Бъдещата морска стратегия
Неотдавна в изпълнение на Програма 2001 на българското правителство и във връзка с формирането на национална морска стратегия на страната ни Министерството на транспорта прие решение за създаването на работна група, която да анализира и подготви документалната база и нормативната основа на тази стратегия. Работната група, чието ръководство ми бе възложено, беше сформирана със заповед №РД-008-188 на министъра на транспорта от 7 март 1998 г. Засега за национална морска стратегия може да се говори само в бъдеще време, но подготовката за нейното създаване вече е в ход. За цялостното й оформяне ще се използват както основите на правителствената Програма 2001, така и специфични нормативни актове на страните от Европейския съюз в хармонизиран вид. Това са закони и подзаконови нормативни актове на европейските морски държави, включително и режимът за собственост и експлоатация на пристанищата и търговския флот на тези държави.
Работната група обръща особено внимание на пристанищното и морско законодателство на италианската република, на пристанищното и концесионно законодателство на Кралство Испания, на режима на собственост и експлоатация на пристанищата в Белгия и Холандия. Отделено е голямо внимание на германското законодателство, свързано с пристанищата, както и на съвременната руска нормативна база за преструктуриране на руските морски пристанища. Целта е да се постигнат хармонизирани нормативни показатели, аналогични на тези в развитите морски държави.
При изготвянето на нормативната база ще се наложи както създаването на нови закони и подзаконови актове, така и изменения и допълнения в редица действащи правни норми.
Ще бъде необходимо да се преодолеят съществуващите в момента противоречия в Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за концесиите, Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, режима на местното самоуправление и изискванията на Търговския закон. Нормативната база трябва да създаде благоприятни условия за собствено и външно инвестиционно развитие на пристанищата и морските дейности, на търговския флот и свързаните с него специфични корабоплавателни услуги.
Изготвянето на националната морска стратегия е възложено преимуществено на Министерството на транспорта, но в редица аспекти националната морска стратегия следва да бъде дело и на ведомствата от МВР, МНО, МТТ, МОН, МВнР, МППЕ. В работата на групата са привлечени специалисти от всички области на морското стопанство, включително от браншовите асоциации и Българската морска камара.
В изпълнение на заповедта на министъра на транспорта е изготвена програма за работа на групата и принципно съдържание на нормативната база на националната морска стратегия на Република България. Съдържанието на нормативната база на стратегията, утвърдено от министъра, включва оценка, съвременни изисквания и перспективи за развитие на редица морски отрасли, структури, дейности и звена, като българския търговски флот, пристанищата, кораборемонта, услугите в корабоплаването, поддържането на пристанищната акватория и морските канали, морското спасяване, морското обучение и квалификация, морската администрация, корабната регистрация. Стратегията ще съдържа и раздел, посветен на опазване чистотата на морските води и река Дунав от корабно и транспортно замърсяване, както и перспективи за развитието на водния транспорт във връзките му с различни клонове на промишлеността, съответстващите им ведомства и други институции.
В изпълнение на заповедта и в съответствие със съдържанието на стратегията е възможно изготвянето на проекти за следните нормативни актове, които да имат за предмет регламентацията на основни отношения, както следва:
Закон за пристанищата в Република България (проектът ще се изготви в системата на Министерството на транспорта и ще бъде обсъден при предварително събрани предложения. Предложенията следва да се изискат от колективните органи на управление на държавата в срок до месец септември 1998 г. След изготвяне на проектозакона същият ще бъде представен на съответните органи от системата на МС и подлежи на внасяне за разглеждане в МС и съответно след това в НС.
Правилник за приложение на Закона за пристанищата в Република България (този нормативен акт ще се издаде от Министерския съвет въз основа на проект, съставен в системата на Министерството на транспорта, като с него ще се регламентира в дълбочина дейността на пристанищата по прилагане на Закона. С него ще се отменят някои действащи подзаконови нормативни актове по дейността на пристанищата в момента).
Правилник за организацията и дейността на Държавната инспекция по корабоплаване (подзаконов нормативен акт, който ще се изготви в системата на Министерството на транспорта).
Наредба за пилотажа в Република България (подзаконов нормативен акт, който ще се изготви в системата на Министерството на транспорта въз основа на правомощията по КТМ).
Наредба за регистрацията на корабите в българските черноморски пристанища (в случай на въвеждане и/или допускане на двойна и/или свободна регистрация на флага; този нормативен акт ще се изготви в системата на Министерството на транспорта).
Наредба (правилник) за Българската морска транспортна администрация (този подзаконов нормативен акт ще се издаде от Министерството на транспорта и ще определи, координира и разграничи предметите на дейност на отделните структурни звена от морската администрация в светлината на Закона за държавния служител и в съответствие с правомощията им в отрасъла и съответните подотрасли; този нормативен акт ще се изготви при необходимост от специална регламентация според предмета и метода на правното регламентиране).
Дисциплинарен Устав за службата на търговските кораби, плаващи под български флаг (подзаконов нормативен акт, издаден в системата на Министерството на транспорта, който е съгласуван с органите на МТСГ относно специфичните изисвания за корабния ред и връзката му с нормите на Кодекса на труда и останалите трудовоправни норми).
Закон за свободна икономическа зона "Варна".
Други (по предложение и в съответствие с дейността на работната група).
Бел. ред. Публикацията е резюме на изказването на адвокат Владимир Владимиров на срещата на представители на морския бизнес с общинското ръководство и варненските депутати, проведено на 8 юни 1998 г. при кмета на Община Варна г-н Христо Кирчев. Поради важността на темата за националната морска стратегия редакцията на "Морски вестник" е готова да публикува и други коментари по темата.
За знамето и химна
Не всичко е футбол
Светът все още е футбол. Но не само. За нас футболът свърши на позорния 24 юни с мача Испания - България. Потресени сме не от очакваната загуба, а от разгромяващото унижение. Има и нещо друго. В кратичък репортаж по БНТ от Франция преди мача репортер разговаря с няколко българчета. Сцената е следната: на зелена морава, вероятно в градския парк в Ланс, голобрадите тийнейджърчета са полуизлегнати, по чорапи, пийват биричка от кутийки и правят прогнози за предстоящата среща, пред неудобно клекналия журналист. Под тях е застлан голям български национален флаг. Мили момчета, това не е чергата на прабаба ви в къщата на село. Нито бабиният ви китеник. Не е и персийският килим на мамчето или мечата кожа пред камината на вилата! Обидно е също, когато звучи националният химн, "нашите избраници" в едър план да жвакат дъвка. Страшно е обаче, защото тези момчета утре ще редят "национални гарнитури" и ще разпределят комисиони и хонорари и пак ще ни приспиват с "всичко е наред".
Да отворим "Устав за служба по корабите от морския флот на НРБ". Влязъл е в сила на 1 септември 1978 г. и е все още действащ. Четем:
Чл.11 (1) Държавното знаме на НРБ се пази грижливо и се поддържа винаги в добро състояние.
(2) Пазенето на знамето и на неговия престиж е почетно задължение на всеки член от екипажа на кораба.
Чл. 14. Държавното знаме се вдига на ход или на стоянка в 08,00 часа и се спуска при залез-слънце.
И така всеки божи ден, по всички морета и океани, където плават десетки български кораби. Едва ли на някой моряк ще му хрумне да си застеле националния флаг и върху него да си отвори бутилка бира. Веднага ще се намери кой да го стисне за гушата. Друг е въпросът, че вече не сме "НРБ", а "Република България", а Уставът се нуждае ако не от преработване, то поне от козметичен ремонт. Това е работа на специалистите в съответните институции и ние използваме случая да им го напомним.
Светът все още е футбол, с нас или без нас. Но не само. И ако искаме следващия път да сме там, трябва да започнем подготовката си много отдалеч. Например от знамето и химна.
Защо вярвам в сънищата?
Повечето хора смятат, че моряците са прекалено суеверни, и вероятно имат основания да мислят така, но когато голяма част от живота на човек минава в морето, той вижда и преживява неща, далеч надминаващи това, което се приема за свръхестествено. Поне с английския капитан Капстикдейл, прекарал в началото на века трийсет години на море, в много случаи е било така:
- Бях капитан на парахода "Umvolosi". На път от Аделаида за Ист Лондон (в Южна Африка - б.р.) получих съобщение, че ни очаква силна буря на около хиляда мили от Олбъни. Изминахме осемстотин мили в сърцето на тази буря. Ужасен вятър помиташе всичко. Вълните непрекъснато заливаха палубата и не оставяха сухо местенце по дрехите ни. И в една такава безкрайна тягостна нощ бяхме спасени от сигурна катастрофа благодарение на моя помощник... Имаше още около час до смяната на вахтата, когато видях тъмния му силует да се приближава към мостика.
- Какво има, мистър Хансен - извиках с цяло гърло, защото в урагана нищо не се чуваше. - Имате още един час да спите, защо идвате?
