КРЗ "Одесос" работи при пълно натоварване
КРЗ "Одесос" - Варна, преживя период на затишие в работата си, след който отново поднови обичайните си ангажименти. В края на февруари и началото на март т.г. някои от договорените поръчки закъсняха и работниците бяха пуснати в десетдневен платен отпуск. Задържат се неблагоприятните тенденции на спадане на фрахтовия пазар в световен мащаб, коментират специалистите от завода. Затова корабособствениците имат малко средства за кораборемонт, а някои дори са извели своите плавателни съдове от експлоатация. Не е тайна, че в залива на Пирея са консервирани по този начин поне неколкостотин кораба. Други собственици пък се ориентират към бракуване на по-стария тонаж, който поема към режищата на Индия и Пакистан. Черноморският регион не може да остане встрани от трудностите, обхванали морските превози и корабоплаването в световен мащаб, но в КРЗ "Одесос" смятат, че положението е овладяно. В момента заводът работи при пълно натоварване на мощностите и дори има известни производствени затруднения с обема на работата.
На 15 март т.г. приключи ремонтът на големия италиански кораб "Filomena Lemno" (51 000 dwt), за чийто ремонт бе използвана голямата докова камера на Варненска корабостроителница. Корабособственикът е много доволен от услугата и има желание да изпрати и други свои кораби на ремонт в същия завод. През март приключи и ремонтът на кораб "Гоце Делчев" на БМФ. В срок и качествено бе ремонтиран кораб на Мурманското параходство - втори плавателен съд на същата компания, която е сравнително нов клиент на КРЗ "Одесос". През завода преминаха още един италиански кораб - "Sea Fox", и турските "Balaban 1" и "Merve Inge".
В момента на ремонт в завода е кораб "Victory" (50 000 dwt), голям нефто-рудовоз, който също ще бъде ремонтиран съвместно с Варненска корабостроителница. Съвсем предстоящо е приключването на ремонта на гръцкия танкер "St Nicholas". Кораб "Вахтангов" на Англо-грузинската корабоплавателна компания пристигна наскоро за голям ремонт в КРЗ "Одесос". В завода се очаква и един танкер на турски корабособственик. След посещение в САЩ, Айова, на изпълнителния директор на фирмата Недялко Панев и директора по търговските въпроси Димитър Тодоров за завода бяха осигурени поръчки за ремонт на американски кораби. Скоро ще пристигне "Colorado", 30 000 dwt, плаващ под американски флаг, а ремонтът му ще се наблюдава от ABS и Американската брегова охрана, която изпълнява и сървейерски функции като класификационна организация. Очаква се и друг американски кораб - "African Begonia" на компанията "Sea Board", която е за втори път клиент на КРЗ "Одесос". Още два нейни кораба ще бъдат ремонтирани във Варна.
Един от традиционните клиенти на завода - Параходство БМФ, за съжаление изпитва сериозни затруднения във връзка с влизането в сила на новия Закон за данък добавена стойност, утежняващ изключително много данъчните задължения на българските корабособственици, ако извършват ремонта на съдовете си в България. Засега, в очакване на промяна на закона, която трябва да мине и през Народното събрание, Параходство БМФ е принудено да се съобразява с действащия нормативен документ, който прави ремонта в чужбина по-изгоден за фирмата. От това страда КРЗ "Одесос", заедно с всички други български фирми, които се занимават с кораборемонт. По иронично съвпадение това става именно когато международната конюнктура на пазара не е благоприятна за морския бизнес.
Богоров правилно е укорявал русчуклии!
Само за 3,3 на сто от цялото работоспособно българско население на Русе Дунав е източник на прехрана
Отпечатано преди година и половина, но в тираж едва 300 екземпляра, историко-демографското изследване на Теодора Бакърджиева "Българската общност в Русе през 60-те години на ХIХ век" е източник на богата информация и повод за сериозни размишления. Изградено върху педантично водения на османски език "нюфус дефтер" (регистър на населението), изследването дава нагледна картина и за професионалната структура на българската общност, представена от 1138 домакинства, живеещи на територията на 19 махали. Регистрираните мъже през 1862 г. са 3134 души. Най-популярната професия е "земеделец" (277), следвана от "абаджия" (138), "дюлгерин" (121) и "копач" (108). Останалите професии са представени от по стотина души. "Интелигенцията" включвала шестнайсет свещеници, девет чиновници, трима даскали и двама доктори.
Според много пътешественици, преминали през Русе, водите на река Дунав са богати на риба и риболовът е един от основните поминъци на населението - отбелязва Теодора Бакърджиева. - Как тогава да си обясним факта, че само 5 души българи са регистрирани като рибари?
В книгата си "Риболовът у българите" (Монтана, 1995 г.) покойният вече Рачо Змеев отбелязва, че в средата на ХIХ в. Русе се издига като средище - износител на риба, но уловът се доставя на тържището от рибарските селища Кривина, Стълпище (Дикилиташ), Батин, Ряхово, Мартен, Сандрово и Тутракан. Пак според същия автор риболовът като поминък в Русе датира от края на ХIХ и началото на ХХ век с появата на махалата Сарая, в устието на р. Русенски Лом, край брега на Дунава.
Ако за риболова нещата са обясними, за другите "мокри" професии въпросителните са повече. Съществуват и сведения, че търговският трафик по реката се осъществява не само от държавни кораби, а и от много частни плавателни съдове, извършващи предимно крайбрежни плавания. В контекста на казаното, учудващо малък е броят на българите, свързали по-тясно живота си с реката. Само за 3,3 % от цялото работоспособно население Дунав е източник на прехрана - заключава Теодора Бакърджиева. И има основание. Според "нюфус дефтер" сред българите има 43 каикчии, 1(?) гемиджия, 4 кармъкчии и 5 рибари - общо 53 души. За сравнение - кръчмарите са 73, бакалите - 56, кюркчиите (кожухарите) - 57, ковачите - 45, а овчарите - 32.
Според авторката на изследването възможно е отчуждеността на българина от Дунава да се дължи на турските закони, спъващи развитието на частното лодкостроене и плаване, и на известна психологическа бариера, придобита и затвърдена в годините на робството. Задължително е от тази позиция да се върнем към пътеписите на Иван Богоров, цитирани и от Теодора Бакърджиева - Няколко дена разходка по българските места (печатани през 1865 - 1866 г.). В тях той обвинява крайдунавските българи, че оставят на чужденците да обират всичкото злато, което влачи реката, а на тях им остава само да пият "мътната вода".
Бойният път на моряците - миньори
100 години от създаването на минната част при Черноморския флот
Масовата употреба на морското минно оръжие в Черно море и на р. Дунав започва през Руско-турската война от 1877 - 1878 г. Тактиката на руснаците е възприета и от българските военни моряци. През 1884 г. при Дунавската флотилия се създава Минно училище за подготовка на моряци миньори и Минна част с първи командир лейтенант Лебедев, който полага големи усилия за подготовка на минния отряд. Година след създаването на Черноморския флот, на 19 април 1898 г., е сформирана Минната част с командир мичман I ранг Димитър Ковачев. Миньорите от Дунавската флотилия подпомагат новото поделение с добре обучени кадри. Още през 1899 г. лейтенант Ковачев прави опит да конструира дънна речна мина. До най-големи резултати достига лейтенант Евстати Винаров, който към 1905 г. изработва три пробни екземпляра на дънна морска мина. Тя има всички данни, за да бъде приета на въоръжение във флота. По същото време Винаров представя и "Проект за подводна минна защита по бреговете на нашето Княжество". През 1908 г. от Франция са закупени 260 морски заградни мини "Соте Арле", които обаче показват редица конструктивни и фабрични дефекти, отслабващи бойната им стойност.
Главната задача на Черноморския флот в навечерието на Балканската война е минирането на Варненския залив. От 25. IХ. до 5. Х.1912 г., под ръководството на лейтенант Симеон Винаров, който е и командир на Минната част, е устроено минно заграждение с 214 мини тип "Соте Арле".
На 16. ХI.1912 г. на фронта в Тракия е изпратена команда от Минната част на Черноморския флот за устройване на минни заграждения, които да осуетят евентуален вражески десант и да възпрепятстват движението на противникови кораби. Тази дейност протича при крайно трудни условия и е истински подвиг от страна на моряците миньори.
По време на Първата световна война българският военноморски флот притежава само 197 морски заградни мини "Соте Арле". За усилване на минните заграждения по черноморското крайбрежие в края на декември 1915 г. са доставени от Германия 560 мини тип "Карбонит" и "Е-голяма". С помощта на търговския кораб "Борис", приспособен за минен заградител, са поставени общо 600 мини под ръководството на командира на Минната рота лейтенант Кирил Минков. На една от тях през февруари 1916 г. се натъква и потъва руският контраминоносец "Лейтенант Пущин". Миночистачните действия обаче са несистемни поради липса на опит и на подходящи кораби и прибори. Така на 26. IХ.1916 г. една миночистачна лодка се натъква на мина, при което загиват лейтенант Кирил Минков и осем моряци. Едва след това - през лятото на 1917 г., са закупени три германски миночистачни лодки. През пролетта на 1918 г. започва прочистване на минното заграждение пред Варна. Само за периода от 19 май до 23 август са унищожени 180 мини. Миночистенето и устройването на минни заграждения, наред с пилотажната служба, съставляват главната бойна дейност на флота до излизането на България от войната. След това, през лятото на 1922 г., е прочистен районът между Созопол и Поморие, а през следващата година - между Созопол и Бургас. През лятото на 1923 г. е прочистено и минното заграждение източно от Варна. С крайно ограничени сили е решена важна държавна задача - осигуряване на безопасно корабоплаване по нашето Черноморско крайбрежие.
