В Каспийско море спорят за нефта
Държавите, разположени по крайбрежието на безотточното Каспийско море, са на мнение, че отминалата година е била успешна и обещаваща за нефтения бизнес. Туркменистан зачеркна три находища от списъка си с единайсетте подлежащи на лицензиране морски блока, тъй като беше взето решение за съвместната им разработка с Иран. Общите резерви на находищата възлизат на 484 млрд. куб. м газ и 736 млн. тона нефт. Останалите осем находища съдържат около 1,6 млрд. тона нефт и 1,3 трилиона куб. м газ.
Руският нефтен гигант "Роснефт" се отказа от сделката си с Азербайджан и "Лукойл"за разработката на офшорното находище Кяпаз. Сделката бе наречена "политически и икономически пагубна", тъй като и Туркменистан има претенции към нефтеното поле. Затова пък американската компания "Коноко" и британската "Рамко" се надяват да заработят скоро в Азербайджан и да възстановят добива от разположеното на малка дълбочина находище Гюнешли. Проектът на стойност 1 млрд. долара получи одобрението на президента Алиев, което означава, че и останалите процедури по него ще бъдат изпълнени. Търговските преговори и техническото планиране ще приключат през март т.г. Средствата за основните разработки и новите технологии ще дойдат от западните партньори.
През 1998 г. в Каспийско море ще започне сериозно сондиране, тъй като "Уестърн джеофизикъл" наскоро приключи сеизмичното изследване на северната му част. "Шеврон" и някои други компании ще имат широк фронт за действие. В южната част на крайбрежието ще се работи предимно в територията на Азербайджан. "Сокар" се е насочила към джойнт венчър за възстановяване производството в по-старите полета и изследването на нови.
Варна има вече почетен британски консул
Отговорният представител на класификационната организация "Lloyd's Register" за България г-н Брайън Солт бе назначен за почетен британски консул във Варна. Церемонията по встъпването му в длъжност се състоя в гранд-хотел "Варна" на 21 януари т.г. в присъствието на посланика на Великобритания у нас сър Роджър Шорт и други отговорни служители от посолството, областния управител Добрин Митев, кмета на града Христо Кирчев, представители на деловите среди, медиите и британски граждани. С назначаването на г-н Солт се възстановява една прекъсната преди половин век традиция на британското присъствие във Варна, подчерта в речта си посланик Шорт и добави, че Великобритания е първата западноевропейска страна, която открива свое консулство в черноморския град. Той изрази надеждите си, че тази стъпка ще се впише успешно в усилията на България за приобщаването й след време към голямото семейство на европейските народи.
Г-н Солт работи у нас от две години и по силата на служебните си задължения има стабилни контакти с водещите предприятия от морския бизнес. Като почетен консул на Великобритания той ще се занимава предимно с оказване на помощ и съдействие на британски граждани, пребиваващи у нас, но няма да издава визи за българи. Г-н Солт увери клиентите на регистъра, че новите му ангажименти няма да попречат на работата с тях.
Началото на дипломатическите връзки на Варна с Великобритания датира от средата на миналия век. Според данните, изнесени от посланик Шорт на церемонията, първото британско консулство в града е било открито през 1851 г. Справката в Държавен исторически архив - Варна, сочи за начало на контактите датата 31 май 1847 г. Тогава британското правителство издейства от Турция привилегията да открие свое консулство в севернобългарските земи с цел улесняване на търговските отношения с тях. За консул във Варна е назначен подполковник Ед. Ст. Нийл, който е оказал голямо съдействие за развитието на търговията с региона. По-известен консул от периода преди Освобождението е Дж. Б. Синклер, а първият британски вицеконсул във Варна след създаването на новата българска държава е А. Дж. Брофи. След прекъсване по време на Първата световна война, през 1920 г. за вицеконсул във Варна е назначен Джулиан Б. Смит, а през 1925 г. постът е поет от Франсис П. Бейкър, представител на няколко английски фирми и търговец на платове и прежди. След скъсването на дипломатическите отношение между двете страни през Втората световна война г-н Бейкър отпътува от България и контактите са преустановени. Възстановяването на британската консулска институция във Варна е положителна стъпка в развитието на международните отношения и контакти на важния български черноморски град.
Василико през Възраждането
Преди 150 години днешното Царево било важен икономически център на Южното Черноморие
Странджанци строели кораби и търгували с Цариград, Егея, Средиземноморието и Русия
Завладян окончателно от турците в средата на 15 в., заедно с останалите крайбрежни селища, Василико имал противоречива историческа съдба. Още в началото на Османското владичество бил превърнат в султански хас. Специалният статут, както и опитите на османската власт насилствено да пресели жителите на крайбрежните села в Цариград, с което да увеличи производствения потенциал на османската столица, привлекли във Василико значително население.
Около средата на 18-и век Василико наброявал 750 къщи, населявани само от християни. В началото на 19-и век се очертали две противоречиви демографски тенденции: едната - свързана с установяването в града на значително по брой селско население, подгонено от кърджалийските набези, и другата - започналите масови изселвания за Русия. Най-значимите демографски промени в областта настъпили с Руско-турската война от 1828 - 1829 г. Извършващото се с активната помощ на руските войски изселническо движение довело до масовото обезлюдяване на цели райони от югоизточна България, включително и този около Василико. В средата на 30-те години на 19-и век жителите му били 1764. Настъпилото впоследствие известно увеличаване до около 2500 души - предимно от селяни от близките села, активизирало съществуващата стопанска структура и значително променило икономическия облик на Василико.
Градът бил разположен на южния полуостров на Василиковския залив. Първоначално имал крепостни стени, а провлакът, който го свързвал със сушата, бил прорязан от големи ровове, осигуряващи защитата му. Пристанищната скеля била дървена и стигала на 20 - 25 м навътре в морето. До нея били изградени хамбарите и хангарите, където се съхранявали стоките. На тази скеля можели да пристават само малки и плоскодънни плавателни съдове, с които се извършвали крайбрежни плавания и се превозвали стоки и пътници до и от близките селища. Големите кораби, чрез които се извършвал основният внос и износ, не можели да пристават на скелята и се налагало да бъдат товарени или разтоварвани в залива с мауни и от обособени към пристанището хамалски групи. Управлението на корабоплаването, осъществявано в акваторията на Василиковското пристанище, се извършвало от пристанищна, карантинна и митническа служби. Така то осигурявало най-необходимите условия за практикуването на основните за василиковци морско-стопански дейности - корабостроене, корабоплаване, риболов и търговия.
Значителното място, което заемало корабостроенето в стопанската структура на Василико, се дължало на редица благоприятни предпоставки. На първо място били природните дадености - заливите с пясъчно дъно и полегатият бряг били удобни за изграждането на корабостроителници. Високата квалификация на василиковските майстори ги правела търсени по цялото Западно Черноморие. Изключителна важност имала и близостта на районите, от които се добива корабостроителният материал. В местната корабостроителница се доставял както необработен, добит в западните покрайнини на Странджа и Кърк Клисе доброкачествен, тънък дъб, така и предварително обработен - под формата на греди, дъски и талпи, от връх Голец и гората Хриет келеси при Атлиман. От местните въжари се изработвало всичко нужно за такелажното стъкмяване на корабите. Местно производство били и платната, използвани при изработката на ветрилата.
По това време по цялото ни Южно Черноморие се използвали близки по своята същност корабостроителни технологии, но всеки регионален корабостроителен център придавал на своите кораби и определена специфика, която ги отличавала от останалите. Василиковските плавателни съдове имали силно издадена носова част и острота на вълнореза - особеност, определила нарицателното "какарини", с което жителите на околните селища именували василиковци.
Във василиковската корабостроителница се строели предимно малки и среднотонажни кораби, от типичните черноморски образци - каик, чеке и гемия, а по-рядко, по специални поръчки, се изграждали и егейски - трекандини.
Част от плавателните съдове се строели по поръчка на местни корабособственици и съставлявали флотилията на града, която към 30-те години на 19 век наброявала 42 кораба. Дванадесет от тях били големи, със средна вместимост около 200 тона - главно шхуни, баркове, дву- и тримачтови гемии.
Имало и специализирани, предимно риболовни кораби - т.нар. "цирокаика". Те се отличавали със значително по-широки отвори на хамбарите, позволяващи уловената риба да пада направо в тях.
Разположението на града в центъра на основен риболовен район предопределяло заангажираността на значителна част от местното население с риболов. Василиковци имали 10 таляна и 5 риболовни сдружения за улов на паламуд, скумрия и лакерда. Общият им годишен улов понякога надхвърлял 2 000 000 риби - едно изключително постижение при ограничения брой на използваните риболовни съоръжения. То същевременно свидетелствало и за усилията и уменията на местните рибари. Те често използвали и нестандартни съоръжения за риболов. Само във Василико бил познат един вид талян, при който мрежите се държат не от палузи, а от въжета с шамандури, което позволявало по-лесното манипулиране с него. Единствено тук се изработвали и се използвали серкмета с необичайно големи размери - дълбочина до 3 м и възможност за улов до 1,5 тона риба. Технологическият им вид наподобявал този на "лазиката" (с отвори на оловните тежести, пред които минавали "кюстеци").
