Африка "плава" към Европа
Всяка година Африка се придвижва към Европа с 6,5 мм, става ясно от публикация на италиански учени във в."Кориере дела сера". Те са стигнали до това заключение въз основа на наблюденията, осъществени чрез космически спътници за движението на земната кора. Според геолога Роберто Сабатини не става въпрос за "постоянни разходки" на земната кора, а за сравнително кратки, но резки "скокове". Те били причинявани от внезапно освобождаване на подземна енергия. Пълзенето на Африка на север влияело пряко на Апенините, като един от отрицателните симптоми били честите земетресения.
Според италианските учени през последните години се наблюдава и покачване на нивото на Адриатическо море с по 2,5 - 3 мм на всеки дванайсет месеца.
Според учените, които работят в областта на космическите изследвания, Антарктида е най-добрият аналог на Марс на Земята. Това качество на ледения континент ще бъде използвано при подготовката на бъдещите експедиции до Червената планета. Първите кандидати за пътешественици до Марс ще се обучават в район на Антарктида, контролиран от Австралия. Те ще тренират и живеят в суровите условия на южния континент, подобни на тези, които ще срещнат на Марс. Първото проучване на адаптацията на човешкия организъм сред ледовете на Антарктида наскоро бе осъществено от специалистите на НАСА Марк Щепанек и Дюън Пиърсън. Според тях първата експедиция до Червената планета ще се осъществи през 2015 г. Годината на Световния океан
Интервю със ст.н. с. д.б.н. Асен Консулов - директор на Института по океанология
- Можем само да приветстваме тази великолепна идея на ЮНЕСКО да посвети '98 г. на Световния океан, в това число и на водите на Черно море, което е световен уникат, защото тук съществуват специфични условия на хидрологичния режим. Нашият Институт по океанология към БАН отдава голямо значение на това честване, което е и повод за повишаване на екологичната култура на нашия народ, защото в последно време сякаш забравяме, че България граничи с Черно море. А то представлява един своебразен биологичен източник, който има възпроизводими и невъзпроизводими ресурси, които трябва да се познават и използват. Центърът на честванията на Световния океан ще бъде Лисабон, където ще се проведе "ЕКСПО'98". Там ще представим нашата страна с макет на изследователския кораб "Академик" и с резултати от проучванията, извършени с хипербарни комплекси. Ще покажем и фотоизложба на нашия подводен фотограф Любомир Клисуров. Град Варна, като член на организационния комитет по честванията, през октомври вероятно ще бъде домакин на уникална изложба, включваща подводни апарати за изследване на Черноморския басейн и снимки от морските дълбини. Тук ще бъдат представени тенденциите в развитието на морското стопанство у нас.
- Нашият институт е номиниран от Европейския съюз да участва в научни проекти на НАТО за изследване на Черно море. В тях участваме заедно с всички черноморски държави. По тези проекти Североатлантическият пакт ни спонсорира със съвременна научна апаратура на високотехнологично равнище. Наскоро приключи съвместна програма на страните от района за изследване на параметрите и състоянието на водната маса и дъното на Черно море, което ще позволи да се вземат управленски решения за въвеждане на защитни дейности. През последните месеци бяхме включени в нова програма, която се явява като продължение на старата. Тези нови изследвания ще са необходими за допълване на хидрохимичната и хидрофизична картина на състоянието на морето. Активна помощ в нашата работа оказва и хидрографската служба към ВМС. Обменяне апаратура, данни и информация и апаратура за състоянието на Черно море. Заедно работим и в изследванията по проекта "Син флаг" за рехабилитационната значимост на Черноморското крайбрежие. Съвместните ни изследвания финансово се подкрепят от научните фондове на НАТО предимно чрез апаратура и различни методики за работа. Например наскоро получихме СТD - розет система на стойност 250 хиляди долара, с която вече са снабдени и останалите екипи на черноморските страни. Този тип апаратура прави вертикален профил на водната повърхност, като отчита необходимите данни за соленост, налягане и плътност. Получените резултати ще бъдат полезни за еколози, биолози и военни. По новата програма, в която ще бъде използвана и тази апаратура, са включени специалисти от САЩ и Гърция.
- Наистина тази година институтът навършва 25 години, през които е постигнато твърде много. За юбилея предвиждаме да се организира научна сесия и изложба. А и октомврийската изложба вероятно ще бъде придружена с научна конференция по линия на Съюза на учените в България.
Големият обитател на Севера
Моржът вече е в Червената книга на природата и единственият му шанс да оцелее е да се промени отношението на човека към него.
През целия ден риболовният кораб "Нажим" с мъка си пробиваше път между ледените отломъци. Накрая се показаха чисти води и капитанът с облекчение заповяда да спрат машината. Спуснахме една от лодките във водата и няколко моряци се отправиха с нея към близкия леден блок, върху който спокойно лежеше, подвил под себе си широките си задни плавници, огромен морж. Масивни бивни излизаха от муцуната му и като два огромни кинжала се спускаха надолу.
Маневрирайки между ледовете, лодката направи голям полукръг и се насочи към тъмнокафявия гигант. Той не можеше да почувства приближаващата опасност, защото опитните моряци водеха лодката срещу вятъра. Когато до моржа оставаха не повече от 50 метра, единият от ловците се прицели и стреля с големокалибрената пушка. Раненият звяр рязко се надигна и се хвърли във водата. Шумно фучейки и с чести гмуркания, той се опита да се отдалечи от лодката, но ловците не му позволиха да избяга. Два харпуна полетяха едновременно към него и металните им накрайници с лекота потънаха в тялото на животното. Изненадан и вероятно разярен от новата болка, моржът внезапно се обърна към застигащата го лодка и силно замахна с бивните си. Разнесе се сухо, стържещо пращене на пукащи се дъски и огромното тяло на моржа се блъсна в борда на лодката. Тя рязко се наклони и ловците едвам се удържаха да не изпопадат във водата. Добре че един от тях успя да запази самообладание и почти от упор стреля в главата на звяра... Когато с корабната лебедка вдигнахме убития морж на палубата, оказа се, че това е великолепен млад самец, дълъг четири метра и с тегло почти един тон... Случаят, описан от руския /съветски/ учен Генадий Яковлев (вж. "Наука и жизнь", 10'86 г.), не е изключение, а по-скоро типичен пример за отношението на съвременния човек към едно от най-големите морски животни на планетата моржа. Но кой е той - гигантът на северните морета, и защо с такава стръв човекът го избива?