В навечерието на Втората световна война запасите от минно оръжие са нищожни. През 1936 г. по проект на лейтенант Минчо Острев е изработена морска галваноударна мина "България-36" (Б-36). По-късно е усвоен и подобрен вариант - мина Б-38. Произведените мини (274 броя) при всички изпитания показват много добри качества. Морски заградни мини се внасят и от чужбина. През март 1941 г. от Германия са доставени 700 броя "Е-голяма" и 150 противотрални мини.
По време на Втората световна война по българското Черноморие са поставени 1538 мини, а само през 1944 г. - още 350. Минната флотилия и миночистачните роти във Варна и Созопол извършват системно проверка на минните проходи, обезвреждат откъснати плаващи и изхвърлени на брега мини, провеждат контролно и бойно миночистене. Във войната срещу Германия (1944 - 1945 г.) основна бойна дейност на флота в Черно море е борбата с минната опасност. През този период по българското крайбрежие има 2255 морски мини. Тяхното прочистване и възстановяването на корабоплаването придобиват важно военно, икономическо и политическо значение. Миннотралната дейност започва през септември 1944 г. и продължава до октомври 1948 г. Бъргарин може да стане вицепрезидент на ESAF
В края на март в Италия бе учредена Европейска федерация по ветроходство (ЕSAF). Сред поканените да присъстват бе и вицепрезидентът на Българската федерация по ветроходство проф. Камен Фильов. "Създаването на тази организация е стъпка към приобщаването на по-бедните страни към световния инг - заяви при завръщането си проф. Фильов - След официалното регистриране на новата организация през октомври федерациите от Източна Европа ще могат да разчитат на помощ от еврофедерацията и от ISAF в организационния им живот."
През октомври ще бъдат избрани и ръководните органи на ЕSAF. В Италия проф. Фильов е бил предложен за един от вицепрезидентските постове - потвърждение за неговата добра работа в Съдийската комисия към ISAF.
Зад кулисите
Доброто разбирателство между работещите на мостика е от жизнено важно значение за безопасността
Някои циници твърдят, че ако пилотът си оставаше на брега, това би помогнало много за повишаване на безопасността. Това разбира се е шега, но от друга страна често стават инциденти и при присъствието на пилот на борда. Този факт може да бъде обяснен лесно: от пилот има нужда при плаване в стеснена акватория и при усилено движение, изобщо при трудни условия, които водят до възникването на опасности. "Най-лесният начин за оправдание е да обвиниш пилота, споделя специалистът по предотвратяване на аварии на застрахователите от "Swedish Club" Мартин Хернквист. - Истинската трудност обаче е да се овладее динамиката на отношенията между капитана и пилота. На пръв поглед комбинацията от изчерпателните географски знания на пилота и познаването на кораба от страна на капитана е идеална. Но едно внимателно изучаване на случаите на инциденти и аварии, в които са участвали капитани и пилоти, подсказва, че при срещата на двама професионалисти се появяват негативни фактори."
"Swedish Club" е направил изследвания, които показват, че създаването на нови процедури, които имат за цел да подобрят работните отношения между капитана и пилота, не допринасят полза, ако не се обръща внимание на човешкия фактор. Клубът подкрепя практиката на тези компании, които включват инструкциите за пилотажа в списъците на основните операции на борда на кораба по точка 7 от Кодекса ISM. Положителна стъпка са и новите правила на класификационната организация "Det Norske Veritas", утвърдени през 1997 г., за планиране и документиране на пилотажните операции, както и скорошния доклад на "Intertanko" за предварителното планиране на пилотажа. Тези добре замислени инициативи обаче са безполезни, ако целият екип на мостика не е мотивиран и разчита само на пилота, смятат в "Swedish Club". Канадското министерство на транспорта е финансирало изследване на редица инциденти, свързани с участието на пилоти, и е установило, че в 84 от случаите се е касаело за неправилно разбиране между пилота и капитана, между пилота и вахтения офицер или за липса на координация между страните.
От изследването става ясно, че при почти всички случаи, когато се използва пилот за трудни преходи, е нужно да се мобилизират всички ресурси на екипа от мостика. Въпреки опита на пилота не трябва да се забравя, че е много трудно един човек да проследи всички особености на положението. Затова, ако някой от другите има съмнения или бележки, трябва да ги сподели.
"За жалост някои пилоти не приемат подобно отношение", признава Хертквист. В резултат от това капитанът и офицерите най-често не споделят съмненията си, не поставят въпроси и не се противопоставят. Но и пилотите са хора и могат да сгрешат както всички останали.
Наред с личното отношение е нужно и строго съблюдаване на стандартните оперативни процедури. Важността им може да бъде подчертана от аварията със засядането на танкера "Sea Empress". В случая пилотът не е превел кораба през най-дълбоката част на протока - грешка, отразяваща недостатъчния опит при пилотажа на големи танкери. Но са били намесени и други фактори: капитанът не е изпълнил точно инструкциите на своите мениджъри по отношение на пилотажа, а пилотът и капитанът изобщо не са обсъждали прехода преди започването на маневрата.
Основен проблем в случая си остава управлението на човешките ресурси, за целите на което "Swedish Club" е разработил своя специализирана програма, през която от 1994 г. досега са преминали над 6000 моряци и пилоти.
Има ли пирати у нас?
Вредната трева бързо расте
На стр. 8 и 9 в този брой разказваме любопитни допълнителни подробности за похитените български моряци от кораба "Алфа БГ" край сомалийския бряг. Те за щастие благополучно се завърнаха в родината, но ще се наредят на безкрайната опашка в очакване на заработените си пари като моряците от "Океански риболов" например. Привеждаме и срамната съвременна статистика на насилия и жертви край филипинските, южноамериканските и африканските брегове. А у нас?
Пиратството е много древен занаят. За да вирее, необходими са няколко условия: липса на държавност и контрол, корупция, хаос, бедност и ... подходяща плячка. Не е необходимо да се връщаме в древността и в по-новата ни история. Там примери за крайбрежно пиратство имаме достатъчно. Само преди четири години един кораб, изоставен от екипажа му при щорм, заседна, изхвърлен от вълните, край шабленския бряг. Още бурята не беше стихнала, когато лодки от Шабла и Крапец започнаха оплячкосването му. Това продължи, докато от кораба останаха голи ламарини. После варненски частник подметна и тях с мълчаливото съгласие на отговорна държавна институция. Миналата година "Морски вестник" (бр. 12/24 юни '97) разказа как от Пристанище "Варна - запад" се "изпари" цял кораб заедно с товара му. И пак не без активното съдействие на отговорни държавни чиновници. Как би трябвало да наречем престъпното разораване на дъното пред бреговете ни с тралове за калкан и рапани от стотици специално съоръжени за това лодки и гемии? И жертви има. "Ние не трябва да очакваме милост от природата: нашата задача е да вземаме от нея. " Тази зловеща мисъл на Мичурин беше набивана в главите на поколения, докато се превърна в жестока практика. Е, дочакахме си и отговора на природата.
Днес сме свидетели на официално държавно мародерство над големи и все още жизнени морски фирми, които се прекарват през мътните води, пълни с рибки пирани. Накрая на масата за приватизация ще изтрополят само добре оглозганите кости. Ние си имаме и минало, и настояще в този древен занаят, който успешно се практикува край Филипините и Африка в края на XX век. Дано бъдещето ни е по-европейско.
Между Дедеагач, Кавала и Карачели
85 години от Балканската война 1912 - 1913 г. Беломорската бойна вахта на българските моряци
В началото на ноември 1912 г. (всички дати са по тогавашния календар) IV българска армия (Родопският отряд) достига брега на Бяло море и завзема стратегически важните пристанища Солун, Кавала, Порто Лагос, Дедеагач и Карачели. За техни командири са назначени морски офицери със задачата да организират охраната и контрола, възстановяването на пристанищните служби и използването им за нуждите на войската.
През този първи етап на войната като най-важно по отношение на действащата в Беломорска Тракия българска армия се очертава пристанище Дедеагач (дн. Александруполис). Главното командване му отрежда изключително важната роля да стане основен пункт за снабдяването на IV армия и за приемането на параходите, превозващи храни, боеприпаси и оръжие от свободните средиземноморски пристанища. Стратегическите предимства на дедеагачкото пристанище по това време обаче са силно ограничени от неговите природни дадености - то е открито, без кейови стени, което принуждава корабите да остават на котва в залива. Там става и прехвърлянето на товарите на мауни, лодки, салове и откарването им до брега, което е изключително трудно и свързано с голяма загуба на време. Затова и първото разпореждане на Главното тилово управление до новоназначения командир на пристанището е да създаде ефикасна организация за бързо разтоварване на пристигащите параходи. Лейтенантът от флота Никола Фурнаджиев, на когото е поверена тази изключително отговорна задача, блестящо организира изпълнението й. Подчинените му моряци събират всички налични плавателни съдове, създават строен ритъм на движението, товаренето и разтоварването им и своевременното изпращане на доставките към бойните позиции.
