Бургаските рибари чакат министерските разпоредби
Около 100 разрешителни за риболов само в Бургас е раздала Районната инспекция по рибарство от началото на годината. Лицензираните рибари обаче не смеят да заложат мрежите си за калкан, защото не знаят дали ще има забранителен режим. Все още няма нормативен документ, регламентиращ сроковете и начините на риболов, с издаването на който са ангажирани аграрното министерство, Министерството на околната среда и Съюзът на ловците и риболовците в България.
21 млн. 169 хил. лв. са влезли в бюджета през 1997 г. само от такси за лицензиране в Бургаски регион при миналогодишните тарифи. За периода са издадени 1091 разрешителни на различни фирми, кооперации и отделни риболовци. Разрешение за риболов са получили 53 есенни и пролетни даляна, 13 гриба, 17 кораба и 186 рапаноловци. Ако рибарите не се смутят от 12 пъти повишените такси за лиценз през тази година, попълнението в бюджета би било значително по-голямо, коментира началникът на Районната инспекция по рибарство инж. Георги Георгиев.
Двайсет и пет са съставените актове за нарушение на Закона за рибното стопанство през миналата година. Глобите обаче са символични, тарифата от 1982 г. бе актуализирана едва преди месец . Най-често не бяха спазвани забраните за улов на калкан, разказва инж. Георгиев. Голямо количество мрежи, заложени между 1 април и края на май, е иззела инспекцията, но калканоловец в нарушение не е успяла да хване. Със съдействието на граничните катери са били заловени и рапаноловци, използвали забранените драги.
През тази година инспекцията по рибарство се надява да осъществи по-ефективен контрол. Вече е подписан протоколът за съвместна работа с Гранична полиция, ДИК и Военноморска база - Бургас. Инспекцията по рибарство трудно може да разчита на собствените си сили. Контрола тя осъществява чрез инспекторите си по места, но те не разполагат със собствени превозни и плавателни средства. Единственият автомобил е бил откраднат преди две години. Сега на тяхно разположение са само телефон и няколко неизправни моторетки, за ремонта на които пари няма.
Вдъхновител и на морската идея
130 години от рождението на проф. Анастас Иширков
Той е първият български географ изследовател и основоположник на университетската ни география. Роден е на 5 април 1898 г. в Ловеч. Абсолвент е на първия випуск на тогавашното Висше училище (дн. СУ "Св.Климент Охридски) в София, след което специализира при известните германски географи Ратцел (Лайпциг) и Рихтхофен (Берлин). Получава докторат и се завръща в България, за да се посвети на университетската кариера. Още във встъпителната си лекция през 1868 г. той очертава дългосрочните задачи пред българската география - превръщането й от школска дисциплина в университетска наука и ролята й за изграждане и отстояване на българския национален идеал. На тези задачи проф. Иширков подчинява цялото си научно творчество. Влиза в полемика с географите от съседните страни и особено с професор Йован Цвиич - краен великосръбски шовинист, чрез който сръбските националисти обявяват Македония за Южна Сърбия. Особена роля за развитието на българската география изиграва неговото неголямо по обем, но методологически ценно "Упътване за изучаване на селищата в българските земи" (1906 г.). Всъщност от това упътване и от физикогеографските работи на проф. Иширков започва географското изследване на България. Част от тези трудове на учения са свързани с българското Черноморие: "Нашата черноморска граница" (1902 г.), "Град Варна" (1904 г.), "Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение" (1906 г.), "Гебедженското езеро, предварителни морфометрични бележки" (1906 г.), "Няколко бележки върху климата на град Бургас" и др. Още в тези свои работи проф. Иширков, един от първите у нас, издига глас за повече грижа и внимание към българското море. Вижда българите, облегнати твърдо на Черно море и Дунав, убеден е, че за да разширим нашата дейност... по широкото море, трябва и ние да създадем из нашия народ мореплаватели, трябва и ние да притежаваме хора и кораби за мореплаване. А това се постига с целесъобразна организация и упорит, съзнателен труд. Цели две десетилетия професор Иширков работи за тази идея, става неин ревностен апостол. През 1914 г. издава политико-географските си "чертици" "България и Бяло море", в които очертава значението, което има за страната ни придобитият след Букурещкия мир (1913 г.) беломорски бряг. Още съвременниците оценяват, че "България и Бяло море" става първото семе на морската идея, която след пет години намира конкретен израз в учредяването на организацията Български народен морски сговор.
През 1928 г. той пише статията си "Варна и Бургас" и в нея отново, както и в редица други свои трудове и публични изяви, изразява непоколебимата си вяра в бъдещето на нашите черноморски градове, в ролята на морето като двигател на тяхното развитие и надеждата си, че общественият и стопански елит на двата града ще надживее дребнавия местнически егоизъм, завист и противоборство и ще заработи единно за общото благо. Поради това, че "Морски вестник" по друг повод публикува тази статия (виж бр. 5, 1977 г.), тук ще цитираме само нейния финал, който, убедени сме, и днес е така актуален, както е бил и преди 70 години: От нашите черноморски градове, особено от Варна и Бургас, нашата нация очаква много, затова жителите им трябва да схванат добре източниците за прехрана, които им предоставят техните местоположения, и наместо да враждуват и си завиждат, всички да работят усилено и да помогнат за общото културно и стопанско повдигане на нашето отечество. Нека нашите крайморски градове се допълват и подпомагат един други, а не да си пречат един на друг.
Професор Анастас Иширков умира на 6 април 1937 г. По повод кончината му сп. "Морски сговор" излиза с паметна статия, в която подчертава: "Науката загуби един незаменим работник, морската идея - един голям вдъхновител, България - един истински родолюбец".
Всеки злонамерен слух води към бедствие
ХХIII. Самохвалецът
Всички ще се съгласят, че самохвалството се състои в това, да си приписваш въображаеми успехи и богатства. А ето какъв човек е самохвалецът. Застане на вълнолома и заразправя на чужденците какви капитали бил вложил в морска търговия и че било страшно изгодно да отпускаш заеми за търговия, и че сам той бил спечелил и загубил еди-колко си. И дотолкова надува всичко, че праща роба си при банкерите, въпреки че у тях няма и пукната пара. Ще тръгне с някого и ще го метне, че воювал рамо до рамо с Александър, че му бил симпатичен и че той му подарил не знам колко си чаши, украсени със скъпоценни камъни. И може да спори, че азиатските майстори били по-добри от европейските, макар никога да не е напускал Атина. Ще каже, че получил писмо от Антипатър, който вече за трети път го карал да отиде в Македония и му бил дал позволение да изнася дървен материал без мито, но той бил отказал, за да не го наклевети някой, че е прекалено близък с македонците.
