Българското пристанище на европейския дух
На 7 юни във Варна бе честван официално Денят на Европа - Варна '98. Под мотото "Варна - българското пристанище на европейския дух" обществеността и гостите на града отбелязаха празника с множество прояви. В рамките на проекта Общината съвместно с обществени и културни институти организира прояви, в които се включиха деца и родители, ученици и студенти, местни неправителствени организации. Морският клуб "Приятели на морето" предприе почистване на плажната ивица и парковите площи в Морската градина. Участваха и активисти на "Екогласност", Скаутската организация, движението "Син флаг" и др. Сред атракциите на деня бе светлинно-пространствената композиция на Петър Костадинов "Светлина към Европа", представена в двора на Художествената галерия. Гости на празника бяха Антоанета Праматарова, зам.-министър на външните работи, и Жак Вюненберже, ръководител на делегацията на Комисията на Европейския съюз в България, както и посланици и дипломати на страни - членки на Европейския съюз. Празникът завърши в Летния театър с концерт на държавния ансамбъл "Пирин" - Благоевград.
Грандиозен празник на океаните
Над 10 милиона души ще посетят най-голямото морско изложение на столетието
Българското участие - впечатляващ поглед към подводното археологическо наследство на най-старата човешка цивилизация
На 21 май т.г. в Лисабон бе открито последното световно изложение за века - ЕКСПО'98:"Океаните - наследство за бъдещето". Над един милион души проследиха на живо грандиозния спектакъл при откриването му. Над 10 милиона души се очаква да го посетят през четирите панаирни месеца. Над 150 са държавите, които се представят в Лисабон със свои национални павилиони.
Мащабите на ЕКСПО'98 са действително впечатляващи. Изложбената площ се е разпростряла на 600 декара по двата бряга на река Тежу, но експоградчето включва още 3400 декара паркове и градини по крайбрежната ивица източно от Лисабон. Истински архитектурни постижения са Павилионът на океаните и Павилионът на бъдещето. Павилионът на океаните е една от звездните атракции на Лисабонското изложение. Проектиран е от Питър Чемайеф - архитектът, който създаде и най-големия в света аквариум (в Осака). Океанариумът, както свойски го наричат организаторите на ЕКСПО'98, струва 65 милиона долара. Сградата му е с вълнообразен стъклен покрив, с множество корабни мачти и въжета. Вътре са обособени четири отделни басейна, свързани с централен аквариум, който символизира същностното единство на четирите океана. Побира 6 млн. литра вода и приютява стотици растителни и животински видове, представящи подводния живот в Атлантика, Тихия, Индийския и Северния ледовит океан.
Огромни изложбени зали разкриват пред посетителите различните аспекти на човешкото общуване с морето - историята, митовете и легендите; въобще всичко, което доказва неразривната връзка на човешката съдба с океана.
"Повече от всичко останало ЕКСПО'98 утвърждава Португалия като модерна страна от обединена Европа, чийто поглед е насочен стабилно към бъдещето и прогреса", заяви в речта си при откриването министър-председателят Антониу Гутиериш.
Португалците имат всички основания да твърдят това. Те направиха изключително много, за да бъде запомнено тяхното домакинство на ЕКСПО'98. Като се опряха на славната си морска история, те издействаха световното изложение да се проведе именно по времето, когато честват 500 години от историческото плаване на Вашку да Гама до Индия. 70-метровата статуя на Да Гама се извисява величествено над панаирното градче и се възприема като негов символ и покровител. Името на великия мореплавател взе и завършеният само преди месец мост над река Тежу, получил веднага славата на най-дългия мост в Европа. Но освен че отбелязва един от най-големите морски подвизи в човешката история, изложението се превръща в символ и на новооткритата португалска увереност в бъдещето. Само преди седмици Португалия постигна голямата си амбиция, като се нареди сред държавите в ЕС, които свързват икономиките си с общата европейска валута. ЕКСПО'98 обещава да стане нещо повече от четиримесечен празник. Основните панаирни площи и изложбени зали ще продължат да бъдат ползвани и след 30 септември, когато панаирът приключва. В по-голямата част от павилионите ще се настани постоянната експозиция на националната индустриална изложба. Районът на панаирния град е в центъра на програма за жилищно развитие, която предвижда край река Тежу да израсне нов живописен социален център. Затова прав е и главният организатор на изложението Жозе Ториш Кампуш, когато казва, че "това е нещо повече от поредно изложение. Това е масивен проект за развитие на Лисабон."
Българското участие се забелязва и със сигурност ще бъде запомнено. Главен организатор е "Пловдивски панаир" ООД. Националният ни павилион е построен в близост до една от трите врати на ЕКСПО'98 и има за съседи павилионите на Италия, Мароко, Шри Ланка и Словакия. Проектант на вътрешното оформление е колектив с ръководител арх. Здравко Гочев. За офиса на изложбата той е направил възстановка на типична черноморска рибарска къща. В приземния й етаж има винарна и щанд за сувенири. На триъгълна пирамидална конструкция е опната карта на Черно море и са отбелязани българските морски градове и курорти. По видеомониторите върви филм за тях, подготвен от Иван Гочев. Звучи електронна музика на Симо Лазаров. Специална цветна дипляна дава информация за изложбените експонати. Морската ни наука е представена от Института по океанология при БАН. За постиженията на българското ветроходство напомня макетът на "Кор Кароли" - яхтата, с която капитан Георги Георгиев осъществи първото българско самотно околосветско ветроходно плаване. За пътя, изминат от българското корабостроене през последните 50 години, посетителите могат да получат представа от сравнението между изложените макети: на 250-местния пътнически кораб за крайбрежно плаване "Емона", построен през 1946 г., и на 14 000- и 42 000-тонните съвременни плавателни съдове, които са в серийно производство във Варненска корабостроителница.
Откритие за много от посетителите вероятно ще се окаже българският поглед към мястото на морето в живота на най-старата европейска цивилизация, живяла, както е известно, именно по нашите земи. Замисълът, проектното решение и аранжировката на тази основна част от изложбата са на директора на Дирекция "Културно-историческо наследство" - Варна, Александър Минчев и директора на варненския Археологически музей Иван Иванов - всъщност истинският домакин на изложбата.
Г-н Александър Минчев, който наскоро се завърна от Лисабон, бе любезен да ни предостави снимка на един кът от изложбата и да я опише за читателите на "Морски вестник".
Идеята за българското пътуване във времето е представена чрез старинен, дървен, квадратен мостик, монтиран в средата на павилиона. Между него и стените на павилиона е оставено празно пространство, посипано с пясък от варненския бряг. Експонатите са поставени във витрини и на пода. Това са археологически предмети от праисторическите селища във варненските езера и в Черно море. Най-ранните са от потънало селище от каменно-медната епоха - IV хилядолетие пр. Хр. В две витрини са предмети от гроб 36 на варненския халколитен некропол. Четири витрини представят материали от ранната бронзова епоха - III хилядолетие пр. Хр. В пясъка между витрините са разпръснати оригинални части от жилища, намерени в праисторическите селища. Посетителите ще видят уникална пирамидална каменна котва от II хилядолетие от експозицията на Историческия музей в Каварна, намерена при Калиакра, дървено-оловна котва от I хилядолетие пр. Хр., каменни и кремъчни сечива, идолна пластика, късноантична керамика и лампи, произведени през тази епоха, намерени в Черно море.
Значителна част от показаните древни експонати не са от местен, черноморски произход. Например оловният слитък от II - I век пр. Хр. е от Иберийския полуостров, което говори, че поне оттогава датират презморските връзки на нашите земи с тази най-далечна от нас част на Европа. Към морската и късноантичната епоха ни връщат показаните амфори, които са със средиземноморски и малоазийски произход. В центъра на този композиционен замисъл са оловният щок и лодката еднодръвка - най-старият плавателен съд по нашите земи, безспорно доказателство, че обитавалата ги най-стара европейска цивилизация е и първата морска цивилизация на нашия континент.
Специалният мултимедиен Павилион на бъдещето е една от архитектурните забележителности на световното изложение. Той насочва вниманието към авангардните съвременни технологии за използването на моретата и ресурсите им. В него е заложено и основното послание на ЕКСПО'98, че океаните са важни за цялото човечество и трябва да бъдат използвани, но и грижливо пазени.
Тази подводна снимка, направена в екзотичните води край Малдивските острови, е на известния български подводен фотограф Любомир Клисуров, научен сътрудник в Института по океанология при БАН - Варна. Удостоена е с честта да краси една от стените на Океанариума, а нейният автор също участва в големия морски празник в Лисабон като делегат на годишната конференция на организацията "Coast watch", чийто координатор е за България.
Част от подводното археологическо наследство на нашите земи експонирано в българския павилион в Лисабон.