Доколко напрегнато е било военновременното ежедневие на дедеагачкото пристанище, може да се съди дори само от следните факти: за времето от 29 ноември 1912 г. до 19 юни 1913 г. то е посетено от 125 парахода, плаващи под български, руски, френски, английски, германски, австрийски, италиански, белгийски и гръцки флаг. Те доставят общо около 115 хиляди тона товари, между които 35 хиляди тона сено, 26 хиляди тона овес, 24 хиляди тона брашно, 14 хиляди тона каменни въглища, хиляди тонове хранителни продукти и облекло, 1500 животни и други товари, които осигуряват живота и боеспособността на войските. През пристанище Дедеагач е пренесена по море от Солун и I бригада от VII рилска дивизия, за да подсили позициите на българската армия, действаща на Галиполийския полуостров.
Благодарение на лейтенант Фурнаджиев дедеагачкото пристанище става център и на едно отлично разузнаване за движението на турския флот, прехвърлянето и прегрупирането на противниковите войски и за събиране на други важни военни сведения. За свои информатори той използва благоприятно настроени към българската кауза капитани и моряци от чуждестранните кораби, посещаващи Дедеагач. Така на 25 декември 1912 г. лейтенант Фурнаджиев докладва до Главната квартира на армията, че се пренасят неприятелски войскови части от Мала Азия в Галиполи и събраните на полуострова войски възлизат на около 60 хиляди души, а турският флот в Дарданелите се запасява с въглища и се готви за поход. На 29 декември с.г. съобщава, че турска ескадра е излязла от Дарданелите, а на 2 януари 1913 г. - че целият турски флот е събран на изхода на Дарданелите пред Чанак и Нагара и е готов за боен поход. На 9 февруари лейтенант Фурнаджиев предупреждава, че западно от фара Доган-Аслан стои на котва турски военен кораб, който осветява с прожектор българските позиции при Булаир. Пак от негови донесения командването ни научава, че на 25 февруари превозващият храни за българската армия френски параход "Анри Фресине" е заловен от турски торпедоносец, че в Сан Стефано се формира нов 50-хиляден корпус, предназначен за нападение на десния фланг на българските войски, и т.н. Тези сведения помагат на българското военно командване да получава по-пълна представа за действията на противника и да набелязва ответните мерки.
Една от главните заслуги на командира на дедеагачкото пристанище и неговите моряци в Балканската война е участието им в спасяването на IV армия от гладна смърт на булаирските позиции през февруари 1913 г. Тези зимни дни се оказват изключително сурови. Студовете достигат до минус 20 градуса. Продължителни снеговалежи и снежни бури прекъсват всякакви съобщения по сушата. Подвозът към булаирските позиции става невъзможен. Почти целият 27-и полк, който охранява предната линия, е засипан от преспите. Въпрос на дни е българските войски да бъдат покосени от студа и глада. В този изключително тежък, критичен за армията ни, момент началникът на Главното тилово управление генерал майор Диков възлага на лейтенант Фурнаджиев спешно да организира доставка по море на най-необходимото за оцеляването на войските. Младият морски офицер блестящо се справя и с тази задача. За броени дни първоначално най-необходимите хранителни и отоплителни запаси са натоварени на намиращия се по това време в Дедеагач наш търговски параход "Борис". Като охрана на борда му се качват и шест военни моряци под командването на мичман II ранг Велизар Пеев. Параход "Борис" отплава от Дедеагач в 14 часа на 7 февруари 1913 г. Воден от опитния капитан Васил Филев, той стига до Сароския залив, промъква се успешно под огъня на турските батареи при Галиполи и вечерта към 20 часа хвърля котва в пристанище Карачели, където веднага започва разтоварването му. Четвърта армия е спасена.
В този изключителен моряшки подвиг записва името си още един флотски офицер - командирът на пристанище Карачели лейтенант Цани Тодоров.
Пристанище Карачели се намира почти в средата на северния бряг от Сароския залив на Егейско море, на 100 км източно от Дедеагач. Четвърта българска армия го завладява в средата на ноември 1912 г., когато отрядът на генерал майор Генев пленява по-голямата част от Кърджалийския корпус на Мехмед Явер паша, а останките му притиска в тесния Галиполийски полуостров, вдаден на 90 км между Егейско море и Дарданелите. Докато дедеагачкото пристанище задоволява снабдяването на българската армия, използването на пристанище Карачели е много ограничено - само за нуждите на воюващите непосредствено при крайбрежието му войскови части. Но когато в края на януари 1913 г. положението с изхранването на българските войски при Булаир става критично, главното командване взема спешни мерки за неговото уреждане и използване. На 29 януари за командир на пристанище Карачели е назначен младият, енергичен морски офицер лейтенант Цани Тодоров. При пристигането си на егейския бряг той заварва пристанището напълно разрушено и веднага пристъпва към възстановяването му, доколкото това е възможно с оскъдните средства с които разполага. С подчинените му моряци и съдействието на една рота от Седма пионерна дружина той съоръжава набързо един пристанищен мост, необходим за по-удобно разтоварване на корабите. Събира всички годни плаващи средства, като малки ветроходи, мауни и лодки, необходими за разтоварване на параходите, които не могат да влязат в пристанището, а са принудени да остават на котва на около един километър от брега.
По-късно, за да ускори разтоварването на параходите, пак с помощта на Седма пионерна дружина съоръжава и втори разтоварителен мост. Намира моторна лодка, която при нужда пренася бързи и леки товари от Карачели до устието на река Кавак, откъдето те се препращат по суша до щаба на VII рилска дивизия. Така под вещото ръководство на лейтенант Тодоров пристанище Карачели посреща подготвено променената военно-стратегическа обстановка на Галиполийския полуостров и изиграва решителна роля за снабдяването на сражаващите се там български войски. След като параход "Борис" поставя успешно начало на новата комуникационна линия Дедеагач - Карачели, в нея се включва и параход "Варна". За около месец двата военни транспорта пренасят в Карачели 12 хиляди тона хранителни продукти и фураж, жизненонеобходими за изхранването и поддържане боеспособността на IV армия. Тези животоспасителни плавания екипажите на двата парахода извършват при крайно неблагоприятни условия, в сурова зима, под дулата на турските оръдия и при непрестанната опасност да бъдат посрещнати и потопени от турския флот.
Превърнало се в главно стоварище на IV армия, пристанище Карачели изиграва важна роля и при нейното прегрупиране в Кавала през втората половина на май 1913 г. На 15 май командирът на дедеагачкото пристанище лейтенант Фурнаджиев получава тайна заповед от щаба на армията да изпрати военните транспорти "Борис" и "Варна" в Карачели за пренасяне на наши войски оттам до Кавала. Същевременно му е наредено да организира пренасянето от Дедеагач в Кавала на II, VI, VII и Х дивизия, на пионерни дружини и планинска артилерия. За по-бързото приключване на това прегрупиране освен "Борис" и "Варна" са наети и два чужди парахода: "Йерусалим", плаващ под руски флаг, и "Галиция" - под германски. За около месец те превозват 51 500 войници и офицери, близо 5 000 животни, 377 тона други товари, 20 мини и 16 оръдия. При това плаванията се извършват в изключително усложнената обстановка на изострени отношения между съюзниците. Още в средата на май 1913 г. гръцки военни кораби правят бойни демонстрации пред Кавала и Дедеагач. Налага се за защитата на Кавала да бъдат разгърнати няколко батареи, а в Дедеагач на позиция да бъдат изнесени четири тежки оръдия. По-късно гръцкият флот предприема постоянна блокада на българския беломорски бряг, в която участват един линеен кораб, два изтребителя и спомагателният кръстосвач "Микали". Като ответна мярка нашите моряци миньори поставят минни заграждения пред беломорските ни пристанища. Те и артилерийската защита на пристанищата респектират противника до края на Междусъюзническата война. Към средата на юли 1913 г., по заповед на главното командване, заедно с отстъпващите от бреговете на Егейско море наши армейски части се оттегля и моряшката команда от Дедеагач.
На крачка от приватизацията
"Бургаски корабостроителници" ЕАД продължава да се занимава предимно с кораборемонт/ DFC събира оферти за раздържавяването на стопроцентово държавното предприятие/ Подготвя се създаването на работническо-мениджърско дружество за участие в приватизацията.
Както е известно, посредническата агенция DFC е натоварена от българското правителство със задачата да събира оферти за продажбата на трите български корабостроителни завода във Варна, Бургас и Русе. Ще бъдат раздържавени 80 на сто от активите на "Бургаски корабостроителници" ЕАД, а плановете са това да стане към есента на тази година. Продължава събирането на оферти, а междувременно заводът продължава да се занимава предимно с кораборемонт, без да престават усилията за осигуряване на поръчки за ново строителство. В условията на валутен борд и при действаща процедура за приватизация това никак не е лесно.
