Ако държавата се прави на риба
Двама в света на мълчанието
Всички знаем популярния израз "мълчи като риба". Към това качество на подводните обитатели човек обикновено прибягва, ако е гузен. Не е хубаво, но случва се... Когато обаче в неловко мълчание изпадне не отделният човек, а държавата, на която той е гражданин, не говори добре за държавата и е зле за гражданина. А именно такава е сега ситуацията с българския транспортно-хладилен кораб "Албена", арестуван от гръцките власти в пристанище Неаполис. Четири месеца - от 27 март т.г. - 35 български моряци са изоставени на произвола на съдбата. Като в някакъв кошмарен екшън те трябваше да преживеят щурма на гръцки командоси, нарушаването на международни морски конвенции, унижаването на националното им и чисто човешко достойнство. Да водят борба буквално за физическо оцеляване - оставени без храна, без пари и насилствено лишени от всякаква връзка с близките си, тук, в България.
А българската държава мълчи... като риба. Нищо, че ще загуби няколко милиона долара. Нищо, че ще се лиши от кораб. "Богата" е, може да си го позволи. Но това, което дори българската държава не трябва да си позволява, е да мълчи, щом са застрашени нейни граждани. Да, по отношение на кораба казусът може да е сложен. По отношение на моряците казус обаче няма. Има нарушаване на правата на български граждани от страна на представители на английска консултантска компания - официален ликвидатор на българската държавна фирма "Океански риболов". Избрана за такъв именно от българската държава.
Океански риболовци и близките на моряците от арестувания кораб свикаха в Бургас протестни митинги, издигнаха гневни лозунги, отправиха въпроси. Ще ги чуе ли държавата, или ще си замълчи, както и друг път е правила, когато са се решавали моряшки съдби.
Светът на мълчанието не е най-добрият в общуването на държавата с нейните поданици.
Варна приветства участниците в "Кайра '98"
След кратка почивка в Поморие 44 яхти, участващи във ветроходното рали "Кайра '98", пристигнаха на 17 юли т.г. на Морска гара - Варна, която през двата дни престои на ветроходците се превърна в огромно и многолюдно яхтено пристанище. В този своебразен "парад на ветрилата", участват непрофесионални екипажи от 14 страни, между които Турция, Холандия, Австралия, САЩ, Венецуела и др., а най-много са екипажите от Германия. Във Варна участниците във ветроходното рали разгледаха забележителностите на града и присъстваха на дадения от кмета Христо Кирчев коктейл в тяхна чест. По повод пребиваването на ветроходците в града, художникът Иван Георгиев - Зъбата подреди в яхтклуб "Кап. Георги Георгиев" изложба от картини на морска тематика.
И трите български яхти - "Анами", "Оренда" и "Стела Поларис" - прекратиха участието си в "Кайра '98" в българските пристанища. Според графика ралито ще завърши на 25 август в турското яхтено пристанище Атакьой Марина. Вече има 50 яхти, записали се за участие през следващата година. Проявен е интерес и за изданието на ралито през 2000 г. Доблестна постъпка на военни моряци
От отдела за информация и връзки с обществеността в Главния щаб на ВМС се получи съобщение за доблестна постъпка на военни моряци. На 14 юли т.г. след обяд гребният отбор на дивизиона кораби със спомагателно назначение от военноморска база - Варна провежда тренировка в района около нос Галата. Водачът на отбора старши лейтенант Иван Попов забелязва гумена лодка, която извършва произволни циркулации, а на борда й дете вика за помощ. Вълнението е предизвикало авария - заклинване на руля, а мъжът, управлявал лодката, си удря главата в извънбордния двигател и пада в морето, без никаква надежда да достигне плавателния съд. Благодарение на бързите действия на военните моряци и двамата бедстващи са спасени и закарани на брега до хижа "Романтика", където им е оказана медицинска помощ. В Главния щаб на ВМС е постъпила благодарност от семейството на спасените.
Запазено пространство на културата
Галерия "ЕАРТ" търси по-широки контакти с изкуството
Може ли да съществува в днешни условия една частна галерия, която не афишира открито комерсиалност? Да, но много трудно, казват добре осведомени специалисти. Въпреки това трети месец, откакто бургаската галерия "ЕАРТ" е отворила гостоприемно вратите си за посетители,тук винаги има хора. Свидетели сме на постепенното утвърждаване на галерийното пространство като малък културен оазис, в който човек може да поеме глътка въздух сред хаоса на живота. В просторните стаи на ъгловата къща между ул. "Лермонтов" и ул. "Богориди" си дават среща картините на вече утвърдени майстори на четката и млади художествени дарования. В нейните зали може да се чуе камерна музика, понякога се провеждат и поетични четения. За ролята и мястото на частната галерия "ЕАРТ" в културното пространство на Бургас галеристката Елеонора Милева казва: "Исках да потърся по-широк контакт с изкуството. Истинските, стойностните работи на бургаските автори силно ме впечатляват и макар че аз не съм от Бургас и не съм пристрастна към един или друг, аз ги възприемам като много добри художници. Наскоро бях известно време във Франция и знаете ли какво ми направи най-силно впечатление? Фактът, че много от нашите творци, създавайки в тези трудни условия изкуство, могат да се наредят редом с френските си колеги, дори някои от тях са по-добри от французите. Това ми подсказа, че идвайки тук, в Бургас, мога да създам галерийно пространство, в което да не се търсят само продаваеми автори, а по-скоро да се задоволява чувството за потребност от изкуство. Ще се радвам, ако "ЕАРТ" започне да се утвърждава като един цялостен културен ансамбъл."
Известно е, че морето е неотменна част от картините на повечето бургаски художници. "ЕАРТ" показва творби на Виолета Масларова, Георги Терзиев, графики на Михаил Николов, акварели на Ненко Токмакчиев. Картини на Евгени Бугаев са подредени в самостоятелна експозиция. Тук са художествени платна на Дамян Заберски, а доскоро имаше и творби на Яни Хрисопулос. В една от залите на галерията са поставени работи на търновския художник Вельо Митев, които също са на морска тематика. Картините му отразяват другия поглед към морето, на човек, който живее във вътрешността на страната.
В "ЕАРТ" имат интересни идеи за в бъдеще. Ще продължат съвместните прояви с варненската галерия "Буларт". При откриването на бургаската галерия "Буларт" гостува с великолепна колекция от творби на варненски графици, която предизвика подчертан зрителски интерес. А съвсем наскоро във Варна "ЕАРТ" показа картини на известни бургаски маринисти. Елеонора Милева възнамерява да осъществи подобен контакт и със софийската галерия "Ирида". Иска да показва картини на по-малко известни автори от цялата страна. Вероятно галерията ще се превърне в постоянно действащ клуб на художника, с което ще възроди една позабравена с десетилетия традиция. Тук ще се обменят идеи и гледни точки, без да се комерсиализира изкуството.