А по времето, когато имало недостиг на жито, изхарчил над 30 хиляди драхми за нуждаещите се. Не можел да откаже. А ако седи до непознати хора, ще помоли някой да му помогне да сметне на сметалото колко пари е дал назаем и най-малкия жетон ще означи със сто драхми, а средния с шестстотин. И за да бъде по-убедителен, свързва всяка сума с името на измислен длъжник. Накрая цялата сума излиза 60 хиляди и казва, че това били само парите, които внесъл за подпомагането на приятели, и че тук не влизали нито средства за оборудване на държавни кораби, нито за уреждане на театрални представления. Върти се край продавачите на расови коне и се преструва, че купува. Влиза в дюкяните и иска дреха за 12 хиляди драхми и се кара на роба, дето тръгнал без пари. Живее под наем, но ще намери някой, който не знае, и ще го върже, че това била бащината му къща и че имал намерение да я продава, защото била тясна и не побирала гостите му.
"Характери", ок. 319 г. пр. Хр.
Гостуваха ни кораби от италианските ВМС
От 19 до 23 март т.г. на посещение във Варна бяха фрегатата за борба с подводници "Маестрале" и екскадреният зареждащ кораб "Везувио" от италианската военноморска групировка, която този месец посещава шест черноморски пристанища. Преди да пристигнат във Варна, "Маестрале" и "Везувио" са били в Поти (Грузия) и Одеса (Украйна). Другите два кораба от групировката - фрегатата "Мимбели" и снабдителният кораб "Авиере", са гостували в Констанца (Румъния), Новоросийск (Русия) и Истанбул (Турция). Четирите плавателни съда са под общото командване на дивизионен адмирал Джанкарло Чикети - командир на Първа дивизия от състава на италианските ВМС. Флагмански кораб е "Мимбели".
Фрегатата "Маестрале" е с водоизместване от 3 060 т, а екипажът й от 25 офицери и 197 подофицери и матроси се командва от капитан I ранг Пиерпаоло Каниети. На борда си носи и два вертолета "Аугуста Бел" за борба с подводници. Спомагателният кораб "Везувио" е с водоизместване 9 043 т и се командва от капитан II ранг Алберто Фиорентино. Екипажът е съставен от 12 офицери и 120 подофицери и матроси.
Целта на посещението в Черно море е усвояването на специфичните особености на басейна по отношение на корабоплаването и заздравяване на връзките с военните моряци от държавите, подкрепящи инициативата "Партньорство за мир". Домакин на "Маестрале" и "Везувио" бе военноморска база Варна. Нашите офицери и старшини имаха редица полезни срещи със своите италиански колеги по въпроси на процедурите и стандартизацията в НАТО при изпълнение на задачи от многонационални формирования на море. На изпроводяк български и италианските кораби участваха в съвместно учение в наши териториални води.
Екофорумът във Варна не промени позицията на България по проекта
На 16 и 17 март във Варна се проведе международен симпозиум по екологичните проблеми на Черно море. Той събра над 70 представители на неправителствени организации, учени и бизнесмени от всички черноморски страни. Състоя се широка дискусия по наболелите през последните години въпроси около замърсяването на черноморскитee води и зараждащите се нови икономически реалности, преплетени с геополитическите интереси в региона. Същевременно екофорумът приключи без подписване на обща декларация. Не удовлетвориха очакванията и представителите на "Газпром", Русия. Въпреки че изнесоха основните характеристики и параметри на особено дискутирания напоследък проект "Син поток", те не предоставиха пълната документация по проекта, като се задоволиха с уверения, че са взели предвид всички рискови фактори по прокарването на 396-километровата подводна част на бъдещия газопровод. От друга страна прозвучаха упреци към българското правителство, че е пренебрегнало екофорума. Доколко тези обвинения са основателни? Ден след приключването на симпозиума на посещение във Варна бе българският министър на околната среда Евдокия Манева. На пресконференция в Община Варна тя представи позицията на българската страна. Предлагаме ви обобщена информация за работата на симпозиума и основните моменти от изложението на министър Манева.
Енергийните трасета ще минат ли някои от тях през България?
Каспийският район е изолиран от основните потенциални потребители на енергийни източници, затова е необходимо и нефтът, и природният газ да пресекат няколко национални граници, преди да достигнат крайните потребители. Засега единственият голям транспортен коридор минава през Русия, която не се колебае да използва предимството си - понякога твърде безцеремонно.
Затова и покерът с транспортните пътища вече се разиграва. Така почти половината от 175-те хиляди барела нефт дневно, които се добиват от находището Тенгиз в Казахстан, се транспортират с железопътни цистерни на руските и грузинските железници до черноморските пристанища. Железниците обаче са половинчато решение, затова главното внимание е насочено към тръбопроводите. На картата са обозначени основните действащи (с непрекъсната линия) или планирани ( с прекъсната линия) трасета за тръбопроводи, които ще разгледаме по-долу.
Трасе - 1 се строи от Каспийския консорциум, включващ "Шеврон", "Мобил", Лукойл", Казахската държавна нефтена компания,Оманското шейхство и Русия; ще пренася 1,6 милиона барела на ден и ще съединява Тенгизкото нефтено находище с пристанището Новоросийск. Цената на тръбопровода е 2 милиарда долара.
Трасе - 2 се използва от Азербайджан за транспортиране на част от нефта, добиван от Азербайджанската международна оперираща компания, до пристанище Новоросийск през Дагестан и Чечня. Засега чеченците са "купени" и не създават проблеми, но компанията разчита и на следващото трасе - 3.
Трасе - 3 съединява Баку с грузинското пристанище Супса и ще бъде готово до края на тази година.
Повишаването на производството през следващите години ще изисква кардинално решение на проблемите и строителство на нови тръбопроводи. Решенията са следните:
Трасе - 4 ще съедини казахстанските нефтени находища с руската нефтопреносна система, но ще постави Казахстан в зависимост от капризите на Русия.