Задържан бе фериботът "Героите на Шипка"
Украинският ферибот "Героите на Шипка", поддържащ от деветнайсет и половина години фериботната връзка Варна - Иличевск, бе задържан във Варна от ДИК на 4 юни т.г. в 19.40 ч. Според издадената заповед №146 на инспекцията задържането става на основание чл. 365 от Кодекса на търговското мореплаване по молба от "Моникс марин сервиз" ЕООД - Варна, доставила през април 1995 г. газотурбинен нагнетател за двигател на кораба. Претенциите на варненската фирма, отразени в постановление на Варненския окръжен съд, са за стойността на нагнетателя - 34 550 долара, плюс 15 979 долара лихви. Капитанът на кораба Анатолий Якутин е отказал да предаде поисканите му от ДИК документи за националност на кораба и е подал акт на морски протест във варненския нотариат. Задържането на "Героите на Шипка" - прецедент във функционирането на фериботната връзка, стана повод за пресконференция на ръководството на корабособственика "УкрФерри", което се намираше във Варна. На нея президентът на компанията Александър Курлянд заяви, че е загрижен и удивен от необоснованите и крайни мерки. Той поясни, че шипшандърската фирма "Моникс марин сервиз" е доставила частта за двигателя на кораба на "Черноморското морско параходство" по време, когато "УкрФерри" дори не е съществувала. С разделителния баланс за сформирането на "УкрФерри" няколко месеца след доставката са погасени и всички дългове, включително този за въпросния нагнетател. Президентът на "УкрФерри" се позова и на чл. 7 на междуправителствената спогодба за експлоатацията на фериботната връзка, чийто текст се отнася до неналагането на санкции. Фирмата е извикала свой адвокат от Лондон, тъй като за всеки ден престой на кораба търпи загуби по 25 000 долара, а наемът за един железопътен вагон, който плаща българската страна, е по 15 швейцарски франка на денонощие. Пратена е и нота от страна на украинското посолство до нашето външно министерство. До редакционното приключване на броя конфликтът не беше получил разрешение.
Как се гради бъдещето
Тенденции в развитието на работната сила в корабостроенето и кораборемонта Особено важно е да бъде осъзната необходимостта от подходяща професионална подготовка в двата отрасъла, за да не бъдем изправени в бъдеще пред проблемите на последните няколко години.
Известно е, че в морската индустрия по цял свят подготовката и попълнението с кадри за корабостроенето и кораборемонта пострада много през 70-те, 80-те и началото на 90-те години. С наближаването на края на века проблемът като че ли отново се изостря. Причините за това, че в бранша не постъпват достатъчно млади хора, се коренят в историята, но настоящото им проявление създава проблеми на целия сектор, докато възрастовите граници продължават да се покачват.
През изминалите две десетиления за професията липсваха къквито и да било възможности за развитие. Освен това другите видове реализация изглеждаха по-примамливи за младите хора, завършили училище, колеж или университет и те свързваха бъдещето си с други професии. Затова е особено важно и в корабостроенето, и в кораборемонта да заработят програми за привличане и обучение на персонала, за да сме сигурни, че бъдещето - както в близък, така и в далечен план - няма да ни донесе неприятности както през последните години.
В Северна Европа бе намален драстично броят на хората, заети в двата отрасъла, и в много области се разчита на случайни временни работници, за да се попълнят липсите в структурата на работната сила. Типичен пример за това са заводите по река Везер, Германия: "Bremer Vulkan", "A G Weser", "Seebeckwerft", "Schichau Unterweser", "Rickmers Werft" и "Lloyd Werft" - някогашни световни лидери в корабостроенето и кораборемонта. От тях сега остана само "Lloyd Werft", при това заводът се занимава само с кораборемонт. На постоянна работа в него са общо 450 работници - многократно по-малко от някогашните хиляди. Затова никак не е чудно, когато от "Lloyd Werft" споделят, че много често търсят временни работници. От това отношенията с постоянно заетите са по-напрегнати от всякога, тъй като всеки знае, че има много други, които са готови да вземат мястото му.
Временната заетост не е идеалният случай, но се предлага в много области. Един от примерите е районът на река Тайн във Великобритания - Тайнсайд, където през последните години обемът на работата нарасна изключително много, особено в секторите на кораборемонта, конверсията и офшорната промишленост. Тайнсайд бе един от европейските и световни лидери в корабостроенето с известни имена като "Neptune", "Walker", "Swan Hunter", "Palmers", "Smith's", "Wallsend Slipway" и "Redhead's". Упадъкът на британската корабостроителна промишленост донесе небивала разруха за този район. В последните години настъпи оживление с активизирането на "A&P", "Tyne Tees", "TDE", "Aker McNulty's" и "AMEC". Но за постигане на нивата на заетост на работната сила от предишните десетилетия не може да се говори.
Поради цикличния характер на съвременната промишленост в сектори като кораборемонта и офшорната технология, компаниите от района на Тайнсайд не се ангажират с поддържането на големи работнически колективи. Те предпочитат да наемат временни работници. От това произтичат проблеми за сигурността и качеството на работата. Повечето от заводите днес, както корабостроителните, така и кораборемонтните, трябва да постигат изискванията на стандартите от серията ISO, затова използването на временни работници съвсем не е идеалното решение. Въпреки това заводите имат специални програми за набиране на временна работна ръка, които дават шанс на обучението по безопасност и качество. Заводите от Тайнсайд са се обединили в рамките на програма за обучение и квалификация, която цели да доведе млади хора във всички сектори на производството и на всички нива.
Районът на Средиземноморието е на път да се изправи пред същия проблем, който преживя Северна Европа преди едно десетилетие - рязко съкращаване на работната сила и загубване на кадрите. Протестите на профсъюзите срещу съкращенията забавят процеса, но не могат да отменят неизбежното. Големите заводи, като "Astilleros Espanoles", "Lisnave", "Malta", "Fincantieri" и "Hellenic", ще трябва да извършат съкращения.
Същото се отнася и до новите демокрации в Европа, като страните от Балтика и Балканския полуостров. Повечето от заводите в тези райони имат големи работнически колективи и ако там напредне приватизацията, ще трябва да се въведат програми за съкращения.
Ако погледнем по на изток, ще открием, че гигантите в корабостроенето, като Япония и Южна Корея, вече са извлекли максималната полза от упадъка на запад - до такава степен, че всички големи поръчки за ново строителство се насочват към тези две страни. С повишаването на производителността намалява нуждата от много работна ръка. Съкращенията вече станаха типично явление за тези страни, където на корабостроителната професия се гледаше като на работа за цял живот. Това важи с особена сила за Южна Корея в сегашното й състояние на финансова и икономическа криза. Но трябва да отбележим, че Япония и Южна Корея имат в корабостроителния сектор работна сила с много по-ниска средна възраст и са разработили мащабни програми за набиране и подготовка на работна ръка.
Два други важни за кораборемонта райони са Сингапур и Близкият изток. Едно от основните оплаквания на заводите в Сингапур е, че правителствените разпоредби възпрепятстват масовото набиране на евтина работна ръка от страни като Индия, Малайзия и Индонезия. Това оказва влияние върху конкурентната способност на Сингапур, затова много местни компании са се насочили към разширяване на задграничните си програми за страни като Филипините, Виетнам, Индонезия и Китай.
В близкоизточните кораборемонтни гиганти, като "Dubai Drydocks" и бахрейнския завод "Asry", такива проблеми не съществуват, тъй като почти цялата работна сила - и мениджърският екип, и работниците - са от други страни. Тук също има добри програми за набиране и обучение на работната ръка, които дават гаранции, че безопасността и качеството няма да пострадат.
Проблемът със застаряването на работната сила е общ за всички страни, но въвеждането на ефективни програми за набиране и обучение на работници може да доведе до ефективното му решаване, преди да е станало твърде късно. Светът винаги ще се нуждае от корабостроители и кораборемонтчици, но въпросът е в бранша да попаднат качествени кандидати.
Въпреки работническите протести германският корабостроителен завод на "Bremer Vulkan" вече е част от историята.
Параходи тръгват по великата река
Реликви от музея на Дунавското корабоплаване в австрийския град Шпиц
Още римската империя поддържала военни флотилии по цялата дължина на река Дунав, по така наричаната "Данубис лимес Романа" (Римска дунавска граница). В по-късни времена с кораби по Дунава плавали византийци, маджари, австрийци, германци, българи, сърби, турци.
Извънредно ценна нагледна представа за корабоплаването по великата река през изминалите столетия дава Музеят на корабоплаването в австрийския град Шпиц, открит през 1970 г. в старинния замък Ерлаф, в миналото - част от манастира "Нидералтайх". В неговата експозиция са представени корабни детайли и модели на кораби и салове от римско време, макети на корабни конвои, теглени от коне срещу течението на реката - използвани до втората половина на ХIХ век, известните улмски салове, по името на германския дунавски град Улм, плаващи корабни мелници и др. Особено богат е разделът за дунавските параходи. Първото предложение за тяхното използване по реката прави проф. Карл Фридрих от Марбург още през 1910 г., т.е. само две години след откриването на първата параходоплавателна линия по река Хъдсън в Северна Америка. Първоначално австрийското правителство посреща идеята с интерес, но и с голяма доза резервираност към осъществяването й. На 26 юни 1813 г. обаче император Франц издава декрет, с който на плавателните съдове, използващи механично задвижване, се дават изключителни привилегии. В края на 1917 г. Виенската дворцова камара приема нов декрет - за основаване на параходоплавателна общност. Пръв от това ново отношение към парахода се възползва унгарският машинен майстор от Печ Антал Бернхард. Той провлачва дървения си кораб от малкото пристанище на Драва - Селие, до Виена, достроява го, снабдява го с парна кондензационна машина собствен проект и му дава името "Каролина". Това е първият параход на река Дунав. С него Бернхард прави пробно плаване на 21 март 1817 г. в околностите на Виена, а на 2 септември 1818 г. отплава от Виена за Пеща. В резултат на успешното плаване получава документ, датиран от 31 декември 1818 г., който му дава право да извършва "параходоплаване по Дунав и притоците му".
