Безсилен ли е законът в борбата с бракониерството?
Уловът на калкан продължава въпреки сезонната забрана
Въпреки двумесечната забрана за улов на калкан от 15 април до 14 юни т.г., деликатесната риба може да се намери на повечето пазари и рибни борси по Черноморието, често съвсем прясна. Цената й варира от 8 до 12 хил. лв. за килограм. Издадената заповед РД 09-837 от 13 април т.г. на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Министерството на околната среда и водите задължава Държавната инспекция по рибарство да уведоми всички риболовци в страната за режима на риболов по време на размножителния период в Черно море. В документа се споменава, че е забранено използването на всякакви риболовни уреди и принадлежности за улова на калкан, както и дънни и пелагични тралиращи средства. В т.5 от заповедта се упоменават и защитените райони от бреговата ивица към морето, за които важи забраната:
Заповедта е факт, но безспорен факт е и продължаващият контрабанден улов на калкан. Това показват резултатите от извършената на 2 и 3 май проверка пред Бяла от представители на варненската инспекция по рибарство съвместно с Граничната полиция. Бяха открити десетина заложени мрежи, както и няколко рибарски лодки, които незаконно ловуваха маломерен калкан. Рибарите, предимно от Бяла, ще бъдат глобени с по 200 000 лв. Проверките по море ще продължат, е категоричен Димитър Пасев, началник на инспекцията по рибарство във Варна. Отпуснати са 15 млн. лв. от Министерството на околната среда за гориво, което ще улесни контролните органи по суша и вода за пресичане на бракониерските набези. Но налице е смущаващият факт, че въпреки забраната, в морето има хвърлени мрежи, което означава, че калканоловът през забранителния период е намалял, но не е спрял - очевидно за някои риболовци това е твърде доходен бизнес и те могат да си позволят риска да ги глобят. Освен това много често уловената риба се продава нелегално на турски рибари - стара и досега безнаказана практика. Прехвърлянето на улова най-често се извършва извън наши териториални води, но не са редки случаите, когато това става и вътре в тях.
Какво е мнението на специалистите за продължаващото унищожаване на този вид риба в критичния за размножаването й период? Според професор Петър Коларов, директор на Института по рибни ресурси във Варна, положението е много сериозно: "Съществуващият начин за улов на калкан със статични придънни мрежи по време на приближаването му към плитководията, за да хвърли хайвера си, фактически води до унищожаване на голяма част от полово зрелите индивиди. Ако продължи безогледното ловуване на този вид дънна риба по времето, когато си хвърля хайвера, тя ще загуби промишленото си значение. А през последните години се забелязва снижаване на дължината на ловения калкан, което е сигурна гаранция, че този морски вид вече е застрашен от изчезване. " Всичко това се потвърждава и от направената по Северното Черноморие неколкодневна проверка на специалисти от Института по рибни ресурси и представители на РИОС - Варна с кораба "Проф.Вълканов". Констатациите - на много места има хвърлени мрежи, които в сгоден момент могат да бъдът изтеглени.
Около калканолова съществува и друг тревожен факт, който през последните години започва да смущава все повече и обществеността, и рибарите. Недобросъвестни риболовци използват целогодишно тралови приспособления, с които разорават и унищожават морското дъно. След това от "преораната" ведно с дънните съобщности от морски организми градина не може да се очаква плод. И уловът на риба застрашително намалява, защото в резултат на цялата тази вандалщина са нарушени драстично условията за възпроизводство на много видове. Първи започнаха да бият тревога дребните рибари, които възроптаха срещу "колегите" си с мощните моторници и траловете. Конфликтът между тях най-вероятно ще се реши силово.
Необяснима е и липсата на ясно становище сред специалистите за това, как могат да се справят с нарастващия проблем. Прокарва се донякъде последователно идеята за разхвърляне по морското дъно на т.нар. "студени мини" - бетонни блокове с режещи куки за закачане и късане на траловете. Но по-важният и по-непосредствен въпрос е: ще бъде ли целесъобразно и ефективно тяхното изграждане? Не е ли време да се помисли не толкова за нечии делови интереси, а за много по-строг контрол още на сушата, преди риболовните лодки да са излезли в морето? Защото не може да има контрол без лична отговорност. Ако тя липсва, санкциите след това губят всякакъв смисъл.
Задържане на товари в българските пристанища като процедура с международен елемент
С настоящото кратко изложение ще се опитаме да очертаем най-важните аспекти на една правна процедура, касаеща задържането на товари в българските пристанища, и съответните отлики от задържането (ареста) на кораби. В няколко случая, при които за съжаление се стигна до неправилно смесване на двете процедури, това доведе до изключително сложни и неприятни правни и фактически последици. Според нас съществува практическата необходимост от едно сравнително посочване на различните моменти и особености в тях.
Преди всичко предмет на настоящото изложение са товарите, превозвани с български или чужди кораби, в случаите, когато тe се товарят или разтоварват в български пристанища. С други думи това са случаи на т.нар. морска продажба на стоки. При нея имаме договор за продажба на стоки, според който стоките следва да се превозят по море или вече се превозват към момента на сключване на този договор. По необходимост тук задължително се съчетават два договора - един за търговcка продажба и един за морски превоз на стоките. Според българския закон няма пречка такива товари да бъдат предмет на задържане дори в случаите, когато те са предмет на спор между две изцяло чуждестранни лица. Най-често такова задържане се извършва като обезпечителна мярка на вече предявен или бъдещ иск, или пък въз основа на влязло в сила съдебно решение на български или чуждестранен съд - за да послужат като предмет на последващо изпълнително производство по повод на решението. В последния случай възникват и някои особености, свързани с прилагането на чуждестранни решения на територията на България.
За разлика от ареста на корабите, при задържането на товари е възможно спорът да е между страни, които нямат нищо общо със страните по договора за морски превоз (т.е. c корабособственика превозвач и товародателя чартьор). Но във всички случаи при едно неправилно процедиране могат да се засегнат интересите на корабособственика, ако се стигне до задържане на кораба с товара на борда или до фактическото му задържане във връзка с получаване на необходимото съдебно определение за задържане на самите товари, които впоследствие ще се разтоварват от кораба. И самият корабособственик може да поиска задържане на превозваните от него товари или на част от тях във връзка с претенции от негова страна срещу товародателя по повод на договора за морски превоз между тях. Такива претенции могат да възникнат най-често за изцяло или частично неплатено нaвло или във връзка със значителен демюрейдж на кораба по вина на товародателя.
Във връзка с това първата важна особеност е обстоятелството, че според българския закон предмет на обезпечителни мерки или задържане във връзка с изпълнително производство могат да бъдат само стоки/товари, които са собственост на длъжника - ответник, независимо дали последният е страна по договора за морски превоз, или по повод на друг договор той има отношение към въпросните товари.
Ето защо на първо място е необходимо да се изследва въпросът, чия собственост са товарите в момента на задържането им в съответното пристанище. Отговорът на този въпрос по принцип се крие в клаузите на договора за международна морска продажба на съответните стоки, сключен между продавача и купувача. Значителна сложност възниква при установяването на тези клаузи, още повече че те са от договор, който като частен документ не се предоставя на корабособственика, нито пък на трети лица. Единствено от съответните клаузи за прехвърляне на собствеността и риска може да се направи правилно заключение дали към момента на поисканото задържане тези товари са собственост на евентуалния длъжник, или те вече принадлежат на друго лице и не могат да бъдат предмет на задържане. Най-често в международните договори за морска продажба това обстоятелство се регламентира с използването на определени клаузи от ИНКОТЕРМС като sif, fob, fas, cfr, des, deq, ex ship, ex quay и други. С други думи един от основните проблеми е наличието на договор за морска продажба на стоки, който по своята същност е търговски договор и във всеки отделен случай въпросите на търговската продажба може да са уредени по различен начин. Въз основа на този първичен договор се сключва един последващ договор за морски превоз на тези стоки, който в редица случаи представлява и изпълнение на задължения на една от страните по търговската продажба. Разбира се, договорът за международна продажба на стоки може да се сключи и след сключването на договор за морски превоз, т.е. когато стоките са вече натоварени на кораб от продавача и се превозват към дадено пристанище. Проблемът се усложнява и от обстоятелството, че във всеки отделен случай товародател и в този аспект - страна по договора за морски превоз, може да бъде както продавачът, така и купувачът. По различен начин се решава и въпросът със собствеността и риска върху стоките и със задължението за предаването им.
