Атаката, която не се състоя... Преди 85 години, по време на Балканската война, българските моряци, воюващи в Беломорието, подготвят дързък план за торпилиране на турския броненосец "Тургут рейс"
Из заповедта на капитан-лейтенант Евстати Винаров: "Връщане назад - само след славна победа!"
През февруари 1913 г. в резултат на успешните боеве при Булаир и отбиването на турския десант при Шаркьой целият беломорски бряг на Мраморно море, от устието на Кавак-Дере до Силиврия, е овладян от Четвърта българска армия. В този район действат и моряците от Дунавската флотилия и отчасти от Черноморския флот. Те поставят минни заграждения, охраняват заетите пристанища и организират използването им от българските и съюзнически търговски кораби за снабдяване на войските с продоволствие. Междувременно възниква възможност да се изпълни и истинска бойна задача. По нареждане на генерал Стилиян Ковачев - командващ Четвърта армия трябва да се неутрализират действията на турския броненосец "Тургут рейс". Охраняван от два торпедоносеца той е заел позиция на около седем километра от брега, между устията на рекичките Соук-Дере, и Кавак-Дере и необезпокоявано, понеже е извън обсега на българската артилерия, води разузнавателно наблюдение и периодично обстрелва българските позиции. С изпълнението на задачата се заема началникът на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Евстати Винаров. Той разработва дързък и съвсем необичаен план, изпълнението на който обещава да се превърне в нов, ярък пример за храбростта и бойното умение на българските военни моряци след успешната атака срещу турския крайцер "Хамидие" в Черно море. Винаров предлага турският броненосец да бъде торпилиран. Първоначално идеята е посрещната с основателни съмнения - българската армия не разполага в района с нито един що-годе боеспособен плавателен съд. Оказва се обаче, че опитният офицер е обмислил всичко. Неговият план предвижда от Варна да се докарат две самодвижещи се торпеда. Да се намери подходяща лодка, която да се приспособи като торпедоносец, и да се прехвърли от Сароския залив в Мраморно море. С нея в подходяща нощ, като се използва прикритието на тъмнината, да се атакува броненосецът. Планът е одобрен от Главната квартира на армията и на 12 март 1913 г. (датите са по ст. стил) започва изпълнението му. Ръководената от Винаров моряшка команда, включваща 22 подофицери и матроси, лейтенант Борис Стателов, кондуктора Докузанов и корабниците Бугоров и Биков, с 11 обозни коли се отправя за пристанище Карачели. Наред с другите боеприпаси моряците транспортират в колите и доставените от Варна две самодвижещи се торпеда. В Карачели ги очаква осигурената от командира на пристанището лейтенант Цани Тодоров моторна лодка "Марица", която трябва да изпълни главната роля в атаката срещу броненосеца. Задачата е много трудна и смятана от мнозина за неосъществима. Двете торпеда са натоварени на конски коли и под охраната на група моряци са доставени в разположеното на брега на Мраморно море пристанище Шаркьой. Опитът да се транспортира по суша и моторната лодка е неуспешен. С обикновена кола тя не може да бъде превозена през 45-те километра, които отделят Карачели от Шаркьой. Решават да я изпратят по вода до устието на река Кавак, оттам по суша да я пренесат по най-краткия път, покрай село Ексемил (около 12 км), и да я спуснат до Мраморно море по течението на рекичката Кавак-Дере. След това с нея под прикритието на брега да доплават до Шаркьой. При устието на река Кавак получават подсилена кола от мостовата дружина. Натоварват лодката и понеже релефът на пътя със стръмнините и наклоните си не позволява използването на впрегатни животни, возилото се тегли на ръце от моряците и придружаващите ги войници. В полунощ на 13 март стигат до Мраморно море, спускат лодката във водите му и незабелязано се промъкват до Шаркьой. Там започват незабавен ремонт на лодката и преустройството й в импровизиран торпедоносец. Атаката е определена за 15 март, но бензинът за лодката, който трябва да бъде изпратен от интендантството на 7-ма Рилска дивизия, не пристига и се налага операцията да бъде отложена. Използват времето за разузнаване и реквизират три леки гребни лодки, на които по-късно в заповедта си за провеждане на операцията капитан-лейтенант Винаров отрежда важна роля.
На 16 март бензинът пристига, но се появяват нови пречки. Силен североизточен вятър прави невъзможно осъществяването на атаката. Налага се ново неколкодневно отлагане. След това пък турските кораби напускат позицията си и почти хвърлят българските моряци в отчаяние. Но на 31 март всички пречки като че ли отпадат. Придружаван от торпедоносците, "Тургут рейс" отново се връща на старата си позиция.
Времето е благоприятно: небето е облачно, а морето - спокойно. Към 15 часа от наблюдателния пост капитан-лейтенант Винаров още веднъж цялостно оглежда обстановката и взема окончателно решение да осъществи атаката. Оперативната заповед, която издава, впечатлява с компетентността и предвиждането и на най-дребните детайли, които могат да повлияят върху успеха на замисъла.
Противникът - турският броненосец "Тургут Рейс", охраняван от два торпедоносеца тип "Ядикяр и Милети", от котвеното си място срещу Чифлик Куру, на 7 километра от брега, наблюдава нашите позиции и ги обстрелва от време на време.
Заповядано е на подчинената ми команда да прогони турския броненосец и охраняващите го торпедоносци в базите им.
Решавам на 1 април в 3 часа да атакувам смело неприятеля с две торпеда с цел да го потопя или най-малко прогоня в базите му. Тежест на усилията - броненосецът "Тургут Рейс".
Моторната лодка - командир лейтенант Стателов, а торпедист кондуктора Докузанов - въоръжена с две торпеда, при пълно бойно затъмнение да напусне в полунощ незабелязано пристанището Шаркьой, като в 2 часа на 1 април бъде при устието на Кавак-Дере. Тук да вземе на влекало трите гребни лодки и да се насочи на югозапад към котвеното място на турския броненосец. Наближавайки неприятеля към 3 часа след полунощ, да отдаде влекалата на лодките и стремително да торпедира турския броненосец "Тургут рейс", според случая, с едно или две торпеда. След взривяването на броненосеца, ако е останала още една торпеда, да се торпедира най-близкия турски торпедоносец. След изстрелването на двете торпеда моторната лодка с пълен ход да се насочи по най-къс път покрай брега за пристанището Шаркьой, където да се прикрие зад минното заграждение. Да се торпедира от близко разстояние, по сигурна цел, настойчиво, спокойно и смело, без оглед на жертви.
Трите гребни лодки - общ командир корабник Бугоров - с по трима моряци гребци и по един старшина подофицер - кърмчия, при смръкване на 31 март, при пълно бойно затъмнение, да напуснат незабелязано шаркьойското пристанище, да се насочат на югозапад покрай брега и се прикрият в устието на Кавак-Дере, където да чакат към два часа след полунощ идването на приспособената за торпедоносец моторна лодка, която ще ги вземе на влекало и отведе по посока на котвената стоянка на турските кораби. Приближавайки се към неприятеля, за да го атакува, моторната лодка ще отдаде влекалата на гребните лодки. В този момент гребните лодки да се разпръснат в разни посоки, като веднага след изстрелването на двете торпеда от моторната лодка и отдалечаването й, се насочат по способности и прикрият в гънките на брега около устието на Кавак-Дере, където да чакат втора заповед. Да се действа смело и смислено, като се цели заблуждаването на неприятеля за количеството на силите ни и разсейването на огъня му.
За изненада на неприятеля да се пази всичко в пълна тайна, да се работи безшумно и при пълно бойно затъмнение.
През време на изпълнение на задачата да не се подават никакви светлинни или звукови сигнали. До полунощ на 31 март, аз, заедно с корабника Биков, ще се намирам на наблюдателния пост пред село Ексемил. След полунощ ще напусна поста и заедно с корабника ще се отправя за устието на Кавак-Дере, където в 2 часа на 1 април с една от гребните лодки ще се прехвърля на моторната лодка, за да поема общото ръководство на атаката.
Заповедта веднага се изпраща до всички участници в операцията и изпълнението й започва без никакво суетене. Привечер на 31 март, когато вече се е стъмнило добре, гребните лодки, като едва видими сенки, напускат шаркьойското пристанище и се насочват към устието на Кавак-Дере. Към 23 часа те го достигат и без да бъдат забелязани, се прикриват до брега в очакване на моторната лодка. По същото време капитан-лейтенант Винаров е при наблюдателния пост пред село Ексемил и се готви в полунощ да се отправи към устието на реката, където да се прехвърли на моторната лодка, за да поеме общото ръководство на атаката. Неочаквано обаче го извикват в щаба на 22-ри Тракийски полк, разквартируван в селото, и му съобщават, че е сключено примирие с Турция и от 1 април военните действия се прекратяват.
Капитан-лейтенант Винаров отначало пребледнява от неочакваната вест, след това, без да ще, изпуска една ругатня по адрес на врага, но в следващия миг осъзнава, че е настъпил отдавна очакваният мир, и почти весело, с едва доловима нотка на съжаление заради несбъднатата мечта, казва: Трябваше да почакат още четири часа, тъкмо тази нощ в три часа щях да атакувам "Тургут рейс". След това бързо напуска щаба и се отправя към наблюдателния пост, за да спре по-нататъшното изпълнение на атаката, от която вече няма нужда. Нейният замисъл и подготовка обаче сами по себе си са победа като постижение на българската военноморска мисъл и тактика, като висока изява на духа и мъжеството на българския моряк.