- Не мога да спя, сър - отвърна помощникът ми. - Не и след този ужасен сън, който сънувах. Видях кораба ни да засяда върху три скали, покрити със снежнобяла пяна... Въпреки че предния ден мястото на кораба беше определено по слънцето, не можех да бъда съвсем сигурен за сегашното му положение поради силните и разнообразни течения. Знаех обаче, че напред, встрани от нашия път, има три скали, точно такива, като описаните от моя помощник. Не съм суеверен, но все пак се обезпокоих и реших да остана на мостика през цялата нощ. Вероятно съм задрямал поради продължителната умора, когато ме прониза викът на моя помощник:
- Скали пред нас!
Взрях се в мрака и действително видях безнадеждно близко пред нас грамадни скали с кипящи в бяла пяна върхове. Време да реагираме нямаше. Всяка промяна в курса би хвърлила кораба ни направо върху тях. Единствената надежда за вероятно спасение беше да продължим и ако е възможно, да минем през немного широкия проход помежду им. Това и направихме. Тези няколко минути на преминаването ми се сториха цяла вечност. От двете ни страни идваше страшният рев на разбиващите се вълни и очаквах всеки миг да полетим в обятията на бездната, заедно с разбития кораб. Но по някакво чудо корабът ни премина, почти отърквайки борд в скалите. Вероятно сме имали невероятен късмет, но съм убеден, че ако не беше това предупреждение, дошло със съня на моя помощник, щяхме да бъдем обречени на сигурна гибел.
Другият случай, когато предупреждение, дошло в съня, стана причина да бъдат спасени хора, може да прозвучи като невероятна измислица. Признавам - и аз бих си помислил така, ако не бях негов пряк свидетел.
Като млад моряк плавах на учебния ветроход "Bianca". Пътувахме с курс запад при доста силен страничен вятър. Беше през нощта. Капитанът ни Грифит се бе оттеглил в кабината си да поспи, когато неочаквано се появи на мостика и нареди всички офицери да се съберат, след което ни разказа следната история:
Бил се унесъл в сън, когато усетил, че не е сам в кабината. Надигнал се от канапето, на което бил полегнал, и видял един висок красив мъж в кожена дреха и гумени ботуши да се навежда над картата, разгърната върху масата. Лицето му било обтегнато, много бледо, с малки мустачки и брада. Капитан Грифит бил убеден, че никога по-рано не е виждал това лице, и изтръпнал от ужас. Съзнанието му не можело по никакъв начин да възприеме и осмисли това, което очите му виждали. Бил толкова смаян, че не разбрал кога непознатият е напуснал кабината. Грифит скочил от канапето и отишъл при картата. Там върху бележната дъска с мокър пръст току-що било написано: "Върви С.СЗ"
Всички бяхме единодушни, че поради някакво неразположение капитан Грифит е приел един лош сън за действителност, но той настояваше на своето и ни отведе при бележната дъска. Върху нея действително имаше някакви мокри следи, но какво изобразяваха те, никой не би се наел да твърди. Помислихме си: "Старикът" е решил да ни подиграе", когато за всеобщо учудване той заповяда корабът да промени курса си на север. Разотидохме се недоволни, като коментирахме, че Грифит сигурно е полудял, когато се чу викът на наблюдателя:
- Лед право пред нас!
Действително на пътя ни бе застанала една немного голяма ледена планина. С биноклите лесно различихме върху белия й гръб черно петно. Когато наближихме, можахме ясно да видим, че това са плътно притиснати един към друг хора. Спуснахме лодка и скоро пострадалите бяха прибрани на кораба ни. Последен стъпи на палубата на "Bianca" висок хубав мъж, с малки мустачки и брада, облечен в кожена дреха и с гумени ботуши! Изтръпнахме. Неговият вид точно отговаряше на описанието, което капитан Грифит бе направил на нощния си посетител. Вероятно това си мислеше и капитанът, защото не можеше да отклони погледа си от този мъж. Чужденецът забеляза неговия интерес и след като сърдечно поблагодари за спасението, запита:
- Не мисля, че сме се срещали досега, капитане, но аз като че ли ви напомням някого?
- Не знам, може би - отвърна Грифит, без да откъсва очи от непознатия.
От разказа на спасените разбрахме, че са моряци от норвежки кораб. Часове преди да ги спасим, се натъкнали на ледената скала и корабът им потънал. Част от екипажа загинали с него, а останалите успели да се прехвърлят на ледената планина. Ако нашият кораб не бе променил курса си, корабокрушенците без съмнение щяха да загинат.
След като това плаване завърши, с капитан Грифит се разделихме и повече пътищата ни не се пресякоха. Аз, разбира се, не вярвам в нощното посещение на непознатия. Най-вероятно то е било сънувано от "старика", но, за да не му се смеем, че вярва в сънища, ни го бе представил като нещо, което се е случило. И така да е, резултатът го оправдава напълно.
Известни бургаски художници гостуваха в галерия "Буларт"
"Романтика с привкус на море, съчетаваща класическото и съвременното. " Това бе лаконичната оценка на Елеонора Милева от бургаската галерия "ЕАРТ" по повод подредената сборна експозиция на осем бургаски художници във Варна. Техните двайсетина платна, показани в галерия "Буларт" през последната седмица на юни, предизвикаха подчертан интерес сред ценителите на родното изкуство. Картините показват артистичния поглед към морето на творци, родени през периода 1924 - 1930 г., като Ненко Токмакчиев, Яни Хрисопулос, Дамян Заберски, Виолета Масларова и др. Даже часове преди откриването на експозицията единствената творба, с която се представяше Георги Баев - "Лодки", бе откупена от частен колекционер. А Дора Дончева, галеристка в "Буларт", сподели, че съвместната проява на двете галерии търси допирните точки в културното пространство между Варна и Бургас. И това съвсем не е случайно, защото преобладаващата част от бургаските майстори на четката отдавна са насочили палитрата си към безбрежната морска шир. Виолета Масларова се представя с картината "Разходка край морето". Пастелните тонове и мекият колорит са отличителен белег не само на тази творба, но и на цялото й творчество. Родена е през 1925 г. в Бургас и завършва Художествената академия - живопис, при Дечко Узунов и Никола Ганушев. Тя е сред онези изявени творци, които определят облика на националната ни живописна школа от 60-те и 70-те г. Картините й са познати далеч извън пределите на страната - в Англия, Франция, Германия. Изявява предпочитанията си към натюрморта и портретната живопис, но, както тя самата отбелязва, има слабост към морския пейзаж, защото тук сюжетите са неизчерпаеми, като вековечната природа. Маринистичната тема присъства и в четирите акварела, с които се представя Ненко Токмакчиев - "Вълна", "Някъде", "Потънали лодки" и "Отражение". Той бе един от талантливите ученици по сценография на Иван Пенков в Художествената академия и е сред най-добрите майстори на акварела у нас. Чувството за монументалност и философско обобщение на морската тематика отличават платната му от останалите в експозицията. Има множество самостоятелни изложби както в страната, така и в чужбина. Морски и живописни пейзажи от Странджанския край представи и Кирил Симеонов, чието творческо присъствие в изложбата бе най-осезаемо. Учил в Художествената академия при Илия Петров и Кирил Цонев, той бе дългогодишен художник на бургаския театър "Адриана Будевска". Във варненската изложбата Дамян Заберски участва с живописните платна "Морето" и "Рибарски бряг", а Михаил Николов показа две дървогравюри на морска тема. Но безспорно картината, предизвикала най-силния зрителски интерес, бе "Рибарски лодки" на известния созополски художник Яни Хрисопулос. Изпитал в продължителен период от време творческото влияние на Александър Мутафов - родоначалника на българската маринистика, Яни Хрисопулос създаде над 3000 картини, които днес са притежание на частни и държавни колекции у нас, в Русия, Франция и Германия.
Кой е виновен за гибилта на "Родина"?
Нова версия - факти, аргументи, въпроси
Престъпна небрежност или неизбежна загуба по време на война е пратила на дъното най-големия български търговски кораб до 1944 г. - и днес нямаме категоричен отговор на този въпрос
За гибелта на "Родина" е писано неведнъж. Знае се, че привечер, към 20 ч. 46 мин., на 19 септември 1941 г. параходът с водоизместване от 9700 т потъва срещу нос Агалина в акваторията между Созопол и Маслен нос. В повечето от пубикациите надделява тезата, че главният виновник за тези загуба на най-големия ни до 1944 г. плавателен съд, придружена с три човешки жертви, е българският военен флот.
В книгата си "Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава" Тремол Иванов пише: "Потопяването на най-големия български кораб в прохода на поставеното от нашия флот минно поле предизвиква обществен скандал. " Според автора най-вероятно военният флот е съобщил координатите на проходите, взети от морска карта немско издание, без да се отчете обстоятелството, че търговските ни кораби използват английската карта "Босфорът - Калиакра", на която бреговата ивица е нанесена с грешка от около една миля в географската дължина. "Във всеки случай загубата на "Родина" и трима членове от неговия екипаж лежи върху съвестта на българското военноморско командване. Този факт и до днес се прикрива от обществеността" - заключава Тр. Иванов.
