястия от сепии, калмари, скариди, стриди... Всеобща популярност има сардината с тлъст черен гръб. Дребната сардина папита се яде заедно със ситните люспици и кости. Поговорката гласи: Жената и сардината са вкусни, когато са малки.
Зеленчуците са като нашите, но на почетно място освен доматите е португалското зеле. То не прави глави, расте като тютюна с разперени листа. Те се късат отдолу нагоре през цялата година. От тях се приготвя вездесъщата супа алду верди (зелена супа).
В северните провинции има много палметни насаждения от круши и ябълки. Поргугалия е родината на жълтата ароматична дюля. Има изобилие от портокали, мандарини, лимони, смокини, нарове, кестени. Провинция Алгарви е бадемовата градина на страната. От Мадейра и Азорите се докарват банани и ананаси. Отглеждат се вкусни дини, тикви и твърдокори ароматични пъпеши. На пазарите, в магазините, на сергии по улиците, по плажовете и край самите пътни магистрали и кръстовища се продават много плодове. Това особено допада на милионите туристи от северните страни, идващи тук за южняшкото слънце.
Човек остава с впечатление, че по консумация на вино португалците не отстъпват даже на французите. Разбира се, не става дума за скъпите вина от рода на портвайна, който се купува главно от англичани, немци, скандинавци и богати бразилци, а за лекото, пивко народно вино верди (зелено). В Русия се е внасяло под името "португалка". Други известни вина са байрада, каркаведуш, калориш, мешкател де Сетубал, Мадейра и други.
Древна Лузитания е родина на панаири и карнавали. От лисабонския квартал Алфама са тръгнали бляскавите карнавали, които днес триумфират в Рио де Жанейро и Сау Паулу.
Португалия не е глуха покрайнина на Европа. Тя е нейната стара врата към другите континенти, а Лисабон (на португалски Лишбуа) е най-старият прозоец към Новия свят. Една поговорка гласи, че който не е видял Лисабон, той не знае какво нещо е прекрасното. Някога от Лисабон френският посланик Жак Нико пренесъл във Франция тютюневото растение. Сега отровата в тютюна носи неговото име - никотин. Португалският офицер Франсишку ди Менду Палета пък пренесъл през 1727 г. кафето от Арабия в Бразилия, където то намерило истинското си царство.
Португалската земя гостолюбиво е приела евкалиптовото дърво от Австралия. Пиниите, алепският и атлантическият бор (пинейро браву) са се сместили, за да сторят място на далечния пришълец. Но най-типично дърво е коркът - португалският вечнозелен дъб. След двадесетата година кората му се бели в ценен корк. Португалия дава 75 процента от световния добив на тази кора.
Една популярна поговорка прави кратка характеристика на четири португалски града: Порту се труди, Коимбра се учи, Брага се моли, а Лисабон се весели и забавлява. Порту е град на работници и винари, Коимбра е столица на студентите, в Брага всеки пети мъж е свещеник... Кашкаиш и Естурал са морските курортни предградия на Лисабон.
Петле (Гало) е скъп символ на португалците. Герой е на една популярна легенда. Един пришълец бил обвинен в кражба и осъден на смърт. Дали му последната дума: Ако петелът, който ще бъде сготвен днес за обед на съдията, изкукурига по време на обеда, това ще бъде знак, че аз съм невинен, заявил осъденият. И станало чудо. По време на обеда, когато съдията поднасял към устата си първата хапка, се чуло силно кукуригане... Скоро се разбрало и кой в действителност е откраднал сребърните съдове. В знак на благодарност неправилно обвиненият пришълец издигнал в градчето Барселуш паметник на петлето. Оттогава пъстрото петле се продава като сувенир от печена глина или на картички като символ на справедливостта.
Морското образование - неизяснена формула
На морските професии, свързани пряко с корабоплаването, се обръща доста голямо внимание.
Причината е ясна - доброто за нашите стандарти заплащане на труда на навигатори, механици и моряци привлича интереса на обществото. Въпросът за качеството на образованието и повишаването на квалификацията на морските лица е на път да бъде решен, и то в международен план, от конвенцията STCW '95.