Основна чат от плавателните съдове на василиковската флотилия били ангажирани с осъществяваната през пристанището търговия. Голямото разнообразие от дървесни продукти, които се добивали и изнасяли оттук, правело този вид стопанска дейност едно от основните занятия на местното население. И макар че приоритет имала търговията с въглища, значителен дял се падал и на износа на талпи, дъски, подпори, корабостроителен материал и дърва за горене, доставяни най-вече от вътрешността на Странджа.
Василико било най-южното пристанище по българските земи, през което се търгувало със зърно и зърнени продукти. Оттук се изнасяло брашно, произвеждано в разположените по крайбрежието и около града 10 вятърни мелници и 1 воденица. Част от пшеницата и ечемика идвала от многобройните големи ферми, разположени около града. Годишно те добивали по около 500 килета зърно, което било 8 пъти повече от средногодишния добив на едно българско семейство. А според щабния офицер от руската армия Дюгамел, пребивавал във Василико по време на Руско-турската война от 1828 - 29 г., местното производство можело да бъде и по-голямо, ако обработката на земята не се осъществявала с крайно елементарни оръдия на труда.
Активно се включвал Василико и в търговията с риба и рибни продукти. Местните търговци изнасяли прясно уловена, солена и сушена риба, хайвер, миди и стриди, в отлично състояние и при много ниско мито - около 1/20 от общата експортна стойност. Много по-ниски в сравнение с тези в останалите риболовни центрове били изкупните цени на продаваната риба. Например през 1829 г. на рибната борса в Созопол стойността била 4 пъти по-висока от тази във Василико. Така износът на риба до по-големите центрове за търговия осигурявал и по-големи печалби.
Високият добив на грозде във Василико позволявал средногодишно да се произвежда над 6000 ведра вино, част от което също се изнасяло.
Реализацията на всички видове износни стоки се осъществявала в широк географски диапазон. Износът на дърва и дървесни материали и на зърно и зърнени продукти се свързвал предимно с изпълнението на задължителните държавни доставки, които населението на Василико трябвало да изпълнява спрямо Османската държава. Затова те били насочвани главно към Цариград и към някои малоазийски пристанища. Останалата част дърва за горене, въглища и строителен материал се отправяли към долнодунавските княжества и Русия, а ограничено количество корабостроителни материали се реализирали на средиземноморските пазари. Зърното, особено след премахване на монопола върху неговата търговия, намирало добър пазар в Западна Европа. Турският пазар бил основният потребител и на останалите изнасяни стоки. Освен това малко вино се продавало в Долнодунавските княжества и Русия, а солена и сушена риба - в островна и континентална Гърция.
Османската столица била и основното място, откъдето се доставяли внасяните във Василико стоки. Паралелно с това хранителни продукти, кожи и кожени изделия пристигали от Причерноморските райони; хранителни продукти и текстилни стоки били доставяни и от Гърция и Източното Средиземноморие, а от началото на 19-и век започнал масовият внос на промишлени стоки от Западна Европа. Тяхното качество и ниски цени постепенно унищожавали местното занаятчийско производство.
В стопанската структура на Василико впечатлява и добрата организация на професионалните сдружения. Те били браншови и се отличавали със строгата си диференциация - имало сдружения на моряците, капитаните и корабособствениците, на рибарите, на търговците. Освен строго професионалните, изпълнявали и редица благотворителни, спомоществователни и ктиторски функции, някои от които нямали аналог в практиката на професионалните сдружения. Еснафът на василиковските моряци например предоставил на църквата да събира полагащата му се част от таксите, свързани с правата върху пристанищната скеля.
Тази стопанска картина се съхранила до 30-те години на 19-и век. Впоследствие стопанският му потенциал започнал постепенно да отслабва. Претърпеният изключително силен демографски трус, техническата революция в корабостроенето и корабоплаването, промяната на главните търговски пътища и обособяването на нови стопански средища отредили на Василико съдбата на малко морско градче, което нямало вече търговско и стопанско значение, тъй като регионът около него останал без икономическа ангажираност.
Военноморско списание
Към вестникарските сергии пое брой 1 на списание "Клуб Океан" - "национално издание за морски сили и техника", както е отбелязано под главата му. "Клуб Океан" е част от амбициозните планове на "Еър Груп" ООД - София, което издава и сп. "Авиоклуб Криле", сп. "Библиотека Криле" и вестниците "Авиофен" и "ВВС" (последният - съвместно с в. "Българска армия"). Списанието стартира с итересни и богато илюстрирани (черно-бяло и в цвят) материали от целия спектър на необятната морска тематика. За предубедените ще кажем, че софийските автори са много по-малко от тези, които живеят край морето.
"Клуб Океан", както и крилатият му събрат, ще излиза 6 пъти в година (през месец), а както и при "Библиотека Криле", ще се допълва през месец с "Библиотека Океан". Така любителите на морско четиво ще могат всеки месец да имат по една "океанска" книжка. Темата на "Библиотека Океан" през 1998 г. е: "Самолетоносачите". Очевидно и тук кръвната връзка с "крилатите" е изведена на преден план, в което няма нищо лошо.
"Морски вестник" пожелава на новите издания успех във водите на "солената" публицистика.
Грант Далтън триумфира у дома
Ветроходство "Уитбред"
Новозеландският шкипер на състезаващата се за Монако яхта "Merit Cup" успя да спечели втора победа в етапа от Сидни до Оклънд. Преди четири години той бе шкипер на "Endeavor" и изпревари "Тokyo" на сънародника си Крис Диксън малко преди финала. Сега Далтън се наложи над "Toshiba" на Денис Конър и хвърли в екстаз хилядите жители на Оклънд, дошли да наблюдават финала на четвъртия етап от регатата. Конър и "Toshiba" изостанаха на 3:36 мин. след победителите. Трета - на 12:30 минути, остана другата американска яхта "Chessie Racing" с шкипер Джордж Колинс.
Като цяло етапът премина най-драматично в сравнение с досега проведените. През петте денонощия преобладаваха ветрове и още в самото начало групата се раздели на две - "Toshiba", "Brunel Sunergy", "Swedish Match" и "Merit Cup" плаваха по-южно от групата на временния лидер "EF Language", включваща "Silk Cut", "Chessie Racing", "Innovation Kvaerner" и дамите от "ЕF Education". Развръзката настъпи през последните 24 часа, когато "Swedish Match" попадна в зона на безветрие, след като имаше приличен аванс пред останалите участници. Шведите безпомощно наблюдаваха как на около миля от тях преминават "Merit Cup", "EF Language", "Toshiba" и "Chessie Racing". Оттук до финала започна тактическото надхитряне между шкиперите, за които няма тайни в подобна обстановка на "мач рейс". Американецът Пол Койърд - шкипер на "EF Language", дори изключи ходовите си светлини, за което пък сънародникът му Денис Конър подаде протест. Четирикратният победител в "Купата на Америка" и шеф на "Toshiba Team" бе звездата на този етап. След като уволни Крис Диксън за слабото представяне в първия етап, Конър явно не остана доволен и от Пол Стендбридж, пое щурвала в този етап и изведе екипажа си до четвъртото място във временното класиране.
Стартът на петия етап от Оуклънд до Бразилия (6670 морски мили) ще бъде даден на 1 февруари т.г.
Ескадреният миноносец "Железняков" служи у нас с руското си име.
50 години от следвоенното превъоръжаване на ВМС
Ограниченията, които Парижкият мирен договор (1947 г.) налага на България като победена страна във Втората световна война, нямат никакво значение за моментното състояние на тогавашния ни боен флот, но поставят прекалено тесни граници за неговото бъдещо развитие. Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г., а само пет дни след това във Варна пристига цяла ескадра, в чийто състав са включени един ескадрен миноносец, два големи преследвача на подводници тип БО-2, четири малки преследвача тип МО-IV и шест малки преследвача тип ОД-200.
Веднага започва подготовката на български екипажи за усвояването на това формирование, невиждано по мащабите си дотогава във военноморската ни история формирование. Български флаг обаче над 13-те съветски единици се вдига много по-късно. Не е вярно, че това е станало на 29 септември 1947 г., както твърди Чони Чонев ("Корабите", т. V, с. 348). В Централния военен архив събитието е фиксирано със специална заповед на флота № 14 от 28 януари 1948 г. Този ден може да бъде приет като официална дата за първото следвоенно превъоръжаване на българските ВМС.