Ето защо, въпреки фактическата сложност за установяване на клаузите на договора за морска продажба, това е безусловно необходимо, за да може страната, която иска задържането на товарите, да е гарантирана, че действително има право да го направи по отношение на своя длъжник. Както ще видим по-нататък, самият съд следва да изиска от страната, която иска задържането, да установи по безспорен начин, че товарите са собственост именно на конкретния длъжник, а не на някое трето лице. В това отношение, ако искането за задържане на товарите се прави от някоя от страните по самия договор за морска продажба на стоки, то предвид осведомеността им за горепосочените клаузи те са гарантирани, че действително задържат стоки на длъжника. Но за всяко друго лице то е първостепенен проблем. В някои случаи могат да се правят заключения за горепосочените клаузи и от митническите декларации, но не винаги същите са безспорно доказателство, тъй като предпоставят различни категории лица - вносител/износител, а това е нещо различно от категорията "собственик" на съответните стоки.
На второ място съществуват особености и във връзка със самата процедура по задържането на чуждестранни товари. За разлика от ареста на чуждестранни кораби, за който има специален ред и подсъдност по Кодекса на търговското мореплаване, в българското право липсва специален текст за задържане на чуждестранни товари, а това означава, че се прилага общият ред на Гражданско-процесуалния кодекс. Тук следва внимателно да се прави разлика и между искането за задържане на товари като обезпечителна мярка и предявяването на иск срещу чуждестранно лице по повод на тези товари - било от местно, било от друго чуждестранно лице. Исковото производство е уредено със специална подсъдност според Гражданско-процесуалния кодекс, докато за обезпечителното липсват отново специални разпоредби. Cледователно компетентен да разгледа молбата е съответният районен съд по местонахождението на товарите (което на практика означава съответният районен съд, в чийто район се намира пристанището с натоварения кораб).
След получаването на обезпечителна заповед по искане на страната се образува изпълнително производство, където съдия-изпълнителят налага ефективно мярката за задържане на товарите. Задържането обикновено се извършва на територията на съответното пристанище, като товарите трябва да се разтоварят на съгласувано с пристанището място и разходите за това да са изцяло за страната, поискала задържането, тя впоследствие може да предяви претенции за тях към длъжника в исковото производство, което води срещу него. Недопустимо е да се задържат товарите на самия кораб (такава практика имаше по повод на някои случаи), тъй като по силата на обезпечителната мярка, за да бъдат задържани самите товари, косвено се задържа и корабът, а последният няма никакво отношение към спора, по повод на който е наложена мярката. Дори задържането да се иска от корабособственика във връзка с претенции към товародателя (респективно получателя в някои случаи), то и в тази хипотеза, самият корабособственик не задържа товара на кораба си, а последният се разтоварва и ефективното задържане се осъществява на брега.
(Следва)
Контраадмирал Петър Петров
Контраадмирал Петър Панчев Петров е роден на 22 август 1950 г. в с. Дуранкулак, Варненска област.
През 1974 г. завършва ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" със специалност инженер корабоводител. От 1974 до 1980 г. е командир на минно-артилерийска бойна част, помощник-командир и командир на базов миночистач. През 1982 г. завършва командно-щабния профил на Военноморската академия в Санкт Петербург и е назначен за началник-щаб на дивизион базови миночистачи, а от 1986 г. става негов командир.
От 1988 до 1994 г. последователно преминава през длъжностите началник-отделение оперативно-бойна подготовка, началник-щаб и командир на военноморска база Варна. След едногодишен генерал-щабен курс във Военна академия "Г.С.Раковски" заема длъжностите заместник-началник щаб на ВМС и началник на управление "Подготовка и управление на силите" в Главния щаб на ВМС. От 27 август 1996 г. е заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ВМС. На 24 април 1997 г. му е присвоено звание "контраадмирал". Заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия е от 1 септември 1997 г. На века ни връстник, на времето - спътник
За голям кораб - дълбока вода
95 години Пристанище Бургас
Както хората, и пристанищата имат свои рождени дати, биографии, съдби. На 18 май 1903 г. топовни салюти и корабни сирени огласят величествения Бургаски залив, възвестявайки раждането на първото и най-голямо българско пристанище. Още тогава съвременниците го наричат "око на България към Черно море", "широка врата за търговия, благосъстояние, прогрес", "в бъдеще средство от голяма важност за благоденствие и напредък, за възбуждане на живот и пораждане на деятелност".
И тръгва бургаското пристанище във времето - връстник и спътник на своя век. Неизброими са бурите и щормовете, които се разбиват в каменната му гръд. Устоява на всички стихии - природни, политически, икономически, житейски. Налива мощ, изправя ръст, овладява нови територии и вписва достойно името си в морската карта на света, за да се превърне в символ на своя град. Невъзможно е днес да си ги представим един без друг - Бургас и пристанището. И връщайки се пак към онзи патемен ден на 1903 г., длъжни сме да признаем колко прав е бил видният бургаски гражданин Георги Минков, когато е казал: "Два са духовните фокуса на нашия град - космополитният дух към вечността и безкрая на света и духовният свят на странджанеца, на тракиеца. Тези два духовни фокуса се събират в едно на този бряг и ние им отдаваме, а в бъдеще още повече ще им отдаваме заслуженото."
Преди три десетилетия друг бургазлия - Христо Фотев, с прозрение, присъщо само на големите поети, писа: И викам аз - да разшириме своето пристанище... Със багери да изгребеме пясъка! Да вдигнеме лагуните във въздуха! Да бързаме със релсите - и с новите, по-хубави и по-удобни складове!
Да изградиме ний своето пристанище! Да бъде то голямо и най-хубаво - за да заслужим хляба си и въздуха!
Защото идват чаканите кораби!
Идват чаканите кораби! Това е стратегическият код на бургаското пристанище във времето. То се роди като връстник и стана спътник на двайсетия век. Но вековете остаряват и се превръщат в история. Съграденото през тях остава и продължава.
Този брой е посветен на 95-годишнината на Пристанище Бургас.
Най-ужасяващата "победа" в Черно море
"Победа", от която би трябвало да се срамуват и политиците, и флотоводците
През 1912 г. "Титаник", 66 000-тонната гордост на "Уайт стар", причини гибелта на 1515 пътници. През 1942 г. след торпедирането на 150-тонното българско корабче "Струма" загиват 764 евреи!
Не само французите обичат да казват: "На война - като на война. " Ако в мирно време някой причини смъртта на един човек, е убиец, а във военно време, ако избие хиляди в лагера на врага, става герой. Такъв герой несъмнено е съветският подводничар Александър Маринеско, командир на подводницата С-13, пратил на дъното на Балтийско море почти цяла дивизия германски офицери и войници. И най-критично настроените специалисти са принудени да признаят, че това е победа с висока бойна стойност.
На борда на 25 484-тонния "Вилхелм Густлов" се намират 1300 подготвени в специални школи германски подводничари и още около 5000 военнослужещи. От потъналия само за пет минути лайнер са спасени едва 998 души. "Ако това е катастрофа, то несъмнено е най-голямата катастрофа в историята на мореплаването, в сравнение с която даже гибелта на "Титаник" бледнее" - пише немският офицер Хайнц Шьон, един от малцината оцелели. 45 години след потопяването на "Вилхелм Густлов" Шьон отива в Ленинград, издирва гроба на Маринеско и се покланя пред паметта на някогашния си смъртен враг, който в същия боен поход праща на дъното и 14 660-тонния "Генерал фон Щойбен" с 3600 офицери и войници (оцелелите са около 300 души). Философското осмисляне на миналото е помогнало на германския офицер от запаса, станал професионален историк и писател, да преодолее болката, омразата и обидата. И да свали шапка пред големия ас на подводната война.
Три десетилетия след гибелта на "Титаник", в Черно море, по време на война, се разиграва един ужасяващ епизод от войната, формално завършил с "победа", от която би трябвало да се срамуват и политиците, и флотоводците.
В официалните съветски военни издания след войната нещата се представяха така: "Подводницата Щ-213 с командир Д. М. Денежко и комисар А. Г. Родимцев в утрото на 24.02.1942 г. открива вражеския транспорт "Струма" с водоизместване от 7000 т. плаващ без кораби за охрана. Транспортът е атакуван от подводно положение на дистанция 6 кабелта. Торпедото достига целта и скоро "Струма" потъва. Цитатът е от книгата на Г. И. Ванеев "Черноморц в Великой Отечественной войне", М., Воениздат, 1978. Епизодът е включен и в раздела "Действия по нарушаване на морските съобщения на противника" в труда "Боевая летопись Военноморского флота 1941 - 1942", публикуван пет години по-късно.
Името "Струма" не можеше да не впечатли нашите флотски историци. Но те го подминаваха без внимание, вероятно защото такъв 7000-тонен кораб през този период в България няма. Когато през миналата година в периодичния печат се появиха материали за действията на съветските подводници в наши териториални води по време на войната, ми се обади капитан III ранг Асен Кожухаров - преподавател по военноморска история във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Той ми съобщи нещо безкрайно интересно: в израелско пристанище видял паметник на българския кораб "Струма"! И таз добра - евреите тачат български кораб, за който никой от нас не знае абсолютно нищо! Информацията, вдигаща завесата на тайнственост около случая, дойде от Украйна и Русия. Там от 7 - 8 години активно работи научно-историческа междурепубликанска група "Банка за идеи". Изданията на цитираната група се радват на изключителен интерес. Може би най-популярна е поредицата "Потери противника на восточноевропейских морских и озерно-речн х ТВД (театри на военните действия - А. П.) в 1941 - 1945 г.", появила се през 1994 г. в украинския град Лвов на руски език.