Отчетите
Както сподели изпълнителният директор на предприятието инж. Димитър Кимрянов, приходите от дейността на фирмата през миналата година са 11 млрд. 417 млн. лева - в това число влизат приходите от реализация на корабостроителна продукция в размер от 6 млрд. 165 млн. лева и приходите от кораборемонт от 4 млрд. 654 млн. лева. Нетният резултат след данъчното облагане е печалба от 248 млн. лева. От 1 юли 1997 г. до 31 декември 1997 г. в завода са ремонтирани 17 кораба: на Параходство БМФ, 4 на Пристанище Бургас, 2 на СО МАТ и 5 на чужди корабособственици. За тези ремонтни работи фирмата е получила 1 800 000 долара. От началото на 1998 г. досега в Бургаски корабостроителници е извършен ремонт на 6 кораба (1 на БМФ и 5 на чужди корабособственици) на стойност 1 153 000 долара. В момента тече ремонтът на още 5 кораба: два на БМФ, един на СО МАТ и два на чужди корабособственици. Последната реализирана поръчка за ново строителство е корпусът на снабдителен кораб, произведен за норвежка фирма през август 1997 г. Какво предстои
Както вече информирахме в бр.4 на "Морски вестник" от т.г., предстои довършването на втория танкер-бункеровчик за нуждите на ВМС, който е в напреднала фаза на техническа готовност за спускане на вода. Проблем обаче си остава финансирането, което трябва да осигури Министерството на отбраната. Ако то спази поетите ангажименти, корабостроителницата ще довърши поръчката преди края на годината.
Бургаски корабостроителници имат също така сключен договор за строителството на още два броя корпуси на риболовни сейнери с "DOF Industrie AS", Норвегия, за период от една година. В момента се работи по въпроса за обратните банкови гаранции, чака се одобрението на сделката от правителството и компанията посредник DFC. Ако се намерят гаранции, норвежката страна има намерения да поръча през септември т.г. още три корпуса, които ще осигурят корабостроителна дейност на завода до края на 1999 г. Ръководството на фирмата е на мнение, че има изгледи за осигуряване на гаранции - стига държавата да застане зад корабостроенето с възможностите на своя фонд за реконструкция и развитие. В "Бургаски корабостроителници" ЕАД са убедени, че потенциалът и възможностите на фирмата трябва да се използват по-пълно, а това може да стане само при специализираното ново строителство. Норвежките контрагенти имат желание да възложат на завода довършителните работи по риболовните кораби, но засега това е въпрос на бъдеще. Всъщност до неотдавна риболовните кораби са били съществена част от номенклатурата на Бургаски корабостроителници, но са познати само на нашия и на руския пазар, поясниха от фирмата. В процеса на оценката й с нейните възможности се запознават все повече потенциални чуждестранни купувачи.
Приватизацията
Бургаският корабостроителен завод е бил посетен през последните месеци от представители на различни сродни фирми. Със съдействието на DFC са били поканени членове на мениджърския екип на кувейтска корабостроителница - "Kuwait Shipbuilding". Областната управа на Бургас от своя страна е довела в завода представители на морското направление на южнокорейския гигант "Hyundai". По линия на приватизацията има и други намерения - ще бъде сформиран работническо-мениджърски екип, който ще учреди свое дружество.
"Бургаски корабостроителници" ЕАД е изцяло държавно предприятие, което не бе включено в списъка за масова приватизация - навярно заради големите си дългове. Кредитният портфейл на фирмата обаче вече намалява, остава й само един голям дълг към Стопанска банка, който също ще бъде покрит. Ръководството на завода е притеснено далеч повече от данъчната политика на страната по отношение на корабостроенето. Тя изобщо не е съобразена с дългия цикъл на производство и не предвижда никакви облекчения за него. Законодателството пък принуждава фирмата да внася авансово данъци всеки месец и това й пречи да се задържи трайно на пазара. Бъдещето й навярно ще се очертае още по-ясно през следващите месеци.
Навигационните карти
Двеста години опит, обобщен от електрониката, навлиза все по широко в морската практика
Едни от най-важните документи на борда на кораба са навигационните карти. Всъщност капитанът би нарушил морските закони, ако си позволи да отплава, без да има необходимия комплект от карти. Нарушение представлява и използването на неактуализирани карти.
Картите очертават профила на крайбрежието, указват контурите на морското дъно, посочват местата на навигационни опасности, като скали, плитчини, пясъчни коси, останки от потънали плавателни съдове, и маркират положението на фарове, буйове, канали и др. Накратко те са основно средство за безопасна навигация по цялото земно кълбо.
Днешните моряци имат възможност за богат избор от различни видове карти, произведени от хидрографски служби по цял свят. Някои служби произвеждат само регионални карти - отлично помагало за моряците, плаващи в тези води; други обхващат всички региони.
Безспорно най-голямата организация от този вид е Британската хидрографска служба, която произвежда около 3500 вида карти, обхващащи цялото земно кълбо. Клиентите на хидрографската служба са предимно от международното търговско корабоплаване. Макар и бавно, но много сигурно нараства пазарът на яхтените спортно-развлекателни плавания. Кралският флот на Великобритания също е сериозен потребител на карти. От средно 2,5 млн. карти, отпечатвани от службата всяка година, 80 на сто са за търговския пазар, а останалите - за министерството на отбраната.
Според данни на Британската хидрографска служба 50 на сто от световния търговски флот използва нейни карти и следи седмичните издания за корекции и промени в тях. И тъй като службата носи отговорност за издадените от нея карти, основен момент в дейността й е проверката на информацията за тях. Проверяват се внимателно данните от промери, фотографии, наблюдения на моряци и др. После се взема решение дали точността на картата ще се повлияе от новата информация и дали новите моменти трябва да бъдат включени в нея.
Макар и да не е задължително, някои потребители уведомяват службата за открити различия между действителността и отбелязаното в картите, просто защото това е от полза за всички мореплаватели.
Суровата информация за изготвянето на картите се дава първо на техните съставители, които отсяват ненужните подробности, за да дадат на потребителя обем от данни, с които той може да се справи. Дори и след това пресяване на картата остава голямо количество информация в сбит вид - една карта съдържа средно около 2 млн. данни. Следва поредната проверка за точността на данните и коректното им представяне на картата. Службата се стреми да сведе броя на картите до минимум, а разумното дозиране на подробностите си остава проблем, който може да реши индивидуално според уменията и опита си картографът. От своя страна регионалните власти могат да предложат на потребителя много подробна информация за подстъпи към пристанище и др., ако това е необходимо.
В архивите на Британската хидрографска служба се пазят архивни карти на Джеймс Кук, Уилям Блай, Франсис Бофор, Джордж Ванкувър, Матю Флиндърс и много други изследователи от техния ранг от ХVIII в. до днес. Базата за сравнение и проследяване на развитието е голяма.
Първоначално картите били разчертавани на ръка. Сега са актуални компютрите. Чертежите от обобщаването на материала се сканират и обработват дигитално, а с помощта на компютърната картография се получават висококачествени изображения. Компилационното изображение на екрана се редактира, добавят се стандартни символи, надписи и цветове.
Компютрите всъщност послужиха като катализатор за най-голямата промяна в картографията от нейното създаване. Преди около десетина години усъвършенстването на компютърните технологии направи възможно представянето на висококачествено графично изображение на екрана. Възможностите на паметта и на процесорите на компютрите също се развиват непрекъснато и затова те могат да обработват все по-големи обеми от данни, както е в случая с картите. Бе неизбежно корабните компютри рано или късно да усвоят тази технология.
Електронните карти спадат към две категории: "умни", или ECDIS - съкращение от Electronic Chart Display and Information System, и ""прости" растерни варианти, макар растерните системи да използват векторни средства, за да осигурят виртуално функциониране, подобно на ЕCDIS.
Векторният формат на данните в ECDIS и сериите от бази данни помагат на потребителя да "отхвърли" ненужната информация и да получи ясна представа за морето в дадения район или пък да поиска допълнителна информация за дадена характеристика. Вградената алармена система предупреждава автоматично навигатора за опасностите. IМО и Международната хидрографска организация информират, че засега ЕCDIS е единствената официално приета от тях електронна карта.
Нов шеф на яхтклуб "Капитен Г. Георгиев"
Общото събрание на яхтклуб "Капитан Г. Георгиев - Порт Варна" избра за председател на Управителния съвет на клуба изпълнителния директор на "Пристанище Варна" ЕАД к. д. п. Димитър Димитров. "Не обещавам разцвета от времето на капитан Йонков, но няма да позволя клубът да рухне", заяви след избора капитан Димитров. "Ще разчитам на всички членове на клуба, като от по-старите очаквам да скъсат с аристократизма и да подадат ръка и на бъдещите нови членове на най-стария яхтклуб в България. " В УС влязоха и шефът на Митница - Варна Румен Кирчев, Иван Йорданов, Тодор Адамов, Любка Денкова, Димитър Тачев и Александър Калчев. Една от основните задачи пред клубното ръководство е възстановяването на работата с деца и подготовката на състезатели в класовете "Оптимист" и "Кадет".