Именно тя стана повод да се преразгледат и приведат в съответствие с международните изисквания учебните програми, системите за обучение и др. И добре, че беше конвенцията, за да ни застави да се погледнем критично поне в една област, тази, в която сме направили най-много - според критериите на пазара на морски кадри.
Има обаче професии, които са почти забравени. Може би те попадат в сивата зона на здрача, защото за професионалното качество на кадрите, работещи в тях, грижа има само българската държава. За корабостроенето и кораборемонта инженерни кадри се обучават, но има какво да се желае за повишаване на квалификацията им.
Работниците от бранша често не могат да бъдат задържани с прилична заплата и мигрират в близки и далечни страни.
Съвсем неоткрита е икономиката на водния транспорт и пристанищата, които са неразривно свързани с международната търговия. В нея действа една сложна система от правила, изисквания, документация и международно регулиране, наложени от международните институции и дългогодишната търговска практика. Към всичко това почти неподготвени пристъпват десетки фирми с предмет на дейност корабно агентиране, спедиция, брокераж, морски застраховки, морско снабдяване и др. Единственият път за придобиване на знания и професионален опит от техния персонал е самоподготовката. Показателен е фактът, че икономиката на транспорта отсъства въобще от програмите на варненските университети. Дали този проблем се осъзнава от държавните органи, които вземат стратегическите решения по образователната политика на страната? "Морски вестник" ще продължи да публикува материали и читателски мнения по темата. За морското образование и квалификацията на морските лица четете на стр. 8 и 9.
Морското образование-международни стандарти и национална отговорност
Докъде се простират изискванията на конвенцията
STCW '95
През последните месеци в морските среди се говори много за новостите, свързани с международната конвенция STCW '95. Най-бързо научават за тях капитаните и механиците, които се явяват на изпити за придобиване на по-висока степен на квалификация. Както е известно (вж. "Морски вестник", бр. 4(76) от 1998 г.), споменатата конвенция засяга квалификацията на морските лица и е свързана с международното корабоплаване, където вече се изисква определен стандарт на компетентност - т.е. ниво на професионализъм, което позволява всеки да изпълнява функциите си на борда на кораба в съответствие с международно признати критерии за знания и умения.
Последната година мина под знака на подготовката под ръководството на Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК) - София, на материалите за българското морско образование, които бяха представени пред IMO за оценка и евентуално включване на България в "бялата книга" на държавите с международно признато морско образование. Материалите по образованието и квалификацията на морските лица на всяка членка на IМО ще получат независима оценка от шест лица, след което ръководителят на всяка група ще изготви доклад с мнение и предложение до генералния секретар на организацията.
По силата на разпореждане № 34 на ДИК - София, офицерски морски кадри в България се подготвят във висши учебни заведения: ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" и асоциираните към него Български морски квалификационен център и Морска учебна школа както и в Технически университет - Варна. По силата на същото разпореждане изпълнителски кадри се подготвят във ВУЗ или средни специални училища за морска подготовка: ТКК "К.Халачев" - Варна, ССУМОР - Бургас, и Техникум по речно корабоплаване - Русе. Курсове за повишаване на квалификация с цел придобиване на правоспособност за капитани далечно плаване, щурмани I, II и III степен, механици I, II и III степен и електромеханици се провеждат само от висши учебни заведения по програми, утвърдени от началника на ДИК.
Предстои акредитацията на всички морски учебни заведения у нас, за да бъдат приведени учебните им програми и организацията на учебния процес в съответствие с изискванията на STCW '95. Те ще бъдат съобразени също така и със Закона за висшето образование и Закона за народната просвета.
Новост за морската общественост е, че двете класически специалности "Корабоводене" и "Корабни машини и механизми" вече са разделени на т.нар. функции (вж. илюстриращата схема). През ноември т.г. за първи път през предстоящата изпитна сесия в Българския морски квалификационен център (БМКЦ) - функциониращ вече под методическото ръководство на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" - изпитването ще стане именно по тези изисквани от конвенцията функции, информира началникът на центъра доц. д-р и.
н .Илчо Томов. За първи път се прави разграничение между понятието "длъжност" и понятието "функция".
Функциите са седем, като корабоводенето се разделя на три функции, корабни машини и механизми - на още три, а седмата е радиокомуникации. Функциите ще заменят традиционните предмети, по които досега се провеждаха изпитите.
