Българският военен флот запазва боеготовност
Пресконференция на контраадмирал Петър Петров
"Проблемите в нашите ВМС никак не са малко, но се надяваме, че с общи усилия ще съхраним професионално подготвените офицери и застаряващата техника. Бавно, но сигурно ще възраждаме позабравените морски традиции" - каза новият началник на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров на първата си официална пресконференция, която се проведе на 15 юни т.г. във Варна. Той подчерта, че реформирането на нашия боен флот продължава, макар от бюджета на страната да са отделени едва 400 млн.лв. Част от тези средства ще отидат за вече започналата кампания за набиране на професионални матроси. Предвижда се наесен 75 души да попълнят батальона морска пехота и нов екипаж от 30 човека да бъде сформиран за втората ни подводница. Подводничарите ще получават чисто месечно възнаграждение от около 230 хил. лв. Кандидатите ще се явят на конкурс, който ще се проведе в два етапа: от 22 до 25 юни и от 17 до 21 август.
Очаква се до края на юни да получим от фирмата "Варта" в Германия последната част на акумулаторната батерия за подводница "84". До една година и за втората ни подводница ще бъде доставена нова акумулаторна батерия. Радостна е новината, че са удължени летателните ресурси на още четири бойни вертолета от морска ескадрила "Чайка".
Съществена и неделима част от плана за повишаване на боеготовността на флота е разработената корабостроителна програма, която очаква одобрение от Министерския съвет и Народното събрание. Командващият ВМС с тревога сподели, че млади матроси от новия набор твърде често посягат към упойващи наркотични вещества, а около 30 на сто от състава на учебния център са криминално проявени. Трудно се работи с тях, но все пак има надежда момчетата да бъдат приобщени към колективния, казармен начин на живот. Контраадмирал Петров запозна присъстващите и с резултатите от наскоро приключилото командно-щабно стратегическо учение "Юни'98", което бе и първо предизвикателство за него като началник на Главния щаб на ВМС. Няколкото задачи, поставени пред нашите военни моряци, са изпълнени с чест. Участваха 11 бойни кораба и четири спомагателни, които демонстрираха операция по товарене, преход по море и стоварване на десант. През това време тралните кораби от варненската военноморска база осигуряваха минната безопасност, а корветите "Мълния" и "Решителни" бдяха за безопасността до стоварването на десанта на брега.
В момента наши кораби вземат участие и в съвместното военноморско учение на НАТО "Кооператив партнър'98". То е по инициативата "Партньорство за мир" и се провежда в териториалните води на Румъния. Професионализма на българските моряци там защитават патрулната корвета "Решителни", ракетната корвета "Мълния" и десантният кораб "Антарес", на чийто борд се намира взвод "сини каски" от специализирания учебен корпус в Карлово за участие в умиротворителни операции. Ще бъдат демонстрирани изпълнения на хуманитарна операция, отцепване на кризисен район, оказване помощ на бедстващо население и евакуация на бежанци. Тези елементи ще бъдат и част от заплануваното учение "Бриз'98", което ще се разиграе в наши териториални води през периода от 18 до 25 юли. Поканени са да участват кораби от всички черноморски държави, както и от Гърция, Франция, Испания и Шести флот на САЩ. В заключение контраадмирал Петров съобщи, че в третата десетдневка на юни у нас ще пристигне адмирал Джузепе Спиноци от Обединените военноморски сили на НАТО за Южна Европа.
Голямото предизвикателство
Параходство БМФ спази сроковете на Кодекса ISM Какво предстои след първи юли Перспективата на системата за мениджмънт зависи от бъдещето на структурната реформа във фирмата
След края на изтичащия вече месец юни световното корабоплаване ще навлезе в нов период на своето функциониране. Както е известно, от 1 юли т.г. влиза в сила Международният кодекс за управление на безопасността (Кодексът ISM), включен под формата на Глава IХ в Конвенцията SOLAS на IMO. Той става задължителен за всички пътнически кораби, танкери, химикаловози, газовози, кораби за насипни товари и бързоходни товарни кораби с тонаж, равен или по-голям от 500 gt. Това означава, че повече от половината от флота на националния превозвач Параходство БМФ попада в категорията на подлежащите на проверка плавателни съдове.
Въпреки скептицизма на доста контрагенти и задгранични конкуренти успяхме да спазим сроковете, споделиха специалистите от отдел "Управление на безопасността и качеството" в Параходство БМФ, който за около година и половина подготви фирмата и флота й за получаване на сертификат по Кодекса ISM от Държавната инспекция по корабоплаване след проверки на одитори от "Germanischer Lloyd". Изготвена бе система за управление на безопасността, компанията защити документ за съответствие по Кодекса, своите сертификати получиха 54 кораба за насипни товари и 9 танкера на БМФ. До края на годината плавателните съдове със сертификати трябва да станат 65, тъй като се очаква Варненската корабостроителница да приключи изграждането на бълкерите "Царевец" и "Трапезица". Цялостният процес по Кодекса ISM отне около 15 дни по-дълго от планираното, но това можеше да се очаква, тъй като трябваше да се извършват одити и разпращане на сертификати до най-различни точки на земното кълбо по корабите на Параходството. Освен това на четири от корабите беше извършен повторен одит. Финалният етап от работата по Кодекса - одитът на плавателните съдове на фирмата, отне около два и половина месеца. Но всичко е добре, щом свършва добре, както гласи поговорката. Статистиките за компаниите и плавателните съдове, които са останали без сертификат към 1 юли 1998 г., ще станат известни по-късно. Засега прогнозите на IМО сочат, че между 20 и 30 на сто от корабите, попадащи в категорията, ще посрещнат крайния срок без сертификати, а разпределението им по региони също не е известно. Динамиката на процеса в тези последни дни е много голяма, но е безспорно, че се върви към уеднаквяване на стандартите на световния морски пазар и всички, които не се съобразяват с това, ще трябва да понесат последствията. След препоръчания от IМО преходен период на нагаждане към Кодекса вероятно ще последват и санкциите. Колко строги ще бъдат срещу нарушителите различните служби за държавен пристанищен контрол, ще покаже практиката. Едва ли обаче в модерните технологични пристанища ще бъдат допускани нестандартни кораби.
В Параходство БМФ гледат на процеса по получаване на сертификат за Кодекса ISM като на първа стъпка към усъвършенстване на системата за мениджмънт.
Фирмата има още 40 кораба, които трябва да се приведат в съответствие с изискванията на Кодекса до 2002 г. Но ръководният екип на Параходството е на мнение, че не трябва да се губи време, и благодарение на натрупания организационен опит работата може да продължи. Напълно реално е и останалите отдели и кораби на фирмата да бъдат подготвени за необходимите одити, а получаването на сертификат преди крайния срок е плюс в очите на всеки товародател и чартьор. Известно е също така, че плавателният състав на Параходството сменя направленията си на плаване и затова е желателно всички служители да бъдат запознати както със системите за управление на безопасността, така и с цялата документация.
Следващата стъпка, която има намерения да направи БМФ, е да защити сертификат по стандарта за качество ISO 9002, който логически допълва системата на Кодекса ISM и също е предимство при връзки с контрагенти.