По същото време френските предприемачи Мерас Леон и Филип Жирард построяват парахода "Дуна", снабден с парна машина с 20 к.с. През 1823 г. по чертежи на Жирард бил построен параходът "Франц I", който почнал да плава между Виена и Пеща. През 1829 г. австрийците основали Първо дунавско параходоплавателно дружество. Началото на неговия корабен парк било поставено с парахода "Мария-Ана" с мощност 76 к.с. и газене 0,7 м. През 1836 г. дружеството има вече пет речни пътнически парахода и два морски. С тях поддържа редовни превози между Виена и Будапеша, Дренкова и Кладово, Галац и Истанбул.
През 1935 г. е създадено и Регенсбургското акционерно дружество. То разполага със значителен инвестиционен капитал, изгражда собствена корабостроителница, в която построява първия си параход, снабден с парна машина с мощност 40 к.с. Получава името на крал Людовик I и в продължение на 19 години превозва пътници между Регенсбург и Линц.
Освен в музея в Шпиц, 180-годишната история на дунавските параходи може да се проследи и в музея в дунавското градче Грайн, настанен впрочем в бившия дворец на българския цар Фердинанд, а така също и в Регенсбург, където се намира корабът музей "Рудхоф".
Посредническите фирми се пререгистрират
Лица и фирми, чийто уставен капитал е с повече от 50 на сто българско участие, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, могат да извършват посредническа дейност по информиране и наемане на наши морски специалисти на работа в чужбина. Това регламентира Постановление № 103 на МС от 6 май т.г., с което бе приета дългоочакваната наредба за посредниците на трудовия пазар. С нея се постановява пререгистрацията им по силата на изискванията на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, обнародван в края на миналата година. Според Стефка Петкова, експерт в Бюрото по труда във Варна, новите моменти в документа допълват и разширяват изискванията към посредниците на пазара. Те изясняват по-пълно взаимоотношенията между работодателя, посредника и търсещите работа специалисти, като ги регламентират съвсем ясно - нещо, което частично извършваше старата Наредба № 5 от 1995 г., допълвана по-късно от други нормативни документи.
Според новата Наредба № 103 Министерството на труда и социалната политика ще издава разрешителни за посредническа дейност за срок от две години. Пак според нея организации на работодатели, синдикати и организации с идеална цел също могат да извършват посредническа дейност на пазара на труда. За посредническа дейност за работа в чужбина вече се изисква посреднически договор с чужд работодател, като в документа се регламентира характерът на извършваната работа и се гарантира на българските специалисти законно установено работно време, възнаграждение за положения труд, социални и здравни осигуровки и др. Фирмите, които кандидатстват за посредническа дейност по информиране и наемане на работа на наши моряци, задължително трябва да прилагат предварителен посреднически договор с корабособственик (оператор) и колективен рамков трудов договор, съгласуван с моряшки синдикат - член на Международната транспортна федерация (ITF). Пак според документа дейността на фирмите, изпращащи наши моряци в чужбина, трябва да се осъществява в съответствие с изискванията, включени в международните морски конвенции и нормативите на ITF. В заключителните разпоредби на постановлението изрично се споменава, че посредническата дейност не може да се извършва срещу задължението за заплащане на възнаграждение на посредника от моряка.
След като получи необходимия набор от документи за регистрация в рамките на 30-дневния срок от публикуването на постановлението в "Държавен вестник", Министерството на труда и социалната политика трябва да издаде разрешителни на кандидатствалите фирми. При отказ министерството ще уведоми писмено кандидата, който може да обжалва по реда на Закона за административното производство. Според специалистите издаденото удостоверение се получава от фирмата след заплащане на такса в размер на 5 месечни минимални работни заплати. То не може да се прехвърля или преотстъпва на други лица или фирми. След изтичане на двугодишния му срок, ако пожелае, посредникът може да се пререгистрира, минавайки по същия административен път.
Предстоят много и сериозни промени
Интервю с к.д.п. Румен Василев, началник на Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК) - Варна
МВ: Капитан Василев, каква е преценката ви за ефективността на контролните функции на ДИК - Варна, след повече от половин година на поста началник на инспекцията?
- За този период от време направихме няколко важни неща. Нормативната база на ДИК е много стара - правилникът на инспекцията е от 1965 г., Кодексът на търговското мореплаване, на базата на член от който е създаден ДИК, датира от същия перод. А животът толкова много се промени, че се налагат промени и в нормативните документи. Първият документ, който успяхме да издадем през януари т.г., е "Задължителни правила на района под юрисдикцията на Държавна инспекция по корабоплаване - Варна" - предишните правила бяха от 1980 г. В документа се постарахме да включим всичко най-необходимо, свързано с експлоатацията на корабите и корабоплаването тук. Естествено, може да има и празноти, които ще се коригират периодично, но трябваше да има такъв документ, на който да се основава и нашата дейност като инспектиращи. Другият документ, който излезе не без влиянието на инспекцията, беше заповедта на областния управител за създаването на МАСО (Морски аварийно-спасителни отряди). На базата на опита от авариите и произшествията в България през последните няколко години беше създаден Национален комитет по аварии и бедствия със звена във всеки по-голям град. Той издаде заповед, въз основа на която областният управител събра представители на 14 ведомства и дружества и създаде структурата на отряда, който действа само при възникване на крупни аварии и бедствия. Във връзка с тази заповед веднъж годишно трябва да се правят учения - такова предстои между 20 и 25 юни т.г. на Пристанище "Варна-запад".
Освен това инспекцията създаде нови правила за малките плавателни съдове. Като нормативна база те са изключително необходим документ, който обхваща дейността на риболовни, увеселителни и др. плавателни съдове, действащи към увеселителните бази по курортните комплекси. Там често възниква опасност за човешкия живот - известни са злополуките с джетове и други бързи катери и скутери. Така че беше изключително наложително да се създаде такъв документ, който да ги ограничи в дейността им. Същото важи и за риболовните кораби - трябва да е ясно кога и как излизат на море и с чие разрешение.
МВ: Нашият вестник отдели през миналото лято доста внимание на темата за произшествията с джетовете. Бихте ли уточнили дали ще бъдат въведени някакви ограничения за ползването им?
- Джетовете ще бъдат ограничени в рамките на увеселителните бази. Самите бази са под контрола на областната управа, а тя издаде инструкция до всички комплекси, защото те вече са отдадени под аренда. Стопанисващите комплексите пък са задължени да спазват процедурите, отнасящи се до увеселителните бази. Много от тях дори се отказаха от ползване на джетове, за да нямат проблеми.
МВ: Интересуват ни още подробности от контрола върху рибарските плавателни съдове. Как се осъществява контролът върху района им на плаване, правоспособността на плаващите с тях и задължителните спасителни средства?
- Тук става дума за взаимодействието на ДИК с други държавни служби, които осъществяват контрола на морската ни граница. В края на миналата и в началото на тази година по силата на Закона за полицията бе създадена гранична полиция. Тази гранична полиция с командир полковник Гелушев доста здраво стъпи на крака и това беше много благоприятно за нас. Проведохме редица срещи, направихме общ договор за сътрудничество между гранична полиция, инспекцията и ВМС, който включва взаимодействие и обмен на информация по всички направления. Мога да кажа с благодарност, че вече четвърти или пети акт за нарушение идва от до нас с помощта на ВМС. И военноморските сили, и гранична полиция изключително много допринасят за контрола на морската граница и работят наистина активно. Известно е, че ние нямаме катери и техника, радарният контрол е също при тях. Те са силовите институции, но нашите инспектори действат в екип с тях, защото трябва задължително да участват в проверките на граждански кораби във връзка със санкционирането им. Труден е все още въпросът с контрола върху риболова, защото в морето излизат наши кораби, а изнасят улова си извън териториалните ни води. Това е почти недоказуемо. Не сме в състояние със силите на гранична полиция и ВМС да проследим всяка лодка или рибарска гемия. Защото понякога, с цел да се срещнат с турски гемии, те изминават пътя чак до румънската граница. Готови са на всякакви крайности, за да си продадат рибата. Но взаимоодействието между трите институции е добро, а това е само началото. Надяваме се постепенно да ограничим нарушенията.
МВ: Болезнен е и проблемът с траленето на морското дъно. Бихме искали да насочим въпроса си не към самото тралене, което е забранено, а към промените в конструкцията на лодките във връзка с него. Монтират се различни П-образни рами и други приспособления - има ли ДИК право на намеса и санкции в този случай?
