Времето никого не чака
Да се плава по-бързо!
Преди една година по същото време, на същото място писахме: България не можеше да живее повече в бедствия без промяна. Българското търпение не можеше да не свърши. Българите не можеха да не излязат на улицата. Българската стачка не можеше да не победи. Българският гняв принуди политическия инат да абдикира... Сега идва по-трудното... Илюстрацията показваше един разнебитен кораб, изхвърлен на скалите, с надпис "България `97". И призив: "Да се плава трябва! " (Вж. снимката горе вляво).
Днес, точно една година по-късно, моряците от националната корабоплавателна компания са в стачка. Данъчните закони изсмукват последния сок от фирмите. Пари за ремонт и за нови кораби няма (вж. стр.5 и 6). Морските ни граници все още се уточняват (вж. стр.10) и през тях минава най-големият контрабанден трафик на стоки, наркотици и хора. Бели български моряци търпят лишения и унижения в черна Африка, докато чужди и наши мафиоти източват националния ни капитал (вж. стр.7). В морското стопанство се говори за структурни реформи, но идеите са твърде имагинерни. Въпреки всичко корабът вече не е върху скалите. Параходството продължава да инжектира държавния и общинския бюджет със значителни средства, защото корабите му работят. В Пристанище Бургас се вливат японски капитали. Пристанище Варна показа ясен модел за реформа. Остава да се включи "отгоре" зеленият светофар (вж. стр.2). За Варненска корабостроителница има поръчки... Една медицинска сестра изтъка пано с образа на закрилника на моряците св.Николай, за да дари бедни сираци (вж. стр.15). Стоп! Това е най-важното: духът български е жив и като доктор Клаубони от Жул-Верновия "Капитан Хатерас" ще намери изход и от най-безнадежната ситуация. Българинът вече се бори за мечтите си (вж. стр.16).
Корабът е на вода. Вярно, вятърът още не е напълнил достатъчно ветрилата, а екипажът нещо се суети по палубата... Да се плава трябва, но да се плава по-уверено и по-бързо!
За проблемите и напрежетието възвикнали в Параходство БМФ
Тревожи ни ниският фрахтов пазар, но много по-притеснени сме от нашето данъчно законодателство/ В новите условия кораборемонтът се превръща в бреме/ За повишаване на задграничните дневни просто няма възможност.
Интервю с генералния директор на фирмата к.д.п. Иван Борисов.
МВ: Капитан Борисов, като начало бихте ли обобщили оперативните резултати от работата на "Параходство БМФ" АД през изтеклата 1997 г., макар да е ясно, че счетоводното приключване още не е завършило.
- Най-общо казано, нетната печалба за годината ще бъде около 10 млрд. лева. Цифрата изглежда голяма, но, превърната в долари, не е кой знае колко. И съвсем не бих казал, че можем да очакваме същото през 1998 г. при новите данъчни условия. Но за това по-късно. Кметът на Варна г-н Кирчев от време на време ни споменава с факта, че осигуряваме 36 на сто от данъчните приходи на общината. На общината за миналата година са преведени към 3,5 млрд. лева, на бюджета - 18,5 млрд. лева. Или от един финансов резултат от около 30 млрд. лева, при завишаването му от 160 ПМС и други такива, се получава за облагане сума от порядъка на 60 млрд. лева. Виждате, че като данъци са отишли грубо 22 - 23 млрд. лева. Печалбата е по-малко от половината на това, което остава, след като се плати на държавата и на общината. При печалбата има и преразпределение на дивидент към акционера, т.е. държавата, и така нетната сума става още по-малка. Но като държавно предприятие Параходството има за задача да гони именно този положителен резултат и да осигурява плащането на данъци - независимо дали ни харесва, или не.
МВ: За какво ще стигне тази печалба, тъй като очевидно тя е твърде малка за целите на подновяване на флота?
- Почти за нищо няма да стигне. Ако от десетте милиарда приспаднем действащия дивидент към държавата, остават пари колкото за ремонта на два-три кораба. Изобщо сега въпросът с ремонтите е много болен. По силата на новия Закон за корпоративното подоходно облагане има вече нови формули за пресмятането на ремонтите, така че винаги говорим за конкретен кораб, за амортизационни отчисления и изразходвани средства за минали периоди до днешния момент. Те се вземат предвид при определяне сумата, която може да се изразходва за кораборемонт, а ако я надвишават, разликата се облага като печалба. И тогава вече трябва да вземаме сериозното решение дали даден кораб си струва да се ремонтира, или по-правилно би било да се прати за нарязване. Защо със средствата, използвани за ремонт, да завишаваме финансовия резултат, когато това означава отново източване на пари от фирмата? Това по думите на министър Краус е проблем на цялата ни транспортна система, а и на всички предприятия със сериозни материални активи, които се нуждаят от ежегоден ремонт и поддържане. Имаме уверенията на министъра, че ще бъде намерено решение. Да не забравяме, че ремонтите в корабоплаването са много строго регламентирани - на всеки пет години, да речем, трябва да имаш един доков или класов ремонт, освидетелстван от класификационните организации. А изискванията към корабите непрекъснато нарастват. Знаете, че от 1999 г. ще влязат в сила нови изисквания и за корабите за насипни товари - за усилване на пайола на хамбар номер едно и други. И пак ще има мерене и привеждане на стари кораби в съответствие с нови конвенции. Затова трябва да се мисли дали парите, които ще се влагат в тях, ще могат да бъдат възвърнати при една бъдеща експлоатация.
В новия Закон за корпоративното подоходно облагане не се отчита спецификата на кораба като дълготраен материален актив. Проблемът е сериозен и трябва да се направи нещо. Ние не спираме да си ремонтираме корабите, но какво ще бъде по-нататък и кога ще се реши създаденият от Закона проблем, не се знае. Представете си кораб на възраст 32 години - при него дори не се пази цялата документация, за да се направят изчисления за ремонта му отпреди десетилетия и за амортизационните отчисления. Никой не е задължен да пази такива документи. Ако вземем обобщената картина на всички кораби на Параходството, амортизационните отчисления за годината ще бъдат в рамките на 30 млрд. лева, което по най-груби сметки прави около 18 млн. долара. А на нас по предварителни сметки - предстои приемането им като финансов план на годината на следващия съвет на директорите - ще ни трябват за ремонт около 35 млн. долара. Откъде ще вземем разликата?
При нас сметката е лесна - трябва да знаем дали вложените за доков или класов ремонт пари ще се възвърнат от експлоатацията на кораба и дали той ще донесе печалба. Кораб, който няма шанс да направи това, не трябва да се ремонтира, а да отиде, както например "Пирин", за нарязване. Ето какво казва споменатият закон в чл.23, ал.10: "Разходите за ремонт, регулирани по реда на ал.2, т.21, не могат да превишават начислените до момента амортизации на съответния актив, намалени с разходите за ремонт, извършени преди 1 януари 1998 г. " Как могат да се пресметнат тези разходи за кораб, строен през 1967 г. например? Документация с такава голяма давност не се пази, защото не се е изисквало. С други думи никой не се интересува дали този кораб в бъдеще ще носи печалба на държавата, или не. Дано нещо се промени, и то по-скоро, както ни уверяват, защото иначе в края на 1998 г. ще отчитаме загуба. И тогава вече ще бъде късно да ни питат защо сме загубили. Успокояващо ми прозвуча загрижеността на министъра на транспорта, който разбира същината на проблема и знае колко важен е той за всички сфери на транспорта.
МВ: Има ли други перспективи за обновяването на флота и не се ли е изчерпала сегашната формула "заем от чужда банка срещу ипотека"?
- Други средства и перспективи за обновление няма. Преди време съществуваше държавно подпомагане, но през последните седем години прилагаме само познатата схема за ипотекиране на кораб, получаване на банков заем и строеж на кораб, който на свой ред също се ипотекира. Това е изпитана схема и докато имаме нови кораби, които да предлагаме за ипотека, тя ще се осъществява, но вече е на изчерпване. Имаме 16 кораба под чужд флаг и още четири ще бъдат построени по тази схема, която изисква чужд флаг по настояване на банките кредиторки. Така те могат лесно да си върнат средствата, при условие че ние се провалим. Ние пък трябва да преценяваме финансовата си натовареност и дали в добри и лоши времена по отношение на фрахтовия пазар и завишени по една или друга причина разходи ще можем да обслужваме задълженията си. Досега не сме имали провал и не вярвам в скоро време да възникне. Работим в условия на нисък фрахтов пазар по отношение на масата от корабите и все пак успяваме. Много по-притеснително обаче е местното данъчно законодателство по отношение третирането на средствата за кораборемонт, за което вече споменах.
МВ: Доста се говори за състоянието на корабите на Параходството - често пъти критично. Може би защото фирмата е голяма и е в очите на всички. Справедливи ли са тези приказки?
- Вярно е, че за корабите на Параходството се говори много, но на всички трябва да е ясно, че те плават, защото отговарят на всички международни изисквания. Въобще напоследък корабоплаването е свързано с доста нови разходи по конвенции, стандарти и какво ли не. Затова, ако говорим по въпроса, дали нашите кораби са добре оборудвани, добре поддържани и т.н., отговорът е, че те отговарят на конвенциите, а всички проверяващи и наблюдаващи регистри и администрации ни принуждават да бъдем в крак с изискванията. Ако не отговаряхме на тях, нямаше да ни пускат в пристанищата. Между впрочем в сравнение с няколко предходни години 1997 г. е една от най-безаварийните за флота на БМФ.
МВ: Имате ли планове за обновяване на танкерния флот? В каква степен са свързани те с държавната политика за осигуряване нуждите на страната от суров петрол?
- През 2003 г. ще завършат полезния си живот два танкера - "Осъм" и "Места". Би следвало да купим два нови кораба с параметри, съответстващи на газенето на Пристанище Бургас. Водихме разговори с "Мицубиши", Япония, за построяване и експортно финансиране на два танкера, чиято цена с доставка към 2000 г. е 40 - 42 млн. долара. Но във връзка с финансовите сривове в Азия бе изоставена идеята за експортно финансиране и сега, ако желаем да закупим тези танкери, ще трябва да търсим други начини и да влезем в контакти с други банки. Моето лично мнение е, че трябва да закупим два нови танкера, тъй като сегашните са достатъчни за покриване 70 - 80 на сто от нуждите на "Нефтохим". Това ще бъдат съвременни кораби с двойно дъно и двоен корпус, които ще могат да се използват навсякъде - и на по-затворения регионален пазар в Черно море, и на по-широкия международен пазар. Но във всеки случай трябва да ги имаме като възможност, за да запазим сегашните си позиции. Ако държавата погледне перспективно и на проекта за превоз на нефт с танкери през Черно море, би трябвало да помисли за участието на националния морски превозвач в проекта за нефтопровода. Ако подобно участие се включи в бъдещия договор, то кредитори лесно ще се намерят и лесно ще бъдат наети или построени два по-големи танкера към 150 000 тона дедуейт. Но засега по тристранното споразумение няма достатъчно яснота и във всеки случай дори построяването на танкерите ще стане по-бързо от това на терминалите.
МВ: Можете ли да се оплачете от слаба активност в някой от секторите на флота?