Длъжностите пък се разделят на три нива - управленско, оперативно и изпълнителско, които покриват старшия команден, офицерския и изпълнителския състав. От приложената схема се вижда кои функции трябва да бъдат зачетени от съответните длъжности. Концепцията за този нов тип изпити е разработена от БМКЦ и ДИК в съответствие с конвенцията STCW '95. Към изпитите, разбира се, се прибавя и морският английски език, еднакво важен и за навигатори, и за механици.
Освен промяната в структурата на изпитите за първи път от тази сесия вече присъствието на подготвителните курсове е задължително по силата на новата Наредба № 6 на ДИК, съдържаща Правилника за компетентността на морските лица. След завършване на курсовете ще се провежда вътрешен изпит с издаване на удостоверение, което ще дава право за явяване на изпит пред ДИК.
Третата нова особеност е, че на такива подготвителни курсове ще трябва да се явяват и морски лица, които няма да се готвят за по-висока степен - например отдавна завършили капитани и главни механици, както и други навигатори и механици с по-ниски степени. Те трябва успешно да защитят валидността на сертификатите си по изискванията на конвенцията STCW '95.
Сертификатите ще бъдат преиздавани от ДИК в рамките на т.нар. ревалидация (потвърждаване на валидността) на съществуващите документи за правоспособност на морските лица. Теоретично това трябва да стане до 2002 г., а след това на всеки пет години правоспособността да се препотвърждава. Част от морските лица ще потвърдят валидността на документите си чрез явяване на изпит за по-висока степен, други ще запазят степента си и само ще я потвърдят.
Разбира се, сред всичките 8000 морски лица, които се водят на отчет пред ДИК, ще има и отпаднали. Тези три особености предопределят дейността на БМКЦ през следващата година. Предстои закупуването на тренажор за управление на танкерни товарни операции, на тренажор за управление на главен двигател и на стандартна техника за полигон за борба с пожари. Тези инвестиции бяха препоръчани от консултантите на GOPA, които одитираха центъра по линия на програмата ФАР и направиха препоръки за неговата работа.
Става все по-ясно, че в международното морско корабоплаване стандартите и изискванията по отношение на квалификацията са изключително високи.
Отново за данъчните неразбории в морския бизнес
Законодатели или ликвидатори?
Вече отминава и септември месец, ваканцията на депутатите отдавна свърши и те се изправиха пред натрупалите се за поредно четене в парламента закони, изменения, допълнения и други разпоредби. Сред тях е и пакетът от поправки в данъчните закони. От юли месец в този куп чака и проектозаконът, с който международните услуги в сферата на морския траспорт ще бъдат напълно освободени от ДДС. Този нормативен акт, внесен в Народното събрание от Министерския съвет, би трябвало да отмени влязлото от 1.01.1998 г. в сила изменение и допълнение на ЗДДС, за което "Морски вестник" вече писа във връзка със спедиторската дейност.
Като цяло въпросният закон, действащ в момента, засяга пряко морския бизнес в България, и то в нежелана насока. Може да се твърди дори, че той директно го застрашава. И Правилникът за прилагането на закона, върху който Министерството на транспорта успя да повлияе, не можа да избегне убийственото за морския бранш тълкуване, което е обект на общественото внимание от доста време насам. По тази причина преди около месец във фокуса на данъчната администрация попадна и агентийската дейност.