Ескадреният миноносец "Железняков" е първият боен кораб от този клас в нашата история. Той идва у нас вече на преклонна възраст (строежът му е започнал през 1915 г., но е завършен 10 години по-късно), но експлоатацията му полага основите на качествено нова организация на корабната служба във ВМС. Стандартното му водоизместване е 1276 т, а пълното - 1745 т. Първи и единствен български командир на "Железняков" е капитан III ранг Христо Кукенски. Под негово командване десетки наши военни моряци овладяват нови специалности и непознато за нашия флот технически оборудване. Такава е хидроакустическата станция ("Асдик" - английско производство), радиолокационната станция, жирокомпаса, ехолота. Нова е и системата за управление на артилерийската стрелба.
Ескадреният миноносц е същинска плаваща ТЕЦ със своите пет парни котела "Торникрофт" и с турбините "Парсънс" (29 000 к.с.). Този мощен енергетичен комплекс се управлява от лейтенант Борис Илиев. Четири 102 мм, две 76 мм, пет 37 мм и две 20 мм оръдия образуват невиждания дотогава у нас корабен артилерийски комплекс. Към това трябва да прибавим два тритръбни торпедни апарата, две 12,7 мм картечници, 60 мини, 42 противоподводни бомби, два параванни охранителя за борба с котвени контактни мини. Екипажът е от 172 души.
Официално "Железняков" се числи към нашите ВМС от 28 януари 1948 г. до 20 март 1950 г. Съветските инструктори напускат през февруари 1948 г. По понятни за времето причини корабът остава на служба у нас с руското си име. Екипажът му успява да проведе стрелби с главния калибър и учения по използване на торпедното оръжие. Основният проблем е липсата на подходящо корабно гориво. Използването на нерафинирано земно масло е скъпо и далече небезопасно "побългаряване" на технологията. Жертви след няколкото пожара няма, но ескадреният миноносец е изпратен на ремонт в Севастопол, откъдето повече не се връща в България. През 1953 г. е превърнат в плаваща казарма, а през 1956 г. - бракуван.
Закони и кодекси, или за какво се шуми в Параходство БМФ
Как ще стигнат парите за кораборемонта във фирмата
Между чука и наковалнята на задълженията към държавата и синдикалните искания Подготовката за въвеждането на Кодекса ISM напредва
Параходство БМФ периодично попада в полезрението на местните и централни медии и шумът, който естествено се вдига около най-голямата ни морска транспортна фирма, най-често като че ли служи за словесен камуфлаж на истинските проблеми. А такива има и в БМФ, но по тях сравнително малко се пише и дискутира. Средата на този месец ще запомним със синдикалните протести на моряшките профсъюзи във връзка с отмяната на доларовото заплащане на т.нар. "овъртайм" и опитите да се изведе сензационно темата за Кодекса ISM. Струва ми се, че и в двата случая плъзгането по повърхността на фактите оставя неизяснени много подробности, които доста променят общата картина.
Може би най-важният момент в дейността на всяка голяма фирма свързана със значителни материални активи, от началото на тази година са влезлите в сила множество нови данъчни закони. Новият закон за корпоративното данъчно облагане предвижда ремонтите на един дълготраен материален актив по време на целия му полезен живот да не превишават размера на амортизациите към момента на извършването на този ремонт. Ремонтите обаче имат актуални цени, защото се извършват в реални пазарни условия. От друга страна, по силата на амортизационната политика, налагана от държавата досега, амортизационните отчисления имаха много ниски стойности. Ако законът е добър за лек автомобил с живот 5 - 10 години, то той е неприложим за кораб над 30 г. например. На практика направените досега амортизационни отчисления, особено на стария флот на БМФ, възлизат на много малки суми и това е обективният проблем. Съществува и друг, чисто технически, но той обърква нещата още повече. Амортизациите на един кораб, макар и ниски, могат да бъдат пресметнати, като се върнем до момента на построяването му. Но ремонтите, извършени оттогава до днес, не могат да бъдат изчислени. Преди отчетността не изискваше да се води по такъв начин сметка за натрупаните амортизации, от една страна, и за извършените до момента ремонти - от друга. По приблизителни данни, дори ако беше възможно пресмятането им, би излязло, че цените на ремонтите са надвишавали стойностите на амортизационните отчисления, защото те бяха нищожно ниски. Това е вече минало, но изведнъж сега се оказва, че фирмата или няма никакъв фонд "Амортизации", в рамките на който да извършва ремонтите си, или той е нищожно малък. Кораборемонтът и ефективността на кораба влизат в противоречие с тези изисквания. Естествено, ремонти трябва да се правят, но ако Параходството или всяка друга фирма ги извърши и с разходите по тях надвиши разрешения лимит, разликата отива за увеличаване на облагаемата печалба.
Първоначалните разчети за тази година сочат, че над 50 на сто от необходимия бюджет за ремонти ще се облага като надвишаване. Този въпрос трябва да се реши бързо, защото засяга не само БМФ, а всички български предприятия. Практически проблемът възниква при всички, но при поддържането на един застаряващ флот е особено остър, защото освен средства за обновяването си, той остава и без възможности за ремонт. Именно поради липсата на възможност за обновяване на флота Параходството е задължено да го ремонтира и да влага там значителни средства. Има много международни морски конвенции, които поставят строги изисквания към състоянието на корабите, и затова плавателните съдове трябва да бъдат ремонтирани с цената на доста средства или да спрат да плават. Единствената надежда на фирмата е, че на министерско ниво вече се работи по въпроса за изправяне този дефект на закона и някогашната разпокъсаност на законодателна и изпълнителска власт донякъде вече е преодоляна. Има активни усилия от страна на Министерството на транспорта и Министерството на финансите за изглаждане на това противоречие между нормативна уредба и практика.
Това са накратко истински сериозните проблеми на Параходство БМФ, които са дотолкова тревожни, че заплашват да разстроят работата на фирмата - ако, разбира се, не намерят спешно решение. Те рефлектират и върху всичко останало, което излиза на повърхността като остър конфликт - както е в случая с профсъюзите.
Положението се усложнява още повече от факта, че в началото на годината, освен че започват да действат пакет нови данъчни закони, се сключват договори с пристанищата, правят се застраховки на корабите и др. Това са аргументите на ръководството на БМФ, което настоява синдикатите да изчакат до края на първото тримесечие.
Синдикатите, разбира се, са на друго мнение и фирмата остава пак между чука и наковалнята на данъчния и синдикалния натиск. Според председателя за Моряшкия синдикат Красимир Вълчев от съкращения на длъжности и плащания за овъртайм Параходството е икономисало валута "почти достатъчна, за да увеличи с 50 на сто възнаграждението на изпълнителския състав, да се увеличи трудовото възнаграждение на командния състав с 10 на сто, да се увеличат ставките на работещите на танкери и химикаловози". Според генералния директор Иван Борисов въпросът стои така: Ако според резултатите за 1997 г. БМФ очаква нетна печалба около 10 млрд. лв., при прилагане на исканото увеличение при други еднакви параметри и с отчитане на действащите за годината нормативни документи Параходството би приключило годината с около 12 млрд. лв. загуба. Според г-н Борисов отказът да излъчи телекс за стачна готовност е мотивиран с отклоняването на корабните екипажи от изключително сериозния ангажимент по вътрешния одит в рамките на подготовката за сертификирането по Кодекса ISM. Това е най-сериозната и отговорна задача. Ако Параходството и корабите не получат сертификат до 1 юли т.г., то валута няма въобще да има и тогава дискусията със синдикатите ще е безпредметна.
Явно експертите на двете страни, ако имат такива, трябва да седнат на масата на преговорите и с конкретни изчисления и мотивировки. Освен това синдикатите искат изравняване на заплащането на българските кораби с европейските стандарти. Може би си струва да припомним, че споразумението за овъртайма бе прието под заплахата за стачка по време на кризата, довела до падането на кабинета Виденов. Само за да стане обект на санкции от Държавен финансов контрол. Сега условията са различни и надеждите за перспективно решаване на проблемите на моряшкия труд са в преговорите. От няколко месеца се работи и по новия колективен трудов договор на фирмата, но не той е ябълката на раздора. Поставят се условия за повишаване на валутата, а всяко повишаване на валутното възнаграждение е свързано със данъчното облагане и съществува реална заплаха от декапитализация, ако нещата не бъдат прецизирани.
Многократно е писано и обяснявано, че съществуващата в момента данъчна система регламентира задграничните дневни пари на екипажите с постановление отпреди двайсет години и налага за тях непоносимо високи данъци. Така на практика държавата си дели с моряка неговата надница. Добре е, че има вероятност въпросът да бъде решен принципно, има проекти за него от министерствата на финансите и транспорта, но перспективата тук е по-неясна.