Бургаският залив ще става все по-чист
Интервю с капитан Георги Карлов, началник на Държавната инспекция по корабоплаване - Бургас
МВ: Капитан Карлов, бихте ли представили накратко основните задачи на Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК) в Бургас?
- Държавната инспекция по корабоплаване е специализиран орган към Министерството на транспорта за осъществяване на контрол по спазване изискванията на международните морски и речни конвенции и съглашения, по осигуряване на безопасността на корабоплаването в българските вътрешни и териториални води и прилежащата зона, както и по предотвратяване на замърсяването на морската среда и вътрешните водни пътища.
Държавната инспекция по корабоплаване изпълнява важни контролни функции и задачи. Тя наблюдава за изпълнението на изискванията на международните морски конвенции и вътрешното законодателство по отношение на подготовката и квалификацията на морските лица, плаващи на български и чужди кораби. Инспекцията извършва прегледи за съответствие по условията на безопасност на български и чужди кораби, когато са в български пристанища. ДИК извършва разследване на инциденти и аварии с български и чужди кораби. Ние вписваме също така кораби в регистрите на българските пристанища, водим регистър на морските лица в Република България, осъществяваме търсене и спасяване на море, провеждаме изпити за различните морски правоспособности, издаваме свидетелства за правоспособност на морските лица.
Може да прозвучи нескромно, но на фона на общата стагнация ДИК се старае и осъществява най-ефикасния контрол на морските пространства. Не може да мине кораб и да не го проверим. Сега при нас предстоят структурни промени. По отношение на морската администрация на България предстои уеднаквяване на нашите със световните стандарти, хармонизиране, както е модерно да се казва напоследък. Тези промени ще бъдат главно в българското морско законодателство.
МВ: Как ще коментирате новите размери на санкциите срещу замърсяването на водите? Това бе крайно наложително, но достатъчно високи ли са новите глоби?
- До месец януари санкциите не отговаряха на международните стандарти. Те не бяха реални. От 29 януари т.г. обаче рязко са завишени глобите по Закона за административните нарушения и наказания и Закона за морските пространства на Република България. Предстоят увеличения на глобите и по Кодекса на търговското мореплаване. Мисля, че тези размери са достатъчни, за да стреснат нарушителите. Надявам се, че високите санкции ще допринесат немалко за това, Бургаският залив да става все по-чист и корабите да плават по-надеждно. Например наказанията при замърсяване на водите и промишлен риболов вече достигат 500 милиона лева. Долната граница е 500 хиляди. Ще ви дам един пример - сами съдете колко ниски, обидно ниски бяха досегашните санкции. Констатираме примерно замърсяване на водите в района на нефтопристанището и какво се получава - глоба от 20 хиляди лева - т.е. около 12 долара. Капитанът на плавателния съд, или да бъда по-точен - корабният агент, веднага плаща, без да оспорва основателността на санкцията. Но вече не е така - 500 милиона лева (500 хиляди марки) е сериозна сума за всеки един стандарт.
МВ: Каква е готовността ви за действия при форсмажорни обстоятелства?
- Със заповед на областния управител на Бургаска област е създаден Морски авариен спасителен отряд (МАСО), който е под ръководството на началника на ДИК - Бургас. МАСО създава необходимата организация за оказване на помощ при морски катастрофи и аварии, свързани със загуба на човешки живот и опасност от екологично замърсяване на Черно море в района на приоритет на ДИК - Бургас, в границите на КТМ. За провеждане на спасителните работи и за организиране на взаимодействието между морските и бреговите сили на територията на Бургаска област координатор е ДИК - Бургас.
МВ: Как осъществявате контролните си функции във вашия район?
- Имаме един катер, който винаги е в състояние на готовност, тъй като в момента това са наличностите. Правим всичко възможно в бъдеще да се сдобием с нов - по-мощен и по-бърз. По отношение на замърсяванията има какво да се желае от техниката за събиране на отпадъци и ликвидиране на замърсявания - не е достатъчна, освен това е остаряла. Наскоро проведохме съвместна среща - полицията, ДИК, митницата, представители на ВМС, граничната полиция, Държавната инспекция по рибарство. Ще подобрим взаимодействието по отношение пропускателния режим и контрола на морската ни граница. Да се надяваме, че това лято няма да има проблеми с чужди плавателни съдове, ловящи незаконно риба в наши води.
МВ: Както вече информирахме, в края на миналата година 5А корабно място на Пристанище Бургас бе блокирано от потъналия кораб "Мехмед Аслан". Каква е перспективата за решаването на въпроса и защо то се забави тъй много? Има ли яснота с какви средства ще бъде изваден корабът?
- Нека припомним, че на 7 ноември 1997 г., около 19 часа, в Пристанище Бургас на 5А корабно място вследствие загуба на устойчивост по време на товарене м/к "Мехмед Аслан", плаващ под хондураски флаг, се обърна и легна на борд. Потъналият кораб все още представлява пречка за корабоплаването и за морската промишленост. Пристанище Бургас търпи загуби от неизползване на мястото, поради което неговото изваждане или отстраняване предстои в най-кратък срок. Досега е направено всичко възможно съгласно КТМ за изваждането му от заинтересованите страни. В момента има три оферти за изваждането на кораба. ДИК - Бургас, ги разгледа и предстои одобряването на една от тях.
МВ: В последно време нашумя случаят с кораба "Алфа БГ", отвлечен от пирати край бреговете на Сомалия. Станаха известни подробности за кредитни задължения на собствениците му, за чести преименувания на кораба, а наред с това - и фактът, че на борда му са двама действащи инспектори от ДИК, а капитанът му е бивш заместник-началник на ДИК - Бургас. Как бихте коментирали тези факти?
- ДИК - Бургас, е страна в случая дотолкова, доколкото корабособственикът е български гражданин - Ахмед Алауи, а на борда на кораба има и други български граждани. Направихме всичко необходимо на командния състав и на екипажа да им бъде оказана помощ съгласно българското и международното морско законодателство. Чиста случайност е, че капитанът е бивш заместник-началник на ДИК - Бургас. По отношение на двамата инспектори мога да кажа, че те са представили пред мен молба за отпуск за отиване на работа в чужбина. След това техните действия са техен личен избор.
МВ: Какво прави ДИК - Бургас, за контрола върху малките плавателни съдове, които с подобряването на времето отново ще излязат на море?
- Съгласно моя заповед притежателите на малки кораби и лодки до 30 март т.г. следва да минат ежегоден преглед и да представят оборудване съгласно изискванията. На нарушителите, просрочили този преглед или не представили нужното оборудване, ще бъдат налагани санкции съгласно действащите разпореждания, тарифи и закони.
МВ: Капитан Карлов, от 1 юли 1998 година влиза в сила Международният кодекс за управление на безопасността и предотвратяване замърсяването на околната среда (ISM Code). Той изисква наличието на специални сертификати както на корабите, така и на опериращата ги компания. Съгласно заповед на Министерството на транспорта за приложението му ДИК получава много големи правомощия. Очаквате ли да имате проблеми с корабите и корабните компании?
- Въпросът е изключително важен. След 1 юли 1998 г. Държавната инспекция по корабоплаване ще забранява извършването на дейности, свързани с управлението на кораби на компании, които нямат документ за съответствие, издаден съгласно изискванията на Международния кодекс. Корабите на тези компании ще бъдат задържани на пристанищата. Компромиси в това отношение няма да правим. Ето защо ДИК напомня, че до първи юли тази година всички компании са длъжни да подадат молба до нас и да съгласуват датата за извършване на преглед за съответствие на компанията с изискванията на Кодекса. Освен това абсолютно задължително е да ни бъде представена за проверка системата на компанията за безопасно управление на корабите и предотвратяване на замърсяването. Пак казвам, компромиси с никого няма да правим.
МВ: Станахте много сериозен. Имате ли си любим стих? Кажете го за край на това интервю.
- Морето синьо, романтично и радост носи, и беда оттам се връщаме различно кой с хубав спомен, кой с тъга.
Капитан Георги Карлов е началник на ДИК - Бургас, от месец май 1997 г. Има 10 години стаж в Пристанищен комплекс - Бургас, и още над 15 г. - в "Океански риболов" и на чужди кораби. Бивш спортист, тренирал бокс, борба, джудо, самбо. Все още е ерген, обича поезията и ненавижда подлостта.
Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК) напомня, че във връзка с влизането в сила от 1 юли 1998 г. на Международния кодекс за безопасно управление на корабите и предотвратяване на замърсяването (ISM) със заповед на Министерството на транспорта РД-08-149 от 16.06.1995 г. всички компании се задължават да предприемат до горепосочената дата следните мерки:
1. Да подадат молба до ДИК и да съгласуват датата за извършване на преглед за съответствие на компанията с изискванията на Кодекса.
2. Да представят за проверка системата на компанията за безопасно управление на корабите и предотвратяване на замърсяването.