Започна военноморско учение "Бриз '98"
Отбрана и охрана на хуманитарeн конвой, тактическо маневриране и приемане на товари в открито море, противоподводни, противоминни и ембаргови действия - това са само част от елементите, които се отработват в започналото на 18 юли т.г., в близост до Бургас, седемдневно учение на нашите военноморски сили "Бриз '98". То се провежда в духа на програмата "Партньорство за мир" и традиционно преминава с международно участие. Специалистите припомнят, че за първи път учение от типа "Бриз" се проведе през 1993 г., когато в него участваха един американски и един турски кораб. Оттогава досега само миналата година "Бриз" бе заменено с "Кооператив партнър". "Учението е връх в подготовката на нашите екипажи през тази година, затова в него участваме с корвети, ракетни катери, спомагателни кораби, миночистачи и десантни кораби - каза на пресконференцията на 9 юли контраадмирал Петър Петров, началник на Главния щаб на ВМС. - Използваме самолети от щурмовата авиация на нашите ВВС. Освен това в различните операции вземат участие по една фрегата от Турция и Италия, един разрушител от Шести американски флот, фрегата, два миночистача и подводница на турските военноморски сили, както и щабен кораб и три учебни катера с курсанти от Украйна. Сред гостите са и наблюдатели от Франция, Румъния и командването на обединението на ВМС на НАТО в Южна Европа. " Мащабната военноморска операция се провежда в два етапа, които включват окончателна планираща конференция и бойна подготовка в базови условия, а по-късно отработване на задачите на море от сформираното многонационално корабно съединение. На 23 юли ще се проведат и демонстрации, на които са поканени да присъстват президентът на Република България и главнокомандващ въоръжените сили Петър Стоянов, министърът на отбраната Георги Ананиев, началникът на Генералния щаб генерал-полковник Михо Михов, председатели на парламентарни комисии и др. Колосът на Александрия
Моментът на откритието вероятно бе не по-малко вълнуващ от онзи вълшебен миг през 1922 г., когато британският археолог Хауърд Картър е пробил стената на древната гробница в Луксор, за да проникне във владенията на Тутанкамон. Този път обаче не се намирахме сред сухите пясъци на Сахара, а на самото дъно на синьото Средиземно море, на неколкостотин метра от египетския бряг.
През 1994 г. в залива на Александрия екип от изследователи леководолази под ръководството на французина Жан-Ив Емперьор попада на голям гранитен блок с розов отенък. Когато го разглеждат по-внимателно, археолозите различават гладкият торс, масивните бедра и гънките по дрехите на статуя, вероятно на египетски фараон. На няколко метра встрани откриват и величествената глава, която лежи отчупена и полузарита сред пясък и водорасли. Ясно се различава обаче двойната фараонска корона.
След проучването на древни текстове и протоколите на подводни проучвания от 60-те години Емперьор разбира, че прави изследвания в богати от археологическа гледна точка води в крайбрежния район на север от древна Александрия. Но собственото му откритие е не по-малко изумително. Двайсет и три тонната статуя с височина повече от 7 м, изработена в традицията на древноегипетското изкуство, процъфтявало векове по-рано, изобразява Птолемей II Филаделфийски, колонизатора на Гърция, управлявал Египет от 285 до 246 г. пр. Хр.
Емперьор и другите специалисти са на мнение, че колосът от династията на Птолемеите е стоял някога в основата на величествения Александрийски фар, едно от седемте чудеса на древния свят.
Александрия, основана в 332 г. пр. Хр. от Александър Велики, била някога център на елинската империя, в мост между Европа и Азия. По-късно тя отстъпва по значимост само на Вечния град - Рим. Александрия е служила за сцена и на злополучната връзка на Клеопатра с Цезар и Марк Антоний. Всички данни за седемвековната история на гръцката и римската колонизация са достигнали до нас само благодарение на класическите хроники на Херодот, Страбон и Плутарх. През миналия век, преди археологията да се развие добре като наука, отоманците замазват с тухли и вар старинните останки, покриват ги с обществени сгради, къщи, пътища, железопътни линии. И така древната Александрия бива погребана завинаги.
Съвсем доскоро тя все още бе скрита под земята. Но окуражени от новите изследователски технологии и бурното строителство, което освободи за разкопки доста терени, археолозите започват да търсят следи от миналото по-настойчиво и по-систематично от когато и да било. Усилията им срещат пълната подкрепа на египетските власти. В момента там работят експедиции от пет страни, но никой не е постигнал по-добри резултати от екипа археолози, архитекти, геолози и антрополози, сформиран от Емперьор през 1990 г. Сега колосът на Птолемей II, заедно с други подводни находки, сред които бюст на фараонка от династията на Птолемеите - Изис, и един обелиск от времето на Сет I, владетел от деветнайсетата египетска династия, са изпратени на изложба в Париж - най-голямата, представяща забравения морски град от древността.
През 1994 г. Емперьор, пионерът на подводната археология по египетското крайбрежие, започва да нанася на карта зоните на богати находки в акваторията на Източното пристанище на Александрия, недалеч от предполагаемото място на фара. Дълги години военните са ограничавали достъпа до мястото от съображения за сигурност. Днес сътрудниците на Емперьор вече са открили и идентифицирали около 3000 отломки, които според него са от градежа на фара, разрушен от земетресение през 1341 г. Преклонението пред Египет, характерно за елинистичната епоха, се потвърждава от трите двойки колосални фигури на Птолемей в пози, характерни за фараоните. Те бяха открити на дълбочина 7 м, заедно с 28 сфинкса и няколко обелиска - древни фараонски реликви, пренесени от Птолемеите от Хелиополис, столица на ерата на бога-слънце Ра в Долен Египет, в Александрия, за да украси столицата им.
Археолозите смятат, че паметниците са били потопени в морето след промяна в бреговата структура. Емперьор е извадил на повърхността 36 обекта и те са обработени за обезсоляване с помощта на скъпоструваща процедура. Много други обаче ще останат на дъното, където са открити, за да се превърнат в подводен археологически резерват - атракция за леководолазите. Сегашните разкопки обаче ще продължат още много години.
Работата на Емперьор на сушата е не по-малко забележителна. С подема на египетската икономика през 90-те години предприемачите започват да събарят десетки стари жилища и да строят модерни офиси и многоетажни сгради. Сред целия този строителен бум археологът успява да си осигури разрешение за спешни разкопки и спасителни операции. "В пласт с дълбочина не повече от 10 м намираш 2300 години история - споделя той. - Следим пластовете отгоре надолу - от модерна Александрия до отоманския период, а после преминаваме през мамеляците, фатимидите, византийския, римския и най-накрая гръцкия период."
Условията за работа съвсем не са идеални, но резултатите често са направо изумителни. Истинско съкровище на изкуството е намерената през 1994 г. мозайка на Медуза от II век от н.е. - откритие на Емперьор, появило се след разрушаването на театър от 30-те години. Истински подвиг на археологията е спасяването на древния александрийски некропол с цената на много усилия и залагане на собствения му авторитет. Ученият успява да спре строителството на главен път, който ще обслужва 80 на сто от египетския износ през пристанището на Александрия. Остават незавършени 500 м - тъкмо тези, които минават през древните гробища. Дали ще му достигнат сили и влияние да убеди бюрократите да бъде построен висящ мост за 500 млн. долара? Може би. Засега продължават усилията за възраждането на Александрия и спасяването на древните й паметници от морето и от земните недра.
Моряшки протести срещу английския ликвидатор "Океански риболов"
Моряците, кредитирали фирмата в ликвидация с неполучените си от години заплати и задгранични възнаграждения, и семействата на моряците от кораба "Албена" се събраха за мирно шествие и мълчаливо бдение миналата сряда пред сградата на "Океански риболов".
Те връчиха също така петиция до представителите на английската фирма "Ърнст енд Янг" - официалният ликвидатор. В петицията моряците сигнализират за безспорни престъпления, на първо място - укриване на реалния фалит на дружеството. Писмото е изпратено и до първия секретар на посолството на Кралство Великобритания у нас, г-н Майкъл Карбайн, с копие до главния прокурор на Република България с молба за извършване на законна проверка по случая.
От Моряшкия синдикат припомнят, че по време на проведения с г-н Карбайн разговор той е изразил пълното си доверие в морала и компетентността на фирмата "Ърнст енд Янг", като е препоръчал всички проблеми на ощетените моряци да бъдат решавани съвместно с нея.
В същото време моряците привеждат доказателства, че от разпродажбата на имуществото, без контрол от кредиторите, се е облагодетелствала друга английска фирма - "Трамп груп", която не е пряк кредитор на "Океански риболов", но има претенции към част от неговото имущество.