Важният въпрос за Кодекса ISM и предстоящото му влизане в сила малко по малко започва да става широко обществено достояние. БМФ продължава сътрудничеството си с "Germanischer Lloyd" и осигурява визи за четиримата водещи одитори, които до края на февруари трябва да обходят 67-те кораба, подлежащи на освидетелстване. Няма обаче еднозначност и достатъчно яснота в постановката на Държавната инспекция по корабоплаване за това, коя ще бъде упълномощената организация за освидетелстването по Кодекса ISM - дори в последното й разпореждане № 40 от декември м.г. Инспекцията си остава длъжник не само на Параходството, но и на другите, вече немалко на брой, частни корабособственици по отношение методическите указания за същността и въвеждането на новия кодекс. Ето защо няма нищо чудно, че периодично в различните медии се появява по някое тревожно-сензационно съобщение, че сроковете са пропуснати или че БМФ не е получил сертификат за Кодекса ISM. Тревожното и сензационното е, че след седем години демокрация международното и българското морско законодателство се разминават напълно в идеологията си, а държавата и тук си остава длъжник на морския бизнес.
Зарибяването на Черноморието започва
24 часа морски труд
Вестниците "24 часа" и "Дневен труд", слети в крепка вацовска прегръдка (Westdeutsche Allgemeine Zeitung), усетили монополната несанкционирана сила в разградения български двор, най-сетне набраха кураж да напуснат панчаревските води и като волни чайки да се зареят над морските простори.
И замириса на пари... Във Варна и Бургас ги очакват ентусиазирани тълпи читателки, зажаднели за истински морски лъвове. Босовете най-после ще усетят как рекламното им послание достига точния си адрес - корабите ще се продават в Панчарево и ще се чартират на езерото Ариана. Синдикатите ще започнат най-сладката си битка с работодателите за заплащането на овъртайма: нали скоро морският труд може да стане и 168 часа? Местните вестничета, радийца и телевизийки (които оцелеят) ще се напрегнат да захранват с още по-пикантни новини жълтите страници на големите братя от столицата. А те, страниците, ще се пълнят безплатно с нескопосно преразказани материалчета и с добре платена реклама, която бавно и полека ще поскъпва. Зарибяването на Черно море със сладководна софийска дъгова пъстърва започва. Какво пазарно мислене, какъв гениален ход! Татко Адам Смит би промълвил: "Дерзайте, братя! Напипали сте пулса. Само яхнете гребена на вълната и тя сама ще ви отведе в Новия свят... " Нали тук, край морето, е родината на финансовите пирамиди. Тук са баламурниците.
Ще строиме пирамиди, ще строим живота нов... * 8 допълнителни цветни миража.
* Всеки четвъртък - ленински съботник.
* Два вестника - една цел.
* Дайте ни парите си посредством рекламата.
* Спечелете в новите пирамиди. Не забравяйте - в Райфайзенбанк.
Deutschland, Deutschland, uber alles... Скъпи братя и сестри, съграждани!
Ако след 24 часа непосилен морски труд съвсем ви се изпразнят хамбарите, заповядайте при нас, в "Морски вестник". Ние винаги ще намерим добра дума за вас, пък и безплатно може да поздравите колегите си за празниците.
Защото се обичаме... И варненското злато отлетя за Америка
На 20 януари т.г. най-известните съкровища на България, притежание на около 20 наши музея, отлетяха за САЩ, за да направят едно безпрецедентно по своите мащаби и продължителност пътешествие по американските музеи. Премиерата ще е на 6 февруари т.г. в Музея на изкуствата в Сейнт Луис. След това под официалното си мото "Богатството на траките - съкровища от България", сбирката ще бъде показана в Музея на изкуствата "Кимбъл" - Тексас, където ще остане през месеците май и юни. През юли и август ще бъде в двореца "Легион на честта" в Сан Франциско. Наесен лети за Ню Орлиънс, където ще посрещне и новата 1999 г. После ще гостува в музея "Брукс" в Мемфис, щат Тенеси, а втората си американска пролет ще посрещне в Музея за изящни изкуства в Бостън, щат Масачузетс. Финалът на американското пътешествие засега е предвиден в Детройт, където изложбата ще гостува от юни до август.
Изложбата е организирана от Американския тръст за музейни изложби, в който членуват над 250 музея от САЩ. Към изложбата са проявили интерес 20 музея, но ръководството на тръста е избрало само тези 7 музея.
В това пътешествие по американските музеи участват и варненски експонати. Това са брадви-скиптри, 2 зооморфни фигурки, нагръдник, гривна от варненския халколитен некропол, съкровищата от който са известни още като най-старото злато на света.
Кога те ще се завърнат на постоянните си места в Археологическия музей във Варна, засега може само да се гадае. Макар и да е обявено като 20-месечно (срок, който сам по себе си никак не е малък), американското турне може да продължи. Подобни опасения вече изразиха изтъкнати български музейни специалисти, в това число и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Освен други музеи в САЩ, значителен интерес към изложбата отсега са проявили културни институти от Канада и Мексико и нищо чудно тя да отиде и там. Именно това продължително отсъствие, а не дали е смешно нисък наемът, за който изложбата е отдадена, е големият проблем на иначе добрата идея. Защото едва ли е нормално поне две години посетителите на нашите музеи (българи и чужденци), когато поискат да видят тракийските съкровища, да чуват в отговор, че за целта трябва... да прескочат до Америка.
Корабен модел от зъбни четки
Вторият най-голям завод в света за изработка на зъбни четки от дърво е край градчето Стронг, щат Мен, САЩ. "Зъбната" фабрика е популярна с името на своя основател - Форстер, който е изобретателят на съвременната четка за зъби. Едва ли обаче той е предполагал, че неговото изобретение може да бъде използвано за такова необикновено хрумване, каквото осенило някой си Уейн Кейс от щата Илинойс. Той решил да направи модел на прочутия океански лайнер "Лузитания" само от четки за зъби. Символичното "спускане" на модела на вода станало малко преди Нова година, а равносметката на чудака моделист показала, че е използвал 193 хиляди зъбни четки. Дължината на модела е 487 см. Корабно машиностроене ще възроди производството на стоманобетонн
Интервю с директора на "Корабно машиностроене" АД инж. Иван Даскалов
Както вече информирахме, в края на миналата година най-голямото наше предприятие за корабно оборудване - "Корабно машиностроене" АД, беше приватизирано. Първата част от сделката, осъществена от Центъра за масова приватизация (ЦМП), включваше раздържавяването на 67% от акциите на предприятието чрез масова приватизация. Те бяха успешно придобити от 1200 еднолични акционери и ПФ "Варна". По инициатива на работническо-мениджърски екип, учредил "КМ Инвест" АД, бе открита процедура за касова приватизация на останалите 33% от капитала на дружеството.
Изминалата финансова година "Корабно машиностроене" АД приключи с добри реултати, а целта на мениджърския екип е предприятието да увеличи производството на уникалните си изделия, по възможност да намали зависимостта си от "Варненска корабостроителница" АД, което е в интерес и на двете дружества, и да затвърди позициите си на пазара, свързан с морския бизнес.
По този повод потърсихме мнението на изпълнителния директор на "Корабно машиностроене" АД инж. Иван Даскалов за развитието на завода и бъдещите му планове в морската индустрия.
МВ: Г-н Даскалов, след като на 1. ХII.1997 г. поставихте подписа си под договора, удостоверяващ раздържавяването на останалата част от завода по касов път, как смятате, че ще се развива най-голямото предприятие за корабно оборудване в страната отсега нататък?
- След 14-месечна работа процесът на приватизация тук приключи. Подписаният договор предвижда преференции по чл. 25, ал.3 от Закона за приватизация, според който се плати 10% от стойността на сделката в брой с възможност останалите 90% да се разсрочат през следващите 5 години. Имаме едногодишен гратисен период, след който започва да тече преференциална лихва. Можем да изплатим и 50% в зункоблигации. Тези облекчения са стимул за колектива на работническо-мениджърското дружество да доведе изпълнението на условията по договора с Агенцията по приватизация до успешен край. Досега държавата имаше своя дял в предриятието, но в близките месеци той ще се сведе до нула и отговорността на мениджърския екип за бъдещето на завода ще бъде решаваща. Колкото и предизвикателно да звучи, нашето решение е да увеличим производството и да запазим пазарните си позиции на фона на някои негативни тенденции в нашия бранш. Това е труден процес предвид тежката икономическа ситуация в страната, но оптимизмът ни се крепи на дългосрочните перспективи, заложени в бизнеспрограмата за развитие на завода за периода 1998 - 2001 г. Засега обслужваме нуждите основно на Варненска корабостроителница, която е и най-големият ни клиент. Последните разговори с изпълнителните директори на другите две корабостроителници в Бургас и Русе за близки перспективи за строителството на кораби засилват увереността ни, че поставените задачи в дългосрочен план ще бъдат изпълнени. Търсим нови клиенти у нас и в чужбина за огромната производствена листа от изделия, които предлагаме.