Трасе - 5 ще минава през Турция и ще достига до пристанище Джейхан на Средиземно море. Предварителната цена на този тръбопровод се оценява на 2,9 милиарда долара. Турция го предпочита, но този тръбопровод трябва да мине през районите, населени с кюрди, което го прави опасен и поради това непривлекателен за западните компании.
Трасета - 6 и - 7 ще се използват за транспортиране съответно на казахския нефт и туркменския газ на запад и представляват всъщност тръбопроводи, преминаващи по дъното на Каспийско море.
Трасе - 8 трябва да съедини Туркменистан с Турция през Иран. Туркменистан пусна един малък тръбопровод с капацитет 1 милион куб. метра годишно до Иран и води преговори с "Шел" за строителството на отсечката до Турция. Този тръбопровод има недостатъка на трасе - 5 по отношение на сигурността и съпротивата на американците, доколкото ще премине през Иран.
Трасе - 9 излиза директно в Персийския залив. То може да използва развитата мрежа от тръбопроводи на Иран, но всеки, който е чел Кисинджър и Бжежински, е наясно, че по политически причини трасетата - 8 и - 9 са неприемливи за САЩ.
Трасе - 10 се появи след подписване на протокол за намерения между Китай и Казахстан и само на територията на Казахстан е дълго около 2000 км. Този тръбопровод ще струва повече от 3,5 милиарда долара, колкото са предварителните разчети на китайците, но тъй като за тях това ще е стратегическо решение, може да се очаква той да бъде построен.
Трасе - 11 за пренос на нефт и газ ще бъде построено от американската фирма "Юнокал" и се очаква да струва по 1,9 милиарда долара за всеки тръбопровод. Трасето минава през Афганистан, който не е най-спокойното място под слънцето, но редица публикации в специализираните издания свързват възхода на талибаните с индиректно финансиране от американска страна в замяна на сигурността за тръбопровода. Фактът, че талибаните са враждебно настроени към Иран и офанзивата им започна със завладяване на западната част от страната, дава основание да се смята, че такива публикации не са лишени от основания.
Около приоритетите по отношение на главните направления за износ на нефт и газ от Каспийския басейн се води истинска война на интереси. Русия се стреми да запази решаващото си значение на основен път за износ, дори с цената на допускане на чужди компании при строителството на нови газопроводи, които да минават през руска територия.
Азербайджан може да построи ново експортно трасе до Новоросийск с цена около 2 милиарда долара, като Русия предлага, ако е необходимо, трасето да заобикаля Чечня. Такова решение буди съмнение във възможностите на Русия да въздейства на хода на събитията, а чуждите компании считат, че дори и в този случай чеченците могат да бъдат заплаха за сигурността на доставките.
Западните пътища са предпочитани от САЩ и Турция, поне що се отнася до трасето Баку - Супса. Главният въпрос обаче е решаването на импаса с Босфора. Както е известно, договорът от Монтрьо от 1936 г. определя протоците Босфора и Дарданелите за международни води, където Турция не може да взема такси за преминаване и да ограничава свободата на търговското корабоплаване. Всеки ден около 140 чужди кораба преминават през пролива, а повече от 1000 местни корабчета кръстосват между двата бряга. Турция се безпокои от евентуална екологична катастрофа, ако нефтеният поток бъде насочен към Босфора. В момента се предлагат две решения - отклоняване на трасе - 3 към трасе - 5 или строеж на тръбопровод от Бургас за Александропулус, като и двете елиминират необходимостта от преминаване през Босфора.
Турция предпочита трасе - 5 и има частична подкрепа от страна на САЩ. Главното препятствие за осъществяването на този проект са съображенията за сигурност, тъй като трасето ще преминава през районите, населени с кюрди, в допълнение към тежкия терен. Освен това голямо значение имат и намеренията на производителите. САЩ се опитват да въздействат както на Казахстан, за да избере западното направление, така и на Туркменистан, за да се откаже от проекта през Иран.
Що се отнася до нефта, България е заинтересована както от развитие на западното трасе до Супса, така и на трасето до Новоросийск. Особеният интерес е в бързото изграждане на евентуален тръбопровод, който да дава възможност да се избегне Босфорът. Това може да бъде към югозападно трасе до Александруполис или западно трасе Адриатика, или пък комбинация от двете трасета.
По отношение на природния газ нещата са безусловни в краткосрочен аспект. Поне за близките 5, а може би дори 10 години основното трасе за износ на газ от Средна Азия ще минава през Русия. Евентуалното трасе за пренос на газ от Туркменистан до Супса ще изисква построяването на комплекс за втечняване и инфраструктура за експорт и съответно за приемане на втечнен газ, което е осъществимо, но не може да бъде финансирано нито от Туркменистан, нито от Грузия, нито от България. Строителството на газопровод през Иран ще среща съпротивата на САЩ, но дори да бъде осъществено, приоритет ще бъде снабдяването на самата Турция и тръбите може да не достигнат скоро до България.
От голямо значение както за осигуряване на доставки за нефт и газ, така и за една печеливша транзитна дейност е провеждането на балансирана и многопланова политика, основана преди всичко на икономическия интерес. Общите направления на такава политика могат да бъдат в следните посоки:
Трябва да се помни, че географското положение на България е само предпоставка, която трябва да се използва, но не и гаранция за просперитет, а времето за вземане на решения е ограничено.
Интересният регион на Каспийско море
В последно време връзките на България със страните от Каспийския регион се развиват възходящо и се правят активни опити за съживяване на търговията по транскавказкото направление. Паралелно с това светът вече поглежда към каспийските нефтени и газови залежи, а някои проекти предвиждат пренос на енергийни източници и през наша територия.
В настоящия момент световното потребление на нефт е около 70 милиона барела дневно, като оценката на Международната агенция по енергетика е, че към 2010 година цифрата ще нарасне и ще достигне нива между 92 и 97 милиона барела. Консумацията на газ в момента е около 78 трилиона кубически фута годишно и доколкото богатите страни се ориентират към синьото гориво, което е екологически най-приемливо, консумацията на газ ще расте с още по-бързи темпове от тази на нефта.