- Мога да се оплача от слабата активност при фериботните превози. Корабите не са достатъчно натоварени, схемата на превозите се обърква. Проблемите между България, Украйна и Русия и отделно между Украйна и Русия, неща от рода на транзитни такси, мита и др. съсипват търговията и работата на тези иначе прекрасни съдове. Жалко е, че редица български стоки станаха непродаваеми на изток, защото бяха изместени от други. Утежняващ фактор са и отношенията между Украйна и Русия и наложените във връзка с тях мита. Затова много стоки стават непродаваеми, а фериботната връзка губи позициите си като вид транспорт. Би било чудесно, ако се избегнат проблемите на транзитирането през Украйна за Русия. Макар и на 19 години, четирите ферибота са в отлично състояние и ще е добре, ако в графика им се включат и други пристанища - руски, грузински.
МВ: Как на фона на тази сложна обстановка може да се реши спорът ви със синдикатите, които настояват за увеличаване на задграничните дневни, готвят се за стачка?
- Нашите синдикати настояват за твърде високо заплащане на своите членове за нашите български условия. А то не може да стане изолирано от всички наши закони и нормативни уредби. За повишението на задграничните дневни, което искат те, просто нямаме възможност, не можем да го направим, без фирмата да излезе на загуба. Надявам се те да разберат, че тук става въпрос за реална възможност. Никой в Параходството не се стреми да ощети моряците, процесът е много по-сложен. Трябва да се уточни колко е нормално да плащаме и доколко заплащането е свързано, освен с всичко друго, и с работата на хората на борда на кораба. Фактът, че всеки в момента може да избира корабоплавателната си компания, е показателен. На корабите под чужд флаг условията на труд са по-различни, отколкото при нас. Доста хора, които са били там, отново се връщат в БМФ и наистина оценяват условията и социалните придобивки. Това е изборът на човека между прекомерно натоварване срещу малко по-голямо заплащане и нещо по-спокойно. Има и друго - на корабите под чужд флаг предпочитат моряци на възраст под 50 години. Трябва да се оцени, че ние сме много по-ангажирани в социално отношение. През миналата година платена медицинска помощ зад граница са ползвали 651 души. Сегашното заплащане отговаря на нашите възможности като фирма и държава. Не можем да се сравняваме например с фирма, която ползва данъчни преференции. Синдикатите като че ли искат да забравим старите си кораби, които се нуждаят от ремонт, и българските данъчни закони. Учудвам се дори, че синдикатите не приеха едни разговори в края на март, след счетоводното приключване, когато нещата ще бъдат малко по-ясни.
МВ: Какви ще бъдат последствията при обявена реална стачка?
- Ако има разум, реална стачка не може и не бива да има. Синдикатите просто не могат или не искат да оценят последствията от една ефективна стачка. Не мога да оценя позицията им като конструктивна. Много добре звучи като лозунг, да речем, искането за увеличаване на задграничните дневни с 50 на сто, но тези пари няма как да бъдат осигурени. Синдикатите са и против оптимизацията на бреговия състав през зимния сезон. Правим всеки вторник съвет за социално сътрудничество, искат хората да преживеят по-леко трудния сезон, а в същото време искат и увеличаване на заплащането. Дори петимата синдикални лидери не са единодушни в исканията си. Дали трябва да се върви към съсипването на фирмата? Това просто не е логично.
МВ: Синдикатите казват, че има проблеми и с качеството на офицерския състав, които създават напрежение и несигурност на корабите. Става дума за хора от военноморския флот, от риболова.
- Бих коментирал всеки конкретен случай с подобни претенции, но като цяло не мога да направя такъв извод. Много отдавна не са назначавани хора от военния флот, приключва назначаването на последния випуск от ВВМУ. Не казвам, че няма проблеми с офицерския състав. Те ще се задълбочават в бъдеще и ще търсим начини за решаването им. Но синдикатите искат увеличаване на заплатите на изпълнителския състав. Там имаме изобилие от кадри и чакащи за работа. Губи се логиката на нещата. Освен ако не се цели по-скорошната съсипия на фирмата.
МВ: Не трябва ли синдикатите да поставят въпроса за заплащането на по-високо ниво, например пред правителството, във връзката му с данъчните закони?
- Би било добре, ако постъпят така, но избират по-лекия път, на натиска. Тази позиция няма да допринесе полза.
МВ: Днес навсякъде се говори за структурни промени. Как стои въпросът в БМФ?
- Правим това, което е икономически ефективно за фирмата. Структурата й е сложна, с пет вида плавания, които заемат централно място и се обслужват от много видове дейности. В Параходството работят над 6000 души. Не би било изгодно например отделянето на агентирането от БМФ, защото реализира огромни икономии от ползването на чужди агенции. Има голяма полза и от ремонтното звено ОКТОФ, което обаче може да работи по-ефективно. Подготвя се функционирането му на собствена стопанска сметка, но да се премахва, без да сме наясно с какво ще го заменим и дали ще ни струва по-евтино, е неразумно. Отделянето на БМКЦ от фирмата също би могло да се разглежда като преструктуриране, което бе наложено от международната конвенция за обучението и квалификацията на морските кадри STCWI95. Но от самоцелно преструктуриране няма полза. Този въпрос е твърде сериозен, иска обосновки и към него трябва да се пристъпва с внимание и поглед към бъдещето на фирмата. Нейният най-сериозен проблем сега е защитаването на сертификат за Кодекса ISM, за което се надяваме да получим в най-скоро време решението на Министерството на транспорта за издаващата сертификата организация.
МВ: Има ли корупция в БМФ? Твърди се, че трябва да се плати на даден чиновник, за да бъде качен даден човек на даден кораб.
- Всички заповеди за назначаване на кораби ги подписвам аз. Държа единствено по отношение на капитаните и шеф-механиците нещата да се следят по-отблизо от заместник-директорите по експлоатацията и техниката. Прoтивник съм на подбирането на екипажи. Има човек с нужните сертификати, който се качва на борда на кораба и трябва да създаде организация за работа и да се включи в нея. За мене е безразлично дали един моряк ще плава на контейнеровоз, на ферибот или на танкер. Единствените изключения правя за хора, които учат задочно, но те са единици. Ако някой дава някому пари за нещо, което така или иначе ще стане, е жалко за него. Другото като твърдение трябва да се докаже. Правил съм опити дори за провокиране на такива действия. Иначе ми е обидно да се говори из града, че в БМФ дадено място струвало толкова и толкова. Такива твърдения трябва да се доказват, така е правилно.
Започна петият етап
Околосветска регата "Уитбред"
След триседмична почивка в Нова Зеландия деветте яхти, участващи в околосветската надпревара, на 1 февруари т.г. се впуснаха в петия етап Оукланд - Сао Себастиао, Бразилия, с дължина 6 670 морски мили. Въпреки че деветмесечният маратон е почти преполовен, все още не може да се прогнозира кой ще триумфира като краен победител през май в Саутхамптън. Предстоят три дълги и два къси етапа, а именно челните класирания в дългите етапи носят най-ценните точки за крайното класиране. За първи път победителят в "Уитбред" няма да бъде определен по време, а по т.нар."точкова система", като точките, спечелени в етапите с дължина над 3 000 мили (общо пет), се умножават по коефициент 1,2.
След проплаваните над 15 000 мили от старта в Саутхамптън през септември м.г. в челото се оформи група от четири яхти с равни шансове за победа -"Swedish Match","EF Language","Innovation Kvaerner" u "Merit Cup". Все още не е казал последната си дума и шефът на американския тим, плаващ на борда на "Toshiba" - Денис Конър, особено след като пое щурвала в свои ръце. Повече яснота в генералното класиране ще има около 23-и февруари - датата на пристигане на яхтите в бразилското пристанище.
Временното генерално класиране преди този етап поместихме в миналия брой.
Какво да очакваме?
Винаги, когато Ел Ниньо се развълнува, климатът на планетата се поболява. Ако се доверим на сегашните прогнози, в близките месеци във водите на Южна Америка трябва да се случат маса катастрофални събития. Ако хладната, богата на планктон вода не успее да се издигне от дълбините към повърхността на океана, т.е. ако не я пуснат топлите води на Ел Ниньо, то много от рибните стада в търсене на храна ще се преселят в други райони. А отиде ли си рибата, ще загинат хиляди пеликани и други птици, които се хранят с нея. С изчезването на птиците Перу ще се лиши от едно от главните си богатства - гуаното. Бразилците са убедени, че вече се сблъскват с първите признаци на рязко изменение на климата. През последната зима /за нас лято/ на прочутия плаж Копакабана продължаваха да се къпят и пекат на слънце, и то при плюс 30 градуса. А филипинските метеоролози съобщават, че са намалели тропическите ветрове, валежите, много от реките са пресъхнали, рибарските лодки са останали на пясъка след отдръпването на океана.
Съобщенията от Южна Америка пораждат сериозни опасения, че климатът по цялото земно кълбо в близките месеци чувствително ще се влоши. Фермерите в Австралия очакват суша и слаби добиви. В Индия климатолозите са загрижени от намаляването на влагата, която обикновено носят мусоните. Ако нещата действително се развият така, на световния пазар рязко ще скочат цените на чая, какаото, кафето, захарта, пшеницата.
Все още няма яснота ще се наложат ли ограничителни мерки за преминаване през Панамския канал на корабите тип "панамакс". Сушата, донесена от Ел Ниньо в Централна Америка при сегашното му активизиране, намали нивото на водите в Панамския канал с 25 на сто. Ако такива ограничения бъдат въведени, ще се наложи преориентация към по-малки кораби, вдигане на навлата, увеличаване на разходите (вж. "МВ", бр.23 от м.г.).
Същевременно южноамериканците вземат и възможните осигурителни мерки. По препоръка на учените селяните сменят вида или сорта на отглежданите култури. Избират тези, които могат да издържат на климатичните промени. Фермерите в Еквадор например се насочват към отглеждане на памук и изоставят традиционния за техния поминък ориз. В Перу наскоро забраниха на рибарите да ловят сардина, за да запазят стадата, които все още са останали след нашествието на Ел Ниньо. Но така или иначе хората и в подножията, и в дебрите на Андите живеят в неизвестността на неговите капризи. Защото такъв си е "младенецът". Понякога се "разиграва" с пълна сила, а друг път я кара по-леко. Може и този път да се смили, но напълно възможно е да се окаже прав и германският учен М. Латиф от Института по метеорология в Хамбург, който прогнозира, че пагубното влияние на Ел Ниньо се усилва от разрастващия се планетарен парников ефект.
Какво става сега?
През 1997 г. океанското течение Ел Ниньо разстрои климата в много части на земното кълбо, заявиха на 19 януари т.г. представители на Междуправителствената група към ООН за изследване на климатичните промени и на Световната метеорологична организация. Средните температури на сушата и морето се повишха с 0,44 градуса в сравнение със служещия за еталон период 1961-1990 г. През тазгодишния януари в централната и източната част на Тихия океан температурите бяха с 2 - 5 градуса по високи от нормалните.
В Северна Америка, Близкия изток, Северна Индия и обширни части от Австралия беше по-студено от нормалното.