МВ: Предвиждате ли нови изделия да бъдат включени в производствената листа на предприятието?
- Заводът е основен и в определен смисъл единствен производител на люкови закрития. Произвеждаме централния пулт за управление на кораба, разпределителни табла и пултове, електроника, всички видове палубни механизми, шпилове, брашпилове, рудани. Тук се изработват също така специални алуминиеви стълби, илюминатори, врати, пожарен инвентар. През последните месеци започнахме работа по възстановяване на стоманобетонното корпусостроене, което спря в началото на 90-те години. Като технология то е уникален тип строителство, на чиято база имаме 14 идейни проекта за изграждането на плаващи работилници, помпени станции, паркинги, ресторанти и др. Засега водим преговори с фирми от Русия и Турция за сключване на договори и доставка на такива изделия.
МВ: Каква е кредитната задлъжнялост на предприятието?
- Постоянно променящите се процеси в родната икономика, затрудненията на някои от основните ни клиенти в ритмичното изплащане на задълженията към нас, както и цикълът на изработка на някои изделия, налагат използването на кредити за оборотни средства. Но те са бързо възвращаеми. Имаме договореност с нашите партньори до няколко месеца вземанията да бъдат погасени. Нашето акционерно дружество на практика завърши 1997 г. с добри финансови резултати благодарение на добрия бизнес с нашите клиенти от Варненска корабостроителница на първо място, Параходство БМФ, Кораборемонтен завод "Одесос" и др. МВ: Предвижда ли се оптимизация на щата?
- Няма да има сериозни съкращения и трансформации. На места може да се получи оптимизация на щата, вследствие на усъвършенстваната технологична база и новозакупената в края на миналата година компютърна техника. Основната ни цел и предизвикателство през следващите месеци е увеличаването на производството. Ако успеем да възродим и стоманобетонното корпусостроене, ще се наложи да набираме допълнителен брой специалисти. Затова, преследвайки главната цел - увеличаване обема на производството (респективно печалбата), ще се стремим да увеличаваме и притока на работна ръка.
МВ: Почувстваха ли се работниците като акционери в своята фирма?
- Това е труден и бавен процес, при който икономическите реалности ще повлияят върху тяхната психология. Трябва да уточня, че не всички работници тук са акционери в дружеството. Но когато се усетят плодовете на този процес и започнат да идват дивидентите, всичко ще си дойде на мястото.
Моряците каспийци
Азербайджан се готви за нефтения бум
Моряшката професия в Азербайджан има своите традиции. Добивът на нефт още през миналия век налага създаването на флот за превоз на течни товари и така преди 137 години се създава Каспийското морско параходство - Каспар. Нефтодобивната и нефтопреработвателната промишленост на страната разчитат твърде много на неговата подкрепа в очакване на "големия нефт", планове за който правят всички.
Открай време течното злато на Каспийския регион е привличало чужди инвеститори. През 1858 г. е създадено акционерното дружество "Кавказ и Меркурий" - една от най-големите местни корабоплавателни компании, от която води началото си Каспар. Стремежът към ефективност на превозите подсказва създаването на качествено нов плавателен съд. Според историците тук се е появил първият танкер в света - "Зороастър", построен в Швеция през 1878 г. по поръчка на нефтения магнат Роберт Нобел. Със своята товаровместимост от 600 тона той бил сензация за времето си, а добивите на нефт се увеличавали бързо. През 1898 г. в района на Баку било съсредоточено половината от световното производство.
Паралелът със съвременността и очаквания нефтен бум в Каспийския регион се налага от само себе си. Сега флотът на Каспар се състои от 69 плавателни съда, от които 34 танкера и 35 сухотоварни кораба със средна възраст 15 години. Параходството е най-голямата корабоплавателна компания в басейна на Каспийско море, а същевременно представлява и многоотраслово предприятие, в което освен споменатия флот влизат няколко товаропътнически ферибота, кораборемонтно предприятие, драгажно звено, проектантски институт, информационно-изчислителен център, учебни, търговски, снабдителни и агентиращи организации. Статутът на корабоплавателната компания, която работи в условията на международна конкуренция, може да бъде сравнен само с този на едно министерство. Необикновеното й положение и структура създават голяма неопределеност по отношение на бъдещето. А интерес към азербайджанския нефт и свързаните с добива му дейности са заявили инвеститори от 43 държави. Няма съмнение, че темповете на юридическото определяне на компанията и промяната в нормативно-законодателните актове на страната ще бъдат решаващи за привличането на инвестиции.
Нужно е да припомним, че през последните години страната преживя срив на много утвърдени връзки и твърда икономическа блокада, която затвори пристанищата на Руската федерация за нейните кораби. От 1994 г. железопътната връзка на Азербайджан с Русия е блокирана, а това отряза връзките й със севера и транзитните товари през Баку за Иран и средноазиатските републики. А в Каспийския басейн се поддържа в технологично отношение флот със 150 000 dwt, който може да превозва по 16 млн. тона товари годишно, но не е натоварен достатъчно.
Засега параходството продължава да изпълнява поръчки за нуждите на стопанството на републиката, които безспорно са от национално значение: доставка на сол за химическата промишленост, на дървен материал за строителството, на суров памук за леката промишленост. Разбира се, централно място заема превозът на нефт и нефтопродукти. Значителна е ролята на Каспар и за развитие икономиката на републиките от Средна Азия. Към традиционния "малък каботаж" в рамките на Каспийско море се прибавят и задграничните превози до пристанищата на Иран. След като през шейсетте години параходството се сдобива с танкери и сухотоварни кораби, които могат да преминават по Волго-Балтийския канал, то започва да превозва товари за Черноморския и Балтийския басейн и получава връзка с Европа. Назряващият сега проблем е в това, че флотът на Каспар е строен предимно през 70-те години и е към края на полезния си живот. За обновяването му са нужни много средства, които не са по силите на компанията. На световния пазар корабите около 4000 dwt струват между 4,5 и 6 млн. долара. За закупуването на шест такива кораба в най-близко време параходството трябва да даде около 30 млн. долара, но тук може да помогне само държавата, ако все пак реши да гарантира кредита.
Нужно е да се построят и нови танкери, подходящи за местните условия. В политически план това ще има особено голямо значение за развитието на републиката и за максималното оползотворяване на очаквания нефтен бум. Строителството и въвеждането в експлоатация на танкери ще осигури за страната постоянен приток на конвертируема валута и ще укрепи авторитета й на международния пазар, смятат специалистите от Каспар. Трудност за компанията е и запазването на кораборемонтното звено в условията на покачване нивото на Каспийско море. Има готов проект за решаване на проблема с хидротехнически и брегови съоръжения, но само за първия му етап през следващите две години са нужни 25,9 млн. долара. Съществуват и мнения, че Азербайджан трябва да има своя собствена корабостроителна промишленост с привличане на чужди инвестиции и създаване на смесено акционерно дружество. Очевидно отново трябва да се намеси държавата.
Обнадеждаващи са сключените договори за повишаване товарооборота на фериботните връзки Астрахан - Баку и Астрахан - Туркменбаши. Очаква се много и от развитието на транспортния коридор ТРАСЕКА, важно звено от който е каспийската морска отсечка. Ръководството на Каспийското параходство провежда вече перспективни разговори с представители на компании от Иран, Египет и Гърция с цел осигуряването на транзитни товари и разширяване сътрудничеството в рамките на Каспийско море. Но бъдещето зависи от избора на държавата, която трябва да реши дали ще има, или не национален превозвач от съществуващия досега вид. Дали ще му предложи данъчни облегчения, за да гарантира неговото възпроизводство, дали ще може да гарантира кредитите му, или в крайна сметка ще вземе друго решение.
Музей "Георги Велчев"
Музей "Георги Велчев" откри на 22 януари т.г. в галерията си на ул. "Радко Димитриев" 8 във Варна първата си за тази година изложба. Тя е под мотото "Представено в Швейцария" и включва част от творбите, които бяха представени в изложбата "Художници от България", гостувала в края на миналата година в град Солотурн, близо до столицата Берн. Музей "Георги Велчев" и неговият уредник Румен Серафимов тогава бяха главни организатори на изложбата, а сред включените творби преобладаваха най-новите работи на варненски художници. Сега посетителите на галерията ще могат да ги видят и у нас. В близките планове на г-н Серафимов е уреждането на изложба от творби на Георги Велчев, Христо Каварналиев и Георги Урумов - едни от най-известните варненски художници маринисти. Амбицията на изкуствоведа е с тази изложба да даде по-пълна представа за най-големите варненски художници от началото на века. А най-известното съвременно име, което г-н Серафимов има намерение да покани за голяма самостоятелна изложба, е Ванко Урумов. Това вероятно ще стане по време на Седмицата на морето.