Първоначалните впечатления на специалистите от отдела УБК в Параходството са, че са нужни още много усилия, за да се поддържа системата по безопасността в работещ вид. Тя е до голяма степен бюрократична, защото изисква записи на извършени дейности. Нужно е още време и за утвърждаване навиците на персонала по усвоените процедури на фирмата. Те изискват да се видят нещата под по-специфичен ъгъл, да се направи разлика между функционални задължения на служителя и процедура на фирмата.
По корабите, където срещите с проверяващите са по-чести и окото на контролните органи надниква навсякъде, познаването и прилагането на системата е по-задълбочено, смятат в отдела. Около половината от плавателните съдове имат на борда си превод на процедурите на английски език, а би било добре всички да получат такива документи, за да не срещат излишни трудности по доказване на системата си за безопасност на Запад.
Добре би било Параходство БМФ да има единна система за мениджмънт в целия си флот; система, която да обхваща всички кадри. Кодексът ISM предлага добра възможност за това. Но изработването на единна система означава и изменение в цялостното отношение към проблемите на качеството.
Не без значение е и проблемът със структурните реформи във фирмата. Не е ясно под каква форма ще се провеждат те, но всяка промяна в звена и отдели, свързани с Кодекса ISM, ще наложи преработване на процедури или други изменения. Дали предстоящите месеци на утвърждаване на системата за безопасност в рамките на цялото Параходство ще бъдат леки, не е ясно. По-вероятно е да се очакват трудности, тъй като привикването към новото не е лесен процес.
Добрата новина не е новина
Ура, морето свърши!
Лятото дойде и по традиция нашите вестоносци се захванаха с любимата си за сезона тема - Морето. На 4 юни "24 часа Море" направи вълнуващото откритие: "Годзила и в Черно море". След това "Демокрация" пророкува бум на инфекции от кърлежите. "Дневен труд" прогнозира взрив на малария, донесена, естествено, от чуждите туристи, и предупреди "държавата да не жми за рекета на морето", а на 12 юни стигна до истински апотеоз - "Неизвестен негър сее спин по морето"! В няколко броя "24 часа" описа безводието, обхванало Северното Черноморие, и преселението на туристите на юг и в съседни нам страни, където имало вода... и т.н.
Българските ВМС вероятно дълго ще помнят датата 18 юни 1998 г., когато бяха герои на повечето уводни заглавия. Почти пълно единомислие демонстрираха "Дума" - "Флотът в ръцете на дрогирани матроси", "Стандарт" - "Наркомани и крадци пълнят флота", "Новинар" - "Флотът ни попълнен с наркомани и крадци". В самото четиво последният бе направо недостижим: "Тайнствени кораби а ла "Мария Селесте" (така е написано) и "Летящият холандец" ще запорят скоро родните екваториални (вероятно става въпрос за териториални) води. Военните ни катери ще бродят из Черно море, движени от невидима сила и подвластни само на природните приумици... " Нататък авторовата приумица стига до извода, че моряшки екипажи като българските биха провалили дори Колумб (да му мисли НАТО).
Вярно, на пресконференцията, която даде на 15 юни, началникът на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров по мъжки сподели тревогата си във връзка с въпросния порок у някои матроси. Но говори и за реформата във военния флот, за впечатляващите и заслужаващи уважение и подкрепа усилия на военните ни моряци да поддържат неговата боеготовност (виж стр. 4)... Другото обаче е било по-значимо за новинарите... Все пак да признаем, че въпросните медийни страхотии вършат едно изключително полезно за нацията дело. Представяте ли си как би реагирал българинът, ако при тези непосилни цени на жп билетите, при убийствените курортни такси, т.е. при невъзможността да топне крак в любимото си море, прочете в любимия си вестник, че с морето всичко е наред? Няма ли да му дойде много? Ще му дойде!... А съвсем друго е да си седи у дома, да топи крака в легена с чешмяна вода и да чете, че морето е станало Содом и Гомор. Истинско блаженство, нали! Защото знайно е кога на нашенеца му е добре... Морските романи на Клайв Каслър
Допреди две години името на този писател беше непознато на българския читател, а и днес малцина са щастливците, успели да се доберат до романите му, издадени благодарение на издателство "Димант" - Бургас. Затова няма да е излишно още в началото да кажем, че Клайв Каслър е един от големите съвременни писатели на Америка и може би най-популярният автор на морски романи в света от четвърт век насам. Роден е на 15 юли 1931 г. в Аурора, щата Илинойс, но прекарва детството и младежките си години в Алхамбра, Калифорния. Учи в Пасадина Сити Колидж, но през 1952 г. напуска, за да постъпи в американските ВВС и да участва в Корейската война. След нея животът му тръгва по линия, на която биха могли да завидят най-големите авантюристи и търсачи на силни усещания. Каслър изследва американския югозапад, спуска се в езерата на Скалистите планини, за да търси потънали индиански съкровища, оглавява подводни експедиции за издирване на останки от исторически корабокрушения. Увлича се от класически автомобили и събира колекция от 75 уникални образци на майсторската ръчна изработка на старинни возила, призната междувпрочем за една от най-добрите в света. На тази страст всецяло е отдаден и любимият му литературен герой Дърк Пит, с когото читателят се среща за първи път през 1973 г. в романа "Средиземноморски храст". Каслър е председател на Националната подводна и морска агенция, член на Клуба на изследователите в Ню Йорк и на Кралското географско общество в Лондон. Романите на Каслър - "Айсбергът" (1975), "Да извадим Титаник" (1976), "Нощно издирване" (1981), "Тихоокеански водовъртеж" (1983), "Изхвърлени в морето" (1984), "Циклоп" (1986), "Съкровище" (1988), "Дракон" (1990), "Сахара" (1992), "Златото на инките" (1994), са преведени на 28 езика и радват над 600 милиона читатели. Между тях с особена популярност се ползват "Да извадим Титаник" и "Изхвърлени в морето", в които героят му Дърк Пит е в стихията си. В първата от двете книги той се впуска в най-вълнуващата си мисия - да вдигне от морския гроб останките на огромния презокеански лайнер "Титаник", за когото съветските тайни служби са разработили коварен план. Във втората Дърк Пит предотвратява свръхсекретен заговор, обект на който е самият американски президент, и спасява света от екологична катастрофа. При изпълнената с авантюри биография на автора едва ли е чудно, че и любимият му образ Дърк Пит прекарва повечето от времето си в океанските дълбини, в рисковани изследователски експедиции, попада в смразяващи ситуации, от които винаги излиза победител и невредим. Поради тази си особеност романите на Каслър на места звучат като приказка, но сюжетите им са толкова увлекателни и майсторството на разказвача - така завладяващо, че читателят забравя условностите и с удоволствие се включва в играта на въображението, с което щедро го залива писателят.
Одески срещи - ракурси и хоризонти
"Морската врата" на Украйна подпомага спорта и изкуството
На 30 май т.г. в Одеса се състоя един голям морски празник, който обедини в себе си традициите на миналото, духа на настоящето, посланията към бъдещето
За украинците Одеса е символът на морето и мечтата за него. За самите одесчани морето и пристанището са миналото, настоящето и бъдещето на техния град. И не случайно обичат да казват, че в Одеса всички пътища водят до пристанището... От историята се знае, че през 1792 - 1793 г. под ръководството на големия пълководец А.В. Суворов на мястото на днешна Одеса започнало строителството на крепост. За да затвърди руското присъствие на северозападния бряг на Черно море, на 27 май 1794 г. императрица Екатерина II издала указ за построяването на търговско и военно пристанище, а през 1795 г. новороденият град получил името Одеса заради предположението, оказало се впоследствие погрешно, че някога на това място е била гръцката колония Одисос.