Истински дебелак сред себеподобните си
Моржът е морски бозайник (Odobaenus rosmarus) от разреда перконоги, но по външния си вид съществено се различава от морските лъвове и леопарди, морските свине, нерпите, тюлените монаси и останалите представители на вида. По големина той отстъпва само на морския слон, обитаващ Южното полукълбо. Може да се каже, че моржът е истински дебелак сред себеподобните си. Мъжките моржове достигат на дължина до 5 метра и на тегло до два тона. Женските са по-скромни - растат до три метра и в зряла възраст тежат само тон и половина. Тялото на моржа е едро, масивно, вретенообразно и спрямо него главата е сравнително малка, като случаен израстък върху дебела и могъща шия. Краката му - и предните, и задните - са се превърнали в перки, пригодени за плаване, затова и вън от водата моржът се придвижва трудно. Върху месестата си горна устна има по-гъсти и плътни косми, като мустаци, но те не са случаен каприз на природата, а естествени вибратори, с помощта на които моржът обследва дъното в търсене на препитание. Това животно оставя впечатление, че има прекалено много мазнина под кожата си, и всъщност е така - мазнината представлява 20 - 25 на сто от цялото му тяло, тя го защитава от свирепия полярен студ и изпълнява ролята на енергиен запас.
Най-голямата забележителност на моржа са неговите бивни. Те веднага се хвърлят на очи и не позволяват да бъде сбъркан с никое друго морско животно Това са силно развили се горни зъби (кучешките), особено големи при самците. При старите моржове те достигат на дължина до 60 - 80 см. Бивните изпълняват важна функция при осигуряване храната на тези животни.
Моржовете се хранят предимно с дънни организми, затова живеят в сравнително плитки води. Храната си намират обикновено на 30 - 50 метра дълбочина. Могат да се гмуркат и на 150 - 180 метра, но, ако не се налага, избягват тези дълбочини, защото се губи много време за потапяне и изплуване, а запасът им от въздух е само за около 10 минути. Чрез наблюдения учените са установили, че моржовете се гмуркат след издишване, за разлика например от морските лъвове, които се гмуркат след непълно вдишване и започват да изпускат въздух, когато стигнат дълбочините. На морското дъно моржът разбива с бивните си грунда и започва да обира мекотелите - различните молюски, ракообразни и червеи. Диапазонът на храненето му е много широк. Според зоолозите в менюто на моржа влизат около 30 - 50 от дребните животински видове, а на денонощие може да поеме между 50 - 100 кг храна. Бивните помагат на моржа да се "закачи", а след това и да покатери огромното си туловище върху леден блок. Така той пътешества - накъдето вятърът подгони леденото поле, нататък с него плават и моржовете.
Сред моржовете, макар и рядко, се срещат "хищници," нападащи нерпи и дори птици, потапящи се във водата. Към такава нестандартна, нетипична за тях храна моржовете прибягват, когато не им достига основната храна. А понякога се срещат и истински разбойници, които се нахвърлят не само върху нерпа, но и върху полярния делфин и нарвала. Това по правило са самотни самци с необикновено тънки и остри бивни. Забелязано е, че тюлените предпочитат да избягват местата, където живеят такива моржове маниаци.
Моржовите леговища
Изследователи на полярните ширини твърдят, че моржовите леговища (лежбища) представляват удивително зрелище. В тях тези гиганти на Севера се събират през лятото. Предпочитат крайбрежните пясъци и плитките места край бреговете. Струпват се от няколко десетки до няколко стотици. Натръшкват се така плътно един до друг, че главата на първия е върху гърба на втория, той пък е положил перки върху плещите на съседа си, който пък опира бивни върху задницата на следващия. Ако въздухът е по-студен, над леговището се издига облак пара от дишането им. Идилия... Идилия и все пак не съвсем, защото в леговищата проблем на моржовете създават малките. Те са също в този куп от тела. Наистина моржчетата тежат около стотина кила, но когато възрастните се преобръщат, за да се наместят, могат с огромната си маса само за миг да задушат рожбите си. Ако пък нещо уплаши стадото, лавината от тела в паника се хвърля към водата и след нея на лежбището остават поне няколко прегазени моржчета.
Потомство и самосъхранение
Моржовете раждат през две години по едно малко. В периода на размножаване се отделят по семейни групи - самец, самка и няколко малки на различна възраст. Моржчетата наддават на тегло достатъчно бързо и това е напълно обяснимо, като се има предвид, че в моржовото мляко мазнините са 35 - 50 на сто, белтъците 6 - 13 на сто и захарта - около 0,2 на сто. До двегодишната си възраст моржчетата се хранят само с майчиното мляко и едва на третата година от живота си започват по малко да си осигуряват храна. На тази възраст зъбите им са пораснали достатъчно, за да могат сами да разравят морското дъно при търсене на мекотелите. Зрели, т.е. готови за размножаване, моржовете стават на около 5 - 7 годишна възраст, а растат докъм двадесетата си година. Максималната продължителност на живота им на свобода е около 35 години, но отделни екземпляри достигат 40 - 50 години.
Благодарение на своите размери и сила моржовете имат малко врагове. Най-опасни за тях са косатките. Често те нападат млади моржове, но и с възрастните се справят с лекота. Китобойци например са наблюдавали в Анадирския залив как петнадесет косатки окръжили 60 - 70 моржа. Две от косатките се врязали в средата на моржовото стадо и го разпръснали на групи от 10 - 15 животни. Едната от тези групи унищожили напълно. Това едва ли трябва да ни учудва. Косатката е дълга 9 - 10 метра, теглото й е около 8 тона и в морето е като у дома си, докато моржът все пак е наполовина гостенин. Страхът от косатките е генетично заложен в моржовете. Наблюдаван е случай през 1936 г. в Берингово море, край остров Св. Лаврентий, когато, бягайки от косатки, голямо стадо моржове в дива паника се хвърлило към брега по време на прибоя и над двеста животни загинали от ударите в скалите.
Другият голям враг на моржовете е бялата мечка. Във водата тя се отнася с уважение към тях, защото водата не е нейната стихия. Но на сушата и върху леда бялата мечка е безпощадна. При това прилага и хитрост. Най-напред тя безшумно се промъква към леговището, след което неочаквано за моржовете и със страхотен рев изскача зад прикритието си. Моржовото стадо, обезумяло от страх, се хвърля към водата, прегазвайки в паниката си поне няколко от малките. Както се казва - обяд на поднос. Но тези акции на бялата мечка не винаги са успешни и безопасни за нея. В страха и отчаянието си моржовете са способни на решителна съпротива и в такива случаи бивните им държат на безопасно разстояние омразния враг, жадуващ да похапне от предпочитаното месце.
Споменатият вече Генадий Яковлев описва случай на майчинска загриженост на моржова самка към рожбата й: Почти цял месец "Нажим" преследваше моржове. Веднъж ни се случи да наблюдаваме как трогателно се грижи самка за своето малко. Когато нашата лодка се приближи до лежбището, една от самките се забави, тъй като нейното малко не усети опасността и не искаше да напусне леда. Разтревожената майка го подбутваше с муцуната си към водата, но напразно. Ние го взехме, а то започна да издава силни отривисти звуци. Качихме го на лодката и направо го отвлякохме до кораба, на 2,5 км от лежбището. По силните писъци на малкото самката се насочи към кораба ни и цяло денонощие кръжи около нас. Когато пуснахме моржчето във водата, самката се успокои и подтиквайки го с муцуната си, го отведе в дълбоки води.