Че фактът не се прикрива от обществеността, може да се убеди всеки, който прегледа юбилейния сборник "По морета и океани" (90 г. българско търговско корабоплаване). Там покойният вече Любомир Сапунджиев още през 1983 г. посочва: "Най-жалкото е, че мините, на които се удря "Родина", са български, поставени за чужди кораби. " Обвинението срещу тогавашното флотско командване е отправено още от командира на Морските войски от 1947 г. капитан I ранг Кирил Халачев: "... трябваше да изправим една фатална грешка на бившето командване на бившия царски флот - грешка, жертва на която станаха някои наши търговски кораби като п/х "Родина".... Това е станало, защото нашите минни полета са били поставени, по настояване на немския морски щаб, съгласно техните карти, докато в нашия флот, както военен, така и търговски, бяха най-точните за момента стари австрийски карти. Между тях има миля и половина разлика"... В спомените си и К. Халачев настоява за търсене на отговорност от виновните. Конкретни действия, разследвания или проверки срещу набедените за грешници офицери обаче не са предприети. Така обвинението нито е потвърдено, нито е отхвърлено и остава да виси повече от половин век.
При минопоставяне и миночистене на море се работи с възможно най-висока точност. Затова грешка, по-голяма от 2 километра, е престъпление, което по време на война се наказва най-сурово. Преди да се присъединя обаче към обвинителите на тогавашното флотско командване, през януари 1997 г. във вестниците "Черноморие" и "Българска армия" зададох на критиците два въпроса.
Първо, "Родина" и "Балкан" са тръгнали със задачата да натоварят немско военно имущество и боеприпаси от Солун. Как немското и българското морско командване и командирите на "Смели" и "Строги" са допуснали конвоят да се набута в минното поле, поставено от български военни моряци под контрола на немски офицери? И въобще кой е луд да тръгне да преминава през собственото си минно поле, без щателна предварителна подготовка на такова плаване? Ако са допуснали подобна престъпна небрежност, то наистина би трябвало да бъдат осъдени поне от съда на историята.
Второ, как "Родина", следващ в килватер парахода "Балкан", се натъква на две последователни мини, а първият кораб и ескортът преминават безпрепятствено над тях? Нима удълбочението на мините е такова, че да нанася поражение само на големотонажни за това време и за нашия регион кораби?
Тъй като дискусия не се получи продължих търсенето на още факти по скандалния случай. Интересно е, че немските морски историци Й. Ровер и Г. Хюмелхен потвърждават: българският параход "Шипка" потъва върху минно заграждение, поставено от съветската подводница Л-4 ( а не С-32, както е написал Л. Сапунджиев), но за гибелта на много по-големия кораб (нает също от тях) не съобщават нищо. Имало ли е немски офицери - щурмани, на борда на някой от ескортиращите или ескортираните кораби? Това не е известно. За да не бъда обвинен в тенденциозност, чрез "Морски вестник" обнародвам един неизвестен на широката читателска аудитория факт. В архивите на Военноморския музей открих секретното донесение от командира на Черноморския флот капитан II ранг Неделчев до командира на Морските войски капитан I ранг Тошев, датиращо от 1 декември 1941 г . : "При проверка на района около "Родина" миночистачният дивизион от гр. Созопол срязал една българска мина. " За съжаление в донесението не са посочени никакви координати, за да си изясним какво точно в случая означава думата "около".
Книгата на Тр. Иванов с повдигнатото сериозно обвинение срещу българския военен флот се появи през 1996 г. За съжаление, поради понятни на всички ни причини, уважаваният от мен автор не е могъл да разполага с екземпляр от излязлата две години по-рано в гр. Лвов (Украйна) книга на руските морски историци С.В. Богатирьов и К.Б. Стрелбицки "Потери противника на Черноморско-Азовском ТВД и нижнем Дунае в 1941 г. " А там категоричо се твърди, че "Родина" се натъкнал на две мини, поставени от съветската подводница Л-5! (Виж факсимилето.) В итерес на истината подобно твърдение се появява за първи път в рускоезичната морскоисторическа литература. В издадената през 1983 г. "Боевая летопись Военно-морского флота 1941 - 1942 " се посочва, че подводниците Л-4 (на 7 и на 18 септември) и Л-5 (на 13 и на 29 септември 1941 г.) са поставили в западните райони на Черно море общо 80 мини. Пак там се твърди, че на мините, поставени от тези две съветски подводници, са намерили своята гибел "5 транспортни кораба, в това число "Шипка", "Унгвар", "Каварна" и "Корделия". Цитатът е точен. Името на петия кораб не е посочено! Но се добавя: "По не напълно достоверни данни на мините са се натъкнали и потънали още 2 миночистача и един транспортен кораб. " Но отново не се посочва името на кораба. А в "Хроника на морската война 1939 - 1945" цитираните вече Й. Ровер и Г. Хюмелхен отбелязват само, че за периода 15 - 29 септември 1941 г. Л-5 е поставила минно заграждение пред Очаков.
Защо чак сега се появи новата версия за гибелта на "Родина"? Става дума за публикация - научно изследване, а не за сензационно четиво в жълт вестник. С. В. Богатирьов и К.Б. Стрелбицки безспорно са се добрали до неизвестни или отскоро разсекретени архиви, защото в поредица от свои публикувани изследвания сочат и някои твърде нелицеприятни неща за действията на Съветския флот по време на Втората световна война. Така например в официалното издание на Руското министерство на отбраната "Гриф секретности снят... " (1993 г.) за подводницата Щ-206 се твърди, че е загинала пред н.Шабла (там е едно от германските противоподводни минни заграждения). Година по-късно обаче двамата автори уточниха горчивата истина: Щ-206 загива още на 26 юни 1941 г. след погрешна атака от своя ескадрен миноносец "Сообразительн й". Дори и в немското издание този твърде неудобен за руснаците факт отсъства.
Подводниците тип "Л" са от класа големи подводни минни заградители, от които до 1935 г. са произведени общо 6 единици - по 3 за Балтийския и Черноморския флот. Всички те носят имена, свъзани с морксистко-ленинската идеология: "Ленинец", "Марксист" (по-късно "Сталинец"), "Болшевик" (по-късно "Фрунзевец"), "Гарибалдиец", "Чартист" и "Карбонарий". По време на експлоатацията им се проявяват конструктивни дефекти, които налагат в навечерието на войната да преминат през основен ремонт. Тип "Ленинец" има 1025 т надводно и 1312 т подводно водоизместване, дължина - 78 м, широчина - 7,2 м, газене в надводно положение - 3,96 м. Над вода развива скорост от 14,5 възла, а под вода - 8,3 ъзла. При автономност 28 денонощия подводницата може да носи до 20 мини и 18 торпеда, като се потапя на пределна дълбочина 90 м и работна - 75 м. Според западни специалисти при усъвършенстването на "Ленинец" са заимствани някои решения от английската подводница L-55, потънала в съветски води на Балтика, а по-късно извадена и детайлно изследвана.
Легендите имат много имена
Случки, образи и явления, възможни само в синята морска пустиня
Откакто човекът се е почувствал моряк, морето има своя фантастичен свят, в който всеки век и всяка нация са внасяли по нещо свое. Морякът през всички времена е носил на плещите си опасното дело на покорител на океанската стихия. Във вечната борба с нея е ставал очевидец и участник в събития, за които нямал обяснения. Съзерцавал е една приказна действителност, чиито образи и явления били възможни само в синята морска пустиня. Поставено извън обсега на сухоземните закономерности, моряшкото въображение раждало суеверия, легенди и тълкувания, които с времето се превърнали в неизчерпаема съкровищница от поетични образи, в приказна поема на многовековния моряшки бит. Многобройни са тайните и загадките, които морето съхранява в своите дълбочини. Безброй са корабите, за чиято съдба и гибел историите, сътворени от моряшкото въображение нямат край. Някои от тях подбрахме на тези две страници.
Призраци в океана
През 1900 г. по поръчка на САЩ правителството на Аржентина изпратило един от своите кораби да изследва необикновеното явление, известно като "призракът на нос Хорн". Оказало се, че привидението, което се появявало периодично и хвърляло в ужас екипажите на преминаващите край нос Хорн кораби, е една скала, съвсем бяла на цвят, поради което очертанията й изпъквали много ясно на фона на окръжаващите я черни скали. Според играта на слънчевите лъчи те понякога придобивали форма на ветроход, лежащ в най-невъзможно положение между исполинските скали на пролива Лемер. Подобна, не по-малко чудновата скала, прилична на кораб и затова често въвеждаща в заблуждение даже и най-старите и опитни моряци в миналото, имало и близо до остров Света Елена... Подобни естествени явления са познати и в други части на Световния океан. И ако за сравнително късното им разгадаване си е казало думата и прословутото моряшко суеверие, то в историята на мореплаването има безброй случаи, които не са намерили обяснение. А обстоятелството, че са видени или преживени не от един или двама, а от множество хора, изключва вероятността да са плод на нечие болно въображение и ги прави още по-загадъчни.