Одеското пристанище започнало да се развива особено бързо след 1819 г., когато получило статут "порто франко", т.е. свободно от мита и такси. Една част от града също била призната за свободна територия. Резултатите били огромни. Одеса станала "южният прозорец" на Русия към света.
Развитието на изкуството в Одеса отразява историята и самобитността на града. Превърнала се в един от морските търговски и икономически центрове на Русия, Одеса бързо привлякла на черноморския си бряг хора от различни националности и култури. Поради това и културният живот на града се развил не само въз основа на украинските и руски културни традиции, но и под силното влияние на общочовешките духовни ценности. Буквално за едно столетие Одеса станала известен европейски културен и научен център. През 1809 г. започнало строителството на театъра за опера и балет, през 1817 г. бил открит лицеят, прераснал по-късно в университет, през 1825 г. било организирано Одеското общество на изящните изкуства, през 1899 г. се родил и градският художествен музей.
Един век по-късно одеският духовен ренесанс като че ли се повтаря, а негов инициатор, двигател и меценат отново, както и в миналото, е одеското морско пристанище. За 200-годишнината от основаването на града портът даде на одесчани един прекрасен подарък - основно реконструираната Морска гара с нови зали за пътниците, с обновени кейови терминали за пасажерските кораби, с една впечатляваща пешеходна естакада - част от магистрален път, който трябва да облекчи трафика на товарния транспорт до пристанището. През 1996 г. пак на пасажерския терминал на пристанище Одеса израсна и отвори врати великолепен концертно-изложбен комплекс, който няма аналог не само в Одеса, но и в цяла Украйна. Разгърнатата му площ е 4500 кв. м, но още по-впечатляващи са многопрофилните възможности за използването му: изложби, конференции, презентации, модни ревюта, концерти, фестивали и т.н., и всичко това - сред един прекрасен дизайн и техническа съоръженост, позволяващи най-качественото осъщестяване на всеки замисъл.
През 1996 г. в Одеса се проведе първата международна художествена изложба - конкурс "Марина'96". Няма да бъде пресилено, ако се каже, че именно морето направи възможно осъществяването на тази идея. Меценати станаха Департаментът на морския и речен транспорт на Украйна, Одеското морско пристанище, Черноморското морско параходство, Морската транспортна банка в Одеса... Пак те направиха възможен големия троен празник, който Одеса изживя на 30 май т.г. - старта на първия Международен яхтен фестивал с освещаването на яхтения комплекс "Одеса", откриването на новата зала на основаната през 1993 г. Одеска морска галерия и на втората международна изложба "Марина'98" (за нея виж МВ, бр. 11'98).
Интересна е историята на яхтинга в Одеса. Негов родоначалник е Черноморският яхтклуб, основан през 1875 г. Той се е помещавал във военното пристанище. Имал работилница и стоянка за малки съдове. Всяко лято организирал до 10 състезания с яхти и гребни лодки. Ползвал се с покровителството на командващия военния флот адмирал Алексей Александрович. Двадесет години по-късно бил учреден втори яхтклуб - Екатерининският, покровител на който бил лично великият княз Алексей Михайлович. За разлика от Черноморския яхтклуб, който имал на флага си само герба на Одеса, Екатерининският яхтклуб имал син флаг с триъгълно поле, в центъра на който бил поставен гербът на Херсонска губерния. Този яхтклуб разполагал с 20 яхти и 20 лодки, стоянките на които били при Потаповския вълнолом. Членовете на клуба, освен състезания, организирали лекции, практически занимания и други прояви, свързани с морското дело.
И днес Одеса живее с яхтинга. По време на фестивала една от темите, която най-често присъстваше в разговорите на гостите на празненството, бе очакваното пристигане на яхта "Лелитка". Под украински флаг с шкипер Валерий Петушак тя привършваше своето 45-месечно околосветско плаване и в Одеса се готвеха да я посрещнат на 6 - 7 юни.
От Игор Николаевич Иванов, директор на новия яхтен комплекс, разбрах, че строителството е продължило около две години. Пристанището отговаря на всички изисквания на международните стандарти. Съоръжено е с техника, внесена от Финландия. Има модерен управленски център, от който оператор може да контролира и насочва маневрите на яхтите, бункеровката им и т.н. Пристанищните такси са напълно приемливи, а някои от услугите - безплатни.
Вече стана дума, че одеското пристанище е един от главните меценати на изкуството в града. И това не е случайно. Във време, когато украинците строят своята независима държава и изпитват големи икономически трудности, все повече хора черпят духовна сила от изкуството. Одеското морско пристанище е сред предприятията в Украйна, които работят стабилно и отчитат добри финансови резултати. А Одеса е град на художници маринисти и пристанищното ръководство е убедено, че на "морската врата на Украйна" най-приляга да подпомага изкуството, свързано с морето. Новата зала на морската галерия, както сподели при откриването нейната директорка художничката Татяна Биновска, е изключителна придобивка за изкуството в Одеса и Украйна. Намира се на самия яхтен пристан, в сградата на яхтклуба. Разполага с 400 кв. метра изложбена площ на два етажа и самата тя е произведение на изкуството. Вътрешното й оформление е дело на словенската компания "Ексимпро", която е предвидила индивидуално осветление за всяка картина, оформила е прозорците като корабни илюминатори, използвала е металопластика и други най-съвременни материали. Величествена фигура на бог Нептун с тризъбец и корона, причудливи композиции от корали, раковини и корабни модели допълват атмосферата на този истински дом на изкуството за морето.
В съседство с яхтения клуб и морската галерия е новопостроената православна църква - може би единствен в света случай на подобно присъствие. Но в морска Одеса, разкрепостена, търсеща истинската си същност и в традициите на миналото, и в предизвикателствата на днешния ден, то е почти символно.
Одеса - Варна, май 1998 г. Освободиха "Героите на Шипка"
Конфликтът ще намери продължение в съда
След повече от 10 дни престой във Варна и след предоставяне на банкова гаранция бе отменено по съдебен път задържането на ферибота "Героите на Шипка" на украинската фирма "УкрФерри". Това стана с определение на Варненския апелативен съд, след като първоначално Варненският окръжен съд допусна обезпечение на бъдещ иск срещу украинското параходство, после прие внесената гаранция и отмени мярката за задържане. Ищецът "Моникс марин сервиз" ООД използва правото си на обжалване, затова се наложи случаят да стигне до апелативния съд. След приключването на съдебните перипетии, в 13.30 ч на 15 юни т.г. натовареният кораб отплава за Иличевск.