Около похитеният кораб "Алфа БГ" остават още доста неизвестни
Откакто се завърнаха в родината, похитените издирват корабособственика Абдула Баязид, за да си получат заплатите
Както вече информирахме в предишния брой на "Морски вестник" на 2 април т.г. в България се завърнаха 10 от 11-те задържани край Сомалия български моряци от кораба "Алфа БГ". За отвличането му бе писано и коментирано много - едва ли остана средство за информация, което да не се докосна макар и бегло до темата. Като че ли с това случаят приключи.
Откупът за освобождаването на хората в размер на 130 000 долара бе платен от новия собственик на кораба - сириеца с българско поданство - Али Алауи. Моряците обаче още не са получили парите си за шестмесечния престой в Африка от своя работодател, с когото са подписани договорите им - кредитния милионер Абдула Баязид. Някои от тях са оптимисти, но други смятат, че премеждията им ще продължат и на суша, както обикновено става.
Вестникът и занапред ще информира читателите си за подробностите около случая, а в този брой поместваме личните впечатления от преживяното на двама от членовете на екипажа.
След като първоначално категорично изрази нежеланието си да общува с журналисти, капитанът на кораба, бивш заместник-началник на ДИК - Бургас, и бивш кадър от контраразузнаването на военноморската база Атия, Христо Мушков даде едно от малкото си интервюта.
Той разказа как корабът отпътувал от Танзания и се отправил за Аден, за да товари ориз. После, заради лошото гориво, с което го заредили, и липсата на резервни части се повредил на 15 мили от брега, между островите Сокотра и нос Рас Хавун, в сомалийски води. Петнайсет дни чакал друг кораб да го провлачи. Изпратеният от корабособственика сирийски кораб "Буши" обаче го отвел вместо в Аден при сомалийското крайбрежие, където пирати пленили и двата кораба.
МВ: Капитан Мушков, как точно стана нападението?
- Отидохме в Танзания, за да вземем новите документи и да върнем кораба в България. Корабът беше собственост на Баязид и фирмата му "Данимар". Тъй като имаше много дългове, беше продаден на 16 ноември миналата година на търг в Танзания за 25 000 долара. Купи го съгражданинът на Баязид - Алауи.
На кораба се качихме на 3 декември. От Танзания тръгнахме на 11 декември. Смятахме в Момбаса, Кения да направим ремонт, но нямахме пари, нямаше как там да ни изпратят резервни части, а и документите още не бяха дошли. На 17 декември в Момбаса корабът бе прекръстен на "Алфа БГ", като запази флага и регистрацията на Белиз. Преди това се казваше "Мона С".
Застанахме на котва до нос Рас Хавун, най-източната точка на Сомалия. Имахме само ден път до Аден, но машината аварира. Трябваше да се сложат нови набивки. Стояхме там 15 дни. Нямахме нужда от помощ. Не сме подавали сигнал. Обадихме се до Бургас. Трябваше да изпратят кораб или влекач да ни буксира до Аден. Не сме бедствали. Баязид и Алауи изпратиха "Буши", но той, вместо да ни закара в Аден, ни завря до сомалийското крайбрежие, че и него плениха.
МВ: Може ли да се подозира умисъл в намесата на "Буши"?
- Може, но не мога да го докажа. Казаха, че сомалийците са техни приятели, че ще се отбием само да ни нахранят. Смятаха, че сами могат да ремонтират кораба. Баязид им казал, че, вместо да се хвърлят излишни пари, могат да го сторят и сами. Но и те си изпатиха... Със стрелба им разбиваха кабините.
МВ: Какво всъщност представляваха пиратите?
- Те са рибари, но понеже няма правителство, няма кой да им опъне ушите, използват да вземат и пари. Ако нещо беше станало с нас, щяха да им изтрият от лицето на земята селото... МВ: Какво се случи, как ви плениха?
- Около триста пирати се качиха и на двата кораба, стреляйки. Носеха автомати "Калашников", карабини М-16, имаше и картечници. Казваха, че от брега към нас са насочени и оръдия. После посланикът провери и се оказа, че лъжат. Оплячкосаха всичко, взеха старите корабни документи, личните вещи, на някои им взеха и паспортите.
После дойде основната групировка пирати от около 40 души. Те изгониха останалите, прехвърлиха сирийския екипаж при нас, а те се качиха на "Буши". Вързаха двата кораба борд за борд. Тъй като нямаше нищо за вземане, поискаха откуп. Искаха откуп за корабите, не за хората. Ние запазихме корабите, затова сега корабособственикът трябва да е благодарен, тъй като с тях ще може да печели. Ще плати и на "Буши", и на нашия екипаж, защото запазихме корабите. Можехме да им ги оставим.
Сирийците даваха храна, вода, даваха ни по малко цигари. Когато свърши храната, ловяхме риба, хранехме и сомалийците. Момчетата хващаха заргани по метър и половина.
МВ: На кого всъщност дължите освобождаването си?
- За първи път българското правителство се ангажира с освобождаването на заложници. Посланикът Красимир Тулечки каза, че лично премиерът Иван Костов му се е обаждал, за да бъдат ускорени преговорите. Докато не получи уверение за сигурността ни, посланикът не потвърди плащането. А Тулечки редовно поддържаше връзка с генералите Морган и Рашид, които отговаряха за сигурността в района на Сомалия.
Отначало пиратите искаха 600 000 долара, свалиха на 130 000 долара за двата кораба. По едно време дори се говореше за 60 000 долара, но после вдигнаха. Дали заради писанията, че Баязид има дългове... Защото и те четат, и те имат адвокати. Пиратите там са организирани... Имат желязна дисциплина.
Парите предадохме чрез фирма в Босасо. Не искаха да плащат откупа, когато ни пуснаха.
МВ: Как поддържахте радиовръзка?
- Постоянно държахме връзка по радиостанцията с танкера "Алба диа". Неговият капитан Стоян Димитров и радистът Владо Янакиев много ни помогнаха. На същия танкер беше и големият ми син. "Алба диа" беше в Саудитска Арабия, в Кувейт, само по радиото държахме връзка. И с друг екипаж поддържахме връзка. Пиратите ни разрешаваха да говорим, за да стане по-бързо плащането на откупа. Не бяха фанатици като другите мюсюлмани. Помагаше ни и "Бургас радио".
МВ: Има ли опасност моряците да не си вземат парите?
- Въпросът е много сериозен, но трябва да си ги вземат. Ще го притиснем Баязид, трябва да плати. Един месец момчетата бяха под дулата на автоматите, все едно че са били на война. Можеше да има жертви, но изпълнявахме стриктно указанията на посланика.
МВ: Но Баязид вече не е собственик?
- Той ни изпраща по договор и той трябва да плаща.
МВ: Какви пари очаквате да ви плати?
- Заплатите са като на БМФ. Моята е 2 000 долара на месец, нямаме основание да искаме други, защото не сме изкарали и един лев, но пък спасихме кораба. Направихме му след това ремонта в Аден. Сега има редовни документи до 28 юни тази година. После ще трябва основно да се ремонтира.
МВ: Сега какъв екипаж го пое и с каква задача?
- Екипажът е смесен - сирийци, египтяни, кенийци, йеменци. Ще закарат ориза до Одеса. В Аден има един руски кораб - продаден е, а няма кой да му вземе товара и да го закара. Товарът е платен... МВ: А защо, според вас, беше тази секретност около задържането и връщането на кораба?
- Трябваше да издадем кораба на някакъв екипаж, за да имаме основание да си търсим възнаграждението. Чакахме екипажа и превеждането на парите за самолета. В самолета още ми дадоха някои писания, затова отказах да разговарям с журналисти.
МВ: Казват, че лично вие сте имали и други случаи на пиратски нападения?
- Не... другите не са такива. Това си беше чисто организирано пиратско нападение.
Пет години програма "Море"
Програма "Море" остана единственото предаване на Регионалния телевизионен център - Варна, което устоя на бурния икономически щорм през годините и оцеля, въпреки катаклизмите, сполетели родната ни телевизия. На 2 май преди пет години малкият екран излъчи първото предаване на програма "Море". Още тогава тя бе замислена като рекламно-информационен блок с по-развлекателен характер, който да задоволи зрителската аудитория от Варна, Добрич, Бургас, Шумен и други региони. И така пет години, в които програмата развиваше своя облик. "Море" и занапред ще продължи да радва своите ревностни почитатели. "Преди няколко дни Управителният съвет на БНТ прие новия правилник за дейността на телевизионните центрове - каза Елица Виденова, временно изпълняваща длъжността директор на Регионален телевизионен център - Варна. - В този документ се регламентират статутът, задачите и начините, по които ще стане нашето финансиране. " Програма "Море" сега се излъчва на 39-и канал, на честотата на бившата руска програма, от 7 до 8 ч. в дните от вторник до петък, а в събота и неделя отново се връща на Канал 1 на БНТ. Ръководството на центъра има идея да подготви вечерна двучасова програма, която ще включва актуални новини, забавни програми, телевизионни сериали и ще се излъчва на 39-и канал.