Според началника на Териториално управление на данъчната администрация (ТУДА) във Варна върху този вид услуги, макар да са на практика международни сделки, също би трябвало да се начисли ДДС. И така, определянето на същността им в чл.14, ал.3, т.2 от ППЗДДС се оказа недостатъчно категорично, макар Министерството на транспорта да твърди, че то е правилно. Изказаното от транспортното ведомство мнение в писмото до Българската морска камара (БМК), според което "в нито една държава по света тези видове услуги не се облагат с ДДС", също няма достатъчна тежест пред данъчните служби. За тях е просто налице законът. Така създалата се ситуация наложи намесата на Министерството на финансите, което се опита да намери компромисно решение на нивото на изпълнителната власт. Стана ясно, че началникът на Главно управление на данъчната администрация (ГУДА) г-жа Дора Андреева се е обърнала към всички териториални данъчни управления със следните указания: "до законодателното изясняване на режима на тези сделки (международните сделки, сключени от спедитори и агенти - б.а. ) по възможност да не се проверяват дружествата, които ги осъществяват". Естествен е в такъв случай въпросът каква е меродавната сила на тези указания, след като те могат и да не се спазват. На свой ред Националното сдружение на българските спедитори в лицето на неговия председател г-н Владимир Димчев се обърна към ГУДА с въпроса какво означават думите "по възможност". Според отговора на данъчната управа единственият начин да не бъде начислен ДДС на потърпевшите държавни и частни фирми е да не се предявява от тях искане за данъчен кредит. На практика обаче, дори и това да стане, някои данъчни служители (поне на територията на Варна) не пропускат "възможността" за проверка.
Докога българският морски бизнес ще бъде в безтегловно състояние и с разклатени позиции на международните пазари, изцяло зависи от разглеждането на гореспоменатия проекто-закон в парламента. Предложените изменения в ЗДДС се състоят в прибавянето към чл.8 на четири точки, касаещи морския бранш. Т.е. към сделките за износ ще се отнасят: "превозът между две места извън страната"; "извършването на услуги от спедитор или спедитор-превозвач, пряко свързани с международен превоз"; "отдаването под наем на плавателни съдове (...) на чуждестранни юридически или физически лица, които нямат седалище или друг обект в страната"; "обработката на чуждестранни плавателни съдове (...), както и обработката на превозваните от тях товари или пътници".
Както се вижда от изброените проектоизменения, от ДДС ще бъдат освободени автоматично както спедиторите, така и корабособствениците. В този смисъл ще се облекчи положението и националният морски превозвач - "Параходство БМФ" ЕАД, който също се огъва под тежестта на алогичното данъчно бреме. Според цитирания текст обаче е възможно отново да не се изясни статутът на агентийските услуги. От друга страна пък е трудно да се опише всяко параграфче на тази дейност, защото при всички случаи, когато се обслужва един кораб, от момента на първото съобщение за неговото идване през всички отношения, разходи и операции на пристанището до изпращането му - все нещо може да бъде пропуснато. Не значи ли това, че въпросът изисква конвенционален подход, какъвто в момента липсва, и съответно позволява на всяка страна да тълкува закона, както й се харесва.
Наистина въпросът за тълкуването трябва да бъде решен, но далеч по-важна може да се окаже датата за влизане в сила на очакваните изменения в закона за ДДС. Защото е очевидно, че ако те не се приемат със задна дата, т.е. от 1.01.1998 г., натрупалата се за тази година чиста загуба на фирмите, занимаващи се с обсъжданите сделки, със сигурност ще доведе до техния данъчен фалит. Или казано с други думи, може да се окаже, че законодателите и министрите ще успеят да приключат бързо с реформата в морския бранш, като го ликвидират.
При големия майстор на морския пейзаж, 91-годишния доайен на варненските художници Янко Маринов
"Морето е цяла вселена"
Янко Маринов е роден на 24 декември 1907 г. в град Килифарево. През 1925 г. постъпва в Морското рибарско училище във Варна. От 1933 до 1939 г. учи в Одеското художествено училище. Следва във Всерусийската художествена академия в Санкт Петербург от 1939 до 1941 г. През 1944 г. се завръща в България. Има 31 самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Участвал е в колективни и национални изложби, в представителни експозиции на българското изкуство в Германия, Русия, Финландия, Унгария, Турция, Ирак и Иран. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия - София, на Художествената галерия - Варна, на галерии в редица градове на страната, както и на частни колекции в чужбина.
Специалистите наричат миниатюрните му пейзажи явление в българското изобразително изкуство и го определят като жив класик на пластическото слово, повлиян от импресионизма.
МВ: Изкуствоведите са единодушни, че вашето творческо амплоа и психологическа сила са в пейзажната и портретната живопис. Какво ви привлече към морето?