Както вече информирахме, превърналото се в прецедент в двайсетгодишната история на фериботната връзка задържане бе извършено от ДИК - Варна, на основание чл. 365 от КТМ по повод постъпила молба от шипшандърската фирма "Моникс марин сервиз" ООД - Варна. Тя има претенции за неизплатени около 50 000 долара за доставка на газотурбинен нагнетател за кораба през април 1995 г. "УкрФерри" изтъква аргумента, че тогава не е съществувала и че не е правоприемник на одеското "Черноморско параходство", поръчало частта за двигателя. Възникналият конфликт предизвика рязък коментар от страна на представители на украинската фирма, като по необходимост намеси в спора и съда. Според думите на началника на ДИК к.д.п. Румен Василев той е бил длъжен и в правото си да реагира, след като е получил молба за задържане. Ден по-късно, на 5 юни, петък, е била получена и обезпечителна заповед от Варненския окръжен съд. Тя е връчена на представители на корабособственика на 8 юни - понеделник. От "УкрФерри" не скриха учудването и възмущението си от ареста. Варненският представител на фирмата капитан Александър Яник изтъкна, че според него е крайно неприемливо да се задържа кораб на стойност 40 млн. долара за претенция от 50 000 долара. Явното несъответствие между размера на претенцията и размера на допуснатото обезпечение е безспорно, смята той. Поставен бе и въпросът, защо една претенция, възникнала през 1995 г., се предявява чак сега, през 1998 г. И още кое е наложило изобщо допускането на такова обезпечение на бъдещ иск, след като съгласно спогодбата, подписана между правителствата на България и Украйна, се осъществява редовна товарна фериботна връзка между Варна и Иличевск по утвърдено разписание, при равен брой кораби и рейсове в календарната година, а формата на експлоатация е финансов пул. Това означава, че няма нито опасност, нито възможност корабът да се отклони и да се укрие от маршрута, а загубите от задържането са загуби и за двете страни. На пресконференцията след отплаването на "Героите на Шипка" бе изтъкнат и друг факт - учудването на украинската страна, че тъкмо в момент, когато президентите на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество създадоха икономическа общност и договориха връзки между големите черноморски пристанища, във Варна бе задържан един ферибот. От името на "УкрФерри" в апелативния съд е внесена жалба, в която се твърди, че не са били налице първоначалните предпоставки за допускане на един бъдещ иск. Ако съдът я уважи, следва да бъдат отменени и обезпеченията, включително банковата гаранция. Освен това "УкрФерри" е твърдо решена да заведе иск срещу "Моникс марин сервиз" за нанесените вреди от задържането.
Откривател ли е Вашку да Гама?
Великите географски открития, макар и останали в далечното минало, продължават да предизвикват горещи спорове не само сред историците, но и между народите, върху чието историческо развитие са оказали най-силно влияние. Сега португалците честват 500-годишнината на едно от най-славните събития в своята морска история - плаването на Вашку да Гама до Индия. И го правят впечатляващо. Построиха и нарекоха на името на великия си сънародник най-дългия мост в Европа - 12-километровата естакада над река Тежу. Направиха името на Да Гама символ на провеждащото се в Лисабон световно изложение ЕКСПО'98. Използваха годишнината, за да заявят, че откритието на Да Гама по важност за конкретната историческа епоха и по непосредственото въздействие върху живота на тогавашните хора е много по-велико от откриването на Америка от Христофор Колумб. Същевременно редица историци, между които и известни индоведи, оспориха значимостта на извършеното от Вашку да Гама и приведоха твърде сериозни аргументи. Интересно обобщение на някои от тях направи миналия месец френският вестник "Фигаро" в статия, която препечатваме със съкращения.
МВ
Какъв е бил Вашку да Гама?
Велик навигатор, такъв като Христофор Колумб, Фернандо Магелан, Джеймс Кук...? Или обикновен авантюрист, безсрамен, амбициозен, алчен, жесток?
Действително през 1498 г. този португалски мореплавател със своята армада "открива" морския път от Европа за Индия, като заобикаля нос Добра Надежда и стига до Каликут. Но било ли е това "откритие"? Известно е, че кралят на Мозамбик Мелинд е дал на Вашку да Гама арабски кормчии, които прекрасно знаели пътя за Индия, тъй като в продължение на осем века арабите държали монопола върху търговията с подправки между индийското княжество Малабар и източното африканско крайбрежие. (Виж и МВ, бр. 17 (65) от 1997 г., статията "Звездите на арабските мореходци".)
Според индийския историк К.М. Паникар откриването от португалците на този "нов" път не е имало значението, което му се приписва, дори и затова, че още 10 години преди Да Гама кораби са заобикаляли нос Добра Надежда. Паникар твърди, че ако трябва да се говори за заслуга на Вашку да Гама, тя е най-вече в разрушаване монопола на арабите в морската търговия с Индия и историческия факт, че той пръв след Александър Македонски е установил пряк контакт между Европа и тази страна.
Паникар не е единственият, който поставя под съмнение историческите заслуги на португалския мореплавател. Френският историк Ален Даниел обръща внимание на друг, също известен факт: индуският владетел на Каликут оказал на Да Гама радушен прием и дори позволил на португалците да си направят складове за съхраняване на стоката и свободно да развиват търговията си с екзотични подправки. "Но - пише Даниел - вместо да се задоволят с тези облаги, португалците поискали да установят хегемония в източните морета и започнали да пропъждат чуждите кораби."
Съвършено разрушителни последствия имало достигането на португалците до Индия за индийската територия Гоа. Ето какво пише по този въпрос френският индолог Ги Делери: "В 1510 година португалците завладели Гоа и установили жесток терор: изгаряли еретиците, разпъвали на кръст жреците и поощрявали войниците да взимат млади индийки за свои държанки. Преди португалците да завладеят Гоа, тя била важен индуски религиозен център с много жречески общини и храмове. Португалците ги разрушили и използвали камъните им за строежа на своите църкви."
Португалците не са били нито толкова многобройни, нито толкова силни, че да доведат зверствата над местното население до мащабите на геноцид. Те били бързо изгонени от малабарския бряг от дошлите след тях холандци и англичани, като успели да си запазят само Гоа, Даман (при залива Камбей - б.р.) и Диу. Наистина те успяха да се изхитрят и напуснаха последни Индия - едва през 1962 г. Днес в Индия не е останало нищо от наследството на Вашку да Гама, ако не се смята донякъде "португалска" атмосферата в Гоа по време на карнавалите, както и португалските имена на местните жители.
Властите в Гоа имаха намерение съвместно с Португалия да отбележат 500-годишнината от стъпването на Вашку да Гама на индийска земя, но идеята им беше посрещната с всеобщо възмущение и се наложи да се откажат. Стана дори обратното. Няколко екологични и правозащитни организации и националистите, възглавявани от Клод Алвареш, потомък на един от тези насилствени съюзи между португалските войници и индийки, организираха в края на май в Каликут (дн. Кожикоде - б.р.) демонстрация на протеста срещу европейската колонизация на родината им. Той се проведе на същото място, където преди 500 години е стъпил на индийския бряг Вашку да Гама.
Продължава приватизацията в курортите
На 9 юни т.г изпълнителният директор на "Златни пясъци" АД Николай Недков подписа десетгодишния концесионен договор, според който дружеството ще използва прилежащата към курорта плажна ивица. От документа става ясно, че след като дружеството внесе в републиканския бюджет еднократна такса от 20 млн. лв., ще трябва до края на годината да изплати и пълния размер на концесионната такса в размер на 630 млн. лв. Сумата ще бъде преведена на два транша, като първите 30 процента от тях ще бъдат осигурени до 15 юли. Със свое решение от 1 юни т.г. Министерският съвет открива процедура по предоставяне на концесия за плажната ивица пред курорта Слънчев ден и пред комплекс Русалка.