В свое официално писмо г-н Карбайн е легитимирал адвоката Желимир Ялнъзов като пълномощник на "Трамп груп" по текущи дела, свързани със задържаните по негово искане от Бургаския съд два риболовни траулера - "Линтрепид" и "Манурере" (моряците разполагат с копие от това писмо). Чрез продажбата на корабите се иска да се изплати на дъщерната фирма на "Трамп груп" - "Трамп ойл" - сумата от 300 000 долара. Тази сума представлявала неизплатени горива от фалиралата малтийска фирма "Дженсън", на която "Океански риболов" е продал срещу ипотека двата кораба.
Дали горивата наистина са доставени и дали дългът е реален, не е установено по съдебен ред, но адвокатът Ялнъзов е предприел всички необходими действия за защита на интересите на "Трамп ойл" с конкретно основание - "Океански риболов" е възстановил собствеността си върху корабите като първи ипотекарен кредитор и ги е прибрал в Бургас. Но върху това имущество, както и получените суми след разпродажбата му има права всеки доказан кредитор на фалиралата малтийска фирма, настояват от комитета на моряците кредитори. Съобразно националните и международни закони "Трамп ойл" няма право да се удовлетворява от имущество на фирма, която не е кредитирал.
Освен пълномощник на "Трамп ойл", адвокатът Ялнъзов е пълномощник и на "Ърнст енд Янг". Като такъв той е пледирал в съда против обявяването на "Океански риболов" в несъстоятелност и против останалите кредитори. "Всяка престъпна договореност между длъжник (представляван в случая от "Ърнст енд Янг") и недоказан кредитор (като "Трамп груп") във вреда на безспорните кредитори е тежко наказуема и от английското законодателство, ако засяга английски кредитори, разбира се. В България умишлено укриване на фалит и престъпленията срещу кредиторите се наказват с не по-малка строгост, съобразно евроинтеграцията ни", пише дословно в петицията и се пледира за законна проверка на случая.
"Божков, кои са "Ърнст енд Янг" - ликвидатори или приватизатори? ", "Тук не е Уганда", "Къде е корабът "Албена"? - това бе изписано на издигнатите от моряците кредитори и от моряшки съпруги лозунги. Това е първият протест срещу английското присъствие в стопанския живот на България, казаха от Комитета на моряците кредитори, на които "Океански риболов" все още дължи над 3,5 млн. долара. Моряците обмислят и други форми на протест.
Находки от морското дъно
Океанът не се разделя лесно със своите богатства и тайни
Лятото е благодатен сезон за подводната археология. Хубавото време дава възможност за активни проучвания, за осъществяване на набелязани планове. Все по-често изследователите поглеждат към големите дълбочини, където ниските температури, липсата на кислород и отсъствието на вълнение спомагат изключително много за запазването на останките от потънали кораби. В този свой брой "Морски вестник" предлага материал за миналогодишната експедиция на известния археолог Робърт Балард и разказ за спасените от морето съкровища на Александрия, които това лято гостуват на френската столица.
За съжаление в български води подобни изследвания не се извършват, а културното ни министерство засега не е проявило интерес и грижа към съдбата на българската подводна археология. Свидетели сме дори на нещо особено шокиращо - в курортите Албена и Златни пясъци набързо бяха устроени подводни "музеи", където любителите на леководолазния спорт могат да разгледат специално подредени за тях антични експонати. Предметите са взети от музейни сбирки и фондове - нещо, което противоречи на здравия разум и логика. По цял свят туристи леководолази се спускат до изследвани и обозначени подводни обекти с различна историческа стойност. Но никой освен родните ни туроператори не е измислил в морето да бъдат връщани вече извадените находки - дори ако са без особено културно значение. Дали набързо аранжираните "музеи" ще задоволят интереса на истинските любители на подводното дело? Най-често тези хора са индивидуални туристи и се интересуват от автентичното и неповторимото, от изследването на останки от плавателни съдове на морското дъно. Засега у нас предлагаме само нещо като псевдотуристическа атракция във вреда на науката. А за подводната археология почти напълно сме забравили.
Средиземно море и древните мореплаватели
Успешна експедиция
След едно потопяване до дъното на Средиземно море с подводницата NR-1 на ВМС на САЩ Робърт Балард и неговият изследователски екип откриват най-голямото находище на останки от древноримски кораби, разположено в дълбоки води. Товарът им доказва, че морската търговия между Рим и Картаген е процъфтявала от най-древни времена. От откриването на останките до потвърждаването на основните изводи от работата на експедицията минава повече от година. Но всъщност този период е твърде кратък в сравнение със съвсем скорошните темпове на работа. Нещо повече, средиземноморският проект на Балард се смята за истинско начало на дълбоководната археология.
Балърд разказва
Небето се мръщеше с дни наред, докато нашият поддържащ кораб "Carolyn Chonest" се придвижваше до района на изследванията на 70 мили западно от Сицилия. Морето кипеше, а една огромна вълна се сгромоляса върху горната палуба откъм десния борд и се опита да отнесе от платформата му нашия "Jason", дистанционно управляем апарат за дълбоководни изследвания с тегло тон и половина. Спуснах се към него заедно с други членове от екипажа и се подхлъзнах във водата, оставена от голямата вълна, после заедно с тях започнах да укрепявам отново фината и незаменима техника. Щетите бяха минимални - имахме истински късмет.
Само преди няколко дни бях гледал прехласнат на борда на "Jason" как видеокамерата, осигурена от океанографския институт "Удс Хол", проследява контура на дъното на Средиземно море и разкрива останките на кораби, потънали при бури като тази... през последните 2000 години. Някои от тях бяха дървени търговски корабчета от римската епоха - тумбести, с четвъртити платна. Капитаните им са били истински предприемачи, готови да поемат огромни рискове. По това време доста от мореплавателите не се отделят надалеч от начупената брегова линия на Стария континент. Те обаче обръщали гръб на страховете и поемали направо през Средиземно море от Рим за Картаген, близо до днешния Тунис, с надеждата да забогатеят. Товарът им се състоял предимно от вино, дървено масло или риба. Но много от смелчаците плащали прескъпо за куража си. Ако ги застигнела буря, тези, които оцелеели, незабавно изхвърляли товара си зад борда с надеждата да се задържат на повърхността. Открихме цели редици от техните останки, посипани и пръснати като трохи сред непрогледния мрак.
Още по време на четирите ни изследвания през 1988 г. нашият проект за дълбоководни проучвания в района на плитчините Сперки документира откриването на 8 кораба: 5 древноримски от периода 100 г. пр. Хр., 400 г. от новата ера, един от северноафрикански произход от 17 - 18 в. и два от 19 - 20 в. Всички се намираха в зона с площ 55 кв. мили.
Нова ера на открития
Досега изследването на останки от кораби се ограничаваше до места с дълбочина, не по-голяма от 200 фута - пределът за леководолазите. Това на практика означава, че 97 на сто от световните океани никога не са били изследвани - а тези дълбочини може би крият повече исторически ценности, отколкото всички музеи на света, взети заедно.
Когато се спуснахме на дълбочина 2800 фута, ние направихме крачката от преддверието към истинската съкровищница на морската археология. Проектът ни беше подкрепен от Националното географско дружество на САЩ, от Службата за военноморски изследвания и от фондацията "Дж. М. Каплан". В техническия ни арсенал влизаха изследователската подводница от ВМС на САЩ NR-1, която разполага с мощен далекообхватен хидролокатор, способен да открие дори най-малките предмети на обширни пространства от дъното.
След като откриехме целта, пускахме "Jason", за да изучим и картографираме мястото и да приберем находките. Под наблюдението на Ана Маргарит Маккан от Бостонския университет - нашият директор по археология и консервация, събрахме над 150 предмета: амфори, стъклени изделия, котви - всички от места, до които поради голямата дълбочина не са могли да достигнат нито грабителите, нито бурите.