- Според мен морето е като живия човек със своите капризи и настроения. Гледаш, уж е спокойно, но по-късно започва да се вълнува, както поетът е казал - "вълна вълната гони". След това може дяволите да го прихванат и току-виж - буря захване. Небето почернява и се слива с водата. В моите картини обаче няма бурно море. То присъства като неизбежна част от общата композиция. Обичам да рисувам леки водни набези, които галят ухото, като напевно се размиват в брега. Не обичам да навлизам навътре в морето, въпреки че навремето бях моряк, обичам да съзерцавам водната шир от брега. Но ако човек иска да рисува морето, трябва да му се отдаде всецяло, защото то е като човека - цяла вселена. Затова и за мен се е превърнало в необходимост, с която трудно мога да се разделя.
МВ: Имате завиден творчески път. Какво е онова, което ви съпътстваше през всичките тези години?
- Любовта към родния край Килифарево, към неговия неповторим пейзаж. Същата значимост в моя живот имаше и слабостта ми към морето, брега, хората, които го обитават, птиците... Всичко това е било сюжет на моите картини.
МВ: Много галерии и меценати на изкуството в чужбина проявяват подчертан интерес към вашите картини. Кажете ни нещо повече за най-известните от тях.
- Идвали са да откупуват мои платна от Германия, Чехия, Полша, Франция. Преди години Джакомо Аустрийц купи 200 картини, които показа в специална излоожба в австрийския град Инсбрук. А известният италиански меценат сеньор Джибелини купи 180 мои картини, с които уреди изложба в "Таволоца Д'Арженто" в Марина ди Маса, Италия.
МВ: Вие бяхте един от инициаторите за създаването на къщата музей "Георги Велчев" във Варна. Какъв човек беше Георги Велчев?
- Високообразован човек с голяма душа. Бяхме дълги години приятели. Водих го веднъж и в Килифарево, където заедно рисувахме. Той имаше таланта да рисува както портрет, така и фигурни композиции. Това му помагаше да постави сред морските пейзажи и рибарите с тяхната катадневна борба с морето. И го правеше с невероятна лекота. Затова и маринистичните му платна ставаха наистина прекрасни. А истинските маринисти у нас се броят на пръсти - Александър Мутафов, Марио Жеков, Георги Велчев. Но нямаше и 60 години, когато си отиде от този свят. Тогава спонтанно възникна идеята за превръщането на къщата му в музей. Започнахме да събираме работите му, а той с лека ръка ги раздавал наляво и надясно. Тогава разбрахме, че тукашните рибари много го обичат, защото го наричаха Велчоолу. Веднъж, като издирвахме работите му, попаднах на френска рецензия за негова изложба, в която авторът сравняваше таланта на Велчо с великия Коро.
МВ: Написахте и издадохте мемоарната трилогия "Животът ми висеше на косъм", "Трънливи пътища", и "Благословена страна". Защо?
- Исках да разкажа на съвременниците си и на бъдещите поколения моя живот, изпълнен с превратности, лишения, унижения, борба за оцеляване по време на война, и за по-късните години на успехи и творчески завоевания. Искам да внуша на по-младите хора моето верую, че с вяра, жертвоготовност, духовни и нравствени ценности всеки би постигнал много. Любовта е също толкова важно нещо за човешкото извисяване. Бях участник в Съпротивата и съм представил като документален разказ факти и събития от онова време. Убеден съм,че историята и отминалото време не трябва да се изтриват с лека ръка. Гордея се, че имах много неща в живота си, достойни да се разкажат в книги.
Приключи сезонът за линията Варна - Одеса
Приключи последният за сезона рейс на м/к "Каледония", който през това лято поддържаше новооткритата пътническа и ро-ро линия Варна - Одеса. Тя започна да функционира в средата на активния туристически сезон и бързо запълни една пазарна ниша - на морска товаро-пътническа връзка между двата големи града. Планираните девет рейса на кораба бяха осъществени в рамките на два месеца при точно фиксирани дати и часове на пристигане и отплаване. За този експлоатационен период в двете посоки са пътували общо 1250 пътници и повече от сто автомобили и микробуси. Основният пътнически поток по линията е бил съставен от туристи и бизнесмени, по-малко са били транзитните пътници, информира корабособственикът "УкрФерри", партньор на България по експлоатацията на фериботната връзка Варна - Иличевск. Интересът към новата линия се обяснява не само със сравнително краткото пътуване между Варна и Одеса. За пътниците има доста удобства на борда на кораба, включително безплатна нощувка при използване на двупосочен билет. Капитанът на кораба Евгений Черкез сподели за "Морски вестник", че е доволен от първия сезон и вижда добра перспектива за ефективната експлоатация на линията. По информация на агентиращата фирма "Нависпед" няколко туроператорски фирми са проявили интерес към удобната връзка за следващото лято. През есенно-зимния сезон "Каледония" ще бъдею чартиран в Средиземно море.