Специалисти от "Златни пясъци" АД съобщиха, че от предложените за приватизация 37 обекта са закупени тръжни документи за 24 от тях. Най-голям е интересът към хотел "Ерма" и комплекс "Астория". Вече започна да тече и процедура за приватизация на 34 обособени части от комплекс Слънчев бряг, която ще продължи до 4 юли. В нея са включени 25 хотела и 9 ресторанта. Министерството на търговията и туризма е поставило най-висока начална оферта за хотел "Амфора" на стойност 2,4 млн. долара. Продажбите ще се осъществят чрез конкурс за 100 процента от капитала на обособените части.
Променливото лице на успеха
Британските експерименти със свободните търговски зони или пристанища не могат да бъдат оценени еднозначно. Концепцията за тяхното съществуване си проби път твърде бавно и дори в наши дни на острова оперират само пет такива зони плюс една на остров Ман, който е протекторат на Великобритания и по статут не е официален член на Европейския съюз - едно безспорно предимство при определяне на данъчната му политика.
През 1985 г. правителството одобри създаването на шест зони. От първоначалните шест оцеляха само две, макар след това да се появиха нови. Ползата за британските оператори е отлагането на плащането на ДДС, вносни мита и митнически такси за стоки, които няма да се продават във Великобритания. Свободните търговски зони позволяват там да се държат стоки, които са извън ограничителните квоти, определени от Европейския съюз. Не се поставят никакви ограничения върху времето за съхраняване на стоките в зоните.
Пристанищата на Ливърпул и Шиърнес са дъщерни компании на по-крупната "Liverpool and Mersey Docks and Harbour Board". Заедно със Саутхамптън, пристанище Ливърпул бе включено в първата група от шест порта, на които бе разрешено да оформят свои свободни зони. Ливърпулското свободно пристанище бе открито през 1985 г. и сега се разпростира на 360 хектара площ, което го прави най-голямото в страната. То е изградено по модел на Хамбург, макар вече да се смята, че се е насочило към много по-разнообразни операции, отколкото по-големия си германски партньор. Основната компания откри през декември 1994 г. сходна с ливърпулската зона в Шиърнес, Кент. Тя е разположена на 114 хектара площ и има хладилни съоръжения.
Ливърпул се оформя най-вече като разпределителен център и удобно място за съхранение стоки на склад. Там има складове с площ 1 млн. кв. фута. Наскоро те бяха разширени със сгради на 30 хектара на стойност 20 млн. лири (34 млн. долара), планира се и допълнително строителство на площ 860 000 кв. м, което ще създаде 500 нови работни места. Новото складово разширение се нарича Интермодален терминал на свободното пристанище в Ливърпул, с което дори формално е подчертано значението на контейнерния трансшипмънт. Първите звена от инфраструктурата вече са наети до края на тази година.
Промишлените клонове, които се развиват в зоната, са разнообразни. Те варират от производството и съхранението на растителни масла от американския гигант "Cargill" до съхранение, дистрибуция и производство на карнавални костюми на нюйоркския лидер в тази област "Rubie Costume", който има в САЩ 1500 работници. Компанията се нанесе в зоната през октомври 1996 г. и сега извършва дистрибуция по 5500 линии от европейския си дистрибуторски център, който заема площ 2000 кв. м, а наскоро тя започна и производствена дейност в зоната.
Дистрибуторската копмания "Hallidays" откри наскоро свой склад с площ 2000 кв. м за дистрибуция на 1,6 млн. кутии с плодов сок от Карибския регион. Членуващата в Лондонската борса на метали "Henry Bath & Sons" оперира 70 000 кв. м складове за внос, дистрибуция и изграждане на запаси от различни метали. В зоната наскоро започна работа първата във Великобритания борса за какао.
Ирландската дистрибуторска компания "Express Cargo Forwarding", част от "Irish Express Group", развива широка консолидационна и складова дейност, като комплектова ирландски и азиатски компютърни процесори и други части с унгарски дисплеи, които после се конфигурират, за да съответстват на западноевропейските изисквания, и се разпространяват във Великобритания и Европа.
Ерик Ледърбароу, член на мениджърския екип на свободната зона към пристанището в Ливърпул, споделя, че в нея сега се преработват и произвеждат стоки на стойност над 5 млн. лири седмично. От откриването на зоната в нея е била създадена продукция за 3 млрд. лири. "Разбира се, няма две напълно еднакви свободни пристанища - споделя той. - Всеки оператор има своя концепция за това, как трябва да функционира то и какво може да се постигне с негова помощ."
Свободните пристанища - стара идея с нов потенциал
Засега Варна няма нито своя свободна икономическа зона, нито безмитна зона, нито дори антрепозитни складове. С доста закъснение може би представители на морския бизнес от града се обединиха и започнаха офанзивата си на местно и парламентарно ниво. Засега се говори и настоява само за възможното на този етап - създаването на антрепозитни складове (вж.стр.6 на този брой). За да се осъществи дори тази идея, трябва да се изчака новият закон за митниците. Предлаганият в този брой обзор на някои свободни пристанища насочва вниманието на читателя към различните предимства и особености на функционирането им.
Концепцията за свободните пристанища се е зародила в началото на 18-и век, но възможностите й не са изчерпани и в днешните условия. По принцип функционирането й е просто - цялото пристанище или част от него се обявява за "свободно" и внесените там стоки се освобождават от мита и данъци, при условие че не се консумират в страната, където е разположено свободното пристанище. Повечето от днешните свободни пристанища или свободни икономически зони са създадени през 80-те и 90-те години на нашия век. В развиващите се страни те се разглеждат като най-бързия начин за привличане на чужди инвестиции и разкриване на работни места за местните хора.
Много от модерните свободни пристанища се предлагат като хъб-терминали на контейнерните линии за трансшипмънт на разнопосочни товаропотоци. Сред най-старите свободни пристанища са Гибралтар, основано през 1705 г., след като британците отвоюват Скалата от Испания, и Триест, създадено като свободно пристанище през 1719 г., по времето на Австро-унгарската империя. Всъщност Триест е уникален със своя модел в рамките на Европа, тъй като пропуска транзитни стоки и на изток, и на запад, благодарение на опростената си митническа система.
Днес структури на свободни пристанища има в 71 страни - в стотици портове и терминали. Освен това те не са ограничени до морските пристанища. Много от тях са разположени във вътрешни населени места с добри шосейни, железопътни или въздушни връзки.
Концепцията за вътрешно свободно пристанище е най-много експлоатирана в САЩ, където едва ли има щат без свое свободно пристанище или свободна зона. В страната сега оперират повече от 140 такива райони. В Ню Йорк/Ню Джърси само има общо 14 свободни зони.
Хамбург продължава експанзията си
Вековната история на Хамбург като свободно пристанище започва през 1888 г. Сега неговата свободна зона е най-голямата в Германия и обхваща 1526 хектара земя в централната зона на порта. Въпросът с данъците в зоната е толкова сложен, че си заслужава да цитираме по този повод пътеводителя на пристанището: "Днес свободното пристанище предлага един от най-либералните данъчни и митнически режими в Европа и дава възможност на производителите и на търговските компании да се възползват от многобройни данъчни предимства."