В Близкия изток се разразиха снежни бури. Обилен сняг затрупа Сирия и Ливан, където цели планински райони останаха откъснати от света. Асошиейтед прес съобщи, че в Южна Йордания снежната покривка е достигнала дебелина 2 метра. На 6 януари над столицата на Ирак се изсипа пороен дъжд, който превърна улиците на Багдад във венециански канали. На 8 януари в Ню Йорк бяха регистрирани най-ниските температури от близо 70 години насам - минус 19,8 градуса. В същото време проливни дъждове и торнадо взеха жертви в южните райони на САЩ, а в щата Мисисипи прииждането на водите скъса стената на голям язовир и заля огромен район.
Снежни бури, дъждове и силни ветрове връхлетяха канадските провинции Квебек и Онтарио. Пораженията бяха толкова големи, че се наложи в спасителните и ремонтните работи да бъдат включени армейски подразделения.
Допреди две години жителите на Токио не знаеха какво е сняг, но на 15 януари - Деня на признателността, японската столица осъмна с 50-сантиметрова снежна покривка.
От три месеца над Кения се изсипват проливни дъждове. Из цялата страна мостовете над реките са отнесени. Движението по главните пътища прекъсна. До някои райони се стига само с хеликоптери. До 20 януари наводненията бяха отнели живота на 86 души.
Поройните дъждове в Перу взеха 25 жертви, а 9 души бяха обявени за безследно изчезнали. Водната стихия активизира свлачища край Куско /древната столица на инките/ и затрупа две села. Над 5000 души останаха без покрив. Омеро Нурена - директор на Националния институт по гражданска отбрана препоръча на административните власти да създават запаси от хранителни продукти и медикаменти.
Пак през януари повече от 90 делфина загинаха във водите край Венецуела. Телата им бяха изхвърлени на брега на остров Тортуга. Най-вероятната причина за гибелта им е болест, причинена от паразити, които увреждат способността им да се ориентират във водата.
Климатичните промени доведоха до истински взрив в популацията на насекомите. Едно от тях - "мухата от Найроби", е носител на токсини, които предизвикват сърбежи, болезнени отоци, а отровата му при попадане в зрителния орган довежда до временна слепота.
Европа, която е далеч от Южното полукълбо, досега се разминаваше с тежките удари на климата, но поройните дъждове през последните месеци подсказаха, че и тя може да получи своя дял от капризите на океанските течения. В новогодишните празници бури, идващи от Атлантическия океан, се стовариха върху Западна Европа. Загинаха хора, бяха повредени сгради, разрушени мостове и пътища. Специалистите сравниха силата на атлантическия вятър с тази на унищожителния ураган от 1986 г. В Англия и Уелс на моменти неговата скорост достигна 160 км/час. Всички кораби, които можеха да сторят това, се скриха в най-близките пристанища, докато отмине стихията. Между тях бяха и седем плавателни съда на Параходство БМФ.
Всичко, което става сега, напомня за голямото "разлудуване" на Ел Ниньо от 1982-1983 г. А американският метеоролог Рендал Дол смята, че тогава измененията в течението на Ел Ниньо са били значително по-слаби, отколкото това, което наблюдаваме сега.
Морето и доброто във феерия от цветове
Чипровски тъкани пана на св.Николай Чудотворец и св.Георги Победоносец очакват своите ценители сред българските морски фирми. С парите от продажбата им авторката ще направи социално дарение.
Жалко, че черно-бялата снимка не може да даде дори и малка представа за красотата на тези две пана. Смайваща, невероятна е феерията на цветовете, багрите и нюансите в тях. А качеството на тъкането е способно да извика завист и у най-добрата чипровска килимарка. Защото паната са изработени по техниката на прочутото чипровско тъкане. Направени са от госпожа София Петрова - старозагорчанка по рождение и половин варненка по майчино потекло. От две години живее във Варна и работи като медицинска сестра. Съпругът й Бойко все още се главоболи с проблемите на старозагорския Завод за резервни части, на който е главен инженер. Синът - Бисер, инженер геофизик, наскоро завърши задочно и ВВМУ "Н.Вапцаров" - Варна, и в момента прави второто си плаване като трети помощник-капитан. Така, между уморителните дежурства и мислите за съпруга в Стара Загора и сина в морето, минава сега времето на тази дребна на ръст, миловидна жена. Едно кътче в нейния свят обаче е запазено за чипровското художествено тъкане. На пръв поглед съчетанието изглежда странно. Де е Загора, де - морето и къде - Чипровци. Но връзка има, наистина малко неочаквана. Допреди 8 - 9 години г-жа Петрова дори и не е предполагала, че някога може да седне зад чипровски стан и да се захване с нещо, което се учи още от детска възраст. Но от чипровския край е майчиният род на съпруга й. Той от малък е влюбен в чипровската тъкан и, между нас казано, понеже тъкането не е мъжка работа, решава, че София ще трябва да го овладее. Нещата нататък са дълга история. Учи техниката на тъкането от братовчедка на мъжа си, прочута майсторка на художествена тъкан в Монтана. Помага й свекървата. Сдобива се със собствен метален стан, специално конструиран от съпруга й. Постепенно развива своя техника, свой почерк на тъкане. Оказва се, че има усет и въображение, око за красивото, спокойна ръка, способност да се съсредоточава върху темата и голямо търпение. "То си е истинска лудост" - казва г-жа Петрова и сигурно е права. Само основата на едно пано се реди и опъва цяла седмица. Паното с лика на св.Николай Чудотворец е правила девет месеца. Другото - на св.Георги - отнема една година. И двете пана имат основа метър и десет сантиметра. Св.Николай е "висок" метър и четиридесет и "тежи" килограм и половина, св.Георги е с 20 сантиметра "по-висок" и точно с килограм "по-тежък". Втъкани са 30 - 40 цвята и техни нюанси. Абсолютно са спазени цветовете и линиите на оригиналите. Единствените "волности" са в засилването на контраста при някои от елементите. Например в ореола на св.Георги са вплетени 7 сиви цвята.
Идеята за паното на св.Николай дал синът, нали се готвел да става моряк, а Чудотворецът е покровителят на моряците. За св.Георги настоял съпругът - Победоносецът символизира победата на доброто над злото. Пак на сина е идеята двете пана да бъдат предложени на морски фирми. Светците да ги закрилят и подкрепят с помощта и благочестието си... Оттук нататък е жестът, който г-жа Петрова мечтае да направи: с парите, които би получила от продажбата на двете пана, да дари сиропиталище, детска градина или дом за стари хора, но предварително адреса не иска да избира, "да не урочаса", както казва, работата. Ответ сигурно ще има. Поне на нас, в "Морски вестник", много ни се иска да стане така. Защото, убедени сме, този, който вземе двете пана, може да бъде сигурен, че взема красота и че парите, които дава за нея, ще отидат за доброта.
Впрочем подкрепа жестът на г-жа Петрова вече среща. Фондация "Отворено общество" във Варна е готова да осигури експертната оценка на паната и при евентуалната им продажба ще добави към дарението на г-жа Петрова.
Нека доброто срещне добро!
Морските граници и нашите отговорности
Уредени са 350 километра нова граница в морето
Как беше решен проблемът с делимитацията в устието на река Резовска/ Междудържавното споразумение с Турция и нашето териториално море, континенталният шелф и изключителната икономическа зона. Има ли граници българският отговорен район за търсене и спасяване в Черно море?
Интервю с Альоша Неделчев, началник на Управление "Международно право" към Министерството на външните работи.
МВ: Г-н Неделчев, бихте ли се спрели на проблемите около морската ни граница с Турция в района на река Резовска, които бяха решени в края на миналата година?
- При посещението на министър-председателя на Република Турция Мерут Йълмаз в София на 4 декември 1997 г. беше подписано споразумение между двете страни за границата в устието на река Резовска и за границите в морските пространства в Черно море - границата в Резовски залив, границата на териториалното море, на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона между двете страни. С други думи, тези няколко проблема бяха решени с подписването на междудържавно споразумение.
По отделните проблеми мога да кажа следното. За устието на река Резовска бе договорено границата да минава по средата на речното корито, но след като то бъде разчистено. Договорени бяха основните параметри на това разчистване, а именно то да осигури безпрепятствено оттичане водите на реката, включително високи води, от устието в залива. Целта е да не се предизвиква заливане на брега. Който е бил в местността, знае, че българският бряг е почти перманентно залят и заблатен и не се отводнява дори при ниски води. Това води до неизползване на значителни площи обработваема земя и до постоянна ерозия. А в една гранична река, когато брегът ерозира, има опасност и границата да се премести в една или в друга посока. Уточнени са местата на разчистване и широчината на разчистването, която ще бъде 30 метра на кота минус 3, т.е. при дъното на реката. Това ще осигури исканите от нас параметри за свободно оттичане на реката, без да се залива българският бряг дори при високи води. След като бъде разчистен този район, границата ще минава по средата или по медианата. Така че с тази част от споразумението беше решен един проблем, по който се е преговаряло десетки години.
Освен това беше очертана границата в Резовски залив - досега тя не беше дефинирана. С това се дава възможност тези, които ползват залива, в това число нашите рибари от село Резово, да знаят къде е границата, кой е техният дял от залива и спокойно да го ползват. За полза главно на рибарите определихме в залива един общ навигационен сектор, който има формата на триъгълник, и рибарите на двете страни могат спокойно да го ползват за влизане и излизане откъм устието в залива и обратно. Това се налага, тъй като навигационната обстановка там, особено откъм българския бряг, не е добра. Там има много скали, включително подводни, а подхождащите корабчета и лодки трябва да са на безопасно разстояние от брега. Отворът за влизане и излизане и общият навигационен сектор дават възможност сега рибарите спокойно да използват залива, без да извършват гранично нарушение.
МВ: Фактически въпросът е решен с една морска територия за общо ползване?
- Да, но трябва да е ясно, че става дума за ползване само във функционален смисъл, за преминаване. В своя подсектор всяка страна има всички права, включително стопански. Но този на съседната държава може да се ползва само за преминаване. Там не може например да се хвърлят мрежи и да се ловува. Затова и наименованието на сектора е "Общ навигационен сектор" - той улеснява само навигацията.
МВ: Няма ли опасност в местен план това да се интерпретира по различен начин - да речем, в едно обозримо бъдеще?
- Не, няма опасност, тъй като тук става въпрос за следното. Ако поради сложната навигационна обстановка една лодка премине границата, т.е. оста на навигационния сектор, това няма да се брои за гранично нарушение, няма да има стрелба или преследване, нито опити да се конфискува лодката. Това не значи, че българският рибар има право да стъпи на турски бряг (или обратно), да извършва контрабанда или нещо такова. Става дума само за целите на преминаване.
МВ: Какво е значението на постигнатото за България? Има ли някакви конкретни договорености за разчистването?
- Двете страни се договориха разчистването да даде достъп и на двете до устието на реката. Сега достъпът там е труден. Водата не може да се оттича свободно и затова този бряг е постоянно залят. Разчистването ще се осъществи на базата на общ инженерен проект, който ние трябва да изработим. Но в споразумението, подписано в края на миналата година, са дадени параметрите на този инженерен проект. Естествено, ще трябва и ние да разчистваме, не може да се очаква, че това ще бъде сторено само от едната страна. Уговорено е българската страна да направи разчистване на две места - при завоя и мястото на вливане на реката. Турската страна ще извърши разчистване на четири места - при три буни и на мястото на вливане.
Морската общественост трябва да знае, че проблемът с Резово беше с най-дълга история и най-обременен във времето, но останалите решени въпроси са дори от по-голямо значение. Беше дефинирана например границата на териториалното море, район с широчина 12 морски мили, плюс границата на континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Това са към 330 - 350 км граница. Докато при Резово става дума за неколкостотин метра.