Усъвършенстваните технически средства на "Jason" ни даваха възможност да съставим фотомозаечна и хидролокаторна карта на останките от кораба часове след откриването им. В плитки води този процес обикновено отнема седмици и дори месеци.
Макар нашият проект да постави само началото на дълбоководната археология, той вече написа цяла нова глава от икономическата история на древния Рим. Следващата ни стъпка е дълбоководно проучване на Черно море, където дървените останки от кораби може да са добре запазени в лишените от кислород дълбини. Там е възможно да открием дори още по-стари кораби, скрити на дъното като истински исторически съкровища, запазили непокътнати всички следи от епохата си. Очаква ни нова ера на открития.
Наука плюс технологии
Не е случаен фактът, че подводната археология получи истинското си развитие през последните десетилетия паралелно с напредъка на техническите средства за изследване на морските дълбини. Средиземноморската експедиция на Робърт Балард е илюстрация на факта, че дълбоководните научни изследвания са невъзможни без помощта на подводници и други специализирани апарати. Нека започнем с подводницата NR-1, без чиято помощ проектът нямаше да се осъществи. Тя се задвижва от ядрен реактор с размерите на контейнер за смет, но именно той й дава възможност да прекарва на дъното произволно дълги периоди от време, без да изплава на повърхността. Огледът с подводницата е съществената първа стъпка за откриване на обектите на изследване и определяне на координатите им. Проучването им е следващият етап от работата.
Плаването с NR-1 е изключително ползотворно. Освен с мощни хидролокатори за преден и страничен обзор, подводницата разполага и със специални зелени светлини, използващи талиев йодид, които проникват във водата много по-далеч от белите светлини. Разбира се, има и телевизионна камера с възможности за заснемане на движещи се и статични образи, манипулаторна "ръка" с дистанционно управление и други съоръжения. Търсаческата страст обхваща и екипажа на подводницата. В един особено благоприятен район те откриват останки от кораби почти всеки ден. "Трябваше да им кажем да спрат", споделя Балард.
След първия етап на огледа идва ред на изследователския кораб "Carolyn Chouest". Той достига координатите на находките и с помощта на динамичните си подрулващи устройства застава точно над тях. После спуска "Medea", метална платформа, снабдена със силни светлини и камери за мониторинг. Подобно на шамандура, тя виси на права проволка и осъществява връзката с кораба. Служи и за база, около която като кученце на каишка кръжи "Jason" - апаратът с дистанционно управление и усъвършенствани механизми за събиране на предмети от морското дъно. Използва се и подемник, който първо доставя до дъното жълтите цилиндрични импулсни повторители за хидролокатора, с помощта на които се контролира "Jason", а след това служи за издигане на повърхността на предмети, с което спестява ценното време за потапяне на апарата.
Находките
Находките от морското дъно са най-различни - крехки стъклени предмети, оловни котви, амфори, но до една са отлично запазени. Откритите останки от кораб първо се заснемат и картографират. Археолозите на борда на кораба преценяват кои от артефактите представляват интерес и трябва да бъдат извадени. Разбира се, голяма част от предметите остават на дъното, но "Jason" извършва голям обем от аналитична дейност върху всеки обект. С деликатните пръсти на изкуствената си ръка той може да взема и опакова в мрежа дори крехки стъклени предмети. Има и случаи, в които попада на изделия с тежест, непосилна за него - 300-фунтова котва, гладки каменни блокчета, за които се предполага, че са били заготовки за строителство. Тук идва на помощ NR-1, която спуска водолази, те прикрепят предметите за надувна лодка и така ги изваждат на повърхността до кораба. Цялата операция се ръководи от два паралелни екипа - научен и технически, а координацията между тях изисква много усилия и опит.
Нова линия ще свързва Варна и Одеса
Украинската фирма "УкрФерри", известна като партньор на българската страна по фериботната връзка Варна - Иличевск, откри нова ро-ро и пътническа линия, свързваща Варна и Одеса. Линията ще бъде поддържана от м/к "Каледония", който пристигна за първи път във Варна на 15 юли т.г. Засега са планирани девет рейса - с фиксирани дати и часове на отплаване и пристигане - до средата на месец септември.
Освен традиционните превози на леки и товарни автомобили, новата линия предлага и много добри условия за пътнически плавания, подчерта на специалната пресконференция на борда капитанът на кораба Евгений Черкез. М/к "Каледония" разполага с различни видове и категории кабини с чисто пасажерско предназначение, включително и за ВИП-гости, с отделен вход и сервизно помещение. На пътническата палуба има още салон, бар, аудио-визуална зала, дансинг, малък магазин. Операторите на кораба се надяват да привлекат интереса както на превозвачите, така и на туристическите фирми. Предлагат се и добри възможности за пътуващи бизнесмени, които могат да използват каютите си на кораба вместо хотел по време на престоя в пристанищата.
С първия рейс на м/к "Каледония" във Варна пристигнаха 19 пътници, един автомобил и един микробус. Българският агент на корабособственика - "Навибул 2", вече е осигурил за обратното плаване към Одеса 15 пътници и няколко автомобила. Заявките са приети само в рамките на три дни, но фирмата възнамерява да създаде мрежа от букинг-агенции в цялата страна, които да осигуряват пътници и товари за линията. Засега, освен във Варна, агенции има още в Бургас и София. Предполага се, че интерес към пасажерската част на м/к "Каледония" ще проявят и туроператорите, организиращи почивки и екскурзии в страните от ОНД.
Безспорно перспективите на новата линейна връзка зависят от ефективността на експлоатацията й. Собственикът има опит в организирането на сложните от техническа и координационна гледна точка линейни плавания. Възможно е след септември месец корабът да бъде използван и в друг регион.
М/к "Каледония" е построен през 1973 г. във Франция и се наблюдава от класификационната организация "Бюро Веритас". Закупен е от "УкрФерри" неотдавна, след като е бил основно ремонтиран и преоборудван в Сингапур. Корабът е с неограничен район на плаване и е бил експлоатиран в Ла Манша, Средиземно море и Тихия океан. Дължината му е 75,63 м, максималната ширина - 14,70 м, газенето - 4,29 м, а експлоатационната скорост - 11 възла. Той има дедуейт 549 т и брутотонаж 3079 т. Главните двигатели са два по 1350 к.с. Корабът е двувинтов, с подрулващо устройство. Екипажът му се състои от 43 души, а пасажерският му капацитет е 206 души - 156 пасажери в кабини и 50 палубни места. Товарният капацитет е десет броя камиони до 16 м или 65 леки автомобила; в случай на необходимост могат да се вземат 15 четирийсетфутови контейтера. Максималната товароподемност на плавателния съд е 240 тона.
Очаквани победители
Ветроходна регата "Порт Варна"
22-рата ветроходна регата "Порт Варна", която финишира на 15 юли във Варненския залив, се проведе с участие само на варненски ветроходци. Ограничената конкуренция, както и слабият североизточен вятър и мъртвото вълнение в последния ден намалиха сериозно шансовете за изненади и значителни размествания в класирането. Победители в отделните класове станаха яхтите "Извор" (клас "Петерсон"), "Проксима" (клас "Свободен 1") и "Каприкорн" (клас "Свободен 2"). Яхта "Извор" с шкипер Слави Данчев стана и победител в общото крайно класиране.
Тазгодишната ветроходна регата "Порт Варна" вероятно бе последната с това име. Предвижда се от следващата година двете регати - "Порт Варна" и "Порт Бургас", да се слеят в едно голямо съсезание, което да обхване цялото ни черноморско крайбрежие. Ако това стане, българското ветроходство само ще спечели. Надежди вдъхва и споразумението, постигнато между директорите на пристанищата Бургас и Варна - капитан далечно плаване Жорж Дерелиев и капитан далечно плаване Димитър Димитров, за сътрудничество между двата най-стари яхтклуба у нас.