Нова среща на специалисти за безмитна зона във Варна
Среща разговор за шансовете Варна да създаде своя безмитна зона събра на 22 януари т.г. специалисти от заинтересованите институции на морския бизнес с Ангел Първолов, заместник-началник на Главно митническо управление - София, и Дияна Ангелова, експерт от Министерството на търговията и туризма. На срещата присъства и областният управител Добрин Митев. Кметът на града Христо Кирчев обоснова нуждата от безмитна зона във Варна. Срещата се превърна в пореден опит да се обединят икономическите интереси в района, за да може той да се превърне в привлекателно място за чужди капитали. Когато в парламента бъде гласуван Закон за свободните икономически зони, Варна ще издигне кандидатурата си и ще защитава своите шансове, стана ясно на срещата. Това е много по-благоприятна възможност за развитие в сравнение със съществуващите безмитни зони. Както е известно, свободната зона е много по-широко понятие и няма за цел облекчаването на вноса, а стимулирането на износа, привличането на чужди инвестиции и технологии, привличането на товаропотоци и утвърждаването на международните транспорти коридори. Тя е стимул за преки производствени инвестиции и икономически растеж, а създаването й се разрешава от Народното събрание, докато безмитните зони се разкриват с позволение на Министерския съвет.
След това специално за "Морски вестник" г-н Ангел Първолов каза: "Мисля, че срещата изигра своята роля. Тук се опитвахме да разясним темата за свободната зона като понятие в нашата страна и по-конкретно къде се намира Варна в тази схема. Опитах се да разясня на колегите, че митницата не регламентира зоните, а тя по-скоро опосредствява търговията в тях. Как ще бъде учредена самата зона, кой и къде ще я регламентира, кой ще извършва стопанската дейност там и кой ще я управлява, е предмет на един общ устройствен закон, който предстои да бъде разгледан в парламента. В него ще бъде регламентиран само митническият контрол в зоните. Засега действащият Указ 2242 на Министерския съвет показва ясно, че безмитните зони се разкриват от Министерския съвет, но по инициатива на местните органи."
Остава местните власти и местният бизнес да вземат решение къде да насочат усилията си. Шансовете за бързо създаване на безмитна зона като че не са големи, както подчерта преди време на среща във Варна министърът на транспорта Вилхелм Краус. Свободната зона изисква стройна аргументация и регламентиране на дейностите и производствата в нея, а за това ще бъдат нужни съвместните усилия на всички заинтересовани от бъдещето на града.
Последни решения на Международната морска организация IMO
В допълнение към резолюцията са систематизирани типични данни, които трябва да бъдат събирани при отделните видове аварии. Резолюцията е предназначена за морските държавни администрации, а в корабоплавателните компании ще бъде използвана за разработване на задължителната по Кодекса ISM система за мониторинг на авариите с корабите.
Принципи и цели на организацията по отношение на човешкия фактор
Резолюцията е предназначена за специалистите, разработващи предложения до IМО. Внасяните материали за проектиране на кораби и за организация на корабните операции следва да бъдат съобразявани със систематизираните в настоящата резолюция изисквания, отнасящи се до човешкия фактор.
Общи принципи и изисквания за корабните донесения
Досега при аварийна ситуация донесенията от корабите се извършваха по известната резолюция А.648(16). Но тя се отнасяше само до аварийни нефтени разливи. Сега с новата резолюция се унифицират всички донесения. Запазва се принципът за кодиране на донесението - за краткост. Резолюцията следва да бъде изпратена до всички кораби.
Ръководство за разработване на обединен корабен план за действия при аварийни ситуации
Поради актуалността на въпроса настоящата резолюция беше предхождана от циркуляр на Комитета по морска безопасност MSC/Circ. 760. Съдържанието на последния е използвано в корабоплавателните компании при разработване на изискваните по Кодекса ISM корабни аварийни планове.
Допълнение към Кодекса за безопасен превоз с кораби на ядрено гориво, плутоний и високоактивни ядрени отпадъци
Ръководство за разработване на корабни аварийни планове за кораби, превозващи материали, обект на Кодекса INF
Радиоактивните горива и отпадъци от атомните електроцентрали се превозват по море със специални кораби и при по-особена организация. Тези две резолюции допълват съществуващите нормативни документи.
Стандартни изисквания за корабна хеликоптерна площадка
С такива площадки трябва да бъдат оборудвани корабите, заложени за построяване след 01.02.1992 г.
Ръководство за морските администрации при разработване на телекомуникационна инфраструктура на държавна система за търсене и спасяване
Елементите на една държавна система за търсене и спасяване се наблюдават от IМО и се обявяват на другите държави-членки на организацията. Тези елементи трябва да отговарят на определени изисквания, за да може да бъдат използвани в международен аспект.
Ръководство за службите по управление движението на корабите
Във връзка с наскоро влязлата в сила конвенция по морско право UNCLOS'82 се наблюдава тенденция към рязко увеличаване на бреговите служби за управление движението на корабите с т.нар. радиолокационни проводки. В същото време се наблюдава и едно неочаквано увеличаване на сблъскванията на кораби при такива проводки. Ръководството следва да бъде използвано и от капитаните за подобряване на взаимодействието с бреговите служби за управление движението на корабите.
Процедура за приемане и изменение на схеми за разделно движение на корабите
Тази резолюция, подобно на горната, е приета в отговор на тенденцията за увеличаване на системите за маршрутизация на корабните пътища. Преди UNCLOS'82 това се приемаше като ограничаване на свободата на корабоплаването. С тази резолюция IМО, като единствена международна институция, установяваща корабните пътища и маршрути, делегира правата си на своя Комитет по морска безопасност MSC.
Проблемът не е нито дискусионен, нито хипотетичен
Статията ми "Това не е дело на български военни моряци", която "Морски вестник" помести в брой 23 от 2 декември м.г., е основана на фактите, изнесени в изложението на о.з. капитан-летец Тихомир Мянков Мушанов, и представя най-същественото от неговото обширно изложение. Този документ той изпраща през лятото на 1992 г. до Министерството на отбраната (МО) с молба, ако преценят, че е целесъобразно, да му разрешат да го предостави и на централните медии.
Причини и повод за изложението
Подводницата Щ-204 беше открита през лятото на 1983 г. и идентифицирана по принадлежност. Девет години по-късно - през лятото на 1992, бургаски екозащитници вдигнаха шумотевица, че край нашите брегове лежала взривоопасна и петролоопасна съветска подводница. По вестниците потече каква ли не информация, написана на принципа чул-недочул, некомпетентен до още по-некомпетентен. Важна беше сензацията, макар и твърде закъсняла по време... Това беше принудило Т. М. Мушанов да направи писмено споменатото изложение.
В деня на бомбардирането на подводницата Щ-204 капитан Мушанов е бил на летище "Чайка" и е летял заедно с немския екипаж с бомбардировача "Хайнкел-215", който е извършил екзекуцията. Тя е станала по начина, както съм го описал в моята статия. Притежавам един екземпляр от изложението на о.з. капитан Мушанов. Имам намерение да го предоставя на Военноморския музей във Варна. С това въпросът за мен приключва... Има нещо по-интересно
Корабният часовник (един от тях) е показвал 20 ч. и 45 мин. Вероятно тогава до него е стигнала нахлулата в подводницата вода. Но един от личните часовници "с разбит циферблат" е спрял на 10 ч. и 20 мин. Това време е твърде близо до атаката на самолета "Хайнкел-215".
Последният запис в корабния дневник е направен в 00 ч. 00 мин. на 5 срещу 6 декември 1941 г. В него е посочено всичко, което се отбелязва при сдаване на вахта: курс, скорост, вятър, море, видимост. Но липсва най-важното - координатите! Защо? Фактът, че след като в дневника не е отбелязано нищо, не бива да ни учудва. Известна поне на моряците е руската практика дневникът да се попълва в присъствието на командира (респективно - капитана на търговските кораби), като преди това се води чернова тетрадка. А случаят с подводницата Щ-204 е бил твърде деликатен, за да може да се попълва дневникът (официален документ) без предварително обмисляне... И все пак остава загадката - защо подводницата е изплавала на толкова малка дълбочина и в наши води? Ако е имала повреда, тя все пак е можела да се оттегли в открито море и там да се саморемонтира, доколкото може. Нейната радиостанция е работила и е била засечена от немците. Фактът, че не е чута в базата си, или по-точно, че там няма информация, още нищо не означава. По това време западният бряг на Крим е обсаден, води се жестока битка и няма никаква гаранция, че този, когото викаш, точно в момента има възможност да те чуе. Причините могат да бъдат десетки. Командирът Иван Гриценко, поне ако се съди от неговата снимка, има твърде интелигентен вид. Н може да не си е давал сметка в чии води се намира, на каква дълбочина, че радиостанцията му работи и може да бъде засечена, и въпреки всичко да остане цял предобед в открито положение. Това са въпроси, на които аз не мога да отговоря, а хипотези не искам да създавам.