Трябва да се отбележи, че при дефинирането на териториалното море и континенталния шелф и с Румъния, от север, България ще получи общо една площ от Черно море, коята се равнява на една трета от нейната сухоземна територия в момента. Това е главната цел и затова решаването на тази дълга граница с Турция е основното ни постижение. С подписването на споразумението южната ни съседка ясно призна географския паралел като държавна граница в териториалните води, така, както бе определено предварително в българското законодателство, но не беше признато от Турция.
Определяйки границата на шелфа и на икономическата зона, двете страни вече знаят докъде се простират правата им. Ако става дума за териториалното море, се разграничава държавна територия, държавен суверенитет. При шелфа и икономическата зона се получи яснота докъде се простира юрисдикцията на двете държави за използване на живите и неживите ресурси от тези райони, включително проучване и експлоатация на нефт и газ. Отсъствието на такава граница води до неяснота и когато едната или другата страна дава райони за проучване на чужди нефтени компании, те също се чувстват несигурни. Тази яснота дава възможност за спокойно и безпроблемно използване на природните ресурси на Черно море и на разрешителен режим за научни и екологични изследвания.
МВ: Как стои въпросът за морската ни граница с Румъния и какво е постигнато?
- Тук бих споменал, че предстои възобновяване на преговорите с Румъния по тези въпроси и това ще стане в най-близко време. И тук би трябвало да се определи границата на шелфа и на изключителната икономическа зона. Тъй като досега са водени преговори по този въпрос, ние се надяваме с румънската страна нещата да се уредят скоро. Досега усилията бяха съсредоточени върху разграничаването на районите за полетна информация. То приключи в края на 1996 г. с постигане на споразумение между шестте черноморски държави и сега в Черно море има нови граници на районите за полетна информация. Нека припомним, че българският район бе разширен около два пъти - от 29-и до към 31-ви меридиан.
МВ: Това разшири отговорностите и напрежението в зоната за търсене и спасяване.
- Разширяването на въздушния район дава възможност да се прокара над Черно море европейската въздушна трасова мрежа, избегна се една конфликтна от гледна точна на управление на въздушния трафик зона в района на Варна. Решават се много въпроси на безопасността на авиацията. Що се отнася до района на търсене и спасяване, въпросът още подлежи на обсъждане.
МВ: Тук наистина става въпрос за спасяване на хора, кораби и самолети и при разширяването на района би трябвало той да бъде осигурен и в морската си част.
- При районите за търсене и спасяване - въздушен и морски - нашата позиция е, че е целесъобразно те да си съвпадат, за да има висока степен на ефективност, координация и взаимодействие със съседните страни. По препоръка на IСАО районът за полетна информация би трябвало да съвпада с аеронавигационния район за търсене и спасяване. Добре би било те да съвпадат и при нас, това е нашето мнение. Но въпросът с границите на българския район за търсене и спасяване в Черно море не е решен.
МВ: Каква е неговата история и какви са перспективите за решаването му?
- Съществува едно тристранно споразумение, което включваше бившия СССР, Румъния и България, датиращо от 50-те години. В него обаче не са указани национално отговорни райони, а има общи принципи на сътрудничество и взаимодействие. България е обявила едностранно в IМО свой морски район за търсене и спасяване. Турция също е обявила такъв район. Границите на тези райони не са договаряни между страните - обявени са едностранно. Румъния и страните правоприемници на бившия СССР не са обявявали свои национални райони. В резултат на семинара, проведен във Варна през 1994 г.под егидата на IМО, започна процес на шестстранно сътрудничество между черноморските държави. Целта бе изработване на регионален план за търсене и спасяване в района на Черно море. Двата му най-важни елемента са изготвянето на споразумение за сътрудничество между черноморските страни и очертаването на национални райони за търсене и спасяване, в които всяка от страните да носи отговорност, както и дефиниране на начините и процедурите за взаимодействие. Последва конференция в Истанбул на същата тема и решение за подготвяне на текст за споразумение, което бе съгласувано през май миналата година. Сега предстои неговото подписване.
Освен това се проведе регионална Конференция на IМО по морско търсене и спасяване в Черно и Средиземно море през септември м.г. Там бяха приети временни регионални планове за морско търсене и спасяване за Черно и Средиземно море. Като елемент на регионалния план за Черно море е включено споразумението, което беше договорено между черноморските страни. Беше поет ангажимент споразумението да бъде подписано до края на 1997 г. Тази дата се отложи, но аз се надявам, че това ще стане в началото на тази година. След като бъде подписано, всяка страна в зависимост от вътрешното си законодателство ще прецени дали то ще подлежи на ратификация, или е достатъчно да го утвърди министерският съвет. Но на този етап става дума за подписване, а не за неговата ратификация.
МВ: Какво включва текстът на това споразумение?
- Текстът, който беше договорен между шестте черноморски страни през май миналата година в Истанбул, след това - на Конференцията на IMO през септември 1997 г., беше включен като неделима част от регионалния план за търсене и спасяване за Черно море. Конференцията даде висока оценка за текста на подготвеното шестстранно споразумение между черноморските страни. За него е характерно, че на този етап споразумението не включва разграничени райони за търсене и спасяване между черноморските страни, а го предвижда като задача, която те предстои да извършат. Докато привършат преговорите за разграничаване на районите за търсене и спасяване между черноморските страни, сътрудничеството между тях ще се извършва на базата на взаимодействието и на принципа на най-бързо подхождане към района на спасяване, към мястото, където трябва да се осъществи такава дейност. Предстоят преговори на нашата страна с Турция, а също и с Украйна. Досега сме успели да дефинираме границата на района за търсене и спасяване между България и Румъния. За да бъде поне българският район завършен, трябва да проведем (планираме за тази година), преговори и с Украйна, и с Турция. От друга страна, имаме информация, че Турция пък е договорила границата си с Грузия. Останалите елементи от границите са предмет на бъдещи преговори. За нас е важно да договорим с нашите съседи границите си за търсене и спасяване, за да може България да има район със завършена конфигурация, а не район, на който си личи само северната граница. Това е, което предстои по този въпрос с нашите съседи. И още две думи за регионалното споразумение.
Регионалното споразумение е разработено на базата на един модел, който е подготвен от IMO, модел на необходимите елементи, които трябва да съдържа едно регионално споразумение за сътрудничество. Стремили сме се регионалното споразумение да бъде в хармония с Хамбургската конвенция за търсене и спасяване от 1979 г. (SAR'79). Както на семинара и конференцията за Черно море, така и на конференцията в Испания прозвуча недвусмислен призив към страните участнички да направят необходимото за присъединяване към Хамбургската конвенция за търсене и спасяване от 1979 г. Този призив е валиден и по отношение на България. Аз бих споделил становището на външно министерство - ние подкрепяме присъединяването ни към тази международна конвенция. Приемането на регионално споразумение, което е в унисон с Хамбургската конвенция, ни дава още едно основание да станем участник и в нея.
МВ: Какви са реалните перспективи за присъединяването ни към Хамбургската конвенция?
- Това, което се каза недвусмислено от организаторите и от привлечените международни експерти, бе, че присъединяването към Хамбургската конвенция открива един процес, който може да трае по-кратко или по-дълго, през който държавите постепенно да адаптират вътрешните си правила, структури, начини на взаимодействие със съседните страни, така че напълно да изпълнят изискванията на Конвенцията. С акта на присъединяване страната не носи отговорност веднага да се е адаптирала към изискванията на Конвенцията. Това определено е един процес. Защото в България има гледна точка на специалисти, които смятат, че ние първо трябва да извършим една дълга подготвителна работа и след това да ратифицираме Конвенцията и да се присъединим. Тъкмо обратно е мнението на експертите по тази проблематика в IMO и на специалисти от други страни от службите за морско търсене и спасяване. С присъединяването към Конвенцията ще започне, ако е нужна, тази процедура на реорганизация на спасителната дейност, на нормативната база. Но не че първо трябва да свършим това и после да се присъединим. Присъединявайки се, ние даваме ясен знак, че даваме своята подкрепа за призива на световната морска общественост всички морета и океани да бъдат покрити с регионални планове за търсене и спасяване, с адекватни структури, с необходимите процедури за взаимодействие със съседните страни. Така че в която и част на моретата и океаните да има бедстващи хора, да може да им се окаже помощ.
Аз трябва да подчертая, че, с изключение на България и Румъния, останалите четири черноморски страни са участници в тази Конвенция и външно министерство е на мнение, че ние няма защо да стоим настрана.
Аз мисля, че трябва да се положат усилия за присъединяване към Конвенцията SAR'79. Това ще е полезно както за нашата страна, така и за нейния авторитет пред IMO, която пък е натоварена с отговорности в изработването на глобалния план за търсене и спасяване по море.
МВ: На срещата на Българската морска камара с министъра на транспорта г-н Краус във Варна в началото на януари т.г. стана дума за Конвенцията SAR`79 и за присъединяването ни към нея.
- Това, което е направено, е изработване на съвместен доклад между Министерството на транспорта и Министерството на външните работи и внесен в правителството за одобряване на регионалното споразумение за търсене и спасяване между шестте черноморски държави.
За Конвенцията SAR'79 предстои работа. Мисля, че доста проблеми, които дълго стояха на дневен ред, се решиха вече. Ето например за морската граница, за шелфа, за икономическата зона. Районите за полетна информация бяха преговаряни твърде дълго. Те бяха инициирани в началото на 70-те години от бившия СССР и Турция и завършиха едва през 1996 г. Но затова пък сега имаме договорени общи граници между шестте страни. Би трябвало да направим райониране и на морското търсене и спасяване. Така малко по малко Черно море ще заприлича на уредено от всяка гледна точка. Така ще се внесе спокойствие между черноморските страни, между тези, които ползват морето в което всеки може да изпадне в положението на бедстващ пътник. Трябва да се внесе един добър ред и организация на сътрудничеството между всички черноморски страни. Последните години свидетелстват за общо желание в тази посока.
МВ: Очаква ли се в рамките на тази година например да постигнем присъединяване към Конвенцията SAR'79?
- За това е необходимо да се извърши процедурата, която предвижда нашето законодателство за ратификация, а именно да се внесе предложение в Министерския съвет и той да предложи на Народното събрание тя да бъде ратифицирана. Ако всички заинтересовани ведомства имат положително отношение към въпроса, напълно е възможно в рамките на тази година това да бъде сторено. Ние, като външно министерство, имаме положително становище. Необходимо е официално заявено положително становище и на Министерството на транспорта, тъй като по Закона за морските пространства в българския район на отговорност водещи са функциите на Министерството на транспорта. Отношение към спасяването има и военното ведомство, тъй като неговите сили и формирования често участват в подобни акции. Нужно е и то да изрази положителното си отношение към ратификацията и след това тя да бъде извършена от парламента.