Параходна агенция " Панайот Георгиев" - Бургас
Частната инициатива в миналото
През 1938 г. във Варна бил открит клон на параходната агенция "Панайот Георгиев" - Бургас. Собственикът на тази фирма бил известно име в морската ни търговия в продължение на няколко десетилетия. Своята параходна агенция той основал през 1924 г. под наименованието "Скандинавска близкоизточна агенция" - Бургас, като клон на едноименната параходна компания с център Пирея, Гърция. Тя от своя страна влизала в състава на параходната компания "Шведски близкоизточни линии", която поддържала 21 филиала в Близкия изток.
Панайот Георгиев успял добре да усети икономическата конюнктура в България, която в началото на 20-те години на века предлагала приемливи условия за инвестиране на чужд капитал във външната ни търговия. Като клон на Скандинавската близкоизточна агенция параходна агенция "Панайот Георгиев" функционирала в продължение на 12 години. От значение били и връзките, които агенцията поддържала с "Шведски близкоизточни линии", и "Америкън експорт линиен" - САЩ. Организирала вноса и износа на стоки през бургаското пристанище със страни като САЩ, Швеция, Финландия, Дания, Белгия, Полша, Холандия, Франция, Португалия, Италия. Основно място в експортната й листа заемали тютюнът и зърнените храни, а при вноса най-значим бил делът на машините, инструментите, химикалите, железопътните и други транспортни съоръжения. След откриването на филиала във Варна към дейността на фирмата се прибавила и търговията с варива, маслодайни и етеричномаслени семена.
Панайот Георгиев участвал и в редица търговски сдружения. През 1924 г., още със създаването на параходната си агенция, той станал член на ООД "Съединени Дунавски и Черноморски параходни агенции", което поддържало клонове в Браила и Кюстенджа. През 1938 г. Панайот Георгиев бил избран и за член на управителния съвет на "Черноморска параходна агенция" АД, основана от известните бургаски търговци братя Бези. Това акционерно дружество поело представителството на Германското параходно дружество, като негов официален делегат станал Панайот Георгиев.
Дейността на параходната агенция "Панайот Георгиев" продължила до 30 декември 1950 г., когато били ликвидирани всички частни агенции.
Поредната моряшка одисея, или нов етап от разграбването на "Океански риболов"
Моряшкият синдикат алармира гръцките морски профсъюзи за бедственото положение на колегите си от хладилната база "Албена" За 21 юли е насрочен търгът за продажбата на кораба Моряшки протести започнаха в Бургас.
Моряшкият синдикат в Бургас е изпратил тревожно писмо до сродните профсъюзи в Гърция, с което ги е алармирал за бедственото положение, на екипажа на българския хладилен кораб "Албена", съобщи председателката на синдиката Дарина Тодорова. В офиса на профсъюзната организация се получи отговор от координатора на Международната транспортна федерация IТF за Гърция Георгиос Василопулос. В него се казва, че инспекторатът ще поиска арест на кораба заради бедственото положение на моряците и заради неизплатените им заплати.
Моряците, някои от които са членове на Моряшкия синдикат - асоцииран към IТF, са показали подписаните от тях 6-месечни договори с чартьора - испанската фирма "ЕГКА фишинг" от 3 март т.г. До момента от работодателя си те са получили само по 200 долара на човек.
Четвърти месец продължава одисеята на българските моряци заложници. Ремонтираният плавателен съд, собственост на "Океански риболов", бе задържан от гръцките власти на 27 март край Пелопонес с недоказано обвинение за скъсан захранващ подводен кабел. Според гръцката страна това е станало по време на буря, когато хладилната база е дрейфувала и с котвата си е прекъснала кабел, оставяйки южните острови на Гърция без ток. Гърците поискаха 3,5 млн. долара гаранция, за да освободят базата. След преговори намалиха иска на 1,170 млн. долара.
Впоследствие обаче застрахователите - лондонският P & I клуб "Уест ъф Ингланд", промениха позициите си и решиха, вместо да водят преговори и да покриват щетите, да продадат кораба на търг, за да платят гаранцията.
Преди дни стана известно, че търгът ще бъде проведен на 21 или 22 юли в Гърция и че корабът е оценен за нищожната сума от 400 000 долара, при реална стойност от 3 млн. долара. Само арестът на кораба от IТF може да предотврати продажбата му на безценица, твърдят от Моряшкия синдикат. Моряците подозират, че става въпрос за нова тъмна сделка от скритата приватизация, която от няколко години върви в "Океански риболов".
Историята
На 3 март, след ремонт, хадилната база "Албена", наета от испанската фирма "ЕГКА фишинг", поема към Лас Палмас. По пътя е застигната от щорм. В залива на Неаполис моряците задействат двигателя и дават ход срещу вятъра.
От "Океански риболов" твърдят, че на другия ден в Гърция гръмнала новината, че южните острови са останали без ток по вина на българския кораб.
Командоси щурмуват кораба и арестуват капитана. При разпита той получава сърдечен удар и е откаран в болница. През това време полицаи охраняват екипажа на кораба. Те свалят от мостика дежурните навигатори, което е грубо нарушение на международната конвенция за носене на вахтената служба.
След няколко дни капитанът се връща на кораба. От "Океански риболов" твърдят, че са платили гаранция за освобождаването му. Първото дело се гледа на 10 април. Оттогава съдбата на кораба е неизвестна... Информационното затъмнение
Цялата информация за "Албена" е от двете радиограми на екипажа, които бреговата радиостанция на "Океански риболов" разпространи, и от телефонните обаждания на членове на екипажа до роднините им.
Моряците твърдят, че от "Океански риболов" са поискали от тях да направят подписка, но не знаят за какво е била необходима. Те молят близките си да потърсят помощ от Министерския съвет, от Президентството, от всички, които могат да им помогнат.
Направете нещо, дайте гласност, настоява капитанът в телефонен разговор с колеги от бургаски всекидневник. Те пък търсят съдействие от други свои колеги.
Моряците опитват сами неколкократно да осъществят връзка с Министерския съвет и Президенството, но от "Океански риболов" са наложили пълна забрана за даване на информация. При опит да бъдат открити следите на изчезналите радиограми, операторите от радиостанцията заявиха, че им било забранено от "Океански рибовов" да разпространяват информация без заповед на ликвидаторите.
Служителите от дружеството пък твърдят, че представители на "Ърнст енд Янг" са им наредили радиостанцията да не разпространява текстовете до посочените от моряците адреси.
Заложниците
Пресата неколкократно вече алармира, че 35 български мъже стоят изоставени отначало в гръцкото пристанище Неаполис, а сега в Елефсис, където е откаран корабът. Там те са оставени на произвола, без хранителни запаси, вода и гориво. Нямало ток, наоколо било непрогледна тъмнина, а температурите досдтигали 40 градуса, твърдят пострадалите.
Новият кей в Елефсис се оказва корабно гробище, на което всички останали кораби чакат ред да бъдат нарязани. Ако не бъде платена гаранцията или не я продадат на безценица, "Албена" я чакала същата съдба. А корабът е от най-запазените бази на "Океански риболов" и специалистите го оценяват за не по-малко от 3 млн. долара.
Работодателите са оставили моряците без средства и те не могат да си платят транспорта до България. От "Океански риболов" пък казват, че ако платят заплати или транспортни разходи, рискуват да си развалят договорните отношения с испанската фирма.
Моряшки съпруги се жалваха, че били гонени и ругани от ликвидаторите на фирмата. От "Океански риболов" им казвали, че са превели пари за храна, но агентът в Гърция твърдял пред мъжете, че такива преводи няма.