В една от брошурите на тази поредица С. В. Богат рев и К. Б. Стрелбицки разкриват цялата истина за най-ужасяващата "победа" постигната през войната от съветските подводничари на Черно море. Водоизместването от 7000 т на въпросния кораб "Струма" фигурира само в донесението на командира на Щ-213. "Вражеският транспорт" се оказва грохнала 75-годишна гемия! Нейното водоизместване не надхвърля дори 150 тона... Построена е през 1867 г. в английското пристанище Нюкасъл. През 1932 г. носи името "Есперос", но новият й собственик - грък, я преименува в "Македония". Пет години по-късно е преустроена в моторно-ветроходен шлюп, който през 1940 г. (допускам, че след закупуването му от българин) получава името "Струма". През 1941 г. ветеранът е взет под аренда от семейство Дора и Барух Конфино за превозване на бежанци - евреи от Румъния за Палестина. Семейство Конфино официално са граждани на Панама (а неофициално вероятно са български евреи) и "Струма" плава под панамски флаг, но с български екипаж и с капитан - руснакът Горбатенко.
Оттук нататък текстът може да накара и най-коравосърдечните да настръхнат. След торпедирането на "вражеския транспорт" загиват 764 бежанци, повечето от които - жени и деца!
Представяте ли си каква преизподня се е отворила пред Босфора? За по-малко от половин час на площ от 40 метра дължина и 5,7 метра широчина 765 души са се борили за живота си. Нямало е I, II и III класа. Имало е само обезумяла тълпа от давещи се в ледената февруарска вода, бездушно наблюдавани през перископа на подводницата. Като по чудо се е спасил един-единствен човек... Всъщност в лвовската брошура не се открива нищо ново, а само се потвърждава историческата истина. Този потресаващ епизод от войната на Черно море е описан в "Хроника на морските войни 1939 - 1945 г. " от германските историци Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен преди 30 години. От безпристрастно написаната хроника научаваме още подробности. "Струма" тръгва от Констанца на 12 декември 1941 г., претъпкана със 769 бежанци. На 16 декември пристига пред Босфора, но слизането на евреите и отпътуването на кораба са предотвратени от турските пристанищни власти, защото британското управление в Палестина отказва визи за бежанците. Само петима от тях (вероятно най-богатите) получават разрешение да слязат на брега. На 24 февруари 1942 г. комендатурата в Истанбул принуждава капитан Горбатенко да върне "Струма" в открито море. Едно абсолютно безумно решение, тъй като предната нощ крайцеруващата пред Босфора Щ-213 с 45-милиметровото си оръдие прострелва от упор и праща на дъното турския танкер "Чанкайя" (454 БРТ) в точка с координати 41°24' с. ш. и 28°54' и.д. Почти на същото място (41°26' с. ш. и 29°10') е потопена и "Струма". 75-годишното корито няма дори радиостанция, за да подаде в ефира сигнал за помощ. Единственият ням и безучастен свидетел на трагедията остава нейният "автор" - командирът на Щ-213.
Погледнато формално, стрелбата от 6 кабелта (повече от 1 км) с тогавашните праводвижещи се торпеда с контактен взривател по едва 40-метровата безпомощна мишена е отлично попадение. Но въпреки това Денежко не става предшественик на Маринеско. Не се знае каква точно е била видимостта и какво точно е наблюдавал капитан-лейтенантът през перископа. Никой не би могъл да го попита след войната. На 14 октомври с.г. Щ-213 е потопена на 5,5 мили източно от делтата на Дунав с подводни бомби от германския преследвач "Ксантен". Какъв парадокс и каква ирония на съдбата убиецът, на над 700 евреи е застигнат от възмездието чрез кораб - представител на държава, в която са изгаряли евреите в пещи. На война - като на война... Случаят "Струма" може би се родее не толкова с този на "Титаник", колкото с потопяването на "Лузитания" гордостта на британския пътнически флот (7 май 1915 г.), от германската подводница U-20. И в този случай един капитан-лейтенант (Валтен Швигер) с едно торпедо лишава от живот над 1000 души по законите на войната. Но "Лузитания" съвсем не е мирен пасажер - доказано е, че на борда му са се намирали тонове боеприпаси. И още по-скандалното: управляващите среди във Великобритания са очаквали чрез жертването на "Лузитания" и гибелта на пътници - поданици на САЩ, да въвлекат надигащата се велика сила като свой съюзник във войната. Мръсна игра, цялата истина за която едва ли ще стане достояние на широката общественост.
Случаят "Струма" обаче не бива да остане в небитието. Да сте чували някъде по света да има издигнат друг паметник на български кораб? Длъжни сме да издирим и имената на българските моряци от екипажа на кораба, превърнал се поради бездушието на британската и на турската администрация в гроб за 764 души и беззащитна плячка за Щ-213, чийто командир стриктно е изпълнявал заповедта да праща на дъното всеки, който с нещо би могъл да бъде полезен на германската армия или флот. След като в Израел са възприели "Струма" като български кораб, независимо от панамския флаг, е редно да премахнем и това бяло петно от нашата най-нова морска история.
Съвместна публикация на в. "Българска армия" и в. "Морски вестник"
Нов церемониален флаг на ВМС поведе гергьовския парад
В утрото на 6 май на всички български военни кораби бе вдигнат военноморският флаг и флаговете за разцветяване. В района на морските гари във Варна, Бургас и Созопол застанаха корабите, определени за посещения от гражданството. На централния площад във Варна се състоя преглед на маршовата и строевата песен. Начело на строя застанаха знаменосци, понесли новия церемониален флаг на ВМС, който поведе гергьовския парад. Водосвет на бойните знамена отслужи Варненският и Преславски митрополит Кирил. Областният управител Добрин Митев награди 14 военнослужещи от гарнизона, проявили се в дейностите по отбранително-мобилизационната подготовка и при подпомагането на населението в засегнатите от стихийни бедствия райони.
Венци на признателност бяха поднесени пред Портал-паметника на Осми приморски пехотен полк, паметника на загиналите за Съединението, гробницата на падналите в Балканските войни и бюст-паметника на капитан I ранг Димитър Добрев. В квартал Галата бе открита паметна плоча на героя от Втората световна война генерал-майор Стоян Стоянов, служил и в крайморските гарнизони Варна и Балчик.
Във Военния клуб в Бургас се състоя тържествено събрание-концерт, а във Военноморския клуб в Созопол - празничен офицерски бал.
Параходната яхта "Александър I"
Преди 115 години
През 1882 г. началникът на Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант Конкеевич бил изпратен от българското правителство в Марсилия, за да поръча строителството на товаро-пътнически кораб от яхтен тип. В мирно време той трябвало да служи за яхта на княза, а по време на война да бъде използван като минен заградител и военен транспорт. На 14 април 1882 г. правителството превело 150 000 френски франка в "Банк дьо Креди" - Лион, по сметката на марсилската корабостроителна фирма "Ла сосиете де форж е шантие". През 1883 г. яхтата била завършена и на 15 май с.г. застанала на русенския кей. Княз Александър I Батенберг пожелал тя да носи неговото име.
Първият кораб, закупен от България след Освобождението, имал 350 тона водоизместване. Бил дълъг 61 метра, широк между 8 и 13 метра, с метален корпус и палуба от бук. Парната машина, тип "Компаунд", осигурявала 40-часово непрекъснато плаване при скорост 14 км/час по течението и 9 км/час срещу течението. Яхтата имала две димови тръби и две странични колела, които й придавали внушителен вид. По всеобщо признание това бил един от най-красивите и бързоходни кораби на река Дунав по онова време. Била предвидена и възможност в случай на нужда на палубата да се монтират две малокалибрени оръдия.
Яхта "Александър I" взела дейно участие в Сръбско-българската война (1885 г.). Извършила 35 плавания между пристанищата Русе, Свищов, Лом, Видин, Галац, Рени, пренасяйки войски, боеприпаси, продоволствие.
По ирония на съдбата екипажът на яхтата, носеща името на първия български княз, взел участие в детронирането му. След арестуването му Александър Батенберг бил отведен с яхтата до пристанище Рени и предаден на руските власти.