3. Да представят списък на корабите, подлежащи на освидетелстване съгласно Кодекса.
За Компания по смисъла на Кодекса се счита всяка компания, регистрирана и извършваща дейност на територията или в териториалното море на Република България, която е корабособственик, чартьор по беърбоут договор или оператор на пътнически кораб, нефтен танкер, танкер-химовоз, танкер-газовоз или кораб за насипни товари с тонаж равен или по-голям от 500 gt.
ДИК припомня, че след 1 юли 1998 г. ще забранява извършването на дейности, свързани с управлението на кораби на компании, които нямат документ за съответствие, издаден съгласно с изискванията на Кодекса ISM, а корабите на тези компании ще бъдат задържани в пристанищата.
За справки и информация всички компании могат да ползват следните телефони: София - 02 9885529, Варна - 052 225409 и Бургас - 056 43140.
Димо Казасов опознава Бургас
"Аз се влюбих в града, в хоризонта и прибоя на вълшебното море"
В края на септември 1908 г. влакът ме стовари в Бургаското пристанище, пред една малка дървена барака. Това беше и сточната, и пътническата гара... - пише известният наш общественик и писател Димо Казасов в мемоарите си "Някогашните наши градове". На пристанището, разхвърлени и необградени, стърчаха още две бараки. Недалеч от него се оказа единственият в града хотел "Нова Америка", в който отседнах.
Младият учител, който пристига в Бургас, за да заеме място в петокласното мъжко училище, съвсем бързо опознава този малък тогава крайморски град с 13 000 жители. Очертанията на Бургас в началото на века са съвсем скромни: на изток от днешната оживена улица "Републиканска" се разстила тъжно поле със сградите на казармите и болницата. Акации покрай брега очертават булевард - единственото място за разходка. В края на булеварда - припомня Димо Казасов - почваше разграденото и без каквито и да било очертания пристанище. На север от него се издигаха двуетажни къщи, в някои от които бяха настанени консулствата и агенциите на чуждите параходни дружества. Западната част на града е на стотина метра зад Съдебната палата - най-голямото представително здание на Бургас със салон за театрални представления, концерти и публични събрания. Тази част на града се прерязваше от дългата Фердинандова улица - спомня си писателят, - от двете страни на която се редяха малки занаятчийски и търговски дюкяни. На север очертанията на града достигат до днешния площад "Тройката" - голо поле с бръмчащата уединена мелница на Хаджипетрови.
Писателят съжалява за липсата на културен живот и малобройната интелигенция, но справедливостта надделява над критичността му.
Западната материална култура бе проникнала в бита на хората - признава той - и личеше не само в облеклото им, но и в трапезата и домашната им обстановка. Причината за това - смята Казасов - е новопостроеното през 1903 г. Бургаско пристанище: И пристанището бе живо, и размерът на неговия внос беше почти като на варненското - 26 000 тона внос през бургаската митница при 38 000 тона през варненската. Прииждащите в града селяни правеха цветущи и занаятите, и търговията.
След едногодишен престой Димо Казасов напуска Бургас с романтични спомени: Въпреки че в Бургас единственото ми развлечение беше ежедневното посрещане и изпращане на пристигащите в пристанището параходи, аз се влюбих в града, в хоризонта и прибоя на вълшебното море.
Завърнаха се моряците от кораб "Алфа БГ"
На 2 април т.г. се завърнаха 10 от 11-те арестувани край Сомалия български моряци от кораба "Алфа БГ". Корабът бе отвлечен на 13 януари край бреговете на Сомалия и освободен месец по-късно след дълги преговори за откуп.
Само механикът на кораба успя да се върне веднага след избавлението. 10-те мъже са щастливи, че след трудните премеждия в Сомалия, когато на три пъти са били строявани от пиратите за разстрел, и след дългия път до родината, са отново при семействата си. Те са уверени, че дължат избавлението си на премиера Иван Костов, който лично се ангажирал и водил разговори с посланика ни за ускоряване на преговорите.
Защо на борда нямало паника?
Корабът вече потъвал, а оркестърът продължавал да свири, спомнят си оцелелите след катастрофата на презокеанския гигант "Титаник". И досега държанието на голяма част от пътниците по време на фаталната нощ не е намерило пълното си логично обяснение от гледна точка на психологията. Корабът видимо се накренявал, известно било, че лодките са твърде малко на брой, за да поберат всички, но истинска паника не настъпила. Мъжете често отказвали да се качат в тях, преди да се настанят всички жени и деца, спомнят си очевидците. Защо все пак нормите на достойното поведение и героизма са взели връх над инстинктите на ужасената тълпа?
Отговорът на този интересен въпрос занимава доста изследователи, още повече че при редица известни морски катастрофи държанието на хората е било съвсем различно - за местата в лодките се водил бой. Учените открили и формулирали четири вида причини за възникването на колективна паника. На първо място е ситуацията - тя трябва да събуди страх у всеки индивид, да го подтикне към бягство, да го парализира или дезорганизира. Втората причина е особеният вид на обстоятелствата, в които се намират хората. Те трябва да знаят, че ги грози страшна и близка опасност, че пътищата им за бягство са малко, а времето - ограничено. Дори всички тези условия да са налице, възникват ситуации, в които въпреки силния страх няма колективна паника и сравнително малко отделни индивиди изгубват присъствие на духа. Случаят с "Титаник" е именно такъв. Той навежда на мисълта, че освен обстоятелствата трябва да се разглеждат и други фактори, най-важният сред които е взаимното стимулиране в поведението на тълпата. Хората се събират на групи, тръгват слухове, заражда се брожение и чрез тях се оформя мнението за общото поведение в дадената ситуация. Няма друго логично обяснение за поведението на пътниците от "Титаник", освен това, че нормите на благородството и героизма са поставили отпечатъка си върху този стихиен процес, станали са задължителни за всички. Твърдото поведение на капитана в безнадеждната ситуация, достойното държание на офицерите от екипажа може би са се предали и на останалите. Дали внушението, че корабът е непотопяем е, изиграло своята роля? Сигурно, доколкото то се е превърнало в дълбоко убеждение за много от хората.
Оцелелите си спомнят, че моряците спуснали по осем лодки от всяка страна на кораба, а стюардите минавали от каюта на каюта и давали нареждания на пътниците да си сложат топли дрехи и да вземат спасителните пояси. После всички чакали тихо на палубата, докато старши помощникът Мърдок и вторият помощник Лайтолър ги разпределяли - първо се качвали жените и децата, разбира се, започнали с първа класа. Само няколко мъже направили опит да се възпротивят на традиционния ред, макар много семейства да останали разделени. Но имало и съпруги, които отказали да оставят мъжете си. Други пък не можели да повярват, че корабът потъва, и продължавали да се бавят. Двамата офицери положили доста усилия, за да преодолеят неохотата им. Екипажът, с изключение на моряците, обслужващи лодките, останал на борда. Почти всички продължавали да изпълняват задълженията си докрай, особено хората в машинното, които до последния момент подавали пара за светлините и помпите.
Така стигаме до най-драматичната черта на паническото поведение - незачитането на чуждия живот, деморализацията. Много учени са на мнение, че тя зависи от човешките отношения на дадения индивид с другите от групата. Какво точно е възпряло хората от "Титаник" да деградират до такава степен, едва ли можем да отгатнем. Защото междуличностните отношения на борда, създалите се временни връзки и контакти завинаги ще останат тайна.
И европейски пари ще спират свлачища по Южното Черноморие
1,585 млрд. лева ще бъдат отпуснати от бюджета за укрепителни работи на свлачищата по Южното Черноморие. Допълнително правителството ще преговаря и за заем от Европейската банка за инвестиции. Очаква се той да е в размер на 15 - 25 млн. долара и да се усвои за срок от три години, съобщи инж. Петър Петров, главен експерт в правителствената комисия за защита на населението от бедствия и аварии. Парите ще отидат главно за укрепване на брега около Сарафово и Ахелой.
Това е становището на Експертния консултативен съвет към комисията, командирован от вицепремиера Евгений Бакърджиев да се запознае на място със ситуацията в Бургаско и по цялото Южно Черноморие.
Парите от бюджета са недостатъчни, признаха експерти. Всички суми, които общините са поискали, били орязани като нереалистични на сегашния етап. Например само Бургас иска 13 млрд. лева. Несебър настоява за близо 3 млрд лева, а толкова са предвидени за всички свлачища в страната.
Според консултативния съвет най-трагично е положението в Несебър. Засега обаче за укрепване на пропадащата ивица в новия град се отпускат само 350 млн. лева. Териториалното министерство се е ангажирало да осигури допълнително за града музей 70 млн. лева.
150 млн. лева ще укрепват парк "Росенец", 270 млн. - Сарафово. Още толкова ще трябват за успокояване на свлачищата в Поморие, Приморско и Царево. ВС "Елените" ще спира ерозията с 90 млн. лева от собствени приходи. 10 млн. лева трябват, за да бъде запазен пътят към къмпинг "Европа". По-нататък, когато държавата се замогне, щяла да мисли за допълнителните средства. Сегашните само ще овладеят процеса, смята инж. Петров.