- Ние можем да санкционираме за конструктивни изменения даден кораб, независимо от големината му, само тогава, когато той е немореходен и не изпълнява определени изисквания на наши наредби или международни конвенции по отношение на безопасността на корабоплаването, опазването на човешкия живот на море и опазването на околната среда. Но по отношение на риболова всички знаят, че Черно море е забранено за дънен риболов. За това има създадена и Инспекция по рибарство с център в София и инспекции по места. В случая те са отговорни като проверяващ орган и са заинтересовани да защитават интересите на рибарите и риболова.
МВ: Да ви попитаме и за контрола върху рапанолова - той е в приоритета на гранична полиция, но в Закона за морските пространства има точка, визираща контролните функции на ДИК. Трябва да се иска разрешение от ДИК за всяка водолазна дейност.
- Това е съвсем вярно. Ето тук имаме вече два акта от края на месец май за по 100 000 лева, които са издадени за рапанолов без разрешително за леководолазна дейност. Може би това е първият сериозен случай за въвеждането на контрол върху тази дейност. И актовете тръгват пак от военноморските сили през граничната полиция и идват при нас, защото ние трябва да издадем наказателно постановление.
МВ: Прилагате ли активно коригираните наскоро санкции срещу замърсителите на морските води?
- Основните нарушители в района ни са трудно доказуеми. Освен това много от корабите на военноморската база често създават проблеми. Иначе служителите, които отговарят за спазването на конвенциите, включително и "Marpol", отнасяща се до околната среда, са достатъчно активни. Имаме санкции за замърсявания от един паднал в морето електрокар при Морска гара, от разлив в канал 1. Мисля, че реагираме веднага на всички сигнали, които достигат до нас. Няма случай, който да не е обследван, да не е взето крайно решение. Друг е въпросът, че все още хората не са достатъчно здравомислещи и екологично грамотни, за да съобщават веднага за всички замърсявания и нередности. Пилотите, служителите в пристанището, екипажите на кораби по силата на всички нормативни документи са задължени да съобщават за такива забелязани нарушения. Но мисълта ми е, че не само служебно задължените, а всички граждани може и трябва да се обаждат при нас. Колкото до санкциите срещу нарушителите, те си остават доста ниски. Предстои нова промяна в Тарифа номер 5 на Министерството на транспорта, която е свързана с размера на налаганите глоби.
МВ: Как изпълнява ДИК новите си задължения във връзка с предстоящото влизане в сила на Международния кодекс за управление на безопасността, т.нар. Кодекс ISM?
- Инспекцията изпълнява активна роля във връзка с този кодекс. По силата на разпореждане от ДИК- София, ние издаваме документите на корабите под български флаг, издадохме и документа за съответствие на Параходство БМФ. След като се убедихме от протокола на одитора на Параходството - "Германски Лойд", че компанията отговаря на нужните изисквания, издадохме като администрация на флага съответните документи. Колкото до останалите български корабособственици, то корабите им са или много малки, или плават под чужд флаг и затова не попадат в групата плавателни съдове, третирани от Кодекса.
МВ: Известно ли е как ще изпълнява ДИК контролните си функции по Кодекса ISM след 1 юли т.г. - датата на задължителното му влизане в сила за редица категории кораби?
- Чужд кораб без документи по Кодекса ISM ще получава предупреждение. После то ще се разпространява до корабособственика, до администрацията на флага, до IМО и до меморандума за пристанищен контрол, към който се числи администрацията на флага. Корабът няма да бъде спрян тук, освен ако няма някакви големи несъответствия според третирането им от Кодекса - нещо, което го прави немореходен. После следва отстраняването им. Малките несъответствия не водят до задържане на кораба, но се предават по всички направления, като му се дава срок за отстраняването им. Тази система на предупреждения беше препоръчана от IМО, за да се оформи един "плаващ" период за нагаждане към изискванията, за да могат дори по-слабите и по-бедни компании да приведат флота си в съответствие с изискванията на международния кодекс.
МВ: Пред инспекцията има и още едно предизвикателство - конвенцията STCW'95, третираща образованието и квалификацията на морските лица. Как върви подготовката по предстоящото представяне на документацията на България за "бялата книга" на IМО?
- Във връзка с тази конвенция трябва да бъде издаден много важен документ - Наредба номер 6, която третира компетентността на морските лица, провеждането на курсове, обучение, изпити, издаването на сертификати и т.н. Сегашната Наредба номер 6 е изготвена на базата на старата конвенция, но от седем-осем месеца капитан Минчев, началникът на ДИК - София, и капитан Петров, служител от инспекцията, полагат усилия да бъде подписана новата наредба. Надявам се това да стане много скоро, за да се превърне тя в официален документ на България, съобразен с новата конвенция STCW'95, да бъде публикувана в "Държавен вестник" и да бъде използвана от всички лица с морска правоспособност.
По отношение на подготовката на лица с морски правоспособности през последните години са били направени доста грешки, като е било дадено разрешение на много частни фирми с различни възможности и опит да водят курсове и да подготвят морски кадри, да издават сертификати. Донякъде това девалвира стойността на морската професия. Аз лично съм на мнение, че не би трябвало да има друго висше учебно заведение, освен ВВМУ, което да подготвя морски кадри. Нашата страна е малка и сравнително ограничена и не е необходимо в процеса на морското образование да навлизат нови институции, с което да се девалвира стойността на морската професия. Навярно би трябвало да се даде възможност и на морските техникуми в Бургас и Варна да поемат глътка въздух, да създадат първия ешелон от кадри - потенциален материал за ВВМУ или попълнение на изпълнителския състав, който ще поеме по корабите. Тези конвенционални сертификати, които се издават от частните фирми, трябва да подлежат на много по-засилен контрол - освен от ДИК, и от редица държавни институции, свързани с образованието, стандартизацията. Само така можем да се надяваме да влезем в "бялата книга" на IМО. Ръководството на ДИК - София, полага изключителни усилия за комплектоването на нужната документация и съм сигурен, че тя ще бъде внесена за разглеждане в срок.
МВ: Какви са трудностите, които среща инспекцията, и какви промени предстоят в нея?
- Казано най-общо, в ДИК предстоят много и сериозни промени. Както вече оповести министърът на транспорта, предстои създаването на Морска и речна администрация, обединяваща структурите на някои от съществуващите институции. IМО е препоръчала на нашето министерство да създаде такава структура, която да бъде еднаква с тези в другите пристанища. По принцип влизащият в което и да е пристанище по света капитан трябва да знае какво го очаква -кой ще дойде на контрола, точно какви документи се изискват, с кого ще контактува, каква е нормативната база. Точно едно такова универсализиране по цял свят е необходимо, за да се облекчи режимът на корабоплаването. Наскоро в парламента беше ратифицирана конвенция, която третира тези проблеми - Конвенцията за облекчаване режима на корабоплаването. Колкото до проблемите, за мене те са два - единият е юридически, а другият е свързан с привличането на кадри. Защото дейностите на морската администрация са трудни от гледна точка на осигуряването на профилирани кадри: както за инспекторските прегледи на всички кораби, които влизат в пристанище - по конвенциите "Solas", "Marpol", "Loadline" и т.н., - така и за поддържане на строг контрол върху трафика на кораби в района. Осигуряването на такива кадри е най-голямата трудност, с която трябва да се справим в бъдеще. Повечето от добрите капитани и механици предпочитат да излязат в чужбина и да плават. А ние без кадри с морски правоспособности няма да можем. Ще търсим някакви икономически лостове, за да ги привлечем. Конвенцията за търсене и спасяване на човешки живот на море SAR'79 е следващият нормативен документ, който е предложен на парламента за ратифициране, защото без нея просто не може. По всяка вероятност ще се обособи едно ядро от специалисти, което ще се специализира по конвенцията и по местното законодателство, обхващащо търсенето и спасяването на море. Защото по друг начин не може да се върви, а ние трябва да бъдем в крак с международните изисквания, да догонваме тези, които са по напред, и същевременно да си изпълняваме задълженията. Защото корабите не спират.
Припомниха си що е това морски десант
Командно-щабно стратегическо учение "Юни'98"
Корабни екипажи от Бургас, Варна и Созопол демонстрираха професионализъм и воля за победа, подкрепени от свързочни, технически и тилови подразделения
Успешно завърши първото от близо 15 години развърнато командно-щабно стратегическо учение "Юни'98". Неговият апогей бе на морския бряг северно от с. Крапец, където "противниците" разиграха демонстративно стоварване на морски десант и осъществяване на противодесантна отбрана. В официалната статистика бе посочено, че от 3446-те участници 641 са от ВМС, а сред бойната техника впечатляваше и присъствието на 11 бойни кораба. Официалният разбор ще бъде направен след отпечатването на този брой на вестника, но още сега може да се каже, че това е първата мащабна проява в системата на Българската армия след 1989 г., в която бойният ни флот най-после намери истинското си място при учебна стратегическа отбранителна операция.