Последни решения на Международната морска организация IMO
През ноември 1997 г. в главната квартира на Международната морска организация IМО в Лондон се състоя нейната редовна ХХ Асамблея (А-20) и IV Конференция за изменения и допълнения на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море SOLAS'74 (SOLAS/CONF.4). Продължаваме публикуването на кратки анотации на по-важните документи, приети от двата форума.
Резолюции, приети от ХХ Асамблея на IМО (продължение)
Правило 9 Отнася се за кораби, които не могат да изпълнят условието за непотопяемост по 4.2.
За такива кораби администрацията може да разреши отстъпления от правилото за аварийна устойчивост - 4.2., и от правилото за якост - 6, при изпълнение на следните три условия:
Правило 10 Декларация за плътност на товара
Задължение на изпращача е да подаде декларация за плътността на товара в съответствие и с правило VI/2. При плътност в диапазона на тежките насипни товари декларацията трябва да бъде заверена от акредитирана от правителството организация.
Правило 11 (Loading instrument) Товарни компютри
Всички бълкери с дължина над 150 метра след 01.07.1999 г. трябва да бъдат оборудвани с одобрени компютри и програми за контрол на натоварването (товарни компютри).
Приети изменения в текста на резолюция А.744(18) Ръководство за провеждане на засилените прегледи на бълкерите и танкерите.
Повечето от приетите изменения се отнасят до допълнителни проверки по корпусите на бълкерите, където резолюция.
А.744(18) вече се прилага. Измерват се остатъчните дебелини на обшивката и набора в хиляди точки с неразрушаваща техника. Данните се съхраняват и се следят системно.
Предизвикателствата на Анна Михайлова
Да се вслушаш в чувствата си, да повярваш в себе си, да бъдеш сигурен, че това е твоят собствен усет за художествена изява... С тези предизвикателства младата бургаска художничка Анна Михайлова тръгва към всяка своя творба, към пресъздаването на всяка тема, докоснала личната й душевност.
Завършила е Националната художествена академия, специалност стенопис при проф. Тома Върбанов през 1996 г. От миналата година е член на Съюза на българските художници. Участвала е в общи изложби в София, Варна и Бургас. Има няколко самостоятелни експозиции и смята, че е работохоличка. Времето, през което наблюдава света около себе си, също приема за работа. Еднакво силно и с професионална ръка прави витраж, мозайка, иконопис, опитва масло, борави добре със смесена техника, с хармонията и динамиката на цветовете.
Художничката черпи вдъхновение и от движението на морето. Приема го като родно и добре познато. Женското тяло и образ рисува като морски нимфи, символизиращи играта на вълните. Във фигуралните композиции търси философските обобщения, които й носят удовлетворение не само като художник, но и като човек.
В момента в галерия "Неси" в Бургас е подредена самостоятелна изложба на Анна Михайлова. Тя включва 25 творби, условно групирани в четири цикъла: "Морска приказка и мостове", "Четирите състояния на любовта", "Прозорци и решетки", "Златната клетка". Съчетание между акварел, пастел и темперни бои, те са наситени с романтичното настроение, което носи пролетта и възраждането на природата.
Разказ от първо лице, или хроника на преживения страх
Откуп под формата на "екоглоба" спасил моряците
България няма стратегия за морските си кадри, смята вторият помощник-капитан на "Алфа БГ" Слави Цветанов
Слави Цветанов е бивш военноморски офицер от базата в Бургас. Обучаван е за военен наблюдател към ООН в Калифорния, САЩ. Има много добра техническа, чуждоезикова и психологическа подготовка. На кораба "Алфа БГ", който един месец бе в плен на сомалийски пирати, e втори помощниккапитан. Това е вторият му рейс в гражданския флот. Женен, с две деца.
Сомалия има 1 700 мили пустинно крайбрежие. По него нагъсто се виждат изхвърлени на пясъка кораби. По този дълъг маршрут може да се случи авария и ако корабът не успее да хвърли котва, а вятърът е неблагоприятен, става лесна плячка. Най-вероятно осеялите пясъците кораби са били отвлечени от пирати заради товара им. Принуждавани да се приближат към брега, те били разграбвани и разбивани, дори изгаряни. Твърди се, че съдбата на екипажите зависела от настроението на похитителите. За техните нападения предупреждавало кувейтското радио.
"Алфа БГ" и "Буши" имали късмет, че не носели товар. Пиратите винаги биха предпочели стоката пред откупа или главите на десетина български моряци. За късмет на "Буши" имало мюсюлмани, макар че при едно лошо развитие на нещата пиратите щели да се разправят първо с християните.
Слави винаги носи със себе си фотоапарат. Едно от неговите хобита е да запечатва природни картини. Успял да укрие в суматохата фототехниката. Направил това, което малцина биха съобразили или биха се осмелили. Скрил фотоапарата в един чорап, направил дупка и снимал мимоходом или отдалеч. Благодарение на него сега има свидетелство на кошмарните 31 дни край Сомалийските брегове.
Всичко започнало в петък, 13 януари.
С първата лодка разговаряхме от борда, разказва Слави и показва проявените вече в Бургас снимки. Пуснахме двама да се качат. Дадохме им цигари, няколко туби гориво, като се надявахме, че ще си отидат с мир. Те обаче явно бяха дошли с разузнавателна цел, да видят обстановката. Предложиха рибарите от селището да ни продадат риба, ние отказахме. Започнаха да пристигат други лодки, настояваха и те да ни продадат риба. Не ги пуснахме да се качат, бързахме да свършим ремонта и да заминем. Трябваше ни само половин час... Тогава рибарите извадили скритото оръжие и започнали да стрелят. На кораба се качили повече от сто души. Оказали се три банди. Настанала небивала суматоха - викове и крясъци на различни езици, стрелба, бягане по кораба.
Затвориха ни в надстройката, а после ни изкараха навън и ни броиха. Държаха ни три часа строени. През това време обираха каютите, мостика, служебните помещения. Мислехме, че после ще се разправят и с нас... Плячката им се видя малко. Тогава решиха да търсят откуп. Отначало искаха да изтеглим корабите на нос Азер, откъдето минава оживен трафик, и да искаме помощ. Ако дойде голям контейнеровоз, да заловят него, а нас да освободят. Разубедихме ги. Събраха двата екипажа на нашия кораб, а те се разположиха на "Буши". Сред тях надделя най-голямата и сплотена групировка, другите се оттеглиха. Действаха организирано, не им беше за първи път.
Тогава преброих 13 автомата "Калашников", 3 американски карабини М-16, една картечница "Диктерьов" и пистолети. Будеха ни със стрелба. Започваха да стрелят безразборно и когато разбираха, че има някакво забавяне на откупа заради банки, гаранции или поради други причини. Дори последния ден строиха сирийците от екипажа на "Буши", докато стана ясно, че и техният откуп е преведен.
Едва когато всичко свърши и си заминаха, започнахме да събираме гилзи за сувенири. Сред тях имаше и от български военен завод, производство 1970 г. Разбрахме как в един момент оръжието, подкрепяло "революционния интернационализъм", се е обърнало срещу нас, в ръцете на международни терористи. Дали изпитвахме страх? Имахме готовност с по една тръба за самозащита при лош развой, оръжие нямахме. Искаха пари, друго не ги интересуваше, но можеха и да убият за пари. Освен това някои от по-младите пирати настояваха да убиват християни. По-възрастните ги връзваха на палубата в сицилианска примка и ги оставяха половин-един час по корем, докато се вразумят.
Християните пречели на Рамазан Байряма на мюсюлманите. Обсъждали дори свалянето им на брега, за да си правят спокойно ритуалите.
Страхувахме се да не ни изведат на разстрел. В един момент страхът се превръща в злоба. Бях потресен от самия себе си. През живота си пиле не съм заколил, а сега исках да убия някой от пиратите. Вероятно това е чувството по време на война... Капитанът на "Буши", бивш корабостроител, се отличавал рязко от екипажа с образованието и интелекта си. Затова Слави недоумява защо един такъв грамотен капитан ги е въвел в капана. "Алфа БГ" бил пришълец за района, но "Буши", който го провлачвал, "плавал в свои води". При изричното настояване, което е отразено в дневника, да не отиват към сомалийския бряг той направил точно обратното. Или е разчитал, че като мюсюлмани лесно ще се разберат. Сирийските кораби снабдяват Сомалия с ориз и с други храни.
Вечер похитените се събирали в някоя каюта и обсъждали варианти как да се освободят сами. Първият вариант за бягство бил разработен от сирийците. Смятали под предлог, че корабите се блъскат, да убедят пиратите да ги раздалечат и пак вързани да подкарат "Алфа БГ", буксирайки "Буши". Да се изтеглят при лошо време и да алармират някой военен катер, който да плени пиратите. През това време с железа и факли да им пречат да се качат при тях.
Този вариант бил разкрит, защото сирийците твърде явно си изнесли багажа от "Буши". Тогава пак строили всички срещу насочените автомати, а един от сирийците отнесъл боя.
Българският вариант за бягство предвиждал да запалят машината на "Алфа БГ", да изгасят тока и при пълна тъмнина да отрежат вързалата и да отдадат котвата. После да избягат, изоставяйки "Буши" с въоръжените пирати.