Изпълнението на укрепителните работи ще бъде възложено на държавни фирми. Инвеститор ще бъде областната администрация, а териториалното министерство ще контролира средствата. Като главен изпълнител се очертава бургаската фирма "Трансстрой" ООД.
Експертният съвет ще внесе в Министерството на териториалното развитие и строителството списък на 10 крайбрежни обекта, които спешно се нуждаят от укрепване.
Известното и неизвестното в драмата на "Титаник"
За трагедията на "Титаник" - катастрофа, която няма равна на себе си в аналите на корабоплаването - е писано много. Събитията, свързани с нея, са преразказвани, анализирани и претворявани в много документални и художествени произведения. Най-новото от тях, филмът "Титаник" на режисьора Джеймс Камерън, с единайсет награди "Оскар", направи и българския зрител съпричастен към епичната морска драма. Колко реално пресъздадени са морските сцени, ще разберат навярно само моряците. Но всеки, който е бил дори веднъж на море, си спомня с трепет в затъмнения салон, че водната стихия е по-могъща и от най-големия титан, сътворен от човешките ръце. Катастрофата с величествения лайнер поставя много въпроси от корабостроителен, навигационен, чисто хуманен и философски характер, на някои от които не е отговорено и досега.
Луксозният британски пътнически лайнер "Титаник", собственост на компанията ..., потъва в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. на път от Саутхамптън, Англия, за Ню Йорк по време на първото си плаване. В катастрофата, станала на 400 мили (640 км) южно от Нюфаундланд, загиват 1515 души. Най-големият и най-луксозният за времето си кораб имал корпус с двойно дъно и е разделен на 16 водонепроницаеми отсека. Смятан бил за непотопяем, тъй като според изчисленията наводняването дори на четири от отсеците не би трябвало да наруши плаваемостта му. Малко преди полунощ на 14 април "Титаник" се сблъсква с айсберг, пет от отсеците са наводнени и в 2 ч. и 20 мин. след полунощ корабът потъва. Разследванията в САЩ и Великобритания, проведени след катастрофата, стигат до извода, че лайнерът "Калифорниън", който през цялата нощ се е намирал на по-малко от 20 мили от "Титаник", е можел да помогне на хората от потъващия кораб. Само пристигането на кораба "Карпатия" спасява от премръзване останалите живи в лодките. След това идват и многобройните въпроси.
Какво всъщност е причинило корабокрушението
С напредъка на технологиите за подводни изследвания става възможно достигането и до най-големите океански дълбочини. Така повече от седем десетилетия след катастрофата с "Титаник" въпросът за причините й е поставен отново. На 1 септември 1985 г. останките на кораба - две отделни части от пречупения корпус - са открити на дъното на Атлантическия океан на дълбочина 4000 м (13 100 фута). Те се намират приблизително на 41о 46' с.ш. и 50о 14' з.д. и са изследвани с помощта на дистанционно управляем подводен апарат от американски и френски учени. Експедицията не е открила следи от дългия разрез, за който се смяташе, че е бил направен от айсберга в корпуса на кораба. Учените предполагат, че е възможно в резултат от удара няколко от съседните листове от обшивката на корпуса да са се отворили. После водата е нахлула и потопила кораба. Има и такива експерти, които смятат, че "Титаник" е бил прекалено голям за възможностите на технологиите от онова време. Те предполагат, че вибрациите от гигантските му машини може да са изиграли значителна роля за деформацията на стоманената обшивка на корпуса.
Любомир Клисуров и подводната фотография гостуват в София
Годината започна твърде успешно за известния български подводен фотограф Любомир Клисуров. След изложба през февруари-март в Казанлък той откри своя самостоятелна изложба и в столицата. В престижната художествена галерия "Крида арт" на ул. "Московска" 11 бяха представени 60 цветни подводни фотографии, правени в последните години в четири морета и един океан. На официалното откриване на 1 април т.г. в 18.00 часа се събраха пионерите на леководолазното дело в България, стари приятели водолази, софийският фотоелит, депутати, министър Валентин Василев - известен преди години спортист по подводен риболов, посланичката на Египет у нас и др. Представянето на Любомир Клисуров направи Игор Чипев, изтъкнат български фотограф и издател. Изложбата се радва на изключителен успех и внимание от софийската общественост и особено от младите хора - ученици и студенти. И това е обяснимо - става дума за подводна фотография - нещо твърде необичайно и екзотично за нашия културен живот. Изложбата ще бъде закрита на 8 април т.г.
Мисли ли законадателят за морския бизнес
Представителите на различни фирми от сферата на морския бизнес са основателно загрижени от прилагането новия Закон за данък добавена стойност (ДДС), влязъл в сила от 1 януари т.г. Той рефлектира особено неблагоприятно върху някои сфери на морския транспорт и снабдяването на корабите с резервни части и консумативи.
Спецификата на морския бизнес е такава, че дейността му е ориентирана предимно към международния пазар и към износа, а при прилагането на новия закон извън спецификата на морските дейности облагането с ДДС като че ли няма икономическа логика.
На практика с влизането в сила на закона от 1 януари т.г. върху националния морски превозвач
Най-съществен е проблемът с
Има таймчартъри, сключени за година, две и повече време, които, естествено, не са отчитали такова облагане по досегашните закони. Сега и към тях трябва да започне прилагането на новия закон за ДДС, което, естествено, не е договорено с наемателите. Ако Параходството реши да отмени чартърните договори с наемателите си, ще претърпи огромни загуби. Новият закон поставя българската страна, като съдоговорител в международни сделки, в изключително неизгодно положение. Изход като че ли няма. От примерите става ясно, че макар ДДС да работи добре в затворени системи на национално равнище, то губи икономическата си логика при износа и външната търговия. И това не е някаква новост, а утвърдена световна практика.
В новия закон за ДДС има и една друга промяна, която внася смут в морския транспорт. Тя изключва от кръга на сделките за износ
До началото на тази година всеки вид превоз между България и чужбина и обратно, както и между две чужди пристанища се третираше като износ. Всички услуги или стоки, които превозвачът консумираше в България, плащайки ДДС на българските си доставчици и извършители, попадаха в категорията сделки за износ и платеното за тях ДДС можеше да се възстанови. Тук попадаха широк кръг услуги - от снабдяването с гориво, храна, инструменти и др. до кораборемонта.
С новите промени като износ се третира само превозът България - чужбина или чужбина - България. Сделката за превоз между две чуждестранни пристанища не се третира като износ, а като освободена сделка, а стоките и услугите, ползвани от България, не подлежат на данъчен кредит, т.е на фирмата не се възстановява платеното ДДС. Излиза, че тук могат да се получат неприложими абсурди, включително и за данъчните служители. Как биха изчислили те например количествата на горивата, маслата, храната и другите консумативи на борда, изразходвани в преходите между две чужди пристанища, за разлика от тези, изразходвани от едно българско до едно чуждо пристанище? За първите фирмата няма право на данъчен кредит, а за вторите има. Как би се изчислил на тази странна база кораборемонтът например? Очевидно отново се натъкваме на непознаване
Въведеното облагане с ДДС на
И така
Ние, от третата класа
Никоя беда не тръгва сама
"Непотопяемият" лайнер "Титаник" потъна още в първия си рейс към Америка в зората на ХХ век. А той, нашият век, започна с небивал икономически и духовен растеж, включително и в корабостроенето и корабоплаването. В голяма степен гибелта на "Титаник" сложи край на приспивната самоувереност на човечеството, че е настъпил "златният век" на процъфтяването и прогреса, победата на човека над силите на природата.
Последваха две световни войни, една октомврийска революция, комунизъм и фашизъм, които изпепелиха не само хората и земята, но и представите за добро и зло, морала.
"Титаник" завлече със себе си на 4000 метра 1515 души от общо 2207. Жестоката статистика сочи, че най-голям е броят на жертвите от трета класа. Независимо от благородния призив жените и децата първи да заемат място в лодките, загиналите деца от трета класа са повече от мъжете от първа. Третата класа е оставена на своята собствена инициатива, проявявана от някои по-предприемчиви. Там повечето от пътниците се лутат безпомощно в ограничената си технически и социално зона.
Случайно или не, в края на нашия ХХ век "Титаник" изплава от ледените води в една впечатляваща кинопанорама, за да обсеби съзнанието ни с безбройните проблеми, които трябва да пренесем в идващия ХХI век. Днес в надпреварата към спасителните лодки цели държави се лутат и пъплят нагоре, блъскат се в изкуствените прегради от споразумения, съглашения, съюзи и пр. Стъпалата към горните палуби стават все по-стръмни, а водата напира отзад. Някои ще успеят и ще допълзят. Други - не.
Излизаш зашеметен от киносалона от мащабния документален и технически натурализъм, американски сантиментализъм и задължителен екшън и изведнъж те блъсва въпросът на "масовия" зрител: А защо в края на филма вече старата Роуз хвърли в Атлантика безумно скъпото диамантено колие "Сърцето на океана"?
Защо ли?