Защо ги убиват?
Северните народи - чукчи, алеути, екскимоси - правят от моржовите бивни дръжки на ножове, катарами, украшения, отделни елементи за кучешките и еленови впрягове. В по-стари времена пак те са използвали моржовите бивни за върхове на харпуните, стрелите и копията си, както и за риболовните кукички. От кожата им правели обвивките на лодките, ремъци, непромокаеми наметала и др. Но това е нищо в сравнение с промишления риболов, на който човекът е подлагал моржа столетия наред. Началото му е още в дълбоката древност. Прешлени от моржове са открити от археолозите при разкопки на селища от бронзовата епоха на Шетландските острови. На остров Люис от архипелага Нови Хебриди например са намерени 78 шахматни фигури и 14 пула от моржови бивни, изработени през ХII век (!) в Скандинавия... През 1606 г. (!) на Мечия остров при Шпицберген само английският риболовец Бенет (на името му е наречен остров) е убил заради бивните им 700 моржа и то за по-малко от 6 часа. Пак той две години по-късно "подобрил" собствения си "рекорд", като унищожил почти хиляда моржа, за седем часа. А далеч не е бил единственият, отличаващ се с такава ловкост.
Ако в средата на миналия век числеността на тихоокеанския морж е била около 200 000 екземпляра, то в началото на деветдесетте години на нашия век тя е спаднала 4 - 5 пъти. Главната причина за това е интензивният, несъобразен с популацията му улов. Природозащитниците бият тревога, но на практика може да се окаже, че докато северните държави се договорят и ООН приеме съответната конвенция, няма да има какво да се защитава.
Договорени са рекордни авансови вноски
Варненска корабостроителница
С поръчки до края на века са натоварени вече и двете докови камери на "Варненска корабостроителница" АД. Договорът за два нови многоцелеви кораба по 9300 dwt, подписан в края на февруари с германски корабособственик, запълва програмата и на малката докова камара. Досега полските поръчки от Шчечин натоварваха изцяло голямата докова камера на корабостроителницата.
С последния контракт за двата малки кораба със строителни номера 287 и 288 Варненска корабостроителница отчете собствен рекорд при договарянето на авансовите вноски - 60 на сто от цената на кораба, както и 15 на сто по-висока от досегашната цена за този тип съдове. Досега рекорда за размера на авансовите вноски държеше договорът с "Полска жеглуга морска" от Шчечин, която подписа за 55 на сто, а практиката преди бе за 30 - 35 на сто аванс.
Въпреки това остава проблемът с обратните банкови гаранции, както и необходимостта от разсредоточаване на задълженията на корабостроителницата и пренасочването им от български към чужди банки. В момента вървят преговори с немска, холандска и френска банка. След предаването на новопостроения кораб "Перелик" на БМФ "Варненска корабостроителница" връща 5 милиона долара от задължението си към Експресбанк, основен кредитор на завода. Изпълнителният директор инж. Димитър Кондов обяви, че до края на 1998 г. ще бъдат погасени общо 10 милиона долара. Така към Експресбанк ще останат дължими 11 милиона долара.
Договорените инвестиции за 1998 г. са в размер 1,6 милиона долара. Сред основните инвестиционни проекти са реконструкцията и модернизацията на линията за подготовка на метала, внедряването на автоматизираната система за проектиране "Tribon" на шведската фирма "Kockums Computer Systems", внедряването на система за управление на качеството ISO 9000.
Доста коментари предизвика т.нар. "оптимизация на структурата" във Варненска корабостроителница, наложена и от факта, че заводът е в процедура на приватизация. Съкращенията в щата обаче са далеч под цифрата 400 - 500 души, тиражирана сензационно в някои медии. Предл7ожението на работодателя е за 300 души. Синдикатите смятат, че в крайна сметка около 200 човека ще напуснат завода - основно служители и спомагателни работници. Представителите на КНСБ и на КТ "Подкрепа" в корабостроителницата са съгласни, че освобождаването на хора не е самоцелно. В момента броят на работниците и служителите е изравнен, а издръжката на един човек струва на завода 4070 долара годишно. Според изпълнителния директор инж. Кондов оптималният брой на заетите в завода е около 3500 човека с минмум 2500 души основни работници.
Картините му говорят с езика на морето
За него рисуването е нещо повече от занаят, а картините, които излизат изпод ръцете му говорят с езика на рибарите - с малко изразни средства те казват всичко.. " Моят учител Ненко Балкански навремето често повтаряше, че когато създаваш нещо, е необходимо да му вдъхнеш живот, за да бъде истинско" - казва 77-годишният художник Ангел Атанасов, останал и до днес верен на творческото си амплоа - морския бряг, рибарските мрежи и нежната романтика на вълните. Възпитаник е на Художествената академия в София. През 50-те години учи в Ленинградския институт "И.Репин" театрална живопис, а по-късно завършва института "В.Суриков" в Москва при проф. М. Курилко. Повече от 30 години е художник-сценограф във Варненската народна опера. Негови картини притежават редица галерии в Германия, Франция, Финландия, Чехия и други страни в Европа.
МВ: Господин Атанасов, кога спряхте погледа си на художник върху морето и морския бряг? Откога то навлезе трайно в душата ви?
- Започнах да рисувам морето от 1950 г., защото обикнах красотата и многообразието, които излъчва. Р ибарите и техните мрежи ми разкриха един друг свят - на тежкия и непосилен мъжки труд, изпълнени с много романтика. Още в първите години почувствах влиянието на Георги Баев и Стефан Калудов. Според мен морето е игрива материя, която има мириз на водорасли и излъчва специфично солено изпарение. Търся в картините си спокойното, мъдрото море. Понякога и бурното ме привлича, но това са редки изключения. Старая се майсторски да организирам колоритния строеж на картината, като вложа едно тънко лирично чувство, много специфично за нашето българско море. Още докато учех в Ленинград, успях да изградя умението внимателно да изследвам обекта, който ще рисувам. Там бях поразен от картините на Айвазовски. Затова тук с часове наблюдавам морето, защото то постоянно сменя багрите си - ту облак премине, ту вятър задуха. Морето е като човека - има свой вътрешен свят.
МВ: Какво чувствате, когато рисувате морето?