С усет за конкуренцията
Създаденият преди четири години "Keppel FELS Baltech Ltd" - Варна, отстоява свой периметър в морското проектиране и свързаните с него компютърни технологии
Преди малко повече от четири година, през юли 1994 г., във Варна се учреди проектантската фирма "Keppel FELS Baltech Ltd" (KFB), клон на "Keppel FELS Ltd", Сингапур - един от водещите строители на морски платформи за нефтени и газови сондажи в света. Сингапурската фирма е член на корпорацията "Keppel", чиято основна дейност е свързана с морската и офшорната индустрия, макар да се занимава и с банково дело, финансиране, гражданско строителство, телекомуникации и застраховки.
Варненската проектантска фирма, стопроцентова собственост на сингапурската централа, специализира в проектирането на конвенционални и неконвенционални плавателни съдове - сондажни платформи, плаващи рафинерии FPSO, кранове с товароподемност над 3000 т и др. "През последните години имаше истински бум в офшорната индустрия - споделя управителят на фирмата инж. Людмил Стоев, - а където има нефт, има и пари. Трудно е все пак чужда фирма да се реализира добре на българския пазар в днешните условия и да работи рентабилно, така че да се самоиздържа и развива. Затова сме се ориентирали към чуждите пазари, към поръчки за САЩ, Сингапур, Норвегия, Холандия. Целта ни е да разширим присъствието си и на скандинавския пазар."
Варненската фирма е рентабилна, защото проектите й се заплащат според световните стандарти. В нея се работи със сравнително малък състав, но с най-модерна техника. С въвеждането на системата за корабно проектиране и производство TRIBON на шведската компютърна компания "Kockums Computer Systems"(KCS) "KFB" застава веднага на водещи позиции по отношение качеството на дизайна. Засега това е единственото място в България, където се работи с известната система в различните й конфигурации. Обучените да я използват специалисти могат да намерят реализация по цял свят.
Конфигурацията на фирмата й позволява да реагира гъвкаво при поемането на задачите - ако са прекалено големи, тя има зад гърба си подкрепата на централата и на други филиали. Проектирането си остава нейна основна дейност, тъй като според инвеститорите от Сингапур засега климатът у нас не е благоприятен за инвестиции в корабостроенето и офшорния бизнес. Преди повече от две години фирмата получи сертификат за качество ISO 9001 - определено предимство при маркетинга на проектите й, които вече са значителeн брой и са отразени на страницата й в Интернет (www.fels.bg). "Засега нямаме никакви проблеми с качеството на проектите", подчертава инж. Стоев. За съжаление обаче няма и български завод, който да прояви интерес за съвместна работа. Продължават усилията за въвеждането на системата TRIBON във Варненската корабостроителница и колкото по-бързо стане това заедно с приватизирането на завода, толкова по-успешно ще се създаде истинска конкурентна среда, убедени са специалистите във фирмата.
Все пак самото присъствие на "KFB" у нас е перспективен ход, насочен към бъдещото развитие. Източна Европа стана интересен за наблюдение район след азиатската финансова и икономическа криза. Неуспешните големи инвестиции в Индонезия и Виетнам, които не оправдаха надеждите, насочиха погледите към нас. Лошо е обаче, че разпространението на кризата не отмина и Източна Европа. Политическата нестабилност в Русия, сривът на рублата и финансовият колапс на страната може да объркат доста планове. Най-вероятно инвеститорите ще станат още по-предпазливи. Засега за щастие кризата в Русия не се отразява на дейността и проектите на "KFB" - Варна. Фирмата е получила от "KCS" сертификат за преподавател по въвеждането на системата TRIBON в заводите на Руската федерация. Там продължават да се влагат огромни средства за развитие на CAD/CAM системи и варненската фирма е заела успешно тази пазарна ниша благодарение на високо квалифицираните си в системата TRIBON консултанти, чието предимство е владеенето на руски език.