Оригинален път към живота
"Пролетен салон" се нарича новата експозиция на варненската галерия "Етерна". Нейните картини предлагат на ценителя на родното изкуство един необичаен свят, пълен с парадокси, фантазия и причудливост. Тук библейски сюжети се преплитат с фантастични светове и стоят редом с морски пейзажи. Пред варненската публика показват живописните платна Светлин Ненов, Дарина Янева, Греди Асса, Михаил Лалов, Андрей Янев, Кина Петрова и др. Представени са и две творби на изтъкнатия наш художник Янко Маринов от 40-те и 60-те години, повлияни от френската импресионистична школа. В галерийното пространство са и картини и на Милен Маринов, сред които е вълнуващият му "Незавършен разказ", където светът е приел очертанията на малък пръстен с дъх на море, а в рибарските му мрежи се вплитат сложните неразгадаеми човешки връзки и взаимоотношения. С интелект и чувство за хумор Кина Петрова пресъздава своето "Море", а Йоана Маринова в абстрактни форми, споделя оригиналното си виждане за дъжда. Част от картините са създадени специално за тази галерия и се показват за първи път. Оригиналната експозиция ще остане в "Етерна" до 9 април.
Плажовете на концесия, но каква?
Прекомерно високите такси и неясната методика на определянето им могат да се превърнат в препъни-камък пред правителственото решение, твърдят специалисти от бранша
Преди около месец правителството взе решение първите концесии за плажни ивици да предостави на акционерните дружества "Албена" и "Златни пясъци". Това решение трябва да бъде обнародвано до 9 април т.г. в "Държавен вестник". Дотук добре, но редица положения в готвения правителствен документ сериозно притесняват концесионерите. Предвижда се в десетдневен срок след подписването на договора между концесионера (АД) и концедента (държавата) дружествата да внесат в бюджета 20 млн. лева еднократна такса. Отделно двете дружества ще бъдат задължени по договора да плащат и годишни концесионни такси на две вноски. Предлаганият размер на тези такси според експертите на двете дружества е нереалистичен, а методиката, по която се определя - неясна и несъобразена с финансовите постъпления, които фирмите биха могли да получат. "Златни пясъци" АД може да се откаже от бъдещия концесионен договор за прилежащата му плажна ивица, ако не се споразумеем за основните принципи, които да поставят основата на ясна и точна методика за определяне на дължимите от нас такси - каза Димитър Атанасов, главен специалист по плажната ивица в "Златни пясъци" АД. - За да не се получи така, че исканите такси от правителството да надвишават приходите на дружеството от дейностите на плажа. " Според него разходите за поддържането на плажната ивица за един сезон са около 300 млн. лева, като в тях не са включени разходите по наскоро закупената машина за почистване на пясъка.
Министерският съвет ще даде на "Златни пясъци" АД правото да наема подизпълнители за осъществяването на концесията. Но според юристи това решение ще влезе в противоречие със Закона за концесиите, според който концесията не може да бъде преотстъпвана. Необходимо е да се изясни този немаловажен въпрос, защото водните и спортните услуги, както и разносната търговия не трябва да засягат пряко целостта на плажната ивица. Това означава, че акционерното дружество ще бъде принудено да направи нови инвестиции в плажната ивица, тъй като досега тези дейности са осигурявани от частни фирми, с които дружеството е сключвало договори.
Едно от основните задължения на концесионера е "да не събира входни такси за морски плаж, обект на концесията, и да осигури свободен достъп на гражданите до него". В същото време той се задължава всяка година да представя проект за инвестиционна програма, в която да се отделят средства за опазване на околната среда, борба с ерозията и свлачищата. Задължава се да предлага и плажни принадлежности - чадъри и шезлонги, както и да осигурява ежегодно 20 процента от площта на плажната ивица, която граждани да могат да ползват със свои чадъри и шезлонги. Тези изисквания могат да блокират самия режим на концесията, защото превръщат плажната ивица в непривлекателна зона за бъдещите инвеститори. Така поставени, обстоятелствата ще принуждават концесионера да работи на загуба, с което едва ли някой би се съгласил. Ръководството на "Албена" АД вече обяви, че е подготвило възражение пред правителството срещу необосновано високата концесионна такса.
Според Димитър Атанасов, за да се покрият исканите от кабинета концесионни такси, дружествата ще бъдат принудени да вземат около 10 000 лева на ден за ползването на чадър. А в световните морски курорти таксите са 3 марки за чадър и 4 марки за шезлонг. Това може да предизвика истински хаос при вече сключени договори с туроператорските фирми. А има и друга опасност. Ако "Албена" и "Златни пясъци" АД се откажат от концесионните сделки заради непосилните такси, кабинетът може да обяви конкурс, на който ще се появи чуждестранна фирма, конкурентна на нашите туристически дружества. Тя, от своя страна, повишавайки цените на предлаганите услуги, ще обезлюди черноморските ни курорти.
Подводничарят
80 години от гибелта на мичман Михаил Михов
Преди 80 години, вероятно в края на март 1918 г., във водите на Северно море заедно с 41 германски подводничари загива и български моряк - мичман II ранг Михаил Йорданов Михов. Роден е на 5 септември 1898 г. в село Аксаково, Варненско. През 1912 г. постъпва в Машинното училище при флота. Трудолюбието, всеотдайността и най-вече умението, с което усвоява морските дисциплини, са оценени от командирите му и през 1914 г. е командирован да продължи образованието си в Морското училище в Ливорно. Първата световна война прекъсва пребиваването му в Италия, но през 1916 г. е изпратен заедно с Димитър Светогорски (за него виж. стр. 13) да усъвършенства познанията си в морското дело в морското училище във Фленсбург, Германия. Завършва го през 1918 г. и е назначен за стражеви офицер в екипажа на една от най-новите германски подводници, действаща в Северно море. През февруари 1918 г. се отправя с нея във второто си бойно плаване, от което не се завръща.
Мичман Михаил Михов е оставил личен дневник, в който е записвал впечатленията и преживяванията си по време на своите подводни вахти. Следният кратък откъс от началото на този дневник е характерен за чувствата, които са вълнували българския моряк в далечното Северно море: 19. ХII.1917 г. Подводник N... - съвсем нов, осемстотинтоненq с четиридесет и двама души обслуга, между които и аз, единствен българин, заемам скромното си място на II стражеви офицер. Това е новото ми назначение от няколко седмици.
Бойно плаване с подводник! Познавам го само по разказите на участници, а сега и аз лично ще го преживея. Във въображението ми за него бързо се редуват и преплитат ред картини. За момент виждам дебнещия подводник, очакващ жертвите си, за да им изпрати смъртен поздрав. В следващия миг усещам силен трясък и веднага пред мен изпъква силуетът на вражеския кораб, обвит в грамаден стълб вода и дим, напрягащ последни усилия в нежеланието си да се предаде в обятията на водната стихия след разрушителната работа на малкото чудовище - торпедото... Бързо подир това се пренасям с подводника на десетки метри под водата, а горе, на повърхността, точно над главите ни, сноват враговете ни, като хищни птици, осейват дълбочините около нас с водни бомби, чийто трясък ни кара да се свиваме неволно, а целувката им по стоманеното чело на подводника ни замайва и увлича надолу ... към дъното на морето, към палата на морските нимфи, към вечния покой - там, където няма вече дълг и отговорност. Но - далече тази мисъл! Ето ни пак горе. Отново бродим по морската гръд. Редуват се стража подир стража, набег след набег, редуват се часове, редуват се дни. Бойно плаване с подводник. Отдавна хранена мечта. Утрешното е за мене първо. Първо е то и за съвсем новия подводник. Какво ли предстои?... По "Морски сговор", бр.3, 1930 г. Последни решения на Международната морска организация IMO
През ноември 1997 г. в главната квартира на Международната морска организация IМО в Лондон се състоя нейната редовна ХХ Асамблея (А-20) и IV Конференция за изменения и допълнения на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море SOLAS'74 (SOLAS/CONF.4). Продължаваме публикуването на кратки анотации на по-важните документи, приети от двата форума.
Решения на IV SOLAS конференция (продължение)
Приетите 11 правила в новата ХII глава "Допълнителни мерки за безопасност на корабите за насипни товари" на Конвенцията SOLAS
Правило 1 Дефиниции
Определението за бълкер остана така, както е записано в Кодекса ISM. Там определението е несъвършено, но не беше възможно на този етап да бъде променяно. По този въпрос беше приета нарочната резолюция No 6.
Правило 2 Приложимост
Приетите тук правила ще се прилагат в допълнение на изискванията към бълкерите от други глави на Конвенцията SOLAS.
Правило 3 Схема за внедряване
За да могат да превозват тежки насипни товари със специфичен товарен обем под 0,56 кубически метра на тон (S.F. Ь 0,56 куб.м./т.), съществуващите бълкери с единични бордове на възраст над 15 години трябва да бъдат подложени на преустройство (подсилване на двойното дъно и кърмовата преграда трюм No1) не по-късно от първия периодичен преглед по Конвенцията SOLAS след датата 01.07.1999.
Правило 4 Изисквания за аварийна устойчивост
Отнася се за бълкерите с дължина равна или по-голяма от 150 м, но за построените преди 01.07.1999 г. бълкери е валидно само за тези с единични бордове. Прилага се за корабите, превозващи тежки насипни товари (SF Ь 1.00 за новите и S.F. Ь 0,56 куб.м/т за съществуващите). Корабите трябва да имат документ за аварийна устойчивост и непотопяемост. Този документ трябва да е разработен по изискванията на правило 27 на конвенцията за товарните водолинии и резолюции А.320(IX) и A.514(13). Счита се, че това изискване е изпълнено автоматично, ако корабът е с товарна марка за "кораб с намален надводен борд", т.нар. "кораб тип B-60".