След влизането в сила на правилата на единния европейски пазар от 1993 г. в зоната бяха направени някои изменения. Тя се смята за част от Германия, затова на нейна територия важат германските закони, и принадлежи към митническото пространство на Европейския съюз. Но по силата на Митническия кодекс на Европейския съюз стоки от трети страни, влизащи в пристанището, се разглеждат като намиращи се все още извън територията на евросъюза. Това означава, че стоките не се нуждаят от митническа проверка и могат да се съхраняват в складове на пристанището, без да се налагат акцизи и други данъци. В допълнение към това стоките не се нуждаят от санитарен сертификат и от сертификат за произход. Данъци се налагат само ако стоките напуснат пристанището, за да бъдат внесени в Европейския съюз. Стоките могат да се съхраняват на склад за неограничен период от време. В хамбургското свободно пристанище има общо около 1000 предприятия - от търговци на ориенталски килими и преработватели на минерални масла до ремонтни фирми за контейнери. Действат складове с площ около 400 000 кв. м и повечето са разположени в Шпайхерщат - градът на складовете, в старата част на Хамбург. Откритата складова площ за контейнери е 3 млн. кв.м. А всяка година през пристанището се извършва трансшипмънт на 36 млн. тона товари.
Из цялото пристанище се извършва процес на разрастване и развитие. Контейнерният терминал "Толерорт", разположен на 54 хектара, е в процес на реконструкция на стойност 60 млн. марки, която ще повиши капацитета му от 300 000 teu до 800 000 teu годишно.
И други основни зони за обработка на контейнери се модернизират. В терминала "Бурхардкай" например контейнерните кранове ще станат 18, покритата складова площ - 100 000 кв. м, а годишният капацитет за обработка - 2,2 млн. teu.
Триест - връзката с Централна Европа
По време на дългото си съществуване като свободно пристанище Триест си е спечелил позиции на утвърден център за трансшипмънт за огромния хинтерланд на Северна Европа. С откриването на Суецкия канал през 1869 г. Триест получава стратегическо географско предимство поради идеалното си за целта местоположение. Трансалпийският нефтен терминал доставя петрол за затворените във вътрешността държави на север от Италия, като Австрия, Южна Германия и Чешката република. Терминалът има капацитет 50 млн. тона годишно с помпен и складов капацитет за съхранение на 2 млн. тона нефт.
След като става част от Италия през 1918 г., Триест влиза в пряка конкуренция с пристанищата на Тиренско море. Четиридневният път до порта през цялото Адриатическо море наистина е пречка за линейното обслужване, но за потока от товари към Централна Европа Триест си остава без конкуренция. Така той успява да удържи уникалните си позиции.
Свободното пристанище в Триест има няколко ясно очертани раздела, които играят определени роли. Контейнерният трансшипмънт и складовата база заемат централно разпределително място. През 1997 г. цялото пристанище е обработило рекордните 110 000 teu при 75 106 teu за 1995 г. Самият контейнерен терминал покрива 400 000 кв. м площ и складова база за 4000 teu. Плановете за развитие на пристанището включват изграждането на две нови корабни места за ро-ро линии при терминала "Riva Taiana" и подобрения в обработката на контейнерите, за да се повиши пропускателния му капацитет до 400 000 teu.
Формалностите в Гърция са много
Свободната зона в Пирея, започнала работа през 1932 г., обхваща почти цялото пристанище с изключение на пътническия терминал за вътрешните линии. В свободната зона влиза и кораборемонтният район Перама, но той би трябвало да се разглежда като промишлена, а не като пристанищна свободна зона. Свободното пристанище в Пирея е разделено на три части: пътнически терминал, товарен и контейнерен терминал и район на постоянни сухи докове и силози. За удобство в рамките на закона тези разнородни части се разглеждат като едно цяло.
Макар действащото гръцко законодателство да дава възможност за изграждане на промишлени предприятия в зоната, заедно с вноса на суровини за преработка и износ, досега никой не се възползвал от него. Клиентите на пристанището отдавна се оплакват от чудовищната бюрокрация на митническите власти, която прогонва евентуалните клиенти.
През 1995 г. зоната беше приобщена към процедурите на Европейския съюз, но клиентите са на мнение, че там нищо не се е променило по отношение на бюрокрацията. Тъй като добре съзнава какви предимства може да донесе на пристанището свободната зона, администрацията се бори за решаването на проблема. За тази цел беше изучен опитът на британското свободно пристанище в Тилбъри. Но в Гърция проблемът не свършва само с Пирея. Солун изпитва същите затруднения с митническата бюрокрация. Географското положение на пристанището на Солун обаче привлече чужди инвеститори в свободната му зона. Засега се планира изграждането на складове за улесняването транзита на стоки за бившата югославска република Македония.
Спира събарянето на заведенията по плажа
Второ отделение на Върховния административен съд спря изпълнението на единайсет от шестнайсетте заповеди за премахване на незаконните обекти, построени по плажната ивица във Варна. Решението бе взето въз основа на подадените жалби от собствениците на заведенията, които трябваше до 17 юни собственоръчно да ги съборят. Според Димитър Балинов, зам.-кмет на район "Приморски", по всяка вероятност първите дела за незаконните заведения ще влязат в съдебната зала най-рано през есента. Останалите четири заведения по плажната ивица, за които Върховният административен съд не се произнесе - "Шатрата", "Буба", "Сузана" и "Олимп", поетапно се разрушават от общинските фирми "В и К", "Инжстрой" и "Електроснабдяване" за сметка на собствениците им.
Стражевите кораби "Беломорец" и "Черноморец" са постигнали третата ни морска победа?
По повод на публикацията "Кой потопи съветската подводница Щ-204 в наши териториални води?"
Документално изследване на руски историк може да обърне представите ни за участието на българския военен флот във Втората световна война.
Дискусията около гибелта на съветската подводница Щ-204 започна в броя от 21 октомври 1997 г. с хипотезата, че български конвойни кораби са влезли в бой с нея през нощта на 6 декември 1941 г. и са я потопили. Всички досега публикувани отзиви на наши читатели категорично отхвърлиха подобно допускане. "Това не е дело на български военни моряци" (Д. Павлов), "Германски или румънски кораби са водили бой с подводницата" (Ж. Цукев), "Не водосамолет, а германски кораби по наш сигнал са потопили Щ-204" (Р. Бошнаков), "Полицейските архиви могат да дадат отговор по въпроса" (Кр. Ангелов). Още по-категоричен бе Д. Павлов във втората си публикация "Проблемът не е нито дискусионен, нито хипотетичен", повтаряйки убеждението си, че германски водосамолет бомбардировач "Хайнкел-215" е извършил екзекуцията на вероятно повредената и изплавала в наши води подводница.
Продължавайки да отстоявам първоначалното си становище, че Щ-204 най-вероятно е потопена от български кораби, се натъкнах на документалното изследване, извършено от руския историк С. В. Богатирьов. То се нарича "Потери боев х кораблей и катеров ВМФ СССР в период Великой Отечественной войн 1941 - 1945 г." и е издадено в украинския град Лвов през 1994 г. На стр. 18 под № 393 е описана причината за потопяването на Щ-204: "6 декември 1941 г., на 20 мили от Варна, дълбочинни бомби и артилерийски огън от българските стражеви кораби "Беломорец" и "Черноморец" при опит да бъде стоварена българска разузнавателна група" (виж факсимилето).