Нарастващото световно потребление ще бъде посрещнато преди всичко от Персийския залив по отношение на нефта и от Русия по отношение на газа. Безусловен лидер в класацията по потвърдени резерви са страните от залива, които разполагат с над 600 милиарда барела нефт и над 1600 трилиона кубически фута газ. На фона на тези внушителни обеми Каспийският басейн има далеч по-малки възможности с потвърдените си запаси от около 28 милиарда барела нефт, разположени главно в Казахстан и Азербайджан, и 243 трилиона кубически фута газ, лежащ под пясъците на Туркменистан. Наистина има и други, по-високи оценки, главно на самите средноазиатски страни, които между впрочем са заинтересовани да изглеждат по-привлекателни за чуждите инвеститори. Възможно е тези оценки да са правдоподобни, защото районът не е изследван изцяло. Освен това дори резултатите от предишните изследвания не са изцяло известни в съответните страни поради имперската политика, провеждана в бившия СССР. Възможните резерви от нефт се оценяват между 70 и 200 милиарда барела в зависимост от степента на консерватизъм на прогнозите. Има непотвърдени информации за наличие на запаси от нефт на голяма дълбочина (около 6000 м) в делтата на р. Волга, а надеждни прогнози за газовите запаси не са публикувани. Тектониката на района е изключително динамична и всяка прогноза може да бъде погрешна. Така нивото на Каспийско море за последните години отбелязва ръст от около 50 см годишно, за разлика от силното спадане през седемдесетте години. Това е само едно от свидетелствата, че районът е пълен с изненади.
Районът на Каспийския басейн е изключително интересен за международните нефтени и газови компании поради няколко причини. Населението на прикаспийските държави, включително и Русия, е относително малобройно и това означава, че районът се очертава като нетен износител на енергетични източници.
За разлика от района на Персийския залив, където американското ембарго на Иран и ограниченията, наложени на Ирак, пречат за разработката на нефтените и газовите находища, средноазиатските републики се радват на повишеното внимание и даже в определена степен на благосклонното отношение на САЩ.
Според Збигнев Бжежински районът на Средна Азия е едно от най-важните полета на "голямата шахматна дъска", където предстои да се разиграват гамбитите на партията за световно господсво, като основните играчи ще бъдат САЩ, Китай, Русия, Иран и до известна степен Турция. Това означава, че, наред с икономическите, политическите интереси ще играят голяма и важна роля при усвояването на ресурсите на района, направленията на техния експорт и пътищата за транспортирането им.
Министър Евдокия Манева: "Очаквах друга реакция"
Нещата, които се говореха на тази конференция са известни на специалистите. Аз специално очаквах друга реакция от страна на неправителствените организации, защото проблемите са ясни. Нужен е практически механизъм който още в процеса на проектирането и изграждането на един такъв рисков обект, какъвто е "Син поток" да даде сигурни гаранции, че въпросите около него ще бъдат решени. От българска страна със Закона за околната среда тези неща са регламентирани чрез процедурата, включваща оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). Ние сме изрядни и по отношение на международните спогодби. За всички обекти, които могат да влияят върху състоянието на Черно море ние изискваме пълно спазване на черноморските конвенции и (ОВОС) за трансграничното замърсяване. За съжаление не виждаме същата реакция от другите черноморски страни. Нито една от тях още не е подписала конвенцията за ОВОС, в трансграничен аспект, т.е. няма как да поискаме документацията за ОВОС на обекти, които засягат общото състояние на Черно море, включително и "Син поток". Аз се обърнах към останалите страни от района с писмо, търсейки принципна подкрепа от Украйна, Грузия и Турция, но засега не няма отговор. Очаквах, че неправителствените организации от черноморския регион ще издигнат идеята за по-бързо подписване на ОВОС в трансграничен аспект, а така също и да настояват за стриктното спазване на черноморската конвенция от 1995 г., която също предвижда предоставяне на такъв тип данни за различни проекти. Освен това тази година Асамблеята на представителите на парламентите от ЕС записа изричен текст, в който се изисква ОВОС за всякакви проекти за водни проекти, които могат да породят екологичен риск. Не виждам прагматичните резултати от конференция, която обсъжда тези неща по принцип, почиващ на неясни показатели. Това е инициатива на "Газпром", който на форума дойде и представи своята разработка като пред научен симпозиум.
Мисля, че нашата реакция по проекта "Син поток постигна резултат. В началото се твърдеше, че проектът ще бъде финансиран от френско-американска банка, но вече не се говори затова. Няма в Европа финансова институция, която да инвестира в проект, чийто екологични рискове не са изяснени. Сега се оказва, че този газопровод вероятно ще бъде финансиран от собствени източници. Ако останалите страни от района бяха застанали зад конвенцията за Черноморския регион и бяха я подписали, тогава тя щеше да има необходимата тежест. Затова и досега не сме получили необходимата документация по този проект. Но това не означава да се откажем да изискваме необходимата оценка за ОВОС. Ще продължа да търся подкрепата на колегите си от черноморските страни. Надявам се да постигнем съгласие на срещата ни с румънския ми колега на 24 април и по-късно с украинския министър. Имам уверенията им, че техните страни ще подпишат конвенцията за трансграничната ОВОС, защото е от взаимен интерес. През юни в Орхус, Дания за пореден път европейските екоминистри ще дебатират по въпросната конвенция . При това развитие на нещата трудно могат да бъдат подминати екопроблемите по проекта "Син поток". Следейки хода на събития не се отказвам от сражението.
Необходимо пояснение
Съдебното дело по стачката в БМФ
С Определение на Варненски окръжен съд от 16.03.1998 г. делото, заведено от БМФ срещу Моряшки синдикат и Моряшки профсъюз за обявяване незаконността на стачката, бе отложено. Въпреки принципното ни нежелание да съдим моряците от Параходството, тъй като не те са инициаторите и причината за събитията, съдът, изхождайки от съдебната практика на Върховния съд, ни задължи да представим имената и адресите на всички стачкували, за да бъдат призовани като ответници по делото. Законът за уреждане на колективните трудови спорове (ЗУКТС) третира синдикалните организации само като представители на работниците. С други думи синдикалните лидери, подстрекавайки стачка по корабите, имат за себе си законови гаранции, че няма да бъдат осъдени - нещо повече, те няма дори да се появят в съда. Там ще бъдат изправени членовете на корабните екипажи, които са се подвели от призивите им. Ръководството на БМФ до момента не е решило да предприема дисциплинарни мерки срещу стачкувалите - до голяма степен действията им са продиктувани от синдикалната дезинформация, заливаща корабите. Но независимо от изхода на делото по законността на стачката като цяло, ще бъдат взети безкомпромисни мерки срещу моряци, които не просто са стачкували, а в нарушение на чл. чл. 12 и 13 от ЗУКТС са пречили на колегите си да работят, отправяли са заплахи за саморазправа с нестачкуващите, не са изпълнявали нарежданията на капитана по безопасността на кораба. Това са деяния, които не се квалифицират като стачни, а са предмет на Наказателния кодекс.