За пет години - от пристигането й в Русе през 1883 г. до 1888 г., яхта "Александър I" проплавала повече от 11 000 мили по Дунав и до руските черноморски пристанища Одеса и Севастопол. Взела участие и в Балканската война, а през 1913 г., след избухването на Междусъюзническата война, била потопена край Русе, за да не попадне в румънски плен. По-късно, след прекратяване на военните действия, корабът бил изваден, ремонтиран и предаден на русенското пристанищно управление, което го бракувало през 1914 г. Посещение във Варненската корабостроителница
"Берлинер банк" е първата чуждестранна банка, която неотдавна издаде на Варненската корабостроителница обратна банкова гаранция в размер на 4 600 000 долара - авансова вноска за строителството на кораб, предназначен за Полското морско параходство. Това съобщиха при посещениeто си във Варна на 4 и 5 май т.г. г-н Фолкер Земен, директор на международния отдел в "Берлинер банк", отговарящ за Централна и Източна Европа, и г-н Джеймс Хислоп от лондонския офис на банката. Те останаха впечатлени от оживената работа във Варненската корабостроителница и приятно изненадани от добрия мениджмънт на предприятието. Чуждестранните гости увериха ръководството на завода, че корабостроителницата си е извоювала много добро име сред клиентите се зад граница. При по-добро финансиране, за което вероятно ще получи съдействие, корабостроителницата би могла да продължи успешната си дейност и да реализира продукцията си на международния пазар. Подкрепата на "Берлинер банк" е прецедент в родната ни икономика, тъй като за първи път чуждестранна банка дава обратна гаранция на наше предприятие, и то при много добри финансови условия.
Специалисти от завода съобщиха, че вече приключиха ходовите изпитания на м/к "Персенк" - четвъртият плавателен съд за насипни товари с 13 900 dwt, предназначен за Параходство БМФ, който ще бъде предаден в рекордно кратък срок на клиента.
Практически аспекти на азиатската криза
В много сфери на корабоплаването се създава благоприятна почва за измами и проблеми с чартърите
Нека разгледаме отблизо практическите аспекти на икономическата криза в Азия, повдига въпроса специалистът по "Lloyd's List Maritime Asia" Андрю Крейг-Бенет. Не става дума за макроикономическите проблеми, а за реалните трудности, които среща всяка корабоплавателна компания, свързани с фрахтоването на контейнери, брейкбълк и в по-малка степен насипни и нефтени товари, особено в рамките на Източна Азия.
Условията сега са такива, че ако корабособствениците и чартьорите не са внимателни, може да изгубят доста пари, а после ще трябва да плащат и на адвокати. Страните с рязка девалвация изпитват недостиг на чуждестранна валута, а поради тази причина вносителите имат ужасни затруднения с откриването на акредитиви. Често банката, в която е бил открит акредитивът, не се смята за надежден партньор. В същото време износителите продължават усилено да работят и изнасят, докато се свършат всичките им запаси от суровини или части, за които се плаща в долари или йени. А износът без обратен внос не може да продължи дълго. Това е обяснението за дисбаланса в контейнерната търговия в цяла Югоизточна Азия, но нещата ще се променят с изчерпването на запасите.
Положението с вноса на нефт и храна, за които се плаща с долари, а се продават в местна валута, е още по-лошо. Няколко азиатски страни са нетни вносители на нефт, а няколко членки на АСЕАН са нетни износители на нефт. А никой износител на света не е заинтересован да продава нефта си за друга валута, освен за долари. Затова износителите от АСЕАН не могат да помогнат на колегите си, като им продават нефт. При храните положението е още по-трагично, особено след неблагоприятното влияние на Ел Ниньо върху зимната реколта от ориз в няколко държави. Тази година ориз ще внесат няколко страни, но банковите акредитиви са понякога неприемливи за азиатските износители като Тайланд и Виетнам. Щедрите схеми за кредитни гаранции се предлагат на чуждите износители.
Какви са практическите проблеми?
На първо място - контейнерната търговия. Не е нужно човек да е гений, за да разбере, че скоро ще възникне нужда от внос на суровини, а притеснените производители ще правят всичко възможно да забавят плащането или въобще да не платят. Възможно е да се стигне до подмамване или подкупване на служители от агенциите да освобождават товари без оригинални коносаменти, навярно само срещу подправено гаранционно писмо или дори истинско писмо от несигурна банка. Броят на случаите за освобождаване на товари без оригинални коносаменти ще нараства.
При вноса на ориз (става въпрос за няколко милиона тона) ще възникне друг проблем - акредитивът може да е неприемлив за износителя, а вносителят може да предложи на капитана гаранционно писмо от банка (може би същата, издала оригиналния неприемлив акредитив), което може да не е приемливо за износителя.
Това поставя корабособственика в трудно положение. След като е започнал товаренето, какво би могъл да направи, ако начинът за заплащането на този товар предизвиква съмнения? Чартьорът може да го инструктира да чака и може да се получи компенсация с демюрейджът в пристанището на натоварване. Ами ако инструкциите дойдат след отплаването и коносаментите са подписани от капитана, с което автоматично корабособственикът се задължава да достави товара по назначение в срок за стойността по коносамента. Ами ако корабът е вече в пристанището на разтоварване? Трябва да припомним още, че едва ли някой ще бърза да съобщи на корабособственика и на капитана истинските неприятни факти.
Дори ако не стане нищо лошо, в този случай ще бъде много трудно да се вземе демюрейджа. Дори ако чартьорът разполага с нужните средства, той може да измисли най-различни извинения, свързани с графика на кораба, за да не плати.
Изводът е ясен - не поемайте рискове и влизайте в контакт с вашия P&I клуб винаги щом изпитвате и най-малки съмнения. В момента много хора се тревожат за таймчартърите и корабособствениците избягват да се ангажират с някои азиатски страни, особено Южна Корея. Но европейските оператори също са подложени на рискове, тъй като имат в региона голям брой кораби, фрахтовани преди време на нереално високи нива. Затова проверявайте и акредитивите, и чартьора, особено преди да сключите договора, и не се надявайте, че неприятностите просто ще ви отминат.
Пред нас има перспективи и бъдеще
Интервю с к.д.п. Жорж Дерелиев - изпълнителен директор на "Пристанище Бургас" ЕАД
МВ: Как бихте обобщили тенденциите в дейността на Пристанище Бургас от началото на годината досега? Има ли промени в основните товаропотоци?
- Началото на годината бе многообещаващо за нас. През всеки един от месеците успяхме да реализираме товарооборот от 600 хил. тона. Общо за първото тримесечие обработихме 2077 хил. тона товари. Това е най-доброто постижение за този период от годината в историята на пристанището.
Известен спад има през април, но причините са обективни. Основният товародател - "Кремиковци" АД, сменя схемите на доставка на суровини и в този период изчистваше сметките със старите си контрагенти. Това, естествено, се отрази на общия товарооборот на пристанището. Очакваме доставките за Кремиковци да се нормализират към втората половина на месец май.
Правейки статистика на месечния товарооборот през последните години, трудно бихме открили някаква закономерност. Може би с изключение на това, че по правило първото тримесечие никога не е било най-силното за годината. Натоварените месеци са твърде променливи. Изключение е месец октомври, който единствен през последните шест години винаги е бил с голям товарооборот.
Основните товаропотоци в бургаското пристанище са сравнително стабилни. Сред вносните стоки преобладават въглищата, рудата и рудните концентрати. Износът се доминира от черните метали, азотните торове, клинкера, цветните метали. Транзитните товари не изменят облика на основните товаропотоци.
МВ: Продължават ли усилията за привличане на транзитни товари? Какво е влиянието на новото данъчно законодателство върху работата на пристанището?
- Ние никога не сме преставали да работим за привличането на транзитните товари през бургаското пристанище. Съществен тласък в това направление даде подписаният през миналата година директен договор с швейцарската фирма "Дуферко". Така се гарантира едно значително количество товари за и от Сърбия. Дори бих казал, че две корабни места в пристанище "Запад" вече са специализирани за тази цел.
След известен спад отново се забелязва активизиране на превозите на македонски товари. Оживление се забелязва и при транзита на контейнерите и ро-ро превозите.
Както е известно, по инициатива на Министерството на транспорта специалисти по разработване на допълнения в закона за ДДС от финансовото министерство се запознаха с възраженията на представителите на пристанищата, БМФ, корабостроителниците, спедиторските и агентийските фирми. Бяха проведени много срещи между експерти и ръководствата на предприятията. В резултат бяха удовлетворени всички изисквания така, че да не се допуснат неизгодни финансови условия при превоз на транзитни товари. Имаме уверение от Министерството на финансите, че законът за ДДС ще бъде променен в посока, благоприятна за развитието на тази дейност - транзит, пристанищна дейност, корабоплаване. Има проект, който е съгласуван в двете министерства, и се надявам бързо да мине през Министерския съвет и Народното събрание.
МВ: Какви са перспективите за започване на работа по реконструкцията със средствата от японския кредит? Има ли яснота кога и как ще бъде проведен търгът за изпълнител на строителството?
- Засега всичко върви по предварително начертания график. Работата по съгласуване на проекта за кредитно споразумение е почти към края си. Очаквам към края на този или най-късно в началото на следващия месец то да бъде подписано от правителствата на България и Япония.