Ако книжката на Богатирьов се бе появила по-рано у нас, ходът на дискусията щеше да бъде малко по-друг. Но и сега не всичко около Щ-204 е изяснено. Възможно ли е руският историк да е бил подведен? Едва ли. Заедно с К. Б. Стрелбицки те са сред най-нашумелите имена в съвременната руска военноморска история. Зад техните изследвания застават Междурепубликанската научно-историческа група "Банка за идеи" и издателската групировка "Марина - Посейдон". Амбицията и на двамата автори е да се представи на обществеността в страните от ОНД истината за победите и загубите на руския и съветския флот в различните войни и военни конфликти през нашия век.
И все пак, възможно ли е "Черноморец" и "Беломорец" да са потопили Щ-204 и този факт да остане скрит? Отговорът на този въпрос си струва да бъде предмет на отделна публикация. Но още сега мога да заявя, че съществуващите у нас архивни източници не противоречат на подобна теза. Парадоксалното е друго. Неколкомесечните ми усилия да разбера нещо за екипажите на двата стражеви кораба през есента на 1941 г. удрят на камък. Странна амнезия е обхванала всички флотски ветерани и на този етап екипажните списъци са почти празни. Няколкото имена, които станаха известни, са на отдавна починали хора. Затова всеки, който си спомня нещо за екипажите на двата кораба през този период, може да допринесе за изясняване на историческата истина.
Ако хипотезата, която публикувах през ноември м.г., се потвърди, това ще означава, че "Беломорец" и "Черноморец" са постигнали третата българска морска победа след героичната атака на "Дръзки" срещу "Хамидие" и след потопяването на руския контраминоносец "Лейтенант Пущин" от наше минно заграждение по време на Първата световна война. И руските източници твърдят, че потопяването на Щ-204 е станало след артилерийски двубой при опита й да стовари българска разузнавателна (т.е. диверсионна) група, а след това успехът е доразвит с дълбочинни бомби. Войната има своите неумолими закони, които нямат нищо общо с емоциите и народопсихологията. Духовната ни близост с руската култура и приятелството с руския народ са едно, а политиката и действията на управниците на двете държави - нещо съвсем различно. Но от премълчаването на историческата истина губим всички.
Туризъм не само за днес
В началото на този месец в Международния младежки център - Приморско, бе отбелязана 40-годишнината от създаването на бюрото за младежки туризъм "Орбита". Състоя се и тържество по повод връчването на европейската награда "Син флаг" на ММЦ - Приморско. На събитието присъства и министърът на търговията и туризма Валентин Василев, който бе любезен да отговори на въпроси, зададени му от представител на "Морски вестник".
МВ: Г-н министър, какво е мнението ви за движението "Син флаг" и неговото значение за туризма ни?
- Три са нещата, които търси всеки турист - спокойствие и сигурност, качествени туристически услуги и чиста околна среда. Движението "Син флаг" има огромен икономически ефект, защото съдейства за привличането на повече туристи. Главните туроператори изискват вече курортите да имат присъдено това отличие. За туристите то означава наличие на пречиствателни станции за отпадните води, запазена природа, чиста околна среда и в крайна сметка - гарантирано здраве.
МВ: Девет са сега курортите ни, заслужили този "приз за качество". Какво може да се направи на държавно ниво, за да го получат и останалите ни морски курорти, общини и пристанища?
- Големите курорти имат вече "син флаг", защото отделят необходимите средства за изследване, контрол и опазване на околната среда. Същото трябва да направят и общините. Не бива само да се оплакват от липса на средства. Ако черноморските общини събираха 50 на сто от всички данъци и такси, досега щяха да са направили чудеса. Разбира се, и държавата трябва да помага със своите екофондове.
МВ: Какъв ще бъде знакът на туристическо лято'98 и на цялата туристическа година?
- Големите туроператори "Некерман", ТУИ и ИТС ми дадоха информация, че записванията при тях в сравнение със същия период на миналата година бележат ръст от 6 на сто. Тенденцията е той да се запази през целия туристически сезон, защото още през есента на миналата година, преди да започнат договарянията, успяхме да направим добра реклама на нашите курорти. Помогнаха ни именно големите туроператори, които излязоха с отделни каталози за България и ги продадоха в около 8500 туристически бюра. Основният ни туристически пазар е Германия - 36 на сто от туристите през миналата година. Следват Русия и останалите страни от ОНД - 34 на сто. Скандинавските страни и Великобритания са другите ни основни пазари. Търсим възможности за контакти с фирми и туристически дружества от съседните държави. Процесът ще се активизира, след като приключи приватизацията в туризма.
МВ: Как се развиват в това отношение нещата и какво трябва да очакваме в близко бъдеще?
- До края на годината приватизацията ще обхване 50 - 60 на сто от държавната собственост в туризма, а ще приключи окончателно до края на 1999 г. Очакваме в близките дни у нас да пристигнат инвеститори от Турция, които проявяват интерес към закупуване на обявени за приватизация хотели в зимните ни курорти.
МВ: Трябва ли да се опасяваме от отрицателно въздействие на приватизацията върху околната среда?
- Морето ни е много красиво. Съчетано с гори, блата, реки и защитени територии, то е неповторимо. Всичко това ще се запази и след раздържавяването на курортите, защото Законът за опазване на околната среда е много строг. Скоро ще бъде приет и Законът за защитените територии. Всеки обект, който ще се строи, ще трябва да има оценка за въздействие на околната среда. Ако е в нарушение на закона, т.е. ако вреди на околната среда, той просто няма да получи разрешение да бъде построен.
МВ: На всички, от които зависи успешното развитие на българския туризъм, какво ще пожелаете сега, в началото на активния курортен сезон?
- Да мислят за туризма не само за днес, а и за утре.
Ще остане ли синята ни граница бял кахър?
Темата за Бреговата охрана остава в забвение, а сегашната ситуация наподобява баснята за орела, рака и щуката
Фактът, че и след последната среща през януари т.г. в Главния щаб на ВМС се проведе ново съвещание с представители на ведомствата и организациите, имащи отношение към проблемите по охраната на морската ни граница можеше да има две тълкувания. Първото, че то ще бъде крачка напред в координирането на съвместните усилия, се подсилваше от високата представителност, надхвърляща експертното равнище. Съвещанието бе открито и ръководено от началника на Главния щаб на ВМС контраадмирал Петър Петров, а до него бяха заели места директорът на Националната служба "Гранична полиция" полковник Вячеслав Димитров, инж. Николай Кисьов - началник на Държавната инспекция по рибарство, административният секретар на Главното управление на митниците Кирил Сандев, шефовете на ДИК в Бургас и Варна Георги Карлов и Румен Василев, представители на районните инспекции по опазването на околната среда, две дузини зам.-шефове и експерти.