Параходство БМФ е предприятие с огромно значение за благосъстоянието на работещите в него, за град Варна и за страната. То няма право да бъде безотговорно и да разчита на законови "сенки", каквито са осигурени на синдикалните лидери. Но освен законова отговорност, която зависи от неразбираеми за всеки процедурни тънкости, има и морална отговорност, която читателите на "Морски вестник" могат лесно да определят. Дано най-после я осъзнаят и законово защитените синдикални деятели.
Остава ДДС за корабното снабдяване
През последните няколко седмици в средите на корабния бизнес придоби известност и актуалност въпросът с оставането в сила на данък добавена стойност (ДДС) за дейност "корабно снабдяване". Специалистите констатират факта, че новият Закон за ДДС, който влезе в сила от 1 януари т.г. , е в противоречие с някои текстове от все още действащия Правилник за приложение на стария Закон за митниците. И законът за ДДС, като по-силен в юридическо отношение нормативен акт, отмени всички разпоредби за внос на безмитни сборове, които се регламентираха в чл. чл. 91, 93 и 97 от Правилника за приложение на Закона за митниците. Там фигурираха корабното снабдяване, горивно-смазочните материали, предметите от чуждестранен произход, складирани в нашите пристанища, резервни части за корабната ни промишленост и др. Според Румен Кирчев, началник Митническо управление - Варна, новият Закон за митниците, обнародван в бр. 15 на ДВ от 6 февруари т.г. , казва, че се извършват промени в чл. 23 от Закона за ДДС. Промените включват 11 упоменати случая, в които не се дължи ДДС, например при внос на стоки, влизащи в безмитни зони, антрепозитни складове или търговски обекти за безмитна търговия и др. Но тук не фигурира дейността "корабно снабдяване", което означава, че тя ще продължава да се облага с ДДС.
Възможно е до 6 август т.г. , когато новоприетият Закон за митниците влезе в сила и започне да бъде прилаган, да се намери начин за нормативно уреждане на този въпрос, но дотогава законовите разпоредби изискват от митническите служители да съберат натрупаните несъбрани данъци.
Вече са изпратени уведомителни писма до фирмите длъжници, между които е Параходство БМФ с около 40 млн. лева.
Половината от корабите в Черно море без сертификат за кодекса IS
Интервю с г-н Ешреф Джерахоглу, председател на Черноморския комитет на "Lloyd's Register"
МВ: Г-н Джерахоглу, как бихте преценили работата на тазгодишната редовна среща на Черноморския комитет на "Lloyd's Register"?
- Имахме удоволствието да проведем редовната среща на комитета тук, във Варна. Тя е втора по ред и целта й бе да популяризира актуални технически новости, прилагани от "Lloyd's Register", да обсъди безопасността на корабоплаването и опазването на околната среда. Това са проблеми, важни за всички хора по света. Но в същото време ние трябваше да координираме усилията на корабособственици, кораборемонтчици, мениджъри и др. от черноморските страни и да обсъдим начините на сътрудничество помежду ни. Трябва да създадем бизнес за кораборемонта в нашия регион, като обединим усилията не само на членовете на клуба, но и на корабособственици от други държави. Обсъждахме актуални конвенции и други международни документи като Кодекса ISM и се договорихме да обменяме информация по тях на всяко тримесечие със съдействието на регистровата организация.
МВ: Смятате ли, че сътрудничеството между членовете на комитета ще се задълбочава? Доста от тях реално са конкуренти.
- Конкуренцията е от огромно значение за всеки бизнес. Но не по-малко важно е сътрудничеството и разбирателството. Всяка страна има неща, които умее да прави по-добре от друга. Научих например, че във Варненска корабостроителница могат да строят много по-големи кораби, отколкото в турските корабостроителници. Когато се върнем у дома, ще разговаряме с всеки един от турските корабособственици и ще им изтъкнем, че няма нужда да се ходи до Китай, Япония или Южна Корея, след като съседите ни строят същия вид кораби. Ще проведем обсъждания и е възможно тук да започне строителство на кораби за турски корабособственици.
МВ: Известно е, че вие сте председател на групировката "Gerrahgil", собственик на панамакси, и председател на влиятелния Морски съвет на Турция. Впечатленията ви от корабоплаването са най-обширни, затова е интересно да чуем мнението ви за това, как ще повлияе влизането в сила на Кодекса ISM върху корабоплаването в региона?
- Смятам, че за съжаление корабособствениците от Черноморския регион ще пострадат от Кодекса ISM. Трябва да призная, че много от тях, включително и от моята страна, не са готови за въвеждането му. Само около 50 на сто от корабите ще отговорят на изискванията на Кодекса и ще получат сертификат до задължителната дата 1 юли 1998 г. Затова останалите ще бъдат ограничени и няма да могат да търгуват където искат. Например САЩ, Австралия и Северна Европа вече декларираха, че след тази дата няма да приемат подлежащ на освидетелстване кораб без сертификат. Мога да ви уверя, че някои от колегите ми няма да могат да работят, защото ще им се предлагат много по-ниски навла отколкото на корабите със сертификат по Кодекса ISM. Тук обсъдихме и проблеми на държавния пристанищен контрол в Черно море. Класификационната организация изрази готовност да обучава инспектори за този контрол в Лондон, предложението ще бъде дискутирано и на скорошната среща на корабособствениците в Исмайлия, а след това ние ще го представим на съответните си правителства.
Рибният отрасъл трябва да намери своето място
Ст. н.с. Веселин Попов работи от 1962 г. в риболовния отрасъл. От 1965 г. до 1997 г. е директор на Института по рибна промишленост към бившето ДСО "Рибно стопанство". Участвал е в създаването на Океански риболов, рибното пристанище в Бургас и на целия рибопромишлен комплекс. Г-н Попов е бил и главен редактор на вече закритото списание "Рибно стопанство"
Интервю със ст.н.с. Веселин Попов, заместник- председател на Българска риболовна асоциация.