След това следва консултантска и проектантска дейност, за което ще бъде проведен международен търг. Интересна подробност е, че в крайна сметка фирмите изпълнителки ще бъдат одобрявани от японския фонд. Това би трябвало да стане някъде към средата на годината. Към края на март следващата година трябва да бъдат завършени геоложките проучвания. Следва изготвянето на оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), на което японските специалисти много държат. Реално строителните работи ще започнат към края на 1999 г. МВ: Правите ли усилия за намирането на още средства за развитие на пристанището?
- Успоредно по работата за усвояване на японския кредит ние продължаваме да търсим инвеститори и за останалите два терминала. Има проявен интерес от доста страни, но конкретно по този въпрос бих предпочел да говоря, след като съответните споразумения станат реалност.
МВ: Има ли нови моменти в рекламната стратегия за популяризиране дейността на пристанището?
- Да, наистина. Насочихме се по-категорично към реклама в международни издания, които се четат от специалистите в морския бизнес от всички страни - товародатели, корабособственици, чартьори. Популяризираме името на пристанището и предимствата му в "Lloyd's List", "Containerisation", специализираните издания на "Cargo Systems", "Global Hazardous Goods" на BIMCO.
МВ: Как бихте коментирали сегашното състояние на линиите, свързващи Бургас с другите черноморски пристанища, и перспективите за развитието им? Как виждате мястото на пристанището във все по-ясно оформящия се Осми европейски транспортен коридор?
- Линиите, които свързват Бургас с Поти и Новоросийск, се развиват много добре. За малко повече от година двата кораба, които ги обслужват, достигнаха максималния си капацитет за превоз на товарни единици. Затова предстои в близко бъдеще за превоз на нарасналия поток от камиони да се включи още един кораб.
Значителни усилия за привличане на товари положиха специалистите от СО МАТ и българо-грузинската фирма "Ексим" чрез една масирана рекламна кампания. Направено бе всичко възможно за предоставяне на по-добър сервиз при обслужване на камионите и максимално съкращаване на формалностите при обработка на документите.
Ние от своя страна също гарантирахме безпроблемна обработка на корабите и максимално съкращаване на времето за престоя им. Така, бих казал, че ние работим и за практическата реализация на Осми европейски транспортен коридор. Но да говорим за ясно очертал се поток на товари е още съвсем рано. Ние сме само една малка брънка във веригата, осигуряваща придвижването на товарите. А стоките, както знаем, се движат по пътя на най-малкото съпротивление. Това означава, че трябва да е развита съответната транспортна инфраструктура, финансово и митническо законодателство и т.н. Така че огромната работа тепърва предстои. Същественото е, че всички страни, през които преминава коридорът, имат добрата воля той да остане атрактивен за превозвачите на товари.
МВ: Какви обекти са влезли в действие на територията на порта през последните месеци?
- Съвсем наскоро бе приет с акт 16 и вече работи новоизграденият хладилен склад. Както е известно, той може да поема до 10 000 тона бързоразвалящи се продукти. Те могат да се съхраняват при температура до минус 25 градуса. Цялото съоръжение бе доставено и монтирано за по-малко от година. Вече са приети и първите 3000 тона товар, които се съхраняват в хладилника.
МВ: Решена ли е съдбата на потъналия кораб "Мехмед Аслан", блокирал 5А корабно място?
- Все още чакаме да бъдат извършени някои законови процедури. Тук по-голяма яснота може да бъде дадена от началника на ДИК - Бургас, и Министерството на транспорта. Има стандартни процедури според КТМ и други международни конвенции, които трябва да бъдат извършени, и едва след това ще се търси решение на въпроса.
МВ: Ще се приватизират ли дейности в пристанището и кога? Има ли Пристанище Бургас програма за структурната реформа?
- Преди всичко трябва да бъде приет законът за пристанищата. Без него липсва законова основа за приватиацията на каквито и да е дейности. За приватизация изобщо не бих говорил, защото всички пристанища в света работят на концесионален принцип. На този етап нямаме ясна програма за структурна реформа. Тя не се прави по принцип, а там, където е необходимо да се подобрят резултатите. Затова правим подробен финансов анализ на съответните дейности. Там, където има негативни резултати, се стремим да преустроим работата така, че да се прекратят загубите. Целта ни след анализ на всички фактори е така да направим промените, че дейностите да станат печеливши, без да закриваме работни места.
МВ: Как се чувствате като директор на 95-годишното първо българско голямо пристанище?
- Отговорността е голяма, а ръководството на един такъв огромен комплекс е сложна дейност. При това целите са амбициозни. Усвояването на средствата от японския кредит на този етап е първостепенна задача. Сериозната работа предстои.
МВ: А как си представяте Пристанище Бургас на неговия стогодишен юбилей?
- Представям си го с още един нов вълнолом, който ще огражда зоната на бъдещото развитие на пристанището. Да се надяваме, че това ще бъде едно достойно честване, което ще покаже, че пред нас има перспектива и бъдеще. Надяваме се, че след пет години Осми трансевропейски коридор вече ще работи и ще осигурява товари не само за Бургас, но и за други пристанища от западното крайбрежие на Черно море. Но трябва да сме готови да посрещнем товаропотока, за да не се отклони той към друг регион.
Програма за годината на Световния океан
На своето първо заседание, състояло се на 7 май т.г. в Института по океанология към БАН, членовете на оперативния организационен комитет се запознаха с проекта за отбелязване "Годината на световния океан и Черно море". Предвижда се експедиция в Черно море с участието на специалисти от ВМС и хидрографския кораб "Бранимир Орманов". Очаква се в изследванията да бъдат поканени и чуждестранни учени. През септември и октомври организаторите ще проведат единайсет научни конференции и сесии по проблемите на водата и живота, биотехнологиите, екологията и морската индустрия. Планът включва и седмицата на морето, чийто домакин тази година ще бъде община Шабла, както и редица други научнотехнически прояви по нашето Черноморие. В програмата е предвидена и тридневна лятна школа за млади специалисти и студенти в изследователската база Шкорпиловци. Организаторите възнамеряват да осъществят еднодневно обучение на журналисти от крайбрежните черноморски общини за правилно използване на екологичната терминология. В края на септември или началото на октомври Фестивалният комплекс във Варна ще бъде домакин на три изложби, които чрез фотоси, научна документация и апаратура ще представят участието на нашите учени и специалисти в изследванията на Черно море. Ще бъде подготвен каталог, в който ще се включат фирми, организации и институти, свързани с морето. След издаването му той ще бъде качен в "Интернет" чрез фирма "Цифрови системи".
Светлина блика от черното и бялото
70 години от рождението на бургаския художник Тодор Атанасов
Стари крайбрежни къщи, патинирани от солените пръски на прибоя, бряг с изтънчена фигура на девойка, отправила взор към хоризонта, докери, отпуснали уморени тела по време на почивка, сънени лодки до дървени кейове - графичният лист на Тодор Атанасов е много богат на теми и настроения.
Роден преди 70 години в Карнобат, той отрано поема към морския бряг и се установява завинаги в Бургас. През 1954 г. завършва Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович" - София, специалност "Скулптура" при професор Иван Фунев. Шест години е отговорен секретар на Съюза на българските художници. От 1959 г. участва редовно и запомнящо се в окръжни и национални изложби и други престижни изяви на изобразителното изкуство. Има шест самостоятелни графични изложби. Негови творби са представяни в Будапеща, Букурещ, Прага, Рим, Делхи, Тунис... Носител е на редица високостойностни награди, като наградата за графика на името на Веселин Стайков през 1975 г. и двете награди от изложбите "Приятели на морето" през 1966 и 1973 г. Трудно е да се каже кои са сюжетните предпочитания на художника, но безспорно е едно. Той е творецът, който най-често е населявал графичния си лист със самотната църквица, с фаровата кула, с манастирската сграда и усамотения кей на остров Св. Анастасия. "Островът" е темата, която се налага убедително в цялото творчество на художника. Той е раят за самотника, съзрял суетата на живота и величието на мълчанието.
Преди 13 години смъртта лиши българското изобразително изкуство от един творец със свое специфично светоусещане и свой неповторим графичен почерк. Своеобразно завръщане на Тодор Атанасов при почитателите на неговото изкуство стана уредената тези дни в Бургаската художествена галерия изложба, посветена на 70-годишнината от рождението му. Представените 34 творби са от фонда на галерията и от личния архив на съпругата на художника. И както казва по друг повод Светлин Русев: "Събран в своята цялост - всъщнот Тодор Атанасов е едно откритие отново като творец и за тези, които го познават."
Смяна на вахтите във ВМС
На 7 май т.г. бяха обявени указите на президента и върховен главнокомандващ Българската армия Петър Стоянов за преназначения и освобождаване от длъжност на генерали и старши офицери. Адмирал Христо Контров се освобождава от длъжността началник на Главния щаб на ВМС. На неговото място е назначен досегашният зам.-началник на Генералния щаб на Българската армия контраадмирал Петър Петров. За началник на ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" е назначен капитан I ранг Иван Йорданов, който от 1993 до 1997 г. бе военен, военновъздушен и военноморски аташе на Република България във Великобритания.