- Старая се да почувствам и съпреживея неговото състояние, неговия свят и отражението му върху човека и природата. Натурата за мен е само тема. Тя ми помага да създам в картината една любов, която чрез меките кобалтови и виолетови тонове да предизвика у зрителя ведро настроение. Старая се моето изкуство да излъчва оптимизъм и жизнелюбие. Необятната водна шир е красива със своето многообразие. Тя бушува под напористия стихиен вятър или отразява в мекото си спокойствие палавите слънчеви лъчи. Обичам тихото море, което говори за миналото и предразполага към размисъл и съзерцание.
МВ: Хората, които ви познават, казват, че дарителските жестове не са ви чужди
- Да, така е. През 1990 г. направих дарение на град Долни Чифлик от 67 мои и колекционирани от мен произведения на изкуството от наши и чуждестранни художници. Реших и аз да помогна тогава при създаването на тамошната градска художествена галерия. Мои картини има и в много варненски домове. Затова е изкуството, не да пълни хранилищата на галериите, а да бъде на показ пред хората.
Днес, в тези смутни времена, се чувствам душевно богат с картините, които създавам. Успях да съхраня красивото и доброто в живота само с работа и мъничко талант.
МВ: Има ли нещо, което днес вреди на изкуството?
- Снобизмът. Той унищожава изкуството, защото размива критериите за добро и лошо и го превръща в кич.
Компютър прогнозира високата вълна
Израелски учени създадоха компютърна система, която може да прогнозира височината на вълните в пристанищата и по крайбрежията. Авангардният софтуер "Море 21" е разработен в технологичния институт в Хайфа, съобщи вестник "Сънди таймс".
Метеоролозите засега дават прогнози само за височината на вълните в открито море. Те не могат да предскажат как ще се промени водната стихия при навлизането й в плитките крайбрежни води и в акваториите на пристанищата. Именно този недостатък преодолява "Море 21". Неговите автори са установили, че вълните с голяма дължина са най-разрушителни, но и най-трудни за прогнозиране. При навлизане в по-плитките крайбрежни води тяхната амплитуда може да достигне 2 минути. Именно в такива случаи според израелските учени морето нанася най-силни удари на корабите в пристанищата и на рейда. При предупреждение за зараждаща се буря "Море 21" може да предскаже с денонощие и половина по-рано кои ще са най-уязвимите места в пристанищата. По този начин експертната система ще помага на пристанищните власти да предотвратяват загуби за милиони долари. Информацията от "Море 21" ще насочва вниманието към рисковите места в пристанищата. Въз основа на нея ще се вземат мерки за разместване на кораби, за извеждането им от пристанищата и т.н.
Програмното осигуряване на "Море 21" ще може да се извършва с повечето от сега действащите стандартни компютри. Освен експертния софтуер в паметта на компютъра ще се включват и характеристиките на конкретните пристанища - размери, дълбочина, разположение на корабните места, характерни особености на климата и релефа и др. Първата система "Море 21" вече действа в пристанището на Хайфа от края на миналата година. В близките месеци израелският софтуер ще заработи и в няколко английски пристанища.
Окуражени от първите положителни резултати от приложението на софтуера в Хайфа, израелските учени сега работят и върху туристически вариант на "Море 21". Той ще прогнозира височината на вълните и силата на прибоя по плажовете и яхтените пристанища на морските курорти.
Особено доволни от компютърния предсказател са сърфистите, за които е важно да знаят навреме кога и къде могат да "яхнат" високата вълна.
Засега обаче израелците не бързат да пуснат новия програмен продукт на пазара. Пазят дискретно мълчание и по отношение на неговата цена. Ако експериментът в Англия се окаже също така успешен, както в Хайфа, можем да сме сигурни, че израелците бързо ще станат разговорливи и претенциозни - в парични знаци. Но и стоката, която ще предложат, ще си заслужава парите.
Перспективи и проблеми
Реалностите на Пристанище "Варна-запад"
За Пристанище "Варна-запад" напоследък се говори твърде малко, но погледнато реално, то е на второ място по товарооборот в страната. За една година - времето от предишното посещение на екипа на "Морски вестник", тук почти нищо не се е променило. Спаднало е производството на някои от основните девненски заводи - главните клиенти на порта. Транзитните товари си остават една добра перспектива, чиято цялостна реализация обаче изисква още много усилия. Няма съществена промяна и в законовата база, регламентираща дейността на пристанището. А предвижданата свободна икономическа зона в него навярно ще си остане само в мечтите ни. Все пак именно в Девня са първите големи раздържавени заводи. Как ще се отрази това на производството им и на оборота на пристанището? Очертава ли се спад, свързван с неизбежното сътресение от промяната? За това говорят ясно статистиките от миналата година.
Общият товарооборот на Пристанище "Варна-запад" за 1997 г. възлиза на 4 561 000 т, което е с 12 на сто повече от 1996 г. и с 220 на сто повече в сравнение с кризисната 1993 г. Обработените през миналата година насипни товари са били 4 040 000 т, генералните - 363 000 т, а контейнеризираните - 158 960 т. По транзитното направление Варна - Русе за Сърбия са превозени 150 000 т фосфорит. За цялата минала година на пристанището са обработени 889 кораба. Статистиките говорят, че застоят е преодолян, но постигнатото съвсем не е връх във възможностите на пристанището.
Нека разгледаме и основните товародатели на Пристанище "Варна-запад" за 1997 г. Най-голям сред тях безспорно е "Марвекс" с 962 000 т клинкер, 96 000 т насипен цимент и 87 000 т опакован цимент. На второ място сред заводите е "Агрополихим" с 500 000 т фосфорит, 212 780 т апатит 164 775 т стабилизирана амониева селитра, 211 000 т троен суперфосфат, 78 000 т сярна киселина и 20 000 т течен тор. "Солвей-Соди" е трети по ранг товародател с 356 000 т насипна сода, 74 000 т сода, опакована в торби, 124 930 т опакована в бигбегси и 40 000 т в пакети и палети. ТЕЦ "Девня" е внесъл 509 000 т въглища, а "Химко" - Враца, е изнесъл 451 000 т карбамид.
През започналата година вече се очертават доста трудности, които за съжаление сочат в посока снижение на товарооборота. Основният клиент на пристанището - "Марвекс", изпълнява програма за преструктуриране на производството си с цел намаляване на неговата енергоемкост. Това означава, че до месец ноември т.г. няма да се изнася клинкер, което ще намали обема на товарите с около 600 000 т. От завода ще бъде изнесено аналогично количество насипен и пакетиран цимент, но то няма да компенсира липсата на обеми от клинкера.
Неясната засега собственост на "Химко" - Враца, вече създава проблеми и на пристанището. Произвежда се много малко карбамид и за първото шестмесечие на годината количествата ще бъдат скромни.
Износът на "Полимери" АД регистрира 25 на сто спад в сравнение със същия период на други години. От фирмата обясняват това явление с кризата на азиатските валутни пазари и трудностите на държавите от този регион - големи вносители на продукцията й. След девалвацията на голям брой азиатски валути е логично да се предполага, че страните ще увеличат износа си за сметка на вноса.