В крайна сметка, след намесата на посланика ни в Етиопия Красимир Тулечки, нещата взели да се решават, напрежението спаднало, а неколкократните обаждания на премиера Иван Костов до Етиопия съвсем променили отношението към пленените. Те се трогнали, че правителството гледа на тях като на български граждани, изпаднали в беда, а не като на гурбетчии. За развитието на събитията се информирали и чрез радио "Свободна Европа". От него разбрали за писмото, изпратено от семействата им до премиера с молба за помощ и за изясняване на случая. Идеята за писмото била именно на съпругата на Слави - Дамянка. "Споделям вашата тревога и загриженост, правим всичко, което е по силите ни, за да бъдат спасени нашите сънародници", пише в отговора на премиера до семействата.
През това време се намесили и влиятелни сомалийски кръгове. От водените разговори станало ясно, че парите са блокирани в лондонска банка поради забрана за плащане на откупи на терористи. При воденето на преговорите на някой му хрумнала мисъл да измисли варианта за замърсяване на околната среда. Така под формата на "екоглоба" бил платен откупът.
Освободили ги в навечерието на 13 февруари. На тръгване един от сомалийците целунал ръка на Слави и опрял чело в нея, като че ли искайки прошка.
Сега Слави, който е и запален планинар, смята да мине на един дъх няколко планински върха, за да се възстанови. После отново ще се посвети на морето, независимо къде. Въпреки че един подготвян нов закон ще охлади желанието на много мъже да плават. Той предвижда половината от възнаграждението на и без това евтиноплатените български моряци да се взема под формата на данък.
България в момента има морски кадри в излишък, коментира Слави. Страната ни разполага с една от най-добрите системи в света за подготовка на морски специалисти, но не само че не ги използва рационално, а и няма стратегия за това, колко кадри да подготвя, как да ги реализира и стимулира финансово, а и тя да печели от това.
Трагедията на българските моряци е, че, ако намерят работа, тя често е няколко степени под възможностите им и трябва да се подчиняват на чужденци с по-ниска, понякога с никаква квалификация.
Българският флот рано или късно ще се развие - ще има нужда и от граждански, и от военни кадри. Това отрано трябва да се прогнозира и планира, смята морският офицер.
Регата "Порт Бургас" със страница в "Интернет"
Със съдействието на главния съдия на регатата Станислав Касъров и на любител на яхтинга от САЩ Международната ветроходна регата "Порт Бургас" вече е "качена" в компютърната мрежа "Интернет". Новост в четвъртото издание (28 април - 3 май) на състезанието е и модерният пресцентър, който е установен в бившата държавна резиденция в парк "Росенец" край Бургас. Състезанието се подпомага и от нов спонсор - наред с "Пристанище Бургас" ЕАД, в организацията се включи и "Нефтохим". Очаква се на старт да застанат около 50 и в клас "Оптимист" и около 10 екипажа в клас "470". Регата "Порт Бургас" е включена в състезателните календари на ISAF и IODA (Международната асоциация на клас "Оптимист").
Срамната статистика
Насилието на море се разраства * Няколко района по света се утвърждават като несигурни за корабоплаването * Не е ли крайно време дипломатите да поемат инициативата в свои ръце
През миналата година, припомня в доклада си Международното морско бюро, при пиратски нападения са загинали 51 моряци. Други 30 са били ранени. Според статистиките на бюрото през 1997 г. на море или в пристанищата са били извършени общо 229 нападения; броят им за 1996 г. е сходен - 228. Но според експертите на бюрото жестокостта при грабежите става все по-голяма.
Мащабите на насилието и оръжията, използвани за него, стават все по-страшни. В 68 от случаите пиратите са носили огнестрелно оръжие, а в други 29 - ножове. През миналата година за заложници са били взети 400 моряци при 194 за 1996 г. Регистрирани са още 163 случая на пиратски превземания на кораби, 26 обстрела на кораби и 14 отвличания на плавателни съдове, предимно в Югоизточна Азия и Далечния изток.
"Модерното пиратство е брутално, кръвожадно и безмилостно - споделя изпълнителният директор на бюрото Ерик Елън. - То е изключително опасно, защото жертвите му знаят, че са сами и баззащитни. " Моряците имат едно основно човешко право - да плават в безопасни откъм агресия морета на технически изправни, безопасни кораби, но малко хора от сушата могат да разберат и оценят травмата на пиратското нападение или на заплахата от него, смята той.
Към чисто човешкия аспект на проблема трябва да се прибави и опасността за корабоплаването, за сигурността на морските пътища. Пиратите създават навигационни препятствия, тъй като често се случва да оставят на ход кораби без екипаж, в това число и танкери с пълен товар. Така драматично нараства опасността от сблъскване или засядане.
Нападенията са-е концентрирани в няколко основни района на света, което навежда на мисълта, че местните власти, отговарящи за опазването на реда и законността, са безсилни или не смятат за нужно да се занимават с проблема.
Индонезия остава най-рисковият район в света с 57 нападения през 1996 г. и 47 през миналата година. Броят на нападенията край Тайланд се е увеличил от 16 на 17. Увеличил се е броят и на регистрираните нападения край Шри Ланка, където тамилските бунтовници са убили през миналата година 33 моряци и хора от бреговите служби. "До нас са изпратени доклади, че по крайбрежието на Шри Ланка, особено в близост до пристанищата, са струпани селища на малки общности, които поколения наред вече живеят от пиратство и контрабанда", съобщават специалистите от бюрото. Там са постъпили сведения и за 12 нападения в индийски води.
При нападения във Филипините са били убити шест души, като за някои от случаите се предполага, че са дело на бунтовници от Ислямския фронт за освобождение. Тук броят на нападенията е спаднал от 38 до 15.
В Бразилия са били използвани най-много огнестрелни оръжия, а източници от местните корабоплавателни компании изразяват критичното си отношение към бреговата охрана. Бразилските власти пък твърдят, че нямат достатъчно персонал, за да се справят с пиратството.
След период на затишие, продължил няколко години, броят на нападенията в нигерийски води скочи от четири през 1996 г. до девет през миналата година.
В описаните случаи има и други тревожни моменти. Много кораби са били спирани от въоръжени хора в китайски военни униформи и са били принуждавани под заплаха да влязат в южнокитайски пристанища, където товарът им бил отнеман принудително.
"Невъзможно е да се приеме спокойно фактът, че голяма морска държава като Китай не предприема никакви действия срещу този вид престъпни действия, в които по явен начин са замесени местните власти", казва се в доклада на Международното морско бюро.
Среща с командващите ВМС
Втората среща на командващите ВМС на страните от Черноморския регион се проведе на 9 и 10 април т.г. във Фестивалния и конгресен център - Варна. За участие в нея пристигнаха командващият грузинските ВМС капитан I ранг Отар Чхарткашвили, началникът на Главния щаб на румънските ВМС контраадмирал Траян Атанасиу, първият заместник-командващ Черноморския флот на Руската федерация вицеадмирал Генадий Сучков, командващият турските ВМС армейски адмирал Салим Дервишоглу, командващият украинските ВМС контраадмирал Михайло Ежел. Домакин на срещата бе началникът на Главния щаб на ВМС вицеадмирал Христо Контров.
Специални гости на форума бяха началникът на Главния щаб на гръцките ВМС вицеадмирал Георгиос Йоанидис, главният помощник на началника на Главния щаб на италианските ВМС контраадмирал Роберто Чезарети, командващият Обединените ВМС на НАТО за Южна Европа адмирал Джузепе Спиноци, командващият Обединените военноморски ударни и поддържащи сили на НАТО за Южна Европа вицеадмирал Чарлз Абът.
В разискванията взеха участие и секретарят на президента по въпросите на националната сигурност генерал-полковник Цветан Тотомиров, началникът на ГЩ на Българската армия генерал-полковник Михо Михов и президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. Срещата завърши с подписването на съвместна декларация, в която командващите ВМС обявиха своето желание за по-нататъшно разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в рамките на инициативата "Партньорство за мир", а така също във военното корабостроене и кораборемонта, както и за обединяване на усилията при осъществяване на оперативния контрол върху корабоплаването и опазването на околната среда в региона.
Читателите допълват и разширяват темата
По повод на публикацията "Кой потопи съветската подводница Щ-204 в наши териториални води?"
* Наши кораби са атакували не само съветски подводници, но и са обстрелвали съветски бомбардировачи.
Публикацията в "Морски вестник" (21 октомври 1997 г.) положи началото на една дискусия, която има за крайна цел изясняване съдбата на потопените в наши териториални води съветски подводници и евентуална корекция в досегашните разбирания за участието на българския военен флот във Втората световна война. Благодарение на добронамереното и добросъвестно участие в дискусията на наши читатели се получиха твърде интересни данни, които дават основание тя да бъде продължена.
Установи се безспорно, че български военни кораби и привлечените в техен интерес български самолети.