Преди дни в Бургас проведе първото си заседание управителният съвет на новоучредената Българска риболовна асоциация. Организацията е регистрирана на 20 февруари 1998 г. в Бургаския окръжен съд по Закона за лицата и семейството като дружество с идеална цел с ангажиментите да защитава интересите на сдружителите от бранша пред съответните държавни органи и да подпомага тези органи при провеждането на държавната политика. За председател на асоциацията бе избран капитан Костадин Гайдаров, а за заместник-председател - Веселин Попов.
МВ: Г-н Попов, как съществува риболовният отрасъл след разпадането на ДСО "Рибно стопанство"?
- Съществува благодарение на частните риботърговски фирми. Те успяха да запълнят нишата и България не остана без океанска и черноморска риба. Обединението се разпадна на няколко ООД-та. Някои вече са приватизирани. Създадоха се и десетки риболовни, рибопреработвателни и риботърговски частни фирми. Някои от тях арендоваха или купиха кораби на държавния риболов. Така на практика браншът съществува, макар че за обществото той е "в зоната на здрача". Още повече че не може да контактува с държавните органи и да намира разрешение на проблемите си, въпреки че се подчинява на всички законови уредби за този вид дейност.
Тази празнина смята да запълни риболовната асоциация и да развие отрасъла така, както много отрасли се развиха с помощта на своите браншови организации - на хлебари, месари и т.н. Те не се занимават със стопанска дейност, а контактуват от името на своите сдружители със съответните компетентни държавни органи, управления и министерства и им представят потребностите и проблемите на бранша като цяло.
МВ: Кои фирми членуват в асоциацията на риболовците?
- Нейни членове са вече не само бургаски, а и варненски, созополски и софийски фирми, преговаряме с фирми от селища по Дунав и с рибовъдни фирми от други райони на страната. Предстои набирането на още членове и на доброволни вноски от тях.
МВ: Какви ще бъдат първите стъпки за легализиране на асоциацията?
- През последната седмица на март в Стара Загора ще се проведе симпозиум, организиран съвместно от Министерството на земеделието и международни асоциации с финансовата подкрепа на Британския съвет в България. Ние сме поканени на този форум. Симпозиумът има за цел да подготви възстановяването на рибовъдството, риболова и рибната промишленост. Освен това там ще се дискутира по какъв начин частният сектор може да поеме тази функция вместо държавата. На симпозиума ще се представят нашата асоциация и нейните сдружители. Западът проявява голям интерес към подобни неправителствени и неформални организации. Много западни фондации са готови да съдействат с консултации и дори да насочват инвестиции именно чрез подобни сдружения.
Асоциацията смята да поддържа контакти с водещи фирми, с Комитета по риболов към Комитета по прехраната на ООН в Рим, с Фондацията "Ис фиш", създадена в Копенхаген, Дания, специално за сътрудничество и връзка на западния рибарски бизнес с източноевропейския. От тази гледна точка перспективата за успешно развитие на рибостопанството е обещаваща.
МВ: Какви са плановете на асоциацията за сладководния риболов в рамките на страната?
- Това стопанство в момента е в разруха. Големите сладководни водоеми, язовири, езера - също. Прочутите крайморски езера Мандра и Вая в миналото бяха едни от най-богатите на риба. Вая се славеше с най-богат биологичен потенциал в цяла Европа и даваше над 1000 тона шаран годишно. Сега, в последните 5 - 6 години, езерата са издънени, незарибявани, брутално експлоатирани. Върху сладководния риболов тепърва трябва да се мисли.
МВ: Какви други възможности дава крайбрежната зона?
- Крайбрежната зона е подложена на интензивен риболов, като основен остава тралният риболов на копърка, цаца. В миналото се изпълняваха национални програми - да достигнем примерно 20 000 тона годишен улов на копърка. Достигахме ги. Но за консумация от човека отиваха 7 - 8 тона, останалите - за животните. Сега такъв разкош изобщо не можем да си позволим.
В крайбрежната система край Созопол съществуваше и една уникална за Черно море изкуствена мидена плантация, собственост на Института по рибна промишленост (ИРП - 25 ). Но заложената през пролетта на миналата година реколта от култивирани миди беше изцяло открадната и Институтът прецени, че повече няма сили и средства да възстановява и поддържа това стопанство. А то се явяваше и един изкуствен риф. С концентрирането на биологичния потенциал от миди в тази част на морето ние предизвиквахме благоприятни условия за развитие на редица местни видове риба. Това стопанство - истинско национално богатство, което преди години произвеждаше по 150 - 200 тона миди годишно, се пропиля заради бандитизъм. Уви, като че ли изчезна етиката в рибарската професия! Спомням си как преди години всеки рибар в морето пазеше мрежата на своя съсед. Сега хвърлят вечер в морето мрежите и цяла нощ ги пазят, за да не им ги откраднат. И в тази насока асоциацията смята да организира срещи на риболовци, конференции, да работи за етиката в професията.
МВ: Каква е позицията ви за рибните борси?
- В миналото държавата поддържаше рибните борси. Сега такива борси няма. Има рибни тържища, създадени от частни фирми, но това съвсем не е достатъчно - дори по отношение на регистриране улова в Черно море. На тържищата документът почти не играе, продава се на черно. Там продават рибата си и бракониерите, после тя тръгва по търговската мрежа. Там има спекула. Принуждават бракониера да продаде рибата си на много ниска цена, защото той няма къде другаде да я занесе, и после я продават на пазарната цена.
МВ: Кой трябва да упражнява контрол?
- Държавната инспекция по рибарство. Но тя се появява само когато граничарите хванат турски кораб с калкан и определя тлъстата глоба. Контролът по места липсва. Черноморската инспекция, която трябва да осъществява контрола от Бяла до Резово, няма нито една лодка, с която да излезе в морето, за да види какво хващат рибарите, да ги контролира на място какво са хванали, дали са платили рибарските си такси. Затова будят смях у рибарите обявите в пресата за забрана на риболова. Това е единият от парадоксите в нашата държава - закони има, държавен инструментариум има, но той е неспособен да упражни контрол поради липса на материална база.
МВ: Рибарското селище край Бургас чака повече от 20 години да бъде узаконено. С неуредения си статут и с неугледния си вид то прилича повече на гето. Какви са плановете за него, ще защитите ли рибарите?