В последната световна война
България е държавата, чието правителство има най-странната политика. От една страна, ние сме неутрални по отношение на Съветския съюз, но, от друга, сме във война с неговите съюзници Англия и САЩ и сме съюзник на негов враг.
Все пак номинално България е неутрална по отношение на Съветския съюз, във Варна има съветско консулство, а в София - посланик. Съветската подводница е изплавала в наши води и е останала дълго време там в открито положение и с работеща радиостанция, с други думи тя си е давала сметка, че ще бъде открита дори и визуално от брега. В крайна сметка става дума за бойна единица с 27 души екипаж, изплавала в наши териториални води и нямаща намерение да се крие. Дори осъденият на смърт има право на последна дума. На подводницата Щ-204 това право е било безцеремонно отнето. Първата презумпция в случая е тя да се таксува като безпомощна от нашето военно командване. Всичко друго по-нататък би трябвало да зависи от нейното поведение и от нашето командване. Но немското командване, вместо да уведоми българското, което чрез корабите си или самолетите в Балчик и Сарафово, да провери на място какъв е случаят, предприема атака на подводницата и я потопява. Погледнато юридически, това е грубо вмешателство и незачитане суверинитета на България. Извършено е престъпление за сметка на България. Можем да бъдем щастливи, че този случай стана известен на съветското командване едва след половин век... Бележка на редакцията: Спомените на о.з. капитан Тихомир Мушанов безспорно представляват интерес, но те също трябва внимателно да бъдат анализирани. Най-малкото поради факта, че според официалните данни на Министерството на отбраната през посочения период той е бил поручик и е заемал длъжността началник на снабдителна секция във въздушен учебен полк, дислоциран на стотици километри от Варна. Вероятно това е и една от причините министър Сталийски да не предостави тези спомени на медиите.
Пясъчните замъци рухват
Южнокорейската финансова криза може би едва сега започва
Когато тази статия се подготвяше за печат, преди броени дни, един щатски долар се обменяше срещу 1800 вона при 914 вона в началото на октомври, а средният лихвен процент в Южна Корея бе към 25 на сто при 13 на сто за октомври. За един от азиатските "тигри" това означава разтърсваща основите на държавата криза. На 18 декември бяха проведени предсрочни президентски избори, а новоизбраният държавен глава Ким Деджун нямаше време за празнуване и шампанско - съществуваше опасност да бъде спряно обслужването на корейските международни заеми.
Освен това президентът трябваше да убеди националните законодатели да прокарат 19 законопроекта за финансови реформи. Те ще улеснят и опростят процеса на ликвидация на финансово нестабилните предприятия, включително и конгломератите, с въвеждане на бързи процедури по сливане и придобиване на собственост. Така ще бъдат привлечени и инвеститори отвън.
По предварителни сведения трийсетте най-големи групировки в Южна Корея ще понесат общи оперативни загуби от 18,45 трилиона вона, ако лихвените проценти останат от порядъка на 20 на сто, продажбите им спаднат с 3 на сто и средното съотношение на дълговете към чистата стойност на имуществото им е 387.
Затова големите промишлени конгломерати с много дългове се опитват сами да сложат ред в собствения си дом, като продават проблемни или периферни за предмета си на дейност фирми, включително оперирането на кораби под национален флаг. Друг изход е съюзът с мултинационалните корпорации, с цел оцеляване при трудните условия, наложени от МВФ.
Морският сектор на Южна Корея също страда от недостига на оперативни фондове, причинен от парализата на финансовата система. Повечето фирми се стараят да подобрят организацията си и да постигнат по-добро съотношение между дълг и чиста стойност на имуществото си.
За пример може да послужи "Hanjin", която през последните два месеца продаде 17 кораба на гръцки корабособственици и събра 220 млн. долара. "Hanjin" и "Hyundai Merchant Marine" отмениха поръчките си за нови контейнеровози, макар да оставиха поръчките си за газовози. "SK Shipping" забави навлизането си в круизния бизнес. "Halla Shipping" и "Halla Engineering & Heavy Industries", дъщерни фирми на "Halla Group", обявиха банкрут през декември миналата година. Освен това повече от 50 производители на техника и изделия за морската и корабостроителната промишленост фалираха през последните три месеца.
Заемът от МВФ стимулира либерализацията и отмяната на регулиращата държавна политика по отношение на морската индустрия. Протекционизмът на последните три десетилетия бе изоставен, запазените квоти от въглища, стомана и природен газ за националните компании отпаднаха и пазарът бе отворен за чуждите инвеститори. Затова може да се очаква, че при строгите условия на икономии, наложени от МВФ, спадащите навла, растящите лихви и задълбочаващата се конкуренция ще увеличат рязко оперативните загуби и компаниите с много дългове ще банкрутитат една след друга, повличайки след себе си големите промишлени конгломерати, включващи корабоплавателни и корабостроителни фирми.
Американският долар е поскъпнал двойно по отношение на корейския вон в сравнение с миналия януари. Тъй като акциите на корейските компании спаднаха наполовина, МВФ одобри навръх Коледа нова стабилизираща финансова инжекция от 10 млрд. долара. Към нея се прибавят и предишните 57 млрд. долара, отпуснати на 3 декември м.г. Срещу тази помощ корейското правителство се съгласи на пакет от мерки, подготвящ закриването на неефективния бизнес. В тази сфера може да попаднат и компании от морския сектор, сред които има кандидати за сливане и закупуване.
Междувременно пакетът от мерки на МВФ започна да оказва въздействие върху корейския пристанищен сектор. Корейското пристанище предприе драстично орязване на бюджета и от това пострада перспективата на големи инвестиционни проекти. Имаше планове Пусан да се превърне в основен контейнерен терминал (хъб) за Североизточна Азия през следващия век и от 1995 г. Вече се осъществяваше вторият етап на правителствен проект за пристанище Ню Пусан на остров Кадок.
Двуетапният проект изисква капиталовложения от 5,5 трилиона вона до 2011 г. Той включва изграждането на 25 корабни места за контейнеровози, които ще обработват 4,6 млн. teu и 300 000 коли годишно. Правителството трябваше да осигури 1,7 трилиона вона, а останалите щяха да дойдат от частния сектор. За целта през юни 1997 г. беше създаден 29-членен консорциум с членове като "Hyundai", "Hanjin", "Cho Yang", "Daewoo" и "Dong-Ah".
Три водещи корейски корабоплавателни компании пък бяха ангажирани в разработката на проект за контейнерен терминал в Куанянг. Пристанището се намира на южното крайбрежие на полустрова на 100 мили от Пусан. След доста спорове, породени от близостта на двете пристанища, правителството прие и двата проекта. С инвестиции от 2,5 трилиона вона в Куанянг трябваше до 2011 г. да бъдат построени 24 корабни места за контейнеровози, които да обработват по 5,28 млн. teu годишно. Първата фаза на този проект приключи успешно миналата година и сега там могат да се обработват едновременно четири контейнеровоза по 50 000 dwt. Останалите 1,8 трилиона вона трябва да дойдат от частния сектор - от три корейски корабни компании, подкрепени от "Zim" и "Orient Overseas" в сътрудничество с "Korea Express Company".
При сегашните условия на затягане на колана строителството може да не продължи по план. Екипът на новоизбрания президент Ким веднага предупреди за ревизии на проектите за автомагистралата Сеул - Пусан, за летището Инчон и за новото пристанище в Пусан. Ако все пак проектът с пристанището не се осъществи, вече съществуващите съоръжения ще продължават да страдат от претоварване, ще има още по-големи задръствания, а оттук ще дойдат и по-високите логистични разходи. Така намаляват шансовете за превръщане на Пусан в голям център за пренасочване на контейнерните потоци. Надежда има, тъй като на 5 януари т.г. американският финансист Джордж Сорос даде пресконференция в Сеул и обяви, че разглежда възможността за доста значими инвестиции в Южна Корея. Горчивината на краха обаче ще се задържи още дълго.