Двама от моряците били десети ден с разстройство и висока температура. Екипажът се страхувал да не пламне епидемия на кораба.
Заложниците вече трудно владеели нервите си. Екипажът се разделил на две групи. Лодката идвала само по заявка на капитана и на брега слизали определени хора. Останалите били като в карцер и на тях им била наложена забрана да влизат във връзка с когото и да било на брега.
Моряците определят случая като чисто криминална история. Дежурните на вахта твърдели, че не е имало инцидент и че арестът е нагласен.
Всичко звучи твърде познато... Ликвидаторът
Промишленият министър Александър Божков си хареса английската консултантска компания "Ърнст енд Янг" за ликвидатор на "Океански риболов". Тя пък преназначи за изпълнители досегашните ликвидатори на фирмата, които бяха уличени от моряците в непочтени действия към фирмата и към тях самите.
Ликвидаторите на фирмата обясняват, че от "Ърнст енд Янг" няма представител в Бургас, и препращат към Лондон. Иначе изтече информация, че уж англичаните са се съгласили да търсят покритие за иска на гърците не от застрахователя, а от чартьора - "ЕГКА фишинг". Пълна информация по случая обещавали ликвидаторите, но неясно кога. Неназован източник от британската консултантска компания разпространи преди седмица чрез БТА съобщение, че "предприема активни действия за освобождаване на кораба от арест", но не спомена нищо за насрочения търг. Цитиран е и говорителят на външно министерство Радко Влайков, според когото "казусът наистина е сложен, защото корабът е застрахован, но е нает от друга фирма - испанската "ЕГКА фишинг". По неговите думи ликвидаторите на "Океански риболов" предложили на гръцките власти гаранция в размер на 400 000 долара - колкото според тях била стойността на арестувания кораб. Но само преди четири месеца испанците платиха за ремонта на"Албена" близо 800 000 долара. Гръцката електрическа компания обаче не била съгласна с такава сума.
В съобщението си до БТА "Ърнст енд Янг" не посочва причините, довели до отказа на британските застрахователи да платят гаранцията за арестувания кораб.
Ликвидаторът кап. Костадин Патранесков каза по повод инцидента, че "Албена" е задържан само заради това, че българските моряци са хора с висок морал, а другите кораби в района успели да се измъкнат.
Интересите
По информация от отлично осведомен източник зад компанията всъщност стояли интересите на българин. Моряци допускат, че става въпрос за бившия шеф на външноикономическите връзки на бившето ДСО "Рибно стопанство", настоящ шеф на много частни фирми (между които "Атлантик" ООД) и съдружник с други лица (като например с настоящия ликвидатор кап. Костадин Патранесков), задкулисния приватизатор на "Океански риболов" от няколко години - Петко Русинов. Същият от една година се изнесе в Лондон, тъй като средствата от скритата приватизация на бившето ДСО "Рибно стопанство" и от сделките бяха насочвани към сметка в лондонска банка.
Моряците подозират още, че става въпрос за "поредната нечиста сделка, за сенчеста приватизация на безценица".
Председателят на Моряшкия синдикат към БМФ Морфей Морфов коментира,че според него цялото забавяне целяло облагодетелстването на гръцката страна. Задържането на кораба е прецедент и според Морфов моряците трябвало да потърсят защита от Международната транспортна федерация (IТF). Само че той не знаел как да стане това, след като екипажът не можел да се свързва със света чрез корабната радиостанция. Според специалисти застрахователният договор на кораба "Албена" не е перфектен и той облагодетелства английската страна. Застрахователят "Уест ъф Ингланд" е P & I клуб - в един момент той поема задълженията, но след това си удържа всички разходи, коментират те.
Факт е, че от деня на индицента до ден-днешен компетентните български власти не са проявили интерес към съдбата на моряците и не са взели мерки за изясняване на случая. Все пак инцидентът е станал в една съседна държава. Ами ако беше в Намибия или Танзания, както вече е ставало?
Моряците успели да открият българския консул в Атина и той ги посещавал многократно. От консулството им помогнали с дребни суми, ходили по съдилища, търсили преводачи.
В договора на "Океански риболов" с испанската фирма нямало посочен срок за обезщетение при неизпълнение на сключения договор. Юридическият казус бил сложен. Моряците, както неведнъж досега, отново са заложници на много и оплетени интереси.
Може би българските власти са предпазливи след случая с арестувания през януари край Сомалия бургаски кораб "Алфа БГ"и с мистериозното изплащане на откупа за него. Някои моряци вече пострадаха за това, че семействата им не бяха дискретни с радиото и пресата. Предпазливи са, защото знаят народната мъдрост за стомничката и за водата.
Посрещането на освободителите
На 27 юли преди 120 години във Варна
Улица "27 юли" във Варна е толкова променена, че човек трудно може да си представи събитията, на които е била свидетел преди 120 години. Само една малка сграда, в която до Освобождението се помещавали българското училище, църква, читалище и община, сега превърната в Музей на Възраждането, пази спомените за онзи незабравим 27 юли на 1878 г. Обявяването на руско-турската война в 1877 г. засилва надеждите на варненските българи, че е близо краят на чуждото робство. За действията в Североизточна България и Добруджа е определен ХIV армейски корпус, командван от генерал Цимерман. През април той преминава Дунава при Галац и Браила и бързо се установява на линията Черна вода - Кюстенджа. Варненци с трепет и вълнение следят настъплението на руските войски.
През зимните месеци на 1877 - 78 г. ХIV армейски корпус активизира своите действия в Добруджа. В последните дни на януари 1878 г. е освободен гр. Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Българите във Варна започват приготовления за посрещането на руските войски. Отвсякъде се чува, че русите напредват - пише в спомените си свещеник Христо Върбанов. - Когато се чу, че генерал Цимермановият отряд е превзел Меджидие и че напредва към гр. Пазарджик, събрахме се в Янко Славчевия дом на съвещание (10 души). Според известията русите щели наскоро да влезнат с бяло знаме в гр. Варна. Затова трябваше да правим приготовление за посрещането им. Определихме тричленна комисия, която да отиде в гр. Пазарджик, за да узнае цветовете на руските знамена, също и на българските, друга комисия да събира пари за разноските и да купи платове и дървета за триумфалните врати. Писах в Одеса да ми се прати портрета на Осовобдителя. Поръчах да се нарисува на дъска руски герб и да се направят малки фенери за триумфалните врати... Вратите бяха обвързани отгоре с широка дъска, разделена с три краски във вида на руското знаме. На жълтото имаше надпис "Слава и честь русскому народу". На синьото: "1877 и 1878 г. " Над това портрета на Освободителя и над него руския герб... Но минават още няколко месеца, докато освободителните войски дойдат във Варна. В дните след трети март 1878 г., когато цяла България ликува от току-що извоюваната свобода, варненският край е в неизвестност и тревога. Макар че в Санстефанския мирен договор е упоменато, че Варненската и Шуменската крепост трябва да бъдат изпразнени от османските войски, те продължават да стоят в бойна готовност. Прелиминарният характер на мирния договор дава възможност неговите решения да се обсъдят и узаконят от международен конгрес на великите европейски държави. През лятото на 1878 г. на открития в Берлин конгрес съдбата на Варна излиза на преден план. Преговорите вървят мъчително и бавно. И това не е случайно. Голямото значение на града като морски военно-стратегически и търговски център и мястото му в новоосвободената българска държава са предпоставка за трудностите при преговорите. В своите домогвания руските дипломати са подкрепени от германския канцлер Бисмарк и по този начин успяват да неутрализират позициите на представителите на Англия и Австро-Унгария. Едва след петото заседание на конгреса турските представители се съгласяват да започнат преговори за изтегляне на войските от Шумен и Варна. Определена е комисия от представители на двете воюващи страни, които пристигат от Цариград във Варна с парахода "Константин". Въпреки решението на конгреса, предаването на Варна се забавя. Това принуждава главнокомандващия руските войски ген. Е.И. Тотлебен да нареди на 18 юли войските на ХIV армейски корпус да се придвижат към Варна. На 24 юли предните руски части заемат външните укрепления на града, разположени на Франгенските възвишения. В същите дни генерал А.Д. Столипин - руският пълномощник по преговорите - заминава за Цариград, за да вземе разпореждането на османското правителство относно предаването на крепостта. На 26 юни тази заповед е връчена на Фазлъ паша.