Нападение или инсценировка
Драмата на отвлечените край Сомалия български моряци продължава
В края на миналия месец българската общественост бе шокирана от вестта, че въоръжени пирати са пленили 11 българи на борда на кораба "Алфа БГ", плаващ под белизки флаг край Сомалия. Инцидентът се разиграл на 15 мили южно от о-в Алауа на 13 януари, но бе оповестен от българските власти едва 15 дни по-късно. Корабособственикът Али Ахмед Алауи, български гражданин от сирийски произход, твърдеше че, корабът бил празен и имал технически проблеми, поради които подал сигнал за бедствие. Помогнал му сирийският кораб "Буши", който също бил похитен от пиратите заедно с екипажа си от 22 души. Постепенно започнаха да се очертават и подробностите по случилото се, от което картината не стана по-ясна. Според външно министерство нападателите са от въоръжена сомалийска групировка, с която не може да се контактува на държавно ниво, защото Сомалия е в състояние на гражданска война. Похитителите чакат потвърждение за получаването на откупа вече дни наред - с тях чакат и моряците, и семействата им. Посредник в преговорите е българският посланик в Етиопия Красимир Толечки, който поддържа връзка с представител на пиратите в Бусасо. Там трябва да бъде получено и потвърждението за изплащането на откупа, изпратено от саудитската банка. Състоянието на комуникациите в района е отчайващо, твърдят запознати, а факсът с потвърждението на банката се бави. За Бусасо или за Аден ще отплава и корабът след освобождаването му. До редакционното приключване на броя това не бе станало, но затова пък версиите за истината около отвличането направо се рояха.
Версиите
Пиратското нападение край Сомалия над българския кораб "Алфа БГ" е инсценирано заради дългове на корабособственика - фирмата "Данимар", предполагат източници, близки до фирмата. Капитан на "Алфа БГ" е бившият заместник-началник на Държавна инспекция по корабоплаване (ДИК)-Бургас, Христо Мушков, на кораба са и двама от инспекторите на ДИК - Петър Марков и Ангел Григоров, казаха от бургаската инспекция.
"Алфа БГ" всъщност е българският кораб "Дейзи 2", за който пресата писа, че е в неизвестност от два месеца и за който моряшките съпруги алармираха чрез медиите и външно министерство, с цел да бъдат издирени и върнати съпрузите им.
"Алфа БГ" е петото за последните две години име на кораба, а сегашният му собственик Али Ахмед Алауи е свързан с бургаската фирма "Данимар". Корабната агенция "Данимар" дължи от три кредита на Експресбанк и Първа частна банка общо над 1,6 милиарда лева, но не може да бъде открита. Запознати с делата на фирмата твърдят, че от две години тя е пренесла дейността си в Констанца. Други фирми, свързани с Мултигруп, обитавали от време на време помещенията в Бургас.
През октомври миналата година корабът "Дейзи 2" със 7 души на борда тръгнал по посока на Йемен, където трябвало да натовари сол. Издирван от Интерпол за контрабанда, корабът бил арестуван в Танзания. Група от четирима души, между които бившият заместник-началник и двама настоящи инспектори на ДИК, тръгнала от Бургас, за да уреди освобождаването. Всъщност групата тръгнала оттук със знаме на Белиз, със сума достатъчна за подкуп, както твърдят запознати, и с инструкциите какво да прави. След като успяла да качи с наета лодка освободения екипаж на кораба и да напусне Танзания, "Дейзи 2" аварира край сомалийското пристанище и търси помощ от Йемен, където обаче по това време празнували Рамазан байряма. Тогава корабът подал сигнал до Бургас да изпратят нужната за ремонта част. През това време бил пребоядисан, а името му - сменено.
Трикът със смяната на името не помогнал и корабът отново бил задържан заради дългове, твърдят запознати. През цялото това време от кораба поддържали връзка с Бургас. От "Данимар" заблуждавали моряшките семейства, че всичко с екипажите е наред и че те ще получат авансово част от заплатите. В уговорения час им било съобщено, че собственикът - сириецът Абдула Баязид, получил сърдечен удар. Оттогава телефоните в офиса на "Данимар" упорито мълчат.
Историята
Фирмата "Данимар" нашумя през 1993 - 94 година покрай износа на български добитък за арабския свят с нередовни документи. През март 1994 г. тогавашният началник на отдел "Животновъдство" в Министерството на земеделието Богдан Кендеров сигнализира за незаконния износ на телета и овце с фалшиви документи от фирмата. Износът продължи, а Кендеров бе наказан за "изнасяне на информация".
Справка с изнесения списък на кредитните милионери сочи, че "Данимар" дължи над 1,6 милиарда лева кредити, като единствено за третия има ипотека от 28 милиона лева, и т.н.
Експресбанк е изпратила молба до Бургаския окръжен съд за подновяване на делото срещу бизнесмена от Бургас Абдула Баязид. Делото срещу него било заведено през 1995 г., но по-късно прекратено. Сега банкерите настояват в молба до съдия-изпълнителя за опис и продажба на наличното имущество. Баязид е собственик на задържаните край сомалийския бряг кораби, твърдят от банката. Кредитен милионер е и новият официален собственик на единия от корабите - Али Ахмед Алауи. Корабите с първоначални имена "Капитан Баязид" и "Лейди Рима" четвърта година не са идвали в България.
Запорирани са всички сметки на Баязид в български банки. Спрени са задграничните му паспорти. Невъзможно е да бъдат направени преводи и от някоя от фирмите на двамата сирийци. Проверени са всички техни и на близките им сметки в банки. Всяка постъпила сума ще бъде задържана за покриване на кредитните задължения. Вероятно затова те са потърсили съдействие от друг местен бизнесмен. Може би ненапразно в Бургас се позовават за информация по случая на бизнесмена Венцеслав Чамурджиев.
Развитието
След уреждане на задълженията "Алфа БГ" трябва да достигне до йеменското пристанище Аден. Оттам членовете на българския екипаж ще могат да се обадят на семействата си, гарантира източник, приближен до агентиращата фирма. Според същия източник е бил заплатен "откуп" от 130 000 долара. Парите били предадени чрез посредник в Обединените арабски емирства.
В Аден, където са доставени вече резервните части, ще бъде извършен нужният ремонт на кораба. Там фирмата щяла да се разплати с екипажа за направения рейс. От Аден корабът ще натовари стока за Констанца, Румъния, където е централният офис на фирмата "Данимар" на Абдула Баязид.
"Алфа БГ" с доскорошното име "Дейзи 2" беше собственост на "Данимар". Преди два месеца документите за собственост бяха оформени на името на Али Ахмед Алауи.
Това е всъщност петата смяна на името на кораба от две години насам, твърдят близки до фирмата. Корабът е превозвал предимно крави, говеда и овце. Преди две години по същото време - от ноември 1995 до февруари 1996 г., той бе арестуван на бургаското рибно пристанище след иск, предявен от софийската фирма "Алфа транспорт". Фирмата поиска 12 милиона щатски долара за понесени щети, още 74 000 долара поиска агентиращата фирма. Репортерската проверка установи, че "СТ-1" "Катъл трвъл -1" е бил собственост на "Шамрок шипинг" ЛТД на френския гражданин от еврейски произход Г.Коен. Той е и собственикът на фалиралата "Алфа транспорт"-Париж, и на проспериращите "Алфа транспорт" - София, и "Алфа тракинг"-София.
"Алфа транспорт"-София, която се представлява от г-жа Хермина Георгиева (зад която всъщност стоят известни имена на борци и бивши министри), действа като агент на "Шамрок шипинг". Тя действала и от името на сириеца Алауи, твърдят запознати. В документа за закупуването на "Дейзи 2", с който вече разполагат в ДИК - Бургас, собственикът Алауи фигурира обаче като физическо лице.
Предявеният иск за неплатени сметки и арестите на езика на професионалистите значели, че "собственикът претендира да премести парите от сметките от единия си джоб в другия". "Външните кредитори" всъщност били "вътрешни лица", тъй като собствениците на кораба били собственици и на фирмата, изпълняваща ролята на агент. Тези номера били честа практика и с тях контролиращите власти би трябвало да са добре запознати.
Бел. ред. Читателите едва ли ще се ориентират лесно в тази истинска паяжина от фирми, собственици, имена на кораби, кредитори, кредитополучатели и пр. Има само един факт, който е безспорен: 11 българи се намират на неизвестно място някъде в най-размирната част на Африка и съдбата им е неизвестна. Семействата им пишат жалби за помощ до президент и правителство. Въпросите, които остават открити, са твърде много. Между тях са и тези: преведени ли са всъщност парите за откупа и изобщо похитени ли са двата кораба с екипажите им, или това е продължение на играта, започнала в България; какво правят там бивши и настоящи държавни служители и то точно от Държавната инспекция по корабоплаване; кой е давал и кой е гарантирал кредитите на съмнителни фирми на съмнителни араби у нас; с кои още действащи групировки са свързани те и т.н., и т.н. В случая журналистите едва ли ще се доберат до цялата истина. Тук решително трябва да се намесят държавни органи с достатъчни пълномощия и да изрежат всички метастази на раковото образувание, около което сега само се вайкаме. Иначе утре историята ще се повтори на друго място, с други кораби и с други български моряци. Да си припомним, че през 1991 - 92 г. имаше подобен случай с риболовния траулер "Меланита" в африканското пристанище Конакри, Гвинея. Тогава никой не чу журналистите, а случаят "Меланита" беше явен сигнал за големия срив на "Океански риболов", тътенът от който още звучи. И този път ли държавните институции ще се самообвиняват една друга и докато мъдрите се намъдруват ... Перуанското течение и неговият опустошител
Перуанското (Хумболтово) течение е студено течение в Тихия океан, край западните брегове на Южна Америка. Идва от далечните южни води на Чили, за да стигне на север почти до екватора. На пръв поглед нищо особено: течение като течение и по-точно една могъща "река" в океана, която целогодишно тече от юг на север-северозапад със сравнително скромната скорост от половин миля на час. Тя обаче е достатъчна, за да предизвика издигане на дълбочинни води, които изнасят в повърхностните слоеве огромни количества биогенни вещества: нитрати, фосфати и силикати. Тяхното наличие във водите на Перуанското течение определя изключително високата му биологическа продуктивност. По изчисления на учените годишно тук се създава продукция от 400 млн. тона фитопланктон. Бледа представа за това колосално количество може да се получи, като се знае, че, за да бъде натоварено, са нужни 40 милиона жп вагона. Тази естествена лаборатория за производство на органична материя създава изключително благоприятни условия за изхранването на рибата-тон и особено на хамсията. При температура на водата 10 - 22°С и при наличието на богата хранителна база хамсията намира великолепни условия в зоната на Перуанското течение. Затова не напуска неговите граници, още повече че във водите на открития океан за нея няма нищо привлекателно: там температурата на водата е по-висока, фитопланктонът - значително по-беден, а хищните видове риба не биха я оставили на спокойствие. През 70-те години специалистите изчислиха, че количеството на хамсията пред бреговете на Перу възлиза на 20 - 25 млн. тона. Последва еуфория сред риболовните компании и невиждан преулов - 12,5 млн. тона през 1970 г., въпреки че научните изследвания бяха определили таван от 10 млн. тона. И сякаш за да си отмъсти, точно тогава океанът стовари върху перуанските води опустошителното въздействие на Ел Ниньо.
Защо и как?
Основните повърхностни течения в океана възникват под действието на пасатните ветрове. Югоизточният пасат създава южно от екватора южното пасатно течение, част от което е Перуанското течение.