- Бил съм в много рибарски селища по света - в Швеция, Дания, Франция, Тунис, Мароко, Алжир, Испания, Гърция. Там действат други принципи - рибарите не мърсят, затова и не чистят; не крадат, затова и не се охраняват. Рибарските селища там са красиви, атракция за туристите. Нашите рибарски селища са от тенекиени бараки, без канализация, само с два канала, където да се скриват лодките. Рибарите искат да купят мястото край Бургас, където да построят нещо както трябва. Използвам случая да поздравя Общинския съвет в Бургас, който буквално преди дни отреди терена - 90 дка, за целта.
Има един забравен в България, а много умно списан закон, прокаран през 1936 г. от Негово величество цар Борис III. В него се дават изключителни привилегии на всеки, решил да става риболовец. Всички видове риболовни материали - мрежи, лодки, мотори и резервни части за тях, са били освободени от мита и такси. А на всеки, изявил желание да стане професионален риболовец, му се предоставя съответният район с 10 дка стопанска земя. Ако я използва 10 и повече години, тя става негова собственост. Така се е планирало изграждането на рибарските селища. По същия този закон държавата е задължавала общините да организират борси и тържища.
Виждал съм този процес в развити страни - как корабът пристига в пристанището, предава касите на рибна борса, борсаджията записва данните и дава бележка, а рибарят се прибира да почива. Следобед пристигат хладилните коли на ресторантите от града, изтъргува се рибата, а на рибаря се пише колко пари има по сметката. Това трябва да стане и у нас. Или в краен случай фирми, които претендират да са борси, да се ангажират пред законите и да организират легализирани, а не черни борси. Общината следва да отреди терен, а фирмите да изградят борси. Може с дялово участие в сдружение, но то да се подчинява на ред и контрол.
От тази година уж се задължава риболовецът да вписва в специална тетрадка повседневния улов, с което ще се води статистиката на риболова. Срещу тези данни риболуващият ще получава право за следващата година. Това в никакъв случай не може да бъде обективен начин за отчитане на уловената риба.
МВ: Какви проблеми на този етап бихте поставили на вниманието на държавните органи?
- Научихме, че държавната Инспекция по рибарство внася нов Закон за риболова, но какво съдържа той, не знаем. Бихме искали да се вземе предвид и нашето мнение. Сега действа законът от 1982 г., в който на няколко пъти се внасяха промени, но новото време налага нови закони. Новият закон трябва да служи на рибарите. Ако не им служи, и те няма да му служат... По същия начин научихме и за симпозиума в Стара Загора, където ще се разглежда проект как в България да се възстановяват ресурсите от сладководна риба. Искаме да ни чуят по въпроса за морските аквакултури - белтък, произведен с химията на морето и с енергията на слънцето. Имаме технология, научни разработки, конструкции, специалисти. В Института по рибна промишленост от 120 са останали 15 души. Съществува малък цех, където, когато има пари, се купува и произвежда оригиналният продукт "Перла" от маринована цаца. Произвеждаме и рапани по поръчка на частни фирми. Приемаме и други поръчки на ишлеме.
Преди години законът не разрешаваше да се патентова технология, метод за преработка, биологическа разработка, рецептура. Затова в по-ново време всеки можеше да закупи създадените от Института стандарти. Новите технологии вече узаконяваме директно като собствен интелектуален продукт на Института. Научните работници живеят все още с надеждата, че някой грамотен ще приватизира предприятието, ще запази и ще развие неговия предмет на дейност. Надяваме се, че рибният отрасъл с помощта на асоциацията ще намери своето място под българското небе.
МВ: Какви са условията за членство в асоциацията?
- Молба до асоциацията на адрес ул. "Индустриална" 3, членски внос за физически лица - 3 000 лева месечно. За фирмите има встъпителна вноска и след това пак 3 000 лева на месец. Или един риболовец може да членува в асоциацията и да участва в дейността й срещу цената на едно кило риба.
Симпозиумът се проведе, опасенията остават
Основната заявена цел на форума бе да се обсъдят тревожните аспекти около екологичната система на черноморския басейн. Последните български проучвания в тази област сочат, че само за една година повече от 1600 танкера минават през Босфора за Новоросийск и транспортират обратно над 31 млн. тона суров петрол. В това число не влизат танкерите, които зареждат "Нефтохим" - Бургас, но няма изградена система за предотвратяване на аварийни ситуации, които биха оказали пагубно влияние върху цялата екосистема в Черноморския басейн. Изразена бе общата загриженост, че нито една страна не е приела свой стратегически план за развитието на Черно море. Учени и специалисти са единодушни, че главната опасност идва от транспортирането на нефт. Висока е степента на риска и при дейностите, свързани с проучването и добива на нефтопродукти и техния пренос чрез нефтопроводи. За първи път на срещата във Варна бяха разисквани и евентуалните проблеми по транзитирането на каспийски нефт през Черно море. Ускореното развитие на нефтопреноса в Югоизточна Европа се обуславя от богатите залежи в каспийския регион. Ще нараства ролята на Каспийския тръбопроводен консорциум в него. Започнал е процес на формиране на един по-цялостен регион, в който Европа има съществени интереси и който обхваща каспийско-черноморско-балканския ареал. Това изисква нов подход в изграждането на екосистемите в тези региони. ред поканените на международния форум бяха и специалисти от Руската академия на науките, автори на проекта за газопровод от Русия до Турция по дъното на Черно море. Те представиха в съкратен вариант т.нар. проект "Син поток.
Той предвижда да бъде изградено газопроводно трасе от руския град Джубга до турския град Самсун. Екип от специалисти е изследвал морския сектор от проекта и е анализирал данните от морските течения и сеизмичните процеси в целия кавказко-понтийски регион. След поставянето на двете успоредни тръби на дълбочина 2000 метра ще се извършват постоянни дълбоководни измервания с прецизна апаратура, следяща подводните процеси. Според руските учени и специалисти това е проектът на ХХI век. Проф. д-р Александър Гриценко, научен ръководител на проекта, официално потвърди, че според оценката за въздействие на околната среда върху водния участък реализацията на проекта няма да окаже изменение на черноморската екологична система. Но на срещата прозвучаха и тревожни гласове, че този уникален проект не е съобразен с мнението на останалите черноморски страни относно екологичните му аспекти. Проблемите на екологичната му безопасност не можаха да бъдат дискутирани поради невъзможността участниците предварително да се запознаят с изнесените данни.