Още в "История на българския ВМФ" (С., 1989 г., с. 119) е описана атаката на торпедоносеца "Строги" срещу Щ-211 с командир капитан-лейтенант А. Д. Девятко. Тогава подводницата успешно се отклонява от атаката и с торпедирането на румънския транспортен кораб "Пелеш" (5708 брт) на 15 август 1941 г. става първата в съветския Черноморски флот, потопила неприятелски кораб. Същата подводница на 29 срещу 30 септември 1941 г. пред устието на река Камчия открива конвоираните от български торпедоносци и торпедни катери италиански танкери - "Тампико" и "Суперга". Торпедната стрелба срещу по-големия от двата кораба "Тампико", бива осуетена от тръгналия на таран срещу перископа на подводницата кораб от охранението. Това също е атака! ("Боевая летопись Военно-морского флота 1941-1942, М., 1983, с. 270).
Читател, който засега иска да остане анонимен, донесе в редакцията официални архивни документи, които хвърлят допълнителна светлина върху въпроса. В поверително писмо до Дирекцията на водните съобщения, отдел "Корабоплаване" (вж. факсимилето), ликвидаторът на Българското търговско параходно дружество (Асен Николов) съобщава на 16 юли 1943 г. следното: Вече над две години параходите ни с наши български екипажи извършват твърде тежки и рисковани плавания в услуга на Германския военен флот. С гордост можем да заявим, че голямото болшинство от екипажите ни най-достойно изпълняват възложените им функции и задачи със съзнанието, че изпълняват дълга си пред родината. Ние считаме, че ще бъде заслужено, ако отличилите се членове от екипажите бъдат наградени с ордени за военна заслуга, а ако е възможно и с орден за храброст за ония, проявили се при честите въздушни нападения, а също и срещу нападения от подводници (подч. от мен - А. П. )... Само две седмици по-късно ликвидаторът Николов пише официално писмо до министъра на железниците, пощите и телеграфите, придружено с препис от рапорта на коменданта на параход "Варна" В. К. Попов от 26 юли 1943 г. В него се описва, че на 7 юли 1943 г. корабът, участвайки в конвой, край Кримския полуостров е нападнат в 6 ч. 55 мин. сутринта от четири съветски бомбардировача с общо 17 бомби. Въоръженият параход открива огън и
Ветеранът от военната ни авиация Стефан Маринополски, понастоящем представител на нюйоркската фирма "Brooks/Gay & Associates,inc. " категорично заяви, че си спомня за няколко наши летци, наградени с германски "Железен кръст" за потопяване на съветски подводници. Сред тях той посочи своя познат Стамо Бумбалов от Лясковец, летял като щурман на "Врана". За съжаление г-н Бумбалов е починал преди десетина години, но проверката показа, че е служил в такова поделение и е уволнен през 1947 г. Ценни сведения за този период донесе в редакцията и флотският ветеран о.з. капитан I ранг Анатоли Златаров, който от 23 септември 1940 г. до 1 май 1944 г. е командир на семафорна наблюдателна рота, разположена в участъка от нос Кранево до нос Емине. Той си спомня, че на плажа северно от нос Св. Атанас е изхвърлен труп на съветски моряк, облечен в гумирано облекло. Той, според документите в него, бил офицер с фамилията Борисенко, служещ на споменатата вече подводница Щ-211. Капитан Златаров обаче категорично отхвърля версията на неговия съвипускник от военното училище в София Тихомир Мушанов, която бе представена във вестника от к. д. п. Димитър Павлов (27 януари 1998 г.). Проверката показа, че г-н Мушанов по време на войната е служил само в тилови и учебни подразделения на въздушни войски. А и фактът, че неотдавнашният военен министър Сталийски и редакциите, до които г-н Мушанов е изпратил ръкописа си, не са му обърнали внимание, е също показателен.
Внимателният преглед на съществуващите архивни документи показа също, че
Според "Гриф секретности снят" Потери Вооруженн х Сил СССР в войнах, боев х действиях и военн х конфликтах" (М., 1993, с. 377 - 378) в български териториални води са загинали Щ-206 (6 юли 1941 г.), С-34 (ноември 1941 г.), Щ-211 (по същото време), Щ-204 (11 - 12 декември 1941 г.), Щ-210 (март 1942 г.) и Л-24 (декември 1942 г.).
Поне още две съветски подводници се натъкват на мини в наши води, но успяват да се приберат в базите си, независимо от получените тежки повреди.
На 25 октомври 1941 г. пред нос Калиакра Щ-212 получава пробойна в носа след сблъсък с мина. Взривът размества дори здраво заварените носови торпедни апарати. Екипажът успява с поправената радиостанция да се свърже с базата си и оттам изпращат на помощ ескадрения миноносец "Бойкий", който съпровожда "щуката" до Севастопол. На 4 декември с.г. Щ-205 попада в минно поле на подхода към Варненския залив. При изплаването в носа и в кърмата се дочуват силни взривове. Подводницата получава многочислени повреди, но е наводнен само един отсек. След отстраняването на повредите успешно се добира до базата си.
Темата за потопените съветски подводници в наши териториални води събуди голям интерес и сред участниците в международната научна конференция, организирана през март т.г. от Института по военна история по случай 120-годишнината от Освобождението на България. Служители от Държавния архив и Института по история към БАН обещаха съдействие при издирването на нови документи за този слабо проучен период от нашата морска история. Обещания има и от ветерани от флота, и от авиацията. Дискусията продължава!
Ще има промени в Закона за ДДС
Пристанищата и морският транспорт настояват за съобразяване на текстовете на нормативния документ със спецификата на тяхната дейност
На 16 април т.г. се състоя среща между представители на Министерството на транспорта и Министерството на финансите по повод проблеми, свързани с прилагането на новия Закон за данък добавена стойност (ДДС), влязъл в сила от 1 януари т.г. Представители на основните български пристанища, на морския превозвач БМФ, на БРП и на няколко въздухоплавателни компании изложиха вижданията си за наложителни промени в текстовете на закона, които сега спъват сериозно работата им и правят функционирането им неефективно. Основен момент, затрудняващ работата на пристанищата, е начисляването на ДДС върху пристанищните такси при обработката на транзитни товари и върху дисбурсментските сметки. Известен е стремежът на пристанищата в Бургас, Варна, Русе и Лом да привличат възможно повече транзитни товари, за да увеличат оборота си и да се утвърдят в рамките на новите европейски транспортни коридори. Затова финансовото министерство ще предложи отпадането на ДДС за тези сделки и принципното им третиране като износ. Подобно е положението и в сферата на корабоплаването. Представителите на БМФ са получили уверения, че ще отпадне облагането на тайм-чартърите и доставките на резервни части и консумативи с ДДС и че превозите между две точки в чужбина ще бъдат включени в сделките за износ, така че фирмата ще може да ползва за тях данъчен кредит. Предложението на транспортното министерство е измененията да влязат в сила със задна дата, от 1 януари т.г., за да не бъде плащан ДДС за изминалия досега период от началото на годината. Дали това ще стане, засега не е ясно, а окончателното решаване на въпроса зависи от експедитивността на работа на Народното събрание. Вероятно Министерският съвет ще внесе предложенията за изменения в най-скоро време и те ще влязат в пленарна зала през май.
"Логман" обучава специалисти
Международната асоциация за логистика и мениджмънт "Логман", с преобладаващо белгийско участие, регистрира свой офис във Варна още през 1993 г., но едва през последните месеци на тази година той активизира своята дейност. "Държа да поясня, че нашата асоциация е международна и е с център Брюксел. Нямаме нищо общо с английското издателство "Лонгман" - каза доц.Стефан Дражев, от варненския офис на организацията. - Нашата основна цел, от една страна, е да обучаваме безплатно младежи и студенти на английски език, компютърна грамотност и работа в "Интернет". От друга страна, предлагаме на морските специалисти от държавните и частните фирми утвърдена програма за обучение по логистика и мениджмънт на морското дело."
Във варненския офис вече работят в няколко семинара около 150 студенти и служители от Пристанище Варна. Така оформящата се верига студенти - дипломанти - тесни специалисти дава основание на експертите от асоциацията да смятат, че обучението тук оформя един по-цялостно завършен цикъл. Такава е и дейността на "Логман" на белгийска почва, където асоциационното обучение обхваща З центъра - в Антверпен, Брюж и Брюксел. Освен това нейната дейност се подпомага от компютърната асоциация Ей Си Ем - БУЛ, която дава на нашите специалисти възможност за работа в "Интернет". От своя страна Европейската асоциация по международно образование (EAIE) осигурява великолепни форми на сътрудничество в образователната сфера. Бизнесасоциацията LMA, със седалище в Лондон, която е свързана с международния морски бизнес, активно подпомага "Логман" с информация и документи, свързани с корабостроенето и корабоплаването. Финансирането на "Логман" е по линия на международната програма ФАР на Европейския съюз.
Идеята на специалистите от асоциацията е тя да посредничи на млади български студенти и научни работници, желаещи да се обучават в престижни германски университети. Освен това у нас тя ще подпомага наши специалисти в реализацията на техни научноизследователски разработки, като се ангажира с част от финансовото им обезпечаване. В момента на този принцип се разработва мултимодална схема за превоз на товари по р.Дунав от Западна Европа през Русе с жп транспорт до Варна, а оттам с кораби за Близкия изток и Азия.