И през тази година се очаква ТЕЦ "Девня" да внесе достатъчни количества въглища за своите нужди в обеми, аналогични на тези от миналата година.
На Пристанище "Варна-запад" отчитат безспорно перспективния характер на генералните товари, които са чисти и изискват елементарни усилия за обработка. Тук трябва да споменем развитието на връзките с южнокорейската фирма "Деу", с която се работи изключително добре. Има планове товаропотокът от автомобили да се увеличи от 3 до 5 пъти. Престоят им на "Варна-запад" е свързан с изключителни мерки за сигурност, осъществявани в специалната строго охранявана зона. Те се посрещат със задоволство от корейска страна и доверието между партньорите е голямо. При така създадената организация с гарантиран строг контрол върху автомобилите сътрудничеството би се улеснило още повече от едно разрешение за безмитен внос. Засега то е само добро пожелание, но подобна практика съществува у нас и не е изключено идеята да се осъществи и в Девня.
На контейнерния терминал на Пристанище "Варна-запад" през миналата година са обработени 13 200, контейнера или 20 000 TEU товари. Постигнатият оборот е двойно по-голям от този през 1996 г. и представлява всъщност прогнозната статистика за развитие на терминала за 2000 г. Неговото бъдеще е свързано с мултимодалните превози, каквито безспорно ще се развиват и в България. Във връзка с проекта за строителството на мултимодален терминал на "SeaLand" в София пристанище "Варна-запад" бе посетено от двама американски транспортни специалисти. Те отчетоха изключително добрата му кейова осигуреност - възможностите за обработка на контейнери с два специализирани крана по 35 т, потенциала на клетките за хладилни контейнери, където могат да се съхраняват 1600 т замразено месо. Не на последно място е и гарантираната сигурност на терминала, която привлича клиенти като "SeaLand", "Maersk", "Evergreen", "Cosco" и др. Ръководството на пристанището и синдикатите са готови с колективния трудов договор за 1998 г., който ще бъде подписан през тази седмица. Разбира се, документът се подписва в рамките на цялата фирма "Пристанище Варна" АД, а решението за оптимизацията на щата има подкрепата от профсъюзите. Важният процес на структурната реформа още не е започнал, но на "Варна-запад" не са забравени и другите сериозни проблеми, свързани с облика на порта. Години наред не е работено върху чистотата на района и подходите към него. Затова днес суровият индустриален пейзаж е единственото лице на долината и на нейното пристанище. А често пъти то първо ни представя пред чуждия посетител. По цял свят вече се говори за хармонизиране на зоната, свързваща пристанището и градската среда, а у нас няма дори задължителна вътрешна зелена зона между кейовете за насипни товари. Ръководството на Пристанище "Варна-запад" желае да работи и в тази насока, за да стане портът по-привлекателно място за корабособственици, търговци, агенти, спедитори - всички, които са свързани с морския бизнес.
Погледите са насочени към Азия
Операторите на линейни превози по линиите през Тихия океан си създадоха доста неприятности преди три години, когато заложиха много средства в строителството на контейнеровози от ново поколение. Когато новото строителство изпреварва значително кривата на търсенето, се получава свръхпредлагане и от това страдат навлата и печалбите от търговията.
Сега повечето от мегакорабите, предназначени за азиатско-американските линии, са вече предадени, поръчките за ново строителство намаляват, налице е действието на редица контролни механизми. Търсенето и разрастването на търговията до голяма степен е погълнало излишния корабен капацитет - поне в едното от направленията на превозите. Но все пак морската транспортна индустрия изпитва голямо напрежение.
През миналата година висшите ръководители на 15 линейни превозвача от района на Тихия океан се събраха в Тайпе, за да обсъдят политиката си и да повишат таксите за превоз на контейнери. Но последвалите събития разрушиха доста планове. Трудностите с железопътните превози в южнокалифорнийските пристанища съвпаднаха с краха на азиатските валути.
Потокът от стоки в източно направление вече спада, включително и на замразените продукти. Засега само памукът се задържа на очакваното ниво. Направлението се превръща в ключов фактор на търговията. Сред наблюдателите, до които се допита "Seatrade Review", се оформя мнение, че в крайна сметка слабите азиатски валути ще стимулират износа от азиатските страни, но ще ограничат вноса.
Този очакван дисбаланс в контейнерната търговия ще ни върне към пазарните условия от средата на 80-те години, смята Джон Рийв, консултант на "AT Kearney". Търсенето на контейнери в двете направления ще се различава рязко, а навлата ще страдат от тази диспропорция. Тя би могла да означава само по-нататъшен спад, смята Питър Шерф от нюйоркската "Commonwealth Group" и прогнозира, че до дъното остават още 10 - 15 на сто.
Мненията на наблюдателите са, че "азиатският грип" ще премине до година-две, тъй като азиатските икономики са много жизнени и адаптивни. Познали веднаж вкуса на успеха, те няма да се откажат и да се предадат лесно. Предполага се, че финансово по-стабилните превозвачи ще погълнат по-малките и по-слабите, съотношението между търсене и предлагане ще се подобри.
Подписан е договорът за японския кредит
Пристанище Бургас
На 6 март т.г. външният министър Надежда Михайлова и японският посланик у нас Ясухиро Джибики подписаха документите за нисколихвения японски държавен заем за развитие на Пристанище Бургас, който бе договорен при посещението на президента Стоянов в Япония през миналата година. Както вече информирахме, заемът е отпуснат от държавния Фонд за чуждестранно икономическо сътрудничество и възлиза на 14 млрд. и 312 млн. японски йени - около 120 млн. щатски долара. Според условията на фонда срокът за изплащане на заема е 30 години, а гратисният период - 10 години. С отпуснатите средства ще започне реализацията на мастерплана на Пристанище Бургас. Те ще бъдат използвани предимно за изграждането на терминала за насипни товари и метали и на източния ограден вълнолом. Изпълнителят на строителството ще бъде избран след провеждането на международен търг. Според разчетите на ръководството на пристанището новите мощности могат да бъдат изградени в петгодишен срок. То се надява, че стъпката на Япония ще бъде последвана от още чужди инвеститори.
Последни решения на Международната морска организация IMO
ПОСЛЕДНИ РЕШЕНИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА МОРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ IMO
През ноември 1997 г. в главната квартира на Международната морска организация IМО в Лондон се състоя нейната редовна ХХ Асамблея (А-20) и IV Конференция за изменения и допълнения на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море SOLAS'74 (SOLAS/CONF.4). Продължаваме публикуването на кратки анотации на по-важните документи, приети от двата форума.