Всяко лято поради промени в силата на пасата Перуанското течение отслабва. Заедно с това намалява и издигането на дълбочинни студени води в повърхностните слоеве. В отделни години се наблюдава почти затихване на пасата и тогава от екватора в южна посока се втурва топло противотечение, което притиска хладните води на юг. Пред крайбрежието на Перу заема място ивица топла вода с ширина около 10 мили. Тя има по-висока соленост и температура със 7 - 8°С над нормалната. Това яление започва през декември и съвпада с коледните празници. С други думи - Ел Ниньо. Появата на топлите, неблагоприятни за хамсията води снижава продуктивността на планктона, с който тя се изхранва, влошават се условията за нейното размножаване и количеството й започва рязко да намалява. Поради липсата на достатъчно храна колониите от птици оредяват и заедно с това добивът на гуано (изсъхналият птичи тор в планинските райони на Южна Америка) спада. Сухото крайбрежие се залива от продължителни проливни дъждове и наводнения. Пороите смиват в океана колосални количества гуано, които засилват ефекта на вече споменатото "каляо маляр".
Ел Ниньо като явление е било забелязано много отдавна от перуанските рибари. Те го свързвали със затоплянето на водите край тамошните крайбрежия около Коледа, което пък съвпадало с рязкото спадане на рибния улов.
Най-ранните наблюдения и научни изследвания на това явление са от 1891 и 1925 г. Направени са от немския учен Герхард Скот. В описанията на странния климатичен феномен той се основава и на дългогодишни наблюдения на моряците, плаващи в този район. Характерни признаци на явлението Ел Ниньо отбелязват и американските биолози Мърфи и Тейлър, които през двадесетте години на века изследват района на Перу и Галапагоските острови.
Блокирането на студените, богати на хранителни вещества води покрай южноамериканското крайбрежие обърква и обикновения живот на хората, и равновесието в природата. Така беше през 1972 г., когато след диверсията на Ел Ниньо запасите на хамсията спаднаха на 1,5 млн. тона. Риболовните кораби бездействаха. Заводите за преработка на рибно брашно спряха. Положението не се промени съществено и през 1973 г. Тя приключи със скромния улов от 2,3 млн. тона. Само за три години уловът на риба пред бреговете на Перу намаля точно 5,5 пъти. Това беше трагедия! За съжаление - не единствената... Последни решения на Международната морска организация IMO
През ноември 1997 г. в главната квартира на Международната морска организация IМО в Лондон се състоя нейната редовна ХХ Асамблея (А-20) и IV Конференция за изменения и допълнения на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море SOLAS'74 (SOLAS/CONF.4). Продължаваме публикуването на кратки анотации на по-важните документи, приети от двата форума.
Резолюции, приети от ХХ Асамблея на IМО (продължение)
А.857(20). Guidelienes for vessel traffic services
Ръководство за службите по управление движението на корабите
Във връзка с наскоро влязлата в сила конвенция по морско право UNCLOS'82 се наблюдава тенденция към рязко увеличаване на бреговите служби за управление движението на корабите с т.нар."радиолокационни проводки". В същото време се наблюдава и едно неочаквано увеличаване на сблъскванията на кораби при такива проводки. Ръководството следва да бъде използвано и от капитаните за подобряване на взаимодействието с бреговите служби за управление движението на корабите.
Процедура за приемане и изменение на схеми за разделно движение на корабите
Тази резолюция, подобно на горната, е приета в отговор на тенденцията за увеличаване на системите за маршрутизация на корабните пътища. Преди UNCLOS'82 това се приемаше като ограничаване на свободата на корабоплаването. С тази резолюция IМО, като единствена международна институция, установяваща корабните пътища и маршрути, делегира правата си на своя Комитет по морска безопасност MSC.
Маршрутизиране на корабните пътища
Приета е кратката резолюция за корабоплаването през Босфора и Дарданелите. По предварителната програма Асамблеята следваше да приеме разработените през тази година в IMO изменения в текста на т.нap. "Правила на IMO за плаване през проливите Истанбул и Чанаккале". Тези правила бяха приети през 1995 година с резолюция А.827(19). На своята сесия през май 1997 г. Комитетът по морска безопасност - MSC, оторизира Подкомитетa по безопасност на корабоплаването - NAV, да разработи на сесията си през юли 1997 г. и представи за утвърждаване от настоящата Асамблея от името на MSC на "Ревизирани правила на IMO за плаване през проливите... ". Турция беше против тази процедура и не изпрати свой представител в работната група. Както е известно, Турция се стреми чрез свои правила да въведе разрешителен режим на корабоплаването през проливите, задължително закупуване на турски навигационни карти и т.н. - неща, противоречащи на конвенцията от Монтрьо 1936 г. Подкомитетът NAV препоръча на секретариата на IMO да предприеме необходимите дипломатически стъпки и в началото на ноември м.г. генералният секретар на организацията г-н O'Нийл посети Турция. В резултат на това делегацията на Турция за ХХ асамблея беше по-контактна и взе участие в дебатите. Но въпреки това разработените ревизирани правила не бяха приети. Беше приета само тази кратка резолюция с текст, че работата по подобряване на правилата и повишаване на безопасността на корабоплаването през проливите продължава. Причината за такова развитие беше обстоятелството, че Турция, неявно поддържана от някои други държави, оспори делегираното от MSC право на NAV да внася проекторезолюция направо в Асамблеята. Решено беше това да направи MSC на следващата Асамблея през 1999 година.
Морската политика за бъдещето на глобалната спътникова навигационна система
Тази резолюция ще бъде обект на вниманието на държавите, предоставящи навигационни спътникови услуги.
Стандартни изисквания към корабните записващи устройства.
Оборудването на корабите с такива скъпоструващи записващи устройства (черни кутии) засега е само препоръчително, но някои държави - потенциални производители, продължават да настояват устройствата да станат задължителни по SOLAS и това вероятно ще бъде прието за някои типове кораби. Резолюцията може да бъде обект на внимание например на завод "Черно море" - Варна.
Кодекс за безопасност при товаро-разтоварни работи на бълкери
Съдържанието на този кодекс беше разпространено през 1995 г. под формата на циркуляр MSC/Circ.690 и заедно с резолюция А.797(19) се използваше досега от корабоплавателните компании и пристанищните терминали. Тези документи вече се заместват от кодекс. В допълнение на познатия "товарен план", с него се въвежда т.нар. "товаро-разтоварен план", който изисква изчисляване на срязващите сили и огъващите моменти в корпуса на кораба, както и на диферента за около двадесет момента от процеса на товаренето и разтоварването.
Кодекс за безопасна експлоатация на кораби, снабдяващи нефтени платформи и др. Следва да се използва от морските учебни заведения у нас.
(следва)
Приемането на бюджета бе отложено
В Българската федерация по ветроходство
Бюджетът за 1998 г., Наредбата за състезания и Спортно-състезателният календар не бяха приети на първото заседание на Управителния съвет (УС) на Българската федерация по ветроходство,(БФВ) проведено през януари в София. Почти сигурно е, че те ще бъдат приети на второто заседание на 20 т.м. в Несебър. Планираните средства за годината са в размер на 150 млн. лева. Половината от тях (около 80 млн.) трябва да бъдат отпуснати от Комитета за младежта, туризма, спорта и децата. За целта е необходимо по-голямата част от клубовете, членуващи във федерацията, да се пререгистрират по новия закон за спорта и да подновят членството си в БФВ. Според генералния секретар на федерацията Никола Александров, в момента клубовете, които наистина работят и участват в състезанията от календара, се броят на пръстите на едната ръка. След пререгистрирането на яхт- и спортните клубове, членове на БФВ, ще стане възможно те да получават и средствата от Българския спортен тотализатор.
Приемането на състезателната наредба и спортния календар също бе отложено за второто заседание, тъй като имаше въпросителни около две дати - за балканиадата в клас "Оптимист" и отново за регатите "Яхтуикенд" и "Порт Варна". За втората УС даде възможност на организаторите на двете състезания да постигнат споразумение помежду си.
Съдийската комисия към федерацията ще проведе от 20 до 22 т.м. в Несебър семинар за съдиите, на който те ще бъдат запознати с промените в състезателните правила. Международните съдии Камен Фильов, Георги Паунов и Станислав Касъров ще изнесат няколко лекции, ще бъдат разгледани примерни ситуации от състезания, след което съдиите ще положат изпит за лиценз. През състезателната 1998 г. само лицензирани съдии ще получават наряди за регатите от календара. Съдийската комисия взема тези мерки, за да се избегнат грешките, допуснати през миналия сезон на регатата за килови яхти "Порт Бургас" и на републиканското първенство за килови яхти във Варна. На семинара Апелативната комисия ще разгледа протест, подаден по време на републиканското първенство м.г. срещу шампиона "Соди Зефир II".
Сигналът на акулите и реакцията на климатолозите
На това, което става сега, първи реагираха акулите. В началото на юни миналата година Нарцисо Гомес, 58-годишен рибар от Перу, излязъл в океана. Недалеч от Лима в неговата мрежа попаднала "риба-чук", разновидност на акулата. Този улов разтревожил мнозина - селяни, рибари, метеоролози. В обикновени условия въпросният кръвожаден разбойник не се среща в студените води на Перуанското течение. А щом е отишъл там - значи водите край перуанския бряг са се стоплили. Откритието на рибаря било потвърдено и от наблюденията на океанолозите. Те регистрирали, че температурата на водата близо до екватора при източната част на Тихия океан се е повишила с повече от 5 градуса. За това явление своевременно била информирана американската служба за наблюдение на климата - NOAA.
Такива случаи е имало и друг път в историята. Споменатите вече Мърфи и Тейлър /1925 г./ свидетелстват: "Навсякъде се виждаха чукоподобни акули. Нашата лодка беше съпровождана от човекоядни акули от вида, който се среща само около Панама. Един следобед, докато яздехме край брега, мярнахме истински алигатор, който си вирна опашката и се гмурна в морето. Според нас той е дрейфувал надолу по течението на Гуанкил."
Австралийският учен Вилям де ла Маре, като изучавал стари съобщения на китобойците /от 1931 до 1986 г., когато ловът на китове бе забранен/, установил, че ловът по правило завършвал при края на започващия лед. Данните показвали, че лятната граница на ледовете от средата на петдесетте до началото на седемдесетте години е слязла с три градуса на юг /около 1000 километра/. Този факт съвпада с мнението на учените, че сложните взаимоотношения между океана и атмосферата са се нарушили, изгубили са приблизителното си равновесие.
Сегашната неустойчивост на пасатите тревожи много изследователите. Макар все още да се придвижват в западна посока, те забележимо отслабват в сравнение с предходните години. А температурата край бреговете на Южна Америка отдавна не се е покачвала така много. Според един от ръководителите на NOAA Антс Леетмаа, дали Ел Ниньо ще се окаже този път най-мощният през последните 50 години, или един от обикновените - още е неизвестно. Върху тази дилема се труди сега цяла научна армия, разузнавайки пространството между Индонезия и Южна Америка. 13 метеорологични кораба, 7 самолета, 5 спътника патрулират в района, за да получат общата картина за състоянието на атмосферата. Върху стотици буйове са поставени прибори за измерване на температурата на водата от повърхността до 400 метра дълбочина. На същата задача служат и математическите модели, отчитащи и най-малкото изменение във взаимоотношенията на океана и атмосферата.