Созополската мидена плантация е окончателно разграбена
Унищожена е мидената плантация край Созопол и с това на практика се ликвидира цял отрасъл в националното стопанство, алармира директорът на Института по рибна промишленост (ИРП-25) д-р Живко Нечев. Той изпрати тревожно писмо с молба за съдействие до Министерството на промишлеността и до Инспекцията по рибарство към Министерството на земеделието, до Областната управа в Бургас, Рибарското дружество в Созопол и РДВР - Бургас. Периодично, в рамките на няколко дни, на плажа бяха намерени и изхвърлени последните линии, от които са взети тонове миди. Местните рибари режели цели носещи линии и ги изнасяли с лодки. Става въпрос за мародерство с цел бизнес, а щетите за държавната фирма се измерват с милиони левове, твърди в протеста си Нечев.
От един колектор се вадят около 30 кг от деликатеса, а килограм от него върви по 5 хиляди лева. Само една линия е с дължина най-малко километър и на нея висят по около 40 снопа с миди.
Ситуацията, според Живко Нейчев, е патова. Мидената плантация е държавна собственост, респективно на ресорното Министерство на промишлеността. Институтът е упълномощен да я стопанисва, но няма средства, за да наеме охрана. Задължението да охранява всички рибни стопанства е на ИРП - 25, но това на практика не става, защото институтът също не е обезпечен с нужните средства и техника.
Заради кражбите реколтата през тази година ще бъде почти нулева. Добивът от около 10 тона (при 130 - 150 тона в предишните години) ще осигури символичен приход, който няма да е достатъчен за залагане на ново производство. Това трябва да стане през този месец, а резултатът ще се очаква през пролетта на следващата година.
За да предприеме ново производство, институтът трябва да разчита на банков кредит, без да има сигурност за бъдещата охрана, или пък да прибегне до варианта за съвместна дейност със заинтересована фирма. Досега всички опити да получи отговор от министерствата за бъдещето на миденото производство са завършили без резултат, твърди Нечев. Само Рибарското дружество в Созопол се е произнесло. Според него морето е обществена собственост, а в случая е дори по-скоро на Созопол, така че всеки можел да влиза, където си иска. Малки частни плантации има край Созопол и Черноморец, но те срещат същите проблеми.
Вероятно нехайството на държавните чиновници ще напише края на историята на още един отрасъл в България - производството на черноморски миди. Това отново ще облагодетелства фирмите вносителки. Известно е, че това са частните фирми на бившите ръководители от бившето ДСО "Рибно стопанство" и на фирмата в ликвидация "Океански риболов". Те и сега използват базата в Института по рибна промишленост само за производство на ишлеме на миди и рибни деликатеси на базата на научните разработки, направени от специалистите на института.
Ликвидирането на мидените полета ще се отрази и на морската екология. Те бяха изкуствен риф, който, от една страна, имаше екологичен ефект, като прочистваше морето, а от друга, служеше за мръстилище на голямо количество риба.
Дори производители от Франция, Швеция, Испания и Дания признаваха, че Черно море е база, която дава най-добър прираст и миди с най-добри качества. Разработените мидени продукти, някои от които - с доказани профилактични и лечебни свойства, бяха известни в цяла Европа.
Ще изчезне и реномето на българските производители, тревожат се научните специалисти. Те се надяват, че предстоящата проверка на всички стопански обекти - риболовни и рибопроизводителни, във връзка с издаването на лицензи и с влизането в действие на Закона за концесионното право, ще сложи ред и в този отрасъл, преди да бъде окончателно затрит.
Предстои решение за проверката да вземе Министерският съвет и да я извърши оторизираният орган - Националната инспекция по рибарство.
Търсят последната плячка на Черната брада
На 2 май т.г. в крайбрежните води на Северна Каролина, САЩ, започна работа американска водолазна група под ръководството на подводния археолог Дейв Поуи. Обект на издирването обаче не са потънали съкровища, а френски търговски кораб от ХVIII век. Смята се, че това е последният плавателен съд, потопен от легендарния английски пират Черната брада през 1718 г., съобщи "Ройтерс". Водолазите са маркирали за изследване четири зони в залива Окракоук, където при по-раншни проучвания са засечени метални предмети. Според Дейв Поуи откриването на последния трофей на Черната брада ще помогне да се попълни морската история на Северна Каролина. Корабът, който американците издирват, е известен сред историците с името "Захарният кораб", защото е превозвал захар и какао. След пленяването му Черната брада го откарал в залива Окракоук, освободил го от товара и го потопил. В отговор английските колониални власти във Вирджиния изпратили войскова част под командата на лейтенант Робърт Мейнард. Той заловил Черната брада по време на пиратски запой в любимата му кръчма "Тийчис Хоул" и го отвел във Вирджиния, където легендарният пират бил обезглавен. Според легендата главата му била набучена на кол и изложена на публичен показ за назидание.
Ще влачат айсберг
Работници от снабдителния кораб "Maersk Norseman", обслужващ морската нефтена платформа "Hibernia", разположена недалеч от Нюфаундланд, подготвят за провлачване 150 000- тонен айсберг, който се намира на около 100 км североизточно от нефтеното поле. Корабът ще хване айсберга с примка, подобна на ласо, и ще се опита да приложи достатъчно сила, за да промени посоката на дрейфа му. През пролетта морските компании все по-често практикуват тази сложна операция в района между Гренландия и Нюфаундланд с цел отклоняване на айсбергите от морските пътища и основни съоръжения. Това намалява рисковете за корабоплаването и нефтопроизводството в тази критична зона, където преди 86 години след сблъскване с айсберг потъна "Титаник".
75 години експозиция на Военноморския музей
Българското морско музейно дело датира от 1883 г. Събирането на морски старини започва в гр. Русе след създаването на Българския военноморски флот през 1879 г. от руски морски офицери. Първата експозиция на музея във Варна, организирана по инициатива на Българския народен морски сговор, е осветена на 20. V. 1923 г. От 1955 г. музеят преминава към Министерството на отбраната. С годините той постепенно се оформя като единствен в България морско-пропаганден, морско-исторически и морско-културен институт. Сегашната сграда на музея е построена през миналия век. Тя е архитектурен паметник на културата с елементи и заемки от късния барок и неокласицизма.
Днес Военноморският музей поддържа две основни експозиции. Първата е посветена на историята на българския военен флот и е разположена в основната сграда в Морската градина, в 12 зали с обща площ 416 кв.м. Тук посетителите могат да разгледат уникални котви и корабни останки от Черно море, носови корабни украшения, униформи на флотски офицери и моряци, първите български морски мини. С оригинални корабни макети са представени и първите типове български военни кораби, връзките на българския военен флот с Европа и Русия, бойни торпеда, колекция от фарова оптика. Специална зала е посветена на участието на Българския военноморски флот в Балканската война и на знаменитата победа на българския военен флот на 21. ХI. 1912 г., когато миноносецът "Дръзки" успешно торпедира турския крайцер "Хамидие". Отразена е и историята на българския Беломорски флот през 1912 - 1918 и 1941 - 1944 г. В друга зала са показани успехите на художествената маринистика, както и морския период от живота на големия наш поет Никола Вапцаров.
Посетителите могат да се запознаят с подвизите на военните моряци през Първата и Втората световна война. Широко е представен периодът 1944 - 1945 г., когато се води тежката борба с минното оръжие по Черно море и по р. Дунав. В отделна зала се проследява историята на флота през последните десетилетия.
В парка на музея са съхранени различни видове минно въоръжение, действащ перископ от подводница, колекция котви, открити при подводни проучвания, оръдия от Бреговата отбрана, действащ фар от варненското пристанище, яхтата "Кор Кароли" и др. Запазен е в оригинален вид и корабът музей "Дръзки".
Втората експозиция - "Воден транспорт", се помещава в сграда край ВВМУ "Н.Й.Вапцаров" върху площ от 360 кв.м и обстойно разказва за миналото на гражданските морски дейности у нас. Чрез уникални вещи, снимки и документи се проследява морската култура по днешното българско крайбрежие. Тук е и най-богатата у нас колекция от корабни модели - на различни типове кораби, плавали под български флаг, както и построени в българските корабостроителници през последните 100 години.
"Око на България към Черно море"
На 18 май 1903 г. Бургас се удостои с първия български порт
"За наший народ една широка врата за търговия, благосъстояние, прогрес"
И този ден дойде.
18 май: осемнайстият ден на петия месец от третата година на столетието.