Резолюции, приети от ХХ Асамблея на IМО (продължение)
A.867(20). Combating unsafe practice associated with the trafficking or transport of migrants by sea
Противодействие на опасната практика, свързана с трафика или превоза на хора, мигриращи по море
С тази резолюция, внесена от Италия по повод на инцидентите с албански имигранти, се поставя началото на създаване на специална международна конвенция по този въпрос.
A.868(20). Guidelines for control and management of ships' ballast water to minimize the transfer of harmful aquatic organisms and pathogens
Ръководство за управление на корабните баластни операции с цел намаляване разнасянето на морски организми и патогенни вируси
Увеличава се броят на държавите, които изискват от корабите да подменят в открито море баластната вода, която ще бъде изхвърляна в пристанищата. Това крие опасност за устойчивостта и здравината на корабите при операцията по подмяна на баластната вода в условията на морско вълнение. Резолюцията изисква предварително разработване на специални Планове за управление на баластните операции (Ballast management plans). С тази резолюция се поставя началото на разработването на една нова глава в конвенцията MARPOL, която по план трябва да влезе в сила през 2000 година.
A.869(20). Guidelines for facilitation of response to an oil pollution incident pursuant to article 7 and annex of the International Convention on Oil Pollution Preparedness, Response and Сo-operation, 1990
Ръководство за улесняване на снабдителните превози за борба с нефтени разливи съгласно член 7 и анекса към международната конвенция OPRC'90, свързана с готовността за борба с нефтените замърсявания
Член 7 от OPRC'90 поставя условие всяка държава да приеме необходимите закони, които да осигуряват при митническите и други процедури бързото придвижване на товари, предназначени за борба с нефтени разливи. Настоящата резолюция е изготвена като помагало за органите, разработващи необходимите законови актове. България все още не е страна по тази конвенция.
A.870(20). 1998 International year of the ocean
1998 - международна година на океана
Заглавието на тази резолюция е мотото на годината. По директиви от OOН всяка година IMO провежда мероприятия под предварително определено мото.
A.871(20). Guidelines on the allocation of responsibilities to seek the successful resolution of stowaway cases
Ръководство за определяне на отговорностите при търсене на успешно решение в случаите с пътници без билет
Това ръководство ще бъде използвано от корабоплавателните компании, като бъде включено в процедурите и инструкциите по Кодекса ISM. Т.нар."пътници без билет", веднъж намерени на борда на кораба, трудно могат да бъдат свалени в някое пристанище поради забраната на имиграционните закони на съответната държава. Нерядко тези пътници носят опасност за кораба и екипажа.
A.872(20). Guidelines on the prevention and suppression of the smuggling of drugs, psychotropic substances and precursor chemicals on ships engaged in international maritime traffic
Ръководство за борба с контрабандата на наркотици, психотропни вещества и суровини за тях с корабите от международно плаване
Това ръководство ще бъде използвано от корабоплавателните компании, като бъде включено в процедурите и инструкциите по Кодекса ISM.
(следва)
Пътищата на финикийските кораби
Една цивилизация на мореплаватели, променили Средиземноморието
В дръзки морски походи плавали надлъж и нашир по цялото Средиземноморие, по Червено и Черно море, в Атлантическия и Индийския океан
О, ти, който си застанал на брега на морето и търгуваш с народите от много острови... О, Тир, ти каза: "Хубостта ми е съвършена! " Ти си в сърцето на моретата, а тези, които те изградиха, ти дадоха съвършена красота! Те обшиха всички твои кораби с ели от Сенир! Те донесоха кедри от Ливан, за да ти издигнат мачти! Те направиха греблата ти от дъбове от Басан, а пейките ти, изработени от чимшир като от слонова кост, бяха донесени от островите Китим. От тънко, бродирано ленено платно, дошло от Египет, бе твоят флаг и ветрилата ти; ти бе покрит с мека тъкан от островите Елиша, оцветена в синьо и пурпурно... Гребците ти бяха жители на Сидон и Арвад. А най-изкусните ти мъже, о Тир, бяха твоите кормчии... Всички кораби в морето и техните моряци идваха при теб, като търсеха в замяна твоите стоки... Ти бе на върха на славата и богатството в сърцето на моретата! (Из жалбата на пророк Йезекил за Тир, гл.VIII)
В писмените източници на древността едва ли биха могли да се намерят по-поетични и красноречиви слова за морското могъщество на финикийците от тези вълнуващи строфи, възхваляващи времето, когато техният главен град - Тир, основава своите колонии по далечните брегове на непознати земи.
В края на второто хилядолетие пр. Хр. приключило морското могъщество на Крит и Египет и господството над Средиземно море постепенно преминало във Финикия. Тя заемала района, който днес обхваща съвременен Ливан и отделни части на Сирия и Израел. По всяка вероятност финикийците са се заселили по тези места около 3000 години пр. Хр. Кои са били, откъде са дошли? На този въпрос науката все още няма отговор. Археолозите отнасят финикийския свят към ханаанската цивилизация (от Ханаан - библейското име на Палестина). На същото мнение са и лингвистите, според които гръцката дума "фоиникес" е само превод на "ханаански". Названието финикийци (букв. кафяви, мургави) се появява през първото хилядолетие пр. Хр., когато гърците започват да наричат с това име крайморското население на градовете по източното крайбрежие на Средиземно море.
Истинската епоха на финикийците продължила малко повече от четири века - между ХII и VIII век пр. Хр. Именно в рамките на това историческо време се наложил и главният белег на финикийската цивилизация - морето. Може всъщност да се каже, че морето е изковало съдбата на финикийците.
Класическите текстове, свидетелстващи за морското величие на Финикия, са многобройни и разнообразни в хронологичен план. В един египетски папирус се казва, че във Финикия планините са обрасли с големи гори, годни за строеж, дъбове и кедри чак до небето. Изобилието на хубав дървен материал спомагало за развитието на корабостроенето. В древността финикийците били считани за най-добрите корабостроители. Възможно е и самото племенно име "финикийци" да е произлязло от египетската дума "фенеху", която означава "корабостроител". Най-ранните изображения на финикийски кораби, достигнали до нас, са от ХV век пр. Хр. Те имат поразителна прилика с египетските, особено във ветрилата - широки, правоъгълни, закрепени между горната и долната рея. Чак по-късните изображения, като тези по стените в двореца на асирийския владетел Саргон II Хорсабад, показват типичните финикийски кораби. Те са с кил и ребра, дълги са около 30 метра, широки - 10 метра, а височината на борда им е 2 метра. Такива кораби били използвани за превоз на товари, но и за нападения и грабежи по чужди брегове. Към IХ век пр. Хр. военните и търговските кораби вече съществено се различават по конструкция. Търговските кораби били наричани "кръгли" заради малката разлика в ширината и дължината им. Те плавали предимно под ветрила, с малобройни екипажи. Военните кораби били наричани "дълги" заради удължения им корпус. Имали ветрила, но основно се придвижвали с гребла, което им позволявало да плават при всякакво време. Дължината на корпуса зависела от броя на греблата, но когато корпусът не можел повече да се удължава, финикийците започнали да строят кораби, в които греблата се разполагали на два реда - един над друг. Долният ред бил скрит под палубата, като греблата излизали през кръгли отвърстия в корпуса, а горният ред бил открит. Над пейките на гребците от горния ред се издигала специална палуба за войниците, по външните стени на която те закрепяли щитовете си. Военните кораби на финикийците били по-добри от тези на египтяните. На борда си те можели да приемат много повече войници, което било решаващо при абордажните битки. Главното оръжие на финикийските кораби обаче бил таранът, вероятно заимстван от критяните. Маневреността и по-голямата скорост на финикийските кораби им позволявали лесно да се приближават до неприятелските кораби и с тараните си да пробиват подводната част на корпусите им.