При разиграването на учебния бой и най-вече в хода на демонстративните действия, образно казано, бе отменена присъдата над десантните кораби от военноморска база Бургас. Въпреки че официалното название на флагманския кораб на десантния отряд бе "военен транспорт "Сириус", а на другите два плавателни съда - "минни заградители", на практика ставаше дума именно за десантни кораби, два от които - българско производство. Под командването на капитан I ранг Минко Кавалджиев те разчупиха псевдореформаторския постулат, че десантните кораби са само с нападателно предназначение и не се вписват в контурите на отбранителната ни военна доктрина. Най-малкото като "спарингпартньор" на противодесантната отбрана, а най-вече като участници в морски десант в интерес на отбраната (при това - на нашето крайбрежие) тези, макар и вече престарели, кораби имат бъдеще в нашите ВМС. Междувременно "братчето" на "Сириус" - "Антарес", е в подготовка за международното учение "Кооператив партнър'98", което ще се проведе от 14 до 27 юни т.г. край Констанца.
Своето място под слънцето потвърдиха и миночистачните кораби, които в мирно и във военно време гарантират чистота на фарватерите в нашите териториални води. На "Юни'98" два базови и два рейдови миночистача под командването на капитан III ранг Ивелин Калоянов осигуриха близкото и далечното противоминно охранение на десантния отряд. Не бе забравена и бригадата леки сили в Созопол. Ракетните катери "Ураган" (с командир капитан-лейтенант Мирослав Бранкованов) и "Гръм" ( с командир капитан-лейтенант Дарин Попов) бяха и отбраняващи, и нападащи, а във фактическите действия - част от тактическата група кораби, осигуряващи отцеплението в акваторията, официално обявена за временно опасна и забранена за корабоплаване. С това бяха осигурени и стрелбите на бойната авиация и зенитно-ракетните комплекси. Тази тактическа група бе ръководена от командира на дивизион патрулни кораби капитан II ранг Румен Николов от борда на флагманския му кораб - корветата "Решителни". Нейният екипаж използва тези плавания и като част от подготовката си за "Кооператив партнър'98".
"Юни'98" бе голямо изпитание за военноморска база Варна с командир капитан I ранг Емил Люцканов. Освен с посочените по-горе кораби, базата имаше постоянно дежурни плавателни средства и водолазни екипи в аварийно-спасителен отряд, развърната система от брегови наблюдателни постове, а във бреговото си поделение в Балчик прие като домакин представителната и тиловата част от механизираната бригада, която участваше в стоварването на десанта. Предизвикателство за органите по материално-техническото осигуряване, ръководени от капитан II ранг Петър Ангелов, бе снабдяването, поддържането и ремонтът на кораби, пребазирани от други флотски съединения, но и тази задача бе изпълнена с чест.
Високо доверие бе гласувано на военноморското свързочно поделение с командир капитан I ранг Румен Чешмеджиев. Свързочният възел, организиран в района на с. Крапец, осигуряваше комуникациите на подразделения от трите вида въоръжени сили. Очевидно решението на висшестоящите инстанции за включването на флотските свързочници не е било продиктувано само от близостта на постоянната им дислокация до района на учението.
"Юни'98" бе първото сериозно изпитание за контраадмирал Петър Петров в качеството му на началник на Главния щаб на ВМС. Увереността, с която новият командващ пое управлението, и незабавните му реакции при различните нестандартни ситуации показаха, че на този пост е издигнат професионалист. Учебните действия се развиваха в непосредствена близост до родното му място (Дуранкулак), а у дома и стените помагат. Прочее - истинският моряк е винаги у дома си, когато е на море.
Командно-щабното учение по Северното Черноморие доказа, че все още имаме боен флот и все още не сме забравили принадлежността си към голямото световно семейство на морските държави. А териториалното море и крайбрежието навсякъде по света са национално богатство, което надеждно се охранява и защитава от чужди посегателства. Всичко това струва много пари, но пък практиката недвусмислено сочи, че си струва парите!
Десантът е стоварен с ювелирна точност: ако от средата на створния знак (най-отпред на снимката) до върха на мачтата на минния заградител бъде прекарана права линия, тя ще която премине през дулото на танка!
Сами между морето и небето
Никъде другаде човекът не е изложен така непосредствено на природните стихии, както сред безбрежната водна шир на океана
Героите на океана - олицетворение на копнежа за свобода и на мъжеството на духаq, да превърне желаното в действителност
Самотните странствания - на първо място на мореплавателите - са интересен пласт от историята на противоборството между човека и природата. Хрониката на техните приключения е богата на вълнуващи, страховити и безизходни моменти, когато всичко изглежда напълно изгубено и няма дори искрица надежда за спасение... В критични ситуации различните хора се държат различно, но в същото време и еднакво. Еднакво, защото "Хомо сапиенс", попадайки в някаква беда, изпитва страх като общочовешка форма на емоционална реакция спрямо опасността. Но и различно, тъй като даден индивид може да потисне в себе си чувството на страх, да се мобилизира и да премине от състояние на затормозеност, обърканост и краен душевен смут към активни, целесъобразни действия за спасението си. Друг - обратно - страхът го парализира, отнема му волята, сковава мисълта довежда до пълна апатия към това което става, дори то да е гибелно за него. Според големия руски мислител В. О. Ключевски (1870 - 1911 г.) "разликата между храбрия и страхливия е в това, че първият, съзнавайки опасността, не чувства страх, а вторият чувства страх, без да съзнава опасността". Оноре дьо Балзак е писал, че от страха "всички способности на човека внезапно достигат или крайна мобилизация, или пълен упадък". Другояче казано, страхът, преживяван по време на беда, може значително да повиши шансовете за спасение при едни хора и също така съществено да ги намали при други. В редица статистики за оцеляването на хората, попаднали в критични ситуации (корабокрушение, наводнение, пожар и т.н.), се сочат приблизително еднакви процентни съотношения на отделните групи. Така 12 - 25 на сто са способни бързо да оценят положението, да запазят самообладение и да действат решително, разумно; 12 - 25, т.е. също толкова, е процентът на тези, които изпадат в истерия и предприемат необмислени, неотговарящи на обстановката действия или стигат до пълно безразличие към собствената си съдба; 50 до 75 на сто са хората, поведението на които силно се влияе от реакциите на другите две групи. Самотните мореплаватели несъмнено се явяват представители на първата от тези категории. Необясним, мистичен страх по време на своите плавания са изпитвали и Джошуа Слокъм (първият в историята самотен мореплавател), и Ален Бомбар, Франсис Чичестър, Уйлям Уилис, Леонид Телига, Робин Нокс-Джонстън, Бернар Моатесие и много други "морски робинзоновци". Но при обяснимо високия психо-емоционален фон на тези приключения, "на своя глава и по своя воля" мистичният страх е като пиковете на енцефалограма. Смелчаците ги преодоляват с цената на крайно напрежение, невероятна мобилизация, мъжество и самообладание. От такива кратки "пикови" истории, случили се по време на плаванията на самотни мореплаватели, е изграден този разказ: Ален Бомбар, лодка "Еретик" (1952 г.).
27-годишен, медик, сътрудник в лабораторията на Океанографския институт в Монако. Боледувал от туберкулоза и възпаление на черния дроб. Поставя си за цел да докаже, че човек може да оцелее в морето дори когато е лишен от всичко. Плавал с "Еретик" - 4,60-метрова спасителна гумена лодка, обикновен модел, с малко ветрило, пригодена да плава само при попътен вятър. Скорост - 3 възла. Тръгнал от Лас Палмас на 19 октомври 1952 г., "приземил" се на остров Барбадос на 23 декември, т.е. плавал 65 дни без храна и вода.
Неделя, 2-ри ноември, Бомбар запомня завинаги. А се случило следното: от "Еретик" паднала в морето надувната възглавница, която мореплавателят слагал зад себе си винаги когато сядал и опирал гръб в борда на лодката си. Така по-малко го боляло тялото, прогизнало от непрекъснатата влага и сковано от нарушената обмяна на веществата поради непривичната за организма храна. От този "лукс" Бомбар за нищо на света не можел тогава да се лиши. Спуснал ветрилото, хвърлил плаващата котва и скочил във водата. Наложило се да преплува около 200 метра, защото, докато извършвал маневрите си, "Еретик" се бил отдалечил от "немирната" възглавница. Ален плувал добре и след няколко минути вече държал в предгръдката си бегълката. Обърнал се и заплувал обратно към лодката, но с ужас видял, че тя също го е ударила на бяг - "Еретик" доста бързо се отдалечавала от своя спътник и капитан. Виновна била плаващата котва. "Водният парашут" по необяснима причина не се разтворил, а се мятал сред вълните като непотребна дрипа. Да застигне толкова бързо плаващата лодка Бомбар не можел - за миг му минала мисълта, че на "Еретик" вероятно е съдено да дрейфува към бреговете на Новия свят без кърмчията си, а на него самия - да се удави... Против тази перспектива възроптало цялото същество на моряка. Захвърлил злощастната възглавница и заплувал кроул с всички сили. В първите няколко минути успял да съкрати разстоянието между себе си и лодката, но след това силите му стигали само да не изостава. Да догони "Еретик" било невъзможно. Заплакал от отчаяние и безсилие. Още малко и щял да се предаде - да спре да плува и да се остави на гибелната прегръдка на вълните.