Сутринта рано преваля. Времето бе лошо, с източен вятър. Вечерта още тренът докара от Стара Загора осемстотин гости и сеирджии за паметния ден, а с кораба "Борис" на българското параходно дружество дойдоха двеста души от Варна. Закотвени в залива бяха и поканените за тържеството кораби от Руското параходно дружество; "Ксения" и "Табор" на "Фрейсине" и "Тебе" - австро-унгарски параходни дружества, "Смирна" на едно турско дружество, "Пелорес" от гръцкото дружество. За голяма желост на път от Одеса за Бургас при Евксиноград бе заседнал параходът "Стамбул" на "Дойче Левант линие", но все пак очакваха да се появи на хоризонта откъм Емине.
И ето на: настана очакваният миг! Гражданството се понесе към кея и първата редица едва не полетя в морето. Беше точно 13 часът и 47 минути. Времето се избистри.
От залива се зададе "Надежда" с княза, генералите и военната свита. Яхтата се втурна към вълнолома и покрай шпалира от чуждестранни кораби, наредени от запад на изток, начело с руския, сетне френския, австрийския, английския, гръцкия, турския и българските кораби. Наредените екипажи поздравяваха княза с моряшко "ура", а "Надежда" отвърна с флагове. Подир "Надежда" в киловетелна линия заплаваха и параходите в установения ред. Беше величествена гледка. В този момент доплава със сетни сили германският кораб "Стамбул" и се нареди на опашката. Пред входа на порта княжеският кораб "Надежда" спря. На палубата се качиха министър Попов и инженер Жерар, директорът на Марсилското пристанище и главен ръководител при строежа на бургаското пристанище. Министър Попов посрещна княза с вълнуваща реч: Ваше Царско Височество, на няколко десетки метра пред нас стои заградений вход в построеното във Ваше царуване и под Ваша августейша егида бургаско пристанище, едно махване с ръка, една заповед от Ваше Царско височество в миг ще премахне преградата и ще отвори за наший народ една широка врата за търговия, благосъстояние, прогрес, а бурний шум на стихийните вълни, които ще се разбиват, ще образуват величесвений химн през вековете на това наше имеюще международно значение културно тържество.
Князът отвърна на приветствието, но никой от вестникарите не можа да го чуе, само видяха замаха на царствената му ръка. И сякаш от ръката му екнаха топовните гърмежи от "Надежда": разтвориха се трикольорните ленти, в морето падна огромно платно с рисуван позрав "SALVE", а по вълноломната стена и кейовете изплющяха двеста български и френски знамена. Гражданството ликуваше. Двайсет и един топовни гърмежа от княжеския кораб "Надежда" и двайсет и един от бреговата артилерия приглушиха ушите и морското пространство. Екна "Шуми Марица" и в облака от дим, гърмеж и музика "Надежда" влезе в пристанището. Тук го срещна министър-председателят, дивизионният генерал Рачо Петров. Подир което Негово височество князът почти се загуби в безкрайната редица от министри, дипломатически агенти, бургаските вицеконсули, между които и турският, бригадния полковник Караиванов, началник-щаба Диков; почетната рота от 24-и пехотен черноморски на нейно царско величество Елеонора полк, владиката Гервасий с бургаското духовенство и безчислената публика, наредена върху една амфитеатрална сграда, украсена с български гербове и емблемите на княза.
Щом негово височество слезе от "Надежда", не пропуснаха да поднесат поздрави и по случай именния му ден. Най-напред пак от министър-председателя, дивизионния генерал Рачо Петров; от доайена на дипломатическия корпус; от владиката - по този случай отслужи благодарствен молебен. И чак тогава Негово височество се отправи към нарочно построения за тържеството павилион на самия кей срещу кораба "Надежда".
В павилиона го отрупаха отново с поздравления, а телеграмите гласно четяха: В шестнадесетата годишнина на благополучието и благотворното царуване на Н.Ц. В. по случай тазоименний ден столицата на България, като възнася топли молитви към всевишния за дългоденствието, щастливото и благотворно царуване на В.Ц.В., престолонаследника и Августейшата Ви династия, принася към престола на Н.Ц.В. чистосърдечен поздрав, загдето Бургас се удостои с откриването на първия български порт, комуто благопожелава да служи като най-благодетелно средство за благоденствието и напредъка в търговско, финансово и всякакво отношение на скъпоценната ни мила татковина. Да живее Н.Ц.В., да живее престолонаследникът княз Борис, да живее Августейшата ви династия, да живее България, да процъфтява Бургас, първото око на България към бурното Черно море!
Софийските вестници отбелязаха събитието и обърнаха очите на цялата страна към Бургас: Негово височество блести сред свитата си - военна и гражданска; министрите, дипломатическите агенти от София и бургаските вицеконсули, между тях - турският и гръцкият, с които князът не се ръкува на пристанището; инженерите по строежа и морски офицери - наши и чужди; офицери - от дежурния капитан до дивизионния началник; и бургаските чиновици - от началник-гарата, до окръжния управител; представители на кметството, на Постоянната комисия, бургаски депутати, представители на ориенталската линия, на параходни дружества, на пресата - наша и чужда.
В Тракийския хан на братя Минкови също очакваха княжеската яхта "Надежда". Най-нетърпеливите отидоха на брега, преди да се появи. Георги Минков бе сред общинските посрещачи, предвождани от кмета и големите старци, като Йови Воденичаров, Иванчо х. Петров - цяло шествие от видни граждани и сред тях - аптекарят Зуков и арх. Тоскани; млади инженери, лекари, учители и ученици дойдоха да засвидетелствуват внимание и почит към Негово височество. Между общинската депутация и гражданството имаше мълчаливо единогласие и радост от дългоочакваното тържество въпреки всички партийни недомислия и ежби. Тежките и нецензурни думи, изречени от столичните журналисти, сякаш не стигаха до тях.
Князът пристъпваше от крак на крак, сякаш го стягаха обущата: високата яка също го стягаше и той опъваше шия също като жираф над скупчените около него бургазлии.
Денят бе по царски хубав; градът - с око на гларус.
Броеше часовете до сбогуването си с Бургас - още шест часа; още пет часа; още четири часа... Тълпа от тракийски бежанци и любопитно гражданство се сипеше на вълни, на вълни към царския павилион и бургаската полиция за нищо на света не можеше да удържи.
Два са духовните фокуса на нашия град, ваше височество, - мина по-близко Георги Минков да го чуе князът. - Първият е космополитният дух на морския ни град - към вечността и безкрая на света и това ни прави уважителни към всяка народност и вяра, всеки човек е равен пред бога; вторият е българският - от духовния свят на странджанеца, на тракиеца. Тези два духовни фокуса се събират в едно на този бряг и ние им отдаваме, а в бъдеще още повече ще им отдаваме заслуженото.
Сновяха гемии в синята шир за радост на царската душа. Бе изненадан от дръзкото гмуркане на гемията на черния капитан Спиридон Алексов с двете девици на мостика. Подир гемията на черния капитан доплава цяла флотилия от по-големи и по-малки морски съдове в тържествено шествие в чест на Негово височество. Поздравиха го с развети флагове, със сирените си; закръжиха, завъртяха се в тихите води на новото пристанище и покрай екскорта на военните катери до кейовата стена - едни подир други отплаваха в открито море.
Княз Фердинанд проследи тържественото шествие на бургаските капитани чак до хоризонта. Мълком се пренесе нататък, към Босфора, към Константинопол. Едва ли някой се прокрадна до царствената мисъл, за да разбере блажената гримаса на свъсеното му лице. Неговите дипломати опипваха почвата за разбирателство с балканските монарси срещу Болния човек; с новото пристанище Фердинанд минаваше пред всички. Денят бе паметен; имаше за какво да помечтаят.
Князът замина вечерта със специален влак за столицата. И слава богу!
Изпроводиха го вкупом чак до гарата, до вагона. Сред множеството блестеше в пищната си униформа флотският капитан Пишон. Такова пъстро множество от изпращачи Негово височество едва ли бе съглеждал някога. Щом се настани в княжеския вагон и свирката на локомотива възвести края на тържествените часове на бургаския бряг, свирката се възнесе чак до хоризонта и проряза милозливите и хладни сърца на изпращачите.
Тълпата ахна, когато влакът хукна край езерото Вая. Взираха се към тръстиките, но влакът побягна и се скри.
Жив и здрав пристигнал - прочетоха бургазлии в дневните новини на "Мир": "Сутринта Негово Височество князът се завърна със специален влак от Бургас, а снощи, часът 10, замина пак за чужбина."
Да си отдъхне от царските мъки по тържества и банкети, одумваха го.
"С бъдеще и с най-голяма важност"
95 години от построяването на бургаското пристанище
Хронологията на едно дългоочаквано раждане
От дълбока древност Бургаският залив привличал вниманието на търговци, пътешественици и военачалници със своите удобства за търговия и мореплаване.
Бургас бил най-важното пристанище на турска Румелия.
В 1876 г. австрийският дипломат и разузнавач Венцел фон Броняр описва залив "Бургас", чиято площ обхваща от Созопол до Месембрия (Несебър) 20 мили и се вдава навътре в сушата почти с толкова. Това място Броняр преценява като най-удобно за построяване на пристанище - спокойно и сигурно за големи кораби.