Достоверен свидетел на едно такова явление бил например английският крал Едуард VII. На 11 юли 1881 г., когато като престолонаследник извършвал околосветско плаване, към четири часа сутринта вахтените моряци от флагманския му кораб забелязали необикновен призрачен кораб, който се насочвал срещу тях, и побързали да събудят височайшия си пътник. Ето как е описан случаят в корабния дневник:
"Летящият холандец" мина покрай самия нос на кораба ни, на някакви си двеста метра от него. Призрачният кораб беше силно осветен и като че ли обзет от червеникав пламък, в светлината на който се виждаха ясно мачтите, реите и ветрилата. Трийсет човека го видяха в едно и също време, но беше ли това "Ван Декен" или "Летящият холандец", или някой друг кораб, това никой не можеше да каже. От "Формалин" и "Клеопатра", които плаваха вдясно от флагманския кораб, ни попитаха дали сме видели чудноватата червена светлина... Освен че толкова много хора, при това от три кораба, т.е. от три различни зрителни точки, едновременно са видели кораба призрак, любопитна в случая е и следната записка във вахтения дневник: Шест часа след появяването на призрака марсовият моряк, който пръв откри това ужасно явление, падна на палубата и се уби.
В дневника на английския военен кораб "Bacchante" от същото време е намерена подобна записка: Един тайнствен кораб, подобно на "Летящия холандец", обгърнат в особена червена светлина, прекоси на близко разстояние нашия път. Излизащите от средната част на ветрохода пламъци осветяваха мачтите и ветрилата на загадъчния кораб, който бързо изчезна в тъмнината. Движещите се напред и вляво от нас две фрегати запитаха чрез морзовата лампа дали сме забелязали необикновеното огнено сияние. Шест часа по-късно намиращият се на горната марсова площадка наблюдател, който първи бе забелязал тайнствената светлина, неочаквано се сгромоляса и разби главата си върху горната палуба.
Старинните легенди за кораба призрак и моряка скитник са широко разпространени в крайморските страни още от времето на великите географски открития. Някои от тях са станали основа и на литературни и музикални творби. Една от тези легенди е пресъздадена от немския писател Вилхелм Хауф (1802 - 1827 г.) в популярната му приказка "Корабът на призраците". Големият немски поет Хайнрих Хайне (1797 - 1856) разработва подобна легенда в автобиографичната си новела "Спомените на господин фон Шнабелевопски", а на 2 януари 1843 г. Рихард Вагнер сам дирижира в Дрезден премиерата на една от най-популярните си опери "Летящият холандец".
Легендата за "Летящия холандец" е предостатъчно позната, за да я преразказваме. Но това най-популярно морско предание е известно в различни варианти. Според един от най-разпространените "летящият холандец" е безбожникът капитан Ван Страатен, над когото тегне страшното проклятие вечно да броди по моретата, без да намери покоя на смъртта. Според друго поверие неговото име е Ван дер Декен, който се присмял едновременно и на бога, и на дявола и бил осъден от тях на вечно скитничество в морската пустош. В преданията на северните народи капитанът на кораба призрак се казва граф Фон Фалкенберг, а за напълно достоверен прототип моряшкото суеверие приемало живелия през втората половина на ХVII век капитан Бърнард Фок. Според легендата той бил безстрашен и решителен моряк, който навсякъде в пристанищните кръчми се хвалел, че никой не може да надмине кораба му. Накрая се хванал на бас, че ще измине разстоянието от Ротердам до Нова Индия за 90 дни, нещо, което в ония далечни времена никой не бил извършвал и едва ли би могъл да извърши. От страх да не изгуби баса той продал душата си на дявола и изчезнал заедно с кораба. Според легендата обаче Фок не загинал, а бил осъден от сатаната вечно да се скита в океана, в непрекъсната борба с вятъра, и никога да не намери път към пристанище... Забележително във всички тези легенди е, че корабът призрак, бил той "Летящият холандец" на Ван Декен или на Бърнард Фок, се появявал винаги само между 40 и 45° южна ширина. Не минавала година някой кораб да не види призрака, скитащ се по морето. Тези срещи обикновено завършвали с лош край за корабите. Те или обърквали курса, или засядали на плитчини, нерядко поемали към морското дъно, а почти винаги морякът, който пръв виждал морския призрак, загивал от нелепа и необяснима смърт.
"Летящият холандец" далеч не е единственият призрак, който броди в морето. При английските брегове се подвизават немалко местни призраци. Така рибарите в Кери от поколение на поколение си предавали следната легенда. В една прекрасна утрин в началото на ХVIII век, посред рифовете и скалите, бил видян голям кораб без мачти и екипаж. Рибарите отишли до него с лодките си, разгледали го внимателно и за своя голяма радост намерили част от товара му, който се състоял от кюлчета сребро и скъпоценности, взети от испанските владения в Южна Америка. Те натоварили лодките си догоре със скъпоценната плячка и поели обратно към брега, но една голяма вълна настигнала претоварените лодки и ги обърнала. Стоящите на брега хора виждали как техните мъже, бащи, братя, близки потъват, но с нищо не можели да им помогнат. Когато вълната преминала, на повърхността на морето не било останало нищо. Оттогава всяка година на същия ден пред очите на хората, които живеели на този бряг, се разигравала същата трагедия... Най-известният от призраците, посещаващи бреговете на Нова Англия (североизточната част на САЩ), е "Палатин". Той се явявал предимно при остров Лонг Айланд (близо до устието на река Хъдсън) и се възприемал от местните жители като предвестник на силна буря. Историята на този кораб призрак е ужасна. "Палатин" бил някога търговски кораб. Подмамен от огньовете, нарочно запалени по брега от векерите (бивши разбойници, заточени на крайбрежните острови), корабът заседнал в скалите при Лонг Айланд. Векерите го ограбили, а след това, за да скрият престъплението си, го запалили. Почващият в това време прилив го повдигнал и освободен от смъртоносната прегръдка на пясъка и скалите, "Палатин" като горяща факла се понесъл свободно по вълните. Тогава се чули страшни викове и на обхванатата от пламъци палуба се появила млада жена. Косите й били разпуснати, дрехите разкъсани, ръцете й в последна надежда се протягали към небето, но напразно. Раздал се страшен трясък, мачтите се сгромолясали, палубата изведнъж пропаднала и жената изчезнала в облаците дим и пламъци. "Палатин" и до днес тревожи островитяните от Лонг Айланд, но доколко - неговата поява е плод на претоварено от поверията въображение и доколко следствие от необяснимо физично явление, никой не се наема да твърди.
Пак пред североамериканския бряг, в бурния залив Свети Лаврентий (Сейнт Лорънс), се явява призракът на кораб от ескадрата на кралица Ана, изпратена от нея срещу французите (1711 г.) При навлизането в залива този кораб попаднал на подводни скали при нос Надежда, разбил се и потънал. Оттогава всяка година той се появявал на същото място. Палубата му като че ли била препълнена от моряци, а от широките му люкове струяла ярка светлина. При носа на кораба стоял офицер в червен мундир, като с едната си ръка сочел към брега, а с другата държал през талията красива млада жена. Изведнъж светлината изгасвала, корабът се накланял на една страна, кърмата му се издигала нагоре и той потъвал в морската бездна. В този момент въздухът се огласял от страшни и отчаяни викове.
Поверието, че потънали и след това извадени кораби се посещават от призраците на ония, които са загинали с тях, е просъществувало до нашия век. Така през 1918 г. в Средиземно море потънал руски емигрантски параход, на борда на който имало 500 пътници. Похарчени били много пари за изваждането и възстановяването му, но корабът не могъл да бъде използван, защото не се намерили достатъчно кандидати за неговия екипаж. Назначените не се задържали повече от два-три дни и напускали с обяснението, че всяка вечер чуват стонове и въздишки на хора.
Морето не е без дъно
1998-а - Година на Световния океан
"Морето удовлетворява всички мои нужди. Моите стада, като стадата на Нептун, мирно пасат по океанските пасбища... Аз живея от даровете на морето..."
Капитан Немо
Преди седем години политици и учени от над 170 страни си дадоха среща в Рио де Жанейро, за да набележат мерки за опазване на природата в световен мащаб. Участниците в конференцията подписаха няколко конвенции и програма за действие на прага на ХХI век. Правителствата на страните участнички в срещата се задължиха да отразят идеите на конференцията в националните си стопански планове. Но всичко това по същество остана на хартия. Междувременно през годините, изминали от провеждането на конференцията, населението на планетата се увеличи с половин милиард души, огромни горски територии бяха унищожени от пожари, суша и атмосферното замърсяване. Продължи агонията и на Световния океан. Заради това състояние на нещата през юни миналата година ООН проведе в Ню Йорк специална сесия, подкрепи решенията от Рио, призова държавите и всички жители на планетата коренно да променят отношението си към природата и обяви 1998-а година за година на Световния океан.