На 27 юли (ст.стил) варненските българи "със сърдечна радост и със сълзи на очите", с хляб и сол, много цветя, събрани в двора на училището и църквата, очакват руските войски. По обяд войските пристигат "с музика начело", предвождани от ген. Столипин, и застават пред малката сграда. В църквата е отслужен благодарствен молебен от свещеник Христо Върбанов, а учителят Димитър Станчев произнася прочувствено слово: Вий, братя, едни по кръв и вяра, дойдохте и изпълнихте един християнски дълг, като оставихте бащи, майки, братя, сестри, жени, деца и домове. Дойдохте да освободите вашите братя... Сто и двадесет години оттогава... Всяка година на този ден Варна изживява радостта от това събитие, поставило началото на новия й живот.
През морето до Божи гроб
Как българите отивали на хаджилък преди шейсет години
Хаджийско бюро "Балкан" - организатор на поклонническите пътувания до Светите места в Йерусалим
Мнозина българи имат горещото желание да видят Светите места, дето е роден, живял и действал великият учител на човечеството Исус Христос. Малцина измежду всички желаещи се решават да предприемат това пътуване, защото е съпроводено с много трудности и главоболия, когато не се тръгне с положителен човек... Това са началните редове на рекламно упътване от 1938 г., предназначено за българите, които са искали и са можели да си позволят поклонническо пътуване до Йерусалим. Преди шест десетилетия те, изглежда, не са били никак малко, защото от същия рекламен лист разбираме, че хаджийското бюро "Балкан" организирало такива пътувания от 15 години. Този продължителен стаж давал основание на собственика на бюрото да се представя пред потенциалните си клиенти по следния претенциозен начин: Всеки, който реши да пътува, нека се информира за личните качества на човека, който ръководи тия експедиции. Хаджи Юрдан Михайлов, който 15 години е уреждал тия пътувания и лично е ръководил и съпровождал групите навсякъде, имал е възможност да създаде връзки, които са тъй много ценни, когато човек е вън от своето отечество. Смело мога да кажа, че съм създал традиция за такива пътешествия към Светите места и достигнах да бъда единствен крепител по този начин на една вековна традиция в националната ни религия.
Хаджи Юрдан Михайлов вероятно имал основание за това самочувствие. Хаджийско бюро "Балкан" се намирало в София, на ул. "Екзарх Йосиф" 41, но, за да може да обхване по-пълно евентуалните кандидати и за тяхно улеснение, имало представителства и в Българското търговско параходно дружество (БТПД) във Варна и Бургас. В тях кандидатите да стават хаджии можели да платят цената на пътуването на две вноски - първоначално 2000 лева и 10 дни преди тръгването - останалата сума. Пътувало се с параходи на БТПД, поддържащи така наречената египетска линия, като според категорията на кабините, в които екскурзиантите ангажирали легла, се заплащало съответно: за първа класа - 10 000 лева, за втора класа - 8500 лева, и за трета класа - 7000. Както и при крайбрежните плавания, по силата на едно решение на Министерството на железниците още от началото на века, за железничарите пътуването с параходите на БТПД било безплатно. Затова те заплащали само 3500 лева.
Бюро "Балкан" подробно разяснявало на своите клиенти условията, които предлага, ангажиментите, които поема, и давало препоръки, някои от които днес предизвикват усмивка, но други могат да бъдат поучителни и за съвременните туроператори.
Така срещу парите, които плащали, поклонниците получавали всички необходими услуги - от уреждане на общия паспорт и виза до осигуряването на носачи за пренасяне на багажа. И, както хаджи Юрдан отговорно заявявал, вън от тази сума пътниците няма да доплащат нито стотинка повече от това, което са дали! В онези години при пътуване в чужбина се разрешавало да се обменят до 3000 лева и бюро "Балкан" съветвало своите клиенти да се запасят с тази сума, като гарантирало, че само 500 лева от нея ще са необходими за храна извън парахода, а останалите могат да се използват за купуване на подаръци. Поради характера и целта на тези пътувания групите се придружавали от духовно лице и задължително от лекар. Е, имало и препоръки като следната например: багажа трябва да бъде прибран в куфар или бохча. Необходими са дебела горна дреха и едно одеяло, както и три чифта долни дрехи, от които един чифт нови, за окъпването в река Йордан... Но какво да се прави, такъв е бил битът на българите от онова вече "старо време".
Особено впечатляващо за поклонниците било пътуването по море, природните картини, които то предлагало. Интересни пътни бележки от такова плаване с най-новия тогава кораб на БТПД - парахода "Варна", публикува в няколко поредни броя на сп. "Морски сговор" от 1938 и 1939 г. Стефан Ив. Стоянов. Ето някои кратки откъси от тях: "Варна" пори водите на Мраморно море и нощта, за да посрещне един от безбройните си морски дни пред Дарданелите. Пред погледа ми се изнизват Галиполи, Чанак кале и английското гробище, една от големите костници на Световната война... Проливите свършват - Започва Егея. Средиземноморието ни обгръща - с топлината си, безоблачното си небе и хилядолетната си история. Пет часа следобед. Една самотна скала е застанала пред входа на провлака между Хиос и Спарматори.
Географите казват, че Хиос има 830 кв. км, но забравят да добавят, че той е много дълъг остров. Когато "Варна" започна да се движи край него, беше още светло. Когато го остави, мракът правеше първите си пристъпи срещу светлината. Градчето се е изтегнало надлъж по брега. Струва ми се, че синкав дим се издига над пристанищните здания. Може би в този вечерен час пържат вече октоподите и ги поднасят с прочутата хиоска мастика? Кой знае, не спряхме на Хиос, за да ви кажа... Когато на следната сутрин излязох на облятата от слънце палуба, видях, че приближаваме към едно малко градче, разположено по високия бряг на неголям, с неправилни очертания остров.
- Лерос! - каза капитанът със спокоен глас.
За него пътуването не е нищо повече от една разходка по главната улица на нашия град... Гледам този живописен бряг и в съзнанието ми непринудено изплаваха думите на Елизе Реклю: "Западната цивилизация никога не би се родила, ако Средиземно море не миеше бреговете на Египет, Финикия, Мала Азия, Елада, Италия, Испания, Картаген. Без това море, което мие бреговете на три континента - Европа, Азия и Африка, и е служило за свръзка между арийци, семити и бербери, без този велик посредник, който прави по-умерени климатите на всички крайбрежни страни и облекчава достъпа до тях, който носи кораби, разпределя богатства и поставя народите във взаимни отношения - целият наш Запад би останал в първобитно варварство... (Елизе Реклю (1830 - 1905 г.) - френски географ - б.р.) Пред очите ни се нижат островите на Додеканеза. Високи и голи, те мълчаливо носят на плещите си миналото, което не може да стане настояще. Тук е Патмос. Едно селище, което спокойно може да бъде взето за сняг, ако човек само за момент забрави, че това явление въобще е непознато в Егея... Дали там горе заточеникът Йоан, библейският поет - философ е написал своя "Апокалипсис". Твърде е възможно, защото откровенията спохождат хората или във висините, или в дълбините, но никога по средата.