Правило 5 Якостни изисквания към бълкери, чийто кил ще бъде залаган след 01.07.1999 г.
Ще се прилагат нормите за якост на IACS, приложени тук в резолюция 3.
Правило 6 Якостни изисквания към съществуващите бълкери с дължина, равна и по-голяма от 150 м, превозващи товар със S.F. Ь 0,56 куб.м/т. Правилото предвижда подсилване на двойното дъно и кърмовата преграда на трюм No1, но допуска по-приемливите алтернативи: ограничаване в дедуейда и/или ограничаване в натоварването на трюм No1. При това обаче ще трябва да бъде разработено допълнение към Инструкцията за товарене и баластиране (Loading manual) и да бъде разработен допълнителен нов документ - изчисления, показващи, че при пробойна в трюм No1 преградата и двойното дъно издържат на натоварването на товара и на водата, като се отчита и динамичното й въздействие.
Правило 7 Засилено инспектиране на съществуващите бълкери Бълкери на възраст над 10 години и дължина над 150 м не може да товарят насипни товари със SF Ь 0,56 куб.м/т ако не са включени в програма за засилено инспектиране по правило XI/2 на SOLAS.
Правило 8 Информация за съответствие на кораба
Всеки кораб с дължина над 150 м трябва да има утвърден наръчник "Booklet" с типични случаи за товарене на тежък насипен товар (SF Ь 0,56 куб.м/т), показващ, че са изпълнени правилата 4, 5, 6,7, включително и евентуалните ограниченията по правило 6. Ако бълкерът превозва тежки насипни товари с ограничения по правило 6.2. (в дедуeйда и/или количеството товар в трюм No1), то в мидела, на 300 мм под палубната линия, трябва да има заварен и боядисан с контрастна боя знак (марка) - равностранен триъгълник със страни 500 мм. Това е една нова допълнителна товарна марка.
Правило 9 Отнася се за кораби, които не могат да изпълнят условието за непотопяемост по 4.2.
За такива кораби администрацията може да разреши отстъпления от правилото за аварийна устойчивост - 4.2., и от правилото за якост - 6, при изпълнение на следните три условия: 1) годишните "засилени прегледи" да се провеждат чрез по-сложната и по-скъпа програма, предвиждана за промеждутъчните прегледи; 2) корабите да бъдат оборудвани с одобрена от администрацията система от датчици за ниво в сантинните кладенци на трюмовете със звукови, и светлинни сигнали на мостика; 3) да бъде разработена специална процедура - тренировки за напускане на кораба при пробойна по секция 8 на ISM code.
Правило 10 Декларация за плътност на товара
Задължение на изпращача е да подаде декларация за плътността на товара в съответствие и с правило VI/2. При плътност в диапазона на тежките насипни товари декларацията трябва да бъде заверена от акредитирана от правителството организация.
Правило 11 (Loading instrument) Товарни компютри
Всички бълкери с дължина над 150 метра след 01.07.1999 г. трябва да бъдат оборудвани с одобрени компютри и програми за контрол на натоварването (товарни компютри).
Приети изменения в текста на резолюция А.744(18) Ръководство за провеждане на засилените прегледи на бълкерите и танкерите.
Повечето от приетите изменения се отнасят до допълнителни проверки по корпусите на бълкерите, където резолюция А.744(18) вече се прилага. Измерват се остатъчните дебелини на обшивката и набора в хиляди точки с неразрушаваща техника. Данните се съхраняват и се следят системно.
Поуките от катастрофата
До трагедията с "Титаник" в корабоплаването било в сила взаимно споразумение между Англия, Франция, Германия, САЩ и Швеция, което регламентирало задължителните начини и предписания за осигуряване на човешкия живот на море. Потъването на "Титаник" обаче показало, че без воля за международно сътрудничество и контрол върху спазването на установените правила не може да се избегнат подобни корабокрушения. Катастрофата дала подтик за реформиране и осъвременяване на съществуващите правила. На 12 ноември 1913 г. в Лондон била свикана междудържавна конференция за усъвършенстване на морската сигурност. Тя приключила своята работа на 20 януари 1914 г. с подписване на Международна конвенция за безопасността на човешкия живот на море. Нейната същност била обобщена в следните четири точки:
1. Сигурност на мореплаването, предвиждаща създаване на международна служба за наблюдаване ледовете в Северния Атлантически океан; намаляване на скоростта в тъмната част на денонощието; промяна на курса при сигнали за наличие на айсберги по него и др.;
2. Сигурност на корпуса на кораба, като разделянето му на водонепроницаеми отсеци се регламентира съобразно тонажа и дължината му;
3. Сигурна безжична телеграфна служба с непрекъснато дежурство на приемане и използване на международен сигнал за корабокрушение SOS;
4. Сигурни и достатъчно на брой спасителни лодки и други помощни средства;
Предвиждало се договорът да влезе в сила след ратифицирането му от правителствата на Германия, Австро-Унгария, Белгия, Дания, Испания, САЩ, Франция, Великобритания, Италия, Норвегия, Холандия, Русия и Швеция. Избухването на Първата световна война обаче попречило на тези намерения. По инициатива на Англия новата международна конференция за безопасността на море се провела в Лондон от 16 април до 31 май 1929 г. Тя приела международен договор за предотвратяване на сблъскванията на море. Основното в договора било регламентирането на изискванията, които трябва да се спазват при строителството на корабите, за да се гарантира сигурността на пътниците.
В сравнение с положенията от 1914 г. новият договор значително повишавал сигурността. Той се явявал задължителен за всички параходи, които се отдалечават на повече от 20 мили от сушата. Значително се усъвършенствала спасителната служба. Спасителните лодки за 100 и повече души трябвало да бъдат снабдени с мотор. За всички пътници трябвало да има предвидени индивидуални спасителни средства - ризи, пояси и др. Договорът обновявал и допълвал предписанията за обучение на моряците в спасителни действия и маневри, за осведомяване на пътниците и недопускане на паника по време на опасност. Предвиждали се най-строги противопожарни мерки. По нов начин се регламентирало и използването на радиотелеграфната служба. Всички параходи, плаващи в отрито море, трябвало да имат модерна радиотелеграфна станция с определена мощност и непрекъсната вахтена служба. Международният сигнал за помощ SOS трябвало да се дава само в случай на нужда, като строго се забранявала употребата на сходни знаци, за да се избегнат недоразумения.
Всеки капитан, открил айсберги, плитчини или други препятствия и опасности по курса си, бил длъжен да съобщи за тях на околните кораби. Конференцията приела и споразумение за взаимното признаване на някои свидетелства: свидетелство за достатъчна сигурност (за пътническите кораби); свидетелство за сигурна телеграфна служба (за товарните параходи), специално свидетелство (за особени случаи).
Свидетелствата се издавали от правителствата на страните при използването на общопризнати еднакви формуляри и имали валидност максимум 12 месеца. Свидетелство, издадено от една страна се признавало за валидно от всички останали, подписали договора.
С оглед усъвършенстването на средствата за безопасност и на спасителната служба договорът постановявал, че предписаните мерки могат да се заменят с по-сигурни. Достатъчно условие за това било одобрението на едно от правителствата, участващи по договора.
Този договор не решавал всички въпроси на сигурността на корабоплаването. Някои от най-важните отлагал, но все пак бил съществена крачка напред от времето на "Титаник".
Предстои Втора международна конференция MARIND'98
От 28 септември до 2 октомври т.г. Варна ще бъде домакин на Втората международна конференция по морска индустрия MARIND'98 . Според организаторите и тя ще има интердисциплинарен характер с подчертан междусекторен подход, който ще даде възможност на учени, специалисти и бизнесмени в областта на корабостроенето, корабоплаването и корабното обзавеждане да обменят полезна научна и бизнес информация. Вече са разпратени покани за участие до специалисти с международна известност в тези области. "Разчитаме и на гости от страните в преход - Полша, Русия, Румъния и източните провинции на Германия, които да споделят своя опит - каза проф. Петър Богданов от Съюза на учените в България. - И въпреки че срокът за подаване на заявки за участие във форума е до края на март, вече се отзоваха на поканата учени и специалисти от Европа, САЩ и Япония. На срещата ще поканим и няколко международни консултантски фирми, които ще предложат полезна информация и анализи, свързани с различни сектори на морската индустрия. " За организирането на конференцията ще се потърси финансова подкрепа от Европейския съюз чрез фондовете на ФАР. Сред темите, които ще се разискват, ще бъдат и проблемите на приватизацията и трансфера на управленски кадри сред страните в преход от централнопланова към пазарна икономика. Домакините предвиждат да бъде отделено специално внимание на организираната среща семинар в рамките на конференцията и на техническа фотоизложба, която ще илюстрира информационните и технологични постижения в морския бизнес. Според инициаторите на престижния международен форум, сред които са Националният морски съюз, Българската асоциация на морските архитекти и инженери и варненският отдел на Съюза на учените в България, не ще бъдат подминати въпросите, касаещи инфраструктурните проекти на международните транспортни коридори Север - Юг, които пряко засягат нашата корабна индустрия.