Преди 200 години известният френски естествоизпитател Жан Батист Ламарк твърдял, че рибите никога не могат да бъдат поголовно унищожени, защото са достатъчно хитри, за да избягват рибарските мрежи, и достатъчно бързо успяват да се размножават... За времето си Ламарк сигурно е бил прав, но сега, в края на ХХ век, на неговите твърдения може да се гледа само като на една голяма заблуда. Съвременните риболовни флотилии, направлявани от самолети и околоземни спътници, съоръжени с радари за търсене на рибните пасажи, с модерни мрежи и тралове, с изключително здрави влекала, дълги до 100 километра, не оставят на рибата никакви шансове да оцелее в морето. По времето на Ламарк световният улов на риба бил един милион и двеста хиляди тона, което ще рече средно по половин килограм на всеки тогавашен жител на Земята. Сто години по-късно, в началото на нашия век, това количество е стигнало до четири милиона тона или по два и половина килограма на човек. През 1950 г. световният улов на риба надхвърли 21 милиона тона, през 1960 г. - 40 милиона тона, през 1970 г. - 68 милиона тона, или средно по 18,7 килограма на всеки земен жител!
Като че ли проблемът с изхранването на човечеството бе намерил своето решение. Изглеждаше, че е достатъчно да се построят няколко хиляди траулера, да бъдат съоръжени с най-съвършени риболовни уреди и непрекъснато да се увеличава количеството на уловената риба и другите морски продукти. Но се оказа, че нещата съвсем не са така прости, както си ги представяха някои учени, политици, бизнесмени.
През 1980 г. световният улов на риба достигна 71,3 милиона тона, но ... за първи път в историята растът му изостана от прираста на населението - спадът бе с около 2,7 килограма на човек спрямо 1970 г., или средно по 16 килограма. При това голяма част от уловената риба започна да отива не за изхранването на населението. По данни на Световната организация по прехраната (ФАО) през 1995 г. при почти същото количество уловена риба, както през 1980 г., 31,5 милиона тона са били преработени в рибно брашно. Освен това беше установено, че всяка хвърлена в морето мрежа носи средно до една трета (на тегло) ненужни на рибарите различни морски организми. Те обикновено биват изхвърляни обратно зад борда, но когато вече са нежизнеспособни. А при улова на морски раци количеството на случайните жертви обикновено е около пет пъти по-голямо, отколкото на самите раци.
Морето показа, че не е без дъно. Промишленият ресурс на редица морски видове започна катастрофално да намалява. Още в края на 80-те години чувствителен спад отбеляза уловът на едни от най-подходящите за консумация дънни и придънни риби, като треската, палтуса и калкана. Някои популярни видове, заемащи предно място в риболова на редица страни, изгубиха позициите си. Добивът на атлантическа селда например падна почти три пъти - от 2,2 милиона тона през 1970 г. до около половин милион през последните години. Заради бясната експлоатация на запасите на перуанската хамсия поради преработването й в рибно брашно сега практически не могат да се ловят повече от 0,8 милиона тона. А някои стада са почти на изчезване. Исландската пролетна селда например вече не се лови, докато през 1962 г. добивът е бил 274 хиляди тона. През 70-те години уловът на мраморния костур, обитаващ антарктическите води, е стигал до 400 хиляди тона, докато днес е изгубил практически всякакво промишлено значение. Сега, в края на 90-те години, от 15 района на Световния океан, традиционно богати на риба, 13 са опустели. Риболовът в тях не е прекратен защото добив вече няма. Пак по данни на ФАО, която наблюдава световния риболов, от общо 200 главни вида рибни запаси с промишлено значение 35 на сто, или 70, са в процес на намаляване, а при 25 на сто е достигнат върхът на експлоатационните възможности. Общо обемът на улова на тези риби е паднал с четири милиона тона, а биологическите възможности за възстановяване на запасите са изчерпани.
Една от главните причини за свръхексплоатацията на рибните запаси е свободният достъп до риболова. Правителствата стимулират навлизането на нови инвестиции в него. По-богатите държави дори субсидират строителството на нови риболовни кораби. По оценка на Световната банка годишната сума на субсидиите за риболова в световен мащаб е между 16 и 21 милиарда долара, което надхвърля една четвърт от стойността на целия улов. За последния четвърт век броят на риболовците в развиващите се страни се е удвоил. Само в Китай например той е нараснал четири пъти. Европейският съюз през 1996 г. обяви, че ще намали риболовния си флот с 40 на сто до 2002 година, но поне засега тихомълком се отказва от тази цел. Според ФАО Русия също трябва да намали риболовните си флотилии поне наполовина, но точно обратното - въпреки икономическите трудности, които изпитва, тя на практика субсидира рибната си промишленост чрез евтиното гориво.
Бъдещето на морския риболов може да бъде печално, ако не се вземат необходимите мерки. А засега правителствата се въздържат от тях, защото се опасяват, че могат да предизвикат сериозни вълнения сред риболовците. Друг изход обаче няма, ресурсите на морето са на изчерпване и трябва да им се даде известен отдих, за да се възстановят. Пред рибната индустрия има само два верни пътя, ако иска да оцелее и да служи на хората. Единият е да се подобри управлението на риболова и рибните запаси. По оценка на ФАО, ако това се направи, световният улов, който сега възлиза на около 80 милиарда долара, може да повиши с 10 до 20 на сто полезната си стойност. За да има бъдеще, риболовът трябва да бъде поставен на пазарна основа, като се спрат субсидиите под каквато и да е форма. Това ще направи неизгодно поддържането на огромни флотилии, ще доведе до периодично прекратяване на експлоатацията на някои риболовни райони и на най-застрашените видове промишлени запаси и ще даде възможност за естественото им възстановяване. Трябва да бъде и принудително ограничавано риболовното усилие (броят на корабите и мощността на двигателите им), защото практиката показа, че определянето на квоти, на размерите на мрежите и другите подобни мерки не дават резултат. Те масово се нарушават, без да могат да бъдат контролирани.
Другото перспективно направление за развитие на рибната индустрия е развитието на аквакултурите и морското фермерство. През последното десетилетие тази дейност се развива с особено динамични темпове, като през 1995 г. продукцията на аквакултурите достигна 28 милиона тона на стойност 43 милиарда долара.
При сегашното състояние на българския океански и въобще морски риболов едва ли е уместно да се говори за някакво негово бъдеще. На фона на това, което се прави в световен мащаб, а и от съседните нам държави, развитието на аквакултурите и морското фермерство може да бъде компенсиращ изход, ако се постави на промишлена основа. Това налага разработването на технически съоръжения за усвояване на откритите морски пространства и по-пълното използване на крайбрежните водоеми. Където това е възможно, ресурсите трябва да се дават на частния бизнес. Ако например рапаноловът, уловът на пясъчната мида или риболовът в даден район бъдат предоставени на отделни рибарски или други сдружения за продължителен период, те ще бъдат заинтересовани да се грижат за консервацията на ресурса, защото ще имат икономическа изгода от дългосрочната му експлоатация.
Необходимо е да се засили ролята на местните власти при осъществяването на управленската политика и контрола по експлоатацията на крайбрежните морски ресурси. ФАО има разработени правила за отговорно управление на риболова в крайбрежните зони, които могат да се използват съобразно нашите условия като основа за баланс между правомощията на местната и централната власт. Създаването на резервати, в които ресурсите не се експлоатират, а служат за резерв е едно от решенията за поддържане на равновесието в морската среда.
"Морето удовлетворява всички мои нужди - с гордост казва героят на Жул Верн капитан Немо в романа "20 хиляди мили под водата". - Моите стада като стадата на Нептун мирно пасат по океанските пасбища... Аз живея от даровете на морето."
През столетието, което измина от написването на тези слова, се сбъднаха много от предвижданията на великия фантаст. В използването на богатствата на океана обаче човечеството е още много далеч от капитан Немо. И едва ли в обозримото бъдеще ще може да живее единствено от даровете на морето. Но "океанските пасбища" са неизчерпаем източник за изхранването на непрекъснато увеличаващото се земно население. При едно условие обаче - ако човечеството се научи разумно и грамотно да ги използва - и да се грижи за тях.
Перспективите на черноморския триъгълник
Поради намалелия обем на товарите фериботната линия Варна - Иличевск от доста време се обслужва от три ферибота. В момента това са българските "Героите на Одеса" и "Героите на Севастопол" и украинският "Героите на Плевен". Обикновено единият от украинските фериботи поддържа сравнително новата линия Иличевск - Поти, която може да постави началото на черноморския транспортен триъгълник Варна - Иличевск - Поти. На него се възлагат много големи надежди - и на държавно ниво, и в деловите среди. Той ще бъде истински мост между Западното и Северното Черноморие и Закавказието и с право може да бъде смятан за първа стъпка в изграждането на новия транспортен корирод ТРАСЕКА, свързващ Европа и Средна Азия. Фериботът "Героите на Шипка", който бе задържан неотдавна във Варна, в момента обслужва маршрута Иличевск - Поти. Рутинна практика на украинската страна е да сменя на всеки 6 - 7 месеца корабите по направлението Варна - Иличевск. Използването им по маршрута Иличевск - Поти е възможно, тъй като са претърпели конверсия и имат монтирани кърмови рампи и врати на десния борд. Това им позволява да застават и в пристанище като Поти, където няма железопътно гнездо за ферибот. Корабите са с дедуейт 12 889 dwt и брутотонаж 20 000 gt и могат да пренасят по 108 средноразчетни вагона. При ро-ро превози те могат да приемат до 900 леки автомобила или 100 камиона с дължина до 16 м. Надеждите на всички товародатели и превозвачи са, че правителствата на страните от региона ще положат нужните усилия, за да се превърне триъгълникът в стратегическа транспортна схема.