Изведнъж (ах, това "изведнъж", как може то да изменя хода на човешкия живот - да осъжда или да помилва)... "Еретик" забавила ход. Видял в това божия промисъл, Ален Бомбар удвоил усилията си, доплувал до лодката и в пълна изнемога се претъркулил през борда й. Оказало се, че "парашутът" най-после е задействал. Бомбар бил така силно потресен от станалото, че още в мига, в който се озовал отново в лодката, се заклел никога повече да не я напуска до края на плаването си.
Уйлям Уилис, сал "Възраст без предел" (1963 - 1964 г.)
Роден на 19 август 1893 г. в Хамбург. Започнал да плава на 15-годишна възраст, като юнга на четиримачтов ветроход. На 61-годишна възраст построил в Еквадор дървения сал "Седемте сестрички" (от седем дебели трупи) и осъществил 115-дневно плаване от Каляо до Паго Паго (Самоа) - 6700 морски мили. През 1963 г., на 70-годишна възраст, построил железния сал "Възраст без предел". На 4 юли с.г. тръгнал от Каляо и на 9 септември 1964 г. пристигнал в Австралия. За 204 дни плаване изминал 11 хиляди мили през Тихия океан.
Знайно е, че за постъпките на другите всеки съди от "своята си камбанария". Случаят с Ален Бомбар може да бъде оценяван различно. Следващият епизод обаче едва ли би могъл да бъде възприеман другояче, освен като приключение на голям оригинал, не ще бъде пресилено да се каже дори и чудак. Да, Уилям Уилис винаги е бил и е останал - до самата си загадъчна гибел сред Атлантическия океан четири години след плаването със сала "Възраст без предел" - непоправим чудак. Но именно затова той е интересен - нали на чудаците, казват, се крепял светът... И така, било е края на юли или началото на август 1964 г., в района на остров Банкс в Коралово море. Салът "Възраст без предел", бавно носен от течението на югозапад, излязъл срещу островче, за което в лоцията на Уилис имало следните данни: "Мериг Айлет (Сейнт Клер) - 14°17' ю.ш., 167°48' и.д., височина 200 фута (60 м); няма места за пускане на котва, слизането на брега трудно; през 1934 г. на островчето са живели 27 туземци.
Островчето изглеждало безлюдно. Нямало никакви признаци на живот между кокосовите палми, с които било обрасло. Морският скиталец копнеел за прясна храна, нуждаел се от плодове. Кокосовите орехи можели да го ободрят. Докато оглеждал морето и облаците, за да отгатне какво ще бъде времето, забелязал още един остров, скрит зад Мериг. Това бил Санта Мария, също от архипелага Банкс. В продължение на цял един час Уилис не свалил бинокъла от очите си. Санта Мария го привличал неудържимо. Целият бил покрит със свежата зеленина на палми, отрупани с плодове. Те го мамели като наркотик. И той се решил: ще отиде на острова и ще си набере кокосови орехи. Свалил десетфутовото самоанско кану от покрива на кабината, проверил балансьора и го спуснал във водата. Взел две гребла, едно мачете, брадвичка, секира, въже, рибарски шнур, кутия за гребане на вода, няколко чувала за орехите, кибрит. После слязъл в пирогата. Бил на 70 години, в добро физическо и умствено състояние. Следователно от негова страна това била напълно осъзнавана авантюра.
Отлично съзнавах какво върша, когато се оталечих от сала, оставяйки го сам в открито море. Чувствах, че това е непростимо лекомислие. Исках обаче да си набавя орехи и прясна храна, душата ми изгаряше за плодове.
Било му невъзможно да се противи. Почнал да обикаля скалистия бряг, но не могъл да намери никакъв отвор, нито издадена канара, където да скочи и да изтегли лодката. Гребял бавно, не откъсвал очи от сала, който стоял неподвижен, сякаш бил закотвен. Продължил да обикаля острова и в един миг с ужас установил, че вече не вижда сала. Изпаднал в паника. Да останеш да живееш тук - помислих си, - в този рай, пълен с плодове, риба, раци, миди. Но колко време ще издържиш, без да се обади копнежът по откритото море и свободата, за която е роден човекът?
С рязко загребване, от което за малко не се обърнал, завъртял лодката на 180°. Започнал да гребе бързо и дълбоко. Кануто се накланяло ту на едната, ту на другата страна. Било тясно, късо и неустойчиво. В бързането скъсал въжето, което крепяло балансьора. Спуснал се във водата и с помощта на ножа и рибарския шнур се заел да го затегне. През това време се скъсало и предното въже. Нататък всичко било епопея. Оставал повече под водата, отколкото на повърхността. Използвал зъбите си наравно с разранените ръце. Мъчил се цял час, отстранил донякъде повредата, покатерил се в лодката и поел към сала, който се бил доста отдалечил в стъмняващото се море. "Скоро съвсем ще мръкне и салът ще стане невидим - с ужас си мислел Уилис. Слава богу, разминало му се. Но когато отново усетил под нозете си палубата на своя сал, първото и за дълго единственото нещо, обсебило съзнанието му, била мисълта: А какво щеше да стане, ако в лодката нямах въже?
Обикновено хората се плашат не от това, което става, а от онова, което би могло да стане. Рискът на неизвестното обаче никога не е спирал надарените с кураж, решените да отидат толкова далеч, колкото е необходимо, но да постигнат мечтата си.
Защо предприех това пътешествие - разсъждава в своя дневник 70-годишният Уилям Уилис. - Поровете в душите си и вие ще откриете, че също сте мечтали за такова плаване... Някога, може би преди много векове, някой от вашите праотци е имал такава мечта. Вие сте я наследили, тя е в кръвта ви - независимо от това, дали сте на 12, 70 или 100 години - нали мечтите не умират.
Леонид Телига, яхта "Опти" (1967 - 1969 г.)
Роден на 28 май 1917 г. Наричан от близките си Лолек. Завършил курсове по мореплаване (1937 г.) и участвал във Втората световна война като капитан на кораб. Плавал на траулери от полския океански риболов. Работил като журналист. На 1 октомври 1966 г. спуснал на вода "Опти" - океанска петтонна яхта, тип "Тунец", приспособена за далечно самотно плаване; ветрилна площ 43,3 кв. м, спомагателен двигател - 5 - 7 к.с. Отплавал от Казабланка на 25 януари 1967 г. и се завърнал пак там на 29 април 1969 г. 22 ноември 1969 г. "Опти" порела Атлантическия океан, оставяйки зад себе си миля след миля. Както обикновено, след полунощ яхтсменът проверил курса, записал указанията на барометъра и силата на вятъра. Било спокойно. Двата стаксела близнаци и новият бизанстаксел, ушит от стария грот, едва изпънати, леко издути, теглели "Опти" към екватора... Телига се върнал обратно на койката. Сигурно е заспал веднага, защото по-късно добре си спомнял съня: вървял през зелени поля, а после яздел тръс през висока борова гора. Тропотът на коня станал натрапчив, копитата му биели шумно по сухата земя. Събудил се с усещането, че някъде наблизо секачи повалят дърво. Внезапно нещо се блъснало в левия борд и в същото време откъм кърмата се чул невероятен шум, нещо като мляскане и тръшкане по палубата. Помислил си, че може би някоя дяволска риба е скочила в яхтата, и без да бърза, с фенерче в ръка, излязъл от кабината. Моментално изтръпнал, стъписал се от това, което видял. В бизанмачтата се били вкопчили змиевидни пипала, а до румпела, на мястото, където обикновено седял, с все сила се блъскала друга мощна лапа. Тя се подавала от морето, минавала под леерите на левия борд и стигала до десния. Якото ръчище се свивало и изправяло, слепешката биело наоколо, сякаш търсело нещо или се бранело от невидим враг. Когато проумял, че това е огромно главоного, изтръпнал от страх. Минало му през ум, че сигурно е връхлетял върху спящия звяр. Обзел го ужас, като си представил какво би се случило, ако, както обикновено, в този момент седял при румпела... Време за гадаене нямало. Успял бързо да се вземе в ръце, върнал се в кабината, измъкнал скритото под щормовото облекло мачете и вече въоръжен, отново изскочил на палубата. В момента не си давал сметка защо го прави, едва по-късно, когато анализирал и описвал действията си, решил, че го е водила мисълта да отсече поне едно от пипалата на главоногото, за да го... запази за спомен. Междувременно съвсем не се сетил за найлоновия плик, в който държал светкавицата на фотоапарата. Наистина било много по-лесно да фотографира чудовището, отколкото да се опитва да го разфасова, но не го направил. Явно в така критичния момент е надделяла яростта, предизвикана от страха, и пак той е затормозил разума. В това му състояние не се знае и как би завършила схватката с чудовището. Вероятно и двамата са имали късмет, защото в мига, в който яхтсменът изскочил от кабината, размахвайки войнствено острото мачете, главоногото се откъснало от леерите и изчезнало в разбуненото море. Дошъл малко на себе си, Леонид Телига поизгребал плесенясал тютюн от оскъдните си запаси и с парче от стар вестник си свил цигара. Запушил и започнал да размишлява: Наистина нямаше да е никакво удоволствие да се озова в обятията на такова чудовище. Ръчищата на звяра сигурно бяха дълги по няколко метра.