Тлеещият конфликт
Когато наболели въпроси се заобикалят тихомълком, без да се търсят начини за решаването им, това съвсем не означава, че те не съществуват. Реакцията по-скоро подсказва, че хората вече се страхуват да ги поставят ясно и открито. Може би такъв е случая с балчишките рибари. "Аз лично не съм чувал за някакви пререкания между нашите рибари", бе лаконичен Яшар Шабанов, който, след като разтовари няколко лонди с току-що уловени попчета от пристигналата рибарска гемия, бързо се отдалечи от кейовата стоянка. Но се оказа, че пререкания има и те не са от вчера. Те са между стотината дребни рибари, по-голямата част от които са пенсионери и безработни, и собствениците на около 15 по-големи рибарски гемии с по десетина души екипаж. Предисторията на проблема започва преди няколко години, когато по силата на сключени договори в града се създават няколко българо-турски фирми за улов на риба. "Но по-късно техните гемии освен риболова започнаха и безогледно да тралят дъното на Балчишкия залив - с болка сподели Живко Узунов, председател на местния рибарски съвет. - И въпреки че дънното тралене е забранено със закон по цялото Черноморско крайбрежие, тук тези разпоредби не се спазват. Изпокъсаха ни мрежите, не оставиха и риба в залива. " Според изискванията на правилника за промишлен риболов малките рибарски лодки могат да ловуват до 2 мили навътре в морето през светлата част от деня, а големите - над 40 grt, могат да използват и тралещи средства отвъд 3-милната зона на отдалеченост от брега. Следователно и тук се извършват нарушения и се засягат нечии интереси. Според Георги Николов, местен рибар, траленето за калкан и рапани доведе до невъобразими поразии. И резултатите са вече налице. След като цяла зима морското дъно се разорава, през последните месеци вече почти нищо не може да се улови. Трицоната и калканът, които "легнаха" на дъното, бяха разгонени и двата таляна, които наскоро поставиха балчишките рибари над местността Зеленка, си стоят празни. А вероятно рибата ще отиде по на север в тихи и спокойни води. Дали са уведомени контролните органи за всичко това? "Неведнъж получаваме сигнали от балчишките рибари за постоянните нарушения, които стават, но кажете какво да направя, когато няма средства за гориво. А без средства не сме в състояние да извършваме необходимия контрол - каза Димитър Пасев, началник на Инспекцията по рибарство във Варна - В случая сме като с вързани ръце. Нарушителят трябва да бъде заловен на място, иначе без доказателства не можем да обвиняваме никого. " Според него може да се намери компромисен вариант, като малка част от средствата, които Инспекцията събира и внася в републиканския бюджет, бъдат пренасочени за закупуване на гориво. Тогава контролът и по море, и по суша ще бъде много по-голям. Но след всички тези факти и констатации ще продължаваме да търсим отговор на не един и два въпроса. Например: Кой има интерес инспекторите да остават с "вързани ръце"? Защо траленето на морското дъно не само край Балчик остава безнаказано? Защо преднамерено се унищожава самото дъно? Специалисти и учени вече намериха ли общо становище по този въпроси?
Защо, след като се лови контрабандно, само с дънен трал, калканът се продава на чужди риболовци, предимно от Турция, понякога в наши териториални води и всичко това остава безнаказано? И не на последно място - има ли кой да защити обикновените балчишки рибари?
Чарлз Дикенс обръща поглед към Бургас
"Когато вниманието на всички е насочено към западния бряг на Черно море..."
Кримската война (1853 - 1856 ) е повод много англичани да обърнат поглед към Черно море. Чрез колоните на вестника си "Домашни слова" сред тях е и големият английски писател Чарлз Дикенс. И това съвсем не е случайно: за нуждите на британската флота трябва добре да се познава Западното Черноморие.
Дописник на вестника съобщава:.. пристигаме в Месембрия (Несебър), която е запазила старинното си име. Лаконични са сведенията за месторазположението, за големината - малко селище, за жителите - 3000, две трети от които са християни. Друго е по-важно за английския наблюдател: Тук се извършва търговия с вино и дърва за горене, донесени от горите, които се намират наблизо, пристанището обаче е малко посещавано, тъй като е незащитено.
Към Анхиало (Поморие) вестникът на Дикенс "Домашни слова" е много по-благосклонен: Ахелой, следващото селище в южна посока, е вече изцяло населено с християни, на брой 4000.
Добросъвестно се обръща внимание на специфичната характеристика на анхиалското пристанище, която може да изненада много от плавателните съдове. Влизането в пристанището е особено трудно за големите плавателни съдове поради недостатъчната му дълбочина и подводните скали, които са разпръснати пред него. Всяка година тук стават много катастрофи поради непредпазливостта на чуждите капитани, които обикновено не познават добре тези места. То се посещава главно от малки каботажни кораби. За поминъка на местните жители дописникът отбелязва само най-важното. В морето се лови много калкан, а също и малки скумрии, които се осоляват и в бурета се изпращат на цариградския пазар. Изнасят се отлични вина.
Благосклонна е оценката за Созопол, който притежава най-добрия рейд в цялото Черно море, запазен от вятъра от всички страни с изключение на северната. През зимата там идват стотици плавателни съдове, за да се подслонят, и градът добива особено оживен вид. Там се извършва редовна търговия с вино, дърва за горене и дървени въглища.
Оправдан е интересът на "Домашни слова" към Бургас: Най-важното черноморско пристанище за Румелия е Бургас, разположен в средата на дълбок залив, защитен от север от последните възвишения на Балканската планинска верига. В залива могат да хвърлят котва големи кораби. От 1848 година той става спирка на австрийските параходи, които пристигат от Цариград за 10 часа. Редом с данните за броя на жителите и тяхната верска принадлежност, за наличието на църкви и училища и т.н. вестникът на Дикенс отваря дума и за търговията, която се извършва през бургаското пристанище: Цялата експортна търговия на Североизточна Румелия се извършва чрез Бургас, откъдето се изнасят пшеница, ечемик, царевица, вълна, лой, масло, сирене и други местни продукти. Между тях най-важният артикул е розовата вода, а колкото може да се каже за вноса, почти не съществува. Вестникът съобщава и за изнасянето на голямо количество глина, която се добива край Бургас и която в Цариград и Одрин се превръща в изкусни лули.
Смятаме, че тези неголеми подробности - пояснява "Домашни слова" - могат да бъдат интересни сега, когато вниманието на всички е насочено към западния бряг на Черно море и когато пристанищата и градовете, които описахме накратко, се посещават в момента от британската ескадра.