Като че ли по-приемливо обаче бе второто тълкувание: нещо в съвместната дейност боксува и не върви, примери за което има предостатъчно. Всъщност това, макар и с половин уста, бе признато от повечето участници. Първоначалната доза оптимизъм, инжектирана от представителите на МВР, че половината граници на България са "сини" (т.е. - водни) и че разискваните проблеми са от особена важност за националната сигурност на страната, бе помрачена пак от тях. Позицията им, че приетият в края на миналата година Закон за МВР е решил всички спорни до този момент проблеми, не бе приета с възторг от останалите. Военните посочиха Закона за отбраната и въоръжените сили и продължаващия да действа Закон за морските пространства на Република България, а другите участници - съответните новоприети нормативни актове, регламентиращи дейността на техните ведомства. В крайна сметка всички се обединиха около предложението, че трябва да се преработи и усъвършенства съществуващата Инструкция № I-121. за реда на взаимодействие между органите с контролни правомощия по смисъла на Закона за морските пространства № I-121. Но пък в хода на разискванията към този документ не бе отправена нито една конкретна забележка... Този журналистически материал можеше и да свърши дотук, ако не бяха големите въпросителни, които остави еднодневното съвещание, въпреки дипломатичния тон по време на дискусиите. Досегашното положение се изчерпваше със следната стандартна ситуация: от оперативната служба на ВМС до Граничната полиция, ДИК и митницата постъпва сигнал, че под нос Калиакра неопознат кораб застава на котва, без да уведоми ДИК и без видима причина за отклонението му от фарватера, а и около него вече сноват няколко по-малки плавателни съда. Очевидно е, че става дума за "брутална контрабанда" както се изрази един от представителите на митниците. Но реакция няма от никого. Корабът нарушител, необезпокояван и абсолютно безнаказано, напуска териториалните ни води (виж "Морски вестник", бр. 1/73 от т.г., с. 2). С какво ще се променят нещата след съвещанието? Това участниците в него не казаха.
Законът за МВР дава големи пълномощия на Граничната полиция, но не гарантира никакви ресурси за тяхното реализиране. Публична тайна е, че сегашните гранични катери не са особено мореходни, а и вече са морално остарели и физически износени. Кулоарна информация подсказа, че в МВР вече са намерили необходимите средства за закупуване на гранични кораби с водоизместване от по 300 и 150 тона. Това, ако е истина, от една страна, е добре, а от друга, предизвиква известно недоумение. Добре е, че вероятно нарушителите вече ще бъдат догонвани по-лесно. Не е съвсем добре, защото бюджетните пари ще отидат за закупуването на военизирани кораби само с гранични функции а не за военни кораби, които могат да изпълняват и гранични задачи. Може би в МВР не проявяват интерес към Националната военна корабостроителна програма, насочена към стимулиране на специализирани български фирми. Пак в това министерство вероятно не е отишла информацията, че нашите ВМС отдавна отработват задачи в рамките на инициативата "Партньорство за мир", които включват различни ембаргови операции, задържане и проверка на кораб нарушител. Затова увисна във въздуха и предложението на контраадмирал Петров за съвместни практически занятия на море. Не е зле все пак да припомним, че корабите на Гранична полиция се поддържат в ремонтните бази на ВМС, а офицерите им са възпитаници на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".
На съвещанието все пак бе обявено, че царят е гол по отношение на незаконния улов на калкан в наши териториални води. Първо, че вече не става дума за очукани турски гемии, а за модерни риболовни кораби. Второ, че част от техните високотехнологични съоръжения под формата на "спонсорство" вече са на борда на наши плавателни съдове, които ловят калкана и го предават срещу добро възнаграждение на очакващите ги извън българските териториални води турски кораби. В такъв случай няма ли да бъде излишно пилеене на средства планираното, макар и символично, зарибяване с калканчета на нашето крайбрежие от страна на Държавната инспекция по рибарство? Изходът бе подсказан от началника на районното митническо управление във Варна Румен Кирчев: "Уловеният калкан, предаван по море на турски кораби, си е чиста проба контрабанда която може да бъде санкционирана на място от митницата. " Да, но до "мястото" митническият инспектор поне засега може да достигне единствено с летящо килимче тип "1001 нощ"... Представителите на МВР категорично отхвърлиха предложението на ВМС да бъде създадена обща експертна група, която да разработи съвместен проект на Закон за бреговата охрана. Аргументите, че в други морски държави структурите на бреговата охрана отдавна са се справили с проблеми като нашите, бяха отхвърлени с контрааргумента, че у нас нищо не е като при тях и че в новия закон за МВР въобще не се предвижда създаването на брегова охрана. Компромисът бе наречен "междуведомствен съвет". Колкото и да ровим в паметта си обаче, едва ли ще можем да си припомним нещо сериозно, сътворено от подобна група високопоставени чиновници.
Ще излезем ли някога от омагьосания кръг "орел, рак и щука"? Най-неочаквано истинският оптимизъм изникна от изявленито на изпълнителния директор на завод "Черно море" - Варна, инж. Петьо Милков. При това той не направи реклама на продукцията на завода, а лансира неоспоримата теза, че разковничето на успеха се нарича единна радиолокационна и информационна система за контрол върху корабоплаването. С офертата на "Черно море", наречена "Екран", "Морски вестник" вече запозна своите читатели (виж бр. 4/76, с. 10). Който има подобен "Екран", може да осъществява контрол върху корабоплаването в нашите териториални води, защото ще има информация за мястото или за движението на всяко плавателно средство. Системата обаче е прекалено голям лукс за което и да е бюджетно ведомство и единственият изход е в обединяването на финансовите им възможности в името дори и на тясноспециализираните им задачи.
Защо "Екран" ще съумее да фокусира разнопосочните ведомствени интереси? Може би защото системата изобщо не се интересува от това, кой води бащина дружина, а приема и предава специфичната информация от и на всеки свой абонат. Така например Гранична полиция би могла да знае цялата навигационна картина в интересуващите я акватории, а ВМС биха могли да имат изображение на надводната обстановка в зоните на тяхната отговорност. Въпросът е само в това, всеки абонат добросъвестно и своевременно да вкарва в системата данните от своите средства за информация и наблюдение.
Възможностите на "Екран" бяха загатнати по твърде категоричен начин пред участниците в съвещанието чрез демонстрация на рейдовата кула на входа на Пристанище Варна. Без да вдига излишен шум, шефът на ДИК - Варна, к.д.п. Румен Василев бе организирал закупуването и монтажа на първия модул от "Екран". Двете радиолокационни антени вече се въртят над ремонтиращата се кула и дават нужната информация на дежурните служители.
А сега нека да оставим цифрите да говорят. Допотопните прадеди на модула, с които боравят и до днес ВМС и Граничната полиция, консумират по 17 киловата електроенергия, а този на "Черно море" - само 300 вата. А ако пресметнем какво бихме икономисали само от гледна точка на електроенергията за година от планираните 10 - 15 радарни поста? И още нещо. Изграждащата се в момента аналогична система на плавателна река в Русия с дължина на контролираната зона почти колкото нашето черноморско крайбрежие е оценена за около 30 милиона долара. "Черно море" иска за "Екран" десет пъти по-малко! Дано този път опровергаем поговорката, че една птичка пролет не прави. Но поне засега позициите на част от оторизираните ведомства за опазването на държавния суверенитет върху морските пространства на България не са нищо друго, освен констатацията, че опазването на синята граница е все още бял кахър.
Предвид важността на повдигнатите в публикацията проблеми "Морски вестник" е готов да помести и други мнения по въпроса.