Едва значително по-късно, в Дакар, прочел историите за главоноги, нападащи кораби. Според данните, събрани от Чичестър, огромен калмар потопил една внушителна шхуна, скована на място от щил в Индийския океан. Ветроходът бил нападнат и преобърнат от главоногото, поел вода през люка, оставен отворен за проветряване, и потънал. При друг случай калмар нападнал танкер и сам загинал, насечен на парчета от винта.
Когато четях тези разкази, седнал на удобния сух диван в дома на един поляк - д-р Елветровски от Морския институт по риболов, с облекчение си отдъхнах при мисълта, че толкова леко се отървах от нощното премеждие в Атлантика. Радвах се, че не бях прочел историите за главоногите по-рано и през по-голямата част от пътуването бях живял в "неведение", признава ветроходецът в книгата си "Самотният рейс на "Опти".
Робин Нокс Джонстън, кеч "Сухейли" (1968 - 1969 г.)
Роден на 17 март 1939 г. в Пътни, Великобритания. Има смесен североирландски и английски корен. На 17-годишна възраст се провалил на изпита за постъпване в Кралските военноморски сили. На 4 февруари 1957 г. се включил като практикант в екипажа на учебния кораб "Чиндвара". Служил като помощник-капитан на кораби на параходната компания "Бритиш Индия". През 1964 г. построил "Сухейли" - 14-тонен бермудски кеч, дълъг 13,4 м, широк 3,37 м, с ветрилна площ 200 кв. м Първият в света ветроходец, осъществил околосветско плаване, без да спре по маршрута си. Отплавал от Фалмът, Англия, на 14 юни 1868 г. и се завърнал пак там на 22 април 1969 г., след 313 дни непрекъснато плаване.
1 октомври 1968 г. Изчислил, че стават четири седмици, откакто е пресякъл Гринуичкия меридиан, и би трябвало да се намира на 66° и.д., приблизително на 600 мили западно от островчетата Св. Павел и Амстердам, които са почти по средата на пътя между нос Добра Надежда и Австралия. Решил да провери навигацията си и се отправил към островите, за да види дали ще ги забележи, когато очаква. Едва взел това решение, и "жалкият" през последните дни вятър се усилил от север. За да развие колкото е възможно по-голяма скорост, се наложило да държи курс, който го отпратил доста на юг от двете самотни късчета земя сред океана. Изпитал леко разочарование, че не може да ги зърне, но не съжалявал особено за невъзможността да провери изчисленията си. Така или иначе, като наближал Мелбърн, щял да разбере дали е сгрешил или не.
През следващите четири дни плавал бързо. Дори в дневника си срещу датата 5 октомври е записал: Движим се добре; ... С това темпо ще съм щастлив, ако стигнем Мелбърн към 7 ноември... Още следващите часове му показали, че е прибързал с пожеланията си. Вечерта, както си лежал в койката, изведнъж нещо се стоварило със страшен трясък върху покрива на каютата. Погледнал през светлинния люк и установил, че гикът на грота е много по-ниско от обичайното. Премалял от моментално пронизалото го предположение, изкатерил се на палубата и, естествено, видял точно това, от което се страхувал най-много - гротовият патентриф се бил счупил. Било 6 октомври 1968 г. - 114-ият ден от плаването, 01,30 ч. За миг се запитал дали това не е краят на цялата история. Огледът не го успокоил, напротив, потвърдил, че се е разцепила челюстта на гротовия патентриф. Изненадващо обаче не се чувствал особено унил, нито дори ядосан. Явно си е давал сметка, че случилото се е неизбежно, във всеки случай поне си налагал да го приема за такова. Логично отсъдил, че през нощта не може да направи кой знае какво, затова изпил чашка бренди и си легнал. Спал до 8,30 ч сутринта. После събрал подръчните материали и инструменти и криво-ляво почнал ремонта. Атмосферните условия не му помагали, вятърът оставал все още силен, а барометърът продължавал да пада. Вълните били особено неприятни и безкрайното блъскане го тормозело непрекъснато. При това продължавало да не му върви. Успял да се подхлъзне при бизана и лакътят му попаднал в закърпена цепка, при което скъсал шевовете й. На 7 октомври установил, че е объркал курса и вместо на югоизток напредвал на север. Температурата на въздуха била 4°С, но поради силата на вятъра - 10 бала, студът ставал трудно поносим. Въобще - "идеални" условия за работа. Все пак, като използвал периодичното отслабване на вятъра (7 бала), успял донякъде да се справи, контузвайки обаче китката си. Следващите дни му дали малко отдих, но на 13 октомври вече имал чувството, че това е краят. Вятърът духал с цели 10 бала и яхтата плавала под щормовия кливер, когато от юг почнали да прииждат грамадни вълни и да блъскат "Сухейли" със зашеметяваща мощ. По-лошо време дотогава не бил преживявал и ужасяващите сътресения при всеки удар на вълните в корпуса го убеждавали, че яхтата не ще издържи дълго. Въобще не виждал как може да се понесе такова непрестанно мъчение. Вода течала в помещенията като от чешма, навред из каютата откривал пролуки, за които изобщо не подозирал до момента.
Да се преразказва по-нататък би било кощунство.
Интересно е как действа човешкият ум в подобни ситуации. Помня обхваналата ме натрапчива мисъл, че всеки момент яхтата може да стане на пух и прах и затова е по-добре да приготвя спасителния сал: Австралия е на няколко хиляди мили, но ветровете и теченията ще тикат сала натам и накрая все ще се добера до брега. Ще взема със себе си храна, вода.. каквото мога, а също и дингито с греблата, с което ще се придвижа малко по на север, за да съм сигурен, че ще уцеля сушата и няма да пропусна Австралия (представяте ли си!), продължавайки обиколката около света по южните ширини. По някаква неосъзната причина се сетих и за поезия, в паметта ми изплуваха думите от баладата на Робърт Сървис "Малодушният": Когато си сред пустоша и от страх трепериш, и Смъртта в очи те гледа, и се гърчиш изтощен, глас предателски ти шушне: "Запъни револвера си и ...умри."
Ала човешкият закон ти повелява: "Докрай се ти бори" - и самопогубването е възпряно.
И в беда, и в глад, о, тъй лесно е да сложиш кръст, трудно е поднесеният за закуска Ад да се преглътне.
Мисля, че тия стихове ме спасиха. Заставиха ме да се опомня. За какъв дявол съм седнал да стягам спасителния сал? Яхтата още не е почнала да потъва, пък и не всичко съм опитал, за да предотвратя катастрофата. Върнах се на палубата и заоглеждах морето. Характерът на вълнението леко се променяше. Сега преобладаваха грамадни талази, идващи от югозапад, докато старите вълни от север бяха сплескани от вятъра. "Сухейли" посрещаше странично тези големи вълни и ако успеех да я завъртя с кърмата към тях, може би нещата щяха да се оправят... *
Морето, както и да го възпяват поетите, винаги е било и ще си остане страшна, непредсказуема стихия, "велик предател", както е казал Джек Лондон. Да се преборят с тази стихия, да опознаят неизвестното, мечтаят мнозина.
Защо обаче подир тази мечта тръгват малцина? Защо при повечето хора тя остава неосъществена, притулена дълбоко в подмолите на съзнанието. Защо потребността да провериш себе си в единоборство със силите на природата е погребана под безброй пластове на други желания и страсти?
Причините несъмнено са много, но едно е може би главното: не е достатъчно да искаш и да мечтаеш, трябва да притежаваш смелост, мъжество, воля, при това не такива обикновени, каквито притежава, разбира се, част от човечеството, а особени, така да се каже - от "висша проба": извънредна упоритост, издръжливост "без предел", енергия, която няма граници, дух, готов да се изправи срещу всяко предизвикателство на природата. Или, нека го кажем с думите на един от най-големите - Бернар Моатесие:
Да си едновременно и атом, и бог!
Страниците подготви Иван Ставрев
Използвани са публикации в сп. "Наука и жизнь", бр. 9 и 10, 1997 г.; сп. "Морской флот", бр. 10, 1997 г.; сп. "Yachting World", септември и ноември 1985 г., както и откъси или илюстрации от книгите на издателство "Георги Бакалов" - Варна: Леонид Телига. "Самотният рейс на "Опти"; Уилям Уилис. "Възрастта не е пречка"; Робин Нокс-Джонстън. "Светът, който ти принадлежи"; Бернар Моатесие. "Дългият път"; Жан Мериен. "Самотни мореплаватели".
Ален Бомбар и "Еретик" преди отплаването от Лас Палмас "Възраст без предел" в лагуната на Апиа, ноември 1963 г. Уилям Уилис след пристигането на австралийския бряг - 9 септември 1964 г. Леонид Телига на борда на "Опти" - минута почивка
Робин Нокс-Джонстън - мечтател с кураж от "висша проба"
Рисунка от "Yachting World", септември 1985 г. Силна "Марина '98" в Одеса
Варненски художници взеха първа и трета награда
На 30 май т.г. в украинския черноморски град Одеса бе официално открито второто Международно биенале на живописта и графиката на морска тематика "Марина'98". Шейсет маринисти от цял свят показаха творби на високо художествено ниво, с подчертано богатство и разнообразие на изразните средства, колорит, техника и съдържание. Както и на първото биенале преди две години, отново най-многобройно бе участието на одеските художници, сред които личаха имената на известните Николай Протопенко, Сергей Дрига, Вячеслав Подобед, Александър Силантиев, Алексей Малик и др. Европейската графична школа бе представена от майстори като Луис Ортега - Италия, Константин Калинович - Словения, Антонио Ферейра - Португалия, Еллиде Костер - Холандия, и др. Международното жури с председател Хенк ван Оустерхаут от Холандия присъди голямата награда на "Марина'98" на известния варненски художник маринист Иван Георгиев. С втора награда бе отличен украинският живописец Богдан Панчишин, а с трета - другият варненски участник, младият живописец Светлин Ненов.