Финикийците не създали единна държава, но имали силни градове държави. Най-голям разцвет сред тях постигнал град Тир. Той бил не само най-могъщият и богат град на Финикия, но и един от най-големите градове на света за своето време. При княз Хирам I (969 - 936 г.пр. Хр.) населението му надхвърляло 45 хиляди души. За да увеличи площта на града, Хирам наредил в източната му част в морето да бъде изграден огромен насип. В северната част на Тир имало естествено пристанище, защитено от вълнолом и верига от изкуствени островчета. Тир водел активна търговия в западната част на Средиземноморието, където негови преселници основали редица колонии. Финикийците строели колониите си по бреговете и островите на Средиземноморието, като постепенно се придвижвали на запад към Иберийския полуостров. Този път водел през Сицилия, Малта, Панталерия към Гадер (дн. Кадис). На остров Сицилия тиряните основали колонията Рош-Мелкарт (главата на Мелкарт-главния бог на Тир). Финикийска колония е и град Каралис (дн. Каляри) в Сардиния. Придвижвайки се на запад, финикийците колонизирали бреговете на Северна Африка и основали редица търговски фактории и градове, сред които особено изпъквал Картаген.
За да се оценят мащабите на финикийската експанзия на запад, трябва да се имат предвид особеностите на мореплаването по тяхно време. В тази далечна епоха корабите изминавали на ден не повече от 24 - 30 мили (40 - 50 км). От Финикия до Гибралтар финикийците плавали цялото лято. През есента се подготвяли за зимуване. Изтегляли корабите на брега, ремонтирали ги, презимували и напролет отново се отправяли на път. По същия начин те постъпвали и при усвояването на морския път до Индия. Далечното плаване започвало от Червено море в деня на пролетното равноденствие и продължавало около 115 дни. В Индия финикийските мореплаватели изкарвали зимата и напролет поемали по обратния път.
Ярка картина на широкия размах на финикийската морска търговия и колонизация дава "Перипълът на Ханон картагенеца", чийто текст е заимстван от официален документ от храма на бога Ел в Картаген. Датиран от VI век пр. Хр., той описва пътешествието на Ханон около Африка. По това описание Ханон навлязъл в Атлантическия океан през Херкулесовите стълбове (Гибралтар) с флот от 60 кораба, които имали на борда си 30 хиляди души. Целта на тази експедиция била проучването на западноевропейските брегове и основаването на нови колонии.
Около 600 г. пр. Хр. египетският фараон Нехо възложил на финикийски моряци да заобиколят Африка по море. Гръцкият летописец Херодот, който събрал всички налични документи за това плаване, ни е оставил следното свидетелство: И финикийците потеглиха и плаваха по вятъра с ветрила от Индийския океан за южното море. Като настъпи есен, те слизаха на суша, засяваха полята и чакаха реколтата там, гдето се намираха. Когато ожънеха зърното, те продължаваха плаването, след две години стигнаха Херкулесовите стълбове, а на третата година от пътешествието си се добраха пак до Египет. Разказваха, че докато заобикаляли Либия (Африка) от изток през юг на запад, слънцето се намирало все от дясната им страна. Това плаване е истински подвиг и се счита за едно от най-сигурните доказателства за превъзходството на финикийците като мореплаватели.
Към свидетелствата на писмените текстове се прибавят и археологичните данни. Например гравюрата на една кама от Бибъл увековечава паметно събитие - завръщането от страната Офир в Южна Африка, където се плащало със злато). Това плаване било оценено толкова високо от съвременниците, че според гравюрата самият цар на Бибъл отишъл лично да посрещне смелите мореплаватели.
Определени предположения поражда и една сребърна патера (съд, типичен за финикийците), намерена в Пренесте, Италия. На нея се вижда поредица от гравирани изображения, разказващи за княжески лов. Но... князът ловец е нападнат от маймуна - горила или шимпанзе! Дали тук историческата действителност е отстъпила на въображението, или сцената е отзвук от плаванията, отвели финикийците чак до сърцето на Екваториална Африка?
Монетни находки доказват присъствието на финикийски мореплаватели на Канарските и Азорските острови. За строежа на Соломоновия храм в Ерусалим те доставили през 950 г. пр. Хр. "неразрушимо дърво", злато и тамян от източноафриканския бряг и от предна Индия. Известни са техни плавания по Черно море за закупуване или по-скоро за отвличане на роби от Кавказ. Защото във всички свои плавания финикийците при първа възможност се занимавали и с пиратство в морето и по крайбрежието. Те безогледно използвали превъзходството си по море и присвоявали всичко, което можели. Но търговци или дейност финикийците имат историческата заслуга, че създават връзката между двата басейна на Средиземно море, благодарение на която Западното Средиземноморие се включва в политическия икономически и културен свят на исторически обособилия се Ориент.
Ръстът на круизите се запазва
Според източници от круизната индустрия фирмата "Norwegian Cruise Lines" провежда предварителни разговори с различни заводи за строителството на четири круизни кораба, всеки с места за 1600 - 2500 пътници. Има основания да се смята, че през следващите месеци фирмата може да направи поръчка, първият кораб от която ще влезе в строя през 2000 г. Междувременно италианският корабостроител "Fincantieri" спечели още една поръчка на стойност 850 млн. долара за построяването на два круизни кораба за американския оператор "Princess Cruises" - дъщерна фирма на "P&O". Така операторът ще увеличи капацитета си за настаняване на пътници до 30 000, когато новите кораби със 109 000 gt бъдат доставени през април и септември 2001 г. Корабите ще бъдат с най-голяма обща дължина 289 м и широчина 36 м. Двигателите им ще бъдат "Sulzer", с мощност 70 155 кВт, а капацитетът на корабите ще бъде 2600 пътници.