Свободна икономическа зона
Една варненска идея отпреди 60 - 70 години
Особено актуалната и широко дискутирана днес идея Варна да получи статут на свободна икономическа зона всъщност съвсем не е нова. Например тя е подробно аргументирана от проф. Станчо Чолаков още през 1931 г. в неговата конкурсна студия, отпечатана в годишника на БДЖ. Същия проблем проф. Чолаков, вече като ректор на Висшето търговско училище - Варна, разработва и в статията си "Свободна икономическа зона във Варна", публикувана в издадения през 1940 г. сборник "Варна - вчера и днес", подготвен от дружеството на завършилите варненското търговско училище. Въпреки дистанцията от шест-седем десетилетия, постановките на професор Чолаков звучат съвременно и са подкрепени с аргументи, които не са изгубили значението си и днес, поради което не би било излишно да ги припомним: ...
За свободна зона у нас се заговори непосредствено след завършването на Световната война (първата - б.р.) - съобщава проф. Чолаков, - и то най-напред се заговори във Варненската търговско-индустриална камара... Според учения тежкото положение, в което изпада Варна след войната, подтикнало варненското гражданство да се лута от идея на идея, да налучква някои посоки, по които би могло да се помогне поне отчасти на стопански изнемогващото население. ...
За тази цел още през 1924 г. Варненската търговско-индустриална камара изпрати една делегация до Чехословакия, в която участваше и г-н Шкорпил, за да се разбере дали тази страна не би се решила да вложи известни капитали в една Варненска свободна зона. Във водените тогава разговори не е било отговорено съвсем положително, но се разбрало, че една Варненска свободна зона би представлявала интерес за износа и за вноса на Чехословакия, доколкото се касае до Близкия изток.
През 1927 - 1928 г. Главната дирекция на железниците обявява конкурс за написването на една студия върху възможностите за откриване на свободна зона в България. Професор Станчо Чолаков решава да участва в този конкурс и поради това влиза във връзка с търговско-индустриалните камари на Унгария, Австрия и Полша. От тези страни получих отговор в положителен смисъл, а именно, че за тях една свободна зона във Варна би представлявала интерес, само че е необходимо да се помисли малко върху техническите съоръжения за разтоварване и натоварване на стоките както във Варна, така и в Русе.
След приключването на конкурса обаче официалната власт не се занимава повече с този въпрос. Той остава да вълнува само варненското, а по-късно и русенското гражданство. Оформи се и едно потиводействие от страна на някои градове и може би по тази причина въпросът за откриването на една свободна зона остана за съжаление и до този момент (1940 г.) открит и неразрешен, пояснява още Чолаков.
Ученият обосновава защо смята, че Варна е най-удобното място за откриването на свободна зона? В миналото транзитът от Черно море за Централна Европа е минавал през Варна и тъкмо затова е построена железопътната линия Варна - Русе. Днес (1940 г.) Варна е пак най-удобният транзитен пункт, защото при използването му се избягва преминаването на Сулинския канал, където разноските за преминаване са извънредно големи.
Сключеното миналата година (1939 г.) търговско споразумение между Германия и Румъния показва, че и сегашна Германия проявява един особен интерес към свободните зони на Черноморския бряг. Както се знае, Германия си беше извоювала правото да организира свои свободни зони. Към тази система на свои свободни зони по Черноморския бряг Германия приспособи и цялата си дунавска канална система. Каналите Рейн - Дунав и Одер - Дунав имат за цел да свържат германското стопанство със стопанството на Югоизточна Европа и с близкоизточните пазари, по пътя на една евтина транзитна система.
Нататък в пет точки професор Чолаков аргументира предимствата, които би дала свободната зона на народното ни стопанство.
Преди всичко, когато свободната зона предложи възможности за складирането на големи количества стоки, това означава, че тези големи количества стоки ще бъдат пренесени между другото и от нашите железници или от нашите параходи, а значи още, че нашето пристанище ще бъде посещавано и от голям брой параходи и следователно ще получи по-големи фарови, портови и други видове такси.
На второ място, една наша свободна зона, като даде възможност за един по-голям международен стоков трафик, ще даде възможност да получим повече чужди девизи, затова, защото чуждите търговски фирми, които складират стоките си в нашата свободна зона, ще плащат съответните такси било за железниците, било за параходите, било за пристанището, било за наемането на магазии, било за работнически труд и т.н. А колкото повече девизи имаме, толкова по-добре ще бъде поставен нашият платежен баланс, толкова по-солидна ще бъде и нашата емисионна банка и нашата национална валута.
Трето, една наша свободна зона ще създаде работа на нашите работници за разтоварването, за пренасянето, за сортирането, за преопаковането и прочие на складираните стоки. Тя ще създаде работа и на нашите занаятчии, защото ще са необходими, да кажем, съндъци, бъчви, пакети, кутии, ще са необходими различни видове етикети и пр. На четвърто място, доколкото от една наша свободна зона ще бъде позволен вносът за вътрешността на страната ни, ще бъдем освободени от посредничеството и следователно от опекунството на чужди фирми и излишни комисиони.
На пето място, една наша свободна зона би играла голямо значение и за нашия износ. Когато нашият експортьор желае да изнесе някаква стока, той трябва да изпраща мостри например в Лондон или Бремен, да направи оферта и да чака отговор. Отговорът не всякога е тъй благоприятен, както би следвало да се очаква, защото големите чужди фирми не са добре запознати с нашите производствени и разменни условия и всякога се отнасят с известни резерви. Друго би било, ако същите тези големи фирми имат свои представители в свободната зона или пък ако в свободната зона има въобще чужди фирми. Тези чужди фирми незабелязано и постепенно ще станат пропагандатори на нашите произведения в чужбина, защото ще имат възможност непосредствено да се запознаят с условията и качествата на нашето местно производство.
Освен това чуждите фирми, които биха се установили в нашата свободна зона, биха имали възможност да изучат отблизо условията на нашето народно стопанство и вероятно биха се решили да организират във вътрешността на страната ни такива продуктивни предприятия, които са по-рисковани и за които ние вероятно не бихме разполагали със собствени капитали.
Словенско посещение във Варна
Преодоляването на транспортните проблеми между България и Словения в контекста на задълбочаващата се криза в Югославия разискваха на 1 юли т.г. във Варна министър-председателите на двете страни Иван Костов и Янез Дърновшек. Поставен бе въпросът за по-ефикасно използване на възстановената през май т.г. железопътна връзка между словенското пристанище Копер и Варна, която може да се превърне във врата за товари от и за Европа, Кавказкия район и Средна Азия. Словенската делегация, в която влизаха и д-р Мариан Сенюр - министър на икономическите отношения и развитието, Ернст Петрич - държавен секретар в МВнР, Ида Мочивник - посланик на Словения у нас, посети Община Варна, където бе посрещната от областния управител Добрин Митев и кмета на града Христо Кирчев. "От името на словенската държава желая на Варна големи успехи", записа в почетната "Книга на Варна" г-н Дърновшек. Той изрази възхищението си от динамичните темпове на развитие на града, който се слави не само като пристанищен център, но и като град с изявен предприемачески дух. По време на краткотрайната визита двете делегации разгледаха Пристанище "Варна-изток" от борда на пасажерския хидробус "Атанас Димитров". По-късно в резиденция "Евксиноград" бяха проведени разговори за подобряване на стопанското сътрудничество и туристическия обмен между двете страни.
Танкерите за нуждите на "Нефтохим" могат да бъдат построени от варнеската корабостроителница
Интервю с председателя за управителния съвет на "Варненска корабостроителница" АД Свилен Спасов
МВ: Г-н Спасов, за "Варненска корабостроителница" АД напоследък се говори в два аспекта - за нейната заетост с поръчки и за приватизацията й. Как се съчетават тези два процеса на търсене на клиенти и на купувачи за завода?