Трасека, или възраждането на пътя на коприната
Идеята за създаването на международни коридори за транспортни превози в рамките на ОНД и в частност на проекта ТРАСЕКА (TRACECA - Transport Corridor Europe - Caucasus - Asia, т.е. Транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия) принадлежи на британския изследователски институт "Адам Смит". ТРАСЕКА е представен за първи път в рамките на програмата TACIS през май 1993 г. в Брюксел на съвместна конференция на министрите на транспорта и търговията на осемте участнички - Грузия, Армения, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и Таджикистан. Финансираната от Европейския съюз програма цели създаването на транспортен коридор, свързващ Европа през Черно море, Кавказ и Каспийско море с Централна Азия. За периода 1993 - 1995 г. за развитие на инфраструктурата и търговията в региона са отделени 15 млн. екю. Това е бъдещата алтернатива на традиционните товаропотоци и транспортни коридори с център Москва и откриването на нов търговски път към Запада.
През октомври 1996 г. на работно заседание на групата по ТРАСЕКА в Атина бе взето решение към проекта официално да се присъединят още Украйна и Монголия, а маршрутът му да бъде свързан в трансевропейската мрежа от коридори посредством Черно море и южноевропейските пристанища. Очерта се възроденият древен Път на коприната, по който вече се осъществяват 15 проекта, целящи създаването на благоприятни транспортни условия за движението на товари.
Проектът ТРАСЕКА, който преследва доста важни цели, съответства на общата стратегия на евросъюза към страните участнички. На първо място той спомага за поддържане на тяхната политическа и икономическа независимост, като им осигурява достъп до европейския и световен пазар по алтернативни маршрути. Освен че поощрява развитието на сътрудничеството между участничките, проектът увеличава шансовете за привличането на международни финансови институции и чуждестранни инвеститори и за свързването на ТРАСЕКА с трансевропейските пътища.
Централноазиатските и кавказките републики гледат с надежда към алтернативата на силно претовареното транспортно направление, минаващо през Москва. Засега на правителствено ниво е уговорено поддържането на конкурентни транзитни тарифи и опростяване на митническите процедури в региона с цел увеличаване товаропотока по маршрута на ТРАСЕКА. Постигнато бе споразумение за износ на узбекистански памук (1 млн. метрични тона годишно) през грузинските пристанища и за внос през тях на техника за добив на нефт, предназначена за района на Баку.
Отъкде идва финансирането? Засега Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е осигурила 190 млн. долара за пристанищата и пътищата, а Световната банка - 35 млн. долара за реконструкция на пътищата в Армения и Грузия. Частни инвеститори от евросъюза участват в съвместни предприятия с кавказките и централноазиатските железници.
Реконструкцията на пристанищата Поти, Батуми, Баку, Актау и Туркменбаши е задължително условие за жизнеспособността на проекта ТРАСЕКА. За терминалите в грузинските пристанища Поти и Батуми се предвиждат 1,5 млн. екю. За определяне вида на тези терминали е направен анализ на съществуващите и потенциални товаропотоци между грузинските и останалите черноморски пристанища, коридора Рейн - Майн - Дунав, средиземноморските портове Солун, Анкона, Венеция, Барселона и западноевропейските морски врати като Хавър, Антверпен, Ротердам и др. Провеждат се изследвания за работата на пренасящия железопътни вагони ферибот Одеса - Поти, за ро-ро и контейнерните линии, свързващи грузинските пристанища с Варна, Констанца и Одеса.
Ключови позиции в Каспийско море заема пристанището Туркменбаши. То е крайната южна точка на важна железопътна и автомагистрала на Централна Азия. След 1975 г., поради повишение нивото на Каспийско море, възникват усложнения в работата на връзката Туркменбаши - Баку. Затова първият етап на проекта предвижда реконструкция на съществуващите терминали в двете пристанища. Вторият етап включва изграждането на нови терминали за генерални товари и контейнери. Проектът се осъществява в тясно сътрудничество с ЕБВР, която ще инвестира 50 млн. долара в Туркменбаши.
Плановете за Поти също са мащабни. Там ще се обработват големи обеми от зърно, изпращано от страните на Европейския съюз към Кавказ, затова се препоръчва пълно преструктуриране и приватизиране на порта. Само така ще могат да бъдат привлечени средства от ЕБВР и частни инвеститори.
Проектът за пристанище Актау се финанасира от ЕБВР и програмата TACIS-TRACECA. По молба на казахското правителство там предстои строителството на 400 м вълнолом, възстановяване на пристанищната техника, придобиване на терени и изграждане на управленска система на фирмата.
В Баку освен реконструкцията на фериботния комплекс предстои строителството на комплекс за обработка на сухи товари. Тези два терминала ще станат възлови звена при обработката на товаропотока, идващ от Централна Азия и Кавказ с направление Черно море, Средиземно море и Европа. Изобщо Баку се очертава като ключово пристанище на Каспийско море, тъй като има фериботни връзки с Туркменистан и другите каспийски портове. В годините на плановата икономика на бившия Съветски съюз Баку обработваше по 11 млн. тона товари годишно. През 1995 г. оборотът му бе спаднал до рекордно ниското ниво от 1 млн. тона. Затова бъдещето е в проекта ТРАСЕКА, който ще привлече транзитни и контейнерни товари. Нови възможности за развитие на пристанището предлага и нефтодобивната промишщленост на Азербайджан.
Успешен старт на годината
"Варненска корабостроителница"АД
Варненската корабостроителница предаде тържествено на Полското морско параходство поредния кораб за насипни товари с 42 000 dwt. Флагът му беше вдигнат тържествено на 20 януари т.г. в присъствието на полския консул във Варна г-н Зенон Миколайчик. Това е вторият плавателен съд, построен от завода за същия клиент, и първият завършен кораб за 1998 г. Той ще носи името "Delia", ще плава под кипърски флаг и ще бъде регистриран в Лимасол. Строителството на кораба се наблюдава от "Lloyd's Register", а направените по желание на клиента модификации го доближават повече до поръчковия тип кораби. Той има неограничен район на плаване, снабден е с модерна техника, а значителна част от контролните системи в машинното отделение са проектирани и произведени у нас. Класът на автоматизация на кораба позволява 24-часово безвахтено обслужване.
До края на годината Варненската корабостроителница ще предаде на полския клиент още два кораба от същия тип, с което ще приключи договор за четири плавателни съда. През този месец председателят на управителния съвет на завода Свилен Спасов и изпълнителният директор Добромир Кондов подписаха с Полското морско параходство договор за нови два кораба с 42 000 dwt, като постигнаха изключително изгодното условие за 55-процентни авансови вноски.
"Чест имам да доложа"
120 години от освобождението на Бургас и Южното Черноморие
През януари 1878 г. освободителната за България Руско-турска война навлязла в заключителната си фаза. Свободата приближавала и към Черноморието. Частите на 11 армейски корпус, командвани от генерал Е.К. Делингсхаузен, преминали Твърдишкия проход и се насочили към Черно море. На 20 януари (1 февруари) 1878 г. в руския щаб се получило следното съобщение от Карнобат: "По целия път от Карнобат до Бургас няма турски войски. Остатъците от около 2000 души с 4 оръдия се качили на английски кораби и отплавали от Бургас за Цариград. Анхиало (Поморие) е очистено от турците, а в Месемврия (Несебър) местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия."
Сведението на съгледвачите от Карнобат и Бургас било потвърдено и от пристигналия в Айтос пратеник на бургазлии - Миной Никифоров, който разказал, че турският гарнизон се е качил на кораби и отплавал за Цариград, а в града останали големи запаси от зърнени храни и турско военно имущество.
Въз основа на тези сведения и извършената подготовка за по-нататъшното развитие на настъплението на 22 януари (3 февруари) 1878 г. командващият ХI армейски корпус генерал Делингсхаузен докладвал до Главното командване на руската армия: Чест имам да доложа, че намирам в настояще време възможност да завзема морското крайбрежие... За изпълнението на тази задача бил сформиран така нареченият "Летящ отряд", начело на който застанал полковник Александър Михайлович Лермонтов. След като минал през Карнобат и Айтос, на 25 януари (6 февруари) 1878 г. Летящият отряд влязъл в Бургас, посрещнат много тържествено от населението, водено от градските първенци. Присъствали и чуждестранните консули в града - австрийският, италианският и гръцкият. Веднага след първите радостни мигове на посрещането руското командване изпратило две роти пехота с две оръдия да заемат позиция на морския бряг, за да отблъснат евентуален турски десант. Подобно намерение отплавалите с кораби турски части обаче нямали и полковник Лермонтов решил да продължи освобождаването и на другите селища по Южното Черноморие. На 26 януари (7 февруари) половин ескадрон заминал да освободи Анхиало, а на следващия ден пак той влязъл и в Месемврия. На юг от Бургас се отправил Ачларският отряд с командир полковник Васил Василиевич Лихарев, който последователно освободил Созопол и другите селища от Странджанското крайбрежие.
Бел. на ред: Датите на описваните събития са дадени първо по стар стил и в скоби - по сега календар.