Пристанищни синдикати поставят нови искания
Обединението на пристанищните синдикати в България, включващо организациите на КНСБ и Националния синдикат на докерите и портовите моряци в морските и речни пристанища, след като проведе общо събрание на 26 март т.г., излезе с две декларации, адресирани до министъра на транспорта Вилхелм Краус. Първата засяга все по-често забелязващия се процес на декапитализация в пристанищата Варна, Русе и Лом. Подчертава се, че има наченки на нарушаване на социалния мир в Пристанище Бургас. "Основание за тези твърдения ни дават опитите на КТ "Подкрепа" да възстанови своите позиции в бургаското пристанище по път, нарушаващ Кодекса на труда" - каза Живко Бобоцов, съпредседател на Националния синдикат на докерите и портовите моряци. Затова синдикалните искания, включени в декларацията, предвиждат "пристанищните управления да предприемат незабавни мерки за търсене и намиране на товари в потребните обеми". Освен това те изискват до 1 юни т.г. да завърши процесът на оптимизация на пристанищния състав и апелират към спиране на опитите за допълнително нагнетяване на социалната обстановка в пристанищата. Втората синдикална декларация изяснява мотивите за исканата оставка на началника на Управление "Воден транспорт" към Министерството на транспорта Пенко Клочков.
Решение за ликвидация на "Океански риболов"
На 29 март т.г. стана известно, че правителството предоставя 100 хиляди екю, осигурени по линия на програмата ФАР, на английската одиторска фирма "Ърнест енд Йънг" за извършване на окончателната ликвидация на "Океански риболов". Решението за тази крайна мярка беше взето, след като фирмата извърши пълна проверка на финансовото състояние на печелившото преди години предприятие, единствено по рода си в страната. За осъществяване на процедурата посредниците трябва да се регистрират в търговското отделение на Бургаския окръжен съд и да приемат активите и пасивите на "Океански риболов" от управляващата го сега ликвидационна тройка. Те ще определят и екипа, който ще ръководи оперативната работа до пълната разпродажба на имуществото на предприятието.
Както е известно, "Океански риболов" е със срок на ликвидация до 11 декември 1996 г., но до края на март т.г. търговската й дейност не бе прекратена. Освен това на 14 март 1997 г. Върховният касационен съд отмени обявяването на дружеството в несъстоятелност. Въпреки това след провеждането на одиторска проверка по поръчение на промишленото министерство стана ясно, че не може да се приложи схема на оздравяване и трябва да се върви към пълна ликвидация.
Това решение съвпада с желанието на комитета на моряците - кредитори на "Океански риболов", които се надяват задълженията към бившите служители на фирмата да бъдат трансформирани като дълг срещу собственост. Над 3 млн. долара без лихвите имат да получават около 1000 моряци, които чакат от 1991 г. насам. Те се опасяват, че по начина, по който допреди броени дни бе разпродавано имуществото на фирмата, няма да останат средства, с които да им се издължат след това. Около 40 на сто от тези моряци, които по ведомост са милионери, сега са безработни, а издържат семейства. Голяма част от тях са регистрирани в "Социални грижи". Жалбата в Страсбург е последната мярка, препоръчана от Европейската комисия по правата на човека, казаха от комитета на кредиторите. При създалата се в момента ситуация е възможно те да не прибегнат до такива крайности.
Все пак остават опасенията, че дружеството "Океански риболов" е свръхзадлъжняло и наличното имущество няма да е достатъчно, за да покрие паричните му задължения в размер около 7 млн. долара с изчислени мораторни лихви. Комитетът на ощетените моряци е информирал за това министъра на промишлеността Александър Божков и Националната следствена служба. Освен това е открито имущество, което не е било известно на кредиторите при прекратяване на производството по несъстоятелност през миналата година, твърдят в писмото си до министъра и следствието моряците от комитета на кредиторите. За такова имущество се сочат двата кораба "Венера" и "Атлантик". Последният и досега е арестуван в Пирея по искане на английската фирма "Трамп ойл" за неизплатени към нея дългове. Делото се отлага неколкократно поради невъзможност да бъде доказана собствеността на плавателните съдове. Установено е и друго новооткрито имущество - дялово участие на "Океански риболов" в смесени дружества с неизпълнени лизингови и други договори от съдружници и движение на суми по недекларирани в Министерството на финансите чужди банкови сметки.
Ролята на контейнерния терминал в съвременните мултимодални превози
В цялата верига на мултимодалния транспорт и най-вече в тясно специализираните контейнерни превози, където предимството на мултимодализма изпъква най-ясно, контейнерните терминали са местата, съчетаващи динамиката на обработка и информационното осигуряване на товара. Ето защо навсякъде се отчита тяхното изключително значение за функционирането на транспортния процес.
За да се разбере по-добре същността на интермодализма (комбинираните превози), трябва да разгърнем цялата верига, по която той се осъществява.
Транспортният процес започва от производителя (наричан товародател) и преминава през сегмента на вътрешния транспорт. При контейнерните превози предимство има автотранспортът, поради бързината, малките разстояния в нашата страна и личната отговорност на шофьора за състоянието на товара, който се приема за съхранение на контейнерните терминали. Тук се генерират основните товаропотоци по направления.
След оформяне на документите на контейнерите и последващото им натоварване на корабите те се насочват към контейнерния терминал на страната получател. Нерядко товаропотокът претърпява един или два трансшипмънта, което води до смяна на контейнеровозите. Възможно е движението му и по суша между два съседни терминала, какъвто е случаят между терминалите Джоя Тауро - Бари. Там движението на влаковите композиции се осъществява по график два пъти в денонощието при гарантиран час на пристигане на товаропотока.
След получаване на контейнера на терминала на страната товарополучател движението се осъществява с автотранспорт, жп транспорт или по друг начин до крайната дестинация (завод, склад, консуматор). В тази верига контейнерните терминали са структуроопределящо звено и неговите функции могат да се разделят на основни и спомагателни.
Към основните функции спадат претоварните операции: автомобил - стиф; жп вагон - стиф; контейнеризация, или напълване на стоката в контейнери, и деконтейнеризация; стиф - кораб и обратно; складовите операции - генериране на товаропотоците по направления, подготовка за приемане на последващи партиди; операциите по опазване и съхранение на товара - охрана, включване на хладилни контейнери в ел. захранване и мониторинг по време на престоя им на терминала, както и информационното осигуряване на товара, което включва точно, своевременно и качествено подаване на информация относно вида и теглото на контейнера, вида и теглото на товара, часа и датата на приемане (експедиция), превозното средство. Информацията е насочена предимно към операторите на съответния контейнер.
Към спомагателните функции се отнасят всички останали, които допринасят за бързото и безпроблемно функциониране на контейнерната транспортна система. Тях можем да разделим на дейности, имащи пряко отношение към контейнерния терминал, и дейности, имащи отношение към товаропотоците. Към първия вид дейности спадат ремонтно-механичното обслужване, поддръжката на административни и битови сгради, електромеханични дейности и др. Дейностите от втория вид включват: митническо обслужване; ветеринарен и фитосанитарен контрол; оглед на техническото състояние на контейнерите, ремонт и обслужване; измиване и дезинфекция на контейнерите, фумигиране на определени видове товари; почистване на замърсени контейнери, облепване и подготовка на контейнери, изпращани за контейнеризация с тютюн и други хигроскопични товари; етикиране на товара, залепване на външни лепенки, съдържащи информация за товародателя; допълнително укрепване на определени видове товари с оглед недопускане разместване на товара по време на транспорта; преминаване на пълни контейнери през автокантар и ред други операции, свързани с изискванията на отделния оператор, товародател, товарополучател или друг контрагент.
Може определено да се твърди, че колкото е по-голям обемът на преминалите през един терминал контейнери, толкова по-широка е номенклатурата от товари, а тя е свързана с възникване на специфичните изисквания на клиента. Това води и до появата на нови, специфични функции, на които всеки терминал трябва гъвкаво и с готовност да реагира, за да не се създава впечатление у клиента за нежелание за опериране с неговите контейнери (товаропотоци).
За съжаление не всякога това е възможно в рамките на съществуващите у нас терминали. Така например измиването, дезинфекцията и дезинтоксикацията изискват създаване към терминалите на специализирани депа, където да се събират отпадните води, за да не се допуска изтичането им към прилежащата морска акватория.
Ремонтът и дребните поправки се извършват в специални депа, които не винаги има възможност да бъдат изградени към контейнерните терминали. За изграждането им е необходимо да бъдат спазени изисквания по пожаробезопасност, необходими са територии, приспособления, квалифициран персонал и нерядко контейнерите трябва да се сертификират след ремонта. Това също не винаги е възможно. Например контейнерите на "Sea Land" се наблюдават от американската класификационна организация ABS, а нейният представител за техническо освидетелстване на контейнери се намира в Пирея.