Всичко това помага на климатолозите да правят прогнози, които могат да внушат повече доверие, отколкото предвижданията им в предходните години. Защото жителите на Южното полукълбо още не са забравили нещастието, което ги сполетя през 1982-1983 г. Тогава метеоролозите не можаха да предскажат страшните климатични катаклизми. Хората ги посрещнаха абсолютно неподготвени. Но и климатолозите имат право на реабилитация. През 1991 г. тяхната прогноза за поведението на Ел Ниньо се оправда и това помогна пораженията да бъдат значително по-малки.
Справка: 265 години "Бутилкова поща" за научни цели
"Бутилковата поща" вероятно е стара колкото бутилката. В статията си "Ако морето беше пощальон", публикувана и у нас през 1975 г. в алманах "ФАР", Лев Сгрягин посочва, че в Гринуичкия клуб за морска поща в Англия колекционирането на такива бутилки датира още от времето на Тюдорите. Там му разказали и следния интересен случай: През 1650 г. английски рибар уловил в мрежата си засмолена бутилка. Разбил я, за да види какво има в нея, и само след ден заплатил за любопитството с живота си. Оказало се, че в бутилката има пергамент, адресиран до английската кралица Елизабет I. Това било донос от кралски шпионин, който съобщавал, че холандците са дебаркирали на островите Нова Земя, принадлежащи на Русия. Държавната тайна станала достояние на мнозина. Елизабет I заповядала да обесят рибаря и да се разгласи, че подобна участ очаква всеки неин поданик, който се осмели да счупи уловена в морето или намерена на брега запечатана бутилка. Със същия указ кралицата учредила при двора си длъжност "отварач на морски бутилки", който единствен можел да ги отваря и да чете съдържанието им. Първи кралски "отварач на бутилкова поща" станал лорд Томас Тонфилт. През първата година от необикновената си служба той отворил 52 такива бутилки. Длъжността просъществувала почти два века и половина. Толкова дълго продължил да действа и законът за смъртното наказание за своеволно отваряне на океанските бутилки. Британският парламент го отменил едва в края на ХVIII век.
Малко преди това, през 1763 г., "бутилковата" поща получила ново, далеч по съдържателно, предназначение като начин за изучаване на морските и океански течения за научни цели. За пръв път в това си качество тя била използвана от френския пътешественик Лагенер. Преди 265 години, връщайки се в Европа от Антилските острови (Атлантическия океан), той хвърлил в океана 14 бутилки. Една от тях скоро била намерена край френския бряг. Впоследствие хиляди бутилки били хвърляни в морето с изследователска цел. В тях слагали малко пясък за баласт и бланка с координатите на мястото на пускането, както и молба към този, който ги намери, да съобщи къде и кога е станало това. Получените сведения за дрейфа на бутилките били използвани при съставянето на картите на океанските течения.
Стратегическа програма за развитие на Пристанище Варна
На заседанието си от 3 февруари т.г. съветът на директорите на "Пристанище Варна" ЕАД прие стратегическа програма за развитие на дружеството. Тя беше представена от председателя на борда к.д.п. Пейчо Манолов, който подчерта важността на документа и неговия дългосрочен и комплексен характер. Стратегическата програма е отворена и дава възможност за непрекъснато актуализиране и допълване. Тя е изготвена в съответствие със стандартите за качество от серията ISO 9000. В програмата е формулирана главна цел на развитието - Пристанище Варна да стане предпочитано пристанище за транзитни товари в географския регион, като се превърне в логистичен и дистрибуторен център, важен елемент от европейските транспортни коридори, част от безмитна зона или свободно пристанище. Дефинирани са и шестте частни стратегии за постигането на тази цел, заедно с технология за ползването на документа. Ценното в него е, че той дава предложения за решаване на широк кръг от конкретни проблеми. Ако ръководството на фирмата получи одобрението на транспортното министерство, може да започне пристанищната реформа, за която се готви отдавна. Новата стратегическа програма е документът, който прави възможна тази важна стъпка. Още подробности за стратегическата програма на Пристанище Варна ще намерите в скледващия ни брой.
Христо Сариев - Моряка
Българи - разузнавачи в Освободителната война
През отдалечеността на времето животът му звучи като измислица. Роден е в Калофер през 1835 г. През 1858 г. отива в Цариград да търси работа и прехрана. Случаят го среща с капитана на френски презокеански параход, отбил се в Цариград, за да попълни екипажа си с моряци. С него плава до Индия и Китай, стига и до остров Хаити, където има ред премеждия с местното население. Става старши матрос, издига се до боцман, сменя кораби, зърва американския бряг. Вероятно е първият българин, обиколил света, и не случайно, когато години по-късно се установява в Цариград, българите в Балкапан хан почтително го наричат Моряка.
След завръщането си в Европа Христо Сариев става френски поданик и пак плава на френски кораби. Един от тях - "Минерва" - поддържа линията Марсилия - Александрия - Цариград - Браила. При едно от спиранията в Цариград Сариев се среща с д-р Христо Стамболски - (вж.МВ, бр.19 (67) 1997). Какво се договарят двамата, не е точно установено, но се знае, че Сариев става специален куриер на Тайния централен български комитет (ТЦБК). По това време към него проявява интерес и турското разузнаване. Привлечен е като "специален куриер" на турските шпиони в българските земи и най-вече в Букурещ, където те следят дейността на ТЦБК и подготовката на неговите чети. Сариев бързо печели доверието на турците и скоро става глашатай и главен коняр на великия везир. През 1867 г. ТЦБК му възлага да внесе в султанските покои "мемоара" на ТЦБК за учредяване на дуалистична монархия. Според легендата Моряка прониква в двореца на Абдул Азис в Долча-бахче, оставя в кабинета му тайното писмо и изхвръква "като гълъб". Оттук идва и другото му популярно прозвище - Гълъб войвода. В края на 1869 г. обаче е разкрит, заловен и след мъчителни изтезания е хвърлен в Цариградския затвор, където лежи пет години. През март 1875 г. е преместен в Диарбекир, където остава до юни 1877 г. Христо Сариев посреща Руско-турската освободителна война на свобода и бързо възобновява старите си революционни връзки. Скоро от него се заинтересува началникът на руското разузнаване полковник Артамонов, който с помощта на Петко Р. Славейков изгражда широка тайна мрежа от българи - съгледвачи сред турската армия. Христо Сариев се движи най-често предрешен като железничар от баронхиршовата железница и като самостоятелен разузнавач доставя изключително ценни сведения за положението в тила на турската армия.
След Освобождението на България от турско робство Христо Сариев продължава да плава като моряк. През 1902 г. например е огняр на парахода "Борис". Умира в дълбока старост през 1921 г., навръх Димитровден.
Бел. на ред.:"Морски вестник" се извинява на своите читатели, че въпреки продължителното издирване, което предприе, не можа да открие фотография на Христо Сариев. Ако читател на вестника разполага с такава и ни я предостави, с удоволствие ще я публикуваме.
"Младенецът" или "Бояджията на Калао"
Ел Ниньо е топло повърхностно течение в Тихия океан, минаващо край бреговете на Перу. Развива се епизодично, без установен цикъл през лятото на Южното полукълбо при преминаване на циклони над екватора. Появяването му съвпада с Рождество Христово (25 декември), откъдето идва името му. Ел Ниньо означава "Младенецът" (Младенецът Христос). Активността му продължава до март. Обикновено Ел Ниньо не достига по-далече от 4 - 5° южна ширина, но през някои години под въздействието на особено силни северни ветрове става много мощно, изтласва на запад Перуанското (Хумболтовото) течение и прониква на юг, до пристанище Каляо. От затоплянето студенолюбивите видове риба загиват, започват да гният и се отделят грамадни количества сероводород. Той променя цвета на морската вода и покрива със сивочерен вонящ налеп крайбрежните плажове и корпусите на плавателните съдове. Затова моряците наричат Ел Ниньо "каляо маляр" - "бояджията на Каляо".
"Морето, морето е моята стихия"
170 години от рождението на "вселената Жюл Верн
Велик пътешественик в миналото, настоящето и бъдещето, той създаде книги и герои, които помагаха на човечеството да мечтае и да се бори за мечтите си
Навярно си спомняте епизода, описан от Жул Верн в един от неговите най-популярни романи "Пътешествия и приключения на капитан Хатерас": След като остроумно (благодарение на доктор Клаубони, вмъкнал се в тюленова кожа) подмамват и убиват преследващата ги бяла мечка, тримата смели пътешественици - капитан Хатерас, боцманът Джонсън и доктор Клаубони, установяват, че по време на гонитбата са изгубили единственото си огниво. Температурата на въздуха е минус 47 градуса, наоколо са само ледените хълмове на Арктика, а от кораба им "Форуард" ги делят поне стотина мили. Ситуация, която би отчаяла и най-смелия човек, но не и ако той се казва Клаубони... Докторът каза да му отсекат едно парченце лед и почна да го издялва грубо с брадвата, а след това изглади с ножа повърхността на леденото парче и постепенно го излъска с ръка. Така се получи прозрачна леща, сякаш направена от най-хубаво стъкло. След това той отиде в ледената къщичка, взе едно парче прахан и започна опита си. Слънцето светеше доста силно, докторът подложи ледената леща под слънчевите лъчи и ги насочи върху парчето прахан. След няколко секунди праханта се запали.
- О, мистър Клаубони - извика боцманът, - та това е истинско чудо. Вие сте истински чудотворец!
- Не, приятелю - отговори докторът, - аз съм само човек, надарен с добра памет, и съм чел много.
Това признание на необикновения доктор напълно се отнася и за самия Жул Верн. Роден е на 8 февруари 1828 г. Излишно е да се гадае дали зодията му (Водолей) е изиграла някаква роля за отприщването на любовта към морето, но и без нейната намеса подтици е имал достатъчно. Детството му минава в Нант, пристанищен град на брега на река Лоара, близо до океана. Там непрекъснато пристигали или заминавали кораби. Към вълнуващата гледка на ветроходите се прибавяли и завладяващите въображението разкази на моряците - сурови, корави мъже, наведнъж пресичали Атлантика, побеждавали бурите край нос Добра Надежда (Суецкият канал още не е бил прокопан), виждали земи и морета, каквито не всекиму е съдено да види. Зовът на морето разпалвал детската му мечта за пътешествия. Опитал да я осъществи, както е известно - безуспешно. Бащата Верн, твърдо решен да прави сина си адвокат, надушил плановете му и... го заключил вкъщи. Пътешественик Жул Верн не станал, но в живота му морето не останало само спомен от детството. През 1865 г. си купил къща в малкото рибарско селище Кретуа, а скоро след това - и почти нов баркас, който превърнал в яхта.
На борда й изписал името "Сен Мишел", в чест на небесния покровител на нормандските рибари. На мачтата издигнал трицветен флаг със звезда - флагът на "държавата Верн". Неотбелязана на нито една географска карта, тя имала владения, на които можел да завиди и най-големият световен властелин. Защото това били "владенията" на едно неукротимо въображение. Водени от него, поданиците на "държавата Верн" - литературните герои - извършвали дръзки пътшествия, прониквали в неизвестни кътчета на света, правели околосветски пътешествия, проправяли си път към Северния полюс, достигали най-отдалечени страни и морета, напускали Земята и се спускали в нейните недра.