В турски държавни документи се споменава, че през 1826 г. около Бургас имало пристанище със складове за зърнени храни. Липсвали съоръжения. Приемали се кораби с малки размери, само лете, при добро време. През целия 19 век Бургас бил "важно скеле", но с примитивни пристанищни съоръжения. Оттук товарели зърнени храни, кожи, дървен материал, восък и мед, а чуждите съдове разтоварвали вълнени и памучни платове, маслини, цитруси, чай, кафе, захар и други. Освобождението заварило бургаското пристанище с пет дървени скелета: митническото - най-широкото (4 - 5 м), където се извършвали товаро-разтоварни работи. На скелето имало 4 малки винча;
kарантинното, където лекар проверявал здравословното състояние на пристигналите пътници и екипажи;
cкелето пред житните магазии на Христо Дионисиядис; скелето пред житните магазии на Аркадий Димитракопулос; скелето пред магазиите на Андон Кокинос.
Последните три скелета служели за товарене на зърнени храни, дължината им била 40 - 50 м, а дълбочината на водата - 3 - 4 м. След създаването на областта Източна Румелия съществуването на естествен залив при Бургас породило идеята за построяването на жп линия от Пловдив до Бургас. Назряла необходимостта и от "Достатъчни удобства" за товаренето на параходите. В изложението на мотивите за построяването на жп линията Пловдив - Бургас и на бургаското пристанище е казано: Областта ни (Източна Румелия - б.а.) засега има три изходни пункта: Бургас, Цариград и Дедеагач, през които изнася произведенията си. В интерес на областта е тези произведения да пристигат до морето колкото е възможно чрез по-късия път... От трите споменати изходни места Бургас се намира най-близо.
По-нататък в изложението се посочва, че с построяването на предлаганата жп линия трябва да се изгради и пристанище в Бургас ... което с малки разходи може да стане превъзходно, а естествените условия в Бургаския залив ще улеснят изграждането му.
Основавайки се на горните мотиви, румелийското правителство започнало осъществяването на тази идея. Кредитът за започване на проучванията бил разрешен, но политическите събития попречили за осъществяването на проекта. След Съединението (1885 г.) българското правителство се заело да изпълни започнатото дело. През май (1889 г.) започнало строителството на жп линията Ямбол - Бургас, а през следващата година тя била предадена за експлоатация. Със свързването на вътрешността на Южна България с морето въпросът за построяването на бургаското пристанище станал много важен.
Правителството прибягнало към съветите на известни европейски и български проектанти и фирми, като им възложило да проучат всестранно въпроса за създаването на едно отговарящо на местните условия, както и на бъдещите потребности на страната пристанище.
През 1888 г. правителството поканило английския инженер Чарлз Хартлей да направи проучвания за изграждане на пристанища в Бургас и Варна. Той обходил брега от Месембрия до Созопол и направил няколко сондажа на морското дъно пред Бургас и Ченгене скеле, считайки тези места за най-удобни за построяването на пристанище.
В изложението си от 2.12.1889 г. той пише:..
Почвата на Бургаския нос и тази, която се намира около него, е съставена от пластове варовита глина, оолити и пясък с изключение на подводна скала, която се намира на няколко метра на юг от източния край на града... Крайбрежната ивица между Бургаския и западния нос Хартлей избрал като най-подходяща за изграждането на пристанище, за което предложил няколко варианта. От тях е известен само един - третият. Той бил характерен с това, че вълноломът, започващ от Бургаския нос, след 285 метра праволинейна част продължавал в дъга с радиус 670 метра и дължина 615 метра. Предвидено било изграждането на три кея с обща дължина 925 м и пет магазии с обща площ 33 800 кв. метра.
По-късно били разработени проекти от английския инженер Пунчер и от българския инженер Близнаков, началник на тогавашната хидравлическа служба.
От проекта на инж. Близнаков са запазени само детайлни чертежи на вълноломната стена, които се отличават с оригинална и прецизна изработка, но липсата на вяра в собствените кадри попречила на правителството да утвърди този проект.
През 1893 г. бившият директор на строежа на пристанището в Триест, австрийският инженер Боеменс, бил поканен да прегледа проектите на Хартлей и да подготви тържищните книжа за строежа. Боеменс също направил няколко сондажа за определяне почвата на морското дъно, но те не били точни и го заблудили. Той предложил няколко варианта за изграждането на пристанището, от които най-сполучлив бил този с дъгообразен вълнолом, с два кея и дълбочина на водата 7,35 метра.
Въз основа на проекта на Боеменс на 10.12.1883 г. бил проведен търг за построяване на пристанището, който бил спечелен от френския предприемач инж. Леон Гийо. Търгът бил одобрен от Министерския съвет, но не бил утвърден от Народното събрание.
На 20.01.1884 г. бил проведен нов търг. Строителството на пристанището било възложено на белгийската фирма "Кас и Ликенс" на обща сума 4 200 000 златни български лева.
Въпреки че търгът бил проведен и строителството възложено, проектът на Боеменс не удовлетворявал българската страна и правителството поканило известния френски инженер Адолф Жерар, главен инженер на пристанището в Марсилия, а по-късно главен инспектор на пристанищата във Франция, да изработи нов проект за Пристанище Бургас.
В рапорта си от 11 юни 1894 г. инж. Жерар докладвал за изпълнение на задачата. Той предложил съвсем нов проект, напълно отговарящ на местните условия и бъдещите потребности. Предвидено било изграждането на два вълнолома - приморски и ограден, и три кейови стени с обща дължина 590 метра и газене при кея 7,50 метра.
Жерар предвидил при нарастването на товаропотока пристанището да може да се разширява с нови кейове в западната част на басейна.
По този проект започнало изграждането на пристанището с договорен срок за построяване 5 години. До края на годината фирмата "Кас и Ликенс" набавила необходимите материали и техника: дънодълбачка (драга) от Ротердам с производителност 15 куб. метра в час вода и почва и задвижвана от парна машина; двутрюмни мауни с вместимост до 30 куб. метра; параход с мощност 150 к.с. за маневриране на дълбачката и снабдяването й с въглища и вода; параход с мощност 50 к.с. за маневриране на мауните и др. Строителството започнало в началото на 1895 г. След като вълноломът бил издигнат толкова, че да може да пази пристанищния басейн от вятъра и вълнението, започнало удълбочаването на акваторията на бъдещото пристанище. На места почвата била твърда и чупела кофите на дълбачката, другаде по тях залепвала глина. Дълбачката била преустроена и подсилена, но въпреки това трудностите продължили.
Срещнала непреодолими препятствия с доставката на скална маса и показала слаби възможности по организацията на строителството, белгийската фирма била принудена в 1899 г. със съгласието на българското правителство да преотстъпи строежа на френската фирма "Сосиете де констрюксион де батиньол". Новите предприемачи закупили от предшестващите почти цялата техника с изключение на дълбачката. От Тунис докарали нова дълбачка, работила преди това на строежа на туниското пристанище, пак оттам доставили и параходи, мауни, лебедки за товарене на скален материал, плаващи винчове, бъркачки, земекопни машини. С това общата сума за построяването на бургаското пристанище достигнала 6 742 300 златни български лева. Строежът започнал през 1895 г. и завършил през 1903 г. На 18 май 1903 г. при тържествена церемония било открито "извоюваното от вълните на стария Ескейнос, изграденото с български труд" бургаско пристанище. В него били вградени трудът и майсторството на българските каменоделци, моряци, железничари и общи работници. С построяването на първото българско пристанище морският трафик през Бургас се развил много бързо и той станал първостепенен износен пункт на страната. Сбъднала се надеждата, че като врата, която дава най-лесен и бърз достъп на цяла Южна България до европейските тържища, бургаското пристанище ще способства за възбуждането на живот и пораждането на деятелност.
"Тихоокеанска принцеса" за първи път във Варна
На път за гръцкото пристанище Волос на 6 май т.г. луксозният пътнически кораб "Pasific Princess" ("Принцесата на Тихия океан") на английската компания "P&O" беше на посещение във Варна. Корабът идва за първи път у нас и е агентиран от варненската частна фирма "Катони" с президент Петър Зидаров. По време на неколкочасовия си престой 624 чуждестранни туристи от Канада, Германия, Испания и Франция разгледаха забележителностите на града и курортните комплекси Златни пясъци и Албена. Луксозният пътнически кораб, плаващ под британски флаг, е дълъг 186 м, има регистров тонаж от 20 186 grt и газене 7,6 м. "P&O" е една от най-мощните компании в морската индустрия, чийто пътнически кораб "Island Princss" през последните няколко години бе чест гост във Варна. До края на летния туристически сезон "Pasific Princess" ще плава в района на Средиземно и Черно море, като се очаква отново да дойде във Варна на 13 и 27 октомври т.г.