Това са само част от проблемите, стоящи пред контейнерните терминали и операторите им на сегашния етап на развитие. Безспорно терминалите няма да се откажат от основните си функции. Напротив, те ще бъдат доразвивани в направление бързина на обработката на корабите, качествено и безаварийно преминаване на контейнерите през терминала, повишаване отговорността за съхранение на товара и техническото състояние на контейнерите. В тази насока има какво още да се прави. Само по показателя "чиста интензивност" за обработка на контейнеровозите например терминалът на Пристанище "Варна-запад" почти двойно изостава от Констанца, (18 движения на час), а на Пристанище "Варна-запад" са гарантирани само 9 движения за час. Причините са много и ние няма да се спираме на тях, тъй като те са обект на специално изследване. Но този показател се явява в 70 на сто от случаите решаващ за привличане на товаропотоци, тъй като контейнеровозите са линейни кораби и тяхното движение се осъществява по график. Излизането им извън графика води до струпване и изчакване на рейда, а оттам - и до загуби за корабособствениците.
Ефективната обработка на контейнерите в контейнерните терминали е част от успеха на комбинираните превози, а техниката за обработка на товарите има съществен принос за функционирането на това важно звено.
Хората, корабът и събитията
През 1912 г. старши капитан на "Уайт стар лайн" е белобрадият Едуард Смит, 59-годишен, служил на компанията почти четири десетилетия. Той поема първо командването на "Олимпик", а година по-късно е назначен да води втория кораб от същата серия - "Титаник", по-нов, по-голям и по-луксозен, истинска гордост за всеки капитан. На 1 април капитан Смит поема гиганта, дълъг 882 фута (269 м), с 42 328 регистър тона от корабостроителницата "Харланд и Улф" в Белфаст, Ирландия, и го повежда към Саутхамптън. Корабът може да развива максимална скорост от 25 възла - внушителна дори за съвременните търговски кораби. "Титаник" е с бляскав и изискан интериор, подготвен за най-отбрана публика. Но още по-важно е, че има двойно дъно и шестнайсет водонепроницаеми отсека с такива размери, че ако дори четири от тях се наводнят, корабът да продължи да плава. И никой не можел да си представи морска злополука, която би нанесла по-сериозна повреда. Ето защо "Титаник" бил наречен "непотопяемият" и това убеждение се загнездило здраво в съзнанието и на широката публика, и на капитана му. Разбира се, не то е причината на борда на "Титаник" да има спасителни лодки само за половината от пътниците и екипажа - просто навремето изискванията били такива.
Седмица след пристигането на "Титаник" в Саутхамптън, на 10 април 1912 г., капитан Смит дава сигнал за отплаване. След като взема пътници от Франция и Ирландия, корабът поема през Атлантика към Ню Йорк. На борда му има 1316 пътници и 891 души екипаж, или общо 2207 души.
Хората са от различни националности, но преобладават англичаните и американците (има и българи). Елитът на обществото е представен много широко. Там е г-н Брус Измей - изпълнителен директор на "Уайт стар лайн", както и директорът на "Харланд и Улф" - инженер Томас Андрюс, който се интересува професионално от качествата на кораба заради бъдещата работа на корабостроителницата. Пътниците в трета класа са предимно ирландски имигранти. Товарът на кораба не е голям по обем, но и досега се носят легенди за скъпоценностите, скрити в касите на първокласните каюти. Там например наистина се намирал един безценен екземпляр от поемата "Рубаят" на Омар Хаям.
На 12, 13 и 14 април "Титаник" пори морето на запад с голяма скорост. Към полунощ на 14 срещу 15 април той е вече на около 400 мили югоизточно от Нюфаундланд. Капитанът не иска да поставя рекорди, но уговорката, потвърдена от директора Измей, е "Титаник" да пристигне в Америка на 17 - и сутринта. Затова на петнайсето число цяла Англия вярва, че след 48 часа гигантът ще бъде посрещнат в Ню Йорк с обичайните салюти и фойерверки, от които славата на британската корона ще заблести още по-ярко.
Но вместо триумф "Таймс" поднася на изумените си читатели новината за трагедията, наречена "нещастие без прецедент в морската история". На следващия ден новината е потвърдена, варира само броят на оцелелите и жертвите. Президентът на САЩ Тафт и британският крал Джордж V си разменят съболезнователни телеграми от името на двете държави.
Какво все пак е предизвикало катастрафата? На 14 април, неделя, времето е студено, но спокойно. В 09.00 ч. на "Титаник" постъпват първите съобщения за айсберги по маршрута от корабите "Карония", "Балтика", "Америка" и "Калифорниън". Айсберги обаче не се виждат от мостика на лайнера. Вероятно това е причината капитан Смит да не обърне сериозно внимание на предупрежденията. Той не намалява скоростта дори след падането на мрака.
Сблъсъкът става в 23.40 ч. Наблюдателят от мачтата съобщава за айсберг, старши помощникът Уилям Мърдок също вижда изневиделица блестящата бяла грамада и дава команда "Дясно на борд", следвана от "Пълен назад", но да се избегне сблъсъкът е твърде късно. Носът на кораба се отклонява наляво и айсбергът разпаря десния борд. Стържещият шум довежда капитан Смит на мостика, той изпраща четвъртия помощник Боксхол да измери нивото на водата в трюма. Но дърводелецът Хътчинсън стига до мостика пръв с тревожната вест, че водата нахлува страшно бързо.
Много от пътниците не разбират какво се е случило. Потреперването при сблъсъка е леко и те продължават да спят. Но огнярите и котлярите в машинното едвам успяват да се спасят от шуртящата ледена вода. Четирите носови отсека пред първото котелно отделение са наводнени, а заедно с него и следващия пети отсек. Общият им брой достига шест. Като гигантска отварачка за консерви айсбергът отваря прорез, дълъг 300 фута (90 м) в борда на кораба.
Капитан Смит бързо разбира, че "Титаник" е сериозно пострадал. Заедно с Измей и Андрюс слиза долу, за да оценят щетите. "Титаник" вече видимо се е накренил, а Андрюс е напълно наясно, че корабът е обречен и ще потъне. Наводняването не може да се ограничи до шестте отсека, защото те дърпат носа на кораба надолу, а водата нахлува и преминава през другите прегради все по-назад и по-назад.
В 00.05 ч., двайсет и пет минути след аварията, капитанът свиква офицерите и им заповядва да приготвят лодките. Бави се още десет минути, за да нареди на радиста да предаде сигнала за бедствие. Сравнително бавно и без паника Мърдок и вторият помощник Лайтолър подготвят хората и лодките за евакуация. Първо минават жените и децата, някои неохотно се разделят с бащите и съпрузите си. Няма паника, а по-скоро изумление, неверие. В 00.30 ч. допускат до лодките и някои мъже от първа класа. Чак след това идва ред на пътниците от трета класа. "Титаник" се е наклонил толкова силно, че изкачването по стълбите е трудно. Може би затова от 236 жени в първа и втора класа оцелелите са 217, а от 179 в трета оцелелите са само 81. В лодките се намира място за всички деца от първа класа с изключение на едно и само за 23 от трета, където децата са 76.
Капитан Смит още не е дал сигнал за спускането на лодките в леденостудената вода. Той не бърза, защото помощ засега не идва. На зова за бедствие са се отзовали "Франкфурт", "Маунт Темпъл", "Върджиниън", "Бирма" и "Олимпик", но всички са на 100 до 500 мили разстояние. В 00.25 ч. идва по-окуражаващият отговор на капитан Артър Рострън от "Карпатия" на "Кунард лайн", който е само на 60 мили от мястото на трагедията и в крайна сметка става спасител на оцелелите. Корабът променя курса си и с максималната си скорост от 14 възла поема към сцената на катастрофата с разчет да я достигне след четири часа.
В 00.45 ч. капитан Смит разбира, че не може повече да отлага спускането на лодките. Андрюс е изчислил, че корабът ще остане над водата най-много още един час. Мърдок и Лайтолър отново се заемат с лодките. Спускането им на вода се бави, доста пътници не искат да напуснат палубата, не достигат и моряци. Шестнайсетте дървени и четирите леки сгъваеми лодки са спуснати в 02.05 ч. Андрюс остава докрая на борда - сам в салона за пушене, изумен от трагедията, разиграла се с построения от него кораб. Капитан Смит е видян за последен път на мостика в 02.40 ч. Той и повечето от офицерите му загиват заедно с "Титаник".
През 1898 г. един малко известен писател - Морган Робъртсън - написва роман за приказен атлантически лайнер, който по размери няма равен на себе си. С хиляда богати и самодоволни хора на борда си, в студена априлска нощ, той се сблъсква с айсберг и потъва. Книгата получава оценка от критиката: "Безсмислие".
Четиринадесет години по-късно английската корабоплавателна компания "Уайт стар лайн" построява параход, който поразително прилича на измисления от Робъртсън. Истинският лайнер има водоизместване 66 000 тона, корабът на Робъртсън - 70 000 тона. "Титаник" има дължина 882,5 фута, корабът от романа - 800 фута. И двата имат по три винта и еднаква скорост - около 24 - 25 възла. И двата са разчетени да превозват около 3000 души. И при двата са предвидени спасителни лодки за около половината от пътниците. И двата са обявени за непотопяеми.
Робъртсън нарича своя кораб "Титан". Компанията "Уайт стар лайн" наименова кораба си "Титаник".