- Нека започнем с това, че меморандумът за приватизацията на Варненска корабостроителница бе готов на 22 юни т.г. От тази дата в шестседмичен срок ще се събират първите оферти на всички желаещи да участват в приватизацията на корабостроителницата. Нямам представа колко ще са участниците, но знам, че през декември м.г. имаше проявен интерес към закупуване на меморандума от около петнайсет компании от цял свят, което не означава непременно интерес към приватизацията на завода. Колкото до съчетаването на двата паралелни процеса, ние се стараем да бъдем адаптивни. Защото сме длъжни да даваме всякаква информация на компанията DFC, която отговаря за приватизацията на корабостроителницата. Цялата информация, която DFC трябваше да получи, вече е предоставена от нас, нямаше никакви забележки за трудности по информирането и сега вече очакваме потенциални купувачи. Дали ще дойде стратегически, финансов или някакъв друг вид инвеститор, не знаем, но максимално коректно ще дадем цялата информация, която е в наличност при нас. В процес вече е и създаването на работническо-мениджърско дружество, което също ще участва в приватизацията. Откъде идва самочувствието ни за това. Заварихме завода с около 15 милиона долара задължения към доставчици, през октомври миналата година беше почти фалирал и с невъзможност да се намерят кредити в онзи момент. От декември месец досега в завода са привлечени свежи пари (не говоря за пари, които са получени, след като се предаде корабът) 26 млн. долара - само за седем месеца! Резултатите на корабостроителницата през последните седем години са както следва: приходи от продажби през 1992 г. - 40 млн. долара, 1993 г. - също 40 млн. долара, 1994 г. - 55 млн. долара, 1995 г. - 69 млн. долара, 1996 г. - 73 млн. долара, 1997 г. - 80 млн. долара, и само за първото полугодие на 1998 г. - 72 млн. долара. Това е равно на цялата 1996 г. Има две прости причини: първо, хората, които са сега в завода, могат по-добре да го управляват; и второ, за седем месеца се привлякоха толкова свежи пари, колкото преди се привличаха за една година. И то при трудните условия за вземане на кредити от български банки заради чл. 29 от Закона за банките. В момента са усвоени до една всички авансови вноски, които корабостроителницата е трябвало да получи. Това не се е случвало никога в историята на корабостроителницата. Дори блокираните от 1996 г. пари в банка "Агрикола монтована" в Италия вече са усвоени. Такива неща дават основание да се мисли, че ние не по-зле от който и да е друг можем да се справяме с управлението на Варненска корабостроителница, както се справяме и сега. Разбира се, всичко това е възможно, защото някога в началото на 70-те години други хора са построили един чудесен завод. И са го построили умно. Имам предвид добре оразмерени докови камери и добре прогнозиран технологичен процес. Дори и най-новите заводи, които се строят по света, разбира се, с по-модерни средства, следват същия технологичен процес. Това, от една страна, означава, че технологичният процес много-много не се променя, но, от друга страна, изтъква факта, че заводът е добре оразмерен и добре поддържан през годините.
МВ: Какви са сегашните ви отношения с българските и с международните банки? Успявате ли да осигурите кредити и обратни гаранции за строителството?
- Разбира се, корабостроителницата вече работи с повече от една банка. Заварихме безумни експозиции от повече от 60 млн. долара само към една българска банка, което беше трудност - разбира се, и за самата банка. В момента към края на полугодието корабостроителницата има 24 млн. долара кредити, които са разделени на две основни части - 10 млн. долара към Пощенска банка и 14 млн. долара към "Експресбанк".
В много скоро време ще има и две други банки, които ще започнат работа с корабостроителницата - чужда и българска. Известно е още, че работим и с лондонския офис на "Берлинербанк". В момента поддържаме делови отношения с три български и две чужди банки.
МВ: Какво целите с емитирането на корпоративни ценни книжа за 3,5 млрд. лева?
- Имаме един проблем - недостатъчно високият капитал на дружеството. Затова правим всичко възможно да си вдигнем капитала. Вече има купувачи на корпоративните облигации - фирми, които искат по сигурен начин да получат по-голям лихвен процент, отколкото като си държат парите на депозит. Корпоративните облигации са много добър инструмент, който съществува на Запад. И понеже новият мениджърски екип на корабостроителницата е на възраст между 40 и 45 години и почти всички говорят английски език, те имат известна представа какво става по другите места на света и се опитват да следват позитивните неща. Издаването на корпоративни облигации на Запад е добър инструмент, защото лихвеният процент, който трябва да платиш, е по-нисък, отколкото лихвения процент, който трябва да платиш на банките, когато вземеш кредит. В случая с корпоративните облигации, най-общо казано, се продава авторитетът и името на фирмата. Освен това се прави само един пакет документи, който може да се купи например от пет финансови институции или фирми, включително и банки. Иначе, ако се работи с пет банки, се правят пет отделни пакета документи - всеки със собствените си изисквания. Много е удобно, в България никой не го е правил, но ние имаме навика - както в случая с държавната гаранция - да бъдем първи. Не е страшно.
МВ: Как виждате бъдещето на завода в рамките на страната и региона?
- Бъдещето на завода ли - това е най-хубавият корабостроителен завод в Черно море. Никога, докато ние сме тук, няма да е друг! Всякакви слухове, че някой иска да го превръща в кораборемонтен, са безпочвени. Тези 72 млн. долара са ясно доказателство за това, защото само 2 млн. долара са приходите от кораборемонт, а 70 млн. долара идват от корабостроенето. С кораборемонт се занимаваме само от време на време, защото, ако могат да се изкарат допълнително някакви пари, си е направо престъпление това да не се прави.
Би могло да се строят и други неща. Ако някой иска да използва находището на газ край Галата, мястото, където трябва да се построи сондажната платформа, е Варненска корабостроителница. Това със сигурност може да се направи.
Искам също така да заявя, че корабите, които са нужни за обслужването на "Нефтохим", могат да бъдат построени във Варненската корабостроителница. Това могат да бъдат например танкери по 75 - 80 000 dwt с двоен борд и двойно дъно. Никой обаче все още не ни е поискал оферта.
МВ: Разширява ли се кръгът на клиентите ви? С какво се стремите да ги привличате в сегашните трудни пазарни условия?
- Наистина продължаваме да търсим нови клиенти. Смисълът на ходенето ни неотдавна в Лондон беше да се покаже стабилността и в страната, и в някои фирми в страната. Така биха могли да се активизират евентуалните чужди инвеститори. Освен това трябваше да се наберат аргументи при пласирането на еврооблигации. В момента корабостроителницата е един много добър пример за стабилно работещо предприятие. Чували сме всички за проблемите в "Химко", "Стомана" - Перник, "Кремиковци", ДЗУ, така че ние сме едно стабилно работещо предприятие в момента. Освен това след посещението си на "Посейдония" започваме да си връщаме гръцките клиенти. Последните гръцки клиенти са излезли от завода през 1993 г. Просто е неясно как е станало това. А най-големият флот в света е гръцкият, съвсем близко са. Да не могат да бъдат привлечени, означава да си мързелив в маркетинга. Мисля, че ние не сме. Надяваме се, че в скоро време ще имаме и други приятни изненади.
МВ: Как се справяте при този спад в цените на новото строителство на сегашния етап?
- Клиент се привлича с две неща - с цена и с качество. Българските кораби, построени след началото на 70-те години, когато в завода има вече малка и голяма камера, са много добри. След 1993 г. почти цялото оборудване по корабите е западно или по западен лиценз. Преди това е имало достатъчно много случаи, когато се купува български кораб и се подменя цялата му електроника. Сега такива неща вече не се случват. Ясно е, че сега по-ниски цени на новото строителство от тези в Япония и Корея няма. Кораби, които преди там са се продавали за 24 - 25 млн. долара, сега се предлагат по 18 - 19 млн. долара. Ние не можем да продаваме на такива ниски цени. Парадокс е, че сега продаваме малко по-скъпо от Япония и Корея. Но корабостроенето е консервативен бизнес и ако един корабособственик познава един завод, то той нерядко се връща там. Всичко е въпрос на маркетинг. Много е тежка ситуацията в момента - както за корабособствениците, така и за корабостроителите. Навлата на корабите са паднали в отделни сектори с 40 - 50 на сто. След като корабособствениците нямат приходи, много по-трудно ще строят нови кораби и още по-трудно ще дадат добра цена за тях. Разумната философия в момента е да се оцелее на добро ниво, но следващите година-две ще са тежки. За съжаление точно в този момент идва приватизацията, която не може да бъде заобиколена. Но това е реалността.
МВ: В някои западни издания се правят спекулации, че след приватизацията варненският завод може да се използва само за строителството на корпуси и стоманени работи, поради ниската цена на работната ръка. Как гледате на това?
- Докато ние сме тук, това е абсурдно да стане. Ако екипът бъде сменен, може и това да се случи. Но мисля, че това никога няма да се случи. Предполагам, че помните, когато "Деу" искаше да купи "Експресбанк", а с нея и "Варненска корабостроителница" АД. С всичките подкрепи, които "Деу" беше успяло да си организира, нашите аргументи бяха по-силни пред българското правителство. Много тежък период беше, но мисля, че си свършихме работата добре. Варна има и "Експресбанк", и корабостроителен завод с голям ръст в приходите от продажби. Знаете, че последният кораб за БМФ се дострои за 67 дни. Предаден бе в рекорден срок и строителен номер 509 - "Дорин", 42 000 dwt, на Полското морско параходство. Ако "Деу" беше купил "Експресбанк", Варна щеше да има проблеми. Слава богу, имаше кой да се вслуша в думите ни за примера с Мангалия, той е достатъчен за Черно море.
Разбира се, ако идва стратегически инвеститор - дори да е "Деу", ние сме длъжни да изпълним задълженията си. Такива са правилата на играта - да му предоставим цялата информация.