Всяка година в "KFB" се назначават по двама-трима новозавършили студенти от Техническия университет във Варна, които навлизат много бързо в работата благодарение на помощта и ръководството от страна на по-възрастните си колеги. За съжаление някои от проектантите напускат фирмата, намерили по-добра възможност за реализация в чужбина. Една проектантска фирма, работеща в пазарни условия, винаги е застрашена от текучество на кадрите и отчитайки този факт, ръководството е създало организация, в която незаменими хора няма. В "KFB" се поддържа един постоянен състав от 30 - 35 души висококвалифицирани специалисти. Въпреки модерните условия на труд, включващи използването на най-съвременна техника, в "KFB" смятат, че фирмата - това са хората, работещи в нея. Те са отлични професионалисти, а професионализмът, съчетан с добра организация и мотивация, е гаранция за успех. Независимо от негативната обща характеристика на страната и региона не е изчезнала вярата в доброто бъдеще на българското корабостроене. Жалко е, че засега пазарните условия и отношението към фирмата в България принуждават "KFB" да търси своите задачи и партньори извън страната.
Ст.н.с. д-р Иван Карайотов - директор на Археологическия музей в Бургас: "Музеите са най-забравената институция в България"
МВ: Г-н Карайотов, защо музеят, който ръководите, не извършва разкопки и не прави проучвания в един толкова богат археологически район като Бургаския?
- За съжаление през последните години цялата ни археология се съсипва от липсата на пари, нашият музей също не прави изключение. Последните разкопки, които извършихме, бяха през 1994 г. Изследвахме засегнатата селищна могила между гр. Каблешково и с. Брястовец.
Тогава все още имаше начини да се отделят от бюджета средства, предвидени за разкопки. Сега въпреки многобройните нашествия на иманярите не можем да спазваме процедурата - като се засегне даден район, да се извършат своевременни спасителни разкопки.
Музеите са най-забравената институция в България. Сами не могат да се издържат, а и държавата не им помага финансово. Ние се издържаме благодарение на това, че сме предоставили помещение от музея на частна фирма за изложба на екзотични животни. С парите от това сътрудничество успяхме да откупим наскоро открит в Бургаските минерални бани лутерион - съд, който се е използвал едновременно в бита и за сакрални сцени.
За съжаление нямаме средства да откупим от частен колекционер много редки монети от Месамбрия. Те са от V век пр. Хр. и имат само свастика. Добре поне, че успяхме да ги видим, да разберем, че съществуват... Обектите под водата също са застрашени. А след като за сухоземни проучвания няма пари, какво остава за подводни, за които са необходими от 50 до 100 пъти повече средства.
Бургас има изключително богата акватория. Когато иманярите извадят нещо и все пак ни го предложат, ние дори не сме в състояние да го откупим. Колекцията на музея през последните години се е обогатила едва с няколко котви.
МВ: Известно е, че акваторията на Созополския полуостров е може би най-богатата със следи от отминал човешки живот и същевременно почти нищо не е разкрито там. В този смисъл как ще коментирате решението на новоназначения директор на Националния исторически музей Иля Прокопов да се спрат традиционните разкопки край Созопол. Няма ли това да активизира иманярите?
- Самите разкопки в Созопол през последните няколко години имат иманярски характер. До 1990 г. музеят в Созопол беше филиал на бургаския и всички новооткрити находки си оставаха там. След това той се отдели като самостоятелен и на практика се превърна в лятна резиденция на Националния исторически музей. Няколко археолози вече десетина години извършват разкопки там, а нищо не публикуват. Само говорят за големи сензации и отмъкват всички по-ценни находки в Националния исторически музей. Истината е, че Созопол все още не е стъпил на краката си като община и затова там музеят не функционира. А иманярите наистина не чакат.
МВ: Г-н Карайотов, ценни експонати от Археологическия музей в Бургас бяха пръснати преди години по бившите резиденции. Каква е всъщност тяхната съдба?