Пътешествал и самият писател. След като вече имал "Сен Мишел", наел двама безработни моряци - Сандр и Алфред, облякъл ги в сини униформи, сложил им червени барети и им станал капитан. Всяка пролет "Сен Мишел" напускал мястото на зимната си стоянка на крайбрежието и излизал в открито море. Биографи на Жул Верн привеждат факти, че той е посещавал Англия, Шотландия, Норвегия, Ирландия. През 1867 е пътувал до Америка с най-големия тогава параход "Грейт Истърн", който е описал по-късно в романа си "Плаващият град". По-късно си купил малък ветроход, с който плавал по Средиземно море, посещавал Гибралтар, Алжир, Португалия. Последният му кораб имал вече и парна машина, но издръжката му била много скъпа и през 1886 г. се наложило да го продаде, при това на половин цена.
Огромното творчество на Жул Верн обаче не е плод на впечатленията от тези пътувания. Раждането на знаменитата поредица от 57 романа "Необикновени пътешествия" става възможно благодарение на огромната му фантазия и на изключителната му подготовка и любов към науката. В продължение на много години писателят събирал и изучавал документални материали: дневници на пътешественици, отчети на експедиции, архивни материали. Въз основа на тях създава тритомния си труд "История на великите пътешествия и великите пътешественици", посветен на историята на географските открития от древността до началото на 40-те години на ХIХ век. Пише отделни книги за Христофор Колумб, за великите мореплаватели на ХVIII в.
Неговите описания на морски пътешествия свидетелстват за отлично познаване на морските дела и устройството на кораба. Водел своя особена картотека. Това била уникална сбирка от всевъзможни факти и сведения, подбирани от него от книги, списания, вестници. Тези бележки му оказвали неоценима помощ, докато работел над поредната си книга, Често му подсказвали и сюжети за нови творби. В тях имало подробни сведения по география и астрономия, корабостроене и корабоплаване, физика и химия, геология и история. Събирал всички съобщавани от печата новости в науката и техниката. Тази изключителна изследователска подготовка и възприемчивост към всичко ново и прогресивно правела силно впечатление още на съвременниците му. В писмо до него, като изказва възхищението си от първите му романи, известната писателка Жорж Санд му отправя следното предложение и пожелание: "Надявам се скоро да ни увлечете в пътешествие с подводница, която ще бъде усъвършенствана от знанията ви и вашето въображение... " Години по-късно Жул Верн показал това писмо на журналиста Брюсон и признал, че е задължен на Жорж Санд за един от своите най-големи успехи: "Тя ме наведе на мисълта да напиша "Двадесет хиляди левги под водата". Внимателно проследявал стъпките на тези, които се опитвали да заличат върху картата поредното бяло петно. Знаел за всички експедиции, които се подготвяли. Четял доклади за странстванията на смели пътешественици, проучвал маршрутите им.
В романа си "Пътешествия и приключения на капитан Хатерас" ползвал известните му сведения за полярните експедиции на Джон Рос, Едуард Пари, Джордж Бек, Джон Франклин, капитан Бичи, осъществени в периода 1818-1829 г. От техните отчети вземал описанието на природата на Арктика, географските особености на полярното крайбрежие на Северна Америка и в не малка степен - героичното в тези експедиции.
В друг свой особено популярен роман "Около света за 80 дни" също използвал реални източници. Такива са пътните бележки на французи, минали първи по новооткрития Суецки канал, рекламната брошура на агенцията за пътешествия на Томас Кук и др. Втората половина на ХIХ столетие е епоха на бурно, взривно развитие на науката, техниката и географските открития. Учените изтръгват от природата една след друга вековни тайни. Границите на познанието се разширяват. В химията, физиката, географията и мореплаването са направени важни открития. Бащата на научната фантастика не може да не пише в духа на времето. Той не търси и не предлага нови научни теории, но по пътя, набелязан от други, се придвижва решително и далеч напред. И като че ли именно в това е главната особеност на "вселената Жул Верн". Например неговият "Наутилус" ("Двадесет хиляди левги под водата") е несравним по размери, техническа съоръженост и източник на енергия (електричество), с която и да е от съществуващите тогава, а и много години след това подводници.
Обичал е да казва: "Каквото и да измислям, каквото и да фантазирам, всичко това ще отстъпва на истината, защото ще дойде време, когато постиженията на науката ще надхвърлят силата на въображението. " Времето потвърди това му пророчество, но поразителни като съвпадение от гледна точка на съвремието ни са много от неговите предвиждания и предположения... В романите "От Земята до Луната" и "Около Луната" Жул Верн правилно посочва необходимата начална скорост за преодоляване на земното притегляне. Описва ефекта на безтегловност и начина на навлизане на космическия кораб в земната атмосфера. Това все пак може да има свое логическо обяснение. Но как могат да се обяснят например следните факти: за място на изстрелването на вагона снаряд към Луната неговите герои от Гън-клуба избират скалистия хълм Стоунсхил, на около 15 километра от залива Тампа Таун на полуостров Флорида. А това е съвсем близо до района на известния днес космодрум Кейп Канаверал. В нощта на 12 декември 186... година снарядът с пътешествениците до Луната се приводнява в Тихия океан (според донесението на коменданта на изследователската корвета "Сускуехана"), в район с координати 20 градуса, 7 минути северна ширина и 41 градуса, 37 минути западна дължина - т.е. само на три мили от мястото, където през 1969 г. се приводни американският космически кораб "Аполо 11" при връщането си от Луната.
Жул Верн надниква и в бъдещето на екологията и социалните беди. В романа "Плаващият остров" описва унищожението на туземните култури в Полинезия. В "Завещанието на чудака" привлича вниманието към замърсяването на околната среда от прекомерния добив на нефт, а в романа "Леденият сфинкс" предупреждава за неминуемото унищожаване на китовете.
Когато на 24 март 1905 г. Жул Верн умира, бюрото му е отрупано с недовършени ръкописи, чекмеджетата се огъват под тежеста на неиздадени романи. Именно те продължават да излизат, както и приживе на писателя - по два на година - до 1910 г. "Вселената Жул Верн" продължава да живее. Две години след смъртта на писателя на гроба му в Амиен поставят паметник. Той изобразява Жул Верн, надигащ се от гроба, с ръка, протегната към звездите... Нали те също са част от неговата вселена.
"Нептунова поща" с български адрес
75 години от рождението на д-р Георги Икономов - име, включено в Книгата на рекордите "Гинес"
Д-р Георги Икономов е роден е на 7 март 1923 г. в Кюстендил. Има приноси в няколко области на медицината. Инициатор е на Първия международен симпозиум за близнаците, проведен в Рим през 1969 г. Там получава най-голямата награда на Института по генетика и гемелология "Григор Мендел". Папа Павел Шести го кани във Ватикана и кръщава на неговото име двама новородени близнаци: Ико и Номо.
Световно признат специалист е в областта на спелеотерапията. За разработките му в тази област през 1969 г. Ягелонският университет в Полша го удостоява с медала "Анджей Снядецки".
Основател е на българската "нептунова поща" и за постиженията си в нея през 1996 г. е включен в Книгата на рекордите "Гинес".
Интересът на д-р Георги Икономов към "бутилковата поща" се заражда още в детските му години. Първата си "бутилка с писмо" пуска в река Струма при село Гирчевци, където заедно с брата си близнак ходи да лови риба. Като участъков и военен лекар прави това и в реките Места, Вит, Марица, Тунджа. Като спортен лекар в Русе "осява", както сам казва, река Дунав със своите бутилки. Една от тях е намерена от рибар край село Пиргово. Друга улавят моряци от кораб в Браила, трета граничари намират в делтата на реката.
Своя дебют в световната "нептуновата поща" прави през 1978 г . : "Като корабен лекар на траулера "Физалия" - спомня си той - "стартирах" в Световния океан, с позивна серия "Ф-СЗА-78", в териториалните води на САЩ и Канада в Северозападния Атлантик. Бутилка № 43 беше открита от френско семейство на един от плажовете на Флорида. Втората позивна серия "О-СИА-79" осъществих в териториалните води на Англия в Североизточния Атлантик. Бутилка № 5 беше намерена на френския бряг от единайсетгодишния ученик Пиер Глуер. Бутилките от третата позивна серия "П-СЛ-80" хвърлихме с моряци от траулера "Пингвин" в Северния ледовит океан - Баренцово море и залива на Мурманск."
През 1978 г. д-р Икономов внася "българска новинка" в "нептуновата поща". Писмата номерира и облепя с българска пощенска марка, а във всяка бутилка поставя едностотинкова монета и станиолова лента, за да блести на слънцето като кодово съобщение. В писмата на седем езика е написано МИР и хуманното морско пожелание: По сините коридори на Cветовния океан да плават само риболовни траулери, пътнически и товарни кораби, но не и самолетоносачи и подводници.
Идеята за станиоловата лента обаче му донася неочаквана неприятност. Чрез самолетоносача "Нимиц" го "поканват" в базата на Шести американски флот на остров Сицилия, където учтиво, но твърдо му казват: "Сър, повикахме ви при нас, за да ви помолим да не слагате повече станиолови ленти в бутилките, защото те са метални и се отразяват на екраните на корабите, подводниците и самолетите ни!"
В чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава д-р Икономов и само за един месец (август) хвърля в океана 1300 бутилки, а за една година - 11 111 бутилки, с което надминава четири пъти дотогавашния световен рекорд на д-р Тайти от Шотландия. Следват "нептунови пощи" в Черно и Бяло море, край бреговете на Куба, в Жълто море и севернокорейските реки Тедонган, Чънгънган и Амнокган.
През септември 1996 г. д-р Икономов получава едно изключително признание. Издателството на Книгата на рекордите "Гинес" му изпраща цветна диплома, която удостоверява, че е включен в Книгата за 1997 г. на 17-а страница под № 212 097. По този повод заедно с дъщеря си Анета, преподавателка в Държавния университет в Богота и в колумбийския институт"Карл и Куерло", организират продължителна експедиция по долината на река Амазонка. Посещават индиански племена, провеждат международна среща с биолози и ихтиолози за мерките, които трябва да се вземат по спасяването на розовите делфини в реките Амазонка и Ориноко. Заедно с южноамериканските си колеги хвърлят в Амазонка 777 бутилки. Посланието, поставено в тях, призовава за мир между хората на Земята, за чисти води и за хармония между всички религии. Инициативата им е почетена от главния кмет на Богота с официален прием, а Анета е наречена от тамошните вестници "Розовата принцеса от страната на делфините".
22 222 бутилки-послания е хвърлил досега в Световния океан създателят на българската "нептунова поща". И не се уморява да замисля нови идеи. Миналата година членове на основания от него клуб "Нептун" се срещат с един от видните японски еколози г-н Негиши, който изявява желание и в Япония да бъде основан такъв клуб, с името "ИКОНОМО". Поканва българите да вземат участие в организиране на "нептунова поща" край японските острови. Идеята вече се осъществява.
В началото на годината за Япония замина Мария Цакова, секретар на българския клуб. С нейно участие във водите край седем японски острова бяха хвърлени 777 бутилки с българския "патент" - станиоловата лентичка, японска монета и мирно послание, облепено с японска пощенска марка. Само преди дни д-р Икономов е получил от Япония съобщение, че бутилка № 98 е намерена в канала Токио - Йокохама. Това, както казва той, е най-големият подарък за 75-ия му рожден ден.