МВ: Как върви работата с усвояването на технологичните нововъведения, като системата TRIBON и устройството за нулевата линия?
- Усвояването на системата за проектиране TRIBON върви малко по-бавно, отколкото ми се иска. Що се отнася до нулевата линия, избираме най-подходящия момент, в който устройството трябва да бъде подменено. Ще се наложи за период от два месеца стоманата да бъде подготвяна в Бургас. Почне ли подмяната, няма да можем да обработваме стоманата тук. Но подмяната със сигурност предстои. А който ще купи Варненска корабостроителница, трябва да предвиди и бояджийски камери за боядисване на секциите. Това е част от тенденциите по света и от екологичните изисквания.
Терминалите на Черно море и каспийския нефт
Дипломацията на петролопроводите още не е казала окончателната си дума
Въпреки огромния напредък на офшорните разработки в Каспийско море на територията на Азербайджан, остава да бъде решен един особено важен проблем - как ще достига нефтът до потребителските пазари на Запада. Първият нефт потече през декември миналата година по т.нар. "северен" маршрут - през Русия до експортния терминал в Новоросийск на Черно море. През май т.г. бяха изнасяни по около 50 000 барела дневно - продукция, добивана от пет нефтени кладенеца. Този маршрут преминава през Чечня и неговата сигурност си остава изключително съмнителна.
"Западният" маршрут, който минава през Грузия, също създава много повече от очакваните проблеми. Затова първоначалните планове да се използва маршрутът Баку - Супса за ранните етапи от производството също бяха изоставени, тъй като тръбопроводът е в много лошо състояние. Затова в рамките на тази година според експертите на Азербайджанската международна оперативна компания (АIОС) износът ще се осъществява изцяло през руска територия.
По трасето през Супса, според шефа на транспортния отдел на АIОС Джон Холис, ще трябва да се работи още много. Един участък от 240 км е бил в такова лошо състояние, че се е наложило тръбите да бъдат подменени изцяло с нови, поръчани в Япония и Гърция.
Разходите по трасето се увеличават и от ремонта на грузинския участък, заедно с модернизацията на помпените станции. В крайна сметка обаче всяко зло може да бъде и за добро. Според г-н Холис след приключването на ремонта по нефтопровода вероятно ще стане възможно да се транспортират по 200 000 барела дневно - двойно повече от планираните 100 000 барела дневно.
Освен това, ако Чечня продължи да проявява благосклонност и миролюбивост, износът по руския маршрут може да се разшири до обеми, близки с грузинските. Така АIОС ще може да осъществи износа на планираните 400 000 барела дневно до 2000 г. В дългосрочен план обаче проблемът с капацитета трябва да бъде решен по-трайно. Защото развитието на добива може дори да изпревари възможностите за пренос на суровината.
Както става в много "нови" нефтени държави, политиците бяха запленени и подведени от мисълта, че производството на нефт ще реши всичките им проблеми. Много от тях забравиха, че ако не успеят да закарат нефта до пазара, на който да го реализират, надеждите им за богатство и процъфтяване ще се материализират много бавно. Някои политици добре съзнават това, но в играта се намесиха и глобалните интереси.
В резултат от това идеята за кратък маршрут на юг през Иран с излаз към пазарите и на изток, и на запад от Суецкия канал засега е забравена.
Сред основните сделки, сключени от азербайджанското правителство през последната една година, са договорите с четири големи американски компании. През август миналата година "Exxon" подписа договор за дял от добива на блок D-3 (Нахичеван). Продължават преговорите за сходни сделки в блоковете D-9 и D-38, но твърда договореност още не е постигната.
В същото време "Mobil" си осигури споразумение за дял от производството на блока Огуз. Американската фирма става оператор на находището с дял от 50 на сто, но "Socar" ще изпълнява ролята на балансьор. За блока D-30 трябва да се преговаря още. Резервите на Огуз се изчисляват на 40 млн. тона нефт и 20 млрд. куб. м газ. Там има два кладенеца, сондирани преди време от "Socar", в зона, която навярно представлява продължение на северното находище Нефтение камни.
"Chevron" спечели през август миналата година сделката за блока Абшерон с 2,2 млрд. барела нефт и 14 трилиона куб. фута газ. Там "Chevron" държи 30 на сто, "Socar" - 50 на сто, а балансиращите 20 на сто бяха отдадени малко по-късно на "Total".
Споразумението с "Amoco" от август миналата година бе по-различно - то даваше на фирмата изключителните права за преговори по добиви от структурата Инам и тепърва предстои да бъде оформено като сделка.
"Socar" също провеждаше разговори с компании от Европа и Азия и дори бе постигнато принципно споразумение с "Agip" за блока Курдаши. То бе потвърдено през тази година, а към него се включиха още две компании от групировката "Mitsui" и една индийска компания. Друга групировка, начело с "Elf", си осигури през миналата година договор за дял от производството на находищата Ленкоран и Талиш дениз. Предстои официалното оформяне на споразумението. Трябва да бъде парафирано и споразумението на "Ramco/Conoco" за плитководното находище Гюнешли. От 1980 г. досега Гюнешли е основният източник на азербайджански нефт, където се добиват около 60 на сто от количествата. Експлоатацията на кладенците обаче се нуждае от подобрения, затова вероятно ще се наложи да бъдат изразходвани 1 млрд. долара за рехабилитацията му.
"Кайра'98" ще премине и през българското Черноморие
Ще съживи ли това съвместно плаване на яхти, организирано от турската "Атакьой марина", развитието на яхтения туризъм и у нас
Със старта си на 12 юли т.г. от най-голямото яхтено пристанище на Балканите Атакьой Марина ще започне рали "Кайра'98" в акваторията на Черно море. Съвместното плаване ще обедини над 50 яхти от 19 страни и ще продължи до 25 август. Вече заявиха своето участие над 160 яхтсмени от Норвегия, Швеция, Германия, Франция, САЩ, Канада, Нова Зеландия и др. В престижната ветроходна проява ще има и скромно българско участие. Подготвят се три български яхти - бургаската "Оренда" с шкипер Красимир Брадев и варненските "Стела поларис"- шкипер Димитър Тачев, и "Анами" на Пенко Жеков. Тази година организаторите на ралито са избрали маршрут, който преминава през 20 черноморски града от България, Украйна и Турция. Проявата се осъществява под патронажа на турския президент Сюлейман Демирел и се спонсорира от множество чуждестранни фирми. Всяка от страните домакини на ветроходното рали е създала инициативен комитет, включващ политици, бизнесмени и радетели на ветроходния спорт, които на доброволни начала ще помагат в организирането на отделните прояви по време на престоя на туристите. От българска страна в инициативния комитет са кметовете на Варна и Бургас Христо Кирчев и Йоан Костадинов, на Поморие - Георги Трухчев, и на Балчик - Кръстьо Митев. В комитета влизат още изпълнителните директори на пристанищата във Варна и Бургас Димитър Димитров и Жорж Дерелиев, както и секретарят на яхтклуб "Порт Варна" Румен Кирчев. Според графика на ралито първият български пристан ще бъде Поморие, където яхтите ще пристигнат на 14 юли. По време на двудневния им престой яхтсмените ще се запознаят с красотите на града и архитектурните забележителности на Несебър. За желаещите организаторите предвиждат и посещение в София, чрез самолетен полет от Бургас. На 17 юли яхтите трябва да пристигнат във Варна, а на 19, 20 и 21-ви ще бъдат в Балчик. Ще посетят Двореца в Балчик, курортния комплекс Албена и евентуално Силистра. След това ралито ще продължи към Украйна - Кримския полуостров, и обратно до турското Черноморско крайбрежие.
"Очакваме най-после яхтеният туризъм постепенно да оживи водите и на Черно море - сподели Христо Цветков, главен организатор на ралито за България. - Чрез "Кайра '98" се стремим да привлечем в нашата страна повече чуждестранни яхти за морски туризъм, защото положението сега е трагично. На година през нашите пристанища преминават едва 7 - 8 чужди туристически лодки, а в Средиземно море има над 750 хиляди круизни яхти. Това е също вид туристически бизнес, от който държавата ни може да печели. " За този вид туризъм у нас от 1994 г. е създаден експериментално т.нар. "транзитлог", който е познат по цял свят. Представлява специална карта, която се дава на чуждестранните яхтсмени, дошли на почивка у нас. В нея са включени основните данни на яхтата и екипажа. Лошото в случая е, че транзитлоговете все още не са влезли в употреба и неимоверно много затормозяват както почивката на туристите, така и работата на нашите специалисти по пропускателния режим в КПП, ДИК и митниците. Но за да бъдат превлечени чуждите гости по нашето Черноморие, е необходима ясно изразена морска политика, съобразена с принципите на пазарната икономика. Нужна е и добра рекламна кампания за предимствата ни пред другите пристанища, а не отблъскващите чужденците обслужване, посредствени битови условия и неимоверно високи пристанищни такси.
Организаторите на "Кайра '98" вече започнаха записванията за участие и за следващото издание на ралито през 1999 г. То вероятно ще се проведе в няколко лъча, които ще се събират в по-големите черноморски градове.