Носят се слухове, че британската "Airtours" ще експлоатира максимално бързия растеж на круизния бизнес и обмисля поръчката на първия си круизен кораб с 55 000 gt с места за 1600 пътници.
В момента се обсъжда и планира строителството на около 20 нови круизни кораба. Причината се крие в голямото търсене на круизни ваканции в САЩ.
Случаят "Алфа БГ" - въпросите не намаляват
В края на февруари в България неочаквано се завърна главният механик на задържания неотдавна край Сомалия български кораб "Алфа БГ" Кольо Тропчев. Съдбата на пленените от пирати и освободени срещу откуп български моряци вълнуваше повече от две седмици цялата общественост. За нея "Морски вестник" писа в предишните си два броя. Но цялата истина около отвличането (мнимо или действително ?), честите смени на името и флага на кораба, статута на корабособственика и др. едва ли ще излезе наяве. Завърналият се у дома моряк обясни решението си с лични причини и за няколко дни престой в Бургас не можа да открие корабособственика, за да си получи изработените пари. Той не скри изненадата си от шума около "Алфа БГ", но беше твърде уклончив в отговорите си на зададените въпроси.
МВ: Г-н Тропчев, каква всъщност беше истината около задържането на двата кораба в Сомалия?
- Бяхме много ограничавани откъм информация. Такава получавахме само от сомалийците, които движеха преговорите за тях, какво искат... Капитанът водеше официално преговорите... Ние се мъчехме да научим, каквото можем чрез радио "Свободна Европа". От него чухме интервюто с посланика ни в Етопия и съобщеието, че жените ни са изпратили писмо за съдействие до Иван Костов.
МВ: Как от кораба екипажът осъществяваше връзката с България и с кого?
- Има някаква уредба на кораба ни, която се включваше. Капитанът може да ви каже.
МВ: Къде е в момента корабът?
- В понеделник (23 февруари - б.р.), преди да тръгна, беше в Аден. Имаше малък ремонт.
МВ: Чу се, чрез собствениците, че корабът имал пробойна и че едва ли не щял да потъне, че друг кораб ви теглил на буксир?
- Нямаше такова нещо. Аз попрочетох малко вестници, като се върнах. Направо смешни работи... МВ: Например кое ви разсмя?
- Много работи. Но трябва да се взема информация от хора, упълномощени да говорят за това.
МВ: Кои са тези хора? Кой е човекът, към когото трябва да се обърнем?
- Най-интересното е, че и аз не мога да открия кой е. Този, който е купил кораба, аз не можах да стигна до него... Не знам дори кой е. МВ: При включванията по БНТ посланикът ни в Етиопия казваше, че вие сте непрекъснато под дулата на автоматите. Толкова ли страшно беше?
- Не бяха най-веселите моменти от живота ми.
МВ: Когато тръгнахте оттам, предупредиха ли ви да не говорите?
- Не.
МВ: Капитан Мушков нареждал ли е на жените на моряците да не говорят нищо, както твърди съпругата му?
- Аз мисля, че капитанът изобщо не е имал пряка връзка с жените.
МВ: Моряците помолиха ли ви да кажете нещо на семействата им? Те се притесняваха.
- Казах, колкото и на вас - че са живи и здрави и се надяват скоро да се върнат.
МВ: Дано всичко завърши добре.
- Така мисля и аз. Затова запалих една голяма свещ в църквата пред иконата на свети Никола за целия екипаж. Така ме помолиха. И първата ми работа беше това да направя.
Хората и морето дояждат Галата
"Понеже говорят, а не вършат"
Една отдавна предизвестена смърт настъпи. На 27 февруари т.г. нос Галата пак тръгна към морето и загроби един от най-старите морски фарове по българския бряг. Сега Галата е това, което виждате на снимката. Една безкрайно тъжна, но и страшна в своето обвинение картина. Обвинение към нас, към нашето нехайство и безхаберие, към издевателствата, на които подлагаме и природата, и историята си. Защото старият фар на нос Галата със своето 135-годишно присъствие на този бряг бе уникален паметник на морското строителство, който трябваше да остане. Защото с природната си красота и местоположение нос Галата бе дар божи, който трябваше да оцелее.
Преди 30 години един мегаломански проект за строежа на ресторантския комплекс "Галатея" предопредели съдбата на носа. Безразсъдното застрояване на квартала при непрекъснато отлагане на най-елементарните инфраструктурни решения добавиха своето. Преди две години носът не издържа и започна да се свлича в морето. Тогава спешно бе създадена комисия. Направиха се експертни оценки, анализи, препоръки, дадоха се задължителни предписания към Община Варна, Областната управа, Гражданска защита, ВМС, "Геозащита", кметство Галата. Те и днес отлежават в папките. И няма кой да потърси отговорност.
Още тогава, в броя си от 13 февруари 1996 г., "Морски вестник" писа: Подценява се опасността за действащия фар на нос Галата. Едва ли на компетентните органи трябва да се обяснява, че този фар е обозначен във всички лоции и фарови книги и че е основен ориентир за всички плавателни съдове в района... Предупредихме: За нос Галата "кърпежното" мислене не е спасение... За съжаление не последва дори кърпежно мислене. Резултатът е налице: изгубихме още едно късче българска земя и още един исторически символ.
Стара, пожълтяла от времето фотография (виж стр. 3), която открихме тези дни, е съхранила гордия силует на нос Галата такъв, какъвто е бил преди 60 години. Ако след време децата ни попитат: а защо него вече го няма, какво ще им отговорим? Може би с думите от евангелието на Матея: Понеже имаше хора, които говорят, а не вършат.
380 години бразилска морска пехота
Корпусът на бразилските морски пехотинци - или "фузилейрос", както ги наричат самите бразилци - води началото си от събратята по оръжие - португалските морски пехотинци. Португалците стъпили на територията на днешна Бразилия на 7 март 1618 г. Тази дата бразилците (с основание или не) отбелязват като рожден ден на своя корпус морска пехота. Макар Бразилия да не е първостепенна военноморска сила, нейните морски пехотинци са участвали в редица значими морски операции, особено по време на Втората световна война. Тогава ВМС на Бразилия наброявали 14 хиляди души, от които морските пехотинци били 3 500 човека. Бразилските ВМС успели в периода 1942 - 1945 г. да конвоират 2901 търговски кораба в териториалните води на страната, а заедно с военни кораби на САЩ са охранявали 251 конвоя. Интересно е да се отбележи, че при тези бойни вахти бразилските морски пехотинци са дали само 6 жертви. Те са загинали при торпилирането на бразилския спомагателен кораб "Витал де Оливейра" от германска подводница, на 25 мили от нос Сан Тома.
В наше време численият състав на бразилската морска пехота наброява 10 хиляди души. Те участват в съвместни акции на американските сили по поддържане на мира в Централна и Южна Америка и най-вече в борбата с наркотрафика.