- Успяхме да приберем тези от бившата правителствена резиденция "Перла". Навремето те бяха пренесени в бившата резиденция на Тодор Живков по устно нареждане на тогавашния окръжен комитет на БКП в абсолютно нарушение на закона и Наредбата за опазване и съхранение на културните паметници. Оказа се обаче, че от 11-те амфори, датиращи от V - III век пр. Хр., са останали само осем. Три от амфорите са изчезнали незнайно къде.
МВ: Имахте идея за морски музей с много интересен проект. Тя докъде стигна?
- Благодарение на сдружение "Морско общество" натрупахме колекция предимно от керамика и котви, която възнамерявахме да експонираме в манастира на остров Света Анастасия. Но това е свързано с доста средства. Манастирът има нужда от реставрация, много от стенописите там са похабени. Другият вариант беше да възстановим експозицията в сградата на "Морско общество" в Бургас. Тя обаче се намира доста встрани от туристическия поток. А голям морски музей, съчетан с делфинариум и корабни останки, извадени от морското дъно, е абсолютно необходим на курортен град като Бургас. Милиони долари ще трябва да се вложат в осъществяването на тази идея, но аз съм сигурен, че тя ще има възвръщаемост.
МВ: Очаква се да излезе вторият том на книгата ви "Монетосеченето на Месамбрия". До какви интересни изводи стигате в него?
- В тази книга разглеждам около 4500 бронзови монети. Въз основа на тях могат да се направят интересни изводи за историята на Бургаския край, за връзките не само с траките, но и с келтите, по-точно с келтския цар Ксевар. Интересни новости има около епохата на Октавиан Август и първия тракийски цар Реметалк I, с чийто образ има сечени много монети. Докато златните и сребърните монети са били международна валута - срещали са се в целия европейски югоизток и Мала Азия, бронзовите монети са били в обращение само тук и говорят за непосредствената история на града. Затова за нас те са от особено значение.
100 години от рождението на капитан I ранг Борис Рогев
Хидрограф и историк
Борис Димов Рогев е роден на 21 септември 1898 г. във варненското село Войводино. През 1920 г. завършва първите два класа на Военното училище в София и постъпва във Висшия мореходен курс при флота във Варна, където обучението е по пълната програма на Руския морски корпус в Петербург. Същата година получава звание мичман II ранг (дн.лейтенант), а през 1923 г. и звание мичман I ранг (дн. старши лейтенант). Последователно служи в Морските специални школи - Варна, в отрядите миноносци и моторни кораби и в Дунавската флотилия. През септември 1927 г. е изпратен на специализация по астрономия и навигация във Факултета на науките в Парижкия университет (Сорбоната). Завършва с отличие и през 1931 г. се завръща в България.
През 1932 г. към Военния географски институт - София се създава хидрографско отделение. Ръководството му е поверено на Борис Рогев. Военният флот предоставя на хидрографското отделение кораба "Камчия". С него през 1933 г. Борис Рогев проучва и картографира в мащаб 1:10 000 Варненския залив. Планът изготвен от Рогев и неговите сътрудници е оценен от специалистите като образец на добросъвестна, точна и акуратна худрографска работа. През 1942-1944 г. пак под ръководството на Борис Рогев отделението извършва хидрографски проучвания на отделни участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във Варненския и Бургаския залив.
От 1946 до 1951 г. Борис Рогев е началник на Военния географски институт, а по-късно и началник на катедрата по висша математика във Военната академия "Г. С.Раковски". Автор е на 25 научни труда в областта на хидрографията, математическата геодезия и астрономията. След 30-годишен упорит труд на основата на многобройни проучвания на наши и чуждестранни източници, като прилага математически и астрономически методи доказва научно, че прабългарският календар води началото си от 4768 г. пр. Хр. и прабългарите са първият народ на земята, който е можел да определя дните, месеците и годините по точно определена календарна система. С тази своя конкретна хипотеза прави голям принос не само в балгарската, но и в световната наука. Получава международно признание, като едно от най-ценните отличия, на които е носител е френският орден на "Почетния легион", присъден му през 1939 г. Борис Рогев завършва жизнения си път на 26 февруари 1976 г. оставяйки име на голям български учен и морски офицер.