Големият успех на варненските художници бе специално отбелязан от културната и морската общественост в Одеса и лично от кмета на града . Одеските отличия за българските художници имат и материален израз: безплатно пътуване до Егейско море с големия украински пасажер "Дрийм експрес" - за Иван Георгиев, и до Израел с кораба "Каледония" - за Светлин Ненов.
Честито!
Иван Георгиев, "Моето детство", масло - I награда
Светлин Ненов, "Венециански гондоли" - III награда
Хроника на един неприключил конфрикт
В края на миналия месец повече или по-малко неочаквано Пристанище "Варна-изток" стана място на сериозен конфликт между група членове от Синдиката на докерите и пристанищното ръководство. Той се изразяваше в нещо подобно на стачни действия, провеждани във върховите моменти от около 250 синдикални членове (от общо 1050 души членска маса на докерския синдикат). Въведена бе т.нар. "забавена обработка" на няколко кораба в пристанището, предимно товарещи зърно. Три дни поред се обработваха само по 5 автомобила на смяна, в резултат на което камионите с пшеница се наредиха на опашка, дълга повече от два километра. Този акт бе наречен произвол и саботаж на държавната поръчка за износ на зърно от директора на Пристанище Варна к.д.п. Димитър Димитров. Профсъюзите КНСБ и "Подкрепа" се разграничиха от колегите си и ги призоваха да спрат неправомерните си действия. Между впрочем протести на "Варна-запад" и в Балчик нямаше. Всички медии, включително и Националната телевизия, отразиха протестното събрание на докерите от "Варна-изток", начело с лидера им Митко Добрев. Кадрите, запечатали върволицата от камиони със зърно, влязоха и в международния обмен на информация от България. Доста по-късно беше дадена думата на ръководството на порта. Случайно или не, протестите спряха в деня, в който ръководството на КНСБ свика в София среща за консолидиране на синдикалните структури в транспортния отрасъл, на която бяха и представители на пристанищните синдикати.
Заслужава си да си зададем въпроса, дали протестите имаха някаква реална цел, или служеха най-вече за повишаване рейтинга на синдикалните лидери. И за удар върху авторитета на пристанището, от който пострадаха и работените в него. Тъкмо в момент, когато ръковоството полага изключителни усилия за повишаване на товарооборота и доверието на всеки партньор е залог за успешното бъдеще на порта. Колко ли корабособственици ще го зачеркнат сега от списъка на контрагентите си и ще отидат другаде?
Никой не би могъл да отрече, че в пристанището има проблеми - доста от тях са отразени в декларацията от откритото протестно събрание на докерите от 26 май т.г. На проведената след това пресконференция директорът на порта бе категоричен, че част от исканията са напълно основателни и диалогът по тях продължава. Но това не променя факта, че икономическите резултати от края на миналата година и първите четири месеца на 1998 г. не са положителни и по закон ръководството няма право да увеличава заплатите. "При наличие на положителен финансов резултат за II тримесечие на 1998 г. ще преговаряме за актуализиране на разценките за зърнените товари" - това е записано в обръщението до синдиката на докерите, което не успя да постигне целта си. Не бе постигнат нормален диалог, а се вървеше по пътя на натиска. Отново бяха издигнати искания за оставки - на главната счетоводителка на фирмата, на заместник-директора по техническата част, на член на борда. Това за съжаление се превръща вече в утвърдена синдикална практика у нас, и то не само в Пристанище Варна. За пристанището моментът едва ли би могъл да бъде по-неподходящ: наскоро новият му изпълнителен директор подбрал ръководен екип, а усилията за привличане на товари към порта са много активни и започваха да дават първите си резултати. Дали обаче широко разгласеният синдикален диктат няма да изплаши потенциалните товародатели. Журналистите, които видяха купа от протестни телекси, сигурно имат отговор на този въпрос. Истината трябва да е стигнала и до съзнанието на всички, работещи в пристанището - от безсмисленото забавяне и шума около него загубиха всички участници в транспортния процес, загуби понесоха пристанището и цялата страна. И тъй като няма законово основание за корекция на претоварните норми, конфликтът остава неразрешен, а отношенията между работодателя и докерския синдикат няма да бъдат както преди. Как ще се извършва структурна реформа в пристанището в тези напрегнати условия, също не е ясно.
По време на кризисните дни на "Варна-изток" бяха обработвани само по 5 автомобила със зърно и по 3 вагона урея на смяна.
"Калиакра" тръгва за "Къти Сарк '98"
При досегашните си участия в най-популярната регата за учебни ветроходи "Къти Сарк" "Калиакра" винаги достойно е развявала родния трибагреник, спечелвайки престижни награди и в своя клас, и в генералното класиране. В "Къти Сарк'98" баркентината отново ще бъде водена от капитан далечно плаване Тодор Тодоров и от шкипера Стоян Ангелов. На 1 юни 25 курсанти от ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" се качиха на борда на учебния ветроход. След краткотрайно учебно плаване за първоначални практически навици, от 10 юни те стават пълноправни членове на екипажа. Ръководители на учебната практика на курсантите са капитан I ранг Веселин Русинов - началник на Центъра за подготовка на старшински кадри към ВВМУ, и капитан I ранг Димитър Димитров - зам.-началник на катедра "Морска практика" към училището.
Какво показват предварителните планове? На нашите моряци им предстоят около 82 дни на ход (9260 мили) и 25 дни в различни европейски пристанища. Отплаването е на 10 юни. Първият преход по традиция се използва за сглобяване на екипажа и подготовката му за голямата надпревара. Той е Варна - Гибралтар (1951 мили) и ще продължи около 11 дни. Също 11 дни е вторият преход - до севернохоландското пристанище Делфзал (1620 мили). Там се предвижда престой от 3 до 8 юли. Преходът от Делфзал до Фалмът, Южна Англия, където "Калиакра" трябва да пристигне на 16 юли, е 502 мили. Тук на 19 юли е стартът на I етап - Фалмът - Лисабон (740 мили). Надпреварата в него ще продължи около 11 дни, като се очаква ветроходите да пристигнат в португалската столица на 31 юли. След кратък преход Лисабон - Виго (Испания) - 225 мили, на 12 август е стартът на втория етап - Виго - Дъблин (Ирландия) - 690 мили, които трябва да бъдат изминати за около 10 дни. Финалът на регатата ще бъде в английското пристанище Портсмът на 28 август. 393-те мили от Дъблин дотам ще подредят окончателното класиране.
Портсмът е не само финалното пристанище, но и център на традиционните морски тържества, които ще бъдат закрити на 31 август. Екипажът на "Калиакра" има специална покана от флота на Нейно Величество кралицата на Великобритания да участва в тържествената церемония. От Портсмът нашите ветроходци ще отплават (преход от 1151 мили за около 7 - 8 дни) за единственото африканско пристанище в маршрута на този рейс - Сеута. Следват преходите Сеута - Пирея (1486 мили, 9 - 10 дни), Пирея - Истанбул (360 мили, 2 - 3 дни) и Истанбул - Варна (144 мили, 1 ден). Ако всичко върви нормално, в 16,00 ч. на 25 септември т.г. ще очакваме завръщането на учебната баркентина. Да пожелаем на нашите моряци успех, а на корабния лекар - д-р Борислав Пенчев, да се изявява само като ветроходец, не и като хирург.
Щастливо плаване, "Калиакра"!
Капитанът на ветроходен кораб "Калиакра" Тодор Тодоров:
Всички се радваме, че участието на нашата баркентина в регатата "Къти Сарк" вече се превръща в традиция. През тази година ветроходът не излезе на доков ремонт, а всички работи по палубата и такелажа бяха извършени от екипажа. Добрата новина е, че за това участие в регатата "Калиакра" получи пет нови ветрила, които Параходство БМФ закупи от Полша. Надяваме се, че те допълнително ще подобрят качествата на кораба. Маршрутът тази година никак не е лек, като се има предвид,че четири пъти ще се преминава през Бискайския залив. Ще разменим членове на екипажа от Лисабон до северозападното испанско пристанище Виго. Може би вторият етап - от Виго до Дъблин (Ирландия), ще ни принуди да лавираме поради силните западни ветрове, но ще се молим те да бъдат с нас. Този път конкуренцията ще е още по-силна от миналата година. Ще участват труднопобедимият холандски "Еендрахт", руският "Мир", полските "Искра", "Погория" и др. Надявам се, че ще се представим добре на море и ще направим всичко възможно да защитим изградения престиж от предните години, защото имаме и потенциал, и ентусиазъм за победа.