С парахода се стигало до египетското пристанище Порт Саид, а оттам с автомобили се осъществявала истинската поклонническа екскурзия, която продължавала 15 - 18 дни. Според организатора те били напълно достатъчни да се видят всички религиозно-исторически места. А маршрутът на поклонническото пътуване по палестинските земи и днес може да предизвика и възхищение, и завист. Поклонниците отивали до Мъртво море (безотточното езеро, в което се влива свещената река Йордан), посещавали библейските градове Ерихон, Назарет, Витлеем (родно място на Христос), Кана Галилейска (градът, в който Исус извършил първото от чудесата си), Генисаретското езеро (през него тече река Йордан и с него са свързани много моменти от живота на Спасителя), Маврийския дъб (при който Бог се явил на Авраам), Соломоновите щерни (големи каменни водохранилища, три от които снабдявали с питейна вода Йерусалим), Гетсиманската градина (където Исус най-често беседвал с учениците си, бил предаден от Юда и арестуван), планината Тавор и Елеонската гора (мястото, откъдето Исус се възнася на небето), Яфа, гроба на Лазар, гроба на св. Георги и т.н.
По обратния път хаджиите спирали в Цариград. А може ли българин, при това хаджия, да мине през Цариград и да не посети най-българските места в него: Екзархията, българския метох, църквите "Св. Стефан", "Св. Балаклия" и, разбира се, превърнатата в джамия прочута църква "Св. София".
Фотографиите са от рекламното упътване от 1938 г. на хаджийско бюро "Балкан"
Промени в борда на Параходство БМФ
Със заповед на министъра на транспорта бяха освободени двама членове на борда на директорите на "Параходство БМФ" АД - неговият председател Христо Несторов и генералният директор к.д.п. Иван Борисов. На тяхно място в борда влизат Валентин Гълъбов - началник на управление "Структурна реформа" в Министерството на транспорта, и к.д.п. Георги Георгиев, досегашен директор на "Трансимпекс" ЕАД - Варна. Решението за смяната е на принципала (министъра на транспорта). На заседание на борда на директорите на 20 юли т.г. беше избран новият председател - Георги Гяуров, досегашен член на борда, а генерален директор на фирмата стана Георги Георгиев.
С "Варна" до Шпицберген
Тридесет години от първото българско плаване в Северния ледовит океан
Историята твърди, че през 1194 г. викинги са открили в далечния север неизвестна земя и съвсем основателно са я нарекли Свалбард, което в български превод означава "студен бряг". Тази земя с територия малко по-голяма от половин България векове наред ревниво е пазела истината за себе си. Стъпка по стъпка полярните мареплаватели са я преоткривали за човечеството и са прибавяли по нещо за тази Ултима Туле - последна земя на планетата. Но Шпицберген, беловласият отшелник, наречен от сибирските помори Грумант, рядко е допускал южняци до своята обител.
Легенди и истини придобиха своята реалност, когато за първи път в историята на родното корабоплаване на 25 юли 1968 г. луксозният пътнически кораб "Варна" забразди студените води на Гренландско море и край западните брегове на Шпицберген достигна ледената граница на планетата. Пред нас се разкриха неповторими, неописуеми пейзажи, взети сякаш от света на фантастиката. Когато незалязващото лятно слънце пробиваше мъглите край хаотично разчленените брегове и фиорди, като на филмова лента се изнизваха каменни плажове, зъбери, котловини, покрити с вечен лед. Отвесни скатове, непристъпни морени извисяваха ръст направо от повърхността на океана.
"Варна", командван от капитан далечно плаване Лазар Парушев, с безопасна скорост си пробиваше път през дрейфуващи ледени полета. В този район на плаване през зимата полярната нощ застила ледения си губер над арктическите води и 112 дни в годината тук царства абсолютна тъмнина при температури минус 50°С. От октомври до средата на февруари слънцето въобще не се показва над хоризонта и в ледената пустош господства великият бог на ветровете Еол.
Но сега беше юли. Ледената граница се бе оттеглила над осемдесетия паралел, северно от най-северната твърд на Шпицберген - Магадленбухт. Тук земята свършваше. Два, слизащи косо към нивото на океана, хребета обграждаха залива. В края му се спускаше огромна ледена "река", челният фронт на която представляваше отвесна, близо стометрова стена. Широчината на "реката" бе около километър, а дължината се губеше в мъглата на заснежените върхове. От такива глетчери, които пълзят към морската шир, се раждат жестоките ледени красавци - айсбергите. Някога великият мореплавател Баренц бе нарекъл това живописно кътче на архипелага "Моржови бивни". И в действителност сякаш бивните на земята се бяха впили в плътта на океана в борба за живот.
Корабът премина осемдесетия паралел и напредваше на север. Пелената от ниска мъгла бе показател за доближаването на ледената граница, заобикаляща северния полюс като шапка.
С малък ход капитан Парушев заобикаляше полетата от дрейфуващ лед, поддържайки паралелен курс с вечния леден покров на планетата. Душевното вълнение на четиристотин и петдесетте пътници и двеста и петдесетчленния екипаж бе неописуемо. На юг от кораба бе светът, бе животът, а пред нас, на по-малко от шестстотин мили, бе Северният полюс... На мачтата на кораба се вееше българският трибагреник.
"Амткел" разхожда туристите от Бургас до Созопол
Преди около два месеца Министерският съвет взе решение да създаде ред за издаване на разрешителни на чуждестранни компании да извършват каботажно плаване между български пристанища по нашето Южно Черноморско крайбрежие. Известно беше, че интерес към тази дейност проявяват няколко украински и грузински фирми, свързани с обслужването на туристическия поток. Такава е и грузинската "Дврита Лтд. " от Батуми, която е оператор на пътническия кораб "Амткел". От около месец той е базиран в Созопол и извършва два пъти дневно плавания по близки туристически маршрути, предимно до Несебър и Поморие. В офертата е включено и пътуване до Варна, но засега такива рейсове не са осъществявани поради липса на интерес от страна на туристите, твърдят туроператорските фирми, набиращи клиенти за екскурзиите. "Амткел" може да превозва максимално 220 души. Вечер корабът се използва за дискотека, като излиза в морето на неголямо разстояние от брега. Гостите на борда му са предимно туристи от страните на ОНД. Както е известно, със специално разрешение от транспортното ведомство Параходство БМФ продължи и през този сезон да поддържа пътническата линия Варна - Златни пясъци - Балчик, въпреки нейната неефективност. И тук, както на юг, не може да се говори за транспорт на пътници, а по-скоро за туристическа атракция.
'Амткел' разхожда туристите от Бургас до Созопол
Преди около два месеца Министерският съвет взе решение да създаде ред за издаване на разрешителни на чуждестранни компании да извършват каботажно плаване между български пристанища по нашето Южно Черноморско крайбрежие. Известно беше, че интерес към тази дейност проявяват няколко украински и грузински фирми, свързани с обслужването на туристическия поток. Такава е и грузинската "Дврита Лтд. " от Батуми, която е оператор на пътническия кораб "Амткел". От около месец той е базиран в Созопол и извършва два пъти дневно плавания по близки туристически маршрути, предимно до Несебър и Поморие. В офертата е включено и пътуване до Варна, но засега такива рейсове не са осъществявани поради липса на интерес от страна на туристите, твърдят туроператорските фирми, набиращи клиенти за екскурзиите. "Амткел" може да превозва максимално 220 души. Вечер корабът се използва за дискотека, като излиза в морето на неголямо разстояние от брега. Гостите на борда му са предимно туристи от страните на ОНД. Както е известно, със специално разрешение от транспортното ведомство Параходство БМФ продължи и през този сезон да поддържа пътническата линия Варна - Златни пясъци - Балчик, въпреки нейната неефективност. И тук, както на юг, не може да се говори за транспорт на пътници, а по-скоро за туристическа атракция.
